Археологически находки отъ Турция и Близкия Изтокъ

[Hatshepsut]

Древното селище Атлит Ям, запазило се 9000 години под вода

Недалеч от брега на Атлит в Средиземно море, близо до Хайфа в Израел, лежат потопените руини на древното неолитно селище Атлит Ям. То датира от 7-и век пр. Хр. и е толкова добре запазено от пясъчното дъно, че загадъчен каменен кръг все още стои сякаш е бил издигнат вчера, а десетки човешки скелети спят необезпокоявани в своите гробове. Атлит Ям е едно от най-старите и големи селища, откривани под вода и хвърля нова светлина върху ежедневието на предците ни.
Днес, Атлит Ям лежи между 8 и 12 метра под водата и покрива площ от 40 000кв.м. Мястото е открито през 1984г от морския археолог Ехуд Галили. Оттогава разкопките са разкрили безброй къщи, каменни кладенци, поредица от дълги, непрекъснати стени, ритуални постройки, павирани зони, мегалитна структура, хиляди останки от растения и животни, десетки човешки скелети и много предмети, изработени от камък, кост, дърво и кремък.

В центъра на селището, седем каменни блока (високи между 1 и 2.1 метра), тежащи до 600кг, са подредени в полукръг. Камъните имат вдлъбнатини за чаши по тях и някога са били наредени около извор, което предполага, че са били използвани за някакъв воден ритуал. Друга инсталация се състои от три овални камъка (високи между 1.6 и 1.8м), по два от които са издялани по цялата обиколка рисунки, образуващи схематични антроморфични фигури.
Друга значителна находка е каменният кладенец, който е бил изкопан на дълбочина 5.5м. В дъното му археолозите са открили седиментен пласт, съдържащ кости на животни и предмети от камък, кремък, дърво и кости. Това означава, че в последния етап от съществуването на селището, кладенецът е бил използван като яма за отпадъци. Тази промяна във функцията вероятно е била свързана с осоляването на водата поради покачването на морското равнище.

Древните артефакти, открити в Атлит Ям ни дават възможност да надникнем към ежедневния живот на хората там преди 9000 години. Учени са открили следи от повече от 100 вида растения, които са виреели на мястото или са били събирани от другаде, както и кости на диви и домашни животни, включително овце, кози, прасета, кучета и крави. Открити са и повече от 6000 рибешки кости. Заедно с други улики, като например ушни изменения, открити при някои от човешките останки, предизвикани от редовното излагане на студена вода, това предполага, че риболовът също е играл важна роля в обществото.

Всички тези находки показват, че заселниците в Атлит Ям са били едни от първите, които от ловци и събирачи на растения са преминали към общество на по-установени фермери, както и един от най-ранните примери за отглеждани на добитък.
Човешките останки разкриват най-стария случай на туберкулоза
В Атлит Ям са открити десет гроба, покрити с глина и дебел слой пясък. Една от най-значимите находки е откриването на туберкулоза в селището. Скелетите на жена и дете, открити през 2008г, представиха на света най-ранния случай на заболяването. Размерът на детските кости и тежестта на уврежданията подсказват, че майката е заразила детето си малко след раждането.


Mystery Of Atlit Yam - BLUE 2014: Cultural Connections Finalist

https://svetovnizagadki.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Намериха град от бронзовата епоха в Ирак


Разкопки на източния склон на горната част на могилата Басетки,
където са открити няколко фрагмента от асирийски клинописни таблици

Археолози от Университета на Тюбинген откриха следи от голям град от бронзовата епоха до малкото кюрдско село Басетки, недалеч от град Дохук в Северен Ирак, съобщава сайтът на университета.

Изследователите открили, че градът е основан около третото хилядолетие пр.н.е и е продължил съществуването си повече от 1200 години. Разкритите селищни пластове са датирани от периода акадската империя (2340-2200 г. пр.н.е.), която се счита за първата световна империя в историята на човечеството.

Археолозите също така са намерили свидетелства, че защитната стена около града е построена през 2700 пр.н.е., а големите каменни сгради - през 1800 г. пр.н.e.



По време на разкопките Басетки между август и октомври 2016 г. са открити и фрагменти от асирийски клинописни таблици, които датират от около 1300 пр.н.е, които свидетелстват за съществуването на храм в града на месопотамския бог на времето Адад (Хадад). Намерена е и по-ниска града на около един километър извън центъра на града.

Използвайки измервания на геомагнитното съпротивление, археолозите са открили следи на обширна пътна мрежа и отделни квартали, големи къщи и дворцова сграда, датирани от бронзовата епоха. Жителите са погребвали мъртвите си в гробище извън града.

Селището е било свързано към съседни региони на Месопотамия и Анатолия с пътища, датиращи от около 1800 г. пр.н.е.



Селището Басетки е известно на широката общественост в миналото заради "Статуята от от Басетки", която е открита там по случайност през 1975 г. Тя е фрагмент от бронзова фигура на акадски цар-бог Нарам-Син (около 2250 г. пр.н.е.).



Находката е открадната от Националния музей в Багдад по време на войната в Ирак през 2003 г., но по-късно е преоткрита от американски войници. Досега учените не са могли да обяснят мястото на находката. Археолозите вече могат да аргументират своето предположение, че Басетки е бил важен пост на акадската култура.

Разкопките се провеждаха на разстояние 45 км от територията, контролирана от ИДИЛ. Въпреки това ръководителят на екипа археолози Петер Пфалцнер (Peter Pfälzner) е настоявал, че няма заплаха за живота на изследователите по време на разкопките.

https://nauka.offnews.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Нови две фигурки на "неолитни Венери" са открити в разкопките на Чатал Хююк

По време на разкопки в един от най-древните градове в света - разположеният на територията на съвременна Турция Чатал Хююк, полски археолози са открили две статуетки на жени. Артефактите по предварителни оценки са на възраст от около 8000 години.

Фигурките са изработени от различни камъни и се различават по размерите си. Малката е издяла от варовик. Височината ѝ е 7 см и тежи 55 грама. По-голямата е от мрамор, висока е 17 см и тежи 1 килограм. И двете представят пълни женски тела, а лицето на по-малката е изработен с много детайли, почти с портретна точност.

Самата находка не е толкова сензационна: в Чатал Хююк и преди са откривани стотици такива статуетки. Новите обаче са много добре запазени, а са интересни и обстоятелствата около откриването им. Фигурките, които са намирани по-рано в повечето случаи са изработени от глина и главите им са разбити. Освен това, предишните находки са изравяни от слоевете на древните "сметища" на селището. Последните две "Венери" са намерени на онова място, на което някогашните им собственици са ги оставили.

Открити са при разкопките на едно от помещенията на голяма къща - с площ от около 40 квадратни метра. Фигурките са намерени лежащи една до друга на издигната платформа, прилежаща към една от вътрешните стени на къщата. Под платформата са открити две погребения. Изследователите твърдят, че след засипване на гробовете, отгоре са били покрити с допълнителен слой мазилка, който е покривал и фигурките. След като са извършени погребенията, жилището е продължавало да се обитава - за хората, живели в Чатал Хююк погребването на близките под пода на дома са били нормална практика. Гробовете, които са под платформата със статуетките, все още не са проучени; археолозите ще предприемат разкопаването им през следващата година.

Чатал Хююк е най-големият и един от най-добре запазилите се до наши дни неолитни градове. Той е сред най-известните археологични паметници в света. Градът (според други специалисти - протоградът) е съществувал в периода между 7100 и 6000 година пр. н.е. По време на разцвета му в него са живели до 5 000 човека. Това, което са оставили след себе си - много настенни рисунки, изобразяващи човешки и животински фигури и геометрични орнаменти - дори и днес впечатлява. През 2012 година Чатал Хююк е включен в списъка на обектите от Световното наследство на ЮНЕСКО.

Жилището, в което са открити новите две статуетки, се отнася към последния период от съществуването на града. Изследователите се надяват, че разкопките на дома ще им помогнат да установят причините, довели до упадъка на центъра на една от първите цивилизации на Земята.

https://historynakratko.blogspot.bg/

[Hatshepsut]

Византийски монети отпреди 1400 години разказват за превземането на Йерусалим от персите

Израелски археолози съобщават за откриването на съкровище от бронзови монети, което може да бъде точно датирано от 614 година. Монетите са намерени по време на предварителни разкопки по трасето, където ще мине разширението на магистралата от Тел Авив за Йерусалим.

Находката е доказателство за персийската инвазия в Йерусалим в края на Византийския период. Когато персийските армии (подкрепяни от множеството еврейски бунтовници) през 614 година настъпват към Йерусалим, християните бързат да скрият ценностите си, включително и новооткритото съкровище от монети, надявайки се, че много скоро животът отново ще се нормализира.

Пред "Джерузалем пост" археологът Анет Ландес-Нагар разказва: "Монетите са заровени в непосредствена близост до място, където има срутване на каменни блокове от някаква сграда. По всичко личи, че притежателят им ги е скрил, надявайки се скоро да се върне и да си ги прибере отново. Сега знаем, че това не се е случило. Също така е ясно, че това се е случило във времето на нахлуването на Сасанидите, т.е. около 614 година". Археоложката припомня, че персийската инвазия слага край на властта на Византия над земите на Израел. "Страхувайки се от инвазията, жителите на района, които са чувствали, че животът им е застрашен, са заравяли парите си под стените на сградите. Впоследствие мястото запустява и постройките му са разрушени", допълва Ландес-Нагар.

Сасанидската империя (или Неоперсийската империя) е последната династична структура, владяла земите на Иран преди възхода на исляма. Сасанидите превземат Йерусалим след кратка обсада през 614 година. Това става по време на Персийско-византийската война от 602 - 628 година. Завоеванията на византийските територии в Израел персийският шах Хосров II Парвиз поверява на главнокомандващия Шахрбараз.

Над 20 000 еврейски бунтовници, предвождани от Неемия Бен Хушиел и Бениамин от Тиберия се присъединяват към армиите на персите в битката срещу Византия. Йерусалим пада почти без да окаже съпротива. Според арменския епископ и историк от VII век Себеос, по време на обсадата загиват 17 000 християни, а почти 5 000 пленници са изклани близо до Мамила, резервоарите на Антиох.

Мястото на разкопките с разрушената каменна зидария, под която са открити монетите

1400 години по-късно, през лятото на 2016 година, израелски археолози, работещи по разкопките на руините на византийски сгради в района, откриват скритото някога "съкровище" от девет бронзови монети, датиращи от периода на византийското владичество (324 - 638 година). Съобщението за находката е съгласувано с израелското министерство на туризма. Изнасянето на информацията за находката се прави в навичерието на Велик ден, който тази година е на 16 април, и цели да даде импулс на туризма в Светите земи. "Монетите са открити в непосредствена близост до външната стена на една от най-големите постройки, издигала се някога в района. Намерени са под разхвърляните каменни блокове от градежа, сринали се след превземането на Йерусалим от персите", пояснява Ландес-Нагар.

Монетите са с лика на известни византийски императори: Юстиниан I, Маврикий, Фока. Изсечени са в Константинопол, Антиохия, и Никомедия. Въпреки че не са особено редки или с голяма нумизматична стойността, те разказват историята на това място, подчертава археологът.

"Важен е контекстът, в който се появяват тези монети, защото това ни разказва за случилото се. Мястото разположено край главния път, отвеждал християнските поклонници към портите на Йерусалим. Край този път поклонниците са изграждали свои малки поселения", цитира думите на археоложката  Джерузалем пост.

Местните власти заедно с компанията Israel Pipeline са решили да направят необходимото, за да запазят мястото с археологическите находки за поколенията.

https://historynakratko.blogspot.bg/

[Hatshepsut]

5000-годишна детска играчка-колесница открита при разкопки в древния Согматар

5000-годишна детска играчка, модел на колесница с „движещи се колела“ е открита при разкопки в древния град Согматар, намиращ се на територията на съвременната югоизточна турска провинция Шанлъурфа.

Согматар се намира в община Еюбиюе на Ягмурлу, на около 80 км от главният град на едноименния вилает Шанлъурфа. Древният град е смятан за едно от най-старите селища в света. Освен това е прието да се твърди, че след бягството от Египет пророкът Мойсей е живял на това място.

Археологически разкопки в района се провеждат тази година от началото на май. Екипът се ръководи от проф. Юсуф Албайряк от катедрата по археология към университета в Харан.

В района са открити няколко скални гробници, а в една от тях са намерени играчката-колесница и бебешка дрънкалка. Директорът на музея в Шанлъурфа, Челал Улудаг, отбелязва, че са намерени множество артефакти из територията на древния град, което красноречиво показва важността на селището в онази далечна епоха.

„До този момент сме разкрили много важни находки в процеса на разкопките. В гробница в района на некропола намерихме глинената играчка-колесница и колелата ѝ. Играчката датира от бронзовата епоха и се смята, че е изработена за дете на владетел или високопоставен администратор в града. Освен представата за изкуство, играчката ни показва и какви игри са предпочитали да играят децата преди 5000 години. Находката е много ценна за нас и ще стане част от колекцията на най-големия музеен комплекс в Турция – Археологическият музей в Шанлъурфа. Надяваме се, че в бъдеще ни окачват още значими открития, когато продължим с разкопките“, казва Улудаг пред Hurriyet Daily News.

Според документалните източници, Согматар в древността е бил важен религиозен център. В централната част на селището се издигал голям хълм, играел роля на свещено място. Албайряк разказва, че през 2012 година започва проучване на повърхността, без разкопки, като стига до извода, че мястото е било посветено на бога на Луната – Син. Подчертавайки историческата значимост на Согматар, ученият отбелязва, че древният град е играел ролята „не само на храмов комплекс, но и на некропол“.

„През 2012 година открихме 120 погребения. Седем от тях бяха по-специални и почти всичките 120 погребения имаха изглед към хълма. Проведохме някои проучвания и керамичните находки, на които се натъкнахме, ни подсказаха, че някога там е съществувало голямо селище. През 2016 година на мястото в продължение на един месец проведохме разкопки и в погребенията попаднахме на над 100 артефакта, които вече са предадени в музея. Гробниците датират от началото на бронзовата епоха, т.е. отпреди 5000 години“.

Албайряк подчертава: „Те всички са почти уникални, във формата на кладенец и отразяват характерните особености на онази епоха. Много по-късно, когато пристигат по тези места римляните, архитектурата рязко се променя“.

„Тази година получихме разрешение за разкопки. През май работихме в продължение на цял месец, сега са ни позволени нови 15 дни на разкопки. Досега сме разкрили 45 погребения, като намерихме и три гробници, които са останали непокътнати и не са отваряни дори през римската епоха. В една от тези гробници попаднахме на миниатюрната четириколесна колесница, друга детска играчка и дрънкалка с птичи мотив. Детските играчки открихме в гробници на деца. Затова вече знаем и със сигурност можем да твърдим, че и преди 5000 години децата са били залъгвани и успокоявани с дрънкалки“, казва в заключение Албайряк.

https://historynakratko.blogspot.bg/

[Hatshepsut]

Печат на 9000 години откриха в Турция

Древен печат, датиращ отпреди около 9000 години, е открит в могила близо до южния крайбрежен турски град Мерсин. Печатът, датиращ от около 7000 г. пр.н.е., е намерен по време на разкопки на Юмуктепе хьоюк, разположен на четири километра западно от централната част на града.



Два месеца и половина на обекта Юмуктепе разкопки провежда 25-членен екип археолози, водени от Изабела Цанева, професор по археология в университета Лече, Италия. Освен печата, екипът е открил наконечник за стрела и множество камъчета за стреляне с прашка, датиращи от времето на неолита.



Печатът представлява плочка с гравирани геометрични мотиви. Използван е за да се обозначи с поставянето му собствеността върху имущество, или дори да се гарантира с този знак произхода на дадена стока във времената, когато се заражда прото-търговската система.

„Обсидиановият наконечник за стрела се отнася към неолитния период. Бяха открити и голям брой камъни за прашка, чрез които се идентифицира халколитния слой, в който беше открит и печатът с геометричните форми“, обяснява Цанева пред Анадолската агенция. Тя добавя, че за времето на разкопките екипът е събрал много информация за праисторическата история на региона.

https://historynakratko.blogspot.com/2018/10/Yumuktepe-Mersin.html

[Hatshepsut]

Античният град Зеугма – Градът на Римските мозайки в Анадола

Останките на Античният град Зеугма се намират на брега на язовира Биреджик, на река Ефрат, близо до Газиантеп. Основан е преди 2300 години от Александър Македонски или от Никатор, един от неговите генерали. Селището се развива и оформя окончателно в периода след завладяването му от Римската империя, заради местоположението си - важна пресечна точка на търговските пътища между Иран, Месопотамия и Европа (Пътят на коприната).





Присъствието на силен гарнизон привлича тук много търговци и това води до силно развитие на търговията, като превръща Зеугма във важен търговски център.

Първоначално името на града е било Селевкия, но през римския период е наречен Зеугма, което значи мост. В града, постепенно римската култура измества персийската и елинистичната и това се отразява върху произведенията на изкуството, които са украсявали жилищата и сградите. Построяват се типичните за римската култура дворци с колони. По хълмовете на брега на река Ефрат са посторени летни такива, които са били украсени с великолепни подови и настенни мозайки.



Мястото на Зеугма е било известно отдавна, но след като селянин разкрива случайно една мозайка, там започват работа археолозите от музея в Газиантеп. След като става ясно, че голяма част от античния град ще остане под водите на язовира Биреджик подети са усилени разкопки за спасяването на прекрасните мозайки. Включват се дори археолози от Турция, Франция, Великобритания и Италия.

Така е открита най-богатата в света колекция от мозайки, която се съхранява в Музея на мозайките в Газиантеп. Повечето от тях са с фигури от древногръцката митология.







Най-прочутата мозайка има собствена история и е наречена "Главата на Циганката". При спасителните разкопки тя е била открадната и продадена на университета Боулинг Грийн Стейт в щата Охайо. След дълги преговори миналата година парчетата от експоната са върнати на Турция и изложени в Музея на мозайките.

Има предположение, че "Главата на Циганката" може да е портрет на Александър Македонски. Все пак извадено от контекста на цялата картина, това не може да се твърди със сигурност.

В момента разкопките, реставрацията и експонирането на находките в района на града продължават усилено. Успоредно с работата на археолозите, посетителите също могат да стават свидетели на това, което се открива. Интересно и впечатляващо е, че за раставрация се използват само материали, които са съществували по време на строежа.

Новите елементи се изработват от камък, който се намира в района, а всички хора, които разглеждат града, го правят по пътеки, които лесно могат да бъдат демонтирани и преместени при нужда. Няма бетон, няма цимент, няма тухли итонг.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/antichniyat-grad-zeugma-gradat-na-rimskite-mozayki-v-anadola

[Hatshepsut]

Потвърдено е, че най-ранно млечни продукти са произвеждани преди 8600 г. на територията на северозападна Турция

Най-ранните известни до момента доказателства за производство на млечни продукти са открити от археолози в района на Йенишехир, в северозападната провинция Бурса в Турция.

Археолози, провеждащи разкопки на могилата Барчин, попадат на находки, които сочат, че сирене, масло и кисело мляко са произвеждани преди 8 600 години – през епохата на неолита. Барчин хьоюк е една от най-ранните земеделски общности, населявали земите на съвременна Северна Турция. Селището датира отпреди повече от 8000 години.

Археологически разкопки в Йенишехир се провеждат от 2009 година. В тях участват учени от няколко турски университета, а проучванията се провеждат под егидата на Министерството на културата и туризма на южната ни съседка. При разкопаването на могилата Барчин експертите са разкрили обемна и важна информация за най-ранните жители, заселили се в равнините на Йенишехир, пишат от археологическия екип.

Рана Йозбал, изследовател от катедрата по археология и история на изкуството в Университета Коч, която работи на разкопките, заявява пред агенция Demirören News Agency (DHA), че това древно селище научно доказано е най-ранното място, където са произвеждани млечни продукти. Йозбал обяснява, че освен горните културни слоеве, датиращи от византийския период, ранната бронзова епоха и халколита, най-добре запазени и най-детайлно проучен е слоят от могилата, който датира от периода на неолита – между 6600 и 6000 г. пр.н.е.

„През неолитния период, който е описван като революционен в развитието на обществата, се случва прехода от живота на ловци-събирачи към воденето на уседнал живот и земеделски дейности“, казва Йозбал, като уточнява, че в района на Плодородния полумесец тези промени в начина на живот започват около 9000 г. пр.н.е. Новият начин на живот, белязан от производството на грънчарски изделия, съграждането на селища, отглеждане на домашни животни и зърнени култури, се разпространява в централния Анадол, а по-късно и в региона на Мармара, където се намира съвременния мегаполис Бурса.


В най-ранните слоеве на могилата екипът е открил керамични изделия, а с течение на времето се наблюдава и тяхното усъвършенстване. „Една от причините за технологичния напредък в грънчарството може да е свързана с появата на млякото като важен източник на храна за региона“, отбелязва Рана Йозбал. Експертът обяснява, че в началото на XXI век във Великобритания е разработен метод, чрез който може да се установи наличието на останки от млечни мазнини, запазили се в порите на керамични изделия. Този метод се използва от Изследователския център по археометрия към Босфорския университет и изследователския център TUBITAK, Мармара.



„Резултатите от изследванията ни показват наличието на млечни липиди по керамичните останки от най-ранните слоеве на могилата Барчин. Заключението ни е, че продукти като сирене, масло и кисело мляко са произвеждани в равнината Йенишехир много по-рано, отколкото в други райони на Анадола. Когато се анализират в регионален контекст, както националните, така и резултатите от международни проучвания на органични останки, стигаме до извода, че в този регион най-рано от досега известните места по света, млякото се е използвало, за да се произвеждат млечни продукти“, обяснява Рана Йозбал.

От това следва, че не е преувеличение, ако се твърди, че селището в Барчин хьоюк и равнината Йенишехир са играели водеща в роля в производството на млечни продукти. „Находките и анализите ни доказват, че на това място мляко, след преработката му в млечни продукти, е консумирано преди 8 600 години“, подчертава Рана Йозбал. Тя подчертава важността и на останалите открития, направени при разкопките на могилата; те са дали много важна информация за хората от неолита, обитавали поселението.


„Най-важният показател за прехода към уседнал начин на живот е архитектурата. Структурите в могилата Барчин са изградени от колове и клони, което се установява от следите, оставени от тях в почвата. Между отделните примитивни колиби е имало големи „дворове“, обяснява Йозбал.

По думите ѝ, открити са погребения, в които телата на починалите са положени в поза на зародиш.



„Икономиката на обитателите на селището е била строго ориентирана към хранителните нужди и се е основавала на земеделски дейности и отглеждане на одомашнени животни. Това е друг важен показател за неолитния бит“, обяснява Йозбал и добавя, че при разкопките на могилата Барчин са открити множество семена от култивирани пшеница, ечемик и леща, както и костите от домашни животни – говеда, кози и овце.

В различни части на селището са открити следи от занаятчийски работилници. Тяхното наличие показва, че неолитните жители на Барчин са били в състояние сами да произвеждат инструментите и сечивата, от които са имали нужда. Йозбал подчертава, че разделението на труда е било продиктувано от спецификата на уседналия начин на живот.

„Открихме сечива, служили за заточване на кости, които са използвани за производството на различни инструменти. Намерихме каменни брадви и материали, използвани за обработка на кожи. Това подсказва, че вероятно общността на поселението е участвала в производството на различни кожени изделия“, добавя Йозбал.

„Освен това, голяма част от ежедневието на обитателите на селището, е била посветена на приготвянето на храна. Това е видно по останките от многобройни примитивни тандури и пещи“, казва в заключение Рана Йозбал.


Неолитното поселение от могилата Барчин се намира на 5 километра западно от град Йенишехир в провинция Бурса. Първоначално обектът е проучван през 80-те години на ХХ век от Мехмет Йоздоган и се споменава в разработки на британските археолози Джеймс Меларт и Дейвид Франс, но до 2005 година на мястото не са извършвани детайлни изследвания. След това започват разкопки, които са разкрили множество доказателства, че мястото е обитавано в края на неолитната епоха, през халколита, ранната бронзова епоха, елинистичния и римския период и по времето, когато земите са под управлението на Византия.

https://historynakratko.blogspot.com/2019/08/8600-Barcin-Mound.html

[Hatshepsut]

Древни гробници в Турция разкриват начина на живот на римляните

Откритията дават информация за град от римската епоха и за начина на живот на жителите му

Надгробните камъни открити по време на разкопки в древния град Айзаной в провинция Куатая в Западна Турция разкриха важни подробности за начина на живот на хората от епохата, заяви ръководителят на екипа от археолози.

Ахмет Тюркян, който е изпълняващ длъжността ръководител на археологическия екип, каза пред Анадолската агенция, че учените са направили опис на около 500 надгробни паметници, които са открити досега.

Той отбеляза, че тези открития хвърлят светлина върху информация за града от римската епоха, както и за начина на живот на жителите му, включително как са живели, как са се отнасяли към смъртта, как са искали да бъдат запомнени, какво са яли и пили и какви са били професиите им.

Тюркян каза, че се натъкнали на стихове за смъртта на млади хора, деца, бебета или дори неродени деца върху някои надгробни паметници, в които са описани страданията на техните близки.

"От надгробните паметници можем да правим изводи за траурния процес, организиран от близките на загиналите", каза Тюркян.

Той отбеляза, че надгробните паметници разкриват и професиите от онова време, като добави, че са попаднали на гробове, принадлежащи на адвокати, нотариуси, учители, пътни пазачи, както и на лекари.

Град Айзаной е бил религиозен център по време на Римската империя през 133 г. пр.н.е., но е изгубил значението си през ранния византийски период.

Зоната около Храма на Зевс е превърната в крепост през средновековния период и е използвана като основа от татарите през 13 век. Открит е от европейските пътешественици през 1824 година.

Разкопките, проведени от Германския археологически институт между 1970-2011 г. разкриха различни древни структури, включително храмът на Зевс, театър с капацитет от 20 000 души, стадион с капацитет за 13 500 души и две бани в древния град, който беше включен в световното наследство на ЮНЕСКО през 2012 г.

http://kanal3.bg/news/culture/104043-Drevni-grobnici-v-Turciya-razkrivat-nachina-na-dzivot-na-rimlyanite

[Hatshepsut]

Древен и загадъчен Баалбек

Величествените руини на Баалбек се намират в Ливан, в плодородната долина Бекаа, на 85 километра североизточно от Бейрут. Някога Баалбек бил едно от най-свещените места, а храмовете му се смятали за чудеса на древния свят.

В наше време, Баалбек е забравен от всички. Той е разрушен и почти изтрит от лицето на Земята. Най-древната му история е неизвестна. При император Октавиан Август, градът станал римска колония (Соlonia Julia Augusta, Felix). Най-величествени са развалините на големия храм на Юпитер, построен през римския период. Храмът започнал да се руши от пагубното влияние на времето и войните, кото са се водели в този район. Окончателното му разрушаване станало през 1759 година, след земетресение. Зданието на главния храм, в дъното на големия двор, имало правоъгълна форма с размери 89х49 метра. Покривът бил подпрян на 54 коринтски колони, от които са се съхранили само 6. Обиколката им била 7 метра, а на височина достигали 19,8 метра (заедно с пиедестала – 24метра). Площта, на която са разпръснати обломките от разрушения храм е 5 кв. километра. В сравнение с този храм, Партенона в Атина е миниатюрен.



Години на войни и тероризъм са държали туристите настрана от древните руини в Баалбек в Ливан. Мястото някога е било известно като римския град Хелиопол и това са едни от най-големите и най-добре запазени римски руини.



Макар че вниманието е било насочено предимно към чуждите римски кули и колони, озадачаващият аспект на Баалбек засяга масивния многотонен каменен блок, подсилващ акропола на Баалбек – по-голям от този, който е в Партенона в Атина. Под римския Храм на Юпитер – чудо сам по себе си – лежи стена около 24 каменни блока, всеки тежащ 300 тона. В единия ъгъл има три масивни блока, известни като трилитон, всеки от които е дълъг 19 м. и според оценките тежи 800 тона. Наблизо има още един каменен блок, който е с дължина почти 24 м и тежи 1100 тона. Бивш куратор в Баалбек – Майкъл Алаф, казва за тези блокове:

„Независимо от огромните им размери, те са толкова точно поставени на мястото си и са така внимателно съединени, че е почти невъзможно между тях да се вкара игла. Никакво описание не може да създаде точна представа за озадачаващия и вцепеняващ ефект на тези огромни блокове за зрителя.“



Тъй като е станало очевидно, че гигандските каменни блокове под Баалбек са много по-стари от римския Хелиопол, възниква въпросът как примитивните хора са можели да повдигнат такава тежест? Традиционните автори смятат, че блоковете са били местени с дървени валяци – изглежда, че повече от 800 тона ще смажат дървените валяци – и лостовете са били използвани, за да се преместят 2268 до 2721 – килограмов блок на бетонна платформа. Другите изследователи, мъчейки се да намерят обяснение, обявяват, че могат да преместят каменни блокове, като ги преобръщат. Те първо повдигат блок от 2,5 тона и поставят под него подложки. Повтаряйки този процес могат да преобърнат камъни до около три четвърти тон само с помощта на 4 или 5 мъже. През 1996 г. авторът Алан Ф. Алфорд пита представители на Baldwins Industrial Services – водеща строителна компания, дали могат да преместят тежащият 1000 тона каменен блок от Баалбек и да го поставят на същата височина като трилитона.



„Макар че понякога се твърди, че съвременните кранове не могат да вдигат каменни блокове с тежест 800 тона, това всъщност е неправилно – открива Алфорд – Боб Макгрейн – техническия директор на Baldwins, потвърждава, че има няколко мобилни крана, които биха могли да вдигнат и да поставят 1000-тонен блок върху поддържаща структура с височина 6 метра… За съжаление обаче тези кранове нямат капацитета да се движат, докато преместват подобни тежки товари.“

Такъв кран, снабден с гъсеници, би изисквал неимоверна подготовка на земята, за да се придвижи подобен блок, включително изравнено и солидно наземно трасе.

След като чува други правдоподобни обяснения за това, как Baldwins би могла да постигне движение и поставяне на такъв масивен блок, Алфорд отбелязва:

„Всичко това е много интересно и ни дава известна представа за мащаба на инженерното предизвикателство, но, разбира се, има един малък проблем със сценария на Baldwins, а именно: нищо от технологията на ХХ век предполагаемо не е било на разположение, когато се е строял Баалбек.“

Отбелязвайки, че нито един римски император никога не се хвалил с храмовия комплекс в Баалбек или със строителството на неговата огромна основа, Алфорд казва:

„Това, което откриваме, са легенди, които подсказват, че Баалбек е бил построен от свръхчовешки сили в епоха, която е много по-ранна от началото на човешката цивилизация.“

Според местната легенда Баалбек някога се е управлявал от легендарния Нимрод – онзи шумерски владетел, който е повел атаката срещу боговете, като е построил прословутата Вавилонска кула. Твърди се, че Нимрод е бил пра-внук на Утнапищим – шумерския еквивалент на Ной. Това придава на Баалбек аспект на свещено място.





Търсейки вероятно религиозно значение в артефактите в Баалбек, Алфорд смята, че „римските богове са само част от отговора за светостта на Баалбек, защото градът в действителност е бил наречен на Баал – бога на бурите на ханаанците/финикийците. Легендите за бог Баал осигуряват многобройни очарователни паралели с боговете на древните месопотамски култове на избухналата планета… Всъщност собствените ми частни изледвания подказват, че самата религия на ханаанците/финикийците може да се опише като култ на избухналата планета.“



https://otvad.com/dreven-i-zagadachen-baalbek/

[Hatshepsut]

Византийска църква на 1500 г. открита в Йерусалим

Храмът бил посветен на „славен мъченик“, чиято самоличност е загадка

Сложно изградена византийска църква е открита по време на строителни дейности край Йерусалим. Състоянието на вековния обект „е далеч по-добро“ от други църкви, открити в Светите земи, казват археолозите.

След три години работа по обекта от Министерството на антиките на Израел показват някои артефакти от близо 1500-годишната църква, съобщава „Дойче Веле“. По време на разкопките учените са открили няколко изящни мозайки, изобразяващи птици, плодове и растения, както и цветни стенописи по стените на храма. На една от подовите мозайки е изобразен орел – символ на Византийската империя.

От архитектурна гледна точка църквата е била сложно проектирана, включва мраморен иконостас и варовиков кръщелен купел.



„Знаем за няколкостотин църкви в Светите земи, но като пищност и съхраненост тази далеч надминава повечето от тях“, казва Бенджамин Сторчан, ръководител на разкопките.

Мистериозният мъченик

Надпис, открит в двора на сградата, гласи, че храмът е посветен на „славен мъченик“, но името му все още е неизвестно за археолозите. Те смятат, че неговите останки са били съхранявани в подземна крипта под централната част
на църквата.

„Самоличността на мъченика продължава да е загадка, но изключителното богатство на съоръжението и някои надписи сочат, че този човек е бил важна фигура“, каза Сторчан.



Друг надпис в района на разкопките разкрива, че византийският император Тиберий II Константин е финансирал разширяването на църквата. Изследователите смятат, че тя вероятно е била популярна дестинация за поклонници, докато е била изоставена по време на мюсюлманския абасидски халифат през ІХ в.

След разпадането на Византийската империя входовете на църквата да били запечатани с големи камъни, за чието преместване в наше време са били необходими багери.



https://www.ploshtadslaveikov.com/vizantijska-tsarkva-na-1500-g-otkrita-v-jerusalim/

[Hatshepsut]

Археолози намериха лампи на 1500 г. при разкопки в Турция

Археолози откриха 48 лампи, датиращи отпреди 1500 години, по време на разкопки в Югоизточна Турция, пише вестник Сабах.

Лампите са от периода на Източната римска империя и бяха открити в замъка Зерзеван, който е бил основно военно съоръжение в региона.

"Всяка лампа е различна. Една е с изобразено слънце, друга има звезди, на трета са изписани букви.", казва професор Айтач Кошкун, който ръководи разкопките.

Учените вярват, че лампите ще им помогнат да научат повече за историята на замъка Зерзеван.

Замъкът, построен от римляните през 4-ти век, е бил внушителен комплекс. Външната му стена е била дълга 1,2 километра и висока 12 метра. Имал е стражеви кули с височина поне 21 метра. Разположен е върху територия от 5,7 хектара, като в комплекса има каменен некропол, дворец, административни сгради, храмове и много други.

През 2016 г. в Зерзеван бяха открити подземен проход и тайно светилище на митраизма.

Това е тайнствен култ от времето на Римската империя. Името му не е било такова когато се е практикувал преди векове, а му е дадено от учените, които се опитват да му направят историческа реконструкция.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/arheolozi-nameriha-lampi-na-1500-g.-pri-razkopki-v-turciia-2198581

[Hatshepsut]

Археолози откриха в Ирак барелефи с асирийски божества

Участници в международен изследователски проект, които провеждат изследвания на територията на Ирак, са открили десет неизвестни досега скални барелефа. На тях са изобразени асирийски цар и божествата, на които са се покланяли в Асирия.

Находката е направена от екип археолози, воден от професор Даниеле Моранди Бонакоси от Университета в Удине, Италия. В мисията участват учени от Италия и Кюрдистан. Барелефите са изсечени в скала, която се намира по протежението на древен напоителен канал. Местоположението е посочено като археологическия район Фаида, който се намира на около 20 км източно от град Духок в Иракски Кюрдистан.

Общо са открити десет уникални асирийски барелефа. Датировката им е от VIII-VII век пр.н.е. Каналът Фаида се е запазил и до наши дни. Той описва откъм западната страна склоновете на планината Кия-Дака, пресича варовиковия хребет на хълм и се захранва с вода от карстови източници.



В древни времена каналът е бил с ширина около 4 метра и дълбочина на места от седем метра. Дължината на напоителното съоръжение е приблизително 7 км. От основния канал водата, по няколко второстепенни отклонения, се е отвеждала до лежащите в близост поля, разположени в близките територии до Ниневия – последната столица на Асирийската империя.

Откритите барелефи вероятно описват историята на съграждането на канала, който, вероятно, е построен по нареждане на асирийския цар Саргон II (720-705 г. пр.н.е.). Изображенията на владетеля на Асирия се срещат два пъти на скалния панел – във всеки от краищата му. Между тях, в профил, са представени статуите на главните божества от асирийския пантеон. Фигурите са ориентирани по направление на течението на водата в древния канал.





Божествата са представени със своите свещени животни – лъвове, дракони, бикове и коне. По този детайл учените успяват да ги идентифицират. Например, една от статуите представя главния асирийски бог Ашур, носен от дракон и рогат лъв. До него е изобразена съпругата му Милиту (или Белит), седяща в украсен трон, който е поставен на гърба на лъв.

Учените са идентифицирали изображенията на бога на луната Син с неговия рогат лъв; бога на мъдростта Набу и дракона му; бога на слънцето Шамаш, съпровождан от коня му; бога на времето (по-точно бог на бурята) Адад с бивол и богинята на любовта и войната Ищар, която води лъв.


The Italian-Kurdish Faida Archaeological Project

Всъщност, горната част на тези барелефи е открита и описана още през 1973 година от британския археолог Джулиан Рид. Заради нестабилната политическа обстановка и войните, той не успява да продължи с изследванията си. Находката му е регистрирана официално едва през 1983 година.

Нова археологическа експедиция в района е организирана цели 40 години по-късно. През 2012 година италиански археолози бегло успяват да регистрират шест неизвестни дотогава скални барелефи. И едва през 2019 година учените получават разрешение да проведат разкопки.


Italian and Kurdish Archaeologists on the Trail of the Assyrian Empire

В изследването се подчертава, че асирийски скални барелефи са много рядко срещани. Последните такива, преди настоящата находка, са описани през далечната 1845 година от френския консул в Мосул Симон Руе.

https://historynakratko.blogspot.com/2020/01/Great-gods-rock-Assyrian-Empire.html

[Hatshepsut]

Неандерталците са погребвали мъртвите си с цветя, сочат нови данни

Скелет, открит в иракска пещера, предостави нови доказателства, че неандерталците са погребвали мъртвите си, и то с ритуали с цветя, съобщи Ройтерс.

Добре запазената горна част от скелет на възрастен неандерталец, живял преди около 70 000 години, чийто пол не е установен, е намерена в пещерата Шанидар в автономния район Кюрдистан на Северен Ирак. Индивидът, вероятно на 40 или 50 години, е наречен Шанидар Зет.

В средата на миналия век в пещерата са намерени останките на още 10 неандерталци - седем възрастни и три деца. Те дават информация за физическите характеристики, поведението и начина на хранене.

Намерени са и полени в пръстта около единия от скелетите. Още тогава някои специалисти казват, че неандерталците са погребвали мъртвите си и са имали погребални ритуали с цветя.

Тази хипотеза оспорва остарялото, но все още популярното схващане, че неандерталците са били първични и не особено умни.

Други специалисти обаче изтъкват, че поленът може да се дължи на замърсяване по време на разкопките или да е донесен от гризачи или насекоми.

Костите на Шанидар Зет са намерени в седимент с древен полен и други минерализирани растителни остатъци, насочващи към вероятно погребение с цветя. Находката още се изследва в университета на Кембридж.

Спорът за евентуалните погребални ритуали на неандерталците е част от по-големия дебат за нивото на когнитивното им развитие.

"Ключово тук е съзнателното действие. Телата могат да бъдат погребани и от практичност - за да не бъдат привлечени опасни мършояди и/или заради миризмата. Важно е това, което е отвъд практичните елементи, защото насочва към по-сложно, символично и абстрактно мислене, към състрадание и грижа за мъртвите" - каза ръководителят на изследването Ема Померой.

Шанидар Зет изглежда положен в издълбана ниша в подпочвения слой, заедно с още трима души, но не се знае дали погребенията им са били едновременни или разделени от десетилетия или векове, отбелязва БТА.

https://bnr.bg/post/101230143

[Hatshepsut]

Археолози откриват доказателства за древен владетел, завзел царството на Мидас


Част от стелата, открита в напоителен канал

Археолози от Института по Изтока на Университета на Чикаго откриват изгубено царство, датиращо от 1 400 до 600 г. пр.н.е., което може да е надвило в битка Фригия, управлявана от цар Мидас.

Учени и студенти от Университета на Чикаго, заедно със свои турски и британски колеги, изследват място в Южна Турция, наречено Тюркмен-Карахоюк, когато местен фермер им съобщава, че е открил голям камък със странни надписи, докато е копал в близкия напоителен канал предната зима.

"Изтичахме направо там и го видяхме все още подаващ се от водата, така че скочихме в канала - чак до кръста", разказва доц. Джеймс Осбърн (James Osborne) от Института по Изтока, един от най-развитите центрове за изучаване на древния свят. "Веднага стана ясно, че е древен и разпознахме езика, на който е надписан - лувийски, език, използван през бронзовата и желязната епоха в този район."

Учените превеждат текста и откриват, че в него се говори за разгромяването на Фригия, царството на Мидас, легендарен древен владетел, за когото се носи легендата, че с докосването си превръща всичко в злато.

Осбърн разказва, че изглежда градът е достигал около 300 акра в най-големия си разцвет, което го е правело един от най-големите древни градове на Турция от бронзовата и желязната епоха. Учените все още не знаят как се е наричал това царство, но Осбърн смята, че откритието е революционно.

"Нямахме никаква идея за това царство. Изведнъж имаме значима нова информация за Средния Изток от бронзовата епоха", разказва Осбърн, който е специалист по проявата на политическата власт в градовете на желязната епоха. "Чудесно, изключително щастливо случайно откритие."

Пример за йероглифи на лувийски език, открити при разкопки наблизо до мястото

Работейки по проекта за изследване на региона Коня, Осбърн и студенти от Университета на Чикаго картографират мястото като част от интензивен проект за проучване на Тюркмен-Карахоюк, район, в който са били разположени редица прочути древни градове. Само разхождайки се от повърхността на земята учените събират парчета счупена керамика от 3 000 години обитание на района, докато накрая фермерът случайно не ги насочва към каменната стела.

Осбърн веднага идентифицира специфичното писмо, което символизира послание, идващо от царя. Фермерът помага да се извади масивният каменен къс от канала с трактор. Оттам той отива в местния турски музей, където е почистен, заснет и подготвен за превод.

Йероглифите са написани на лувийски, един от най-древните клонове на индоевропейските езици. Уникален език, изписван с йероглифи, възникнали в района на Турция, лувийският се чете с редуване от дясно на ляво и от ляво на дясно.

И докато самият Осбърн не е експерт по разчитането на древния език, той работи с двама от най-известните експерти по лувийски в света - колегите му Петра Худехубюре (Petra Goedegebuure) и Тео П. Дж. ван ден Хаут (Theo P.J. van den Hout).

Техният превод разкрива, че царят се е казвал Хартапу и вероятно Тюркмен-Карахоюк е бил неговата столица. Камъкът разказва че Хартапу е завзел съседното кралство Муска, или по-известно като Фригия, управлявано от цар Мидас.

Пълен изглед към археологическата могила в Тюркмен-Карахоюк. Изглежда непознатият град е заемал около 300 акра

Лингвистичният анализ предполага, че надписът е положен в края на 8-ми век пр.н.е., което съвпада с времето на управление на Мидас.

Това отговаря на стара мистерия - на малко повече от 15 км в южна посока се намира вулкан с добре познати йероглифни надписи. Те се отнасят до цар Хартапу, но до този момент никой не е знаел кой е той, нито къде е царувал.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Arheolozi-otkrivat-dokazatelstva-za-dreven-vladetel-zavzel-tcarstvoto_145168.html

[Hatshepsut]

Чаталхоюк: изчезналата цивилизация

Равнината на Коня се простира на стотици километри в централна Турция. Преди почти 60 години, на около 30 мили от регионалната столица Коня, екип от археолози започва проучване на два малки хълма. Разклонът между местната пешеходна пътека и самите две могили дават името на обекта. Вилицата (çatal на турски) и могила (höyük) се комбинират, образувайки Çatalhöyük (разклонена могила) Днес обектът е признат от ЮНЕСКО за най-значителното човешко селище, документиращо ранно заселени земеделци през неолита.
Преминаването, в човешката история, от номадство към уседнал живот винаги е будело въпроси сред археолози и историци. За съжаление те по-често констатират, отколкото обясняват. Отговорът може да се крие в това 9500-годишно селище в централна Турция. Освен разкриването на завладяващи подробности за това, как е изглеждал животът в град от каменната ера, обектът разкрива преломен момент в човешката история: когато хората започват да изоставят номадските пътища. Преди заселването в Чаталхоюк, хората са били скитници в продължение на стотици хиляди години. Чаталхоюк разказва за времето, когато хората са предприели един от най-ранните опити в света за „градски“ живот.

Чаталхоюк - градът

Голяма част от икономическия, социалния и обредния живот на Чаталхоюк е организиран около дома. Къщите, всички много сходни по размер, приютявали семейства от пет до десет души. Няма улици. Много интересно е „проектирането“ на сградите. Те са без врати и прозорци, като хората влизат в домовете си през отвор в покрива и слизат по стълба към главната стая. Фурната и огнището са разположени под входа и отворите служат и за отвеждане на дима. Обитателите готвят храна в тази част на основната стая. Подовете са почернели от пепел и сажди. Обсидиан, високо ценен заради гладката си повърхност, се използва за създаване на множество предмети, включително огледала. Стените са направени от кирпич и са покрити с мазилка. Дебелината им е около 50 см и височината на стаите е около 2,5 м. Използването на глина и мазилка като строителни материали улеснява работата на археолозите. Подовете, стените и рисунките по стените е трябвало да се обновяват непрекъснато. В някои сгради са документирани повече от 450 слоя фина мазилка върху само четири сантиметра стена. Всеки от тези слоеве предоставя информация за периода, в който е строена сградата, и понякога дава важни подробности за всекидневието на обитателите, като следите, оставени от кошници или черги по пода.

Чаталхоюк - стенопис

Стенопис от Чаталхоюк показва, според изследователите, изригване на вулкан. Хасан Дауи, вече затихващ вулкан, е разположен на 80 мили североизточно от Чаталхоюк. Планината е богат източник на обсидиан, вулканичната скала – ценена от жителите на Чаталхоюк. През 2013 г. вулканологът Аксел Шмит доказва, че Хасан Дауи е изригнал преди близо 9000 години, което съвпада с епохата на сградата, в която е рисуван стенописът. Според Шмит тази стена може да се смята за най-старата карта на света, тъй като показва изглед отгоре на селото.

Чаталхоюк - статуетка

Когато изследователите започват да копаят в Чаталхоюк през 60-те години на миналия век, те откриват над 400 скелета под къщите, които са струпани в лабиринт, подобен на пчелна пита. Погребването на мъртви под къщи е било обичайно в ранните селища в Близкия Изток - в Чаталхоюк само в едно жилище са преброени 64 скелета. Измазаните черепи са по-рядко срещани. Това е първият, открит в Чаталхоюк, и първият, погребан заедно с друг човешки скелет. Погребението намеква за емоционална връзка между двама души. Дали измазаният череп е този на родител или на жената, погребана там преди девет хилядолетия?
Ходър и неговите колеги също се опитват да разгадаят и обяснят картините и скулптурните фигури, открити при Чаталхоюк. Изкуството е влязло в домовете на хората от каменната ера, което говори за по-висок културен потенциал и за решаваща крачка към абстрактното мислене, основа на всяка цивилизация. Къщите отвън и от вътре са покрити със стенописи на мъже, които ловуват диви елени и бикове, и с лешояди, които се носят над хора без глава. На някои стени в мазилката се откриват барелефи на леопарди и женски фигури, които може да представляват богини. Ходър е убеден, че това богато на символи селище е един от най-големите и най-добре запазени неолитни обекти, открити някога, който държи ключа към праисторическата психика и към един от фундаменталните въпроси за развитието на човечеството: защо хората започват да се заселват в постоянни общности.

През хилядолетията преди разцвета на Чаталхоюк по-голямата част от Близкия Изток е била окупирана от номади, които ловували газели, овце, кози и бикове и събирали диви треви, зърнени култури, ядки и плодове. Защо, започвайки преди около 14 000 години, те правят първите стъпки към постоянните общности, заселват се заедно в каменни къщи и в крайна сметка изобретяват земеделието? След хилядолетия повече от 8000 души се събират в Чаталхоюк и остават повече от хиляда години. „Формирането на първите общности е основен повратен момент в развитието на човечеството и хората от Чаталхоюк, изглежда, са довели идеята до краен резултат“, казва Ходър. „Но ние все още оставаме с въпроса защо те изобщо ще си направят труда да се съберат в такъв брой“.
Десетилетия наред изглеждаше, че мистериите на Чаталхоюк никога няма да бъдат проучени. След Джеймз Мелаарт, британски археолог, който открива обекта през 1958 г. и го прави известен, Иън Ходър (роден на 23 ноември 1948 г. в Бристъл) е британски археолог и пионер на постпроцесуалистичната теория в археологията) се заема с Чаталхоюк. През 1993 г., след няколко деликатни преговори с турските власти, подпомогнати много от подкрепата на водещи турски археолози, той получава разрешение за повторно отваряне на обекта. Близо 120 археолози, антрополози, палеоеколози, ботаници, зоолози, геолози и химици се събират на могилата близо до Коня и преглеждат почти всеки кубичен сантиметър от древната почва на Чаталхоюк, за да разберат как са живели тези хора и в какво са вярвали. Неортодоксалният подход на Ходър – съчетаващ научна строгост и въображаеми спекулации за „влизане“ в психологията на праисторическите обитатели на Чаталхоюк – поражда полемика.
Археолозите дълго обсъждат какво е причинило неолитната революция, когато праисторическите човешки същества се отказват от номадския живот, основават села и започват да обработват земята. Ходър набляга на ролята, която играят промените в човешката психология и познание. Не всички археолози са съгласни със заключенията на Ходър. Но няма съмнение, че неолитната революция промени човечеството завинаги. Корените на цивилизацията са засадени заедно с първите посеви на пшеница и ечемик и не е трудно да се каже, че най-могъщият днешен небостъргач може да проследи своето наследство до архитектите от неолита, които са построили първите каменни жилища. Почти всичко, което се появява след това, включително организирана религия, писменост, градове, социално неравенство, експлозии на населението, задръствания, мобилни телефони и Интернет, има корени в момента, в който хората решават да живеят заедно в общности. И след като те правят това, както показват откритията в Чаталхоюк, вече няма връщане назад.

Икономическите фактори винаги изглеждат малко недостатъчни, за да обяснят подробностите за живота през неолита, особено на обект, толкова интересен като Чаталхоюк“, казва Къртис Рънелз – археолог от Университета в Бостън. „Моето мнение е, че неолитните народи първо е трябвало да си осигурят надеждна храна, след което да могат да се концентрират върху ритуалните практики“.
Но Ходър твърди, че хората на Чаталхоюк дават по-висок приоритет на културата и религията, отколкото на препитанието и, както хората днес, се обединяват за общи ценности на общността като религията, да речем.
Предположенията, теориите, дебатите продължават, без да дадат отговори на важни въпроси. Кои са били хората, изградили Чаталхоюк, и защо са го изоставили? Има и много мистерии около това, защо селището в крайна сметка е изоставено. Доказателствата сочат, че социалната система постепенно се разпада поради културни промени и изменение на климата. През по-късния период археолозите откриват увеличение на разликите, разделящи социалните класи. Археолозите все още търсят обяснения.
Физичните, химичните и биологичните техники за датиране и анализ напредват бързо, но културните и историческите модели и концепции потъват в нескончаеми дискусии, в които се включват професионални археолози, културни антрополози и философи. А отговорите не идват. Като се има предвид, че само 4% от обекта Чаталхоюк са разкопани и проучени… много изненади чакат археолозите, както и цялото човечество.

https://www.culturespace.bg/bg/news-more/chatalhoyuk-izcheznalata-civilizaciya/