История на Кипъръ

[Hatshepsut]

История на Кипър

Общ преглед


Изглед от кипърския град Фамагуста

Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация. Владян е от Древна Гърция, Египет, Рим, Османската империя, Венеция в различните периоди от своята история. Влиянието на тези култури може да се наблюдава върху намерените артефакти и произведения на изкуството. Островът е изключително богат на исторически забележителности – замъкът на Пафос, разкопките на комплекс от древни вили, Гробниците на Кралете, християнски базилики, древни езически храмове, укрепления и неолитни поселища.

В Кипър са открити находки от неолита (7000 – 3800 г. пр. Хр.).

Едни от първите заселници на острова са микенците и финикийците (1050 – 600 г. пр. Хр.), а по-късно там се заселват и асирийци, египтяни и перси (700 – 475 г. пр. Хр.). Последни там се установяват гърците.

През Средновековието там се утвърждават кръстоносците, които завземат острова на 1 юни 1191 г. Офанзивата е водена от Ричард Лъвското сърце. Основано е Кипърското кралство, една от кръстоносните държави.

През 1271 г. Кипър е подложен на атака от мамелюците, но те са спрени при Лимасол. По това време владетел на Кипърското кралство е Юг III, който наследява на трона Юг II.

През 1570 г. пълномащабно османско нападение с 60 000 войници поставя острова под османски контрол, въпреки твърдата съпротива на жителите на Никозия и Фамагуста. Османските сили, които превземат Кипър, избиват много гръцки и арменски християни. Предишният латински елит е унищожен и се осъществява първата значителна демографска промяна след Античността с формирането на мюсюлманска общност. Войници, които са се сражавали при завладяването, се заселват на острова, а от Мала Азия са доведени турски селяни и занаятчии. Тази нова общност включва също прогонени анадолски племена, „нежелани“ лица и членове на различни „обезпокоителни“ мюсюлмански секти, както и редица новопокръстени.

Османците премахват съществуващата феодална система и прилагат системата на миллетите, при която немюсюлманските народи се управляват от собствените си религиозни власти. За разлика от времето на латинското управление, главата на Кипърската църква е назначен за водач на кипърското гръцко население и действа като посредник между кипърските християни и османските власти. Този статут гарантира, че Църквата на Кипър е в състояние да сложи край на постоянните посегателства на Римокатолическата църква. Османското владичество на Кипър е на моменти безразлично, на моменти потисническо, в зависимост от темперамента на султаните и местните власти, и на острова започва икономически упадък, продължил повече от 250 години.

Съотношението на мюсюлманите към християните варира през периода на османското владичество. През 1777 – 1778 г. населението е съставено от 47 000 мюсюлмани и 37 000 християни на острова. Към 1872 г.населението на острова се увеличава до 144 000, включващи 44 000 мюсюлмани и 100 000 християни. Мюсюлманското население включва множество крипто-християни, включително Линобамбаки, крипто-католическа общност, която възниква поради религиозно преследване на католическата общност от османските власти, тази общност ще се асимилира в общността на кипърските турци по време на британското управление.

Веднага след избухването на Гръцката война за независимост през 1821 г. няколко кипърски гърци заминават за Гърция, за да се присъединят към гръцките сили. В отговор османският управител на Кипър арестува и екзекутира 486 видни кипърски гърци, включително Киприан и четирима други епископи. През 1828 г. първият президент на съвременна Гърция, Йоанис Каподистриас призовава за обединение на Кипър с Гърция и се провеждат многобройни малки въстания. Реакцията на османското управление води до въстания както на кипърските гърци, така и на кипърските турци, въпреки че нито едно от тях не е успешно. След векове на пренебрежение от страна на Османската империя, бедността на повечето хора и все по-настоятелните бирници подхранват гръцкия национализъм и до XX век идеята за еносис, или съюз с отскоро независима Гърция, е здраво вкоренена сред кипърските гърци.

По време на османското владичество, числеността, записването в училище и грамотността са ниски. Тенденцията се запазва известно време след края на османското владичество и след това бързо се променя в посока увеличение през ХХ век.

До 1960 г. островът е колония на Великобритания, след което получава независимост. Все още на острова се намират две действащи военни бази под юрисдикцията на Обединеното кралство.

На 1 октомври 1960 г. Кипър получава независимост от Великобритания. Първият президент на републиката е архиепископът Макариос III (1913 – 1977), който обединява църковната и светската власт. През 1963 – 1964 г. настъпват размирици, организирани от гръцки националисти. През 1964 г. в страната са разположени базите на умиротворителните войски на ООН, чиято мисия продължава до днес. На 20 юли 1974 г. турските войски предприемат десант, след прогръцкия преврат, организиран от режима на полковниците с цел присъединяване към Гърция и така стъпват на северното крайбрежие на острова. Те завземат около една трета от острова и окупират северната му част. През 1983 г. в окупираната от турците част на острова предводителят на турските кипърци Рауф Денкташ основава Севернокипърска турска република.

През 1974 г. след кратък период на насилие между гърци и турци, близо една трета от острова е окупирана от турски войски по силата на Гаранционния договор от 1960 г. Хиляди кипърски гърци са принудени да избягат за една нощ от домовете си на юг, губят цялото си имущество и никога повече не се завръщат в домовете си. Създадена е т.нар. Севернокипърската турска република. Окупираните територии са разделени чрез „Зелена линия“, дълга 180 km и охранявана от войски на ООН. Тази граница минава през столицата Никозия, която е последната разделена столица в света след падането на Берлинската стена. През 2007 г. части от границата са разрушени откъм южната ѝ половина.

Население

Градът с най-голямо население е Лимасол – над 70 000 души. Столицата Никозия е на 3-то място по брой на населението с 42 000 жители. Ако се отчита агломерацията, столицата е най-големият град на острова с 210 000 души население. Повечето гърци изповядват православно християнство, а турците – ислям.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Република_Кипър

[Hatshepsut]

Държавно устройство на Кипър

Изпълнителна власт

Съгласно конституцията Република Кипър е президентска република. Президентът се избира за срок от 5 години с обикновено мнозинство. Още като кандидат-президент той определя свой вицепрезидент. Кандидатите за президент и вицепрезидент трябва да са граждани на Република Кипър и да са навършили 35 г. На изборите през 2013 г. за президент на Република Кипър с резултат 53% е избран Никос Анастасиадис.

Изпълнителната власт се упражнява от 11-членен министерски съвет. Президентът определя министрите, членове на министерския съвет, и правителствения говорител. Министрите ръководят работата на повереното им ведомство, отговарят за прилагането на законите, подготовката на проекто-бюджета на министерството.

Списък на президентите на Република Кипър:

Архиепископ Макариос III (1960 – 1977)
Спирос Киприану (1977 – 1988)
Георгиос Василиу (1988 – 1993)
Глафкос Клиридис (1993 – 2003)
Тасос Пападопулос (2003 – 2008)
Димитрис Христофиас (2008 – 2013)
Никос Анастасиадис (2013 - 2023)
Никос Христодулидис (от 2023)

Никос Христодулидис, президент на Кипър от 2023г.

Законодателна власт

Законодателната власт по конституция принадлежи на парламента. Парламентът на Република Кипър се избира за срок от 5 години по пропорционалната система. За депутат може да бъде избран всеки гражданин на Република Кипър, навършил 25 г. и отговарящ на специфичните условия записани в конституцията.

Съдебна власт

Съгласно конституцията на Република Кипър съдебната власт е независима. Основен орган на съдебната власт е Върховният конституционен съд на Република Кипър. Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и на него са подчинени 6 областни съдилища и неголям брой районни съдилища. Председателите на ВКС и ВС се определят от президента за срок от 5 години.

Независими държавни органи

Съгласно конституцията в Република Кипър има независими държавни органи, които не са подчинени на Министерския съвет – главен прокурор и заместник главен прокурор, главен финансов инспектор и заместник главен финансов инспектор, директор и заместник-директор на Централната банка на Република Кипър и главен републикански омбудсман.

• Главен прокурор на републиката – с помощта на заместник главния прокурор ръководи дейността на Главната прокуратура на Република Кипър. И двамата се назначават от президента за срок от 5 години.
• Главен инспектор на републиката – с помощта на заместник главния инспектор ръководи Главния финансов инспекторат на Република Кипър. И двамата се назначават от президента за срок от 5 години.
• Директор на Централната банка на Република Кипър – с помощта на заместник-директора ръководи дейността на Централната банка. И двамата се назначават от президента за срок от 5 години.
• Главен републикански омбудсман – назначава се от президента за срок от пет години. Длъжността е въведена през 1991 г.

Местно самоуправление

Местното самоуправление се упражнява от градските и селските общински съвети. Градските общински съвети се занимават с управлението на градовете и големите селскостопански райони на страната, докато селските общински съвети упражняват местно самоуправление в рамките на селата. Те са независими от държавата органи и членовете им се избират на общински избори с обикновено мнозинство.

Административно деление на Кипър

Кипър се поделя на 6 окръга (на гръцки: επαρχίες. епархиас) и 33 общини.

Окръзи

Фамагуста
Кирения
Ларнака
Лимасол
Никозия
Пафос

Общини

Агия Напа (ΑΓΙΑ ΝΑΠΑ)
Агиос Атанасиос (ΑΓΙΟΣ ΑΘΑΝΑΣΙΟΣ)
Агиос Дометиос (ΑΓΙΟΣ ΔΟΜΕΤΙΟΣ)
Агландзя (ΑΓΛΑΝΤΖΙΑ)
Атинеу (ΑΘΗΕΝΟΥ)
Аканту (ΑΚΑΝΘΟΥ)
Амохостос (ΑΜΜΟΧΩΣΤΟΣ)
Арадипу (ΑΡΑΔΙΠΠΟΥ)
Гермасогиа (ΓΕΡΜΑΣΟΓΕΙΑ)
Героскипу (ΓΕΡΟΣΚΗΠΟΥ)
Дериния (ΔΕΡΥΝΕΙΑ)
Егоми (ΕΓΚΩΜΗ)
Идалион (ΙΔΑΛΙΟΝ)
Каравас (ΚΑΡΑΒΑΣ)
Като Полемидя (ΚΑΤΩ ΠΟΛΕΜΙΔΙΑ)
Кирения (ΚΕΡΥΝΕΙΑ)
Китреа (ΚΥΘΡΕΑ)
Лакатамия (ΛΑΚΑΤΑΜΙΑ)
Лапитос (ΛΑΠΗΘΟΣ)
Ларнака (ΛΑΡΝΑΚΑ)
Лация (ΛΑΤΣΙΑ)
Лимасол (ΛΕΜΕΣΟΣ)
Левкара (ΛΕΥΚΑΡΑ)
Левконико (ΛΕΥΚΟΝΟΙΚΟ)
Никозия (ΛΕΥΚΩΣΙΑ)
Лиси (ΛΥΣΗ)
Меса гитония (ΜΕΣΑ ΓΕΙΤΟΝΙΑ)
Морфу (ΜΟΡΦΟΥ)
Паралимни (ΠΑΡΑΛΙΜΝΙ)
Пафос (ΠΑΦΟΣ)
Пегиа (ΠΕΓΕΙΑ)
Полис Хрисохус (ΠΟΛΗΣ ΧΡΥΣΟΧΟΥΣ)
Строволос (ΣΤΡΟΒΟΛΟΣ)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавно устройство на Кипър

https://bg.wikipedia.org/wiki/Административно деление на Кипър

[Hatshepsut]

География на Кипър


сателитна снимка на о.Кипър

Кипър (на гръцки: Κύπρος; на турски: Kıbrıs) е третият по големина остров в Средиземно море, с площ 9251 km2. Това е единственият остров в Средиземно море, който географски принадлежи към континента Азия. Той се простира на 240 км от изток на запад, като по ширина достига 100 km от север на юг. Кипър е разположен в североизточната част на морето на разстояние 380 км от Египет, 105 km от Сирия и 75 km от Турция.

По-голямата част от острова е зает от гори. До северния бряг по ширина се простира планинската верига Кирения. В западната част е широка 15 km, а в източната се разширява до 25 – 30 km. Западната част, наричана Пентадактилос е по-висока, като отделни върхове надвишават 1000 m. Най-високата част е върхът Акроманда (1023 m). Югозападната половина на острова е заета от обширния горски масив Троодос, прорязан от надлъжни речни долини. Най-висока е северната част, където се извисява връх Олимп (1951 m).

Между хребетите се простира полухълмистата равнина Месаория, напоявана в дъждовния период от река Акаки на запад и река Педиеос на изток. Равнината Месаория е образувана от морски отлагания, предимно от Кватернера. Защитена от ветровете, тази равнина има благоприятен климат за отглеждане на зърнени култури и представлява житницата на Кипър. Полетата с пшеница и ечемик се редуват с маслинови гори, черница и портокалови дървета, а на предпланинските възвишения се редуват с лозови насаждения.

Спускайки се на изток и югоизток, равнината Месаория преминава в крайбрежните низини на заливите Амохостос и Ларнака.

В Кипър се наблюдават резки контрасти на ландшафта: ярко-зелените горички на маслиновите и цитрусовите култури се редуват от сухите и пожълтели предпланини, тучните ливади с пъстри цветя и насаждения от орехи – с дивите скали на обезлесените планински върхове, лазурното крайбрежие с белоснежни яхти – с прохладни хвойнови гори и ослепителни снежни шапки по върховете на Троодос.

Релефна карта на о. Кипър с очертаване на планината Троодос

Геоложки строеж на острова

Кипър се състои от няколко тектонски плочи, затиснати една над друга. Югозападната и североизточната части на острова са образувани от варовикови утаечни скали, а между тях е разположен Троодоския офиолитов комплекс, представляващ фрагмент от океанската кора на Тетис. Тези най-общи черти от строежа на острова се виждат добре на космическите снимки.

Офиолитовият комплекс на Троодос е един от най-добре изучените в света. Счита се за един от еталоните на океанския тип земна кора.

Хидрография

Постоянни реки в Кипър почти няма. Всички са маловодни, водят началото си от планините и стават пълноводни само през есента и зимата. Болшинството от тях са къси, най-дългите достигат 50 – 70 km. Основният им захранващ източник са валежите. Зимните валежи ги изваждат от бреговете, предизвиквайки наводнения. В горещия летен период те се превръщат в тънки ручеи, извиващи се по оголените русла, а много от тях напълно пресъхват. Най-големите реки на Кипър са Акаки с притоците си, Педиеос и Ялия.

Релеф

Бреговата линия на острова на север е изрязана и скалиста, а на юг е покрита с дълги пясъчни плажове. Това е причината почти всички морски курорти да са разположени от южната страна на острова. Общата дължина на бреговата ивица е 780 km. От самолет се наблюдават многочислени заливи, както и тъмнозелените долини, опасани с кафяви гори. Ландшафтът на острова се определя от две успоредни планински вериги, отличаващи се по геолого-морфоложка структура, поради различия в произхода и формирането им.

По продължение на северното крайбрежие на 125 km се простира хребетът Кирения (максимална височина 1023 m), в която с пет остри върхове се очертава планината Пентадактилос (в буквален превод „петопръста“), и ниският планински хребет Карпас (с максимална височина едва 364 m). Многобройните скали и отвесни пропасти са образувани от утаечни скали – варовик, доломит, пясъчници и шисти. От север и от юг планинската верига е разделена от множество малки долини и оврази, които от юг са подчертано засушливи и неприветливи, а от север твърдият варовик е покрит с по-мек слой глинести почви.

Централната и югозападната част на Кипър са заети от големия планински масив Троодос, с най-високия на острова връх Олимпос (Хионистра) (1951 m). Масивът, гъсто обрасъл с гори, се простира на дължина до около 80, а в ширина 25 километра. Централната му част с дължина около 30 km е образувана от вулканични скали. Олимпос е съставен от дунит, обграден със залежи от перидотит, габро и долерит. В планината Троодос има залежи от мед, пирит, азбест и други полезни изкопаеми. Богата е на планински извори. Чистият планински въздух, живописните пътеки, мекият и приятен климат правят този район привлекателно място за отдих, особено през лятото.

Планините в северната и южната част на Кипър са разделени от широката междупланинска плодородна равнина Месаория, (на турски Месаря) с надморска височина 200 m и още по-плодородния басейн Морфу. Месаория е образувана предимно от четвъртични морски утайки с излаз до морето в източна и западна посока. Защитена е от северните ветрове с гори, оросявана от планински потоци, тази равнина открай време играе роля на житница на Кипър.

Планините Троодос и Кирения се спущат стръмно в морето, но независимо от това, преобладаващата част на острова е удивително плоска и с равна брегова ивица. Северозападният и югоизточният край на централната равнина, т.е. околностите на Морфу и Фамагуста, включват големи участъци от широка и равнинна брегова линия. В залива Акротири и около Ларнака, а също и в югозападната част на острова, до Пафос, бреговата линия също е широка, с плоски и равни плажове. Стръмните скали са рядкост, срещайки се основно на места, където планинските масиви стръмно се спускат към морето в северната и южната страна на острова.

Растителност и животински свят

Остров Кипър може да се похвали с природните си красоти. Многообразните природни условия и климатът в различните райони на Кипър благоприятстват развитието на богатата и разнообразна растителност. На острова са се развили около 110 ендемични вида, видове, които могат да бъдат срещнати само тук.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кипър остров

[Hatshepsut]

Икономика на Кипър

Добивна индустрия

Кипър е известен с добива на мед (от което получава латинското си име), а също така има находища на пирит, умбра, азбест и хром. Но значението на минната индустрия тук намаля значително в края на 20 век. Добиват се строителни суровини - пясък, глина, гипс, мрамор, бентонит, чакъл и др.

Енергетика

Енергийната зависимост на страната от внос на енергия по данни на Евростат (към април 2022 г.) се характеризира с диаграмата:

В края на 2019 г. електроенергийната индустрия на страната, според данните на EES EAEC, се характеризира със следните показатели:

Инсталираната мощност без електроцентралите е 1819 MW, в това число: ТЕЦ на органично гориво (ТЕЦ) – 83,0%, възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – 17,0%. Брутно производство на електроенергия - 5141 млн. kWh, в т.ч.: ТЕЦ - 91,1%, възобновяеми енергийни източници - 8,9%. Крайното потребление на електроенергия е 4 724 млн. kWh, от които: промишленост - 11,3%, битови потребители - 37,5%, търговски сектор и обществени предприятия - 46,0%, селско, горско и рибно стопанство - 3,3%, други потребители - 1,9%. Показатели за енергийна ефективност за 2019 г.: потребление на глава от населението на брутен вътрешен продукт по паритет на покупателната способност (в номинални цени) - $43 592, потребление на електроенергия на човек (бруто) - 5392 kWh, потребление на електроенергия на човек от населението - 2022 kWh. Брой часове на използване на инсталираната нетна мощност на централите - 2701 часа.

Селско стопанство

В Кипър се отглеждат овес, пшеница, ечемик, боб, картофи, пъпеши, тютюн, грозде, нарове, маслини, бадеми, орехи и цитрусови плодове. Лозарството е добре развито в Република Кипър. Кипърските вина са известни по целия свят. От селскостопанските продукти Кипър в момента изнася пресни зеленчуци, картофи, плодови сокове, консервирани плодове, цитрусови плодове, млечни продукти, прясно грозде, вина и спиртни напитки. Животновъдството е развито в планинските райони на острова. Тук се отглеждат овце, свине, кози, говеда и птици. През последните години все повече щрауси се отглеждат във ферми.

Земеделският сектор на острова страда от суша и недостиг на прясна вода.

Според данни, публикувани от Евростат, Кипър е един от лидерите сред страните от ЕС, които купуват най-малко пестициди. От 20-те страни Кипър се класира на второ място като страна с най-нисък процент на закупуване на пестициди, след само Малта. Според доклада през 2016 г. в Кипър са закупени 781 651 кг пестициди, а в Малта - 526 611 кг.

Банков сектор

Сграда на Кипърската банка в Никозия

Финансовата ориентация на икономиката на страната започва да се оформя през периода на британското колониално господство и с времето придобива все по-спекулативен характер, което от своя страна повишава рисковете, свързани с разрастването на т.нар. финансов балон.

До 2012 г. делът на капитала, съдържащ се в банковия сектор на Република Кипър, достигна 835% от неговия БВП. Около една трета от всички депозити в Кипър принадлежат на чужди граждани, предимно от Руската федерация (руските банки държат около 20 милиарда евро в Кипър, около 30% от всички депозити, към 2013 г.), и те са дали още 40 милиарда като заеми на различни кипърски компании. А руски бизнесмени прехвърлиха около 12 милиарда долара за съхранение в кипърски офшорни сметки.

Външна търговия

Обемът на външната търговия на Кипър през 2016 г. беше:

Износ: 3,11 милиарда долара. Основните артикули за износ са петролни продукти и химикали (включително лекарства), хранителни продукти (включително картофи, сирена и вина), инженерни продукти (включително кораби) и минерални суровини. Основни купувачи: Гърция (13%), Израел (9,8%), Великобритания (7,8%). Делът на Русия в кипърския износ ~1,8%

Внос: 7,63 милиарда долара. Основните артикули на вноса са: машини и оборудване, горива, храни, стоки от химическата и леката промишленост. Основни доставчици: Гърция (18%), Южна Корея (10%), Германия (7,8%), Италия (6,1%). Делът на Русия във вноса на Кипър ~2,8%

Икономически проблеми

Масовият приток на капитали в скъпи, силно конвертируеми валути постепенно доведе до непропорционално увеличение на цената на труда в страната и постепенно намали конкурентоспособността на други сектори на нейната икономика (промишленост, селско стопанство, туризъм). В резултат на това страната стана един от лидерите в Европейския съюз по ръст на безработицата, която през февруари 2013 г. достигна 14,7%. Това стана особено очевидно след влизането на страната в еврозоната, когато Кипър фактически загуби контрол върху финансовите процеси на територията си. Република Кипър се опитва да реши финансовите си проблеми отчасти чрез предоставяне на чуждестранни инвеститори правото да получат кипърско гражданство, благодарение на законодателна поправка, въведена от правителството и създаването на специална държавна програма.

Външен дълг

Остър е и проблемът с нарастващия външен дълг на страната.

През 2011 г., поради усложнената икономическа ситуация на острова, Русия предостави на кипърското правителство заем от 2,5 милиарда евро за период от 5 години при 4,5% годишно. Призивът към Русия възникна, защото никой от световните кредитори не се съгласи да предостави заем под 10% годишно.
През 2012 г. кипърското правителство поиска от властите нов транш от 5 милиарда евро заеми, но получи отказ от руското правителство.

За да се спаси икономиката на страната от колапс през 2013 г. беше необходима инжекция от 17 млрд. евро. През март 2013 г. властите на Европейския съюз, Европейската централна банка и МВФ представиха план, който предвижда замразяване на кипърски депозити, надхвърлящи 100 хиляди евро: планира се те да бъдат принудително съхранявани в специални сметки при минимален лихвен процент за период от 15 до 30 години. Освен това по същото време правителството на страната официално се обърна към гражданите с молба да споделят доходите си с правителството в името на спасяването на икономиката на страната. Малко след това правителството на Кипър замрази всички сметки в банковата система на страната. На 24 март 2013 г. френският министър на финансите Пиер Московиси сравни икономическия модел на Република Кипър с фалирало казино.

Доходи на населението

В Република Кипър нямаше минимална заплата. За първи път беше въведена на 1 януари 2023 г. От 1 януари 2023 г. минималната заплата е 940 евро (бруто) и 837,07 евро (нето) на месец, а през първите шест месеца работа – 885 евро (бруто) и 788,09 евро (нето) на месец. Средната брутна заплата (преди плащането на данъците) в Република Кипър през първото тримесечие на 2023 г. е 2217 евро. Средната нетна заплата (след плащането на данъците) в Република Кипър през първото тримесечие на 2023 г. е €1904,41. От 1 януари 2024 г. минималната заплата е 1000 евро (бруто) и 890,50 евро (нето) на месец, а през първите шест месеца работа – 900 евро (бруто) и 801,45 (нето) на месец.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Экономика_Республики_Кипр

[Hatshepsut]

Праистория


Реконструирани неолитни жилища в Хирокития

Праисторическият период в историята на Кипър обхваща периода от приблизително 10 000 г. пр.н.е. до 800 г. пр.н.е., когато Кипър е споменат за първи път в римски източници. Въпреки че собствената писмена система на Кипър се появява още през 2000 г. пр.н.е., паметниците от този период все още не са дешифрирани.

Късен палеолит

През епохата на палеолита в Кипър не е имало хора, поради което множество животински видове джуджета като кипърския слон джудже (Elephas cypriotes) и кипърския хипопотам джудже (Hippopotamus minor) все още са съществували на острова до холоцена. Смята се, че животните са пристигнали в Кипър с плуване или през ерата, когато островът все още е бил свързан с континента. Някои археолози се опитаха да свържат тази фауна с артефакти на епипалеолитни ловци-събирачи, открити близо до Етокремнос близо до Лимасол на южното крайбрежие на Кипър. Изчезването на животните джуджета е свързано с пристигането на първите Хомо сапиенс в Кипър, както може да се съди по купищата изгорени кости в пещерите в южната част на острова. Епипалеолитните находки на острова са малко, но пристигането на хората оказва значително влияние върху ландшафта на острова.

Неолит

Докерамичен неолит

Първото безспорно човешко селище датира от предкерамичната неолитна фаза B, приблизително 10 000-9 000 г. пр.н.е. Първите заселници вече са се занимавали със земеделие, но все още не са усвоили изкуството на грънчарството. Те донасят със себе си животни като кучета, овце, кози и може би също крави и прасета, както и множество диви животни, като лисицата и месопотамския елен лопатар (Dama mesopotamica), непознати преди на острова. Заселниците от докерамичния неолит са строили кръгли къщи с подове, направени от теракот от изгорена вар (примери: Кастрос, Шилоурокампос, Тента). Култивирали лимец и емер (двузърнест лимец), отглеждали прасета, овце, кози и говеда, въпреки че животните все още били морфологично неразличими от дивите си двойници. Следите от скотовъдство (Шилоурокампос) обаче са доста редки и когато тези животни изчезват през 8 хил. пр.н.е., нови домашни животни се появяват едва в ранната бронзова епоха. Най-старото селище на уседнали хора е открито от археолози в южната част на Кипър в селището Климунас близо до Лимасол. Скелетите на сградите са изградени преди 10,5–11,5 хиляди години.

През 6-то хилядолетие пр.н.е. в Кипър възниква предкерамичната неолитна култура на Хирокития (неолит I), която се характеризира с кръгли къщи (толос) и каменни съдове. Тяхната икономика се основава на отглеждането на овце, кози и свине. Мъжете от тези неолитни селища са се занимавали със земеделие, лов, животновъдство и правене на каменни сечива, докато тези, които са оставали у дома (главно жени), са се занимавали с тъкане и шиене на дрехи, а вероятно и с други дейности.

Каменните сечива са най-отличителната черта на културата преди керамиката на Кипър. При разкопките са открити множество каменни съдове от сив андезит. Основите на къщите са направени от камъни, а останалата част от сградата е от глина. Понякога няколко кръгли къщи били комбинирани в комплекс. Диаметърът на някои от кръглите къщи е бил до 10 метра. Погребенията под формата на трупополагане са извършвани вътре в къщите.

Неолитно хокерно погребение от Хирокития

Кладенците за вода, открити от археолозите в Западен Кипър, се смятат за едни от най-старите известни на земята, датиращи отпреди 9 000 до 10 500 години.

Растителни останки показват, че по това време в Кипър са се отглеждали зърнени култури, леща, боб, грах и дамсон (вид слива). При разкопките са открити и скелетни останки от месопотамски елен, коза, овца, муфлон и прасе;

Средната продължителност на живота е била ниска, около 34 години, а детската смъртност е била висока.

През 2004 г. останките на котка, починала на 8-месечна възраст по време на неолита, бяха открити погребани с останките на собственика си. Гробницата е на 9500 години, което я прави по-стара от египетската цивилизация, където котките са били опитомени масово.

Керамичен неолит

Предкерамичният период в историята на Кипър завършва доста внезапно около 6000 г. пр.н.е. Това е последвано от липса на каквито и да било култури за почти 1500 години. Очевидно една от решаващите причини за това е изменението на климата - глобалното застудяване от 6200 г. пр.н.е. — което в Северна Африка довежда до тежка суша и превръщането на зелената преди това Сахара в пустиня. Въпросът какво се е случило в Кипър през този период все още е предмет на дебат сред археолозите.

Климатът отново става по-влажен едва около 4500 г. пр.н.е. По това време на острова се появяват керамични неолитни паметници. По това време в Кипър пристигат нови заселници. Основното селище, въплъщаващо повечето от характеристиките на този период, е Сотира на южния бряг на Кипър. Следващият керамичен етап от Сотира (неолит II) се характеризира с монохромни съдове с гребенна украса. Към този етап се отнасят и откритите около 50 къщи в Сотира, обикновено с едно помещение с огнище, пейки, площадки и отделения за различни работи. Къщите обикновено са били отделени една от друга, имали са сравнително тънки стени и обикновено са имали квадратно напречно сечение със заоблени ъгли. Правоъгълните къщи се състоят от две или три стаи. В Хирокития върху предкерамичния слой са открити останки от фаза Сотира. Сотирска керамика също е открита в най-ранните слоеве в Ерими. В северната част на острова керамичните слоеве от Трули вероятно са синхронни с тези от Сотира на юг.

Късният неолит се характеризира с керамика, боядисана в червено върху бяла основа. В къснонеолитното селище Калавасос-Памбулес къщите са частично потънали в земята.

Халколит

Културата Неолит II е унищожена от земетресение около 3800 г. пр.н.е. В обществото, което се появява след това, няма очевидни признаци на пришълци - напротив, въпреки последствията от катастрофата, има признаци на приемственост на традицията, постепенното появяване на нови характеристики на медно-каменната епоха, която най-накрая се оформя около 3500 г. пр.н.е. и продължава до приблизително 2500/2300 пр.н.е.

За първи път се появяват метални изделия. Много малко длета, куки и декоративни предмети от чиста мед са оцелели, но един от тях съдържа малка добавка на калай, което вероятно показва връзки с Анатолия, където производството на мед е възникнало по-рано.

Периодът на халколита се характеризира с важни промени с нов напредък в технологиите и изкуството, особено към края на медната епоха. Признаци като появата на издълбани печати и силно променливите размери на жилищата показват развита институция на правàта на собственост и консолидирането на социална йерархия. Същите социални промени показват и погребенията, тъй като някои от покойниците са погребани в гробове без дарове, а други в шахтови гробове със сравнително богати дарове, което показва социално разслоение и натрупване на богатство от определени семейства.

Медната епоха (енеолит/халколит) се състои от фазите Ерими (халколит I) и Амбелику/Агиос Георгиос (халколит II).

Типичното място от периода Халколит I е Ерими на южния бряг на острова. Местната керамика е боядисана в червено и бяло с линейни и флорални декоративни мотиви. Често срещани са изделия от камък (стеатит) и глина с разперени рамена. Медно длето, най-старият меден предмет, намерен в Кипър, е открито в Ерими. Друг важен археологически обект от периода на халколита е Лемба.

Краят на халколита не е настъпил едновременно в различни части на Кипър. Той се задържа в района на Пафос, докато бронзовата епоха вече е започнала в северен Кипър.

Бронзова епоха

Ранна бронзова епоха

Нов етап в историята на острова е свързан с пристигането на мигранти от Анадола около 2400 г. пр.н.е., известна като археологическа култура Филия, е най-ранната култура от бронзовата епоха на острова. Паметници на тази култура са открити в почти целия остров.

Тъй като новодошлите са усвоили изкуството на обработката на мед, те скоро се приближават до така наречения меден пояс на острова, тоест до планините на Троодос. Това движение отразява повишения интерес към суровините, които ще бъдат свързани с Кипър за много векове напред.

Филийската култура се свързва с бърза трансформация на технологията и икономиката. Сред характерните нововъведения, свързани с този хоризонт, са праволинейни кирпичени постройки, рало, стан, глинени поставки за съдове и др. Отново се появяват едрия рогат добитък и магаретата.

От селищата от ранната бронзова епоха археолозите са разкопали Марки Алония, Сотира Каминудия и редица други. Има и много известни некрополи, най-важният от които е Беллапаис Вунус на северния бряг.

Средна бронзова епоха

Средната бронзова епоха (1900–1600 г. пр.н.е.) е сравнително кратък период, а ранният му етап е белязан от мирно развитие. Този етап е известен от няколко разкопани селища - Марки Алония, Аламбра-Мутес и Пиргос Маврораки. Те са доказателство за икономиката и архитектурата на разглеждания период.

От разкопки в Аламбра и Марки в централен Кипър знаем, че къщите от този период са били правоъгълни, с много стаи, а селата са имали улици, позволяващи свободно движение на хора. В края на средната бронзова епоха на различни места са построени крепости, което ясно говори за неспокойната обстановка по онова време, чиято причина обаче не е изяснена.

Най-важните некрополи са Белапаис, Лапитос, Калавасос и Дения. Голяма колекция от керамика от бронзовата епоха е открита в некропола на Дения и сега е достъпна онлайн.

Най-старите работилници за производство на мед, известни досега, са разкопани в Пиргос Маврораки, на 90 км югозападно от Никозия. По това време Кипър е известен с името Аласия (Алашия), което е достигнало до нас в египетски, хетски, асирийски и угаритски документи.

[Hatshepsut]

Късна бронзова епоха

Червена полирана керамика от Кипър, 2300–1900 г. пр.н.е.

Началото на късната бронзова епоха не се различава от последните години на предходния период. Ситуацията по това време е напрегната и неспокойна, което вероятно е свързано със сблъсъци с хиксосите, които управляват Египет по това време, но са изгонени оттам в средата на 16 век. пр.н.е. Скоро след това мирът надделява в Източното Средиземноморие, белязан от разцвета на търговските отношения и растежа на градските центрове. Водещата позиция сред тези градове е заета от Енкоми, предшественика на съвременния град Фамагуста, въпреки че няколко други пристанища също възникнат на южния бряг. Около 1500 г. пр.н.е. Тутмос III предявява претенции към Кипър и му налага данък.

Първата писменост в Кипър е кипроминойската писменост, наследник или близък роднина на критската линеарна А. Първите паметници на кипроминойската писменост датират от ранните етапи на късната бронзова епоха (LCIB, 14 век пр.н.е.). Писмеността продължава да се използва около 400 години до периода LC IIIB, вероятно до втората половина на 11 век. пр.н.е. Наследникът на писмеността очевидно е кипърската писменост.

Къснокипърският IIC (1300-1200 г. пр. н. е.) е период на местен просперитет, плановете на градовете им започват да приличат на правоъгълна решетка, така че градските порти са разположени приблизително по осите на координатната решетка. Многобройни големи сгради, включително новопостроени, гледат към улиците на градовете.

Големите официални сгради, построени от отделни тухли, показват засилено социално разслоение и укрепване на властта. Някои от тези сгради са помещавали съоръжения за обработка и съхранение на зехтин, като тези в Маруни-Вурнес и сграда X в Калавасос-Айос Димитриос. Археолозите са открили редица храмове, датиращи от този период: тухлен олтар под формата на рога на бик в Мирту Пигадес, храмове в Енкоми, Китион и Куклия (Палеа Пафос). Както правоъгълното оформление на улицата, така и използваните строителни техники имат паралели в Сирия, особено в Рас Шамра (Угарит).

Олтар с рога (символизъм, характерен за минойската култура) в Пигадес

Правоъгълните гробници с фалшиви сводове също показват връзки със Сирия и Палестина.

Паметници на кипърско-минойската писменост са открити не само в Кипър, но и на територията на Угарит. На свой ред угаритските клинописни текстове от Рас Шамра и Енкоми споменават Йа (асирийското име на Кипър, което вече се използва в края на бронзовата епоха).

Алазия (както се нарича Кипър по това време) е клиентска държава на Хетската империя. Този статут позволява на Кипър да избягва нашествия и външна намеса. Кипър бил подчинен на царете, които управлявали в Угарит. Въпреки това, по време на управлението на цар Тудхалия, хетите нахлуват за кратко на острова, или за да защитят медните ресурси, или като превантивна мярка срещу пиратството. Скоро след това островът е завладян отново от неговия син около 1200 г. пр.н.е. Някои градове (Енкоми, Китион, Палеокастро и Синда) показват следи от разрушения, датиращи от края на периода LC IIC. Пол Астрьом предполага, че първата вълна на разрушение, около 1230 г. пр.н.е., се свързва с нашествието на морските народи, а второто, около 1190-1179 г. пр.н.е., се свързва с бежанци от Беломорието. Някои малки селища (Агиос Димитриос и Кокинокремнос) са били изоставени, но в тях няма следи от разрушения.

По време на краткия мир, последвал тези разрушения, Кипър постига безпрецедентен просперитет и играе доста независима роля в споровете между средиземноморските сили. Богатите находки, свързани с този период, свидетелстват за развита търговия с други страни. Бижута и други луксозни предмети от егейски произход, както и керамика, свидетелстват за тесните връзки между Кипър и Егейско море, но в същото време има и множество предмети от близкоизточен произход.

По време на последната фаза на късната бронзова епоха (LCIIIA, 1200–1100 г. пр. н. е.), Кипър произвежда големи количества микенска керамика тип IIIC:1b в страната. Сред новите архитектурни характеристики, които се появяват през този период, са циклопските стени, също характерни за Микенска Гърция (изградени от много едри каменни блокове), и определен тип правоъгълни стъпаловидни капитолии, ендемични за Кипър. Камерните гробници отстъпват място на шахтовите.

По този начин много експерти смятат, че Кипър е бил обитаван от микенските гърци към края на бронзовата епоха. През последните години обаче тази гледна точка става все по-често критикувана, тъй като в повечето области няма ясно прекъсване в материалната култура между периодите LCIIC (1400–1200 г. пр.н.е.) и LCIII. Сред палестинските находки, датиращи от същия период, са открити големи количества IIIC:1b керамика. Преди това тези находки бяха тълкувани като доказателство за нахлуването в Кипър от „морските народи“, споменати в египетските източници, но те също могат да се разглеждат като доказателство за местно развитие и засилени търговски контакти между Кипър и Крит.

Има находки, които показват тясна връзка и с Древен Египет. Египетска керамика е открита в Хала Султан Теке, включително амфори за вино, носещи картуша на Сети I и кости от нилски костур.

Смята се, че друго гръцко нашествие се е случило през следващия век (LCIIIB, 1100–1050 г. пр. н. е.). Това се посочва по-специално от новия тип погребения (гробници с дълъг дромос /коридор/) и микенското влияние в украсата на керамиката.

Според повечето автори кипърските градове-държави, споменати за първи път в документи от 8 век. пр.н.е., са основани още през 11 век. пр.н.е. Други изследователи смятат, че в периода от 12 до 8 век има процес на бавен растеж в сложността на социалната структура, основана на мрежа от вождове. През 8 век. пр.н.е. (геометричен период) броят на селищата рязко нараства, за първи път се появяват монументални гробници като „царските“ гробници в Саламин. Това очевидно показва появата на царства в Кипър.

Желязна епоха

Желязната епоха следва субмикенския период (1125–1050 г. пр. н. е.) или късната бронзова епоха и е разделена на няколко етапа, подобни на тези в континентална Гърция:

• Геометричен период: 1050–700 г. пр.н.е пр.н.е.
• Архаичен период: 700-525 г. пр.н.е пр.н.е.

През желязната епоха населението на Кипър става предимно гръцко. Формите на керамика и стиловете на рисуване на вази показват егейско влияние, въпреки че понякога се появяват и влияния от Близкия изток. Видовете керамика също съответстват на тези на други средиземноморски култури, както може да се види от археологическите открития в Кидония, важен градски център на древен Крит.

Появата на нови погребални обичаи - изсечени в скали гробници с дълъг "дромос" (наклонен проход от входа към вътрешната камера) - както и нови религиозни вярвания показват приток на нови заселници от района на Егейско море. Тази гледна точка се подкрепя от появата на закопчалката с карфица, която показва нова мода в облеклото, както и името, надраскано върху бронзова фиби от Пафос и датирано между 1050-950 г. пр.н.е. пр.н.е.

Митове за основаването, записани от класически автори, свързват основаването на множество градове в Кипър с гръцки герои, мигрирали в резултат на Троянската война. Например Тевкър, братът на Аякс, се смята за основател на Саламин, а Агапенор от Тегея от Аркадия се смята, че е заменил местния владетел Кинирас и е основал Пафос. Някои учени виждат тези митове като индикация за гръцка колонизация още през 11 век. пр.н.е. От 11 век е датирана гробница 49 от Палая Пафос-Скалес, където са намерени три бронзови обелиска с надписи на кипърски език, единият от които споменава името Офелта. Това е първият паметник на гръцкия език на острова, написан на кипърско писмо, което продължава да се използва на острова до 3 век. пр.н.е.

Кремацията като погребален ритуал също е пренесена в Кипър от гърците. Първото погребение с трупоизгаряне в бронзови съдове е открито в Курион-Калоризики, гробница 40, и датира от първата половина на 11 век пр.н.е. (LCIIIB). В шахтовата гробница са открити два бронзови триножника, останки от щит и златен жезъл. Гробницата преди това се смяташе за погребение на цар от първите аргивски основатели на Курион, но сега се счита за погребение или на кипърски, или на финикийски принц. Емайловото покритие от клоазон на горната част на скиптъра, с два сокола на върха, няма паралел в Егейския свят, но е ясен резултат от египетско влияние.

През 8 век пр.н.е. на острова се появяват множество финикийски колонии, като Карт-Хадашт („нов град“), Ларнака и Саламин. В древния некропол на Саламин са открити погребения на деца в питоси в ханаански стил, което ясно показва присъствието на финикийци на острова още през периода LCIIIB (11 век пр.н.е.). Подобни погребения в питоси са открити в некрополите Курион-Калоризики и Палеа Пафос-Скалес близо до Куклия. Многобройни предмети, внесени от Леванта, както и местни кипърски предмети, имитиращи левантийски, са открити в Скалес, което показва финикийска експанзия още преди края на 11 век. пр.н.е.

Също така през 8 век. пр.н.е. има значително увеличение на богатството на жителите на Кипър. Връзките на острова с Изтока и Запада отново нарастват, което допринася за неговия икономически просперитет. За богатството на жителите на острова свидетелстват така наречените „царски гробници“ в Саламин, които, макар и разграбени, пазят следи от луксозни погребения. Дромосите на гробниците съдържат пожертвани коне, бронзови триножници и огромни котли, украсени със сирени, грифони и др., колесници с декорации и конски сбруи, легла от слонова кост и изящно украсени тронове.

В края на 8 век пр.н.е. поемите на Омир, Илиада и Одисея, се разпространяват из целия гръцки свят. Тези стихотворения повлияват по-специално на гръцките погребални ритуали. Археолозите откриват следи от такова влияние и в Саламин, където в гробовете на покойниците са поставяли шиш и дърва, за да могат покойниците да си готвят месо в отвъдното. Подобна практика е била разпространена по онова време в Аргос и Крит, което напомня събитията в поемата, когато Ахил използва подобно устройство в шатрата си, забавлявайки гръцките герои. В погребенията на Саламин са открити и следи от масло и мед, които Омир споменава като погребални дарове.

Омир също така описва как по време на погребението на Патрокъл погребалната му клада била изгасена с вино. Прахът на починалия бил внимателно събран, увит в парче плат и поставен в златна урна. В Саламин прахът на починалия също бил увиван в парче плат и поставен в бронзов котел. Така, въпреки силните източни влияния, гръцките традиции доминират в Кипър през този период.

Античността завършва праисторическия период на Кипър, тъй като по това време се появяват голям брой писмени източници за Кипър - първо асирийски, след това гръцки и римски.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доисторический_Кипр

[Hatshepsut]

Кипър през Античността

Асирийско завоевание

Ранен писмен източник на кипърската история споменава народа под асирийско управление като стела, намерена през 1845 г. в града, който преди се е наричал Китион, близо до днешна Ларнака, отбелязва победата на цар Саргон II (721–705 г. пр. н. е.) през 709 г. пр. н. е. над седем царе в земята Йa', в района на Йаднана или Aтнанa. Предполага се, че земята Йа е асирийското име на Кипър и някои учени предполагат, че последният може да означава „островите на Данай“ или Гърция. Има и други надписи, отнасящи се до земята Йa' в двореца на Саргон в Хорсабад.

Десетте царства, изброени в призмата на Асархадон през 673–622 г. пр.н.е., са идентифицирани като Солой, Саламин, Пафос, Курион, Аматус и Китион на брега, и Тамасос, Ледрай, Идалион и Хитрой във вътрешността на острова. По-късни надписи добавят Марион, Лапитос и Кериния (Кирения).

Независими градове-държави

Градове-държави на Кипър през Античността

Кипър получава независимост след 627 г. пр. н. е. след смъртта на Ашурбанипал, последният велик асирийски цар. Гробищата от този период са предимно скални гробници. Те са открити, наред с други места, в Тамасос, Солой, Патрики и Трахонас. Изсечените в скалите „царски“ гробници в Тамасос, построени около 600 г. пр.н.е., имитират дървени къщи. Стълбовете показват финикийско влияние. Някои гробове съдържат останки от коне и колесници.

Основното божество на древен Кипър е Великата богиня, асиро-вавилонската Ищар и финикийската Астарта, по-късно известна с гръцкото име Афродита. Тя е наречена "госпожата на Кипрос" от Омир. Папийските надписи я наричат "Царицата". Изображения на Афродита се появяват и върху монетите на Саламин, което показва, че нейният култ е имал по-голямо регионално влияние. В допълнение, царят на Пафос е бил върховен жрец на Афродита и голям неин храм за поклонници, Светилището на Афродита Папия, се е намирал в Папия. Други почитани богове включват финикийските Анат, Ваал, Ешмун, Решеф, Микал и Мелкарт и египетските Хатор, Тот, Бес и Птах, както е засвидетелствано от амулети. Жертвоприношенията на животни са засвидетелствани върху теракотени вотиви. Светилището на Ая Ирини съдържа над 2000 фигурки.

Египетски период

През 570 г. пр. н. е. Кипър е завладян от Египет при Яхмос II. Този кратък период на египетско господство оставя своето влияние главно в изкуствата, особено в скулптурата, където могат да се наблюдават твърдостта и облеклото на египетския стил. Кипърските художници по-късно изоставят този египетски стил в полза на гръцките прототипи.

Каменните статуи често показват смесица от египетско и гръцко влияние. По-специално керамиката, открита в Кипър, показва влияние от древен Крит. Мъжете често носели египетски перуки и бради в асирийски стил. Доспехите и облеклото също показват западноазиатски елементи.

Персийски период

Персийската империя при най-голямото си разширение

През 525 г. пр. н. е. Персийската империя на Ахеменидите завладява Кипър. При персите царете на Кипър запазили своята независимост, но трябвало да плащат данък на своя сюзерен. Градовете-царства започнали да секат свои собствени монети в края на шести век пр. н. е., използвайки персийската тегловна система. Монетите, сечени от царете, трябвало да имат портрета на господаря. Цар Евелтон от Саламин (560–25 г. пр. н. е.) вероятно е първият, който отлива сребърни или бронзови монети в Кипър; монетите са проектирани с овен на лицевата страна и анкх (египетски символ на късмет) на обратната страна.

Царски дворци са разкопани в Палепафос и Вуни на територията на Марион на северния бряг. Те следват отблизо персийските примери като Персеполис. Вуни, на хълм с изглед към залива Морфу, е построен около 520 г. пр.н.е. и е разрушен през 380 г. пр.н.е. Съдържа кралски стаи за аудиенции, открити дворове, бани и магазини.

Градовете в Кипър през този период са били укрепени със стени от глинени тухли върху каменни основи и правоъгълни бастиони. Къщите също са изградени от глинени тухли, докато обществените сгради са облицовани с камък. Финикийският град Карпасия, близо до Ризокарпасо, има къщи, изградени от каменна зидария с квадратни каменни блокове, оформящи ъглите. Храмовете и светилищата са построени предимно във финикийски стил. Солои има малък храм с гръцки план.

Определено влияние от Гърция има при производството на някои много важни скулптури. Архаичното гръцко изкуство с привлекателната си усмивка на лицето на статуята се намира на много кипърски произведения, датиращи между 525–475 г. пр.н.е.; това са последните години на архаичния период в Гърция. По време на персийското владичество йонийското влияние върху скулптурите се засилва; появяват се копия на гръцки кораи (девойки), както и статуи на мъже в гръцки дрехи. Статуите на голи младежи (куроси) обаче, въпреки че са често срещани в Гърция, са изключително редки в Кипър, докато жените (Кораи) винаги се представят облечени с богати гънки в дрехите си. Керамиката в Кипър запазва местните си влияния, въпреки че са импортирани някои гръцки съдове.

Най-важното задължение на царете на Кипър към шаха на Персия е плащането на данък и снабдяването на армии и кораби за неговите чуждестранни кампании. Така, когато Ксеркс през 480 г. пр.н.е. нахлува в Гърция, Кипър участва със 150 кораба в персийската военна експедиция.

Йонийско въстание

С изключение на царския град Аматус, Кипърските царства участват в Йонийското въстание през 499 г. пр.н.е. Въстанието в Кипър е водено от Онисилос от Саламин, брат на царя на Саламин, когото той детронира, защото не иска да се бори за независимост. Персите смазват кипърските армии и обсаждат укрепените градове през 498 г. пр. н. е. Солои се предава след петмесечна обсада.

Около 450 г. пр. н. е. Китион анексира Идалион с персийска помощ. Значението на Китион отново нараства, когато придобива медните мини в Тамасос.

Евагор I от Саламин

Евагор I от Саламин (435–374 г. пр.н.е.) доминира кипърската политика почти четиридесет години до смъртта си през 374 г. пр.н.е. Той бил благосклонен към Атина през последните години на Пелопонеската война, спечелил персийската подкрепа за атиняните срещу Спарта и призовал гърците от Егейско море да се заселят в Кипър, подпомагайки атиняните по толкова много начини, че те го почели, като издигнали неговата статуя в Стоа (портик) Базилейос в Атина. В началото на 4 век пр. н. е. той поема контрола над целия остров Кипър и след няколко години се опитва да спечели независимост от Персия с помощта на Атина.

След съпротивата на царете на Китион, Аматус и Соли, които избягали при великия цар на Персия през 390 г. пр. н. е., за да поискат подкрепа, Евагор получил по-малко помощ от атиняните, отколкото се надявал, и около 380 г. пр. н. е. персийска сила обсадила Саламин и Евагор бил принуден да се предаде. В крайна сметка той остава цар на Саламин, докато не е убит през 374 г. пр.н.е., но само като приема ролята си на васал на Персия.

Евагор I от Саламин въвежда гръцката азбука в Кипър. В други части на острова все още се използват финикийската писменост (Китион) или кипърската сричкова азбука. Заедно с Египет и Финикия Кипър отново се разбунтува срещу персийското владичество през 350 г. пр.н.е., но въстанието е потушено от Артаксеркс III през 344 г. пр.н.е.

Кипър по време на експанзията на Александър Македонски

Карта на империята на Александър Македонски

Дългите и продължителни опити за сваляне на персийското господство се оказват неуспешни и Кипър остава васал на Персийската империя до поражението на персите от Александър Велики. Александър Велики (Александър Македонски / Александър III Македонски), е роден в Пела през 356 г. пр.н.е. и умира във Вавилон през 323 г. пр.н.е. Син на цар Филип II и Олимпиада, той наследява баща си на трона на Македония през 336 г. пр. н. е. на 20-годишна възраст. Той е може би най-великият командир в историята и води армията си в поредица от победоносни битки, създавайки огромна империя, която се простира от Гърция до Египет в Африка и до Каспийско море и Индия. Различните кипърски царства стават съюзници на Александър след неговите победоносни кампании при Граник (334 г. пр. н. е.), Иса (333 г. пр. н. е.) и на брега на Мала Азия, Сирия и Финикия, където са разположени персийски военноморски бази.

Кипърските царе, научавайки за победата на Александър при Иса и знаейки, че рано или късно Александър ще бъде новият владетел на острова, тъй като окупацията на Кипър е била необходима (заедно с тази на Финикия), за да се отворят комуникационни линии с Египет и Азия, се надигнали срещу своите персийски господари и предоставили на разположение на флотата на Александър корабите, които преди това са служили на Персия. Имало взаимни интереси: Александър Велики увеличава капацитета на своя флот, а кипърските царе постигнали политическа независимост.

От района на Финикия само Тир устоява на контрола на Александър и затова той предприел обсада. Кипърската флота, заедно с кипърските инженери, допринесли много за превземането на този силно укрепен град. Наистина, цар Пнитагор от Саламин, Андрокъл от Аматус и Пасикратис от Солои вземат лично участие в обсадата на Тир.

Тир, тогава най-важният финикийски град, е построен на малък остров, който е на 700 метра от брега и има две пристанища, египетското на юг и сидонското на север. Кипърските царе, командващи 120 кораба, всеки с много опитен екипаж, предоставили значителна помощ на Александър при обсадата на този град, която продължава седем месеца. По време на последната атака кипърците успели да окупират сидонското пристанище и северната част на Тир, докато финикийците, лоялни на Александър, окупирали египетското пристанище. Александър също атакува града с обсадни машини, като построил „къртица“, ивица пръст от брега срещу Тир, до острова, където е построен градът. В тази операция Александър е подпомогнат от много кипърски и финикийски инженери, които построили земни съоръжения от негово име. Много обсадни машини удряли града от „къртиците“ и от корабите „ипагога“.

Въпреки че загубили много кораби, кипърците успелиа да помогнат за превземането на града за Александър. Неговата благодарност била показана например чрез помощта, която оказва на Пнитагора, който изглежда бил главният двигател на тази инициатива в подкрепа на Александър, за включване на територията на кипърското царство Тамасос в това на Саламин. Тогава царството на Тамасос било управлявано от цар Пумиатон от Китион, който го бил купил за 50 таланта от цар Пасикипро.

През 331 г. пр. н. е., докато Александър се връща от Египет, той остава за известно време в Тир, където кипърските царе, желаещи да потвърдят отново доверието и подкрепата си към него, му отдават голяма чест.

Кипърски кораби също бяха изпратени в помощ на адмирала на Александър Велики, Амфотер.

Кипърците били опитна морска нация и Александър използвал кипърския флот по време на кампанията си в Индия; тъй като страната има много плавателни реки, той включва значителен брой корабостроители и гребци от Кипър, Египет, Финикия и Кария във военната си експедиция. Кипърските сили са водени от кипърски принцове като Никоклис, син на цар Пасикрати от Солои, и Нифотона, син на цар Пнитагора от Саламин. Когато Александър поема контрола над административния регион, който е бил Персийската империя, той издига кипърците на високи постове и голяма отговорност; по-специално Стасанор от Соли е назначен за сатрап на Върховния съд и Дрангон през 329 г. пр.н.е., а Стасандър, който също е от Соли, е назначен за сатрап на Ария и Дрангиана. Надеждата за пълна независимост на Кипър след падането на Персийската империя обаче трудно се реализира. Монетните дворове на Саламин, Китион и Пафос започват да секат монети от името на Александър, а не от името на местните царе.

Политиката на Александър Велики по отношение на Кипър и неговите царе скоро станала ясна: да ги освободи от персийското владичество, но да ги постави под собствената си власт. Далеч от бреговете на Кипър, вътрешните царства са оставени до голяма степен независими и царете запазили своята автономия, макар и не по въпроси като минните права. Александър се опитва да покаже ясно, че се смята за господар на острова и премахва валутите на кипърските царства, като ги заменя със сеченето на собствени монети.

Смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. н. е., когато той все още е в началото на трийсетте си години, слага край на гръцките стремежи за глобално господство. Създадената от него империя е разделена между неговите генерали и наследници, които веднага започват да воюват помежду си. Смъртта на Александър Велики бележи началото на елинистическия период в историята на Кипър. След смъртта на Александър Велики Кипър преминава под управлението на Птолемеите. Все още под гръцко влияние, Кипър получава пълен достъп до гръцката култура и по този начин става напълно елинизиран.
 

[Hatshepsut]

Кипър през елинистическата епоха

Войните на наследниците на Александър неизбежно започват да включват Кипър и се фокусират върху двама претенденти, Антигон Монофталм в Сирия (подпомогнат от сина си Деметрий Полиоркет) и Птолемей Лаг в Египет.

Бюст на Птолемей I Лаг

Кипърските царе, които дотогава са успявали до голяма степен да запазят независимостта на своите царства, се озовават в нова и трудна позиция. Това било така, защото, тъй като Кипър става център на раздора между Птолемей и Антигон, царете на острова сега трябвало да направят нов избор и съюзи. Някои кипърски царства избират съюз с Птолемей, други застават на страната на Антигон, а трети се опитват да останат неутрални, което води до неизбежни противоречия и конфронтация. Тогава изглежда, че най-големият град и царство на Кипър е бил Саламин, чийто цар бил Никокреон. Никокреон силно подкрепял Птолемей. Според Ариан той е имал подкрепата на Пасикратис от Солои, Никоклис от Пафос и Андрокъл от Аматус. Други царе на Кипър обаче, включително Праксипос от Лапитос и Кирения, Пумиатон (Пигмалион) от Китион и Стасикос от Марион, се съюзяват с Антигон.

Срещу тях Никокреон и други про-Птолемей царе провеждат военни операции. Птолемей изпраща военна подкрепа на своите съюзници, осигурявайки войски под командването на Селевк и Менелай. Лапитос-Кирения е окупирана след обсада и Марион капитулира. Диодор Сикулус ни казва, че Аматус е бил принуден да осигури заложници, докато Китион е бил обсаден около 315 г. пр.н.е.

Птолемей нахлува в Кипър с допълнителни военни сили през 312 г. пр.н.е., залавя и убива царя на Китион и арестува про-антигонидските царе на Марион и Лапитос-Кирения. Той унищожава град Марион и повечето от бившите царства на Кипър. Тази решаваща и решителна намеса на Птолемей през 312 г. пр.н.е. дава повече власт на царете на Солои и Пафос, и по-специално на Никокреон от Саламин, когото Птолемей изглежда е оценил и му се е доверил напълно и който печели градовете и богатството на изгонените царе. Саламин разширил властта си в целия източен, централен и северен Кипър, тъй като Китион и Лапитос били погълнати от него и Тамасос вече му принадлежал. Освен това Никокреон от Саламин поел длъжността като главен генерал в Кипър с благословията на Птолемей, което на практика го прави господар на целия остров.

Но ситуацията била променлива и владетелите на Солои и Пафос се задържат на власт. Скоро след това цар Никокъл от Пафос бил заподозрян; той бил обсаден и принуден да се самоубие, а цялото му семейство убито (312 г. пр.н.е.). На следващата година (311 пр.н.е.) Никокреонт от Саламин умира.

След намесата на Птолемей в Кипър, който покорява острова, Антигон и неговият син Деметрий реагират и Деметрий ръководи голяма военна операция в Кипър.

Деметрий е роден през 336 г. пр.н.е. и първоначално се бие под командването на баща си през 317 г. пр.н.е. срещу Евмен, където особено се отличава. През 307 г. пр.н.е. той освобождава Атина, възстановявайки демокрацията там, а през 306 г. пр.н.е. повежда войната срещу Птолемеите. Желаейки да използва Кипър като база за атаки срещу Западна Азия, той отплава от Киликия за Кипър с голяма пехота, кавалерия и военни кораби. Без да среща съпротива, той акостира на полуостров Карпасия и окупира градовете Урания и Карпасия. Междувременно Менелай, брат на Птолемей I Сотер, новият генерал на острова, събрал силите си в Саламин. Птолемей пристигна да помогне на брат си, но бил решително победен в битката при Саламин, след което Кипър преминава под контрола на Антигонидите.

Бащата на Деметрий Антигон Монофталм е убит в битката при Ипс през 301 г. пр.н.е. и Деметрий, след като реорганизира армията, е провъзгласен за цар на Македония, но е изгонен от Лизимах и Пир. Кипър отново попада под контрола на Птолемеите през 294 г. пр.н.е. и остава предимно под тяхно управление до 58 г. пр.н.е., когато става римска провинция. Той е управляван от поредица от губернатори, изпратени от Египет и понякога формира второстепенно царство на Птолемеите по време на борбите за власт през II и I век пр.н.е. Освен това империята на Селевкидите за кратко превзема острова по време на Шестата сирийска война, но го връща обратно като част от договор, подписан от римляните. През това време Кипър създава силни търговски връзки с Атина и Александрия, два от най-важните търговски центрове на древността.

Пълната елинизация на Кипър се извършва при управлението на Птолемеите. През този период етиокипърският (езикът на най-древното население на острова, неиндоевропейски език, сроден с хуритския и урартския езици в Предна Азия) и финикийският език изчезват заедно със старото кипърско сричково писмо, което е заменено от гръцката азбука.

Кипърско сричково писмо. Бронзова плоча Идалион, 5 век пр.н.е., Идалион, Кипър

 През това време са основани редица градове. Например Арсиное е основан между стария и новия Пафос от Птолемей II. Управлението на Птолемеите е твърдо и експлоатира ресурсите на острова до краен предел, особено дървен материал и мед.

От тази епоха е философът Зенон от Китион, който е роден в Китион около 336 г. пр.н.е. и основава известната стоическа школа по философия в Атина, където умира около 263 г. пр.н.е.

Кипър през Римската епоха

Кипър става римска провинция през 58 г. пр.н.е. Това се е случило, според Страбон, защото Публий Клодий Пулхер изпитва недоволство срещу Птолемей от Кипър. Известният стоик и строг конституционалист Катон Младши е изпратен да анексира Кипър и да го организира според римското право. Катон е безмилостен в защитата на Кипър срещу откупвачите на данъците, които обикновено измъчвали провинциите от републиканския период. След гражданските войни, които слагат край на Римската република, Марк Антоний дава острова на Клеопатра VII от Египет и тяхната дъщеря Клеопатра Селена, но той отново става римска провинция след поражението му в битката при Акциум през 31 г. пр.н.е. От 22 г.пр.н.е. нататък Кипър е сенаторска провинция, „разделена на четири области, центрирани около Пафос, Саламин, Аматус и Лапетус.“ След реформите на Диоклециан той е поставен в диоцеза Изток.

Pax Romana (Римският мир) е бил нарушаван само два пъти в Кипър за три века римска окупация. Първото сериозно прекъсване настъпва през 115-116 г., когато избухва бунт на евреи, вдъхновен от месиански надежди. Техен водач бил Артемион, евреин с елинизирано име, каквато била практиката на времето. Островът претърпял големи загуби в тази война; смята се, че са убити 240 000 гръцки и римски цивилни. Въпреки че този брой може да е преувеличен, на острова е имало малко или никакви римски войски, разположени за потушаване на въстанието, докато бунтовниците сеят хаос. След като римските сили са изпратени в Кипър и въстанието е потушено, е приет закон, според който на евреите не се разрешава да стъпват на кипърска земя, дори в случай на корабокрушение.

Смутът избухва два века по-късно през 333–334 г., когато местния служител Калокир се разбунтува срещу Константин I. Този бунт завършва с пристигането на войски, водени от Флавий Далмаций и смъртта на Калокир.

Икономика

Зехтинът е бил много важна част от ежедневието в Средиземноморието през римския период. Използван е за храна, като гориво за лампи и като основна съставка в продукти като медицински мехлеми, масла за баня, масла за кожа, сапуни, парфюми и козметика. Дори преди римския период Кипър е бил известен със своя зехтин, както е посочено от Страбон, когато той казва, че "по плодородие Кипър не е по-нисък от нито един от островите, тъй като произвежда както добро вино, така и добро масло".

Има доказателства както за местна търговия с кипърски зехтин, така и за по-голяма търговска мрежа, която може да е достигнала до Егейско море, въпреки че по-голямата част от кипърския зехтин вероятно е била ограничена до Източното Средиземноморие. Много преси за зехтин са открити в Кипър и не само в селските райони, където може да се очакват за лична, местна употреба. Те са открити и в някои от по-големите крайбрежни градове, включително Пафос, Куриум и Аматус. В Александрия, Египет, има голямо присъствие на тип амфора, произведена в Кипър, известна като Late Roman 1 или LR1, която е била използвана за пренасяне на масло. Това показва, че много кипърски зехтин е бил внасян в Египет. Има също доказателства за кипърска търговия с Киликия и Сирия.

Зехтинът също се търгувал на местно ниво, около острова. Амфори, открити в Аламинос-Латуру Чифтлик и Дриймърс Бей, показват, че маслото, произведено в тези райони, се използва предимно на местно ниво или се транспортира до близките градове. Амфората, открита от корабокрушение на нос Зевгари, показва, че плавателният съд, типичен малък търговски кораб, е превозвал масло и има доказателства от местоположението на корабокрушението и самия кораб, че е пътувал само на кратко разстояние, вероятно на запад около острова.

Християнството на остров Кипър

Римски Кипър е бил посетен от апостолите Павел, Варнава и Свети Марко, които дошли на острова в началото на първото си мисионерско пътуване през 45 г. сл.н.е., според християнската традиция, обръщайки народа на Кипър към християнството и основавайки Кипърската църква. След пристигането си в Саламин те продължиха към Пафос, където обърнали римския управител Сергий Павел към Христос. В новозаветната книга Деяния на апостолите, авторът Свети Лука описва как еврейски магьосник на име Вар-Исус (Елимас) възпрепятства апостолите в тяхното проповядване на Евангелието. Павел го смъмрил, като обявил, че временно ще ослепее поради Божия съд. Предсказанието на Павел веднага се сбъднало. В резултат на това Сергий Павел станал вярващ, удивен от учението на Господа. По този начин Кипър става първата държава в света, управлявана от християнски владетел.

На Павел се приписва, че подкрепя претенциите за църковна независимост от Антиохия. Най-малко трима кипърски епископи (престолите на Саламин, Тремитус и Пафос) участват в Първия събор в Никея през 325 г. и дванадесет кипърски епископи присъстват на събора в Сардика през 344 г. Ранните кипърски светци включват: св. Хераклидий, св. Спиридон, св. Иларион и св. Епифаний.

Няколко земетресения довели до унищожаването на Саламин в началото на 4 век, по същото време суша и глад ударили острова.

През 431 г. сл.н.е. Кипърската църква постига своята независимост от патриарха на Антиохия на Първия събор в Ефес. Император Зенон дава на архиепископа на Кипър правото да носи скиптър вместо пасторски жезъл.

https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_history_of_Cyprus

[Hatshepsut]

Кипър през Средновековието

Първи византийски период

След разпадането на Римската империя на Източна и Западна, Кипър попада под властта на Византия. Градовете на Кипър са унищожени от две последователни земетресения през 332 и 342 г. сл.Хр. и това бележи края на една ера. Повечето градове не са възстановени, с изключение на Саламин, който е възстановен и римският император Констанций II, син на Константин I Велики, наименува града Констанция. Този град е център на Кипърската църква, основана от апостол Варнава и достигнала най-големия си блясък при епископ Епифаний. От 431 г. църквата е автокефална.

Арабски период

През 650 г. арабите започват своите атаки срещу Кипър. Те превземат Констанция, след което е сключен мирен договор. Когато арабите отново нахлуват в Кипър, през 688 г. император Юстиниан II и халифът Абд ал-Малик постигат безпрецедентно споразумение. По това време не съществува като концепция теорията за кондоминиума, а това е първото в историята споразумение за съвместно управление над дадена територия в идеално части - в случая фиска от острова е разделян поравно между Константинопол и Багдад. През следващите 300 години Кипър е управляван съвместно от арабите и византийците като кондоминиум, въпреки почти постоянните войни между двете страни на континента. Но през 958 г. войските на Византийската империя под командването на Никифор II прогонват арабите и превземат целия остров.

Византийският император Никифор II Фока (963-969)

Втори византийски период

През 1042 г., след свалянето на император Михаил V, кипърският управител Теофил Еротикус се опитва да се възползва от настъпилия хаос и вдига бунт, но Константин IX Мономах, след като се утвърждава на трона, изпраща войски и връща острова под имперски контрол. Следва нов бунт през 1092 г., но той също бързо е потушен.

Кипърска империя

През 1184 г. Исак Комнин успява да се утвърди като владетел на Кипър, отблъсква нападение на византийската флота и назначава независим патриарх на Кипър, който го коронясва за император.

Исак Комнин

През 1191 г. съпругата и сестрата на английския крал Ричард I Лъвското сърце претърпяват корабокрушение близо до Кипър и пленени от Исак. В отговор Ричард превзема Кипър по време на Третия кръстоносен поход на път за Йерусалимското кралство.

Господство на кръстоносците

Ричард продава Кипър на рицарите тамплиери за 100 000 безанта (златни монети), след което, след като кипърците се разбунтували срещу управлението на тамплиерите, Ричард откупил острова обратно през 1192 г. и го препродал на бившия крал на Йерусалим, Ги дьо Лузинян, който в крайна сметка станал първият сеньор на Кипър.

Ги (Гуидо), починал през 1194 г., е наследен от по-големия си брат Амалрик (Амалрих), който през 1195 г. признава сюзеренитета на Свещената Римска империя и в замяна получава титлата крал на Кипър от император Хенри VI. На 22 септември 1197 г. в Никозия се състояла тържествената коронация на първия крал на Кипър Амалрик I.

Династията Лузинян приключва през 1267 г., когато мъжката линия на Лузиняните престава да съществува. Престолът преминава към принц от антиохийския княжески дом, Хю III, син на сестрата на крал Хенри I Изабела и Хенри от Антиохия, син на принц Боемунд IV.

Кралство Кипър достига най-голямата си политическа и икономическа мощ по време на управлението на кралете Хю IV (1324-1358) и Петър I (1358-1369), чиято власт се простира не само в Кипър, но и на част от територията на Анталия. Въпреки това кипърско-генуезката война от 1373-1374 г., последвала убийството на Петър I, подкопава толкова много икономическата и политическата позиция на кралството, че Кипър напълно губи каквото и да е влияние на външнополитическата сцена. В допълнение към факта, че Кралство Кипър губи всички свои владения на континента, кралят е принуден да предаде главното кипърско търговско пристанище Фамагуста на генуезците.

Династията Аквитания-Норман-Лузинян управлява до 1489г. През 1473 г., след смъртта на крал Жак II, той има син Жак III, но и той умира година по-късно. От този момент нататък Кипър попада под властта на Венецианската република. Номинално за кралица се считала вдовицата на Жак II, Катерина Корнаро, произхождаща от знатно венецианско семейство. Тя завещава Кипър на Венеция, която официално включва острова в своите владения през 1489 г.

Венециански период

Почти веднага след като Кипър преминава под венециански контрол, турските набези започват на острова. През 1539 г. османският флот атакува и разрушава Лимасол. Венеция укрепва Никозия, Фамагуста и Кирения, но останалите селища на острова остават беззащитни.

Султан Селим II, след като идва на власт през 1566 г., решава да завземе Кипър (има легенда, че причината за това е любовта на пияницата султан към доброто кипърско вино). През лятото на 1570 г. османските войски акостират на острова. На 9 септември, след 45-дневна обсада, Никозия пада, а на 1 август 1571 г. капитулира последната венецианска крепост в Кипър Фамагуста. Според условията на мирния договор, подписан през 1573 г., Венеция се отказва от всички претенции към Кипър.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кипр в Средние века

[Hatshepsut]

Кипърско кралство (1192-1489)


Територия на Кипърско кралство

Кипърското кралство е историческа държава на остров Кипър. Създадено е през 1192 г. от рицарите кръстоносци по време на Третия кръстоносен поход. То просъществува до 1489 г. и през цялата си история е управлявано от френската династия Лузинян.

История

През 1191 г. английският крал Ричард I завладява остров Кипър, който дотогава е територия на Византия, управлявана от местния отцепник и претендент за византийския престол Исак Дука Комнин (1155 – 1195). След като успява да завоюва острова, крал Ричард I го продава на Ордена на тамплиерите, който от своя страна го препродава на йерусалимския крал Ги дьо Лузинян, след като последният е изгонен от кралството си. Неговият брат и наследник Амори I (Емери) успява да получи кралска корона, след като става васал на Хайнрих VI, император на Свещената Римска империя. Малцинството католически преселници на острова заселва по-големите градски центрове като пристанищния град Фамагуста и столицата Никозия, докато местните православни жители продължават да обитават предимно провинциалните части на острова. Католиците заселници обаче запазват за себе си упражняването на властта над новото кралство, която преповтаря модела на Йерусалимското кралство. На местната православна и автокефална Kипърска архиепископия е позволено да продължи съществуването си на острова, но нейните права и владения са силно ограничени в полза на Католическата църква.

Печати на Лузиняните, изобразяващи изправен лъв (15 век)

След смъртта на Амори II властта над кралството преминава последователно в ръцете на няколко малолетни момчета, вместо които управляват регенти – представители на рода Ибелин, които разполагали със значителна власт и в бившето Йерусалимско кралство. През 1229 г. Ибелините са прогонени от Кипър от император Фридрих II, който пренася на острова враждата между гвелфи и гибелини. Потомците на Фридрих Хоенщауфен продължават да управляват владенията на йерусалимската корона до 1268, когато кипърският крал Хуго III завладява Акра и отново обединява короните и владенията на Кипър и Йерусалим под своя скиптър. Йерусалимските територии окончателно отпадат от владенията на кипърските крале по време на управлението на Анри II Кипърски през 1291 г., но следващите кипърски крале продължават да се титулуват крале на Йерусалим.

Руини на двореца във Фамагуста

Кипърското кралство е силно феодализирано и се отличава със значителното богатство на своите крале. След загубата на Акра през 1291 година Кипър се превръща в основен център на търговията в Източното Средиземноморие. Това е причината местните владетели често да се намират в конфликт с италианските търговци, най-вече генуезците, които постепенно започват да доминират на острова. Поради тази причина Кипърското кралство подкрепя френския крал и авиньонските папи в Голямата схизма в Католическата църква, надявайки се, че французите ще прогонят италианците от острова.

Кипърските крале запазват жива кръстоносната идея и островът става база за контраатаки срещу мюсюлманите. През 1361 г. крал Петър I организира кръстоносна кампания и завладява Адалия (днешна Анталия), а след като събира финансови средства и наемници от Западна Европа, през 1365 г. завладява и плячкосва Александрия. Не успява обаче да затвърди завоеванията си и скоро се оттегля. По време на управлението на неговия син се засилва противоборството между Генуа и Венеция за контрол на търговията на острова. Генуа успява да се укрепи във Фамагуста и това намалява просперитета на острова. През 1426 г. военна експедиция от Египет покорява острова и Кипърското кралство става трибутарно зависимо от мамелюците в Кайро. Последният крал от династията Лузинян Жак II се възкачва на трона с помощта на Египет и през 1464 г. успява да прогони генуезците от Фамагуста. Той взема за жена венецианската благородничка Катерина Корнаро, която след смъртта на съпруга си и на престолонаследника е принудена да продаде острова на Венеция през 1489 година.

Кипърски монарси

Ги дьо Лузинян (1192 – 1194)
Амори дьо Лузинян (1194 – 1205) (Amaury)
Хуго I (1205 – 1218)
Анри I (1218 – 1253) (Le Gros)
Хуго II (1253 – 1267) (Huguet)
Хуго III (1267 – 1284)
Жан I (1284 – 1285)
Анри II (1285 – 1324)
Амори Тирски (1306 – 1310), регент узурпатор
Хуго IV (1324 – 1359)
Петър I (1359 – 1369)
Петър II (1369 – 1382) (Perrin)
Жак I (1382 – 1398)
Янус (1398 – 1432)
Жан II (1432 – 1458)
Шарлот (1458 – 1464) и 1459 – 1464 със съпруга си Лудовико, граф на Женева
Жак II (1464 – 1473) (Jacques le Bâtard)
Жак III (1473 – 1474)
Катерина Корнаро (1474 – 1489)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кипърско кралство

[Hatshepsut]

Османски Кипър (1571-1878)


Карта на Кипър от 1878г.

Общ преглед на периода

През 1571 г. остров Кипър е окончателно превзет от Османската империя. Сред населението се появява нова общност: турците. Империята раздава тимари (феодални имоти) на своите войници. През 17 век турското население нараства бързо.

Османската империя установява данъчна система в Кипър, подобна на тази в други завладени християнски области. Християните се считали за „дхимми“ („хора на Книгата“), на които било признато правото на живот, но от тях се изисквало да плащат и допълнителен данък – джизие. Тази организация допринесла за широкото потурчване на местното население. Много кипърски гърци приели исляма само формално, като тайно продължаваха да се придържат към християнството, но в течение на няколко поколения постепенно се „потурчили“.

Гръцкото и турското население на острова под Османската империя се радвало на правото на самоуправление, основано съответно на православната църква и исляма, и имали фактически отделни власти, което поставя основите за последващото разделение на острова между общностите.

Много турци, чиито предци са живели на острова в продължение на 300 години, остават, след като британците го превземат през 1878 г. През 70-те години етническите турци съставляват 18% от населението, а гърците са останалите 82%.

Османската империя премахва крепостничеството, което е наложено на гръцките селяни от византийските императори. На немюсюлманите е предоставено самоуправление, което значително укрепва позициите на православната църква. Османците се стремят да трансформират Кипърската православна църква в независима организация, тъй като се страхуват от укрепването на католическата църква, тясно свързана със Западна Европа.

Архиепископът на Кипър става не само религиозен лидер, но и водач на етническите гърци, а Църквата става пазител на гръцкото културно наследство и отговаря за събирането на данъците и прехвърлянето им на турската администрация.

Тежките данъци и злоупотребите от местната администрация предизвикаха поредица от въстания, всички от които са потушени. Между 1572 и 1668 г. има около двадесет и осем такива въстания.

През 1660 г. султанът назначава архиепископа и епископите за „защитници на народа“ и представители пред султана. През 1670 г. островът е прехвърлен под юрисдикцията на адмирала на османския флот, който получава гражданска власт в Кипър. През 1703 г. Кипър е предаден на великия везир.

С началото на борбата на Гърция за независимост от Османската империя през 1821 г. въстанията започват да се разпространяват в Кипър. Въпреки че Гърция получава независимост през 1829 г., Кипър остава част от империята.

През 1869 г. тривековното турско владичество приключва и в очите на кипърските гърци турската окупация е заменена от британската окупация.

Османското наследство в Кипър включва малка крепост в Пафос, редица джамии и гробници, по-специално джамията Хала Султан Теке в района на Ларнака.

Джамията Хала Султан Теке в Ларнака, построена от османците през 1817 г.

Османско завладяване на Кипър

Турците нападат Кипър през целия период на неговото венецианско управление. Султан Селим II, след като идва на власт през 1566 г., решава да завземе Кипър (има легенда, че причината за това е любовта на пияницата султан към доброто кипърско вино). През лятото на 1570 г. османските войски акостират на острова. На 9 септември, след 45-дневна обсада, Никозия пада, а на 1 август 1571 г. капитулира последната венецианска крепост в Кипър Фамагуста. Според условията на мирния договор, подписан през 1573 г., Венеция се отказва от всички претенции към Кипър.

Население

Кипърски гърци в традиционно облекло, 1873 г.

След османското завоевание настъпват значителни промени в населението на острова. Поради факта, че населението на острова е намаляло значително по време на войната, султанът нарежда 20 000 мюсюлмани да се заселят в Кипър. Така на острова се появяват първите кипърски турци. Трябва да се отбележи обаче, че до края на 19-ти век Кипър не е бил популярен сред турските колонисти: островът се е смятал за нездравословен поради епидемии от малария и затова там пристигат предимно затворници в изгнание. Освен това, въпреки че е имало обръщане към исляма сред местните гърци, то е било в много по-малък мащаб, отколкото дори в Крит, който е завладян от турците много по-късно. Мюсюлманите тук продължават да бъдат явно малцинство дори след векове на османско владичество: през 1901 г. от 237 хиляди жители на острова 51,3 хиляди души изповядват исляма, от които 48,9 хиляди са етнически турци (20,6%).

Османски Кипър

В рамките на Османската империя Кипър има статут на бейлербеят (на турски: Kıbrıs Beylerbeyliği или Kıbrıs paşaliği през 1571-1573 г.), еялет (на гръцки: Εγιαλέτι της Κύπρου, на турски: Kıbrıs Eyaleti, на английски: Eyalet) на Кипър през 1573-1660 г. и през 1745-1748 г.) и санджак (на гръцки: Σαντζάκι της Κύπρου, на турски: Kıbrıs Sancağı, на английски: Mutasarrifate of Cyprus; в 1670–1703 и 1784–1878). Първият ръководител на новия бейлербеят (по-късно еялет) е завоевателят на Кипър Лала Мустафа паша. Парцелите в Кипър започват да се раздават на османските войници като „тимари“, което променя етническия състав на населението на острова: значителна част от него започват да бъдат турци. Милетната система е използвана за контрол над немюсюлманското население, което води до нарастване на авторитета на православните архиепископи на Кипър, които стават не само духовни лидери, но и представители на цялото гръцко население пред османските власти. След османското завоевание много католици и православни официално приемат исляма, но тайно продължават да изповядват християнството.

Лошото управление на острова довежда до множество въстания, включващи както гръцкото, така и бедното турско население. Между 1572 и 1668 г. има 28 въстания; Всички те са потушени. За да промени ситуацията, през 1670 г. султан Мехмед IV премахва еялета и Кипър е прехвърлен към вилаета на Егейските острови (на гръцки: Βιλαέτι του μπεηλερμπεηλίκι των νήσων της Άσπρης Θάλασσ ας; турски: Cezayir-i Bahr-i Sefid Eyaleti, османски: ایالت جزایر بحر سفید‎ Eyālet-i Cezāyir-i Baḥr-i Sefīd), който се управлявала от Капудан паша.

През 1703 г. Кипър е прехвърлен с указ на султан Мустафа II от владението на Капудан паша във владението на великия везир. Великият везир на Османската империя назначава двама управители на острова - военен и цивилен. На практика великият везир продава тези постове на наддаващите най-високо; В резултат на това губернаторите се опитват да компенсират разходите си чрез увеличаване на данъците, налагани на населението на острова. През 1745 г. с указ на султан Махмуд I островът отново става отдèлен еялет, но през 1748 г. е върнат във владението на великия везир.

Провалът на реколтата, земетресенията и епидемиите през 1760 г. довеждат до емиграцията на много кипърци. Потисничеството от администрацията довежда до въстание, водено от Халил Ага (командир на гарнизона на замъка Кирения), което е потушено от властите.

Когато започва борбата за гръцка независимост в началото на 19 век, тя е подкрепена от кипърските гърци, но Османската империя успява да задържи Кипър в границите си.

Отварянето на Суецкия канал през 1869 г. значително увеличава британския интерес към Кипър поради стратегическото положение на острова по отношение на канала. Преди Берлинския конгрес от 1878 г., който трябва да обобщи резултатите от неуспешната за Османската империя Руско-турска война, Османската империя и Великобритания сключват тайна Кипърска конвенция, според която Великобритания влиза в отбранителен съюз с Османската империя, като в замяна получава правото да окупира и управлява Кипър.

Кипър преминава под британски контрол

От 1878 г. нататък Кипър, макар формално да остава част от Османската империя, всъщност се управлява от британски върховен комисар. След като Османската империя влиза в Първата световна война на страната на Централните сили през 1914 г., Великобритания обявява анексирането на Кипър. Турция се отказва от претенциите си към Кипър през 1923 г. съгласно условията на Договора от Лозана.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Кипра Османский_период

https://ru.wikipedia.org/wiki/Османский_Кипр

[Hatshepsut]

Британски Кипър (1878-1960)


Издигане на знамето на Великобритания в Никозия

Кипър официално е част от Британската империя от 1915 до 1960 г. като колония.

През този период не е имало масова миграция на британци на острова. В същото време, още през 1878 г. – много преди директното анексиране като колония, тайната Кипърска конвенция признава острова за британски протекторат.

Британският период се характеризира от една страна с подобряването на социално-икономическото положение на острова, който през османския период е известен с огнища на малария. От друга страна, действията на британските власти, за да запазят своята колониална империя, довеждат до ожесточена конкуренция между гръцкото православно мнозинство и турското мюсюлманско малцинство, което в крайна сметка довежда до разделянето на острова и сегрегацията на основните му общности.

Протекторат

В съответствие с тайния договор на протектората британците получават правото да окупират и управляват острова, при условие че годишно плащат в хазната 99 799 британски лири. Формално Кипър продължава да е част от Османската империя, което спомага за успокояването на представителите на доста голяма мюсюлманска общност (21%), но всъщност реалната власт преминава в ръцете на британския върховен комисар, което първоначално се приветства от представители на гръцкото православно мнозинство, тъй като британците са насочени към провеждане на редица икономически реформи и подобряване на транспортната инфраструктура. Британският комисар се установява в Лимасол, който се превръща в център на британската администрация, където са инвестирани доста големи средства за местните стандарти.

Целесъобразността от подписването на конвенцията предизвика сериозен дебат в самия британски парламент. Така министър-председателят на Англия изпраща писмо до кралица Виктория, в което посочва значението на Кипър за защитата на индийската част от империята. От друга страна, либералите изразяват съмнения относно целесъобразността на установяването на протекторат. Като аргумент се посочва липсата на удобно пристанище на острова. Целесъобразността от използването на Кипър като военна база става доста спорна и финансово трудна, особено след появата на британски бази в Египет, които се нуждаят от финансови инжекции.

Колония

Кипърската конвенция е набързо анулирана от британците на 5 ноември 1914 г. във връзка с влизането на Османската империя в Първата световна война на страната на Германия. Едва през 1923 г. новите турски власти официално се отказват от правата си върху Кипър. През 1925 г. островът е официално анексиран от Великобритания като колония. Този факт обаче е негативно възприет от гръцкото мнозинство, което се надява на еносис с Гърция. Започва дългата борба на гърците за независимост, в която британските власти подкрепят интересите на кипърските турци като противовес.

Значение

Британското наследство в Кипър включва по-специално лявото движение по пътищата, както и две останали военни бази, които са под британски суверенитет (Акротири и Декелия). Електрическите мрежи на острова са изградени по британски стандарт. Контактите имат гнезда в британски стил и напрежение от 250 волта. Английският език пък е широко разпространен на острова, въпреки че не е официален.

Политическо развитие на острова

През 1878 г. между Британската империя и Турция е сключена Кипърската конвенция от 1878 г., таен англо-турски договор за „отбранителен съюз“ срещу Русия. Договорът е подписан на 4 юни 1878 г. в Истанбул преди откриването на Берлинския конгрес от 1878 г. Великобритания се ангажира да помогне на Османската империя „с оръжие“, ако Русия, след като задържа Батум, Ардахан и Карс, се опита да придобие нови територии в Мала Азия. В замяна Турция се съгласява с британската окупация на остров Кипър. Конвенцията е анулирана от британците на 5 ноември 1914 г. във връзка с влизането на Турция в Първата световна война на страната на Германия и анексирането на Кипър от Великобритания.

Островът окончателно е анексиран през 1914 г. по време на Първата световна война. Реалната власт в Кипър преминава в ръцете на британския губернатор и се сформира орган за самоуправление – Законодателен съвет.

През 1925 г. Великобритания официално обявява Кипър за колония на короната. Още през 1931 г. избухват бунтове сред гръцкото население с искане за енозис (обединение с Гърция), което води до смъртта на 6 души и палежа на сградата на британската администрация в Никозия. По време на потушаването на бунтовете са арестувани 2 хиляди души.

Колониалните власти, използвайки тактиката "разделяй и владей", маневрират между двете основни общности на острова; за потушаването на въстанието от октомври 1931 г., което обхваща кипърските гърци, е използвана „резервна полиция“, набрана от кипърски турци.

По време на Втората световна война кипърските гърци участват във военни операции, биейки се на страната на британците. Това поражда широко разпространени очаквания, че Великобритания ще признае независимостта на острова в края на войната, но тези надежди не се оправдават.

След Втората световна война сред гръцкото население се разраства движение за обединение на историческите гръцки територии, включително Кипър, с Гърция (енозис, на гръцки „обединение“). През януари 1950 г. се провежда референдум, на който гръцкото мнозинство гласува за енозис. Великобритания отказва да признае резултатите от референдума.

Позицията на Кипърската комунистическа партия (АКЕЛ) се засилва. Много кипърски гърци обаче обвиняват комунистите, че отхвърлят енозиса.

По време на британското управление в Кипър е построена железопътна линия (Cyprus Government Railway), която работи от 1905 до 1951 г. и има 39 гари. На 31 декември 1951 г. железницата е закрита по финансови причини.

През 1955 г. първият въоръжен сблъсък между гърците и британците води до основаването на EOKA (на гръцки: Ethniki Organozis Kyprion Agoniston - Съюз на борците за освобождение на нацията), който започва въоръжена кампания в подкрепа на края на британското колониално управление и обединението на Кипър с Гърция. При първата вълна от атаки срещу британски войници и служители са убити до 100 британци, както и редица кипърски гърци, заподозрени в колаборационизъм. Атаките на EOKA не засягат резервната полиция на кипърските турци, но предизвикват нарастващо напрежение между двете общности.

През септември 1955 г. в Турция се провеждат погроми срещу гърците и се сформира паравоенната група "Волкан", която се бори срещу EOKA. През 1956 г. Великобритания увеличава числеността на войските си в Кипър до 30 хиляди души и извършва масови репресии.

През 1957 г., с пряка помощ от Турция, кипърските турци сформират въоръжената организация ТМТ. Великобритания подкрепя появата на TMT като противотежест на гръцката EOKA.

До 1959 г. движението EOKA успява да се отърве от британците, но основната му цел - присъединяването на Гърция - не е постигната.

Британското наследство в Кипър включва ляво движение и две останали военни бази под британски суверенитет.

Електрическата мрежа на острова е изградена по британски стандарти, с британски стандартни контакти и напрежение от 250 волта.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Британски Кипър

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Кипра

[Hatshepsut]

Кипър след 1960г.

Нарстване на междуетническото напрежение (1960-1974)

През 1960 г. Кипър получава независимост и чрез преговори между Великобритания, Гърция и Турция е разделен на две общности - турска и гръцка. Великобритания запазва две суверенни бази, Акротири и Декелия. Малък брой гръцки и турски войски са докарани на острова.

Конституцията от 1960 г. признава съществуването на две самоуправляващи се общности, гръцка (приблизително 80%) и турска (приблизително 18%). Балансът на силите, установен по ливански модел, се поддържа от силите-гаранти - Великобритания, Гърция и Турция. Установените етнически квоти не съответстват на процента на турците от населението (18%). Така в полицията и държавния апарат е установена квота от 30%, в армията 40%.

Основателят на Република Кипър архиепископ Макариос III

В същото време идеята за енозис остава изключително популярна сред гърците, но е напълно неприемлива за кипърските турци. В отговор на доктрината за енозис, турското население излага доктрината за таксим (на турски „отделяне“), разделянето на острова на гръцка част, свободна да извърши енозис, ако желае, и турска част. Трудността е в смесването на гърци и турци из целия остров, така че практическото прилагане на доктрината за таксим би изисквало движение на големи маси от хора.

Между двете общности постепенно започва да се натрупва напрежение, породено както от несъвместими очаквания (енозис и таксим), така и от следните факти:

Етническата квота от 70:30 гърци към турци в държавните органи беше декларирана от конституцията, но не беше приложена;
Образуването на отделни общини също не е извършено;
Право на вето на лидерите на кипърските турци върху приемането на данъци;
Конституционният вицепрезидент беше турчин с право на вето по въпросите на външната политика, докато външният министър беше грък, което доведе до конфликти;
Нарастването на междуобщностното напрежение доведе до формирането на въоръжени групи, които на практика попаднаха под контрола съответно на Гърция и Турция.

В отговор на дейността на EOKA турската общност сформира TMT (Турска отбранителна организация).

През ноември 1963 г. гръцкият лидер, архиепископ Макариос III, предложи серия от изменения, предназначени да направят конституцията работеща. Те бяха напълно отхвърлени от турците и лидера на турската общност вицепрезидента д-р Фазил Кючюк. Турците отказват да участват в каквито и да е държавни органи.

На 21 декември 1963 г. в Никозия гръцки патрул спря турска двойка, за да провери документите им, което доведе до престрелка, при която бяха убити двама турци и гръцки полицай. Започват ожесточени сблъсъци между гърци и турци. В резултат на това много турци се преместиха от традиционните си местообитания в анклави или в турската зона. Според официалната версия по време на тези събития, наречени „Кървавата Коледа“, са загинали 133 гърци и 41 са изчезнали, 191 са загиналите турци и 173 са изчезнали.

Ситуацията можеше да предизвика въоръжен конфликт между две членки на НАТО, Гърция и Турция, в разгара на Студената война. Великобритания, като една от силите-гаранти, предложи изпращането на неутрални сили на НАТО на острова, което беше отхвърлено от Макариос. На 15 февруари 1964 г. Великобритания повдига въпроса в Съвета за сигурност на ООН и на същия ден Макариос информира Съвета за сигурност, че турските войски очевидно се готвят за нахлуване.

В съответствие с Резолюция 186 на Съвета за сигурност на ООН от 4 март 1964 г. мироопазващите сили на ООН пристигат на острова и остават там и до днес.

През 1967 г. конфликтът отново ескалира, когато гръцките националисти, водени от Георгиос Гривас, убиват 26 турци и в отговор Турция започва да се готви за нахлуване, след което поставя ултиматум: премахването на Гривас от острова, обезщетение за жертвите и разпускане на Националната гвардия на Кипър. В крайна сметка Гривас е отстранен от острова, но Макариос отказва да разпусне Националната гвардия.

Гръцко-турски конфликт

През 1974 г. военната хунта на черните полковници в Гърция организира държавен преврат в Кипър, чиято основна сила стават въоръжените формирования на гръцката общност - Кипърската национална гвардия, ръководена от офицери от Гърция. На 15 юли 1974 г. Макариос III е свален и заменен от Никос Гиоргадис Сампсон, лидер на организацията EOKA-B.

Паметник на бойците на ЕОКА (Национална организация на кипърските бойци) в Никозия

Турските власти видяха това като прелюдия към обединението на Кипър и Гърция, с възможна перспектива за етническо прочистване срещу кипърските турци, особено след като превратът беше придружен от третото голямо избухване на етнически вълнения от 1960 г. насам. Турската армия акостира на острова и по време на боевете постави под свой контрол около 35% от територията на острова. Оттогава Кипър остава фактически разделен на две неравни части - гръцка и турска. На 23 юли 1974 г. Сампсон е принуден да подаде оставка и да предаде правомощията си на председателя на парламента Глафкос Клиридес. Макариос III, който е избягал във Великобритания, се завръща в Кипър през 1975 г. и отново поема президентството, управлявайки контролираната от Гърция южна част на острова до смъртта си на 3 август 1977 г.

През 1974 г. турската общност въвежда своя собствена валута, лирата, като противотежест на кипърската лира. По време на втората фаза на нахлуването (14 август 1974 г.) турските войски окупират 38% от територията на острова и установяват разделителна линия – т.нар. "Линията на Атила". Според турската страна окупацията на една трета от територията на острова се обяснява с факта, че кипърските турци по това време са съставлявали около 35% от населението на Кипър. Тази цифра се оспорва от гръцката страна, която смята, че кипърските турци са около 18% от населението.

В знак на протест срещу неспособността на структурите на НАТО да спрат конфликта, Гърция напуска военната структура на тази организация, но през 1981 г. възобновява участието си в нея.

При разделянето на острова от турската част на Кипър избягаха до 200 хиляди гърци, а от гръцката - до 30 хиляди турци.

Карта на разделения остров Кипър

Линията, разделяща острова на два сектора, се охранява от контингент на мироопазващите сили на ООН в Кипър (UNFICYP). През есента на 2004 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан препоръча на Съвета за сигурност мандатът на силите да бъде удължен, но размерът на военния компонент да бъде намален с една трета, от 1230 на 860, като същевременно се засилят политическите и гражданските компоненти на мисията.

През 1983 г. турският сектор се обявява за Турска република Северен Кипър, но тази държава е призната само от Турция. Според международното право Република Кипър запазва суверенитета върху цялата територия, която е била част от нея преди 1974 г. Съгласно Резолюция 541 на Съвета за сигурност на ООН от 18 ноември 1983 г. Севернокипърската турска република е незаконно образувание и турските войски трябва да се оттеглят.

Преговорите за обединението на острова се водят отдавна. Последният опит се провали на референдум, проведен на острова под егидата на ООН на 26 април 2004 г. 75% от кипърските гърци гласуваха против обединението, за разлика от кипърските турци, мнозинството от които подкрепиха обединението въз основа на плана, предложен от генералния секретар на ООН Кофи Анан (трябва обаче да се признае, че в референдума са участвали не само кипърските турци, но и преселилите се в Кипър имигранти от Турция, като според гръцките власти на Република Кипър техният брой вече надвишава броя на кипърските турци). Избирането на комуниста Димитрис Христофиас за президент на Кипър през 2008 г. даде известна надежда за напредък в преговорния процес.

През 2004 г. Кипър се присъедини към Европейския съюз. Всъщност само гръцката част на острова е член на Европейския съюз. Европейският съюз смята, че юрисдикцията на Република Кипър трябва да се простира и върху територията, контролирана от турците.

През 30-те години на фактическо отделно съществуване се появи значителна разлика в икономическото развитие на северната и южната част на острова. Турските власти разрешават продажбата на недвижими имоти, включително изоставени от гръцки бежанци, които властите на Република Кипър смятат за незаконни. Закупуването на такъв недвижим имот се счита за престъпление според законите на Република Кипър.

На територията, контролирана от Турската кипърска република, редица градове са получили турски имена, а много православни и католически църкви са превърнати в джамии. Властите на Република Кипър не признават тези стъпки; Всички карти, продавани в гръцката част на острова, показват старите имена на градовете и населението от 1973 г. Масовото преселване на анадолски турци в Северен Кипър, организирано от Турция, също предизвиква значително недоволство сред гръцката общност.

Кипър през ХХI век

През 2007 г., след като Кипър вече се присъедини към ЕС, неочаквано за цялата световна общност беше демонтиран малък участък от стената, разделяща двете части на кипърската столица Никозия на гръцка и турска част. Открито е свободно движение между двете части на острова през ГКПП Амохостос (КПП се намира в района на село Вресулис) и Никозия, включително за чуждестранни туристи. Визата на самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър е поставена на отделна вложка, за да се избегнат проблеми с гръцките власти.

В същото време опитът за влизане на територията, контролирана от Република Кипър, без нейната официална виза, от територията на Северен Кипър може да се счита за незаконно преминаване на границата.

През март 2008 г. гръцката и турската общности в Кипър започнаха окончателното демонтиране на стената на столичната улица Ледра, която разделя острова на две части. Споразумения за това бяха постигнати по време на преговорите между лидерите на гръцката и турската част на острова.

На 1 януари 2008 г. Република Кипър се присъедини към еврозоната.

През февруари 2008 г. президентските избори бяха спечелени от кандидата на комунистическата партия АКЕЛ, Димитрис Христофиас, като той стана единственият комунистически държавен глава в Европейския съюз. Димитрис Христофиас остава президент на Кипър до 2013 г.

От 2013 г. до 2023 г. президент на страната е Никос Анастасиадис, представител на Партията на демократичното обединение (DISY). Изборите през февруари 2023 г. бяха спечелени от Никос Христодулидес, кандидат от блока на центристките и националистическите партии.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Кипра

[Hatshepsut]

Никозия


Знаме на гр.Никозия

Никозия (на гръцки: Λευκωσία, Лефкосия; на турски: Lefkoşa, Лефкоша) е най-големият град на остров Кипър, столицата на Република Кипър и на частично признатата Севернокипърска турска република. Населението на града през 2012 година е 276 410 души. Градът е разположен на река Педиео (Πεδιαίο). Така наречената „Зелена линия“, демилитаризирана зона, поддържана от ООН, го разделя на две различни по големина части. Южна Никозия е столица на Република Кипър с гръцко население, а Северна Никозия – на Севернокипърската турска република с турско население. Това го прави последната разделена столица в света. Никозия е търговски и промишлен център – готови облекла, кожарство, керамика и други. Ядрото на града, затворено от Венецианските стени, включва изобилие от музеи, древни църкви и средновековни сгради. Частта, развита извън стените е превърната в модерна среда за живеене, бизнес и културен център.

Наименования

През дългото си съществуване островът, а заедно с него и Никозия, са владяни от различни държави с различно ниво на развитие и култура. Поради това градът на няколко пъти е получавал съвсем нови имена.

най-древно име – Ледра
управление на Птолемеите (4 век пр.н.е.) – Лефкотея, Лефкон, Лефкотеон
проникване и разпространение на християнството, което започва през 4 век – Лефкосия или Ледри
завземане от Византия през 965 година – Калиникисис
при ромейския император Константин VII Багренородни – Кермия
при идването на династия Лузинян – Никозия

Античност

Историята на града започва от времето, когато долината Месаория и Никозия са единствените територии в Кипър, населени още през халколита. Това, което прави града уникален през Бронзовата епоха в сравнение с други населени места е фактът, че той продължава да процъфтява, докато много от останалите са престанали да съществуват. Градът е много стар, едно от дванадесетте царства на древния Кипър, основан от ахейците след края на Троянската война. Следи от него, датиращи от праисторически времена, са били открити в некропола „Агия Параскеви“, разположен на южните склонове на Никозия. Те доказват, че тук е съществувало население още през 16 век пр.н.е. В други части на Никозия са намерени руините на сгради и древни гробници от праисторически времена, елинистическата, римската, византийската епоха и по-късни периоди.

През 9-8 век преди новата ера на мястото на днешна Никозия се формира древногръцкият град-държава Ледра. По-късно той е напълно разрушен от локални войни и земетресения. В периода 325–358 г. пр.н.е. върху руините на древна Ледра възниква ново селище, наречено Лефкон, по името на сина на Птолемей I. С течение на времето то се трансформира на Лефкосия.

Военен бог, изобразен като кентавър от 7 – 6 век пр.н.е.

През първото хилядолетие преди новата ера, когато на острова започват да се обособяват градове-държави, Никозия не може да се похвали нито с тяхната сила, нито с просперитета им, тъй като повечето са разположени главно по крайбрежието, което благоприятства по-бързото им разрастване. За първи път градът-държава Ледра (Λήδρα) се споменава през 672 г. пр.н.е., когато е управляван от крал Онасагорас. Той е девети в списъка на царствата, които плащат данъци на асирийския владетел. Ледра остава политически подчинен на силните близки държави до римския период, преминавайки последователно в ръцете на египтяни, перси и македонски наследници на Александър Велики. През тези векове Никозия е просто само едно малко градче. Това продължава до разпадането на градовете-държави, когато през 3 век пр.н.е. островът попада под управлението на Птолемеите, владетели на Египет. Тогава градът започва активно да използва природните си ресурси и географското си положение в центъра на острова.

Никозия, която по времето на Птолемеите е наричана Лефкотея, става известна като Лефкосия или Ледри през 4 век, началото на проникване на християнството на острова, когато градът все още е малък. През Римската епоха и до това време Ледра остава малко селище. Въпреки това градът е посочен като епископско седалище. През 348 година негов първи епископ става Трифилиос, който по-късно е канонизиран. Според традицията, той е ученик на Свети Спиридон, епископ на Тремитус.

Между 647 и 965 година Кипър е подложен на многократни нападения от арабите и киликийските пирати. Голяма част от населението на крайбрежните райони, спасявайки се от грабежи и опустошителни набези, се преселва в централните зони на острова, главно в Никозия.

През същия век Никозия става административен център и столица на Кипър. След завладяването на острова от Ричард Лъвското сърце през 1191 година и впоследствие продаването му на феодалната династия Лузинян, градът става столица на Франкското кралство на острова и остава такава до 1489 година. Продължава да бъде столица по време на венецианското нашествие (1489–1570), при османското владичество (1570–1878) и в периода на британска окупация (1878–1960). През август 1960 година Никозия е приета и за столица на свободната Кипърска република.

Византийски период (965 – 1191)

През около 965 година, когато Кипър се присъединява към Византийската империя, градът е наречен Калиникисис, което име може да се прочете в някои жития като тези на Свети Трифилиос и Свети Спиридон. В някои църковни документи се среща и като Градът на белите богове. Император Константин VII Багренородни го нарича Кермия или Лефкосия.

През 10 век в града е изграден замък, който става седалище на византийския управител на Кипър. Някои автори и историци твърдят, че по това време Никозия е била заобиколена от крепостна стена, въпреки че това никога не е било потвърждавано от археологическите проучвания. Последният негов управител от този период е Исак Комнин, който се самопровъзгласява за император на острова и го управлява от 1183 до 1191 година.

Рицарите тамплиери (1191 – 1192)

Средновековен меч на кръстоносец, намерен в Кипър

През 12 век Ричард Лъвското сърце е един от водачите на Третия кръстоносен поход. Когато флотът му е на път към Светите земи, един от корабите се отклонява и акостира в Лимасол. На него е годеницата му Беренгария от Кралство Навара, която е пленена от Исак Комнин, известен с омразата си към латинците. В отговор на това кралят стоварва войските си на острова, които плячкосват всичко по пътя си и на финала обсаждат Никозия. Ричард I разбива Исак Комнин при Треметусия, село, намиращо се по средата между Никозия и Фамагуста. Кипърският владетел е пленен и с това византийското управление на острова приключва.

Завземането на Кипър от Ричард Лъвското сърце и рицарите кръстоносци през 1191 година полага началото на важен период в историята на острова и утвърждава Никозия като негов главен град. След кратко управление английският крал го продава на рицарите тамплиери, за 100 000 златни византиона.

Тамплиерите установяват ръководството на управлението си във византийския замък. Тяхното господство обаче е прекалено репресивно и на Великден, на 11 април 1192, жителите на Никозия въстават и водят тежка битка с рицарите. Те успяват да прогонят тамплиерите извън града, които от своя страна, разрушават замъка почти до основи. Малко след това орденът препродава острова на франкската фамилия Лузинян и новите собственици основават средновековното Кипърско кралство със столица Никозия.

Владение на франките (1192 – 1489)

Ги дьо Лузинян

Ги дьо Лузинян умира две години по-късно, след като е успял да създаде и управлява първата френска територия в Близкия изток. За да затвърди позициите си в Кипър, брат му Амори дьо Лузинян, негов наследник, кани голям брой французи и други европейци да се заселят на острова. Така в страната пристигат много благородници, търговци, кръстоносци и авантюристи от Франция, Йерусалим, Триполи, Антиохия, кралство Армения и други. Лузинян поделя земята между благородниците и Никозия е обявена за столица на кралството. Първенците и кралете на Кипър живеят в града, а новата общност е създадена от френски рицари и аристократи с нови закони и институции. Кралят налага сурова феодална система и по-голямата част от кипърците получават статута на крепостни селяни. В Никозия се приемат същите закони и правила като съществуващите в Йерусалим.

По време на управлението на Лузиняните в Никозия са построени много дворци, имения, църкви и манастири. След разрушаването на Саламин и Фамагуста от арабите през 647 година, архиепископът получава разрешение от папата да се премести в Никозия. По този начин, градът още един път се утвърждава като столица на кралството. Римокатолическата църква се организира и с цел да наложи своята власт над жителите на острова изгражда прекрасни готически църкви и голяма катедрала, запазени и до днес. Така градът става главно седалище на Латинската църква в Кипър.

По това време Никозия има периметър от 15 km и е украсена с красиви, големи сгради, включително дворци, църкви и първия замък на Лузиняните, построен през 1211 година от крал Анри I. На печатите на краля и неговата майка, замъкът е изобразен с една или две кули и надписа „Civitas Nicosie“. През 1368 година, по време на управлението на Петър I, е издигната нова, висока кула, наречена Маргарита, а до нея е построена църквата „Misericordia“. В подземната част е организиран затвор, който също се нарича Маргарита. По-късно, Петър II разрушава кулата във връзка с укрепването на града. Посетители от тази епоха са изумени от градините с техните лимонови дървета, лозя, нарове и палми. Никозия е осеяна с широки и тесни улици, площади и дворци, както и с много пазари. Лузиняните издигат нови защитни стени около града, в които са оставени доста врати. Сред тях са Портата на Свети Андрей, на Света Параскева, Арменската порта, Пафоската порта и други.

Следващите години са изключително трудни за населението. Тогава започва и завършва войната с генуезците (1373 – 1374), а около 50 години след това – и с мамелюците (1424). През 1374 Никозия е окупирана и ограбена от генуезците, а през 1426 е завзета и отново ограбена от мамелюците на Египет. Кипър е нападнат от рояци скакалци, а малко по-късно е ударен тежко от чумата. Важен момент в този период е появата на Елена Палеологина, дъщеря на Теодор II Палеолог, деспот на Морея. Първата гръцка кралица на Кипър е жена със силна индивидуалност. Тя фаворизира Православната църква и гръцката култура и православието на острова получава стимул за развитие по време на нейното управление.

През 1468 година крал на Кипър става Жак II Лузинян и избира за своя съпруга и кралица венецианката Катерина Корнаро. Този избор носи на Венецианската република някои търговски и други привилегии в страната. През 1473, когато Катерина е вече бременна, след внезапно заболяване Жак II умира и в завещанието си определя кралицата за регент на бъдещото им дете. Няколко месеца по-късно се ражда синът им Жак III, който също умира, преди да е навършил една година. Катерина Корнаро управлява Кипърското кралство близо 15 години – от 1474 до 1489, но е принудена да отстъпи короната си на Венецианската република. Задължена е да напусне острова и на 14 май 1489 заминава за родината си, установява се в град Асоло и живее там до смъртта си през 1510 година. Това е и краят на средновековното кралство Кипър.

Портрет на Катерина Корнаро от Албрехт Дюрер

В края на управлението на Лузиняните в Никозия има 250 църкви, а градът е много по-голям, отколкото по времето на венецианците – следващите, които поемат властта в столицата. Гробовете на франкските владетели се намират в католишката катедрала „Света София“, която в днешно време попада в северната, турска част на града и е превърната в джамия.

Венецианско владение (1489 – 1571)

Никозия с Венецианската стена и 11-те бастиона

Венецианското господство над острова започва през от 1489 година и продължава до 1571. Никозия отново е столица, административен център и седалище на венецианските управители. Тъй като Венецианската република е много по-напреднала в областта на мореплаването и търговията, Кипър се превръща в главен пункт за акостиране на търговските галери и функционира като център на търговията с Близкия изток.

Венецианците съхраняват Никозия като столица заради изобилието от вода, мекия климат и най-вече поради стратегическото ѝ местоположение в центъра на острова. Градът се намира на почти еднакво разстояние от Пафос и Фамагуста, разположен между две планински вериги и далеч от морето. По това време Никозия има население от 56 000 души, градът е рядко населен и се простира на голяма площ. Венецианците, с техния опит за изграждане на фортификационни съоръжения, издържащи дълго на чужди нашествия, преценяват, че за да заздравят контрола си в Източното Средиземноморие, трябва да укрепят Никозия с нови стени.

Тъй като заплахата от османците е съвсем ясна, венецианските управители на Никозия подчертават в писмата си необходимостта от укрепване на всичките градове на острова. През 1562 година в Кипър е изпратен Асканио Саворняно, за да подготви общо описание на градовете и възможностите за изграждане на укрепления. В доклада си Асканио твърди, че разстоянието между морето и Никозия представлява сериозен проблем за доставката на материали, поради което не трябва да бъде укрепван отново, а да се разчита на старите градски стени.

Въпреки това, когато през 1567 година Селим II заема трона на Османската империя, венецианците изпращат на острова Джулио Саворняно, който остава в града за около девет месеца и проектира новите укрепления в съответствие с изискванията на модерната отбрана. Новите стени имат формата на звезда с 11 петоъгълни бастиона с кръгли орилони. Предвидени са само три порти – на север към Кирения, на запад към Пафос и на изток към Фамагуста. Тъй като площта, защитена от стените е много намалена, са унищожени всички сгради извън новия периметър, включително манастири, църкви и жилища. За строителството в столицата пристигат роби и работници от цялата страна, а за новите стени се използват материалите от съборените сгради. Около стените са предвидени дълбоки ровове с пиблизителна ширина от 80 метра, които е трябвало да бъдат запълнени с вода. Венецианците не успяват да завършат напълно цялото укрепление, тъй като през 1570 година турските войски обсаждат града.

Периодът на франкско управление и последвалото го венецианско присъединяват Кипър към средновековната европейска цивилизация, без да го откъсват от неговите гръцки, византийски и източни корени. През този период островът, и в частност Никозия, играят важна роля като икономически, културен и геополитически мост между Запада и Изтока.

Въпреки трудната ситуация, в която попадат жителите на страната, подчинени на чужди владетели, резултатът от културния синтез между етносите води до навлизане на европейския дух и автентичните постижения на Ренесанса в Кипър. Лузиняните, както и венецианците след тях, оставят своето влияние върху изкуството и духовния живот на хората, а следите им остават и в някои географски наименования. Като последствие от завладяването обаче, чужденците постепенно са асимилирани от коренното население, което от своя страна придава по-космополитен дух и различна културна идентичност на острова.

[Hatshepsut]

Османско нашествие (1570 – 1878)

На 1 юли 1570 година около 60 000 османски войници, включително кавалерия и артилерия, пристигат на острова. След като получават минимална съпротива, те завладяват южния бряг от Пафос до Лимасол. Мустафа Паша и армията му бързо завземат Ларнака и на 22 юли се придвижват към столицата, където стигат след три дни. За защита от артилерийския огън на Никозия първоначално турците издигат 4 земни укрепления. Едното е на хълма Света Марина, на 270 метра от бастиона Подокатаро, второто е на Свети Джорджо ди Маняна, третото – на малкия хълм Маргарити и четвъртото – по веригата от хълмове на Мандия. Тези укрепления обаче са твърде далеч за нападение и затова османците правят нови, на 80 метра от крепостния ров, близо до бастионите Подокатаро, Констанца, Д'Авила и Триполи. Веднага след това започва артилерийският обстрел на града.

Карта на Никозия, изобразяваща турската обсада на града през 1570 година

По това време за отбраната на града отговаря Николо Дандоло, който разполага само с 11 000 мъже. Вътрешни конфликти и неспособността му да управлява малката си армия довеждат до катастрофални последици. На 9 септември османците провеждат ожесточена атака срещу бастионите. Въпреки смелостта и жертвеготовността на защитниците, бастионът Подокатаро пада. Следва тъжна и страшна картина – свирепо клане на защитниците и благородниците, изнасилвания и грабежи. Тези, които се защитават са убити, а онези, които се предават са пленени. Загиват около 20 000 жители на Никозия. Преди да напусне града, Мустафа паша оставя гарнизон от 4000 пешаци и 1000 конници.

Островът е разделен на 16 административни области. Към управлението на Никозия са присъединени районите Орини, Китрея, Месаория, Фамагуста и полуостров Карпасия. След падането на Никозия, в града остават около 20 000 жители, а градските стени са полуразрушени. Турците влизат във владение на всичко, което е било притежание на венецианците, а католическата църква и основните християнски храмове са превърнати в джамии. Голямата католишка катедрала „Света София“ е превърната в централната джамия на Никозия – „Селимийе джамия“.

Катедралата „Света София“, превърната в „Селимийе джамия“

Със специално постановление са доведени и заселени християни и мюсюлмани от империята, главно от Анадола. Прозорците на жилищните сгради са зарешетени, а по улиците се разхождат забулени жени и мъже с чалми. Градските порти се заключват вечер и се отварят сутрин. Оцелелите заможни гърци се изселват във Венеция, Испания и други европейски страни. Условията за живот на останалите стават тежки.

Никозия става седалище на управителя на страната, който получава титлата белербей. В града са настанени и четири официални лица, наричани „аги“, които отговарят за събирането на такси и данъци от населението. Никозия е главното седалище и на кадията – османски съдия, който в случая освен това има и религиозните функции на върховен молла. Важна роля за историята на острова, самочувствието на хората и запазването на вярата изиграва завръщането и възстановяването на гръцката православна архиепископия в Никозия.

От 1572 до 1668 година на острова избухват 28 въстания и всички са безуспешни. През 1821 много кипърци подкрепят избухналата гръцка война за независимост от Османската империя. Членове на „Филики етерия“ посещават Кипър и убеждават гръцкото население също да се разбунтува. Това довежда до тежки репресивни мерки от страна на Османската империя. На 9 юли 1821 година със съгласието на султана, османската администрация екзекутира 486 гръцки кипърци, като ги обвинява в заговор срещу империята. Сред жертвите са включени трима епископи – Хрисантос на Пафос, Мелетий на Китион и Лаврентиос на Кирения, видни личности, духовници и обикновени хора, които са обезглавени на централния площад на Никозия, а архиепископ Киприан е обесен на същото място. В продължение на 6 месеца турски, арабски и албански войници безпрепятствано тероризират гръцкото население на острова. В този период кипърските гърци намаляват с 40 000, които или са убити или бягат от Кипър, най-вече на Йонийските острови.

Британска колонизация (1878 – 1960)

На 23 май 1878 година, във връзка с Берлинския конгрес за корекции по Санстефанския договор, Англия подписва тайна спогодба с Турция, според която получава Кипър като важно стратегическо място, а британците от своя страна поемат задължението да защитават турските владения в Азия. На 5 юли същата година администрацията на острова официално е прехвърлена на Великобритания и Кипър става британски протекторат. Една седмица по-късно английското знаме е издигнато на бастиона Триполи и над портата към Пафос. В края на месеца в Никозия пристига първият върховен комисар генерал-лейтенант Гарнет Улсли. Той веднага налага нов тип администрация като изпраща служители във всяка област, за да контролира правораздаването и да получи цялата възможна информация за районите. Организира пощенска служба в лагера си в Манастира Кикос, далеч извън Никозия. Живее там докато за него е построено сглобяемо жилище в Строволос, на мястото на днешния президентски дворец.

Кипърци приемат англичаните като национални освободители и приветстват тяхното управление с надеждата за демокрация и просперитет, но скоро остават разочаровани. Въпреки че Великобритания дава на народа конституция и в Никозия започва да работи законодателен съвет, тя запазва абсолютната си власт. Кипърци не получават правото да участват в управлението, тъй като всички правомощия са запазени за върховния комисар и диктата на Лондон. Няколко години по-късно системата е реформирана и някои от членовете на законодателния съвет са избирани от кипърци, но в действителност тяхното участие е твърде незначително. Народът е обложен с нови тежки данъци, които да погасяват обезщетението, което британците дължат на султана за допускането им на острова.

Британският период на окупация на острова, започнал през 1878 година и завършил при извоюването на свободата на кипърци през 1960 година, се характеризира с бърз социален и икономически подем в градските зони и много по-бавен в селските. Това променя основно както облика на градовете, така и начина на живот на хората в тях.

По време на британската окупация Никозия все още изцяло се събира в границите на Венецианските стени. Градът е пълен с частни градини и щедро снабден с вода, шуртят фонтани и има изобилие от обществени чешми. Градините с лимонови и палмови дървета са навсякъде, издигат се джамии с минарета, хамами и малки занаятчийски работилнички и всичко това създава ориенталския вид на града. Жителите на столицата са също смесена тълпа от турци, гърци и арменци, с подчертани различия, но обединени от общата си любов към земята, която всички те считат за своя родина. По това време все още улиците остават неасфалтирани и тесни, пригодени само за движение на животински впрягове. През 1881 година се полага макадамова настилка и е създадена връзка с основните пътища към крайбрежните градове. Тесните улички с малки магазинчета и павилиони са затъмнени от тенти и навеси, поставени за предпазване от силното слънце и дъжда.

В градските стени е направена поредица от отвори, които дават възможност за по-бърз достъп до околностите на града. Броят им постепенно нараства, докато през 1879 година се пристъпва и към разширяване на градските порти, като се започва от тази, водеща към Пафос. Три години по-късно в горната част на днешната улица „Ледра“ е построен дървен мост, оформен е площад Елефтерия и така градската част е свързана с държавните канцеларии. През юни същата година общинските граници са разширени и градът включва една допълнителна зона на разстояние близо 500 метра навън от ъглите на бастионите. През 1931 година портата към Кирения е разширена, тъй като първите автобуси в града се оказват твърде високи, за да преминат през нея.

Просперитетът през 1920-те години води до изграждането на елегантни вили по главните пътища, излизащи от стария град, които заедно с вече построените колониални жилища създават модерна градска среда. Освен това по време на следвоенния период селата около Никозия започват да се разширяват. До 1958 година те са погълнати от столицата и се превръщат в нейни предградия. Само Строволос и Агланджия поддържат отделна идентичност и то повече административно, отколкото визуално. По това време старият град все повече се променя функционално и остава основно за търговска и занаятчийска дейност, изпъстрен с магазинчета и работилници. По отношение на малкото останали жилища, той се превръща в зона за обитаване от хора с по-ниски доходи.

Статусът на Кипър като протекторат на Британската империя, приключва през 1914 година, когато Османската империя обявява война на Антантата, към която принадлежи и Великобритания. На 2 ноември същата година Кипър е анексиран от Британия и става част от нейната империя. По време на Първата световна война Великобритания предлага на Гърция да ѝ отстъпи Кипър, ако балканската страна изпълни договорните си задължения да нападне България, но Гърция отказва. В резултат на това през 1925 година Великобритания провъзгласява Кипър за своя колония. През следващите години следват искания от гръцките кипърци за обединение с Гърция, на което се противопоставят кипърските турци и британците. Започват бунтове на кипърските гърци, през 1931 година сградата на правителството в Никозия е опожарена и това е началото на въстанието срещу британското управление. То бързо е потушено и Кипър остава под британска окупация още почти 30 години.

Борба за независимост

През 1950 година в страната се провежда референдум, организиран от православната църква, при който по-голямата част от кипърските гърци гласуват в полза на съюз с Гърция. Въпреки това, британците не се съобразяват с него и продължават управлението си на острова. В средата на 1950-те години кипърските гърци създават Национална организация на кипърските бойци (ЕОКА), чиято цел е чрез въстание да освободи страната от британското господство и да присъедини острова към Гърция. Борбата започва на 1 април 1955 година и главната сцена на конфликтите става Никозия, като седалище на правителството и другите управляващи власти.

През октомври 1955 година в хотел „Ледра“ започват преговори между архиепископ Макариос III и британския губернатор Джон Хардинг. Преговорите са продължителни и приключват през март следващата година със заточението на Макариос на Сейшелските острови. През ноември в страната е обявено извънредно положение, което превръща столицата в арена на бойните действия с въоръжената британска армия. Насилието продължава, наложен е вечерен час, опъната е бодлива тел. Звукът на виещите сирени, убийствата и арестите стават ежедневие. Започват да наричат търговската улица „Ледра“ „Милята на убийствата“.

Република Кипър

Подписаните споразумения в Цюрих и Лондон през февруари 1959 предвиждат период на преход от британско към кипърско управление. На 1 март 1959 година архиепископ Макариос се завръща на острова след тригодишно изгнание. Хиляди хора се събират по пътя от летището до Архиепископския дворец в Стария град на Никозия, за да го поздравят. От балкона той се обръща към огромната тълпа, изпращайки призив за приятелство, сътрудничество и обединение на всички жители и всички етноси в страната.

Архиепископията със статуята на Макариос

През 1960 година кипърският народ вдига въстание и на 1 октомври освобождава страната си от британско владичество. Конституцията на новосъздадената Република Кипър е базирана на интересите на двете големи общности в Кипър – гръцката и турската. В този момент населението с гръцки произход представлява 80% от кипърци, тези с турски произход – 18%, а останалите 2% се падат на арменци, италианци и маронити, които са присъединени към гръцката общност.

През следващите месеци в Никозия се подготвят административни и конституционни промени и островът очаква обявяването на своята независимост. На 13 декември 1959 година Макариос е избран за президент на Република Кипър, а вицепрезидент става лидерът на турската общност Фазил Кючук. Никозия е обявена официално за столица на републиката. Така през 1960 страната става независима суверенна република след векове на чуждо господство и Кипър става член на ООН и Съвета на Европа.

Три години след извоюването на независимостта настъпва конституционална криза, последвана от сблъсъци между гръцки и турски кипърци. След кратки междуобщностни конфликти, започнали на Коледа 1964 година, Никозия е разделена на гръцки и турски квартал. Разделителната линия, която минава през центъра на града, е наречена „Зелена линия“, тъй като писалката, използвана от генерал-майор Питър Йънг от ООН, с която той изтегля чертата на карта на града е зелена.

Турска експанзия

На 20 юли 1974 година на острова нахлуват турски войски, погазвайки всякакви международни договорености. Турция използва претекста, че кипърските гърци подготвят преврат срещу законното правителство. На 14 август следва втората фаза на турското нашествие, която довежда до катастрофални последици. През юли и август съпротивата на кипърските гърци значително нараства и турските нашественици не успяват да преминат демаркационната разделителна линия в Никозия. Постоянните бомбардировки на турските самолети унищожават много сгради, болници и част от летището, което в наши дни не се използва, тъй като остава в граничната „ничия земя“. 36,2 % от кипърската територия е завзета от турската държава, въпреки многократните международни резолюции и усилията на ООН, призоваващи за зачитане на независимостта и териториалния суверенитет на Република Кипър. Днес островът живее не само с трагедията на една разделена страна, но също така и с наличието на Зелената линия, преминаваща през Никозия, която остава единствената разделена столица в света. Буферната зона днес е контролирана от ООН.

Съвременност

На 1 май 2004 година Република Кипър е приета за равноправен член на Европейския съюз и в Никозия това се отбелязва с всенародни чествания, музика, танци, фойерверки и специални концерти.

Ситуацията през последното десетилетие с новите социално-икономически промени, открива нова ера за общността, обитаваща Никозия и стария град. С разпадането на Съветския съюз голям брой елини от гръцката диаспора, които са живели в СССР в продължение на стотици години, търсят по-добра икономическа среда. Приблизителният им брой, който пристига в столицата на Кипър, е 30 000 души. Районът на стария град, с ниските си нива на наемите и по-евтин стандарт на живот, става нов дом за голяма част от тях. В същия район се заселват и преселници от Индия, Пакистан, Шри Ланка, студенти от Китай и други. В рамките на Венецианските стени на Никозия се събират хора от всички краища на света.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Никозия

[Hatshepsut]

Кипърска кухня

Кипърската кухня (на гръцки: Κυπριακή κουζίνα, на турски: Kıbrıs mutfağı) е средиземноморска кухня в Кипър, съдържаща елементи от други кухни, предимно гръцка и турска кухня.

Влияния на други култури

Поради благоприятното разположение на острова в Средиземно море, Кипър дълго време е бил под управлението на различни империи, които доминират в Европа и Близкия изток по това време. Кипър е превзет последователно от асирийците, египтяните, персите, гърците и римляните. През 395 г. става част от Византия за 800 години. През 12 век островът е окупиран от английския крал Ричард Лъвското сърце по време на Третия кръстоносен поход, а в края на 15 век попада под властта на Венецианската република. През 1571 г. островът попада под контрола на Османската империя, а в края на 19 век става британска колония. През 1960 г. Кипър обявява независимост. В момента населението на острова е приблизително 80% кипърски гърци и 20% турци.

Най-голямо влияние върху кипърската кухня оказват съответно гръцката и турската кухня, чиито отличителни черти включват печене на скара или готвене на гъсти яхнии и използването на големи количества кисело мляко, магданоз и чесън. За разлика от типичната турска и арабска кухня, храната в Кипър е по-малко пикантна, а традиционните турски подправки като кимион и лют пипер се използват по-рядко. Съставки като мента, кориандър, естрагон, босилек, кардамон, канела и рукола идват от италианската кухня. Някои северноевропейски и азиатски кулинарни традиции са останали от времето на Кипър като британска колония, като използването на индийско къри и джинджифил.

Бамя в доматен сос

Типични продукти

Кипър има доста плодородна почва, където се отглеждат различни овощни и зеленчукови култури. По склоновете на планинската верига Троодос растат праскови, круши, ябълки, орехи и лозя. Останалата част от острова е доминирана от кипариси, рожкови и маслинови дървета. В южната част на острова, в околностите на Лимасол, се отглеждат цитрусови плодове: портокали и грейпфрути. На най-плодородната почва на югоизток се отглеждат картофи, патладжани, домати, краставици, лук и други зеленчуци. В северозападната част плодоносят смокинови и нарови дървета. В югозападната част на Кипър, близо до Пафос, има бананови плантации.

Кипърската кухня се отличава с голям брой месни ястия, предимно агнешко, свинско, птиче и заешко, по-рядко говеждо, поради доста ограничената площ на пасищата за отглеждане на добитък.

Въпреки факта, че Кипър е остров, рибните ястия не са особено популярни. Това най-вероятно се дължи на факта, че островът често е бил атакуван от морето, което е принудило населението на Кипър да се премести в райони, по-далеч от брега. Сред разнообразието от риби в Средиземно море, кипърците предпочитат риба тон, риба меч и калмари, които се сервират пържени.

Един от основните продукти е сиренето халуми, което не само се пържи и използва за сандвичи, но и се използва за приготвяне на десерти. Сиренето Анари набира популярност. Ястията с яйца и кисело мляко също са популярни.

Сирене Халуми

Типични блюда

Както в арабската, турската и гръцката кухня, мезето е разпространено в Кипър - набор от предястия, които с голям брой съставки могат да се превърнат в основно ястие. Kaнелония са омлети с различни пълнежи, включително халуми.

Мусака

Месото обикновено се пече на скара, тиган или се задушава в каменна пещ. В този случай ястието се приготвя в глинен съд, наречен Tawás, както се наричат и ястията, приготвени в него. Такива ястия се приготвят с добавка на зеленчуци, канела, карамфил и други подправки, най-често за празници. По-простите ястия (яхнии) се приготвят от пържени парчета месо и/или зеленчуци, след което се задушават на котлона в доматен сос.

Тарамасалата

Като гарнитура се използват хляб (предимно пита), ориз, булгур, тестени изделия и варива. Картофите се появяват едва през 19 век и заменят разпространеното преди това таро. Хлябът често се използва за увиване на други храни, като парчета месо и салата, покрити със сос дзадзики.

Дзадзики

Дзадзики (на гръцки: Τζατζίκι) е гръцка салата. Прави се от кисело мляко (обикновено овче или козе), краставици, чесън, сол, зехтин, понякога и лимонов сок, също мента, копър или магданоз. Винаги се сервира студена, но докато в Гърция и Турция се сервира като предястие или гарнитура към основното, на други места е често придружавана от хляб. Използва се още като добавка към дюнери.

Името е гръцкото произношение на името на турския джаджък, съдържащ по-голяма част от съставките за дзадзики.

Дзадзики като гарнитура към кюфтета

Турският джаджък, по-разреденият роднина на салатата, обикновено се сервира като гарнитура към месо, въпреки че се възприема като супа или салата. Обичайни съставки са кисело мляко (козе), краставици, сол, чесън и суха дива мента. Сервирана като мезе, за салатата е характерна по-гъста консистенция.

В Кипър е позната като „талатури“, но рецептата често включва мента и по-малко чесън, за разлика от гръцката.

Позната е като „сух таратор“ или „Снежанка“ в българската, македонската и сръбската кухня. По време на приготовлението киселото мляко се оставя в кърпа за няколко часа, като по този начин губи голяма част от съдържащата се в него вода (става „цедено“). След това се прибавят краставици, чесън, сол и растително масло.

Подобни салати са известни в Ирак под името „джаджи(и)к“, обикновено сервирани като мезе и в компанията на алкохолни напитки, най-вече арак, подобна на узо напитка.

В Кавказкия регион се приготвя вариант, чието име е „овдух“. Вместо мляко се слага кефир, като по този начин се получава освежаваща лятна напитка. При прибавяне на полученото към смес от зеленчуци, яйца и шунка се получава „окрошка“.

В Иран се предлага салатата „мааст о хяр“, буквално означаващо „мляко с краставици“. Прави се от по-гъсто мляко, към което се добавят парченцата краставица и мента, или копър (понякога накълцани ядки за украса).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кипрская_кухня

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дзадзики