Археологически находки въ Благоевградска область

[Hatshepsut]

Стартираха теренни археологически проучвания в град Мелник

[Hatshepsut]

АРХЕОЛОЗИ ИЗСЛЕДВАТ УНИКАЛНО ТРАКИЙСКО СЕЛИЩЕ КРАЙ ИЛИНДЕНЦИ

За втора година екип от археолози изследва интересен исторически обект край село Илинденци, община Струмяни. Районът тук е забележителен не само със своите скални образувания и красив пейзаж, но и с уникалното си културно-историческо наследство. Учените работят в местността Занданите, която е близо до извора „Лековитата вода”.

„През 2017 г. установихме на това място иманярски посегателства, които бяха унищожили голяма част от обекта с варварското си отношение. Имаше издълбана огромна дупка. А тук има сериозни находки за времето на траките от 9-8 век преди Христа. Това е истинско богатство и за местните хора, и за цялата община Струмяни. Затова решихме да направим всичко възможно да съхраним тази уникална находка и да я спасим от иманярите, за да може да привлича туристи в района”, сподели д-р Георги Иванов от Националния археологически музей с музей при БАН, който ръководи разкопките.

През юли миналата година за първи път са проведени археологически разкопки. Сега дейността на експертите е финансирана от Министерството на културата. Те се стремят да разберат значението на паметника, да го проучат и съхранят за местната общност и бъдещите посетители.

Установена е частично запазена основа на тераса или платформа, преграждаща затворено пространство. Върху тази платформа и върху подовото ниво на древното обитаване е била нанесена внимателно замазка. През по-ранен етап на мястото е имало солидно изградени огнища, те са се намирали до скалните ниши. От състоянието им е видно, че в тях дълго време е горял огън. Пред тях пък са направени ями за пепелта, а диаметърът им достига до метър и половина.

Намерените керамични предмети са характерни за началото на желязната епоха. Подобни съдове са откривани в селищните могили в долината на Долна Струма – Кастанас и Асирос, до древната Троя в Мала Азия. Две находки – стрела и игла от кост, са интересни с това, че повтарят много разпространени типове от метал.

Най-долният пласт, до който достигат археолозите, може да бъде датиран от втория етап на ранната бронзова епоха – в една от дълбоките иманярски дупки разкрили фрагменти от керамичен съд. Подобни съдове се откриват в археологическите обекти по долните течения на Струма и Места, о-в Тасос, както и в Момчилград.

„Целта ни е  да разкрием нещо много по-ценно – как са живели тогавашните обитатели на това място и какви са били вярванията им. Така ще покажем на местната общност миналото й, а с тази интересна информация ще се привличат туристи”, твърди археологът д-р Георги Иванов.

https://toppresa.com/

[Hatshepsut]

Никополис ад Нестум: впечатляващи антични останки от римски град на победата

Никополис ад Нестум е римски град, основан от император Траян през 106 година. Наречен е така заради победата му над даките – Никополис значи „Град на победата“, а Нестум е старото име на река Места. Останките от античния град могат да се видят край село Гърмен. Под някои къщи от селото също има старинни останки.

Никополис ад Нестум

Успях да разгледам руините от античния град в началото на февруари. И преди бях минавала покрай тях на път за Лещен и Ковачевица, но тогава беше затворено и ги зърнах набързо само пътьом. Радвам се, че при второто ми посещение в района на град Гоце Делчев разгледах Никополис ад Нестум подробно. Обектът беше отворен за посещения и имах достатъчно време на разположение да обиколя всичко интересно.

Къде се намира и как се стига до Никополис ад Нестум

Археологическият обект Никополис ад Нестум се намира до село Гърмен, на около 7 километра североизточно от град Гоце Делчев и на около 50 километра югоизточно от Банско. До обекта се стига с кола. Разстоянието от град Гоце Делчев до мястото се взема с кола за по-малко от 10 минути, а от Банско за около 45 минути.

Стените на римския град

Обектът е разположен на обширна площ. Там могат да се видят масивни крепостни стени, на места – реставрирани, останки от аристократична вила, късноантична баня, сгради. Изграден е посетителски център. Билетът за посещение струва символичните 2 лв.

С какво е интересен Никополис ад Нестум

Археологически проучвания на терена са правени през 80-те години на миналия век, които след това са били преустановени, за да се продължат отново през 2007 година и след това.

Разходка покрай крепостните стени

Никополис ад Нестум е измежду малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от римския период по нашите земи. Както по-горе споменах, основан е от римския император Траян, който е титулуван като един от т.нар. „петима добри императори“, чието управление се отличавало със стабилност и най-голям разцвет на Римската империя.

Останки от кула

Император Траян основава града през 106 година в чест на победата му над даките, които спадат към групата на тракийските народи. В превод името на града означава „Град на победата, разположен при Нестос“, а Нестос е античното име на протичащата наблизо река Места. Градът е построен върху по-старо тракийско селище.

След основаването си, градът постига икономически, политически и културен разцвет в периода 2ри – 6ти век. В края на 6-ти век е разрушен по време на аваро-славянското нашествие. Възстановен е през 10ти век, като тогава носи името Никопол. През 13-ти век Никопол е унищожен от кръстоносци. През турското робство в района е имало селище с името Неврокоп, което е турската форма на гръцкото Никополис. През годините селището се измества с няколко километра на запад и предшества днешния град Гоце Делчев.

След Освобождението на България през 1878 г. Неврокоп остава в рамките на Османската империя. Неврокоп е освободен без битка по време на Балканската война на 19 октомври 1912 година, а първият кмет на града е поетът Пейо Яворов.

Останки от римска аристократична вила

Най-впечатляващи в рамките на днешния културно-исторически обект Никополис ад Нестум са останките от римска аристократична вила, късноантична баня и най-вече – масивните крепостни стени. На места стените са претърпели реставрация, но голяма част от тях са автентични.

Никополис ад Нестум: останки от късноантична баня

Да отбележа, че в рамките на днешна България има останки от още един римски град с името Никополис – това е Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп. Той също е построен от император Траян и името му означава „Град на победата при Истер (Дунав)“.

Нашето посещение

Както по-горе споменах, ние посетихме Никополис ад Нестум в началото на февруари. Беше още зима, но случихме на хубаво време – слънчево и без вятър.

Никополис ад Нестум за мен се оказа огромен обект, много добре направен, разположен на невероятно красиво място – Гоцеделчевската котловина с гледки към Пирин и Родопите. За съжаление, информационните табла в обекта са в оскъдица. Вървиш и само се чудиш какво всъщност виждаш.

Крепостни стени: стари и реставрирани

В билета има включена беседа, но те огрява само ако и двамата служителя са на линия в обекта. При нашето посещение беше само едно момиче, другото закъснявало. Та това момиче там не смееше да остави без надзор ТИЦа (с основание) и не дойде да ни разкаже дори накратко за мястото. Много жалко! Това, за съжаление, не е изолиран проблем на местата за посещение в България.

Никополис ад Нестум: автентични останки

Все пак, ако трябва съвсем лаконично да опиша туристическия обект Никополис ад Нестум, ще кажа – мащаб, гледки и впечатляващи останки от римско време.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

НОВИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В ОБЩИНА САНДАНСКИ

[Hatshepsut]

Каменна оброчна плочка на Тракийския конник откриха днес в античен град Хераклея Синтика

Каменна оброчна плочка на Тракийския конник откриха днес в античен град Хераклея Синтика. За първи път намираме толкова добре изработена оброчна плочка, тя е с много висок релеф, почти ажурен, каза доц. д-р Людмил Вагалински, ръководител на разкопките.

Досега са откривани релефи на Тракийския конник, но само на теракоти. Екипът от археолози се опитва да намери останалите части от плочката, тъй като тя не е цяла.

Преди няколко дни са намерени друга теракота от същия период, монети, костни игли и една оброчна плочка на Артемида, което показва, че траките постепенно успяват да се наложат в града, каза още доц. Вагалински.

В момента екипът довършва разкриването на римската сграда, която беше открита през май тази година. Сградата е била обществена, с две помещения и много широк вход. Плочката, която е намерена днес, е била до един от зидовете на сградата, допълни още той.

Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България. Руините му са разположени в землището на село Рупите, община Петрич. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/497336-kamenna-obrochna-plochka-na-trakiyskiya-konnik-otkriha-dnes-v-antichen-grad-hera

[Hatshepsut]

Крепостта на три планини при гр. Якоруда

През месеците септември – октомври се проведоха поредните археологически проучвания на крепостта „Калята” при гр. Якоруда. Разположена на стратегическо място, върху един от последните склонове на Западни Родопи, от нея се открива поглед към върховете на Рила и Пирин планина, а в подножието – към равнината по поречието на река Места.

Проучванията се провеждат от Националния исторически музей, под ръководството на гл. ас. д-р Мариела Инкова, Цветана Комитова и Пламен Дойчев от НАИМ. Установен е планът на крепостта, заемаща площ около 4,5 дка, както и нейната функция на укрепено селище за местното население, обитавало долината на реката и прилежащите планински склонове. Най-вероятно била изградена в края на V в. по време на варварските нашествия. Разположена върху стръмен и трудно достъпен терен, крепостната стена е дебела само 1,00 м, което обитателите на крепостта са сметнали за достатъчно за тяхната защита. Градежът и планът на крепостта са косвено свидетелство за предстояща опасност. Градена на бързо с некачествен, ронещ се хоросан, без подравняване на скалната основа и без контрафорси, само с две вътрешни кули, една при портата и втора от север, нейните зидове често се срутвали, поради денивелацията на терена, а вероятно и при земетресения. Установени са няколко строителни поправки и допълнително укрепване. Вероятно през VI в. била изградена протейхизма, а върху срутеното трасе на южната крепостна стена била надзидана втора, този път, обаче снабдена с контрафорси.

Укрепеното пространство било плътно застроено с няколко големи къщи, всяка с площ над 300 кв. м, а между тях и крепостните стени имало и по-малки помещения. Еднаквата им ориентация по линията югоизток – северозапад, стандартните размери на проходите – „улици”, достигащи едва 1,20 м сочат предварителна планировка и регулация. При основите сградите са каменни, фундирани върху скала, а във височина с паянтов градеж, но със стъклени прозорци и керемиден покрив. Приземието имало стопански функции, където най-често се съхранявали, вградените в скалния терен, питоси за зърнени продукти. Някои от тях били с диаметри по-големи от входовете на помещенията, поради което най-вероятно са били доставяни още по време на градежа. Някои от големите съдове с чучур и дръжки, вероятно съхранявали различни течности. Вторият етаж бил жилищен и до него се стигало по каменни вътрешни или външни стълби. Изглежда, установена практика било в стените да има вградени малки долапи за различни вещи. Само в редки случаи приземията били старателно нивелирани и настлани с тухли. Вероятно, такива били използвани и на горния етаж, върху дъсчения под. Отоплението било с преносими глинени жарници. Останките от овъглена дървесина свидетелстват за използвания в интериора дървен материал и инвентар. Най-често, изработен от бял бор, но също от дъб, клен и ясен.

Сред инвентара на една от къщите бяха открити тухли с врязани в курсив на гръцки букви „ZUME”, интерпретирани  като местен тракийски топоним. Едно от малкото, достигнали до нас, археологически свидетелства за наименованието на местността или може би името на укрепеното селище.

Вероятно по време на аваро-славянското нашествие през 70-те години на VI в. крепостта била опожарена. Празните питоси, откритият скромен битов инвентар подсказват, по-скоро организирано напускане на укреплението. Намерените върху ходовите нива и в насипите върхове на копия, обкови и дръжки за дървени щитове, върхове на стрели, все пак, сочат за, оказан от защитниците на крепостта, отпор срещу нашествениците.

Дълго време опожарените останки останали необитаеми и едва най-рано в края на Х – ХI в. животът тук бил възобновен. Новите обитатели се възползвали от запазените руини – на места надзиждали стените на късноантичните къщи, а на други – градили, без да търсят здрава основа – върху старите насипи. Останките от техните жилища почти не са запазени, което подсказва, че във височина са били паянтови. Липсват и керемиди, което сочи, че покривите били от нетраен материал. Въпреки това, най-горният културен пласт съдържа редица артефакти, свидетелстващи за бита и практикуваните през средновековието занаяти като дървообработка, животновъдство и за отглежданите житни култури. Една колективна находка от култови предмети, сред които два реликварни кръста с изображения на близначните светци св. Георги и св. Власий, св. Никола и св. Димитър, един църковен,и още 3 нагръдни кръста, скрити вероятно в глинен съд със семена от ръж, подсказват ценните за населението вещи.Животът тук продължил през целия XII в. и някъде в средата на XIII в. последвало повторно опожаряване, след което крепостта била изоставена завинаги.

Финансирането на проучвания през 2023 г. бе от Министерство на културата, Национален исторически музей в лицето на доц. д-р Бони Петрунова и община Якоруда.

гл. ас. д-р Мариела Инкова

https://historymuseum.org/yakoruda-23-11/





Крепостта на три планини I The fortress of a three mountains

[Hatshepsut]

Този стръмен връх е бил тракийско светилище

“В последствие, по време на варварските нашествия през IV, V век, VI  век, когато населението се качило високо в планините, в търсене на естествено защитени места,  този хълм е бил особено популярен и подходящ". Това сподели в предаването "Туризмът на Фокус" с Ася Александрова, археологът д-р Мариела Инкова от НИМ.

Историческите сведения дават основание Якоруда да се причисли към списъка на забележителните старини селища в България. Крепостта Калята доказва това.

А какво показват проучванията на крепостта Калята – настоящите, миналите, в кой период е построена, д-р Инкова?

"Крепостта, според данните от нашите проучвания, най-рано е построена може би към края на V век и особено силно присъствие има през VI век някъде до средата на 70-те години на VI век, когато е опожарена при поредното славяно-аварско нашествие. Според историческите извори, през 70-те години на VI век, е засвидетелствано нахлуване на славяни и на авари по Места и по Струма, когато те опожаряват редица крепости по пътя си надолу към Егейско море и към Солун, включително и големия градски център Никополис ад Нестум също е бил опожарен, в чийто хинтерланд, в чиито околности попада и крепостта Калята".

На каква площ се простира тя и какво е било всъщност нейното предназначение?

"Тя попада на един сравнително висок връх на 1041 метра надморска височина. Той е  доста стръмен и укрепеното пространство обхваща площ около 4,5 дка. Това място обаче преди това най-вероятно е имало тракийско селище или тракийско светилище, защото в хода на разкопките ние намираме редица артефакти, които са свързани, които датират от периода да III-II век пр. Хр., и особено така наречената култова керамика тип "Цепина", която е с особен тип украса и е характерна за така наречените сакрални съдове, с които са се извършили различни свещенодействия. Най-вероятно на това място е имало светилище и в последствие, по време на варварските нашествия през IV, V век, VI  век, населението се качва високо в планините, т.е. търси естествено защитени места, и затова този хълм е бил особено популярен и подходящ. Затова пък и стените са много тънки – те достигат едва 1 м, но за населението това е било напълно достатъчно. Има обаче редица следи от фортификацията, не само тънката стена, ами и хоросана, който е доста некачествен, рони се. Самата стена, крепостната система, няма допълнителни елементи от фортификацията, като кули например. Досега е известна само една кула, вероятно е имала и втора кула – те са по-скоро вътрешни кули. Липсват и контрафорси. Затова и част от стените ние констатираме разрушаване, падане поради стръмните склонове, вероятно и поради земетресение. И местното население се опитвало да укрепи наново и наново своята крепост, като този път върху падналите стени и то е надзиждало, строяло е по-дебели стени, които вече е укрепвало с контрафорси. И може би някъде в началото на VI век укрепено пространство е разширено с изграждане от южната страна на една протеихизма, т.е. това е една допълнителна крепостна стена, която върви успоредно на основната стена, но разстоянието между тях е много тясно, така че врагът, който се опитва да превземе крепостта, трябва да мине през това тясно пространство, и това е едно допълнително усложняване за превземането на крепостта".

Преди време при поредната ви експедиция при крепостта Калята вие откривате 6 метални кръсти от медна сплав от края на средновековната българска държава или? Какво не знаем всъщност за тези кръстове?

"Всъщност тези са не е от края на средновековната българска държава, по-скоро от византийския период, т.е. когато България е под византийска власт. Те датират XI-XII век, намерени са с монети на Мануил Комнин и това, което е интересно, че два от кръстовете са реликварни, с изображение на св. Георги единият от едната страна на кръста, те са двустранни, а от другата св. Власий, които според фолклористите, това са етнолозите, това са близначни светци, които закрилят населението, което се занимава със земеделска дейност. Същото важи и за другия кръст: там са св. Димитър и св. Никола, т.е. те са близначни, защото са покровители на една и съща дейност, т.е. на земеделието. И вътре в хода на консервацията бяха открити различни конци от текстил, т.е. от дрехата на светеца се предполага за вярващия, оцветени в най-различни цветове: във виолетово, в розово, в синьо. Т.е. вярващите са смятали, че носейки тези кръстове, те ги предпазват от различни болести, злополуки и т.е. Но интересното е, че те са открити сред фрагменти от ръж, явно са били поставени в гърне, в което имало ръж, и сред тях също така имаше и църковен кръст от украсата на църквата. Т.е. може би населението е знаело за някаква предстояща опасност и е събрало набързо от тези ценни вещи".

Вие спомняте ли си първия артефакт, който открихте когато започнахте да изследвате Якоруда, и по-скоро крепостта Калята?

"Той беше доста късен – една мозайка, която по-скоро се употребява за баня някъде от XVII век и досега нямам обяснение какво прави тази, това е като някаква мазилка на сграда, и нямам обяснение какво търси толкова високо в планината. Та, това беше първата находка.

https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Tozi-strumen-vruh-e-bil-trakiisko-svetilishte-1936989

[Hatshepsut]

Учени откриха 124 находки от камък, керамика и метал по време на археологически разкопки на църквата „Света Богородица“ в Мелник


Фрагменти от стенописи от XIII – XIV в., открити през 2023 г.

Учени откриха 124 находки от камък, керамика и метал по време на археологическите разкопки на църквата „Света Богородица“ в исторически квартал Армения на град Мелник. Те се проведоха за втори пореден сезон през 2023 г. с финансовата подкрепа на арх. Пламен Мирянов и Община Сандански, съобщават от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН).

Ръководител на проучването е гл. ас. д-р Методи Златков от Национален археологически институт с музей при БАН, а консултант – проф. д.и.н. Виолета Нешева. В екипа участваха д-р Мария Пашова от Регионален исторически музей - Благоевград и Елисавета Иванова от Археологически музей - Сандански. Реставрацията на движимите паметници се извършва в лабораторията на НАИМ-БАН от Ренета Караманова (стенописите и каменните находки) и гл. ас. д-р Петя Пенкова (металните находки).

Сред находките се открояват две. Първата е втори фрагмент от средновековния надпис от XIII – XIV в., част от който се откри в предходния сезон. Най-вероятно това е строителният надпис на първия период на църква. Втората находка е част от мраморна релефна плоча от XVIII – началото на XIX в., на която е изобразен серафим (четирикрил ангел), разказват от екипа.

„Проучваната църква има два основни етапа на застрояване. Първият е от ΧΙΙΙ – ΧIV в., а вторият – от средата на XIX в. През 2023 г. усилията се съсредоточиха в два сектора. В първия се разкри участък от пода на възрожденския етап на църквата. Под него се проучи апсидата на храма от XIII – XIV в. Установи се, че в този период по-раната църква е била едноапсидна с обща дължина от 17,35 м. Тя е вкопана в по-ранен средновековен пласт. Проучването му през следващите сезони ще прецизира времето, в което храмът е издигнат първоначално. Във втория сектор реставратори работиха върху вдигането на пласт със стенописи от XIII – XIV в. Въпреки тяхната силна раздробеност се възстановиха редица образи“, казват от НАИМ-БАН.

По думите им разкопките на църквата „Света Богородица“ дават много нови научни данни и възможност за експониране и включване в туристически маршрут на един важен и интересен паметник за историята на Мелник. Обектът е включен с постер във временната изложба „Българска археология през 2023 г.“, която се откри на 15 февруари 2024 г. в Националния археологически институт с музей при БАН. Плочата с изображението на ангела и част от стенописите ще бъде изложен в експозицията на НАИМ – БАН до 26.05.2024 г., допълват от екипа на музея.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/624843-ucheni-otkriha-124-nahodki-ot-kamak-keramika-i-metal-po-vreme-na-arheologichesk

[Hatshepsut]

Голяма мраморна статуя откриха археолози в античния град Хераклея Синтика край Петрич

Голяма мраморна статуя, чиято височина е над човешки ръст, откриха археолозите при проучвания в античния град Хераклея Синтика край Петрич, съобщи пред медиите ръководителят на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински. Статуята е на божество и е много добре запазена, допълни той.

Проф. Вагалински посочи, че находката е открита в подземния канал на града Клоака Максима и учените не са очаквали да намерят нещо там.

В този район, където е големият канал, основната ми грижа е как да запазим античните градежи, които сме разкрили преди шест години, посочи той. По думите  на проф. Вагалински този участък е частен и общината не може да проведе трайна консервация и реставрация като в общинския парцел. Тези строежи и стени, които са частен имот, ерозират. Именно поради тази причина са решили да отворят решетките на канала, които са сложили за безопасност и да проверят какво е състоянието му. Почиствайки много внимателно, за да установим какво е състоянието на стените, се видя мрамор, разказа проф. Вагалински. След като са продължили с почистването, започнала да се очертава и статуята.

В момента се работи по пълното разкриване на фигурата. След това тя ще бъде извадена и занесена в Историческия музей в Петрич, каза ръководителят на разкопките. Проф. Людмил Вагалински обясни, че най-вероятно тогавашните жители на Хераклея Синтика са прибрали статуята в канала, защото тя е била подпряна до стената. Този сезон разкопките е античния град ще продължат между три и четири месеца, посочи още той.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-blagoevgrad/702619-golyama-mramorna-statuya-otkriha-arheolozi-v-antichniya-grad-herakleya-sintika-k

[Hatshepsut]

Откриха уникални средновековни стенописи в Мелник

Великолепни средновековни стенописи откриха археолози при разкопките на храма „Света Богородица Животворен източник“ в историческия квартал „Армения“ на град Мелник.

Черквите са две – под възрожденската от XIX век има по-стара, от XIII – XIV век – и именно при нейното проучване археолозите са се натъкнали на фрагменти от майсторски изработени стенописи, съобщават Archaeologia Bulgarica в своя Фейсбук профил.

Изпод пръстта се показва ликът на Исус Христос със затворени очи – вероятно част от сцена с разпятие според реставраторката Ренета Караманова (НАИМ-БАН).

„Тук сме вече трети пореден сезон, проучването е по проект на Националния археологически институт с музей при БАН в партньорство с Археологически музей – Сандански и РИМ – Благоевград, с финансовата подкрепа на МК. Освен стенописите сме открили над 200 находки от камък, керамика и метал“, коментира ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Методи Златков (НАИМ-БАН).

Сред находките се открояват два фрагмента от надпис от XIII – XIV в. и частично запазена мраморна релефна плоча от XVIII – началото на XIX в., които скоро ще ви покажем тук.

Част от откритията са и вече реставрираните от Ренета Караманова (НАИМ-БАН) образи на светци, красили някога по-стария едноапсиден храм от XIII – XIV в. с обща дължина от 17,35 м. Тази средновековна черква съществува до XVII – XVIII в., а около нея се развива некропол – и някои от надгробните паметници са били вграждани по-нататък в стените на по-късния възрожденския храм „Света Богородица Животворен източник“, чиято обща дължина е 32,60 м.

По-голямата част от зидовете му  са запазени на височина от около 2 м, но от юг има и 6-метрова стена. Сред най-интересните находки оттам е показаната тук частично запазена мраморна релефна плоча от XVIII – началото на XIX в., на която е изобразен четирикрил ангел (обр. 3).

Обектът е близо до пешеходната пътека към Роженския манастир, така че този важен и интересен паметник за историята на Мелник със сигурност ще привлича все повече туристи.

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/865298

[Hatshepsut]

Археолозите откриха втора статуя в Хераклея Синтика

Българските археолози откриха втора статуя в големия канал на Хераклея Синтика. Буквално към 11 ч. днес археолозите от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) се натъкнаха на още една мраморна скулптура близо до мястото в канала, където беше открито почти цялостно запазено изображение на властник, представен като бог Хермес.

Това съобщиха археолозите в сайта Archaeologia Bulgarica.

Припомняме, че статуята, която откриха в Хераклея Синтика археолозите през лятото се намира в и може да бъде разгледана в Историческия музей в Петрич.

https://faktor.bg/bg/articles/arheolozite-otkriha-vtora-statuya-v-herakleya-sintika



Археолози откриха втора статуя в Хераклея Синтика

Българските археолози откриха втора статуя в големия канал на Хераклея Синтика. Буквално към 11 ч. днес археолозите от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) се натъкнаха на още една мраморна скулптура близо.

Тя се намира близо до мястото в канала, където беше открито почти цялостно запазено изображение на властник, представен като бог Хермес. Това съобщиха археолозите от Archaeologia Bulgarica. Припомняме, че статуята, която откриха в Хераклея Синтика археолозите през лятото, се намира в и може да бъде разгледана в Историческия музей в Петрич.

„Трябва да гледаме на тях като на комплект. Неслучайно са запазени и поставени един срещу друг, има връзка, която тепърва трябва да разнищим”, коментира проф. Людмил Вагалински, ръководител на археологическия обект.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Намерената глава в Хераклея Синтика е на втората статуя, поета е от реставраторите

Намерената глава в Хераклея Синтика е на втората статуя, поета е от реставраторите

Глава на статуя излезе при разкопките в Големия канал на Хераклея Синтика малко преди 12 ч. днес.
Главата принадлежи на статуята открита в петък-20 септември. Към 14 ч. главата бе транспортирана към музея в Петрич, за да я поемат реставраторите. Уникално бе това лято, каза проф. Вагалински по повод откритите две статуи, предаде БГНЕС.

Главата е положена в противоположния на статуята край на канала, наречен клоака максима. Положена е така, че да гледа към откритата в петък статуя без глава. Това едва ли е случайно, каза археологът.

По-рано днес археолозите започнаха да разкриват сграда с подова мозайка в Хераклея Синтика. „За пръв път, откакто проучваме града, се натъкваме на мозаечен под – коментира ръководителят на екипа проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Не е жилище, а обществена римска сграда, разположена в североизточния ъгъл на форума. Възможно е да се окаже храм. Наблизо миналата година открихме голяма оброчна плочка на Тракийския конник. Но още е рано да твърдим със сигурност какво е било предназначението на сградата, посочи още проф. Вагалински.

БГНЕС припомня, че българските археолози от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН), откриха втора статуя в големия канал на Хераклея Синтика край град Петрич на 20 септември.

Втората статуя, но без глава бе открита на входа на Клоака максима, но този път отдясно - за разлика от тази, открита в началото на месец юли, която бе до лявата стена на канала.

Втората статуя също е на гол мъж, но лежащ по очи, има наметка на лявото рамо.

„Статуята е от същия период като предходната - от началото на новата ера, с наметало е, но на този етап стига толкова”, каза пред БГНЕС проф. Вагалински.

Според него статуята е на обществено значима личност.

БГНЕС припомня още, че статуята, която откриха в Хераклея Синтика археолозите през лятото се намира в Историческия музей в Петрич, където може да бъде разгледана от посетителите. Предполага се, че статуята е на владетел, живял в началото на новата ера, но все още не се знае кой е изобразен на нея. / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/namerenata-glava-v-herakleq-sintika-e-na-vtorata-statuq-poeta-e-ot-restavratorite

[Hatshepsut]

Археолозите направиха ново изключително откритие в Хераклея Синтика

"Започна разкриването на сграда с подова мозайка в Хераклея Синтика, предаде БГНЕС. „За пръв път, откакто проучваме града, се натъкваме на мозаечен под – коментира ръководителят на екипа проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).
Не е жилище, а обществена римска сграда, разположена в североизточния ъгъл на форума. Възможно е да се окаже храм. Наблизо миналата година открихме голяма оброчна плочка на Тракийския конник. Но още е рано да твърдим със сигурност какво е било предназначението на сградата, посочи още проф. Вагалински.
Българските археолози от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН), откриха втора статуя в големия канал на Хераклея Синтика край град Петрич на 20 септември.

Втората статуя, но без глава бе открита на входа на Клоака максима, но този път отдясно - за разлика от тази, открита в началото на месец юли, която бе до лявата стена на канала.

Втората статуя също е на гол мъж, но лежащ по очи, има наметка на лявото рамо.
„Статуята е от същия период като предходната - от началото на новата ера, с наметало е, но на този етап стига толкова”, каза пред БГНЕС проф. Вагалински.

Според него статуята е на обществено значима личност.
Статуята, която откриха в Хераклея Синтика археолозите през лятото се намира в Историческия музей в Петрич, където може да бъде разгледана от посетителите. Предполага се, че статуята е на владетел, живял в началото на новата ера, но все още не се знае кой е изобразен на нея.

https://www.marica.bg/balgariq/obshtestvo/arheolozite-napraviha-novo-izklyuchitelno-otkritie-v-herakleq-sintika

[Hatshepsut]

Археолози откриха майсторски стенописи на седем века в Мелник

Археолози откриха великолепни стенописи на около 700 г. в Мелник, съобщава bTV.

Гл. ас. д-р Методи Златков от Националния археологически институт с музей при БАН обясни, че на мястото има два големи храма - един от Средновековието и един от Възраждането.

"Този от Средновековието е строен в края на XIII и началото на XIV век и от разрушените стенописи, които са останали от него, ние успяваме да вдигнем по-големи парчета, които показват изключителното майсторство на хората, които са ги направили", посочи той.

Откритите стенописи са били под земята над два века.

"Новата църква, която ги покрива отгоре, е строена в средата на XIX век, а те преди това са били погребани там", поясни д-р Златков.

Той заяви, че откритите стенописи не са важни само за науката, а имат и художествена стойност.

Причината е, че те са изключително високо качество. Въпреки лошото състояние на тези фрагменти, ние успяваме да сглобим големи части от тях, отбеляза д-р Златков.

Към момента по тях работи реставратор в лабораторията на Националния археологически институт с музей при БАН.

За първи път части от тях ще могат да бъдат видени в годишната изложба Българска археология през февруари в Националния археологически институт с музей.

https://news.bg/society/arheolozi-otkriha-maystorski-stenopisi-na-sedem-veka-v-melnik.html

[Hatshepsut]

За откритите статуи в древния град Хераклея Синтика – разказва проф. Вагалински

[Hatshepsut]

Реставрират двете статуи, открити при разкопки в Хераклея Синтика


Проф. Людмил Вагалински изнася лекция в Музея на Петрич за едната от двете открити статуи

Реставрират двете статуи, открити при разкопки в Хераклея Синтика, съобщи за БТА Магдалена Шимова - експерт "Връзки с обществеността" в Градски исторически музей - Петрич.

За първи път, посетителите на музея ще имат възможност да наблюдават на живо процеса на реставрация на първата открита статуя. Те могат да станат свидетели как реставраторът Китан Китанов почиства скулптурата, за да я покаже в нейния истински вид.

Реставрацията на втората статуя ще продължи по-дълго. Тя все още не е изложена за посетителите в петричкия музей. Очаква се скулптурата да бъде преместена в София, за да се обработи пукнатината на бедрото. Също така главата ще се прикрепи към скулптурата, така че тя да бъде едно цяло.

Напомняме, че първата скулптура беше намерена при разкопки, ръководени от екипа на професор д-р Людмил Вагалински през лятото. Втората статуя беше намерена без глава в източната част на канала на античния град "Хераклея Синтика" на 20-ти септември тази година. Няколко дни по-късно учените откриха и главата на скулптурата.

Двете статуи са мраморни и с ръст от близо два метра.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/national-news/757307-restavrirat-dvete-statui-otkriti-pri-razkopki-v-herakleya-sintika