Археологически находки отъ Волжка България

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009г.



В Русия благодарение на уникални космически технологии беше намерен ханският дворец в град Болгар, столица на древната държава Волжка България, съобщи БНТ.

Българската национална телевизия уточни, че е първата българска медиа, получила уникалната сателитна снимка, на която се виждат очертанията на двореца. Той е бил заснет от руски спътник, а сега археолозите предстои окончателно да потвърдят откритието.

Това, което археологът търси цял живот, от космоса може да бъде намерено за един ден, убеден е директорът на историческия комплекс "Древен Болгар" Рафаел Махмудов, който е предоставил сателитната снимка на ханския дворец.

От космоса окото на спътника ясно е запечатало очертанията на сграда, но реално тя лежи метри под земята.

Затова в историческия комплекс вече копаят археолози с надеждата да разбулят една шестввековна загадка.

Ханският дворец е построен през XIV век и е една от малкото сгради в Древен Болгар, която е още неизвестна за учените.

Територията на древния град, който в протежение на няколко века е бил столица на Волжка България, съществувала в средното Поволжие и басейна на р. Кама, е обявена за държавен историко-архитектурен музей-резерват. Днес той е на територията на руската автономна република Татарстан.

При разкопките досега са открити жилища, занаятчийски работилници, хидротехнически съоръжения, бани, мавзолей, християнски храм, ханско съдилище и други сгради, посочва ИТАР-ТАСС.

Древното селище е било столица на основаната през X век Волжка България.

За разлика от българите от Дунавска България, които приели християнството, то събратята им в Поволожието приели исляма.

Държавата им се славела с мощта си от Европа до Азия. Учените сега се надяват, че ханският дворец ще разкрие нови подробности от историята на прабългарите.

Предполагаемото местонахождение на ханския дворец в столицата на древната държава Волжка България е открито благодарение на данни, получени от спътника за дистанционно сондиране на Земята "Ресурс-ДК1", съобщи генералният конструктор на ракетно-космическия център в руския град Самара "ЦСКБ-Прогрес" Равил Ахметов, цитиран от БТА.

По думите му, руските учени са успели да го засекат в археологическия резерват Древен Болгар с помощта на специални методи на дешифриране на данните от спътника.

Информацията била предадена на археолозите за потвърждаване чрез разкопки.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/otkriha-hanskiia-dvorec-v-bolgar-2262251

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009г.

Археолози откриха златен хански пръстен в град Болгар

Златен хански пръстен с вероятно изображение на прабългарския бог Тангра беше открит в древния град Бoлгар на територията на днешната руска автономна република Татарстан. Археолози от Казанската академия на науките и в момента извършват разкопки в града - столица на средновековната държава Волжска България. Учените предполагат, че изображението на пръстена вероятно е срещано и в България. Затова те се надяват, че българските учени могат да помогнат за пълното разпознаване на символа.

В столицата на древната Волжска България иманярите, каквото са могли, вече са го разграбили. Археологът Рафин Шарифуллин е намерил едва шепа злато за 30 години разкопки по цял Татарстан. Късметът обаче му се усмихва в Болгар, когато на разкопките на административна сграда открива златен пръстен.
Ст.н.с Рафин Шарифуллин, археолог:
"Това е находка от категорията на уникалните. Рядко срещан предмет. При това находката е на границата на два земни пласта - руския пласт и бoлгарския пласт от времето на Златната орда. Това е пръстен с печат с изображение или на Тангра или на някакво животно".

Въпреки че пръстенът е изваден от по-късен културен пласт, учените предполагат, че той е на болгарски хан от времето преди Волжска България да бъде превзета от монголите през 13 век. Вероятно пръстенът се е предавал по наследство, а после загубен.

Рафин Шарифуллин:
"Животът тук е бил с увеличаваща се интензивност. Затова много находки, които ясно са датирани от домонголския период, са в пластовете на Златната орда или даже в по-късни".

Това лято археолозите са открили и много керамика, мъниста и монети. Намерили са и оловни пломби, които волжските българи използвали вместо пари по време на сребърната криза през 12 век. А това е ключ от болгарски катинар, за който казват, че дори в наши дни трудно може да бъде разбит.

Пред камерата ни археолозите попадат и на неизвестен още обект от Волжска България преди нашествието на монголите.

Рафин Шариффулин:
"Там ще има находки, много ясно определени по време. А те за историята имат максимално значение".

За 70 години археологически проучвания са изследвани едва 3 процента от територията на Болгар. Затова столицата на Волжска България тепърва ще разкрива още много от тайните си.

http://news.bnt.bg/bg/a/11929-arheolozi_otkriha_zlaten_hanski_prysten_v_grad_bolgar



Златен пръстен на Български Владетел - Велики Болгар

[Hatshepsut]

190 археологически паметника от Волжска България открити на територията на Татарстан

190 археологически паметника, свързани с Волжска България, са открити на територията на днешната руска автономна република Татарстан. Средновековната държава е образувана от българи след разпадането на Велика България на хан Кубрат. Макар че преки писмени източници за живота на волжските българи не са се запазили, всяка от находките на археолозите разказва любопитни истории.

За съвременните жители на Болгар някои от останките в древния град имат свещена сила, други разказват легенди. Като тази за древен български хан, който погрешка убил дъщеря си, а от сълзите му на мястото се образувало езерото Рабиги.

Ирина: „Деството си изкарахме на знаменитото езеро. Къпехме се, водата е свещена. В тази вода има много минерални соли, съставът й е много сложен. Отмива петна по-добре от всякакви препарати."

Татарстанските археолози разказват друга история - според един летопис руснаци пленили волжски българи, но ги освободили, когато видели, че са обути в ботуши - символ на благополучие и уважение в онова далечно време.

Айрат Губайдулин, археолог: "По тези земи българите донесли държавност, донесли занаяти, развивали търговията. Това се вижда и от находките, които намираме. По фрагментите от посуда от червена глина, която е била изнасяна дори в древна Русия."

Най-ранното открито българско селище край Болгар е от 10 век и било на двата бряга на това дере. По-късно градът се разширява, за да достигне площ от близо 5 кв. км.

Древният град Болгар е бил разположен на левия бряг на Волга, на 40 км. по на юг от мястото, където се влива река Кама. На островите тук археолози са открили останки от бани, които също са били част от града. Българите в Болгар се славели и като изкусни строители. Каменоломните са били на другия бряг на реката, чиято ширина тук достига 6 км. Жителите трябвало да чакат зимата, когато пренасяли със шейни строителния материал.

Ст. н. с. Рафин Шарифуллин, археолог: „Имало е пристанище, идвали кораби. Тоест имало е интензивна търговия, интензивни връзки. Известно е, че Волжска България, например, е помагала на Русия с хляб, когато там е имало глад."

В музея находките говорят сами за себе си.

Наталия, екскурзовод: „По размера на куките може да се съди за това колко големи риби са ловили тук. При това е известно, че рибата също е била изнасяна."

В Болгар българите издигнали най-северната крепост на исляма, секли първите монети на Златната орда, първи в Европа внедрили чугуна. Градът е съществувал 5 века, но и днес хиляди хора идват тук, за да почерпят от разума на миналото.
Автор: Цв. Кръстева, спец. прат. на БНТ

http://news.bnt.bg/bg/a/11991-190_arheologicheski_pametnika_ot_voljska_bylgarija_otkriti_na_teritorijata_na_tatarstan

[Hatshepsut]

Българският историко-археологически комплекс в град Болгар
влезе в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство

Българският историко-археологически комплекс в град Болгар влезе в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Това стана на 38-ата сесия на Комитета за световното наследство, която се провежда в Катар. Комплексът се намира в автономната руска република Татарстан на брега на река Волга и е единственото и уникално свидетелство за съществуването и разцвета на Волжка България между VII и XV век и на Златната орда по-късно, съобщава „Труд“.Древният град Болгар, който е запазил името си и до днес, е бил столица на Волжка България и в него официален език е бил прабългарският. През X век българите приемат исляма, а градът постепенно се превръща в мюсюлманска светиня, в която вярващите отиват на поклонение. Същото ставало и по комунистическо време, когато на руските мюсюлмани им било забранявано да ходят в Мека. Затова отивали в Болгар, където и днес голяма част от местните наричат себе си българи.
Според Андрей Фасхутдинов, зем.-шеф на комплекса, сегашното признание на ЮНЕСКО ще повиши значително имиджа на обекта. „Включването в списъка няма финансово изражение, но се надяваме, че ще доведе около 500 000 посетители годишно, включително много от чужбина”, казва Фасхутдинов, който посочва, че сега те са 200 000, и то предимно от Русия.
За първи път комплексът е бил включен в предварителния списък на ЮНЕСКО за наследство през 1998 г. по предложение на Москва.
Дългото чакане досега било основно заради инспекциите, които поставяли въпроса за постройките, като павилионите за сувенири в комплекса, паметния знак за приемането на исляма от българите и др. Миналата година обаче експертите се произнесли окончателно, че няма проблем за признаването на автентичността на обекта.

https://www.blitz.bg/

[Hatshepsut]

Древний Болгар

[Hatshepsut]

В Татарстан при сондиране за нефт откриха две древни български селища покриващи огромни площи. Селищата са от така наречената Ананинско-Пяноборска култура, датирана IV век пр. Хр. Площта, която покриват селищата, е 145 000 кв м. Респектиращ мащаб за селищата от тази епоха. Миналата година бе открито селище край Алабуга, датирано от медната епоха и късната бронзова епоха, III - началото на II хилядолетие пр. Хр...



https://realnoevremya.ru/articles/57766-kak-tatarskie-neftyaniki-vmesto-chernogo-zolota-nashli-bulgarskuyu-troyu

[Hatshepsut]

Археологически открития в Болгар, някога столица на Волжка България

По време на археологически разкопки в древното селище Болгар, някога столица на Волжка България (сега Татарстан) руски археолози откриват работилница за обработка на кехлибар от края на 13 - началото на 14 век.

В съчетание с предишни изследвания, откритието доказва хипотезата, че селището е било най-големия търговски и занаятчийски център на монголската Златна орда, съобщава пресслужбата на Института по археология на Руската академия на науките, цитирана от изданието N+1.

„Работилницата е съществувала по време на разцвета на градската култура на Болгар след разрушителните събития, свързани с превземането на Волжка България от монголите.

Откритието подчертава международните отношения на Болгар и високото ниво на стабилни търговски отношения от онова време: занаятчии от Долна Волга, Закавказието, руски и други земи са живели рамо до рамо, работили, търгували и получавали материал за продуктите си от райони, отдалечени от Волжка България”, разказва Денис Бадеев, ръководител на разкопките в Болгарското селище, изследовател от катедра "Средновековна археология" на Института по археология на Руската академия на науките.

От края на IX - началото на Х век на мястото на Болгар са съществували селища на прабългарски племена. Градът Болгар за първи път се споменава от арабския географ ал-Балхи през 920 година. По-късно градът става столица на Волжка България. Бил е голям занаятчийски и търговски център. Местни занаятчии са изработвали бижута, оръжия, обработвали са кожи.

След завладяването на държавата от монголите през 1220-те и 1240-те години и преди основаването на столицата на Златната орда Сарай, столицата на хан Бату (на монголски хан Батъй, внук на Чингиз хан) била в Болгар.



В края на XIII-началото на XIV век градът преживява период на разцвет. Тук са построени катедрална джамия, източните и северните мавзолеи, около които са разположени занаятчийски и търговски квартали.

През 1361 г. градът е опожарен по време на междуособиците в Ордата. По-късно той се възражда, но през 1431 г. е напълно разрушен.



През 2011 г., заедно с експедиция на Института по история на Академията на науките на Татарстан, руските археолози установяват разположението на сграда, открита при разкопки от 1989-1990 година.

Оказа се, че това е базар, който е възникнал в занаятчийската част на града и е бил разрушен не по-късно от 70-те години на XIV век (вероятно в резултат на въоръжен конфликт). В нея са се помещавали занаятчийски работилници, специализирани в обработката на цветни метали, производството на мъниста и пръстени от стъкло, изделия от кост и рог.

През 2018 г. на мястото на един от парцелите са намерени предмети, показващи съществуването на бижутерска работилница, в която са изработвани предмети от кехлибар.



Археолозите откриват около 0,7 кг суров кехлибар, изрезки от кехлибар, заготовки и самите изделия, сред които най-много са мъниста с битрапецоидно сечение и висулки с ромбоиден край. Също така в работилницата са изработвани правоъгълни вложки, цилиндрични и дисковидни мъниста, капковидни висулки.

Доказателството, че тук е имало работилница, а не магазин или склад, са не само са намерените отпадъци, заготовки, но също така и занаятчийски инструменти - нож с извит гръб, малко длето,  пила с квадратно сечение, шила, игли. Тук е намерен сребърен медальон, който е копие на златен динар от средата на 13-ти век.

Намерените монети, сечени от Златна Орда от втората половина на XIII век, разположени в същия пласт, както и пълната липса на монети по време на управлението на хан Узбек, позволяват на изследователите да заявят със сигурност, че работилницата е съществувала в края на XIII - началото на XIV век.

За момента учените не могат да кажат откъде е донесен в Болгар суровия кехлибар. Това може да бъде Прибалтика или около р. Днепър. С помощта на рентгенова флуоресцентна спектрометрия учените планират да определят химическия състав на кехлибара, а от неговите примеси може да бъде идентифициран произхода му.


Бижутерийни инструменти и продукти от кехлибар, намерени в работилницата

Изследователите предполагат, че тук са работили хора от руските земи - в работилницата са намерени съдове от червена и бяла глина, типични за тези места, а на едно от парчетата е запазена буквата на кирилица „А“, надраскана на сурова глина. Тук са намерени и каменни и бронзови кръстове, а сред останките от кухнята - свински кости (местните хора изповядват исляма и не ядат свинско месо).

Разкопките помогнаха да се разкрие по вида на строителството на града още нещо интересно. Той е бил обитаван от различни народи, но те са живеели заедно, а не разделени според религиозната си или етническа принадлежност. Археолозите стигнаха до това заключение, след като проучват домовете близо до работилницата. От едната страна са живяли хора от Закавказието, както се вижда от типичната за тях пещ, а от другата страна, вероятно от Долна Волга, които са правели украшения от стъкло.

„Свикнахме да мислим, че в такива градове са съществували квартали, където определени групи от населението живеят компактно, разделени по религиозен принцип: например в един квартал - мюсюлмани, в друг - християни, в трети - някой друг. Разкопките в Болгар оставят впечатлението, че в този период не е имало такова разделение, а населението е живеело смесено. Едва по-късно се случва подобно разделение и християнското население е преселено в покрайнините на града“, обяснява Бадеев.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Arheologicheski-otkritiia-v-Bolgar-niakoga-stolitca-na-Volzhka-Balgar_123370.html

[Hatshepsut]

Нови открития във Велики Болгар

25.09.2009г.Участват: проф. д-р Пламен Павлов - историк; д-р Георги Владимиров
През лятото на 2009 г. в медиите се появиха съобщения за нови открития в археологическия резерват Велики Болгар, някогашната столица на Волжка България, намиращ се в дн. Република Татарстан в състава на Руската федерация. В разговор между д-р Георги Владимиров и Пламен Павлов се разискват както конкретните находки (предполагаем дворец, открит от сателит, златен пръстен с изображение и др.) и техните медийни интерпретации, така и равнището на изследвания върху история и културата на "другата България" през Средните векове. Освен това се обръща внимание и на недостатъчно развитите връзки на нашата съвременна наука с университетските и научни центрове в Татарстан, Чувашия, Уляновска област на Русия и др. днешни държавни и административни единици, намиращи се на територията на някогашната прочута българска държава на Волга и Кама. Гостът на "Час по България" д-р Владимиров е добре познат на зрителите на телевизия СКАТ от други негови участия по тази и сходни теми, както и с няколкото си книги, посветени на Волжка България и наследилото я през ХІV-ХVІ в. т.нар. Казанско ханство или "царство".