История на Армения

[Hatshepsut]

История на Армения

Древната страна в борбата срещу бедствията

Днес Република Армения заема само част от древната арменска земя, която се простира на юг от Малкия Кавказ през арменското плато, наричано още Арменска планинска земя, до Тавърските планини.Честите земни трусове напомнят непрекъснато, че районът се намира в близост до големия геоложки разлом между континенталните плочи на Азия и Африка. Арменското плато се извисява над прилежащи към разлома територии. Географското разположение несъмнено има ключова роля в историята и културата на Армения. Превръщайки се в свързващо звено между Азия и Европа и основно търговско трасе, Армения сякаш е обречена да се бори срещу връхлитащите я бедствия. Със значителните си богатства и стратегическо разположение страната се превръща в „ябълка на раздора” за много от „свърхдържавите” в региона. Векове наред арменците се борят срещу завоеватели и окупатори – асирийци, римляни, византийци, парти, араби и турци, които, въпреки упоритата съпротива периодично нахлуват и заграбват техните земи. През тези бурни столетия с цената на всичко арменците успешно отстояват своята историческа идентичност и националните си традиции. При всички беди те успяват да запазят националната си автономия. Нещо повече – историята сякаш способства формирането на една многообразна и самобитна култура, обусловена от социални, интелектуални и религиозни фактори.

Корени на арменската нация

Арменската словесност е съхранила няколко легенди за възникването на арменския народ. Основната разказва за Хайк – едноименния герой на арменците, които наричат себе си хай, а страната си Хайк или Хаястан. Историкът от V в. Мовсес Хоренаци описва в подробности подвизите на Арам, чиято слава се простира далеч зад пределите на страната. Съседните народи назовават събратята на Хайк и Арам армени или хаи. Археологията класифицира арменската праистория към ашелската епоха (около 500 000 г. пр. Хр.), когато препитаващите се с лов и събирателство племена прекосяват огромни територии, следвайки търсещите паша стада. Първият период на разцвет за жителите на Арменската планинска земя настъпва през третото хилядолетие пр. Хр. Арменците са сред хората, открили бронза и колелото, сред първите, които започнали да отглеждат лозя. Началните писмени податки за жителите на Армения се съдържат в йероглифи на Хетското царство, издълбани в Мала Азия през 1388-1347 г. пр. Хр. Най-старият надпис, посветен конкретно на арменските земи, е издълбан през 1114 г. пр. Хр. от асирийците и се отнася до съюза на владетелите от централния район на Армения. Тамошните хора са наречени „народ на Наири”.

Урарту. Първо арменско царство

През ІХ в. пр. Хр. своеобразната конфедерация на местните племена преживява разцвет и се превръща в единна държава – Урарту. Страната продължава да се развива и, превръщайки се в една от най-силните държави в Близкия Изток, започва да се възприема като опасен противник на Асирия в борбата за надмощие в региона. Урартийците произвеждат и изнасят керамични, каменни и метални изделия, строят крепости, светилища, дворци и обекти с обществено предназначение. Един от техните напоителни канали се използва и до днес в Ереван, в столицата на Армения, в града, построен върху древната урартийска крепост Еребуни.

Пeрсийско владичество

През VІ в. пр. Хр. Урарту е присъединена към Марастан (Мидия), но скоро след това Кир ІІ Велики завладява Марастан и изтласква мидийците от страната. През VІ-ІV в. пр. Хр. Армения е под владичеството на Персия. Нейната култура и зороастрийска религия оказват огромно влияние върху духовния живот на арменския народ, който привнася особеностите на зороастризма към своите политеистични и анимистични вярвания. Под властта на персите Армения е разделена на провинции (сатрапства), всяка от които има местен управител (сатрап), контролиран от персийски чиновници. Арменците плащат огромни данъци на персите, които успоредно с това непрекъснато заграбват и имуществото на местното население. Управляващите сатрапи от династията на Ервантидите управляват страната близо 200 години, до момента, в който гърците нахлуват в Азия от запад.

Разделянето на Армения

През 331 г. пр. Хр., след установяването на властта на Александър Македонски на територията на Персийската империя, гърците назначават нов сатрап за управител на Армения – Михран от династията на Ервантидите. В империята на гърците, която се простира в цяла Азия и Европа, градовете преживяват разцвет. Същевременно се разпространяват елинистичната архитектура, религия и философия. Това оказва влияние и върху арменската култура. Намирайки се на пресечната точка на търговските пътища, които свързват Китай, Индия и Централна Азия със Средиземно море, арменските градове преживяват времена на възход, базиран на търговския обмен. Гърците оказват влияние и върху формирането на арменския вариант на зороастризма, влючващ самобитността на собствени религиозни вярвания. През 323 г. пр. Хр., след внезапната смърт на Александър Македонски империята му се разпада, а войните между неговите пълководци водят да създаването на три гръцки царства. Въпреки натиска на Селевкидската империя Ервантидите запазват контрола над най-голямото от новосъздадените царства, вследствие на което Армения е разделена на три части: Велика Армения, Малка Армения и Цопк.

Възраждане на Армения. Тигран Велики

Господството на селевкидите над Армения приключва окончателно когато през ІІ в. пр. Хр. местният генерал Арташес се провъзгласява за цар на Велика Армения и през 189 г. пр. Хр. основава своята нова династия. Арташес разширява своите територии, като определя границите на страната и обединява арменския народ. Армения достига до връхната точка на своето могъщество при управлението на Тигран ІІ Велики (95-55 г. пр. Хр.), който се провъзгласява за „цар на царете”. По негово време Армения увеличава своя военен потенциал и политическото си влияние. Според гръцкия историк Плутарх римският военачалник Лукул заявил следното за този арменски владетел: „В Армения властва Тигран, обкръжен от могъществото, което си възвърна от партите в Азия, изтласка гръцките колонизатори към Мидия, покори Сирия и Палестина и ги откъсна от селевките”. А известният римски оратор и политически деец Цицерон пише за Тигран Велики: „Той принуди Рим да трепери пред могъществото на неговите войски”. По това време границите на Армения се простират от Каспийско до Средиземно море.

Династията Аршакуни

След периода на победите на Тигран Велики около 66 г. пр. Хр. настъпва време на упадък. Синът на Тигран Артавазд ІІ царува във Велика Армения 20 години, докато Антоний и Клеопатра го отвеждат в Египет, окован във вериги. Артавазд отказва да нарече Клеопатра царица и бива обезглавен. През 64 г. пр. Хр. на власт идва новата династия Аршакуни, клон на едноименната партска династия. Не след дълго страната се превръща в буферна зона, в която римляни и парти се борят за надмощие.

Първата християнска държава в света

Приемането на християнството е едно от най-важните събития в историята на Армения. Приемайки новата религия, Армения изгражда свой специфичен християнски жизнен модел, превръщайки се по този начин в част от западния свят. През 301 г. покръстеният от Григорий Просветител (Григор Лусаворич) владетел Търдат ІІІ провъзгласява християнството за държавна религия. Така Армения става първата страна, която официално приема християнството като своя държавна религия. Това се случва 12 години преди издаването на Медиоланския (Милански) едикт от Константин Велики, с който се регламентира търпимост към християните в Римската империя. По-късно поставеният редом със светците Григорий Просветител е избран за първи Католикос (върховен патриарх) на Арменската национална църква. Сътворяването на арменската писменост през 405 г. се превръща в своеобразен обединителен фактор за арменския народ. Ученият духовник Месроп Мащоц създава арменска азбука от 36 букви (още 3 са добавени по-късно), което в контекста на сравнението със съседните страни прави Армения неповторима от гледна точка на лингвистиката и духовността. Азбуката, в която са намерили отражение множество специфични съгласни звукове, остава непроменена вече 1600 години.

Борба за вярата

Приемането на християнската религия неизбежно води до усложнения от политическо естество и предизвиква сериозно безпокойство в съседна Персия. Управляваните от Сасанидите перси се възползват от вътрешната слабост на Армения и предприемат поход с намерение да изкоренят християнството и да го заменят със зороастризъм. Общата опасност сплотява, князе, дворянство и народ. През 451 г. година предвожданите от Вардан Мамиконян арменци влизат в героична битка срещу персите на Аварайрското поле. Численото превъзходство на врага е огромно и арменците губят сражението. Вардан Мамиконян и много други герои падат на боя. След поражението на Аварайрския фронт арменците повеждат партизанска война в планинските райони. Вахан от рода Мамиконян оглавява борбата на народа и през 484 г. след победата на арменците в битката при Нварсаг свободата на вероизповедание е възстановена, Армения получава и частична автономия.

Династията на Багратидите (Багратуни)

През VІІ в. арабите нахлуват в Армения и завземат страната., а от ІХ в. се слага началото на период на независимост, през който могъщата династия на Багратидите отстоява своята политическа власт. Възстановяването на международната търговия води до ренесанс и разцвет на изобразителното изкуство и литературата. Населението на столицата Ани по онова време наброява 100 000 души, повече отколкото във всеки друг градски конгломерат в Европа. Религиозният живот е във възход и Ани се слави като „град на 1001 църкви”. В средата на ХІ в. голяма част от Армения е завладяна от Византия.

Киликийско арменско царство

Упадъкът на царството на Багратидите приключва с набезите на нахлуващите от Средна Азия нови завоеватели – турците-селджуци. Срещайки скромна съпротива от страна на отслабената Византия, турците-селджуци навлизат в Мала Азия и Арменската планинска земя. Това нахлуване принуждава множество арменци да се преселят на юг към Тавърските планини, по-близо до Средиземно море, където през 1080 г., водени от Рубен (династия Рубинян), основават Киликийското арменско царство. Близките отношения с кръстоносците и Европа водят до разпространяването на западноевропейския начин на мислене и установяване на феодални обществени отношения от европейски тип. Киликийска Армения се превръща в страна на барони, рицари и селяни. Киликийските съдии носят европейски одежди. Наред с арменски се говори по равно латински и френски. Киликийският период се оценява като „златен век” на арменското просвещение, характеризиращ се с богатство на фреските и с влиянието си върху западната миниатюра. Географското разположение на Киликия по брега на Средиземно море дава възможност на киликийските арменци да се включат в международната търговия със Западна Азия и Европа. Разцветът на Киликийското царство продължава около 3 столетия, но през 1375 година страната е покорена от египетските мамелюци. Последният киликийски владетел цар Левон VІ умира през 1393 г. във френския град Кале, а тленните му останки са пренесени в гробницата на френските крале в Сен-Дени в Париж.

Персийското владичество в Източна Армения

По времето, когато арменците в Киликийското царство преживяват разцвет, арменците в Източна Армения са подложени на набезите на монголите. По-късно, през ХVІ и ХVІІ век Армения бива разделена между османска Турция и управляваната от Сафавидите Персия. След завладяването на Арменската планинска земя арменците нямат възможност да водят независим политически живот. Шах Абас І води политика на цялостна депортация на хората от населените с арменци райони, като по този начин от една страна се стреми да остави обезлюдени области пред настъпващите части на Османската империя, а от друга – да отведе опитните съсловия на търговците и занаятчиите в новата си столица Исфахан. Арменското население на исфаханското предградие Нова Джулфа се ползва с покровителството на Шах Абас І и се превръща в един от стълбовете на икономиката на Сафавидската държава. Персите властват над Източна Армения до 1828 г., когато тя бива присъединена към Русия. През този период преобладаващата част от историческа Армения се намира под владичеството на Османската империя.

Османската империя и геноцидът на арменците

През ХІХ в. живеещите под османско владичество арменци страдат от дискриминация, високи данъци и въоръжени нападения, които се организират със съгласието на централната и местната власт. Като християни те са лишени от правна защита срещу несправедливостите. Данъците, които се събират от тях, са непоносими, нямат право да насят оръжие в една страна, където убийството на немюсюлмани често остава ненаказано, нямат право и да свидетелстват в съда от свое име. Краят на ХІХ век е белязан от дискриминационната политика на загиващата Османска империя, която стига апогея си с масовите кланета в арменските области в периода 1894-1896 г., и която на отделни места среща съпротивата на арменското население. Надеждите на арменците, че идването на власт на младотурците през 1908 година може да доведе до настъпване на по-добри времена, скоро се изпаряват. Още през пролетта на 1909 г. в Адана се осъществява ново кръвопролитие, там 30000 арменци намират смъртта си след упорита съпротива. Първата световна война предоставя отлична възможност на младотурското правителство на Османската империя да реши „арменския въпрос”. През 1915 г. е издадена секретна заповед за спешен арест и унищожаване на ръководителите на арменската общност. Служещите в османската армия арменци са изолирани, обезоръжени и зверски избити. Истанбулското правителство депортира цялото арменско население. Арменците са прокудени от своите градове и села и отведени към арабските пустини на Сирия и Междуречието. По време на насилствената депортация и „презаселване” те биват бити до смърт, набивани кол, погребвани живи, други са удавяни в реките, обезглавявани, или просто уморени от глад. Геноцидът е съпроводен от неописуема жестокост и конфискация на цялото им движимо и недвижимо имущество. 1 500 000 души загиват при този първи геноцид на ХХ в. Поредните вълни на масови кланета следват през 1918 г. в Баку, през 1920 г. в Шуши и другаде.

Първа Арменска република и съветска власт

Поражението на Османската империя в Първата световна война и разпадането на Руската империя дават възможност на арменците да обявят своята независимост. След победите над турците при Сардарапат, Караклиса и Баш-Абаран на 28 май 1918 г. е провъзгласена Арменската република. Новосъздадената държава е изправена пред непреодолими трудности – война, блокада, бежанци. Но дори и при тези условия арменците насочват цялата си енергия към решаването на жизненоважния въпрос за възстановяването на своята страна. През 1920 г., притисната едновременно от турци и болшевики, републиката престава да съществува. Съветската Червена армия навлиза в Източна Армения и на 29 ноември 1920 г. провъзгласява създаването на съветска република. През 1922 г. Армения влиза в състава на Задкавказката социалистическа федеративна съветска република, а през 1936 г. се превръща в една от републиките в състава на Съветския съюз. През втората половина на ХХ в. икономическият, научният и културният живот на Армения в разцвет, с бързи темпове се развиват информационните технологии и промишлените отрасли. Бурните промени, настъпили в Съветския съюз през 80-те години на минали век, оказват неизбежно влияние и върху Армения.

Независимост

През 1988 г. в Армения се заражда движение в подкрепа на арменците в Нагорни Карабах в тяхната конституционна борба за осъществяване на правото ми на самоопределение (този населен предимно с арменци регион е предаден на Азербайджан по разпореждане на Сталин с едно противозаконно решение на Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия от 1921 г.). През същата 1988 г. Армения е поразена от тежко земетресение, което отнема живота на хиляди хора, а доставките на хуманитарна помощ, както от Съветския съюз, така и от Запада, са блокирани от правителството на Азербайджан, което осъществява етническа чистка на арменците в Планински Карабах с помощта на специалните части на КГБ. Тези два проблема стават приоритетни в политическия живот на Армения от момента, в който за първи път през съветския период в републиката се провеждат демократични избори. През 1990 г. Арменското общонационално движение печели мнозинството от гласовете в парламента и съставя правителство. На 23 август 1990 г. Върховният съвет приема Декларацията за независимостта на Армения. По време на референдума от 21 септември1991 г. огромното мнозинство арменци гласуват в полза на независимостта – ражда се независима Армения. След обявяването на независимостта икономиката на Армения е парализирана. Току-що освободилата се република е принудена да противостои на агресията на Азербайджан и наложената от Турция блокада, да предостави убежище на 400 000 прокудени от Азербайджан арменци, както и да помогне на арменците в Арцах (арменското название на Нагорни Крабах) да се защитят от азербайджанската политика на етнически прочиствания и мащабни военни действия. С помощта на Армения и арменската диаспора по света арменците в Арцах постигат победа във войната, създават зона на сигурност около Планински Карабах и принуждават Азербайджан да сключи примирие. Мирното разрешаване на конфликта в Нагорни Карабах продължава да е един от приоритетите на външната политика на Армения.

https://bulgaria.mfa.am/bg/history

[Hatshepsut]

История на Армения


Поглед към манастира Татев от 9 век, в Южна Армения

Историята на Армения касае теми, свързани с историята на днешната република Армения, както и на арменския народ, арменския език и географските райони, считани за арменски.

Армения е разположена в платото около връх Арарат, свързан с библейското предание за Ноевия ковчег след Големия потоп. Наименованието „Армения“ (Армина) първо се среща в Бехистунския надпис на персийския шах Дарий I в края на VI век пр.н.е. като обозначение на сатрапия, която е протекторат на Ахеменидското царство, а по-късно е независимо царство на Ервандидите (с македонско влияние).

Армения е първата държава, която официално приема християнството за държавна религия (301 г.).

Историческа Армения е ареалът, в който се формира и живее арменският народ. През Средновековието западната ѝ част влиза в състава на Източната Римска империя, от XVI век е част от Османската империя, а от 1923 г. е част от Турция.

Древна история

Изворите за древната история са предимно три оцелели текста на арменски автори, всички със заглавие „История на арменците“. Първият се смята за написан през V век от Фауст – вероятно грък, а може би арменец, християнски епископ, но самоличността му не е сигурна. Вторият е Агатангелос, образован римски писар и свидетел на някои от делата на Тиридат Велики от IV век. Неговата История е писана най-рано през V век[3] и много учени са убедени, че е дело на автори от различни поколения. Третата История на арменците е от Мовсес Хоренаци, писал може би през VIII век. Той започва от митичните времена и стига до своето време, като използва разкази на арменски, гръцки и римски автори.

През 6 век пр.н.е. арменците се заселват в царство Урарту (асирийското име на Арарат), което е в упадък. При управлението на Тигран Велики (95-45 г. пр.н.е.) арменската държава достига своя зенит и става една от великите сили в Азия, простирайки се от Каспийско до Средиземно море. През своята дълга история Армения е била в съюз или владение на множество империи: на македонци, римляни, персийци, византийци, монголи, араби, османски турци и руснаци.

Средновековие

Велика Армения е независима арменска държава от 190 г. пр.н.е. до 387 г., когато попада под контрола на Римската и Персийската империя до 428 г.. През VII век е завоювано ат Арабския халифат, а с възхода на османците попада в границите на Османската империя, където остава до нейното разпадане.

Арменско кралство Киликия е средновековна държава, сформирала се от арменски преселници, бягащи от селджукската инвазия в Армения. Кралството е разположено по брега на Александретския залив в днешна южна Турция. Съществува едновременно с кръстоносните държави и влиза в различни военни съюзи, като остава относително независимо в периода между 1078 до 1375.

Нова история

От 17 век до Първата световна война голяма част от Армения е притежание на техния най-жесток поробител, османските турци, които ги подлагат на дискриминация, религиозни гонения, тежки данъци и набези. В отговор на арменските националноосвободителни движения, през 1894 и 1896 г. турците организират масови кланета, в които избиват 1,5 млн. арменци. През април 1915 г., по време на Първата световна война, се състои най-големият арменски геноцид. Наредено е арменците да бъдат изселени в пустините в Сирия и Месопотамия. Според мнозина историци, между 600 000 и 1,5 млн. арменци са убити или умират от глад. Това клане е смятано за първия геноцид през 20 век. Арменците в България в голямата си част са потомци на бежанци, спасили се от тези преследвания в Турция.

Съвременна история

Държавният университет в Ереван

Република Армения е основана на 28 май 1918 г., след поражението на Османската империя в Първата световна война. Тя просъществува обаче само до 29 ноември 1920 г., когато е завладяна от руската армия. На 12 март 1922 г. обединяват Грузия, Армения и Азербайджан, които образуват Закавказка съветска федеративна социалистическа република като Сталин включва арменската историческа територия Нагорни Карабах, населена предимно с арменци, в Съветски Азербайджан. Закавказката република става част от СССР. През 1936 г., след преустройство, Армения става отделна република в състава на СССР като Арменска ССР. През 1988 г. при Арменското земетресение загиват около 25 000 души, а икономиката също е засегната.

Армения обявява своята независимост от Съветския съюз на 21 септември 1991 г., а Нагорни Карабах с решение на местния си парламент от 1988 г. се отделя от Съветски Азербайджан. Към 2020 г. Нагорни Карабах е самопровъзгласила се непризната република в съседство с независимите републики – Армения и Азербайджан.

Диаспора

От самото начало на държавата съществува арменска диаспора, като потокът от емигранти се увеличава значително след независимостта от СССР. Около 60% от всичките осем милиона арменци в целия свят живеят извън страната. Един милион и половина арменци има в САЩ и два милиона – в Русия. Изградени са арменски общности в Грузия, Франция, Иран, Ливан, Сирия, Аржентина, Канада и др. В България техният брой е между 13 000 и 20 000 души.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Армения

[Hatshepsut]

Велика Армения


Знаме на Велика Армения

Велика Армения (на арменски: Մեծ Հայք; на старогръцки: Μεγάλη Ἀρμενία; на латински: Armenia Magna; на грузински: დიდი სომხეთი) е независима арменска държава от 190 г. пр.н.е. до 387 г. и под контрола на Римската и Персийската империя до 428 г. Границите на Велика Армения са се простирали от Каспийско до Средиземно море.

Терминът „Армения“ (Армина) първо се среща в бехистунски надпис на персийския шах Дарий I в края на VI век пр.н.е. като обозначение на сатрапия, която е протекторат на Ахеменидското царство, а по-късно е независимо царство на Ервандидите (с македонско влияние).

Династия на Арташесидите

Велика Армения по времето на династията на Арташесидите след завоеванията на Тигран Велики, със столица Тигранакерт

Влиянието на Селевкидското царство над Армения отслабва след поражението от римляните в битката при Магнезия през 190 пр.н.е. Елинистическо–арменска държава е създадена през същата година от провъзгласилия се за независим цар Арташес I. Арташес е основател на династията на Арташесидите. Той разширява владенията на Велика Армения, провежда реформи, утвърждава правото на частна собственост върху земята, основава столицата Арташат. След като Антиох Велики е победен от римляните, Ханибал се крие за известно време при Арташес в Армения.

Най-голямо могъщество Велика Армения достига по времето на Тигран Велики от 95 до 66 пр.н.е.

Най-голямо могъщество Велика Армения достига по времето на Тигран Велики от 95 до 66 г. пр.н.е., тогава се основава и нова столица – Тигранакерт. Армения управлява и се разпростира на части от Кавказ и площта, която сега е Източна Турция, Сирия и Ливан. За времето си Армения е една от най-могъщите държави на изток от римската територия, като владее богати градове-центове на еленистическата култура и важни търговски пътища на изток от Средиземно море. Тя попада под римска сфера на влияние през 66 пр.н.е. след битката при Тигранакерт и с окончателното поражение на арменския съюзник Митридат VI. Марк Антоний нахлува и подчинява царството през 34 пр.н.е., но Рим губи хегемонията си през 32 – 30 пр.н.е. по времето на Последната война на Римската република. През 20 пр.н.е. Октавиан Август договаря мир с Партското царство, оставяйки Армения като буферна зона между двете големи сили.

Впоследствие, Армения често е във фокуса на спорове между Рим и Партите, като и двете сили подкрепят противоположни суверени и узурпатори. Партското царство подчинява Армения през 37 г., но през 47 г. римляните си връщат контрола над царството.

Династия на Аршакидите

При Нерон римляните водят военна кампания (през 55 – 63 г.) срещу Партското царство, което е окупирало Велика Армения – съюзник на Рим. След като спечелват Армения през 60 г. и я губят през 62 г. римляните изпращат XV Аполонов легион от Панония при Гней Домиций Корбулон, легат на Сирия. През 63 г. изпращат допълнителни сили: III Галски легион, V Македонски легион, X Железен легион и XXII Дейотаров легион. Генерал Корбулон навлиза в територията на Вологаз I, който тогава под натиска на римляните връща Арменското царство на Тиридат I.

През 114 г. Велика Армения е окупирана от Рим и е обявена за римска провинция, но след смъртта на император Траян през 117 г. царската власт в Армения е възстановена. В резултат на връзките си с партите се повишава иранското влияние върху социалнополитическата система, език, религия и култура на Велика Армения.

Още една кампания се води по времето на император Луций Вер през 162 – 165 г., след като Вологаз IV нахлува в Армения и слага своя главен военачалник на трона ѝ. За да се противопостави на партската заплаха Вер поема на изток. Неговата армия печели важни победи и успява да си върне столицата. На трона е поставен римски гражданин от арменски произход Гай Сохаем (Gaius Julius Sohaemus), който да е удобен цар за Рим. Но по време на епидемия в римската войска, партите си връщат повечето от изгубените територии през 166 г. Поставеният („клиентски“) цар отстъпва към Сирия и династията на Аршакидите си връща властта над Армения.

След падането на партската династия на Аршакидите в Персия, наследилата я Сасанидска династия иска да възстанови персийския контрол. Сасанидите окупират Армения през 252 г. Все пак през 287 г. Тиридат III е върнат като цар от римските войски, които отблъскват врага. Скоро след това Тиридат приема християнството за официална религия на царството. Традиционно сочената дата е 301 г., по-рано отколкото много от историците датират приемането му от Константин I Велики и десет години по-рано от Медиолансият едикт.

През 387 г. Велика Армения е разделена между Източната римска империя и персийците. Западна Армения бързо става провинция на Римската империя под името Малка Армения; Източна Армения остава царство в границите на Персия до 428 г., когато местната аристокрация сваля царя ѝ, и сасанидите поставят губернатор на негово място. През 885 г., след години на римско, персийско и арабско управление, Армения си връща независимостта под управлението на династията на Багратидите.

Подробно описание на историческият, административен и политически статут на древната и ранносредновековна Армения в границите на Велика Армения и намиращата се на запад от нея Малка Армения, се съдържа в „Географски световен атлас“ (Ашхарацуйц) съставен от Мовсес Хоренаци и Анания Ширакаци – арменски географи и историци през V и VII век. По времето на съставянето на атласа съществуването на държава с името Велика Армения е в миналото, но терминът „Велика Армения“ се използва, за да се посочи ареала на местообитание на коренния арменски народ.

Строителство и архитектура

Както Арташесидите, така и техните предци, се изявяват като добри продължители на строителните традиции на Урарту. По тяхно време са построени няколко големи града – Нахджаван (сега Нахичеван), Арташат (161 г. пр.н.е.), Армавир, Зарехаван и други. Доизграждат се и вече създадените Аршамашат в Цопк, Аркадиакерт, Ван (на мястото на старата Тушпа, столица на Урарту), Ервандакерт.

Сериозен принос за строителството в страната има Тигран II Велики, който през 77 г. пр.н.е. основава на юг новата столица Тигранакерт. Градът е с добра планировка и градоустройствено решение – в центъра му са издигнати дворци, храмове, тържища, открит амфитеатър, подобен на този в малоазиатския Пергам. Такъв театър е построен и в старата столица Арташат. Страбон и Херодот пишат с възхищение за красотата и богатството на тези градове.

Разкопките на някои от градовете, като Армавир и Арташат, които се намират на територията на днешна Армения, дават богата информация за бита и културата на древните арменци. Технологията и стилът на градеж да сградите показва едно плавно преливане от урартийските строителни традиции, към римско-елинските принципи.

В началните векове от новата ера са издигнати нови градове и се доизграждат вече съществуващи като например Вардгесван, който е превърнат в столица от цар Вахаршак I (Артаваз II) и наречен от него Вахаршапат. Днес това е град Баграмян (Ечмиадзин) в провинция Армавир на Армения.

Храмът в Гарни

Добър пример за строителството от онова време е изградената през I век от Търдат I (Тиридат I) лятна резиденция-крепост Гарни, на около 30 km северно от Ереван. Там е издигнат прочутият езически храм, посветен на Михър, който днес е напълно възстановен, като са използвани собствените му каменни блокове, пръснати наоколо. Храмът, построен в елинистичен стил, оказва внушително въздействие, благодарение на мощните си колони и класически пропорции. Изграден е, заедно с крепостта, от която са останали само руини, от дялани каменни блокове, свързани с железни скоби. Всички постройки са пострадали от силно земетресение през 10 век.

По принцип езическите храмове впечатляват повече с монументалната си външност и значителните си размери. Вътрешното им пространство е сурово и неприветливо. Там се намира олтарът-жертвеник, но достъп до него имат само жреците и избрани хора, тъй като храмът е жилище на бога, а простосмъртните стоят отвън.

Изобразителни изкуства

Многократните нашествия, превратната съдба на арменците, погромите и разрухата, днес ни лишават от голяма част от източниците на информация за цивилизацията, процъфтявала там през Античността. Няма никакви запазени следи от живописта от онова време и за наличието ѝ може да се съди само по фрагменти от стенописите от периода на Урарту и следващите след Античността, създадени през ранното Средновековие. Логично е да е съществувала връзка между двата периода и живописната традиция да не е била прекъсвана.[13] Въпреки че до днес не са достигнали никакви произведения на живописта, но по писмените описания на царските дворци се прави изводът, че стените на тронната зала и покоите на царя са били покрити с фрески.

Запазени са поне някои скулптурни образци, от които могат да се направят изводи за развитието на изобразителното изкуство в страната. В планината Немрут от Тавърската планинска верига е открито светилище-некропол от времето на армено-комагенския цар Антиох I, живял през 1 век преди Христа. На изравнени площадки са поставени многобройни каменни статуи, изваяни от монолитни блокове варовик. Намерени са и блокове с барелефи и надписи на гръцки. По-голямата част от тях представляват глави на божества или портрети на царе, като някои са високи до 8 m. В центъра се издига скулптурната фигура на Зевс-Арамазд, а до него – тази на Михър-Аполон-Хелиос.

Главата на цар Антиох е увенчана с арменска корона, а от двете страни на пиедестала са поставени правоъгълни барелефи, изобразяващи царя, приветстван от Арамазд, Михър и Херакъл. Според надписите царският род на Комагена произхожда от династията Ервандиди и през 4 – 3 век пр.н.е. Комагена е била част от Армения.

Скулптурните фрагменти по базалтовите капители на колоните, резбованите фризове, фронтоните и барелефите на храма в Гарни, както и подобни елементи, открити при разкопките на античните градове, говорят, че старата традиция за резба върху камък е продължила да се развива и усъвършенства. Тя става по-фина и елегантна и се добавят нови декоративни мотиви. По същото време в Армения вече е известно стъклото и от него се изработват различни малки, разноцветни съдове, бижута и мъниста.

Мозайката също е застъпена в художествената декорация, изработвана предимно като подова украса в тържествени зали и царските бани. В резиденцията на крепостта Гарни е открит добре запазен фрагмент от ситна, цветна, каменна мозайка, положена по пода на баня от 3 век. Изобразени са сцени от митологията и към тях има надписи на гръцки език.

Цар Тигран II

Свидетелство за изобразителното изкуство и търговската мощ на Армения са сребърните и бронзови монети, сечени от Тигран II, Артавазд II, Тигран III, Тигран IV, царица Ерато и Ерванд II, на които са изобразени тези царе. Надписите на всички монети са на гръцки език. Те имат голяма нумизматична стойност, тъй като много малко от тях са достигнали до наши дни.

Театър

Съществуват неоспорими доказателства за наличието на арменски фолклорен театър от площаден тип, чиито корени отиват дълбоко назад във вековете. Народният арменски театър произхожда от песнопенията на професионалните оплаквачи при погребенията на царе и аристократи. Постепенно те започват да се придружават от наивни, примитивни игрални сцени, в които са демонстрирани бойните и мирни подвизи на починалия. По време на народни празници се разиграват сцени от митологията, съчетани с песни и танци.

Най-добрите актьори, певци и танцьори са канени на празненствата на знатните арменци и те постепенно постигат професионално ниво. Започват да пътуват от град на град и да изнасят спектакли по площадите. През I век пр.н.е. се развиват паралелно официалният театър от елинистичен тип и площадния, които дори достигат до противоборство. А построяването на амфитеатъра в Арташат през 63 г. говори, че на арменска сцена също са играни представления. Театралното изкуство съчетава диалози, игра, пантомима, песни, танци и циркови номера.

Първите свидетелства за театралното изкуство в страната обаче, са почерпени от гръцкия историк Плутарх, който пише, че през 53 г. пр.н.е. в столицата Арташат се е състоял спектакъл, представен от гръцки актьори. В амфитеатъра, пред цар Артаваз II и партския владетел Ород II, те играят трагедията на Еврипид „Вакханки“. Когато главният герой трябва да поднесе на сцената главата на убит елен, той внася главата на римския консул и пълководец Марк Крас. С това тържествено е оповестена победата на обединените арменски и понтийски сили над римските легиони. Това събитие се приема за началото на арменския професионален театър.

За трайното присъствие на театъра в Армения говорят многобройните театрални маски, откривани при разкопки, както и техните изображения върху древни съдове.

Музика

В древността арменците употребяват петстепенната тонова система (пентатоника), състояща се от до, ре, фа, сол и ла. През античния период, вероятно под влиянието на елинската култура, те възприемат седемстепенната гама. Характерна за старата арменска музика е диатоничната гама, залегнала в строя на музикалните инструменти. Тя обаче, не съответства на звуците в клавиатурата на днешното европейско пиано.

В древността са много разпространени песните и разказите на арменските рапсоди – вибасани. Особено почитани стават тези от провинцията Гохдан в предпланините на Зангезур. С песен те представят старинни и по-нови предания и легенди и изпълняват епични песни.

Музикалните инструменти, на които свирят античните арменци са посочени в произведенията на грузинския историк Мовсес Хоренаци. Спомената са:

Пандири – струнен инструмент, подобен на китара
Вин – струнен музикален инструмент, вид лютня или уд
Сиринкс (Съринк) – духов инструмент, подобен на флейта или кавал
Кънар (Кнар) – струнен музикален инструмент, лира
Давих – струнен инструмент, вид арфа
Пох – дървен духов инструмент, зурна
Цъндзха – перкусионен музикален инструмент, подобен на зилове

Танци

Арменските мъжки танци, от древни времена, са темпераментни и даже буйни, изпълнени със сложни стъпки. Жените тънцуват грациозно, елегантно и сдържано, почти без движения на торса и без сложни стъпки. Целият им финес се дължи на плавните движения на ръцете, китките, пръстите, раменете и дори погледа. За впечатляващия танц на една от жените, Хоренаци употребява израза „пееше с ръцете си“.

Фолклор

Информация за народния фолклор от онези времена се черпи главно от труда на Мовсес Хоренаци „История на арменците“. Създадени са много народни песни, които в голямата си част са кратки и лаконични, за разлика от епичните произведения на вибасаните (рапсоди). Те впечатляват с тънкия си хумор, насмешливата наблюдателност и игривия ритъм на стиха. Създадени са не само любовни песни, а и трудови, които са проникнати от приповдигната романтика. Те отразяват както радостта от труда и творчеството, така и мъката и възмущението на отрудените, обезправени роби.

По-късно, през 13–14 век, под влияние на източния фолклор, се появяват песни, които изобилстват с множество епитети и сравнения и са по-пищни и многословни, понякога дори разточителни.

Митология и вярвания

Върховният бог Арамазд

През Античността при арменците е силен култът към слънцето, а те самите са огнепоклонници. В началото се усеща сближаване с персийския пантеон, една от проявите на което е преименуването на върховния бог Халд в Арамазд. Неговата дъщеря Нане е богиня-майка, олицетворение на плодородието, но според някои изследователи тя изпълнява функциите и на богиня на войната. Дори и до днес в Армения ласкавото обръщение към старите жени е „нани“, майко. Бог на писмеността и писар на боговете е Тир. В пантеона влизат още Ванатур, Баршамин и други. Михър (Мъхер) е управляващ небесната светлина, синоним на слънцето и огъня, за който е очевидна връзката с персийския бог Митра.

В началото на Средновековието митологията и боговете на арменците са продължение на античния пантеон. По-късно, под влиянието на елинизма, те постепенно се трансформират, получават нови имена, а понякога променят и функциите си. Нане, дъщерята на Арамазд, получава новото име Анахит и съответства на малоазиатската Анаита (Анахита). Тя поема функциите на гръцката Артемида и отчасти на Атина – става Велика майка, покровителка на дома, семейството, плодородието, любовта и лова.

Богинята Анахит

Малко по-късно се появява култът към Астхик, съответстваща на Афродита. Тя „отнема“ от Анахит функциите на любовта и еротиката. Предполага се, че в нейните храмове съществува култова проституция, практикувана от жреците.[19]

Астих е любимата на Вахагън, победител на драконите вишапи, който съчетава в себе си чертите на Аполон и Херакъл. Той е бог на войната, героизма и победите, като в същото време олицетворява и слънцето. Според народните вярвания Вахагън е рус момък, с пламтящи коси, огнена брада и очи-слънца, роден от четирите стихии – огън, вода, земя и небе. Той е смел ловец и борец срещу черните сили и тъмнината. Той е и причината за появата на Млечния път. През една студена, зимна нощ, открадва купа сено, но по пътя то се разсипва и се появява „Следата на крадеца на слама“, т.е. Млечният път. Лингвистите свързват името му със санскритските думи вах („носещ“) и агни (огън). Друг вариант за произхода на името му е от древното индоевропейско коренно понятие бахагин (божество).

Богът на писмеността Тир

В страната се изграждат богати и красиви светилища и храмове на различните богове, с олтари за жертвоприношения, на които се принасят в чест на боговете животни, вино и плодове. Главното светилище на Арамазд е изградено в Ани-Кемах, а на Вахагън – в Ащишат. Светилището на Анахит е в Ериза, днешен Ерзинджан в Турция, където е издигната нейна златна статуя. При разкопките на град Арташат са открити многобройни керамични статуетки, посветени на различните божества, но преобладаващи са тези на Анахит.

Главното светилище на Армения се намира в град Багаран и там ежегодно се организира всенародно празнуване на Навасарт, настъпването на Нова година, което става през август. В града пристига царското семейство, аристокрацията, свободните жители и в продължение на една седмица се правят жертвоприношения и се провеждат състезания, театрални представления, спортни и военни игри и състезание между певците-разказвачи вибасани. В наше време отзвук от този празник се наблюдава в организирания от арменската християнска църква празник на водата Вартавар.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Велика Армения

[Hatshepsut]

Анийско царство


Знаме на Анийското царство

Анийско царство (или Багратидска Армения, Арменско царство на Багратидите) е арменска феодална държава, съществувала от 885 до 1045 г. Багратидите успяват да върнат в употреба политическия термин „Велика Армения“, което става официално име на държавата.

Багратидска Армения около 1000 г.

Арменското царство на Багратидите е основано от Ашот I в началото на 880-те години след почти 80-годишна вътрешна автономия на страната под управлението на рода Багратиди, придобита след арабското завладяване на Армения.

Възстановяването на арменската държава като цяло бележи началото на нов златен век в историята на Армения[8]. Анийското царство достига своя най-голям разцвет между X—XI век в периода на управление на Гагик I. С превземането на столицата Ани от страна на Византия през 1045 г. царството спира да съществува.

Предистория

Арменците губят своята независимост през 387 г., когато Велика Армения е разделена между Римската империя и Сасанидска Персия. По-малката западна част от страната е превзета от Рим, а основната част отива в Персия. В персийската част на страната арменските царе от династията Аршакиди продължават да управляват до 428 г. Преживяла тежък период на религиозен гнет при зороастрийски Иран, в средата на VII в. Армения попада под властта на арабите. Между VIII и IX век арменците многократно въстават срещу арабите, докато в началото на IX век не поставят реалните исторически предпоставки за възстановяване на арменското царство.

От средата на VII век голяма част от територията на Армения се намира под властта на арабите. От началото на IX век в Абасидския халифат започват процеси, които впоследствие довеждат до неговия разпад. Отслабването на халифата кара арабите да предприемат по-гъвкава политика по отношение на Армения. Така още през 804 г. Ашот Мсакер (хищник) е назначен за халифски владетел на Армения. На свой ред синът му Баград II Багратуни получава от халифа титла батрик ал батарика, превръщайки се в „цар на царете“ на целия емират Армения. Последният опит на халифата да потисне нарастващото неподчинение на арменците е наказателната експедиция на арабския военачалник Буга през 851 – 852, която обаче не довежда до укрепване на властта на арабите в Армения. Ибн ал-Асир пише за тези събития:

„   През 237 г. [851/2] г. въстават жителите на Армения против своя владетел Юсуф ибн-Мохамед и го убили. Повод за това е, че когато Юсуф пристигнал в Армения към него се приближил батрик на имен Бократ, син на Ашот, носещ титлата „батрик на батриците“, и попитал за Аман, но Юсуф го хванал със сина му – Изпратил ги в двореца на халифа. Тогава батриките на Армения се събрали заедно с племенниците на Бократ, син на Ашот и обещаха да убият Юсуф. С тях заедно бил и Муса ибн-Зурара, зет на Бократ, женен за дъщеря му. Новината за това достигнала до Юсуф. Неговите приятели Приятелите му го посъветваха да не стои на това място, но той не се вслуша в съветите им. Веднага щом дойде зимата и падна сняг, жителите на Армения изчакаха, докато снегът се втвърди и дойдоха при него в град Тарун и го обсадиха. Юсуф излезе от града и се сражава с тях, но беше убит заедно с всеки, който се сражава на негова страна.“
Ситуацията накарала халифа да разбере, че е необходимо да се съобразява с арменската аристокрация и особено с Багратидите. Още във втората половина на IX век в борбата срещу арабското владичество се появяват тенденции към обединение на Армения в единна държава. Така през 862 г. княжеският род Багратиди обединява по-голямата част от арменските земи и да намалят властта на халифата, а последния в лицето на халифа Ал-Мустаин, признава Ашот I за княз на князете (батрик ал батарика) на цяла Армения, включително и в арабските емирства. Арабският наместник в Армения, етническият арменец Али ибн Яхия ал-Армани, лично поискал от халифа тази висока титла. Ашот въвежда редица налози. Важно е да се отбележи, че ако в края на VIII века Армения плаща данък в размер на 13 млн. дирхема, до средата на IX век плаща вече 4 млн., благодарение на което голяма част от събраните средства остават в страната, което способства за икономическото ѝ развитие. Византия, на свой ред, се опитва да привлече Армения на своя страна и чрез патриарх Фотий I Константинополски повдига въпроса за догмата, като Византия предлага арменците да приемат халкидонизма. Свиканият през 862 Ширакавански събор, оглавяван от католикоса Закария I Дзагеци отклонява предложението, но Ашот намеква за политически съюз. По думите на средновековен историк, „На Ашот му липсва само короната са си мислели арменските князе“. Още през 875 г. арменското благородничество определя Ашот за кандидат за арменския трон.

Създаване на царството

Арменското богатство се възстановява през 867 г. с възкачването на престола на императора от македонската династия Василий I, чийто успешно военни кампании срещу арабите отслабват абасидското управление в Армения. През 857 г. Симбат е наследен от сина си Ашот I, който предприема внимателен подход и постепенно завзема територии, които са държани от арабите. Той приема титлата княз на князете през 862 г. и назначава брат си Абас за командир и двамата изтласкват арабите от базата им в Тайк. Неговите първоначални усилия да изгони остикана на Армения се провалят, макар че това не го възпира да се възползва от съперничеството между Византия и Абасидите..

В началото е ухажван от византийската страна, отчаяна да осигури източния си фланг, за да насочи пълната си сила срещу арабите; макар Ашот да засвидетелства лоялността си пред империята, византийските лидери продължават своето дългогодишно искане арменската църква да направи религиозни отстъпки пред Източноправославната църква. Свикан е синод на арменската църква и е изпратено писмо до Константинопол с двусмислена формулировка, което успява да поддържа временното споразумение между двете църкви. Във всеки случай, религиозните различия имат малко значение за византийците предвид заплахата, която арабите продължават да представляват. През 884 г. халиф Ал-Мутамид, реагирайки на изискванията на арменските князе и религиозни лидери, и по-важно, и на рисковете за сигурността като позволява на Армения да попадне във византийската орбита на влияние, изпраща корона на Ашот, признавайки го за цар. Това действие не попречва на Василий, който също изпраща корона на Ашот. Ашот премества трона си в крепостния град Багаран и там той е коронясан някъде през 884 или 885 г.

Така Ашот възстановява арменската монархия и става първият арменски цар от 428 г. Той си осигурява благоволението както на византийците, така и на арабите, но в крайна сметка показва лоялността си към Василий и сключва съюз с него през 885 г. Ашот не е единствения арменски княз в региона (съществуват и други княжества Сюник, Васпруракан и Тарон), но получава пълната подкрепа на другите князе, които признават властта му по отношение на това, че става цар. Със статуса си на цар, властта му се разпространява и над съседните страни като Грузия, Кавказка Албания и няколко арабски емирства. Управлението на Ашот е кратко и след неговата смърт през 890 г. е наследен от сина си Симбат I.

Симбат I

Симбат I е коронясан за цар през 892 г. след краткия опит на чичо му Абас да провали възкачването му на престола. Симбат продължава политиката на баща си като поддържа добри отношения с Византия, но остава наясно със страховете на арабите от арменско-византийски съюз. Говорейки с арабския остикан Мухамад ибн Абил-Саж (Афшин), Симбат успява да го убеди, че евентуален съюз не само би бил от двустранна полза за Византия и Армения, но също така би имал икономическа полза за арабите. Освен това той постига голяма победа на 21 април 892 г., като отнема историческия град Двин от арабите.

Успехите на Симбат скоро спират, когато Афшин решава, че не може да държи силна Армения толкова близо до владенията си. Той си възвръща Двин и успява да вземе жената на Симбат като заложница, която е заменена за сина му и племенника му. Войните срещу Армения продължават дори и след смъртта на Афшин през 901 г., когато брат му Юсуф ибн Абил-Саж става остикан на Арминия. Управлението на Юсуф не е изцяло враждебно към арменците, но Симбат прави серия от грешки, които водят до това, че някои от съюзниците му му обръщат гръб: опитвайки се да привлече като съюзник царството на изток на Симбат от Сюник, като му предава град Нахичеван, Симбат по невнимание вкарва в ръцете на Юсъф Гагик от Васпруракан, тъй като града е част от неговите владения. Юсуф се възползва от това като дава на Гагик корона пре 908 г., като така го прави цар под името Гагик I и създава арменска държава, която противостои на тази на Симбат.

Юсуф започва нова кампания срещу Симбат в сътрудничество с Гагик през 909 г. и нито византийците, нито халифа изпращат помощ на Симбат. Няколко арменски князе също избират да се въздържат от подкрепа. Тези, които са съюзници на Симбат са смазани брутални от могъщата армия на Юсуф: сина на Симбат Мушех, племенника му Симбат Багратуни и Григор II от Сюник са отровени. Армията на Юсуф опустошава останалата част на Армения докато напредва към синята крепост, където Симбат намира убежище, и впоследствие я обсажда. Симбат накрая решава да се предаде на Юсуф през 914 г. с надеждата да прекрати арабското нашествие. Юсуф, обаче, не показва никаква милост към него и измъчва арменския цар до смърт и поставя обезглавеното му тяло на кръст в Двин.

Възход при Ашот Йеркат

Нашествието на армията на Юсуф в Армения остава царството в разруха и това оказва влияние на арменските князе, които стават свидетели на бруталността на арабския остикан. Гагик I е особено разтърсен и скоро се отказва от лоялността към Юсуф и започва военни действия срещу него. Синът на Симбат, Ашот II чувства, че момента е подходящ да заеме бащиния си трон, тъй като Юсуф е от съпротивата на своя бивш съюзник. Ашот започва да изтласква мюсюлманите от владенията си. Подкрепа за него идва и от запад: византийската императрица Зоя Карбонопсина наблюдава разтревожена арабското нашествие в Армения и затова заповядва на патриарх Николай I Мистик да напише официално писмо на арменските католикоси, за да създадат нов съюз. Католикосите отговарят благоприятно през 914 г. и Ашот приема поканата на Зоя да посети Константинопол. Там Ашот е добре приет и е създадена византийска сила, която да помогне на Армения да победи арабите. Войската, придружаваща Ашот и водена от доместика на схолите Лъв Фока тръгва на следващата година и тръгва по горен Ефрат, навлизайки в Тарон при слаба съпротива на арабите.

Междувременно усилията на Юсуф да победи Гагик се провалят. Юсуф решава да обърне внимание на действията на Ашот и с цел да отслаби позицията му се опитва да даде короната на братовчед му Ашот Шапухян. Армиите на Ашот Шапухят и Юсуф не успяват да спрат византийското напредване, което спира преди превземането на Двин поради идването на зимата. Въпреки това византийската сила възвръща силните позиции на Ашот в Армения и успява да причини тежки жертви на арабите. Това обаче все още оставя братовчед му Ашот управляващ Двин и в резултат на това започва гражданска война, която трае от 918 до 920 г., когато най-накрая претендента е победен. Редица други бунтове избухват в Армения, но Ашот успява да се справи с всеки един от тях. През 919 г. Юсуф подстрекава неуспешен бунт срещу халифа и е заменен от далеч по-добре благоразположения остикан Субук. Субук припознава Ашот като пълноправен владетел на Армения и му дава титлата шахиншах или „цар на царете.“

Византийците изплашени от новите близки отношения на Ашот с арабите изпращат нова сила под командването на арменския доместик на схолите Йоан Куркуас да подрони позицията на Ашот като цар и да подкрепи бунтовниците, които се сражават с него. През 928 г. Куркуас прави неуспешен опит да превземе Двин, който е защитаван от арабите и Ашот. През 923 г. халифа, изправен пред проблеми в собствената си страна, освобождава Юсуф, който пътува обратно до Армения, за да нападне страната и по-конкретно Гагик I. Той започва да изисква данък на арменските владетели, но се изправя пред съпротивата на Ашот II. От време на време Ашот успява да побеждава арабските армии, изпратени срещу него в продължение на няколко години. През 929 г. Юсуф умира и настъпва борба за власт между иранските и кюрдските племена в Азербайджан, като това намалява арабската опасност за Армения. Византийският император Роман I Лакапин също обръща вниманието си на изток в борбата с арабите в Сирия. Усилията на Ашот да запази и защити царството си му спечелва прозвището „Yerkat“, т.е. Желязо;[ Той умира през 929 г. и е наследен от брат си Абас I.

Стабилност при Абас

Управлението на Абас I се характеризира с необикновен период на стабилност и просперитет на какъвто Армения не се е наслаждавала от десетилетия. Столицата му е в крепостния град Карс, а Абас постига редица успехи на вътрешната и външната сцена. В същата година, в която става цар той пътува до Двин, където успява да убеди арабския управител да предаде няколко арменски заложници, както и контрола над епископския дворец на Армения. Конфликтът с арабите също е минимален с изключение на една военна загуба претърпяна от Абас при град Вагаршапат. Спрямо византийците е далеч по-малко примиряващ се, защото те неколкократно показват ненадеждността си като съюзници, атакувайки и превземайки арменски територии. За негов късмет Византийската империя е по-насочена към борбата с арабите от династията на Хамданидите, което му дава свобода да провежда политиката си без чужда намеса.

Друга чужда заплаха, с която Абас се сблъсква непрестанно е нашествието на крал Бер от Абхазия през 943 г.: нова църква е построена в Карс по заповед на Абас и преди нейното освещаване Бер се появява с армия по река Аракс, като изисква новата църква да бъде осветена според халкидонски ритуал. Абас отказва да направи каквито и да било отстъпки и напада силите на Бер от засада. След няколко сблъсъка войските на Абас пленяват Бер. Абас отвежда царя до новата си църква и му казва, че никога няма да я види вече, като го ослепява и го изпраща обратно в Абхазия. Абас умира през 953 г., оставяйки царството си на двамата си сина Ашот III и Мушех.

Златната епоха на Армения

Официалното изкачване на престола на Ашот III като цар на Армения става през 961 г. след преместването на светия престол от Васпруракан в Аргина, близо до град Ани. На коронацията присъстват няколко военни арменски части, 40 епископа, кралят на Кавказка Албания, както и католикос Анания Мокаци, който го коронова за цар с титлата шахиншах. Същата година Ашот премества столицата от Карс в Ани. Багратунските царе никога не избират град, в който да се заселят, обикаляйки между Багаран, Ширакаван и Карс. Карс никога не достига статуса на столицата и заедно с Двин са пренебрегвани предвид близостта им до враждебните емирства. Естествените защити на Ани по-добре пасват на желанието на Ашот за сигурен район, който да устои на обсада и да е разположен на търговския път, който преминава от Двин до Трабзон.

Благодарение на този търговски път града започва бързо да се разраства и да става главния политически, културен и икономически център на Багратидска Армения. Магазини, пазари, работилници, ханове са създадени от търговците и населението, докато накарарския елит дава пари за построяването на големи имения и дворци. Изграждането е допълнено също и от собствената филантропска дейност на цар Ашот. В нея се включват построяването на стените „Ашоташен“, изградени около Ани, манастири, болници, училища и приюти за бедни (съпругата му Хосрованюш също основава манастирски комплекси в Санаин през 966 и в Ахпат през 976). Даренията на пари от страна на Ашот за построяването на всички тези сгради му спечелва прозвището „Voghormats“, тоест, „Милостивия.“ Той също така се справя успешно с външната политика. Когато византийската армия водена от император Йоан I Цимиски влиза в Тарон през 973 г., вероятно за да отмъсти за смъртта на доместика си убит от арабите в Мосул, Ашот мобилизира 80 000 души, за да ги посрещне и да ги принуди да отстъпят. На следващата година той прави съюз с Цимиски и изпраща 10 000 арменци за битката на императора срещу мюсюлманските емирства в Алепо и Мосул. Ашот също така неуспешно се опитва да превземе Двин от шададитския емир през 953 г. Той обсажда града за известно време, но е принуден да вдигне обсадата след като вижда, че града е прекалено добре защитаван.

Васални царства

При управлението на Ашот III се появява ново явление, което продължава и при неговите наследници и то е появата на нови васални царства из цяла Багратидска Армения. Ашот III изпраща брат си Мушех I да управлява Карс (Вананд) и му позволява да използва титлата цар. Административната област Дзогарет близо до езерото Севан е дадена на сина на Ашот Гурген, основателят на Кюркидската линия, през 966 г. Синът на Ашот по-късно също ще приеме титлата цар. Появата на толкова много царства е в полза на Армения доколкото царят в Ани остава силен и поддържа своята власт над другите царе. В противен случай царете, както и техните епископи, които биха искали за себе си позицията на католикоси и да създадат свои собствени правила, ще започнат да тестват границите на автономията си.

Напредък при Симбат и Гагик

Проспериращата епоха през която Армения преминава продължава и при управлението на сина на Ашот и негов наследник Симбат II. Столицата Ани се разраства толкова много по времето на възкачването на престола от Симбат през 977 г., че е построена втора линия стени, известни като стените Симбаташен на името на царя, който издава заповедта за построяването им.

Багратидска Армения и съседните арменски държави Васпруракан, Тарон, Сюник-Багх, Хачен

[Hatshepsut]

Упадък и византийско нахлуване

Византийците бавно напредват на изток към Армения в последното десетилетие на 10 в. Редицата победи на император Василий II срещу арабите и вътрешните арабски борби помагат да се изчисти пътя към Кавказ. Официалната политика на Константинопол е, че никой християнски управник не е равен нито независим от византийския император и дори ако това понякога е маскирано с дипломатически компромиси, крайната цел на империята е пълната анексация на арменските владения. От средата на 10 век Византийската империя е разположена по цялата западна граница на Армения. Тарон е първия арменски район анексиран от Византия. В определен смисъл византийците приемат багратунските князе на Тарон като свои васали, защото те приемат титли като „стратег“ и заплати от Константинопол. Със смъртта на Ашот Багратуни от Тарон през 967 г. (да не се бърка с Ашот III), неговите синове Григорий (който по-късно става известен византийски военачалник) и Баграт не успяват да устоят на натиска на империята, която анексира окончателно техните княжества и ги превръща в тема (така са се наричали областите във Византия по това време).

Скоро след това са анексирани земите управлявани от куропалата Давид III от Тао, на който са дадени тези територии през 979 г. В три кампании през 1001, 1014 и 1021 или 1022 г. Карин, Манзикерт, както и наследственото княжество на Давид Тао са анексирани и от тях е образувана тема Иверия като Карин (наречен Теодосиополис от византийците) става столица на темата. Тази широка дъга земя обхваща западните гранични райони на Армения и се изкривява на изток дълбоко в централното плато, за да достигне до Манзикерт на север от езерото Ван.

Арцрунидското царство Васпруракан по-късно също е превзето. През 1003 г. последния владетел на царство Сенекерим Арцруни, зет на цар Гагик I от Ани отстранява всичките си племенници, за да стане едноличен владетел на Васпруракан. Неговото управление става още по-несигурно след нападението над туркменски групи през второто десетилетие на 11 век. През 1016 г. той предлага на Василий II земите на Васпруракан, които включват 72 крепости и 3000 – 4000 села в замяна на голямо владение по на запад във византийска територия с център град Себастия, в което той се мести през 1021 г. заедно със семейството си и 14 000 придворни. Василий II изпраща армия от Балканите във Васпруракан (който те наричат още Васпракания, Аспракания или Медия) още преди предложението на владетеля на Сенекерим Арцруни и превръща царството във византийска тема с Ван като регионална столица. С падането на Арпрунидското царство византийската сила се установява по-твърдо в арменските земи, като независими остават само царствата Багратуни и Източен Сюник и Бакх.

Багратидска Армения, анексирана от Византийската империя и Сюник

Вътрешни междуособици и падане под византийска власт

След смъртта на цар Гагик I (през 1017 или 1020 г.), царството се разделя между двамата му сина Ованес-Симбат, който получава територията на Ани и Ашот IV, който запазва територия, която трябва да включва Двин, но той не успява да го заеме поради превземането му от шададиския емир Абул Асвар Шавур ибн Фадъл от Ганджак. Двамата братя се борят през целия си живот. В тези бурни дни, вплетени в териториални кавги, бездетния Ованес-Симбат изпраща католикос Петрос Гетадарц във Византия, за да преговаря за частично отдъхване като остави царството си на империята след своята смърт. Резултатите от това действие са неизвестни, но след смъртта на двамата братя през 1040 – 41 новия византийски император и наследник на Василий II поисква Багратидска Армения. Синът на Ашот, младия Гагик II с подкрепата на спарапет Вахрам Палавуни и неговите последователи управлява само още две години. Въпреки вътрешните разногласия водени от провизантийския надзорник Саргис Хайказян, арменския цар успява да отблъсне тюркменската атака. Въпреки това, вероятно с убеждаване от Саргис, той приема поканата на император Константин IX Мономах да отиде в Константинопол, където е принуден да отстъпи владенията в замяна на земи в Кападокия. През 1044 г. византийците два пъти нападат Ани, но не успяват да превземат града. Предвид тази тежка ситуация католикос Петрос Гетадарц, който управлява Ани в отсъствието на царя предава града на византийците през 1045 г. Градът е присъединен към тема Иверия, а темата получава ново име „Иверия и Ани“ или „Иверия и Армения“.

Багратидският цар на Карс Гагик-Абас все още запазва троната си дори след 1064 г., когато град Ани е превзет от селджукските турци, но дори той е принуден да отстъпи земите си на византийците и да се оттегли в Анатолия, за да види Карс, превзет от турците през 1065 г. В Бакх и Източен Сюник остават само няколко арменски крепости.

Култура и общество

Управление

Кралят на Багратидска Армения има неограничена сила и е най-висшата власт що се отнася до разрешаване на въпроси от външно и вътрешно естество. Князете и нахарарите са на директно подчинение на царя и получават и запазват земите си само с неговото позволение. Ако някои благородници не се подчиняват на заповедите на царя той би имал правото да им конфискува земите им и да ги раздаде на други благородници. Концепцията за божественото право, обаче, не съществува и неподчинението на елита нахарари може да бъде съчетано само с твърдостта на самия крал.

Религия

Катедралата в Ани, завършена през 1001 г. от Търдат Архитектор

Повечето арменци принадлежат към Арменската апостолическа църква, но има хора от арменското общество, които принадлежат към източноправославната църква, официалната църква на Византийската империя. Византия многократно изисква тясно сътрудничество с арменската църква като предпоставка за изпращане на помощ на Багратидите, но повечето от опитите им не успяват.

В средата на 10 век ново вътрешно предизвикателство към авторитета на арменската църква и цярство става течението на тондракитите, което се възражда. Движението на тондракитите привлича много привърженици. Антифеодалната и еретична християнска секта е смазана от арабите с подкрепата на арменската църква през 9 век. Ашот III осъзнава опасността, която движението представлява за кралството и това е причината да подчини директно църквата в Армения, да ѝ дава земи и да дарява пари за построяването на нови манастири и църкви. Идеите на тондракитите, обаче, продължават да се разпространяват и няколко арменски царе се борят да спрат разрастването му.

Икономика

Царството на Багратидите се основава на два типа икономика: една центрирана около селското стопанство и втора, която се концентрира върху меркантилизма в градчетата и градовете. Селяните са част от най-нисшата класа в икономическата стълбица и са главно заети в отглеждането на добитък и земеделие. Много от тях не притежават земя и живеят като наемна работна ръка или дори роби на земите на богатите аристократи. Селяните са принудени да плащат огромни данъци на царя и на арменската апостолическа църква в допълнение към феодалните господари. Повечето от тях остават бедни, а огромната тежест на данъците води понякога до избухване на въстания, които държавата потушава.

Багратидска Армения не сече свои монети и използва парите, които са в обращение във Византия и арабския халифат. Голямата търговия между Византия и халифата става по няколко търговски пътища, които минават през Армения. Най-важният път тръгва от Трабзон във Византия и от там се свързва с градовете Ани, Карс и Арцин. Град Карс позволява търговията да премине на север към пристанищата на Черно море и към Абхазия. Други пътища свързват градовете в Анатолия и Иран. Главният път, водещ от халифата до Киевска Рус, е познат като „Великият арменски път.“ Ани не лежи на пътя на някои от важните търговски пътища, но поради размера, силата и богатството си става важен търговски център. От Ани се изнасят тъкани, метални изделия, брони, бижута, коне, добитък, сол, вино, мед, дървесина, кожи и вълна. Най-важните търговски партньори на страната са Византийската империя и арабите. След тях са още Киевска Рус и народите от Централна Азия. Населеният с арменци Двин остава важен град наравно с Ани, както свидетелства живото описание на арабския историк и географ Ал-Мукадаси:

„    Дабил [Двин] е важен град, в който има недостъпна цитадела и големи богатства. Името му е древно, тъканите му са известни, реката му е пълноводна и е заобиколен от градини. Градът има покрайнини, крепостта му е надеждна, площадите са с форма на кръст, полетата му са чудесни. Главната джамия на хълм, а до джамията е църква.... До града има крепост. Сградите на жителите са направени от глина или камък. Главните порти на града са Баб ['порта']-Кейдар, Баб-Тифлис и Баб-Ани.    “

Двин става известен в арабския свят със своята вълна и коприна и износа на възглавници, килими, завеси и завивки. Село на име Арташат близо до Двин е толкова известен център за производство на арменски кошинил (насекомо от вида Porphyrophora hamelii), че получава името vordan karmiri gyugh („селото на червения червей“) за отличаващата се червено багрило, което се получава от насекомите. Кошинилът и други арменски стоки могат да се намерят из всички пазари на халифата и поради тяхната значимост са наричани от арабите „asfin al-Armani“ („арменски продукти“).

Портрет на Григор Нарекаци от цветен ръкопис от 1173 г.

Демография

По време на периода на управление на Багратидите мнозинството от населението на Армения остава арменско. Арабски източници от 10 век посочват, че градовете около долината на Аракс остават предимно арменски и християнски въпреки арабското ислямско управление. Арабският географ от 10 век Ибн Хаукал посочва, че арменския език е използван в Двин и Нахичеван. Въпреки това има значително ислямско присъствие в определени региони на Армения. Например южния район Ахзник е силно арабизиран още от ранните периоди на ислямска доминация. На северния бряг на езерото Ван през 9 и 10 век също има значително мюсюлманско население, което съдържа етнически араби, а по-късно дейлемити от Азербайджан.

Изкуство и литература

Арабските нападения и нашествия в Армения, както и опустошаването на земята по време на Арабско-византийските войни до голяма степен задушава всеки израз на арменска култура в такива полета като историография, литература и архитектура. Тези ограничения изчезват, когато се появява царството на Багратидите, възвестявайки нова златна ера в арменската култура.

Липсата на силно арабско присъствие води до повишаване на броя на историците, които пишат и документират отношенията между Армения и други страни, като описват събития, които са се случили между 7 и 9 век. Благодарение на подкрепата на царе и благородници манастирите стават центрове за изучаване и писане на произведения в царството.[52] Манастирите в Ахпат и Санахин са добре известни центрове за висши учения. Известни фигури на арменската литература и философия от този период са мистика Григор Нарекаци и Григор Магистрос.

Изкуството на илюстрованите ръкописи и миниатюри също се съживява през този период. Относителния период на мир между Византия и Армения през втората половина на 10 век води до голямо взаимодействие между арменските и гръцките майстори. Автори на арменски ръкописи се опитват да подчертаят или естествения вид на човешкото тяло в илюстрациите си, или да се откажат от него и вместо това да се концентрират върху аспекти на декорацията.

Арменската архитектура по време на епохата на Багратуни е особено известна и „повечето от оцелелите църкви в днешна Армения са от този период.“ Град Ани, разположен на важен търговски кръстопът между византийците, арабите и търговците от други страни израства през 9 век търговски и културно, изкарвайки си славата на града с „40 порти и 1001 църкви.“ Църквите от този период стъпват на дизайна от 7 век и се разширяват, често са стръмни на височина, в тях има потрети на дарителите и заимстват идеи от византийската и ислямската архитектура. Арменските църкви неизменно са изградени от камък и имат сводести тавани, които поддържат сферичен купол. Много църкви и други форми на архитектура пострадват от вандализъм или са разрушени след селджукското нашествеие през 11 и 12 век.

Царе


Паметник на Ашот III в Гюмри

Ашот I – 885 – 890 година
Симбат I – 890 – 914 година
Ашот II – 914 – 928/929 година
Абас I – 928/929 – 952 година
Ашот III – 952 – 977 година
Симбат II – 977 – 989/990 година
Гагик I – 989/990 – 1020 година
Ованес-Симбат – 1020 – 1041 година
Ашот IV – 1022 – 1040 година (съвладетел)
Гагик II – 1042 – 1045 година

https://bg.wikipedia.org/wiki/Анийско царство

[Hatshepsut]

Арменско кралство Киликия


Герб на Арменско кралство Киликия

Арменското кралство Киликия (на класически арменски: Կիլիկիոյ Հայկական Թագաւորութիւն, което не трябва да се бърка с Арменското царство от античността) е историческа държава, сформирала се през Средновековието от арменски (и не само) преселници, бягащи от селджукската инвазия в Армения. Кралството е разположено по брега на Алексендретския залив в днешна южна Турция. Кралството остава независимо в периода между 1078 и 1375.

Кралството е основано от династията на Рубенидите. Тяхна столица първоначално е град Тарсус, а впоследствие столицата е преместена в Сис. Киликия се превръща в силен съюзник на европейските кръстоносци, и става бастион на християнството в Ориента. Също така се превръща и в център на развитието на арменската култура, тъй като по това време древна Армения е под чужда власт.

Карта на Киликия (1199 – 1375)

Исторически арменски връзки с Киликия

За кратък период от време през първи век преди Христа, могъщото по това време Арменско царство завладява обширни територии в Леванта и Мала Азия. През 83 г. пр.н.е., след кървава разправа за трона на Сирия, гръцката аристокрация в Сирия предлага на арменския владетел Тигран Велики короната на Сирия. След това Тигран завладява Финикия и Киликия, прогонвайки оттам Селевкидската империя. Така южните граници на кралството достигат до днешна Акра. Голяма част от населението на превзетите градове е изпратено в новата арменска столица Тигранакерт.

В своя разцвет империята обединява териториите от Понтийските Алпи до Месопотамия, и от Каспийско море до Средиземно море. Тигран си поставя титлата Цар на царете, която в по това време дори Партският цар не е използвал.

През Средновековието западната част на историческа Армения влиза в състава на Византия, а след арабското завоюване на района се контролира от Арабския халифат до връщането му към Византия. Император Никифор II Фока настъпва срещу арабите, завладява Тарс, Алепо, Антиохия и др. прогонва мюсюлманите, които живеят там, и християни от Сирия и Армения са окуражени да се преселят в Киликия. Император Василий II (976 – 1025) предприема опит да разшири териториите си в Армения на изток и в арабска Сирия на юг. Като резултат от военната кампания много арменци се заселват в Кападокия и източно от Киликия в планините северно от Сирия и Месопотамия. По същото време и много български боляри и аристократи са поселени по тези земи след завладяването на Първата българска държава от византийците.

Арменски княжества

Първоначално арменци (и българи) служели като офицери и губернатори в източните византийски области. Но след битката при Манцикерт и последвалото отслабване на византийската власт там, много от тези управници виждат възможност да се отделят като независими владетели, докато други остават поне на думи лоялни към Византия. Най-големи успехи от тях има Филарет Варажнуни, бивш генерал на Роман IV Диоген. В периода 1078 – 1085 Филарет създава княжество, простиращо се от Мелитена (Малатия) на север до Антиохия на юг, и от Киликия на запад до Едеса на изток. Той поканва много арменски благородници да се заселят на неговите територии и им подарява земя и замъци. Но държавата, която Филарет създава, започва да се разпада дори преди неговата смърт през 1090 г. След смъртта му остатъците от неговите владения се разпадат на малки отделни владения.

Впоследствие в Киликия властта се централизира с издигането на Рубенидите. През 12 век тези владетели са реално властващата династия в региона и дори започват борба срещу византийците. Един от тези владетели е Рубен I, който е в тесни връзки с последния арменски цар, Гагик II. Рубен решава, че ще е невъзможно да възстанови Арменското царство и заради това започва бунт срещу византийската власт в Киликия. Той простира властта си около крепостите Партцерперт, една от най-непристъпните планински местности северозападно от Сис, в масивите Козан и Гедин Бели и събира около себе си много други арменски земевладелци и благородници. Така през 1080 г. той основава независимото Арменско княжество Киликия. До края на XI век се създават няколко арменски княжества.

- крепостта Ламброн (Немрун) се държи от Барбароните и контролира долината на река Тарс в южния край на Киликийските порти.
- На североизток се намира княжеството на Константин I, син на Рубен I, който превзема и крепостта Вакха в Антитавър на река Гьоксу.
- Далеч на североизток, извън Киликия (около днешен Кахраманмараш) се намират владенията на византиеца Торос.
- Източно от Мараш, Гог Васил държи крепостта Рабан, като селджукски васал.
- На север от Мараш, по горното течение на река Ефрат, териториите на Малатия са под контрола на Габриел, бивш офицер, под покровителството на селджуците.
- Източно от Малатия се намира Едеса под контрола на Торос Едески, още един офицер и съюзник на Габриел от Малатия.

С изключение на Гог Васил и Костантин Барбарон, тези арменски владетели са отчуждени от арменското население и презирани от сирийските християни, защото са или последователи на гръцкото православие или притежават титли, дадени им от византийския император.

Първи кръстоносен поход

По време на Първия кръстоносен поход, при който кръстоносците нахлуват в Мала Азия и Леванта, прогонват селджуците и основават кръстоносните държави Антиохийско княжество и графство Едеса, владетел на княжество Арменска Киликия е Константин I. Виждайки в кръстоносците желан съюзник, арменците им помагат с продоволствие и хора[2]. Папа Григорий XIII пише:

„    Измежду добрите дела, които арменският народ е извършил в полза на църквата и християнския свят, трябва специално да се отбележи, че във времена когато християнските владетели и войни предприели походи за възвръщане на Свещените Земи, няма други хора или народ, който с такъв ентусиазъм, желание и вяра да им е помагал както арменците, които осигурявали коне, храна и водачество на кръстоносците. Арменците помогнали на тези воини със своята безусловна смелост и лоялност по време на Свещените воини.    “
Папска Була, 1584

Според Ришар арменските барони известно време гравитират около Антиохия. Византийците ги подчиняват по времето на Йоан Комнин, но те се възползват от разногласията между франки (кръстоносци) и византийци, за да се настанят в равнината на Киликия. Приятелските отношения с кръстоносците са закрепени с многобройни бракове. Например графът на Едеса Жослин I и Балдуин, брат на Годфроа, се женят за арменски принцеси. През следващите векове арменци и кръстоносци са ту съюзници, ту съперници. Често те се редуват във владението на важни крепости по границите на кръстоносните държави.

Разширение на княжеството през 1080 – 1199 г.

Княз Левон I управлява княжеството от 1129 г. и укрепва арменското влияние, като интегрира много крайбрежни градове към арменските княжества. Продължава враждата между арменци и селджуци, но се наблюдават и отделни сблъсъци с княжество Антиохия относно владението на някои крепости. В тази обстановка през 1137 византийският император Йоан II, който все още смята Киликия за византийска провинция, побеждава Левон I и го пленява заедно със синовете му Рубен и Торос. Левон умира три години по късно и княжеството е наследено от сина му Торос II, който успява да избяга от Византия през 1141 г. С връщането си в Киликия Торос II започва борба срещу византийците. В началото той има няколко успеха, но през 1158 г. полага клетва за вярност към император Мануил I.

В тези години Киликия се превръща в значим и важен център, и през 1151 г. главата на Арменската църква премества своето седалище в Хромгла, на изток от Киликия по поречието на горен Ефрат. Торос е наследен последователно от Рубен II, Млех и Рубен III съответно през 1169, 1170 и 1175 г.

От княжество към кралство

През XII век египетският владетел Саладин отслабва значително кръстоносните държави, принуждавайки европейците да организират Трети кръстоносен поход. Виждайки в това възможност да затвърди властта си, княз Лъв II от Рубенидската династия и внук на княз Левон I, който започва да управлява през 1187 г., подпомага един от водачите на кръстоносния поход – Фридрих Барбароса, император на Свещената римска империя, като през юни 1190 г. му изпраща продоволствие, дарове и войски. Приемайки западноевропейски модел на управление, Лъв II преобразува държавата по франкски образец и налага феодално устройство в земите си. Вследствие на това на служба в двора му се появяват западни рицари, а италианските търговци развиват търговията в Киликия. Взаимното влияние между арменци и кръстоносци се засилва след като той взема за съпруга антиохийска принцеса, а антиохийският наследник Раймон взема за жена племенницата на Лъв II.

Политиката на Лъв II е насочена към укрепване на властта му и утвърждаване на християнството. С тази цел през 1194–1195 г. той признава върховенството на Римската църква, като така силно разширява влиянието си на Запад. Папата оценява това и потвърждава кралската титла на арменския княз. Император Хайнрих VI обещава да го короняса и на 6 януари 1198 г. обещанието е изпълнено чрез архиепископ Конрад от Майнц с церемония в Тарс. През 1198 г. Лъв II става първият крал на Армения с името крал Левон I и царува до 1219 г. По време на управлението си се изправя срещу мюсюлманските владетели на Кония, Алепо и Дамаск, като успешно присъединява нови територии към Киликия и дори удвоява крайморските владения на държавата. Също така полага усилия да увеличи военната мощ на кралството.

Хетумиди

Впоследствие управляващата династия се изменя и на власт се издигат Хетумидите, чрез брака на дъщерята на крал Левон I, Изабела. Но съпругът ѝ е отровен през 1225 от Константин Барбарон, който през 1226 принуждава Изабела да се омъжи за неговия син, който става известен като крал Хетум I.

По времето на Изабела и Хетум, Монголската империя извършва нашествия в Азия и достига до Близкия изток, като превзема Месопотамия, Багдад и Сирия, в посока към Египет. Монголското нашествие е унищожително за територията на старата Велика Армения, но Арменското кралство Киликия успява да се предпази, след като Хетум изпраща своя брат Семпад при монголците през 1247, за да преговаря за сформирането на съюз.

Монголски нашествия

Хетум и неговите войски участват в монголското нашествие в Сирия и превземат Алепо и Дамаск заедно с монголците. Армения започва и икономическа битка с египетските Мамелюци за контрола над търговията с подправки.

През 1266 мамелюкският лидер Байбарс призовава Хетум да разтрогне съюза си с монголците, и вместо това да му признае васална вярност, и да предаде териториите, придобити с помощта на монголците. Разбирайки за тази заплаха, Хетум I отива при монголците и изисква военна помощ. Но по време на неговото отсъствие, мамелюците навлизат в киликийска Армения, водени от Мансур II и неговия командир Калавун, и разбиват арменската войска в битката при Мари, убивайки един от синовете на Хетум – Торус, и залавяйки другия му син – Лъв, заедно с десетки хиляди арменски войни. Хетум успява да откупи сина си на много висока цена, той трябва да плати огромна сума пари и да им предаде значителен брой крепости. Последвалото земетресение през 1268 съсипва допълнително страната, като се предполага че около 60 000 души загиват.

През 1269 Хетум I, абдикира в полза на своя син Лъв II, който бива принуден от мамелюците да плаща голям годишен данък. Но въпреки този данък, мамелюците продължават да атакуват Киликия на всеки няколко години.

Настъпление на мамелюците (1281 – 1295)

След победата на мамелюците през 1281 във втората битка при Хомс е сключено примирие между Армения и Мамелюкския султанат. През 1285 след мощно настъпление на Калавун, арменците са принудени да подпишат десетгодишно примирие, според което арменците трябва да предадат ключови крепости на мамелюците, да платят един милион драхми и са принудени да търгуват с мамелюците, което противоречи на търговското ембарго поставено от папата. Въпреки това мамелюците продължават да навлизат в териториите на Киликия с цел грабежи. Като през 1292 в киликийска Армения настъпват войските на мамелюкския султан Ал-Ашраф Халил, който една година преди това е превзел остатъците от кралство Йерусалим. Така Хетум се вижда принуден да изостави Бесни и Мараш (днешен Кахраманмараш) на мамелюците, а през 1293 абдикира в полза на своя брат Торос III и постъпва в манастир.

Военни кампании срещу монголците (1299 – 1303)

През лятото на 1299 внукът на Хетум I, крал Хетум II, отново е изправен пред опасност от нашествие на мамелюците и изпраща призив за помощ на монголския хан Махмуд Газан в Илханата. Монголският хан Газан преминава Ефрат и заедно със своята армия напредва към Сирия, и праща писма към франките на Кипър (кралят на Кипър, и водачите на Тамплиерите, Хоспиталиерите и Тевтонците), в които ги кани да се присъединят към неговата войска срещу мамелюците в Сирия.

Монголците успешно превземат Халеб, където към тях се присъединява крал Хетум, заедно с отряд тамплиери и хоспиталиери. Така с обща войска около 60 000 души те успяват да разбият мамелюците в битката при Уади ал-Казандар на 23 или 24 декември 1299. Въпреки победата монголската армия е принудена да отсъпи, вероятно поради липса на пасища нужни на конете. В тяхно отсъствие египетските мамелюци си възвръщат териториите през май 1300.

През 1303 монголците отново предприемат нашествие в Сирия, но този път с обща войска от 80 000 души, но те са победени в битката при Мардж ал-Сафар. Това нападение се смята за последното голямо монголско нашествие в Сирия.

Мечтите за светкавично възвръщане на Светите земи умират заедно със смъртта на хан Газан на 10 май 1304.

Хетум II абдикира в полза на своя племенник Левон III и става францискански монах. През 1307 Хетум II, неговият племенник и целият негов антураж са убити от Биларгу, монголски представител в Арменска Киликия, който малко преди това приема исляма.

Край на кралството

Хетумидите управляват Киликия до убийството на крал Левон IV през 1341, който въпреки съюза си с кралство Кипър, не успява да отблъсне атаките на египетските мамелюци.

През 1341 неговият братовчед е коронован под името Константин II. Той произлиза от френската династия Лузинян, която вече властва над Кипър. Традиционно приятелските отношения между Кипър и Армения помагат за короноването на новия крал, но когато новата про-латинска династия опитва да покатоличи населението и да внесе западния начин на живот, се стига до различни конфликти с консервативното селско население.

В края на 14 век в Киликия отново нахлуват мамелюците, като през 1375, с превземането на Сис се слага и края на Арменското кралство, след три века на независмост и разцвет. Последният крал на Армения, Левон V, умира като изгнаник в Париж през 1393 след безуспешни опити да предизвика нов кръстоносен поход. Титлата е приета от неговия братовчед, краля на Кипър, който я обединява с кралските титли на Кипър и Йерусалим. В наши дни титлата е държана от Савойската династия.

Отношения с Римокатолическата църква

През 1198 е обявено обединението на Римската и Арменската църква от арменския католикос от Сис, Григор VI. Но местното население и духовенство силно се възпротивяват на този съюз и той не бива последван от никакви действия.

Безброй римокатолически мисии, под водачеството на францискански монаси, са изпратени в киликийска Армения, за да разпрострат влиянието на католическата църква, но те остават с минимален успех. Самият арменски крал Хетум II става францискански монах след своята абдикация.

През 1441, дълго време след падането на Арменското кралство Киликия, арменският католикос Григор IX отново обединява обединението на арменската и латинската църква по време на Флорентинския събор, което води до схизма в арменската църква.

Култура и общество

Контактът с кръстоносците от Западна Европа, предимно Франция, въвежда корено различна култура в арменска Киликия. Киликийската аристокрация бързо възприема много различни аспекти от запдноевропейския живот, включително кавалерството, модата в дрехите и използването на френски християнски имена. Лингвистичното влияние е толкова голямо, че се възприемат две нови букви в арменската азбука (Ֆ ֆ = f и Օ օ = o). Арменците също така възприемат и феодалния строй от Западна Европа. Но влиянието на навлизащо от Евопа не винаги се приветствали, като арменците основно се противопоставяли срещу преминаването им в лоното на Католическата църква или на Гръцката православна църква. Киликийският период също така предоставя някои важни примери на арменското изкуство, като илюстрования ръкопис на Торос Рослин, който творил през 13 век.

Разселване на арменското население в Киликия

Въпреки че египетските мамелюци завладяват Киликия, за тях се оказва непосилно да я задържат, защото в териториите ѝ се заселват тюркски племена, а малко след няколко години в Киликия нахлува и Тамерлан. В резултат от това 30 000 заможни арменци напускат Киликия и се заселват на Кипър, който продължава да е във властта на династията на Лузинян до 1489. В Киликия остават само бедните арменци, като така запазват арменското влияние до началото на 20 век с Киликийския погром с последвалия го Арменски геноцид през 1915 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Арменско кралство Киликия

[Hatshepsut]

Малка Армения


Велика и Малка Армения на карта от 1865г.

Малка Армения е историко-географска област и бивша римска провинция, намираща се по горното течение на река Ефрат, Ликус и Халис. Граничи с Понтийското царство на север, Велика Армения на изток (границата минава по Ефрат), Сирия и Киликия на юг (границата минава по хребетите на планината Тавър) и Кападокия на запад.

Тази територия, наричана в хетските източници „страната на арменците“, е свързана с образуването на арменската нация и древноарменския език. На тези земи е създаден племенен съюз, предвождан от „хайте“, етноним, който днес служи като самоназвание на арменците.

История

Сатрапия Малка Армения влиза в състава на персийската държава на Ахеменидите. По времето на Александър Македонски Малка Армения става част от неговата империя, а след неговата смърт от 322 пр.н.е. е самостоятелно царство със столица град Ани.

В края на 2 век пр.н.е. Малка Армения става част от владенията на понтийския цар Митридат VI Евпатор. След неговата гибел Малка Армения става част от Римската империя, в чийто състав границите ѝ се сменят нееднократно.

По времето на император Веспасиан Малка Армения влиза в състава на римската провинция Кападокия. По времето на император Диоклециан (края на 3 век) е отделена в самостоятелна провинция в рамките на Диоцез Понт, като при Теодосий I е разделена на две провинции.

Армениакон е византийска тема, обхващаща остатъка от византийските територии след арабското завоюване на Армения.

Византийските теми (области) в Мала Азия към 950г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малка Армения

[Hatshepsut]

Национално знаме на Армения

Националното знаме на Армения се състои от три еднакви хоризонтални цветни полета – червено, синьо и кайсиево, подредени в този ред от горе надолу. Отношението ширина към дължина е 1:2.

Съществуват няколко теории за значението на цветовете, но най-разпространената е, че червеното представлява кръвта на арменците, пролята за защита на страната, синьото е природата на страната, а кайсиевото – националната смелост и трудолюбие. Според дефиницията записана в закона за знамето на Армения приет на 15 юни 2006 г., червения цвят символизира планинските земи, постоянната борба на арменците за живот, християнската вяра, независимостта и свободата. Синият цвят символизира стремежа на арменците да живеят мирно под синьото небе. Оранжевият цвят символизира изобретателността и трудолюбието на арменците.

В този вид, знамето е било национален флаг на Армения по време на кратката независимост на страната след първата световна война между 1918 и 1921 г. По времето, когато Армения е била част от СССР, знамето на Арменската ССР е представлявало сърп и чук на червен фон със синя ивица по средата.

Знаме на Арменска ССР (1952–1991)

След обявяването на независимост през 1991, трикольорът отново е приет като официален символ на страната.

Дизайн

Знамето на Армения е съставено от три хоризонтални цветни полета червено от горе, синьо в средата и кайсиево отдолу, и има правоъгълна форма с отношение ширина към дължина 1:2. Описанието е записано в Конституцията на страната приета на 5 юли 1995 г. с измененията приети на 6 декември 2015 г.

Чл. 21,1 Знамето на Република Армения е трицветно съставено от три хоризонтални и еднакви по ширина ивици в червено, синьо и оранжево.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Армения


Според мен посочената по-горе трактовка на цветовете на арменското знаме вероятно е късна интерпретация. Арменското знаме си има първообраз още през Средновековието - това е знамето на династията Лузинян, управлявала в Армения, Кипър и Йерусалимското кралство:

Знамето на Република Армения има и друг вариант, с по-бледи нюански на цветовете, който е използван по-рядко:

..и нещо любопитно - през 1885г. е имало проект за арменско знаме, който прилича на Българското знаме, но за разлика от нашето знаме цветовете са подредени обратно - червен, зелен и бял. Проектът е на отец Гевонт Алишан:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Армении

[Hatshepsut]

Герб на Армения

Гербът на Армения е приет на 23 август 1990 г. от Върховния арменски съвет. В основата му е положен гербът на Първата арменска република (1918 – 1920), който е разработен от архитекта Александър Таманян и художника Хагоп Коджоян.

Описание

Гербът представлява щит, разделен на четири части, в центъра на който е изобразена връх Арарат, символ на арменската нация, с Ноевият ковчег върху него, тъй като съгласно библейските писания именно на връх Арарат ковчегът на Ной намира пристан след оттеглянето на водите на Потопа. Останалите четири секции на щита символизират четирите независими арменски царства в историята на страната. Това са Аршак, Ардашез, Царството на Баградите и Царството на Рубенидите.

Лъвът и орелът, които придържат щита от двете му страни, символизират мъдрост, гордост, търпение и благородство. В течение на много столетия те са били също така и символ на арменските царски династии. В долната част на герба са изобразени меч – символ на властта и силата на нацията, пшеничен клас – на трудолюбието на арменците, паче перо – на интелектуалното и културно наследство на арменския народ. Гербът завършва с трицветна лента от националното знаме.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Армения

[Hatshepsut]

Химн на Армения

„Мер Хайреник“ (на арменски: Մեր Հայրենիք, в превод: „Наше отечество“) е националният химн на Армения.

Химнът е адаптирана версия на „Песента на италианката“ (Իտալացի աղջկա երգը) по текст на Микаел Налбандян (1829 – 1866), написан през 1859 година. Музиката за химна е написана по-късно от композитора Барсех Каначян (1885 – 1967). Това е националният химн на първата арменска република от 1918 – 1920 година и отново е утвърден за национален символ след разпада на СССР, на 1 юли 1991 година. В химна са влезли първият, третият, четвъртият и шестият куплети на „Песента на италианката“.

В периода от 1944 до 1991 година химнът на Арменска ССР е различен. Текстът му е написан от Арменак Саркисян под псевдонима Сармен, а музиката е на Арам Хачатурян от една от героичните теми в трето действие на операта му „Гаяне“, написана през 1942 година.

Текст на „Мер Хайреник“

Арменски

Մեր Հայրենիք, ազատ անկախ,
Որ ապրել է դարէդար
Յուր որդիքը արդ կանչում են
Ազատ, անկախ Հայաստան։

Ահա եղբայր քեզ մի դրոշ,
Որ իմ ձեռքով գործեցի
Գիշերները ես քուն չեղա,
Արտասուքով լվացի։

Նայիր նրան՝ երեք գույնով,
Նվիրական մեր նշան
Թող փողփողի թշնամու դեմ
Թող միշտ պանծա Հայաստան։

Ամենայն տեղ մահը մի է
Մարդ մի անգամ պիտ մեռնի,
Բայց երանի՝ որ յուր ազգի
Ազատության կզոհվի։


Латинска транскрипция

Mer Hayreniq, azat ankax,
Vor aprel e daredar
Yur vordiqë ard kanč̣um en
Azat, ankax Hayastan.

Aha yeġbayr qez mi droš,
Vor im dzerqov gorcec̣i
Gišernerë yes qun č̣eġa,
Artasuqov lvac̣i.

Nayir nran yereq guynov,
Nvirakan mer nšan
Thoġ phoġphoġi thšnamu dem
Thoġ mišt panca Hayastan.

Amenayn teġ mahë mi e
Mard mi angam pit meřni,
Bayc̣ yerani, vor yur azgi
Azatuthyan kzohvi.


Български превод

Родина наша, свободна, независима,
Що е живяла векове наред,
Своите синове зове в
Свободна, независима Армения.

Ето ти знаме, братко мой,
знаме на ръка от мен ушито
в безсънните нощи
и напоено със сълзите ми.

Погледни го, с трите му цвята,
свят символ е за нас.
Нека изгрее срещу врага,
да бъде Армения славна навеки.

Навсякъде смъртта е една,
Човек умира само веднъж,
Но блажен този, който загива
За свободата на своя народ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Химн на Армения



National Anthem: Armenia - Մեր Հայրենիք

[Hatshepsut]

Арменска азбука

Арменската азбука е писмена система, използвана в арменския език. Има 38 букви.

През 404 – 406 г. служител, бивш духовник, от арменския царски двор – Месроб Машдоц (361 г. – 440 г.) преоткрива и приспособява, при нови условия, старата арменска азбука, която била престанала да се ползва след приемането на християнската религия в Армения (301 г.).

Особености

Посока на писане: от ляво надясно в хоризонтални редове. Някои букви се произнасят различно в зависимост от позицията им в думата. Има различия при произнасянето на буквите в западния литературен вариант и източния литературен вариант на езика. Буквата „Хи“ (21) в безсрична позиция (вж. Арменски тълковен речник), се произнася „й“ (и кратко). Графемата на буквата „У“ в арменския език се образува от графемата на буквата „Во“ (24) и графемата на буквата „Хюн“ (34). Графемата на буквата „Ю“ в арменския се образува от графемата на буквата „Ини“ (11) и графемата на буквата „Хюн“ (34). Повечето от буквите имат числово значение.

Паметникът на арменската азбука в Никозия, Кипър

Приложение
Арменският се ползва в Армения, Грузия, Русия, Иран, Турция, Ливан, Сирия, Франция, САЩ, Канада и много други страни от около 6 – 8 милиона души. Ползва се и от езиковеди, историци, религиозни дейци, преводачи, специалисти в туризма, информатори, библиотекари и др. специалисти, които не са етнически арменци.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Арменска азбука

Арменският език

Създателят на арменската азбука е Месроп Мащоц (прибл. 362-440 г.), образован учен и духовник. Роден е в провинция Тарон, учи гръцки и сирийски езици, и работи като царски архивист. Според неговия ученик Корюн, който написва биография на своя учител в средата на 5 век, той бил запознат със светското право и военното изкуство преди да се отдаде на религиозния живот. Пътува из цяла Армения и осъзнава, че новата християнска религия, проповядвана на гръцки и сирийски език, а не на арменски, недостига до душата на народа. След като става безбрачен свещеник през 394 г., той избира провинция Гохтн, където проповядва християнската вяра на все още непокръстеното население. Опитът му там, изпълнен с невероятни трудности, го убеждава че създаването на арменска азбука е абсолютно необходимо, и ще осигури на мисионерите важен инструмент за осъществяване на тяхната дейност. В лицето на католикос (патриарх) Сахак среща предан поддръжник и двамата се обръщат към цар Врамшапух, който с готовност дава пълното си съгласие и подкрепа.

Като взема няколко от своите ученици, Месроп Мащоц посещава някои от важните гръцки и сирийски образователни центрове по онова време като Едеса, Амида и Самосата, за да направи сравнителни изследвания на фонетичните принципи на различните азбуки. След доста упорит труд той създава азбука, състояща се от трийсет и шест знака. След като дава имена на знаците (айб, бен, гим, да и т.н.) и ги нарежда подобно на последователността на гръцката азбука, той ги занася при един известен калиграф в град Самосата - Руфинус, който оформя дизайна им.

За да изпробва ефективността и точността на тази нова азбука, Месроп съвместно с двама от своите ученици, Йовханнес Кегелецаци и Йовсеп Палнеци, започва да превежда "Притчи Соломонови" от сирийски. След това, с радост и задоволство от успешно приключената мисия, Месроп и учениците му се завръщат в Армения (през 405 г.) и са посрещнати тържествено от царя, католикоса, и народа.

Създадената азбука е толкова добре приспособена спрямо звуковете на арменския език, че успешно изиграва ролята си за повече от петстотин години, без да изисква големи промени, въпреки диалектното разнообразие, коетое характерно за този период. Макар че азбуката е създадена в една доминирана от сирийското влияние среда, гръцкото влияние е очевидно. Най-важните характерни черти на азбуката могат да бъдат обобщени както следва: всяка буква представлява само една фонема, и всяка фонема е означена от една буква, с изключение на звуковете iu, u [ow] и ea, които са представени от комбинация от две букви; всяка гласна се пише самостоятелно; думите се пишат от ляво на дясно, за разлика от семитските езици; няма диакритични знаци.

Арменската азбука - този уникален феномен - е изиграл може би най-важната роля  за запазването на националната идентичност на арменците до наши дни.


Граматика

Арменският език принадлежи към семейството на индоевропейските езици и представлява отделен клон.

Съвременният арменски език е представен от два главни литературни варианта: западноарменска книжовна норма и източноарменска книжовна норма. Западноарменската книжовна норма се говори в арменските общности в Ливан, Сирия, Гърция, Балканите, Централна и Западна Европа, Северна Америка. Източноарменската книжовна норма е официалният език на Република Армения. Бидейки официален език от 1918 г., източноарменската книжовна форма развива функционална променливост: това не е само разговорен език и език на литературата и поезията, но също език на науката, бизнеса, офиса и т.н. Според закона за езика на Република Армения цялата бизнес кореспонденция в държавата трябва да се води на арменски език.

Като отделен клон на индоевропейските езици, арменският е уникален с оглед на граматиката си и с повече от половината от етимологическите корени на своята лексика. Притежава система от окончания чрез склонения и спрежения, различни от тези на повечето езици, които водят началото си от земите на Арменското плато.

Като древен език арменският неизбежно е претърпял редица трансформации през вековете. Най-сериозните промени е претърпял синтаксисът. На значителни промени е била подложена и лексиката не само в посока на обогатяване на езика с нови думи или заемки, но и в посока на промяната на смисъла и значението на унаследения от 5 век речников фонд. За сметка на това до втората четвърт на 20 век правописът, употребяван в Армения остава същият, както по времето на Месроп Мащоц. Съвременният западноарменски език продължава да се придържа към класическия правопис от 5 век.

Древните и средновековните арменски граматици пишат обширно по арменска етимология, фонетика и синтаксис. През 5 век арменският граматик Давит вече бил развил собствени теории по етимология и не взел предвид граматичните трактати на Дионисий Тракийски.

Мовсес Кертогахайр (5 - 6 век) изследвал фонетичните особености на арменския език чрез изясняване на различните аспекти на звуковете и буквите, които ги означават. Степанос Сюнеци (починал 735 г.) е известен с изследванията си върху произношението и етимологията, както и със съчиненията си за принципите и правилата на точното артикулиране на отделните звуци и срички. Той също така е първият арменски лингвист, станала известен със своята класификация на гласните и дифтонгите. "Определение на граматиката" на Григор Магистрос Пахлавуни (990-1059) е друг мащабен труд върху арменската граматика. Много преди Ф. Бопп да създаде дисциплината сравнителни езици в началото на 19-ти век, К. Пахлавуни вече работи по сравнителното изследване на арменския и арабския език.

През 12-14 век като продължение на предходната лингвистична традиция граматиците в арменското Киликийско царство проправят пътя за едно ново направление, като развиват "изкуството на писане". През този период е проведена първата правописна реформа. Аристакес Грич (12-ти век) въвежда методология и някои правописни принципи, които служели за основа за бъдещите граматици. Забележително е, че два граматични труда на Вардан Аревелци (1269 г.) са написани на средноарменски език, предшественика на съвременния арменски език. Неговите "Части на речта" са първият опит да се изработят принципите на арменския синтаксис. Интересен е фактът, че Аревелци предсказва, че в бъдеще всички хора ще използват един общ език. Друг граматик от тази епоха - Ховханнес Йерзънкаци, автор на "Сборник с определения на граматиката", разглежда езика като постижение на човешкия интелект, а не като ръководен от божествена намеса.

Граматиците от 14-15 век Есаи Нчеци, Григор Нчеци, Акоп Хримеци и Аракел Сюнеци полагат основите на арменската граматика. Арменските граматици през вековете са имали също и авторски творби, били са и преводачи и познавачи на чужди езици. Книгата "Поетични думи" от 13 век, определяща "трудните" думи в поезията и други граматични трудове, както и диалектни думи, може да бъде смятана за един от първите речници на арменски език. Всъщност във всички живи езици граматиката е опора, която чуждото влияние почти не успява да промени. Арменската граматика е добър пример за това.

https://www.armenianstudiesbg.org/armenskiyat-ezik


Арменската азбука - западна и източна транслитерация

https://www.hy-bg.net/files/Aipupen_West_web.pdf

https://www.hy-bg.net/files/Aipupen_East_web.pdf

[Hatshepsut]

Тази нова пътека разкрива чудесата на Армения – страна на кръстопътя на света


Новата Транскавказка пътека (Transcaucasian Trail - TCT) се вие през поляна над град Дилиджан, Армения. Участък от 827 км от пешеходна пътека, пресичаща малката планинска страна, беше открит по-рано тази година. В крайна сметка Транскавказката пътека ще включва мрежа от 2900 км, свързваща Армения, Грузия и Азербайджан

Туристическа пътека с дължина над 800 км показва зашеметяващите планини на малката страна, в съчетание с първокласното гостоприемство на нацията.

Въпреки малкия си размер – малко над 29 700 квадратни километра - Армения събира богатство от природа и ранна християнска история в своя скалист терен. Тя е мечта за туристите - с пейзажи, виещи се през Кавказките планини от долината на река Аракс, на границата с Иран, до буйни гори, продължаващи в Грузия.

Но доскоро беше невъзможно да се премине през цялата страна, разположена на кръстопътя между Европа и Азия. „Спомням си, че гледах тези планини и си мислех: „Боже мой, наистина искам да ги изследвам“, казва Том Алън, британски авантюрист и разработчик на туристически пътеки, който за първи път посещава страната през 2008 г. „Нямаше дори туристически карти на страната, Google Maps не показваше почти нищо, а съветските военни карти бяха секретни.”

Това кара Алън да проектира маршрут от 827 км, пресичащ Армения, който е открит в началото на 2022 г. Работейки с неправителствените организации HIKEArmenia и Trails for Change, Алън и екипи от доброволци не само изграждат нови пътеки, но и свързват 4x4 трасета от съветската ера, пастирски маршрути и стари пешеходни пътеки. И всичко това се вие през пасища, обгръщащи облаци, покрай древни манастири, каменни села и рушащи се кервансараи от дните, когато Пътят на коприната прави Армения богата.

Пътеката минава през високите планини на провинция Вайоц Дзор в Югоизточна Армения

Тази пътека е първият в страна участък от по-голямата Транскавказка пътека (Transcaucasian Trail - TCT), която един ден ще свързва Армения с Грузия и Азербайджан чрез мрежа от 2900, преминаваща от запад на изток - от Черно море до Каспийско море, и от север на юг - от Голям към Малък Кавказ.

Раждането на пътеката

Началото на TCT е поставено през 2017 г., когато екип от доброволци, започва да прокарва трасета сред гъстите дъбови и габърови гори над Дилиджан - курортен град на 90 минути път с кола северно от арменската столица Ереван.

Посетителите вече могат да следват червено-белите маркировки на TCT пътеки в цялата страна, за да видят вулканичните куполи на планините Гегам и изумрудените дълбини на каньона Воротан. Пътеката минава и покрай три манастира, включени в списъка на ЮНЕСКО, които разказват историята на Армения - първата страна, установила християнството като държавна религия.

Манастирът Нораванк, християнски обект от XIII век по протежение на TCT, включва сложни издълбани фигури и религиозни символи в каменните си стени

Но TCT все още не е завършена. „Пътеката не е напълно маркирана, обозначена и поддържана [все още]“, казва Алън. Но той допълва, че има изобилие от ресурси на уеб сайта на TCT, включително топографски карти, препоръчани приложения и възможност за изтегляне на KML и GPX маршрути – за навигиране в по-слабо развити райони като обширната степ близо до езерото Севан.

Дива природа и топло гостоприемство

Възможността за срещи със сирийски кафяви мечки и сиви вълци допълва привлекателността на прехода през TCT, както и мълвата за наскоро завърналия се кавказкия леопард (местните са щастливи от това, възприемайки го като възраждане на арменския дух).

„Има огромно разнообразие от пейзажи за такава малка страна“, казва Якуб Бабий, турист от Полша. „Някои области са като пустиня, следвани от райони, подобни на Алпите.“

Бабий отделя 40 дни, за да проправя пътеката от Мегри, на юг, до езерото Арпи, близо до границата с Грузия. През повечето нощи той лагерува навън, но от време на време преспива в една от къщите за гости, които започват да изникват покрай пътеката, „за да придобие истинско усещане за местната култура“. Гостоприемството на арменците, казва той, е оставило най-голямо впечатление у него.

Много домакини приготвят обилни хороваци (гозби) за нощуващите гости с меса на скара, хлебчета лаваш (арменски тънък хляб), меки сирена и салати от зеленчуци и булгур, както и оги (домашно приготвена плодова водка).

Бум на екотуризма

Скорошни кампании за популяризиране на Армения и за финансиране на подобрения в туристическото ѝ развитие вдъхновяват бум на пътуванията, като посещенията се увеличават с 15% всяка година от 2010 г. до 2020 г. Ардаг Косиан, изпълнителен директор на HIKE Армения, казва, че паричните средства текат в общности извън Ереван (където живеят една трета от арменците), което прави TCT ключов проект за развитието на селските райони. „Когато имате село, което не разполага с много ресурси, и селяни, които предпочитат да напуснат, вместо да останат, трябва да намери поминък на тези хора“, казва той. „Екотуризмът е сигурен начин това да се случи.“

През 2018 г. Гарник Геворкян построява къмпинг по TCT с горещи душове, покрити маси за пикник и ресторант, предлагащ местно отгледана храна. Той се вдъхновява от туристи, които започват да се появяват в малкото му селце Артаван, търсейки квартира и храна.

„Не гледам на това като на бизнес, това е моят начин на живот“, казва той. „Преди TCT никой не знаеше името на селото ми – дори арменците. Сега сякаш Артаван най-накрая съществува.“

HIKEArmenia допринася за разпространяването на информация за туристически преходи чрез своя уеб сайт, приложение и информационен център в Ереван. Също така, организацията финансира голяма част от изграждането на инфраструктура (въпреки че неправителствената организация Trails for Change изгражда повечето маршрути). Но подпомагането на селските общности остава основният фокус на HIKEArmenia.

Армения, първата страна, която обявява християнството за своя държавна религия, е дом на древни свети места като Манастирът Кобайр - комплекс от XII век, построен на ръба на дефиле

Идеята е, че туристите могат да правят еднодневни или дълги преходи по маршрутите и да останат на едно място за няколко нощи. Пример за това е Стария Мартирос. Това древно село сега примамва туристи с пътеки до езера, традиционни арменски кръстове и църква, изсечена в скалата на планинския склон. Докато са в града, пътешествениците могат да си купуват местни продукти като сушени костилкови плодове, сладкиши gata и вино. „Колкото по-дълго са там, толкова по-голямо е въздействието“, казва Косиан.

Разхождайки се по древни пътни артерии от село на село, „виждате неща, които са на хиляди години“, добавя Косиан. „Срещате семейства, които са живели на едно и също място от поколения. Те ви разказват истории за това как са използвали пътеката, по която вървите, за да отидат на училище. И всичко това добавя история и дълбочина. Става нещо повече от просто туризъм - става разходка из музей на открито.“

Тласък за пешеходния туризъм из Кавказ

Някога Армения била царство на безстрашни туристи, които сами проправяли път от точка до точка. TCT дава на страната начин да предложи по-леки пътувания.

Нещо подобно се случва вече от другата страна на границата - в Грузия, която има завършени 135 км от своя TCT, и в Азербайджан, където 10 000 долара правителствено финансиране дава тласък на развитието на туристически пътеки. „Това дойде като изненада“, казва Алън, „защото правителството на Азербайджан финансираше общ проект с Армения.“ Съседните страни са водили две войни за спорния регион Нагорни Карабах. Напрежението остава високо и границите са затворени (TCT ще влиза в Азербайджан през Грузия).

„Ако не друго, [TCT] ще покаже, че е възможно да има споделен проект, който няма много общо с геополитиката“, казва Алън. „Бих искал да мисля, че един ден, скоро, TCT ще стане обнадеждаващ символ на целия регион.“ И в известен смисъл вече е така.

https://www.nationalgeographic.bg/a/tazi-nova-pteka-razkriva-cudesata-na-armeniya-strana-na-krstoptya-na-sveta

[Hatshepsut]

Арменска кухня

Арменската кухня е една от най-древните кухни в Азия и почти със сигурност най-старата в кавказкия регион. Създаденото през VI век пр.н.е. Арменско царство почти непрекъснато е било под влияние или зависимост на перси, римляни, монголи, византийци, араби, турци, но въпреки това културата, включително и кухнята, се запазват и се развиват. Нещо повече - кулинарната традиция оказва силно влияние върху тази на селджукските тюрки, впоследствие завладени от османците, и много изконни арменски ястия стават известни в Европа като постижения на турската кухня. Един от най-популярните примери са лозовите сарми, наречени толма, а на турски - долма. Подобен е и случаят с баклавата, която има персийски произход, но турците я заимстват именно от арменците.


Дори извън пределите на съвременната арменска държава кулинарната култура е запазена в наброяващата 8 милиона души диаспора, разпръсната по целия свят. Арменците в България на Бъдни вечер все още сервират топик - щедро подправени и сварени кюфтета от булгур, също ануш абур - сладка супа от жито, и пиас - пюре от фасул. Изобщо безмесните ястия са важна част от арменската кухня вероятно поради факта, че държавата е първата в света, която приема християнството за своя религия през 301 г.

В древни времена населението на днешна Армения възприема използването на вертикалната пещ за готвене тонир (в Индия тя е известна като тандур) и така тя се разпространява из цялото Задкавказие. Готвенето в тонир придава специфика както на хляба, така и на ястията с месо, риба и зеленчуци. В пещта се развиват около 500° С, а формата й осигурява непрекъсната циркулация на горещ въздух.
В тонир се пече знаменитият арменски хляб лаваш - тънки кори (кръгли или правоъгълни) от неквасено тесто, които се лепят по стените на пещта. В селските райони на Армения все още се запасяват с него, като го сушат и складират за зимата. Преди да се яде, хлябът се напръсква с вода и се загрява.

Обикновено арменското готвене е сложно, а в някои случаи и крайно трудоемко. Подготовката на ястията често се състои в пълнене, безкрайно месене или приготвяне на пюреобразни смеси. Едно от „най-мъчителните” блюда е подобният на кюфте кололак, който в автентичния си вариант изисква фино счукване на говеждо месо с дървено чукало върху гладък камък.

Разнообразието от техники ясно личи и в супи като спас на основата на кисело мляко и яйца, или бозбаш, при която месото се вари, докато започне да се отделя от костите, и често се подкиселява със зелено грозде или сливи, а също и супите, в които се използва познатата и у нас тархана. Някои от оригиналните арменски сладкиши, например ароматизираният с кафе гата, са на основата на дълго и търпеливо приготвяно многолистно тесто, а други могат да се опитат чак след две седмици, особено ако включват плодове и ядки. В десертите намират място и необичайни продукти като патладжани, зелени домати и динени кори.

Арменската кухня е богата на разнообразни рецепти, отличаващи се със сложен и изискан вкус, което се дължи и на природата и нейните продукти. Земята в тази планинска страна не е много, но е изключително плодородна. Пшеницата и ечемикът са основни зърнени култури, а се отглеждат и много зеленчуци. Важни са и плодовете - праскови, грозде, дюли и пъпеши се садят из цялата страна, докато изискващите по-мека зима кайсия, нар, смокиня и маслина са съсредоточени по речните долини. Планинските пасища пък осигуряват големи количества говеждо и овче месо, а горите - дивеч.

Животновъдството е и източник на различни млечни продукти, най-вече пресни неферментирали сирена, както и на мадзун - арменския еквивалент на киселото мляко. Подобно звучене, но съвсем различен смисъл има популярното ястие лахмаджун – то наподобява пица, с тънък и хрупкав блат, богато гарниран с домати, мляно говеждо месо, подправки и чесън.

Армения няма излаз на море, но се радва на лазурносиньото езеро Севан, което е единствен в света дом на севанската пъстърва Salmo ischchan. Тази риба е и най-използваната в арменската кухня, като предпочитанията са към задушените ястия.

Патладжаните са сред най-любимите зеленчуци на арменците, като от тях се прави схторац - рулца от сини домати с млечна плънка с чесън. Но и плодовете - дюля, слива, лимон, нар, стафиди, се използват при готвене, най-вече за ястия с месо и с риба, което им придава необичаен и приятен вкус. Особено и изключително важно значение за Армения има кайсията, чието латинско название е Prunus armeniaca. Кайсиите, по-често в сушен вид, облагородяват ястия с агнешко и други меса или пък различни супи, например с леща.

Уникалната, ясно различима кухня, наравно с религията, писмеността и езика, е помогнала на арменския народ да запази своята идентичност, да поддържа живи спомените за отминали времена и, осланяйки се на тях, да създава новия си живот.

http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/kuhnyata-na-armeniya-drevna-i-unikalna

Армения е разположена в регион, който винаги се е отличавал с културно смесване, в резултат на търговия или войни. Попитайте арменец, грък или турчин за произхода на сърмите с лозови листа (наречени tolma на арменски) или баклавата (на арменски pakhlava) и ще станете свидетели на малка война.

Хляб и млечни продукти

Лаваш е арменският хляб. Плосък като пита, той се пече в глинена пещ. Тестото, направено от сол, вода и брашно, се прави плоско като се лепи по стените на пещта.
Сирене и подправки, увити в лаваш или durums (наречен също и burum) са много популярни. Арменското сирене е бяло и малко наподобява гръцкото фета и балканското брънза.
Matsoon е друг популярен млечен продукт. То има вкус, подобен на гръцкото или турско кисело мляко. Арменската супа от кисело мляко, spas, е неразделна част от кухнята. През горещото лято тя се сервира студена и задържа нивото на дехидратация ниско. Matsoon се използва също и в традиционната напитка t'han.
Сервиран с орехи и чесън, matsoon е чудесно предястие. То е по-популярно от сметаната или крем фреш и е по-диетично.
Плодове, зеленчуци и подправки
Поради континенталния климат през лятото има много плодове, зеленчуци и подправки. Консервирането или изсушаването им позволява приготвянето на вкусни ястия през зимата. Популярни са кайсиите, прасковите, гроздето и наровете.
Позната като арменска слива (лат. Prunus armeniaca), кайсията е национален символ. Кайсиевото сладко е популярно лакомство. То се прави вкъщи, но също така се произвежда и от няколко производители. Пресните и сушени плодове се сервират като десерт.
Основната великденска гарнитура, ориз пилаф, се приготвя със сушени кайсии, сливи или черни стафиди.

Арменците използват зеленчуците за много неща. Зеленият боб с яйца или домати е лесно и вкусно ястие. Патладжанът е най-широко използваният зеленчук. Печени, задушени, на грил или пържени, патладжаните  се използват в много основни ястия и салати.
Арменците обичат също и зелени растения като спанак и киселец. Те растат в планината и много от тях могат да бъдат открити в магазините и на пазарите, основно през пролетта.

Арменците подправят храната най-много с черен и червен пипер и билки. Магданозът, кориандърът, червеният босилек, естрагонът и копърът се използват пресни през лятото и сушени през зимата. Ароматните джоджен и мащерка, които растат в планината, са не само добри подправки, но се използват поотделно и за чай.

 
Месо

Арменците са известни като нация, която обича барбекютата. Преди да бъдат изпечени на шишове на въглищата от твърда дървесина, големите парчета месо (предимно свинско, но също и пилешко, говеждо и агнешко) добре се овалват в лук, черен пипер и сол. Заедно с месото се пекат и домати, патладжани, чушки и картофи. Сервира се с нарязани подправки и лук.

Сърмите с лозови листа (tolma) и пълнените зеленчуци (summer tolma) са едни от най-популярните ястия. Сготвени с говежда кайма и ориз, те са вкусни и ще заситят всекиго.
Тъй като няма излаз на море, в страната няма много видове риба. Сред по-популярните са пъстървата, бялата риба и раците.

Напитки

Виното, бирата, брендито и oghy (силно спиртно питие, направено от плодове) са известни сред арменците. Често срещано е хората да пият докато се хранят, без да има някакъв повод за празнуване.
Бирата, която в исторически план се споменава за първи път в писмен документ от гръцки историк, минаващ през Армения, се произвежда в страната от хиляди години. Тя обикновено се консумира със снаксове и мезета като ядки, пушено месо или пастърма, сирене и мариновани нахут и моркови. Необичайно е хората да пият, без да ядат.

Домашно приготвени сокове, различни газирани минерални води и лимонада се използват от всички домакинства. Кафето в източен стил, сервирано в малки чашки, се смята за финал на храненето. Повечето възрастни хора пият по 3-4 кафета на ден.

Десерт

Pakhlava и boorma са най-традиционните сладкиши, които трябва да се опитат. С орехи и много захар или мед, те напълно описват уникалната култура на страната.Сушените плодове, орехите и лешниците се сервират като част от десерта.

https://bonduelle.bg/statiya/armenska-kukhnya

5 ЛЮБИМИ ЯСТИЯ ОТ АРМЕНСКАТА КУХНЯ

Арменската кухня е популярна и обичана в цял свят. Кои техни ястия се славят като най-вкусни?

1.Хоровац

Хоровац е арменската версия за кебап, важна част от храненето в страната. В ресторанти, по ъглите на улиците и в  домовете  в Армения често може да видите мангали (скари) на дървени въглища и човек, който върти шишове, натоварени с огромни парчета месо на открит пламък.

Свинското, агнешкото и говеждото са предпочитаните видове месо. Арменците вярват, че подправките влошават естествения вкус на месото и въпреки че понякога може да видите чушки и лук на шишчетата, те са там само за украса.

Зеленчуците идват със гарнитурата, която придружава всеки хоровац, приготвена от пържени домати, патладжани, чушки, зелени и лук. Увийте всичко в лаваш – вкусния местен плосък хляб и се насладете на това кулинарно постижение.

2. Кофта

Всяка страна от Близкия изток има своето отношение към класическата кофта, но нищо не се доближава до арменската версия.

Подобно на близкоизточните си братовчеди, каймата е леко подправена и смесена с натрошено жито и лук. Кюфтетата са във форма на заострен въртящ се връх, но вместо на скара, арменците ги готвят в бульон.

Обикновено се използва прост пилешки бульон, с малко арменски вкус, създаден от щипка меласа от нар и кафява захар. Добре овкусени и богати кофти се поднасят нарязани с изстискан лимонов сок.

3. Долма

Произнесена „толма“ в Армения, долма е друго ястие, което може да разпознаете. Направени от смес от мляно месо, лук, ориз и различни подправки, всички увити в лозови листа, те са основна храна в източното Средиземноморие. Но има нещо различно в арменската долма – както в начина на приготвяне, така и в използваните съставки.

Всяка арменска баба има своя собствена рецепта за долма, но всички са съгласни, че ключът е в това как приготвяте листата. Трябва да ги извадите от вряща вода веднага щом променят цвета си.

Арменците също са по-приключенски настроени със съставките. Очаквайте да откриете вътре леща, домати, тиквички, патладжани, мента, червени чушки, кориандър и лук, както и по-традиционния ориз.

Обърнете внимание на специалната долма, произведена специално за Великден. Съставките са до голяма степен същите, но лозовите листа са заменени със зелеви.

4. Ишхан

Армения може да е страна без излаз на море, но все още може да се похвали със своя справедлив дял от рибни ястия. Най-известното е е Ишхан и е базирано на определен вид пъстърва, обитаваща  езерото Севан. Севанската пъстърва е „по-месеста“ от повечето.

Ишхан може да се приготви по безкрайно много начини. Можете да я поръчате варена, пържена или задушена с бадеми. Най-известният варинет е този, в който рибат е приготвена във вино и подправена с босилек, естрагон, див лук и черен пипер.

Също така е вкусна, пълнена с местни лешници или кайсии.

Севанската пъстърва е толкова популярна, че  местните идват от Ереван специално, за да я ядат, вечеряйки в семейни ресторанти с изглед към езерото.

5. Манти

Попитайте всеки член на арменската диаспора кое ястие им липсва най-много от дома и отговорът ще е единодушен: манти – вкусни печени кнедли, сервирани в доматен сос с чесново кисело мляко отстрани. Изпечени до хрупкавост, кнедлите се потопят в кисело мляко почти веднага щом ястието бъде поставено на масата.

Има някои варианти на рецептата. Някои харесват доматения сос пикантен. Други харесват киселото си мляко  с по-малко чесън.

Mанти може да произхожда от Западна Армения, но е много обичан в цялата страна.

https://goodfood.bg/6371-2/

[Hatshepsut]

Ереван

Ереван (на арменски: Երևան) е столицата и най-големият град на Армения. Населението му през 2007 г. е 1 107 800[1] души. Разположен е на река Храздан.

Ереван е водещ индустриален, културен и научен център на кавказкия район. Той е също така сърцето на обширна ж п мрежа и главен търговски център за селскостопански продукти. Освен това индустриите в града се занимават с получаването на метали, металообработващи машини, електрически съоръжения, химикали, текстил и хранителни продукти.

Образователните и културните учреждения в Ереван включват няколко университета, арменската академия на науките, държавен музей няколко библиотеки. Главна туристическа атракция са развалините от османска крепост от 16 век. Летището в Ереван се казва „Звартноц“.

История

Археологическите изследвания показват, че на мястото на днешен Ереван през 8 век пр.н.е. е съществувала крепостта Ербуни. Оттогава мястото има стратегическо значение за керванските пътища между Европа и Индия. Носи името Ереван поне от 7 век, когато е столица на Армения под персийска власт.

Развалини от Ербуни

Поради стратегическата важност на Ереван се водят няколко битки за него, като той преминава често от османско в персийско владение и обратно. През 1827 г. е превзет от Русия и формално присъединен към Персия през 1828 г. След Октомврийската революция от 1917 г. Ереван е столица на независима Армения три години, след което през 1920 г. става столица на новообразуваната Съветска социалистическа република Армения. През 1991 г. Ереван става столица на независимата република Армения.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ереван

Гледка към Ереван и вр.Арарат

Съвсем скоро Ереван празнува 28-я век от създаването си. Изграден през 782 г. пр. Хр., той е сред най-древните градове на света. Дори Рим е с 29 години по-млад от него. Днес Ереван е забързана, оживена столица, която впечатлява със смесицата от активен градски живот и ясно чувство за история и древни корени.

От Еребуни до Ереван

Когато цар Аргищи от Урарту, основателят на града, издига крепост в североизточната част на днешен Ереван, оставя следния надпис: "С могъществото на бог Халди аз, Аргищи, син на Менуа, построих тази непревземаема крепост и я нарекох Еребуни...". Еребуни се превръща в оживен икономически и политически център, разположен на кръстопътя на много търговски кервани. През вековете името Еребуни се променя в Ирпуни, Еривуни, Ериван и накрая в съвременното Ереван.

В музея "Еребуни" днес може да видите предмети от епохата около основаването на града, както и надписи на хиляди години. Запазени са и останки от светилището на бог Халди, като археолозите са открили, че подът на храма е бил покрит с малки дъсчици, много наподобяващи на паркет.

Град като градина

Арменската столица се намира между 3100 и 4000 м надморска височина, на брега на река Храздан. Храздан е единствената река, която води началото си от езерото Севан. Не само Ереван, но и повечето арменски градове имат една симпатична черта - наподобяват градини. Трябва само да се пресегнете и да си откъснете вишна, праскова или кайсия.

Всъщност като за град, разположен в полупустиня, Ереван има учудващо голям брой зелени паркове. Този, който искрено ще ви възхити, е парк Таманян. Това е истински оазис насред градската джунгла с безупречно поддържани зелени площи, без нито едно кафене, което да се намеси в пейзажа и да отклони вниманието ви от природата. Серия от фонтани води до не по-малко красивата каскада Таманян.

На върха на каскадата ще откриете Парка на победата, наречен така заради участието на съветска Армения във Втората световна война. На мястото на някогашен паметник на Сталин днес се издига статуята на Майка Армения. Има и увеселителен парк, изкуствено езеро, кафенета, музей и спиращи дъха гледки отвисоко към центъра на Ереван. Ако искате да погледнете столицата в подножието на Арарат почти от птичи поглед, трябва задължително да отидете до Парка на победата.

Ако се разходите спокойно по улиците на Ереван, ще забележите уникалния архитектурен стил на града. Повечето сгради са построени с различни цветове туф и базалт - материали с вулканичен произход. Това прави Ереван един от малкото градове по света, в който сградите не са боядисани.

Разходка из музеите

В Ереван ще откриете повече от 40 музеи и галерии, които съхраняват богатото културно и историческо наследство на страната. Историческият музей разполага с повече от 160 000 експоната от Каменната ера и първите селища на човека до края на XIX в. Запазени са автентични предмети, които ще ви помогнат да си представите начина на живот на хората при възникването на първите обществени организации - сечива, статуетки, монети, оръжия, кани, бижута и други, открити при разкопки. В етнографската секция носиите, амулетите, килимите и земеделските сечива, типични за арменския бит, ще ви пренесат в стари времена.

За любителите на изкуството в Националната художествена галерия са изложени творби на арменски, руски, европейски и източни творци (Донатело, Тинторето, Русо, Айвазян, Кандински, Шагал са сред имената, които й печелят популярност). Галерията е разположена на площад "Република" и впечатлява с необичайната си архитектура. В Армения творческият дух е възпитаван и насърчаван от най-ранна възраст. Ето защо не е изненада, че на "Абовян" 13, една от най-добре запазените улици в старата част на Ереван, ще откриете Галерията за детско изкуство с детски рисунки от 130 страни. Тя е първата в света постоянна експозиция от този тип.

Заслужава си да обърнете внимание и на самата улица "Абовян". Когато тръгвате от площад "Република", първите няколко пресечки най-много напомнят на старата "Абовян" или такава, каквато улицата е била преди десетилетия. Двама съперничещи си архитекти създават проектите на сградите от двете отсрещни страни на улицата - едните в неокласически стил (архитект Мирзорян), а другите - в ар нуво (архитект Мейхрабян).

Сред музеите, които не трябва да пропускате, са също Музеят на дърворезбата и Музеят на аматьорското изкуство. В края на централния булевард "Месроп Мащоц" ще откриете Института за древни ръкописи и музей "Матенадаран". Той съхранява най-голямата колекция арменски древни ръкописи, както и документи и съчинения на гръцки, латински, арабски, иврит, фарси, японски и хинди.

https://www.nasamnatam.com/statia/Erevan_ne_stolica_a_gradina-2748.html

[Hatshepsut]

География на Армения

Армения е държава в Предна Азия, в Арменска планинска земя. Площ 29 743 km². Население на 1 януари 2017 г. 2 962 100 души. Столица град Ереван.

Географско положение, граници, големина

Армения е държава в Предна Азия. На изток и югозапад граничи с Азербайджан (дължина на границата 592 km с Азербайджан (от тях 246 km с Нахичеванска автономна република), на юг – с Иран (43 km), на запад – с Турция (312 km) и на север – с Грузия (213 km). Обща дължина на границите (само сухоземни) 1160 km. Преобладаващата част от границите ѝ на север, изток и юг преминават по гребените на най-високите хребети. Границата с Иран е само речна (река Аракс), а с Турция предимно речна (реките Аракс и Ахурян) и малък участък сухоземна. Дължина от северозапад на югоизток 352 km, ширина от североизток на югозапад от 154 km. В тези си граници заема площ от 29 743 km².

Територията на Армения се простира между 41°03′ и 43°25′ с.ш. и между 40°00′ и 46°44′и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (41°18′04″ с. ш. 44°49′05″ и. д.), област Тавуш, на границата с Грузия.
• крайна южна точка – (38°50′27″ с. ш. 46°10′25″ и. д.), област Сюник, на левия бряг на река Аракс, на границата с Иран.
• крайна западна точка – (41°05′56″ с. ш. 43°26′46″ и. д.), област Ширак, на границата с Турция.
• крайна източна точка – (39°13′51″ с. ш. 46°38′03″ и. д.), област Сюник, на границата с Азербайджан.

Армения заема малък участък в североизточната част на Арменската планинска земя. Тя е типична планинска страна със сложно съчетание от нагънати, нагънато-блокови и вулканични планини, лавови плата, алувиални равнини, речни долини и езерни котловини. Около 90% от територията на страната лежи над 1000 m н.в., със средна н.в. 1800 m. Най-високата точка на страната е връхАрагац 4090 m, (40°31′23″ с. ш. 44°11′41″ и. д., а най-ниската – в дефилето на река Дебед (в североизточната част) – 392 m и река Аракс (на югоизток) – 375 m.

Релеф

По своите геоморфоложки особености Армения се дели на 4 физикогеографски области:

• Североизточната ФГ област съставена от нагънато-блокови планини (централните хребети на Малък Кавказ), със структурно-тектонски и водно-ерозионни форми на релефа. Основните хребети тук са – Сомхетски, Базумски, Памбакски, Гугарац, Мургузки (Миапорски), Арегуни, Шахдагски (Севански).
• Централна вулканична област – простира се от Егнахагския (Гукасянски) и Джавахетски хребет на северозапад до Карабахската планинска земя на югоизток и заема над 1/3 от територията на страната. Характеризира се със своите лавови плата, планински земи и масиви, с незначителен повърхностен отток и слаба разчлененост. Включва огромния четириглав масив Арагац, Гегамския (до 3597 m) и Вардениския хребет, Ашоцката, Ширакската, Севанската котловина и др.
• Южната ФГ област е изградена от нагънато-блокови планини, силно разчленени от речни долини и дълбоки дефилета. Най-висок е меридионалния Зангезурски хребет (до 3904 m) с отклоняващите се от него хребети Айоцдзорски (Даралагезки), насочващ се на запад, Баргушатски и Мегрински – на изток-югоизток.
• Средноараксинската междупланинска падина навлиза на територията на Армения със своята северна част. Нейната северозападна носи името Араратска равнина (800 – 1000 m н.в.) се отличава с плоския си акумулативен релеф.

Климат

Армения е разположена в субтропичния пояс, но поради планинския си релеф се отличава с разнообразния си климат. Върху него оказва влияние близостта до Черно и Каспийско море, а също и сухите Ирански и Малоазиатски планински земи. Южното положение на страната обуславя значителната слънчева радиация, с максимална интензивност през май и юни – в Ереван 1,08 квт/m² (11,55 кал/sm²/мин), а на връх Арагац 1,16 квт/m² (12,35 кал/sm²/мин). Годишната продължителност на слънчевото греене е 2000 – 2800 часа, с максимум в Араратската равнина и в басейна на езерото Севан. Климата в равнинните и предпланинските части е сух, континентален, с горещо лято и умерено студена зима. Средна юлска температура 24 – 26 °C (абсолютен максимум 42 °C), средна януарска температура -5 °C, годишна сума на валежите 200 – 400 mm, като значителна част от тях падат през пролетта. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) 6 – 7 месеца. Във високите плата и по склоновете на планините (до 1400 m н.в.) средната юлска температура е 18 – 20 °C, средната януарска от -4 до -6 °C, годишна сума на валежите около 500 mm, вегетационен период 4 – 5 месеца. В среднопланинските части климатът е умерен, средна температура през юли и август 18 °C, зимата е мека, снежна със средна януарска температура от -2 до -8 °C, годишна сума на валежите 600 – 800 mm с максимум в края на пролетта. Във високопланинските райони (2000 – 3000 m н.в.) климатът е студен, като лятото е прохладно със средна температура от 10 до 15 °C, зимата е студена със средна януарска температура от -9 до -14 °C (абсолютен минимум -46 °C), с дебела снежна покривка. В крайния югоизток (Мегри) и североизток (Ноемберян) климатът е сух, субтропичен, а годишната на валежите е 300 mm.

Води

Реките на Армения принадлежат към Каспийския водосборен басейн. Най-голяма е пограничната река Аракс (десен приток на Кура), към басейна на която се отнасят 76% от територията на страната, а 24% – към водосборния басейн на река Кура. Основните притоци на Аракс са: Ахурян, Севджур (Мецамор) с Касах, Раздан, Арпа, Воротан и др., а на Кура – Дебед с Памбак и Дзорагет, Агстев, Ахум и др. Реките на Армения са бурни, с прагове и бързеи, особено в средните си течения. Подхранването им е смесено – снежно-дъждовно-грунтово, с характерно пролетно пълноводие и лятно маловодие. По-регулиран отток имат реките Севзжур, Ахурян и Раздан, имащи предимно подземно и езерно подхранване. Голяма част от водите им се използват за напояване и производство на електроенергия. Потенциалните хидроенергийни ресурси на страната съставляват 21,8 млрд.квт.ч годишно, като технически е възможно използването на 8,6 млрд. квт.ч годишно.

В Армения има над 100 планински езера. Най-голямо от тях е Севан, разположено в живописна котловина, обкръжена от планини. В много райони в централната и южна част на страната преобладава подземното им подхранване. Най-големият артезиански басейн е в Араратската котловина със статистически запаси от 29 млрд.m³. Други по-големи са: Воротански, Севански, Ширакски. Подземните запаси на всички артезиански басейни се оценяват на около 50 млрд. m³. Подземните води във вулканичните райони излизат на повърхността във вид на многочислени извори, като пресни, така и минерални. В Армения има над 8 хил. извора, сред които най-мощни са Карасунак, Апарански, Казанчийски, Шакински и др.

Почви

Големите колебания на надморската височина, сложния релеф и геоложкия строеж на Армения обуславят многообразието на почвите и ярко изразената им височинна зоналност. В ниските части на Средноараксинската падина (600 – 900 m) са се сформирали комплекси от пустинни почви: солончаци, солонци, блатни почви. Има такири с участъци от подвижни пясъци. Кафявите хумусни почви на тези височини в продължение на векове са се обработвали и са се образували т.н. културно-поливни почви. Кафявите каменисти почви („кири“) са развити в предпланинските райони (до 1300 – 1400 m). Кестенявите почви са разпространени в Средноараксинската падина до 1800 m височина, а в североизточните и югоизточните райони на страната – до 800 m. Канелените почви са разпространени в районите заети от сухи планински гори и храсти на височина 1600 – 1800 m в северните райони и до 2300 m в южните. В Армения най-разпространени са планинските черноземи, преди всичко по вулканските плата. В горния планински пояс почвите са планинско-лимадни, планинско-ливадно-блатни и планинско-ливадно-торфени.

Растителност

Армения се отличава с многообразието на растителните си форми и обилието на ендемити. В ниските части на Средноараксинската падина е разпространена холофитна (солянкова) растителност. Голямо разпространение (до 1400 m н.в.) има душистия (еревански) пелин. В предпланинските части е развита фриганоидна растителност с голямо количество бодливи (трагакантови) храсти и растения-възглавнички (астрагал, акантолимон), а също томилари – участъци с ксерофилни столетници. В степния пояс (до 2100 – 2200 m) преобладава коиловата и типчакова растителност, а в по-сухите райони преминаваща в ксерофилно-тревиста растителност, на места с бодливи храсти. В североизточните и югоизточни райони, в условията на сравнително мек климат са развити широколистни гори (източен бук, дъб, габър), заемащи заедно с храстите около 13% от територията на Армения. В североизточните райони те се изкачват до 1900 – 2000 m височина, а в югоизточните – до 2200 – 2400 m. Широко са развити ксерофилните редки гори – хвойнови и лиственични. В безлесните участъци са разпространени планинско-степна, субалпийска и алпийска растителност. В ниските части на алпийския пояс (до 2800 m височина) виреят мезофилни и житни треви, а в горните части – алпийски пасища. Планинските степи и алпийските пасища служат за летни пасбища.

Животински свят

В предпланинските райони са разпространени множества влечуги, сред които змии – гюрза, кавказка отровница; паякообразни – скорпиони. В тръстиковите райони покрай реките обитават дива свиня, камъшова котка, чакал, чайка, блатен ястреб, орел-змияр. В планинските степи и високите части обитават: гризачи – малоазиатски лалугер, малоазиатска мишка, планинска къртица, палевка; хищници – пъстър пор; птици – чучулига, папуняк, орел-могилник, брадат и белоглав лешояд, каспийски улар (вид фазан), алпийска чинка, кеклик. В планинските южни части, в пояса на фриганоидната растителност и по-нагоре се срещат планински козел, планински овен или муфлон, а в горския пояс – сърна, глиган, сирийска мечка, горска котка, рис, от гризачите – белка, сънливец, множество птици – завирушка, горски бекас, червеногръдка, коприварче, синигер, кълвач.

Природни райони

Целият природен комплекс на Армения е подложен на значителни изменения както в хоризонтален, така и във вертикален план. От предпланинските към високопланинските райони се сменят последователно следните природни пояси: пустинно-полупустинен, сух планинско-степен, планинско-степен, планинско-горски и алпийски нивален. Засушливите ландшафти са разпространени по долините на реките около средното течение на река Аракс, като особено ярко те са изразени в Араратската котловина. В североизточните и югоизточните части, благодарение на по-мекия климат, преобладават горските ландшафти. Във връзки с всичко това в Армения се обособяват следните природни райони:

• Араратска котловина – най-големия природен район, обхващащ левия бряг на Аракс и неговите притоци (десния бряг на реката е на турска територия). Дъното на котловината е заето от Араратската равнина и предпланинските части, като се отличава с континентален климат и пустинно-полупустинни ландшафти. В среднопланинските части доминира типичния вулканичен релеф със степни и алпийски ландшафти. Природните условия са благоприятни за отглеждането на топлолюбиви култури (лозя, кайсии, праскови, южни плодове).
• Ширак – заема басейна по горното и средно течение на река Ахурян (ляв приток на Аракс) и се отличава с планинско-степни ландшафти. Зимата е студена с устойчива снежна покривка и топло лято. Тя е типична вулканична област с планински черноземи, а във високопланинската зона – алпийска растителност. Отглеждат се зърнени култури, захарно цвекло и развито животновъдство.
• Лори-Памбак – обхваща басейните на реките Дебед, Памбак и Дзорагет (басейна на река Кура). Преобладават сухите степни и горски ландшафти. Богат е на медни и полиметални руди.
• Агстев-Тевушки (североизточен) район – явява се естествено продължение на Лори-Памбакския район, с мек климат и горски ландшафти.
• Севан – затворена котловина с планинско-степни и алпийски ландшафти с наличие на голям воден басейн (езерото Севан).
• Вайк – обособен район, обхващащ басейна на река Арпа, като по ландшафтно-природни условия е сходен с Араратската котловина.
• Зангезур (Сюник) – силно пресечена планинска област, където са представени всички видове ландшафти, свойствени за Арменската планинска земя, но преобладават горските и планинско-степните ландшафти. Богат на находища на цветни метали.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Армения