Български Националистически Форумъ

„Темата на NOVA” в аванс: Как Хераклея Синтика може да преобърне историята

Около 3500 монети са намерени при разкопките в "Хераклея Синтика". "Това е много впечатляваща цифра" каза професор Людмил Вагалински, археолог и ръководител на разкопките на античния град. Той обяви, че в първата седмица на декември от Градския исторически музей - Петрич ще пристигне екип от нумизмати, който ще изследва античните монети, открити при разкопките.

"Специалистите са главен асистент доктор Лили Грозданова от Софийския университет от катедра „Стара и средновековна история“ и доктор Христина Иванова Анапиелти, която живее и работи в Швейцария, която също е нумизмат. Те подготвят монография за всички монети, които сме открили в Хераклея досега. Най-важното е, че тези монети са открити от археолози и имат своя археологически контекст. Тяхната информационна стойност  е много голяма", каза още професор Вагалински и уточни, че монетите, намерени от иманяри, не носят историческа информация.

Специалистите ще изследват монетите с много съвременни технологии, сред които и скенер. Очаква се специалистите да донесат в Петричкия музей и монетите, които са консервирани и реставрирани в София и в Благоевградския регионален музей. Монетите ще станат част от колекцията на музея в Петрич.

Проф. Людмил Вагалински се надява Община Петрич скоро да реализира втори проект за реставрация и експониране на Хераклея. Така античният град ще се утвърди като водещ туристически обект на Балканите, смята той.

В бъдеще предстои разширяване на разкопките, които ще обхванат източната периферия на централния площад. Проф. Вагалински очаква там да се разкрият храм на Херакъл и източната порта на античния град Хераклея Синтика. Ще бъде довършено и проучването на римската обществена сграда с подова мозайка, която специалистите регистрират това лято.

Припомняме, че само преди дни екип от експерти начело с доцент доктор Иво Чолаков от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (БАН) откри основите на водопровода, който е захранвал Хераклея Синтика. Античният водопровод се намира в местността Айдарица край петричкото село Митино.

https://dariknews.bg/regioni/blagoevgrad/nameriha-okolo-3500-moneti-pri-razkopkite-v-antichniia-grad-herakleia-sintika-2400006

Откритията на Хераклея Синтика направи 2024 г. най-успешната откъм обществен интерес. Милиони разбраха новината за находките и много туристи ги посетиха в Историческия музей в Петрич. Имаше както много чужденци, така и доста българи, лятото бяха по 900 човека на ден. Това каза в студиото на "Денят на живо" археологът проф. Людмил Вагалински в навечерието на Нова година.

Първите разкопки на античния град са правени от доц. Атанас Милчев през 1958 г., но системни проучвания започват през 2007 г. под ръководството на проф. Вагалински и Исторически музей Петрич.

Тази година български археолози откриха две статуи в големия канал на Хераклея Синтика. При първата находка предположението на екипа е, че става дума за римски принц. Според професора навръх Коледа е имало публична лекция по темата. "На нея представих най-вероятната хипотеза - без да е 100% сигурно, изборът е между двама внуци на император Октавиан Август - Луций или Гай. Предстои почистване и сглобяване на втората открита статуя. В Хераклея Синтика е имало и гладиаторски битки. На оброчни плочки открихме изобразени тризъбец, извити мечове, те са редки примери за атрибути, свързани с такива игри. С тях се е омилостивявал духа на починал знатен човек, както и на божествата", разказа той.

По думите му някои организирани иманярски групи разполагат с техника, не по-лоша от тази на професионалните археолози. "Те нямат квалификацията и възможностите на геофизиците, но могат да направят достатъчно поражения на разкопките. В главата на тези хора е страстното желание е да намерят съкровища и да забогатеят бързо за сметка на всички", смята Вагалински.

https://nova.bg/

Плетена верижка и метални халки са открити от екипа на проф. Людмил Вагалински при разкопки в Хераклея Синтика. Това каза за БТА археологът и уточни, че находките са били премесени с изгорели кости в една от урните, намерени в Западния некропол на античния град. Накитът, ще бъде отделен от реставратор, а останалите находки ще бъдат изследвани от антрополог.

От погребенията с кремация имаме любопитни, интересни находки. Намерихме глинени лампи с хубави изображения на Херакъл, който се бори с Лернейската хидра. Това е известен мит за втория му подвиг, извършен по поръка на Евристей. На една от лампите имаме изобразено орле с разперени криле. Това са римски лампи от I-II век, разказа още проф. Вагалински.

Той добави, че металната верижка, най-вероятно медна, е открита в урната, в която са били положени изгорели човешки кости. Има и халки. Възможно е това да не е накит. Може да е верижка за окачане на метални лампи или пък за окачане на малки, бронзови съдове. Има такива примери. Известни са, но ще разберем, когато реставраторите ни продължат да работят след нас и извадят много внимателно верижката, която трябва да бъде почистена и консервирана, каза още ръководителят на разкопките.

Според него е възможно в купчината от пръст, прах от изгорелите кости и верижка да бъдат открити и други предмети. Урните, които археолозите са проучили в рамките на тази кремация, са две. Проф. Вагалински определи погребалния обред, чрез изгаряне като интересен и разказа, че погребаните хора са били с различен социален статус, защото в някои от кремациите не са открити никакви предмети. Прави ми впечатление, че намираме регулярно в кремациите немалко железни пирони. Вероятно те са от дървената носилка, с която са пренасяли покойника и са го полагали на кладата, като кладата е била извън тези гробни ями, където работим. След това хората са събирали праха на изгорените кости на покойника, слагали са им дарове и тези пирони са попаднали в гробните ями. Доста плитко са ги изкопавали, което впечатлява спрямо тогавашния терен. Чака ни още работа. Вероятно ще попаднем и на още погребения, допуска проф. Людмил Вагалински.

През месец май неговият екип ще работи по проучването на гробове, които не са отворени от иманяри. Очаква се до края на април другият екип, ръководен от професора, да приключи проучването на обекта, в който работи и да се присъедини към тях. Тогава, когато сме по-силен отбор, ще започнем проучването на тези неотворени гробове, защото погребенията искат опитна ръка на археолози. Няма как работници да ги разчистват. Липсват ни достатъчно специалисти, археолози. За това ще започнем проучването на тези обекти, след като другия екип се присъедини към нас скоро, в началото на май, каза ръководителят на разкопките проф. Вагалински.

В момента екипът извършва спасителни проучвания заради инвестиционно намерение на "Булгартрансгаз". Те започнаха в началото на април. Досега археолозите са се натъкнали на 13 кремации и 4 погребения с трупополагане, всички от периода около новата ера докъм II век. Сред предметите, оставени в гробовете, има бронзови пинсети (сравнително необичайно), глинени балсамарии и лампи, някои с разпознаваеми сюжети.

https://dariknews.bg/novini/arheologicheska-nahodka-v-herakleia-sintika-otkriha-pletena-verizhka-i-metalni-halki-2417231

Гроб, покрит с масивни дялани камъни, свързани с железни скоби, разкри екипът на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) при спасителни разкопки в Западния некропол на Хераклея Синтика. Това съобщиха археолозите от Archaeologia Bulgarica в ранния следобед днес, като първоначалните им предположения бяха, че е от I-II век и че има иманярски опити за проникване още през Античността.

Работата на специалистите продължи през целия ден. По-късно те съобщиха, че опасенията им не са били безпочвени - гробът се оказа ограбен, а археолозите намериха само малко парченце от керамичен съд и няколко дребни обгорели костици. Урната и даровете са били откраднати от иманяри още през Античността.

„За съжаление се оказах прав. Още като видях следите от разбиване с лост предположих, че ще намерим гроба празен. Солидната конструкция подсказва, че е бил на имотен човек и иманярите очевидно са били наясно с това“, коментира ръководителят на спасителните разкопки проф. д-р Вагалински.

"Пожелаваме повече късмет на екипа от понеделник нататък и обещаваме да следим за вас какво се случва през целия период на спасителните разкопки край с. Рупите, Петричко", допълни той.

От началото на април екипът на професора извършва спасителни разкопки в античния град Хераклея Синтика. Те се налагат заради инвестиционно намерение на "Булгартрансгаз".

За БТА професорът уточни, че всички погребения в участъка, в който работят, са нарушени от древните иманяри.

"Очевидно, древните са знаели къде да тършуват. Даже са знаели в коя част на гроба са по-ценните предмети, защото част от погребенията и гробовете, които проучихме, са само частично нарушени", разказа още професорът, който уточни, че керамичните съдове не са докоснати.

"Откритият гроб е добра новина. Некрополите попълват знанията ни за погребалния обред на хераклейци през римската императорска епоха, когато градът цъфти. Изглеждаше много обещаващ, защото когато го проучвахме, видяхме, че има запазена плоча. Той е най-стабилният от тези, които досега сме намерили. Древните грабители не са си направили труда да местят тази тежка плоча. Просто са я разбили с лостове, за да тършуват с ръце, доколкото могат", разказа още професор Вагалински.

В края на април плетена верижка и метални халки бяха открити от екипа на проф. Вагалински при разкопки в Хераклея Синтика. Това каза тогава археологът и уточни, че находките са били премесени с изгорели кости в една от урните, намерени в Западния некропол на античния град.

"От погребенията с кремация имаме любопитни, интересни находки. Намерихме глинени лампи с хубави изображения на Херакъл, който се бори с Лернейската хидра. Това е известен мит за втория му подвиг, извършен по поръка на Евристей. На една от лампите имаме изобразено орле с разперени криле. Това са римски лампи от I-II век", разказа още проф. Вагалински.

Досега археолозите са се натъкнали на около 13 кремации и 4 погребения с трупополагане, всички от периода около новата ера докъм II век. Сред предметите, оставени в гробовете, има бронзови пинсети (сравнително необичайно), глинени балсамарии и лампи, някои с разпознаваеми сюжети.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/novo-unikalno-otkritie-v-herakleia-sintika-video-2417812

Антична игра с образа на бог Херакъл беше представена за първи път в Хераклея Синтика. Инициативата е част от тържествената програма за отбелязване на празника на град Петрич - 6 май и се провежда съвместно с Център за неформално образование и културна дейност „Алос". Росица Маринова, координатор-кампании от Център "Алос", разказа за БТА, че тази антична игра е създадена специално за Хераклея Синтика и се казва "Терни лапили". В играта се играе с три пула и се използват стари правила, на две хиляди години.

Тази игра е "прадядото" на морския шах. Играе се с цел да се подредят три от фигурите в линия. Античните правила на играта дават възможност тя да се разгърне стратегически, тъй като разположените върху полето пулове могат да се местят. Играта е от I век, от тогава са описани сведенията за правилата ѝ. В съвременния свят е позната като морски шах. Стратегическите игри са важни за подрастващите, за да могат те да тренират наблюдателност и концентрация. Това са ключови умения, каза Росица Маринова.

Игрите са част от фестивалната музейна програма „Образование, чрез изкуство“ на център „Алос“. В рамките на близо четири години, сдружението изследва в 11 музея в България настолните игри от древността. Възстановени са 10 от тях, а в момента екипът на Центъра работи над 11-ата игра. Идеята на сдружението е чрез игра да представят различни етапи от българската история по забавен, интригуващ начин. В рамките на инициативата те привличат посетители на музеи, представят надигравания в рамките на различни събития и организират училищни фестивали. Целта ни е да достигнем до повече хора, които да увлечем в атмосферата на отминалите векове, каза Маринова.

Тя добави, че античните игри представляват хилядолетни стратегии, характерни за абстрактните игри, защото през вековете игрите се усложняват и персонализират. Ние представяме истинската, чистата, старата, дълбоката стратегия, каза Росица Маринова. Щастливи сме, че наши домакини и инициатори на идеята за надиграванията са именно от музея в Петрич. Това е един чудесен пример за съживяване на отминали времена и културно наследство, в което с удоволствие се впускаме и ние. Участието ни е с подкрепата на Национален фонд "Култура" и с домакинството на Историческия музей - Петрич, уточни Маринова.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/883347-antichna-igra-s-obraza-na-bog-herakal-beshe-predstavena-za-parvi-pat-v-herakleya

Теракотена фигура на келтската богиня Епона е сред откритите в Хераклея Синтика експонати. Eкипът, ръководен от проф. Людмил Вагалински, е открил общо 18 теракотени фигури и осем балсамария при спасителните разкопки в античния град.

В момента се работи в западния некропол на града. Пред БНТ проф. Вагалински сподели, че погребенията са сравнително богати, тъй като древните са оставили интересни находки, с които да почетат своите близки.

"За съжаление част от тези погребения са нарушени от дребни иманяри или от по-нови гробове, но въпреки това има много информация. Освен тези теракоти, открихме и много интересни лампи. На едната лампичка например е изобразен богът Анатус. Това е много рядко изображение на крилатия възрастен човек и не е случайно, че богът на смъртта е върху лампата, която е намерена в едно от погребенията".

Намерени са и много разнообразни глинени съдове, като урни, в които са полагани изгорените кости на починалите. Според проф. Вагалински всички тези открият помагат на археолозите да научат повече за вярванията на древните - какъв е техния стандарт на живот, как почитат своите близки и на какви божества се кланят.

Келтската богиня Епона вероятно е изобразена като жената, яздеща кон, която ви показваме първо тук след почистването на общо 18-те теракотени фигурки от най-интересния засега гроб с трупоизгаряне в Западния некропол на Хераклея Синтика. Всички останали теракоти си приличат: тялото е в изправено положение, обвито с химатион; дясната ръка е под него, а лявата придържа края му. „През ІІ-І в. пр. Хр. тази иконография символизира по-скоро жената изобщо, отколкото конкретно божество – коментира ръководителят на спасителните разкопки.

В митологията на галите Епона е сред най-почитаните божества. Смятала се е за покровителка на конете и коневъдите. Според някои тълкувания тя била възприемана и като божество, съпровождащо душите на мъртвите при прехода им в отвъдното.

https://www.eranova.bg/otkriha-terakotena-figura-na-keltskata-boginya-epona-v-herakleya-sintika-12547

При проучване на първия неограбен гроб в Западния некропол на Хераклея Синтика са намерени седем добре запазени глинени предмета. Това каза за БТА професор доктор Людмил Вагалински, който ръководи разкопките в античния град. Най-интересното е, че гробът изглежда неограбван и дава по-добра представа за ритуала по погребване на мъртъвците, поясни професорът. Той допълни, че от вкопания в скалата гроб са извадени пет купички, кана и лампа, която определя датировката: ІІ-І в. пр. Хр.

Според ръководителят на разкопките гробната яма е била предназначена за възрастен индивид, за което може да се съди по нейния размер. Интересен факт е, че в гроба не са намерени човешки кости. Професор Вагалински допуска, че са попаднали на гроб на починал, чиито останки по някаква причина са били недостъпни за близките. Най-вероятно става въпрос за т. нар. кенотаф. Това са символични погребения на хора, които са загинали или починали далеч и телата им са недостъпни за близките. Те са правили символични погребения, за да успокоят и почетат техните духове, поясни ръководителят на разкопките.

Преди дни, екипът на професор Вагалински откри детска играчка, която представлява конник без глава, глинена лампа и керамична кана. Античната находка беше намерена в детски гроб, който е бил ограбен в древността. Специалистите намериха и повече от 15 теракотени фигури и осем балсамария. На една от откритите в Хераклея Синтика теракотени фигури е изобразена келтската богиня Епона като жена, яздеща кон. В момента два екипа от археолози извършват спасителни разкопки в района на Хераклея Синтика. Те се налагат заради инвестиционно намерение на "Булгартрансгаз".

Мистерии в Хераклея Синтика

https://offnews.bg/istoria/otkriha-neograben-grob-v-herakleia-sintika-sas-7-glineni-predmeta-844407.html

През последните години Хераклея Синтика, разположена край днешния Петрич, се превръща в едно от най-богатите на археологически находки места в България.

Археолози разкриха непокътнат гроб на дете, в който са намерени редки артефакти, включително фигурки, глинена лампа и 18 бронзови монети в древния град Хераклея Синтика

Находката е изключително ценно за науката, тъй като гробът е запазен в първоначалния си вид, без следи от разграбване. Фигурките са били разположени около главата на детето, а в краката му е поставена глинена лампа – обичайна практика в античните погребални ритуали. Бронзовите монети ще позволят на специалистите да направят прецизна датировка на находката и да получат нова информация за социалния и културен контекст на епохата.

Според Archaeologia Bulgarica, екипът обмисля при експониране в музей артефактите да бъдат подредени точно така, както са открити – с цел максимално автентично преживяване за посетителите и по-добро разбиране на древните погребални обичаи.

Хераклея Синтика, разположена край днешния Петрич, се превръща в едно от най-богатите на археологически находки места в България през последните няколко години. Новото откритие отваря още една врата към миналото и предлага възможност за по-задълбочено изследване на живота и вярванията на античните хора.

Преди време на конник без глава се натъкнаха археолозите от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) при разкриването на гроб с нарушено покритие от керемиди в Западния некропол на Хераклея Синтика. Според ръководителя на спасителните разкопки става дума за играчка на колела, тоест погребано е дете. Вероятно главата е отчупена при преравянето на гроба от иманяри през Античността, които не са оставили нищо друго вътре.

https://faktor.bg/novo-unikalno-otkritie-v-drevnata-herakleq-sintika

Надпис на гробница в Западния некропол на Хераклея Синтика откри екипът на проф. д-р Людмил Вагалински при спасителните разкопки в античния град. Това е първият надпис, намерен по време на тазгодишните дейности на обекта. Текстът гласи "Гробница на Херодор и ..." и е издълбан върху масивен камък. Разчетен е от доктор Николай Шаранков, главен асистент в Софийски университет „Свети Климент Охридски", каза за БТА проф. Вагалински.

Той предполага, че надписът, който включва поне още едно име, е стоял над входа на гробница от I-II век. „Но ние няма как да разберем повече, защото камъкът е одялан и преизползван още през Античността като покритие на по-късен гроб“, коментира археологът проф. Людмил Вагалински.

Надписът е скъсен и поставен в гроба, за да служи като покривна плоча, отбеляза той. Ръководителят на разкопките разказа, че първоначално екипът е видял, че върху масивния камък има украса, която е част от архитектурен момент. В началото надписът не е забелязан, защото е бил покрит с пръст. Впоследствие оглеждайки архитектурния елемент, специалистите са забелязали, че има резки, които не са част от украсата. След почистване се появява и надписът.

Находката е била в гробница на Херодор и на други хора, погребани в нея. Когато този архитектурен елемент е увреден, явно гробницата вече не е била използвана. Предполагам, че нещо се е случило с нейните собственици. Те са си позволили да вземат част от нея, за да я преизползват, разказа проф. Людмил Вагалински. Той добави, че Хераклея Синтика е столетен град с много дълга история и подобни случаи не са били прецедент.

Била е хубава гробница. I-II век е период на цъфтеж икономическо и стопанско развитие. Вероятно тази гробница е била в Западния некропол на Хераклея, където работим и допускам, че е била в по-високата част на местността Червените скали, където тази част от некропола е брутално унищожена от местни иманяри през 90-те години и след това, допълни професорът.

Надписът, макар и частично, е запазен. Той ще бъде пренесен на форума на Хераклея Синтика, където са положени различни детайли, открити по време на разкопките. Спасителните дейности в античния град започнаха в началото на месец април. Те се налагат заради инвестиционно намерение на "Булгартрансгаз".

https://www.bta.bg/bg/news/lik/912586-nadpis-na-grobnitsa-otkri-ekipat-na-prof-lyudmil-vagalinski-pri-spasitelnite-ra

Чифт златни обеци и бронзова луковична фибула са сред предметите, открити в богат двоен гроб в Хераклея Синтика.

„Гробът датира от IV век – най-вероятно от времето на Константин Велики. В единия е погребана млада жена, а в другия – млад мъж. Това е най-богатият гроб, който досега сме проучили от близо 90-те гроба този сезон“, каза пред bTV проф. Людмил Вагалински, ръководител на разкопките.

Прави силно впечатление, че дъното и стените на гробовете са облицовани с мраморни плочи.

„Гробният инвентар беше много богат. В женския гроб, освен обеците, имаше монети, лампа, керамични съдове. В мъжкия гроб нямаше злато, но имаше доста монети – над 20 бронзови монети. Имаше и много красиви стъклени съдове, както и много керамични съдове“, разказа проф. Вагалински.

„Това, което ни впечатли, е бронзова фибула – безопасна игла, под главата му. Тя е символ на неговия статут. Очевидно за местното население той е бил на висока позиция“, каза археологът.

По думите му мъжът и жената със сигурност са от едно семейство, но са нужни генетични изследвания, за да се установи по-ясно дали са съпрузи, или пък са с пряка кръвна връзка.

https://trafficnews.bg/plovdiv/otkriha-zlatni-obetsi-dvoen-grob-mramorni-plochi-herakleia-348769/

Разчетен е надписът върху надгробната плоча, открита в Западния некропол на Хераклея Синтика

Археолози от НАИМ-БАН разкриха уникална мраморна плоча от II век с изключително добре запазени изображения на древно семейство и надпис на старогръцки

На нова уникална находка се натъкнаха от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) в Западния некропол на Хераклея Синтика. Вече е ясно как са изглеждали древните хераклейци през II век, археолозите откриха много запазена мраморна плоча с портрети - цяло семейство - от втората половина на столетието, съобщиха от Archaeologia Bulgarica.

На плочата има и надпис на старогръцки, разчетен от гл. ас. д-р Николай Шаранков (СУ "Св. Кл. Охридски"). Той гласи: "... е направи за собствения си съпруг, за децата и за себе си приживе".

Липсва последното парче с името на жената, от което е останала само последната буква. Плочата е открита на части, преупотребена за по-късно погребение.

"Този тип паметници е разпространен в района на Средна Струма и показва запазването на местната тракийска традиция, гръцката не включва портретни изображения, ако има фигури, то те са в сюжет, тип "погребално угощение", коментира проф. Вагалински.

Малко по-късно през деня екипът от талантливи археолози се натъкна на още нещо много интересно - запазен богат женски гроб, източно от откритата малко по-рано плоча със семеен портрет.

Жената е погребана с накити - една златна обица на лявото ухо (по-масивна от намираните досега), бронзова гривна на ръката, костени игли в прическата. До нея е оставена миниатюрна лампа, за която се предполага, че може да е стъклена. Археолозите продължават работата си при много трудни условия - не само горещини, а и висока подпочвена вода.

Преди два дни археолозите от екипа на проф. Вагалински откриха добре запазана плоча с релеф и надпис, разчетен от д-р Николай Шаранков (СУ "Св. Кл. Охридски). "Асклепиодор (издигна) в памет на баща си Никас", гласи той.

Плочата ще бъде изложена в Петричкия музей.

Вчера археолозите се натъкнаха и на други любопитни находки - миниатюрен златен лист, вероятно апликация към дреха (0.04 гр.) Лампа и монетата (бронзова, дадена за почистване), които датират от това погребение с кремация към II-I век пр. Хр, а малко по-късно и теракотена женска фигурка. В детски гроб бе открита и играчка конче, личат дори дупките, оставени за колелцата. Пак там е намерена и желязна стригила - за остъргване на потта след спорт или за използване в банята за хигиенни нужди (преди откриването на сапуна).

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/senzacionno-otkritie-v-herakleia-sintika-plocha-sys-semejni-portreti-snimkivideo-2425408

На археологическо доказателство за съществуването на по-ранно тракийско селище в района на Хераклея Синтика се натъкнаха вчера специалистите от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Става дума за две бронзови фибули от VІІІ-VІІ век пр. Хр., открити при спасителните разкопки в Западния некропол на античния град, основан през  ІV в. пр. Хр. от македоните на Филип II, съобщиха от Archaeologia Bulgarica.
„Почти сигурно двете древни безопасни игли са от разбити гробове. Нататък е въпрос на системно търсене и донякъде на шанс да бъде локализирано селището на траките (синтите), предшествало Хераклея Синтика“, коментира проф. Вагалински. | БГНЕС

https://www.bgnes.bg/arheolozite-se-nataknaha-na-dokazatelstvo-za-po-ranno-trakiysko-selishte-kray-herakleq-sintika

Археологически разкопки на Хераклея Синтика разкриват нови данни за жители на древния град - Петрич

Археологическите разкопки, които се провеждат при Западния некропол на Хераклея Синтика продължават да разкриват подробности за жителите на древния град край Петрич. От началото на април в периферията на Хераклея Синтика текат спасителни разкопки, които се налагат във връзка с разширяването на газопреносната мрежа за връзката България – Гърция. До момента екипът от археолози е проучил 130 гроба с общо 150 погребения. Данните обхващат целия диапазон на съществуване на града, съобщи за БТА ръководителят на разкопките проф. Людмил Вагалински.

Златни и бронзови украшения, фрагменти от ножове и от друго въоръжение са сред първите находки от разкопките на некропола от Ранната желязна епоха в землището на с. Палат, община Струмяни.

В могилите не са намерени гробни съоръжения и човешки кости, затова пък има доста накити и предмети от бита. Такива дарове се намират често в погребални съоръжения на траките от периода IX-VII в. пр. Хр., съобщават от Archaeologia Bulgarica.

"Но откритите предмети от 21,4 каратово злато в две от могилите – апликация за пришиване към дреха и спираловидно оформен накит, са особено впечатляващи, защото са рядкост в погребални комплекси от тази епоха в Тракия“, коментира ръководителят на проучването доц. д-р Георги Нехризов (НАИМ–БАН). В това отношение некрополът при с. Палат се родее със синхронни обекти в Гърция като тези при Вергина, Агия Параскеви, Архонтико, добави Нехризов. 

Археолозите показаха не само накитите от обекта при с. Палат, но и възстановка на женски костюм от музея във Вергина със сходни украшения (Lady of Aigai, tomb AZVII).

От същия обект в музея в Сандански по-рано са постъпили пет меча, след като са били иззети от иманяри. Те са от типа „Ненцинген“ – тоест най-ранните, правени от желязо. В лабораторията Curt-Engelhorn-Zentrum Archäometrie в Манхайм уточниха и периода на производството им: XII–XI в. пр. Хр. Този факт допълнително ускори началото на системното проучване – въздушно лазерно сканиране (LiDAR), теренни издирвания и накрая разкопките, потвърждаващи изключителното научно значение на обекта.

Все по-ясно се очертава тезата, че долината на Струма може да е имала ключова роля в разпространението на технологията на желязото на Балканите. Но дали това ще се докаже? Дали и България ще проучи и покаже пред света своите съкровища от този забележителен комплекс, както вече от години правят със синхронните обекти в съседна Гърция? Това зависи от всички нас, заявяват археолозите.

https://lupa.bg/news/arheolozi-s-ryadka-zlatna-nahodka-v-nashe-selo_363904news.html