Премълчаната история на отецъ Матей Преображенски

[Hatshepsut]

Премълчаната история на отец Матей Преображенски


„Матей Миткалото“, художник Калина Тасева

Днес ще се опитаме най-сетне да изговорим премълчаната история на българина Матей Петров, по-известен като отец Матей Преображенски, за когото най-вече знаем, че е съратник на Дякон Левски, негов най-верен другар.

Истината е по-различна. Както Йоан Кръстител е предтеча на Христос, така и отец Матей е предвестник на Васил Левски и по-сетне негов неразделен другар. С  туй най-вече е запомнен в народната ни памет, с това го знаем още от училище, и до там. Тази гениална личност, този уникален дух, остава единствено като част от святото дело на Дякона, но е напълно непознат за днешното ни народонаселение. В популярната ни история той е симпатичен странник, наричан от съвременниците си Миткалото, защото непрестанно е миткал, бродил, обхождал българско на шир и длъж, но колцина знаят, че той не е само чуден скиталец и монах, но и извънреден мечтател, просветител, книжар, писател, поет, хомеопат и лекар, механик и самобитен изобретател, бунтовник, проповедник и революционер. Енциклопедично същество от много висок порядък, което не случайно съдбата изпраща да бъде най-близък и най-искрен приятел, довереник и изповедник на Дякон Левски.

Той е ходил в Йерусалим, но нито веднъж не се е нарекъл „хаджия”, нито другите са го наричали така, но едва ли някой е знаел какво се крие зад неговото скитане. Защото става дума за буен, неспокоен, свободолюбив и любознателен българин.

На 1 март 1875 г. отец Матей Преображенски умира. Живял е само 47 години. И понеже смъртта му не е героична, епична, не е обесен или убит в сражение, той е забравен и напълно непознат за масовия българин. Умира от ухобол. Отива си в постелята като най-обикновен човечец от възпаление на ухото, внезапно и неочаквано. „У българина, казва отец Саръев, като че ли има изграден стереотип – неговите герои загиват в схватка с врага. Щом умират делнично и безславно, те остават почти забравени от историята. Отец Матей остава неразбран и неоценен както от съвременниците си, така и от днешното духовенство. В Преображенския манастир няма и следа от делото на тази изключителна личност.”

Но в Библията четем: „А праведникът и да умре рано ще бъде в покой... Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат, и като живял посред грешници е прибран... Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години... А хората видяха това и не разбраха, дори не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му”. (Прем. Сол. 4 гл.)

Оттогава ни дели близо век и половина, но ние, днешните българи, продължаваме да сме му повече от длъжници – не познаваме в дълбочина стореното от него, а обратно – редица поколения използваха и използват прозвището му Миткалото, колкото добронамерено, толкова и с лека ирония. Прости ни отче Матея, ти си геният, който бъдна България ще преоткрива, макар че твоята пословична скромност едва ли е мечтала за това. В твое лице Бог е имал вярно и читаво чедо, което е доказало с живота си, че Създателят съществува! Амин!

В предаването участват историкът Ивелин Любенов, изследователят на езика на Матей Преображенски Иво Братанов, директорката на Историческия музей в Павликени Нели Цонева, създателката на виртуалния музей на Отеца и издател на неговата книга „Защита на православието“ Румяна Николова.

Вечният календар, създаден по идея на отец Матей Преображенски, изографисан от зограф Венко в с. Михалица (съхранява се в ИМ – Павликени)

[Hatshepsut]

Отец Матей Преображенски – „невидимият” съратник на Апостола

Дали защото Матей Преображенски умира безславно от възпаление на ухото, а не като мъченик, отдал живота си за род и вяра, историята сякаш подминава името му. За него се знае, че е съратник на големия ни революционер Левски в освободителните борби срещу османското владичество и го е следвал неотлъчно в комитетските дела. Именно оттам идва и даденото му от народа име Матей Миткалото. Останал в сянката на Апостола, в действителност той е изключително интересна историческа личност. Надарен с много таланти и проницателен ум, отец Матей Преображенски се откроява като пламенен възрожденец с богати енциклопедични познания. Роден е през 1828 г. в Ново село, Великотърновско, в семейството на Петър и Славка Монови. Има двама братя и сестра, които умират в детска възраст. За зла участ, загубва и родителите си, и едва 9-годишен, остава кръгъл сирак. Започва да чиракува и да се учи на занаят (терзийство) в Дряновския манастир. После се замонашва в Преображенската обител. Там, в манастирите, се научава да чете и да пише.

Всъщност той не преминава през светски училища – не скрива възхищението си от родолюбивия българин отец Боян Саръев от храма “Успение Богородично” в гр. Кърджали. – Но стига до такова интелектуално и духовно развитие, каквото по онова време нямат дори хора, завършили реномирани европейски университети. На 20-годишна възраст става монах и започва да обикаля Светите места в Ерусалим, в Света гора. Романтик и скиталец, той е човек, който много бързо трупа опит и се превръща в изключително ерудирана личност. При ръкополагането си приема името Матей и Преображенски като фамилия, което всъщност говори, че е бил брат в Преображенския манастир.

Неспокойната му душа го тласка към Първа българска легия. Там се запознава с Васил Левски и с много други интересни личности. Макар и вече монах, той скита с чета по Стара планина в продължение на около две години, след това отива в Атон, където няколко години остава като монах – посочва Боян Саръев. – По това време написва няколко интересни книги. Прави също и един изключително интересен опит за създаване на перпетуум мобиле, използвайки непрекъснатото движение на морските вълни на брега на Халкидическия полуостров. А в България се занимава най-вече с революционна дейност, като най-близък съратник на Левски, обикаля с него революционните комитети. Даже някои учени, изследователи на отец Матей Преображенски, мислят, че идеята за създаване на вътрешните революционни комитети е предложена от самия отец Матей Преображенски на Левски. Двамата заедно осъществяват тази наистина велика идея за изграждане на революционна организация, с мисълта, че освобождението на България трябва да дойде отвътре. Отец Матей пише книги, занимава се с механика, с лечителство. Той е изключително добър познавач на билките. Някои учени казват, че е стоял през цялото време до Левски, защото Апостолът е имал отворена рана след операция от апандисит, която не е зараствала, и отец Матей е трябвало да бъде по-близо до него.

"Васил Левски и Миткалото"- картина на Иван Петров 1968г.

Матей Преображенски се занимава и със земеделие, учредява също едни от първите читалища. Като огнища на българския национален дух те се раждат именно през Възраждането. Майстор на специалните ефекти, отецът създава сцени с взривове за театрални представления. Будител, народен учител в широкия смисъл на думата, това е той – продължава разказа си за родолюбивия българин отец Боян Саръев – Той е и голям конструктор, изобретява пушки за национално-освободителното въстание, което се подготвя. Някои учени казват, че дори конструирал картечница. В крайна сметка, той остава почти неизвестен на българския народ. Енциклопедиите го споменават мимоходом, причина за това вероятно е неговата скромност. Макар че има издадени книги, той не пише нито ред за себе си. Неговото изпълнено с героизъм, борба, динамика и романтика ежедневие завършва по един твърде делничен и обикновен начин. Той не умира на бесилото, нито в битка с врага на Балкана. Отива си в постелята като най-обикновен човечец от възпаление на ухото, внезапно и неочаквано за никого. У българина като че ли има изграден стереотип – неговите герои загиват в схватка с врага. Щом умират делнично и безславно, те остават почти забравени от историята. Всъщност, отец Матей по дух, по вяра, по революционна мощ е почти равен на Левски. Но Левски сваля расото, за да не му пречи в конспиративната работа, докато отец Матей Преображенски не го сваля никога. Напротив, той даже го използва като един вид броня. Той всъщност е първият книжар, носел е в дисагите си на кончето много религиозна и светска литература. Разпространявал и революционни книги и вестници, забранени тогава от властите, така между другото, докато уж благовидно разнасял детска и религиозна литература.

И като потвърждение на мъдростта от Светото писание, че никой не е станал пророк в собствената си страна, отец Матей остава неразбран и неоценен както от съвременниците си, така и от днешното духовенство. В Преображенския манастир няма и следа от делото на тази изключителна енциклопедична личност.

Гробницата и статуята на Матей Преображенски в Ново село, Великотърновско

Той е бил и много артистичен, и често се е представял като леко отвеян, за да може по-лесно да се придвижва свободно и да върши революционна и просветителска дейност – обяснява отец Саръев. – И монасите, като всички простосмъртни ограничени хора, не са могли да погледнат зад фасадата на този обикновен на вид човек. Той се е снижавал, криел се е зад делничната си външност. И величината му не са могли да проумеят неговите братя по онова време, а и днес. Това е така защото човек, който непрекъснато мисли единствено за спасението на собствената си душа, за да получи царството Божие, не може да разбере своя брат, който освен себе си обича и ближния, обича и отечеството си и иска да работи за тях. Българският духовник, независимо дали е обикновен свещеник или монах или във висшия клир, трябва преди всичко да не мисли за себе си и за собственото си спасение, а за спасението на народа си. За съжаление лицемерието е много по-разпространено сред духовенството отколкото сред обикновените миряни. В наши дни виждаме как Българската православна църква започва да се отдалечава от народа и сякаш съществува само за себе си. Тя обслужва единствено собствените си интереси, вместо да помисли за тези българи, които лягат и стават гладни. Затова българският народ трябва да знае, че е имало, има и ще има такива изключителни духовници като отец Матей, които представят по най-достоен начин българската църква.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100233180/otec-matei-preobrajenski-nevidimiyat-syratnik-na-apostola

[Hatshepsut]

Отец Матей Преображенски
Художник: Никола Андонов