Български Националистически Форумъ

Драгана и славей

Драгана седи в градина, моме Драгано, Драгано
В градина под бял трендафил, моме Драгано, Драгано

Гергеф шие, песен пее, моме Драгано, Драгано
Над нея славей говори, моме Драгано, Драгано

Я пей, да се надпяваме, моме Драгано, Драгано
Ако ли ме ти надпееш, моме Драгано, Драгано

Крилцата ми ще отрежеш, моме Драгано, Драгано
Ако ли те аз надпея, моме Драгано, Драгано

Косата ти ще отрежа, моме Драгано, Драгано
Драгана надпя славея, моме Драгано, Драгано,

Славей си я жално моли: моме Драгано, Драгано
Крачката ми да отрежеш, моме Драгано, Драгано

Крилцата ми не отрязвай, моме Драгано, Драгано
Дребни пилци съм измътил, моме Драгано, Драгано

Славейче ле, пиленце ле, моме Драгано, Драгано
Неща нищо да ти режа, моме Драгано, Драгано

Мене ми стига хвалбата, моме Драгано, Драгано
Че съм славея надпяла, моме Драгано, Драгано

Янка на рудан сучеше

Янка на рудан* сучеше,
майка ѝ по двор ходеше
Янка на рудан сучеше,
майка ѝ по двор ходеше
и си на Янка думаше:
- Янке ле чедо рожделно,
Янке ле чедо рожделно,
залюлей мъжката рожба

Янка на мама думаше:
- Мамо льо стара майчице,
мамо льо стара майчице,
който си има рожбица;
мамо льо стара майчице,
който си има рожбица,
който си има рожбица,
той да си люлка люлее

*рудан = предачен инструмент

Изпълнява Груйчо Дочев:

Стоян на Станка думаше

Стоян на Станка думаше:
- Дотегнало ми й тоз живот,
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам,
за деца хлебец да донеса

Ази съм, Станке, намислил
далеко да си забягна
да не си гледам децата
голи и боси да ходят
гладни горките да лягат

Както го каза, стори го,
че стана Стоян, забягна,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица

Изпълнява Мита Стойчева:

Стоян на Станка думаше

Стоян на Станка думаше,
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, Станке убава,
Станке ле, първо венчило!

Защо не си ми убава,
защо не си ми убава,
како що беше убава,
първа и втора година?

Станка на Стоян думаше,
Станка на Стоян думаше:
- Стояне, мили стопане,
Стояне, мой домакине!

Како да сум ти убава,
како да сум ти убава,
не ли сум жало имала -
девет сум деца родила...

Девет сум деца родила,
девет сум деца родила,
девет гроба напраила,
ни едно живо немаме

Изпълнява Костадин Гугов:

Славей пее

Славей пее, славей пее
горе, горе над селото,
юнак върви в селото

Поспря конче да послуша
дали пее бяла Пена
Стоя малко, стоя много,

слана падна девет педи
Кончето му проговори:
"Стояне, младо юначе!

Краката ми отмаляха,
тя не пее бяла Пена,
а най пее пъстър славей"

Изпълнява Вълкана Стоянова:

Де се е чуло, видяло

Де са е чуло и видяло, мари,
мома в зандани да лежи,
мома в зандани да лежи, мари,
зарад бащини борчове

Като Марийка хубава, мари,
лежала е мало, не много -
цели ми девят години, мари,
и още девят месеца

Лицето й почерняло, мари,
снагата й повяхнала
Марийка ключар думаше, мари,
и му се жално молеше:

"Пусни ма, пусни, ключарю, абре,
във село да си отида
при мойта мила майчица, абре,
при мойто любе хубаво"

Изпълнява Ганка Запрянова:

Сестро Лиляно, Лиляно

Сестро Лиляно, Лиляно,
аз вчера ходих, сестро ле,
аз вчера ходих, сестро ле,
на Стамбул на Едикуле
Че там си сестро заварих
Вълчан ми баш хайдутина,
Вълчан ми баш хайдутина
печено агне ядеше

Печено агне ядеше
и руйно вино пиеше
Той не ма Вълчан почерпи,
ами ме Вълчан попита,
ами ме Вълчан попита:
"Ожени ли са сестра ти,
ожени ли са сестра ти,
сестра ти мома Лиляна?

Ожени ли са сестра ти,
сестра ти мома Лиляна?
Ако е още лефтера*,
ша взема, ша й проводя,
ша взема, ша й проводя
два юза* жълти жълтици
два юза жълти жълтици
три юза ситен маргарит*

Ша взема, ша й проводя
два юза жълти жълтици,
два юза жълти жълтици,
три юза ситен маргарит
Да знае още да помни,
че има либе хайдутин
Да знае още да помни,
че има либе хайдутин

*лефтера = неженена
*юз = 1/4 ока (около 320 грама)
*маргарит = бисери

Изпълнява Донка Колева:

Пасъл е Димо шилета

Пасъл е Димо шилета
край медвенските кайрaци*,
Димо льо, шилитарино

Много е Димо ожаднял,
че стана Димо, отиде
на самодивско кладенче

Там си Димо завари
три жени, три самодиви,
първа му стадо мамеше

*кайрак = рът, хълм, издигнатина; камениста на припек рътлина, обрасла с трева и тръни

Изпълнява Марийка Попова:

Каралийо, каралъм гидийо

Каралийо, каралъм* гидийо*,
кара ли се твойта стара майка?
Кара ли се, зло хортува* ли ти
да не ходиш късно на извора?

Хем се кара, хем ми зло хортува:
Каралийо, ти луда гидийо,
мене, мама, хората казуват,
"Каралия е луда гидия

Тя не ходи за вода студена,
а най ходи във гора зелена,
във гората при Мирчо войвода,
Каралия хайдутка ще стане"

Каралийо, дъще Каралийо,
Мирчо няма къща де да влезеш,
няма къде деца да отгледаш,
на хайдути ризите ще переш

*каралъм = ужасна, невъзможна
*гидия = луда глава, буйна, смела, лудетина
*хортува = говори, приказва

Изпълнява Стайка Гьокова:

Хаджи Димитър

Събрали ми са, набрали
все отбор млади юнаци
във Сливнянските балкани,
седнали да си починат
Всичките реч са държали,
най-подир Хаджи Димитър,
той на другари продума:
"Дружина вярна, сговорна,
меня ми вече омръзна
да гледам турчин как бесней
над бащино ми огнище,
вечер се върнем - бият ни,
вечер се върнем - бият ни,
сутрин ставаме - гонят ни
Всичко бащино имане,
всичко ще ази да продам,
пушки, патрони ще купя..."

Изпълнява Стайка Гьокова:

Бери ми мамо грехове

Мамо ма, мила мамо ма,
бери ми мамо грехове,
дет не ми взема Калинка,
Калинка мойта прилика,
а най ма мамо ожени
за една млада вдовица
със две ми дребни дечица

Вечер се връщам от оран,
Калинка мене чакаше
Селям* й мамо подадох,
тя ми селяма не взема,
а най ма мамо попита:
"Какво ти прави булчето,
булчето млада вдовица?"

От сълзи не я погледах,
мъка ми мамо на сърце
На сън я мамо сънувах -
Калинка мойта прилика,
тя ми е мамо на сърце
и нея мамо ша взема

*селям = поздрав

Изпълнява Мария Балтаджиева:

Първом, първом

Първом, първом кат те видях
в огън пламнах, изгорях
И от тогаз, и до сега
де съм как съм сам не знам /2

Ангел ли си от небето,
че на хубост си сама?
Като твойта хубост мила
няма друга на света /2

Теб сънувам, теб бълнувам
и въздишам от сърце
Тебе мисля, тебе диря,
теб простирам аз ръце /2

Ясна светла месечинко,
кажи, теб се моля аз
Дали има друг кат мене
толкоз силно да люби? /2

Тръгнала е бяла Станка

Тръгнала е бяла Станка, мари,
Стано, Станке, казанлъчанке,
гюл* да бере в градинчица, мари,
Стано, Станке, казанлъчанке

Гюла бере, на ум ѝ дойде,
че си бръкна в джамаданча*
че извади огледалце, мари,
огледалце кокалено

Че се сама огледувала,
огледувала, одумвала:
"Как съм тънка и височка, мари,
бялоличка, черноочка,

ала си нямам любе в града, мари,
ни във града, ни във село"
Де я зачули три овчаря, мари,
три овчаря, три другаря

Първия овчар проговаря, мари,
Стано, Станке, казанлъчанке,
кат те зачух ум забравих, мари,
стадо броих - надброих го

Втория овчар проговаря, мари,
Стано, Станке, казанлъчанке,
кат те зачух ум забравих, мари,
с кавал свирих, изпуснах го

Третия овчар проговаря, мари,
Стано, Станке, казанлъчанке,
аз съм малък малошинка*, мари,
и не зная що да кажа

Имаш гюлче на главата, мари,
дай го мене на калпака
да го нося по чукари, мари,
да се хваля по другари

*гюл = роза
*джамадан = къса връхна дреха
*малошинка (малешина) = момче, което помага на овчарите

Изпълнява Станка Чакърова:

Вила се лоза винена

Вила се лоза винена, мари,
винена и ракиена
не било лоза винена, мари,
винена и ракиена

Най било Радка и Никола, мари,
Никола Радки думаше:
Хайде ми Радке, пристани, мари,
Радка Никола думаше...

Радка Никола думаше, мари,
Никола, либе Никола,
малко съм мома ходила, мари,
много съм дари правила

Малко съм мома ходила, мари,
много съм дари правила
Много сватбари викайте, мари,
сватбари, още кумове

Изпълнява Ойка Пенева:

Мари калино Русано

Мари калино* Русано,
Русано русо момиче,
омий са да та оплета,
омий са да та оплета,
по-ситно, дребно нареша,
на всяка витка паричка

На всяка витка паричка,
на по-мъничка - жълтичка
Че ще седянка да идеш,
че ще седянка да идеш,
там ще Никола да дойде,
с кавали ша си засвири

С кавали ша си засвири,
а ти ще викнеш да запееш:
"Либе Никола, Николчо,
либе Никола, Николчо,
росна росица - момица,
черни чокор* е стар вдовец"

*калина = по-малка, неомъжена зълва
*чокор (чокур) = остатък от отсечен клон на дърво

Изпълнява Борис Машалов:

Пасъл е Дойчо шилета

Пасъл е Дойчо шилета,
край селски равни гробища,
край булина си равен гроб,
с меден кавал свиреше,
кавал му свири, говори,
дали на моми песните,
или на стадо звънците?

Не са на моми песните,
нито на стадо звънците,
най е буля му Стоенца,
буля драгинко думаше:

- Драгинко, драго Дойчо ле,
ожени ли са батьо ти,
взе ли си добра къщница,
къщница още домница?

- Батьо са, бульо, ожени,
той си взе добра къщница,
твойто ходене ходеше,
твоят мил поглед гледаше,
но ти децата не гледа.

Изпълнява Соня Кънчева: