История на Непалъ

[Hatshepsut]

История на Непал



Общ преглед

Непал, официално Федеративна демократична република Непал (на непалски: सङ्घीय लोकतान्त्रिक गणतन्त्र नेपाल, Saṅghīya Lokatāntrik Gaṇatantra Nepāl), е държава в Южна Азия, граничеща на север с Китайската народна република, а на юг, изток и запад с Индия. Непал няма излаз на море и е разположен в близко съседство с Хималаите, като на границата между Непал и Китай се намира връх Еверест. Столица на държавата е град Катманду. Около 80% от населението изповядва хиндуизма. Това е единствената официална религия в Непал преди той да бъде обявен за светска страна на 18 май 2006 г. На 28 декември 2007 г. временното правителство обявява Непал за федерална демократична република, за да свали монархията. Настоящият крал Гянендра е последният крал на Непал, защото монархията е премахната след изборите през април 2008 г. На 28 май 2008 г. Непал е обявен официално за федерална република.

Релефът на Непал е разнообразен за малката държава, като в южната част се намира влажната Тераи, а на север се издигат Хималаите. Осем от десетте най-високи върха в света се намират на територията на Непал. Столица и най-голям град в Непал е Катманду. Произходът на топонима Непал не е установен със сигурност, но според най-разпространената теория той идва от думите „не“ (свещен) и „пал“ (пещера).

След като дълги години държавното управление на Непал е абсолютна монархия, през 1990 г. държавата последва модела на конституционна монархия. Това води до нестабилност както в парламента, така и в страната. След 1996 г. избухват много маоистки бунтове. Маоистите се опитват да свалят монархията и да осъществят своята идея за република. Така се разразява гражданска война, която отнема живота на 12 хил. души.

Земетресение с магнитуд 7,9 по Рихтер разтърсва Непал на 25 април 2015 година. Официално броят на жертвите е 6600 души, като 14 040 души са ранени. Земетресението е най-силното в Непал от 1980 година насам. На 2 май има втори силен трус с магнитуд 5 по Рихтер.

Държавно устройство на Непал

До 1990 година Непал е абсолютна монархия, под изпълнителната власт на краля. Изправен пред нарастващото недоволство на хората срещу абсолютната монархия, тогавашният крал Бирендра, се съгласява на мащабни политически реформи, като създава парламентарна монархия. Кралят запазва статута си на глава на държавата, а министър-председател се назначава за глава на парламента.

Правителствата на Непал обикновено са изключително нестабилни; нито едно правителство не се е задържало на власт повече от две години от 1991 г.

Законодателен орган в Непал е парламентът, състоящ се от 601 места, като 240 места са избирани мажоритарно, 335 места пропорционално и 26 места са запазени за номинирани кандидати.

Висшият съдебен орган в Непал е Върховният съд. Той включва главния съдия на Непал, 14 юристи и специални съдии. Главният съдия на Непал се назначава от министър-председателя на Непал, по препоръка на Конституционния съвет, като критериите за назначаването му са да е бил юрист във Върховния съд, с най-малко 3 години опит.

Административно деление на Непал

Непал се дели на 14 зони (анчола), които от своя страна се делят на 75 области (джили), обединени в 5 района на развитие.

Административно деление на Непал

Региони на развитие

• Централен регион (Мадхяманчал) с главен град Катманду
• Източен регион (Пурванчал) с главен град Дханкута
• Далекозападен регион (Судур Пашчиманчал) с главен град Дипаял
• Среднозападен регион (Мадхя Пашчиманчал) с главен град Бирендранагар
• Западен регион (Пашчиманчал) с главен град Покхара

Анчоли

Четиринадесетте анчола, на които се дели Непал, са следните:

Багмати
Бхери
Гандаки
Дхавалагири
Джанакпур
Карнали
Коси
Лумбини
Махакали
Мечи
Нараяни
Рапти
Сагарматха
Сети
Джили

Непал се дели на общо 75 области (джили), като всяка от тях има град – административен център.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Непал

https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавно устройство на Непал

https://bg.wikipedia.org/wiki/Административно деление на Непал

[Hatshepsut]

География на Непал

Територията на Непал има формата на правоъгълник с дължина 650 km и ширина 200 km. Площта ѝ е 147 181 km². Население на 1 януари 2014 г. 30 430 000 души. Столица град Катманду.

Непал обикновено се разделя на три физико-географски области: планинска, хълмиста и терайска. Тези екологически пояси се редуват от изток на запад и се пресичат от големите речни системи в Непал.

Терайските равнини, които граничат с Индия, представляват северната част на Индо-Гангската равнина. Те са образувани и се подхранват от три големи реки: Коси, Нараяни и Карнали. Областта се характеризира с горещ и влажен климат.

Хълмистата област (на непали Пахар) граничи с планинската. Надморската височина тук варира от 1000 до 4000 m. Ниските планински вериги Махабхарат Лех и Шивалик преобладават в областта. Хълмистият пояс включва и долината на Катманду (долината, на чието име е наречена и държавата: Непал), която е най-плодородният и урбанизиран район. Въпреки географската изолираност и ограничения икономически потенциал, областта винаги е била политически и културен център на Непал. За разлика от долинната част, земите с надморска височина над 2500 m са слабо населени.

Планинската област включва най-високите места на Земята. Най-високият връх – Еверест (Джомолунгма), висок 8848,86 m, е разположен на границата с Китай. Осем от десетте най-високи върха се намират в Непал. Кангчендзьонга е третият по височина връх в света и също се намира в Непал, граничейки на изток с индийския щат Сиким. Във всички области обезлесяването е главен проблем, който води до ерозия и унищожаване на екосистемите.

В Непал има шест климатични области, които се изменят във височинен план. Тропичната и субтропичната области са със средна надморска височина под 1200 m. Умерената област е между 1200 и 2400 m, студената област е от 2400 до 3600 m, а субарктичната е от 3600 до 4400 m. Арктичната област започва на надморска височина 4400 m. В Непал има пет сезона: лято, мусонен сезон, есен, зима и пролет. Хималаите служат за преграда на студените ветрове от Централна Азия през зимата и са северна граница на мусонните ветрове.

Въпреки че Непал няма обща граница с Бангладеш, двете държави са разделени от тясна ивица земя, широка около 21 km. Правят се опити за превръщането ѝ в свободна търговска зона.

Географско положение, граници, големина

Непал е държава в Южна Азия, като 6/7 от нейната площ е заета от планинската система на Хималаите. Осем от 14-те осемхилядинци се намират на нейна територия. На север Непал граничи с Китай (дължина на границата 1185 km), а на запад, юг и изток с Индия (1625 km). Обща дължина на границите (само сухоземни) 2810 km. В тези си граници Непал заема площ от 147 181 km².

Крайни точки:

• на север – на границата с Китай, в Хималаите 30°26'50” с.ш.
• на юг – граница с Индия 26°20'51” с.ш.
• на запад – граница с Индия, ляв бряг ня рукя Калинада 80°03'26” и.д.
• на изток – граница с Индия, в Хималаите на 10 km северно от връх Кангчендзьонга 88°12'07” и.д.

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми

От северозапад на югоизток по цялото протежение на страната се простират 2 планински вериги, разделени от система от долини и котловини. Северната верига образува южните склонове на Хималаите (Централните Хималаи). На северната и източна граница на Непал се извисяват върховете Джомолунгма (Еверест, 8849 m) и Кангчендзьонга 8585 m и още 6 върха с височина над 8000 m. В централните части на планината релефът е типично алпийски с мощно съвременно и многочислени следи от древно заледяване. Много характерни са огромните свлачища и срутища и дълбоки, често напречни речни дефилета. Предните хребети са значително по-ниски – Махабхарат 2959 m, Сивалик 2277 m, които са силно разчленени, понякога до вид на бедленд. Вътрешнопланинските котловини (височина 1000 – 1500 m) се характеризират с хълмист и нископланински релеф, разделени от древноезерни понижения, където е съсредоточено основната част от населението на страната (например, долината Катманду). Най-южните части на Непал са заети от северната периферия на Индо-Гангската равнина с височина 200 – 250 m (минимална 65 m, на брега на река Канкаи).

Климат, води

В Непал преобладава субекваториалния мусонен климат с рязко изразена височинна зоналност. На юг средната януарска температура е 15°С, във вътрешните котловини – от 0° да 10°С, а над 4000 m през по-голямата част от годината е отрицателна. През юли температура на въздуха достига 30°С, във вътрешните котловини 20°С, а на височина 4500 – 5000 m се понижава до 10°С. По южните подножия и склоновете на планините годишната сума на валежите надхвърля 2000 mm (с максимум по време на летния мусон), а в котловините – под 1500 mm. Във високите части валежите са предимно от сняг.

Всичките непалски реки принадлежат към водосборния басейн на река Ганг. Те са бързи, с множество прагове и големи хидроенергийни запаси и се характеризират със смесено (снежно-ледниково-дъждовно) подхранване и лятно пълноводие. Най-големите са: Гхагхара (Карнали) 950* km, Коси 730* km, Гандак 630* km, Рапти 600* km, Багхмати 589* km, Арун 250* km. Големи езера няма.

Растителност, почви, животински свят

Подножието на Хималаите и южните склонове на предпланинските хребети са заети от мусонни гори (салови дървета, акации, палми, с обилие на лиани и епифити), развити върху алувиални почви и планински жълтоземи. В най-овлажнените места върху заблатени почви са разположени джунгли, т.нар. тераи. В долния горски пояс горите са силно намалели поради изсичане. Средните части на склоновете са покрити с вечнозелени и листопадни широколистни гори (дъб, кестен, магнолия), развити върху планински кафяви горски почви. Над 3000 m преобладават иглолистните гори от кедър, смърч, ела и бор. Над 4000 m са развити храстови формации от рододендрон и хвойна, субалпийски и алпийски пасища върху планински ливадни почви. Някои участъци по северните склонове са заети от растителност характерна за студените пустини.

Животинският свят е богат и разнообразен. В джунглите се срещат слонове, тигри, леопарди, носорози, диви свине, многочислени видове маймуни, а от птиците – папагали, пауни. Има много видове отровни змии. В планините обитават хималайска мечка, снежен барс, планински овен, дива коза и др.

Природни райони

В зависимост от релефа, климата и растителността територията на Непал се поделя на 4 природни района:

• Централни Хималаи – с преобладаване на скали, сипеи, съвременни ледници, алпийски и субалпийски пасища, планински гори и ясно изразена планинска зоналност;
• Вътрешнопланински котловини – с преобладаване на хълмисти и нископланински участъци, понякога заети от гори. На места речните долини са земеделски усвоени, а склоновете терасирани;
• Предни хребети – гористи и силно разчленени от дълбоки речни долини;
• Тераи – гористи, силно заблатени равнини, разположени по южните подножия на Хималаите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Непал

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Непал

[Hatshepsut]

Интересни факти за Непал

Сгушен между гигантите Индия и Китай, Непал е земя с несравнима природна красота, богато културно наследство и дълбоко духовно значение.

От извисяващите се върхове на Хималаите до спокойните равнини Терай, този южноазиатски скъпоценен камък предлага разнообразен гоблен от преживявания за пътешественици и за авантюристи.

Непал е синоним на Хималаите, където се намират осем от четиринадесетте най-високи върха в света. Един от тях е емблематичният връх Еверест. Известен е на местно ниво като Сагармата. Еверест привлича катерачи и туристи от цял свят. Пистата Анапурна и походът до базовия лагер на Еверест са сред най-популярните маршрути за преходи. Те предлагат зашеметяващи пейзажи, предизвикателни терени и поглед към живота на издръжливия народ шерпи. Отвъд известните пътеки има безброй по-малко известни маршрути, които водят до отдалечени села и недокосната пустош. Всеки от тях предоставя уникално приключение.

Богатсво и разнообразие

Културната тъкан на Непал е толкова разнообразна и богата, колкото и неговите пейзажи. Долината Катманду, културното сърце, е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Гордее се с древни храмове, дворци и ступи. Трите големи града в долината – Катманду, Бхактапур и Патан – са съкровища на изкуство и архитектура. Те имат сложна дограма, каменни резби и метални скулптури, които отразяват майсторството на занаятчиите от Нюар.

Интересни факти

Връх Еверест
Непал е домът на връх Еверест, най-високият връх в света, стоящ на 8 848 метра над морското равнище.

Родното място на Буда
Лумбини в Непал е родното място на Сидхарта Гаутама, който по-късно става известен като Буда.

Форма на флага
Непал има единственото национално знаме в света, което не е четириъгълно и се състои от два подредени триъгълника.

Езици:
В Непал се говорят над 120 езика, като непалският е официалният език.

Жива богиня
Кумари, младо момиче, почитано като живата богиня, живее в Катманду и е почитана както от индуисти, така и от будисти.

Разнообразна география:
Географията на Непал варира от равнините Terai до извисяващите се върхове на Хималаите, с височини от 59 метра до 8848 метра над морското равнище.

Обекти на световното наследство на ЮНЕСКО:
Непал може да се похвали с 10 обекта на световното наследство на ЮНЕСКО. Част от тях включват долината Катманду, национален парк Читуан и национален парк Сагарматха.

Богато биоразнообразие:
Страната е дом на широка гама от флора и фауна. Тук ще намерите редки видове като еднорогия носорог и бенгалския тигър.

Шерпи:
Шерпите са известни със своите алпинистки умения. Те са помагали на безброй алпинисти в техните експедиции до Хималаите.

Хималайска верига:
Непал съдържа осем от 14-те най-високи върха в света. Това го прави основна дестинация за алпинисти.

Национално ястие:
Dal Bhat, традиционно ястие, състоящо се от супа от леща и ориз, е основната диета на повечето непалци.

Религия:
Индуизмът е основната религия в Непал. Тя е практикувана от около 81% от населението.  Следвана е от будизма, който също е широко практикуван.

Ритъм на живот:
Непалският календар (Бикрам Самбат) е приблизително 57 години по-напред от Григорианския календар.

Легендата за Йети:
Фолклорът за Йети или Снежения човек произхожда от високите хималайски райони на Непал.

Устойчивост на земетресения:
Непал се намира в сеизмично активен регион със забележителни земетресения в историята, включително опустошителното земетресение от 2015 г.

Приходи от туризъм:
Трекингът и алпинизмът са основни източници на приходи, привличащи хиляди туристи годишно.

Езерото Тилихо:
Разположено на 4919 метра, езерото Тилихо е едно от най-високите езера в света, разположено в планината Анапурна.

Производство на чай:
Източните региони, особено Илам, са известни с производството на висококачествен чай, което допринася значително за местната икономика.

Разнообразни етнически групи:
Непал е дом на повече от 100 етнически групи, всяка със свои уникални традиции, езици и културни практики.

Традиционна архитектура:
Архитектурното наследство на страната включва сложно издълбани дървени конструкции, храмове в стил пагоди и исторически ступи, отразяващи вековно майсторство.

Заключение:

Богатото културно наследство на Непал, спиращите дъха пейзажи и издръжливите хора го правят страна със забележително разнообразие и непреходен чар.

Непал е духовно светилище за мнозина. Лумбини, родното място на Буда, е място за поклонение на милиони будисти по целия свят. За индусите храмът Пашупатинат в Катманду е един от най-свещените храмове, посветени на бог Шива.

Въпреки многобройните предизвикателства, включително природни бедствия и политически катаклизми, духът на непалския народ остава несломен. Тяхната топлина, гостоприемство и устойчивост оставят трайно впечатление на всички, които го посещават. Традиционните практики съжителстват хармонично със съвременните влияния, създавайки динамично и развиващо се общество.

https://voyagebtravel.com/interesni-fakti-za-nepal/

[Hatshepsut]

Население на Непал


Етническа карта на Непал

Населението на Непал е 27 676 547 души по данни от юли 2005 г., като естественият прираст е 2,2%. 39% от населението са на възраст до 15 години, 57,3% са на възраст от 15 до 64 години, и 3,7% са на възраст над 65 години. Средната възраст е 20,07 години (19,91 за мъжете и 20,24 за жените). На всеки 1000 жени се падат 1060 мъже. Средната продължителност на живота е 59,8 години (60,9 за мъжете и 59,5 за жените). Процентът на грамотните е 53,74% (68,51% от мъжете и 42,49% от жените).

Етнически състав

Най-голямата етническа група са чхетрите (15,5%). Други етноси са планинските брамани (12,5%), магари (15%), тхару (6,6%), таманги (5,5%), невари (5,4%), мюсюлмани (4,2%), ками (3,9%), ядави (3,9%), неопределени (2,8%) и други (32,7%).

Представители на народността Магари в традиционно облекло

Чхетрите, планинските брамини и тхару са индоевропейци, а магари, теманги и невари са от тибето-бирманската езикова общност (монголоиди).

Езици

Официален език е непалският – за 47,8% от населението той е майчин език. Говорят се още маитхили (12,1%), боджпури (7,4%), тару или дагаура/рана (5,8%), таманг (5,1%), непалски баса (3,6%), магарски (3,3%), авади (2,4%), неопределен (2,5%) и други (10%).

Eтнографска карта на Непал към 1998г.

Религия

Според преброяването от 2001 г. 80,6% от населението изповядва индуизъм, 10,7% - будизъм, 4,2% - ислям, 3,6% – кирант, а 0,9% имат други вероизповедания.

Различията между индуистите и будистите са малки поради общите вярвания. И в двете религии има едни и същи храмове и се почитат общи божества. Будисткото население е концентрирано в източните части и в централната част на Тераи. Будизмът е сравнително разпространен сред неварите и тибето-непалските групи. От тибето-непалците магарите, сунварите и раи попадат под най-силното влияние на индуизма. Влиянието на индуизма е по-малко сред групите гурунги, лимбу, бутия и такали, които използват будистки свещеници за религиозните си церемонии. Индуизмът е официална религия в страната и това прави Непал единствената индуистка страна.

Северната планинска област е слабо населена. Преобладаващата част от населението живее в централните части, въпреки че през последните години значителна част от населението мигрира в плодородните Тераи. Столицата Катманду е най-големият град в страната с население 900 хил. души.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Непал

https://bg.wikipedia.org/wiki/Население на Непал

https://en.wikipedia.org/wiki/Ethnic_groups_in_Nepal

https://ru.wikipedia.org/wiki/Население Непала

[Hatshepsut]

Кралство Личхави

Първобитно общество

Икономически, културен, политически и религиозен център на Непал през цялата му история, долината Катманду се е образувала преди около 100 000 години на мястото на преградено езеро в резултат на катастрофалното му спускане след срутването на стена в дефилето Чобар. (Произходът на долината е правилно разбран от местното население от древни времена. Индусите приписват разбиването на стената на мълнията на Кришна, бодхисатва на будисткото малцинство Манджушри, с помощта на магически меч). Потомци на автохтонното население е народа Kусунда, които са запазили изолирания си език, както и свързания с него народ Чепанг.

Кирати

Писаната история на Непал започва с пристигането на киратите (включително племената: Рaи (Бахинг), сунвари) - монголоиден народ - в Непал през 8-7 век пр.н.е. Първите киратски царе се споменават в Махабхарата. По това време будизмът прониква в Непал; твърди се също, че по време на управлението на седмия киратски крал Буда и неговият ученик Ананда са посетили Непал и са останали в Патан.

През II век пр.н.е. индийският цар Ашока посетил Непал и издигнал стела на родното място на Буда в Лумбини; четири големи ступи са оцелели до днес в град Патан в долината на Катманду. Смята се също, че именно Ашока е издигнал известните ступи Сваямбунатх и Боднатх.

Предистория и създаване на кралството

Личхави е раннофеодална държава в Непал, която съществува от 400 до 750 г. в долината на Катманду. Династията произхожда от Индия, щата Бихар; столицата е град Вайшали. Държавата е съществувала в късната ведическа епоха и е използвала индо-арийската религиозно-политическа система, включително северноиндийските касти. Будизмът и джайнизмът се появяват в същото това пространство.

Личхави са били част от конфедерация от осем племена, живеещи по поречието на реките Гандак и Коси. Този съюз също включва племената Видеха, Малла и Шакя (будистка аристокрация). Кланът Личхави е укрепен с династичен брак с краля на Магадха, Бимбисара. Крал Аджатасату, син на Бимбисара 494-462 пр.н.е.) около. 468 пр.н.е. побеждава конфедерацията след 15-годишна война, всявайки объркване сред личхавите и използвайки тежки катапулти по стените на Вайшали. Описанията на тези събития в будистки и джайнистки източници са противоречиви.

По-късно личхавитите губят значението си, но оцеляват в северната част на Бихар. През 320 г. принцеса от Личхави участва в създаването на династията Гупта.

Не е ясно кога (около 200?) редица семейства Личхави се преместват в Катманду и завземат властта в Непал. Периодът на управление на Личхави се характеризира от историците като златен век на културен подем и социална хармония.

Смята се, че кланът Личхави е завзел властта в Непал, след като победил последния крал на Кират, Гасти. В Палийския канон има много препратки към Личхави в различни контексти, има и съчинение Личхави-сутра, има също споменавания в Ратана-сутра и в четвъртата част на книгата Петаватху.

Най-ранният запис за кралство Личхави е надпис на крал Манадева I от 464 г., изброяващ тримата предишни владетели. Този надпис ни позволява да идентифицираме началото на династията с края на 4 век.

Държавно управление

Медна монета на цар Джишну Гупта (около 622–633 г.) с името на краля

Глава на държавата бил махараджата. който беше подпомаган от министър-председателя, който по-специално контролира военните и други министерства.

Аристократите (сaманта) имали собствена територия и опълчение, но били подчинени на двора.

Между 605 и 621 г. министър-председателят Амсуварман заема трона.

Монета на крал Амсуварман (605-621)

От населението се събирали поземлени данъци, имало и повинност за благоустрояване (вишти) за правителството. Местната администрация се основавала на селските старейшини и благороднически семейства.

Икономика

Селското стопанство на кралството включвало предимно отглеждане на ориз и производство на други зърнени култури. Земята е принадлежала на кралското семейство, аристокрацията, храмовете и брамините. Било много важно да се поддържа търговията, тъй като Непал е на търговските пътища между Тибет и Индия.

Териториален обхват

Долината на Катманду била гъсто населена, на изток до град Банепа, на запад до Итингинг и на северозапад до Придхбинараян.

През тази епоха е издигната ступата Будханат. Тогава град Бхагдаон (на мястото на Бхактапур) е бил малко селище на търговския път.

Ступaта Чабахил също е построена по време на династията Личхави.

В Деопатан е построен храм на Шива.

В Кадигаон е построен храм на Вишну.

На територията на Катманду имало две села Колиграма и Дакшинаколиграма, през които минавал главният търговски път.

Патан се е наричал Яла. Това е може би най-старият град в Непал, въпреки че малко структури са останали от този период.

Сваямбунатх също така приютява будистка ступа.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Личчхавов_(государство)

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Непала

[Hatshepsut]

Непал през Средновековието


Площадът Дурбар в Катманду

Династия Тхакури

Непал е управляван от три различни династии Такури.

Първият крал от династията Такури, Амсуварман, идва на власт през 602 г. По това време Непал играе важна роля, тъй като се намира на търговските пътища между Индия, Тибет и Китай. Непал е преживял много войни, нашествия и вълнения. Дъщеря му Бхрикути се омъжва за тибетски принц (което отново засилва позициите на будизма в Непал), като получава като зестра няколко свещени реликви - личните вещи на Буда. Смята се, че тя е превъплъщение на богинята Тара. По същото време нейният баща Амсуварман издигнал 7-етажен дворец в Деопатан, недалеч от храмовия комплекс Пашупатинатх, със забележителна красота и блясък на украсата. От китайски източници е известно, че крал Нарендрадева (китайски: 那陵提婆 Nalintipo) (643-679) получава трона благодарение на намесата на тибетците, които му помагат в борбата срещу чичо му, узурпирал трона. По време на мисията на Ли Ибяо и Ван Сюан-це те срещнали Нарендрадева в Тибет, където той временно намерил убежище.

Династията Амсувармана е първата от трите династии Такури и въпреки че вековете им на управление са белязани от многобройни вражески нашествия и вътрешни сътресения, щастливото положение на долината на Катманду позволява на кралството да оцелее във вихъра на историята и дори да постигне значителен напредък във всяко отношение. Смята се, че град Кантипур (днешен Катманду) е основан през 10 век от крал Гунакамадева. Неговият дворец Кастхамандап (дом от дърво) дава сегашното име на града. Този дворец все още може да се види на площад Дурбар.

Непалските пагоди са възприети от Китай през 7 век, а след това този стил се разпространява и в други страни, включително Япония. Непалски художници, архитекти и занаятчии са били активно поканени в други страни. Будизмът се разпространява в Непал, но индуизмът преобладава в съвременния Непал.

Тхакури принадлежат към клана Раджпут, който в края на 6 век. се премества в държавата на личхавите (кралство Личхави) (може би по-нататъшната му миграция е улеснена от мюсюлманските нашествия в региона), където заема ръководна позиция по времето на Амсуварман, който успява да стане махасаманта (аналогично на министър-председател), а през 605 г. - дори махараджа. Неговата смърт през 621 г. слага край на влиянието на такхурите, въпреки че редица представители на клана до средата на 7 век. се борят за власт. Тогава подразделенията на Тхакури започват да се разпространяват в хималайските княжества, а по-късно дори проникват в Кашмир.

През 750 г. държавата Личхави става част от империята Пала. Махараджата на Личхави успява да се укрепи по-здраво на трона. Поражението на империята Пала през 870-те години от Гуджара-Пратихара отслабва тази държава. Рагавадева Тхакури, вероятно с подкрепата на гуджарите, които разчитали силно на раджпутите, сваля Манадева IV, последният от личхавите, през 879 г. От 20 октомври 879 г. се брои календарната „непалска ера“.

Има малко информация за управлението на първия Тхакури. Смята се, че те са признали господството на Гуджара-Пратихара. Има препратки към изграждането на градове и на индуски храмове. Търговският град Катманду става все по-важен. В началото на управлението на Махараджа Гунакамадева през 850-те години било възможно да се получи независимост в резултат на отслабването на държавата Гуджара-Пратихара (при поддържане на приятелски отношения с последната).

През втората половина на 11в. поради прекратяването на основната линия на династията, властта е наследена от младши клон, който премества столицата в Нувакот. От този момент нататък започват конфликти между будисти и брамини. Въпреки това, държавата постига политическо и икономическо величие по време на управлението на Шанкарадева. Той обаче е свален през 1080 г. от представител на основната линия Бамадева.

При приемниците на Бамадева силата на благородството нараства. По същото време започват войни с държавата Карната. Под тази заплаха Шивадева III успява да възстанови властта на държавата и властта на монарха. Проведени са икономически реформи, включително парични - въведени са златни (шивак), сребърни (дам) и медни (паис) монети. В същото време се извършва активно строителство,

След смъртта на Шивадева III през 1126 г. започва ново отслабване на династията, чиито представители управляват за кратко и се сменяват често. В крайна сметка, около 1200 г., Тхакури е свален от династията Мала, вероятно с подкрепата на държавата Карната.

Представители на управляващата династия и благородството изповядват различни форми на индуизма, въпреки че будизмът не е забранен и са издигнати вихарите Навабахал и Хемаварна. По време на управлението на Махараджа Лакшмикамадева е въведен култът към живата богиня Кумари. Култовете към Нагас и Васуки също били широко разпространени.

Махараджи:

Рагавадева (879-?)
Джаядева III
Викрамедева
Нарендрадева II (?-949)
Гунакамадева II (949—994)
Удаядева (994-?)
Нирбхаядева (?—1008)
Рудрадева I (1008—1015)
Бходжадева или Бхоладева (1015—1024)
Лакшмикомодева I (1024—1040)
Виджаякамодева I (1040—1059)
Баладева II (1059—1064)
Нагараджунадева (?—1067)
Шанкарадева III (1067—1080)
Бамадева или Вамадева (1080—1090)
Харшадева (1090—1099)
Шивадева III (1099—1126)
Махендрадева или Индрадева (1126—?)
Манадева V (?-1135)
Нарендрадева III (1135—1146)
Анандадева (1146-?)
Рудрадева II (?-1176)
Амритадева (1176—?)
Ратнадева (?—1180)
Сомешварадева (?—1187)
Гунакамадева III (1187—1193)
Лакшмикамадева II (1193—1196)
Виджаякамадева II (1196—1200/1201)

Китайски извори за Непал

С възхода на династията Тан в Китай, интересът към западните региони нараства. Благодарение на преводачите на будистките сутри китайците получават информация за страната Ниполо (泥婆羅) – Непал, която е включена в династическите хроники.

Владетел. Владетелят облича тоалет, украсен с ресни от перли, червен корал, топки от миди тридакни, стъкло и кехлибар. На ушите му има тежки обеци. Носи къс меч. Тронът е поставен върху гърба на златен лъв. Министрите седят на земята. В тронната зала се кади тамян.

Обичаи. Мъжете подстригват косата си отпред на нивото на веждите, а отстрани я навиват и спускат зад ушите до раменете. Облеклото се състои от едно парче плат. През деня се мият няколко пъти. Ядат с ръце, като използват медни прибори. Обичат хазартните игри. Къщите са построени от дърво, стените отвътре са боядисани. Изкусни в астрологията.

Земеделие. Добив на червен мед, отглеждане на якове. Като цяло те се занимават малко със земеделие; те не орат с биволи. Умели търговци. Сечена е медна монета с профил на човек на лицевата страна и изображение на бик и кон на обратната страна.

Религия. Те се покланят на небесния бог. Правят образите му от камък, мият ги всеки ден и принасят в жертва овни.

Забележителности. Има 7-етажна пагода с медни плочки. Колоните и билата на покрива са украсени със скъпоценни камъни. Долу в четирите ъгъла има фонтани под формата на златни дракони, водата от устата им се излива в медни басейни, които са направени около пагодата.

Династия Малла

Според легендата през 1200 г. крал Аридева се занимавал с борба, когато бил информиран за раждането на сина си. Възхитеният крал веднага дава на сина си титлата „malla” - „боец”. Така се предполага, че е положено началото на династията Малла, която е оставила най-забележимата следа в историята на Непал с изобилието от великолепни архитектурни паметници, оцелели до наши дни, които до голяма степен са оформили образа на страната в очите на останалия свят. Не напразно епохата на царуването на Малла се нарича "Златната ера". Въпреки това управлението на Малла започва в много лоши времена: катастрофално земетресение убива много хиляди жители на долината на Катманду, а завоевателите, нахлуващи от северозапад, превземат и унищожават Патан през 1311 г.

Маллите са били последователи на хиндуисткия култ към бог Шива (създател и унищожител), но в същото време са смятани за превъплъщение на бог Вишну (пазител), а тяхната толерантност към будизма води до разцвета на тантрическата (хималайска) форма на будизма в Непал. Най-известният от първите владетели на Малла е Хари Сингх (1325-1330), при когото богинята Таледжу Бхавани е призната за покровителка на кралското семейство. Неварите понякога се идентифицират като потомци на този крал.

По време на управлението на Малла ролята на аристокрацията нараства и с това кастовото разделение става по-твърдо. Това довежда до фактическото разпадане на страната на много градове-държави с често сменящи се владетели. Този процес е стимулиран и от нашествието на ислямските завоеватели от Бенгалия, които прогонили индуисткото и будисткото население на Северна Индия от равнините в подножието на Непал, където по това време са основани над 46 града-държави, всеки със своя собствена малка армия и със собствени монети.

В долината на Катманду по това време има три най-могъщи градове-държави - Катманду, Патан и Бхактапур, всеки със собствен крал. По това време започва изграждането на най-значимите храмови комплекси. Всеки град имал за център площада при кралския дворец, около който били групирани дворците на висшата аристокрация и къщите на представители на привилегировани касти. Градовете били оградени с високи отбранителни стени.

Въпреки това през 1372 г. основателят на третата династия на кралете Малла, Джаястити Малла, завладява първо Патан, а след това 10 години по-късно Бхактапур, и по този начин обединява цялата долина в една държава.

През 14 век културата и изкуството на Малла достигат върха на своето развитие. По време на управлението на Якши Малла (1428-1482) кралството се разширява на юг до река Ганг, на север до границата с Тибет, на запад до долината на река Кали Гандаки и на изток до Сиким. Въпреки това, веднага след смъртта на този владетел, Непал отново се разпада на много княжества, които воюват помежду си. Това, колкото и да е странно, не пречи на просперитета на търговията, селското стопанство и занаятите и изграждането на огромен брой архитектурно забележителни храмове с характерни скулптури на владетели върху колони, обърнати към личните им молитвени стаи. Най-вероятно по това време не е имало сериозни икономически предпоставки за обединението на страната; причините са по-скоро военно-политически и се крият в амбициите на конкретни владетели.

Махараджи:

Арималадева 1201–1216
Ранасура, син на Арималадева, 1216-1223
Абхаямала, син на Арималадева, 1216-1233
Джаядевамалла, син на Абхаямала, 1235-1258 г
Джаябхимадева 1256—1271
Джаясимхамала 1271–1274
Анантамала 1274–1310
Джаядитядева, син на Джаябхимадева, 1280-1293
Джаянандадева, син на Джаябхимадева, 1310-1347
Джаярудрамала 1311–1326
Джаяримала, син на Анантамала, 1320-1344 г
Наякадеви, дъщеря на Джаярудрамала, 1326-1347
Харичандра 1326–1355
Гопала 1335–1341
Джагацимха 1341-1347
Раджаладеви, дъщеря на Джагацимха, 1347-1385
Джаяраджадева 1347–1361
Джаярджунамалла 1361–1382

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Непала

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тхакури (династия)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Малла (династия)

[Hatshepsut]

Кралство Горкха


Сградата на кралският дворец

Горкхa (на непалски: गोरखा राज्य) е държава на кхасите (индоевропейско племе) в рамките на конфедерация от 24 княжески държави, известна като Чаубиси раджа, в северната част на Индийския субконтинент (днешен западен Непал). Кралство Горкха се простира от река Марсианди на запад до река Трисули на изток, отделяйки го съответно от кралствата Ламджунг и Непал.

Територия на кралство Горкха

Княжеството (или кралство) Горкха е основано през 1559 г. от принц Дравия Шах, вторият син на владетеля Яшо Брахма Шах от кралство Ламджунг и потомък на раджпутите от Удайпур. През 18 век той става център на формирането на непалската държава. След като обединява Непал под свое управление, Притви Нараян Шах става негов първи крал. До края на 19 век Непал официално се нарича Горкха Раджа (Кралство Горкха).

Произход

Според легендите, един от първите предшественици на династията Шах е Риши Радж Рана Джи от Лунната династия (полумитична индийска царска династия). Той става владетел на Читоргарх и получава титлата Бхатарак. Лунната династия остава на власт в продължение на тринадесет поколения. С пристигането на мюсюлманите Бхатарак трябвало да абдикира и успял да запази само кастовото си фамилно име Рана Джи. Раджите държали титлата Рана Джи в продължение на четири поколения и Рана Джи Рава през следващите седемнадесет.

Моголският император Акбар (1542-1605) пожелал да се ожени за дъщерята на Фатта Синха Рана Джи Рава. Акбар получава отказ, защото принадлежи към друга религия - ислям, а не индуизъм. Това довело до война, в която много раджпути, включително Фатта Синха Рана Джи Рава, били убити. Оцелелите, водени от Удайбам Рана Джи Рава, основават селището Удайпур.

Манмат Рана Джи Рава отишъл в Уджайн, синът му Бхупал Ранаджи Рао към Риди в северните хълмове, Саргха и Кхиум в Бхиркот. Най-малкият син на този Миха става владетел на Нувакот в далечния запад.

От него започва династия от седем раджи в Нувакот. Куламандан, най-големият син на Джагадев, заловил Каски, премахвайки владетеля Гурунг. Той получава титлата шах и наследява баща си. Вторият син на Калу е призован в кралството в Дура Данда в Ламджунг, но е убит от племето Секхант (също предци на съвременните Гурунг). Друг син, Яшо Брахма Шах (Ясобам), успя да го наследи като владетел на Ламджунг само чрез постигане на компромис с Гурунгите. Вторият син на Ясобам, Дравия Шах покорил хората Гале в съседния Лигликот (в сегашния регион Горха). След като завладява тези земи от лидерите на Кадка, Дравия Шах наименува новите си владения Горкха през 1559 г. (името „Горкха“ се свързва с престоя тук в древни времена на легендарния йогин Горакнатх).

Списък на владетелите

1    Дравия Шах    राजा द्रव्य शाह    1559-1570
2    Пурна (Пурендра) Шах    पूर्ण शाह/ पूरेन्द्र शाह    1570-1605
3    Чатра Шах    छत्र शाह    1605-1609
4    Рам Шах    श्रीमन्त महाराजधिराज राम शाह    1609-1633
5    Дамбар Шах    डम्वर शाह    1633-1645
6    Кришна Шах    श्रीकृष्ण शाह    1645-1661
7    Рудра Шах    रुद्र शाह    1661-1673
8    Притхвипати Шах    पृथ्वीपत्ति शाह    1673-1716
9    Нара Бхупал Шах    नरभूपाल शाह    1716-1743
10    Притхвни Нараян Шах    बडामहाराजधिराज पृथ्वीनारायण शाह    1743-1768

Експанзия

През първата третина на 18 век започва политическото и икономическо укрепване на княжеството Горкха, благодарение на което то успява да влезе в борбата за хегемония в Непал. От 1736 г. Горкхали (жителите на Горкха) участват в експанзионистичната кампания, започната от крал Нара Бхупал Шах, която е продължена от неговия син Притхви Нараян Шах и внука принц Бахадур Шах. В крайна сметка те завладяват огромни участъци земя на изток и запад от Горка.

Сред техните завоевания най-важната и ценна придобивка беше богатата Неварска конфедерация на Непал Мандала, съсредоточена в долината Катманду. В началото на 1745 г. Горкхали обкръжили долината от всички страни; Установената блокада възпрепятства пътищата за доставка на зърно, което би трябвало да предизвика глад сред местното население, но жителите оцеляват.

Неварите се обръщат за помощ към Британската източноиндийска компания, но експедицията, изпратена през 1767 г. под командването на капитан Кинлох, не пристига навреме. Три неварски столици - Катманду, Лалитпур и Бхактапур - паднали под натиска на войските на Гурките през 1768-1769 г. След като свалил последния представител на династията Мала начело на Катманду, Джая Пракаш Мала, владетелят на Горка, Притви Нараян Шах, преместил столицата си в този град и се обявил за първия крал на Непал.

От 1788 г. Горхали насочват вниманието си на север, започвайки първата война с Тибет и неговия господар, китайската империя Цин. Нахлувайки в Тибет, войските на Горкха превземат граничните градове Киронг и Кути, налагайки годишен данък на тибетците. Когато тибетците спрели да го плащат, Горхали нахлули отново в Тибет през 1791 г. и ограбили манастира Ташилхунпо в Шигаце. Този път китайската армия дошла в защита на Тибет, напредвайки близо до Катманду, но не успяла да постигне успех поради контраатака на въоръжените с кукри (непалски ножове) гурки. Загрижен, Бахадур Шах поискал 10 артилерийски оръдия от Британската източноиндийска компания. Китайският командир на Фуканан се стремял да не загуби плодовете на своите победи и безрезултатната война била прекратена с подписването на мирния договор от Бетравати.

По-късната Непалско-тибетска война от 1855-1856 г. между силите на тибетското правителство (Ганден Пходранг, тогава под административния контрол на династията Цин) и нахлуващата непалска армия завършва с победа за Непал.

Силата на Горкха достига своя връх в началото на 19-ти век, като се простира по цялото подножие на Хималаите от Кумаон и Гарвал на запад до Сиким на изток. Те обаче са принудени да върнат повечето от окупираните територии съгласно Договора от Сугаули след поражението в Англо-непалската война от 1814-1816 г.

От Горкха към Непал

Държавата Горкха продължава да се нарича Горкха Раджа (което означава Кралство Горкха) до началото на 20 век. Исторически името "Непал" се отнася главно за долината Катманду, родината на неварите. Но от 30-те години на миналия век властите започват широко да го използват за обозначаване на цялата страна и „Непал Кхалдо“ (долината на Непал) стана „долината Катманду“. Съответно името на правителството е променено (преди е било „Горха Саркар“).

По подобен начин езикът Горкхали е преименуван на непалски през 1933 г., както и терминът в бившия национален химн, наречен "Шриман Гамбхир" през 1951 г. Правителственият вестник, пуснат през 1901 г., все още носи името Горкхапатра (вестник на Горкха).

Вестник Горкхапатра, 9 януари 1933г.

Династията Шах управлява Непал до 2008 г., когато той става република в резултат на гражданска война и народно движение. Днес регионът Горкха, приблизително съответстващ на територията на старата княжеска държава, е една от 77-те административни области на Непал.

Горкхи и гурки

Гурките, военни единици на колониалната британска или индийска армия (където са известни като горкхи), набирани от непалски доброволци, не трябва да се бъркат с жителите на старото княжество Горкха. Тяхната история датира от Англо-Горкхската война и Договора от Сугаули през 1816 г., което позволява на Британската източноиндийска компания да вербува хора от кралството Горкха (което вече е завзело цял Непал) като наемници.

По време на Втората световна война (1939–1945) общо 250 280 гурки са служили в 40 батальона плюс осем батальона на непалската армия. Те получават 2734 награди за храброст и губят около 32 хиляди души в различни театри на войната.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Горкха

[Hatshepsut]

Гурки


Паметник на гурките в Лондон близо до британското министерство на отбраната

Гурки (на английски: Gurkha, на непалски: गोर्खा) - войски на Великобритания (първоначално колониални войски) и Индия, набирани от непалски доброволци. Появяват се се през 1815 г. Гурките участват в потушаването на антиколониалните въстания в Индия (сикхи и сипаи), както и в англо-сикхските войни. Гурките също се бият в Първата световна война срещу враговете на Великобритания в Близкия изток и Франция. По време на Втората световна война гурките се бият в Африка, Югоизточна Азия и Италия. През 1982 г. 1-ви батальон, 7-ми гуркски полк участва във Фолклендския конфликт. В момента гурките наброяват 2500 войници и офицери. Млади мъже на възраст най-малко 17 години могат да се присъединят към английските кралски полкове. Минималният срок на службата е 5 години. Гурките се отличават с най-строга дисциплина, смелост и лоялност към клетвата.

Гурки. 1857г.

През 1769 г. княжество Горкха, от чието име идва английската дума Gurkha (Gurkha), завзема контрола над територията на съвременен Непал. През 1814-1816 г. се провежда британско-гуркската (англо-непалска) война, в която гурките оказват яростна съпротива на войските на Британската източноиндийска компания; В резултат на тази война Непал прави редица териториални отстъпки, в замяна на които компанията се задължи да му плаща 200 хиляди рупии годишно. Мирният договор до голяма степен определя съвременните граници на Непал и прави държавата зависима от британската корона.

През 1815 г. започва набирането на доброволци гуркхи в редиците на британската колониална армия. След като британците напускат Индия, гурките продължават да служат във въоръжените сили на Индия и Великобритания. Съгласно съвременното законодателство гурките не се считат за наемници, тъй като са напълно интегрирани в британската военна система и служат на същата основа като британския военен персонал. Подобни правила важат и за гурките на индийска служба.

Гурките принадлежат към голямо разнообразие от непалски етнически групи.

Бойният вик на гурките „Jai Mahakali, Ayo Gorkhali“ се превежда като „Слава на Великия Кали, гурките идват!“

Традиционното оръжие на гурките е бойният нож кукри.

Гуркски кукри нож

На служба в Британската ост-индийска компания

Гурките са служили по договор в силите на Компанията във войната на Пиндари от 1817 г., Бхаратпур от 1826 г. и първата и втората англо-сикхска война (1846, 1848 г.). По време на бунта от 1857 г. гурките се бият на страната на британците и са включени в армията на Британска Индия.

На служба в армията на Британска Индия

От 1857 г. гурките са служили в Бирма, Афганистан, на североизточните и северозападните граници на Индия, Малта (по време на Руско-турската война от 1877-78 г.), Кипър, Малайзия, Китай (въстание на "боксьорите" от 1900 г.) и Тибет (експедиция на Янгхасбанд през 1905 г.). В периода 1901-1905 г. гурките са реорганизирани в 10 стрелкови полка.

По време на Първата световна война 114 хиляди гурки се бият на различни фронтове срещу германски и турски войски във Франция, Месопотамия, Персия, Суецкия канал и Палестина, в Галиполи и Солун. Една единица служи с Лорънс Арабски. Войниците със страховити кхукри (ножове) веднага си спечелили репутацията на опасни и упорити противници. Имало и инциденти, свързани с тях. По този начин малкият ръст на гурките създава определени трудности. Когато се втурвали да атакуват от напреднали позиции и британските части били изтегляни, за да заемат мястото им, британците трябвало да вземат допълнителни мерки за сигурност. Окопите, изкопани според ръста на гурките, се оказват почти до кръста на високите британски войници. Когато непалците падали в окопите, изкопани от британците, те не могли да стигнат до парапета и да стрелят. Било абсолютно невъзможно да ги научат как да слагат противогази. Веднага щом един от гурките сложил предпазната си маска, целият отряд избухнал в смях. Разказите за особеното чувство за хумор на непалските войници споменават инцидент, когато поради тяхното „кикотене“ атака е осуетена в разгара на военните действия. Факт е, че отряд от гурки, влизайки в позицията, станал свидетел на любовните игри на две камили. Забравили за всичко, гурките се отдали на забавление, наблюдавайки ласките на непохватните животни.

През периода между двете войни гурките участват в третата англо-афганистанска война през 1919 г. и в редица кампании на северозападната граница, особено във Вазиристан.

С избухването на Втората световна война монархът на Непал позволил на британците да разположат до 55 батальона на гурките с общ брой 250 хиляди души. В допълнение към гарнизонната служба в Индия, те се бият в Сирия, Северна Африка, Италия, Гърция, а също и срещу японците в Сингапур и Бирма. В Италия гурките стават известни със своята смелост в битките срещу парашутистите на Луфтвафе в битката при Монте Касино.

Постколониален период

С независимостта на Британска Индия (и нейното разделяне на Индия и Пакистан) 6 гуркски полка се присъедяват към индийската армия, 4 - към британците. Британските гуркски полкове са намалени до 2 батальона, докато индийските, напротив, са разгърнати до 12 батальона. В момента в индийската армия има 39 батальона на гурките. Те служат като пехота и гранични войски.

Полицай гурка с нож кукри в Сингапур

На 9 април 1949 г. властите в Сингапур набират контингент от гурки за служба в местната полиция (първоначално - 142 души, в момента около 2 хиляди) Властите на султаната на Бруней също набират отделение от 2 хиляди гурки - ветерани от британската армия, която е ангажирана със защитата на султана, неговото семейство и петролни платформи. Някои гурки живеят в Хонг Конг, където са се доказали по-специално в полицейската служба.

Британският гуркски полк сега наброява около 3500 души. Войници за бригадата все още се набират от планинските райони на Непал. В същото време около 28 хиляди младежи годишно кандидатстват за места от 200 новобранци. Процедурата за подбор често е наричана една от най-трудните в света - кандидатите например трябва да тичат нагоре в планината в продължение на 40 минути, носейки на гърба си кошница с товар от камъни с тегло 20 кг.

Ядрото на полка са два стрелкови батальона. Това са леки пехотни части за бързо реагиране, без бронирана техника. Всички войници от стрелковите батальони преминават парашутна подготовка. Единият батальон е дислоциран във Великобритания, в град Чърч Крукам в Хемпшир, а вторият в Бруней. Има и две сапьорни ескадрили, три свързочни ескадрили, логистичен (транспортен) полк, военен оркестър и два парадни полувзвода.

Оркестър на гурките в Британската армия, 2014 г.

Гурките трябва да служат в армията поне 15 години, за да отговарят на условията за пенсия; а максималният срок на служба е 30 години. След завършване на военната служба гурките се демобилизират и се връщат в Непал. Напоследък някои гурки лобират пред британското военно министерство да им предостави същите пенсии, плащания и обезщетения, които получават британските пенсионери.

От юли 2006 г. британските власти дават британско гражданство на гурките и техните потомци, служили в британската армия в бившите колониални владения на империята (Малайзия, Сингапур, Хонконг). Според британските имиграционни власти има до 140 хиляди такива хора.

От 2001 г. до 2021 г. гурките служат на пълен работен ден в провинция Хелманд, Афганистан. През това време бригадата губи 14 души убити или починали от рани.

Американският флот наема гурки като охрана на американска военна база в Бахрейн.

Система за военни звания на гурките

Субедар майор (съответства на майор)
Субедар (капитан)
Джемадар или Наиб субедар (лейтенант)
Хавилдар Майор (старши сержант)
Хавилдар (сержант)
Наик (ефрейтор)
Стрелец

Съгласно правилата в сила доскоро, офицерските звания на гурките се считали за по-ниски от всички други британски офицерски звания. Офицерите на гурките не можели да командват други британски части освен гурките. Тези правила вече са премахнати и гурките получават редовни офицерски звания в британската армия.

Интересни факти

Полкът на британските гурки се състои главно от представители на монголоидните тибето-бирмански народи (гурунг, шерпи, таманг и др.) на Непал.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гуркхи

[Hatshepsut]

Кралство Непал

Разцветът на Непал настъпва по време на неварската династия Малла през 13-17 век, която оставя най-забележимата следа в историята на Непал с изобилие от великолепни архитектурни паметници, оцелели до днес, които до голяма степен оформят образа на страната в очите на останалия свят. Не напразно епохата на царуването на Малла се нарича "Златната ера".

През 1768 г. кралят на кралството Горкха, Притви Нараян Шах, завладява долината на Катманду и премества столицата си в град Катманду. Така започва управлението на династията Шах в Непал. Въпреки че в традиционния руски превод титлата на владетелите на Непал винаги се превежда като „крал“, в оригинала тя звучи като „шах-ин-шах“ (шах сред шаховете) - подобно на традиционната титла на владетелите на Иран и други страни от Изтока.

През 1814-1816г. избухва англо-непалската война. Мирният договор основно определя съвременните граници на Непал и прави държавата зависима от британската корона.

На 15 септември 1846 г. заговорници, водени от Джанг Бахадур, млад амбициозен и жесток аристократ от кастата Четри в западен Непал, извършват кървав дворцов преврат, наречен клането в Кот.

Повече от век династията на министър-председателите Рана управлява страната и въпреки че този период се характеризира с изолация на страната и стагнация в почти всички сфери на живота, Непал успява да запази своята независимост, изпадайки в положението на полуколония на Британската империя. На 1 януари 1923 г. е сключен договор за приятелство с Великобритания и страната получава официална независимост.

Крал Трибхуван (1911-1955)

В края на 1950 г. крал Трибхуван напуска двореца си, намирайки убежище в индийското посолство, откъдето след това бяга в Индия. По това време привържениците на новосъздадената политическа партия Непалски национален конгрес (ННК) завзеха властта в по-голямата част от тераите и сформираха временно правителство в град Биргандж, граничещ с Индия. В Непал започнаха сблъсъци между поддръжниците на ННК и династията Рана, по време на които нито една от силите не постигна решаващо предимство. Тогава Индия се намеси и предложеният от нея план за уреждане беше приет и от двете страни. В съответствие с този план крал Трибхуван се завръща в столицата през 1951 г. и формира ново правителство, включващо както поддръжници на Рана, така и представители на ННК. Вековната изолация на страната приключи: Непал установи отношения с много страни по света.

Крал Махендра (1955-1972)

През 1955 г. умира крал Трибхуван (столичното летище е кръстено на него) и синът му Махендра се възкачва на трона. Той провъзгласява нова конституция, която установява парламентарна система в Непал през 1959 г. Въпреки това, 3 години по-късно, през 1962 г., крал Махендра призна този „експеримент“ за неуспешен и разпусна парламента. На 16 май 1962 г. е въведена нова конституция, според която Непал отново преминава към абсолютна монархия. В резултат на това министър-председателят и членовете на парламента са арестувани и подложени на репресии, а Непал остава абсолютна монархия през следващите 18 години.

Крал Бирендра (1972-2001)

През 1972 г. крал Махендра умира и неговият син Бирендра, получил отлично образование в Итън и Харвард, се възкачва на трона. Продемократичните движения сред студентите накараха новия крал да реши да проведе референдум през май 1980 г. относно естеството на бъдещото непалско правителство. На непалците бяха предложени 2 възможности: запазване на абсолютна монархия при провеждане на демократични реформи и преминаване към многопартийна система. Тогава монархическата система спечели референдума, но разликата беше малка.

В същото време населението, повечето от които очакваха незабавно подобряване на живота след въвеждането на демокрацията, бързо се разочарова от управляващата партия, в страната отново започнаха масови вълнения и правителството беше принудено да свика предсрочни избори през 1994 г. Тези избори бяха спечелени от Обединената комунистическа партия (марксистко-ленинска) под ръководството на Ман Мохан Адхикари. Създаде се уникална политическа ситуация: правителство, съставено от комунистите, под теократична монархия (Непал е една от малкото страни, в които индуизмът е обявен за държавна религия). Тази ситуация обаче не продължи дълго: още през септември 1995 г. комунистическото правителство получи вот на недоверие и беше принудено да подаде оставка, а трипартийна коалиция на ННК, дясната партия "Растрия Праджатантра" и про-Индийската партия "Непал Сабдхавана" дойде на власт.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Непал


Кралство Непал (на непалски: नेपाल अधिराज्य), също Кралство на гурките (на непалски: गोर्खा अधिराज्य) е кралство, появило се през 1768 година след обединението на Непал. Основателят на кралството е владетелят на държавата Горкха, гуркхът Раджпут Притхви Нараян Шах. Кралството съществува 240 години преди официалното премахване на монархията в Непал. През този период Непал е под управлението на династията Шах.

След нахлуването в Тибет и разграбването на Дигархи от непалците при Бахадур Шах през 1792 г., Далай Лама и китайският наместник поискали военна подкрепа от Китай. Китайско-тибетските сили под командването на Фу Канан атакуват Непал, но след поражението при Нувакот те преминават към мирни преговори. В началото на 19 век разширяването на властта на Британската източноиндийска компания в Индия води до избухването на англо-непалската война (1814-1816), която завършва с поражението на непалската армия. Съгласно условията на Договора от Сугаули, Непал остава независим, но прехвърля на Великобритания териториите от Мечи до Сарда, известни като „голям Непал“. Силите на Джанг Бахадур Рана побеждават тибетската армия през 1855 г. и налагат мирен договор при свои условия. Нестабилността, съпътстваща войната, завършва със смяната на управляващата династия на Рана от кастата Раджпут Чхетри, под нейно управление позицията на министър-председател на страната става наследствена от 1843 до 1951 г. Започвайки с първия владетел, династията Рана свежда шахския монарх до церемониална роля. Владетелите на Рана са авторитарни тирани, които експлоатират народа си икономически и преследват религиозните дисиденти.

Средата на 20 век бележи началото на движението за демократизация на Непал. През 1923 г. Великобритания официално признава независимостта на Непал и престава да го счита за протекторат, но британското политическо влияние чрез управляващите класи не изчезва. През юли 1950 г. отскоро независимата Индия подписа Индо-непалския договор за мир и приятелство от 1950 г., в който двете страни се съгласяват всяка от страните да зачита суверенитета на другата. През същата година Индия изигра важна роля в непалската политика, като подкрепи крал Трибхуван, когото Мохан Шамшер от фамилията Рана се опитваше да свали от престола и да го смени с внука си Гянендра. С подкрепата на Индия, новото правителство, до голяма степен съставено от членове на Непалския конгрес, и крал Трибхуван слагат край на управлението на семейство Рана през 1951 г.

През 60-те и 70-те години на миналия век се наблюдават няколко неуспешни опита за реформи и приемането на нова конституция. Икономическата криза от края на 80-те години доведе до Народното движение от 1990 г., приемането на конституционна монархия през 1990 г. и въвеждането на парламентарни избори. През 90-те години започва Непалската гражданска война (1996–2006), в която правителствените войски се бият срещу Комунистическата маоистка партия на Непал. Ситуацията беше допълнително дестабилизирана от убийството на кралското семейство в Непал, когато се съобщава, че принц Дипендра е застрелял десет души, включително собствения си баща Бирендра, и след това е бил смъртоносно ранен (според официалната версия - в резултат на небрежно боравене с оръжието си).

Крал Гянендра (2001-2008)

След това крал Гянендра се завърна на трона и провъзгласи пряко кралско управление, което предизвика протестно движение през 2005 г., което обедини маоисти и демократи. Кралят беше принуден да възстанови парламента, който прие временна конституция през 2007 г., която силно ограничи властта на монархията. След парламентарните избори през 2008 г. беше избрано Първото учредително събрание на Непал, което обяви премахването на монархията на първата си сесия на 28 май 2008 г. От този момент нататък страната получава името Федерална демократична република Непал.

Преди премахването на монархията Непал беше единствената страна в света с индуизма като държавна религия; сега е светска държава.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Королевство Непал

[Hatshepsut]

Гражданска война в Непал (1996-2006)


Маоист говори на непалски селяни по време на гражданската война

Непалската гражданска война е продължителен въоръжен конфликт в Непал между Комунистическата партия на Непал (маоистка) и правителството на Непал от 1996 до 2006 г.

Въстанието беше започнато от маоистите на 13 февруари 1996 г. с обявената цел сваляне на непалската монархия и създаване на народна република. Конфликтът се характеризира с извънсъдебни убийства, кланета, чистки, отвличания, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Гражданската война в Непал доведе до политически, социални и културни промени в страната.

Причини за конфликта

Под претекст за борба с монархическата система и кастовото разделение на обществото се създават революционни групи (въпреки че в съседна Индия такива групи са се образували преди това в многопартийна демокрация). Някои от тях са заимствали идеологията и методите на Мао Цзедун, както и оръжия от чужбина. В резултат на това правителството загуби контрол над редица изолирани райони, законната власт там беше унищожена и населението на селата беше принудено да следва инструкциите на бойците, които установиха там режим на терор.

Обзор на конфликта

Комунистическата партия на Непал (маоисти) се отдели от Обединения народен фронт (Самюкта Джана Морча) през 1994 г. поради значителни политически различия. Кралят отказа да се подчини на исканията на левите партии.

Подготовката на маоистките групи за въоръжена борба започва още през 1995 г.; обучението, оръжията и тактиката се провеждат с помощта на индийските маоисти (наксалити), които водят подобна война в Индия от края на 60-те години.

Първоначално кралската непалска армия не се намеси в непосредствените битки, защото изглеждаше, че проблемите могат да бъдат решени чрез политически и полицейски мерки. Под егидата на войната срещу тероризма и помощта за развиващите се страни, които могат да причинят международна нестабилност, Съединените щати и Индия започнаха да предоставят военна и икономическа помощ на непалското правителство. В отговор маоистките лидери обявиха, че се противопоставят на американската намеса.

Правителството в известен смисъл също има пръст в конфликта, пускайки „провокативни“ материали за монархията, хвърляйки в затвора журналисти и закривайки вестници, които се изказаха в защита на маоистите.

Няколко пъти бяха водени преговори, придружени с временно прекратяване на огъня, които обаче не доведоха до траен мир. Правителството категорично отказва да приеме, по искане на бунтовниците, конституция, която би била в противоречие с монархическата система. Маоистите засилиха борбата си, като обявиха предложенията на правителството за недостатъчни. През ноември 2004 г. правителството отхвърли искането им да преговарят директно с крал Гианендра и министър-председателя Шер Бахадур Деуба, както и искането им за посредничество на трета страна или ООН.

Към 2005 г. значителна част от страната е под пълен контрол на маоистите, главно в централните и планински райони, слабо контролирани от центъра. Маоистките въоръжени групи в една или друга степен действат в почти всички департаменти на страната. Правителството удържа столицата Катманду въпреки бунтовете през 2004 г.

Имаше информация за изземване на оръжие на границата на Непал с Тибет, който е под китайско управление.

Борбите и безредиците продължиха през 2005 г., като приблизително 200 души бяха убити през декември 2004 г. На 1 февруари 2005 г., в отговор на неспособността на правителството да възстанови реда в страната, крал Гианендра пое пълен контрол над правителството.

В резултат на гражданската война туристическата индустрия на Непал, един от най-важните източници на доходи в страната, пострада и броят на туристите намаля значително.

В същото време маоистите официално обявиха, че нямат нищо против туристите да идват в Непал. Нещо повече, те им позволиха да влязат в тяхната зона на контрол, за да отидат на туристически пътувания в планината, при заплащане на „революционен данък“ (около два долара на ден на човек), но в редица случаи бойците отнемаха имущество от туристи, каквото са харесали. На някои места дарове от вярващи редовно се присвояваха от будистките манастири.

Победата на непалските маоисти оказва голямо влияние върху засилването на маоистката активност в Индия. Броят на индийските бойци днес се оценява на 20 хиляди души; обширни територии в южната и източната част на страната са под техен пълен или частичен контрол; маоисткият терор в Индия се е засилил.

КНР, която официално не подкрепяше маоистите, след победата им засилва влиянието си в Непал и се опитва да използва присъствието на маоистите във властовите структури в стратегията си за проникване в Южна Азия и обкръжаване на Индия. На свой ред Индия и някои западни държави (Франция, САЩ, Португалия, Великобритания) предоставиха военна и финансова подкрепа на правителството на Непал.

Хроника на конфликта

През 1994 г. на базата на Центъра за единство, една от фракциите на Комунистическата партия на Непал, се формира Комунистическата партия на Непал (маоистка), ръководена от другаря Прачанда. Третият пленум на партията, проведен през март 1995 г., реши да започне въоръжена борба срещу кралската власт. Комунистическата партия на Непал (маоистка) представи своите шест искания на властите:
1) изгонване на чуждестранния капитал от националната индустрия, 2) конфискация на земя от собствениците и прехвърлянето й на селяните, 3) признаване на правата на етническите малцинства на автономия, 4) равенство на всички езици, 5) представителство на далитите - "недосегаеми" (каста) и жени в правителството, 6) премахване на кастовото неравенство.

От 1996 г. маоистката опозиция започна масов терор и в Непал започна гражданска война. Четири области (Ролпа, Рукум, Джагархот и Каликот) попадат под пълен контрол на маоистите. Атаките на бойците достигнаха столицата Катманду. Правителството беше изправено пред нарастващи проблеми, основният от които беше високото ниво на корупция, с която то не успя да се справи. От време на време страната преживява сериозни кризи, свързани с опустошение и глад в отдалечени райони. Големият приток на чуждестранни туристи, който беше в средата на 90-те години на миналия век, започна да намалява и до 2005 г. спадна десетократно, което още повече нанесе щети на икономиката на Непал.

На 1 юни 2001 г. престолонаследникът Дипендра, на традиционна вечеря, посветена на срещата на цялото кралско семейство, застреля всички присъстващи, а след това се застреля. В същото време крал Бирендра и почти всички членове на семейството умират. Дипендра формално остава крал още три дни, като е в кома, а след това неговият чичо Гианендра, който тогава е в град Покхара, се възкачва на трона. На фона на гражданската война и маоисткото въстание тези събития доведоха до допълнителна нестабилност. Причината за трагедията е, че Дипендра е в любовна афера с Девяни Рана от 1990 г., с която се запознава по време на следването си в Лондон. Традиционно семейството на непалските аристократи Рана до 1951 г. произвежда наследствени министър-председатели на страната и е конкурент на кралското семейство за властта в Непал, а кралското семейство е категорично против този брак. Но в цялата страна се разпространиха слухове, че Гианендра е замесен в трагедията. В това отношение вече крайно непопулярния крал Гянендра от първия ден на управлението си изпитва особено недоверие на населението.

През юли 2001 г. маоистките бунтовници извършиха една от най-успешните си атаки срещу непалските правителствени сили. Заловени са 72 полицаи. През април 2002 г. екстремистите преминаха към бомбардировъчен терор, при който загиваха предимно случайни хора - цивилни. В редица административни центрове, включително Катманду, по това време имаше почти ежедневни атаки срещу армейски и полицейски части, административни институции и инфраструктура.

Няколко пъти правителството сключва примирие с маоистките бунтовници (август 2001 г., януари 2003 г.). Всеки път обаче примирието се нарушаваше и гражданската война продължаваше. На 27 август 2003 г. бойци от забранената Непалска комунистическа партия (маоистка) подновиха въоръжените атаки срещу полицията след провала на мирните преговори с правителството. През нощта маоистите извършиха няколко атаки срещу полицейски контролно-пропускателни пунктове в югоизточните райони на страната. На 13 октомври сили от хиляда бойци на Маоистката партия се опитаха да щурмуват полицейския тренировъчен център в Бхалуванг. Атаката е отбита.

Опитвайки се да стабилизира ситуацията, Гианендра прибягва до редица непопулярни мерки, включително забрана на политически партии и разпускане на правителството, редувайки активни военни действия срещу маоистите с преговори. Междувременно маоистите започнаха да контролират значителна част от територията на Непал, въпреки че правителствените войски здраво държаха долината на Катманду, покрайнините на Покхара, най-населената част на Терай и районите на основните туристически маршрути в близост до Еверест и Анапурна.

Навсякъде по пътищата на Непал имаше въоръжени патрули, които се опитваха да идентифицират маоистите. На моменти маоистите успяват да парализират движението в страната. Правителството премина към използване на авиация за бомбардиране на партизански райони от въздуха, а маоистите преминаха към терористични атаки.

Въпреки че маоистите са заявили, че са неутрални към чужденците и че осигуряват сигурност на туристите, влизащи в контролирани от маоистите райони, туризмът в Непал е намалял значително и има случаи на туристи, замесени в инциденти, ограбени или стреляни по тях. Ето защо много страни започнаха да препоръчват на своите граждани да не посещават Непал.

През август 2004 г. бойци на Комунистическата партия на Непал (маоисти) блокираха всички пътища към столицата на страната, нарушавайки доставките на храна, петролни продукти и стоки от първа необходимост в града. Като обсадиха Катманду, маоистите демонстрираха силата си пред правителството.

Недоволството от продължаващата гражданска война в страната нараства във всички слоеве на населението. На 26 декември 2004 г. в непалската столица Катманду 15 хиляди души участват в демонстрация за мир.

На 1 февруари 2005 г. в Непал е извършен държавен преврат. Кралят въвежда армия в столицата, уволнява правителството и обявява поемането на цялата власт в свои ръце, като лично оглавява правителството. Беше обявено, че правителството не е успяло да реши маоисткия проблем и самият крал сам поема решението на този проблем. Същия месец кралят разпуска парламента. Членовете на разпуснатото правителство, включително бившият премиер Шер Бахадур Деуба, бяха поставени под домашен арест. Някои министри бяха изпратени в затвора. Арестувани са и водещи политици на страната - президентът на Непалския конгрес Гирия Прасад Коирала и генералният секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) Мадхав Кумар Непал. В страната е въведена цензура. Превратът рязко влоши политическата ситуация в страната. Всички политически сили се противопоставят на действията на краля. Партизаните от Комунистическата партия на Непал (маоистките) засилиха атаките си. На 9 август 2005 г. маоистките партизани провеждат мащабна операция в западната част на страната и убиват 70 служители на службите за сигурност.

Поради авторитарни мерки от страна на краля, водещи политически партии влизат в съюз с маоистите.

Това беше предшествано от масови протести в цялата страна, които доведоха до Антимонархическата демократична революция през април 2006 г., чиято основна движеща сила беше Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска). Под ръководството на Непалската комунистическа партия в страната започна обща стачка. В борбата за власт комунистите преминаха от парламентарни методи към „улични действия“: митинги и стачки. На 3 април опозиционните партии проведоха масови протести в столицата с искане за освобождаването на 751 задържани. В отговор властите наложиха полицейски час в Катманду. На 6 април в Непал се проведоха повече от сто демонстрации, като 16 бяха в Катманду. Полицията разпръсна демонстрантите и задържа лидери на опозиционни партии и активисти на студентското движение. На 8 април властите забраниха движението в Катманду и околните райони и наредиха да се стреля по нарушителите. Мобилните комуникации в страната бяха прекъснати. На 9 април в Катманду и други градове хиляди привърженици на опозицията, въпреки забраната на правителството, излязоха да демонстрират. Крал Гианендра решава да използва правителствени войски срещу демонстрантите. Полицията откри огън по опозиционерите с гумени куршуми и използва сълзотворен газ. Десетки хора бяха задържани от полицията. В град Покхара полицията застреля един протестиращ и задържа повече от сто демонстранти. В град Нараянгат войниците раниха трима души. Една жена почива от раните си в болница. На 10 април опозиционните партии обявиха удължаване на общата стачка. Властите отговориха с удължаване на вечерния час. На 11 април десетки хора бяха ранени при сблъсъци с полицията в Катманду. В Покхара полицията откри огън по протестиращите с гумени куршуми. На 12 април полицията разпръсна митинг на журналисти в столицата и задържа 29 души. В Навал Параси войските убиха един демонстрант и раниха 13 други. На 14 април крал Гианендра направи отстъпки пред протестиращите и обеща да проведе парламентарни избори. Тези обещания обаче вече не можеха да успокоят народа на Непал. Масовите вълнения продължиха. На 16 април в предградията на Катманду полицията откри огън по демонстранти и използва сълзотворен газ. При разгонването на демонстрацията бяха ранени шестима души. На 19 април полицията откри огън по протестиращи в град Чандрагади, убивайки четирима души и ранявайки десетки. Непалските власти, под натиска на протестиращите, освободиха от затвора лидера на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) Мадхав Кумар Непал и члена на Непалския конгрес Рам Пудел.

След освобождаването на комунистическия лидер Мадхав Кумар Непал от затвора, революционните събития достигат своята кулминация. На 20 април сто хиляди души проведоха демонстрация и митинг в Катманду, на които говори комунистическият лидер Мадхав Кумар Непал. Полицията използва първо гумени, а след това бойни патрони. Трима демонстранти бяха убити и четиридесет ранени. Хилядна демонстрация се проведе в град Бактапур. На 21 април повече от сто хиляди демонстранти излязоха по улиците на Катманду под червени знамена. При потушаването на безредиците полицията уби десет протестиращи и рани десетки. Кралят на Непал Гианендра заяви, че е готов да проведе демократични реформи. Опозицията настоява за предаване на властта на Временното народно правителство. В столичния квартал Гангбу Гоан петима бяха убити и десетки бяха ранени, когато полицията разпръсна демонстрация. На 22 април полицията отново стреля по демонстрация в Катманду. Протестиращите се опитаха да пробият към кралския дворец. Полицията използва сила срещу демонстрантите. Най-малко сто и петдесет души бяха ранени. В демонстрациите участваха и жители на други градове в Непал. Крал Гианендра отново направи отстъпки и предложи на политическите партии да съставят ново преходно правителство. Генералният секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска партия) Мадхав Кумар Непал отхвърли инициативата на краля като недостатъчна отстъпка. Компанията от протести продължи в цялата страна. Въпреки комендантския час десетки хиляди привърженици на Комунистическата партия отново излязоха по улиците на най-големите градове в Непал, за да поискат избори за Конституционно събрание, което може законно да ограничи властта на краля. Непалският народ се противопостави на монархията като цяло. На 22 април протестиращи нахлуха в центъра на Катманду. Основните участници в демонстрациите в столицата бяха студенти, които изразиха недоволство от действията на полицията при разгонването на предишни митинги. В столичния парк Ратна се състоя седяща демонстрация, в която участваха президентът на Непалския конгрес Гирия Прасад Коирала и генералният секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) Мадхав Кумар Непал. На 23 април безредиците продължиха в цялата страна. Само в този ден двеста четиридесет и шест ранени бяха приети в болници. На 24 април сблъсъци в Катманду между протестиращи и силите за сигурност доведоха до седем ранени.

В резултат на това крал Гианендра беше принуден да се подчини на народното движение. На 24 април в обръщението си към нацията той обеща да проведе демократични реформи и да прехвърли властта на народа. Основното беше да се прехвърли управлението на армията от краля на правителството. След като това се случи, Гианендра вече не можеше да влияе на политическите решения в страната си. На 25 април Гианендра възобнови дейността на парламента, който беше разпуснал. На 27 април лидерът на Непалския конгрес, 84-годишният Гирия Прасад Коирала, беше назначен за нов ръководител на правителството на страната. Същия ден маоистите обявиха тримесечно примирие. Новото правителство включваше седем представители на опозиционни партии - четирима от Непалския конгрес и по един човек от Комунистическата партия на Непал (маоистка), Демократическия конгрес и Обединения ляв фронт. Народната революция в Непал победи.

Свалянето на монархията отвори пътя към национално помирение и позволи на политическите партии да прекратят гражданската война.

Новият кабинет освободи много бунтовници от затвора и свали обвиненията в тероризъм срещу тях. Непалските маоисти от своя страна обявиха край на блокадата на Катманду и няколко други големи града. На 11 юли непалският парламент отмени правото на крал Гианендра да налага вето на закони и законопроекти. Месец по-рано депутатите единодушно отнеха от краля длъжността върховен главнокомандващ на армията, лишиха го от имунитета му (отсега нататък той можеше да бъде изправен пред съда) и също така му наредиха да плаща данъци. В допълнение, депутатите решиха отсега нататък да считат Непал, единственото напълно индуистко кралство в света, за „светска държава“, като по този начин отнемат титлата за въплъщение на Вишну от Гианендра. На 16 юни непалският премиер Гирия Прасад Коирала лично се срещна с бунтовническия лидер Прачанда и договòри мир. Беше решено да се разпусне парламентът и да се сформира временна администрация, която да включва представители на Комунистическата партия на Непал (маоистка).

На 21 ноември 2006 г. седемпартийното правителство сключи мир с маоистите, обявявайки край на гражданската война.

На 14 януари 2007 г. парламентът прие временна конституция, според която кралят загуби статута си на държавен глава и властовите функции бяха прехвърлени на министър-председателя. В същото време маоистите получиха места в парламента и в кабинета на министрите, а въоръжените групировки бяха задължени да предадат оръжията си.

На 28 декември 2007 г. временният парламент обяви Непал за демократична федерална република. Решението подлежеше на одобрение от Конституционното събрание, чиито избори бяха насрочени за средата на април 2008 г., а дотогава кралят на Непал Гянендра Бир Бикрам Шах Дев, лишен от реална власт, получи разрешение да продължи да живее в двореца.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Непала

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гражданская война в Непале

[Hatshepsut]

Републикански Непал

През април 2008 г. се проведоха избори за Конституционно събрание. Комунистическата партия на Непал (маоистка) ги спечели, като получи 229 парламентарни места от 601. Непалският конгрес зае второ място - 115 парламентарни места. На трето място е Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) - 108 места, която също се застъпва за премахване на монархията и провъзгласяване на република. На 28 май 2008 г., по време на заседание на новоизбраното събрание, беше проведено окончателно гласуване за премахване на монархията в Непал. Дните 28-30 май са обявени за официални празници в чест на премахването на монархията и установяването на републиката.

На 19-21 юли 2008 г. Непал проведе първите си президентски избори, на които Рам Баран Ядав, представител на Непалския конгрес, беше избран за първи президент, а Пармананд Джа, представител на Форума за правата на народа мадхеси, е избран за вицепрезидент.

Рам Баран Ядав - президент на Непал от 2008 до 2015г.

През август 2008 г. правителството беше оглавено от лидера на Комунистическата партия на Непал (маоистка) Пушпа Камал Дахал. Оттогава ръководните позиции в страната са заети от комунисти от две партии - Комунистическата партия на Непал (обединена марксистко-ленинска) и Комунистическата партия на Непал (маоистка). Представители на тези партии последователно ръководят правителства и са членове на правителствени коалиции. Третата сила е Непалският конгрес, традиционна непалска партия.

През май 2009 г. в Непал избухна остра политическа криза поради конфликта между неотдавнашни съперници в Гражданската война - маоистите и армията. Ръководителят на въоръжените сили на страната Рукмадунг Катавал отказа да интегрира в армията вчерашните противници - 19 хиляди маоистки бойци и възстанови на поста осем генерали, изпратени в пенсия от правителството като част от реформата на армията. На 3 май министър-председателят Пушпа Камал Дахал освободи Рукмадунг Катавала. Президентът на Непал Рам Баран Ядав не прие оставката на началника на въоръжените сили и подкрепи армията в конфликта. Катавал приведе въоръжените сили в пълна бойна готовност. Маоистите предприеха подобни мерки. Страната отново беше на ръба на гражданска война. Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) подкрепи президента и напусна коалицията с маоистите. Третият член на правителствената коалиция, Форумът за правата на народа мадхеси, също подкрепи действията на президента. Комунистическата партия на Непал (маоистка) се оказа изолирана. На 4 май министър-председателят Пушпа Камал Дахал подаде оставка. На 23 май Мадхав Кумар Непал, бившият лидер на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска партия), беше избран за нов ръководител на правителството. Изборите се състояха въпреки съпротивата на маоистките депутати, които превзеха парламента на 18 май, блокирайки гласуването на кандидатурата на Мадхав Кумар Непал.

Маоистите преминаха към акции на гражданско неподчинение. В столицата имаше ежеседмични демонстрации на маоистки активисти и сблъсъци с полицията. Армейски части бяха въведени в Катманду. През ноември 2009 г. маоистите превзеха основните контролно-пропускателни пунктове в столицата и блокираха пет пътя, водещи до нея. През декември маоистите окупираха централния площад на Катманду и обявиха създаването на „независима автономна държава“. Комунистическата партия на Непал (маоистка) обяви стартирането на програма за създаване на „паралелно правителство“. През май 2010 г. започва общонационална стачка. На фона на продължаващата криза министър-председателят на Непал Мадхав Кумар Непал подаде оставка на 30 юни 2010 г. В парламента имаше 16 гласувания за нов кандидат, но не беше възможно да се избере нов ръководител на правителството поради съпротивата на маоистите. Едва на 3 февруари 2011 г. председателят на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) Джала Натх Ханал беше избран за нов министър-председател. Това стана възможно, след като маоистите подкрепиха кандидатурата му. Продължителната правителствена криза беше преодоляна. Необходимостта да се завърши конституцията, да се отвори път за приемане на маоистки партизани в непалската армия и да се вземат предвид желанията на националните малцинства, станаха основните задачи на новото правителство. Правителството на Джал Натх Ханал обаче не успя да постигне споразумение по тези ключови въпроси на непалската политика. На 14 август 2011 г. министър-председателят на страната Джала Натх Ханал подаде оставка поради факта, че не успя да постигне споразумение с парламентарните партии по въпроса за изменение на конституцията на страната.

На 28 август 2011 г. Бабурам Бхатараи, бивш партизански командир, заместник-председател на Комунистическата партия на Непал (маоистка) и член на политбюро на партията, беше избран за нов министър-председател на Непал. През ноември 2011 г. беше подписано мирно споразумение, което реши съдбата на 19 хиляди бивши маоистки бойци. Една трета от бившите бойци бяха включени в силите за сигурност. За тези, които не желаят да се присъединят към тези сили, беше осигурено плащане на средства в размер от 500 до 800 хиляди непалски рупии. Споразумението предвиждаше създаването на Многопартиен комитет, на който бившите бойци трябваше да предадат оръжията си, както и връщането на земите, завзети от маоистите, на бившите им собственици. Споразумението сложи край на десетгодишната гражданска война от 1996-2006 г.

На 12 май 2012 г. Бабурам Бхатараи обяви разпускането на Учредителното събрание, което се провали в основната си задача да подготви проект за конституция. През януари 2013 г. представители на девет опозиционни партии излязоха по улиците на Катманду с искане Бабурам Бахатараи да освободи поста министър-председател и да отвори пътя за създаването на правителство на националното единство. На 14 март 2013 г. Бабурам Бхатараи подаде оставка. Председателят на Върховния съд на Непал Кхил Радж Регми оглави временното правителство, чиято основна задача беше да подготви и проведе изборите за Учредителното събрание през ноември.

През ноември 2013 г. в Непал се проведоха избори за Учредително събрание. Непалският конгрес спечели, като получи 196 парламентарни места в резултат на изборите. На второ място е Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) със 175 места, а на трето е Обединената комунистическа партия на Непал (маоистка) с 80 места. На 10 февруари 2014 г. Сушил Коирала, лидерът на спечелилата изборите партия, Непалския конгрес, беше избран за нов министър-председател. Основната задача на новото правителство беше разработването и приемането на нова конституция.

На 20 септември 2015 г. е приета нова конституция, която обявява Непал за светска държава с федерална териториална структура, състояща се от седем федерални провинции, всяка от които има собствен законодателен орган и главен министър. В страната бяха проведени протести от народите Мадхеси и Тару, които смятаха, че новата конституция ограничава правата на тяхната автономия. На 10 октомври 2015 г., неспособен да се справи с протестите на малките националности, министър-председателят Сушил Коирала подаде оставката си на президента.

Новата коалиция е формирана от две водещи политически партии - Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) и Обединената комунистическа партия на Непал (маоистка). Представители на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) получиха ключовите постове на президент и министър-председател, представители на Обединената комунистическа партия на Непал (маоистка) заеха постовете на вицепрезидент и председател на парламента. На 11 октомври Хадга Прасад Шарма Оли, председател на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска партия), беше избран за нов министър-председател и започна формирането на коалиционно правителство. Той беше подкрепен от 13 партии: Обединената комунистическа партия на Непал (маоистка), Националната демократическа партия, Комунистическата партия на Непал (марксистко-ленинска), Партията на работниците и селяните, Националният народен фронт, Социалистическата народна партия, Демократичния форум за правата на мадхеси и други. На 16 октомври Онсари Гарти Магар, член на Обединената комунистическа партия на Непал (маоистка), бивш активен участник в гражданската война и партизанин, е избран за председател на парламента. На 29 октомври 2015 г. заместник-председателят на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) Бидхя Деви Бхандари беше избран за президент на Непал. На 31 октомври Нанда Кишор Пун, главнокомандващ на Народната освободителна армия по време на гражданската война и член на Политбюро на Обединената комунистическа партия на Непал (маоистка), беше избран за вицепрезидент.

През ноември в Непал се проведоха протести на етнически индийци и мадхеси, недоволни от новата конституция, които често прерастваха в сблъсъци с полицията.

През юли 2016 г. Комунистическата партия на Непал (Маоистки център) напусна коалицията с Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска), сля се с основната опозиционна партия Непалски конгрес и гласува вот на недоверие към правителството в парламента поради до неизпълнението на обещанията на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) за разделянето на сферите на влияние в политиката на страната. На 24 юли лидерът на Непалската комунистическа партия (Обединена марксистко-ленинска) Кадга Прасад Шарма Оли подаде оставка като министър-председател. На 3 август 2016 г. непалският парламент избра лидера на Комунистическата партия на Непал (маоистки център) Пушпа Камал Дахал за нов ръководител на правителството. Той беше подкрепен от съпартийци, Непалския конгрес и Обединения демократичен форум на Мадхеси. Новото правителство включва представители на Комунистическата партия на Непал (маоистки център) и Непалския конгрес. На 31 май 2017 г. Пушпа Камал Дахал, по предварително споразумение, подаде оставка от поста министър-председател, като даде този пост на лидера на Непалския конгрес, вторият член на правителствената коалиция. На 7 юни председателят на Непалския конгрес Шер Бахадур Деуба стана министър-председател.

През пролетта на 2015 г. в Катманду имаше земетресение. Много сгради се срутиха, с изключение на двореца Кумари.

През ноември 2017 г. - февруари 2018 г. в Непал се проведоха парламентарни избори за двете камари на парламента: долната Камара на представителите и горната Камара на Националното събрание, на които Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) спечели убедителна победа. Това позволи на комунистите от двете партии - Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) и Комунистическата партия на Непал (Маоистки център) да формират лява коалиция. След изборите министър-председателят на Непал Шер Бахадур Деуба подаде оставка. На 15 февруари 2018 г. председателят на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) марксистко-ленинска) Хадга Прасад Шарма Оли стана министър-председател за втори път, оглавявайки ляво правителство в съюз с Комунистическата партия на Непал (маоистки център).

На 13 март 2018 г. в Непал се проведоха президентски избори, на които Бидхя Деви Бхандари, заместник-председател на Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска партия), беше избрана за втори път начело на страната.

Бидхя Деви Бхандари - президент на Непал от 2015 до 2023г.

На 17 май 2018 г. се случи историческо събитие - две комунистически партии - Комунистическата партия на Непал (Обединена марксистко-ленинска) и Комунистическата партия на Непал (Маоистки център) се обединиха и създадоха единна Непалска комунистическа партия, която веднага стана водеща политическа сила в непалското общество. Партията беше водена от двама съпредседатели Кадга Прасад Шарма Оли и Пушпа Камал Дахал.

През юли 2021 г. Непал преживя смяна на властта. Правителството беше оглавено от ръководителя на Непалския конгрес Шер Бахадур Деуба, представител на опозицията.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Непала

[Hatshepsut]

Икономика на Непал


Оризище в Непал

Непал е една от най-бедните и слабо развити държави в света. Близо половината от населението на страната живее под прага на бедността. Първичният сектор дава препитание на 80% от населението и дава около 40% от БВП. Третичният сектор заема около 40%, а вторичният – около 20%. Хълмистият и планински релеф в две трети от северната част на страната прави изграждането на пътнотранспортна мрежа и други инфрастуктурни съоръжения изключително трудно и скъпо. 4000 km от пътищата са павирани, а в южната част преминава жп линия с дължина 59 km. Авиацията е в по-добро състояние, като в страната има 46 летища, 9 от които са с павирани писти. На 46 души се падат средно една телефонна линия. Осигурен е достъпът до интернет на около 100 хил. места, но след обявяването на извънредно положение през 2005 г. услугата е спряна в някои части.

Липсата на природни ресурси и на излаз на море, технологическата изостаналост и гражданската война са пречки пред Непал за нормалното развитие на икономиката ѝ. Страната получава външни средства от Индия, Китай, САЩ, Япония и Европейския съюз. Бюджетът на правителството е около $665 милиона, а разходите са $1,1 млрд. Инфлацията е спаднала до 2,9%, след като през 90-те години нейното ниво е високо. Много години непалската рупия е обвързана с индийската рупия с постоянен обменен курс 1,6. Дългогодишното икономическо споразумение с Индия помага за укрепване на отношенията между двете страни. След отслабването на контрола върху чуждата валута в началото на 90-те години, черният пазар за нея почти изчезва.

Разпределението на богатството сред народа е подобно на това в много развити и развиващи се държави: първите 10% от домакинствата притежават 30% от националния доход, а последните 10% – малко повече от 10% от него.

Работната сила на Непал е около 10 милиона души. Съществен проблем е липсата на квалифицирана работна ръка. В първичния сектор работят 81% от работната сила, във вторичния – 3%, и в третичния 16%. Селскостопанската продукция включва производството на ориз, царевица, пшеница, захарна тръстика, кореноплодни растения, мляко и месо от индийски бивол. В промишления сектор главно се обработва селскостопанската продукция, включително юта, захарна тръстика, тютюн и житни растения. Природните дадености и екзотичната култура на Непал дават големи надежди за развитие на туризма, но икономическият растеж в този отрасъл е спънат от политическата обстановка в страната. Процентът на безработицата и непълната заетост на работната ръка достига половината от трудоспособната част от населението. Много непалци отиват в Индия, за да търсят работа, и много непалки са продадени в индийски публични домове, около 7000 всяка година. Непал получава около $50 милиона годишно чрез войниците гурки, които служат в индийските и британските войскови части.

Пазар в Намче

БВП на Непал за 2005 г. е около $37 млрд., което прави страната 83-тата най-богата страна в света. Средните доходи на човек са около $1402, което я нарежда на 163-то място в света. Непал изнася предимно килими, дрехи, кожени изделия, юта и зърнени култури, приходите от които възлизат на 568 милиона американски долара. Вносът се състои главно от злато, апаратура и оборудване, петролни продукти и торове на обща стойност $1,419 млрд. Индия (48,8%), САЩ (22,3%) и Германия (8,5%) са страните с най-голям дял в износа. Непал внася от Индия (43%), ОАЕ (10%), Китай (10%), Саудитска Арабия (4,4%) и Сингапур (4%).

Непал е една от най-бедните и най-неразвитите страни в света. БВП на глава от населението (през 2009 г.) - $1,2 хил. (159-то място в света според МВФ). Коефициентът на безработица е 46% (през 2008 г.).

Основният сектор на икономиката е селското стопанство (76% от работниците, 35% от БВП) - ориз, царевица, зърнени култури, захарна тръстика, юта, кореноплодни култури. Месо-млечно животновъдство - биволи.

Промишленост (6% от работниците, 16% от БВП) - преработка на селскостопански продукти (юта, захар, тютюн, зърно), производство на килими, производство на тухли.

Секторът на услугите представлява 18% от работниците, 49% от БВП.

Основният източник на валутни приходи е чуждестранният туризъм.

Външна търговия

Външната търговия е почти изцяло съсредоточена върху Индия, а зависимостта на Катманду от Ню Делхи нарасна едва през 2000-те години: ако през 2005 г. Индия представляваше 53,7% от износа на Непал и 47,7% от вноса на хималайската страна, то през 2011 г. тези цифри бяха 66,4% и съответно 65,2%.

Износ - 804 милиона долара (през 2017 г.) - текстилни и тъкачни стоки, включително облекло - 317 милиона долара, хранителни продукти, включително плодови сокове - 138 милиона долара, селскостопански суровини (чай, ядки, подправки и др.) - 95 милиона долара, метални изделия - прибл. $70 милиона [25] Основните купувачи са Индия (54%), САЩ (11%), Турция (6,7%), Германия (4,1%).

Внос - 9,56 милиарда долара (2017) - петролни продукти, промишлени стоки, машини и оборудване, превозни средства, полуготови метални изделия, злато, електроника, лекарства. Основните доставчици са Индия (63%), Китай (12%), Германия (2%).

Транспорт

В планинските райони на Непал домашните животни се използват за транспорт

Непал остава доста изолиран от основните транспортни пътища в света. В същото време въздушният трафик в страната е доста развит: има 47 летища, от които 11 са с бетонна настилка, честотата на полетите отговаря на нуждите. Северните две трети от страната имат планински терен, което прави строителството и поддръжката на пътища трудни и скъпи. През 2007 г. дължината на асфалтовите пътища е 10,142 км, на неасфалтираните пътища - 7,140 км. През 2018 г. в южната част на страната има само две железопътни линии с обща дължина 34 км.

Повече от една трета от населението на Непал живее на разстояние от два часа пеша от всеки сезонен път. Едва наскоро пътища свързват всички административни центрове със столицата на страната Катманду. През 2009 г. около 60% от пътищата са били селски и непроходими през дъждовния сезон. Морската комуникация с Катманду се осъществява през индийското пристанище Калкута. Лошите пътни условия затрудняват достъпа на непалците до пазари, училища и болници.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика на Непал

https://ru.wikipedia.org/wiki/Экономика Непала

[Hatshepsut]

Катманду

Катманду (на английски: Kathmandu; на непалски: काठमांडौ, неп.бх.येँ Yne) наричан и Канипур (на английски: Kantipure) е столица и най-голям град в Непал с население от около 1 003 285 души към 2011 г.

География

Градът е разположен в Хималаите на над 1350 метра надморска височина в едноименната долина, в която се намират още две по-големи селища – Патан и Бхактапур някога също столици на едноименните княжества, обединени впоследствие с това на Катманду.

Катманду е най-големият и най-развитият град в Непал. Освен от туризъм, населението се препитава от кожарство, тъкачество, художествена резба и добив на мрамор. Има аерогара за местни и международни полети и е автотранспортен център на страната.

Забележителности

Голямата будистка ступа Бода или Боднат в Катманду

В града и в околностите му са забележителни старият централен площад Дурбар с пагодите и стария кралски дворцово-храмов комплекс Хануман Дхока (15 – 18 век), храмът-манастир на живата богиня Кумари, споменатата пагода Катх Мандир, будисткият храм на маймуните от 3 век пр.н.е. (наречен така не от вярващите, а от хипитата за който града става „Мека“ в края на 60-те и през 70-те години на ХХ век, дори Боб Сиигър възпява града в песен (истинското име на храма е Сваямбунатх), хиндуисткият комплекс Пашупатинатх от 13 век, храмът Боднат (3 век пр.н.е.) с голямата будистка ступа, интересни са кулата Бхимсен от 1834 г. и множеството други пагоди будистки и хиндуистки храмове, някои от водят началото си от 3 век пр.н.е. и са с изящни каменни релефи, както и другите две споменати столици на старите княжества, които принципно приличат на Катманду, и са съвсем близо до него. Градът е най-големият център на образование и култура в Непал. Тук действат университет с 11 института, университетът „Трибхуван“, санскритски колеж, национален колеж, академия, Асоциация на изящните изкуства, национален музей, нумизматичен музей, националната и централната библиотеки, Архитектурно-инженерна камара, представителство на ООН по прехраната, бюро за бежанците от Тибет и будистки художествени и религиозни центрове и разбира се американско военно представителство и много и от най-различни категории хотели, ресторанти и магазини. Районът Тамел е най-автентичен и привлекателен за туристите. Тук са кръчмите в които са сядали Бийтълс и Йоко Оно, Боб Дилън, покорителят на Еверест Едмънд Хилари. Катманду е стартов пункт за посещение на джунглите при Читван и другите национални паркове в Южен Непал обитавани от носорози, тигри, тукани и слонове или попълване на екипировката, организиране и получаване на разрешение за трекинг по Хималаите, оттук излитат двумоторните самолети до Лукла – най-близкото летище до Еверест и изходния пункт за покоряването му – Намче Базар.

История

Легендата свързва заселването му с будистки монах победил злите духове и отрязал върха на хълма заприщващ водите които изпълвали долината и я били превърнали в езеро. Тогава те се оттекли и на освободената земя се заселили хора. Интересно е, че местните хора твърдят, че са намирали много останки от миди и други водни обитатели тук далеч от големите реки и на хиляди метри над морето, и вярват, че в долината живеят 10 000 0000 божества. Исторически градът е известен от 723 г. с името Кантипур. Счита се, че днешното му име е свързано с двуетажната дървена пагода Катх Мандир (покрит подслон, Kaasthamandap, काष्ठ मंडप/मण्डप Kaasth Mandap) построена от крал Лакшми Нарсингх Мала (Laxmi Narsingh Malla) през 1596 г. на площад Дурбар. Градът става държавна столица на Непал през 1769 г. От XVII – XVIII век са и най-добре съхранените сгради когато тук както и в цялата долина управляват кралете от неварската династия Малла.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Катманду

Катманду (Kathmandu) е столица на Непал и навярно едно от най-свещените места на нашата планета. Сгушен в пазвите на Хималаите, Катманду е разположен в едноименната долина на тази голяма планинска верига, на повече от 1350 метра надморска височина. Още две непалски селища са разположени до Катманду, който е и най-голямото населено място в Непал – Патан (Patan), отстоящ на 5 км на югоизток и Бхактапур (Бхактапур), който е на 14 км в източна посока от непалската столица. С население от около 1 000 000 души, Катманду е динственият по-голям и сравнително по-модерен град в Непал.

Силно развити в непалската столица са различни занаяти като художествена резба, тъкачесто, кожарство, а освен това изключително важно е и развитието на туризма. Хиляди хора от цял свят идват в Катманду, за да се докоснат до одухотворената и омиротворена атмосфера в този планински град. Четири са планините, които обграждат Катманду - Shivapuri, Phulchowki, Nagarjun и Chandragiri. Целият Катманду е разделен на три основни зони. В Катманду също така има и летище.

Древната история на Катманду е успяла да съхрани хармонията и красотата на този град. Според мнозина Катманду е един от най-красивите градове на земята. Историята на града започва някъде около 724 г., като тогавашното име на селището е било Кантипур, което в превод звучи като: „Град на красотата”.

Данни за населяването на тукашната долина има още от около третото столетие преди н.е. Местните хора вярват, че в тяхната долина живеят невероятно много божества. Те разказват интересна легенда около възникването на града, според която будистки монах победил злите духове и отрязал върха на хълма. Благодарение на тази храброст долината се напълнила с вода, която пък образувала езеро. След отичането на езерните води, долината станала пригодна за живот и се заселили първите хора.

Кастамандап

Името Катманду идва от един манастир, на когото е кръстена непалската столица. Храмът Кащамандап (Kaasthмandap), чието име буквално се превежда като „подслон под дърво”, е строен през 1596 г. от крал Лакшми Нарсингх Мала (King Laxmi Narsingh Malla) и е известен още като Мару Сатал (Maru Sthal). Този манастир е построен изцяло от дърво, а според преданието дървеният материал е дошъл само от едно единствено дърво. Абсолютно всички сгради в Катманду са включени в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство под името „Долината Катманду”.

Хълмът Сваямбху е най-високата точка в Катманду. При хубаво и ясно време от върха на хълма се открива невероятна гледка към цялата долина на непалската столица. Катманду обаче има сериозен проблем със замърсяването на въздуха. Една от най-големите светини в Катманду е храмът Сваямбхунатх. Този храм има 350-те стръмни стъпала, които водят до същността на светинята – голяма бяла ступа, която според местните е на повече от 2000 години.

От хипарското течени през 60-те и 70-те години на отминали век е останало наименованието на храма „Храма на маймуните”. В онезо години хипитата са превърнали това място в нещо като свое лоно. Районът Тамел в Катманду е най-автентичен и като такъв привлича по-голямата част от туристите. Тук може да видите заведенията, в които са отсядали легендарните Битълс и Йоко Оно, Боб Дилън и др.

Храм Таледжи Вхавани, божество на клана Малла

Освен със своите многобройни исторически забележителности, Катманду е известен и с това, че е изходен пункт за кралския Национален Парк Читван (Chitwan), който е на 175км. в югозападна посока. Той се състои от мочурища, хълмове, тропическа и субтропическа гора, в която живеят много животински видове, голяма част от които са застрашени. Тук можете да обиколите парка на гърба на слон и да си направите страхотно сафари. За да разгледате най-добре Читван, останете да пренощувате поне три дни.

Забележителности в Катманду и околностите му:

- Площада Дурбар (Durbar Square) с известните пагоди

- Старият кралски дворцово-храмов комплекс Хануман Дхоха (Hanuman Dhoka), датиращ от 15-18в.

- Храма-манастир на живата богиня Кумари (Kumari Ghar)

- Будисткият храм Сваямбунатх (Swayambhu Temple) или Храма на маймуните (Monkey Temple), датиращ от 3 в.пр.н.е. Наречен е Храм на маймуните от хипитата през 60-те и 70-те год. на миналия век

- Хиндуисткия комплекс Пашупатинатх (Pashupatinath temple), датиращ от 13 в.

- Храма Боднант (Boudhanath Temple) от 3 в.пр. Хр. със огромната будистка ступа

- Кулата Бхимсен (Bhimsen Tower) от 1834г.

- Двете столици на старите княжества Патан и Бхатапур, които доста приличат на Катманду и са в близост до него

https://pochivka.com/

[Hatshepsut]

Култура на Непал


Сватба в Непал

Културата на Непал е богата и уникална. Културното наследство на Непал се развива през вековете. Това многоизмерно наследсто обхваща разнообразието на непалските етнически, племенни и социални групи, и се проявява в музиката и танците, изкуството и занаятите, езиците и литературата, философията и религията, фестивалите и празниците, храните и напитките.

Танци и музика

Традиционен непалски танц

Легендите разказват, че танците в Индийския субконтинент произхождат от дома на Шива – Хималаите и Хималайското кралство на Непал – където той изпълнява танца „тандава“. Това показва, че танцовите традиции на Непал са много древни. С промяна на височината и етническата принадлежност, танците на Непал се променят малко по стил, а и по костюми. „Дишка“, танц, който се изпълнява по сватби, включва сложни движения на краката и ръцете. Придружаващата музика и музикални инструменти се променят в унисонс с темите, които се въртят около събиране на житото, сватбени ритуали, военни истории, копнежа на самотни момичета за любов, и няколко други теми и истории от всекидневния живот в селата.

Езици и литература

След преброяването през 2001 г., най-малко 92 живи езика са говорими в Непал, въпреки че други излседвания изброяват 123. Непалското езиково наследство се развива от трите най-големи езикови групи: Индоарийски, Тибето-бирмански, местни. Основните езици на Непал са Непали (49%) Майтхили (12%), Бходжпури (8%), Таманг (5 %), Непал Бхаса (4%), Магар (3%), Ауадхи (2%), Тхулунг (Рай) (3%), Бантауа (2%), Лимбу (1%) и Баджика (1 %). Останалите езици са майчини езици на по-малко от 1 процент от населението. Английският в Непал се говори като втори език. Изчезнали езици в Непал са Кусунда и Уаилинг.

Непалски момичета по време на хиндуистки фестивал

Религия и философия

Преброяването през 2001 г. установява, че 80,6% от населението на Непал изповядва индуизъм. Будизмът се практикува от около 11% от населението. Около 3,2% практикуват ислям и 3,6% от населението следва религията на Кирант. Християнството се изповядва от по-малко от 0,5% от населението.

Медна статуя на бог Индра

Архитектура и археология

Nepal Sumpada Sangha (Непалското общество за културно наследство) съставя опис на 1262 значими архитектурни и археологически обекти в Непал, извън долината Катманду.

Спорт

Най-полулярният спорт в Непал е футболът, следван от крикет и волейбол.

Правителството обяви волейбола за национална игра на страната. Преди това беше играта ""Данди бийо".

Данди бийо се играе с пръчка (данди) с дължина около 2 фута (61 cm) и дървен щифт (бийo) с дължина около 6 инча (15 cm). Щифтът е малка дървена пръчка със заострени краища.

Играе се от двама или повече играчи. Дървеният щифт се поставя върху четири инча (10 см) дълбока дупка в земята. Един играч поставя единия край на пръчката в дупката и държи другия край. Играчът дръпва стик срещу кеглата, за да изстреля кеглата във въздуха, докато други играчи, наречени „полеви играчи“, се опитват да хванат кеглата. Ако един от полевите играчи хване кеглата във въздуха, ходът приключва и хващащият взима стика. Ако щифтът удари земята, този играч играе за гол. След това един от играчите на полето хвърля кеглата в дупката, докато играчът се опитва да удари и изхвърли кеглата. Ако щифтът влезе в дупката, ходът на играча е приключил и натрупаните от играча точки автоматично стават нула. Ако щифтът не влезе в дупката, играчът играе, за да вкара гол, като удря щифта в единия край с пръчката.

Данди бийо

Решението беше взето на заседание на кабинета, проведено в резиденцията на министър-председателя Пушпа Камал Дахал в Балуватар. Министерството на младежта и спорта направи предложение волейболът да бъде обявен за национална игра. Непалската волейболна асоциация настояваше спортът, който се играе във всички 75 области на страната, да бъде национална игра.

Кухня

Индусите са вегетарианци, следователно непалската кухня, както и индуистката се състои от вегетарианска диета. Типична непалска храна е пикантна супа от леща (съществуват около 60 вида леща, често носят различни имена), която се сервира с бял ориз - ястието се нарича „бат дал“, парчета нарязани запържени или приготвени на пара зеленчуци, поднесена с кисели краставички или пикантни подправки (чатни).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Култура на Непал

https://en.wikipedia.org/wiki/Culture_of_Nepal

https://en.wikipedia.org/wiki/Dandi_biyo

[Hatshepsut]

Непалска кухня


Традиционно непалско ястие

Нeпaлcкaтa кухня cъчeтaвa в ceбe cи кулинapнитe тpaдиции нa двa peгиoнa – Тибeт и Индия. Хpaнaтa в нeя e нacитeнa c тpaдиции и eкзoтикa.

Тpaдициoннитe peцeпти oт Нeпaл ce хapaктepизиpaт c пpocтa cтpуктуpa и нeoбичaeн вкуc. Оcнoвнитe кoмпoнeнти в тях ca пшeницaтa, opизът, бoбoвитe култуpи и цapeвицaтa, пpигoтвяни в paзлични кoмбинaции c мeco и зeлeнчуци.

Тoвa ce oбуcлaвя oт фaктa, чe пoвeчeтo индуcи, живeeщи в Нeпaл ca вeгeтapиaнци. Тpитe ocнoвни eлeмeнтa, cъcтaвлявaщи aвтeнтичнaтa нeпaлcкa кухня, ce нapичaт дaл бхaт тapкapи. Тe ca opиз - бхaт, бoбoви pacтeния - дaл и вcякaкви зeлeнчуци - тapкapи. В Нeпaл имa тpaдиция тeзи хpaни дa ce пoднacят caмo в coбcтвeни oтдeлeния в мeтaлнa плocкa чиния, кoятo пpиличa нa пoднoc или в oтдeлни купички.

Типичният cи изтънчeн вкуc нeпaлcкитe cпeциaлитeти дължaт нa шиpoкo зacтъпeнoтo изпoлзвaнe нa peдицa билки и пoдпpaвки. Сpeд нaй-oбичaнитe ca лют чepвeн пипep, кopиaндъp, пpeceн лук, куpкумa, индийcкo opeхчe, кapдaмoн, кaнeлa, джинджифил, дaфинoв лиcт и чepeн пипep. Пpи пpигoтвянeтo нa мapинaти и туpшии ce изпoлзвa тимуp - ceчуaнcки пипep. Яcтиятa oт лeщa пък ce пpигoтвят c пoдпpaвкaтa джимбу, кoятo cъчeтaвa в ceбe cи вкуc нa лук и чecън eднoвpeмeннo.

Пoчти вcякo нeпaлcкo яcтиe изиcквa мacлo. Пoвeчeтo oт яcтиятa ce пpигoтвят cъc cинaпeнo мacлo, дpуги c Гхи - тepмичнo oбpaбoтeнo кpaвe мacлo бeз дoбaвки, a тpeти - c мacлo oт млякo нa як.

Любими в cтpaнaтa ca вcякaкви зeлeнчукoви гapнитуpи, нapeчeни тapкapи. В тях oбикнoвeнo ce влaгaт зeлeн фacул, кapфиoл, paзлични лиcтни зeлeнчуци, кapтoфи, тиквa и ce oвкуcявaт c paзлични пoдпpaвки. Към ocнoвнитe яcтия oбикнoвeнo ce пoднacят мaлки кoличecтвa чили, лют coc – чътни, туpшия – aчap и peзeнчeтa лимoн.

Пoвeчeтo хpaнa в Нeпaл ce пpигoтвя нa въглищa. Пo пpaвилo, вceки нeпaлeц тpябвa дa ядe cъc дяcнaтa pъкa, въпpeки чe вce пo-чecтo изпoлзвaт пpибopи. Зa paзликa oт пo-гoлямaтa чacт oт cвeтa, в cтpaнaтa e пpиeтo хopaтa дa ce хpaнят caмo пo двa пъти нa дeн - cутpин и cлeд зaлeз cлънцe. Пpeз дeня тe пoхaпвaт caмo лeки зaкуcки и пият чaй c млякo - тpaдициoннa нaпиткa в Нeпaл, нaй-чecтo пpигoтвeнa oт чaeни лиcтa, cвapeни в млякo cъc зaхap и пoдпpaвки. Нapичa ce oщe мacaлa чaй и e ocoбeнo пoпуляpeн cpeд нeпaлцитe.

Тъй кaтo кулинapнoтo paзнooбpaзиe нa Нeпaл ce изгpaждa oт мнoжecтвo peгиoнaлни кухни, вcякa oт тях имa cвoитe тpaдиции зa пpигoтвянe нa хpaнaтa. Тaкa нaпpимep, нaй-пpoчутитe гoтвaчи нa лeщa идвaт oт oбщнocттa тхaкaли. Тe я вapят нa бaвeн oгън в мeтaлнa тeнджepa и дoбaвят пoвeчe шaфpaн oт oбикнoвeнo. В тaзи oбщнocт ce пpигoтвят oщe яcтия c кoзe и пилeшкo мeco. Спeциaлитeт зa кухнятa тхaкaли e лйeтпo кхo - къcoвe вapeнa кoзя глaвa, пoдпpaвeни cъc ceчуaнcкия пипep тимуp.

Дpуги ca тpaдициитe пpи нeвapитe - житeлитe нa дoлинaтa Кaтмaнду. В тяхнaтa кухня пpeoблaдaвaт мecтнитe яcтия, кaтo тoвa e и eдинcтвeнaтa eтничecкa гpупa в Южнa Азия, кoятo кoнcумиpa бивoлcкo мeco.

Химaлaйcкaтa кухня ce дoближaвa изключитeлнo мнoгo дo тибeтcкaтa. В нeя пpeoблaдaвaт яcтия oт пшeницa и пpoco - ocнoвнитe култуpи oтглeждaни в тeзи чacти нa Нeпaл. В eжeднeвнитe яcтия чecтo ce изпoлзвaт кapтoфи, млякo oт як и млeчнo-киceли пpoдукти, зeлeнчуци и плoдoвe, кaтo пaпaя, бaнaни, плoдoвe oт хлeбнo дъpвo, мaнгo, лимoн, лaйм, aзиaтcки кpуши и дp.

Нeпaлcкaтa кухня paдвa и c oгpoмнo paзнooбpaзиe oт дecepти, пoвeчeтo oт кoитo ce пpигoтвят oт млякo. Сpeд нaй-oбичaнитe ca кхиp - cлaдък млeчeн opиз, джaлeби - хpупкaви пъpжeни cпиpaли, пoтoпeни в cиpoп, бapфи - млeчeн кpeм, pacбapи - хaпки oт cиpeнe и лaлмoхaн - пъpжeни тoпки, пoтoпeни в cиpoп.

https://gotvach.bg/

Разлики между непалската и индийската кухня

Тъй като Непал граничи с Индия и Тибет (Китай), кулинарни влияния има и от двете страни: непалците, като индийците обичат пикантни кърита, плоски печени питки и ориз. Но за разлика от  индийската храна, в Непал не се използва сметана, рядко се използва захар и като цяло храната се смята за по-здравословна от индийската.

Непалската храна използва подправки, които до голяма степен се припокриват с подправките в индийската кухня: Куркума, люти чушки, чесън и джинднжифил, пресен кориандър, а известната типично непалска смес от подправки „момо масала” съдържа билки и подправки, които също се използват и в индийската и в китайската кухня: кардамон, кимион, карамфил, канела, лук, чесън, сушен джинджифил, куркума, червени люти чушки, синап, кориандър, сминдух.

Също като в повечето азиатски страни, в Непал любимо основно блюдо е „пулао” – пържен ориз, често придружено от кисело мляко и „папад” –  печено тънко хрупкаво хлебче като чипс, от нахутено и оризово брашно.

Бобови култури като различни видове леща, мунг и др, картофи и домати и различни листни зеленчуци от типа на спанака, лапада и т.н, също са много обичани, както в Непал, така и в Индия. От тях се приготвят „къри” – готвени ястия с гъст сос, типични и за двете кухни.  Непалците и индийците обичат и „чътни” – различни сосове или песто, като допълнение към ястията. Освен това и в двете страни се готви с пречистено масло „гхи”.

Супите са едно от нещата, при които индийската и непалската кухня силно се различават. Непалците обожават „Тхукпа” – супа с оризови нудли, която може да включва зеленчуци и пилешко или друго месо.

Разбира се, поради близостта си с Индия, в Непал се готвят и ястия, които са познати на публиката като типично индийски.

Противно на всеобщите представи, хиндуизмът не изисква пряко от последователите си да бъдат вегетарианци, но тъй като религията изтъква желанието да не се вреди на никое живо същество, повечето последователи се придържат към вегетарианството. Всъщност 80% от  непалците са хиндуисти (също като в Индия), 2,5% са мюсюлмани (в Индия – 14%) и над 8,5% - будисти (в Индия – пренебрежимо малко количество).

В Непал, за разлика от много части на Индия, се яде пилешко и ярешко, агнешко и бизонско месо (от як), а някъде даже и свинско. Това може би се дължи и на високопланинския релеф в голяма част от страната, който изисква много физическа сила, а и реколтата там е по-оскъдна. Рибата, която консумират непалците традиционно е речна, тъй-като нямат излаз на море.

Една от най-известните храни в Непал е „момо”, нещо като пелмени с плънка от накълцано пилешко, биволско, понякога и свинско месо, а може и със зеленчуци. Приготвят се на пàра или пържени и задължително присъстват в менюто на всеки непалски ресторант, най-често като предястие.

https://www.gurkhabg.com/bg/19-2019-12-16-16-56-36/63-2020-02-24-14-29-16

[Hatshepsut]

Кумари - непалската жива богиня


Кумари, Катманду, март 2007

Кумари е митично същество от непалския фолклор. Традицията датира от X век и е свързана с женските енергии шакти.

Кумари са живи богини, които притежават специални сили. Могат да лекуват болните, изпълняват конкретни желания, благославят за закрила и просперитет. Те притежават силата да правят връзка между света на живите и света на божественото.

Кумари означава момиче – девица. Избират се момиченца на възраст между 4 и 5 години и ги подлагат на страховити изпитания, които да отсеят всички, освен една – следващата богиня Кумари.

Първото условие е момиченцето да е от определена каста в общността на Невари, да е абсолютно здраво и да няма никакви белези или родови петна по тялото. Следва внимателното проучване на хороскопа на детето. Ако то отговаря на специалните описания в древните книги, свещениците трябва да проверят дали детето отговаря на 32 изисквания, сред които и някои истински шокиращи.

Малкото момиченце трябва да влезе само в полутъмна стая, в която има разпръснати прясно отрязани глави на биволи и овни, кървящи и едва осветени от фенери. Истинската Кумари не трябва да показва никакъв страх. Освен това тя трябва да пренощува в храм сред статуи на дракони и змии, отново без да покаже и най-малък знак на страх.

Ако премине и през този кошмар, момиченцето ще трябва да избере предмети, принадлежали на предишната Кумари сред много поставени пред него предмети. Когато новата Кумари бъде избрана, започват сложни ежедневни ритуали, които да поддържат нейната божественост.

Кумари днес

Из улиците на Катманду и други части на Непал има портрети на бивши и настоящи Кумари. Mалката богиня се показва на дървения прозорец на своя дом в Катманду всеки ден в 11 часа и благославя поклонниците си. В останалото време тя стои скрита и никой не трябва да я вижда. На никой не се позволява да я снима дори, когато се показва на прозореца.

На входа на деветстепенната пагода - храм Таледжу, Катманду

Кумари или Кумари Деви (неп. "момиче") е живо хиндуистко божество в Непал. Кумари става момиче преди пубертета, избрано от кастата Шакя на народа Нюар. Въпреки че Кумари е хиндуистко божество, тя е почитана в цялата страна както от индуисти, така и от будисти.

Има няколко Кумари в Непал, но най-известната е Кралската Кумари, който живее в Катманду. Изборът на кралска Кумари включва преминаване на особено строги ритуали, след което тя се настанява в двореца Кумари Гар в центъра на града. Бившата кралска Кумари, Матани Шакя, е ръкоположена през 2008 г. на тригодишна възраст.

Кумари е единствената, който има право да постави тилака (червена точка на челото по време на ритуално посвещение) на краля и която е почитана от краля. Това се случва веднъж годишно по време на фестивала Кумариджатра. На този ден кралят пристига в храма, за да извърши пуджа (хиндуистки ритуал), а богинята Кумари го благославя с тика, което означава удължаване на властта му за една година, до фестивала следващата година. След свалянето на краля и установяването на републиката Кумари започва да се одобрява от правителството.

Смята се, че Кумари е физическото въплъщение на богинята Таледжу. Веднага след като настъпи първата менструация, богинята напуска тялото на момичето.

История

Обичаят да се почита живата богиня Кумари възниква доста късно, през 17 век, въпреки че ритуалите, свързани с Кумари (пуджи) съществуват много по-рано. В Индия има информация за такива пуджи отпреди повече от 2600 години, а в Непал най-вероятно този ритуал се е появил през VI век. Писмени доказателства за пуджи (ритуали), описващи избора, декорацията и ритуала на Кумари, датират от ХIII век.

Според една легенда, крал Джаяпракаш Мала, последният владетел от династията Мала, видял червена змия да влиза в спалнята на краля. Кралят забелязал красотата на богинята Таледжу, покровителка на кралската династия, и решил, че тя надминава красотата на жена му. Богинята обаче прочела мислите му и решила да накаже краля. Тя решила, че сега кралят може да я види само под формата на момиче от ниска каста. След това кралят започнал да търси сред момичетата тази, която била обладана от духа на богинята Таледжу. До ден днешен сънят на майката с червената змия е от съществено значение в търсенето на Кумари. Веднъж годишно кралят на Непал търси благословии от Кумари по време на фестивала Индра Джатра. Същата легенда се разказва и за друг крал, Гункам Дева, прародител на Джаяпракаш Мала.

Според друга легенда крал Джаяпракаш Малла имал полов акт с непълнолетно момиче, в резултат на което тя починала. Чувствайки се виновен и разкаян, кралят също започнал да вижда сънища, според които трябвало отново да търси въплъщението на богинята Таледжу. Всяка година той трябва да извършва специални ритуали и да търси благословия от Кумари.

Според третата легенда, по време на управлението на крал Джаяпракаш Мала, едно момиче било изгонено от града, защото се страхували, че духът на кръвожадната богиня Дурга я е обладал. След като научила за това, кралицата принудила краля да намери момичето и да я почете като въплъщение на богинята Дурга.

Процедура за избиране на Кумари

След като богинята Таледжу напусне тялото на Кумари, започва процесът на търсене на нейното ново въплъщение. В някои отношения този процес е подобен на търсенето на нови превъплъщения на Далай Лама или Панчен Лама в Тибет. Поканени са най-висшите будистки монаси - Ваджрачаря и астролози. Кралят и старшите будистки монаси са информирани за напредъка на издирването. Кумари се търсят в рамките на определена каста бижутери.

Преди да допусне до състезанието момичета на възраст от 3 до 5 години, журито трябва да се увери, че те никога не са имали кръв по тялото си, че всичките им зъби са непокътнати и че всички са с подходящ произход. Проверява се всичко - здраве, тяло, глас, външен вид, хороскоп за съвместимост с хороскопите на кралете.

След тантрически ритуали за пречистване, Кумари се носи на бели чаршафи от храма до двореца Кумари Гар, където живее. Едно момиче може да напусне двореца само във връзка със специални ритуали и церемонии. Членовете на семейството може да я посещават рядко и по официални поводи. Тя не може да работи или да посещава училище. Кумари се сприятелява и играе с ограничен брой деца от нейната каста, които също като нея принадлежат към народа на невари. Тя се облича само в червено, връзва косата си и носи „огнено око“ (agni chakchuu) на челото си като символ на специална духовна сила.

След като се установи в двореца, Кумари се освобождава от ежедневните грижи, но започва да изпълнява специална ритуална роля. Тя трябва да съответства с цялото си поведение на богинята, всяко нейно действие започва да придобива мистично значение и ако изпадне в лошо настроение, това се счита за неблагоприятен знак за тези, които идват при нея с молби.

Докато духът на богинята остава в Кумари, тя няма право да докосва земята извън двореца и ако е необходимо, тя се носи в златен паланкин, за да се движи. Краката й, както и цялото й тяло, стават свещени, а молителите, докосвайки краката й, се надяват да се отърват от своите трудности и болести. Когато кралят идва веднъж в годината да я моли за благословия, той й целува краката. Тя никога не носи обувки, въпреки че понякога носи червени чорапи.

Те вярват, че Кумари има голяма духовна сила и един поглед от нея може да промени съдбата към по-добро. Много хора чакат в двора на Кумари, докато тя погледне през прозореца, надявайки се, че тя ще ги погледне. Дори и да погледне за няколко секунди, настроението на чакащите в двора се променя, те се изпълват с радост и надежда.

Молителите също идват при Кумари, която тя приема, седнала на трон със златни лъвове. Много посетители страдат от заболявания на кръвта или менструални нарушения и се обръщат към нея, защото се смята, че Кумари има специални сили да лекува тези болести. Правителствени и държавни служители също посещават Кумари. Молителите обикновено носят подаръци, които Кумари приема мълчаливо. След това позволява краката й да бъдат докосвани или целувани (под формата на посвещение). Кумари се наблюдава внимателно по време на аудиенции. Ето пример за интерпретации на нейното поведение:

Когато тя крещи или плаче - сериозно заболяване или смърт;
Когато плаче или търка очите си, смъртта е неизбежна;
Когато тя трепери - затвор;
Когато тя пляска с ръце, човек трябва да се страхува от краля;
Когато тя вземе остатъците от предложената храна, това значи парична загуба.

Ако Кумари остане спокойна и безстрастна по време на аудиенцията, вносителите на петицията си тръгват в добро настроение: това означава, че молбите им ще бъдат удовлетворени.

Слугите на Кумари (Кумарими), водени от читайдара, трябва да изпълнят всички нейни желания и да я инструктират за извършването на ритуала. Трудността на тази професия е, че те нямат право да й дават директни заповеди, но в същото време трябва да я ръководят и насочват. Те са отговорни за нейното облекло, къпане, украса, организиране на приема на посетители и други церемонии.

Според традицията Кумари не получава образование, тъй като първоначално се смята за всезнаеща. Наскоро за Кумари бяха въведени лични уроци с учител и след завръщането си към светския живот тя се насърчава да получи образование. Учителите й обаче нямат право да изискват нищо от нея, затова се опитват да я заинтересуват да изучава предмета.

Нейните внимателно подбрани приятелки също трябва да я боготворят. Тъй като всички желания на Кумари трябва да бъдат изпълнени, те трябва да се подчиняват на нейните желания по време на игрите.

Съдбата на бившите Кумари

Кумари неочаквано губи божественото присъствие (обикновено при първата менструация, загубата на първия зъб или заболяване, свързано със загуба на кръв) и става същата като обикновените смъртни. След като бъде избрана нова Кумари, старата Кумари преминава през определени ритуали и се отказва от божествения си статус.

Бившата Кумари получава пенсия от 6000 рупии на месец (около 80 долара) от държавата. Това е два пъти повече от официалния жизнен минимум и четири пъти средния доход на непалец. Понякога тя продължава да се нарича Кумари, а не по името, дадено при раждането. Разбира се, Кумари изпитва огромни трудности, свързани с връщането от мистичния свят към обикновения живот.

Хората вярват, че който се ожени за Кумари, трябва да умре до шест месеца от кървава кашлица. Въпреки това, повечето Кумари практически са нямали проблеми с намирането на съпруг: всички Кумари, с изключение на последните, са се оженили.

Критика на традицията

Традицията Кумари е критикувана от защитниците на правата на детето, че лишава децата от детството им и ги експлоатира в името на културната традиция, което е забранено от подписаната от Непал Конвенция за правата на детето. Момичетата са принудени да растат отделно от семейството и връстниците си, изправени са пред много ограничения и участват в дълги и досадни церемонии. Необходимостта да се върнат към нормалния живот след няколко години от статута на „жива богиня“, тяхната неподготвеност за живота се превръща в психологически травмиращо преживяване за бившите Кумари. Животът им в зряла възраст също е възпрепятстван от предразсъдъците, съществуващи в обществото.

След като през 2005 г. Рашмила Шакя (единствената бивша Кумари, която е завършила висше образование) публикува автобиографичната си книга „От богиня до смъртните: Истинската история на бившата кралска Кумари“, непалското правителство въведе някои промени. По-специално, за Кумари беше въведено задължително домашно образование, а след лишаването от статута на жива богиня беше въведена образователна стипендия от 3000 рупии (около 50 долара) на месец. Освен това бившата Кумари може да очаква еднократно плащане от 50 000 рупии (около 830 долара), за да покрие сватбените си разходи.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кумари

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кумари