Български Националистически Форумъ

Монголия e страна, разположена в северна централна Азия. Тя е овална, с размери 1 326 км от запад на изток и при максимум 782 мили (1,259 км) от север на юг. Поземлената площ на Монголия е приблизително еквивалентна на тази на страните от Западна и Централна Европа и се намира в подобен географски ширина. Столицата на Монголия е Уланбаатър (монголски: Улан Батор) е в северната централна част на страната.
Монголия се намира между Русия на север и Китай на юг, дълбоко във вътрешността на източна Азия, далеч от който и да е океан. Страната има подчертано континентален климат, с дълги студени зими и кратки хладни до горещи лета. Неговото забележително разнообразие от пейзажи се състои до голяма степен от високопланински степи и пустини, въпреки че на запад и на север залесените високопланински вериги се редуват с басейни, осеяни от езерото. Монголия до голяма степен е плато, със средна височина от около 18080 фута (1580 метра) над морското равнище. Най-високите върхове са в монголските планини Алтай (Монгол Алтен Нуруу) на югозапад, клон на системата на Алтайските планини.

Около три четвърти от района на Монголия се състои от пасища, които поддържат огромните стада от пашащ добитък, за който е известна страната. Останалата площ е приблизително еднакво разделена между гори и безплодни пустини, като само малка част от земята е под култури. С общо население по-малко от три милиона, Монголия има една от най-ниските средна плътност на населението на всяка страна в света.

Монголия има забележителна история. Хуните, народ, живял в Централна Азия от III до I в. Пр. Н. Е., Може да са били техните предци. Обединена монголска държава от номадски племена е формирана в началото на 13 век пр. Н. Е. От Чингис Хан, а неговите наследници контролират огромна империя, която включва голяма част от Китай, Русия, Централна Азия и Близкия изток. Монголската империя в крайна сметка се разпада и се разделя и от 1691 г. северна Монголия е колонизирана от Кинг (Манджу) Китай. С разпадането на правителството на Цин в Монголия през 1911/12 г., Богд Гегеен (или Явзандамба), религиозен лидер на Монголия, е провъзгласен за бог хан или държавен глава. Той обяви независимостта на Монголия, но била постигната само автономия под контрола на Китай. От 1919 г. националистическите революционери със съветска помощ изгонват китайските войски, опитвайки се да завземат отново Монголия, а през 1921 г. прогонват нахлуващата бяла руска конница. Оттогава 11 юли 1921 г. се отбелязва като годишнина от революцията. Монголската народна република е провъзгласена през ноември 1924 г. и монголската столица, съсредоточена върху главния манастир на Бог Гегеен, е преименувана на Ulaanbaatar ("Червен герой").

От 1921 г. до края на 80-те години Монголия е била еднопартийна държава, тясно свързана със Съветския съюз. Тя получава техническа, икономическа и военна помощ от Съветския съюз и като цяло следва съветското ръководство по политически и икономически въпроси и в изграждането на социалистическо общество. Но в началото на 1990 г. сили за промяна в Монголия сложиха край на монопола на политическата власт от комунистите в полза на свободни многопартийни избори, коалиционно правителство, нова конституция, по-голяма културна и религиозна свобода с по-голям акцент върху монголските национални традиции, неутрална позиция в международните отношения и преход към пазарна икономика.


География

Монголия може да бъде разделена на три основни топографски зони: планинските вериги, които доминират в северните и западните райони, басейновите райони, разположени между и около тях, и огромният високопланински пояс на плато, разположен в южния и източния сектор. Цялата страна е склонна към сеизмични движения и някои земетресения са изключително тежки. Техните ефекти обаче са ограничени от ниската гъстота на населението.
В Монголия има три основни планински вериги: монголските планини Алтай, планините Хангай (Хангайн [или Хангайн] Нуруу) и планините Хентий (Хентин [или Хентин] Нуруу). Монголският Алтай на запад и югозапад представлява най-високата и най-дългата от тези вериги. Разклонявайки се на югоизток от основния алтайски диапазон на северозападната граница с Русия, монголският Алтай се простира на югоизток за около 250 мили (400 км) по протежение на китайската граница, преди да завие леко на изток за още 450 мили (725 км) в югозападна Монголия. Диапазонът - единственият в страната, където се е развило съвременното заледене - достига височина от 14 350 фута (4,374 метра) на връх Кюйтен (Найрамадлин Оргил) в западния край на страната, най-високата точка на Монголия. Разширяване на изток от монголския Алтай са планините Гоби Алтай (Govi Altain Nuruu), по-малък диапазон от опасни хълмове, които се губят в просторите на Гоби.
Планините Хангай, които също лежат от северозапад на югоизток, образуват солидна планинска маса в близост до центъра на страната. Върховете на обхвата достигат около 12 000 фута (3 700 метра), като най-високият е Отгонтенгер, който се издига на около 13 200 фута (4,025 метра) на северозапад. Характерно за Khangai са нежни склонове, покрити с фини пасища. На север Източна Саянска планина на Сибир лежи по протежение на границата с Русия.

Изравняването на третата планинска верига - Хентийската верига от североизточна Монголия, е от югозапад до североизток и се простира в Сибир. Най-високият връх е Asraltkhairkhan, който достига около 2800 фута (2800 метра), но като цяло максималните възвишения са около 7000 фута (2130 метра). Ulaanbaatar се намира в югозападния край на диапазона. Диапазонът Да Хингган (Големият Хинган) се издига по и извън източната граница с Китай.
Около и между основните вериги лежи важна серия от басейни. Районът на Големите езера с повече от 300 езера е разположен между монголския Алтай, Хангай и планините по протежение на границата със Сибир. Друг басейн се намира между източните склонове на планината Хангай и западните подножия на веригата Хентий. Южната част от него - басейните на реките Туул и Орхон (Орхон) - е плодороден регион, важен в монголската история като люлка на заселените начини на живот.
Забележителният регион Хорго, на северните страни на планината Хангай, има дузина изчезнали вулкани и множество вулканични езера. Бързите и бурни реки са прерязали назъбени клисури. Източникът на река Орхон е в друг вулканичен регион, с дълбоки вулканични отвори и горещи извори. В близост до северната граница езерото Хьовсгьол (Хьовсгьол) е в центъра на друг грапав регион, който се отличава със своите блатисти местности.
В източната част на Монголия има подвижна топография на хълмисти степни равнини. Тук-там малки мънисти масиви съдържат ясно забележимите конуси на изчезнали вулкани. Районът на Дариганга в далечната източна Монголия съдържа около 220 такива изчезнали вулкана. По-голямата част от южната част на страната е обширна равнина, с случайни оазиси, образуващи северната граница на източната (монголска) Гоби. Плоският релеф от време на време е пречупен от ниски, силно ерозирани диапазони. Няколко грандиозни природни дадености са открити в района на Гоби. Огромни шестстранни базалтови колони, подредени в струпвания, наподобяващи снопове моливи, се намират в източните и централните райони. Южната Гоби съдържа планинска верига, Гурван Сайхан ("Три красавици"), която е известна с находките на изкопаеми динозаври в Баянзаг и Немегт. Освен това живописният кръг Йолин Ам (долината Ламергейер) - вече национален парк, с дълбоко дефиле, съдържащ многогодишен ледник - е заобиколен от извисяващи се скални скали, на които ламбреджии (брадати лешояди) бродят.

Монголия се намира на континентален пропаст: реките на север се вливат на север в Северния ледовит океан, а тези на североизток се вливат на изток в Тихия океан. Западните и южните две трети от страната се състоят от вътрешни дренажни басейни, в които сезонните или прекъснати потоци завършват в солени езера или изчезват в камъните и пясъците на пустинята. В северните райони планинските потоци и потоци се сливат в дълбоки, добре развити реки. В южните райони - където има само няколко постоянно течащи реки - езера, соленоводни и сладководни извори и кладенци привличат подземни водоснабдявания. Водоразделът, който разделя реките, които се вливат в океаните, и тези, които се вливат във вътрешните басейни, тече по гребена на планината Хангай.
Дренажният модел на Северна Монголия е доминиран от две речни системи: Орхон и Селенж (руски: Селенга). Орхон, дълъг 1 700 км (1130 км), е най-дългата река на Монголия и се намира изцяло в страната. Като цяло тече на север, като се присъединява към Селендж малко преди руската граница. Селенжът се оттича от северозапад-централна Монголия, преди да се влее на север в Русия и в крайна сметка в езерото Байкал. Третата най-дълга река на Монголия, Херлен (Керулен), тече на юг от своя извор в планината Хентий, преди да се обърне на изток и да се влее през източната Монголия и да се превърне в езерото Хулун (Монголски: Далай Нуур) в североизточната част на автономния регион на Вътрешна Монголия в Китай. Най-големите реки, които се вливат в района на Големите езера в монголската вътрешност, са Ховд (Ховд), който се издига от ледниците на монголските Алтайски планини, и Завхан (Дзавхан), който тече от южните склонове на планината Хангай. Други реки източно от Завхан завършват в солени езера или изчезват в Гоби. По принцип монголските реки са бързи със стръмен наклон или са бавни и меандриращи и податливи на наводнения през лятото. Поради тези причини, както и непредсказуемостта на валежите, хидроелектрическият потенциал се оказва труден за използване.

Много от езерата на Монголия са солени, непостоянни, силно променливи по площ и без изходи. Най-голямото и най-дълбоко сладководно тяло, езерото Хьовсгьол, на север, заема структурна депресия. Единственият му излаз, реката Ег (Egiin Gol), се присъединява към Селенжа. Други големи езера - всички на запад - включват соленото езеро Uvs, което е с площ около 1290 квадратни мили (3350 квадратни км), и сладководното езеро Хар Us (Har Us), което се оттича в соленото езеро Khyargas (Hyargas) , Езерото Хьох (Хьох), в далечната североизточна Монголия и лежи на 560 метра височина от 1837 фута, е най-ниската точка в страната.


Климат

Разположен на големи географски ширини (между 41 ° и 52 ° с.ш.) и високи възвишения (средно около 1580 фута [1580 метра]), Монголия е далеч от модериращите влияния на океана - в най-близката му точка на 700 км от запад на Бо Хай (залив Чили). Следователно той изпитва силно изразен континентален климат с много студена зима (доминирана от антициклони, центрирани над Сибир), прохладно до горещо лято, големи годишни и дневни диапазони на температурата и като цяло оскъдни валежи. Разликата между средните температури от януари и юли може да достигне (44 ° C) 80 ° F, а температурните колебания от колкото 55 ° F (30 ° C) могат да се появят за един ден. Средните температури на север обикновено са по-студени от тези на юг: средните януарски и юли температури за района на Улан-Батар са −7 ° F (-22 ° C) и 63 ° F (17 ° C), съответно, докато съответните температурите за района на Гоби са 5 ° F (−15 ° C) и 70 ° F (21 ° C).

Валежите се увеличават с надморската височина и широчината, като годишните количества варират от по-малко от 4 инча (100 мм) в някои от ниско разположените пустинни райони на юг и запад до около 14 инча (350 мм) в северните планини; Ulaanbaatar получава около 10 инча (250 мм) годишно. Валежите, които обикновено се наблюдават като гръмотевични бури през летните месеци, са силно променливи по количество и време и се колебаят значително от година на година.

Забележителна особеност на климата в Монголия е броят на ясните, слънчеви дни, средно между 220 и 260 всяка година, но времето също може да бъде тежко и непредсказуемо. Пясъчните бури или градушките могат да се развият доста внезапно. Силният сняг се среща главно в планинските райони, но в степите се разпалват яростни виелици. Дори тънко покритие от лед или леден сняг може да попречи на животните да стигнат до пасището си.

Почвите са предимно от кестеняв или кафяв тип, но със значително осоляване в пустинни и полупустинни райони. Гоби е типична пустиня със скално покритие, с големи площи от чакълесто покритие и от време на време на пясъчни дюни.


Население, език и религия

Археологическите останки, датиращи от най-ранните дни на праисторията, привлякоха вниманието на монголски и чуждестранни учени. Монголите са доста хомогенни, етнически. В Монголия, Халх (или Халха) монголите съставляват около четири пети от населението. Други монголски групи - включително Дьорьод (Дьорбед), Бурят, Баяд и Дариганга - представляват почти половината от останалото население. Голяма част от останалата част се състои от тюркоезични народи - предимно казахи, някои тувани (монголски: урианхай) и няколко цатани (Дхуха) - които живеят предимно в западната част на страната. Има малък брой руснаци и китайци, които се срещат главно в градовете. Правителството отдели засилено внимание на зачитането и защитата на езиците и културните права на казахи, туванци и други малцинства.

По-голямата част от населението говори монголски и почти всички, които говорят друг език, разбират монголски. През 40-те години традиционната монголска вертикална писменост е заменена с кирилица, основана на руската азбука. (Това е произходът на транслитерацията Ulaanbaatar за Улан Батор, традиционният правопис.) През 90-те години традиционната писменост отново се преподава в училищата, а търговските табели се появяват както на кирилица, така и на традиционна форма.

Първоначално монголите са следвали шамански практики, но те широко възприели тибетския будизъм (ламаизмът) - с примес на шамански елементи - през периода на Цин. При падането на Цин в началото на 20 век контролът над Монголия лежи в ръцете на въплъщението (хутагт) на тибетския Явзандамба (духовен водач) и на висшето духовенство, заедно с различни местни ханове, князе и благородници. Новият режим, инсталиран през 1921 г., се стреми да замени феодалните и религиозните структури със социалистически и светски форми. През 30-те години управляващата революционна партия, която подкрепяше атеизма, унищожаваше или затваряше манастири, конфискуваше добитъка и земеделските им имоти, подтикваше голям брой монаси (лами) да се откажат от религиозния живот и убиваше онези, които се съпротивляваха.

В средата на 40-те години манастирът Гандан в Уланбаатар е отворен отново и комунистическото правителство започва да насърчава малък брой лами да присъстват на международни будистки конференции - особено в Югоизточна Азия - като политическа промоция за Монголия. Краят на еднопартийното управление през 1990 г. позволи масовото възраждане на тибетския будизъм, възстановяването на разрушени манастири и храмове и възраждането на религиозното призвание. Будистите, предимно от училището Dge-lugs-pa (Gelugspa; Жълта шапка), оглавявано от Далай Лама, представляват близо една четвърт от монголците, които активно изповядват религиозни вярвания. Приблизително една трета от населението се придържа към традиционните шамански вярвания. Сравнително малък брой мюсюлмани, които се срещат най-вече в западната част на страната, са почти всички казахи, а много по-малка общност от християни от различни вероизповедания живеят главно в столицата. Значителна част от хората са атеистични или нерелигиозни.


Забележителности

Монголия заема част от сърцето на азиатския континент, географски голяма страна с богата човешка и естествена история и забележително ниска гъстота на населението. Културните му забележителности включват будистки храмове и паметници на някои от големите му исторически фигури. Също толкова вълнуващи са и физическите забележителности на Монголия - поразителни топографски особености в тази земя на пустини, степи и планински гори.


JOURNEY into MONGOLIA

https://exoticholiday.bg/mongolia.html

ДИВАТА МОНГОЛИЯ: ЗЕМЯ НА КРАЙНОСТИ


Културата на Монголия е оформена от номадската традиция на страната и нейното положение на кръстопът между различни империи и цивилизации.

Монголската традиция е повлияна от монголските, тюркските и източноазиатските народи, както и от географията на страната и нейната история на политически, икономически и културни взаимодействия с други нации.


Един от най-отличителните аспекти на монголската култура е нейната номадска скотовъдна икономика, която е оформяла традиционния начин на живот от векове.

Номадският начин на живот е съсредоточен около семейството и общността и включва отглеждане на животни като овце, кози и якове.

Този начин на живот е оказал значително влияние върху монголската култура, слагайки отпечатък върху всичко - от социалните отношения и семейните структури в страната до изкуството, музиката и литературата.

Монголската култура с е добре известна със своята музика, танци и литература.

Музикалните и танцови традиции на страната са тясно свързани с нейното номадско минало и са важна част от нейното културно наследство.

Монголската литература, от друга страна, има дълга и разнообразна история и включва както устни, така и писмени традиции.

Гер означава дом на монголски. На запад го наричат юрта. Това е вид преносимо жилище, произходът му е в Централна Азия, особено в степите на Монголия.


Герът е традиционна част от живота на номадските пастири от хилядолетия.

Изграждането на монголски гер започва с кръгла дървена рамка: комплект от решетъчни стенни секции, рамка на вратата, прави стълбове на покрива и корона, държана заедно с въже.

Този дървен скелет след това се претегля и се покрива с дебел филц, окачен от центъра на покрива, обикновено направен от вълната на овцете или други животни.


Този здрав, топъл дом може да бъде построен за по-малко от три часа и дори нарисуван с традиционни монголски мотиви.  Обикновено има спалня, всекидневна и кухня и може да побере около 15 души, в зависимост от размера на юртата.

След като дойде времето семейството да се премести, герът може да бъде разглобен на плоски пакети в рамките на около час и отнесен, за да бъде построен отново на друго място. Къде ще бъде разположен следващият дом зависи от тревата, вятъра и водата.

В пустинята Гоби – един от най-суровите климатични условия в света, където температурите са екстремни– герът служи като изключително функционален подслон, който може да затопли обитателите си през студените зими и да ги охлади под горещото лятно слънце, като същевременно позволява на силни пролетни ветрове да препускат около него.


Чрез поколения предавана мъдрост за тяхната естествена среда, пастирите са се научили да определят кога, къде и колко бързо да преместят дома и животните си при такива драстични сезонни промени.

През 1960 г. почти две трети от населението на Монголия е живяло в провинцията – днес този брой е по-малко от една трета.

Голяма част от хората се местят в столицата Улан Батор, за да живеят по различен начин.

Новодошлите се сблъскват с непознат начин на живот.


Те имат по-високи разходи и различни предизвикателства.

Дори в града много семейства живеят в герове.

Но вместо в огромната степ, тук те се оказват натъпкани в квартали с палатки в края на Улан Батор, с малък достъп до услуги като течаща вода, електричество, канализационни системи и отопление.

С хиляди огньове, запалени за готвене и топлина, децата страдат особено от замърсяването на въздуха.


Днес Улан Батор е една от най-замърсените столици в света, където нивата на токсични фини прахови частици често превишават допустимата норма.

https://www.vesti.bg/sviat/mongoliia-stranata-na-nomadite-6158323

Монголия е страна на номади, необятни степи и диви коне. Това е земята на Чингис хан. Център на Монголската империя през XIII век, най-голямата държава в човешката история.

Днес Монголия граничи с Русия на север и с Китай на юг. Обхваща огромна площ от 1.5 млн. кв. км., две часови зони, разнообразен климат и релеф. Повечето жители на страната са монголци, като 30% от тях са традиционни пастири-номади.

Основната религия е тибетски будизъм, но древният шаманистичен тенгризъм все още се практикува. Едно от малкото кътчета по света, където времето сякаш е спряло. Какво не знаем за Монголия? Ето 10 любопитни факта за тази енигматична държава.


Първият в света национален парк



Най-старият национален парк в света е Богд Хан-Улл, който се намира южно от столицата Улан Батор. Специалният му статут на строго защитена територия е определен още през 1500 година, с документ на тогавашната управляваща династия Минг.


Втората комунистическа държава



На 26 ноември 1924 година Монголската народна република става втората комунистическа държава в света, след СССР.


Три пъти в годината



В съвсем не далечното минало местоположението на столицата Улан Батор се променяло по три пъти годишно. От 2 века насам обаче столицата е стационарно населено място. Преди това Улан Батор, макар и столица е представлявал един огромен номадски град.


Четири от 10 човека



Монголия е една от най-малко религиозните държави в света. Според последното преброяване на населението, 40 на сто от жителите на страната не изповядват никаква религия.


Пет километра



Средно такова разстояние изминава монголското номадско семейство преди да се установи на ново място. Изглежда малко, но подобни местения се случват по четири, дори по шест пъти в годината.


Шест хиляди души



Населението на най-голямото село в Монголия е 6000 души. Цифрата обаче е приблизителна, тъй като по-голямата част от жителите постоянно се местят. Знаете ли, че по времето на монголската империя била измислена ефективна пощенска система, наречена „Ям“. Тя включвала множество пощенски пунктове и разносвачи. Пунктовете били на разстояния между 24 и 64 километра един от друг, а „пощальоните“ разполагали с 50 000 коня, с които да разнасят пратките.


Седем стени



Размерът на монголските номадски юрти се определя не в квадратни метри, а по броя на стените. Най-бедните и скромни юрти са с 4 стени, а богатите достигат и до 7 стени.


Осмата в Азия



Монголия е осмата по големина държава в Азия и 18-та в света. Сред страните, които имат само сухопътни граници, Монголия е втората по големина след Казахстан.


Девет деца



Толкова наследници имал основателят на монголската империя Чингис Хан… само от първата си жена. Втората, третата и т.н. били не по-малко плодовити. Ето как се оказва, че в момента 17 милиона мъже по света могат да считат себе си за потомци на великия владетел.


Десет коня Пржевалски



В началото на ХХ век само 10 от символите на Монголия – Конете на Пржевалски, оцеляват в дивата природа. С много усилия броят на единствения див кон на планетата бил увеличен до 2 хиляди.

https://www.10te.bg/lyubopitno/10-lyubopitni-fakta-za-mongoliya/

Националното знаме на Монголия в сегашния му вид е прието на 12 февруари 1992. То е същото, като това от 1949, но без петолъчната звезда, символ на социализма. Съставено е от три еднакви вертикални сектора – червен, син, червен. В първия червен сектор е националният символ сойомбо – колонообразно подреждане на въображаеми и геометрични изображения на огъня, Слънцето, Луната, Земята, водата и символа ин-ян.

Сойомбо


Сойомбо (на монголски: Соёмбо тэмдэг; на санскрит: स्वयंभू) е специален символ в азбуката сойомбо, създадена от Занабазар през 1686 г. Името „сойомбо“ произлиза от санскрит и означава „себесъздаден“. Служи като национален символ на Монголия, присъства на знамето и герба на страната и в множество официални документи.

В азбуката сойомбо двете вариации на символа сойомбо се използват за обозначение на началото и края на дадено изречение. Съществува възможност, че самият символ е по-стар от азбуката.

Сойомбо представлява композиция във формата на колони, в която в схематически вид е представена идеята за произхода и действията на монголския народ и държава. Символът включва в себе си ред знаци, обозначаващи цели понятия: тези знаци се четат от горе надолу. Елементите на сойомбо в случая имат тълкуване, присъщо само на сойомбо като държавен символ. В частност, двата елемента, представляващи кръг, които са в центъра на емблемата не трябва да се тълкуват като Ин и Ян, въпреки външното сходство.

Първоначално хунну и монголците изобразяват Слънце, Луна и огън на своето знаме.

Символът притежава десет елемента, разположени вертикално. Те са: огън, Слънце, Луна, два триъгълника, два хоризонтални правоъгълника, арга-билге (подобен на Ин и Ян) и два вертикални правоъгълника. Елементите на символа имат следното значение:

Огънят е символ на вечно израстване, пари и успех. Трите езика на пламъка представляват миналото, настоящето и бъдещето.
Слънето и Луната символизират това, че монголската нация ще съществува безкрайно, както вечното синьо небе.
Двата триъгълника напомнят за стрела или копие. Те сочат надолу за да обяват победата над вътрешните и външните врагове.
Двата хоризонтални правоъгълника придават стабилност на кръглата форма. Правоъгълните форми представляват честността и правосъдието на монголския народ, независимо дали стоят на дъното, или на върха на обществото.
Арга-билге илюстрира взаимното допълване на мъжа и жената. По времето на социализма е било интерпретирано и по друг начин – две риби, символизиращи бдителност, защото рибите никога не си затварят очите.
Двата вертикални правоъгълника се интерпретират като стени на крепост. Представляват единство и сила, свързани с монголска поговорка: „Приятелството на двама е по-силно от каменни стени.“
Златния цвят на сойомбо е символ на неизменността и постоянството, а цялата емблема е национално олицетворение на свободата и независимостта.
По времето на Монголската народна република (1924–1992 г.) най-отгоре на емблемата е добавена петолъчка.

Символът сойомбо е изобразяван на националното знаме на Монголия от 1911 г. насам, с изключение на периода между 1921 и 1924 г. Също така представлява герба на страна в периода 1924 – 1940 г., а от 1992 г. насам е включен в дизайна на новия герб. Въоръжените сили на Монголия използват символа за маркиране. Символът може да се срещне навсякъде из Монголия – съществуват продукти и дори хора, кръстени на сойомбо.


Галерия с историческите знамена на Монголия


https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Монголия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сойомбо

Гербът на Монголия (монголски. Монгол улсын төрийн сүлд) е един от държавните символи на Монголия, в съвременния си вид приет през 1992 г., след изчезването на социалистическата система в Монголската народна република.

Гербът е вписан в кръг. Синият фон означава небето, а златният "тумен насан", който го заобикаля, означава единство. В центъра е фигура, която съчетава националната емблема "сойомбо" и скъпоценен жребец. Те означават независимостта, суверенитета и духа на Монголия. В горната част на герба е талисманът "чинтамани", който в монголския фолклор изпълнява желания и означава миналото, настоящето и бъдещето. В долната част на центъра на герба има планинска верига и будистко колело-дхармачакра. Това колело е оплетено с ритуален шал-хадък. Основата на герба е лотос - един от будистките символи.


На мен ми се вижда странна символиката на настоящия монголски герб - лотоса, колелото дхармачакра и фризът със свастики са очевидни будистки символи, които трудно се съчетават с факта, че монголските комунисти (леко преименувани) запазиха водещите си позиции в монголското общество и след 1992г.


История

Първият герб на Монголия след обявяването на независимостта, а след това и на Монголската народна република, е знакът " Сойомбо". Символиката на Сойомбо в Монголската народна република се тълкува по следния начин:
Нека монголският народ живее и просперира, смърт за враговете на монголския народ, нека всичко горе и долу честно служи на народа, нека мъжете и жените, т.е. всички хора да бъдат умни и бдителни и тогава никакви укрепления няма да се страхуват от тях.


След победата при Халхин Гол през 1939 г. в долната част е добавен лотосов клон. В тази форма гербът е запазен на знамето на МНР (през 1945 г. над пламъка се появява петолъчна звезда, символизираща победата над Япония).


В съответствие с конституцията, приета на 30 юни 1940 г., новият герб на Монголската народна република има формата на кръг, в центъра на който ездач-арат на кон галопира към изгрева на фона на планини. Монголският орнамент "алхан-хээ" е разположен по окръжността. Най-отгоре е поставена петолъчна звезда, а в долната половина на фона на зеленина в малки кръгове са изобразени главите на овца, крава, камила и коза. В долната част на герба на уйгурската азбука е поставен надписът „Монголска народна република“. Тази версия на герба е поставена върху монетите от 1945 г.


През 1941 г. поради прехода на монголската писменост към кирилицата, надписът в долната част на герба е заменен с „БНМАУ“ (Бүгд Найрамдах Монгол Ард Улс Монголска народна република).


В съответствие с Конституцията, приета на 4 юли 1960 г., образът на монголския конник е променен. Кръгът е обрамчен от класове, преплетени с червено-синята лента на националния флаг. Вътре в петолъчката в горната част на герба е символът "сойомбо", а под надписа БНМАУ има зъбно колело - символ на монголската индустрия.


В последния социалистически вариант на монголския герб (1960-1992) съветското влияние е доминиращо. Ще припомня, че червената петолъчка, житните класове и зъбното колело бяха атрибути и на българския соц-герб 

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Монголии

Националният химн на Монголия (Монгол Улсын төрийн дуулал) е един от основните официални държавни символи на Монголия, заедно със знамето и герба.

История

Първият химн на независима Монголия през 20-ти век е народната протяжна песен "Зуун лангийн жороо луус", която придобива този статут, след като министър-председателя Намнансурен се завръща от дипломатическо пътуване до Санкт Петербург, където за първи път чува европейска церемониална музика по време на един от официалните приеми. Връщайки се в Монголия, той донася със себе си някои музикални инструменти, както и довежда войници, обучени да свирят на музикални инструменти, които показват уменията си на Богдо Геген. Той изразил желание Монголия също да има национален химн и съобщи това на Русия. Музиката към текста на химна е композирана от диригента на Мариинския театър А. В. Кадлец, като за написването му е използван етнографски музикален материал, предоставен от Руския източен институт.

Първият химн на Монголия е използван през 1924-1950 г., вторият - през 1950-1962 г., третият - през 1962-1991 г. След демократичната революция от 1991 г. химнът от 1950 г. е въведен отново в употреба, като  от него е изключен вторият стих, който прославя Ленин, Сталин, Сухе-Батор и Чойбалсан. На 11 юни 2006 г. Великият държавен хурал решава да включи препратки към Чингис хан в текста във връзка с честването на 800-годишнината от основаването на Монголската империя.


Съвременен вариант на химна

Оригинал

Дархан манай тусгаар Улс
Даяар Монголын ариун голомт
Далай их дээдсийн гэгээн үйлс
Дандаа энхжин, үүрд мөнхжинө

Хамаг дэлхийн шударга улстай
Хамтран нэгдсэн эвээ бэхжүүлж
Хатан зориг бүхий л чадлаараа
Хайртай Монгол орноо мандуулъя

Өндөр төрийн минь сүлд ивээж
Өргөн түмний минь заяа түшиж
Үндэс язгуур, хэл, соёлоо
Үрийн үрдээ өвлөн бадраая

Эрэлхэг Монголын золтой ардууд
Эрх чөлөө жаргалыг эдлэв
Жаргалын түлхүүр, хөгжлийн тулгуур
Жавхлант манай орон мандтугай


Превод

Нашата неразрушима независима държава -
Свято огнище на всички монголи,
Океан от свещените дела на предците
Нека да е вечна.

С праведните нации по света
Нека заедно укрепим нашето наследство.
Със сила и смелост, с цялата си мощ
Нека развием нашата любима Монголия.

Поддържайки нашето високо държавно знаме,
Много хора от нашата съдба смирени,
Нашите корени, език и култура
Наследявайки, нека ги въздигнем.

Славни народи на смела Монголия
Надарени с щастието на свободата.
Ключът към щастието, стълбът на развитието -
Нека нашата величествена страна просперира.

(преводът е от руски и не гарантирам, че е изцяло точен)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гимн Монголии



National Anthem: Mongolia - Монгол Улсын төрийн дуулал

Монголската писменост е общо название за няколкото писмени системи с различен произход, с които през вековете се е записвал и предавал монголския език.

От началото на 13 век монголските племена използвали около 10 писмени системи за записване на монголския език. Някои от тях впоследствие са приспособени и за други езици. Най-старата от тях е старомонголското писмо (класическо монголско писмо), която се оказва най-успешна и след няколко модификации продължава активно да се използва и в наше време, предимно на територията на КНР.

В края на 19 век има няколко проекта за монголска писменост, базирана на латиницата или кирилицата. През 1940 г., в резултат на силното съветско влияние Монголия преминава за официално писмо в страната кирилицата, която и до днес е основната писмена система в държавата. През март 2020 г. правителството на Монголия обявява намеренията си да започне да използва както кирилица, така и традиционната монголска писменост в официалните си документи до 2025 г.

Старомонголска писменост

Старомонголската писменост е азбучна писменост, създадена през 13 век на базата на уйгурската писменост. С малки модификации тя се използва и днес за писане на монголски език във Вътрешна Монголия, докато в независима Монголия е заменена от монголската кирилица. Монголската писменост се използва и за писане на евенкски език.

Според традицията, при победата на Чингис хан срещу найманите през 1208 той пленява уйгурския писар Татар Тонга, който адаптира уйгурската писменост за писане на монголски. Подобно на уйгурската и согдийската азбука, от която произлизат и двете, монголската също е вертикална писменост, като колоните се разполагат от ляво надясно.

Писмеността не предава еднозначно някои монголски звуци, които не се срещат в уйгурския. Затова са разработени две системи, използващи диакритични символи, които се използват в Джунгария и Бурятия.

Гласни звуци:



Съгласни звуци:



Лигатури:



Монголска кирилица



Монголската кирилска азбука представлява модификация на кирилицата (на руската азбука, като към нея са добавени буквите Өө /ö/ и Үү /ü/). Монголската кирилица е фонетична азбука, при която всяка буква отговаря на специфичен звук от монголския език. Въведена е през 1940 година и е резултат на силното съветско влияние в тогавашната Монголска народна република. През 1924 под силното влияние на СССР, Монголия става втората комунистическа страна в света.

Буквите Үү и Өө в интернет комуникацията понякога се представят с буквите Vv и Єє, в случаите когато се използва руски софтуер.

Понастоящем се използва за запис на монголски и евенки език в КНР, във Вътрешна Монголия е задължителен за използване (всички знаци трябва да бъдат публикувани както в йероглифи, така и в стария монголски скрипт). На територията на Монголия от 1941 г. тя е заменена от кирилицата.

След разпадането на СССР определени социални и политически групи в Монголия насърчават идеята за пълно връщане към старата монголска писменост, но поради сложността на такъв преход идеята не е осъществена. Въпреки това от 1990 до 1995 г обучението в началните класове на средните училища в Монголия се е провеждало на старата монголска писменост, както във всички монголски училища във Вътрешна Монголия до днес. Старомонголското писмо възвърна официалния си статут, но се използва в ограничена степен върху емблеми, печати на държавни институции заедно с кирилицата, за естетически и художествени цели. На банкнотите на Монголия всички надписи и цифри са дублирани с кирилица и стария монголски шрифт. Дублирането на надписи на старомонголско писмо върху табелите на магазини, ресторанти и други търговски обекти е лична инициатива на собствениците и не е задължително.

През февруари 2015 г. Великият държавен хурал на Монголия прие Закона „За монголския език“. Този закон потвърди официалния статут на монголската кирилица, установявайки, че държавните органи и местните власти, юридическите лица и длъжностните лица трябва да извършват деловодството на монголска кирилица. В същото време законът въвежда изучаването на старомонголска писменост в училищата, като се започне от 6-ти клас. Законът предвижда въвеждането на изискване за владеене на старата монголска писменост за лицата на държавна служба. Предвижда се в документите за самоличност, както и в актовете за гражданско състояние, записите на монголската кирилица да се дублират със старото монголско писмо. Посочено е също, че законите и държавните актове на Монголия, които са преведени на чужди езици, трябва да се предават и на старото монголско писмо. Основните разпоредби на закона ще бъдат въведени от 1 януари 2025 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Монголска писменост

https://ru.wikipedia.org/wiki/Старомонгольское письмо

https://omniglot.com/writing/mongolian.htm


Монголската писменост е първата писмена система, използвана за записване на монголския език. Тя е подобна на арабската азбука, тъй като е курсивна писменост, или писменост, при която всички букви в една дума винаги се допират една до друга и се променят в зависимост от това дали буквата е в началото, средата или края на думата. Това е вертикална писмена система, което означава, че се пише отгоре надолу, и е единствената вертикална писмена система, която се чете отляво надясно (всички други вертикални системи, като китайската и корейската, са отляво надясно). Това е една от двете писмени системи, използвани за записване на монголския език, заедно с кирилицата, в независимата държава Монголия (която понякога се нарича Външна Монголия, за да се разграничи от Вътрешна Монголия) и единствената писмена система, използвана за записване на езика в китайския автономен регион Вътрешна Монголия. Тя се използва и за писане на няколко други монголски и тунгустски езика, като бурятски, калмикски, ойратски, манджурски и ксибски.

Смята се, че монголската писменост е вертикална, за да може лесно да се пише на шията на коня, а конете са много важна част от монголската култура. През 1208 г. Чингис хан пленява уйгурски книжовник на име Татар-Тонга и го принуждава да направи така, че азбуката на родния му език, старата уйгурска азбука, да се използва за писане на монголски език. Тя не пасвала добре на монголския език и била трудна за научаване дори за носителите на монголски език.

През 1941 г., няколко десетилетия след като Монголия става комунистическа държава, кирилицата заменя монголската азбука, вероятно поради влиянието на комунистическия съюзник - Съветския съюз. След падането на комунизма Монголия прави монголската азбука официална наред с кирилицата, за да възроди монголската култура. Въпреки това кирилицата все още е по-разпространена поради липсата на обучение по монголска писменост, липсата на средства за поддържането ѝ и трудността да се пише на монголски на компютър. Освен това повече монголци могат да четат кирилица, отколкото монголска писменост. От друга страна, във Вътрешна Монголия повечето етнически монголи не знаят кирилица и могат да четат монголски само на монголска писменост.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява монголската писменост?
О: Монголската писменост е първата писмена система, използвана за записване на монголския език. Тя е курсивна писмена система, което означава, че всички букви в една дума винаги се допират една до друга и се променят в зависимост от това дали буквата е в началото, средата или края на думата. Освен това се пише вертикално отгоре-надолу и отляво-надясно, което я прави уникална в сравнение с други вертикални писмени системи като китайската и корейската.

В: На какви езици се пише с монголската писменост?
О: Освен на монголски език, с монголска писменост могат да се пишат и няколко други монголски и тунгустски езици, като бурятски, калмикски, ойратски, манджурски и ксибски.

Въпрос: Как Чингис хан е повлиял на развитието на монголската писменост?
О: През 1208 г. Чингис хан пленява уйгурски книжовник на име Татар-Тонга и го принуждава да направи така, че азбуката на родния му език (старата уйгурска азбука) да се използва за писане на монголския език. Това не се оказало успешно, тъй като тя не се вписвала добре в езика и била трудна за научаване от носителите на езика.

Въпрос: Защо кирилицата е приета от Монголия?
О: След като Монголия става комунистическа държава през 1941 г., кирилицата заменя монголската писменост вероятно поради влиянието на комунистическия съюзник - Съветския съюз.

Въпрос: Днес кирилицата по-разпространена ли е от традиционната монголска писменост?
О: Да - поради липсата на образование за традиционния стил на писане, липсата на пари за поддръжка и трудностите при писане на традиционния стил на компютри, днес повече хора могат да четат кирилица, отколкото традиционната монголска писменост.

В: Вътрешна Монголия използва ли и двете писмености или само една?
О: Във Вътрешна Монголия повечето етнически монголци не знаят как да четат кирилица, така че използват само традиционния монголски шрифт за четене.

https://bg.alegsaonline.com/art/66045

Подробности от дълго време забулената в сенките на историята първа номадска империя в света - Хунну (на китайски "сюнну") - най-накрая се изясняват благодарение на щателни археологически разкопки и нови древни ДНК доказателства. Последните изследвания показват, че тази древна номадска империя е била смес от различни етноси от най-ниските слоеве на обществото до елита ѝ, а жените в нея са имали голяма власт и важна роля.

Възникнала в монголската степ 1500 години преди монголите, империята на народа хунну се превръща в една от най-мощните политически сили в Азия през желязната епоха - в крайна сметка тя разпростира своята територия и влияние от Египет до Рим и имперски Китай.

Тук трябва да се направи забележката, че няма преки сведения как са наричали себе си самите хунну. Наименованието идва от някои изследователи като Лев Гумильов въз основа на сведенията за развитието на фонетиката на китайския език.


Икономически основани на животновъдството и млекопроизводството, народите хунну са известни като номади, които изграждат империята си благодарение на конете си. Умението им да воюват на коне ги прави бързи и страшни противници, а легендарните им конфликти с императорски Китай в крайна сметка водят до изграждането на Великата китайска стена.

Въпреки това, за разлика от своите съседи, хунну никога не развиват писменост и поради това историческите сведения за тях са почти изцяло написани и предадени от техните съперници и врагове. Тези сведения, записани предимно от летописци от династията Хан, предоставят малко полезна информация за произхода на хунну, за техния политически възход или за социалната им организация.

Въпреки че последните археогенетични изследвания вече проследяват произхода на Хунну като политическа единица до внезапна миграция и смесване на различни номадски групи в Северна Монголия около 200 г. пр. н. е., тези открития повдигат повече въпроси, отколкото отговори.

За да разбере по-добре вътрешните механизми на привидно загадъчната империя Хунну, международен екип от изследователи от институтите "Макс Планк" за еволюционна антропология (MPI-EVA) и геоантропология (MPI-GEO), Националния университет на Сеул, Университета на Мичиган и Харвардския университет провеждат задълбочено генетично изследване на две гробища на имперския елит на народа хунну по западната граница на империята: аристократичния некропол в Тахилтин Хотгор и гробището за местни велможи в Шомбуузин Белчир. Изследването е публикувано в списание Science Advances.


"Знаехме, че при хунну има висока степен на генетично разнообразие, но поради липсата на геномни данни за цялата общност оставаше неясно дали това разнообразие се е появило от хетерогенна мозайка от местни хомогенни общности или самите местни общности са били генетично разнообразни", обяснява Дзюхион Лий (Juhyeon Lee), първи автор на изследването и докторант в Националния университет на Сеул. "Искахме да разберем как това генетично разнообразие е структурирано в различни социални и политически мащаби, както и във връзка с властта, богатството и пола."

ВЪЗХОДЪТ НА ЕДНА МУЛТИЕТНИЧЕСКА ИМПЕРИЯ
Изследователите установяват, че индивидите в двете гробища демонстрират изключително голямо генетично разнообразие, до степен, сравнима с тази, която се открива в цялата империя на хунну. Всъщност високото генетично разнообразие и хетерогенност са налице на всички нива - в цялата империя, в отделните общности и дори в отделните семейства - което потвърждава характеристиката на империята Хунну като мултиетническа империя. Голяма част от това разнообразие обаче е разслоено по статус.

Индивидите с най-нисък статут (погребани като сателитни погребения на знатните, което вероятно отразява статута на слуги) демонстрират най-голямо генетично разнообразие и хетерогенност, което предполага, че тези индивиди произхождат от отдалечени части на империята Хунну или отвъд нея. За разлика от тях, местните и аристократичните елити, погребани в ковчези от дървени дъски в квадратни гробници и каменни пръстени гробове, показват по-ниско общо генетично разнообразие и притежават по-висок дял източноевразийски предци, което предполага, че високият статут и власт са били концентрирани сред специфични генетични подгрупи от широката популация на Сюнну. Въпреки това изглежда, че дори знатните семейства са използвали брака, за да затвърдят връзките си с новоприсъединените групи, особено в Шомбуузин Белчир.


"Сега имаме по-добра представа за това как хунну са разширявали империята си, като са включвали различни групи и са използвали брака и роднинството в изграждането на империята", разказва водещият автор д-р Чунвон Чун (Choongwon Jeong), доцент по биологични науки в Националния университет на Сеул.

ВЛАСТНИ ЖЕНИ В ОБЩЕСТВОТО НА ХУННУ
Второто важно откритие е, че погребенията на аристократи и хора с висок статут на хунну са непропорционално свързани с жени, което потвърждава текстовите и археологическите доказателства, че жените хунну са играли особено важна политическа роля в разширяването и интегрирането на новите територии по границата на империята.


В некропола за аристократи в Тахилтин Хотгор изследователите установяват, че елитните монументални гробници са били построени за жени, като всяка видна жена е била заобиколена от множество обикновени мъже, погребани в обикновени гробове. Жените са били погребвани в сложни ковчези със златните символи на слънцето и луната на императорската власт на хунну, а една гробница дори е съдържала екип от шест коня и частична колесница.

В близкото местно елитно гробище Шомбуузин Белчир жените също заемат най-богатите и най-сложни гробове, като гробните принадлежности се състоят от дървени ковчези, златни гербове и позлатени предмети, стъклени и фаянсови мъниста, китайски огледала, бронзов котел, копринени дрехи, дървени каруци и повече от дузина домашни животни, както и три предмета, които обикновено се свързват с мъжете воини на коне: китайска лакова чаша, позлатена желязна закопчалка за колан и конски принадлежности. Тези предмети и тяхната символика изразяват голямата политическа власт на жените.


"Жените са имали голяма власт като агенти на имперската държава на хунну по границата, като често са притежавали изключителни благороднически звания, поддържали са традициите на хунну и са участвали както в политиката на степната власт, така и в мрежите за обмен по т.нар. път на коприната", обяснява д-р Брайън Милър, археолог на проекта и доцент по изкуство и археология на Централна Азия в Мичиганския университет.


ДЕЦАТА В ОБЩЕСТВОТО НА ХУННУ

Генетичният анализ също така дава рядък поглед върху социалните роли на децата в обществото на хунну.

"Децата са получавали диференцирано погребално третиране в зависимост от възрастта и пола, което дава сведения за възрастта, на която са били приписвани полът и статусът в обществото на хунну", посочва водещият автор д-р Кристина Варинър (Christina Warinner), доцент по антропология в Харвардския университет и ръководител на група в Института за еволюционна антропология "Макс Планк".


Изследователите установяват например, че въпреки че подрастващите момчета от народа хунну на възраст 11-12 години са били погребвани с лък и стрели, по начин, наподобяващ този на възрастните мъже, по-младите момчета не са били погребвани. Това подсказва, че половите социални роли на ловец и воин са били приписвани на момчетата едва в късна детска или ранна юношеска възраст.


НАСЛЕДСТВОТО НА ХУННУ ДНЕС

Въпреки че в края на I в. от н. е. империята на хунну окончателно се разпада, резултатите от изследването сочат, че тя оставя трайно социално и културно наследство.

"Резултатите ни потвърждават вековната номадска традиция на знатни принцеси, играещи решаваща роля в политическия и икономическия живот на империите, особено в периферните региони - традиция, започнала при хунну и продължила повече от хиляда години по-късно при Монголската империя", заявява д-р Джамсранджав Баярсайхан (Jamsranjav Bayarsaikhan), археолог по проекта и Монголския археологически проект: (MAPSS) в Института по геоантропология "Макс Планк". "Макар че историята понякога е отхвърляла номадските империи като крехки и краткотрайни, техните силни традиции никога не са били прекъсвани."


ВРЪЗКАТА НА ХУННУ С ХУНИТЕ

Хипотезата за връзка между хунну и хуните е предложена първо от френския историк от 18-ти век Жозеф дьо Гинес (Joseph de Guignes), който забелязва, че древните китайски учени са споменавали членове на племена, които са били свързани с хунну, с имена, които са подобни на името „хун“, макар и с различни китайски йероглифи. Етиен дьо ла Вейсиер (Étienne de la Vaissière) показва, че в така наречените „Согдийски древни писма“, написани на древния ирански согдийски език, както хунну, така и хуните са били посочени като γwn (xwn), което показва, че двете имена са били синоними. Въпреки че теорията, че хунну са били предшествениците на хуните, както по-късно са били известни в Европа, сега се приема от много учени, тя все още няма научен консенсус. Идентификацията с хуните може или да е неправилна, или да е прекалено опростяване.

Връзката на хунну с хуните е предмет на дискусии и се базира на непреки данни от лингвистиката, китайски писмени източници, както и някои археологически сведения. Изследванията на ДНК на хуни също не водят до ясно заключение за техния произход. Съществува хипотеза за смесването на преселници от хунну с местните скитски, сарматски и угърски народи, в резултат на което се образува новият хунски етнос.

Съвременните изследвания показват, че много от големите степни племенни съюзи не са расово еднородни. Освен това е възможно някои племена да са се обявявали за хуни, заради престижа и славата на името, или то да им е приписвано от чужденците, поради техния начин на живот, предполагаемо място на произход или репутация.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/drevna-dnk-razkriva-che-parvata-mongolska-nomadska-imperia-e-bila-mul-198990.html

Монголската кухня включва кулинарните традиции на монголците, коренния народ на Монголия. Суровият континентален климат на Монголия е оказал влияние на местната диета, така че монголската кухня е съставена основно от млечни продукти, месо и животински мазнини. Зеленчуци и подправки се използват рядко. Поради географската си близост и дълбоките исторически връзки с Китай и Русия, монголската кухня е също така повлияна от китайската и руската кухня.

Основни черти

Монголските номади се издържат пряко от продуктите на домашните животни, като говеда, коне, камили, якове, овце, кози и дивеч. Месото е готвено, използвано в супи и кнедли (буз, банш, манти, хушур) или изсушавано за зимата. Монголската диета включва големи количества животински мазнини, които са нужни на монголците за да издържат студените зими и трудната работа. Зимните температури достигат -40 °C и работата навън изисква достатъчно енергийни запаси. От мляко се приготвят множество напитки, както и сирене и други млечни продукти.

Номадите в селските райони по принцип се самоиздържат. Пътниците могат да намерят юрти, на определени интервали близо до пътя, които изпълняват функцията на опростени ресторанти. В юртите монголците обикновено готвят в железни или алуминиеви тенджери, поставени върху малка печка на дърва или сухи животински изпражнения.

Традиционни ястия


Едно от най-разпространените селски ястия е готвено овнешко месо, често без никакви други съставки. В градските райони се приготвят сварени кнедли с плънка от месо. Също така, кнедли се варят във вода (банш, манти) или запържени в овнешка мазнина (хушур). Други ястия комбинират месо с ориз или пресни нудъли, приготвени в различни яхнии (тсуйван, будати хурга) или супи (гурилтай шол).

Най-изненадващият начин на готвене се използва само при специални поводи. В този случай, месото (честно заедно със зеленчуци) се готви, с помощта на камъни, които са били предварително нагорещени в огън. Това се прави обикновено с парчета овнешко в запечатана в метална кутия за мляко (хорхог) или в стомашната кухина на обезкостена козел или мармот (бодог).


Млякото се вари, докато се отдели каймака. Останалото обезмаслено мляко се обработва до сирене (бяслаг), изсушава от извара (арул), кисело мляко, кефир или се прави лек млечен алкохол (шимин арки). Най-известната национална напитка е кумис, който е ферментирано кобилско мляко. Популярна зърнена закуска е ечемика, който бива пържен и омесен с малц. В резултат се получава брашно, което се яде като каша с млечна мазнина и захар или се пие заедно с млечен чай. Често срещано ежедневно питие е подсоления млечен чай (сутей цай), който може да се превърне в супа, като се добави ориз, месо или банш. Като резултат от руското влияние по времето на социализма, водката също е добила известна популярност чрез изненадващ брой местни марки.

Конското месо се яде в Монголия и може да се набави в повечето магазини за хранителни стоки.

Монголските сладки включва бортсог – вид бисквита, която се яде при специални случаи.

Водката е най-популярното алкохолно питие – водка Чингис (кръстена на Чингис хан) е най-разпространената марка и има дял от около 30% на алкохолния пазар.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Монголска кухня



Монголската кухня включва кулинарните традиции на монголците, които са и коренният народ на Монголия. Суровият континентален климат на страната е оказал влияние на местната диета, така че монголската кухня е съставена основно от млечни продукти, месо и животински мазнини. Зеленчуци и подправки се използват рядко.

Поради географската си близост и дълбоките исторически връзки с Китай и Русия в кухнята на страната може да откриете много сходства с кухнята на двете страни. Монголските номади се издържат пряко от продуктите на домашните животни като говеда, коне, камили, якове, овце, кози и дивеч. Месото е готвено, използвано в супи и кнедли /буз, манти, хушур/ или изсушавано за зимата.

Монголската диета включва големи количества животински мазнини, които са нужни, за да издържат студените зими и трудната работа. Температурите през зимата до минус 40 градуса и работата навън изисква достатъчно енергийни запаси. От млякото се приготвят множество напитки, както и сирене и други млечни продукти.


Едно от най-разпространените селски ястия е готвено овнешко месо - често без никакви други съставки. В градските райони се приготвят сварени кнедли с плънка от месо. Също така кнедли се варят във вода /банш, манти/ или се запържват в овнешка мазнина /хушур/. Други ястия комбинират в себе си месо с ориз или пресни нудъли, приготвени в различни яхнии /тсуйван, будати хурва/ или супи /гурилтайшол/. Най-изненадващият начин на готвене се използва само при специални случаи.

В този случай месото /често заедно със зеленчуци/ се готви с помощта на камъни, които са били предварително нагорещени с огън. Това се прави обикновено с парчета овнешко в запечатана метална кутия за мляко /хорхор/ или в стомашната кухина на обезкостен козел или мармот. Млякото се вари, докато се отдели каймакът. Останалото обезмаслено мляко се обработва до сирене или се изсушава за извара, кисело мляко или се прави лек млечен алкохол /шимин арки/.


Най-известната напитка в страната е кумис, който е ферментирало кобилско мляко. Популярна зърнена закуска е ечемикът, който бива пържен и омесван с малц. В резултат се получава брашно, което се яде като каша с млечна мазнина и захар или се пие заедно с млечен чай. Често срещано ежедневно питие е подсиленият млечен чай, който може да се превърне в супа, като се добави ориз, месо или банш.

Като резултат от руското влияние по време на социализма, водката също е добила известна популярност чрез изненадващ брой местни марки.

Конското месо се яде в Монголия и може да бъде намерено в почти всеки магазин.

Най-известните монголски сладки са бисквити, които се ядат при специални случаи.

https://gotvach.bg/

Улан Батор (на монголски: Улаанбаатар) е столицата на Монголия, със статут на самостоятелен аймак (област). През 2008 г. населението му е малко над 1 милион души. Разположен е на река Туул, приток на Селенга, в долина в полите на планината Богдо Ул.

Разположение

Улан Батор се намира на 47°55'12" N и 106°53' E, на около 1350 m надморска височина.

История


Основан през 1639 г. като будистки манастир, град Урга се развива като търговски център на пътя на чая между Русия и Китай.

Когато е обявен за столица на новата Монголска народна република през 1924 г., градът е преименуван на Улан Батор („червен герой“ на монголски език), в чест на Сухе Батор, участник в установяването на комунистическия режим в Монголия. Неговата статуя стои в центъра на монголската столица.


Транспорт

Улан Батор има международно летище, наречено в чест на Чингис хан. Свързан е с магистрали с по-важните градове в страната. Също така е свързан с Транссибирската железница и китайската железопътна система.

Образование


В града се намира единственият в страната университет – Монголски държавен университет. Има няколко частни и държавни колежа. Градската историческа библиотека е с богат фонд от древни монголски, китайски и тибетски ръкописи.



Гандантегченлин (на монголски: Гандантэгчэнлин) е будистки манастир в Улан Батор, столицата на Монголия.

История

Манастирът е основан през 1835 година от петия джебдзундамба (духовния водач на монголските будисти). Превръща се в основен център на будизма в страната. През 1930-те години избягва масовите разрушения на манастири от комунистическия режим, но през 1938 година е затворен. Работата му е възстановена през 1944 година, но с ограничен персонал. През 1990-те години манастирът е възстановен и реставриран. Днес е обитаван от около 150 монаси.

Статуя

Сред главните забележителности на манастира е висока 26,5 метра статуя на будисткия бодхисатва Авалокитешвара. Тя е изградена през 1996 година и е покрита със златно фолио и 2286 скъпоценни камъка. В началото на 20 век на нейното място се е намирала статуя на Богд хан, обявил се за владетел на Монголия след отделянето от Китай през 1911 година, но този паметник е унищожен от съветските войски през 1938 година.



Храмът-музей на Лама Чойджин е храмов комплекс от началото на 20 век в столицата на Монголия Улан Батор. В момента това е действащ музей на тибето-монголското религиозно изкуство.

История

През 1875 г. шестгодишният Богдо Геген VIII пристига в Монголия заедно с по-малкия си брат Лувсанхайдав (1871-1918). Когато Лувсанхайдав бил на 12 години, личният учител на Богдо-геген Балданчоимбол решил да го направи гадател и през 1884 г. поканил Чойджин Лама Сетеев от Тибет да извърши ритуала на слизането на духа на гледача (чойджин) в детето. Заедно с него ритуалът на спускане бил извършен от ламата на Урга Лувсанпелжее. Основните духове-прорицатели, на които Лувсанхайдав разчита в практиката си, са Найчин-чойжин, Земер-чойжин и Дордже Шугден. Предполагало се, че тези духове ще станат опора на монголската държавност и ще помогнат за изгонването на манджурската власт от Халха. Самият Лувсанхайдав бил известен като фен на „червената вяра“ и не се придържал към общоприетата практика на безбрачие в училището Гелуг и се оженил.

Първият храм, построен за държавния Чойджин Лама през 1896-1902 г. в Урга Зуун-хуре с обществени дарения, е унищожен при пожар през 1903 г. Тогава Лувсанхайдав, използвайки собствените си средства и средствата на неговата съпруга Суренкхорло, дъщеря на управителя на китайския търговски квартал Урга Маймачен, започнал създаването на нов каменен храм около храма Зуу, вече построен на това място през 1891 г.- 1901 г. През 1906 г. Лувсанхайдав изпраща писмо до император Guangxu, придружено с подаръци, в което го уверява, че новият храм ще се моли за неговото дълголетие и за силата на императорската власт, и също така иска официално име за храма; в резултат на това храмът получава името „Храм на разпространението на благодатта“ (монголски: Өршөөлийг хөгжүүлэгч сүм). През 1908 г. строителството на храмовия комплекс е завършено. Богдо-геген му дава името „Дворец, който потиска всички видове черни демони и създава голямо непоклатимо блаженство“ (Хар, зүгийн шулмасын аймгийн омгийг дарагч, их амгалангийн урвалтгүй зүтгэн бүтээсэн орд харш).

До 1936 г. в храма се провеждат служби, а през 1938 г., по време на репресиите срещу духовенството в Монголия, храмът е затворен и вероятно щял да бъде разрушен, но през 1940 г. с решение на Академичния комитет на Монголия е решено да се  остави храма като архитектурен паметник. През 1941 г. той е взет под държавна защита, а през 1942 г. е решено помещенията на храма да се използват като антирелигиозен музей (по-късно - „Музей за история на религията“).

Архитектура

Автор на повечето от проектите за сградите на комплекса, които са построени от дърво, е монголският архитект Омбогиин. Архитектурата на комплекса е значително повлияна от китайската архитектура. Бъдещият основател на съвременната монголска живопис Балдугиин Шарав участва в производството на ритуални съдове, по-специално изображения-танка.

Spoiler

Танка (на японски 短歌 tanka, „кратка песен“) е 31-срична, петредова японска поетична форма (основният тип на японската феодална лирическа поезия), която е вид жанр уака (на японски 和歌 waka, „песни на Ямато“ “).

Произходът на танка е в народните легенди и устната поезия от ерата на племенната система. Понастоящем танка се култивира като основна форма на японската национална поезия. През 13-14 век има сатиричен жанр - ракушу, а в по-късни времена - хумористична поезия кьок (буквално "безумни стихотворения"), които също използват строфа танка, тоест 5-7-5-7-7

Поетът Цураюки (9-ти – началото на 10-ти век) определя танка като поезия, „чиито корени са в човешкото сърце“.

[затвори]

За украсата на целия комплекс са изразходвани 1821,2 кг чисто сребро.

Експозиция на музея

Изложбата възпроизвежда състоянието на храма, каквото е било при Лувсанхайдав. В главния храм има статуя на Буда Шакямуни от 18 век, от дясната му страна е статуята на Лувсанхайдав, отляво е мумифицираното тяло на Лама Балданчоимбол. Музеят притежава голяма колекция от култови принадлежности на тибетския будизъм, копие на 108-томния будистки канон на Кангюр и 226-томния коментар към него - Тенгюр, донесен от Тибет от Богдо-геген VIII, както и колекция от маски за церемонията Цам. Извън храма има молитвен дом във формата на традиционна монголска юрта, както и платформа, където Лувсанхайдав изпълнява тантрически ритуали.


Храмът Зуу, посветен на Буда Шакямуни, показва три статуи на Буда, направени от папиемаше. По стените на храма има изображения на 16 архата и четири махараджа. Ядам Чойджин Лама провеждал най-важните ритуали в храма и той е бил затворен за вярващи. Той съдържа бронзови статуи на 84 индийски махасиди, както и статуи на идамите Калачакра и Махамая, Буда Ваджрадхара и др. Храмът Амалган е посветен на първото тулку на Богд Геген, Занабадзар (1635-1724).

Spoiler

Будистка терминология:

Архат - Архат (санскрит: अर्हत архат, „достоен“; пали: арахан) – в Тхеравада будизма това е човек, постигнал пълно освобождение от смущаващи чувства и излязъл от „колелото преражданията“, но нямащ всезнанието на Буда.

Достигането на състоянието на Архат е главната цел на Тхеравада. По пътя на архата практикуващият отначало трябва да стане сротапана – „влизащия в потока“, след което той повече никога не „деградира“ до състоянието на „обикновения човек“. Следващото ниво е сакридагамин („завръщащия се само веднъж“); след като стане сакридагамин ще се роди още само веднъж. След това – анагамин (незавръщащият се); той няма да се върне в света на желанията – Камалока, но все още може да се роди във висшите божествени светове – Рупалока и Арупалока. След като от анагамин стане Архат, човек постига нирвана за самия себе си и не се стреми към нищо друго. Според Махаяна възгледа, Будите подбуждат Архатите да излязат от егоистичната „нирвана за себе си“ и да навлязат в пътя на бодхисатвите.

Четиримата махараджа - четирима богове-пазители, всеки от който охранява една от посоките на света

Цам - тържествено будистко богослужение под формата на танц, изпълнявано на открито в будистките манастири

Махасидхи - хора, достигнали до свръхестествени способности чрез медитация и психопрактики

Идам - Идам, Иштадевата (на китайски: 神體, шэнь-ти, на санскрит: इष्टदेवता, от тиб. yid-kyi-dam-tshig) – основно понятие във Ваджраяна Будизма. Идамите са медитативи форми: женски или мъжки, мирни или защитни, единични или обединени. Те имат енергийно поле (Мандала), звукова вибрация (Мантра) принадлежат към някое от петте Буда Семейства (Будакула). Всичките им атрибути като цвят, мудра или позиция, украшения, оръжия и т.н. представляват символи на определени отвъдличностни качества, които съответният Идам изразява.

Понятието Идам е съставно: „И“ означава ум и „Дам“ означава връзка, в случая Буда с аспекта, който отговаря на индивидуалната психологическа нагласа на практикуващия. В контекста на тантричното разбиране на Будисткото Убежище Идамът присъства като един от трите корена като израз на водещите до просветление методи, които лама с приемственост може да даде на практикуващия. В по-тесен смисъл това са медитативните форми от светлина и енергия, с които се идентифицира медитиращия и които са важна част част от този метод. Идамите са проявления на Самбогакая и се визуализират или по-скоро се оставят да възникнат от пространството при медитативните упражнения Садхана. Целта на практиката с Идам е човек да разпознае и трайно да преживее съвършените му качества като свои собствени. Най-общо и донякъде условно всяка от тези медитативни форми принадлежи към някое от петте Буда Семейства, а също и към някой от четирите класа Тантра. В зависимост от качествата, които Идамите изразяват те могат да бъдат мъжки (мирен – Бхагават, полугневен – Дака, гневен – Херука) или женски (мирен – Бхагавати, полугневен – Дакини, гневен), мирни или защитни („гневни“), единични или обединени (на тибетски Яб-юм), като например идамите Чакрасамвара и Ваджрабхайрава. В тази връзка тибетските школи развиват изключително богата иконография.

Тибетския будизъм разглежда идамите не като закрилящи божества (както се разбират личните божества Ища-девата в индуистката Тантра), тяхната функция е в разпознаването на истинската природа на ума от упражняващия се. Идамите са тясно свързани с линията на приемственост, която практикуващият следва. Необходимо условие за работа с идамите е да се приеме обетът на бодхисатва – достигане на просветление за благото на всички живи същества, както и разбиране на пустотата. Задължителна е инициация (или още посвещение – на тиб. уанг) от лама, в което влиза ритуал със зачитане на текст (лунг) и обяснение на практиката (тхри). Медитацията с идами представлява цялостна трансформация на съзнанието до пълно просветление.

Тулку - Нирманакая на санскрит или Тулку на тибетски е будистко понятие, част от ученията за Трикая или Трите Буда Тела и означава тяло на съчувственото проявление. Това е начин, по който се проявяват реализираните бодхисатви: те са свободни от кармичните причини да се родят в самсара, но го правят от съчувствие за да могат да бъдат полезни за съществата. По тази причина тулку е общоприетото понятие в Тибет за съзнателно прераждащите се лами.

Нирманакая има следните осем сециални качества:

Основа: това е неизменната Дхармакая.
Причина: да донесе полза на безбройните същества, а източникът е великото съчувствие.
Сфера: за Нирманакая съществуват различни чисти и нечисти сфери.
Време: докато съществува Самсара.
Природа или характер: проявлението на Нирманакая може да е три вида: Помощник или познавач който по някаква причина няма възможност да преподава директно Дхарма, например във времена когато не се е родил исторически Буда. Прерожденец, който преподава Дхарма. Висша Нирманакая, например Буда Шакямуни.
Подпомагане: на навлизането на съществата в Дхарма и пораждане на стремеж към трите вида Нирвана.
Съзряване: води до зрялост стъпилите на пътя и до пълно съзряване принадлежащите на Благродната Сангха.
Освобождение: напълно освобождава от цикличното съществувание тези, чиито положителни действия са съзрели.

[затвори]

https://bg.wikipedia.org/wiki/Улан Батор

https://ru.wikipedia.org/wiki/Чойжин-ламын-сумэ

https://bg.wikipedia.org/wiki/Нирманакая

https://bg.wikipedia.org/wiki/Идам

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сиддхи

https://ru.wikipedia.org/wiki/Цам

https://ru.wikipedia.org/wiki/Четыре Небесных Царя

https://bg.wikipedia.org/wiki/Архат

https://ru.wikipedia.org/wiki/Танка

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гандантегченлин

Монголия е държава в Източна Азия, разположена между двете големи държави – Русия на север и Китай на запад, юг и изток. Площта ѝ е 1 567 116 km² (18-о място в света), а населението на държавата към 1 януари 2020 е 3 353 470.

Географско положение, граници, големина

Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. и речни) на Монголия е 8162 km, като на север граничи с Русия (дължина на границата 1283 km), а на запад, юг и изток с Китай (4677 km). Страната е разположена в зоната на степите, полупустините и пустините на умерения пояс в североизточната част на Централна Азия.

Територията на Монголия се простира между 41°25′ и 52°09′ с.ш. и между 87°44′ и 119°56′и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (52°08′54″ с. ш. 98°54′49″ и. д.), в Сурханския хребет на планината източни Саяни, на границата с Русия.
• крайна южна точка – (41°34′55″ с. ш. 105°00′24″ и. д.), връх Орвог Гашуни Бор Толгой, на границата с Китай.
• крайна западна точка – (48°52′50″ с. ш. 87°44′05″ и. д.), в планината Монголски Алтай, на границата с Китай.
• крайна източна точка – (46°50′52″ с. ш. 119°55′57″ и. д.), в планината Голям Хинган, на границата с Китай.

Релеф

По-голямата част от територията на Монголия лежи на височина от 1000 до 2000 m, като на запад и северозапад преобладават планините, а на изток – високите равнини. Най-големите планини са: Монголски Алтай с максимална височина връх Найрамдал Хъйтун (Куйтен Уул, 4374 m), простиращ се на 1000 km от северозапад на югоизток в западната част на страната, Гобийски Алтай (вр. Барун Богдо Ула, 3957 m) в южната част, Хангай (вр. Енх Гайван, 3905 m) и Хентай (вр. Дзалучут, 2799 m) в централните части. Планините се отличават с предимно меки и загладени форми, като техните подножия са покрити с мощни делувиални шлейфове. С остри гребени се отличават само най-високите хребети в планините. На юг и югоизток в пределите на Монголия навлиза част от пустинята Гоби, една от най-големите в света. На югоизток над нея се извисяват няколко изолирани вулканични масива (вулканичната област Дариганга). На север и северозапад са разположени няколко относително дълбоки и обширни междупланински котловини и долини, най-големи от които са Котловината на Големите езера, Долината на езерата, депресията, заета от долините на реките Орхон и Селенга. Източните райони на страната са заети от равнини, понижаващи се на североизток. В южните и югоизточни части на Гоби, а също и в Котловината на Големите езера, има участъци с площ около 30 000 km², покрити с пясъци.

Климат

Климатът на Монголия е сух, рязко континентален, умерен, с големи сезонни и денонощни температурни колебания на въздуха. Зимата е студена, малоснежна, слънчева, със средна януарска температура на север -35°С (минимална до -50°С), на юг – -10°С. Лятото е топло и кратко. Средната юлска температура е от 18 до 26°С (максимална – до 40°С). Годишната сума на валежите на север е 200 – 300 mm, в крайни юг и особено на югозапад – под 100 mm, а в планините – до 500 mm с максимум на валежите през лятото. В планината Монголски Алтай има малки ледници. В северните части на страната е развита вечната замръзнала почва, имаща предимно островно разпространение.

Води

Територията на Монголия попада в три водосточни басейна: на Северния Ледовит океан (северната и централната част на страната); на Тихия океан (източната и част от северната част) и Вътрешни безотточни области (западната, южната, югоизточната и част от североизточната част). Към басейна на Северния Ледовит океан спада река Селенга (1024 km, 615 km на територията на Монголия) (от водосборния басейн на река Енисей) с притоците си Орхон (1124 km) и Туул (704 km). Към басейна на Тихия океан спадат реките Керулен (1264, 1090 km), Онон (818, 298 km) и Халхингол (от водосборния басейн на река Амур), а към Вътрешните безотточни области – реките Завхан 808 km, Тес-Хем 757* km, Ховд 516 km и Улдза 425 km. Сумарния годишен отток на всички реки е около 30 km³. Подхранването им е предимно дъждовно и снежно, с ясно изразено пълноводие през пролетта и лятото. Голяма част от големите езера се намират в тектонски падини в западната част на страната: солените и затворени – Увс Нур (3350* km²) и Хяргас нуур (1407 km²), пресните и проточни – Хьовс гьол (2620 km², дълбочина до 238 m), Хара Ус нуур (1486 km²), Буирнур (610 km²) и Хар нуур (575 km²). Регулярно местно корабоплаване за съдове с плитко гадене се извършва на езерото Хьовс гьол и в долните течения на реките Селенга и Орхон.

Почви, растителност

На територията на Монголия най-разпространени са канелените почви (над 60% от площта на страната), а също и кафяви почви със значително засоляване, развити най-вече в пустинята Гоби. В планините се срещат черноземни, а по долините на реките и в езерните котловини – ливадни почви. В страната се наброяват над 2000 вида растения. В равнините на север и североизток преобладават злаково-тревистите степи (коило, острец, тънконог, житняк, чия, пелин, на места с примеси от караган). На юг и югоизток са разпространени пустини и полупустини, в които се срещат коило, чия, солянка, а в полупустините – саскаул. В Котловината на Големите езера се намира най-северния участък на разпространение на пустините на Земята. За планинските райони са характерни ландшафтите на лесостепите, като горите, съставени от лиственица, кедър, бор, смърч, бреза и др. се срещат предимно по склоновете със северна и северозападна експозиция. В планината Хентай и в планините, около езерото Хьовсгьол има участъци с иглолистна тайга. Горите на Монголия заемат около 10% от нейната територия. По долините на реките се срещат малки горички от топола, ива, черьомуха и др.

Животински свят

Територията на Монголия обитават над 100 вида бозайници. Сред тях най-разпространени са гризачите – мармот-тарбаган, лалугер, скачаща мишка, хомяк, полевка, заяк толай, сеносъбирач, аклиматизирана ондатра. В горите се срещат собол, белка, летяща катерица, бурундук. От копитните най-характерни са магаре кулан, антилопи – джейран, дзерен, сайга, а в горите се срещат сърна, марал, в планината Хентай – лос, кабарга. Широко разпространени са вълкът и лисицата. Промишлено значение имат гушестата газела, дивата свиня, риса, белката, собола, мармота. Някои от животните (дивата камила, конят на Пржевалски, гобийската мечка) се срещат предимно на територията на страната.

Природни райони

В зависимост от релефа, геоложкия строеж, климата, почвите и растителността територията на Монголия се поделя на 5 природни района:

• Монголски Алтай – преобладават ландшафтите на планинските степи;
• Котловина на Големите езера – редуване на равнини, заети от пустини и полупустини, нископланински земи и многочислени езера;
• Хентайско-Хангайски район – ландшафти с планински степи и лесостепи;
• Източномонголски район – преобладават степните равнини, които се съчетават с участъци от нископланински земи и вулканични възвишения;
• Гобийски район – господство на пустинните и полупустинните равнини, в съчетание с отделни котловини и нископланински земи, на места заети от каменисти и чакълести участъци.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Монголия

Монголските клавиатурни подредби са две - едната е с традиционна монголска (вертикална) писменост, а другата е с кирилица.
Клавиатурата с кирилица не е фонетична и има само две нива (не се използва клавиша AltGr)

Долен регистър:


Горен регистър (SHIFT)


Цифрите са в горния регистър. Иначе няма нищо специфично в допълнителните символи, с изключение на ₮ – с този символ се обозначава монголската парична единица "тугрик"

Ето това е монголска банкнота с номинал 20 хиляди тугрика:



Тỳгрик (на монголски: төгрөг) е официалната валута на Монголия. Исторически 1 тугрик се равнява на 100 мунгу, но в днешно време мунгу вече не се използват.

Наименованието „тугрик“ (на монголски: төгрөг) означава „кръг“, „кръгъл“, „монета“ на монголски. Все пак, в днешно време това наименование рядко се използва извън контекста на валутата, с изключение на израза „төгрөг сар“ (пълна луна).

Тугрикът е пуснат в обращение на 9 декември 1925 г. с постановление на правителството на Монголската народна република. Първоначално стойността му е равна на тази на съветската рубла, като рублата и тугрика са се е равнявали на 18 грама сребро. Той е въведен за да замести използваните дотогава монголски долар, рубла и юан. Става единствената легална валута на 1 април 1928 г.

Монетите мунгу не се използват вече, поради пренебрежително ниската им стойност, но все още се продават на туристи като сувенир.

https://www.branah.com/mongolian

https://bg.wikipedia.org/wiki/Монголски тугрик

Цитат на: Hatshepsut - 09 Авг 2025, 15:02:48Клавиатурата с кирилица не е фонетична и има само две нива (не се използва клавиша AltGr)

Интересно е, че е различна от нашата БДС, което по същество е руската клавиатурна подредба.