История на Швейцария

[Hatshepsut]

Герб на Швейцария

Гербът на Швейцария представлява червен щит, на който е поставен бял кръст. По същия дизайн е и знамето на страната. Червеният и белият цвят символизират независимостта на Швейцария. Кръстът ни показва, че суверенитетът на държавата е неприкосновен. В продължение на векове гербът на държавата остава почти непроменен.

История

Въпреки факта, че гербът е официално одобрен едва на 12 декември 1889 г., историята на неговия произход е в далечното минало. Белият кръст върху червен щит за първи път става отличителен знак на швейцарските стрелци през 1339 г. в битката при Лаупен. През 11 век върху бойните знамена на Швейцария се появява бял кръст, а от 16 век това изображение е използвано като основа за герба на Конфедерация Швейцария. Има няколко версии за произхода на кръста. Смята се, че това е един от символите на Свети Мавриций, живял през 12-13 век. Има версия, че кръстът е взет от военните знамена на кантона Берн, който по това време играе водеща роля в Конфедерацията. Някои вярват, че кръстът е заимстван от червеното знаме на кантона Швиц, което изобразява разпятие.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Швейцария

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Швейцарии

[Panzerfaust]

Герб на Швейцария

Не е ли по-скоро емблема това?

Иначе швейцарската и турската емблема са най-скучните държавни емблеми в света, просто преповтарят символ от знамето.

[Hatshepsut]

Химн на Швейцария


Текст на швейцарския химн

Schweizerpsalm е националният химн на Швейцария. Текстът има варианти:на немски, френски, италиански и ретромански. През 2014/2015 Швейцарското комунално дружество организира публичен конкурс и неофициално гласуване за промяна на текста на националния химн.

Текст на немски

1. Trittst im Morgenrot daher, Seh ich dich im Strahlenmeer, Dich, du Hocherhabener, Herrlicher! Wenn der Alpen Firn sich rötet, Betet, freie Schweizer, betet, Eure fromme Seele ahnt, Eure fromme Seele ahnt, Gott im hehren Vaterland! Gott, den Herrn, im hehren Vaterland!

2. Kommst im Abendglühn daher, Find ich dich im Sternenheer, Dich, du Menschenfreundlicher, Liebender! In des Himmels lichten Räumen Kann ich froh und selig träumen; Denn die fromme Seele ahnt Denn die fromme Seele ahnt Gott im hehren Vaterland! Gott, den Herrn, im hehren Vaterland!

3. Ziehst im Nebelflor daher, Such ich dich im Wolkenmeer, Dich, du Unergründlicher, Ewiger! Aus dem grauen Luftgebilde Bricht die Sonne klar und milde, Und die fromme Seele ahnt Und die fromme Seele ahnt Gott im hehren Vaterland! Gott, den Herrn, im hehren Vaterland!

4. Fährst im wilden Sturm daher, Bist du selbst uns Hort und Wehr, Du, allmächtig Waltender, Rettender! In Gewitternacht und Grauen Lasst uns kindlich ihm vertrauen! Ja, die fromme Seele ahnt Ja, die fromme Seele ahnt Gott im hehren Vaterland! Gott, den Herrn, im hehren Vaterland!

Текст на френски

1. Sur nos monts, quand le soleil Annonce un brillant réveil, Et prédit d'un plus beau jour le retour, Les beautés de la patrie Parlent à l'âme attendrie; Au ciel montent plus joyeux Au ciel montent plus joyeux Les accents d'un cœur pieux, Les accents émus d'un cœur pieux.

2. Lorsqu'un doux rayon du soir Joue encore dans le bois noir, Le cœur se sent plus heureux près de Dieu Loin des vain bruits de la plaine L'âme en paix est plus sereine; Au ciel montent plus joyeux, Au ciel montent plus joyeux, Les accents d'un cœur pieux, Les accents émus d'un cœur pieux.

3. Lorsque dans la sombre nuit La foudre éclate avec bruit, Notre cœur pressent encore le Dieu fort. Dans l'orage et la détresse, Il est notre forteresse. Offrons-lui de cœurs pieux Offrons-lui de cœurs pieux Dieu nous bénira des cieux, Dieu nous bénira du hauts des cieux.

4. Des grand monts vient le secours, Suisse! espère en Dieu toujours! Garde la foi des aïeux, vis comme eux! Sur l'autel de la partrie Met tes biens, ton cœur, ta vie! C'est le trésor précieux C'est le trésor précieux Que Dieu nous bénira des cieux, Que Dieu nous bénira du hauts des cieux.

Текст на италиански

1. Quando bionda aurora il mattin c'indora l'alma mia t'adora re del ciel! Quando l'alpe già rosseggia a pregare allor t'atteggia; in favor del patrio suol, in favor del patrio suol, cittadino Dio lo vuol, cittadino Dio, si Dio lo vuol.

2. Se di stelle è un giubilo la celeste sfera Te ritrovo a sera o Signor! Nella notte silenziosa l'alma mia in Te riposa: libertà, concordia, amor, libertà, concordia, amor, all'Elvezia serba ognor, all'Elvezia serba ognor.

3. Se di nubi un velo m'asconde il tuo cielo pel tuo raggio anelo Dio d'amore! Fuga o sole quei vapori e mi rendi i tuoi favori: di mia patria deh! Pietà di mia patria deh! Pietà brilla, o sol di verità, brilla sol, o sol di verità!

4. Quando rugge e strepita impetuoso il nembo m'è ostel tuo grembo o Signor! In te fido Onnipossente deh, proteggi nostra gente; Libertà, concordia, amor, Libertà, concordia, amor, all'Elvezia serba ognor all'Elvezia serba ognor.

Текст на ретромански

1. En l'aurora la damaun ta salida il carstgaun, spiert etern dominatur, Tutpussent! Cur ch'ils munts straglischan sura, ura liber Svizzer, ura. Mia olma senta ferm, Mia olma senta ferm, Dieu en tschiel, il bab etern. Dieu en tschiel, il bab etern.

2. Er la saira en splendur da las stailas en l'azur tai chattain nus, creatur, Tutpussent! Cur ch'il firmament sclerescha en noss cors fidanza crescha. Mia olma senta ferm, Mia olma senta ferm, Dieu en tschiel, il bab etern. Dieu en tschiel, il bab etern.

3.Ti a nus es er preschent en il stgir dal firmament, ti inperscrutabel spiert, Tutpussent! Tschiel e terra t'obedeschan vents e nivels secundeschan. Mia olma senta ferm, Mia olma senta ferm, Dieu en tschiel, il bab etern. Dieu en tschiel, il bab etern.

4.Cur la furia da l'orcan fa tremblar il cor uman alur das ti a nus vigur, Tutpussent! Ed en temporal sgarschaivel stas ti franc a nus fidaivel. Mia olma senta ferm, Mia olma senta ferm, Dieu en tschiel, Il bab etern. Dieu en tschiel, il bab etern.

Превод

1.
Когато изгрееш с утринната зора,
Виждам те в морето от лъчи,
Ти, о, възвишен, великолепен!
Когато билото на Алпите стане червено,
Молете се, свободни швейцарци, молете се!
Вашата благочестива душа предвижда
Бог в нашето отечество,
Господ Бог в Отечеството ни.

2.
Когато се приближиш към вечерния зрак,
Намирам те сред множеството звезди,
Ти, о, човеколюбив, обичащ!
В яркото сияние на небето
Мога да мечтая радостно и щастливо!
Защото това предвижда благочестивата душа -
Бог в нашето отечество,
Господ Бог е в Отечеството ни.

3.
Когато придойдеш в мъгла,
Аз те търся в морето от облаци,
Ти, о, неразбираем, вечен!
От воал от сиви облаци
ясното и меко слънце се появява,
и предвижда благочестива душа
Бог в нашето отечество,
Господ Бог е в Отечеството ни.

4.
Когато дойдеш в дива буря,
Ти самия си нашата защита и защита,
Ти, всемогъщи Господи, Спасителю!
Ужасна нощ, в страх
Нека Му се доверим като деца!
Да, на Този, който предвижда благочестивата душа,
На Бога в Отечеството ни,
На Господа Бога в Отечеството ни!

История

Историята на химна започва през 1841 г., когато Алберих Цвисиг (1808-1854), свещеник и композитор от Ури, получава писмо от Леонхард Видмер (1809-1867), музикант, журналист и поет от Цюрих. В писмото е приложен текст на патриотична поема, написана от Видмър, която той иска да напише с музика. За новия текст Цвисиг решава да адаптира музиката на латинския църковен химн „Diligam te Domine“, написан от него през 1835 г. На 22 ноември 1841 г. новата песен (по-късно наречена „Швейцарски псалм”) е изпълнена за първи път пред жителите на Цуг.

Оттогава псалмът често се пее по време на различни патриотични събития, но Федералният съвет на Швейцария многократно отказва да признае швейцарския псалм за национален химн (с аргумента, че гражданите трябва сами да решат какво да използват като национален химн).

Паметник-мемориал на авторите на текста и музиката на швейцарския химн: Алберих Цвисиг и Леонард Видмер. Цюрих, Зеефелд

https://bg.wikipedia.org/wiki/Химн на Швейцария

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гимн Швейцарии



Swiss Psalm (Full); German:Schweizerpsalm, the national anthem of Switzerland

[Hatshepsut]

География на Швейцария

Швейцария е държава, разположена в югозападната част на Централна Европа.

Географско положение, граници, големина

Швейцария е страна, разположена в югозападната част на Централна Европа, заемаща обширни райони от Алпите. На югозапад и запад граничи с Франция (дължина на границата 572 km), на север с Германия (363 km), на изток с Австрия (168 km) и Лихтенщайн (41 km) и на югоизток и юг с Италия (718 km). В тези си граници площта на страната възлиза на 41 285 km². Тя е без излаз на море. Корабоплаването по река Рейн предвижда свободен достъп до Северно море.

Територията на Швейцария се простира между 45°49′ и 47°49′ с.ш. и между 5°57′ и 10°30′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (47°48′20″ с. ш. 8°34′05″ и. д.), на границата с Германия.
• крайна южна точка – (45°49′04″ с. ш. 9°01′03″ и. д.), на границата с Италия, на 1,6 km южно от град Киасо.
• крайна западна точка – (46°07′55″ с. ш. 5°57′22″ и. д.), на левия бряг на река Рона, на границата с Франция.
• крайна източна точка – (46°36′55″ с. ш. 10°29′32″ и. д.), в масива Ортлес, на границата с Италия.

Релеф

Голяма част от страната е разположена на територията на Алпите. На юг се намират Пенинските Алпи, където се издига най-високата точка на страната връх Дюфур 4634 m, Лепонтинските Алпи (3553 m) и Ретийските Алпи с масива Бернина (4049 m). Дълбоките надлъжни долини на горните течения на реките Рона и Рейн отделят Пенинските и Лепонтинските Алпи на юг от Бернските (вр. Финстераархорн 4274 m) и Гларнските Алпи (3614 m) на север, които образуват система от хребети, простиращи се от югозапад на североизток през цялата страна. Преобладават островърхите хребети, изградени предимно от кристалинни формации, силно разчленени от ерозията и изпъстрени с многочислени ледници и ледникови форми на релефа. Основните проходи (Голям Сен Бернар, Симплон, Сен Готард, Бернина и др.) са разположени над 2000 m. Около 1/3 от територията на страната северозападно от Алпите се заема от Швейцарското плато, като неговата повърхност постепенно се понижава от 1000 – 1200 m до 400 m в долините на реките Рейн и Аар. Тук са характерни подпланинските чакълести и моренни равнини, друмлинови полета, крайни морени и дълбоки езерни котловини. На северозапад, по границата с Франция е разположена младонагънатата планина Юра с максимална височина в пределите на Швейцария връх Мон Тандър (1679 m), сменяща се на запад от едноименното столово карстово плато. Най-ниската точка на страната е на брега на езерото Лаго Маджоре – 193 m н.в. общата площ на съвременното заледяване е 1950 km², като има около 140 големи долинни ледника, а също и многочислени карови и висящи ледници.

Климат

Близостта на Атлантическия океан и сложния орографски строеж на страната опраделят преобладаването на влажен умерен климат с ясно изразена височинна зоналност. Средната януарска температура на Швейцарското плато в Женева е около 0°С, а в Цюрих –1,5°С, на височина около 1500 m (в Давос) -7°С, на височина 2500 m (в подножието на Юнгфрау) -14°С. Средната юлска температура в Женева е 19°С, в Цюрих 17°С, в Давос 12°С, в подножието на Юнгфрау под 0°С. Годишната сума на валежите на Швейцарското плато е 800 – 1200 mm, по наветрените склонове на Алпите – до 2500 mm (на отделни върхове над 3000 mm), на подветрените склонове и в дълбоките долини в южната част на страната – 1000 – 1500 mm (в долината на Горна Рона на места под 500 – 600 mm). В ниските части на Швейцария снежната покривка е неустойчива, на височина 700 m снегът се задържа около 3 месеца, на 1000 m – 4,5 месеца, на 1800 m – 8 месеца, на 2500 m – 10,5 месеца. Снежната граница се намира на около 2800 – 3300 m н.в. Много характерни за региона са планинско-долинния вятър и фьона, предизвикващи резки промени на температурата и падането на лавини.

Води

Въпреки малката си територия Швейцария има гъста речна мрежа от пълноводни реки, принадлежащи към 4 водосборни басейна – Североморски, Средиземноморски, Адриатически и Черноморски. Към Североморския водосборен басейн принадлежи река Рейн заедно с левия си приток Аар. Река Рейн протича през Швейцария с горното си течение на протежение от 375 km и отводнява 28 074 km², което е 68% от територията на страната, като това са централните, северните и североизточни райони. На запад и югозапад се простира водосборния басейн (7431 km², 18%) на река Рона, вливаща се в Средиземно море. На юг и изток протичат реките Тичино и Ром от басейните на реките По и Адидже, вливащи се в Адриатическо море. Този водосборен басейн обхваща 3963 km² или 9,6% от територията на страната. На изток преминава най-горното течение на река Ин (десен приток на Дунав) от басейна на Черно море, който е с площ 1817 km² или 4,4%. Реките на Швейцария имат основно снежно, ледниково и дъждовно подхранване, с предимно пролетно пълноводие. Някои по-малки реки са с лятно пълноводие в резултат от интензивното топене на ледниците и по-рядко епизодично зимно прииждане при чувствително затопляне на времето. Реките са с голям надлъжен наклон и образуват множество водопади. Значителните хидроенергийни ресурси на страната се използват интензивно, като на много от тях са изградени каскади от ВЕЦ-ове.

В Швейцария има много езера. Най-големите от тях са Женевското (580 km²), Боденското (536 km²), Лаго Маджоре (213 km²) – разположени по границите на страната, а Ньошателското (215 km²) и Цюрихското (88 km²) са изцяло на нейна територия. Повечето от езерата са разположени в котловини, издълбани от древните ледници и се отличават с издължена форма и големи дълбочини. Във високите части на Алпите има многочислени карови езера. Реките Рейн, Аар и големите езера се използват за корабоплаване.

Почви, растителност, животински свят

В Швейцария преобладават планинските кафяви горски и планинско-ливадните почви, които често са грубоскелетни. В планината Юра и във флишевите формации на Алпите се срещат рендзини. Горите покриват около 1/4 от територията на страната. На Швейцарското плато, където на височина до 800 m господства културната растителност са се съхранили малки широколистни масиви от дъб, бук, ясен, бряст, клен и липа. На височина от 500 – 600 m до 1000 m доминиращият вид е бука, който се изкачва на места (особено в Юра) до 1500 m н.в. Между 1000 и 1500 m преобладават смесените гори от бук, смърч, ела и бор, а нагоре – до 1800 – 2400 m – иглолистните гори съставени от смърч, ела, бор и лиственица. По долините на реките се срещат малки елшови горички. Нагоре (до 2800 m) са разположени субалпийски и алпийски пасища, храсталаци от рододендрон, азалия и хвойна. В планините обитават сърна, пор, заек, алпийски мармот, каменен козел, лисица и др., а от птиците – орел беркут, глухар, дрозд, сеносъбирач, лястовица, червеноклюна гарга, снежна чинка и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Швейцария