Български Националистически Форумъ

Похвали се буля с калина

Похвали са буля* със калина*
снощи вечер пред моми, пред момци,
снощи вечер пред моми, пред момци,
че си има ресима* калина

Че си има ресима калина,
ерген с нея не мож' да продума,
ерген с нея не мож' да продума
и не можи китка да й земи

Де я зачу змей в зелена гора,
премени са змею, нареди са,
премени са змею, нареди са
престори са Никола гидия*

Pрестори са Никола гидия*,
че йотиде при добра калина
Той продума - тя му китка даде,
той повтори - тя му пристанала!

*буля = братова жена
*калина = по-малка, неомъжена зълва
*ресима =
*гидия = юнак, младеж, луда глава; буен, смел; лудетина

Изпълнява Димка Владимирова:

[size=4Петър Румяна думаше[/size]

Петър Румяна думаше -
Любе Румяно, Румяно,
любе Румяно, Румяно,
от чорбаджийско коляно.

Най-ми е драго, Румяно,
на село сбора га става,
да се набелиш, начервиш,
с бяло мушкато закичиш.

Всичките тебе да гледат,
вежди нагоре да вдигат,
вежди нагоре да вдигат,
на мене да ми завидят.

Блазя на Петър чорбаджи,
че има булче хубаво,
че има булче хубаво -
гиздава бяла Румяна!

Изпълнението на Лидия Върбанова и Десислава Игнатова:


Изпълнението на Денислав Кехайов и Нели Танева:

Гората пее

Гората пее, пее, нарежда,
а клета майка пита, разпитва:
- Горо ле, горо, закрилнице мо,

ти ли мар' криеш мойте синове -
дор девет, мари, храбри сокола,
дор девет, мари, рождени сина?

- Недей да плачеш, мар' стара мале,
гората съм мар' тяхна закрила,
листата мари - щедра постеля /2

Хабер* ще имаш, мар' мила мале,
кога запалят вечер огньове,
кога запеят хайдушки песни

*хабер =  вест, известие

Изпълнява Мария Балтаджиева:

Повдигни са темна мъгла

Повдигни са, темна мъгла,
поспусни са, Шар планино,
да си видем нашо село,
нашо село, стара майка

Стара майка на двор седи,
та си кути* два близнака,
та си кути два близнака,
два близнака - два сирака

Едно вика: "Майка де йе?"
Друго вика: "Бубу* де йе?"
Майка ти йе в черна земе,
бубу ти йе в чужда земе

*бубу = баща
*кутя = отглеждам, отхранвам, грижа се за някого

Изпълнява Жинка Толсузова:

Добре ми дошъл, драгинко

Добре ми дошел, драгинко,
драгинко, драги Стоене,
да пораздумаш батю си,
че сми са снощи карали

Че сми са снощи карали
и лоши думи думали -
той на мен и аз не него
Че той ми дума, драгинко,

че той ми дума, драгинко,
драгинко, драги Стоене:
"Иди си, Радке, не ща та,
много си, Радке, мънина!

Много си, Радке, мънина -
мънина като птичица,
тънина като пръчица,
каква ще рожба да отхраниш?

Пък аз му думам, драгинко,
драгинко, драги Стоене:
"и птичицата е мънина,
сама си вие гнездото...

И птичицата е мънина,
сама си вие гнездото
и си пиленца отглежда",
драгинко, драги Стоене

Изпълнява Борис Машалов:

Гугу, гугу, галено де

Гугу, гугу, галено де,
имаш очи шарени де /2

Имаш очи шарени де,
имаш бузки алени де /2

Гугу, гугу, галено де,
имаш очи шарени де /2

Имаш очи шарени де,
хвърли ми ги, дерни ги де
Пак ще ти ги повърна де,
няма да ги кердосам* де

Гугу, гугу, галено де,
имаш вежди гайтани де /2

Имаш вежди гайтани де,
хвърли ми ги, дерни ги де /2

Гугу, гугу, галено де,
имаш снага топола де /2

Хвърли ми я моме ле де,
пак ще ти я повърна де
Пак ще ти я повърна де,
няма да я кердосам де

*кeрдосвам = придобивам

Изпълняват Калинка Вълчева и Янка Рупкина:

Долета ми лично пиле

Долета ми лично пиле
во нашата лична кукя,
долета ми лично пиле
во нашата лична кукя,
ле-ле, лично пиле,
оф-оф, лично пиле.

Лично пиле лично пее
и се чуди да побегне,
лично пиле лично пее
и се чуди да побегне,
ле-ле, да побегне,
оф-оф, да побегне.

Немой, пиле, не ми бегай,
ке те ранам све що сакаш,
ке те ранам грудка шекер,
грудка шекер, леблебии,
ле-ле, грутка шекер,
оф-оф, леблебии.

Мори майко, мила майко,
дал я разбра мойва песна,
дал я разбра мойва песна
за твоите мили деца,
ле-ле, и двете ти се,
оф-оф, живи-здрави.

Едно - турци го фатия,
во Битола однесоя,
во Битола однесоя,
во зандани затвория,
ле-ле, тешки пранги,
оф-оф, му ставия.

Костадине сине

Костадине сине, едничок на майка,
Костадин си майка често ле разпитува:

- Ой ле мила мале, моя стара мале,
дал' да ида, мале, по Пирин планина,

на рамо да носа пушка манлихера,
пушка манлихера и чифте пищови?

- Не ми оди, сине, по Пирин планина,
планина е, сине, пълна със пусии*!

Костадин си майка, майка не послуша,
па отиде в Пирин с пушка манлихера,
с пушка манлихера и чифте пищови

*пусия = засада

Изпълнява Георги Илиевски:

Умирам, либе, загинвам

Сношти минав покрай вази, мило либе,
ти на порти стоеше.
Ааааай, умирам, либе, загинвам,
и од теб се не делам!

Яз ти реков добровечер, мило либе,
крена* глава, ме погледна.
Ааааай, умирам, либе, загинвам,
и од теб се не делам!

Бог да бие твойта майка, мило либе,
що нe двайцата раздели.
Ааааай, умирам, либе, загинвам,
и од теб се не делам!

*крена = вдигна

Имала майка девет сина

Имала майка, имала,
до девет сина убави,
десети грозен Гьоргия,
Гьоргия беше и болничав

Майка на Гьорги говори:
- Мани се, Гьорги, од кукя*
да не ми глотиш дворои,
да не ми ругаш синои
и високите сараи

Гьоргия майка молеше,
дробни си солзи ронеше:
- Оф леле, стара майчице,
нели сум уще малечко

Пусти патища ке сгрешам,
во гора ке се изгубам,
дзверои ке ме изедат,
без тебе, мале, ке бидам

Майка на Гьорги говори:
- Мани се, грозно, глупаво,
мани се веке од кукя,
више те майка не сака*

Виде, не виде Гьоргия,
дека го майка не сака
пак майка си я замоли:
- Дай ми ги мале, плячките,
кърпено и некърпено,
татко ми що ми ги кроил
за убав ден и Великден

Майка му плячки изфърли,
Гьорги от кукя излезе
Кога ми Гьорги излезе,
луто си майка проколна:

- Оф леле, стара майчице,
кога од двори ке излезам,
црната чума да влезе,
сараи да ти побута,
дворои да ти запусти,
синои да ти потепа,
сама ти, майче, да останеш
и за Гьоргия да кукаш!

Шетал си Гьорги по гори,
по гори и по планини,
слегна си долу селата,
ценил се Гьорги овчарче,
слугувал девет години,
печалил Гьорги, печалил,
до триста овци и агънца,
станал ми голем чорбаджи

Еднаж се Гьорги нажалил
за своя стара майчица,
за девет бракя убави
и високите сараи

Собрал си Гьорги овците,
кинисал Гьорги, пристигнал
Кога ми дома пристигнал,
майка пред порти седеше
и за Гьоргия кукаше

Гьорги на майка говори:
- Оф леле, стара майчице,
имаш ли конак* за мене,
нокьеска* да си пренокям*,
па утре ке си заминам?

Майка го Гьорги не позна,
па му на Гьорги говори:
- Оф леле, синко делия*,
имав конаци високи
и дворои широки
и девет сина убави,
десети беше Гьоргия,
Гьорги ми беше болничав,
яз си на Бога погрешив,
Гьоргия си го изпадив*

Кога ми Гьорги излезе,
луто ме мене проколна
Како ме Гьрги проколна,
пуста ме клетва достаса

Каде е сега Гьоргия,
да си го майка прегърне,
майкини гревои* да прости,
белки* ке майка да пукне

Гьорги на майка говори:
- Яз сум ти, майко, Гьоргия -
Гьоргия, майко, най-грозен,
най-грозен, майко, болничав

Тогаш го майка прегърна,
дробни си солзи пророни,
прегърна майка, целувна,
и пукна майка од жалост

*кукя = къща
*сакам = искам
*конак = стан, място за преспиване на пътници
*нокьеска = нощеска
*пренокям = пренощувам
*делия = юнак; немирник; буен, безразсъден
*изпадив = изпъдих
*гревои = грехове (от грев = грях)
*белки (белким) = дано, може би

Изпълнява Васка Илиева:

Каранфил невесто, вода ми се пие

Каранфил невесто, мори,
вода ми се пие.
- Ако ти се пие, лудо,
пойди па се напий.

Каранфил невесто, мори,
со усте напий ме.
- Усте ми е полно, лудо,
со локум шекери.

Каранфил невесто, мори,
вода ми се пие.
- Ако ти се пие, лудо,
пойди па се напий.

Каранфил невесто, мори,
со шепа напий ме.
- Шепа ми е полна, лудо,
со златни пръстени.

Изпълнява Кирил Манчевски:

Стояне, море Стояне

Стояне, море Стояне, леле,
не шетай често, море, низ село,
не шетай често низ село, Стоян,
не носи фесот, море над око!

Стред село чинат давия*, леле,
Стояна да го, море, обесат.
Стоян е итер*, пак итер, леле,
си пойде горе, море, в планина.

Си зеде овен калешак*, леле,
однесе долу, море, кадии.
Кадия млад ефендия, леле,
право да гледаш, море, давия.

Стояна да го обесиш, леле,
во шарената, море, одая,
во шарената одая, леле,
каде що спият, море, момите.

*давия = съдебно дело, процес
*итер = хитър
*калеш(ест) = хубав, красив

Река газит малой моме

Река газит малой моме,
бели му се нозе,
в рока доржит кошничица,
полна с любичица*

Се сретная мома и момче
во тесно сокаче*
Проговара малой моме
на младо юначе:

"Дал на войска одиш, лудо
ил од войска идеш?"
- Нит на войска одам, лудо,
нит од войска идам

- Тук сум било на атпазар*
коня да си купам,
конь да купам, малой моме,
тебе да те земам

Подай рока, малой моме,
качи се на коня!
- Ай качи ме, лудо младо,
однеси ме дома!

В шарена одая*, лудо,
на мека постела
татко вети променица,
майке одменица

*любика = трицветна теменуга (Viola tricolora)
*сокак = улица
*ат = кон
*одая = стая

Си залюби Джефа

Си залюби Джефа во Долна Река
двайца бракя, два близнака,
еден Мевмет, други Асан.
Я побарал* по-стариот,
му я дале на по-младиот.
Одма* Асан, джанам*, болен легнал.

Лежал што ми лежал девет години,
ми искинал девет постели,
ми искинал девет перници*,
болест ми е - севда голема,
тежка болест, не се лекува.
Нит умира Асан, нит станува.

Па й рече Асан на майка си:
- я пойди си кай Мевмеда
и речи му да я пущит,
да я пущит лична Джефа,
да ми бацит* десна рака.
Ил да умрам, майко, ил да станам.

Си послуша Джефа девера си,
си облече бело руво*,
бело руво, жолти чевли,
па си пойде кай Асана
и му баци десна рака.
Одма Асан, джанам, душа даде.

*побарал = поискал
*одма = веднага
*джанъм = душо моя; свойско обръщение към близък
*перница = възглавница
*бацит = целуне
*руво (рухо) = облекло, дреха

Що имала късмет Стамена

Що имала късмет Стамена, Стамена,
майка й болна легнала, легнала /2

Майка й болна легнала, легнала,
посакала* вода студена, студена /2

Посакала вода студена, студена
од тая чешма шарена, шарена /2

Стамена ги зеде* стомните, стомните,
отиде на чешма шарена, шарена,
отиде на чешма шарена, шарена,
да нелее вода студена, студена

Кога се од вода вракяше*, вракяше,
сред село оро играя, играя /2

*посакала = поискала
*зеде = взе
*вракяше = връщаше

Ой Недо, Недо, убава Недо

Ой Недо, Недо, убава Недо,
не се задевай, не се подсмевай
со момчинята

Не се задевай со момчинята,
не се задевай, не се подсмевай
со женетите

Ке те достигне клетва голема
и ке останеш ти неженена
ем немажена*

- Де гиди лудо, лудо будало,
що не ме водиш, що не ме годиш
у твойта каща?

*немажена = неомъжена