Български Националистически Форумъ

Найпидо (на бирмански: နေပြည်တော်, правопис по американската система BGN: Naypyidaw) е столица на Мианмар от 6 ноември 2005 г., което официално е обявено от военната хунта през март 2006 г. По неизвестни причини военното ръководство премества министерствата и ведомствата тук от бившата столица Янгон. Населението му е около 924 608 души. Градът е построен по план в периода 2002 – 2012 г. Забележими са пропорциите на големия град и сравнително малкото му население.

Етимология

Найпидо на бирмански означава „над краля“ и често се превежда като „кралска столица“, „седалище на краля“ или „жилище на краля“. Традиционно думата се използва като окончание към имената на кралските столици, като например Мандалей, който бива наричат Яданабон Найпидо (на бирмански: ရတနာပုံနေပြည်တော်).

История

Найпидо има кратка история. Основан е в поле близо до Пийнмана, окръг Мандалай, на около 320 km северно от бившата столица, Янгон (Рангун). Строежът на града започва през 2002 г. Поне 25 строителни компании са наети от военното правителство. Правителството започва да мести министерствата от Янгон в Найпидо на 6 ноември 2005 г. по астрологически благоприятното време от 6:37 ч. сутринта. Пет дни по-късно, на 11 ноември в 11 ч. сутринта, втори конвой от 1100 военни камиона, превозващ 11 военни батальона и 11 министерства, напуска Янгон. Министерствата вероятно са установени напълно към края на февруари 2006 г., но бързият ход води до липса на училища и други удобства, които разделят правителствените служители от семействата им. Правителството първоначално забранява на семействата на служителите си да се преместват в новата столица. Военните щаб-квартири са разположени в различен комплекс от министерствата, а на гражданите е забранено да влизат в кой да е от двата. Търговците са ограничени в търговска зона близо до правителствените сгради.


На 27 март 2006 г. над 12 000 войници маршируват в първото събитие на новата столица – голям военен парад, обозначаващ Деня на въоръжените сили, който е денят на въстанието от 1945 г. срещу японските окупатори. Снимането на парада е забранено. Градът официално е наименуван Найпидо по време на тази церемония.

Точната причина за преместването на столицата е неизвестна. Това може да са стратегически съображения, вътрешнополитически съображения или използването на съвета на астролог, което често се е случвало в историята на Бирма. Тъй като е в центъра на страната, Пийнмана е по-малко уязвим от атаки от морето. Освен това около града могат да бъдат инсталирани подземни убежища и укрепления в случай на въздушна бомбардировка, ако правителството се страхува от иракски сценарий при конфликт със Съединените щати. Освен това Пийнмана е по-близо до националните покрайнини и тази позиция на столицата може да подобри контрола върху тези територии.

Прогнозите на учените по климата и океанолозите, както мианмарски, така и чуждестранни, също могат да играят важна роля, като посочват уязвимостта на бившата столица от последствията от цунами и други природни бедствия. Това беше потвърдено през май 2008 г., когато тропическият циклон Наргис взе над 100 хиляди живота в страната, включително няколко хиляди жители на Янгон.

По време на Втората световна война Пийнмана е бил укрепен център на генерал Аунг Сан.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Найпидо

https://ru.wikipedia.org/wiki/Нейпьидо

Бирмански език

Бирманският език е китайско-тибетски език, говорен от около 30 млн. души в Мианмар, Бангладеш и други.

Бирмански език (или Мианмар, мианмарски език; ဗမာစာ: [bəmàsà] - „бама са”; မြန်မာဘာသာ: [mjəmàbàðà] - „мианма бата”, мианма бхаса) е тонален език с изохронни срички, аналитичен език със словоред SOV (подлог-определение-сказуемо), е част от групата Лоло-Бирман на Тибето-Бирманското подсемейство на китайско-тибетското (китайско-тибетско) езиково семейство. Писмеността е бирманско писмо, което произлиза от писмеността брахми.

Spoiler

Езиков словоред SOV (подлог-определение-сказуемо)

Сред естествените езици SOV е най-популярният тип: според WALS 565 езика от 1377 изследвани принадлежат към този тип, тоест повече от 40% от езиците. SOV езиците са засвидетелствани във всички части на земното кълбо, като най-ниска концентрация се наблюдава в Европа, където според картата те са представени от лужишките езици, турски, баски, карачаево-балкарски, башкирски, татарски, кримскотатарски , караитски, кримчакски, кумикски и урумски езици. SOV езиците включват също езика айну (Япония), език арчин (Дагестан), език ителмен (регион Камчатка), корейски език (Корея), сомалийски език (Голяма Сомалия), тибетски език (Тибет), хинди (Индия), хопи (САЩ), японски (Япония), казахски (Казахстан) и много други.

Пример за словоред SOV: Аз кутията отворих.

Българският език има друг словоред - SVO: Аз отворих кутията.

[затвори]

Това е официалният език на Мианмар (бивша Бирма). Бирмански се говори от бирманците и някои национални малцинства, по-специално народността Мон. Сред китайско-тибетските езици той е на второ място след китайския по брой говорящи. Най-старият оцелял текст на бирмански език е надписът Mязеди, датиращ от 1113 г.

Бирманска писменост

Бирманската писменост е от типа абугида. Има 45 букви: 34 съгласни, 11 гласни (7 основни, вариращи в три тона). Съгласните са разделени на групи от пет букви, с изключение на последните три букви. Шест букви се използват само в заемки от езика пàли. Подобно на други индийски скриптове, звуците могат да се променят чрез добавяне на диакритични знаци под или до буквата. Специални символи се използват за указване на тона на звука.

Някои комбинации от съгласни могат да образуват лигатури, при които последната буква се поставя под предишната. Те се използват в съкращения и за обозначаване на санскритския или пàли произхода на думата.

Съгласни звуци:



Комбинирани съгласни звуци:



Гласни звуци:



Други звукови комбинации:





Тонални маркери:



Бирмански цифри:



Сравнителна таблица на бирманските букви с буквите на някои съседни езици:



https://ru.wikipedia.org/wiki/Бирманский язык

https://ru.wikipedia.org/wiki/Бирманское_письмо

https://ru.wikipedia.org/wiki/Типология_порядка_слов

https://www.omniglot.com/writing/burmese.htm

Държавата Мианмар е позната още с предишното си име Бирма. Страната е разположена в югоизточната част на Азия и западната част на полуостров Индокитай. Тя граничи с общо пет държави – Бангладеш, Индия, Тайланд, Лаос и Китай. Крайбрежието на Мианмар се мие от Андаманско море и Бенгалския залив.

Много хора са привлечени от тайнствеността и мистиката на тази страна, тъй като тя е като истинско съкровище, което крие свидетелства за древни цивилизации и има богато културно наследство. Ако вече сте заинтригувани от Мианмар, прочетете още интересни факти за държавата, преди да си купите самолетен билет дотам:

1. Мианмар е страна, която има история повече от 2,5 хиляди години. Всъщност първоначалното име на държавата е било Мианмар, което е сменено от британците на Бирма през 19-ти век и възвърнато отново през 1989 година.

2. В Мианмар не се използва метричната система. Само три страни в света не са я приели – Мианмар, САЩ и Либерия.

3. Името „Мианмар“ идва от „MYA“ и се превежда като „Емералд“. Тази страна може да се нарече смарагдът на Азия и то с право. Мианмар е зашеметяващо красиво място.

4. В страната живее племе, в което всички жени специално удължават шията си с 25-30 сантиметра. Племето се нарича padaung (има го и в Тайланд) и има древна традиция – жените да носят пръстени около врата си. Първият пръстен се слага още когато момиченцето е на 5 години, а останалите се прибавят по време на целия му живот, докато не достигнат 9 килограма. Съществува мит, че мускулите на врата атрофират при тези жени и премахването на пръстените може да предизвика задушаване. Въпреки това жените са свободни да поставят и махат пръстените. Рентгенови снимки показват, че вратът на жената не се променя, но раменният пояс се понижава.

5. Националната валута на Мианмар е Kyat, който се означава с MMK. Един долар се равнява на около 980 в местна валута.

6. Основната географска характеристика на Мианмар е река Иравади, която пресича Мианмар от север на юг. Общата дължина на реката е 2150 км. Иравади се влива в Андаманско море.

7. Круиз по реката е един от най-добрите начини да видите Мианмар отвътре – нейната естествена красота и оригиналност. Круиз от Mandalay до Bagan ви дава възможност да разгледате традиционните поминъци на местното население като риболов, техните религиозни обреди и занаяти.

8. Жителите на Мианмар не разполагат с фамилни имена или презимена – те имат само имена. Това означава, че две деца, които са брат и сестра, например, могат да се казват Ming Ming и Mo Mo. Определянето на тяхната роднинска връзка в писмена форма е абсолютно невъзможно. Освен това името може да варира с възрастта – възможно е да започнете живота си като Lugal Nghe – „малко момче“, малко по-късно да станете Lugal Guy – „страхотен малък мъж“, и когато навършите 35 години, да се казвате U Nghe или U Lugal, в превод „голямо момче“.

9. През 2012 година вестник New York Times постави Мианмар на трето място в своята ежегодна класация за местата, които си заслужава да бъдат посетени.

10. Най-голямата книга в света се намира в Мианмар. Тя се състои от каменни плочи, поставени вертикално близо до пагодата Kutodau. Това е книга на свещени будистки текстове и има 1460 страници. Всяка страница представлява огромно парче от полиран мрамор, на което е гравиран около сто реда текст. Всяка страница е с височина 1,5 метра, ширина 1 метър и с дебелина 12,7 сантиметра.

11. В периода 1974 – 2010 година знамето на Мианмар е било много подобно на флага на Тайван. Ето защо по време на Летните олимпийски игри през 2008 година в Пекин, знамето на Мианмар е било използвано от тайванските фенове, които са подкрепяли своите спортисти. Тайванските фенове не са имали възможност да използват родния флаг, защото той е забранен в Китай.

12. В Мианмар чаят е изключително популярен. Гражданите на Мианмар обожават да пият чай с мляко и захар. Местните също така ядат чаени листа, мариновани с чесън и сол. Това ястие се нарича Laphet thote и е особено популярно в планинските райони на страната.


13. Традиционната кухня на Мианмар съчетава китайските и индийските кулинарни традиции. Ето защо местните храни са много пикантни. Стълбовете на местната кухня са рибните ястия, оризът, спагетите, зеленчуците, лукът, джинджифилът, чесънът и чилито. Пазарите и уличните търговци предлагат голямо разнообразие от тропически плодове.

14. В Мианмар бакшишите не са задължителни. Никой няма да се разсърди, ако не му оставите пари, но и никой няма да устои да не ги вземе.

15. Мианмар е страна, богата на минерали. Тук са проучени въглеводородни находища, такива на въглища, уран, калай, мед, кобалт, никел, олово и цинк, злато, сребро, барит, манган. Също така в Мианмар има ресурси за добив на желязна руда и платина. Местните миньори добиват и скъпоценни камъни като сапфир, рубин и смарагд.

16. Страната постепенно се превръща във все по-привлекателно място за туристите. В Мианмар има няколко курорта с петзвездно обслужване, което може да конкурира много водещи, признати хотели по света. В Мианмар природата е запазена в оригиналния си и непокътнат вид, така че екотуристите определено има от какво да бъдат впечатлени.

17. Основната религия на Мианмар е будизмът. Будистите представляват 89% от хората в страната, християните са 4%, мюсюлманите също.

18. От 2006 година столица на Мианмар е Найпидо. Градът е разположен в сърцето на страната. Преместването на столицата на страната е заради астрологически прогнози и вярата в щастливите числа. Бившата столица е Янгон.

19. Паган е древната столица в Мианмар. В момента на мястото на древния град има много археологически обекти – стотици ступи, пагоди, храмове и манастири. Ето защо Паган е смятан за един от най-интересните археологически обекти в цяла Югоизточна Азия.

20. Мандалей е вторият по големина град в страната. Той се намира на брега на река Иравади и има население от 800 000 души. Мандалей е бил столица на Бирманската империя и е построен около древен дворцов комплекс с ограда и ров. В околностите на Мандалей има много малки градове и манастири, както и две древни столици – Ава и Амарапура. Близо до града има огромна статуя на Буда, сочеща към Мандалей. Заради това се смята, че самият Буда е предсказал изграждането на града.

21. Хората наричат Мианмар „Златната страна“ или „Страната на златните пагоди“, което е истина, тъй като на нейната територия са разположени 2500 такива. Мианмар е като огромен археологически резерват, в който добре са запазени следи от древни цивилизации. През хилядолетната история на страната по тези места са създавани силни империи три пъти.

22. В страната живеят уникални видове маймуни. Мианмарската чипоноса маймуна е истинско чудо на природата. Заради структурните си характеристики тези маймуни кихат в дъжда. Този вид маймуни са открити през 2010 година и се срещат само в северен Мианмар.

23. В северната част на Мианмар, в подножието на Хималаите, живее малка етническа група, наречена тарон. Често хората от Тарон са наричани Азиатски пигмеи, тъй като тяхната средна височина е около 130 сантиметра. Поради честите родствени бракове в етническата група, много деца се раждали с дефекти. Ето защо преди няколко десетилетия старейшините забранили браковете в рамките на племето. Като се има предвид недостъпността на района, където живеят тарон, това решение всъщност означавало доброволно съгласие за изчезване. Днес има по-малко от 10 чистокръвни представители на тарон.

https://www.dnes.bg/travel/2014/09/28/interesni-fakti-za-mianmar.240160

https://www.dnes.bg/travel/2014/09/27/interesni-fakti-za-mianmar-chast-pyrva.240148

На 21 октомври 2010 г. Мианмар приема настоящото си национално знаме, като заедно с това влиза в сила нова конституция и са сменени химнът и официалното название на страната. Знамето се състои от три хоризонтални ивици – от горе надолу жълта, зелена и червена, и от голяма бяла звезда в средата. Цветовете символизират сплотеност, мир, спокойствие, смелост и решителност.

История

До октомври 2010 г. Мианмар използва знаме, прието на 3 януари 1974 г. едновременно с провъзгласяването на социалистическата република в страната. Този вариант на флага е червен със син правоъгълник в горния кантон до дръжката, в който е изобразено зъбно колело с наложен върху него сноп от оризово растение, обкръжено от 14 петолъчки, символизиращи 14-те административни единици на Мианмар. Той е сходен с предшестващата го версия на знамето, която се отличава единствено по изображението върху синия правоъгълник – шест петолъчни звезди (една голяма, а между всеки два нейни лъча и по една малка).

Подади приликата на тогавашния флаг на Мианмар със знамето на Република Китай (Тайван) по време на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. тайванските запалянковци използват мианмарското знаме, тъй като флагът на Тайван е забранен в Китайската НР.


Преди английското завоевание знамената на бирманските крале са изобразявали зелен паун. Това изображение продължава да се използва и по-късно – в колониалните и постколониалните времена. Например знамето на държавата Бирма през 1943-1945 г. (която беше марионетка на японското правителство) беше сегашното знаме с тази разлика, че вместо бяла звезда в центъра на знамето имаше изображение на паун. Освен това знамето на партията Национална лига за демокрация на Аун Сан Су Чжи включва както звезда, така и паун. И двата флага, използвани до 2010 г., се основават на знамето на Бирманската съпротива, която се бори с японските сили по време на Втората световна война. Знамето е червено с бяла звезда в центъра.


Знаме от 1948 г

Знамето, прието веднага след независимостта от Великобритания на 4 януари 1948 г., е червено със син сектор в горния ляв ъгъл, в който имаше една голяма петолъчна звезда, олицетворяваща Съюза, заобиколена от пет малки звезди , който символизираше 5-те основни етноса на новата независима държава. Червеният цвят на знамето символизира смелостта, единството и постоянството на народа, синият - нощното небе, белият - чистотата, истината и постоянството. Това знаме се използва официално до януари 1974 г., когато е приета новата конституция на страната.


Знаме от 1974 г

Знамето, новоприето на 3 януари 1974 г., става държавен символ на тогавашната социалистическа държава - Социалистическата република на Съюза на Бирма - и се различава от предишното по това, че изображението на синия правоъгълник е променено: вместо шест петолъчни звезди се появяват социалистически символи - зъбно колело и насложен върху него сноп ориз, които символизират съответно работническата класа и селячеството. Те бяха заобиколени от 14 петлъчеви звезди, които представляват административното деление на Мианмар (7 административни и 7 национални региона). Бялото символизира чистотата, синьото представлява мир и целостта на страната, а червеното представлява смелост.


Други знамена


https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Мианмар

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Мьянмы

Емблемата на Мианмар (ပြည်ထောင်စုသမ္မတမြန်မာနိုင်ငံတော် နိုင်ငံတော်အထိမ်းအမှတ်တံဆိပ်) се използва във всички официални правителствени документи, включително публикации.

Описание

• В центъра на печата има карта на Република Съюз Мианмар. Клоните на Евгения (вид растение от семейство Миртови), всяка от които съдържа четиринадесет листа, са разположени от двете страни на картата.
• Клоните на Евгения са обрамчени от всяка страна с артистични мианмарски лъвове. Лъвът от лявата страна е обърнат наляво, а лъвът от дясната страна е обърнат надясно.
• Името на държавата на бирмански, ပြည်ထောင်စု သမ္မတ မြန်မာနိုင်ငံတော်, е посочено на лента в основата. Изразът ပြည်ထောင်စု е върху свитъка, който е под десния (хералдически) лъв; သမ္မတ се намира под картата; မြန်မာနိုင်ငံတော် се намира под левия лъв.
• В горната част на печата има голяма жълта звезда с пет лъча, насочена вертикално нагоре.
• Останалата част на печата е заобиколена от традиционни мианмарски флорални орнаменти.

История


https://ru.wikipedia.org/wiki/Эмблема Мьянмы

https://en.wikipedia.org/wiki/State_Seal_of_Myanmar

Националният химн на Мианмар е приет на 22 септември 1947 г., след придобиването на независимост от Великобритания.

Мелодията и текстът са написани от Сая Тин.

Според Конституцията на Мианмар (2008) пълната версия на този химн се изпълнява както в традиционен бирмански стил, така и в западен стил. Цялата версия обикновено се използва в страната.

Оригинален текст

တရားမျှတ လွတ်လပ်ခြင်း နဲ့ မ သွေ, တို့ပြည်, တို့ မြေ, များ လူ ခပ် သိမ်း, ငြိမ်းချမ်းစေဖို့, ခွင့် တူညီမျှ, ဝါဒ ဖြူစင်တဲ့ ပြည်, တို့ပြည်, တို့ မြေ, ပြည်ထောင်စု အ မွေ, အမြဲ တည်တံ့ စေ, အဓိဋ္ဌာန် ပြု ပေ, ထိန်းသိမ်းစို့ လေ. (ကမ္ဘာ မ ကျေ, မြန်မာပြည်, တို့ ဘိုးဘွား အ မွေ စစ် မို့ ချစ်မြတ်နိုး ပေ.) 2 ပြည်ထောင်စု ကို အသက်ပေ လို့ တို့ ကာကွယ် မ လေ, ဒါ တို့ပြည် ဒါ တို့ မြေ တို့ ပိုင်နက် မြေ. တို့ပြည် တို့ မြေ အကျိုးကုု ညီ ညာ စွာ တို့ တစ် တွေ ထမ်းဆောင် ပါ စို့ လေ တို့ တာဝန် ပေ အဖိုးတန် မြေ.

Превод на български

Където справедливостта и независимостта триумфират
(Това е нашата страна... нашата земя.)
Където триумфират равенството и правилната политика,
която води хората към спокоен живот
(Това е нашата страна... нашата земя.)
Ние тържествено обещаваме да запазим
Съюзът, нашето наследство, завинаги.

(До края на света, да живее Мианмар!
Нашето истинско наследство от нашите предци, ние ще я обичаме и ценим!)
Ще се борим и ще дадем живота си за съюза,
Тази страна и нашата земя,
Ние ще носим отговорност за нейния просперитет,
В единство ще служим на нашата ценна земя.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Химн на Мианмар

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гимн Мьянмы




ကမ္ဘာမကျေ (Kaba Ma Kyei) - National anthem of Myanmar (Burma) with lyrics

Мианмар (до 18 юни 1989 г. Бирма) е държава в Югоизточна Азия, заемаща западните части на полуостров Индокитай, северните части на полуостров Малака и съседните на тях територии на континента. Площ 676 577 km². Население на 1 януари 2017 г. 53 600 000 души. Столица град Найпидо.

Географско положение, граници, големина

Мианмар е държава в северозападната част на Югоизточна Азия, заемаща западните части на полуостров Индокитай, северните части на полуостров Малака и съседните на тях територии на континента. На запад и югозапад се мие от водите на заливите Бенгалски и Моутама и Андаманско море. Дължина на бреговата линия 1385 km. Тя е предимно планинска страна с мусонен климат, субтропични и тропични ландшафти. На запад Мианмар граничи с Бангладеш (дължина на границата 244 km), на северозапад – с Индия (1539 km), на североизток – с Китай (2347 km), на изток – с Лаос (235 km) и на югоизток – с Тайланд (2115 km). Обща дължина на границите (само сухоземни) 6480 km. Преобладаващата част от границите ѝ преминават през планински райони, а на запад и изток части от границите ѝ с Индия, Лаос и Тайланд са речни. Дължина от север на юг над 2000 km, ширина от запад на изток до 900 km. В тези си граници заема площ от 676 577 km².

Крайни точки:

• на север – щата Качин, граница с Китай, 28°32'52” с.ш.
• на юг – щата Танинтайн, остров Ко Торинла в Андаманско море 9°21'55” с.ш.
• на запад – щата Ракхайн, граница с Бангладеш, ляв бряг на река Наф 92°10'22” и.д.
• на изток – щата Шан, граници с Китай, десен бряг на река Меконг 101°10'10” и.д.

Релеф

В западната част на страната са разположени планините Аракан Йома (Ракхайн) с височини от 1500 до 3000 m (максимална връх Виктория, 3053 m) с алпийски форми по върховете. Тяхно северно продължение са блоково-нагънатите планини по границата с Индия – Чин Хилс (2564 m), Лейта (2704 m), Паткай (Пакайн, 3361 m), Кумун (3411 m) и др. В най-северните части на територията на Мианмар навлиза югоизточната периферия на Тибетската планинска земя (връх Кхакаборази 5881 m). Източните райони на страната са заети от Шанската планинска земя (2563 m) с широко развити карстови форми на релефа. Най-на юг се простират ниските и средно високи хребети на планината Танинтайи (Тенасерим, 2073 m), спускащи се със стръмни склонове към бреговете на Андаманско море. Между планините Аракан Йома на запад и Шанската планинска земя на изток се простира хълмистата Иравадийска равнина, характеризираща се с активни ерозионни процеси в централните части и акумулативни – в южните части. В нея се издигат ниски и силно разчленени меридионално разположени хребети – Пегу (821 m) и др.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

В геоструктурно отношение на територията на Мианмар от запад на изток се простират: алпийския антиклинорий Аракан Йома; палеоген-плейстоценското междупланинско огъване (т.н. Централна депресия) и с различна възраст, предимно мезозойска; структурите на Шанската планинска земя и планината Тенасерим. Ядрата на осовите хребети на планината Аракан Йома са образувани от кредни варовици, пясъчници и глинести шисти (с мощност до 4000 m), а крилата – от палеогенски глини и пясъчници (мощност до 6000 m) с интрузии от габро и серпентинити по източните склонове. Иравадийската равнина представлява депресия, изградена от дебели континентални, речни, езерни и морски наслаги (мощност до 11 хил. m), в които през еоцена и плейстоцена са се изградили антиклинали, образуващи редица възвишения (Пегу и др.). Шанската планинска земя е изградена от архайски, протерозойски и камбрийски ортогнайси с прослойки от кристалинни варовици, шисти и кварцити и девонски, карбонски и пермски варовици. Структурите на планината Тенасерим образуват полегати гомеми гънки с гранинтни ядра.

Най-важните полезни изкопаеми на Мианмар са разпространени в Шанско-Тенасеримския регион: калай, волфрам, сребро, оловно-цинкови, кобалтови и железни руди, скъпоценни камъни. В Централната депресия (Иравадийската равнина) се разработват находища на нефт и природен газ.

Климат

Климатът на Мианмар е субекваториален, горещ, променливо влажен. Средната температура на най-горещия месец април е от 30°С до 32°С, средна януарска на юг от 20°С до 25°С, на север от 13°С до 15°С. Югозападният мусон духащ от май до октомври пренася около 90 – 95% от годишната сума на валежите. Максималните им количества падат по наветрените склонове на планините (6000 – 6500 mm) и в приморските райони. Във вътрешните равнинни райони сумата на валежите намалява до 500 mm и тяхното количество се мени през годините. Обособяват се три климатични сезона: влажен и горещ (юни – октомври), прохладен и сух (ноември – февруари), горещ и сух (март – май).

Води

В планинските райони на страната речната мрежа е гъста, състояща се от къси, но пълноводни реки. Във вътрешните райони преобладават маловодните реки с ясно изразен спад на оттока през сухите сезони. Най-големите реки в Мианмар са: Меконг 4500* km (235 km, по границата с Лаос), Салуин 2400* km (средното и долното течение), Иравади 2300 km (плавателна на 1440 km от устието) с притока си Чиндуин 1100 km, Ситуан 420 km, Тенасерим 300 km. Около 80% от годишният им отток се пада по време на мусонните дъждове, като разликата между максималния и минималния отток е над 100 пъти, а колебанията на речното ниво е от 10 до 15 m. Ежегодно някои от реките причиняват големи наводнения. Хидроенергийния потенциал на страната е около 30 млн. квт. Езерата са малко, като най-големите са Индоджи на север и Инле в Шанската планинска земя.

Почви, растителност, животински свят

В планинските райони преобладават горските, силно излужени и бедни на хранителни вещества, жълто-кафявите, червено-кафявите и червеноземните почви. Централните райони със сух климат имат пъстра почвена покривка с господство на силно ерозиралите червено-кафяви почви в саваните, канелените в сухите гори, примитивно-чакълестите и тъмните глинести почви с петна от солонци и солончаци.

Около 2/3 от територията на страната е покрита с гори. В приморските райони и в планините на север, на височина до 900 m са развити тропични вечнозелени гори, съставени от семейства маренови, миртови, бобови, палмови, млечни, диптеро-карпови и многочислени видове бамбук. На височина 900 – 1200 m са разпространени планински вечнозелени гори със субтропични видове (кестени, магнолии, кипариси); от 1200 до 2300 m – борови гори; от 2300 до 3000 m – смесени и дребнолистни гори; от 3000 до 3500 m – различни видове иглолистни гори; от 3500 до 4000 m – рододендронови келяви гори; над 4000 m – алпийски пасища. На подветрените склонове и предпланинските райони на централните части виреят листопадни гори с тиково и желязно дърво и други ценни видове. В районите с годишна сума на валежите под 900 mm са развити сухи храстови гори и редки гори съставени от далбергия и акация. Заблатените делтови райони са заети от мангрови гори. Естествената растителна покривка е силно изменена от човешката дейност и много от горите, както и саваните в шанската планинска земя се явяват вторични.

Във фауната на Мианмар преобладават горските животни с наземен, дървесен и полудървесен начин на живот: тупаи, прилепи, полумаймуни (лори и др.), вивери, пор, мъглова пантера, червен таралеж, бодливо свинче, кожокрил, малайски тапир. На по-откритите пространства – диви говеда, носорози, тигри, леопарди, слонове. Богато е представен птичият свят, влечугите и амфибиите.

Природни райони

В зависимост от релефа, климата, водите, почвите и растителността територията на Мианмар се поделя на 6 природни района.

• Запад – с планински вечнозелени и листопадни гори;
• Север – високопланински район с прохладен и влажен климат и господство на бореалните горски видове;
• Шанска планинска земя – с топъл, умерено влажен климат, борови гори и планинска савана;
• Тенасерим (Танинтайи) – средно планински район с горещ и влажен климат и влажни тропични гори;
• Вътрешни равнини – сухи хълмисти равнини с бодливи храсти и полупустинни формации;
• Делтата на Иравади – плоска заблатена низина, почти напълно земеделски усвоена.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География_на_Мианмар

Моните (на монски: မောန်) са австроазиатска етническа група в Югоизточна Азия, наброяваща около 1 милион души и говореща главно монски език.


Живеят главно в южните и югоизточни части на Мианмар с около 100 хиляди души в съседните части на Тайланд. Наред с кхмерите, моните са сред най-древните известни народи в Индокитай и изиграват важна роля за разпространението на теравада будизма в региона. В средата на I хилядолетие те създават свои държави, най-значима сред които е Дваравати, но през следващите столетия те са изтласкани от идващите от север бирманци и таи. Голяма част от моните са асимилирани от тези два народа, но оказват значително влияние върху тяхната култура.

Монският език е австроазиатски език, говорен от народа мон в Мианмар и Тайланд. Както повечето езици от това семейство, Мон няма тонове. Има 851 000 носители на езика, но за много малко от тях той е рòден език. През последните години броят на говорещите рязко намалява, особено сред младите хора. Много монци говорят само бирмански. В Мианмар говорещите живеят в едноименния щат, както и в региона Танинтари и щата Карен.


История

Монският език е оказал значително влияние върху историята на Мианмар. До 12-ти век това е бил лингва франка на долината на река Иравади, включително на кралството Паган. Писменият монски език продължава да бъде основният език на държавата дори след падането на монското кралство Татон през 1057 г. Крал Жангсита от Паган (ок. 1084–1113 г.) се е възхищавал на културата Мон, поради което бирманската писменост е наследник на Монската. След смъртта на Жангсита обаче употребата на Мон сред бирманците намалява. Старият бирмански език започва да измества мон и пю като официален език.

Надписи от мон се срещат в изобилие в Тайланд, но не е ясно дали авторите им са били мон, от смесен мон-малайски произход, или от кхмерски произход.

След падането на Паган, мон отново става международен език на монското кралство Хантавади (1287–1539), оставайки основен език в региона до средата на 19 век. След британската колонизация на Долна Бирма през 1852 г., делтата на Иравади се превръща в земеделски район, а колониалното правителство насърчава преселването на хора от други региони на страната, както и на индийци и китайци, което води до намаляване на влиянието на моните.

По време на британското колониално управление употребата на мон непрекъснато намалява, а след обявяването на независимостта на Мианмар през 1948 г. броят на говорещите този език постоянно намалява. При липсата на правителствена подкрепа, единствените хора, които редовно използват писмеността Мон, са монасите Мон.

През 2013 г. беше обявено, че Than Lwin Times (သံလွင်တိုင်းမ်) ще започне да публикува новини на езика мон, превръщайки се в първото издание в Мианмар на мон от 1962 г. насам.

Диалекти

Мон има три основни диалекта: централен (мутама и мавламяйн), диалект пегу и диалекта на град Е, всички взаимно разбираеми. Говорещите тайландски език Мони имат разлики в речта си от говорещите бирмански език мони, но това не пречи на разбирането помежду им.

Писменост



Има два регистъра на съгласните: ясни и придихателни. Съгласните с присъщо /a/ над тях са ясни и гласните им се произнасят с ясен, висок тон. Съгласните с присъщо /ɛ̀/ са придихателни и гласните им се произнасят с по-нисък тон.

Знакът Вирама заглушава присъщата гласна и се използва за съгласни, които се появяват в края на сричките.



Монските цифри:


RFA Mon Language TV Program, 2016 June 1st Week

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мони

https://ru.wikipedia.org/wiki/Монский язык

https://www.omniglot.com/writing/mon.htm