История на Корея

[Hatshepsut]

История на Корея


Корея - административно-териториално деление

Източник: https://nikolivanova.wordpress.com/

Малко съвременни народи имат толкова дълга история на независимо политическо съществуване в почти неизменни граници, като корейците.


Древнокорейските племена са населявали Корейския полуостров, а също южната и централната част на съвременен Североизточен Китай (историческата Манджурия) на границата между II – I хилядолетие до н.е. Едно от най-древните жилища в Източна Азия е открито при разкопки на спирката Сокчанни (край град Кенджу, пров. Чунчон-Намдо, Южна Корея). Това е землянка с останки от огнище, в която са намерени най-древните каменни фигурки на животни. Ранните паметници от неолита датират от VII–VI хилядолетие до н.е. Неолитната (новокаменната) култура е широко представена по целия Корейски полуостров. През ранните периоди на неолита хората са се занимавали с крайбрежен речен и морски риболов, лов и събирачество. От V–IV хилядолетие пр.н.е. се появяват наченки на земеделие и скотовъдство. Изкуството да се сплавя бронза дошло в страната от Китай през второто хилядолетие пр.н.е., обаче каменните и металните оръдия на труда просъществували заедно чак до началото на нашата ера.

Древният Чосон

Времето за възникване на тази държава и нейното географско разположение и до днес са предмет на научни дискусии. Корейските учени считат, че Древен Чосон вече е съществувал през 7 век пр.н.е., а създалите го племена са обитавали територията на съвременен Североизточен Китай и на север от Корейския полуостров. В съчиненията на китайския историк Съма Дзян (2 в. пр.н.е.) „Ши дзи” (Исторически хроники) се споменава за китайския военачалник Уи Ман (кит. Уей Ман), който свалил от престола китайският владетел Чун и заел мястото му през 194г. пр.н.е. Според китайския източник Чун е бил потомък на знатен род, според легендата основан в Чосон от китайския сановник Киджа (кит. Ци Дзъ). Ранните китайски източници свидетелстват, че Киджа, заедно с група привърженици на династия Шан, пристигнал в Чосон след падането на тази династия в 1122 пр.н.е. Киджа е предшестван от митически персонаж – Тангун. Съгласно легендата, най-ранният запис на която се съдържа в паметника от 13 век „Самгук юса” (Допълнение към историята на Трите кралства), Тангун бил син на Небесния владетел и „жена-мечка”. В 2333г. пр.н.е. Тангун основал кралство, наречено с името Чосон. Традиционната хронология, използвана в Южна Корея, и до днес се опира на тази дата. (Ако Тангун е съществувал наистина и ако е основал държавата си през 2333г.пр.н.е., Корея би била по-древна от Вавилон!) (Four gods– легендата за Хуанунг) Едно от първите държавни образувания на корейците, Древен Чосон, просъществувало от 7 век пр.н.е. до 108г. пр.н.е. Създаденото от Уи Ман държавно образувание загубило своята независимост в 108г. пр.н.е., когато било покорено от китайците и за удобство в управлението било разделено на 4 окръга. Главен от тях бил Лолан (на корейски Наннанг), чиято столица била на мястото на Пхенян, където скоро възникнала процъфтяваща китайска общност. Китайската общност в Наннанг оказала значително влияние върху хода на стопанското и социалното развитие на Корея в първите векове от нашата ера. Железните оръдия, донесени от китайските колонисти, способствали за развитие на земеделието и военното дело. От Китай била заимствана йероглифната писменост, започнали да проникват основите на древнокитайските религиозни системи и представите за управлението на страната. Обаче от самото начало китайските окръзи се сблъскали с активно противодействие от местните племена. Три от окръзите скоро били унищожени, най-дълго просъществувал Наннанг. (Jumong)


В първите векове от нашата ера се появяват държавите Когурьо, Пекче и Шилла, създали богата култура. Съгласно традиционната хронология, кралство Когурьо със столица Куннесон (?Кугне) възникнало на десния бряг на река Амнок през 37 г. пр.н.е. и включвало част от територията на съвременен Североизточен Китай. В 313 г. (Jumong) Когурьо завоювало земите на Наннанг, след което опитало да завладее северната половина на Корейския полуостров. На юг от Корейския полуостров се оформили племенните обединения „самхан”, послужили за основа на две нови държави: Пекче на югозапад, на територията на Махан (традиционна дата 18 г. пр.н.е.), и Шилла на югоизток, близо до съвременния град Кьонджу, на територията на Пьонхан (традиционна дата – 57г. пр.н.е.). Освен това, в плодородната делта на река Нактонгган се образувало държавното формирование Кая (Текая).

Период на Трите кралства (1 в. пр.н.е. – 7 в от н.е.)

Когурьо, Пекче и Шилла встъпили в борба за господство над Корейския полуостров. Отначало изглеждало, че победител ще се окаже Когурьо. Неговият уанг (крал) Гуанг Ге Тхо („Разширител на земите”, 391-412г.) в началото на 5 век успял да лиши Пекче от владенията му в долината на р. Хан и в цялата централна област, известна преди това като Чинхан. (Four gods) Обаче с пренасянето на столицата на Когурьо в Пхенян през 427 година, на полуострова укрепнали сили, които започнали да застрашават това кралство в гръб. Отгоре на това Пекче и Шила скоро се обединили, за да дадат отпор на общия враг. Към 500 година Когурьо загубило земите си в басейна на р. Ханган, контролът над които преминал у Шила. Това не само дало на Шила стратегическо предимство, но и позволило да установи преки връзки с Китай през Жълто море. Сега вече кралство Шила било принудено да се сблъска с противодействаща коалиция. Шила се оказала в състояние да удържи владенията си и дори да присъедини към себе си кралство Текая в 562г., но не могла да победи Когурьо и Пекче. Затова й се наложило да търси съюзник в Тански Китай (618-907г.) Още по-рано императорите от династия Суй (589-619г.) предприели два похода против Когурьо, но били разбити от предводителя на войската на Когурьо, Илчи Мундок. Танските владетели помнели унизителното поражение и с готовност отвърнали на предложението за съюз с кралство Шилла. Съвместно действащите армии под командването на крал Мурьол, военачалника Ким Ю Шин и Тански Китай удържали победа над Пекче през 660г. и в 668г. принудили Когурьо да капитулира. В средата на 7 век трите кралства били обединени под доминирането на Шилла в единна държава – Обединена Шилла. Оттогава, та чак до 1910г., страната се отличава със завидна политическа и културна приемственост. Показателно е, че от 918г. в нея управлявали само две династии: Корьо (918–1392г.) и И (1392–1910г.). Някои черти на социалното и политическото устройство на Шилла са уникални. Хуараните или „младежи-цветя” се обединявали в отборни воински подразделения, където преминавали подготовка в качеството си на бъдещ елит на страната. Системата на „колпхум” жестоко деляла аристократичните родове по старшинство. От висшите се издигали монарсите, а местата в служебната йерархия се предоставяли в строго съответствие със степента на благородство. Този необичайно силен аспект допълнително се подчертавал от наличието на „хуабек”-а (съвета на старейшините). Първоначално в него влизали главите на племената, а по-късно съветът се превърнал в събрание на аристократи, на които било дадено правото да определят реда за наследяване на престола и да налагат (в крайни случаи) вето на кралските решения. (Four gods) Привилегиите на феодалната върхушка при наличието на слаба кралска власт се усещали и на много по-късни етапи от корейската история. Най-изтънчената култура сред Трите кралства изглежда, притежавало Пекче, което за ранното си развитие дължи особено много на раннояпонската цивилизация. В днешно време с главните достижения на изкуството от епохата на Пекче може да се запознаете в един от центровете на древната японска култура – Ямато (град Нара). В самата Корея също са останали немалко паметници на културата на Пекче, сред които са великолепни декоративни кахлени плочки, богати гробници, изделия от злато, будистки скулптури. Величествените каменни гробници на владетелите на Когурьо са съхранили на стените си превъзходни стенописи. В погребенията на кралете на Шилла са открити уникални златни корони.

Кралство Обединена Шила: 668г. – 892г.

Шила разпространила своята система на държавно и обществено устройство на целия Корейски полуостров, с изключение на най-северния регион. Това довело до размиването на предишните, характерни за времето на Трите кралства, различия в езика, обичаите и социалните институции. Няколкото столетия на доминация на Шила били отзнаменувани със синтез на китайските и корейските традиции. Административното управление на провинциите и системата на земеползване били организирани по китайски образец. Столицата Кьонджу напомняла на главния град на Танската империя – Чанан. За изучаване на класическите конфуциански текстове бил основан националният университет Кукхак (682г.). По образец на Тански Китай били въведени специални изпити за чиновниците (788г.). Друга характерна черта на този период било динамичното развитие на икономиката. Находките от материалната култура и писмените източници от това време свидителстват за благоденствието на Кьонджу. Периферните центрове се стремили към борба за лидерство със столицата. През 9в. в един такъв център се превърнал о-в Уандо, намиращ се във владение на Чанг Бого, познавач на морските пътища, свързващи Корея с Китай и Япония. (Emperor of the sea). Периодът на Обединена Шила отначало се отличавал също с интензивно разпространение на будизма и разцвет на изкуствата. Будизмът проникнал на Корейския полуостров през 4 в. и бързо бил възприет в Трите кралства. Пример за будистко изкуство са забележителните каменни скулптури от 8 в. в пещерният храм Соккурам, близо до Кьонджу. Каменните пагоди в храма Пулгукса, големите, изящно орнаментирани бронзови камбани и елегантните позлатени бронзови изваяния отразяват творческите стремежи и високото майсторство на занаятчиите от епохата на Шила. Именно в кралство Шила се зародили и поетическите произведения на корейски език – кратките лирически стихотворения хянга. От 780г. в Шила започва междуособна борба. Един от местните лидери, Уанг Гон, нарекъл създаденото от него кралство Късно Когурьо и в хода на продължителен конфликт подчинил основния си противник – Късно Пекче. Но още преди това, в 935г., Шила мирно преминала под покровителството на първият владетел от новата династия Корьо, основана от Уанг Гон.

Династия Корьо (918–1392г.)

Победата на Корьо не означавала окончателен разрив с наследството на кралство Шила. Значителна част от уплравляващия елит запазила своите позиции. Системата на административно управление и редът за назначаване на длъжностни лица претърпели незначителни промени. Будизмът не само запазил, но и укрепил позицията си на държавна религия и станал значителна политическа сила. За разлика от Шила, Корьо се намирало във вражеско обкръжение. Вековният конфликт с държавата на киданите Ляо се сменил с поредица въоръжени конфликти с джурджените. Създадената от тези номадски племена империя Цин сменила властта на киданите в Северен Китай и Манджурия. Войските и на династия Ляо, и на династия Цин нееднократно завоювали столицата на Корьо – град Сондо (днешен Кесон). Обаче след появата на монголите в 1232г. се наложило столицата на Корьо да бъде преместена на о-в Канхуадо. Монголските конници не могли да превземат о-в Канхуадо, обаче в 1258г. владетелите на Корьо били принудени да молят за мир. В течение на 100 години Корея оставала васал на монголската династия Юан. Заложници от кралското семейство били отвеждани в Пекин, където ги женели за местни принцеси. В самото Корьо монголски чиновници надзиравали административния апарат, събирали данъците и облагали населението с допълнителни налози. Заради външната агресия и статута си на зависима страна, корейското общество преживявало дълбока криза. Икономиката била доведена до краен упадък. Висшето съсловие в столицата потънало в интриги и се занимавало с разхищение на държавната хазна. Почти 90 години (1170–1258г.) на политическата сцена на Корьо властвали клановете на могъщи военачалници, което превърнало монарсите в номинални фигури. Последният период в историята на кралство Корьо се отличава с утвърждаване на системата на чиновническите изпити, укрепване на институцията на полицейския надзор и появата на множество тълкуватели на неоконфуцианското учение. (Bichunmoo) В Корьо били издадени две безценни произведения: Самгук Саги (Исторически записки на Трите кралства) на Ким Бу Сик (1415г.) и Самгук Юса (Допълнение към Историята на Трите кралства) на будисткия монах Ирьон. Те станали важен източник на знания за историята на Корея. По времето на Корьо два пъти бил издаван пълният набор от будистките свещени книги Трипитака. В Южна Корея в храма Хъинса до ден днешен се съхраняват 81 137 дървени блокове –ксилографи, с помощта на които са били печатани тези будистки текстове. В областта на приложното изкуство периодът Корьо изпъква предимно с изработката на светлозелени порцеланови изделия – селадон. Вдъхновени от съвършенството на китайските образци от династия Сун, местните майстори съумяват да създадат истински шедьоври. Династия Корьо надживяла с малко империята на Юан. Корейският военачалник Ли Сонге, получил кралска заповед да се притече на помощ на Пекин, против който се надигнала основаната в Китай династия Мин, (1368–1644), върнал армията от бреговете на р.Амнок и установил контрол над правителството. Ли Сонге, ползващ се с широка популярност заради победата си над японските пирати (уегу), провел реформа в системата на земевладеенето, и едва тогава позволил на привържениците си да го поставят на трона.

Династия Ли(И) (1392–1910)

През 1392г. в Корея се възцарила династия Ли(И), а държавата получила името Чосон. При И будизмът бил отхвърлен като официална религия и заменен от неоконфуцианство. В следването на конфуцианското учение се проявили догматичност и нетърпимост, водели се безкрайни дискусии по явно второстепенни въпроси, например за продължителността на погребалните обреди. Конфуцианските възгледи за семеен морал в Корея били интерпретирани по такъв начин, че повторният брак на вдовиците бил забранен. Службата по надзора, която помагала на китайския император да се бори с престъпните действия на чиновниците, в Корея станала същинска напаст за честните администратори. Конфуцианското изискване за граждански контрол над военните довело до назначаване на слабоподготвени лица на висши военни подстове. Системата за назначение на административна длъжност чрез изпит била пренесена от Китай в такъв вид, че до изпита били допускани единствено членове от знатни семейства. Най-славният период от историята на династия И бил в първото столетие от нейното съществуване. Това се дължало на отношенията с империята на Мин, зависимостта от която била призната доброволно. Новата столица се наричала Хансон (днешен Сеул). Най-накрая страната придобила спокойствие и корейците получили възможност да се занимават с мирни дела. Бил съставен унифицираният съдебен кодекс «Кенгук теджон». През 15 век се появили и други официални канонични трудове, като например история на династията Корьо (Корьо са), фундаментална географско-историческа енциклопедия и енциклопедия На народна музика. Някои от тези издания, особено конфуцианските текстове за висшата конфуцианска академия (Сонгюнгуан) и летописите на всяко кралско управление (Шиллок), се печатили посредством употребата на подвижни метални литери. Първият достоверен факт за тяхното използване датира от 1403г. Още по-голямо достижение станало създаването на националната азбука, съставена през 1446г. под ръководството на крал Седжонг. Разпространението на хангъла придало импулс за развитието на корейската литература. Основните й успехи при династия И се изразявали в установяване на поетичния жанр шиджо. Но достигналите до днешно време публикации свидетелстват, че в учебните заведения и деловодството предпочитание се е отдавало на китайското йероглифно писмо. Освен издадените приживе трудове на покровителстваните от властта, важна част от творческото наследство представляват и посмъртно издадените произведения на отделни автори. За пример могат да послужат съчиненията на двама от най-големите тълкуватели на неоконфуцианството през 16 век –И Хуан (с псевдоним Тхуеге) и Ли И (Юлгук). Само столетие след основаването на династия И се появили вътрешни раздори сред господстващата класа. В края на 15 и първата половина на 16 век съсловието на образованите било подложено четири пъти на чистка (сахуа), когато съперничещите страни се борили за правото си да управляват страната. С появата на «източната партия» и «западната партия» през 1575г. започнали и чести междуособни партийни стълкновения (тенджън). Жестоките и упорити схватки на фракциите направили невъзможно организираното и ефективно управление на страната. Множество талантливи хора загинали. Други предпочели да се оттеглят от държавните дела. Раздорите поглъщали енергията на чосонския елит и го лишавали от възможността да решава сложните проблеми в управлението на страната В течение на две столетия Чосон имал мирни отношения със съседите си. На север се случвало да има набези на джурджените, но били отблъсквани с лекота. В средата на 14 век по реките Амнок и Туман била установена северната граница на страната. Отвреме-навреме южното крайбрежие на Чосон било подложено на набезите на японски пирати, но заплахата била отстранена, когато на японските търговци било разрешено да търгуват през няколко корейски пристанища.

След обединението на Япония Тойотоми Хидейоши насочил внимание си към Корея и Китай. За това той е имал политически, икономически, военни и лични причини. Войната, е известна като “имджинската война” (годината на тигъра).

След продължила векове гражданска война, Япония била обединена. Самурайското съсловие изнесло на плещите си това обединение. Имало е два начина тази огромна сила да се интегрира в обществото. Хидейоши отдава предпочитание на един от тях; след време третият обединител на Япония, Йеасу Токугава, реализира другия път. Хидейоши е разбирал, че енергията на огромната армия, наброяваща около 500 000 самураи, е трябвало да се насочи на някъде, и решава да се насочи към Китай през Корея.

[Hatshepsut]

Син на дървосекач, Хидейоши е нямало шанс да бъде обявен за шогун. Личната му амбиция, подхранвана от зашеметяващата му кариера, обаче го е водела до най-високата титла – той се стремял да стане император на Китай. Пътят за това минавал неизбежно през война.

Хидейоши търсил дипломатически контакти с Корея, но те били нарушени от набезите на японските пирати. След няколко опита връзките били установени. Хидейоши започнал завоалирано – не обявявил директна война на Корея, а поискал само коридор. Но всички дипломати си дали сметка, че това е на практика окупиране на Корея.

На исканията на Хидейоши за коридор към Китай, корейските посланици отговорили, че “идеята за завоюване на Китай е толкова абсурдна, както старанията на пчелата да ужили костенурката през корубата”. Хидейоши бил вбесен и дал незабавна заповед за изпълнение на плана за нападение на Корея. Но той загубил част от изненадата на нападението, защото корейците вече били предупредени. Но въпреки че били “предупредени”, те нямали много полезни ходове за момента.

От тази безизходица корейския управляващ елит се разделил на две групи по отношение на това дали и как да бъдат предупредени китайците. Първите изказали съмнението си, че когато информират китайците за предстоящата опасност, последните могат да ги заподозрат, че участват в плановете на Хидейоши. В крайна сметка, превес взеле другата група, която твърдяла, че не е необходимо да се информират китайците, защото “те така или иначе ще разберат”. Китайците действително по-късно разбрали и изпратили делегация в корейския двор, за да се информират за подробностите.

Въпреки усилията на дипломатите си, нито една страна не е била толкова лошо подготвена да противостои на военната мощ на Япония отколкото Корея през 1592. Това било общество, състоящо се само от две класи – аристократи и селяни. Първите водели живот, подобен на изнежеността на хейанската аристокрация, само че без самураи, способни да ги защитят от външен агресор. Дворът бил заразен от завист и интриги. Селяните, които попълвали редовете на корейската армия, били зле обучени и въоръжени; всеки, който имал възможност да се откупи от армията се откупвал, само най-бедните оставали.

Някои фактори обаче били в полза на корейците. Преди всичко – това е родната им земя. Корея има планински, неравен ландшафт, зимите са сурови, и приемайки тези обстоятелства се вижда, че Корея е идеална за партизанска война. А това е нещо, с което японците не са се сблъсквали, защото дотогава не са водили толкова пълномащабна война извън пределите си. Втория фактор, че бидейки в изцяло враждебна обстановка, японската армия трябва всичко да си осигурява от Япония, а заедно с това ефективно да преодолява морските препятствия. И макар че корейската армия е била под всякаква критика, корейският флот е бил много силен.

Японската армия се състояла от два ешелона. Първия удар се състоял от седем дивизии, концентрирани на остров Цушима; тяхната задача била да усмирят и завладеят Корея. След това трябвало да пристигнат останалите три дивизии, да се присъединят към първите седем и заедно с “дружествената вече корейска армия”, да потеглят към Китай. Общата численост на двата ешелона е около 198 000 самураи и други 100 000 резерв в Япония, напълно въоръжени и екипирани. Цялата логистика и подготовка откъм японска страна е била обмислена до най-малкия детайл, като е помислено и за количеството саке, което трябва да съпровожда войските.

Японският флот обаче, предназначен да превози тези войници до континента, представлявал жалко зрелище. Според концепцията на Хидейоши за флота, колкото повече войници сложиш на по-голям морски съд, се създава по-силен флот, което показва, че сухопътният генералисимус е далеч от реалността на морската тактика. Това е почти единствената грешка, допусната от японците. Всъщност, през 1597 японците сами разбили единствената тяхна организирана морска сила, каквато се явявали пиратите. Тази жертва била принесена като предварително условие за разговор с корейския уанг. Знае се, че не така постъпили при сходни обстоятелства англичаните. В морската си война с Испания за надмощие върху Атлантически океан и “новите колонии” кралицата щедро раздавала благороднически титли и държавна служба на пиратите – капери, като най-известния пример е сър Френсис Дрейк.

Между командирите на двата ешелона на японската армия, християнинът Кониши Юкинага и будистът Като Кийомаса, съществувало остро самурайско съперничество – “кой да влезе първи в битката” и освен това трудно се понасяли един друг. И може би това е замисъл на Хидейоши, за да може да ги контролира и двамата. В ранното утро на 24 май 1592 г. Кониши, използвайки утринната мъгла, за да се прикрие от корейския флот, без заповед от Хидейоши дал заповед за начало на кампанията.

Японските войски дебаркирали в района на Пусан и след героична съпротива паднала крепостта Пусан, а след нея и Тонне. Когато двете колони, водени от Кониши и Като се отправили към Сеул, правителствените корейски войски започнали масово да дезертират. Между двете японски колони започнала надпревара кой първи да достигне до столицата. След няколко дни се включила и трета японска колона на Курода Нагамаса. Нежелаейки да върви по отъпкани пътища и да споделя славата, тя вървяла по независим път – пример за японското вътрешно съперничество.

Главната беда на корейците била, че нямали единно сухопътно командване. По причина на чудовищно нехайство корейците допуснали японските войски бодро да преминат през стратегическия проход Чюрон и им дали битка на полето след прохода. Корейците загубили тази битка и пътя към столицата Сеул бил открит. Освен прохода Чюрон, японците преминали сравнително лесно и трите реки – естествени ровове: Хан, Имджин, Тедонг.
След 12 дена паднал Сеул – първи пристигнал Кониши, след няколко часа Като, а на следващия ден пристигнал Курода. Като научил новината, Хидейоши бурно изразил радостта си и написал в писмо до племенника си да се готви за триумфален поход. В средата на лятото превзели Пхенян, след успешна контраатака на Курода. Корейският уанг и семейството му избягали на север, а след това и в китайския двор. Японците успели да пленят двама корейски принцове и една корейска красавица.

Започнали да се сформират народни опълчения. Пример на лидерство дали будистките монаси – добре обучени да приемат предизвикателствата. Основна цел на партизаните била разстройване на японските комуникации по суша – правели се акупунктурни удари по “виталните точки”.

Главните моменти в тактиката се определяли от наличието и особеностите на огневата мощ. Японците имали ясно изразено надмощие на суша с аркебузните пушки; те си изяснили всичките предимства на огнестрелното оръжие след вътрешната битка при Танегашима. Затова донякъде войната изглеждала като “пушки срещу лъкове”. Но положението по море било противоположно, и то главно заради усилията на И Суншин.

Започнала обаче предвидимата партизанската война, за разгръщането на която благоприятствали победите на корейския флот под командването на Адмирал И Суншин. Той упорито се трудил над усъвършенстването на бойните качества на корабите, въоръжил ги с оръдия и запалителни снаряди, с което категорично увеличил огневата им мощ.

Особено значение имали първите бронираните кораби в морската военна история. “Корабите-костенурки” кобуксон били дълги около 30 метра, широки 10 метра, придвижвали се с платна и весла. На носа имали драконова глава, а бронята на костенурката прикривала палубата. Според корейските учени тези кораби изпреварвали със стотици години развитието на мореплаването. Превъзходството в конструкцията на корабите, употребата на димна маскировка и военни хитрости и най-вече дълбоко премислената стратегия и тактика на адмирала обезпечили победата на корейския флот.

Бойната тактика на адмирал И е била много добре премислена и оригинална за времето си. Всъщност, той въвел килватерния строй, половин век преди това да стане официална морска практика в Европа и “линейните кораби” да го следват. Неговият строй бил с изнесени напред две “жеравни крила” – по този начин се увеличава въздействието на по-добрата огнева мощ на флота. Притегляйки добре плюсовете и минусите, адмиралът издал строга инструкция да не се влиза в ръкопашен бой след абордаж – това също изпреварва развитието на световната морска бойна практика. Адмиралът се стремял на всяка цена да прекъсне комуникациите на противника. Всъщност в първата морска битка японският адмирал Вакидзака Ясухару успява чрез абордаж да превземе един корейски кобуксон, така че и японците записват един частичен приз. Защото оттук нататък по море ги очаквало да вкусят пълната гама от горчивината на поражението.

Въпреки че не били решаващи на този етап, спечелените морски битки на адмирал И сериозно застрашили плановете на японците. Съпротивата на И Суншин била напълно неочаквана и необяснима за японците. Спечелил безапелационно всички морски битки срещу японския флот на първия етап на войната, Адмирал И се превърнал в страшилище за иначе безстрашните самураи, които били безпомощни по море.

Положението по морето било противоположно на това на сушата, не само по огневата мощ, но и в характерите на адмиралите. Животът на борда на японския флагман била удивително сходна със двора при корейския уанг. В дневника си адмирал И записал: “Курошима Мичиюки имал навика да сяда на бака в жълти дрехи и с позлатена шапка и всичко около него тънело в разкош. Всяка вечер капитаните на другите кораби идвали при него, приветствали го и получавали заповеди, смирено седейки пред него с глави обърнати към мачтата. Всеки, който нарушавал заповед, бил незабавно обезглавяван.” Тези сведения Адмиралът получил от пленената преди корейска красавица, която той успял да спаси след морска битка.

На сушата японските войски вече достигнали китайската граница и нетърпеливо чакали само войските от резерва на Хидейоши, предназначени за по-мащабната война срещу Китай, но не така и не дошли, заради несигурното море. Единственият виновник за това бил Адмиралът, който просто си изпълнявал задълженията, и изглежда игнорирал лошите новини, които идвали от сушата.

Китайците знаели добре обаче, какво значи “искането за коридор”. Мински Китай започнал да си дава сметка за мащаба на заплахата, пред който е изправен. Изборът, който направил дворът, не бил от лесните. Удивени от бързата капитулация на корейците, те ги заподозрели даже в сговор с японците. Като начало китайците изпратили контингент от 5 000 войници, а след това и още. От гледна точка на китайската стратегическа мисъл, било по-добре да се решава проблема още докато е малък, а не след като придобие хипер-размери; така те решили да не чакат японците на своя територия, а да ги посрещнат по-рано на чужда територия. Но още при първата битка с японците, китайците изпитали горчивината на поражението.

Появяването на китайците обаче имало силен мобилизиращ ефект за самите корейци и те започнали да се стичат под флаговете на съюзната армия. Китайската армия послужила за ядро на новосформиращите се сили. Японците все по-често започнали да губят и сухопътни. Войната започнала да става продължителна и партизанска, нещо което не влизало в първоначалните планове на японците; вече те изпаднали в безизходица. Положението на японците се усложнявало от това, че нямало кой да “съобщава точно лошите новини” на Хидейоши, тоест липсвала обратна връзка. Все пак положението започнало да му се изяснява и започнали дипломатически преговори. Кониши се срещнал с китайския дипломат Джин Икей и неговият начин на поведение му направил голямо впечатление. Решили да сключат примирие – за голямо облекчение на всички, защото всички вече имали победи, но и поражения зад гърба си. А Кониши станал главното преговарящо лице от японска страна.

Дипломатическите преговори се водели в продължение на цели четири години, като лесно се нарушавали, а след това възобновявали. Голяма част от японският контингент била изтеглена, но в юга на Корея останали войски. Тези преговори са уникални с това, че като ли никой не разбирал позицията на другия. Освен това японците се опитали да игнорират корейците и да сключат сепаративен мир с китайците за разделянето на Корея, което китайците отхвърлили.

Когато китайската делегация пристигнала в Япония през 1596, те носели със себе си писмо, което удовлетворявало всичките условия на Хидейоши, както уверявал Кониши. Хидейоши, обаче не ги приел напълно благосклонно и когато се стигнало до тази част от писмото, където се изисквало всички японски войски да напуснат Корея – “от главата на Хидейоши започнала да излиза пара”, според очевидци. Но главната изненада тепърва предстояла. Хидейоши получил като подарък корона и мантия, и си помислил, че китайците най-после го признават за император на Китай. Но истинското значение на дара станало очевидно, когато бил прочетен съответния текст на инвеститурната грамота: “…по този начин ние ви издигаме – се пишело там – в чин на управител на …Япония”. Хидейоши в пълна ярост разпоредил да извикат Кониши, за да бъде обезглавен. Последният се заклел, че нищо не знае за съдържанието на писмото и предвид военните му успехи, бил пощаден.

На 19 март 1597 г. бил издаден указ за подготовка за втора военна кампания в Корея. За всички било ясно, че след неуспеха на първата кампания, тази още по-малко можело да се увенчае с нещо по-добро. Хидейоши, изглежда започнал да губи контрол над разсъдъка си – бил е завладян от жажда за мъст.Но може да се каже, че японците подобрили с някои елементи първото издание. Много по-добре този път било осъществено взаимодействието между армията и флота. Също била увеличена огневата мощ на корабите. Било решено този път да се започне завладяването с провинция Джеола, която останала незасегната в първата кампания. По този начин се разчитало, че там може да има повече провизии.

Пътят за новата инвазия минавал през отстраняването на адмирал И. Японският щаб видял, че не може да победи адмирал И по море и пуснал в действие “агента си на влияние” в корейския двор, който както вече казахме, бил заразен от интриги и завист. След поредица от блестящи шпионски ходове, адмирал И бил отстранен от длъжност, дори получил смъртна присъда. Така “завистта и посредствеността” спечелили “локалната битка” срещу гениалния стратег. Приятелите на Адмирала обаче, горещо се застъпили за него и смъртната присъда била отложена във времето, а след това и анулирана.

И Суншин започнал да служи отново във флота на много ниска длъжност – защото смятал, че може да бъде полезен на родината си. За втори път през живота си е направил така, започвайки от нулата .

Пълният бездарник и пияница Уон Гюн станал главнокомандващ на корейския флот. Поради негова вина както през първата кампания, така и през втората кампания, японците безпрепятствено преминали по море.

След отстраняването на Адмирала, военната кампания на японците отново потръгнала. Нямало вече кой да ги притеснява по море. Комуникациите с континента се възстановили, провизиите започнали да идват по разписание. Японците спечелили срещу Уон Гюн единствената си морска битка от двете кампании. Уон Гюн допуснал множество грешки, които били немислими за И Суншин. Той тръгнал на абордаж и ръкопашен бой с японците, нещо което И категорично забранил, когато бил главнокомандващ.

В тази нова безизходица корейският двор бил принуден да преразгледа отношението си към Адмирала и той отново бил назначен за главнокомандващ на корейския флот. Така че адмирал И трябвало да започне с оцелелите 12 кораба и да екипира нова флота. За това му помогнала невероятната народна любов и поддръжка. Помогнали му и китайците, които изпратили флота и експерта Чен Лин. Последният минал доброволно под командването на адмирал И, което е най-добрия комплимент за него. Създала се съюзна флота. Японските комуникации отново се разстроили, след няколкото успешни битки на адмирал И.

И тук се случило най-желаното от всички събития – инициаторът на войната, великият Хидейоши, починал от естествена смърт. Това било абсолютното облекчение и избавление за всички участници в тази драма. Последното разпореждане на Хидейоши от смъртния одър било – да се изтеглят войските от Корея. Японските войски на континента почувствали, че това е края на войната – било въпрос на време да си ходят вкъщи – нямало сила вече, която да ги накара да стоят в Корея.

Всъщност, много от японските войници взели за съпруги корейки и останали в Корея завинаги. Много корейски художествени майстори, обаче, били насила заведени в Япония по време на войната и обогатили значително японската култура. Така имджинската война променила живота на значително количество хора завинаги. Още повече, тя продължила да оказва влияние и след нейното завършване по редица начини.

Смъртта на Хидейоши била запазена в тайна, с цел да се гарантира безопасността на изтеглянето. Но изглежда, корейските шпиони се добрали до тази новина. Те се добрали и до разпореждането за маршрута на окончателното отпътуване от Корея. Адмирал И решил да даде последен урок на оттеглящите се японските агресори, или просто решил да изпълни задълженията си докрай. Той се подготвил добре за последната битка на войната. Както и преди, съставил план за предстоящата битка. И в последната битка на имджинската война и Адмиралът постигнал победа. Умирайки в разгара на битката, той дал разпореждане смъртта му да се пази в тайна до края.

Адмирал И Суншин е роден през 1545 (също като сър Френсис Дрейк). Преди да стане морски офицер се проявил на северозападния фронт във войната с манджурите. Адмиралът оборудвал флота с корабите-костенурки. Съществуват противоречиви мнения, дали И Суншин е изобретил тези кобуксон, но за нас е важна тука неговата далновидност и решителност. Преди войната той не е водил други морски битки.

И Суншин е бил народният герой в тази война. Корейският народ го е припознал и сам го е снабдявал с провизии. През цялото времетраене на войната вратата на Адмирала е била отворена за всеки от народа, независимо от неговия ранг. Така адмиралът си осигурява винаги нови свежи идеи, и може да бъде с “една идея повече” преди плановете на Хидейоши.

Адмиралът спечелил около 23 морски сражения и не загубил нито едно. Той показал тактика и стратегия, която изпреварвала времето си и щяла да бъде взета на въоръжение след много години от другите държави.

Адмиралът бил ранен с куршум още в първата битка при Окпо, 16 юни 1592, и вече смъртоносно е ранен в последната битка на войната на 16 декември 1598. При първото раняване той продължава да води сражението, а когато то свършва сам изрязва с кинжал куршума от раната. При последното нараняване той се разпорежда това до остане в тайна. “Искаш ли да запазиш живота си – непременно ще го загубиш, искаш да жертваш живота си – може да го запазиш“, споделя той в дневника си.

Неудачната политика на династия Ли била утежнена от бедствията, които донесла корейско-японската война. Към нейните последствия се добавили и нашествията на манджурите през 1627 и 1636г. Китай е също сериозно отслабен, след време династия Мин губи срещу манджурите, и съответно идва династия Цин. Япония се затваря за света под управлението на Токугава. Като обобщение може да се каже, че Азия вече не е същата и главен принос за това има адмирал И Суншин. ( The Immortal Lee Soon Shin.)

В резултат управниците от династия Ли били принудени да се откажат от връзките си с империята на Мин и да търсят покровителство от манджурската династия Цин(1644–1911). След завършването на войната с Япония дворцовите разпри ставали все по-ожесточени, цяло столетие превратите се сменяли с контрапреврати. Накрая, една от придворните партии – «партията на старите» спечелила нелека победа над своя съперник – «партията на младите», и окупирала висшите длъжности. В 18 век, по време на дългото управление на кралете Йонгджо и Чонгджо, междуфракционните разпри били изгладени и възникнало движението за преустройство на корейското общество, наречено Ширхак, или «Привърженици на реалните науки». Такива мислители, като Пак Чега и Пак Чиуонг, предлагали да се забрани институцията за полицейски надзор, да се изискват от кандидатите за държавни длъжности знания по история и държавно устройство на Корея, да се предостави правото да полага изпит за длъжност на всеки, без оглед на неговия произход, да се експлоатират природните богатства на страната по такъв начин, че да се способства за развитието на промишлеността и външната търговия. Чон Дасан дори издигнал идеята за «селските комуни» с цел да се решат аграрните проблеми. Периодът на управление на Йонгджо и Чонгджо се характеризира с общ подем на културата. Новата придворна библиотека способствала за създаването на трудове като «Теджонг т(х)онпьонг» (Пълен кодекс на законите). Били съставени антологии на китайската и корейската поезия. Възобновил се интересът към азбуката хангъл; прозата придобила широка популярност, например народното произведение «Чунхян ч(х)он» (Приказка за девойката Чунхян) и романът на Ким Ман Джун «Куун монг» (Облачният сън на деветимата). По това време е творил и знаменитият художник Ким Хонг До и др. Сред великолепните керамични произведения на корейските майстори особено изпъква рисуваният бял порцелан ).

Сеул се отнасял враждебно към плановете за налагане на търговски връзки със Запада. Корейците смятали, че могат напълно да минат и без европейски стоки, и настоявалиЧосон да признае покровителството на Китай, като по такъв начин външната търговия да стане прерогатив на Пекин. Към тази позиция се придържал и регентът Те Уонг Ън, който поел управлението на държавата през 1864г. и в течение на 10 години ръководил държавата от името на своя син крал Коджонг. Осъзнавайки, че административната система се нуждае от радикално подобрение, Те Уонг Ън провел серия реформи. Повечето ?санове били ликвидирани, защото се счело, че държавни длъжности трябва да се заемат от чиновници без оглед на техните политически пристрастия. Те Уонг Ън за пръв път въвел прякото данъчно облагане на янгбан-ите и укрепил въоръжените сили. През 1873г. бил принуден да се откаже от регентските си задължения и фактически властта преминала у кралица Мин и нейните роднини. Последвал отказ от много от провъзгласените по-рано реформи, но нов план за управление така и не бил предложен. Освен това през 1876г. бил сключен първият договор с Япония, а през 1882 е подписано търговско споразумение със САЩ. Последвали договори с водещите европейски страни. В краят на 19 век Корея станала главен обект на завоевателските стремежи на три държави: Китай, Япония и Русия. От 1882г. до 1894г. доминираща роля продължавал да има Китай, войските на когото заели Сеул след метежа в корейската армия през 1882г. Младите корейци – реформатори начело с Ким Ок Гюн се опитали да извършат държавен преврат, с което предизвикали Пекин да предостави извънредни пълномощия на своя военачалник в Корея – Юан Шикаю. Япония получила предлог за интервенция в Корея през 1894г. благодарение на въстанието «Тонгхак». Религиозната партия Тонхак («Източно учение») още през 1860г. започнала да се бори с чуждото «западно учение», католицизма. Опора на партията били угнетените социални слоеве, и затова властта я обвинила в подривна дейност и екзекутирала основателят й Чу Дже У. В края на века движението станало катализатор на мощен взрив на недоволство на населението от южните провинции. Когато в отговор на призива за помощ, отправен от Корея, били изпратени китайски войски, Япония обявила война на Китай и постигнала бърза победа. Съгласно Шимоносекският договор от 1895г., и двете държави признали независимостта на Корея, но Япония оставила за себе си преимущественото право да управлява страната. По време на войната Япония излязла с изисквания за реформи, които не били поддържани от мнозинството корейци, а също и от кралица Мин. Убийството на кралица Мин предизвикало у крал Коджонг опасения и за собствения му живот. Той успял да се укрие в сградата на руското посолство (1896г.). Съперничеството на Русия и Япония достигнало своята кулминация по време на войната от 1904–1905г., в която Япония победила и получила възможност да установи протекторат над Корея. През 1906г. в страната пристигнал Ито Хиробуми, назначен на поста губернатор. През 1907г. корейската армия била разформирована, а на 22 август 1910г. Корея официално била включена в състава на Японската империя.

Разделянето на Корея

В Каирската декларация от 1943г. САЩ, Великобритания и Китай заявили, че в бъдеще «Корея ще стане свободна и независима». САЩ и СССР постигнали съгласие Корея да бъде разделена по 38-ия паралел на северна и южна зона, с цел по-ефективна капитулация на японската армия. През август 1945г. съветските войски влизат в Корея. Американските въоръжени сили се разполагат на юг от Корея през септември 1945г. Съвместната съветско-американска комисия, която заседава в Сеул през март 1946г. за обсъждане на детайлите по образуването на временно правителство за цяла Корея, не постигнала съгласие, което да устройва и двете страни. Второто заседание на тази комисия през 1947г. също не донесло резултат. През септември 1947 САЩ поставили въпроса за независимостта на Корея пред Генералната асамблея на ООН, която приела резолюция за провеждане на избори в страната под наблюдението на ООН. Обаче съветската страна отказала да допусне на територията на Северна Корея представителите на ООН, така че на 10 май 1948 избори се провеждат само в Южна Корея. Американската военна администрация спира да изпълнява своите функции на 15 август 1948г., когато е провъзгласена Република Корея (РК), първи президент на която става Ли(И) Сън Ман. Управлението на Северна Корея е предадено на корейските комунисти и в началото на 1946г. е образувано Временно правителство. След изборите във висшият законодателен на 9-ти септември 1948г. е обявено създаването на Корейската Народно-Демократична Република (КНДР) начело с премиера Ким Ир Сен (по-точно е да се произнася Ким Ил Сонг ). Установяването на новият режим и изтеглянето на съветските войски довели до бързо формиране на севернокорейски военни подразделения. На юг създаването на въоръжени сили протичало по-бавно. Трудностите били предизвикани от военния метеж през октомври 1948г., подет от вълната на народното недоволство и поддържан от прокомунистическата опозиция. Изтеглянето на американската армия приключило през юни 1949г. В следващата година Северна и Южна Корея са заети с укрепване на военния си потенциал. През май 1950г. се провели избори в южнокорейския парламент. Макар и ултралевите партии да са поставени извън закона, много радикали се явили като независими кандидати и спечелили 60% от депутатските места. Правителството на Ли(И) Сън Ман отвърнало с репресии, принуждавайки много от новоизбраните членове на парламента да бягат в Северна Корея.

[Hatshepsut]

История на Южна Корея


Център за изкуства в Сеул. Състои се от пет основни сгради: Опера; Музикална зала; Художествен музей Хангарам; музей на дизайна; и Художествен музей на калиграфията

На 15 август 1945 г., малко след хвърлените над Хирошима и Нагасаки атомни бомби, Япония капитулира безусловно пред съюзническите сили. В резултат на това, след 35 години колониално владичество, Корея е освободена. Корейците са опиянени от радост, но радостта им е краткотрайна.

Според договора, сключен през юли 1945 г. на Потсдамската конференция, Съветската армия бързо заема северната част от полуострова, а силите на САЩ – южната. Назрява идеологически конфликт. По отношение на въпроса кой трябва да управлява, общественото мнение е разделено.

На 10 май 1948 г. в южната част са проведени общи избори и на 15 август 1948 г. официално е провъзгласена Дехан Мингуг (대한민국) или Република Корея със столица Сеул (서울) и първи президент И Съ-Ман (이승만). Почти по същото време на север е установен комунистически режим начело с Ким Ил-Сонг (김일성), който получава неограничена власт. На 9 септември 1948 г. на север официално е прогласена Чосон Минджуджуъй Инмин Конгхуагук (조선민주주의인민공화국) или Корейска народно-демократична република (КНДР) със столица Пхенян (평양).

На 25 юни 1950 г. КНДР предприема мащабно нападение на юг. След краткотраен успех севернокорейската армия е изтласкана от силите на ООН до река Амнокканг (압록강) на границата с Китай. Тогава се намесва Китайската народна република и армиите на двете враждуващи страни се озовават в близост до 38-ия паралел в патова позиция. Войната завършва с подписването на примирие на 27 юли 1953 г.

През 3-те години на война цялата територия на Корея е опустошена, а икономиката – срината. Милиони хора остават без дом. Хиляди семейства са разделени. Но последствията от войната, в която корейци се бият срещу корейци, не се изчерпват с това. Войната до такава степен задълбочава различията между Севера и Юга, че раните от нея не са зараснали и до днес.

След войната страната е изправена пред множество проблеми. Властта на И Сънг-Ман (이승만) прераства в авторитаризъм и към края на 1950-те години той започва да доминира цялата корейска политика. В знак на протест се провеждат демонстрации и на 19 април 1960 г. в резултат на студентските вълнения президентът И (이) е свален.

Следва поправка в Конституцията през август 1960 г. Юн Бо-Сон (윤보선) става президент на Втората република. Премиер-министър е Чанг Мьон (장면). Втората република не просъществува дълго, тъй като на 16 май 1961 г. група военни начело с генерал Пак Джонг-Хи (박정희) завземат властта. По-късно Пак Джон-Хи (박정희) е избран за президент и под негово ръководство започва бърз икономически възход.

През 1972 г., в съответствие със системата Юшин (유신) (възродителни реформи), Пак (박) отново променя Конституцията и новата поправка поставя началото на Четвъртата република. Системата Юшин (유신) съсредоточава още по-голяма власт в ръцете на президента и на практика му позволява да заема поста си неограничено време.

В резултат на политическите репресии и икономическата несправедливост се заражда недоволство. Пак (박) е убит на 26 октомври 1979 г. Премиерът Чхуе Гю-Ха (최규하) временно заема президентския пост. Той управлява изключително кратко. На 12 декември 1979 г. следва нов военен преврат и на власт идва генерал Чон Ду-Хуан (전두환). На 27 август 1980 г. той е избран за президент.

През май 1980 г. в южния град Куанджу (광주) се надига протест с искания за демокрация, който по-късно става известен като „Движението от Куангджу (광주) за демократизация на страната“. Много от протестиращите срещу авторитаризма на Чон (전) са убити или ранени от изпратените срещу тях армейски части. Бруталността предизвиква яростта на хората. В средата на 1980-те години студенти, работници, опозиционни политици, домакини и обезпокоени граждани се съюзяват срещу Чон (전) в протестно широкомащабно движение. Постоянните им призиви за демокрация и преки президентски избори не могат да бъдат пренебрегнати.

На 29 юни 1987 г. Но Те-У (노태우) – председателят на управляващата Демократична партия на справедливостта, издава Декларация за политически реформи, която за пръв път от 16 години осигурява възможност за преки президентски избори. Но разногласията сред опозиционните лидери разпокъсват вота на опозицията и Но Тхе-У (노태우) е избран за президент на Шестата република.

Предприети са значителен брой мерки за намаляване на авторитаризма на управляващите. Приблизително по това време (17 септември – 2 октомври 1988 г.) в Сеул се провежда XXIV олимпиада. Успешната подготовка и провеждане на най-големите Олимпийски игри дотогава показват, че Южна Корея започва да играе важна роля на международната сцена.

На 25 февруари 1993 г. Гим Йонг-Сам (김영삼) поема властта и след повече от 30 години за първи път управлението на страната се поема от президент, чието минало не е свързано с военните среди.

През декември 1997 г. за президент е избран Ким Де Чун (김대중). Той встъпва в длъжност на 25 февруари 1998 г. Неговото „правителство на народа“ е първото в 50-годишната история на съвременна Корея, което е създадено в резултат на мирното преминаване на властта от управляващата партия към опозицията.

Правителството на Но Му-Хьон (노무현) започна своята дейност на 25 февруари 2003 г., а на И Мьонг-Пак (이명박) – през февруари 2008 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Южна Корея

[Hatshepsut]

КОРЕЯ – СТРАНАТА НА УТРИННАТА СВЕЖЕСТ


Знаме на Южна Корея

Разположена на южната половина на Корейския полуостров, Южна Корея завладява със своята уникалност, култура и невероятно съчетание между традиции и съвременен начин на живот.

На територия почти колкото България, Република Корея официално е провъзгласена на 15 август 1945 г. Днес страната е с най-иновативната икономика в света, изпреварваща държави като Швеция, Германия и Швейцария. Високотехнологичната индустриализация и експортно-ориентираната политика я правят 5ия най-голям световен износител. Столицата Сеул, разположена на река Ханган (한강) около планината Намсан (남산), е един от водещите глобални градове, нареждащ се сред най-важните финансови и търговски центрове. Мегаполисът е 6ия икономически най-силен град в световен мащаб. С население надхвърлящо 10 милиона души, Сеул покорява със своята колоритност, толерантност и многообразие, като традиционният бит съжителства едновременно със свръхмодерните постройки и задъхващия съвременен ритъм. Атмосферата впечатлява и със своята подреденост, строги правила, респект към институции  и спазван от всички обществен ред, които дооформят неповторимия облик на корейското общество.

Корея има хилядолетна история, като най-ранните артефакти датират от 8000 г. пр.н.е. Първата корейска държава Кочосон (고조선) е основана през 2333 г. пр. н.е., а след нейното разпадане през I век започва периода на Трите царства. Името Корея идва от едно от тези царства – Когурьо (고구려), което е било изключително силно в Източна Азия и е владеело територии на Североизточен Китай, части от Русия и Монголия и Корейския полуостров. След разпадането на Трите царства идва периода на династиите Корьо (고려, 918 – 1392) и Чосон (조선, 1392 – 1910). През 1443 г. при управлението на крал Седжон Велики (세종대왕) е създадена корейската азбука Хангъл (한글). За разлика от китайската писменост, Хангъл е фонетична система, при която на всеки звук съответства и знак. Нейната уникалност се дължи на формата на буквите, която за съгласните се определя от артикулационната фонетика, а за гласните – от философията ин и ян и от гласната хармония.



Богатата история на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в Списъка на световно културно и природно наследство. Част от тази съкровищница е книгата “Донгъй Богам” (동의보감), написана през 1610 г. от кралския лекар Ходжун (허준, 1539-1615) и отпечатана през 1613 г. В Корея се смята, че „излекуването на ума е на първо място за лечение на болестта“, което е лечебният принцип, препоръчан от Ходжун. Книгата не е само икона на корейската традиционна медицина. Практическата й ефективност задълбочава нейното значение за корейската медицинска култура. “Донгъй Богам” има значителна роля като основен текст за модерната образователна програма на корейската медицина, като същевременно определя стандартите за създаване на нови политики за запазване на традициите. Дори и днес медицински клиники в цяла Корея широко използват билкови формули, акупунктурни лечения и други терапевтични мерки, базирани или свързани с автентичното съдържание на “Донгъй Богам”. Оригинален екземпляр от книгата “Донгъй Богам” се съхранява в Корейската национална библиотека, преведена е на английски език, а през юли 2009 г. е включена и в програмата на ЮНЕСКО “Световната памет”.



Дългата корейска история и културно наследство оформят историческата идентичност на нацията. Но не само уважаването на традициите и преклонението към предците са в основата на неподражаемия дух на Южна Корея. Центърът на материалния и социален живот е семейството, което съчетано със силната общностна култура е неизчерпаем извор на духовна енергия и устойчивост. Макар и приемащо индустриализацията и индивидуалистичната култура, южнокорейското общество е едно от най-здраво социално интегрирани общества в света. И именно тази на пръв поглед невероятна симбиоза е двигател и отличителен белег на страната. Не случайно национален символ на Южна Корея е кръг с червена и синя половина – противостоенето и хармонията на Ин и Ян. Двете сили обединяват понятията за непрекъснато движение, баланс и хармония, които характеризират сферата на безкрайността. Друг емблематичен национален символ е Розата на Шарон (дървовидна ружа). Символичното й значение произтича от корейската дума мугун (무궁), която означава безсмъртие и точно отразява трайния характер на корейската култура и решимостта и постоянството на корейския народ.



Нова и стара, шумна и тиха, натрупала огромно историческо богатство и бреме, Южна Корея продължава да впечатлява и изненадва. Никой, който се е докоснал до нейната магия не остава безразличен, колкото и кратко да е съприкосновението. Съхранила очарованието на Изтока, “Страната на утринната свежест” оставя трайни следи и спомени у тези, които искат да я разберат.

https://www.koreavita.com/korea/

[Hatshepsut]

Дворецът „Кьонбоккун“


Общ изглед на двореца

Дворец „Кьонбоккун“, известен още и като „Кьонбок“ (Хангъл: 경복궁; Ханча: 景福宮; буквален превод: „Дворец благословен от Небесата“) е дворец в Южна Корея, помещавал кралското семейство на династия Чосон, придворните и правителството на страната. Най-големият от петте двореца, строени по времето на Чосон, разполагал със 7700 стаи, помещавани в 500 сгради на площ от 40 хектара. Днес от двореца са запазени сградите, служели за управлението на държавата, портите и покоите на кралското семейство.

„Кьонбуккун“ служи за главен дворец на династия Чосон, докато помещенията не са били разрушени от огън по време на Японската инвазия в Корея (1592 – 1598) и изоставени в продължение на два века. Благодарение на принц Гънг, през XIX век дворецът е възстановен напълно.

През ранните години на XX век, дворецът системно е разрушаван от Японската империя. Оттогава дворецът е реставриран в оригиналния си вид. Днес дворецът е най-красивият и величествен от петте и помещава на територията си Националния музей на двореца и Националния фолклорен музей.

„Кьонбоккун“ е построен три години след основаването на династия Чосон и служи за главен дворец. Заедно с улицата на шестте министри извън портата Гуанхуамун, главния вход на двореца, „Кьонбоккун“ се намирал в сърцето на столицата. Дворецът постоянно се разширява до Японската инвазия през 1592.

През следващите 273 години дворецът е изоставен, докато през 1867 година под ръководството на принц Гънг се реставрират 330 сгради под формата на лабиринт. Сред реставрираните сгради са външният двор, офисите на краля и държавните служители, вътрешният двор, който включва жилищните помещения за кралското семейство и градини за отдих, резиденцията на кралицата и на коронования принц.

Благодарение на статута си като символ на националния суверенитет, „Кьонбоккун“ е разрушен по време на Японската окупация в началото на XX век. През 1911 година става собственост на японския губернатор-генерал на Корея. Пред 1915 под претекст за провеждане на изложба, повечето сгради са разрушени. На мястото на разрушените сгради са построени колониален щаб на правителството на Япония в Корея.

Възстановяването на двореца в сегашното му състояние започва през 1990. Колониалният щаб е премахнат, а портите Хънгньемун (2001) и Гуанхуамун (2006 – 2010) са възстановени. Реставрирани са също и вътрешният двор и резиденцията на коронования принц.

Сгради

Покои на краля



„Гангньончон“ (Хангъл: 강녕전; Ханча: 康寧殿) или Покоите на краля е сграда, помещавала покоите на кралете на Чосон. Построена е през 1395 от крал Таеджо. Разрушена е през 1592 по време на Японските инвазии и възстановена през 1867, но отново изгорена през 1876 и възстановена през 1888.

През 1917 година, покоите на краля в двореца „Чандоккун“, тогава използвани от Японското правителство, били опожарени и японците разрушават „Гангньончон“, за да могат да построят отново опожареното в „Чандоккун“. Съвременната сграда е реставрирана през 1994 година.

„Гангньончон“ се състои от коридори и четиринадесет правоъгълни помещения, като седем се редуват от дясната и лявата страна образувайки шахматна дъска. Кралят използва централните стаи, а съдебните служители останалите седем, за да защитават, помагат и получават поръчки от краля. Сградата лежи върху висока каменна основа и има веранда в предната си част.

За разлика от другите сгради, липсва белият покрив наречен йонгмару. По време на Чосон, кралят е изобразяван като дракон, а йероглифа за дракон е „йонг“, затова липсата на йонгмару се обяснява с твърдението, че не може дракон да бъде на върха на покоите, докато кралят си почива.

Тронна зала



„Гънчонгчон“ (Хангъл: 근정전; Ханча: 勤政殿) или Тронната зала е сградата, където официално кралят приема служителите си за конференции, издава документи с национално значение и приема чуждестранни пратеници и посланици. Сградата е обявена за национално съкровище No. 223 на 8 януари 1985 година.

Тронната зала е официално посторена през 1395, но е изгорена през 1592 по време на Японските инвазии. Днешната сграда е построена през 1867 година. „Гънчонгчон“ е име, дадено от министъра Чонг До-чун и значи „усърдието помага на управлението“.

Построена главно от дърво, залата лежи в центъра на голям правоъгълен двор, върху двустепенна каменна платформа. Платформата е облицована с балюстради и украсена с много скулптури на митологични или истински животни като дракони и феникси. Дворът е тип паве с два реда камъни, на които в зависимост от ранга на служителя пише къде трябва да застане.

„Гънчонгмун“, която се намира на юг от „Гънчонгчон“ e главната порта към двора. Разделена е три, като само кралят може да минава през средната.

Главна порта на двореца



„Гуанхуамун“ (Хангъл: 광화문 Ханча: 光化門) е главната порта на двореца. След като е разрушена от Японските инвазии, е възстановена през 1867, докато през 1926 не е деконструирана и преместена, за да може да се построи сградата на японския генерал-губернатор. По време на Корейската война, дървената ѝ конструкция е унищожена напълно, а каменната основа е занемарена. През 1963 година правителството я възстановява, като поставя портата пред сградата на японския генерал-губернатор, а дървената конструкция е построена с бетон. Също така надписът на портата е написан с хангъл (корейската азбука става факт през 1446, а дворецът е построен в първите години на Чосон, които властват от 1392 година.)

Реставрацията на портата в оригиналния ѝ вид трае от декември 2006 до август 2010. Проектът е на стойност около 43 милиона лева и връща конструкцията на първоначалната позиция, дървената част също е възстановена, а надписът е изписан отново с ханча.

Официална зала Гьонхору



„Гьонхору“ (Хангъл: 경회루 Ханча: 慶會樓) е зала, използвана, за да приема важни и специални държавни банкети. Регистрирана е за национално съкровище No. 224 на 8 януари 1885.

Първоначално залата е построена през 1412 година по времето на крал Теджон и изгорена по време на Японските инвазии. Днешната сграда е построена през 1867 на изкуствен остров, заобиколен от правоъгълно езеро.

Изградена главно от дърво и камък, дървената структура на „Гьонхору“ се крепи върху 48 големи каменни колони с дървени стълби, свързващи двата етажа на сградата. Външните колони са квадратни, докато вътрешните са цилиндрични, поставени така, че да изобразяват идеята за Ин и Ян. Когато е построена за първи път, каменните колони са били декорирани със скулптури, изобразяващи дракони, отлитащи към небето, но при реставрацията от XIX век не са били възстановени. Три каменни моста свързват сградата с двореца, а ъглите на парапетите около острова са украсени със скулптури, изобразяващи дванадесет зодиакални животни

Покои на кралицата



„Гьотечон“ (Хангъл: 교태전; Ханча: 交泰殿) е сграда, която помещава покоите на кралиците на Чосон. Намира се зад покоите на краля. Построена е около 1400, по времето на крал Седжон.

Крал Седжон, който в късния период на управлението си не бил в добро здравословно състояние, решава да изпълнява задълженията си в неговите покои, вместо в друга сграда, предназначена за това. След като много служители излизали и влизали в покоите му, решава да построи „Гьотечон“, за да може кралицата да не бъде обезпокоявана постоянно.

Сградата е изгорена по време на Японските инвазии от 1592 и реставрирана през 1867. През 1917 година, покоите на кралицата в двореца „Чандоккун“, тогава използвани от Японското правителство, били опожарени и японците разрушават „Гьотечон“, за да могат да построят отново опожареното в „Чандоккун“. „Гьотечон“ също няма типичния бял покрив – йонгмару. Съвременната сграда е реставрирана през 1994 година.

Амисан е известна градина, намираща се зад „Гьотечон“, направена от изкуствена могила. Четири шестоъгълни комина, построени през 1869 с оранжеви тухли и декорирани керемиди, красят Амисан, без да показват тяхната утилитарна функция, и са забележителен пример на формиращото се изкуство, създадено по време на династията Чосон. Комините са регистрирани като национално съкровище No. 811 на 8 януари 1985 година.

Павилион Хянгуончон



„Хянгуончон“ (Хангъл: 향원정; Ханча: 香遠亭) е малък двуетажен шестоъгълен павилион изграден на изкуствен остров, построен около 1873 от крал Коджон.

Мостът „Чуихагьо“, съпътстващ павилиона, е първоначално построен от северната страна и е бил най-дългият мост, построен изцяло от дърво по време на династия Чосон. Разрушен е по време на Корейската война. Мостът е реставриран в съвременната си форма от южната страна на острова през 1953.

Покои на кралицата-майка



„Чагьончон“ (Хангъл: 자경전; Ханча: 慈慶殿) или покоите на кралицата-майка е сграда, използвана за главна резиденция на кралица Шинчонг, майка на крал Хончон. Построена е през 1865 и е два пъти жертва на пожар и реконструирана през 1888. „Чагьончон“ е единствената сграда, която оцелява след Японската инвазия в Корея. Сградата и декорираните ѝ стени са регистрирани като национално съкровище No. 809 на 8 януари 1985 година.

Комините на сградата са декорирани с десет знака на дълголетието – пожелания за дълъг живот на кралицата-майка, докато западните стени са украсени с флорални дизайни. Издадената югоизточна част на сградата е направена, за да държи топло през зимата, докато северозападната част е направена за летния сезон. В източната част на резиденцията са се помещавали служителите на кралицата.

Библиотека



„Чипокче“ (Хангъл: 집옥재; Ханча: 集玉齋) е двуетажна частна библиотека, използвана от крал Коджон. През 1876 година голям пожар обхванал „Кьонбоккун“ и крал Коджон за кратък период пребивава в „Чандоккун“. Мести се отново в „Кьонбоккун“ през 1888, но понеже вече в „Чандоккун“ си има направена библиотека, тя просто е разглобена и преместена на днешното си място през 1891. Чипокче се превежда като „сграда, събираща жадни“.

Сградата показва сериозно заимстване от китайската архитектура, вместо традиционната корейска. Стените са изцяло изградени от тухла, което е обичайно за Китай. Освен това покривът, интериорът и колоните също са подчинени на китайската архитектура. Вероятно са искали да предадат по-екзотичен вид на двореца с различна архитектура.

„Чипокче“ е обграден от осмоъгълен двуетажен павилион от ляво и от още една сграда от дясно. Павилионът е служел за съхраняването на книги, докато сградата е част от „Чипокче“. И двете сгради са свързани вътрешно с библиотеката. Имало е още две сгради, формиращи цял комплекс, но са разрушени от японците през XX век.

Офиси на краля и правителството



„Сачонгчон“ (Хангъл: 사정전; Ханча: 思政殿) е сграда, използвана за главен офис на краля по време на династия Чосон. По време на управлението си, кралете изпълняват задълженията си и провеждат срещи с висши правителствени служители. Сградата е придружавана с две отделни сгради. Интересното при сградите е, че са оборудвани с отоплителна система, за разлика от „Чагьончон“.



„Съчонгчон“ (Хангъл: 수정전; Ханча: 修政殿) е сграда, построена през 1867 и използвана от кабинета на Чосон.

Храм Теуончон

„Теуончон“ (Хангъл: 태원전; Ханча: 泰元殿) е фамилен храм, построен през 1868 и служи за отдаване на почит към предишните поколения. Разрушен е до основи от Японското правителство през ХХ век, съвременната реставрация е от 2005 година.

Резиденция Донгунг

„Донгунг“ (Хангъл: 동궁; Ханча: 東宮) е резиденция, помещаваща коронования принц и жена му. Резиденцията има четири главни сгради, включително зала за лекции, където коронованият принц се подготвя за трона, и охранителна сграда. По време на Японската окупация е сринат. Възстановен е през 1999 година, като само две сгради от четирите са реставрирани.

Резиденция Гончонгунг



„Гончонгунг“ (Хангъл: 건청궁; Ханча: 乾淸宮) е частна резиденция, построена от крал Коджон през 1873 година.

Крал Коджон пребивавал в резиденцията от 1888 и едновременно с това я е разширявал, но на 8 октомври 1895 година императрица Мьонсонг, съпругата на крал Коджон е брутално убита от японски агенти в сградата. Тялото ѝ е било изгорено и заровено до резиденцията. Японското правителство по-късно напълно разрушава „Гончонгунг“. Съвременната реставрация е от 2007 година.

Резиденция на японския генерал-губернатор

Задният двор на „Кьонбоккун“ по време на Японската окупация е използван като резиденция на генерала-губернатор. Резиденцията е построена през ранните години на ХХ век. Със създаването на Република Корея през 1948, президентът Рий Сингмем използва сградата като официален офис и резиденция. През 1993 при управлението на президента Ким Йонг-сам, сградата на японския генерал-губернатор е премахната, за да заличи основния спомен за японския колониализъм.

Туризъм

Дворецът е отворен за посетители всеки ден, без вторник. През лятото работи от 9:00 до 18:30, а зимата от 9:00 до 17:00. Цените на билетите варират между 3000 уона (около 5 лева) за единичен билет и 1500 уона (около 2,50 лева) за група от 10 души и нагоре, като билетите за деца под 6 години и възрастни над 65 години е безплатен. В определени часове има безплатен екскурзовод. Има възможност и за комбиниран билет, който обхваща посещенията на всичките пет двореца в Сеул.

Голяма антракция за чужденците са сменящите се стражи при портата „Гуанхуамун“. Смяната на стражите се осъществява всеки ден пред портата от 10:00 до 15:00 часа.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Цар Седжон Велики


Статуя на Седжон Велики

Цар Седжон Велики (на корейски: 세종대왕, с ханджа: 世宗大王) е мъдър цар от династията Чосон, който управлява Корея между 1418 – 1450. Управлението му се свързва с обединяването на корейската нация в една държава и с изобретяването на корейската писменост хангъл.

Седжон е роден на 7 май 1397 година и е третият син в семейството на цар Теджон. Докато е млад, Седжон показва увлечение по науката и ясно си проличава, че отношението на баща му към него е по-добро от отношението към останалите му братя.

Най-старият син на Теджон и законен престолонаследник осъзнава, че не разполага с нужните качества, за да бъде владетел, и предлага най-малкият му брат Седжон да поеме властта в ръцете си, след което напуска Сеул и започва да води усамотен живот в планините на Корейския полуостров. По-малкия му брат се замонашава, с което пътят на Седжон към трона се открива. През август 1418 година, цар Теджон абдикира и на престола се възкачва най-малкия му син Седжон.

Цар Седжон е много уважаван корейски владетел, един от двамата корейски царе, удостоени с титлата Велики, вероятно защото въпреки че бил начетен и способен владетел, се вслушвал и в думите на обикновения човек. Цар Седжон се смята и за създател на корейската азбука хангъл, която от началото на 20 век постепенно започва да измества китайските йероглифи от употреба и днес тя е предпочитаното средство за писане на корейски език.

След възкачването си на власт през 1418 година, цар Седжон постига успех в няколко последователни военни начинания, като отблъсква японските пирати, нахлуващи от изток и успява да обедини цялата нация в единна държава, чийто територии достигат до съвременната граница между Китай и КНДР.

В резултат от усложненията на диабета, от който боледува, цар Седжон умира през 1450 година, оставяйки след себе си разцъфтяваща в политически, военен и социално-културен контекст държава.

Гробницата на цар Седжон в Южна Корея

Днес, името на цар Седжон носят много улици и жилищни квартали в корейските градове, а образът му може да бъде открит и на банкнотата от 10 000 вона. Тече строителството на нов град, който ще носи името на известния владетел, и ще замени Сеул като столица на държавата.


Създаване на корейската азбука хангъл

До създаването на корейската азбука (хангъл), корейският език се изписва с помощта на китайските йероглифи. Освен че те не предават точно фонетичните особености на корейския език, тяхното изучаване е продължителен и труден процес. В стремежа си да улесни народа в процеса на неговото ограмотяване, цар Седжон поръчва създаването на хангъл. Скоро след това е написана и книгата Хунмиджонгъм (на корейски: 훈민정음, с ханджа: 訓民正音), която представлява ръководство за употребата на новосъздадената писменост.

В началото, хангъл е определен за „просташко писмо“, защото по онова време владеенето на писмен и говорим китайски език се счита за престижно. Макар че в първите години след създаването си, хангъл се използва предимно от жените за размяна на писма помежду им, по-късно азбуката придобива по-широка популярност и днес употребата на китайските йероглифи в корейския език (ханджа) е много рядка. Въпреки това, в южнокорейските училища все още се изучават 1800 йероглифа. За разлика от Южна Корея, в КНДР ханджа отдавна (по-точно от 1949г.  ) са излезли от употреба.

Създаването на корейската писменост е важно не само от лингвистична гледна точка, защото тя представлява стъпка срещу асимилацията на корейския народ от китайците.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Цар Седжон Велики

[Hatshepsut]

Корейската азбука Хангъл


Думата хангъл, написана на хангъл

Хангъл (한글) е азбуката, чрез която се изписва корейският език. Представлява отделен скрипт от ханча, която е логографски вариант на китайската писменост, използвана за изписването на корейския език. Създадена е през 1443 г. от четвъртия владетел от династията Чосон Седжонг Велики и днес е официална в КНДР, Република Корея и автономната префектура Янбиан в Китай, населена с корейци. В КНДР азбуката се нарича чосъонгъл (조선글). Състои се от 14 основните съгласни и 10 основните гласни знаци.

Съвременното наименование хангъл (на корейски: 한글) е създадено от Джу Шигьонг през 1912 г. Хан (на корейски: 한) на старокорейски означава „велик“, а „гъл“ (на корейски: 글) е корейската дума за „писмо, писменост“. Han може да се разбира и като синокорейската дума 韓 „корейски“, и така името може да бъде тълкувано като „корейска писменост“ или „велика писменост“.

Официални наименования

Съвременното наименование хангъл (на корейски: 한글) е въведено от Джу Шигьонг през 1912 г.
В Северна Корея е разпространено названието чосъонгъл (на корейски: 조선글), поради факта, че Корея е наричана Чосъон.
Според учените първоначално азбуката се е наричала хунмин чъонгъм (на корейски: 훈민정음 или 訓民正音.

Други наименования

Уригъл (на корейски: 우리글), „наша писменост“ – името се ползва едновременно в двете части на Корея.
Куксо (на корейски: 국서 / 國書) и кукмун (на корейски: 국문 / 國文), „национална писменост“ – тези наименования са ползвани в началото на 20 век, но днес се смятат за остарели.
До началото на 20 век в литературата хангъл практически не се е употребявал. Смятало се е, че е доста прост и недостоен за употреба. Вместо него се е използвала китайската форма ханча. Поради това литературният елит в Корея е наричал хангъл и с надменните имена:

Онмун (на корейски: 언문 или 諺文; „народна писменост“).
Амгъл (на корейски: 암글; „женска писменост“). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, ин, който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род.
Ахеткъл (на корейски: 아햇글 или на корейски: 아해글; „детска писменост“).
Тези названия днес се смятат за остарели. Ханча днес се използва рядко в Южна Корея и практически е излязла от употреба в Северна.

Корейската азбука - съгласни и гласни звуци

История

Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443 г. по заповед на четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики.

Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на тибетски език и санскрит написана на брахми.

Хангъл, подобно на индийските разновидности на писменост, е фонетична писменост, при която на всеки звук съответства и знак. Някои от знаците в хангъл са сходни на деванагари. Според лингвиста Хари Ледярд един от източниците за създаване на хангъл е монголската квадратна писменост, създадена от Пагба лама.

В основни линии хангъл бил завършен в края на 1443 или началото на 1444 г. През 1446 г. е публикуван в документ, озаглавен „Хунмин Чъонгъм“ (Наставления към народа за правилните звуци). Азбуката е наречена на този документ, а денят, в който е издаден (9 октомври), се отбелязва като „Ден на хангъл“ в Южна Корея. В Северна Корея аналогично, датата е 15 януари.

Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците, след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940 г. при откриването на документ от 1446 г., озаглавен „Хунмин Чонгъм Херйе“. Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните – от позицията на философията ин и ян и хармонията на гласните. Седжонг обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни.

В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език, те признавали единствено ханча. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар от династия Чосъон Йонсангун забранил изучаването на хангъл през 1504 г., както и забранил използването му при изготвянето на царски документи. Така хангъл останал да се използва единствено от жените и малограмотните слоеве от населението.

В края на 19 век, след опитите на Япония да разпространи своето влияние на Корейския полуостров, в страната набира подем национално движение. В резултат на това хангъл става национален символ. След реформата Кабо (на корейски: 갑오 개혁 или 甲午改革) през 1894 г. хангъл за първи път започва да се използва при изготвянето на официални документи. През 1910 г. Япония анексира Корея. В противодействие на окупацията хангъл се преподава в корейските училища. Така корейците успяват да се противопоставят на политиката на културна асимилация от страна на своя окупатор. Хангъл се превръща в стандартен език на 29 септември 1933 г. През 1940 г. е издадена и система за транскрибиране на хангъл на други езици. През този период корейската писменост се изписвала смесено – на хангъл и ханча. С това наподобявала японската система, като лексикалните корени се изписвали на ханча, а граматическите – на хангъл.

След като през 1945 г. страната получава независимост от Япония, хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханча отстъпва място, като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене.

Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през 1930-те години са правени опити за романизация на корейския език и употребата на латинската азбука в писмената му форма. В средата на 1950-те години руският професор Александър Холодович разработва система за транскрипция на хангъл към употребата му на кирилица. Скоро след това системата е доразработена и от Лев Концевич, поради което е наречена Система на Концевич.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хангъл

[Hatshepsut]

Национално знаме на Южна Корея

Националното знаме на Южна Корея, наричан още „Таегуки“, представлява бял флаг с червено-синя емблема Ин-ян в центъра му с четири от триграмите Багуа около нея. Белият цвят е националният цвят на Корея, символизиращ мир и чистота, а червеното и синьото са цветовете съответно на добрите и злите сили.

Централната емблема изобразява Вселената като единно цяло. В тази фигура са изобразени противоположните енергии „ин“ и „ян“, които се обединяват и взаимодействат. Перпендикулярно на линиите, съединяващи двата противоположни ъгъла на флага и отдалечени от централната емблема, са разположени триграми:

	природа	сезони	посока	добродетел	семейство	елемент	значение
☰	небе	пролет	изток	човечност	баща	въздух	справедливост
☵	луна	зима	север	разум	син	вода	мъдрост
☷	земя	лято	запад	възпитание	майка	земя	живина
☲	слънце	есен	юг	справедливост	дъщеря	огън	плодовитост

Черният им цвят символизила бдителност, справедливост и целомъдрие. Заедно, четирите символа, допълват значението на централната емблема.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Южна Корея


Предишни знамена

Национален флаг от 1883 до 1910г.


Щандарт на Корейската империя (1897-1910)


Знаме на Корея, изполвано от временното правителство в изгнание по време на японската окупация 1919-1948

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Республики Корея

[Hatshepsut]

Герб (Емблема) на Южна Корея


Емблема на Република Корея (от 1997г.)

Гербът на Южна Корея (от хералдическа гледна точка - емблема) е приет 1963 г. В центъра му е поместен традиционния символ за страната, заобиколен от пет стилизирани венчелистчета и панделка, на която е изписано „Република Корея“ с йероглифи на хангъл. Ин и Ян представляват мирът и хармонията. Петте венчелистчета представят националното цвете на Южна Корея — Hibiscus syriacus.



Дървовидната ружа (Hibiscus syriacus), (известна и като градински хибискус, сирийски хибискус, на корейски: 무궁화 мугунхуа), е вид цъфтящо растение от семейство Слезови. По произход е от южноцентрален и югоизточен Китай, но е широко разпространено, особено в Азия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дървоводна ружа

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Южна Корея


История

Държавна емблема на Корея (1392-1897)


Герб на Корейската империя (1897-1910)


Емблема на Република Корея (1948-1963)


Емблема на Република Корея (1963-1997)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Эмблема Республики Корея

[Hatshepsut]

Химн на Република Корея

„Егукга“ (애국가 / 愛國歌) е националният химн на Южна Корея. Превода на заглавието е „Песен за любов към страната“ или „Патриотична песен“.

Предполага се, че текстът е написан около 1900 г. от политика Юн Чихо или бореца за свобода Ан Чан-хо. Първоначално песента се е пеела върху мелодията на шотландската песен „Auld Lang Syne“. През японската окупация (1910 – 1945) песента е забранена.

През 1937 г. живеещият в Испания корейски музикант Ан Еак-те композира музиката на „Егукга“. Песента е изпълнена с новата мелодия на церемонията по основаване на Република Корея на 15 август 1948 г. и същата година е приета като национален химн.


На корейски

1절

동해물과 백두산이 마르고 닳도록
하느님이 보우하사 우리나라 만세.

2절

무궁화 삼천리 화려강산
대한 사람, 대한으로 길이 보전하세

남산 위에 저 소나무 철갑을 두른 듯
바람서리 불변함은 우리 기상일세.

3절

가을 하늘 공활한데 높고 구름 없이
밝은 달은 우리 가슴 일편단심일세.

4절

이 기상과 이 맘으로 충성을 다하여
괴로우나 즐거우나 나라 사랑하세

На български

1
Докато настъпи денят, когато Пектусан се изтрие и водите на Японско море пресъхнат,
нека Бог ни защити и предпази страната ниǃ
Хибискус и три хиляди ли пълни с прекрасни планини и реки.
Корейците, по корейския начин винаги остават верниǃ

2
Докато върхът на планината Намсон устоява, непроменен от вятъра и студ,
сякаш обвит в битка, ще окуражи жилавия ни дух.

3
Есенното небе е огромно и празно, високо и облачно,
ярката луна е като сърцата ни – единна и вярна.

4
С този дух и този ум
в страдание или радост нека обичаме страната сиǃ

https://bg.wikipedia.org/wiki/Егукга



"Aegukga" South Korea National Anthem English lyrics

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Герман Ким "Республика Корея" (на руски език):

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6770

Книгата е доста обемиста - 584 страници.

[Hatshepsut]

Корейска война (1950-1953)

Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 до 27 юли 1953 и първият горещ конфликт в рамките на Студената война; сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, но и много други държави изпращат свои войски. Съюзниците на Северна Корея са Китай, с военни подкрепления, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.

В края на Втората световна война Съветският съюз изтласква японците от Корейския полуостров. Съветската армия окупира северната част, а американската – южната част на страната.

Войната започва с нападение над Юга от страна на Ким Ир Сен, който се надява по военен път да обедини Корея в една държава, управлявана в духа на комунистическата диктатура. В отговор Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне южнокорейците. В обстановката на политика на бойкот, предприета от СССР, ООН с решаващото участие на САЩ, контраатакува и отблъсква войските на Северна Корея до границите на Китай.

Впоследствие нито една от страните няма сигурно надмощие и войната се води с променлив успех за всяка от тях до формирането на 2 корейски държави с ясни граници, разделени от 5-километрова демилитаризирана зона. Мирен договор между САЩ и Северна Корея все още не е сключен, въпреки желанията на последната. Примирието, с което е сложен край на военните действия, става възможно след като през 1952 г. става ясно, че САЩ няма да могат да използват ядрено оръжие, за да съкрушат силите на СССР.

Териториите на двете корейски държави почти съвпадат с тези на двете окупационни зони след края на Втората световна война.

Причини и повод за войната

През 1943 г. с Каирската декларация президентът на САЩ Франклин Рузвелт, министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил и президентът на Китай генералисимус Чан Кайшъ обявяват бъдещата независимост на Корея от Япония, чиято колония тя е от 1910 г.

През август 1945 година, по силата на договор между СССР и САЩ територията на Корея бива разделена по 38-ия паралел на две зони – северна и южна, заети съответно от съветски и американски войски, способствали за капитулацията на Япония на Корейския полуостров. В съответствие с нов договор между САЩ и СССР от декември 1945 година в двете части на страната са сформирани отделни правителства.

СССР не одобряват решенията на ООН от 1948 година за провеждане на всеобщи избори в Корея, в резултат на което такива избори са проведени само в южната част на страната, а по-късно, на 15 август 1948 г., е провъзгласено създаването на Корейската република (Южна Корея). Едновременно е основана и Корейската народно-демократична република (Северна Корея), под управлението на комунистите.

САЩ струпват войски в Южна Корея, а след края на войната оставят военни съветници, които да обучават местната армия. Правителства и на двете държави желаят властта над цяла Корея. Затова през есента и зимата на 1949 година има сериозни гранични инциденти, които се повтарят и през есента на 1950 година.

Етапи на войната

Цялата война може да се разгледа в четири основни етапа:

Начало на конфликта и офанзива на войските на КНДР в територията на Южна Корея.
Десант на силите на ООН при Инчон и настъпление към границата с Манджурия на силите на ООН.
Намеса на Китай и отстъпление на силите на ООН.
Позиционна война и мирни преговори

Начало на конфликта

Северна Корея напада Южна Корея. Целта е обединение на страната. По данни на наблюдатели от САЩ и ООН, пехота и танкове на Севера преминават 38-ия паралел в 4 часа сутринта на 25 юни 1950 г., с основно направление коридора Почхон – Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район. На 25 юни на събрание на Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на кризата е приета резолюция за незабавно прекратяване на военните действия и оттегляне на севернокорейската войска на север от 38-ия паралел. Представителите на СССР не участват в заседанието и обявяват резолюцията за незаконна; освен това заявяват, че нахлуването на Северна Корея е било провокирано.

На 27 юни Съветът за сигурност приема втора резолюция, протестирана този път от Югославия; СССР отсъства от заседанието, а Индия и Египет се въздържат при гласуването. Взето е решение ООН да предостави помощ на Южна Корея за възстановяване от нападението, а президентът на САЩ Хари Труман да изпрати военновъздушни и военноморски сили в помощ на южнокорейските сили.

На 29 юни генералният секретар на ООН Тригве Ли се обръща към членовете на организацията с въпроса каква помощ са готови да окажат. Отначало решават, че американската авиация ще бъде достатъчна за победа над Пхенян. По-късно по въздух е дислоцирана и 24-та пехотна дивизия на САЩ. Тя встъпва в бой на 5 юли в района Осана на юг от Сеул.

Последните действия на ООН датират от 7 юли. Съветът за сигурност предлага на страните военен контингент и помощ под общото командване на САЩ. Резолюция 84 гласи, че САЩ ще назначат командващ на обединените сили и им се разрешава да използват флага на ООН в операциите против севернокорейците. На 8 юли Труман назначава генерал Дъглас МакАртър за командващ въоръжените сили на ООН в Корея, а на 13 юли за командващ 8-а американска армия е назначен генерал-лейтенант У. Уолкър. В средата на юли четири батальона от американската армия подсилват южнокорейската войска. Те настъпват към река Кум – последната естествена преграда по пътя към временната столица на Южна Корея Теджон. Форсирането на река Къмган е проведено на 17 юли, а на 21 юли Теджон пада. Ръководещият атаката генерал-майор У. Дин, командир на 24-та дивизия на САЩ, изчезва безследно в хода на сражението – оказва се, че е пленен от севернокорейците; освободен е на 3 септември 1953 година.

Пусански отбранителен плацдарм

Армията на КНДР в началото провежда успешно настъпление по западния бряг на страната, докато въоръжените сили на ООН оборудват нова укрепителна линия на североизток от изключително важния град Тег (80 км северно от Пусан). В началото на август силите на ООН създават изключително надеждна отбранителна линия, минаваща по река Нактонган на север от Чинджу до точката 30 км северно от Тег и достигаща на изток до точка северно от пристанището Пхохан, разположено на източното крайбрежие. Така при положение, че Чинджу и Пхохан паднели, подразделенията на армията на Северна Корея щели да заемат позиции на 15 км от Тег.

Пусанският отбранителен плацдарм се държи като защитниците водят ожесточени отбранителни боеве през август-септември. На запад севернокорейците атакуват Масан, но не успяват да го овладеят. Въпреки че на няколко пъти реката бива форсирана, войските на ООН успяват да удържат атаките.

Добре оборудваното пристанище Пусан бива използвано за доставка на подкрепления от войските на САЩ. Понасящите цялата тежест на военните действия 1-ва кавалерийска, 24-та и 25-а дивизия са подсилени от 1-ва дивизия от морската пехота и 2-ра дивизия от армията на САЩ.

Най-големият пробив на севернокорейските войски е на 5 септември, когато те се вклиняват по източното крайбрежие, превземат Пхохан, насочват се към Кенджу и дори застрашават Инчон. В течение на няколко дни има опасност град Тег да бъде обходен по фланга и даже да се настъпи срещу Пусан, но 24-та американска дивизия отблъсква силите на противника и те така и не успяват да организират ново нападение.

Десантът в Инчон и настъпление в посока на манджурската граница

На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия от морската пехота и 7-а пехотна дивизия правят десант в Инчон, считан за морската врата към Сеул.

Силите на ООН започват настъпление на север в направление река Ялуцзян и манджурската граница, разделени на две групировки. На запад е 8-а армия под командването на генерал Уолкър, в състав 1-ва кавалерийска, 2-ра, 24-та, 25-а пехотна дивизия от армията на САЩ, 4-ри южнокорейски дивизии, 27-а британска бригада, турски, филипински и тайландски подразделения. На изток е 10-и корпус под командване на генерал Елмонд в състав 7-а и 3-та пехотни дивизии и 1-ва дивизия на морската пехота на САЩ, две южнокорейски дивизии, и диверсионно-десантен отряд на кралската морска пехота. Първоначално настъплението не среща сериозен отпор, но към 1 ноември ситуацията рязко се променя. 24-та дивизия среща силна съпротива на 40 км от Ялуцзян. Предни отряди достигат до реката, но претърпяват съкрушително поражение. Части от 1-ва кавалерийска дивизия биват обкръжени и унищожени.

По неизвестни причини севернокорейското командване не успява да се възползва от своя успех. Войска на ООН отстъпвайки на запад влиза в съприкосновение с противника и подсилена от морската пехота прави пробив във важна стратегическа точка – язовира Чанджинх с ВЕЦ. Надолу, южнокорейски части почти без съприкосновение с противника достигат на 100 км от границата със СССР. Колона от 7-а дивизия прави пробив на манчжурската граница в района на Хесан. Окуражен от тези успехи, генерал МакАртър заповядва генерално настъпление на западния фронт, хвърляйки в бой всички дивизии. Операцията има за цел да сложи край на корейската война. За два дена (24 – 26 ноември) войските на ООН пристигат напълно безпрепятствено в Чонджу.

Включване на Китай и отстъпление на войските на ООН

На 26 ноември във войната срещу войските на ООН се включват четири китайски армии (около 200 хил. души). Отначало настъплението на войските на ООН е преустановено, а по-късно, след поредица нощни атаки, преминават в отстъпление. На 28 ноември са принудени да се оттеглят от Чонджу. Заплашени са и от обкръжение, вследствие на обходна маневра по централното направление. Американската войска прави опит да се разположи на река Чхончхонган, но същевременно мощна колона вражески войски им прави обход във фланг и на 1 декември подхожда към Сончхону, разположен на 50 км от Пхенян. Друга мощна колона китайски войски се завръща на изток, в посока пристанище Вонсан. На 2 декември тя се намира все още на 40 км от града. Над 3-та, 7-а пехотни дивизии на САЩ, 1-ва дивизия морската пехота на САЩ и корейските ударни дивизии надвисва опасност да се окажат откъснати от вонсанското пристанище, техния снабдителен център. На 6 декември е проведена евакуация от Вонсан. 1-ва дивизия морска пехота на САЩ попада в пръстен от превъзхождащи я по сила китайски войски в района на водохранилище Чаджинха, а части на 7-а пехотна дивизия на САЩ се оказва в „чувал“ в близост до Харагу. Понесли сами тежестта на първите потери, на 10 декември и двете дивизии успяват да се присъединят към колоната на 3-та кавалерийска дивизия на САЩ, която постепенно пробива напред.

По-късно 10-и корпус се отправя към морското пристанище Хиннам; там на 11 декември започва евакуация с военноморските съдове на САЩ, завършила на 24 декември. Морето при Южна Корея бива прекосено от 105 хил. войници от американската и южнокорейската армии и 91 хил. цивилни лица. На 26 декември пристига съобщение, че 10-и корпус е предислоциран на мястото на разположение на 8-а армия и образувалото се съединение е под командването на генерал-лейтенант М. Риджуей, заел този пост вместо загиналия в автомобилна катастрофа генерал Уокър. По това време действащата на запад 8-а армия постепенно се придвижва на 38-ия паралел.

В навечерието на новата 1951 година китайците предприемат голямо настъпление на запад от Сеул. Отстъпвайки Сеул, войските на ООН организирано се установяват на река Ханган и се разполагат по линията на противника на североизток от района на Пхентхек на Жълто море. Настъплението на КНДР в централния сектор преминава успешно и в течение на 10 дена (07 – 17 декември 1951) Вонджу неколкократно преминава от едни в други ръце. Градът успява да устои до 24 януари, фронтът се стабилизира, а на войските на ООН се налага да отстъпят.

Военни престъпления

По време на бомбардировките в продължение на три години загиват 20 процента от цялото севернокорейско население. Генерал Дъглас МакАртър предлага да се пуснат 30 до 50 атомни бомби и войната да свърши за десет дни, както и да направи границата на Северна Корея и Китай в непроходима радиоактивна зона, но не е получава разрешение за това.

Южнокорейската армия избива над 100 хил. души предполагаеми комунисти и симпатизанти на Северна Корея.

Севернокорейците също извършват етническо прочистване, избиват несъгласни с комунистическата политика и екзекутират военнопленици.

Контранастъплението на войските на ООН (25 януари – 21 април 1951)

На 25 януари на западната част на фронта започва операция Мълния. В резултат на бойните действия за 18 дни войските на ООН обособяват фронт до р. Ханган. На 5 февруари в средата на бойните действия е предприета операция Загон. На 11 февруари войските на Северна Корея и нейните съюзници предприемат едновременно контранастъпление и принуждават войските на ООН да отстъпят до Вонджу. Все пак на 21 февруари войските на ООН заемат отбранителен район североизточно от Вонджу.

На 7 март започва операция Разрушител – мащабно настъпление на войските на ООН по целия фронт. На 15 март без особени трудности е освободен Сеул и противникът става уязвим по целия западен фронт. В края на март войските на ООН достигнали 38-ия паралел. В първата седмица на април боя се пренася в околностите на Хвачхон и долината на река Соянган.

На 11 април Труман освобождава МакАртър от командването на войските на Далечния изток заради разногласия по въпросите за воденето на бойните действия. На поста встъпва генерал Риджуей, а командващ 8-а армия става генерал-лейтенант Дж. Ван Флит.

Сражения по улиците на Сеул

Настъплението на армията на КНДР (22 април – 8 юли 1951)

Отстъплението на севернокорейските войски спряло и станало ясно, че събират сили. Новите атаки били предприети на 22 април и скоро не останало съмнение, че целта е унищожението на 8-а армия на САЩ. 8-а армия отстъпила, но след това нанесла ответен удар. На 29 април армията изнесла силите си далеч на юг от 38-ия паралел, простиращи се по северните подстъпи на Сеул до Хичхон на изток и далеч на североизток до Японско море. На 16 май противникът започнал втория етап от настъплението си. Основният удар бил нанесен по южнокорейските сили на източния участък от фронта. Бързите ответни действия на американските части предотвратили настъплението.

На 22 май 8-а армия преминала в контранастъпление по целия фронт, преминала 38-ия паралел и продължила настъплението. Целта била да се придобие надмощие над стратегическия „железен триъгълник'' (Чхорвон – Пхенган – Кимхва), който позволявал да се контролират транспорта и комуникациите на Централна Корея и водохранилището на Хвачхон. Първоначалната разредена съпротива на противника се усилила, но към средата на юни войските на ООН успели да овладеят южната част на района.

По това време Корейската война придобила позиционен характер и в две последователни години била „Планинска битка'' водеща се в протежение на 250 км. Фронт. Арена на ожесточените боеве станали планината „Белият Кон'', хребета „Надежда“. Военновъздушните сили на ООН дотогава изпълнявайки поддръжка дотогава, нанесли удар по складова база и по транспортните артерии. Въздушните битки между американските Ф-86 и съветските МиГ-15 открили ерата на сраженията на реактивните самолети. Районът от р. Ялуцзян до Пхенян на юг получил название Алея на МИГ-овете. Превъзходството във въздуха на силите на ООН принудило северно-корейците да се установят на манчжурско летище, което било недостъпно за самолетите на ООН. Пълното господство на силите на ООН в Корейско море позволявало на корабите под флага на ООН да обстрелват севернокорейските позиции по крайбрежието. Огромна роля в Корейската война изиграли хеликоптерите. Използвали са се за доставки в тила, евакуация и превоз на ранени.

Мирните преговори

На 24 юни 1951 станава ясно, че конфликтът е към своя край. При обсъждането на Генералната асамблея на ООН съветският представител Я. А. Малик внася предложение за прекратяване на огъня в Корея. По указания на Вашингтон генерал Риджуей на 30 юни изнася предложение по радиото на военните представители на ООН и Северна Корея за преговори и прекратяване на огъня. Мирните преговори започват на 10 юли в Кесън, а след това се пренасят в Пханмунджом. Накрая е достигнато до съгласие за установяване на неутрална територия и наказания в случай на нарушения. Необходимо е било изготвянето на съглашение за изграждане на демаркационна линия и демилитаризирана зона от воюващите страни. На 27 ноември е изготвено друго съглашение за примирие, в основата на което е заложено състоянието на съществуващия вече договор.

Започнало обсъждането на проблема по инспекцията на демаркационната линия. Страните стигат до компромис: провеждането на инспекцията е възложено на наблюдатели от неутрални страни. Предложението на КНДР, че СССР е неутрална не било прието от ООН и мирните преговори застинали на място.

На 2 януари 1952 представителите на ООН в Пханмунджом предложили мирните преговори да се извършат на доброволни начала и да се освободят военнопленници. Комунистическа Корея отхвърлила това предложение и на 8 октомври 1952 г., ООН прекратила мирните преговори. Обществото настоявало пленените китайци и севернокорейци да имат право да се завърнат в родината си. ООН предполагала, че много от тях предпочитат да останат в Южна Корея.

Надеждата за примирие се подновява на 28 март 1953 КНДР обявява, че е готова да приеме предложението на ООН за размяна на болни и ранени военнопленници. Генерал М. Кларк сменя Риджуей от поста главнокомандващ въоръжените сили на ООН и заявява, че приветства възстановяването на мирните преговори.

На 11 април ООН и Северна Корея подписват спогодба за обмяната на военнопленници. През април и май 1953 г. комунистическият режим освобождава 684 пленници от войските на ООН и Северна Корея си връща 6670 пленници.

На 26 април 1953 ООН и КНДР възобновяват мирните преговори в Пханмунджон. Накрая комунистите отстъпват на ООН, заради това че нито един пленник не е върнат в родината си против волята му.

Подписването на мирния договор се състои на 27 юли 1953 г. Създадена е и 4-км буферна зона между двете страни. Тази линия увеличава територията на Южна Корея с 3900 кв. км. Създадена е международна комисия за наблюдение на примирието с представители на Швеция, Швейцария, Чехословакия и Полша.

Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ. Войната в Корея коства на САЩ 18 млн. долара. В Южна Корея без дом остават близо 2,5 млн. души. Около 1 млн. цивилни лица загиват.

Характерни особености на войната

Това е първият и единствен случай, когато общото събрание на ООН успява да вземе бързо решение и да може да го приложи, преди някоя от постоянните членки да наложи вето. Така войната може да я изнасят американците, но тя се води под флага на ООН, за разлика от по-късните конфликти – Виетнам, Афганистан, Ирак.
Използва се план за заграждане в чувал на армията на КНДР с цел разкъсването ѝ, и впоследствие нейното унищожаване (който не е осъществен).
Прави се морски десант на сравнително неочаквано място, в близост до стратегически обекти.
Широко се използва авиацията за материално осигуряване и попълване с резерви и подкрепления.
Крайно недалновидна политико-стратегическа преценка на ситуацията от страна на САЩ. Макар и КНДР да се явява агресор, зад нея стоят две велики сили, които не биха позволили толкова близо до тях да се разполагат американски части.
Флотът оказва голяма роля във войната, и по специално самолетоносачите от Тихоокеанския флот. Елитните части на САЩ – морските пехотинци – също са включени в бойни действия, като се проявяват особено в боевете при Пусан и десанта в Инчон.
Плановете на двете командвания са включвали светкавична война, бързо разбиване на вражеските сили и групировки, и завземане на важни стратегически обекти.
Войната вместо да обедини Корея, отваря нови рани и вече пред обединението на Корея по мирен път стоят и психологически проблеми.
Мирният договор е подписан с главна цел да се запази статуквото в източна Азия между Великите сили и не променя с нищо положението от преди войната.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Корейска война





Korean War overview | The 20th century | World history | Khan Academy

[Hatshepsut]

Култура на Корея

Традиционната култура на Корея представлява общото културно наследство на населението на корейския полуостров. От средата на 20 век полуострова бива разделен политически на Северна и Южна Корея, като в резултат от това поделение възникват множество културни различия между двете страни.

Начин на живот

Къщи

Корейска традиционна къща ханок

Корейските традиционни къщи се наричат ханок (хангъл:한옥). Местата където те биват построени обикновено се избират чрез използването на традиционна геомантия. Въпреки че геомантията е съществена част от корейската култура и шаманизъм от праисторически времена, тя повторно се въвежда от Китай в Корея по време на периода на Трите царства в корейската история.

Една къща трябва да бъде построена срещу хълм и да гледа на юг, за да влиза вътре колкото се може повече слънчева светлина. Този начин на строеж все още се предпочита в модерна Корея. Геомантията също играе важна роля за формата на сградата, посоката към която гледа и материала, с който се строи.

Стара корейска сламена къща

Традиционните корейски къщи могат да бъдат построени с вътрешно крило (안채, анче) и външно крило (사랑채, сарангче). Индивидуалното оформление на една къща зависи от региона, в който е разположена и богатството на семейството. Докато аристократичните семейства използват външното крило за приеми с гости, по-бедните семейства гледат домашни животни и добитък в тяхното сарангче. Колкото е по-богато семейството, толкова е и по-голяма къщата. Въпреки това е забранено на всички семейства да имат по-голяма резиденция от тази на краля, и тя не трябва да надвишава 99 кан. Кан е разстоянието между две колони в традиционната къща.

Вътрешното крило обикновено се състои от дневна стая, кухня и централна зала с дървен под. В зависимост от статуса на семейството, могат да се построят и допълнителни помещения. Бедните фермерски семейства често нямат каквото и да е било външно крило в къщите си.

Характерно за корейските къщи е използването на подово отопление (온돌, ондол) още от праисторически времена. Основните материали за строеж са дърво, глина, керемиди, камък и слама. В днешно време няма много оцелели традиционни къщи, поради използването на материали като дърво и глина. Въпреки това в днешно време корейците живеят в апартаменти и модернизирани къщи.

Вътрешен дизайн на стара корейска къща

Градини

Принципът на създаване на храмови градини е един и същ с този на частните градини създадени за лично ползване. Корейското градинарство в Източна Азия е силно повлияно от корейския шаманизъм и корейската народна религия. Шаманизмът набляга над природното и мистериозното, като се обръща голямо внимание на детайлите на оформлението на градината. За разлика от японската и китайска градина, която е изпълнена с елементи създадени от човек, в традиционната корейска градина се избягва да се поставят изкуствени елементи, като по този начин градината изглежда по-естествена.

Храмът Бурьонгса

Езерцето с лотоси е важна характеристика на корейската градина. Ако в градината има естествен поток, често в близост до него се строи беседка/павилион, позволяваща да се наблюдава водата. Терасирани цветни лехи са често срещани в традиционната корейска градина.

Облекло

Традиционното корейско облекло наречено ханбок (한복, 韓服) се носи от древни времена. Ханбок се състои от горна част – риза (чогори) и пола (чима).

Ханбок


Хварот - корейско сватбено облекло

Кухня

Оризът е характерната храна на Корея. Корейската кухня е силно повлияна от агрикултурното минало на страната. Основните зърнени култури в Корея са ориз, ечемик и боб, но се използват и много други допълнителни зърнени растения. Рибата и други морски дарове също са много важни, тъй като Корея е полуостров. От ранни времена също започват да се готвят ферментирали храни. Те включват маринована риба и туршии. Този вид храна осигурява важни протеини и витамини по време на зимата.

Ястията в Корея могат да се разделят на церемониална храна и ритуална храна. Церемониалната храна се използва когато детето достигне 100 дена живот, по време на първия рожден ден, на сватбена церемония, и на 60-ия рожден ден. Ритуалната храна се използва на погребения, при обреди свързани с предците, шамански приношения и храмова храна.

Отличителна характеристика на храмовата храна е това, че при приготвянето ѝ не използват петте подправки със силен аромат на корейската кухня (чесън, зелен лук, див рокамбол, праз и джинджифил) и месо.

Кимчи е една от най-известните храни в Корея. Кимчи са мариновани зеленчуци, които съдържат витамини А и С, тиамин, рибофлавин, желязо, калций, каротин и др. Съществуват много видове кимчи като кимчи от зеле, кимчи от краставици, ряпа, и сесам.

За церемонии и ритуали се използват оризови питки. Цветът на храната и съставките на рецептите се съчетават в баланс с ин и ян. В днешно време, сурасан (традиционна придворна кухня) е достъпна за цялото население. В миналото ястията от зеленчуци са изключително важни, но консумацията на месо днес е увеличена. Традиционни ястия включват самбап, пулгоги, синсоло, кимчи, пибимбап, и куджолпан.

(По-нататък в темата ще има специален постинг посветен на корейската кухня) 

Обекти на световното наследство

Хуасон

Красивата крепост Хуасон в Сууон, построена през 1796 г. Като една от малкото корейски крепости запазили се до днес, тя е включена и в списъка на ЮНЕСКО за културно наследство.

Хуасон (화성) - крепост, обграждаща центъра на град Сууон, Южна Корея. Крепостта е построена в периода 1794-1796 г. от крал Чонгджо, за да почете и съхрани останките на баща си – принц Садо. Принцът е екзекутиран от баща си, като бива заключен жив в сандък за ориз, защото не е изпълнил заповедта му за самоубийство. Мястото става част от световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1997 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Култура на Корея

ФБ страница "Кореистика" https://www.facebook.com/koreistika

[Hatshepsut]

Корейска архитектура


Вътрешна порта на двореца Кьонбоккун в Южна Корея

Корейската архитектура е съвкупността от всички сгради и конструкции, построени на територията на Корейския полуостров от древни времена до наши дни.

Сградите обикновено са построени върху каменна основа и покрити с извит покрив с керемиди, подпряни на конзоли и поддържани от колони. Стените са направени от пръст (кирпичени стени) и понякога се състоят изцяло от подвижни дървени врати. Разстоянието между два стълба е около 3,7 м, сградите са проектирани така, че винаги да има пространство между „вътрешната“ и „външната“ част на къщата.

Конзолната конструкция е специфичен архитектурен елемент, който е бил проектиран по различни начини във времето. Ако обикновените скоби вече са били използвани през периода на държавата Когурьо (37-668 г.), то в дворците на Пхенян например е използвана извита версия (скобите са поставени само върху капителите на колоните на сградата), което е разработено по време на династията Корьо (918-1392). Ярък пример е залата Амит в храма Пхусеок в Андонгие. По-късно, започвайки от средата на династията Корьo и преди началото на династията Чосон, под влиянието на монголската династия Юан (1279-1368), е разработена сложна конзолна система, в която скоби също са поставяни върху напречни хоризонтални греди. Намдемун в Сеул, национално съкровище на Корея, е може би най-известният пример за сгради с тази структура.

В средата на епохата на Чосон се появяват скоби с форма на крило (един пример е залата Йонньонджон, „залата на вечния мир“, Чонмьо в Сеул), които са много подходящи за слабата икономика на полуострова в лицето на постоянни нашествия. Само във важни сгради като дворци и понякога храмове, като Тхондоса, все още се използват мултикластерни скоби. Корейското конфуцианство също води до по-умерени и прости дизайни в архитектурата.

Първобитна архитектура

Реконструкция на неолитни колиби в квартал Амсадон на Кандонг-гу в Сеул

Първите жители на Корейския полуостров, които са живели в праисторическа Корея, са използвали пещери, каменни ветрозащитни прегради и преносими заслони като жилища. Находките на преносими убежища датират от 30 000 г. пр.н.е., открити в обекта Сокчан-ри в провинция Чхунчхоннам-до. По-ранни примери за архитектура на ямни домове датират от епохата на керамиката Чилмун.

Имало е и дървени къщи; пролуките между дървените трупи са покрити с глина, за да се предотврати течение. Къщи от този вид все още съществуват в планинските райони на провинция Гангуон в Южна Корея.

В епохата на керамиката Mумун сградите са били обитаеми ями (землянки) със стени от глина и покриви. Повдигнатият под се появява за първи път на Корейския полуостров в средата на епохата Мумун (850-550 г. пр.н.е.).

Долмените са били използвани като погребални структури за благородни хора от керамичната епоха Mумун (1500-300 г. пр. н. е.). Те са открити в големи количества и заедно с каменните гробници са основните примери на погребална архитектура от епохата Мумун. Има три вида мегалити: 1) южен тип (ниски, често само плоча за поддържане на камъни), 2) северен тип (големи мегалити, като стълбове), 3) горен тип (облицовъчни, без поддържащи камъни). Разпространението на долмените може да предполага някаква връзка с мегалитните култури по света.

Долмени в Кочханг - обект на световното наследство на ЮНЕСКО

Период на ранните корейски държави (приблизително II–I век пр.н.е. - III-IV век сл.н.е.)

Археологически доказателства за онодол, система за подово отопление за дома, са открити в оцелели архитектурни обекти, датиращи от ранния период на ранните корейски държави.

Според китайските текстове на Санго-чжи през този период е имало три вида корейски жилища: землянка, дървена къща или надземни къщи. Могат обаче да се идентифицират само останки от землянки. Землянките се състоят от яма с дълбочина 20-150 см и покритие от трева и глина, поддържана от триъгълна дървена конструкция, която предпазва от вятър и дъжд. Неолитните землянки са имали кръгла или овална яма с диаметър около 5-6 м с огнище в центъра. Повечето от ранните землянки са били разположени на хълмове. След като тези жилища започват да се строят край реките, ямите придобиват правоъгълна форма, а също така стават големи и с две отделни огнища. През 108 пр.н.е., след падането на кралство Кочосон, в Корея е установено китайско управление. Правителствените сгради от този период са изградени от дърво, тухли и керемиди, имащи характеристики на китайското строителство. Китайската архитектура повлиява на корейската архитектура.

Ерата на трите корейски държави (приблизително 3-4 век - 668 г.)

По време на ерата на трите корейски държави някои хора са живели в землянки, докато други са живели в къщи с повдигнати подове. Например в селището Hanseong-baekje в района Сонгдонг-ри в провинция Кьонгидо е имало само землянки, а в селището Силла в района Сиджи-донг в Тегу всички къщи са с повдигнат под.

Когурьо, най-голямата от трите корейски държави, е известна със своите планински крепости, които са построени върху наклонена повърхност. Една от добре запазените крепости на държавата Когурьо, крепостта Бегам (백암, 白巖), е построена преди 6 век на територията на днешна югозападна Манджурия. Един китайски историк отбелязва, че хората от държавата Когурьо обичат да строят великолепни дворци. Шарени плочки и декоративни системи от скоби са били използвани в много от дворците на Пхенян, както и в други оградени градове, които са били разположени в днешна Манджурия.

Руините на планинската крепост Хвандо - основното укрепление на държавата Когурьо, в Джиан, Китай. Обект на световното наследство на ЮНЕСКО, датиращ от около пети век

Религиозна архитектура

Изграждането на будистки храмове е посрещнато с ентусиазъм след разпространението на будизма през 372 г. от Северен Китай. Серия от разкопки, проведени между 1936 и 1938 г., разкриха няколко големи храмови обекта близо до Пхенян, както и в районите Чонгам-ри, Уоно-ри и Санго-ри. Разкопките разкриват, че храмовете са построени в стил Когурьо, известен като „Три зали – една пагода“, със зала на източната, западната и северната страна на пагодата и входна порта на юг. В повечето случаи пагодите са имали осмоъгълно оформление. Сградите на двореца изглежда са построени по същия начин.

Реконструкция на източната каменна пагода, която е построена по време на епохата Пекче в храма Мирюкса

Държавата Пекче е основана през 18 г. пр.н.е. и нейните територии включвали западното крайбрежие на Корейския полуостров. След падането на Кралство Нанан държавата Пекче установява приятелски отношения с Китай и Япония. По това време са построени големи храмове. Най-ранната каменна пагода от храма Мирюкса в Иксан е от особен интерес, защото показва прехода от дървени към каменни пагоди. Държавата Пекче възприема различни влияния върху архитектурата: пагодите особено подчертават своя произход от китайски модели. По-късно важни елементи от архитектурния стил Пекче са възприети от Япония.

Пекче е силно повлияна от Когурьо и Южен Китай. След като границите на държавата се разширяват на юг, столицата е преместена от Вире в Унджин (сега Конджу) през 475 г., а през 538 г. в Саби (сега Пуйо). През този период изкуството достига своя връх и надминава изкуството на Когурьо. Също така, една от характеристиките на архитектурата на Пекче е използването на извити структури. Въпреки че нито една от сградите на Пекче не е оцеляла, сега се откриват останки от недървени конструкции от трите ранни корейски държави, включително Пекче. Възможно е да се направят изводи за архитектурата на Пекче благодарение на подробното изследване на храма Хорю-дзи от Япония, чието изграждане подпомагат архитекти и занаятчии от държавата Пекче. Архитектурата на Пекче в Япония процъфтява с въвеждането на будизма през 384 г. На местата, където са се издигали сгради по време на трите ранни корейски държави, се откриват шарени плочки и други останки, както и каменни пагоди, оцелели в трудни времена, което показва високо развитата култура на Пекче.

Храмът Мирюкса, най-големият в Пекчe, е открит през 1980 г. в Иксан, провинция Чолла-Пуктo. Разкопките, проведени на това място, разкриха много факти за архитектурата на Пекче, които преди това бяха неизвестни на света. Каменната пагода в храма Мирюкса е една от двете съществуващи пагоди на архитектурата на Пекче. Храмът Мирюкса има необичайна структура от три пагоди, които са монтирани в права линия, минаваща от изток на запад. Всяка пагода има зала от северната страна. Всяка пагода и зала изглежда са били заобиколени от покрити коридори, което придава вид на три отделни храма в стила „Една зала, една пагода“. Откритата в центъра на храма пагода е дървена, а всички останали са каменни. На север и на юг от дървената пагода са открити места с голяма основна зала и централна порта.

Когато през 1982 г. бяха проведени разкопки на мястото на храма Чхонгнимса, който също съдържа място на пагода от архитектурата на Пекчe, една след друга останките от главната и лекционните зали, разположени на главната ос, бяха открити на север от него. На юг от същата пагода са открити останките от централната порта, главната порта и резервоара, разположени една след друга по главната ос. Оказа се, че храмът е опасан от коридори от централната порта до лекционната зала. Стилът "една пагода" е типичен за архитектурата на Пекчe. Това се потвърждава от резултатите от разкопките, проведени през 1964 г. на територията на района Кунсу-ри и храма Кумганса в Буйео. Въпреки това секциите на сградите на храма Кумганса, разположени по главната ос, вървят от изток на запад, а не от юг на север.

Пагодата на храма Чхонгним е една от най-старите пагоди в Корея, оцеляла до наши дни. Принадлежи към периода Baekje и се намира в Buyeo в Южна Корея

Държавата Силла е последното от трите кралства. Там са построени много будистки храмове. Един от най-известните примери за архитектура на Силла е Чхомсонде, смятан за първата каменна обсерватория в Азия. Чхомсонде е построен по време на управлението на кралица Seondeok (632–646). Тази структура е известна със своите уникални и елегантни форми.

Силла попада под будистко влияние през 527 г. Тъй като Силла не граничи с Китай, влиянието на китайската култура върху храмовете е минимално.

Хванньонса е един от ранните храмове на държавата Силла, чиято важна роля става известна след разкопки и проучвания през 1976 г. Разположена е в квадрат, заобиколен от правоъгълна стена с дължина 288 метра. Площта на зоната, ограничена от коридорите, е 19 040 m². Самгук саги (Паметта на трите кралства) посочва, че на това място се е издигала девететажна дървена пагода, висока 80 м, построена през 645 г. Основната зала съдържа голямо изображение на Буда Шакямуни върху каменен пиедестал. Построен в средата на 6-ти век, храмът Хванньонса процъфтява повече от 680 години, през което време залите му са преустройвани няколко пъти. Малко преди обединяването на полуострова под управлението на Силла през 668 г., храмът е построен в стила „Три зали – една пагода“, което рязко го отличава от храма Мирюкса в Пекче, който е построен в стил „една зала – една пагода“.

Другият главен храм на държавата Силла е Пунгванса, който сега има три нива, въпреки че аналите казват, че е бил на девет нива. Съдейки по останките, той е построена от дялани каменни блокове. Сред другите каменни артефакти са запазени камъните от колоната на флагштока на пагодата.

Пагода на храма Пунгванса

Дворцова архитектура

Много дворци, според хрониките, са били построени в Пекче. Следи от дворцова архитектура са открити в Пхусосансон (третият дворец) и на мястото на резервоара Кхуннамджи, който се споменава в Самгук саги. „Кхуннамджи“ означава „езеро в южната част на двореца“.

Чхомсондe - Кралска обсерватория

Погребална архитектура

Погребалната архитектура от периода на Трите царства обикновено е монументална. Например, по време на периода Когурьо е имало два вида погребална архитектура: първият тип са стъпаловидни каменни пирамиди, а вторият са огромни земни могили.

Погребенията в могилата Чхонмачхон са пример за монументалния стил на погребална архитектура в древната столица на Силла, Кьонджу. Гробни рисунки, датиращи от периода Когурьо, разказват историята на архитектурата от този период: изображенията включват колони с ентазис. Много от тях имали корони отгоре. Погребенията показват, че дървените скоби и рисуването върху дървени крепежи, всички характеристики на късните корейски сгради, вече са били използвани по това време.

Корея също има богато архитектурно наследство от гробници и градски стени. Тухлената гробница на крал Mурьонг (501–523) е забележителна със своя сводест таван и сводеста конструкция.

Голямата гробница на Хваннам. Там са погребани кралят и кралицата на държавата Силла.

Будистките храмове от онова време се характеризират с факта, че пред централната зала, симетрично една спрямо друга, има две пагоди по оста север-юг заедно с други сгради. Храмът Пулгукса, построен върху каменна платформа в подножието на планината Toхам близо до Кьонджу, е най-старият съществуващ храм в Корея. Храмът е основан в началото на 6 век и е напълно преустроен и разширен през 752 г. Оригиналната платформа и основа остават непокътнати днес, но съществуващите дървени сгради са били преустроени по време на династията Чосон.

Храмът Пулгукса - обект на световното наследство на ЮНЕСКО

https://ru.wikipedia.org/wiki/Корейская_архитектура

[Hatshepsut]

Корейска музика

Музиката на Корея първоначално се развива под силно китайско влияние, което води до много заеми от традиционни инструменти и музикални жанрове. В началото на 20 век в Корея се появява европейската музика (на корейски: 양악, 洋樂, Yanak), която се противопоставя на традиционната музика (на корейски: 국악, 國樂, Gugak). Гугак от своя страна се разделя на „хянгак” (собствено корейски), „танак” (корейизирана музика от династията Тан) и „аак” (придворна музика). В съвременната Южна и Северна Корея музикалната традиция се развива индивидуално.

Географското положение на Корея определя основните източници на влияние върху нейната музикална традиция; дълго време тя служи като връзка между Китай и Япония. В същото време от древни времена там се е развила собствена музикална традиция.

Древна музика

Най-древната музика на Корея са песни и танци, използвани в поклонението на Небето и Земята. Първите музикални инструменти навлизат в Корея от Западен Китай и Централна Азия чрез Lelan (Nannan), докато изобретяването на собствени музикални инструменти е паралелно. Едно от най-старите изображения на хора, свирещи музика (ок. 357 г. сл. Хр.) е в комплекса на гробниците Когурьо: по стените на Третата гробница в Aнак можете да намерите китайци, свирещи на xiao, големия гу барабан, qiao рог, zheng, лютня yuanxian, флейта и камбана nao. Стенописи от V в. сл. Хр. в Чанчуан гробница № 1 включват адаптирани китайски и корейски инструменти: напречната флейта hwenjok (корейски 횡적, 橫笛), надлъжната флейта jangso (장소), лютни ohyeon-pipha (오현비파) и wangham (완함), цитри komungo и ohyeongeum (오현금), дълъг рог daegak (대각), phiri oboe и висящ тамго барабан.

Дори когато Корея е била разделена на три държави, се появява придворната музика на Корея; тя скоро е представена на японския двор. Корейската музика, и особено когурьо, има силно влияние върху японската придворна музика гагаку. Историята на традиционната корейска музика датира от основаването на династията Корьо през 918 г. сл. Хр.

Аккаму

Предшественикът на корейската музика е музиката на праисторическите племена Akkamu (на корейски 악가무, 樂歌舞, буквално „музика, пеене и танцуване“), която се развива в тясна връзка с магически практики и ритуали на поклонение на Небето и Земята. Споменаване на един такъв ритуал, извършен от корейците Буйео в Манджурия, се съдържа в Сан-го-джи; той също съобщава, че хората от Когурьо са имали празник с танци и пеене, настъпващ на десетия лунен месец, по време на който са правили дарения на боговете. Сан-го-джи е най-старият известен източник, споменаващ корейската музика, и песните и танците, споменати там, може да напомнят за селската музика на пхунмул и шаманската музика кут.

Епоха на Трите корейски държави

Квон Ун Киунг изпълнява санджо Ким Джук Пха на каягум

След формирането на трите корейски държави Когурьо, Бекдже и Силла, които поемат културата и музикалните традиции на племената, живеещи на тази територия, и трите имат своя собствена музика, „хянгак“ (на корейски: 향악, 鄕樂). По-специално, най-ранната автохтонна музика възниква в държавата Силла под влиянието на музиката от Северен Китай и Централна Азия. Използването на komungo, което е адаптиран китайски guqin, е отбелязано още през 4-ти век сл. н. е. и се среща върху стенописи.

От хрониките на сагата Самгук и Самгук юса е известно, че музикалният ансамбъл Когурьо е свирил в двора на китайската династия Суй, като по-късно се премества в двора на династията Тан. Благодарение на това в китайски източници са запазени подробни описания на костюмите, изпълненията и инструментите на Когурьо. Следвайки Когурьо, Бекдже адаптира музиката на южнокитайските династии, а Силла, разположена далеч от Китай и други културни центрове, запазва най-дълго собствените си традиции. Музикантите от Когурьо свирят на пифа и фири, а корейската комунго цитра е изобретена тук.

Пекче заимства южнокитайските инструменти konghu, zheng (cheng) и chi (chok), както и инструмента komungo. През 6-ти век Пекче е първата корейска държава, която изпраща пратеници до японския двор и четирима музиканти с флейта hwenjok (на корейски: 횡전), komungo, phiri и три други инструмента също отиват с тях. В Нихонги също така се споменава, че през 612 г. танцът Gigaku идва от Пекче в Япония чрез танцьорка, обучена в Китай.

Поради отдалечеността от Китай, Силла развива своя собствена музика. Тя получава мощен тласък, след като крал Jinheung завладява племенния съюз Кая: един от талантливите музиканти Кaя, У Рик, донася guzheng в Корея и го превръща в gayageum и изучава трима служители на пеене, танци и свирене на gayageum, както и създава 12 произведения за gayageum (най-вероятно аранжименти на народна музика от околностите на река Нактонг).

Период на северното и южното кралство

Музикант, свирещ на daegeum

По време на периода на Северното и Южното кралство, корейизираната музика от двора на Танг „тханак“ (на корейски: 당악, 唐樂) е добавена към хянгака в Обединената държава Силла. През този период се появява и самият термин „хянак”. Хянак е представен от три струнни инструмента (на корейски 삼현, 三絃: komungo, gayageum и hyangbiba) и три напречни бамбукови флейти (на корейски 삼죽, 三竹, daegeum, jungeum и sogeum). Музиката на Обединената държава Силла е по-разнообразна, което се забелязва в произведенията, написани от Oк Пого, който адаптира qixianqin (komungo): те използват няколко гами на режима, те са по-изтънчени от пиесите на У Рик за gayageum.

Танак от епохата на Обединената държава Силла включва гочвиак (на корейски: 고취악, 鼓吹樂, военна музика), танакчо (на корейски: 당악조, 唐樂調, произведения за флейти) и помпе (на корейски: 범패, 梵唄, будистки песнопения). Гочвиак очевидно е заимстван през 664 г. от китайски експедиционен корпус, разположен в град Унджин. Според легендата помпхе е донесено в Корея от монаха Чингам. Към края на Обединената държава Силла музикалната традиция става още по-разнообразна поради заемането на нови жанрове и развитието на старите. Танак и музиката на следващите китайски династии имали най-висок статут в Корея и били ценени в двора.

Музиката на Пархае продължава традициите на Koгурьо. Те използват своя собствена разновидност на комунго, „пархае-геум“ (кор. 발해금, 渤海琴, буквално „цитра от Пархае“) и развиват автохтонна танцова школа („пархае-гьобанг“ кор. 발해교방, 渤海敎坊). След опустошаването на Пархае от киданите през 10 век, всичко, което остава от музикалната традиция на Пархae, са споменаванията в японските хроники и следите от „bokkaigaku” (музика Parhae) в японския bugaku.

Японската съкровищница Shosoin съдържа каягеум, донесен от държавата Силла.

Средновековна музика


Изпълнение на кисен

Вторият период на развитие на корейската музика е Средновековието (918-1910 г.), когато придворната музика яюе е пренесена от Китай в Корея: император Хуей-цунг изпраща инструменти и няколко произведения на корейския крал Йеджонг; по-късно този жанр се трансформира в местния “aak”. В допълнение, народната музика започва активно да се развива в Корея по това време.

Династия Корьо

Корьо развива музикалната традиция на държавата Силла и възприема новия основен китайски жанр на придворната музика, яюе, като същевременно запазва и развива хянак и танак. Хрониката на царуването на династията Корьо, съобщава, че придворната музика е разделена на китайска аак, изпълнявана близка до оригинала, и китайска танак и согак, музика от местен произход.

Музиката е наблюдавана от два придворни института: музикалния отдел на Таеаксо (на корейски: 태악서, 太樂署) и Гуанхьонбан (на корейски: 관현방, 管絃房), който изпращал ученици при придворни музиканти. Придворната музика е разделена на ритуална, церемониална и развлекателна, като например церемониалната музика включва произведения в жанровете хянак и танак. Жанрът танак постепенно губи популярност през 13-ти век. По време на периода Корьo се появяват артистите кисен.

Трите струнни инструмента и трите бамбукови флейти от държавата Силла продължават да доминират в музиката на Корьо. Към тях се присъединяват още три инструмента, донесени в Корея: барабанът janggu, haegeum и phiri, благодарение на които хянгакът на Koryo беше значително обогатен в сравнение с предишния период. Оцелелите ноти от времето на Корьо - Taeak-hubo, Siyon-hyangakbo - показват, че цялата музика от това време е написана или в пентатонична гама, или в специална гама "kyomyeongjo" (корейски: 계면조,界面調). Развитието на танак музиката поема своя курс: акомпаниментът за танци е заимстван от династията Сонг и танакът е разделен на даегок (кор. 대곡, 大曲, песни, музика и танци, изпълнявани едновременно от жени, които работели в кьобани) и саак (корейски 사악, 詞樂, пеене на музика). Единственото произведение на Корьo от жанра saak, което е оцеляло до днес, е „Пролет в Луоянг“ (на корейски: 낙양춘, 洛陽春, Nagyangchung).

Музиката в Корея се изпълнява от ансамбъл, състоящ се от panhyang (на корейски: 방향, 方響, металофон), donso (на корейски: 퉁소, 洞簫, надлъжна флейта), tanjok (на корейски: 당적, 唐笛, малка напречна флейта), танфири (вид фири), танбиб (вид пиба), аджена (цитра със струнни лъкове), теджена (15-струнна цитра), чангу (барабан ), кьобанго (на корейски: 교방고, 敎坊鼓, голям барабан) и пака (дървени кастанети).

Корея активно кани придворни музиканти от династията Сун да преподават местна китайска музика, а император Хуей-цун изпраща на владетеля Йеджонг комплекти музикални инструменти с илюстрирани инструкции за изпълнение през 1114 и 1116 г. Първият комплект включва инструменти за dasheng-xinyue, изпълнявани на приеми, а вторият - за ритуална музика dasheng-yayue (кит. трад. 大晟雅樂, опр. 大晟雅乐, на корейски „daesong-aak”); те тласнали развитието на основните придворни жанрове. Инструментите (като музиката в двора на Hui-tsung) били разделени на две групи: „за терасата“ (корейски 등가, 登歌, tynga) и „за пода“ (корейски 헌가, 軒架, honga) , това разделение е прието и от корейците. Тези жанрове се свързват с цивилния танц munmu и военния mummu. Хрониките игнорират народната музика, но е известно, че част от народната музика е включена в Daesong-aak.

След царуването на Йеджон, Сун, защитавайки се от атаката на джурчените, все още изпраща инструменти на Корьo, но вече не може да предава техники на свирене; Самият Корьo е бил зает да се защитава срещу монголите от 13 век. По това време правителството затваря Gwanhyeongban и през 1391 г. вместо него се появява „Администрацията на Аак“ (кор. 아악서, 雅樂署, aakso), която съществува до 1457 г. Почти всички придворни музикални инструменти са изгубени в резултат на монголското нашествие през 1361 г.

Династия Чосон

През 1392 г., властта преминава към династията Чосон. Придворните институции на Teakso и Aakso продължават да работят (Taeakso се занимава с hyangak и tanak, Aakso се занимава само с инструменталната част от музиката, изпълнявана в кралското светилище Jongmyo), основани са още три музикални отдела, но през 1457 г. се провежда реформа, намалявайки техния брой до две - Чанаксо (кор. 장악서, 掌樂署) и Акхактогам (Корейски: 악학도감, 樂學都監), а след известно време се сливат в единен Чанагвон (Корейски : 장악원, 掌樂院). Запазва се разделението на аак и хянгак-танак, като за музикантите за аак е заповядано да се избират от обикновените поданици, а за хянгак-танак - от низшите класи. До падането на Чосон длъжността музикант била наследствена: синовете на музикантите са регистрирани при раждането им и започвали да се обучават по музика в държавни институции на 10-годишна възраст.

По време на управлението на крал Седжонг Велики, Пак Йонг е назначен да управлява Чанагуон, който извършва реформата на аак и възстановяването на инструменти, повредени през годините на употреба; Корейците започнали да произвеждат много от тези инструменти сами. Аак започнал да се изпълнява много по-често: всяка сутрешна среща на краля с официални лица и всички конфуциански ритуали вече били придружени от аак. В същото време аак се отдалечава от китайските източници и започва да се развива самостоятелно. Изобретена е корейската музикална мензурална нотация джонганбо (корейски 정간보). През 1454 г. е завършено приложение към хрониката на Седжон-силлок, Aakpo (на корейски: 아악보, 雅樂譜).

Две произведения от жанра хянгак, създадени по време на управлението на Седжонг - Pottaepyeong (на корейски: 보태평, 保太平) и Jeongdeop (на корейски: 정대업, 定大業) - са достигнали до нас и продължават да се изпълняват ежегодно на празника на Jongmyo-jereak. В допълнение към тях са запазени Yongsan-hwesan, Mandaeup (на корейски: 만대엽, 慢大葉), Yeomillak, много песни от книгата "Oдa за дракони, летящи към небето" и други произведения.

Пиба

Жанрът танак се състои от „саак“ (акомпанименти за придворни танци, които изчезнали към края на династията) и корейизирана китайска церемониална музика. Адаптирането на танака е в разгара си - от 13 китайски инструмента, използвани преди това само в този жанр, останали само пет (panhyang, tejen, tanjok, tanphiri и tongso); Haegyum и Wolgyum (кор. 월금, 月琴, щипков струнен инструмент с кръгло тяло), донесени от Китай, са били използвани само в хянгак, още шест (пак, кьобанго, джангу, танбиба, аджен и таепьонгсо) са станали еднакво използвани за хянака и танака. Изобретена през 15-ти век, мензуралната нотация Чонганбу (на корейски: 정간보, 井間譜) става първата в Азия, като по този начин повлиява на развитието на музиката в целия регион.

След японските и монголските нашествия през 16-ти и 17-ти век много високопоставени музиканти бягат или са убити, в резултат на което развитието на придворната музика се забавя, докато народната музика започва да се развива бързо. Броят на музикантите за представления бил намален наполовина или три пъти от Министерството на музиката (на корейски: 장악원, 掌樂院, jangagwon), камбаната на таекджон (на корейски: 특종, 特鐘), каменния гонг таекион ( корейски: 특경, 特磬), са изключени от ансамблите, флейта хун окарина (кор. 훈, 塤), флейта куан (корейски 관, 管), лабиални органи хва (корейски 화, 和) и Уу (корейски 우, 竽), gomungo, gayageum, hyangbibu, wolgeum и haegeum - оркестрите от късния Чосон се превърнали предимно в духови оркестри. Единствените две произведения от жанра танак, оцелели и при двете вълни на японско и монголско завоевание, са Pohoja (보호자) и Nagyangchun (Пролет в Луоянг).

Фолклорната музика и музиката на средната класа, от друга страна, претърпяват подем с процъфтяването на класическите лирични песни kagok, инструменталната сюита yeonsan-hwesan, kasa, драматични песни pansori и инструментални композиции санджо с бързо темпо. Kagok и yeonsan-hwesan се изпълняват в развлекателни клубове, което ги прави изключително популярни сред широката публика. Първият е по-сложен и изисква ансамбъл от професионални музиканти, той се развива от ранния чосонски жанр saktaeyop (на корейски: 삭대엽, 數大葉) през 19 век; вторият възниква в края на 18 век от молитвата и с течение на времето става инструментален. Kasa, за разлика от kagok, включва малък ансамбъл с чанго барабан и един или два духови инструмента. Pansori вече е популярен в края на 18 век и се смята, че има четири основни компонента: герои, завладяваща история, ритъм и мелодия и актьорска игра. В края на 19 век, благодарение на аранжимента на шамански мелодии за каягим, се появява санджо.

[Hatshepsut]

Съвременна корейска музика


Изпълнение на гугак

Модерният период започва малко преди завладяването на Корея от Япония през 1910 г. и се характеризира с проникването на европейското изкуство в Корея: музика, танци, театър и други; в същото време те получават моментално одобрение от обществото. През този период музиката се разделя на „традиционна“ (корейски 구각, 國樂, гугак) и „модерна“ (корейски 양악, 洋樂, йонак)

Преди японската окупация

Изпълнение на пансори

След 1894 г. държавната система за регулиране на музиката се променя коренно. Преди това всички музиканти трябвало да се регистрират в Чанагвон, синовете, родени от тях, също били регистрирани и веднага започвали да получават издръжка. От 10-годишна възраст те преминавали основно образование в Адонбан (на корейски: 아동방, 我東方), след завършването им трябвало да се преместят в Чаннебан (на корейски: 장내방, 將來房), за да получат висше образование. След успешно полагане на изпита човек получавал правото да преподава сам, както и да се присъедини към Chhamsanban (кор. 참상방, 参上房) и да участва пълноценно в представления. След реформата Jangagwon, който преди това е бил администриран от Министерството на церемониите, е прехвърлен към отдела по въпросите на кралското домакинство, преименуван няколко пъти и в крайна сметка през 1910 г. получава името „Aaktae“ (на корейски: 아악 대, 雅樂隊), а броят на музикантите в него намалява от 305 постоянни на 189 временни. От 1907 г. титлите „Главен майстор на корейската музика“ и „Майстор на корейската музика“ (корейски 국악사장, 國樂師長 и корейски 국악사장, 國樂師) се появяват в Чангагуон - това е първият път, когато използван е терминът „гугак“ (на корейски: 국악, 國樂, буквално „национален“, т.е. „корейска музика“) в Корея; той е заимстван от японски благодарение на чиновника Магата Танетаро.

През 1902 г. се появява театър Хьомнюлса (на корейски: 혐뉼사, 協律社), насочен към професионални изпълнители на народна музика, предимно пансори. Той съществува четири години и през 1908 г. на негово място се появява първият европейски театър в Корея, Wongaksa (на корейски: 원각사, 圓覺社). Въз основа на пансори и акробатични изпълнения е създаден нов жанр опера, changgeuk.

Първите произведения на европейската музика, дошли в Корея, са християнски химни; по-късно техните елементи са включени в популярната музика на страната. Освен това през 1901 г. е създаден Европейски военен оркестър, който съществува 14 години. След разпадането му повечето музиканти започват да преподават европейска музика, разпространявайки я в цялата страна.

Колониален период

След завладяването на Корея от Японската империя, много традиционни произведения изчезнали, особено ритуалната музика, въпреки че някои от тях били запазени от работници на Националния център за традиционна музика. Фолклорните произведения били запазени в музикалния отдел Чосон (на корейски: 아악과, 雅樂課, Choson Aakkwa) на първата частна музикална институция в Корея - Чосон-чонак-джонсеупсо (на корейски: 조선정악전습소, 朝鮮正樂傳習所). Музикалният отдел на Чосон предоставил възможността да се научат да свирят на гаягеум, комунго, янгеум (кор. 양금, 洋琴, вид цитра), тансо и саенгван; Западният музикален отдел имал отдели за вокал, музикална теория, орган и цигулка.

Придворните изпълнители на gisaeng стават назначени на gwanbon (корейски 권번, 券番, японски kembang) и продължават дейността си; жените, работещи в кванбон, също са запазили изкуството на пансори и санджо. Възможно е било да се  започне изучаване на kisaeng на възраст между 8 и 20 години и обучението е платено. След завършване на тригодишния курс, който включвал свирене на komungo, yanggeum, gayageum, литература, изпълнение на shijo, kagok, танци с мечове, както и рисуване и калиграфия, било необходимо да се издържи изпит; успешните кандидати получавали лиценз от висок клас kisaeng.

Аакте се преименува отново, отсега нататък се нарича Иванджик-аакпу (все още носи това име), някои музиканти получават позиции в правителството; Музикалният отдел започва да приема кандидатури от млади музиканти и да предоставя образователни услуги.

През 1933 г. се появява Обществото за изучаване на вокалите на Чосон и там се представят известни виртуозни музиканти на пансори с изпълнения на джангук. През колониалния период санджо се развива много активно, виртуозите на това изкуство отварят свои собствени училища; също се появяват професионални изпълнители на жанровете фолклорни песни Gyeongsodo (на корейски: 경서도, 京西道), Namdo-minyo (на корейски: 남도민요, 南道民謠) и Gyeonggi-songsori (на корейски: 경기선소리, 京畿立唱). В държавните училища започва да се преподава западна и японска музика вместо традиционна музика; през 1910 г. е съставен специален списък „Колекция от песни за образование“ (на корейски: 보통교육창가집, 普通敎育唱歌集 pothon kyoyuk changajip), състоящ се от преведени японски народни песни, както и транскрипции на християнски химни и европейски народни песни.

Изтъкнати музиканти от колониалния период, които са играли важни роли в музикалния свят под управлението на Япония, включват автора на първото модерно корейско произведение Хонг Нанфу и композитора Лий Санджун. Сред най-видните музиканти, участващи в западната музика, много са били колаборационисти.

Период на независимост

Развитието на западната музикална композиция се ускорява, след като Корея печели независимост от Япония, а през 60-те години се появи ново поколение композитори, които активно изучаваха западната музикална школа и напълно се отдалечиха от традициите на Kagok. През 80-те години се появяват композитори, които включват kagok в произведенията си, но не намират подход към местните слушатели. В същото време композиторът Юн Исан става широко известен в Европа, използвайки елементи от традиционната корейска музика в творчеството си.

Придворна музика

Ритуална музика

Аак е ритуална музика, донесена от Китай и изпълнена на точни копия на китайски инструменти. Само две творби в този жанр са оцелели. Aak рядко се изпълнява в наши дни, въпреки че има финансирани от правителството организации като Националния център за корейски традиционни сценични изкуства (на корейски: 국립국악원), които се опитват да запазят древните форми на корейската музика.

Конфуцианската ритуална музика (на корейски: 문묘 제례악, 文廟祭禮樂, munmyo-jereak) идва в Корея през 1116 г.; в съвременна Южна Корея се изпълнява в главния конфуциански храм Mунмьо. Конфуцианската музика се изпълнява последователно от два оркестъра и се придружава от танци.

Музикално представление в светилището на предците (на корейски: 종묘 제례악, 宗廟祭禮樂, jongmyo-jereak) се провежда всеки май. Това изпълнение има много общо с конфуцианската ритуална музика, по-специално, изпълнява се от два оркестъра, но наборът от инструменти е различен (добавяне на духови daegeum и tanphiri и перкусии panhyang).

Хянак

Повечето от произведенията на придворната музика принадлежат на хянак, по-специално най-старият и най-известният от тях е „Sujecheon“ (на корейски: 수제천, 壽齊天). Основната тема принадлежи на подобен на обой инструмент пхири и флейти daegeum, интервалната система (както във всички хянаки) е пентатоника (до, ми бемол, фа, сол, си бемол). Обикновено хянак използва четири модалности, а типичният ансамбъл съдържа две пхири, напречна флейта, хегеум, аджен и джангу.

Танак

Танак е корейизирана китайска музика от династията Тан (и Сун). Подобно на хянака, тханът има пентатонична гама. Исторически се е изпълнявал пред придворни и на банкети (в последния случай заедно с ханака).

Военна музика

Когато се изпълнява военна музика, оркестърът е разделен на две части: начело на шествието има по-силен ансамбъл от медни духови духови и ударни инструменти на taechhwitha (кор. 대취타, 大吹打 или кор. 무령지곡, 武寧之曲), а в опашката, зад носилката, на която яздел императорът, била по-тихата chwitha (кор. 취타, 吹打, също кор. 타령, 槪念, tharyong), която включва дървени духови инструменти, струнни и chwago барабан (корейски 좌고, 座鼓).

Течвитха

Чонак

Чонак (на корейски: 정악, 正樂) е инструментална и вокална музика, която се развива сред висшите класи по време на периода Чосон. Основният репертоар се състои от сюитата Yongsan-hwesan и Sujecheon. Самата дума „чонак” се появява в началото на японската окупация. Въпреки факта, че формално чонак не е включен в придворната музика, той също не принадлежи към истинската народна музика; освен това някои произведения на чонак се използват в придворната музика, поради което в някои източници той се групира заедно с придворните жанрове.

Корейска народна музика

Корейската народна музика е разнообразна и сложна, но всички видове използват един и същ набор от ритмични модели, наречени чандан (на корейски: 장단), както и характерни гами.

Инструментална народна музика

Санджо

Санджо произхожда от Югозападна Корея (Jeollado) през втората половина на 19 век и се развива заедно с пансори и шинауи. Това е инструментална музика с голямо разнообразие от ритмични модели и ускоряващо се темпо, изпълнявана от солов инструмент и чангу барабан. Най-важната роля в развитието и развитието на санджо в отделен жанр изиграва Ким Чанджо (корейски: 김창조, 金昌祖) - първите произведения на санджо са няколко шамански мелодии, аранжирани за гаягеум. По-късно, в началото на 20 век, санджо са създадени за komungo, daegeum и haegeum.

Нонак (пунгмул)

Изпълнение на Нонак

Нонак (на корейски: 농악, 農樂), или пунгмул, разработен предимно сред селяните и все още се изпълнява предимно на открито. Има много регионални жанрове и стилове на изпълнение, но всички разновидности включват музика, акробатични изпълнения, танци и пеене. Музикални инструменти за нонак - малък и голям гонг, чангу барабани, пук и сого.

Вокална народна музика

Вокалната музика се развива заедно с поезията и е свързана с жанра чонак.

Кагок

Kagok се смята за скъпоценен камък на лирическата песен и е включен в списъка на най-важното нематериално наследство на Корея, както и в списъка на ЮНЕСКО за нематериално световно наследство. Kagok се изпълнява соло в съпровода на komungo, sephiri, daegeum, haegeum и janggu. Песните за мъжки глас се наричат „намчан“ (на корейски: 남창, 男唱), за женски глас – „йочан“ (на корейски: 여창, 女唱). Някои от kagok се изпълняват с думи, взети от жанра сиджо.

Сиджо

Sijo са кратки лирически песни, състоящи се от три реда по 14-16 срички. Sijo печели популярност сред yangban по време на периода Чосон, въпреки че възниква в края на периода Корьo. През втората половина на 17 век сиджо става популярно сред хората. Разновидност на sijo, наречена "sasol-sijo", има дълги първи два реда и трети ред с правилна дължина. Sasol-sijo е по-близо до музиката на обикновените хора и често съдържа сарказъм и ирония, както и любовна тема.

Каса

Наративните песни на casa са относително дълги и по-малко формализирани от другите вокални жанрове. Играчите на Casa са ценени заради способността си да използват фалцет, вибрато, динамика и сила на звука. Обичайният акомпанимент включва daegeum и janggu.

Пансори

Изпълнение на Pansori, изпълнено от Ahn Sukseong

Пансори, подобно на санджо, произхожда от Чола-до. Отхвърлените музиканти куандае, които създават и предават пансори, изпълняват произведения в този жанр на градските площади и пазари, както и в домовете на богати корейци. Думата "пансори" се състои от две думи - "място за срещи" и "пеене". По време на зенита на славата на пансори през 19-ти век, композиторът Шин Джехьо пренаписва, с многобройни подобрения, текстовете на шест известни пиеси на пансори, пет от които се изпълняват и до днес. В началото на 19-ти и 20-ти век от пансори и европейския театър се появява нов жанр, janggeuk.

Произведенията на Pansori се изпълняват от соло певец в съпровода на пук барабан, като барабанистът понякога крещи окуражаващи думи като „добре!“ „Продължавай все така!“. Пеенето е съчетано с речитативни и актьорски умения. Мелодията е организирана в ритмични цикли „чандан“ и ладове „чо“.

Народна музика

Фолклорната музика в корейската култура е разделена на регионално chōseok minyo (hyangtō minyo), популярно chŏngseok minyo и ново shinminyo, като последният жанр се появява в началото на 20-ти век, за да се отнася до комерсиализирано разнообразие от народни песни. Корейската народна музика включва по-широка гама от стилове и жанрове от европейската музика: в допълнение към музикалното изкуство на селяните, миньо (корейски 민요, 民謠), тя включва и професионално изпълнена „народна“ музика „япка“ (корейски 잡가, 雜歌). Миньо обикновено има редуваща се форма: певецът изпълнява мелодията соло, а след това хорът я повтаря. Народната музика обикновено се записва в пентатонични или тетратонични гами и винаги е в триметър (двучастният метър е характерна черта на китайската и японската народна музика).

Религиозна музика

Будистка музика

Корейската будистка музикална традиция се различава от японската и китайската, въпреки че ранните примери са заимствани от Китай. Будистката музика включва такива изкуства като пеене (много важно в будисткия ритуал и има два жанра - pomphe и yongbul), ритуални танци и оркестрова музика на открито. От ритуалните танци са оцелели три: Nabichum (나비춤, танц на пеперуда), Parachum (바라춤, танц на чинели) и Popgochum (법고춤, танц на барабани); те се изпълняват на церемонията Yeonsanjae.

Шаманска музика

Шаманската музика е най-старият религиозен жанр и е оказала силно влияние върху народната музика. Най-важният шамански жанр е синави, импровизиран акомпанимент към танца на шаман. Ансамбълът за sinawi се състои от phiri, daegym и haegym, перкусионната секция включва jangga или пук, гонг или музикален цимбал. Sinavi се появява в южните провинции (главно Jeolla-do) и запазва местни характеристики (ритмични модели и мелодии).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Музыка_Кореи