История на Корея

[Hatshepsut]

Корейска кухня


Корейски банчан

Корейската кухня е обичайната готварска традиция и практика в кулинарните изкуства на Корея. Тя еволюира през вековете вследствие социални и политически промени. Произхождайки от древни земеделски и номадски традиции в Корея и Южна Манджурия, корейската кухня се е развила чрез сложно взаимодействие на природната среда и различни културни тенденции.

Съставките и ястията се различават в зависимост от провинцията. Много регионални ястия са се превърнали в национални и се разпространяват в различни вариации в цялата страна. Корейската кралска придворна кухня събира всички уникални регионални специалитети заедно специално за кралското семейство. По времето на династията Чосон (1392 – 1910 г.) е прието на трапезата на владетеля да се поднасят 12 различни блюда. Храните се регулират от корейския културен етикет.

Съставки и компоненти

Корейската кухня до голяма степен се основава на ориз, зеленчуци и меса (поне на юг). Традиционните корейски ястия са наречени по броя на допълнителните ястия (반찬; 飯 饌; банчан), които придружават варен на пара късозърнест ориз. Смята се, че банчан е резултат от будисткото влияние около средата на Трите царства и последвалата забрана на яденето на месо от монархиите на тези царства. По този начин, със забраната на ястия, съдържащи месо, ястията на зеленчукова основа стават фокусна точка на корейската кухня. Въпреки че монголските нашествия в Корея прекратяват забраната на ястия, съдържащи месо, приблизително шест века зеленчуковата кухня под формата на банчан има силен отпечатък в корейската кухня.

Кимчи

Кимчи се сервира на почти всяко хранене. То е едно от основните традиционни ястия на корейската кухня и се счита, че дълголетието и красотата се дължат на неговите свойства. Често използваните съставки включват сусамово масло, доенжанг (ферментирала бобена паста), соев сос, сол, чесън, джинджифил, гочутгару (люти чушки), гочуджанг (ферментирала червена чили паста) и напа зеле.

Юфка

Юфка или ястия с юфка в корейската кухня се наричат с общото наименование guksu (гуксу) на корейски. Докато юфка се яде в Корея от древни времена, производството на пшеница е по-малко популярно отколкото в другите култури, така че пшеничната юфка става ежедневна храна едва през 1945 г. Юфка от пшеница (milguksu) е специална храна за рождени дни, сватби и други подобни поводи.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Корейска кухня

Кимчи


Разнообразие на кимчи

Кимчи (произнасяно кимчи́, ким-чи́, гимчи, чимчи в зависимост от диалекта) (на корейски хангъл: 김치) е едно от основните традиционни ястия на корейската кухня. Корейците смятат, че дълголетието и красотата се дължат на благоприятните върху човека свойства на кимчи. Ястието е толкова популярно, че е разработен специален вид, който да може да се консумира от първия корейски космонавт в Космоса. По време на олимпиадата в Сеул, в Корея е отчетен бум на консумацията на кимчи, което го прави любимо ястие и на чужденците.

Традиционни съдове за кимчи

Какво представлява кимчи

Кимчи представлява ферментирали зеленчуци, основно зеле и наподобява българското кисело зеле, но с много добавени подправки – лют червен пипер, рибен сос, ферментирали морски дарове, джинджифил, сок от чесън и лук, домати и други. Използва се китайско зеле, като се добавят различни зеленчуци според сезона - зелен лук, моркови, ряпа, алабаш, краставица и други. В зависимост от отделните райони, кимчи може да се приготвя по много различни начини, съществуват над 200 рецепти с голямо разнообразие и вариации. Ястието се консумира по всяко време на годината в Корея и като съставна част на всяко едно от трите ястия за деня.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кимчи


Обща характеристика на корейската кухня

Корейската кухня (на корейски: 한국 요리, 韓國料理) е набор от корейски национални ястия. Основните ястия са ориз, юфка (guksu, naengmyeon), супи, закуски (panchhan: kimchi, namul, chorim, jjim, bokgeum и други), tteok.

Кимчи от китайско зеле

Корейската кухня обикновено е пикантна, подправките се използват изобилно при приготвянето на ястия, особено червеният пипер: поради него много корейски ястия имат характерен червено-оранжев цвят. Широкото използване на пипер се обяснява с факта, че Корея, особено Южна Корея, е страна с топъл и влажен климат, а пиперът помага за запазването на храната по-дълго. В същото време корейците започват да използват пипер едва през 16 век, когато португалците го донасят от Южна Америка. Тогава се формира традиционният начин за приготвяне на корейски ястия. Пиперираната храна е високо ценена и понятията „вкусно“ и „пикантно“ стават синоними в корейския език. Гамата от подправки в корейската кухня не е богата: най-вече чесън и черен пипер, но се използват в различни пропорции и комбинации, поради което се получават различни вкусове. Трите основни корейски подправки са соев сос (kanjang), gochujang и doenjang.

В рамките на корейската кухня се откроява корейската придворна кухня, която се различава от кухнята на обикновените хора и кухнята на диаспората.

Дворцовата кухня от периода Когурьо

Корейската кухня има много общо с другите две най-значими ориенталски кухни - китайската и японската. Подобно на китайците, корейците обичат и с готовност ядат свинско. Подобно на японците, те ядат много риба, включително сурова. Характерна особеност на корейската и китайската кухня е изобилното използване на лют червен пипер.

Оризът в корейската кухня

Както и в кухните на съседните народи, основната храна на корейците е оризът. За корейците той е неразделна част от трапезата, както хлябът за много европейски народи. Оризът се сервира на всеки в отделна купа, а останалите закуски (панчан) се нареждат в общи чинии.

През 1969 г., по нареждане на правителството на Република Корея, всяка сряда и събота са обявени за „дни без ориз“: гражданите са посъветвани да не ядат ориз в тези дни и да ядат повече продукти, направени от пшенично брашно. Училищата гарантират, че учениците вземат храна от вкъщи не от ориз, а от смес от ориз с боб или ечемик. Дори ресторантите са подложени на ограничения: от тях се изисква да изключат оризови ястия от менюто.

През 70-те години на миналия век е разработен сортът ориз Tongyilpyo с по-къси зърна, по-добро качество, по-високи добиви (30% по-високи) и устойчивост на насекоми вредители и болести. Властите на Република Корея насърчават този сорт за широко използване. След 1977 г. Република Корея започва напълно да се самозадоволява с ориз и дори да го изнася.

Според данни от 1970 г. всеки южнокорейец е изяждал 136,4 кг ориз годишно. След това консумацията на ориз на глава от населението започва да намалява: през 2003 г. цифрата спада до 83,2 кг, през 2007 г. до 77 кг, а през 2014 г. до 65 кг; експертите отдават това на разнообразието на корейската диета.

Зеленчуците в корейската кухня

Оризът се сервира с много зеленчуци, обикновено мариновани и много пикантни. Най-известното зеленчуково ястие е кимчи. Най-известният и разпространен е кимчи, направен от китайско зеле, но могат да се направят многобройни вариации, като се използва почти всеки зеленчук, наличен на местния пазар като основна съставка.

Ядене на кучешко месо

В Корея кучешкото месо се консумира активно. Активистите за правата на животните често смятат, че яденето на кучешко месо е неприемливо; поддръжниците на яденето на ястия с кучешко месо не разбират защо се смята за приемливо да се ядат крави и прасета, но да не се ядат кучета.

Това не е първата година, в която в Южна Корея се водят разгорещени дебати за това дали е възможно да се съчетаят западната етика с традициите на корейската кухня. През 2005 г. правителството на Република Корея подготви законопроект, според който традицията да се яде кучешко месо не се премахва или забранява, но се забранява прибягването до жестоки методи за клане на кучета. Според седмичното списание Jugan Joseon, по-специално, няма да е възможно да се убива куче на публично място, за да не се причинява дискомфорт на никого; Забранява се и клането чрез удушаване. Кои точно методи да се смятат за разрешени обаче не се уточнява в публикацията.

Наказанието за нарушаване на закона за защита на животните ще включва лишаване от свобода в трудови лагери до шест месеца и глоба от около $ 2000. Досега нарушителите са били глобявани само с $ 200. Освен това правителството планира да затегне санитарните стандарти за местата за продажба на кучешко месо, за предотвратяване на продажбата на месо от болни, бездомни животни или индивиди, предназначени за медицински експерименти. Всички предприятия, продаващи кучешко месо, ще бъдат подложени на проверки 4 пъти годишно.

През юни 2018 г. активисти за правата на животните дадоха на съд собственика на една от кучешките ферми. Той беше преследван за „убиване на животни без основателна причина“. Градският съд на Пучхон глоби собственика на фермата с 3 милиона вона (приблизително $3000).

Сервиране

Традиционната корейска сервировка на маса включва голям брой малки чаши, пълни с мезета (панчан). Спазва се ясен ред на сервиране на ястия, установен преди няколко века по време на династията Чосон. Според него храната се дели на първична и второстепенна. Въз основа на броя на закуските е възможно да се определят обстоятелствата на храненето: дали е раждането на дете в семейството, годишнина на възрастен или просто вечеря със семейството. А в така наречената императорска трапеза са сервирани 12 мезета.

Традиционно корейците ядат с пръчици (поради относителната рядкост на бамбука на Корейския полуостров традиционно се използват метални пръчици), но на всяка вечеря се сервира и лъжица, тъй като менюто на корейската кухня включва много различни супи. В корейската култура лъжицата е символ на живота: ако в едно семейство има четири деца, на руски казват „четири усти“, а на корейски – „четири лъжици“. Казват за починалия „той остави лъжицата си“.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Корейская кухня
 

[Hatshepsut]

 

10 от най-популярните ястия от корейската кухня

Първите държави на Корейския полуостров са връстници на гръцката цивилизация. Тогава са положени и основите на корейската кухня. Много от нейните ястия са близки до кулинарните традиции в Китай и Япония, но има и специалитети, които се срещат единствено там.

Характерно за корейската кухня е дългото подготвяне на продуктите, преди да влязат в тигана. За корейците храната е “ки” – виталност, енергия, средство за културно самоопределяне и национална идентичност. Някога броят на поднасяните ястия бил знак за социалния статус на сътрапезниците. По времето на династията Чосон (1392-1910 г.) било прието на трапезата на владетеля да се поднасят 12 различни блюда.

Янгбаните (кастата на аристократите) се задоволявали само със седем или девет ястия, а простолюдието се примирявало с три или пет вида. Типичната корейска трапеза се състои от купичка ориз, супа, зеленчуци или риба, соево сирене тофу, ястие от месо и задължително кимчи. Всяко ястие може да придобие типично корейски вкус, ако към него се предложи специален сос. Той се приготвя от ситно нарязан пресен лук, счукан чесън, сусам, сусамово олио, едро смлян лютив червен пипер и соев сос.

Напоследък корейската кухня е обект на цялостна държавна стратегия за популяризирането ѝ в световен мащаб. Всички усилия са впрегнати в разработване на най-успешния модел, който да обобщи есенцията на хилядолетните традиции и да се наложи като емблема на страната. Ето 10 от най-популярните ястия от корейската кухня.

1. Кимчи

Това е едно от основните традиционни ястия на корейската кухня. Корейците смятат, че дълголетието и красотата се дължат на благоприятните върху човека свойства на кимчи. По време на Олимпиадата в Сеул, в Корея е отчетен бум на консумацията на кимчи, което го прави любимо ястие и на чужденците. Кимчи всъщност са ферментирали зеленчуци – основно зеле, и наподобява българското кисело зеле, но с много добавени подправки – лют червен пипер, сок от чесън и лук, домати и други.

В зависимост от отделните райони, кимчи може да се приготвя по много различни начини, като съществуват над 200 рецепти с голямо разнообразие и вариации. Ястието се консумира по всяко време на годината в Корея и като съставна част на всяко едно от трите ястия за деня. За да си приготвите кимчи, са ви необходими китайско зеле, ряпа, чесън, джинджифил, лют червен пипер, 1-2 моркова, лук или праз-лук, целина, корейски рибен сос, сол и малко захар. Китайското зеле се реже на парчета, широки 3-5 см. Слага се в купа на няколко реда, като между парчетата се поръсва сол. Отгоре се слага чиния и се затиска с тежест. Оставя се 12 часа, като 1 път парчетата се обръщат. Отделената вода се запазва.

Ряпата и морковът се настъргват на ситно, главите целина и лукът се режат на дребно, джинджифилът се настъргва, чесънът се пресова, всичко се обърква с лютия пипер, солта, захарта и рибния сос. Добавя се отделената от зелето вода. Омекналото зеле се измива под течаща вода и се изцежда добре. Обърква се с подправките и се нарежда в буркан. Зелето трябва да е покрито с течност и бурканът да не е много пълен, защото при ферментацията е възможно да прелее.

Бурканът се оставя 1-2 дена на стайна температура, след това се слага в хладилник, където може да се съхранява 1-2 седмици. Зелето трябва да се наблюдава и няколко пъти да се притиска, за да остава винаги покрито с маринатата. След като кимчи ферментира, не трябва да влиза в контакт с метални предмети, защото се разваля.

2. Калби

“Калби” буквално означава ребро. Като вид ястие от корейската кухня представлява мариновани в корейски соев сос телешки (или свински) ребра. Често може да се срещне и като сокалби. При приготвянето месото се реже на тънки парчета напречно на ребрата, за да може марината да проникне по-бързо и да позволи по-кратко печене.

Сервира се с гарнитури от гъби и зелени листа като салата, перила и др., с които може да се загърне изпеченото месо и така да се потопи в т.нар. сос самджанг. В Корея калби се сервира в едноименни ресторанти, където ястието се приготвя пред клиентите на масата, върху вградения в нея грил.

3. Кимбап

Това е друго много известно леко корейско ястие, приятно не само на вкус, но и на външен вид. Приготвя се от ориз, различни зеленчуци и месо, които се задушават, нареждат се върху малка рогозка и след това се увиват в листа от водорасли. Резултатът прилича малко на оризово руло “Стефани”, но по красота го превъзхожда заради нежния контраст на зеленчуците на фона на белия ориз.

Като цяло мисълта за красотата на всяко ястие е една от спецификите на корейската кухня, което може би малко я отдалечава от българската кулинарна традиция. Необходими са ви малка квадратна бамбукова рогозка (за навиването) и 8-10 листа от водорасли, които бихте могли да си набавите от магазин за азиатски храни. По желание оттам може да си купите и сусамово олио, мирин – оризов оцет, както и танмуджи – жълта маринована ряпа. Ако не можете да си намерите бамбукова рогозка, използвайте няколко листа сгънато във формата на квадрат фолио, достатъчно голямо за водораслите.

Вземете съд, достатъчно голям да побере шест чаши ориз, като набъбне. Докато оризът се вари, пригответе плънката. Измийте и обелете два моркова и две краставици. Нарежете ги по дължина на лентички с дебелината на молив. Те трябва да бъдат дълги, колкото листовете водорасли. Сложете една след друга лентичките, ако не са достатъчно дълги. Направете същото, ако слагате шунка, танмуджи и ролца (имитация на месо) от рак.

Разбийте 3-4 яйца. Излейте половината от сместа в незалепващ тиган или пък в тиган с малко олио така, че да покрие дъното. Изпържете я от двете страни като омлет на слаб огън. Когато яйцата са готови, внимателно ги извадете от тигана. Оставете омлета да изстине. Направете същото и с останалата смес. После разрежете омлета на равни ивици. Ако искате да придадете традиционен вкус, използвайте смляно говеждо месо (вместо шунка или месо от раци). Запържете месото в същия тиган, след това го раздробете с вилица и подправете със сол и пипер. Оставете мазнината да се отцеди.

След като оризът е готов, по желание можете да сложите подправки, за да стане още по-вкусен. Докато е все още топъл, добавете три супени лъжици оризов оцет (леко подсладен), или пък сусамово олио за по-добър вкус. Тъй като сусамовото олио е скъпо, бихте могли просто да намажете ножа, с който ще разрязвате готовия кимбап.

Вземете един от листите водорасли и го поставете върху рогозката за навиване, така че да се изравни с долния ѝ край. Нанесете един черпак ориз на слой, дебел един сантиметър, така че да се покрие листът водорасло. По средата сложете една до друга по една лентичка от всеки зеленчук и месото. След това повдигнете единия край на рогозката и навийте на руло. Трябва да придадете правилна кръгла форма, като внимавате да не излезе плънката. Докато завивате рогозката на руло, натискайте с пръсти постоянно, за да запазите овалната форма. Лепкавият ориз няма да позволи формата да се промени, така че не се притеснявайте!

4. Бокумбап

За основа на това ястие корейците използват кимчи, към което обаче добавят ориз и месо, за да се получи основно ястие от туршията. Загрява се растителна мазнина и се разпространява равномерно по цялото дъно на съда, в който ще готвите. Прибавя се чесън и на силен огън се разбърква около 10 секунди, след което се прибавя бекон. Продължава да се бърка, докато се запече леко.

След това се прибавя кимчито и се запържва за около две-три минути. Добавяте ориз, соев сос и вода и се разбърква, докато оризът поеме течностите. След това се слага и лъжица сусамово олио, като се разбърква отново. Отделно яйцата се изпържват на очи и се слагат като гарнитура към всяка порция. Поръсва се с бял или черен сусам.

5. Пулгоги

Едно от най-популярните ястия в корейската кухня. Името му идва от “пул” (огън) и “коги” (месо). Буквално се превежда огнено месо, въпреки че не е особено пикантна храна. Приготвя се от тънко нарязано говеждо филе, което се маринова в смес от соев сос, сусамово олио, черен пипер, лук, чесън, женшен, вино и захар.

За да се овкуси добре и да омекне, месото трябва да постои 2-4 часа в марината. След което се пече на скара, макар че се среща и приготвено в тиган. Едновременно с месото се пекат и цели парчета чесън, нарязан на едно лук и зелена чушка. Това е едно от ястията, които “отварят” вратата към корейската кухня, тъй като е предпочитано като първа среща с типичната за страната храна.

Пулгоги се сервира с цели листа спанак, маруля или друг листовиден зеленчук, които се използват за комбинация с парчетата печено месо, като се загръщат в тях преди да бъде изядено. За доовкусяването на тези “зелени сарми” може да се използват и малко кимчи, доматен сос, зеленчуци, които да се увият в листото.

6. Чук

Оризовата каша в Корея се приготвя от сварен ориз, царевица и ечемик с 5-7 пъти повече вода, докато стане готово да се яде, без да се дъвче. Може да се сравни с крем супата, но докато тя е нещо като предястие, в корейската кухня чук се класифицира към основните ястия. Като гарнитура се добавят най-често морски продукти като морски охлюви, миди, стриди или ядки от кестени и орехи, зеленчуци като спанак и гъби.

Месните варианти са с добавка от пилешко и телешко. Корейците обичат особено много чук през лятото, когато апетитът спада заради жегата. За успокоение на стомаха или при препиване, оризовата каша също се предпочита.

7. Мьолчи бокъм

За незапознатите това ядене е трудно за харесване. В свободен превод на български името му е пикантни запържени рибки аншоа. Ястието се приготвя от аншоа, които се запържват за минута-две в силно загрято олио заедно с нарязани люти чушки, след което се прехвърлят във вряща смес от соев сос, оризов оцет, захар, царевичен сироп и сол. Към тях се прибавя малко сусам и се запържва отново за няколко минути.

8. Самгйетанг

Женшенова пилешка супа е една от най-популярните супи в Корея, за която се вярва, че притежава лечебни и укрепващи свойства за човешкия организъм. Всички продукти в нея се слагат цели, за да се запазят максимално полезните съставки в тях. Освен през зимата, тази супа се консумира много през лятото.

В най-големите жеги корейците си я поръчват заради високото ѝ хранително съдържание, което им помага да възвърнат силите си, изгубени в резултат на тежките влажни летни дни. Приготвя се от цяло пиле, което се пълни с киснат около час преди това ориз, корен от женшен, чеснов лук и няколко хинапа.

Месото се слага да заври в тенджера около 20 минути, премахва се появилата се пяна и се долива отново вода. Ястието ври още около 40 минути на умерен огън. Сервира се със сол и пипер и естествено – кимчи. В зависимост от количество на корените женшен, които се сложат, ястието придобива по-силен горчив вкус.

9. Шинсолло

Този специалитет обикновено не се сервира като отделно ястие, а като част от изискана вечеря или бюфет. Запазило традиционния за Корея шарен оттенък, пъстрата купа от зеленчуци се намира над горящи дървени въглища, които поддържат храната топла. В състава му влизат пържени яйца, гъби, корейски кюфтета, пържени рибешки филета и дробчета, задушени моркови, зърна гинко и ядки, аранжирани в приятна за окото въртележка.

В добавка ястието се полива с телешки бульон, за да придобие вкус на варено. В миналото шинсолло е било сервирано само на крале и благородници и все още е част от традиционната дворцова кухня. В него са включени цели 25 съставки, превръщайки го достойно за кралската трапеза ястие, богато на полезни вещества.

10. Пибимпап

Пибимпап са нарязани на ивици и леко запържени зеленчуци върху ориз, с яйца на очи, задушени лентички от телешко месо и специален сос. Целият ансамбъл се поднася красиво подреден в специален съд, но преди ядене задължително трябва да се разбърка, за да се усети пълноценно вкусът му. “Пибим” означава “разбърквам”.

За съжаление не всички продукти, необходими за приготвянето на пибимпап, могат да се намерят навсякъде. Ако имате късмет, може и да намерите на пазара корени от тораджи (нещо като женшен), или пък ядлива орлова папрат (косари), доставени от Азия. Те често са в сушен вид, което не им пречи да имат също толкова добър вкус след като бъдат накиснати. Ако използвате тораджи, потопете го в подсолена вода, за да премахнете горчивия вкус. Отрежете твърдите краища и разцепете стъблата на дълги, тънки ивици.

Предимството при приготвянето на пибимпап е, че бихте могли да замените почти всеки зеленчук с някой друг. Чушки, спанак, моркови, репички, гъби, кресон – всеки един от тези зеленчуци би придал допълнителен вкус и цвят на ястието. Преценете на око колко продукта са ви нужни за четири порции, и сварете също необходимото количество ориз. Най-напред измийте всички зеленчуци. Обелете ги и ги нарежете на дълги тънки ивици (с дължина, колкото кибритени клечки).

Запържете поотделно всички зеленчуци в тиган с малко олио, а след това ги подправете с щипка сол и пипер. Ако слагате спанак, първо леко го попарете. Изцедете го, а после го запържете, както останалите зеленчуци. Зеленчуците с големи листа можете просто да нарежете на дребно. Отделете пънчетата на гъбите. Нарежете ги на тънки ивички и също ги задушете в малко мазнина. Обелете и посолете краставиците. Нарежете ги и леко ги запържете. Изпържете до златисто четири яйца на очи.

По желание може да добавите и телешко месо, нарязано на лентички и задушено със ситно накълцани чесън и пресен лук, няколко капки соев сос и малко захар. В купата сложете най-отдолу ориза. Внимателно наредете лъчеобразно един до друг всички видове зеленчуци, като започнете от центъра. Най-отгоре сложете месото и яйцата. При ядене всичко се разбърква добре. Полива се с паста от червен пипер и сусамово олио, за да не бъде ястието сухо.

https://www.10te.bg/zhivotat/10-ot-nai-populyarnite-yastiya-ot-koreiskata-kuhnya/

[Hatshepsut]

Корейски език


Ареал на разпространение на корейския език

Корейският език е език, който е майчин за около 77 милиона корейци.

Той е официалният и национален език на Северна Корея и Южна Корея. В десетилетията след тяхното разделяне в средата на XX век се развиват две отделни книжовни норми на езика – хангуго (한국어) в Южна Корея и чосонмал (조선말) в Северна Корея – които се отличават главно в лексикално отношение. Извън Корея езикът имат статут на малцинствен в Корейската автономна префектура Йенбиен и Автономният окръг Чанбай в Китай. Той се говори и от корейската диаспора в Япония, Северна Америка и бившия Съветски съюз (корьо сарам).

Корейският език има няколко изчезнали днес родствени езика, заедно с които и с чеджудския език от остров Чеджудо образува малкото езиково семейство на корейските езици. Макар и родствени, корейският и чеджудският не са взаимно разбираеми. Смята се, че корейските езици са формирани в днешна Манджурия.

Корейският език дълго време е говорим език, съжителстващ с използвания писмено класически китайски. Към VI век се появяват първите писмени паметници на корейски, използващи адаптация на китайската писменост, наричана днес ханча. През XV век в Корея е създадена азбуката хангъл, адаптирана към корейската фонология и съставена от 24 основни букви и 27 сложни букви, съчетаващи основните. Двете писмености се използват успоредно в продължение на векове до налагането на хангъл с развитието на масовото образование през XX век. Днес ханча е напълно изоставена в Северна Корея, а в Южна Корея има ограничена употреба, главно в хуманитаристиката и историографията.

В началото на XXI век някои елементи на корейската култура получават популярност по света, явление, наричано Корейска вълна. Наред с нарасналото стопанско влияние на Южна Корея, увеличава интереса в много страни към изучаването на корейския като чужд език. В България корейски език се преподава в Софийския и Пловдивския университет, както и в 18-о средно училище „Уилям Гладстон“ в София.

История

Севременният корейски език произлиза от среднокорейския, използван през X-XVII век, а той от по-ранния старокорейски. Те, както и останалите корейски езици имат общ праезик – протокорейски. В езикознанието е обсъждана възможна родствена връзка на корейските и японските езици, но тази хипотеза се отхвърля от повечето съвременни лингвисти.

За протокорейския се смята, че се формира в днешна Манджурия преди да се разпространи в Корея, където преди това се говори език, сроден с японския. Смята се, че протокорейците, вече установили се в северната част на Корейския полуостров, се придвижват на юг около 300 година пр. Хр. и съжителстват там с японоезичните земеделци от културата Мумун, които постепенно асимилират. Двете езикови групи си взаимодействат активно, а последвалият ефект на основаване редуцира вътрешните вариации във всяка от тях. Подложен в продължение на столетия на силното влияние на Китай, в корейския език има много заемки от китайски.

Съвременният корейски език има няколко диалекта, които са близки, така че говорещите различни диалекти нямат проблем с общуването помежду си. Фактът, че всички корейци говорят и пишат на един език, е от голямо значение за запазването на обща национална идентичност и след разделянето на страната в две враждуващи държави. В същото време продължителното разделение започва да се отразява в двете независими книжовни норми в Северна и Южна Корея, включително под формата на различия в избора на произношение и лексика.

Диалекти на корейския език

Основни граматически характеристики на корейския език

Словоредът на корейския език е Подлог + Допълнение + Сказуемо. Той обаче не е строго определен. Освен сказуемото, което се намира в края на изречението, другите му части сравнително свободно могат да се местят.

Една от най-типичните особености на корейския език е сложната хоноративна система. Учтивостта се изразява с различни средства: различни глаголни окончания, учтиви глаголи, учтиви съществителни имена, някои форми за скромност.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Корейски език




Корейски език за начинаещи в 100 урока

[Hatshepsut]

Освен корейската азбучна писменост Хангъл, за която стана дума по-горе в темата, в Корея се използва (макар и по-рядко) и йероглифната писменост Ханча 

Корейска йероглифна писменост Ханча

Ханчà (на корейски: 한자, 漢字,) са китайски йероглифи, използвани в контекста на писане на корейския език. Това е корейският прочит на китайската дума Hanzi.

Ханджа се използва само за писане на думи от китайски произход (които съставляват около половината от корейския речник). Използването на ханча не е задължително - всякакви думи могат да бъдат написани на хангъл (и дължината на писмената дума не се променя при замяна на хангъл с ханча и обратно). Въпреки това, тъй като ханджа е силно хомофонична (т.е. много различни йероглифи могат да имат един и същ звук), при замяна на ханджа с хангъл, значението може да се загуби напълно.

В Южна Корея ханджа се използва рядко - главно в научната литература и вестниците. В друга литература ханча практически не се използва и те обикновено се дават в скоби след написването на думата на хангъл, където може да възникне неяснота.

В Северна Корея ханджа почти е излязла от употреба.

В корейските речници йероглифният правопис трябва да бъде посочен за всички думи от китайски произход.

В по-тесен смисъл "ханча" се отнася до знаци, които са заети от китайски на корейски, с корейско произношение. Ханча-мал или ханчао означава думи, които могат да бъдат написани с ханча, а ханмун (корейски 한문, китайски 漢文) е уенян. Тъй като ханча никога не е бил централно опростен, неговите йероглифи в повечето случаи са идентични с традиционните китайски и японски йероглифи. Много малко знаци ханча са курсивни или уникални за корейския език. За сравнение, много китайски йероглифи, използвани в Япония и континентален Китай, са опростени и съдържат по-малко черти от ханча.

Корейците изобретяват фонетичната азбука хангъл през 1440-те години, но тя не е използвана много до края на 19 век. По-голямата част от корейската литература и повечето исторически документи са написани на древен китайски (ханмун) с помощта на ханча. През 21 век ханджа играе различна роля: само бъдещи учени, които искат да специализират корейска история, се учат да четат документи. За обикновените корейци познаването на няколко десетки знака ханча е много полезно за разбирането на значенията на думите, които някога са били написани с йероглифи. Ханча не се използва за писане на местни корейски думи и дори корейски думи от китайски произход - ханчао (на корейски: 한자어, 漢字語) - обикновено се пишат на хангъл.

История

Важен тласък за популяризирането на ханча в Корея е разпространението на будизма. Въпреки това първият текст, написан с помощта на ханча, не е религиозен: това е мнемоничният текст "Хиляда думи".

Корейците трябвало да научат китайски (уенян), за да бъдат считани за грамотни, но с течение на времето се появили системи за фонетично транскрибиране на корейския език в знаци (общо наричани idu).

Един от методите на транскрипция - kugyol - е фундаментално подобен на съвременното японско "смесено писмо" - коренът на думата е написан с йероглиф за нейното значение, а останалата част - фонетично. Например, думата "hani" (하니, прави) е написана на kugyel като кит. 爲尼: На китайски тази комбинация от знаци се чете като „уей ни“ (пинин wéi ní) и означава „да стана монахиня“. Значението на корена "да станеш" (китайски 爲) се чете по същия начин като съответната дума на корейски и китайски. 尼 се използва фонетично за звука „ni“.

Ханча е била единствената писмена форма на корейския език, докато крал Седжонг не свикал съвет от учени, за да изобрети Хангъл през 1443 г., който е публикуван през 1446 г. Въпреки това по-голямата част от грамотните корейци продължават да пишат с йероглифи. Хангъл заменя ханджа едва в началото на 20 век.

В Северна Корея използването на ханджа е официално преустановено през юни 1949 г. (също има преход към хоризонтално писане вместо старото вертикално). Освен това много заети думи бяха заменени с местни корейски и такива, измислени в Северна Корея. Въпреки това, с помощта на ханчa, етимологията на китайските заемки е записана в новите речници, публикувани в КНДР.

Изучаване

Обучението по ханча започва в последния, шести клас на основното училище като част от изучаването на родния език. Ханча се изучава като отделен предмет в средното училище и гимназията, тоест в 7–9 и 10–12 клас. Броят на изучаваните йероглифи е 1800 (900 във второ ниво на училище и 900 в гимназията). По-нататъшно изучаване на ханча е в ход в някои хуманитарни университети.

Въпреки че ханча е премахната в Северна Корея малко след независимостта, броят на знаците, преподавани в училище, надхвърля южнокорейските 1800. Ким Ир Сен призова за постепенно пълно изоставяне на ханча, но до 1960-те години неговият възглед се промени: през 1966 г. той каза: „Въпреки че човек трябва да се опитва да използва най-малко китайски заемки, учениците трябва да знаят за необходимите китайски йероглифи и да бъдат научени как да ги пишат”. В резултат на това севернокорейските ученици получиха учебници по ханча за използване в 5-9 клас, съдържащи 1500 знака, а други 500 се изучават в гимназията. В колежите се изучават още хиляда знака, което прави общо 3000.

Съвременно използване на ханча

Ханча се използва за изясняване на значението на дадена дума (в случай че при писане на фонетично писмо, хангъл, може да има несъответствия поради омофония), както и във вестникарски заглавия, реклами, табели.

В Южна Корея ханча се използва често в академичната литература. В художествената литература и списанията ханча са много по-рядко срещани и обикновено са придружени от четене на хангъл. В допълнение, заглавията на вестниците често се пишат с помощта на ханча, за да се избегне двусмислието. В публикациите имената и фамилиите също често се дават в ханча в скоби, до записа хангъл. В Северна Корея ханча бяха напълно изместени от всички сфери на употреба, включително от научната литература. Ханча се използва за декоративни и рекламни цели и често може да се види на спортни фестивали и паради, в речници и атласи. Например ханджа „辛“ (신 sin, кисело/пикантно) може да се види на опаковки с инстантни юфка Shin Ramyun.

В съвременните речници всички думи са написани на хангъл, а ханча са дадени до името на речниковия запис в скоби. Тази практика избягва двусмислието и служи за кратка етимология.

Пример за възможна поява на неяснота е вписването на корейската дума 수도 (sudo):

修道 - духовна дисциплина
受渡 - прием и доставка
囚徒 - затворник
水都 - „град на водата“ (например Венеция или Хонг Конг)
水稻 - ориз
水道 - теч
隧道 - тунел
水道 - реки, воден път
首都 - столица
手刀 - джобно ножче

Има ханча речници (Чаджон - корейски 자전, 字典, Oкпхьон - корейски 옥편, 玉篇), в които знаците са подредени по ключов ред.

Ханча в личните имена

Корейските лични имена обикновено се основават на ханча, въпреки че има редица изключения. Ханча постепенно се премахва от визитните картички; повечето по-възрастни корейци пишат името си на визитки с помощта на ханча, докато повечето млади корейци пишат имената си на хангъл. Корейското име обикновено се състои от едносрично фамилно име (корейски 성, 姓 son) и двусрично лично име (ireum, 이름). Има няколко двусрични фамилни имена (например Намгун, кор. 남궁, 南宮). Обикновено всички братя и сестри в едно семейство имат общ компонент на името, но през 21-ви век имена от неделими думи от роден корейски произход набират популярност, например haneul, „небе“ и iseul, „сутрешна роса“). Независимо от това, в официалните документи ханча се посочва, когато е възможно.

Корейски йероглифи

Редица знаци са изобретени в Корея. Повечето от тях са били използвани за писане на собствени имена, някои обозначават специфични корейски понятия и обекти: 畓 (논 답; non tap; „наводнено поле“), 乭 (Tol, използвано само в лични имена), 㸴 (Sо, рядко бащино име от Seongju), 怾 (Ки, старото име на Geumgangsan). Примери могат да бъдат и знаците 媤 (시 si), 曺 (조 cho), 㕦/夻 (화 hwa), 巭 (부 pu), 娚 (남 nam), 頉 (탈 thal), 䭏 (편 pyeon), а също и 哛 (뿐 ppun).

Произношение

Всеки знак на ханджа се произнася с една сричка и съответства на една сричка на хангъл. Произношението на ханчa не е подобно на произношението на знаците в съвременния литературен китайски, но в някои китайски езици произношението е подобно на корейския. Например думата 印刷 (да отпечатам) се произнася „иншуа“ на мандарин, „инсуе“ на корейски, но „инсуе“ на диалекта на Шанхай Ву. Произношението на ханча е по-консервативно, отколкото в централните и северните китайски езици, например ханча запазва лабиалните съгласни като крайни в срички, където началната съгласна също е лабиална, например в 法 (법 pop) и 凡 (범 pom); Тези крайни звуци присъстват в среднокитайския език, но вече не се срещат в съвременните централни и северни диалекти.

Поради промени във фонетиката на корейския език, понякога произношението на ханча е много различно от съответното хандзи, например знакът 女 („жена“) се произнася nǚ (ню) на путунхуа и ньо (녀) на корейски , но в южнокорейските диалекти началното "n" пред йотираните (e, e, yu, i, i) отпада; Знакът 女 там се произнася като йо (여).

Освен това думата, произлизаща от ханча, може да претърпи промени: „могва“ (кор. 모과, 木瓜), „дюля“, идва от моква (목과), а моран (кор. 모란, 牡丹), дървесен божур - от моктан (목단).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ханча

[Hatshepsut]

Династия Корьо (918-1392)


Знаме на династията Корьо

Корьо (на корейски: 고려 или 高麗; романизация: Koryŏ) е корейско династическо кралство, създадено през 918 г., което слага край на времената на национално разделение, познати като периода на късните три кралства. Създаването на Корьо води до обединяването на земите на Корейския полуостров до 1392 г. Създаването на Корьо е наричано „истинско национално обединение“ от корейските историци, тъй като то не просто обединява късните три кралства на полуострова, но и успява да привлече голяма част от управляващата класа на кралство Бохай, което води началото си от Когурьо в периода на ранните три кралства. Името „Корея“ всъщност произхожда от името „Корьо“, което за пръв път се появява в историческите извори през 5-и век по време на кралството Когурьо.

Някога могъщото кралство Шила (среща се и транскрипцията "Сила", но "Шила" е по-близо до изговарянето на корейски), което владеело голяма част от земите на Корейския полуостров от 7-и век насам, започва да се разпада от вътрешни раздори в края на 9-и век. Това пък води до възобновяване на древните държави Пекче и Когурьо, които в историографията са познати като „Късно Пекче“ и „Тебонг“. Късното кралство Когурьо, познато и като Тебонг, е превзето отвътре през 918 г. от Уанг Гон – уважаван генерал с благородническо потекло. На мястото на кралство Тебонг той основава Корьо. Корьо анексира без сила късното кралство Шила през 935 г. и по военен път завладява кръсното кралство Пекче година по-късно. По този начин Уанг Гон успешно обединява териториите на Корейския полуостров. През 993 г. Корьо е принуден да се сблъсква с агресивните нашествия на китаните от династията Ляо от север. Категорична победа на армията на Корьо през 1019 г. срещу китаните донася на Корьо около век мир и културен, обществен и икономически просперитет. През този период се установява баланс на силите между Корьо, династията Ляо и династията Сун в Източна Азия.

Периодът на Корьо често е определян като „златен век на будизма“ в Корея. Като национална религия будизмът постига най-големите нива на влияние в корейската история през този период, като само в столицата са построени 70 храма в рамките на 11-и век. Търговията процъфтява в Корьо, като търговци пристигат в страната чак от Близкия изток, а столицата Кесон (друг вариант за изписване е „Кесън“), днес разположена на територията на Северна Корея, се превръща в търговски и индустриален център. През 11-и и 12-и век търговците в Корьо въвеждат счетоводната система на двоен запис. Този период се характеризира и с големи постижения в областта на корейските култура и изкуство. Примери за това са корейските керамични изделия, които са се радвали на голямо признание от страна на династията Сун. Друг пример е „Трипитака Кореана“, която ЮНЕСКО описва като „един от най-важните и най-цялостни корпуси на будистката доктрина, представена от текстове, в целия свят“. В началото на 13-и век в Корьо са създадени подвижни метални блокчета за печатане на книги. Това се случва 200 години преди Гутенберг да изобрети своята печатна машина в Европа.

От 1170 г. управлението на Корьо де факто преминава в ръцете на поредица от могъщи военни кланове, като сред тях се отличава фамилия Чой. По време на военното управление Корьо устоява на непрестанните инвазии от страна на Монголската империя в продължение на цели 30 години до убийството на главатаря на клана Чой през 1258 г. от негови опоненти. В следствие на това събитие монархията е възстановена частично и е постигнато мирно споразумение с монголците. Монархията е изцяло възстановена едва през 1270 г. След това Корьо се превръща в полуавтономно държавно формирование под контрола на предвожданата от монголци династия Юен. Независимостта е възстановена в средата на 14-и век по време на управлението на Конгмин. След това генералите Чой Йонг и И Сонг-гйе, постигайки важни военни победи срещу нашественици от север и юг, получават одобрението на хората. През 1388 г. И Сонг-гйе е изпратен да се разправя с династията Мин, но вместо това той връща войските си назад и се сражава срещу Чой Йонг. През 1392 г. той основава новата държава Чосон, слагайки край на 474-годишното съществуване на Корьо на Корейския полуостров.

Етимология

Името "Корьо" (на корейски: 고려 или 高麗; романизация: Koryŏ), което е първоизточник на названието "Корея", за пръв път е използвано през 5-и век в името на кралство Когурьо (на корейски: 고구려 или 高句麗; романизация: Koguryŏ), едно от Трите корейски кралства. През 918 г. Корьо е създадено и като наследник на Когурьо заема отчасти неговото име. В исторически контекст и Когурьо (37 г. пр.н.е. - 668 г. сл.н.е), и Късно Когурьо (901-918), и Корьо (918 - 1392) използват името "Корьо". Историографските им имена могат да бъдат открити в "Самгук саги" - архив, създаден през 12-и век. Корьо е използвал и имената "Самхан" и "Хедонг", което в превод означава "на изток от морето".

Крал Теджо (Уанг Гон), основателят на Корьо; бронзова статуя

История

Основаване

В края на 7-и век кралство Шила обединява Трите корейски царства и навлиза в периода, познат в историографията като "Късна Шила" или "Обединена Шила". След време Шила решава да въведе национална политика по интегриране на бежанците от Пекче и Когурьо, наречена "Обединяването на Самхан" - референция към Трите корейски царства ("Самхан" в превод означава "Трите Хан", референция към най-ранните три протодържави на Корейския полуостров). Въпреки опитите на Шила бежанците от Пекче и Когурьо не проявяват ентусиазъм и се отнасят с недоверие и неприязън към Шила. Късното кралство Шила се характеризира с период на мир, тъй като в продължение на 200 години няма нито една чужда инвазия на територията на монархията. Шила запазва търговските си връзки с далечни места, включително и Близкия изток и запазва военноморското си превъзходство в Източна Азия. В края на 8-и век Шила започва да бъде разтърсвана от вътрешни политически раздори в столицата и рухване на йерархията в обществото, което води до отслабване на централното управление и увеличаване на влиянието на "ходжок" (на корейски: 호족 или 豪族) - регионални лордове. Военният офицер Гьон Хуон съживява Пекче през 892 г. заедно с потомците на бежанците от Пекче, а будисткият монах Кунг Йе възстановява Когурьо през 901 г. заедно с помощта на потомците на бежанците от Когурьо. Новосформираните държави се наричат "Късно Пекче" и "Късно Когурьо" в историографията, а заедно с Шила - "Късните три кралства".

Късното Когурьо се разполага в северните райони на Късна Шила, което заедно със столицата Кесон, на територията на днешна Северна Корея, са най-важните центрове за потомците на бежанците от Когурьо. Сред тези потомци е и Уанг Гон, член на могъщ военноморски "ходжок", базиран в Кесон, чийто произход може да се проследи до уважаван клан от Когурьо. Уанг Гон постъпва на военна служба при Кунг Йе на 19-годишна възраст през 896 г. преди Късно Когурьо да бъде основано. През следващите години той става главно действащо лице в победите срещу Късно Пекче и по този начин печели доверието на хората. Използвайки своите добри военноморски умения, той постепенно завладява крайбрежните райони на Късно Пекче и окупира ключови позиции. Една от тях е днешният град Наджу в Република Корея. Кунг Йе бил нестабилен и коварен: той мести столицата в Чоруон през 905 г., променя името на кралството на Маджин през 904 г., след това на Тебонг през 911 г., обявява себе си за новия Буда, твърди, че може да чете мисли и екзекутира свои близки и роднини под властта на параноята. През 918 г. Кунг Йе е детрониран от собствените си генерали, а на трона е издигнат Уанг Гон. Посмъртно Уанг Гон е удостоен с името "Теджо", познат е и като "Великият родоначалник". Той променя името на страната на Корьо и мести обратно столицата в дома си Кесон. Корьо разглежда себе си като наследник на Когурьо и поради това предявява претенции към териториите на Манджурия. Един от първите декрети на Теджо е свързан с повторното населяване и укрепяване на древната столица на Когурьо Пхенян, която дълго време е в руини. По-късно той я провъзгласява за "Западната столица" и преди смъртта си акцентира върху ключовото ѝ значение в своите десет завета, които оставя на наследниците си.

Късните три кралства на Корейския полуостров - Бохай (лилаво), Тебонг/Късно Когурьо (оранжево), Късно Пекче (зелено), Шила (синьо)

Обединение

За разлика от Кунг Йе, който изпитвал дълбока неприязън към кралство Шила, крал Теджо бил благосклоен към отслабеното кралство. През 927 г. Гьон Хуон, който си бил обещал да отмъсти за последния край на Пекче, когато създава Късно Пекче, отвоюва столицата от Късна Шила, принуждава кралят да се самоубие, а на трона слага своя марионетка. Теджо се притичва на помощ на Късна Шила, но претърпява голяма загуба срещу Гьон Хуон в близост до днешния южнокорейски град Тегу. Теджо оцелява на косъм и то благодарение на саможертвите на генералите Шин Сун-гьом и Ким Нак. По този начин Късно Пекче се превръща в доминиращата сила сред Късните три кралства. Все пак силите натежават в полза на Корьо след няколко победи срещу Късно Пекче през 930 г. и 934 г., и мирното анексиране на Късна Шила през 935 г. Теджо приема капитулацията на последния крал на Шила и обединява управленческата класа на Късна Шила. През 935 г. Гьон Хуон е свален от трона от най-големия си син след спорове за наследяването на трона и е хвърлен в затвора. Три месеца по-късно той бяга в Корьо и е приет там от някогашния си враг. На следващата година по молба на Гьон Хуон, Теджо и Гьон Хуон завладяват Късно Пекче с армия от над 87 000 войници, като с това слагат край на ерата на Трите късни кралства.

След унищожаването на Бохай от династията Ляо на китаните през 927 г. последният коронован принц на Бохай и голяма част от управляващата класа бягат в Корьо, където те са топло посрещнати от крал Теджо, който ги дарява със земя. Теджо освен това включва коронованият принц на Бохай в кралското семейство на Корьо, обединявайки двете държави-наследници на Когурьо. Според корейските историци с този акт той постига "истинското национално обединение" на Корея. Според различни исторически източници бежанците от Бохай наброявали няколко десетки хиляди домакинства. Още около 3000 семейства пристигат от Бохай в Корьо през 938 г. Бежанците от Бохай съставляват 10% от населението на Корьо. Като наследници на Когурьо династиите на Бохай и Корьо са свързани. Теджо изпитвал силна привързаност към Бохай и я наричал своята "роднинска страна" и защитавал бежанците, идващи от там. Това е в пълен контраст с Късна Шила, която винаги е имала по-скоро студени отношения с Бохай. Теджо показвал голяма неприязън към китаните, които унищожили Бохай. През 942 г. династията Ляо изпраща на крал Теджо 30 пратеника и 50 камили като подарък, но Теджо изпраща в изгание на самотен остров пратениците, а камилите оставя да гладуват под един мост. Този случай е познат като "Инцидентът на моста Манбу". Теджо предлага на Гао-дзу от Късната династия Цзин да нападнат китаните и да отмъстят за Бохай. Освен това, в своите десет завета, които оставя на наследниците си, Теджо описва китаните като "диви зверове", от които трябва да се пазиш.

Политическа реформа

Въпреки че Корьо успява да обедини Корейския полуостров, местните лордове ходжок запазват голяма част от независимостта и по този начин се превръщат в заплаха за монархията. За да закрепи политическите си съюзи, Теджо се жени за 29 жени от големи ходжок семейства и става баща на 25 сина и 9 дъщери. Неговият четвърти син Куанджон взима властта през 949 г., като се превръща в четвъртия владетел на Корьо. Той веднага започва да въвежда реформи, с които да консолидира монархическата власт. През 956 г. Куанджон освобождава военноплениците и бежанците, които са били поробени от ходжок по време на периода на Късните три кралства, като по този начин отслабва силата на регионалната власт и увеличава популярността на централната власт. През 958 г. по съвет на Шуан Джи Куанджон въвежда "куаго" - система за тестване на държавните и обществени служители, първоначално базирана на имперските изпити на династията Тан. Това също се случва с цел консолидиране на монархическата власт. Куаго се превръща във важна институция в Корея до отхвърлянето ѝ през 1894 г. Куангон използвал "цялостната империалистична система" на власт и всеки, който дръзнел да опонира на неговите реформи, бил отстраняван.

Наследникът на Куанджон - Кьонджон, въвежда нов закон за земите през 976 г., като той също подкрепя опитите на неговия предшественик за укрепяне на монархията. Следващият владетел Сонджон подсигурява централизирането на властта и полага основите на един централизиран политически ред. Сонджон създава още бюрократи, които като продукт на системата "куаго" са обучени да бъдат верни на властта. Той освен това изпраща и пратеници на двореца в различните райони. В резултат на това властта на монарха става все по-силна и неговият подпис е нужен за взимането и на не толкова грандиозни решения. Сонджон подкрепя конфуцианството и разделянето на властта от религията, по идея на Чой Сънно. Сонджон полага и основите на образователната система в Корьо. Той основава държавния университет "Кукчагам" през 992 г., подкрепя вече създадените от Теджо училища в Кесон и Пхенян, грижи се за държавните библиотеки и архиви в Кесон и Пхенян, в които има десетки хиляди книги.

Войната между Корьо и китаните

Нашествието на китаните от Ляо срещу Корьо през 1018 г.

След инцидента на моста Манбу през 942 г. Корьо започва да се готви за конфликт с империята на китаните (в българската литература се среща и изписването "кидани"). Чонджон, третият монарх на Корьо, създава армия от над 300 000 воина през 947 г. Куанджон пък строи крепости на север от реката Чонгчон, разширявайки обхвата им до реката Ялудзян. Китаните възприемат Корьо като заплаха и след известно нарастване на напрежението през 993 г. започват офанзива. Корейците губят при първото си сражение с китаните, но след това при реката Чонгчон успяват да вземат победа. Започват преговори между командир Со Хи от Корьо и командира от династия Ляо Шао Сунинг. В крайна сметка Корьо се превръща в длъжник на Ляо, задължавайки се да изплаща данък, като по този начин влошава отношенията си с династия Сун. Династия Ляо пък отстъпва земи на изток от река Ялудзян на Корьо. През 994 г. Корьо предлага на династията Сун да нападнат династията Ляо, но те отказват. Няколко години по-рано, през 985 г., когато Сун предлагат на Корьо да нападнат заедно Ляо, от Корьо също отказват. Известно време отношенията между Корьо и Ляо са топли. През 996 г. Сонджон се жени за принцеса от династията Ляо.

Империята на китаните става все по-могъща и в един момент претендира за земите на изток от река Ялудзян, които някога е дала на Корьо. Корьо отказва да ги даде. През 1009 г. генералът Канг Чо извършва държавен преврат, като убива крал Мокджон и изкачва на трона Хьонджон. През следващата година, под претекст, че иска да отмъсти за крал Мокджон, император Шен-цзун от династията Ляо напада Корьо с армия от над 400 000 войника. Междувременно Корьо се опитва да установи отношения с династията Сун, но получава в отговор пренебрежение, тъй като Сун подписват споразумението Шанюан през 1005 г. Корьо печели първата битка срещу Ляо заедно с генерал Ян Гю, но губи втората, когато начело на армията е Канг Чо. В тази битка армията на Корьо претърпява много загуби и жертви, много воини са заловени и убити, включително и Канг Чо. По-късно Пхенян е защитен успешно, но армията на Ляо напредва към Кесон. Хьонджон, по препоръка на Канг Гамчан, се евакуира на юг към Наджу, като скоро след това Кесон е атакуван и завладян от армията на Ляо. Хьонджон изпраща свои доверени хора да преговарят за мир с обещанието, че лично той ще отиде да изкаже благодарности на императора на Ляо. Така китаните започват своето оттегляне. Въпреки обещанието китаните са неедократно нападани по време на изтеглянето си. Ян Гю успява да спаси над 30 000 военнопленика, но самият той загива в една от битките. Според исторически архиви китаните са атакувани, докато пресичат река Ялудзян и много от тях се удавят там. Вследствие на тези събития Хьонджон не спазва обещанието си лично да благодари на императора на Ляо и отказва да даде на китаните земите на изток от река Ялудзян.

Китаните построяват мост над реката Ялудзян през 1014 г. и нападат през 1015, 1016 и 1017 г. Корейците побеждават през 1015 и 1017 г., а китаните - през 1016 г. През 1018 г. Ляо отново предприема нападение, водено от Шао Паия, големият брат на Шао Сунинг, с армия от 100 000 воина. Армията на Ляо е обсадена и претърпява големи загуби. Армията на Ляо все пак успява някак да продължи към Кесон, но по пътя продължава да бъде нападана и в крайна сметка се обръща и потегля назад след неуспешен опит да завладее столицата. Оттеглящата се армия на Ляо е пресрещната от командир Канг Гамчан в днешния град Кусон, където бойците на Корьо нанасят съкрушителна загуба върху противниците си. Шен-цзун прави повторен опит за завладяване на Корьо, но намеренията му са посрещнати с отрицание вътре в държавата му. През 1020 г. Корьо изпраща васален данък на Ляо, като по този начин отношенията между двете страни се подобряват. Шен-цзун не изисква от Хьонджон лично да отиде при него, нито предявява претенции към земите на изток от река Ялудзян. Единствените му условия били "декларация за васалност" и освобождаване на задържан пратеник на Ляо. В историческите архиви на Ляо се казва, че Хьонджон се е предал и се е молил за мир на Шен-цзун, но според днешните историци фактически е постигнато съгласие за мир между двете страни. Хьонджон запазва своята кралска титла и установява дипломатични отношения с династия Сун. Кесон е построен наново, този път още по-внушителен. Между 1033 г. и 1044 г. е построена стена от устието на река Ялудзян до източния бряг на Корейския полуостров срещу бъдещи нашествия. Ляо никога повече не напада Корьо.

Златната ера

Керамична ваза от периода на кралство Корьо

След войната между Корьо и китаните е установен баланс на силите в Източна Азия между Корьо, Ляо и Сун. С победата си срещу Ляо Корьо добива увереност във военната си мощ и вече не се притеснява от заплаха от страна на китаните. Фу Би, един от основните съветници на династията Сун, е бил добре запознат с военните способности на Корьо и самият той казва, че Ляо се страхували от Корьо. По отношение на поведението на корейците, той казва: "Сред всички народи и хора, които са били асимилирани от китаните или са им станали васали, корейците са тези, които никога не скланят глава". Сун гледа на Корьо като потенциален военен сътрудник и поддържа близки отношения с кралството. Междувременно Ляо се опитва да установи близки отношения с Корьо, за да предотврати установяването на военен съюз межу Сун и Корьо. За да изпълни тази своя цел, Ляо се възползва от голямото значение на будизма в Корьо, като предлага на кралството будистки знания и артефакти. През 11-и век на Корьо се гледа като страната, която може да е факторът, който да помогне на Ляо или Сун да постигне военно надмощие. Когато пратеници на императорите от династиите Ляо и Сун пристигат в Корьо, те са посрещани като приятели, не като васали. Международната репутация на Корьо е добре пласирана. От 1034 г. търговци от Сун и пратеници от племената на джурчените и кралство Тамла започват да посещават ежегодния празник Палгуанхо, който се провежда в столицата Кесон. По време на управлението на Мунджон племената хейшуй мохе и представители на Япония също започват да присъстват. Кралство Тамла на о-в Чеджу става част от Корьо през 1105 г.

Златната ера за Корьо продължава около 100 години в началото на 12-и век и се характеризира като период на търговски, интелектуален и артистичен напредък. Столицата се превръща в търговски и индустриален център, а търговците въвеждат една от най-древните системи на двойния запис в света, която се използва до 1920 г. Архивите от Корьо регистрират пристигането на търговци от Арабския полуостров през 1024, 1025 и 1040 г., както и пристигането на стотици търговци от Сун ежегодно, започвайки от 30-те години на 11-и век. През този период има много изобретения по отношение на принтирането и отпечатването, което разпространява знанията по философия, литература, религия и наука. В края на 11-и век Корьо започва да изнася книги за Китай, династията Сун транскрибира хиляди корейски книги.

Трипитака Кореана

 Първата "Трипитака Кореана" с обем от около 6000 тома е завършена през 1087 г. Частната академия "Мунхон конгдо" е основана през 1055 г. от Чой Чунг. Скоро след това в Корьо има вече 12 частни академии, които си съперничат с университета "Кукчакам". В отговор на тази тенденция няколко владетеля подред правят реформи, с които да възродят авторитета и качеството на държавното образование, възпитавайки кадри като Ким Бусик. През 1101 г. в държавния университет "Кукчакам" е създадено бюро за печатане. В началото на 12-и век се създават регионални училища, наричани "хянхак". Управлението на Мунджон между 1046 г. и 1083 г. е наричано "Управление в мир" (на корейски: 태평성대 или 太平聖代) и се смята за най-успешния и мирен период в историята на Корьо. Мунджон успява да достигне най-високите върхове в културното развитие на Корьо. Той има 13 сина, от които трима стават наследници на трона, а четвъртият - Уйчон, става популярен будистки монах.

Списък на владетелите

Първите двадесет и четирима владетели в списъка (до Уонджон включително) са имали храмови имена, завършващи на джон. Започвайки с Чхунньол-ван (25-ия владетел), всички следващи владетели на Корьo носят титлата "ван" (цар).

Тхеджо (918—943);
Хеджон (944—945);
Чонджон (945—949);
Кванджон (949—975);
Кьонджон (975—981);
Сонджон (981—997);
Мокчон (997—1009);
Хьонджон (1009—1031);
Токчон (1031—1034);
Чонджон (1034—1046);
Мунджон (1046—1083);
Сунджон (1083);
Сонджон (1083—1094);
Хонджон (1094—1095);
Сукчон (1095—1105);
Йеджон (1105—1122);
Инджон (1122—1146);
Ъджон (1146—1170);
Мьонджон (1170—1197);
Синджон (1197—1204);
Хиджон (1204—1212);
Канджон (1212—1213);
Коджон (1213—1259);
Вонджон (1260—1274);
Чхунньол-ван (1274—1308), първият корейски владетел с титла ван;
Чхунсон-ван (1298, 1308—1313);
Чхунсук-ван (1313—1330 и 1332—1339);
Чхунхе-ван (1330—1332 и 1339—1344);
Чхунмок-ван (1344—1348);
Чхунджон-ван (1349—1351);
Конмин-ван (1352—1374);
У-ван (1374—1388);
Чхан-ван (1388—1389);
Конян-ван (1388—1392)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Корьо

https://ru.wikipedia.org/wiki/Корё

[Hatshepsut]

Династия Чосон (1392-1897)


Знаме на династията Чосон

Кралство Чосон (буквален превод „Великата Държава Чосон“, Коригирана романизация на корейския езикːJoseon) е царство на територията на Корейския полуостров, съществувало между 1392 и 1897 година, основано от И Сон-гье чрез преврат през 1388. След преврата столицата е преместена в днешен Сеул. По време на Чосон, северните граници се разширяват до реките Тумъндзян и Ялудзян, след подчиняването на местното население – Джурчени. Династия Чосон е последната династия в историята на Корея и най-дълго управляващата династия идеализираща конфуцианството.

По време на царуването си, Чосон насърчено затвърдява китайските идеали и доктрини на конфуцианството в корейското общество. Нео конфуцианството е утвърдено като новата идеология на династията. Будизмът е отчасти отхвърлен и дори понякога се стига до гонения. След като Корейският полуостров се обединява, идват разцвет на културата, търговията, науката, литературата и технологията. Въпреки разцвета, Чосон е няколко пъти отслабен от късния XVI до ранния XVII век, когато са японските и манджурските нашествия, които водят до тежка изолационна политика. Въпреки това след края на Второто Манджурско нашествие страната е близо 200 години в мир.

Независимо от разцвета и мира в продължение на 200 години, през XVIII век династията е към своя край, когато посреща вътрешни борби, борби за власт и международен натиск, Чосон се разпада в края на XIX в. Династията оставя огромно културно наследство – традиции, етикет, културни норми, обществени нагласи към текущи въпроси и съвременния корейски език.

Създаване на Чосон

Крал Теджо - основател на династията

През късния XIV век, почти 500-годишното царство Корьо е пред разрушение вследствие на години на войни и окупацията от разпадащата се Монголската империя. След последвалото идване на власт на династия Мин в Китай, дворецът в Корьо се разделя на два фронта – подкрепящи генерал И (т.е. династия Мин) и генерал Чо (т.е. династия Юан). Корьо твърди, че е наследник на древното царство Когурьо и възстановяването винаги е било част от външната им политика, затова те изискват територията Манджурия от Китай. Когато изпращат вестител, за да изисква бившата територия на Когурьо, генерал И едновременно тръгва на поход, за да завладее Ляодунския полуостров, който обаче въстава, връща се обратно и сваля досегашния крал У, в полза на сина му Чанг. Малко след това убива както и предишния крал У, така и сина му, заради неуспешната реставрация и насилствено поставя династия И на трона. През 1392 г. детронира Чон Монг-чу, лидер на група привърженици на династия Корьо и последен крал от династията, изпращайки го в изгнание и слага край на дългото управление на Корьо, поставяйки началото на Чосон.

В началото от управлението си, И Сон-гье, коронован като Теджо използва досегашното название на страната, като само променил династията на И, но все още влиятелните поддръжници на Корьо като Глонмун благородниците и клана Уанг, които въпреки понижени продължавали да упражняват известно влияние, поради което управниците решават, че са нужни по-сериозни мерки за укрепване на властта и след дълго премисляне именува династията като Чосон, идващо от древното кралство Кочосон и премества столицата от Кесон в Ханян или Хансон, днешен Сеул.

Японски нашествия

Генерал И Сун-шин (28 април 1545 – 16 декември 1598)

Цялата корейска история е белязана от пиратски действия по море и суша. Единствения начин за Чосон тогава е морския флот да осигури търговията срещу японските пирати. Развитата технология като подобрен барут и „огнената карта“ – първообраза на Реактивната система за залпов огън спомагат пиратите да бъдат държи настрана.

По време на Японските инвазии, военачалника Тойотоми Хидейоши в заговор да завладее династия Мин с португалски оръжия, използва Чосон като трамплин и нахлува с даймьо и армията им. Разделението на съда в Чосон, неспособността да се оцени военната ситуация и неуспешните дипломатически договаряния с Япония довеждат до лоша подготовка от страна на държавата. Използването на европейски оръжия от японците, остава по-голямата част от южния Корейския полуостров окупиран с месеци включително и днешните столици Пхенян и Сеул. Въпреки силната атака на Япония, благодарение на генерал И Сун-шин, отчасти най-вероятно образувалата се партизанска война и местната съпротива забавят нашествието. Адмирал И успешно установява контрол по вода, а китайците се включват с голяма войска, с което изблъскват японците. По време на войната Чосон изобретява много оръжия като огнената карта и корабът-костенурка. Отношенията между Корея и Япония се възстановят до 1609 г.

Корейски брониран кораб, първият в света

Манджурски нашествия

След Японските нашествия, Чосон бил отслабен. От друга страна Нурхаци, вожд на Джурчените, целял да обедини Манджурия в силна коалиция и която по-късно синът му Абахай преименувал на манджури. Нурхаци от своя страна изпраща до Китай „Седемте оплаквания“, чрез които започва да води военни конфликти. По това време на власт в Чосон бил петнайсетият крал Куанхегун, който изпаднал в тежка ситуация – и двете воюващи страни поискали помощ от страната. Първоначалното решение на крал Куанхегун било Чосон да не подкрепи нито една от воюващите страни, но съдът се противопоставил остро на решението му, аргументирайки се, че без намесата на Китай по време на нашествията от страна на Япония, Чосон щял да бъде разрушен. През 1623 Куанхегун е свален от престола и заменен с Инджо, който прогонва всички поддръжници на предишния крал и открито подкрепя Китай, но генерал И Гуал организира бунт, който отслабва много северните граници. Въпреки това, крал Инджо решава да постави по-голяма военна сила в столицата, отколкото по северните граници. През 1627 година армията на Манджурия състояща се от 30 000 войници навлизат в Чосон, по северните граници те са подкрепени от янбан (държавните служители и офицерите), които били поддръжници предишния крал Куанхегун и същата година Чосон е принудена на приеме „братски“ отношения с Манджурското кралство. Въпреки победата на Чосон, крал Инджо не спира да се противи на вече установената династия Цин и император Абахай изпраща наказателни отряд от 120 000 цивилни. Победен Инджо е принуден да признае Цин като сюзерен, вместо Мин. Последвалия крал Хьоджон се опитва да си отмъсти, но така и не осъществява плановете си. Като последица от поражението, Чосон трябвало да даде няколко от принцесите си на регента, принц Доргон, които станали наложници.

Въпреки че двете държави възстановява икономическите си отношения, много интелектуалци и лидери смятат, Цин за варвари и продължават да използват името на предишната династия като официално име на държавата до 1861.

Край на династия Чосон

През 1863 крал Годжон взема трона. Баща му става регент, докато достигне зряла възраст. През ранните години на 1860-те регента бил главен привърженик на изолационизма и преследването на католици. Големи усилия полага и за възстановяването на двореца Гьонбоккун, седалището на кралската власт. По време на управлението той не изразява предпочитания към фамилии и партии, а просто се старае да насърчи хората. Концентрира се и върху икономиката като реформира данъците. През 1871 Чосон и САЩ се сблъскват, когато канонерска лодка на САЩ се опитва да влезе без разрешение на корейците.

През 1873 крал Годжон официално поема властта, след като регента официално се отказва от позициите си в двореца. Кралица Мин добива огромна сила, поставяйки семейството си на високи позиции. През 1876, след Реставрацията Мейджи в Япония и придобитите западни военни технологии, Чосон е принуден на подпише търговския договор „Ганхвадо“, с който се отварят порти на Япония за търговия и екстериториалност.

Много от корейците мразели чуждото влияние върху страната и корупцията от страна на Чосон. През 1881 била формирана елитна военна част с японски треньори, но заплатите на войниците се бавели и година по-късно се организирали бунтове срещу японските офицери. Войниците дори принудили кралицата да им осигури убежище в провинцията. През 1894 става друг масов бунт от земеделците, които се надигат срещу местния владетел, побеждават го и си разделят помежду си имотите му. Бунта се разраства толкова много, че достига град Чонджу и управлението моли за помощ Цин за прекратяване на бунта. Цин изпраща 3000 войници и договарят примирие с бунтовниците, но след като японците разбират за намесата на Цин веднага изпращат 8000 войници, завземайки кралския дворец и правейки про-японско правителство през юни 1894, което предизвиква Първата Китайско-японска война (1894-1895) водена на Корейския полуостров.

Императрица Мьонсонг (кралица Мин) се опитва да се противопостави на японската намеса в Чосон, обмисляйки варианти за помощ от Руската империя и Китай, но 1895 императрицата е убита от японски агенти, така японският министър в Корея почти отрито извършва заговор срещу нея. Група от японски агенти влизат в двореца Гьонбоккун, убиват я и оскверняват тялото ѝ.

През 1895 Китай официално признава поражението си и подписва договора Шимоносеки, който гарантира независимостта на Корея от Китай. Това е плюс на Япония, с който да подчини държавата. Съдът на Чосон смята, че Корея трябва да отстоява независимостта си и обявява „Корейската империя“, приема реформата Гуангму през 1897, а крал Годжон е титулуван като император. Технически за обявяването на края на династията се смята, когато името е променено, но след това Чосон продължава да властва.

Активиста Ан Чун-гун

С края на Руско-японската война (1904–1905 г.)Корея официално става протекторат на Япония, а принц Ито Хиробуми става генерал-губернатор. Принцът принуждава император Годжон да абдикира в полза на последния владетел от династия Чосон Сунджон. През 1909 Ито Хиробуми е убит от активиста Ан Чун-гун на гарата в Харбин, което дава причина на Японската империя да присъедини Корея към територията си.

Списък на владетелите от династията Чосон

Тхеджо 태조 (1392—1398)
Чонджон 정종 (1398—1400)
Тхеджон 태종 (1400—1418)
Седжон 세종 (1418—1450)
Мунджон 문종 (1450—1452)
Танджон 단종 (1452—1455)
Седжо 세조 (1455—1468)
Йеджон 예종 (1468—1469)
Сонджон 성종 (1469—1494)
Йонсан-гун 연산군 (1494—1506)
Чунджон 중종 (1506—1544)
Инджон 인종 (1544—1545)
Мьонджон 명종 (1545—1567)
Сонджо 선조 (1567—1608)
Кванхе-гун 광해군 (1608—1623)
(Вонджон) — само номинално носил титлата "ван" (цар), реално никога не е управлявал
Инджо 인조 (1623—1649)
Хьоджон 효종 (1649—1659)
Хьонджон 현종 (1659—1674)
Сукчон 숙종 (1674—1720)
Кьонджон 경종 (1720—1724)
Йонджо 영조 (1724—1776)
Чонджо 정조 (1776—1800)
Сунджо 순조 (1800—1834)
Хонджон 헌종 (1834—1849)
Чхолчон 철종 (1849—1864)
Годжон 고종 (1864—1907)
Сунджон 순종 (1907—1910)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Чосон

https://ru.wikipedia.org/wiki/Список_монархов_Кореи

[Hatshepsut]

Сеул


Дворецът Кьонгбукунг, построен по времето на династия Чосон

Сеул (на корейски: 서울, [sʰʌ.ul]) е столицата на Южна Корея, най-големият град и икономическият, политически и културен център на страната.

С население над 9 милиона души, Сеул е сред най-големите градове в световен мащаб. Сеулският национален столичен район с население от над 26 милиона души е вторият най-голям метрополен регион в света и обхваща столичния град, агломерацията Инчон и почти цялата провинция Кьонги-до. Почти 50% от населението на Южна Корея живее в столичната метрополия, от които 1/4 са в самия Сеул.

Столичният град е разделен от широката близо километър река Хан-ган (한강) (514 km). В средата на северната част на града се намира планината Нам-сан (남산) (262 m).

Районът на Сеул е населен от повече от 2000 години, а самият град е създаден през 18 г. пр.н.е. като столица на Пекче, една от трите корейски държави. Градът запазва статуса си на столица по времето на династията Чосон и в периода на Корейската империя.

Сеул е дом на голям брой паметници на културата, а 4 от тях са включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство – Чонмьо (종묘) – храмът в чест на кралете от династията Чосон (조선) (1392 – 1910 г.), дворецът Чандоккун (창덕궁), Кралските гробници на династията Чосон (조선왕릉) и крепостта Хуасон (수원 화성).

Южнокорейската столица се смята за един от водещите глобални градове, нареждащ се сред най-важните финансови и търговски центрове в световен мащаб и също така е дом на множество компании, сред които Samsung, LG и Hyundai-Kia. През 2008 Сеул е обявен за шестия икономически най-силен град според списание Форбс.

Сеул е домакин на XXIV Летни олимпийски игри (17 септември 1988 – 2 октомври 1988) и е един от градове, в които се провежда XVII Световно първенство по футбол (31 май 2002 – 30 юни 2002).

Сред основните проблеми пред които е изправена местната управа са замърсяването на въздуха и шума от трафика. Сред страните-членки на ОИСР Сеул е с най-лошото качество на въздуха,

Име

През вековете, градът наричан през 20-21. век Сеул е познат под различни имена, сред които Виресон (위례성; 慰禮城; ера Пекче) Ханчу (한주; 漢州; ера Шила), Намгьон (남경; 南京; ера Когурьо), Хансон (한성; 漢城; ера Пекче и династия Чосон), Ханян (한양; 漢陽; династия Чосон), Гьонсон (경성; 京城; японска окупация). Настоящото име (Сеул) произлиза от корейската дума за столичен град, която от своя страна се счита, че произлиза от думата сорабол (서라벌; 徐羅伐). Това название първоначално е използвано като определение за столицата на държавата Шила Гьончу.

За разлика от мнозинството от корейски топоними Сеул няма съответстващи ханджа (китайските йероглифи, използвани в корейския). Съвременното китайско наименование се изписва 首爾 (традиционен) и 首尔 (опростен) и се произнася Shǒuěr (шоуър). Старото име на китайски 漢城 (традиционен) / 汉城 (опростен), което се чете hànchéng (ханчън), все още се използва.

Ранна история

Счита се, че територията на Сеул е била населена още по времето на палеолита, а първите останки от уседнал начин на живот са от ерата на неолита. Находките в археологическия обект Амса (암사선사유적지), в Кандон-гу, датират между 7000 и 3000 години. С навлизането на бронзовите оръдия на труда към 700 г. пр.н.е., броят на малките селища по течението на река Хан съществено се увеличава, а те самите значително се разширяват.

През 18 г. пр.н.е. кралство Пекче основава столицата Виресон (위례성), която се счита за най-старото селище, което отговаря на Сеул в исторически план. На територията на съвременния град са открити части от крепостните стени на Виресон. Археолози предполагат, че той е бил разположен на територията на сегашния квартал Чамсил в район Сонгпха. Всички находки от ерата Пекче са разположени южно от река Хан и не са част от утвърдената историческа част на Сеул.

Вярвало се, че което кралство контролира долината на река Хан (транспортният център на района), ще разполага със стратегически контрол над целия Корейски полуостров. Съответно, 3-те кралства, които постоянно се домогват до него, редовно си я оспорват, което води до смени на властта в Сеул. През 392г. той влиза в състава на кралство Когурьо, а през 511 е завладян от обединеното кралство Шила-Пекче. После Шила успява да елиминира Пекче и Когурьо и разпростира властта си над Корейския полуостров. Създадената държава Обединена Шила съществува общо 267 години, но е победена от младото кралство Корьо през 935 г. и унищожена от него.

През 1104 крал Сукчон от династията Корьо построява Двореца в Сеул (тогава Намгьон - Южна столица). През неговото управление селището се превръща в град от първостепенно значение.

Династия Чосон

И Сон-гхе, по-известен като Таечо, узурпира трона през 1392 г. и слага край на династията Корьо и дава началото на династията Чосон, която управлява Корейския полуостров до 1897. На 29 ноември 1394 г. Таечо обявява Сеул за столица, а градът е преименуван на Ханян. Императорът разпорежда построяването на нови крепостни стени, изграждането на храмове и издигането на двореца Кьонбоккун, който се е запазил до 21.век. Стена с дължина от 18 km свързва планините Букаксан, Инвансан, Намсан и Наксан, които обграждат града и са негова естествена защита. Част от първите градски стени са запазени и могат да бъдат видени в близост до планинските масиви. Суннйемун и Дондаемун, 2 от главните порти от времето на Таечо, са също запазени. Отварянето и затварянето на градските порти се известявало с всекидневното биене на звънец (камбана).

Между 1405 и 1412 е построен дворецът Чханбоккун, а през 1616 е издигнат двореца Гьонхуйкун. Скоро след това Ханян е пременуван на Хансьон.

Главната улица в Ханян; края на 19 век

Въпреки че градът е бил добре предпазен от здравите крепостни стени и защита му била сравнително лесна, през 1592 Хансьон е разграбен и наполовина унищожен от японската инвазия в Азия, продължила между 1592 и 1598. През 1635 градът е превзет от манджурите, които го напускат след като Корея се съгласява да стане васал на китайската династия Цин, установена от тях.

Едва при управлението на крал Чонджо (1724 – 1776) Корея изживява повторен разцвет, а в Ханян усърдно се строят нови административни и жилищни сгради. Столичният град бързо се превръща в търговския център на Корейския полуостров.

През 1872 кралската резиденция е върната в Кьонбоккун, който е почти напълно разрушен от японците.

Японска колонизация

Под натиска на Япония на 24 февруари 1876 Корея слага край на политиката си на изолация и се отваря към външния свят. В Сеул са открити посолствата на редица държави и поставя се началото на търговски отношения с Европа. Множество чуждестранни компании създават представителства в корейската столица, което допълнително стимулира местната икономика. През 1888 между Сеул, Инчхън, Пусан и Уиджу (сега в Северна Корея) е създадена първата мрежа от телеграфни линии в Корея. През 1899 Инчхън и Кьонкин са свързани чрез железопътна линия, позволявайки Сеул да бъде достигнат с влак. През същата година в столичния град е пуснат в експлоатация първия електрически трамвай там. На 1 януари 1905 е открит железопътната линия Кьонбу, която свързва Сеул с Пусан. Населението, което почти 2 столетия не надвишава 200 хиляди души започва бързо да се увеличава и към 1936 е 730 хиляди, а през 1949 г. - 1 418 000.

На 22 август 1910 Япония анексира Корея и я включва в Японската империя като провинция Чосен. Сеул, тогава Хансьон, е определен за столица на новата провинция. Японското име на Сеул в следващите 35 години е Кейджо (京城), на корейски Гьонсон, а префектурата към която спада носи името Кейджо-фу (京城府), на корейски Гьонсон-бу. Японците съществено разширяват града, значително подобряват инфраструктурата му, строят множество нови обществени и административни сгради; развиват се повечето сектори на промишлеността. Новите сгради отговарят на модерните тенденции в архитектурата и значително променят облика на Сеул.

Японската правителствена сграда в Сеул

По време на Втората световна война отношението на японците към Корея е сходно с това към окупираните от тях територии; Японската империя провежда засилена политика на репресии, чрез които се цели заличаване на корейската култура и асимилирането на местното население. Мъжете са мобилизирани като част от японската имперска армия, а много жени са изпратени на фронта като секс-робини (проститутки). Собствениците на земя са принудени да се откажат от нея, а всички корейци са задължени да приемат японски имена. В образователната система японският стават единственият език, на който се преподава.

С капитулацията на Япония на 15 август 1945 се слага край на японската колониална епоха, а корейският полуостров е поделен между СССР и САЩ по 38-ия паралел. Хансьон е обявен за седалище на временното американско военно правителство и точно година след освобождението му преименуван на Сеул. Градът престава да бъде част от провинция Кьонги-до и получава статут на специален град с права на провинция. На 15 август 1948 е създадена Република Корея със столица Сеул в южната част на полустрова, а на север е създадена Северна Корея (КНДР) със столица Пхенян.

Корейска война

От избухването на войната до края ѝ на 1 август 1953 Пусан е седалището на правителството, но Сеул никога не престава да бъде столица на Южна Корея.

На 25 юни 1950 севернокорейската пехота и танкове преминават 38-ия паралел и осъществяват главен удар по направление коридора Почхон – Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район. 3 дни по-късно Сеул е завзет от севернокорейските войски. Южнокорейските части са изтласкани южно чак до Пусан и едва с пристигането на войските на ООН (от които 90% - с американско участие) КНДР търпи първите си загуби. На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия от морската пехота и 7-а пехотна дивизия правят десант в Инчхън, считан за морската врата към южнокорейската столица. Битката е спечелена бързо и войските на ООН предприемат бавен и изключително кървав поход към окупирания Сеул. На 28 септември Сеул е освободен, а севернокорейските войски разгромени.

Почти месец по-късно в Корейската война с 200 хиляди души на страната на Северна Корея се включва и Китай. На 3 януари 1951 г. американските и южнокорейски войски се оттеглят от Сеул, защото не могат да устоят на настъпателната мощ на китайската доброволческа армия и севернокорейските ѝ съюзници и ден по-късно градът е повторно окупиран от Северна Корея. На 14 март 1951 от страх, че Сеул ще бъде повторно освободен, севернокорейските войски бързат да се изтеглят от града, оставяйки след себе си пълно унищожение. Ден по-късно столицата е освободена като част от операция Разрушител, но целият град е в руини, сравними с разрушенията, претърпени от Берлин по време на Втората световна война.

Най-нова история

С края на Корейската война започват възстановителните дейности в Сеул, а градът бързо се разраства. През 1963 населението на столицата надвишава 3 милиона души.

Управление

Сеул се дели на 25 района (гу или ку; 구; 區), с различна големина (между 10 и 47 km²) и брой на жителите (между 140 и 630 хиляди). Район Сонпха е най-населеният, а Сочхо - с най-голяма площ. Всеки гу се дели на квартали (донг/тон; 동; 洞). В някои райони има едва няколко квартала, а други гу се характеризират със значителен брой донг. В Сеул има общо 522 квартала (행정동).

Административно деление на Сеул

Администрацията на всеки район изпълнява голяма част от функциите, които са в юрисдикцията на градските управи в други държави. Всичките 25 района се ползват с определена автономност, в която е включено и правото да имат собствен кмет. Районните кметове се избират от жителите на всеки гу.

Сеул, като град, се управлява от градски съвет и от правителство на сеулския метрополен регион. Градският съвет се състои от 104 члена, които се избират през 4 години. Кметът от своя страна представлява метрополното правителство и се избира директно на всеки 4 години. Човекът, който ще заеме позицията на кмет на столичния град се определя от президента на Южна Корея. Кметът има 3 заместник-кмета, от които двама отговарят за администрацията и един за политическите въпроси.

Население

Към 2010 населението на Сеул възлиза на 10 208 302 души, а в метрополния му регион живеят приблизително 24 милиона души или около 50% от населението на цяла Южна Корея. По брой жените, сред жителите на Сеул имат съвсем лек превес над мъжете.

С гъстота на населението от 17 288 души на km² Сеул е един от най-гъсто населените градове в света; за сравнение гъстота на населението в София възлиза на „едва“ 2513 души/km². Най-гъсто населеният район е Янчхон, в който на един km² се падат по 26 400 души. Най-населеният район на Сеул е Сонпха с над 680 хиляди жители, а най-слабо населен е район Чун, който е познат и като Район Централен.

Към края на 2003 в Сеул са живеели 102 822 чужденци (жители на около 90 държави), представляващи 1% от населението на столицата. Спрямо всички останали южнокорейски градове, в процентно отношение в Сеул живеят най-много чужденци, но сравнена с другите столици, южнорейската има един от най-ниските проценти на чуждестранно присъствие в цял свят. В Сеул живеят 52 572 китайци, 11 484 американци, 6139 японци и 3227 представители на други държави. Българите в Южна Корея са около 150 души, като мнозинството от тях живеят в Сеул.

Образование

Сеул е и образователният център на Южна Корея. В града се намират 36 висши учебни заведения, най-реномираните сред които Държавен университет Сеул, Корейския университет, Университет Йонсей, Университет Сункюнкван и KAIST.

В Южна Корея образованието от 1 до 10 клас е задължително. Предвидени са допълнителни 2 години обучение за тези, които искат специалност или искат да продължат образованието си. Към 2009 г. метрополната образователна система обхваща 15 младежки колежа, 315 гимназии, 377 про-гимназии, 512 основни училища, 1370 детски градини и 33 училища за лица със специални нужди.

В Сеул има 28 библиотеки, 2 от които разполагат с литература за незрящи. В града има стотици книжарници, а по-големите предлагат и чуждоезична литература, основно - на английски, китайски и японски.

Спорт

Сеул разполага с над 12 хиляди спортни съоръжения, повечето - за обществено ползване. Около 700 от тези институции са публична собственост или принадлежат на частни предприятия. Общо 28 от базите са част от администрираната от града инфраструктура и сред тях са 4 стадиона, които се използват за футбол, бейзбол и лека атлетика.

10 от сеулските окръзи разполагат със собствени спортни бази, а 4 други са в процес на изграждането на такива. Най-известната спортна база в столичния град е Сеулският спортен комплекс в окръг Сонпха, чиято площ възлиза на 0,59 km². В този комплекс през 1986 г. се провеждат X Азиатски игри, през 1988 – XXIV летни олимпийски игри, както и Пара-олимпийските игри по-късно същата година. В комплекса влизат Олимпийският стадион с капацитет от 100 хиляди души, стадион за бейзбол, закрит басейн, спортна зала, терен за лека атлетика и спортно училище.

През 2002 г. Южна Корея и Япония са домакини на XVII световно първенство по футбол, във връзка с което в район Мапхо е построен чисто нов стадион с капацитет от 65 хиляди места, разположени на общо 7 нива. Стадион Санам (서울 월드컵 경기장) или Seoul World Cup Stadium е строен в периода (октомври 1998 – ноември 2001). От 2001 насам стадионът е официалният терен на Южнокорейския национален отбор по футбол, а от 2004 Санам е дом на първодивизионния ФК Сеул.

В Сеул са разположени централата на Световната федерация по таекуон-до и Световната академия по таекуон-до Куккивон.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сеул

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Валерий Хан "История Кореи" (на руски език):

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7926

[Hatshepsut]

Корейският зодиак

От ФБ страницата "Кореистика"

[Hatshepsut]

География на Корея

Под природна (физическа) география на Корея се разбира природната география на Корейския полуостров, на чиято територия се разположени Корейската народно-демократична република (накратко: КНДР или Северна Корея) и Република Корея (накратко: Южна Корея). Названието Корея се използва тук като синоним за Корейски полуостров.

Географско положение

Корейският полуостров се намира в Североизточна Азия. На север полуостровът граничи с Китайската народна република и Русия, на изток – с Японско море (наричано в Корея Източно море), което го отделя от Япония, на запад – с Жълто море (наричано в Корея Западно море), на другия бряг на което се простира Китай, на юг – с Корейския пролив.

Сухопътната граница между КНДР и Китай преминава главно по течението на две големи реки: Амнокканг (압록강) (кит. – Ялу) и Туманганг (두만강) (кит. – Туман). Последните шестнадесет километра от река Туманганг (두만강) оформят общата граница между КНДР и Русия. Реката Амнокканг (압록강) тече на югозапад и се влива в Жълто море, докато река Туманганг (두만강) тече на североизток, а после – на югозапад и се влива в Японско море.

Територията заемана от Корейския полуостров е 222 154 км², като територията на КНДР съответно е 122 762 км², а на Южна Корея – 99 392 км².

Планини

Почти целият Корейски полуостров е покрит с планински вериги, които са ориентирани в две посоки: от север на юг и от североизток на югозапад. Веригите, разположени географски в посока север – юг, а това са планините Наннимсан (낭림산) – в Северна Корея и Тхебексан (태백산) в Южна Корея. Те формират геологическата основа на полуострова и изпълняват ролята на своеобразен вододел на немалко корейски реки. Други планини като Наннимсан (낭림산) (2186 м), Къмгансан (금강산) (1638 м), Сораксан (설악산) (1708 м) и Тхебексан (태백산) (1567 м) са разположени на хребетите на тези две планински вериги. Корейците особено почитат планините Къмгансан (금강산) и Сораксан (설악산) за тяхната необикновена красота, а планината Тхебексан (태백산) е описана в мита за техния „прабаща Тангун“ (단군). На територията на Корейския полуостров са разположени и няколко угаснали вулкана, така например планината Пектусан (백두산) (2744 м) е известна благодарение на вълшебния си вид и голямото кратерно езеро, което корейците наричат Чхънджи (천지) или „Небесното езеро“.

Плата

В Корея има няколко обширни плата, като повечето от тях са разположени по западните брегове на големите реки. Те се характеризират със сравнително ниска надморска височина. В горните течения на повечето реки се срещат по-тесните полупланински плата.

Острови и морета

Над 3000 острова се намират главно в южната и югозападната част на полуострова. Общата брегова линия е 17 300 км, като бреговата линия на същинския полуостров е около 8700 км, а на островите – 8600 км.

Линията на източното крайбрежие е сравнително мека и гладка, защото планинските вериги са разположени успоредно с бреговата линия. При все това характерът на брега е различен: от пясъчни ивици – до скали. Нерядко извиращите наблизо ручеи и минерални извори оформят пясъчни лагуни. Като цяло източното крайбрежие е по-привлекателно за почиващите и туристите с естествените си възможности за летен отдих.

За разлика от източното крайбрежие, западното и южното е много нарязано. По него са разположени и повечето острови, малки полуострови и заливи. Западният бряг на Корейския полуостров, обърнат към Жълто море, има и сравнително дълга приливна вълна. Приливът, който донася със себе си много кал, се усеща най-вече в делтите на разположените в този район реки. По тази причина водата в Жълто море почти винаги е мътна.

Южният бряг е характерен със своите заливи и заливчета, където островите представляват остатъци от някогашните планини, а заливите – съответно долини и равнини. Дължината на бреговата линия тук е почти осем пъти по-голяма от пътя по суша, приливната вълна в южната част на полуострова не е толкова дълга, колкото в западната част: до 1,3 м в района на Пусан и 4,9 м близо до Йосу (여수). По брега има сравнително малко скали, въпреки че и в южната част на полуострова се срещат планини и хълмове.

Най-големият корейски остров се нарича Чеджудо (제주도) и е разположен на 140 км на юг от град Мокпхо (목포).

Дълбочината на Корейския пролив и Жълто море е по-малка от 100 м, затова районът се характеризира с плитък континентален шелф. Тези сравнително недълбоки морета са важни за местния риболов, а там се търси и петрол.

Реки

Повечето реки в Корея се вливат в Жълто море и Корейския пролив. За мащабите си Корея има няколко дълги реки, дължината на шест от тях надвишава 400 км, в това число са: река Амноканг  – 790 км, река Туманганг  – 521 км, река Ханканг – 514 км, река Къмганг – 401 км и река Нактонгганг – 525 км. Вече казахме, че първите две реки оформят и естествената граница между КНДР и Китай, както и на КНДР с Русия и се вливат съответно в Жълто море и Японско море. Реката Нактонгганг се влива в Корейския пролив, а останалите реки – в Жълто море.

Извори

В Корея има немалко извори с топла и минерална вода, като в повечето случаи те са разположени край морския бряг.

Флора и фауна

Корея се отличава с изключително богат животински и растителен свят, защото съчетава различни климатични условия. Поради тази причина на полуострова се срещат както алпийски растения от субарктичния пояс, така и вечнозелени видове, характерни за субтропическия пояс.

Полезни изкопаеми

Като цяло Корея е бедна на полезни изкопаеми, но при все това главно се срещат около 300 техни вида, в това число залежи на желязна руда, магнетит и лимонит, като техният добив се осъществява по наземен начин. В Корея има незначителни находища на рудите на цветни метали, такива като злато, сребро, мед, олово, цинк и др.

Климат

Климатът на Корейския полуостров е обусловен от географското разположение на Корея в близост до Централна Азия и Тихия океан, като доминиращо е континенталното влияние. Климатът в Корея е влажен и се отнася към източноазиатския мусонен тип. Средната температура през зимата обикновено е под нулата, като средната януарска температура в Сеул е 3.5 градуса под нулата. Лятото в Корея е горещо, като в по-голямата част от полуострова средната температура през горещите месеци е около 25 градуса над нулата, изключение правят само най-северните планински райони. Средната лятна температура в Сеул е 25.3 градуса над нулата.

Корея е разположена в зоната на Източноазиатския мусон. През зимните месеци високото налягане на въздушните маси над Сибир значително понижава температурните показатели, когато сухият студ нахлува на територията на Корея. Зимният мусон, който като правило е по-силен от летния, създава немалко трудности за жителите на Корейския полуостров, защото обикновено е съпроводен от ниски температури. През зимата количеството валежи не превишава 10% от годишния им обем.

Летният мусон носи със себе си много океанска влага, която се изсипва над полуострова във вид на поройни дъждове. Почти 70% от годишните валежи се проливат между юни и септември. Не са редки гръмотевиците и светкавиците, придружени от поройни дъждове. Почти всяка година полуостровът бива засегнат от преминаващи тихоокеански циклони, които на свой ред допринасят за увеличаването на общия обем на валежите. Общата сума на валежите варира от 500 мм в североизточната част на полуострова до 1400 мм на южното крайбрежие. Валежите нарастват от север на юг.

Като правило два вида циклони влияят върху климата на полуострова: първите се зараждат в басейна на река Яндзъ в Китай и връхлитат върху Корея през март или април, а понякога и в началото на летния сезон, като носят със себе си много валежи, което е изключително благоприятно за отглеждане на ориз. Другите се характеризират с тайфуни, които се зараждат в района на екватора, а след това се движат на север към Тайван и по-нататък към Япония, Китай или Корея. Най-често тайфуните достигат територията на Корея през юли и август, като един или два средни тайфуна достигат южната част на полуострова почти всяка година.

Корейците смятат, че пролетта пристига в тяхната страна заедно с първите лястовици и цъфтежа на вишневите дървета, което обикновено става през втората половина на март или в началото на април. В северната част на полуострова пролетта идва не по-рано от края на април. Постепенно, от март към май, нараства обемът на валежите, като дъждовете са меки, което е много благоприятно за селскостопанските работи. През пролетта розата на ветровете е разнообразна, като в началото ветрове духат от северозапад, а после – от юг. Пролетта като правило е кратка, продължителността ѝ е не повече от два месеца – април и май, особено в северната част на полуострова.

Лятото в Корея е горещо и дъждовно. То обикновено започва през юни, когато температурите надвишават 20 градуса. В повечето райони, с изключение на крайния север, лятото продължава почти четири месеца. Средният месечен обем на валежите често превишава 100 мм. Лятото носи със себе си циклонни бури и мусонни дъждове. Най-влажният месец е юли, когато дневният обем на валежите може да достигне 200 мм, а понякога даже 300 мм. По време на летните дъждове коритата на много корейски реки и водоеми се препълват, което нерядко води до наводнения и стихийни бедствия, от друга страна, честите и обилни валежи са изключително благоприятни за отглеждането на ориз по т.нар. влажни оризища. През лятото разликата в горните температурни граници в северната и южната част на полуострова е незначителна, най-високата температура – 40 градуса по Целзий е била отбелязана в град Тегу (대구) в Република Корея на 1 август 1942 г.

Есента е сравнително кратка – от октомври до ноември. През това време горещият и влажен летен мусон отстъпва място на студения и сух зимен мусон. През октомври над по-голямата част от полуострова се установява ясно и тихо време, нощите са студени, особено на север, където даже през деня по земята и дърветата се забелязва скреж, а през деня температурите са отново сравнително високи. Топлите есенни дни са много благоприятни и за корейските селяни, които тогава прибират есенната реколта и засяват зимните култури.

Зимите се различават значително в северната и южната част на Корейския полуостров: ако в крайните северни райони на КНДР температурата се понижава до 20 градуса под нулата, то в южната част тя е около 4 градуса над нулата. Зимното време в северната част на Корея се обуславя от сухия сибирски студ, когато реките замръзват за няколко месеца, докато на юг се усеща благоприятното въздействие на Тихия океан, което допринася за по-високите температури. Обикновено зимата в Корея продължава четири месеца.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Природна география на Корея

[Hatshepsut]

Какво се случи с последния император на Корея след падането на империята му?

Какво се случи с последния император на Корея, след като Япония заличи империята му от картата? Император Сунджон наследи едно умиращо кралство, видя как майка му беше убита в собствения им дворец и управлява едва три години, преди Япония да анексира изцяло Корея през 1910 г. Но истинската трагедия не свърши дотук. Семейството му беше разпръснато в две държави, превърнато в политически заложници, принудено да сключва уредени бракове с японски благородници и затваряно в психиатрични болници в продължение на десетилетия. Един принц беше убит от атомната бомба в Хирошима, докато служеше в японска униформа. Последната принцеса не се завърна в родината си цели 37 години. И по някакъв начин погребенията на падналите корейски императори се превърнаха в искрата, разпалила едни от най-мащабните протести за независимост в историята.

Това е пълната история за това как една 500-годишна династия беше разрушена част по част и какво се случи със забравените кралски особи, които я надживяха.