Български Националистически Форумъ

Реших да пусна такава тема по няколко причини:

- във форума вече има теми за историята на Индия, Китай, Япония и Корея
- на български няма почти нищо публикувано за историята на Тайланд
- това е интересна и екзотична страна, за която си струва да научим нещо повече
- и не на последно място, били сме съюзници по времето на Втората световна война

Като източник на информация ще използвам статиите в руската Уикипедия. С удоволствие установих, че машинния превод е много напреднал през последните години, налагат се съвсем дребни корекции 

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Таиланда



Историята на Тайланд като единна независима държава датира от кралство Сукотай, образувано през 1238 г. Негов наследник е кралство Аютая, основано през 1350 г. Тайландската култура е силно повлияна от Китай и Индия. Контактът с Европа започва през 16 век, но Тайланд е единствената страна в Югоизточна Азия, която не е била колонизирана. Вярно е, че Тайланд е принуден да напусне три от южните си провинции, които по-късно стават трите северни щата на Малайзия. Това е заради интересите на Великобритания, която се е стремила да завладее Тайланд.

Тайландците се гордеят, че страната им никога не е била колония. Има две причини за това: Великите сили са искали да запазят Тайланд като буфер между частите от Азия, вече колонизирани от Великобритания и Франция. Втората причина е, че Тайланд има много силни владетели по това време.


Следи от първите хоминиди са открити в северната и западната част на Тайланд. Фосилни останки от Homo erectus ("човекът от Лампанг") са открити през 1999 г. от Сомсак Праманкит в района на Ко-Кха в провинция Лампанг, те датират отпреди около 1 милион - 500 хиляди години. Голям брой каменни инструменти са открити в Канчанабури, Убон Рачатани, Након Си Тамарат, Лопбури и редица други места. Хомо еректус е мигрирал в Азия от Африка, откъдето идва, и се е научил да използва огъня, което му е помогнало да води начин на живот на ловец-събирач. Черепът на Хомо еректус е бил по-малък и по-дебел от този на съвременния човек. Живял е в пещери край реки. Основните му естествени конкуренти са гигантската хиена (Hyaena senesis), саблезъбият тигър, орангутанът и голямата панда.

Както показват генетичните изследвания, представители на древните хоминиди не могат да се кръстосват с хората и следователно не са генетично свързани по никакъв начин със съвременното население на Югоизточна Азия.

Неолит (10000 — 5000г.пр.Хр.)

Неолитът е последният етап от каменната ера, когато хората усвояват аграрния начин на живот. Изкуството за обработка на инструменти е достигнало такова съвършенство, че в края на неолита се появяват първите метални инструменти. В зависимост от региона, неолитът преминава в медната епоха (халколит), бронзовата епоха или дори директно в желязната епоха.

Скални рисунки, датиращи отпреди около 10 000 години, са открити в северозападен Тайланд.

Неолитната култура възниква на много места в Тайланд. Около 9000 г. пр.н.е. хората започват масово да употребяват за храна зърнени култури и постепенно преминават към тяхното целенасочено отглеждане. В ранния неолит са били култивирани само малък брой култури, по-специално бетел, боб, грах, пипер, краставици, хората са отглеждали опитомени говеда и свине. Неолитът се характеризира и с прехода от временни, сезонни селища към постоянни и появата на керамиката. В същото време неолитът в Югоизточна Азия възниква напълно независимо от неолита в Близкия изток.

Неолитни селища в Тайланд

♦ Пещерата на духовете (на тайландски: ถ้ำผีแมน) се намира в област Пангмафа, провинция Мае Хонг Сон, северозападен Тайланд. Обитавана е през 9000 - 5500 г. пр.н.е. от ловци от културата Хоа Бин, дошли от Северен Виетнам. Паметникът се намира на надморска височина от 650 метра на склона на хълм над река Салвин.
♦ Уанг Боди, (на тайландски: วังโพธิ) е в област Сайок, провинция Канчанабури, западен Тайланд. Датиран от 4500 - 3000 години. пр.н.е. По време на разкопките, започнали след Втората световна война, в пещерите и край реките в региона са открити голям брой каменни инструменти.
♦ Банчианг (на тайландски: บ้านเชียง) е в област Нонг Хан, провинция Удон Тани. Основната част от погребенията се отнасят към 4420 - 3400 години пр.н.е. В най-старите погребения няма бронзови предмети, поради което те се датират от неолита, докато по-късните погребения датират от желязната епоха.

Бронзова епоха (2500 г.пр.Хр.)


Бронзовата епоха е периодът, когато възникват първите цивилизации. Първите опити за създаване на сплав от мед и калай в Тайланд датират от 5000 г. пр.н.е., но през бронзовата епоха тази сплав става широко разпространена поради естествените находища на мед и калай в Тайланд.

Селища от бронзовата епоха в Тайланд

♦ Banchiang - най-старото погребение датира от 2100 г. пр.н.е., най-късното - около 200 г. сл. Хр. Тук са открити фрагменти от котли и бронзови изделия (украси, върхове на копия, брадви, шила, куки, ножове, звънци и др.)

Желязна епоха

Появата на железни инструменти също носи промени в земеделските практики на много места, макар и не навсякъде, което води до по-сложна социална структура, религиозни вярвания и художествени стилове.

Селища от желязната епоха в Тайланд

♦ Non Nok Tha (на тайландски: โนนนกทา) е в област Phu Wiang, провинция Khon Kaen, североизточен Тайланд. Датирана 1420 - 50 години. пр.н.е.
♦ Лопбури (на тайландски: ศูนย์กลางทหารปืนใหญ่) се намира в област Муанг, провинция Лопбури, североизточен Тайланд. Датиран e 1225-700 г. пр.н.е.
♦ Пещерата Ong Ba (на тайландски: องบะ) е в област Шри Сават, провинция Канчанабури, западен Тайланд. Датира от 310-150 г. пр.н.е.
♦ Ban Don Ta Phet (на тайландски: บ้านดอนตาเพชร) е в област Phanom Thuan, провинция Kanchanaburi, западен Тайланд. Датирана 24 г.пр.н.е.. - 276 г. сл. Хр д. Многобройни артефакти, открити в некропола от 4 век, свидетелстват за търговски връзки с Индия, Виетнам и Филипините.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доисторический Таиланд

През II век територията на съвременен Тайланд, населена с мони, става част от кхмерската империя Фунан.



Моните (на монски: မောန်) са австроазиатска етническа група в Югоизточна Азия, наброяваща около 1 милион души и говореща главно монски език (родствен на кхмерския език в Камбоджа).

Живеят главно в южните и югоизточни части на Мианмар с около 100 хиляди души в съседните части на Тайланд. Наред с кхмерите, моните са сред най-древните известни народи в Индокитай и изиграват важна роля за разпространението на теравада будизма в региона. В средата на I хилядолетие те създават свои държави, най-значима сред които е Дваравати, но през следващите столетия те са изтласкани от идващите от север бирманци и таи. Голяма част от моните са асимилирани от тези два народа, но оказват значително влияние върху тяхната култура.


 След разпадането на Фунан в средата на 6 век на мястото на Тайланд възникват пет независими държави, всяка от които контролира свой собствен търговски път. В южната част на полуостров Тайланд (и на територията на сегашния малайзийски султанат Кедах) се намира княжеството Лангкасука, през което минава най-удобният и дълъг търговски път през полуострова. Според легендата тази държава е възникнала през 1 век, очевидно именно това царство китайците са нарекли Джули (Джуджи), а гърците - Коли. Княжеството Лангкасука вероятно е първото, което напуска Фунан, тъй като още през 515 г. е записано пристигането на първото посолство от крал Бхагадатта от Лангкасука в двора на китайския император. Просперитетът на това княжество е сравнително краткотраен, тъй като още през втората половина на 8 век Малакският пролив и територията на Лангкасуки попадат под властта на индонезийската империя Шриваяя.

На север от Лангкасука е била държавата Тамбралинга с център в района на съвременния Наконситамарат. Името на това княжество е известно от будисткия паметник от II век "Maha-niddes". Тамбралинга е била значително по-бедна и по-слаба от своите съседи и е възможно след разпадането на Фунан да е станала зависима от някой от тях. През втората половина на 7 век Тамбралинга става васал на държавата Мон Дваравати, но век по-късно попада под контрола на Шриваяя.

Третото княжество след разпадането на Фунан възниква в северозападната част на Тайландския залив, главно на провлака Кра, с център в град Такола. Това държавно формирование е известно с няколко имена: в китайските източници първо се е наричало Dyansun, след това Dunsun, докато местните източници го наричат Раnpan. Това княжество е съществувало като част от Фунанската империя като васално и е било най-развитата част от нея в социално-икономическо отношение. Владетелят на Панпан изпраща първото посолство в Китай по време на управлението на император Уен (424-453), но след разпадането на империята Фунан политическата и икономическа активност на Панпан постепенно се забавя и вероятно малко след 635 г. княжество става част от кралство Дваравати.

Четвъртата държава е гореспоменатото кралство Дваравати, което първоначално заема територията на Централен Тайланд. Държавата Дваравати се формира в басейна на река Меклонг около 1 век.

Страната затъва в продължителни и безнадеждни войни със северния си съсед Харипунчая. Около 1000 година настъпва развръзката. По време на друга война незащитената столица Дваравати е превзета от Суджитта, владетелят на Тамбралинга, държава на Малайския полуостров. Две години по-късно синът на Суджитта Суряварман е провъзгласен за крал на Камбоджа. Дваравати става част от Кхмерската империя Камбуджадеш.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мони

https://ru.wikipedia.org/wiki/Первые государства Таиланда

Сукотай (на тайландски: อาณาจักรสุโขทัย) е средновековна тайландска държава, разположена на територията на съвременен Тайланд около град Сукотай през 13-15 век.

Политическа история

Отначало тази държава е била наместничество на кхмерите (т.е. на империята Камбуджадеш) в земите на Мон.

През 1238 г. е превзета от тайландски вождове и Си Индрадитя става основател на първата тайландска кралска династия.


Шри Индрадитя (на тайландски: ศรีอินทราทิตย์) управлява Кралство Сукотай от 1238 до 1270 г.
Той е основателят на династията Пхра Руанг, първата тайландска династия, и печели уважението на хората: основава силна държава, по-късно известна като „Сиам“ и освобождава Тайландските княжества от игото на Кхмерската империя.

До края на 13-ти век, при Рамахамхаенг Велики, царството достига бреговете на Меконг на изток и бреговете на Андаманско море на запад. Но след смъртта му през 1317 г. държавата се разпада, наследниците запазват властта само в района на река Пинг.

През 1438 г. царство Аютия превзема Сукотай и го включва в състава си (васалната зависимост е призната още през 1378 г.).

Списък на владетелите

1 Си Индрадитя (Банг Кланг Хао) 1239-1270
2 Бан Муанг, син, до 1279
3 Рамахамхаенг Велики, брат 1279-1298
4 Лертхай, син 1298-1323
5 Нгуанамтхом, братовчед 1323-1347
6 Литхай (Тамарача I), син 1347-1368
7 Леутхай (Taмaрача II), син 1368-1399
8 Сайлеутхай (ТамарачаIII), син 1400-1419
9 Боромапан (Тамарача IV), син 1419-1438


Икономика

Тайландците не само са възприели много производствени постижения от кхмерите, но са донесли и собствена производствена организация. Основата й е селската община от кръвни роднини (бан), която се състои от "домове" (ряни). Едно-две села изграждат малки напоителни системи. Земеделието се е осъществявало както в наводнени територии (на) (ориз), така и в сухите области (рай) (лепкав ориз, палма, бетел). Много земеделски работи се извършвали на принципа на взаимопомощ.

Домакинството и неговият глава придобиват по-голяма независимост. Горите са изсечени, за да се създадат оризови полета. През 1292 г. е въведена нова процедура за наследяване на имуществото на "бащата на семейството", главата на къщата. Благородническото съсловие (chao muangi) строи укрепени замъци. В столицата и в град Саванкалок Рамакхамхаенг Велики заселва производители на порцелан.


Търговията се развива активно, няма данъци за движение по пътищата, финансовото натоварване  е върху дребния производител.

Държавно управление

На местно ниво има общинска администрация (фу бан). Има и система на васални отношения.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сукхотаи (царство)

Аютая (на тайландски: อาณาจักรอยุธยา) е тайландска държава, съществувала от 1351 до 1767 г. Името Аютая (Ayutthaya) идва от санскритски език. Айодхя е била столица на древния индийски щат Кошала, родното място на бог Рама, описан в поемата "Рамаяна".


XIV—XV век


Държавата Аютая се развива от малък политически субект в долината Менама. Това е будистка държава, но се управлява според индуско-махаянисткия прототип (както в Кхмерската империя), тоест владетелят се смята за девараджа, а администрацията е бюрократична.

Тайландците са новодошли тук, преди тях тук са били моните.

Владетелите активно се занимават със законотворчество. През 1355 г. е въведено строго наказание за кражба на роби и поробване на свободни земеделци. През 1360 г. Раматибоди I обявява цялата земя в Аютая за собственост на владетеля. Данъкът е определен на 1/10 част от реколтата. През 1376 г. е въведено разделението на земеделското население на дясно (наборници) и ляво (цивилно). Младите хора преминават професионално обучение по военна или строителна специалност в отряди (му), които се обединяват в батальони (конг) и полкове (кром). Първият, третият и другите нечетни синове са приписани на Му от страна на майката, а вторият, четвъртият и другите четни синове са приписани на бащата. Фискалната единица е оризището (на). Принадлежността на хората към социална категория се определяла от "разрешението" на владетеля за извършване на всякаква работа.

През 1378 г. кралство Сукотай става васално на Аютая.

При цар Боромотрайлоканат (1448-1488) е създадена седемстепенна йерархична система "сактина". Друга система, която определя живота в държавата, е покровителството: селянин, задължен да изпълнява държавна работа, избира своя покровител измежду служителите.

Социалната структура на обществото в Аютая е следната: наследствената аристокрация (семейството на владетеля) принадлежи към благородството, а столичното (трактун) и служебното (куннанг) благородство, както и заможният слой на селяните, също принадлежат към управляващата класа. По-голямата част от земеделското население (праи) запазва  свободата си. Има и роби, те може да принадлежат на светски лица (даса) и манастири (кха, пхра).

За разлика от Дваравати, в Аютая, столицата със същото име е била не само политическото, но и икономическото и военното ядро на държавата. Други големи градове са Лопбури, Супанбури, Пхра Патом, Накхон Найок.

По отношение на международните отношения китайската империя Мин е важен партньор на Аютая. Аютая многократно е посещавана от китайски делегации (включително отделни ескадрили от флота Джън Хе) и изпраща своите посланици с почит към трона на Мин в Нанкин и Пекин.

В началото на 15 век Аютая проявява интерес към Малайския полуостров, но големите търговски пристанища на султаната Малака оспорват претенциите му за суверенитет. Аютая прави няколко неуспешни походи срещу Малака, която е дипломатически, икономически и военно подкрепяна на династията Мин в Китай. В началото на 15-ти век адмиралът от династията Мин Джън Хе създава база за операции в пристанищния град, превръщайки го в стратегическа позиция, която китайците не могат да си позволят да загубят от сиамците. Под тази защита Малака просперира, превръщайки се в един от основните врагове на Аютая до превземането на Малака от португалците.

През 1438 г. държавата Сукотай най-накрая става част от Аютая. Важен етап е борбата с държавата Чиенгмай, в името на която Боромотрайлоканат премества столицата в Питсанулок за 25 години (1463-1488).

XVI—XVII век


Раматибоди II (1491-1529) подписва първото търговско споразумение с европейска сила - Португалия, която получава правото на свободна търговия и привилегии по крайбрежието на Бенгалския залив (Тенасерим и Мергуи). Първият европеец, установил дипломатически отношения с държавата Аютая, е португалският пътешественик Дуарте Фернандес през 1511 г.

В Аютая е открита християнска мисия и е построена църква. Португалците са действали като съветници на армията на Аютая, като те са придобили умения за леене на огнестрелни оръжия и оръдия.

По същото време държавната монета се появява в Аютая - Тикал. Изнасяли се калай, олово, дърво, слонова кост и кожи от диви животни.

При Раматибоди II са проведени военни реформи: мъжкото население на селата близо до столичните провинции от 18 до 60 години е разделено на две категории: от 18 до 20 години (праи сом) и над 20 (праи лунг). Имената им са вписани в държавния регистър. Първите са обучени в "домовете" на длъжностни лица, които са могли да станат техни покровители, въпреки че най-често прай соми стават праи лунг. Последните, до 50 години, полагали шест месеца безвъзмездна работа за държавата.

Въпреки разширяването на сферата на частноправните отношения, държавата запазва контрола върху трудовите ресурси на селата. Органите на управление cа шест отдела (кроми):

- двореца
- южните провинции и "дясната" част от населението
- регистрациите на праи
- северните провинции и "лявата" част от населението
- хазна
- външна търговия и дипломатически отношения

В определени крепости за управители са назначавани принцове (роднини на владетеля).

При крал Прачай (1534-1546), с подкрепата на португалците, е направен неуспешен опит за завладяване на Чиенг Май, започва борба за власт в столицата, в която Маха Чакрапат (1549-1569) печели. Още в първата година от царуването му има тежка битка със слонове с Туангу на границата на сиамската държава. Тя била загубена, но управителят на Сукотай, който се приближил с армията си, спасява ситуацията. През 1563 г. бирманците отново се приближават до Аютая, която се откупва с голям данък. През 1568 г. бирманците отново нахлуват на територията на държавата, което съвпада със смъртта на Маха Чакрапата. Неговият приемник Пра Махин трябва да предаде столицата на следващата година, оставяйки Аютая зависима от Туангу в продължение на 15 години, като същевременно запазва широка автономия.

През 1584 г., четири години след смъртта на Байиннаун, Упараджа Наресуан обявява независимостта на Аютая. Тази прокламация води до многократни бирмански нашествия над Аютая, които сиамците в крайна сметка отблъскват, завършвайки в дуел със слонове между крал Наресуан и бирманския наследник Минги Сва през 1593 г. по време на четвъртата обсада на Аютая, в която Наресуан убива Минги Сва. По-късно същата година войната избухва отново (Бирмано-сиамската война 1593–1600), когато сиамците нахлуват в Бирма, като първо окупират провинция Танинтайи в югоизточна Бирма през 1593 г., а след това градовете Мулмейн и Мартабан през 1594 г. През 1599 г. сиамците атакуват град Пегу, но в крайна сметка са прогонени от бирманските бунтовници, които убиват бирманския крал Нанда Байин и завземат властта.

През 1613 г., след като Анаукпетлун отново обединява Бирма и я поставя под свой контрол, бирманците нахлуват в държаните от Сиам територии в провинция Танинтари. Град Тавой е държан известно време, докато бива превзет от сиамски и португалски войски. През 1614 г. бирманците нахлуват в Лана, която по това време е васал на Аютая. Боевете между бирманците и сиамците продължават до 1618 г., когато е подписан договор, който слага край на конфликта. По това време Бирма поема контрола над Лана, докато Аютая запазва контрола над бирманската провинция Танинтай до град Тавей.

През 1662 г. отново избухва война между Бирма и Аютая (бирманско-сиамската война (1662-1664)), когато крал Нараи от Аютая се опитва да се възползва от размириците в Бирма и да поеме контрола над Лана. Боевете по границата между двата противника продължават две години и своевременно Нараи превзема бирманските градове Мартабан и Рангун. В крайна сметка Нараи и сиамците изчерпват запасите си и се връщат към границите си.

През 1571 г. засилената местна наследствена администрация и търговски капитал започват борба за възстановяване на независимостта. През 1584 г. тя е провъзгласена от Наресуан (1584-1605). През 1593 г. Тенасерим и Мергуи, както и северните градове, се връщат под управлението на Аютая. През 1599 г. Чиенгмай става васал на Сиам. До смъртта на Наресуан територията на Аютая е по-голяма, отколкото преди бирманското завоевание, включително Камбоджа и щата Мон Пегу. При Екатосарат (1605-1620) политическото господство над тези държави се засилва.

При двамата гореспоменати владетели и Сонгтам (1620-1628) селските старейшини (кун) укрепват своите позиции, наследствено заемат местни административни постове, осигурявайки мобилизацията на населението за държавна работа и армията.

Нараснала имиграцията от други страни, като например арабски търговци. През 1604 г. холандците получават разрешение да отворят търговски пункт. Също така в Аютая се появяват търговски семейства от Япония, а в двора е формирана гвардия от японски воини. Има търговия с Китай и Индия. През 1608 г. Мориц Орански получава първото тайландско посолство в Европа в гр.Хага.

Държавните мита започват да се заменят с паричен откуп. Установен е паричен данък върху пазарите и магазините, 10% данък върху стоките. Ролята на будисткото духовенство е висока.

През 1624 г. на власт в Аютая идва нова династия – Прасат Тонга („династията на Златния дворец“). Прасат Тонг (1628–1656), на когото е кръстена новата династия, и Нараи (1656–1688) все още могат да разчитат на лоялността на наместниците. Техните наследници трябва да се изправят срещу сепаратизма.

През 1687 г. Франция, след неуспешен опит на йезуита Ташар да обърне Нарая в католицизма, изпраща посолство в Сиам, водено от Ла Лубер, който успява да сключи споразумение за търговията и търговските привилегии. На следващата година французите изпращат военна експедиция в страната, но народното въстание, което сваля Нараи, води до екзекуцията на наследника на Нараи и неговия съветник, гърка Константин Геракис, и до бягството на европейците. Ръководителят на въстанието Петрача (1689-1703) „затваря“ страната за задграничните сили.


XVIII век

През този период съсловната система сактин се увеличава до 27 ранга. Праи остава най-многобройната категория. Първата държава, с която е възстановена търговията, е Китай.

След смъртта на внука на Петрач Тайсра (1709-1733), който назначава брат си Боромакот (1733-1758) за свой съуправител, в страната избухва гражданска война и Боромакот в крайна сметка печели. Също така по време на едно от неговите поклонения представители на китайската общност се опитват да организират преврат. При Боромакот тайландската култура процъфтява.

В средата на 18 век положението на собствениците на земя („праи“) се влошава и бандитизмът се разпространява. Наследникът на Боромакот Екатат (1758-1767) предприема стъпки за поддържане на търговията.

През 1759 г. Бирма прави първия си опит да превземе Аютая. През 1767 г. столицата е превзета и опожарена. Борбата за независимост се ръководи от управителя на провинция Так - Пя Таксин, който още през 1768 г. създава новата сиамска държава Тонбури.

Икономика

На тайландците никога не им е липсвала богата храна. Селяните засаждат ориз за собствена консумация и за плащане на данъците. Каквото остава, било използвано за издръжка на религиозните институции. От 13-ти до 15-ти век обаче настъпва трансформация в отглеждането на ориз в Тайланд. В планините, където валежите трябвало да се допълват от напоителна система за контролиране на водните нива в наводнените полета, тайландците засаждат лепкав ориз, който все още е основна храна в географските региони на север и североизток. Но в заливната низина на Чао Прая фермерите се ориентират към друг сорт ориз – така наречения плаващ ориз, с тънко, нелепливо зърно, донесено от Бенгал – което расте достатъчно бързо, за да се справи с нарастващите нива на водата в равните полета.

Новият сорт расте лесно и обилно, произвеждайки излишък, който може да бъде продаден евтино в чужбина. Аютая, разположена в южния край на заливната низина, се превръща в център на икономическа дейност. Под кралското покровителство работниците под ангария копаят канали, за да донесат ориз от нивите до корабите на краля за износ в Китай. В този процес делтата на Чао Прая - калните равнини между морето и твърдата земя, считани досега за необитаеми - е рекултивирана и обработвана. Според традицията, кралят трябвало да извърши религиозна церемония, за да благослови засаждането на ориз.

Търговия

Търговията с европейците е оживена през 17 век. Всъщност европейските търговци разменят стоките си, главно модерни оръжия като пушки и оръдия, за местни продукти от вътрешността на джунглите, като сапаново дърво, еленова кожа и ориз. Томе Пирес, португалски пътешественик, споменава през 16 век, че Аютая, или Одия, е „богата на добри стоки“. Повечето от чуждестранните търговци, които идват в Аютая, са европейци и китайци и властите им налагат данъци. Кралството разполагало с изобилие от ориз, сол, сушена риба, арак (спиртна напитка) и зеленчуци.

Търговията с чужденци, главно холандци, достига своя връх през 17 век. Аютая се превръща в основна дестинация за търговци от Китай и Япония. Очевидно е, че чужденците започват да участват в политиката на кралството. Кралете на Аютая наемат чуждестранни наемници, които понякога отиват на война с враговете на кралството. Въпреки това, след прочистването на французите в края на 17 век, основните търговци с Аютая са китайците. Холандците от Холандската източноиндийска компания (Vereenigde Oost-Indische Compagnie или VOC) са все още активни. Икономиката на Аютая запада бързо през 18 век, докато нашествието на Бирма довежда Аютая до пълен икономически колапс през 1788 г.

Контакти със Запада

През 1511 г., веднага след превземането на Малака, португалците изпращат дипломатическа мисия, водена от Дуарте Фернандес, до двора на крал Раматибоди II. След като установяват приятелски отношения между Португалия и кралство Сиам, те се връщат със сиамски пратеник, който носи подаръци и писма на краля на Португалия. Португалците са първите европейци, посетили тази страна. Пет години след този първи контакт Аютая и Португалия сключват договор, даващ на португалците разрешение да търгуват в кралството. Подобен договор от 1592 г. дава на холандците привилегирована позиция в търговията с ориз.

Чужденците са добре дошли в двора на Нараи (1657-1688), владетел с космополитни възгледи, който въпреки това се пази от външни влияния. Установени са важни търговски отношения с Япония. На холандски и английски търговски компании е разрешено да създават фабрики, а тайландски дипломатически мисии са изпратени в Париж и Хага. Поддържайки тези връзки, тайландския двор умело изиграва холандците срещу британците и французите, избягвайки прекомерното влияние на една сила.

Въпреки това през 1664 г. холандците използват сила, за да осигурят договор, който им предоставя екстратериториални права, както и по-свободен достъп до търговия. По настояване на външния си министър, гръцкия авантюрист Константин Фалкон, Нараи се обръща за помощ към Франция. Френски инженери построяват укрепления за тайландците и нов дворец в Лопбури за Нараи. Освен това френските мисионери се занимават с образование и медицина и донасят първата печатна преса в страната. Личният интерес на Луи XIV е предизвикан от съобщенията на мисионерите, които предполагат, че Нараи може да бъде обърнат към християнството.

Френското присъствие, насърчено от Фалкон, обаче буди недоволството и подозрението на тайландското благородство и будисткото духовенство. Когато се разчува, че Нараи умира, генерал Петрача (управлявал 1688-1693) организира държавен преврат, Сиамската революция от 1688 г., завзема трона, убива определения християнски наследник и нарежда екзекуцията на Фалкон заедно с няколко мисионери. След това останалите чужденци са прогонени. Някои проучвания казват, че Аютая започва период на отчуждаване от западните търговци, докато приветства повече китайските търговци. Но други скорошни проучвания твърдят, че поради войните и конфликтите в Европа в средата на 18 век, европейските търговци са намалили дейността си на изток. Въпреки това е ясно, че Холандската източноиндийска компания или VOC все още е развивала бизнес в Аютая въпреки политическите трудности.

Междувременно в Аютая е създадена японска колония. Колонията е била активна в търговията, по-специално изнасяйки еленови кожи и сапаново дърво за Япония в замяна на японско сребро и японски занаятчийски произведения (мечове, лакирани кутии, висококачествена хартия). От Аютая Япония започнала да се интересува от китайски коприни, както и от еленски кожи и кожи от акули (от които правели нещо като шагренова кожа за дръжки и ножници на японски мечове).

Около 1500 японци са живели в японските квартали на Аютая (според някои оценки са били около 7000). Общността се нарича на тайландски Бан Ипун и се оглавява от японски лидер, назначен от тайландските власти. Изглежда общността е включвала търговци, новопокръстени християни (киришитан), които са избягали от родната си страна в различни страни в Югоизточна Азия, след като са били преследвани от Тойотоми Хидейоши и Токугава Йеясу, както и безработни бивши самураи, които са били на страната на губещите в битката при Секигахара.

Spoiler

Битката при Секигахара (на японски: 関ヶ原の戦, Sekigahara no Tatakai) е решителна за историята на Япония битка, проведена на 21 октомври 1600 г., след която Токугава Иеясу става фактическият владетел на страната и която ще му позволи да основе три години по-късно Шогуната Токугава (1603 – 1868). Битката поставя началото на продължил повече от два века и половина мирен период.

Шогунатът Токугава (Tokugawa bakufu (徳川幕府), Edo bakufu (江戸幕府)) е последното феодално японско правителство, съществувало от 1600 до 1868 г. Главите на правителството са шогуните, всеки от които е член на клана Токугава. Шогунатът управлява от замъка Едо и годините на шогуната са станали известни като периода Едо или периода Токугава.

[затвори]

https://ru.wikipedia.org/wiki/Аютая (государство)

Тхонбури (на тайландски: ธนบุรี) е период в историята на Тайланд от 1768 до 1782 г. Тхонбури е столица на Тайланд за кратко по време на управлението на крал Таксин Велики, след като бирманците разграбват столицата Аютая. Крал Рама I премества столицата в Банкок през река Чао Прая през 1782 г. Тхонбури остава независим град и провинция до 1792 г., когато е присъединен към Банкок.

История

През 1767 г., след почти четиристотин години господство в Югоизточна Азия, кралство Аютия е унищожено от бирманската армия. Кралският дворец и столицата са опожарени до основи. Територията е окупирана и местните лидери се обявяват за господари, включително владетелиите на Сакуанджибури, Пимай, Чантабури и Накхон Си Тамарат. Чао Так, благородник от китайски произход и способен военен командир, посвещава своите сътрудници като благородници в Чантабури. Започвайки от Чантабури, Чао Так събира войски и ресурси и премества флотата към устието на Чао Прая, превземайки крепостта Тонбури. През същата година Чао Так успява да превземе Аютия от бирманците след седеммесечна обсада.

Схинбюшин, владетелят на Бирма, нахлува в Сиам. Бирманската армия пристига през Сай Йок и обсажда форта Банкок, лагера на войските на Таксин. Таксин набързо изпраща генерал Бунма, командир на флотата в Банкок, да вдигне обсадата. Сиамските армии обграждат бирманците, прекъсват обсадата и ги побеждават.

Аютия, центърът на Сиам в продължение на стотици години, е дотолкова опустошен, че вече не може да се използва като правителствен център. Строежът на новата столица в Тхонбури продължава около година. На 28 декември 1768 г. Таксин се коронясва за крал на Аютия, за да покаже продължаването на древната слава.


Има местни генерали, които се състезават за правото да управляват Сиам. След като воюва в цял Сиам една година, Таксин успява да покори всички бунтовнически командири. По-късно той започва война срещу династията Нгуен за контрол над Южна Камбоджа, която завършва с победа през 1773 г. В по-късните години Таксин установява сиамски контрол над Чианг Май и превръща Камбоджа във васал на Сиам. Той установява връзки с Китай и улеснява преселването на китайци в Сиам.

През 1782 г. Таксин изпраща огромна армия, за да покори отново близките малки княжества на Камбоджа и княжествата на Лаос, но докато той отсъства, избухва въстание, водено от държавни служители. Бунтовниците, които в крайна сметка овладяват столицата, принуждават краля да подаде оставка. По-късно Прая Чакри, командващият главната армия в Камбоджа, който се радва на широка подкрепа сред длъжностните лица и народа, е предложен на трона на мястото на крал Таксин, тъй като той се връща от Камбоджа и официално сваля крал Таксин и го подстригва за монах. Малко след това Таксин тайно е екзекутиран.

След екзекуцията на Таксин, главнокомандващият Прая Чакри се възкачва на трона на кралство Тонбури като крал Раматибоди или Рама I. По-късно през 1782 г. крал Рама I премества столицата в Банкок от другата страна на река Чао Прая. С течение на времето територията на Тхонбури става част от Банкок. Този период от историята на Тайланд, продължил до 1932 г., се нарича Ратанакосин.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тхонбури (королевство)

Според първия указ на крал Рама I, току-що коронован през 1782 г., столицата на Тайланд е преместена в Банкок, който по това време е малко селце. До средата на XIX век Банкок става град, населението му достига 400 000 души, основната нация, живееща в града, са китайците, които през последните години емигрират на територията на Сиам. Освен това китайците основават редица търговски селища в страната, някои от които по-късно прерастват в малки градове. По-късно китайците дори започват да контролират вътрешната и външната търговия на държавата.

По време на ранния период на династията Чакри, Кралство Бирма продължава да се разширява в Сиам. През 1785 г. тя започна масивна инвазия в държавата, независимостта на Тайланд е запазена с голяма трудност. До 1820-те години, когато британците нахлуват в Бирма, не се обръща много внимание на охраната на границата. На изток Рама I и по-късно Рама III (управлявал 1824-1851) правят Камбоджа свой васал, докато на юг Рама III увеличава контрола над зависимите държави, разположени на Малайския полуостров. Рама III също така потушава въстанието на Чао Ану, младия крал на Виентян, на север. През 1827 г. тайландската армия превзема и разграбва Виентян; няколко хиляди лаосци са взети в плен и по-късно депортирани в централен Тайланд.

Началото на по-приятелските отношения с европейците е положено от Мага Монгкут, който се възкачва на трона през 1851 г. При него са сключени търговски договори с Великобритания (1855), Франция (1858), Германия (1862) и Австро-Унгария (1868).

В края на 1868 г. на трона се възкачва 15-годишният Параминдра Мага-Чулалонгкорн, който има учител по английски език. До достигане на неговото пълнолетие Сиам е управляван от принц Сури Уонзе, добре настроен към европейците. Поемайки управлението, Чулалонгкорн се стреми да пренесе началото на европейската култура в Сиам. От 1885 г. Сиам се присъединява към Всемирния пощенски съюз. През 1893 г., след спор с Франция за границите, Сиам е принуден да отстъпи на Франция областта на левия бряг на Меконг.

През 1891 г. руският наследник на престола царевич Николай посещава Сиам и е приятелски приет от сиамския крал, който през 1897 г. посещава Санкт Петербург и след това основните европейски градове (Берлин, Виена, Париж, Лондон, Брюксел). През 1897 г. в Сиам е създадено руско представителство, ръководено от шарже д'афер и генерален консул. През 1898 г. един от сиамските принцове (Чакрабон) е доведен в Санкт Петербург за обучение.

През 1896 г. между Франция и Великобритания е сключено споразумение, въз основа на което владенията на Сиам са разделени на три пояса: районите по поречието на Меконг принадлежат към сферата на влияние на Франция, районите на полуостров Малак принадлежат към сферата на влияние на Англия, а районът на река Менам, образуващ буферна държава, трябва да остане в администрацията на сиамския крал и двете сили се задължават да се въздържат от военни предприятия в района на Менам.

През 1917 г. крал Вачиравудх, първият от образованите в чужбина крале на Сиам, се завръща в Тайланд. Той открива първия университет в страната. През същата година държавата влиза в Първата световна война. Сиам е единствената азиатска държава, която изпраща войски на Западния фронт.

Прачадипок става крал през 1925 г. При неговото управление е спряна работата на всички държавни институции.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Период Ранатакосин



Кралство Ратанакосин или Кралство Сиам (на тайландски: อาณาจักร รัตนโกสินทร์) е период в историята на Тайланд от 1782 до 1932 г. Ратанакосин е тайландско кралство, с център град Банкок. Ратанакосин включва васалните държави Камбоджа, Лаос и някои малайски кралства. Кралството е основано от крал Буда Йодфа Чулалоке от династията Чакри.

През първата половина на този период се наблюдава консолидиране на властта на кралството, въпреки че има епизодични конфликти с Бирма, Виетнам и Лаос. Късният период е периодът на взаимодействие на Сиам с колониалните сили на Англия и Франция, в който Сиам успява да стане единствената неколониална държава в Югоизточна Азия. Отвътре държавата става модерна, суверенна и централизирана. Значителният икономически и социален напредък е свързан с увеличаване на външната търговия, премахване на робството и разширяване на образованието за нововъзникващата средна класа, но не се провеждат големи политически реформи. В крайна сметка в Тайланд абсолютната монархия след Юнската революция от 1932 г. е заменена от конституционна монархия.


Рама I (1782-1809)

Чакри управлява под името Раматибоди, но е известен като крал Рама I, основателят на династията Чакри. Едно от първите му решения е да премести столицата отвъд реката в село Банк Маког (което означава „място с маслинови сливи“), което скоро става град Банкок. Новата столица се намира на полуостров Ратанакосин.

Рама I възстановява по-голямата част от социалната и политическата система, която съществува в кралство Аютия, приема нови закони, възстановява съдебните церемонии и укрепва дисциплината на будисткото монашество. По време на неговото управление са създадени шест министерства, ръководени от принцове. Армията е под контрола на брата на краля и неговия най-близък съратник Упарат. Бирманците, виждайки объркването, съпътстващо свалянето на Таксин, отново нахлуват в Сиам през 1785 г. Рама им позволява да окупират земите на север и юг, но Упарат, вицекралят, негов брат, начело на сиамската армия в западен Сиам, унищожава бирманските войски в битката при Канчанабури. Това е последното голямо нашествие на Бирма в Сиам, а през 1802 г. бирманските войски са изгонени от Лана. През 1792 г. сиамците окупират Луанг Прабанг и превземат Лаос и Камбоджа. До смъртта си през 1809 г. Рама I е създал държава два пъти по-голяма от днешен Тайланд.

Рама II (1809-1824)

Управлението на неговия син Рама II Буди Лоетла Нафалай е сравнително спокойно. През 1813 г. има конфронтация с Виетнам, който е влиятелна сила в региона. Влиянието на Запада започва да се усеща все повече и повече: през 1785 г. британците окупират Пенанг, а през 1819 г. основават Сингапур. Британците скоро заменят холандците и португалците като основен западен икономически и политически играч в Сиам. Британците се противопоставят на сиамската икономическа система, в която принцовете имат търговски монополи и търговията може да бъде обект на произволно данъчно облагане. През 1821 г. е изпратена дипломатическа мисия от Британска Индия с искане Сиам да премахне ограничението върху свободната търговия: първият знак, че вътрешната политика на Сиам ще бъде регулирана през 19 век.

Рама III (1824-1851)

След смъртта на Рама II през 1824 г. той е наследен от неговия син Чесадабодиндра Нангклао, известен като Рама III. През 1825 г. британците контролират Южна Бирма и са непосредствени съседи на Сиам, а техният контрол над Малайския полуостров е разширен. Кралят не иска да се подчини на британците, но неговите съветници го предупреждават, че ако Сиам е неотстъпчив, ще го сполети същата съдба като Бирма. Затова през 1826 г. в Сиам влиза в сила първият търговски договор със Запада. Договорът обещава въвеждането на единна система за данъчно облагане в Сиам, за да се намалят данъците върху външната търговия, както и да се премахнат някои от кралските монополи. В резултат на това търговията в Сиам започва да се развива бързо, броят на чужденците се увеличава, те се установяват в Банкок и оказват културно влияние върху местното население. Кралството стана по-богато, което прави възможно подобряването на състоянието на въоръжените сили.

От 1842 до 1845 г. Сиам води успешна война с Виетнам, който усилено се опитва да завземе господство над Камбоджа. По това време става ясно, че независимостта на всяка държава в региона е фиктивна и зависи от политиката на колониалните сили. Това е демонстрирано от британците по време на опиумната война с Китай през 1839-1842 г. През 1850 г. британците и американците изпращат дипломатически мисии в Банкок, които искат премахването на всички търговски ограничения по отношение на други държави, а също така искат неприкосновеността на своите граждани за сиамските закони (екстратериториалност). Това им е отказано. Най-забележителното наследство на Рама III в Банкок е изграждането на нов храмов комплекс.

Рама IV (1851-1868)

През 1851 г. бъдещият крал Монгкут напуска манастира и заема трона като Рама IV. Официално той е абсолютен монарх, но всъщност властта му е ограничена. Първите му опити за реформи са да въведе модерна система на управление, да ограничи робството и да подобри правата на жените, но те не са успешни.

Рама IV е подложен на натиск от западните сили, тъй като те са заинтересовани от развитието на Сиам, което повлиява на собствените му планове за развитие. През 1855 г. този натиск е под формата на мисия, ръководена от губернатора на Хонконг, сър Джон Бауринг, който пристига в Банкок с искане за незабавна промяна, подкрепена със заплаха от сила. Кралят веднага подписа нов договор: задълженията на краля са ограничени, кралските монополи в търговията са премахнати,  на британските граждани е предоставена екстериториалност. Други западни сили скоро получават подобни преференции.

Скоро след това става ясно, че истинската заплаха за Сиам не са британците, а французите. Британците се интересуват от търговията, докато французите искат да изградят колониална империя. През 1859 г. те окупират Сайгон и през 1867 г. установяват протекторат над Южен Виетнам и Източна Камбоджа. Рама IV се надява на британска защита, докато прави отстъпките, които те изискват. По-късно това се оказва илюзия, но въпреки това британците виждат Сиам като полезна буферна държава между Британска Бирма и френски Индокитай.

Рама V (1868-1910)

През 1868 г. Рама IV умира и е наследен от неговия 15-годишен син Чулалонгкорн, който царува под името Рама V и сега е известен като Рама Велики. Рама V е първият сиамски крал, получил западно образование от Ан, английска гувернантка.

Първата година вместо Рама V управлява консервативен регентски съвет, но когато кралят навършва пълнолетие през 1873 г., той поема властта в свои ръце. Със заповед на новия крал е създаден Държавният съвет, актуализирани са съдебната и бюджетната администрация. Кралят обявява, че робството скоро ще бъде премахнато и робите ще могат да купят свободата си.

Отначало по-старите принцове и други консерватори успешно се съпротивляват на реформите на краля, но след това по-старото поколение е заменено от по-младите, образовани на запад братя на краля. Това гарантира бързото провеждане на реформите и превъоръжаването на армията.

През 1893 г. френските власти разпалват граничен спор, за да предизвикат криза. Френските бойни лодки се появяват в Банкок и искат предаването на територията на Лаос на изток от река Меконг. Кралят не може да направи нищо. Французите продължават да оказват натиск върху Сиам и през 1896-1907 г. Сиам губи огромни територии (Лаос и Камбоджа).

Междувременно продължават реформите, които превръщат страната от абсолютна монархия в модерна национална държава. Този процес е извършен от синовете на крал Рама V, които са получили образование в Европа. Железопътни и телеграфни линии са установени в цялата страна, свързвайки се със столицата на провинциите, които преди това са били полуавтономни. Националната валута, бат, е обвързана със златния стандарт и модерната данъчна система заменя произволните налози и трудовите повинности от миналото. През 1910 г., когато кралят умира, Сиам става полумодерна страна, която по чудо успява да избегне колонизацията.

Рама VI (1910-1925)

Резултатът от една от реформите на Рама V е въвеждането на нов ред за наследяване на трона според западния модел, така че през 1910 г. тронът преминава мирно към Вачиравуду (Рама VI). Той е получил образованието си в Британското кралско военно училище, Сандхърст и Оксфорд. Един от проблемите на Сиам през този период е нарастващата пропаст между образованите на Запад кралски особи и благородници и останалата част от страната.

От времето на Рама V, кралят, все още абсолютен монарх, действа и като министър-председател и назначава членове на семейството си на всички най-високи държавни постове. Рама VI продължава програмата за социални реформи на баща си: полигамията е премахната, началното образование става задължително, а от 1916 г. висшето образование се появява в Сиам след основаването на университета Чулалонгкорн, който става ковачницата на новата сиамска интелигенция.

През 1917 г. Сиам обявява война на Германия, за да спечели подкрепата на британците и французите. Сиам е единствената азиатска държава, която изпраща свои войски на Западния фронт, докато Сиамските експедиционни сили също имат авиационни части. Сиамският контингент е част от съюзническата окупационна армия в Рейнланд.

Според една версия съвременното знаме на Тайланд е съставено от цветовете на знамето на Великобритания, Франция, САЩ, Русия и Сърбия, бившите съюзници на Сиам. Участието на Сиам в Първата световна война го квалифицира за участие във Версайската конференция и министърът на външните работи използва тази възможност да поиска разпоредбите на конвенциите от миналия век да бъдат отменени и по този начин да се възстанови пълният суверенитет на Сиам. Съединените щати денонсират споразуменията още през 1920 г., Франция и Великобритания последват примера им през 1925 г. Тази победа увеличава популярността на краля, но тя скоро е засенчена от недоволството по други въпроси, като например следвоенното влошаване на стандарта на живот в Сиам през 1919 г. Важен е и фактът, че кралят няма син – явно защото е предпочитал компанията на мъжете повече от жените (това предизвиква истински фурор в обществото).

Рама VII (1925-1935)

Когато Рама VI умира внезапно на 44-годишна възраст през 1925 г., възниква криза в монархическата система на управление. Наследникът на престола е по-малкият брат на крал Праджадипок (Рама VII), който наследява страна, отслабена от недостатъците на абсолютната власт. Финансите на държавата са в състояние на хаос, както и вътрешната политика на Сиам. Пресата в Банкок става по-шумна и по-откровена в критиките си към правителството.

Опитът за реформа, предприет от новия монарх, се проваля. Създаден е Върховен държавен съвет, който кралят попълва с членове на семейството си, така че всяко добро впечатление, което иска да създаде, е подкопано. Натискът върху краля да осъществи истински политически реформи е особено силен от държавните служители с университетско образование, които публикуват статии, изразяващи своите възгледи във вестниците в Банкок. Започва формирането на реформаторско движение.

Има натиск и от бизнес кръгове, които искат финансова стабилност. Икономическото възстановяване през 20-те години на миналия век намалява малко напрежението, но след това настъпва Голямата депресия през 1929 г., която допълнително подкопава финансовото благосъстояние на държавата. За да запази доверието си в международната търговия с чужденците, Сиам се придържа към златния стандарт твърде дълго.

През 1932 г. кралят се обръща към своите поданици. В този момент страната е в дълбока рецесия, така че думите на краля не са добре приети. Под натиска на размириците, започнали в столицата, правителството се съгласява с конституция, в която кралят започва да споделя властта с министър-председателя. Разчитайки на армейски части, Народната партия извършва на 24 юни 1932 г. преврат. Така приключват 150 години абсолютна власт на династията Чакри.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Раттанакосин

През 1932 г. Народната партия (сиамската версия на китайския Гоминдан), опирайки се на военни кръгове, извършва държавен преврат, в резултат на който в Сиам е установена конституционна монархия. Кралят не е свален, а само ограничен в правата. Манофакон Нититада става министър-председател. Но десните депутати от новия парламент провалят реформите, в резултат на което военните организират нов военен преврат през 1933 г. Новият министър-председател на страната е полковник Пхахон Пхаюхасена.

През следващите пет години Пхахон Пхаюхасена се бори да запази властта. През октомври 1933 г. принц Боворадет започва роялистки бунт срещу правителството на Пхахон Пхаюхасена. След седмица битки правителствените войски смазват това въстание. Плек Пибунсонграм става министър на отбраната в новото правителство и влиянието му в правителството нараства с времето. През декември 1933 г., след първите парламентарни избори в Сиам, Пхахон Пхаюхасена получава мандат да състави правителство. Политиката на неговия кабинет е насочена към укрепване на националния капитал.

Крал Рама VII Прачадипок абдикира през 1935 г., неговият наследник Рама VIII се въздържа от опити за възстановяване на абсолютизма.

Денонсирането (през 1936 г.) на неравноправните договори с чужди сили и възстановяването на митническата независимост на Сиам са от голямо значение. Позицията на Пхахон Пхаюхасена е значително разклатена през 1937 г., когато избухва скандал във връзка с продажбата на земя, принадлежаща на кралското семейство, на високопоставени служители на цени под пазарните. След парламентарните избори през ноември 1937 г. Пхахон Пхаюхасена запазва поста министър-председател, но не за дълго. Кабинетът му е принуден да подаде оставка през септември 1938 г., а през ноември 1938 г. са проведени предсрочни парламентарни избори, които водят до идването на власт на Плек Пибунсонграм.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Конституционная монархия и начало военного правления


В контекста на влошаването на социално-икономическата ситуация в страната, предизвикана от световната икономическа криза от 1929-1933 г. се активизират действията на антимонархистите, обединени в Народната партия. Наред с дребнобуржоазните демократи (Приди Паномионг и др.) се включват и либерално-буржоазни елементи, свързани с едрата земевладелска собственост, офицерите и чиновниците.

Разчитайки на армейски части, Народната партия извършва на 24 юни 1932 г. преврат. Тълкуването на този преврат е различно: редица историци, по-специално тайландският историк М. Шриварам, го смятат за революция. Някои съветски историци се придържаха към същата гледна точка. В същото време превратът от 24 юни има характер на преврат на върхушката, в съответствие с временната конституция от 1932 г. законодателната власт е прехвърлена на парламента, сформиран от Народната партия, а кралят остава номиналният държавен глава; висшата аристокрация (принцовете) е отстранена от власт. Постоянната конституция (приета на 10 декември 1932 г.) предвижда избор на половината от депутатите в парламента, останалите се назначават от краля.

През 1933 г. десните депутати провалят предложения от Приди Паномионг проект за социално-икономическа реформа, след което крал Рама VII разпусна Народната партия и парламента. На 2 април 1933 г. срещу всички демократи е приет т. нар. антикомунистически закон. Опасността от възстановяване на абсолютизма подтиква група офицери, ръководени от П. Пхаюхасен, да извърши нов държавен преврат на 20 юни 1933 г. Опитът за монархически бунт, воден от принц Боворадет през октомври 1933 г., е смазан; Крал Рама VII Прачадипок абдикира през 1935 г., неговият наследник Рама VIII се въздържа от опити за възстановяване на абсолютизма.

В резултат на събитията от 1932-1933г. между дребната буржоазия и големите земевладелци на Сиам е постигнат политически компромис, чиято нестабилност се проявява в чести правителствени кризи. Политиката на управляващия блок през 30-те години е насочена към укрепване на националния капитал. От голямо значение са денонсирането (през 1936 г.) на неравноправните договори с чужди сили и възстановяването на митническата независимост, национализацията на някои чуждестранни компании (1938–1939 г.) и създаването на смесени държавно-частни компании в индустрията и търговията, за да се ограничи на чуждото влияние. С идването на власт през декември 1938 г. на военно-бюрократичния елит (правителството на Плек Пибунсонграм, 1938-1944 г.), прогресивните форми на национализъм в Тайланд (Сиам е преименуван на Тайланд през 1939 г.) са заменени от пантаизъм (основният принцип на пантаизма е обединението на всички тайландски народи под управлението на тайландския крал).



Кралство Тайланд влиза във Втората световна война на страната на Оста в началото на 1942 г. (на страната на Япония), но още на 21 декември 1941 г. е сключен военен съюз с Япония. От 1944 г. Тайланд започва да установява контакти с антихитлеристката коалиция за евентуално оттегляне от войната.

Предистория

През ноември 1940 г., с избухването на френско-тайландската война, тайландските войски нахлуват във френски Индокитай, в резултат на което с подкрепата на японската дипломация Тайланд постига анексирането на редица гранични територии (територии в Лаос и две провинции на Камбоджа). Поражението на режима на Виши (Франция) в този конфликт през 1941 г. допринася за преобладаването на националистическите сили в Тайланд, водени от маршал Пибунсонграм (на тайландски จอมพล แปลก พิบูลสงคราม). Пибунсонграм допринася за влизането на Тайланд във Втората световна война на страната на Япония.


Втора световна война

На 8 декември 1941 г. японските въоръжени сили навлизат в Тайланд, използвайки го като плацдарм за нахлуването в Малайзия и Бирма. Основната цел на Япония са пристанищата, железопътните линии и летищата, разположени на територията на Тайланд. В същото време се провеждат поредица от сблъсъци с тайландската гранична охрана и военните, докато ръководството на страната не подписва споразумение за съюз с Япония. Прекратяването на огъня е подпомогнато и от желанието на Япония да избегне тежки загуби. За Япония е много важно войските, които кацат в Южен Тайланд, да не срещнат значителна съпротива, тъй като в бъдеще се планира те да бъдат използвани за превземане на Малая, а превземането на основната част от страната на север не е от голямо значение за японското командване по това време.


Преди да започне инвазията, японското правителство провежда тайни военни преговори с тайландското правителство, а през октомври 1940 г. тайландският диктатор Плек Пибунсонграм дава устно тайно обещание да подкрепи Япония в случай на нахлуване в Малайзия.

През 1941 г. тайландското правителство също преговаря с правителствата на Великобритания и Съединените щати, опитвайки се да получи гаранции за подкрепа в случай на японска инвазия. Британският министър-председател Уинстън Чърчил пише в писмо до Плек Пибунсонграм:

„Ако ви нападнат, защитавайте се. В интерес на Великобритания е да запазим истинската независимост и суверенитет на Тайланд, ние ще разглеждаме атаката срещу вас като атака директно срещу нас.“

На 25 януари 1942 г. Тайланд обявява война на САЩ и Великобритания. Тайландският посланик в Съединените щати Сени Прамот обаче отказва да предаде съобщение за обявяването на война на Държавния департамент. Това обстоятелство в бъдеще дава възможност на американските власти да твърдят, че между двете страни не е имало състояние на война и допринася за бързото възстановяване на приятелските отношения между Тайланд и Съединените щати.

Впоследствие участието на Тайланд във Втората световна война се свежда до военните действия на тайландските сили заедно с японците срещу войските на антихитлеристката коалиция, доставката на храна за Япония и изграждането на пътища за снабдяване на японските части, които се бият в Бирма. След превземането на Британска Малая от Япония, Тайланд анексира щатите Теренгану, Келантан, Кедах и Перлис. От територията на Британска Бирма Тайланд получава част от земите на Шан.

С нарастването на антияпонските настроения в страната през 1944 г. министър-председателят Пибунсонграм подава оставка. Новото ръководство на страната започва да установява контакти с антихитлеристката коалиция.

Японските сили в Тайланд се предават на 15 август 1945 г. като част от общата японска капитулация, обявена от имперското правителство в Токио. Британските войски бързо пристигат в страната, с основна цел да освободят оцелелите военнопленници. Британците са изненадани, че разоръжаването на японските войници е почти завършено от тайландските сили.

Британците разглеждат Тайланд като държавата, отговорна за щетите, нанесени на Антихитлеристката коалиция във войната. Въпреки това американците подкрепят новото правителство на страната, в резултат на което Тайланд претърпява сравнително малко наказание за действията на военния режим на Пибунсонграм.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Таиланд во Второй мировой войне



Държавният преврат от 1947г.

Съгласно мирния договор (1 януари 1946 г.) Сиам (Тайланд е преименуван на Сиам през септември 1945 г. и отново на Тайланд през юли 1949 г.) се отказва от териториалните анексии от 1941–43 г. и изплаща компенсации на британските компании. Разрастването на профсъюзите води до създаването през април 1947 г. на Общосиамския съюз на профсъюзите. Новата конституция (май 1946 г.) предвижда избор на двете камари на парламента. На изборите през 1946 г. Демократичният конституционен фронт печели мнозинството от местата. През декември 1946 г. е отменен антикомунистическият закон от 1933 г. Комунистическата партия на Тайланд започва борба за обединен национален демократичен фронт. През декември 1946 г. е постигнато споразумение между Сиам и СССР за размяна на пратеници (дипломатическите отношения са установени на 12 март 1941 г.). През ноември 1947 г. тайландските офицери извършват военен преврат, който е придружен от антидемократични репресии. Комунистическата партия преминава в нелегалност и Пибунсонграм (1948-1957) отново оглавява правителството.

Тайланд до 1973г.

С приключването на следвоенното икономическо възстановяване позициите на едрата тайландска буржоазия, предимно китайска по произход, се засилват. Правителството на Пибунсонграм се фокусира главно върху сътрудничеството със Съединените щати; през 1950 г. са подписани споразумения със САЩ за икономическо и техническо сътрудничество и военна помощ, а през 1951 г. правителството забранява търговията със социалистическите страни. През 1954 г. Тайланд става член на блока СЕАТО. Реакционната външна и вътрешна политика (разпускането на всички политически партии през 1951 г., приемането на антикомунистически закон през 1952 г.) предизвиква недоволство в страната.

В средата на 50-те години на миналия век правителството тръгва към известна либерализация на режима (1955-57 г. - "периодът на демокрацията"). Сключването на Женевските споразумения от 1954 г. за Индокитай допринася за укрепването на неутралистките настроения. През февруари-май 1957 г. в Тайланд се провеждат масови демонстрации под демократични антиимпериалистически лозунги. В тази ситуация командването на армията през септември 1957 г. извършва нов преврат. През октомври 1958 г. Сарит Танарат става ръководител на управляващия т. нар. Революционен комитет. Съгласно временната конституция (януари 1959 г.), като ръководител на правителството (1959-63), той получава извънредни правомощия. Всички обществени организации са забранени, извършени са масови арести на демократи.


След подписването на Американо-тайландската декларация за отбраната на Тайланд (март 1962 г.) на територията на Тайланд са създадени американски военни бази и броят на американските войски се увеличава. Американската авиация, базирана в Тайланд, извършва нападения на ДРВ (Демократична Република Виетнам), региони на Южен Виетнам, Лаос и Камбоджа. От 1966 до 1972 г. тайландски части участват във военни операции във Виетнам (през 1970 г. в Южен Виетнам има 12 000 тайландски войници и офицери). След смъртта на С. Танарат през 1963 г. Таном Китикачон става глава на гражданското правителство.

На 1 януари 1965 г. Комунистическата партия на Тайланд инициира създаването на Народноосвободителната армия на Тайланд, която води партизанска война срещу тайландската армия и полиция. На 5 август 1965 г. е извършено първото въоръжено нападение на комунистите срещу тайландските власти в североизточен Тайланд, в резултат на което са убити значителен брой полицаи в Корат. На 7 август 1965 г. въоръжените сили на KПT започват да разгръщат операции в планините Пхупон. В страната започва лов на комунисти, в резултат на което повечето активисти на комунистическата партия напускат градовете и отиват в горите. Гражданската война придобива международен характер: започват сблъсъци между тайландската армия и частите на Комунистическата партия на Малая в Южен Тайланд.

Частичното връщане към ограничени политически свободи (юни 1968 г. - ноември 1971 г.) е заменено от друг военен преврат; на власт идва новото (военно) правителство на Таном Китикачон (1971–73). Въведено е военно положение, отменена е конституцията, приета през 1968 г., парламентът е разпуснат, политическите партии са забранени. През декември 1972 г. е провъзгласена временна конституция, но Националното събрание е съставено от две трети от военните. Липсата на права и терорът, покачването на цените все повече нажежаваха ситуацията. Въпреки официалната забрана работническите стачки и студентските демонстрации зачестяват.

През октомври 1973 г. стотици хиляди демонстранти излизат по улиците на столицата с искане демократизация на режима и край на военната диктатура. Военното правителство на Таном Китикачон е принудено да подаде оставка, отстъпвайки властта на цивилен кабинет; Таном Китикачон бяга от страната, а правителството е оглавено от професор Саня Тамасак. Октомврийските събития от 1973 г. бележат началото на нов подем в демократичното движение. В края на 1973 г. в стачките на промишлените и транспортните работници участват над 200 000 души, зачестяват демонстрациите на селяни с искания за по-добри условия на живот. Правителството на С. Тамасак обявява намерението си да промени едностранната външнополитическа ориентация, да засили приятелските отношения с всички страни. През декември 1973 г. в новосформираното Народно събрание започва изготвянето на постоянна конституция (приета през 1974 г.).

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Таиланда (1932—1973)

През 80-те години индустрията се развива в Тайланд. Тъканите, обувките, компютърните части за първи път стават основните експортни артикули, измествайки ориза, каучука и калая. Туристическата индустрия процъфтява. Страната обаче така и не се превърна в "азиатски тигър" като Тайван или Южна Корея.

В резултат на изборите през 1988 г. бившият генерал Чатчай Чунхаван става министър-председател на страната. Той покровителства група военни, на които дава възможност да забогатеят от държавни поръчки. Това поражда гнева на друга военна група, водена от Сучинда Крапраюн, която организира преврат през февруари 1991 г., обвинявайки Чатчай в корупция. Конспираторите се наричат „Национален съвет за мир“ и номинират Ананд Панярачун за министър-председател.

През март 1992 г. се провеждат поредните общи избори, след които печелившата коалиция назначава организатора на преврата Сучинда Крапраюн за министър-председател - въпреки факта, че самият Крапраюн по-рано обещава на крал Пхумипхон (Рама IX) да не заема този пост. След това, протестирайки срещу това назначение, стотици хиляди хора излизат по улиците на столицата. От 17 до 20 май 1992 г. има сблъсъци, при които загиват стотици хора, а след намесата на краля Крапраюн подава оставка. Ананд Панярачун е преназначен за министър-председател.

Изборите през септември 1992 г. са спечелени от "Демократическата партия", водена от Чуан Ликпай. Той става министър-председател, но през 1995 г. претърпява поражение на изборите и губи поста си от Банхан Синлапа-ача, лидер на коалиция от консервативни и регионални партии. Банхан обаче почти веднага е обвинен в корупция и през 1996 г. са проведени предсрочни избори, които са спечелени от генерал Чавалит Йонгчают, представляващ партията "Нова надежда".

По време на азиатската криза от 1997 г. Чавалит не успява да предприеме ефективни антикризисни мерки и е принуден да подаде оставка. Премиер отново става Чуан Ликпай, който успя да сключи споразумение с МВФ и да стабилизира националната валута.

Изборите през 2001 г. са спечелени от партията "Тайците обичат тайци", начело с Таксин Чинават, който става министър-председател. Дългът към МВФ е изплатен предсрочно, партията на Таксин Чинават печели мнозинството от гласовете на изборите през февруари 2005 г. и той запазва поста министър-председател.

През 2004 г. цунами връхлита югозападното крайбрежие на Тайланд. 5000 души са загиналите в Тайланд, като половината от тях са туристи.

Превратът от 2006 година

През януари 2006 г. членовете на семейството на  Таксин Чинават продават дяловете си в Chin Corporation, но данъците по тази сделка не са платени, възползвайки се от вратичка в закона. Опозиционните партии наричат това неморално и организират масови протести, които продължават няколко месеца. Таксин насрочва предсрочни избори за април 2006 г. през месец февруари, но опозицията ги бойкотира. Конституционният съд на Тайланд анулира резултатите от изборите; следващото гласуване е насрочено за октомври 2006 г.

Но на 19 септември 2006 г. в 23 часа местно време световните информационни агенции излъчват информация за военен преврат в Тайланд, а местните телевизионни канали са конфискувани и спират да излъчват.

Премиерът Таксин Чинават, докато присъства на сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, обявява извънредно положение в страната и призовава военните да спрат незаконните маневри. След като превземат основните държавни учреждения, пучистите обявяват своята лоялност към краля.

На 23 декември 2007 г. в Тайланд се провеждат първите парламентарни избори след военния преврат, на които побеждава про-Чинаватската Партия на народната власт. През януари 2008 г. военните предават властта на ново правителство, ръководено от министър-председателя Самак Сундаравей, но нова криза обхваща страната.

Политическа криза 2008-2009 г.

В края на август - началото на септември 2008 г. в тайландската столица се провеждат демонстрации и сблъсъци между поддръжници и противници на правителството на Сундаравей. След уволнението на Самак Сундаравей със съдебно решение в началото на септември 2008 г. и отказа му да бъде преизбран на поста, кралят на Тайланд одобрява Сомчай Вонгсават за министър-председател на Тайланд. През декември 2008 г. Камарата на представителите избира лидера на Демократическата партия, Абхисит Ветчачива, на поста министър-председател на Тайланд.

В края на 2009 г. по улиците на Банкок започнват масови протести на "червените фланелки" - привърженици на бившия премиер Таксин Чинават - с искане за оставката на премиера Ветчачива, разпускане на парламента и провеждане на предсрочни избори. Към средата на март 2010 г. в протестите вече има между 80 000 и 100 000 демонстранти. На 7 април "червените фланелки" успяват да нахлуят на територията на парламента, след което Аписит Ветчачива обявява извънредно положение. На 11 април в резултат на сблъсък между демонстранти с полиция и военни падат първите жертви на сблъсъка. Съобщава се за 15 смъртни случая. След два месеца конфронтация, на 19 май армейските части превземат опозиционния лагер и принуждават лидерите му да се предадат. На 25 май 2010 г. Таксин Чинават е обвинен задочно в тероризъм.

На 3 юли 2011 г. в Тайланд се провеждат парламентарни избори, които са спечелени от партията "Пхиа Тай". Нейният лидер Йинглук Чинават, по-малката сестра на Таксин Чинават, става министър-председател.

Политическа криза 2013-2014 г.

След три години на относителна стабилност, масови народни демонстрации срещу правителството на Йинглук Чинават започват в Банкок през ноември 2013 г., предизвикани от законопроект за амнистия, който може да улесни връщането на бившия премиер в изгнание Таксин Чинават в страната. Законопроектът е приет на 1 ноември 2013 г. от Камарата на представителите, в която партията "Пхиа Тай" има мнозинство. Това предизвиква конфронтация между опозиционната Демократическа партия и проправителствените Червени фланелки.

На 9 декември 2013 г. тайландският министър-председател Йинглук Чинават обявява разпускането на парламента и назначаването на предсрочни парламентарни избори за 2 февруари 2014 г. Изборите се провеждат, но поради масови протести и неотварянето на много избирателни секции поради тях, на 21 март 2014 г. Конституционният съд на Тайланд анулира изборните резултати. На 30 април представител на Избирателната комисия на Тайланд обявява споразумение с министър-председателя Йинглук Чинават за повторно провеждане на парламентарни избори на 20 юли 2014 г.

На 7 май Конституционният съд на Тайланд постановява освобождаването от длъжност изпълняващия длъжността министър-председател Йинглук Чинават и девет министри поради противоконституционността на уволнението през 2011 г. на секретаря на Съвета за национална сигурност Тауин Плиенсири. На същия ден Ниваттхумронг Бунсонгпайсан е назначен за изпълняващ длъжността министър-председател на Тайланд. Но безредиците и демонстрациите продължават, лидерът на Комитета за народна демократична реформа Сутеп Таугсубан обявява 9 май за ден на „последната битка за властта на народа“, призовавайки за блокиране на всички полицейски коли и патрули в Банкок, за да попречи на полицията, а опозиционният лидер Абхисит Ветчачива призовава властите да отложат общите избори през юли с шест месеца, за да разрешат политическата криза.

Военен праврат от 2014 г.

На 20 май 2014 г. в 5:00 сутринта на живо по всички национални телевизионни канали гражданите на Тайланд са информирани от командващия армията генерал Прают Чан-Оча за въвеждането на военно положение в цялата страна за „поддържане законност и ред“ след антиправителствени протести, в резултат на които загиват 28 души, а стотици са ранени.

Чан-Оча оглавява Националния съвет за мир и ред, създаден от него и командирите на всички клонове на въоръжените сили и полицията, а по-късно заема поста министър-председател на военното правителство.


В резултат на преврата бившият министър-председател на Тайланд Йинглук Чинават напуска страната, въведени са полицейски час и цензура на медиите, Конституцията беше суспендирана, видни политически фигури са арестувани, протестните лагери са разпръснати и Сенатът, горната камара на тайландския парламент, е разпусната.

В резултат на това е сформирано преходно правителство, оглавявано от Прают Чан-Оча, и е приета нова конституция.

Следващите парламентарни избори трябваше да се проведат през 2015 г., но са отлагани многократно. Изборите се провеждат едва на 24 март 2019 г. Прают Чан-Оча остава начело на правителството след изборите.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Новейшая история Таиланда

Националното знаме на Тайланд е прието на 28 септември 1917 година. Състои се от пет хоризонтални ивици в червено, бяло и синьо. Средната синя ивица е два пъти по-широка от останалите. Трите цвята представляват нацията, религията и краля.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Тайланд

Знамето на Тайланд (на тайландски ธงไตรรงค์) е един от държавните символи на Кралство Тайланд, заедно с емблемата и химна. Знамето се състои от пет хоризонтални ивици в следните цветове (отгоре надолу): червено, бяло, синьо, бяло и червено. Средната синя ивица е два пъти по-широка от останалите. Три цвята: червено-бяло-синьо символизират народа-религията-краля, неофициалното мото на Тайланд. Знамето е установено на 28 септември 1917 г. Тайландското име за знамето е ธงไตรรงค์ (Thong Trairong), което просто означава трицветно знаме (трикольор).

Първото знаме на Сиам най-вероятно е било просто червено знаме, появило се за първи път при крал Нараи от Сиам (1656-1688). Според редица източници по-късно върху червеното знаме са изобразени различни символи: бяла чакра (будистко колело), бял слон вътре в чакрата или слънце върху бял диск.

Официално първото знаме е създадено през 1855 г. от крал Монгкут (Рама IV) и включва бял слон (кралския символ) на червен фон, тъй като едноцветното знаме не е приемливо за дипломатическа употреба.

През 1916 г. дизайнът на знамето става същият като съвременния, но средната ивица е червена (същия цвят като другите две). Легендата гласи, че крал Ваджиравуд (Рама VI) видял знаме, висящо с главата надолу, и за да предотврати това да се случи отново, той създал знаме, което било симетрично. През 1917 г. средният цвят е променен на син, цветът на петък, денят от седмицата, когато е роден крал Вачиравуд. Според други източници синият цвят се появява в знак на солидарност с Антантата, чиито знамена са бели, червени и сини, но тази версия е най-харесвана от държавите от Антантата. Символи на цветовете на тайландското знаме: синьо - кралският цвят на Рама VI, който установява това знаме; червеното е цветът на нацията; бялото е цветът на религията (от всички религии в Тайланд, символ на чистота). Заедно с националния флаг, кралският флаг винаги се използва в Тайланд. Настоящото кралско знаме съдържа кралския символ на жълт фон (жълтото е текущият кралски цвят, цветът на рождения ден на Рама IX в понеделник).

Интересното е, че знамето на Тайланд е подобно на знамето на Коста Рика, разликата е, че синият и червеният цвят са обърнати. Значенията на цветовете на флага на Коста Рика обаче са различни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Таиланда

История


Други знамена на Тайланд:


Кралски знамена

Освен държавния флаг, в Тайланд има и кралски знамена. Всеки управляващ владетел има такова лично знаме. Лични знамена имат също така кралиците и принцесите.

Националният герб на Тайланд (от хералдическа гледна точка – емблема) изобразява Гаруда, митичен орел, който е персонаж в хиндуизма и будизма, а в Тайланд е символ на кралското семейство.

Гаруда се използва и в герба на Индонезия, а тайландската версия на изображението е известна като „Крут Пха“ (Krut Pha, в превод: „Гаруда с разперени крила“).

Гаруда

Гаруда е митично крилато същество в индийската и монголската митология, будизма и фолклора на централноазиатски и южносибирски народи.

В индийската митология Гаруда е представян като цар на птиците и в същото време ездитно животно (т. нар. вахана) на бог Вишну. Син е на Кашяпа и дъщерята на Дакши Вината. Описван и изобразяван с човешки торс и крака и орлова глава; крилете и ноктите му също са орлови. Според мита при неговото раждане се излъчва толкова силно сияние от тялото му, че първоначално боговете го приемат за Агни, бога на огъня, и го обявяват за олицетворение на слънцето.

Гаруда е централен персонаж в мита за открадването на свещената напитка амрита, даряваща безсмъртие. Според мита, майката на Гаруда е заробена от змиите (наги) и за да бъде освободена, те искат в замяна божествената напитка. В жестока битка Гаруда побеждава боговете и отнема амритата от тях; при завръщането си среща Вишну, който впечатлен от това, че Гаруда не е изпил и капка от напитката му предлага дар. Изискването на Гаруда е да бъде поставен над Вишну, на което богът се съгласява, при условие, че Гаруда стане негов вахана (ездитно животно). Помирил се с боговете, Гаруда, с Индра съставят план как да освободят майката на Гаруда от змиите, без те да получат амритата – Гаруда им доставя свещената напитка и взема майка си, а Индра отнема амритата, докато змиите извършват очистителни обреди, преди да отпият от нея. Като награда Гаруда иска и получава от Индра дара да се храни с влечуги и затова се смята за изконен враг на змиите.

Според някои митове Гаруда има съпруга на име Уннати (или Винаяни), от която има дава сина – Сампати и Джанаюса, според други версии, те са синове на неговия брат Аруна. Отъждествяван е с Таркшя, ездитното животно на бога на слънцето, Таркшя е и един от епитетите на Гаруда. Други негови епитети са Амритахарана и Гарутман.

Първите изображения на Гаруда се появяват върху индийски монети от IV – V в., по-късно те стават задължителни за всеки храм, посветен или свързан с Вишну. В по-ранните изображения Гаруда е представян с клюн на папагал. Атрибутите му са бухалка, раковина, лотос и нектар. Като вахана на Вишну е изобразяван и триглав и триок, като атрибутите му в този случай са жезъл, кожа, ласо, цвете и конска глава.

В „Гаруда-пурана“ (седемнайсетата от пураните) учената птица говори на хората за произхода на вселената, за слънчевата природа на Вишну, за церемониите в култа към него.

В „Нагананда“ (Блаженството на змията), драма, написана през 7 век, Гаруда всеки ден убива и изяжда по една змия, докато един будистки принц не я научава на добродетелите на въздържанието. В последното действие разкаяната птица връща към живот костите на изядените змии.

Нимбарка, мистик, живял неизвестно кога, пише, че Гаруда е спасена завинаги душа.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Тайланд

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гаруда

Националният химн на Тайланд (на тайландски: เพลงชาติไทย, Phleng Chat Thai) е националният химн на Тайланд, одобрен в настоящата му версия на 10 декември 1939 г.


От 1888 до 1932 г. химнът на кралското семейство на Тайланд „Sansyon Pra Barami“ (на тайландски: สรรเสริญพระบารมี), написан по музика на руския композитор Пьотр Шчуровски, е официалният химн на страната.


Музиката за настоящия химн е композирана от композитора Пра Чхендурианг, като първоначално е използван текст от Кхуна Вичиматра; този химн е пуснат за първи път по радиото през юли 1932 г.

След смяната на името на страната на Тайланд през 1939 г. Луанг Саранупраран написва нови стихове към химна от името на министър-председателя на страната Пибунсонграм, които се използват и до днес. В същото време Пибунсонграм приема решение химна да се изпълнява всеки ден в 8:00 и 18:00 часа, което остава в сила и до днес.


Текст на химна

Тайски

ประเทศไทยรวมเลือดเนื้อชาติเชื้อไทย
เป็นประชารัฐ ไผทของไทยทุกส่วน
อยู่ดำรงคงไว้ได้ทั้งมวล
ด้วยไทยล้วนหมาย รักสามัคคี
ไทยนี้รักสงบ แต่ถึงรบไม่ขลาด
เอกราชจะไม่ให้ใครข่มขี่
สละเลือดทุกหยาดเป็นชาติพลี
เถลิงประเทศชาติไทยทวี มีชัย ชโย

Английски

Thailand unites the flesh and blood of Thais.
The land of Thailand belongs to the Thais.
Long has been our independence,
Because we have been united forever.

Thais are peace-loving, but are not cowards in war. Yes,
our sovereignty will never be threatened,
We will sacrifice every drop of our blood for our nation.
We are ready to die for freedom, security and prosperity, hurrah!

Български

Тайланд обединява плътта и кръвта на тайландците.
Земята на Тайланд принадлежи на тайландците.
Отдавна е нашата независимост,
защото сме обединени завинаги.

Тайландците са миролюбиви, но не са страхливци по време на война. Да,
нашият суверенитет никога няма да бъде застрашен,
ще пожертваме всяка капка кръв за нашата нация.
Готови сме да умрем за свобода, сигурност и просперитет, ура!

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гимн Таиланда



National Anthem: Thailand - เพลงชาติไทย

История и разпространение

Създаването на тайската писменост се приписва на тайския владетел от края на 13 век Рамакхамхаенг Велики, като първият засвидетелстван надпис е от 1283 година. Приликите с кхмерската писменост показват, че или тайската писменост е била изведена от кхмерската, или най-малкото силно повлияна от нея. Тъй като последната е дъщерна писменост на древноиндийското брахми, могат да бъдат открити много общи черти между тайската писменост и съвременните индийски писмености, като например деванагари. Тайската писменост добива окончателния си вид през 17 век.

Особености

Тайската писменост спада към разновидността абугида, т.е. буквите обозначават съгласните звукове, а гласните се отбелязват чрез диакритики под, над или отстрани на буквата. Съвременната тайска абугида има 44 букви*, които, ако нямат диакритики, се четат с последващ гласен звук а, ако се намират в края на думата, и о в другите случаи. Често различни букви се произнасят по един и същи начин, като големият им брой се дължи на факта, че много от звуците, съществуващи в древноиндийските езици, и съответно брахми, не се появяват в тайската реч.

Понеже тайският език е тонален, освен диакритики за гласните звукове има и такива, отбелязващи тона на сричката. Интересен е фактът, че при тайската писменост няма разграничител на думите, вместо това интервалът бележи края на изречение**. Посоката на писане е като на български – от ляво надясно, с редовете от горе надолу.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Тайска писменост

* От тези 44 съгласни букви две са остарели и в днешно време не се използват. Те обаче не са изхвърлени от азбуката, както са направили нашите комунисти с буквите Ѣ и Ѫ през 1945г. 

** Това не е съвсем точно. В днешно време интервали се поставят и в средата на изречението, там, където на български се поставя точка и запетая или тире, също така когато има текст в скоби, преди и след скобите също се оставят интервали. Ако в текста има цифри, те също се отделят с интервали 



Както се вижда от последната снимка, буквите в съвременните тайландски шрифтове са оформени така, че да приличат на буквите от латиницата 

В Тайланд хората ползват не Григорианския, а тайландския слънчев календар, според който летоброенето започва в деня на смъртта на Буда през 543 г. пр. н. е. Именно с толкова години тайландците са изпреварили Европа, Америка и Русия. При тях сега е 2565 година! Тъй като обаче Тайланд е туристическа страна, местните отдавна вече са свикнали да се съобразяват с новодошлите и да посочват годината по григориански календар на визите, документите и продуктите със срок на годност. Би било доста странно да си купите в магазина салата, която е опакована през 2565 г…

https://woman.bg/puteshestviya/8-strani-koito-zhiveyat-v-drugo-vreme.57084.html


В Тайланд две основни календарни системи се използват паралелно: тайландският слънчев календар, базиран на григорианския календар и използван за официални и повечето ежедневни цели, и тайландският лунен календар (версия на будисткия календар, фактически лунно-слънчев календар), използван за традиционни събития и будистки религиозни практики.

Използването на слънчевия календар е въведено през 1889 г. от крал Чулалонгкорн (Рама V), заменяйки лунния календар в официален контекст. Първоначално началото на годината е отбелязано на 1 април, но това е променено на 1 януари през 1941 г. Дните и месеците сега съответстват точно на григорианския календар. Годините следват будистката ера, въведена през 1913 г., за да замени ерата Ратанакосин, която от своя страна заменя Чула Сакарат през 1889 г. Изчисляването на будистката ера в Тайланд е с 543 години пред Общата ера (Anno Domini), така че годината 2022 CE съответства на B.E. 2565.

Лунният календар съдържа 12 или 13 месеца в годината, с 15 растящи луни и 14 или 15 намаляващи луни в месеца, възлизащи на години от 354, 355 или 384 дни. Годините обикновено се отбелязват от животното от китайския зодиак, въпреки че има няколко дати, използвани за отчитане на Нова година.


Както и в останалия свят, седемдневната седмица се използва заедно с двата календара. Слънчевият календар сега управлява повечето аспекти на живота в Тайланд и докато официалните държавни документи неизменно следват будистката ера, общата ера (т.е. Грегорианския календар) се използва и от частния сектор. Лунният календар определя датите на будистките празници, традиционните фестивали и астрологичните практики, а лунната дата все още се записва в свидетелствата за раждане и се отпечатва в повечето ежедневници.

Седмица

Една седмица (สัปดาห์, sapda или सप्ताह, สัปดาหะ, sapdaha от санскрит „седем“) е 7-дневен период, започващ в неделя и завършващ в събота.

Дните от седмицата са кръстени на първите седем от деветте индийски астрологични Наваграха; т.е. слънцето, луната и пет класически планети.

Spoiler

Наваграха (санскр. नवग्रह) са девет небесни тела (грахи) в индийската астрономия и астрология. Думата граха често се превежда като "планета", тъй като пет от Навагра са планети: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Наваграхите също включват: Слънцето, Луната, Раху (северния лунен възел) и Кету (южния лунен възел). Раху и Кету не са небесни тела, а лунни възли. Раху е северният или възходящ възел, в който Луната пресича еклиптиката и се насочва нагоре към Северния полюс на Земята. Кету е противоположният, южен или низходящ възел, в който Луната се насочва надолу към Южния полюс. Всяка граха има своя персонификация под формата на небесни същества, които се почитат като божества. Сурия се счита за основното божество, в чийто двор се намират всички останали грахи.

Във ведическата астрология е общоприето, че всяка от грахите има определена енергия и има специфично въздействие върху човешкия ум. Граха енергиите са свързани с човешката аура по специален начин в момента на раждането на детето. Тези енергийни връзки остават с човека през целия му живот. Чрез поклонението на божеството, олицетворяващо всяка от грахите, е възможно да се подобрят аспектите на живота, за които са отговорни грахите, в зависимост от позицията им в наталната карта.

В Индия има много храмове на Наваграха. Най-известните от тях се намират в Гувахати (Асам) и Кумбаконам (Тамил Наду).

[затвори]

Ден	Цвят	Планета
Неделя	Червен	Слънце
Понеделник	Жълт	Луна
Вторник	Розов	Марс
Сряда	Зелен	Меркурий
Четвъртък	Оранжев	Юпитер
Петък	Син	Венера
Събота	Пурпурен	Сатурн

Празнични дни в седмицата

Съботите и неделите (на тайландски: เสาร์-อาทิตย์ sao athit) се спазват като официални неработни дни (วันหยุดราชการ, wan yut ratchakan) и обикновено се показват в календарите в червено. От 1996 г. и подлежащите на обявяване от кабинета на Тайланд официални празници, които попадат в събота и неделя, са последвани от заместващи дни (วันชดเชย, wan cot choei), обикновено показани в по-светъл нюанс на червено, както е показано по-горе за понеделник, 2 август 2004 г. Будистките празници, които са и официални празници, се изчисляват според тайландския лунен календар, така че датите им се променят всяка година по отношение на слънчевия календар. Лунната Нова година и другите празници, спазвани от тайландските китайци, се различават по отношение и на двете, тъй като се изчисляват според китайския календар.

https://en.wikipedia.org/wiki/Thai_calendar

https://ru.wikipedia.org/wiki/Наваграха

Цитатъ на: Hatshepsut - 24 Дек 2022, 18:04:14

Ден	Цвят	Планета
Неделя	Червен	Слънце
Понеделник	Жълт	Луна
Вторник	Розов	Марс
Сряда	Зелен	Меркурий
Четвъртък	Оранжев	Юпитер
Петък	Син	Венера
Събота	Пурпурен	Сатурн

Много интересно, но дните в седмицата на тайски са същите като дните в седмицата на романските народи. За сравнение:
    понеделник (на френски: lundi; на италиански: lunedi; на испански: lunes) – Луна
    вторник (на френски: mardi; на италиански: martedi; на испански: martes) – Марс
    сряда (на френски: mercredi; на италиански: mercoledi; на испански: miercoles) – Меркурий
    четвъртък (на френски: jeudi; на италиански: giovedi; на испански: jueves) – Юпитер
    петък (на френски: vendredi; на италиански: venerdi; на испански: viernes) – Венера
    събота (на френски: samedi; на италиански: sabato; на испански: sabado) – Сатурн
    неделя (на френски: dimanche; на италиански: domenica; на испански: domingo) – Слънце

Цитатъ на: Panzerfaust - 24 Дек 2022, 18:28:32Много интересно, но дните в седмицата на тайски са същите като дните в седмицата на романските народи. За сравнение:
    понеделник (на френски: lundi; на италиански: lunedi; на испански: lunes) – Луна
    вторник (на френски: mardi; на италиански: martedi; на испански: martes) – Марс
    сряда (на френски: mercredi; на италиански: mercoledi; на испански: miercoles) – Меркурий
    четвъртък (на френски: jeudi; на италиански: giovedi; на испански: jueves) – Юпитер
    петък (на френски: vendredi; на италиански: venerdi; на испански: viernes) – Венера
    събота (на френски: samedi; на италиански: sabato; на испански: sabado) – Сатурн
    неделя (на френски: dimanche; на италиански: domenica; на испански: domingo) – Слънце

Най-вероятно първоизточникът е един и същ, предполагам вавилонската (халдейска) астрология.

Кралските въоръжени сили на Тайланд (กองทัพไทย – „Конгхап Тай“) представляват въоръжените сили на кралството. Те се състоят от Кралската тайландска армия (กองทัพบกไทย), Кралският тайландски флот (กองทัพเรือไทย, ราชนาวีไทย) и Кралските военновъздушни сили (กองทัพอากาศไทย). Те също така включват различни паравоенни формирования.

През първите години на 21 век, Кралските въоръжени сили на Тайланд наброяват около 800 хил. души. Ръководител на въоръжените сили на кралството е крал Маха Вачиралонгкорн (Рама X), макар че тази позиция е само номинална. Въоръжените сили се управляват от Министерство на отбраната на Тайланд, което се оглавява от министъра на отбраната (член на кабинета на Тайланд) и командвани от Генерален щаб, който от своя страна се ръководи от Главнокомандащия на въоръжените сили на Тайланд. През 2011 г. военните разходи на Тайланд възлизат на приблизително 5,1 милиарда американски долара.

Според Конституцията службата във въоръжените сили е задължителна за всички тайландски граждани. Все пак на мъжете над 21-годишна възраст, които не са преминали през резервисткото обучение на Армейския студентки военен корпус, се предоставя възможност да постъпят като доброволци във въоръжените сили, или да бъдат избрани на случаен принцип. Кандидатите преминават през различни периоди на обучение – от шест месеца до две години на пълна военна служба, в зависимост от образованието си, от това дали частично са преминали резервистко обучение, и това дали доброволно са постъпили преди задължителната си дата (обикновено 1 април всяка година).

Кандидатите с призната висша бакалавърска степен преминават едногодишна служба, ако са избрани на случаен принцип, или шест месеца, ако се запишат доброволно в съответната окръжна прокуратура (сасадий). По същия начин времето на служене се намалява за тези, които частично са завършили тригодишния курс на резервистко обучение (Рор Дор). Лице, преминало една година от тези три, ще трябва да отслужи само едногодишна служба. Тези, които са преминали две години, ще трябва да отслужат шест месеца на редовна служба, а тези, които са преминали трите години или дори повече на резервиското обучение резерва се освобождават изцяло от служба.

Официалният празник на въоръжените сили на Тайланд се чества на 18 януари, в чест на победата на крал Наресуан Велики в битката срещу престолонаследника на бирманската династия Тунгоо през 1593 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Тайланд



История

По различно време Тайланд воюва срещу Франция, Япония, Виетнам, Лаос, Камбоджа.

През 1893 г. се води френско-сиамската война.

По време на Първата световна война Сиам първоначално остава неутрален, но на 22 юли 1917 г. се присъединява към страните от Антантата. През септември 1917 г. се формира експедиционен корпус, който се изпраща на Западния фронт.

През 30-те и 40-те години армията се изгражда по законите на настъпателната тактика.

По време на Втората световна война 1940-1941г. се води френско-тайландска война.

През юли 1950 г. тайландското правителство изпраща подсилен пехотен батальон в Корея (който се сражава в Корейската война).

Тайланд участва във войната във Виетнам. През 70-те и 80-те години на миналия век с помощта на САЩ се осъществява програма за превъоръжаване на въоръжените сили, а от средата на 90-те години - програма за цялостна реформа и превъоръжаване.

На границата на 1987-1988г. има граничен конфликт между Тайланд и Лаос.

През 1999 - 2002г Тайландските войски са в Източен Тимор.

През 2003 - 2004г Тайланд взема ограничено участие във войната в Ирак.

През януари 2004 г. избухват боеве в Южен Тайланд.

Също така, войските на страната участват в няколко мироопазващи операции на ООН (10 тайландски войници са убити в тези мироопазващи операции).

Съвременно състояние


Към 1 януари 2022 г. числеността на въоръжените сили е 360,85 хил. души, още 93,7 хил. служат в други паравоенни формирования, а 200 хил. души са в резерва. Комплектуването на въоръжените сили - по наборна военна служба и по договор, срок на службата - 24 месеца. Възрастта за набор е 21 години. Пределната възраст за резервисти е 55 години. Не подлежат на военна служба младежи с ръст под 160 см и тегло под 50 кг.

Съединените щати играят основна роля във въоръжаването на тайландската армия: доставка на оръжия, оборудване на предприятия за производство на оръжия и боеприпаси, подмяна на стари оръжия и обучение на специалисти.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Вооружённые силы Таиланда