Археологически находки въ Благоевградска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Археологически находки край Струмяни


© снимка: Darik news

Добре запазена опожарена къща от средата на VI хилядолетие пр.Хр. край село Струмяни беше открита от археологическата експедиция, ръководена от д-р Малгожата Гребска-Кулова- археолог в Регионален исторически музей – Благоевград. Членове на експедицията са 10 доброволци от САЩ, Канада и Белгия на възраст между 20 и 70 години и научен екип от местни и чуждестранни археолози.

Разкопките се осъществяват по проект „Зараждането на Европа: разкопки на раннонеолитно селище Илинденци-Масовец” на Фондация „Балканско наследство”-Стара Загора и Регионален исторически музей – Благоевград. Проектът е в областта на международния културен, научен, доброволчески, образователен и експертен обмен и популяризирането на културното наследство на България Балканите. Основните цели на проекта са –  археологическо проучване на раннонеолитен обект Илинденци-Масовец, международен доброволчески обмен и полева школа в областта на археологията с участието на чуждестранни доброволци.

Проектът се реализира от 15 до 25 юни 2011 г. в село Илинденци, община Струмяни. Теренните обхождания започнаха в средата на миналата седмица, а днес вече експедицията може да се похвали с добра находка – опожарена къща от ранния неолит, с добре запазена керамика, пещ и други елементи от бита, съобщиха от РИМ-Благоевград. Опожарената къща е намерена на 2 километра от село Струмяни, в близост до село Илинденци.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Край Мелник откриха гроба на деспот Слав от династията на Асеневци?

Гробът на славния деспот Алексий Слав от династията на Асеневци е в мелнишката църква "Св. Троица", разположена на 50-ина метра от манастира "Св. Богородица Пантанаса". Това е основната хипотеза на проф. Виолета Нешева, която от 40 години проучва Мелник. Екипът й попадна през последните дни на сензационна находка. На малка площадка до храма "Св. Троица" учените откриха 4 гроба. Единият от скелетите е с дължина близо 2 метра. "Не знаем колко висок е бил деспот Слав, но е известно, че Асеневци са били много снажни", поясни за "Стандарт" проф. Нешева. Тя уточни, че на това място са можели да бъдат погребани само най-висши църковни служители или ктитори на храма. Писмените и археологическите доказателства са категорични, че манастирът и тази малка църква до него са построени от Алексий Слав, заяви проф. Нешева. До скелета е намерена паничка сграфитокерамика. Предметът показва, че гробът е на светско лице.

ДНК анализ ще докаже дали наистина скелетът е на деспот Слав. Виолета Нешева веднага съобщила за находката на шефа на НИМ Божидар Димитров, който от години помага за археологическите разкопки в Мелник. Помолила го да съдейства за изследването. Костен материал ще се вземе от урната с останките на Калоян, който бе препогребан във Велико Търново. “Независимо дали това е цар Калоян или родственикът му севастократор Калоян, ктиторът на Боянската черква (основните две мнения сред научната общност), той е Асеневец и носи гена на династията, управлявала два века България, от която е и деспот Слав”, каза още проф. Нешева.
Убеден съм, че гробът е на деспот Слав и ще съдействам за ДНК анализа, каза Божидар Димитров. Според него изследването ще направи най-големият български антрополог проф. Йордан Йорданов. Най-вероятно, за да няма никакво съмнение в находката, пробата ще бъде изпратена и в най-голямата лаборатория - в Оксфорд. Там потвърдиха автентичността на откритите в Созопол мощи на Йоан Кръстител.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/otkrili-groba-na-despot-aleksiy-slav_news146876.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Археолози откриха селище на първите земеделци в Европа на 8 хил. години в Илинденци

Френско –български екип от археолози и 12 студенти от  Великобритания, САЩ,  Канада, Пуерто Рико, Франция и България приключиха изключително важен  етап от археологическите разкопки на раннонеолитното селище  в м. Масовец,  Илинденци.

Експедицията се финансира от Фондация „Балканско наследство”  и организира от Нов български университет, Регионален исторически музей и Община Струмяни.

Ръководител на проекта е Малгожата Гребска – Кулина, археолог от Регионалния исторически музей – Благоевград с участието на Петър Зидаров от Нов Български университет, Иван Василев от Фондация „Балканско наследство”, д-р хаб. Л. Салянова и д-р Ж. Виеге от Института по археология и етнология „ Къща Рене Жинуве”- Нантер, Франция, д-р хаб. Е. Маринова-Волф  от Центъра за археологически изследвания при Католически университет в Лувен, Белгия.

Участват доброволци от цял свят,

които усвояват практически метода на археологическите разкопки, придобивайки теоретически познания за най-ранните земеделци в Европа и се запознават с културните и природни забележителности на региона.

Праисторическото селище е регистрирано през 1991 г. по време на теренни археологически обхождания, организирани от Югозападния университет «Неофит Рилски», Благоевград. Системното археологическо проучване на селището започва през 2004 и продължава до днес. В периода 2004-2007г. проучванията са финансирани от Община Струмяни, през 2009-2010 г. от Фонд “Научни изследвания”, а от 2011г. организацията и финансирането е изцяло поето от Фондация “Балканско наследство” по проект “Раждането на Европа: разкопки на неолитно селище Илинденци - Масовец”.

Керамиката, събрана от повърхността дава хронологически рамките на обекта от ранния неолит с бяло рисувана керамика (първата половина на 6 хил. пр. Хр.) до средния неолит с характерна черна излъскана керамика (началото на втора половина на 6 хил. пр. Хр.)

През 2010 г. са направени геомагнитни изследвания върху цялата площ на селището. От 2011 г. започват по-интензивни проучвания в западната част на селището.

Досегашните резултати показват, че

раннонеолитното селище е обградено с ров от северната страна.

Най-вероятно първата дълбока аномалия в центъра на селището принадлежи на южната дъга на този ров, но тази хипотеза подлежат на проверка. От южната страна също имало съоръжение със защитен характер, само че от друг характер – каменна стена. Около рова, от двете му страни както и вътре са разкрити множество следи от дървени колове. На определена дълбочина по вътрешно продължение на южната стена има наредени големи камъни. Все още не е изяснена функцията на рова, дали е определял границите на раннонеолитно селище или има отбранителна функция имайки предвид и дървена конструкция (палисада?). В южната част на селището се разкрива пък каменно съоръжение (стена?) със същата посока като къща. Голяма част от камъните са паднали, но и тук има следи от допълваща, дървена конструкция.

Във вътрешно пространство, в близост до северната дъга на рова се разкрива опожарена къща. Досега в нея е намерен голям съд (питос), пещ, фрагменти от глинено съоръжение от южната страна на пещта (вероятно хромелна площадка), два пода с глинени замазки и паднала глинобитна стена. Къщата е ориентирана СЗ/ЮИ, изградена е в техника wattle and daub, типична за Балканите. В пръста от къщата са намерени много кремъчни сечива и то основно пробивачи, както и глинени мъниста.

Археомагнитни изследвания на оттухлена глина от жилището дават хронологическата рамка 5957 – 5689 ВС.

Втора по-дълбока (1,30 м) аномалия се намира на юг от нея и в бъдеще трябва да се уточни релация между двете структури –дали става въпрос за сложна система от значително по-дълбок от първия ров  и каменна стена. Вътре в така определеното пространство засега е намерена една къща, но има и индикации за втора къща на запад от първата.

Регистрирани са и множество вкопани структури с различен характер: ями, траншеи за основа на зидове, дупки от колове.  Интересни са и дребни предмети намерени в селището. Това са предимно кремъчни сечива и най-различни накити: керамични мъниста, мъниста от мида и мрамор, гривни от мрамор, висулки от камък.

Изследванията показват, че обитатели на това селище се препитавали с пшеница и в по-малко количество ечемик. Тяхната  хранителна диета включвала леща, грах, диви дренки, сливи, грозде и лешници. Те са отглеждали лен, а в строителство вероятно се използвали иглолистна тиса, днеска много рядко срещано дърво.

„Искрено благодаря на кмета на община Струмяни за възможността да проведем един изключително важен за проекта период, в който  регистрирахме нови научни факти за първите земеделци  в региона на община Струмяни. – каза Малгожата Гребска, ръководител на проекта. -

И още нещо, това е едно световно училище по археология, записват се доброволци, а ние изнасяме лекции за раннонеолитната епоха, за първите прояви на земеделие в Европа, студентите усвояват практически методи и технологии в археологията. В тазгодишната експедиция намерихме големи керамични съдове, две фигурки на жени, скелет на дете, които тепърва ще изследваме, но успоредно с големия фестивал „Малешево пее и танцува” ще подготвим експозиция за находките и за селището.

Проучванията на праисторическото селище в Илинденци ще продължи, за да си изясним вътрешно пространственото оформление на селището, границите на рова в северната част и негова функция, структурите по южната периферия на селището (каменна стена и ров),стопанските дейности, извършвани от обитателите - дали само земеделие или съпроводено от други специализирани дейности (производство на кремъчни сечива и накити) и др.”

Удовлетворена от работата е  и д-р Лора Салянова от Франция, която изследва керамиката. Находките са интересни, експедицията е изключително добре организирана и е щастлива да опознава Илинденци и региона, а като истинска французойка е впечатлена от хубавото домашно вино.

„Пред нас са осем хиляди години.

 – посочва ни един от изкопите председателят на фондацията „Балканско наследство”  Иван Василев. -  Археологическите разкопки се правят по всички закони на науката: откриваме, чертаем, пишем.  Фондацията финансира изследванията, договорът е пет-годишен. Ние осъществяваме девет проекта в България и Македония за разкопки,консервация и реставрация на керамика и римски мозайки. Удовлетворението е голямо, защото си партнираме с големи университети и световна величина археолози, а студентите са от всички части на света. И реално с малко средства правим много за науката. „

Много важен етап от археологическата експедиция е приключен. Учени и студенти си тръгват  от Струмяни, научили повече за земите по течението на Струма и за хората отпреди 8- хиляди години,  а праисторическите селища имат потенциал  с добър маркетинг да се превърнат в атрактивни културни дестинации.

https://sandanski1.com/sandanski1.php?subaction=showfull&id=1374664194&archive=&start_from=&ucat=9

[Hatshepsut]

Никополис ад Нестум

Един от най-великолепните ни антични градове и единственият от епохата на римското владичество в Родопите – Никополис ад Нестум, най-сетне ще излезе от незаслужената забрава и ще се превърне в атрактивно място за туристи и любители на българската история.

 Останките от някогашното римско селище между местностите Марчов чифлик и Хисарлъка, в южната част на землището на село Гърмен, Гоце Делчевско, бяха оградени едва преди няколко години. На мястото бяха монтирани камери, за да пазят 16-вековното селище от зложелатели, докато траят археологическите проучвания.
 Сега Никополис ад Нестум ще възкръсне благодарение на спечеления проект „Развитие на природни и исторически атракции „Никополис ад Нестум” по ОП „Регионално развитие” на стойност 2,35 млн. лв.

 Идеята е на място да се правят възстановки на сцените от древноримския живот, а посетителите ще се обличат в дрехи, характерни за древните римляни през 1-2 век.
 Туристите ще могат да държат в ръцете си точни копия на оръжията от онова време, ще стрелят с лък. Те ще могат да се повозят с ретро влакче до минералните бани в близкото село Огняново и обратно. Това са част от атракциите, предвидени по проекта. Правят се алеи, това лято бе монтирано осветление и пейки за зрителите на древните битки.
 Министерството на културата е отпуснало около 15 хил. лева, за да се направят допълнителни археологически разкопки на мястото.

Разкритото градско жилище

 „Проучва се част от жилището, има новооткрити останки от църква. Благодарение на намерените монети става ясно, че градът загива в края на VI и началото на VII век. Открит е и още един оловен печат, след като бе намерен такъв на Йоан Панарет, административен служител от XI век”, разказва Тодор Ижбехов, който работи в туристическия информационен център и на драго сърце разказва историята на Никополис ад Нестум.
 Целият открит исторически комплекс се разпростира на 14 км площ. В буквален превод името на селището означава град на победата, разположен на река Места.

 Градът е бил основан от римския император Траян I през 106 година на мястото на тракийското селище Александрополис в чест на победата му над даките.
 Селището е разположено на пътя, свързващ Егейския бряг с главната магистрала Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Като ключово кръстовище стратегическото му разположение спомага за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода II - VI век. През Римската и Ранновизантийската епоха това е най-значителният град на територията между реките Струма и Места.

 В Никополис ад Нестум са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211 - 217). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс с жезъл в ръка, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис.

 Любопитно изследване върху намерените монети прави Нина Христова от катедра „Обща история” на Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Тя проучва 11 монетни типове от античния град, подбрани от частни колекции.
 Всички монети, открити в Никополис ад Нестум, носят надпис, включващ родовото име Улпия. На други са изписани имената на богините Артемида и Немезида, на автократор Цезар Марк Аврелий Антонин. Деметра и Хера са изобразени с дълъг хитон и наметало, а на друга монета до нозете на Хера е изсечен паун. Хермес е изсечен с голо тяло и глава.

 В края на VI век славяни и авари нападат Никополис ад Нестум и го разрушават. През IX-X век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до XIII век, когато отново е сринат при походите на кръстоносците. В Псевдоепифаниевия списък е отбелязано, че Никопол влиза в епархия Тракия и че градът е седалище на архиепископ.
 През Късното средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества на няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (днешен Гоце Делчев).

 При разкопки на Никополис ад Нестум са разчистени 280 м крепостни стени, основи от обществени и култови сгради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуя на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети, стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен и други. В близост до укрепения град са открити 2 раннохристиянски базилики от IV в.

 Градът е организиран подобно на малоазийските градове с аграрен характер. В IV век част от първоначалната територия на града е заградена с дебели 2,40 - 2,60 м крепостни стени, запазени на места до 5-6 м височина. Изцяло е проучена южната крепостна стена с 4 кръгли кули и Южната порта, защитена с квадратни кули.
 В югоизточния ъгъл на укрепения град е разположено богато жилище с вътрешен двор и мраморна колонада с покрит портик. В близост до южната крепостна стена е разкрита банска постройка. Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U-образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула.

 От средновековната епоха са разкрити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети.
 В жилището бе намерен симетрично разположен и кладенец, а в дълбочина бе открита монета от II век.
 Този участък с терена на жилището е използван стотици години, категоричен е Тодор Ижбехов. По думите му, очаква се в северната част на някогашния античен град да бъдат открити огледални археологически находки.

http://www.desant.net/show-news/28544/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Иманяри откриха колесница от I-II век в надгробна могила край с. Рилци

Колесница около голямата надгробна могила в местността "Чуката" край благоевградското село Рилци е открита в резултат на иманярско посегателство.

Специалисти от Регионалния исторически музей и представители на полицейското  управление в Благоевград са констатирали на място, че е направен изкоп с широчина 5 на 3 м. и дълбочина 1,30 м.

В изхвърляната от изкопа пръст наоколо са открити множество животински кости, най-вероятно от коне, железни останки от конструкция на колесница, на 100 метра западно от изкопа в храсталаците археолозите и полицаите са открили останки от колела на колесница( четири обръча), както и две главини от същата колесница.

Четириколката и е била използвана за погребението на знатна личност, каза археологът в музея Илия Кулов. Честа практика е иманярите да изпреварват археолозите. Причинита е, че те разполагат с  металотърсачи, уреди за качествено разкопаване на могилите, обясни Илия Кулов. Надгробните могили са най-застрашените паметници на културата, защото са най-лесни за
откриване. Съдбата на този паметник ще предреши специализирана комисия, която ще бъде сформирана в края на този месец, заключи Илия Кулов.

Откритите материали се намират в музея в Благоевград, съобщи говорителят на културния институт Силвия Домозетска.

Надгробната могила в местността "Чуката" край село Рилци датира от I- II век. Обявена е през 1962 година за паметник на културата, през 2008 година е регистрирана в Археологическата карта на България. Откритата колесница е първата, намерена в района на старото селище Скаптопара, и е изключително ценна находка.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Откриха ценен некропол от ХІV век в Сандански


Хераклея Синтика – градът на царете на древните македони
Снимка: temadaily.bg

Работници попаднаха на средновековен некропол в Сандански, датиращ от края на ХІV век, докато разкопавали с багер. Открити са 9 скелета по време изкопните дейности за разширението на гробищния парк, съобщава „Струма“.

При разкопките археолозите, ръководени от Антония Кочева, са открили 8 гроба. В единия е имало два скелета- на майка и дете. Находка е също сребърна монтета- венециански дукат, датирана от 1380 г.

В тазобедрената кост на един от скелетите е открит пирон, което е изключително интересна находка за времето си.

Това е втори открит средновековен некропол в Сандански. Първият е открит в района на църквата „Свети Георги Победеносец". Там има 7 погребения, които по дарове и находки са по-богати от сегашните. Освен монета преди години там са намерени бронзови украси и пръстен.

Откритите скелети си били на славяни [ що за терминология? Какви славяни в края на XIV век? Та нали средновековната българска народност се е формирала още през IX век... Правилният термин в случая трябва да е "българи", а не "славяни"]. Това доказва, че районът на Свети Врач, днешен Сандански, е било голямо и развито селище, въртяло търговия с Венеция.

https://novinite.bg/articles/56402

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Уникален кръст от VI век откриха археолози в Сандански


© снимка: Туристически иформационен център

Aрхеолозите в Сандански, начело с директора на Археологическия музей в курортния град - Владимир Петков, и Стефан Александров от  НАИМ -  София, откриха уникална археологическа находка по време на работите на терен като част от изпълнението на проект „Археологически парк Сандански.”

В изкопа, предвиден за построяване на отводнителен зид, в близост до Баптистерия /Кръщелната/ бе открит масивен бронзов кръст с височина 54 см., ширина 30 см. и дебелина 3 мм., завършващ в долния край с четвъртит шип, съобщават от Туристическия  иформационен център. Кръстът е бил набит в дървен прът, изграждайки жезъл, с който са започвали литийни шествия, начело с тогавашния епископ. Кръстът е оформен с окръжности по всички рамена и е подобен на рисуваните червени кръстове, открити при разкопки в други археологическите обекти.

Подобни рисувани кръстове са уникални по форма и са характерни за Солунския екзархат, който до VII век е бил под юрисдикцията на римския папа. Засега са откривани такива в град Солун и град Сердика /София/.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Хераклея Синтика – изгубеният древен град край Рупите


Археолозите и учените дълго търсели древния град Хераклея Синтика, докато през 2002 г. не открили, че се намира съвсем близо до Рупите

Античният град Хераклея Синтика е място, което заслужава да включите в списъка си с дестинации. Намира се на 2 км от местността Рупите, в подножието на угасналия вулкан Кожух. За разлика от много други древни сгради и градове, които са възстановени според представите на археолозите и историците, в Хераклея Синтика всичко е оригинал и ще го видите такова, каквото са го оставили древните му обитатели.Откритията само се укрепват и запечатват, нищо не се достроява и добавя. Това означава, че кракът ви може да стъпи на уличен камък на достолепната възраст от 2300 г. Можете да се разходите по улиците, по които са всеки ден са минавали древните синти (тракийско племе), римляни, елини, македонци, азиатци, че дори и келти. Хераклея Синтика е бил космополитен за времето си град, чиито обитатели са идвали от близки и далечни земи.

Когато градът е завладян от Филип Македонски [359-336 г.пр.Хр.], който назначава за негов управител любимия си син Александър Македонски [336-323 г.пр.Хр.]. От тази си позиция Александър прави първите си големи военни походи.

Според археолозите площта на града, който е скрит под възвишение, е около 10 кв.км. Представете си оживения център с прави улици, канализация, дюкяни на занаятчии, магазини, а в покрайнините – няколко крайградски вили и крепостни стени. Археолозите вече са разкрилиработилница за театрални маски и теракотени предмети – с всичките й нужни инструменти и калъпи (които можете да видите в историческия музей в Петрич).

За района на Хераклея Синтика пише още Омир в „Илиада“ и „Одисея“, самият град пък е споменат от редица древни автори. Основен проблем в археологията обаче е да се установи местоположението на древните градове. Мистерията се разплита през 2002 г., когато иманяри са хванати в крачка, докато опитват да отмъкнат плоча с надпис от 308 г. Оказва се, че плочата е съдържа послание на император Галерий към жителите на Хераклея Синтика. Допреди това учените са смятали, че останките край Рупите са от древния град Петра, в който са живели тракийското племе меди.

И така един изгубен град се появява отново, повече от 1400 години, след като е изоставен и забравен. Защо е напуснат от жителите си – все още е загадка.

Ако очаквате в Хераклея Синтика да видите нещо грандиозно като Помпей, ще трябва да почакате. Разкопаването на града е още в началната си фаза. На няколко места можете да надникнете какво е разкрито до момента, а ако на място работят археолози, те с радост ще ви разкажат интересни неща. Има и няколко информационни табели. Учените, които работят в Хераклея Синтика, смятат, че е много вероятно с разкопките да излязат цели запазени сгради, като античната Вила Армира край Ивайловград, например. Дали ще се случи, времето ще покаже.

Полезна информация: (актуална към януари 2014 г.) Към Хераклея Синтика води черен път встрани от храма на Ванга в местността Рупите, както и черен път, който тръгва от село Рупите. Пътят е в доста лошо състояние – по-добре изминете последните километър-два пеш или използвайте високопроходим автомобил. Бихте могли да се обадите в историческия музей в Петрич и да се поинтересувате дали можете да разгледате древния град с екскурзовод .

https://svetovnizagadki.com/izgubeniq-dreven-grad-krai-rupite/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Откриха 2 древни магазина в град Хераклея

Търговските обекти са работили между III и V век

Екип от български и американски археолози изследва и това лято античния град Хераклея Синтика. Те работиха на терен от 2 юни до 9 юли и се натъкнаха на интересни и ценни находки, пише вестник „Стандарт“ в днешния си брой. Разкрити бяха два магазина, търговските обекти са функционирали между 3 и 5 век след новата ера по време на римската епоха. Намират се в северната част на римския форум. В тях учените се натъкнали на нумизматика – много и различни монети, на архитектурни детайли. Намерени са мраморна и керамична украса, театрални маски, които най-вероятно са се е продавали в двата магазина. Търговските обекти са консервирани.
„Дейността ни се финансира основно от Американския научен център, който отпусна 50 000 долара. Ръководител на разкопките е доц. д-р Людмил Вагалински. До 2012 г. се трудехме през юли и август, но заради големите жеги вече работим основно през юни", заяви директорът на Градския исторически музей в Петрич Сотир Иванов. Откритите ценни находки са дадени за реставрация, след което ще бъдат изложени в залите на музея в южния град.
Античният град Хераклея Синтика се намира само на 1 километър от църквата на Ванга, в подножието на изгасналия вулкан Кожух. Някога е бил населяван от тракийското племе синти, за което споменават няколко древногръцки историци. Основан е около 300 г. пр. Христа от древномакедонския владетел Касандър. Специалистите попаднали и на гробове от раннохристиянски погребения. Открита е оброчна плоча с лика на богинята на възмездието Немезида, както и на различно въоръжение – стрели, оловни тежести за прашка. В музея се съхранява и монета с лика на римския император Флавий Маркиан.
„Навсякъде има поставени табели на български и английски език, които да ориентират туристите. Проблемът е, че и иманяри атакуват древното селище. Монтирали сме видеокамери в района. През деня сме осигурили и физическа охрана на античния град", каза още Сотир Иванов.

https://www.standartnews.com/regionalni/otkriha_2_magazina_v_antichniya_grad_herakleya_sintika-248110.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Археолози от 6 държави откриха селище на 8000 години до Благоевград

Обитавали са го най-ранните земеделци в Европа

Селище отпреди 8000 години откриха археолози край село Илинденци. Френско – български екип от учени и 12 студенти от Великобритания, САЩ, Канада, Пуерто Рико, Франция и България приключиха важен етап от археологическите разкопки на раннонеолитното селище в местността Масовец.
Експедицията се финансира от Фондация „Балканско наследство" и се организира от Нов български университет, Регионален исторически музей – Благоевград и община Струмяни. Ръководител на проекта е полякинята Малгожата Гребска – Кулова, която е омъжена в България и работи в благоевградския музей.

Древното селище дава познания за най-ранните земеделци в Европа, то е регистрирано през 1991 г. при теренни археологически обхождания, организирани от Югозападния университет "Неофит Рилски". Намерени са много керамични съдове и фигури от първата половина на шестото хилядолетие преди Христа до средния неолит. Раннонеолитното селище е обградено с ров от северната страна. Във вътрешното пространство е разкрита опожарена къща. Досега в нея е намерен голям съд (питос), пещ, глинени замазки и паднала стена. Намерени са много кремъчни сечива и накити - керамични мъниста, мъниста от мида и мрамор, гривни от мрамор, висулки от камък. Изследванията показват, че обитателите на това селище са се препитавали с пшеница и ечемик. „

„Това е едно световно училище по археология, записват се доброволци, а ние изнасяме лекции за раннонеолитната епоха, за първите прояви на земеделие в Европа, студентите усвояват практически методи и технологии в археологията. В тазгодишната експедиция намерихме големи керамични съдове, две фигурки на жени, скелет на дете, които тепърва ще изследваме," казва Малгожата Гребска-Кулова.

https://www.blitz.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Възстановяват къща на патриций в Никополис ад Нестум

Благоевград. Къща на римски патриций изследва екип археолози начело с професор Маргарита Ваклинова в древния град Никополис ад Нестум край Гърмен. Специалистите са на терен вече десетина дни и продължават да изследват югоизточния край на селището.

Там бяха открити преди време помещения на богата римска къща, те са разположени около квадратен двор, застлан с калдъръм. В центъра на двора има кладенец, а в него археолозите са намерили монети от II в. По-късно - в IV в., е построена колонадата, обграждаща двора отвсякъде. Къщата е разрушена от мощно земетресение в средата на V век. Сега обаче има всички възможности запазените колони да бъдат вдигнати на мястото им, да се направи възстановка на сградата.

„В тази сграда при предишните разкопки намерихме огромно количество монети, теглилки за монети, в същото време там са били разположени кухня, складови помещения. Ползвала се е и за лични, и за обществени нужди. Имала е огромно значение за нейните обитатели. Следващата седмица ще обявим каква работа сме свършили сега", каза проф. Ваклинова.

Тя и колегите й няма да успеят да приключат работата си по постройката тази година, тъй като не са отпуснати достатъчно средства. Учените ще са на терен до средата на октомври.

Никополис ад Нестум е построен от римския император Траян след покоряването на даките през 106 г. и присъединяването на Дакия към Римската империя.

https://www.standartnews.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Археолози откриха отоплително съоръжение в Сандански

Уникално отоплително съоръжение –зидана пещ с отводнителни канали, разкриха архелозите на терена на раннохриситянския Епископски комплекс от 5-6 век в Сандански. В момента там продължават и строително-реставрационните дейности по изграждането на Археологически парк, който в завършен вид ще покаже ансамбъл от три базилики от зората на ранното християнство. За находката разказват Надежда Василева и операторът Иван Терзиев в “Денят започва”.

В помещение близо до баптистерия на базиликата е разкрито съоръжението, което според археолзите е част от отоплителната система на ранно-християнския комплекс.

“В рамките на България нямаме такъв аналог досега откриван. Оказа се, че попадаме на една раннохристиянска пещ с казан, на 4 ъгъла има димотводи, градени от канализационни тръби и тука е ставало затоплянето за водата, която е била необходима при кръщението в баптистерия”, пояснява Владимир Петков – директор на Археологически музей, гр.Сандански.

В помещението със зиданата пещ е открита подова венецианска мозайка. Сред ценните находки са керамични керемиди с различна украса.

“Те са едни големи керамични керемиди с размери 40 на 80 сантиметра, украсяваниот производителите, които по този начин са
маркирали ателието, в което са произвеждани”, разказва Владимир Петков.

Продължават и проучванията на още едно ново помещение на площ от 50 квадратни метра. Това е южният параклис на ранно-християнския комплекс.

http://bnt.bg/part-of-show/arheolozi-otkriha-otoplitelno-sa-ora-zhenie-v-sandanski

[Hatshepsut]

Хераклея Синтика - Българският Помпей

В подножието на вулкана Кожух, на 2 километра източно от село Рупите, в местността около храма на прочутата баба Ванга и дори под него, лежи един от най-големите антични градове по долината на Струма, просъществувал повече от 1000 години. Това е Хераклея Синтика, славен древен град, кръстен на древногръцкия герой Херакъл, средище на търговци и занаятчии от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр.
Хераклея е известна на научния свят отдавна, описана в множество класически извори като голям античен център, създаден от тракийското племе синти. Самите гърци, от Омир насам, пишат за синтите. Определят ги като трако-пелазгийско племе. А за пелазгите древните елини твърдят че са най-древното население. Първо са пелазгите, после траките и след това идват гърците с последната вълна на миграции.
Много археолози са се опитвали да локализират древния полис през годините. Доскоро местонахождението на Хераклея Синтика беше спорно и често бе локализиран на юг от Беласица. Градът в подножието на Кожух е смятан за Петра, а до установяването на истината се стига малко случайно и съвсем сензационно.
През 2002 година е намерен камък с 24 реда текст, издаден от римската императорска канцелария. Артефактът е открит при опит на иманяр да го изнесе извън пределите на страната.
Латинският надпис от 308 година сл. Хр. по съвсем недвусмислен начин доказва, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика. Текстът касае официалното посещение на император Галерий в стратегически важния град и съдържа неговото обръщение към магистратите на града.
За първи път Хераклея се споменава от Тит Ливий (59 г.пр.н.е. – 17 г.от н.е.), който акцентира на местоположението й в племенните територии на синтите и посочва, че градът е бил завлядян от Филип V през 212 г.пр.н.е.
Синтите са интересни с това, че секат собствени монети. В средата е Херакъл, отгоре пише Хераклея, а отдолу Синтике, което означава, че те са имали развити търговски отношения. Градът се самоуправлява и повече от 1000 години има работещи градски институции, разказва археологът Сотир Иванов, директор на Историческия музей в Петрич.
В Хераклея Синтика са открити много признаци за висока култура на населението. Имало е занаятчии, произвеждали са ритуални статуетки, теракот. При разкопките е открита работилница за теракотени маски и фигури, предназначени за театър. Самите маски са намирани и преди, но археолозите дълго смятат, че са внос от Атина или Коринт, тъй като са изключителна изработка. Вече е сигурно, че това е работилницата, в която са се произвеждали, защото освен маските са намерени и калъпите им за производство.
При напредване на разкопките археолозите очакват да разкрият агора, амфитеатър, други по-малки площади, работилници и административни сгради. До момента вече има разкрити много стени и жилищни сгради, улици със стъпала, работилници и др. Голяма част от града по всяка вероятност се намира под манастирския комплекс "Св. Петка Българска".
По този повод кметът на община Петрич Вельо Илиев заяви, че общината вече е отделила бюджет за направата на специални самолетни снимки, които показват панорамно къде какво може да се открие. "Една такава снимка ще ни насочи къде е най-разумно да продължат разкопките, защото стени могат да излязат на няколко места, но когато покажеш на хората площад или храм, вече е нещо друго. Така се надяваме да подтикнем и държавата да инвестира повече средства в развитието на това място."
Така кметът отвърна и на отправените от археолози критики, че Петрич не развива добре уникалния потенциал на мястото. "Макар мястото да е държавна собственост, нашата община осигури един минимален бюджет да подпомогнем тези разкопки. Отделно осигурихме и хора, работещи по програмите за временна заетост", заяви Илиев.
В Хераклея Синтика археолозите виждат чудесна възможност за развитие на туризъм. Не случайно прочутата баба Ванга твърди, че местността под изгасналия преди милион години вулкан Кожух е специална и настоява нейният манастирски комплекс да бъде издигнат именно там. Сега комбинацията от култа към Ванга, древния град и вулкана, заедно с красивата природа създава неподозирани и уникални възможности за развитие на туризъм в региона. На територията на страната няма друга подобна комбинация, а когато се добави близоста на международен път, локацията на границата между две държави, мястото става уникално.

Вулканът Кожух е изгаснал преди близо милион години, но и до днес навсякъде из кратера му извират множество горещи минерални извори с температура 78 градуса и дебит 35л/сек. Минералната вода е с голямо съдържание на сяра и въглена киселина и не е подходяща за пиене, но е изключително полезна за провеждане на лечебни процедури и за производството на зелени водорасли. В района на село Дамяница се намира вулканичната скала „Левунска чука”, образувана при изригването на вулкана преди хиледи години.
В подножието на Кожуха, отново в месността „Рупите” има  база за развитие и внедряване на микроводорасли към Научно – производствената лаборатория по алгология при БАН.
Тук се намира и построената от баба Ванга през 1992 година църква „Св.Петка Българска”, която веднага се превръща в място за поклонение на хилядихора. В близост може да се види и къщата на Ванга. За мястото Ванга казала: „Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна."
Баба Ванга твърдяла, че там, където е кратерът, в древността е имало голям град, който бил погребан под огнената лава.
Подобно съчетание се среща рядко и не само в България и местността може да донесе много икономически и духовни позитиви за района.
До там можете да стигнете с кола, като докато се движите от гр. Сандански за Кулата, завиете вдясно при с. Ново Делчево по пътя за гр. Петрич и след като преминете по мост р. Струма се отклоните вляво по еднокилометров асфалтиран път. С автобуса отиващ за Петрич слизате при отклонението и краткото разстояние изминавате пеша. С влак пътувате до гара Генерал Тодоров (на нея спират и бързите влакове), пресичате р. Струма по двата моста, по които минава ж.п. линия за Петрич и не след дълго сте в Рупите.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=36731

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Ценна находка от 1-3 век откриха в Сандански (видео)

На ценна находка попаднаха археолозите в Сандански при разкопки на раннохристиянския Епископски комплекс от 5-6 век. Открита е голяма мраморна ръка, която държи плодове. Според археолозите тя е от древна статуя с предполагаема височина около 4 метра. Находка най-вероятно е от 1-3 век.

Античната находка е била вградена в южния зид. Археолозите се надяват да открият още детайли от древната статуя, за да установят на кого е била.

“Тепърва ще намерим аналози дали е на божество, антично или на вероятно някои от римските императори, които са давали помощи за изграждането на античния град – Партикополис. Периодът е 1-3 век. Най-вероятно тогава е станало строителството на императора – времето на Адриан. Това е около 120-та година, след новата ера”, коментира Владимир Петков, директор на Археологически музей – Сандански.

Открити са и други находки – статуи и плочи на гръко-римски божества, каза още археологът. Те ще бъдат показани в новите експозиции на Археологическия музей.

http://news.bnt.bg/bg/a/tsenna-nahodka-ot-1-3-vek-otkriha-v-sandanski-772391

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Археолози откриха уникална обществена сграда от ранния елинизъм

Наши археолози се натъкнаха на уникална и огромна обществена сграда от ранния елинизъм при изследването на античния град Хераклея Синтика. Новината съобщи ръководителят на екипа доц. д-р Людмил Вагалински, който е директор на Националния археологически институт с музей към БАН.

Той и колегите му започнали работа на терен на 26 август и бързо открили ъгъл на много голяма постройка. „Сградата е от ранно – елинистическата епоха, 4-3 век преди Христа. Тя буквално е от самото създаване на античния град. Намира се на 8 метра дълбочина. Тази година получихме по-малко средства от културното министерство и ще сме на терен само до 5 септември", обясни доц. д-р Людмил Вагалински.

Той увери, че с колегите му ще направят всичко по силите си, за да укрепят мястото, за да не бъде затрупано от срутили се горни пластове. На по-късен етап ще изготвят и специален проект, за да може не единствено да спасят обществената и мащабна сграда, а да я направят достъпна и видима за посетителите. „Градежът й е изключителен.

Тази находка за нас е голям успех, много малко са такива постройки от ранния елинизъм, открити в България. Затова ще е грях да я зарием и да я изоставим. Проблем е, че близо над нея минава пътя, но сме длъжни да я разкрием колкото е възможно и да я съхраним", каза още ръководителят на екипа на Хераклея Синтика.

Античният град Хераклея Синтика се намира само на 1 километър от църквата на Ванга, в подножието на изгасналия вулкан Кожух. Някога е бил населяван от тракийското племе синти, за което споменават няколко древногръцки историци.

Основан е около 300 г. пр. Христа от древномакедонския владетел Касандър. Посетителите тук се увеличават непрекъснато, това е един от най-посещаваните обекти в община Петрич. Целта е да се превърне в музей на открито.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/arheolozi_otkriha_unikalna_obshtestvena_sgrada_ot_ranniya_elinizam-298694.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Откриха антично НДК край храма на Ванга

Екип от учени, ръководен от доц. д-р Людмил Вагалински, се натъкна на уникални находки при изследването на античния град Хераклея Синтика край петричкото село Рупите, пише "Стандарт".

Защото рядко се случва да се открият две отлично запазени древни обществени сгради, които са строени през 700-800 години, само на броени метри една от друга. Подобно откритие в България няма. Учените се надяват да има още такива находки. И са убедени, че древното селище ще се превърне във втори Ефес.

"В момента продължаваме с разкриването на римската градска базилика - съдебна и търговска палата, както и своеобразно антично НДК - място за културни събития. Хората са се събирали да общуват чрез изкуството. Сградата е от 3-и век след Христа и е с височина 5 метра. Северната стена е отлично запазена, дава ни много достоверна картина за онова време. Строена е от камък и тухла - този градеж се нарича смесен [opus mixtum]. Тухлите са през цялата дебелина на стената, това прави много здрава постройката", разказва доц. д-р Людмил Вагалински.

Археолозите изследват от 2007 г. древния град Хераклея Синтика, който е един от малкото сигурно локализирани големи антични центрове край Средна Струма. С това се слага и край на стогодишен спор къде е този град. Оцелял е в продължение на 800 години, като за това време е установено, че е опожаряван поне 4 пъти. Археолозите откриват цели късове от търговските помещения, затова те правят заключението, че след 383 г. населеното място е станало жертва на силно земетресение. И започва постепенно да запада.

Античният град Хераклея Синтика се намира само на 1 километър от църквата на Ванга, в подножието на изгасналия вулкан Кожух. Основан е около 300 г. пр. Христа от древномакедонския владетел Касандър.

Людмил Вагалински вярва, че някъде около връх Кожух се намира античният театър на Хераклея Синтика. Който е възможно да не отстъпва по нищо на античния театър на Филипопол в Пловдив. Археологът се надява, че ще се намерят пари, за да продължат археологическите разкопки.

http://m.novini.bg/news.php?id=361568