Български Националистически Форумъ

Над 200 находки разкриха археолозите през този сезон при разкопките в крепостта „Ряховец“ до Горна Оряховица. За ДНК анализ в Харвард предстои да бъдат изпратени откритите средновековни скелети. Историческият музей в Горна Оряховица се включва в унгарски проект за изследване на куманското поселение на Балканите.

Редки амфорни печати, имитационни монети и некропол са част от находките това лято в крепостта „Ряховец“. „Затвърждава се теорията за силната фортификация на крепостта през XIII век“, обясни археологът Мая Иванова от музея в Горна Оряховица:

„Крепостна стена, разкрита към момента до 2,50 метра ширина. Външна бойна кула с размери 4 на 5 метра и некропол от 13-ия век извън крепостната стена“.

С куманския проект на Унгарския национален музей историците в Горна Оряховица получават възможност за безплатни анализи в Харвард, посочи археологът Илиян Петракиев:

„Ще ни позволи няколко години да можем да си правим ДНК анализите. В България никой още не е започнал да прави ДНК база данни“.

30 ученици от единствената в страната детска археологическа школа помагаха в крепостта „Ряховец“ това лято.

http://bnr.bg/horizont/post/101149469/redki-pechati-imitacionni-moneti-i-nekropol-otkriha-arheolozi-v-krepostta-rahovec

През септември проучванията продължават

От научна гледна точка, миналогодишният археологически сезон бе най-пълноценния за халколитната селищна могила край с. Петко Каравелово, отчете пред микрофона на Общинското радио дългогодишният й изследовател Александър Чохаджиев. Серия от двадесетина абсолютни дати от различните й пластове позволяват на археолога да ги датира изключително прецизно, поради което обектът се оказва без аналог в страната. Селището се развива в продължение на близо 8 века между 5000 и 4300 г. пр. Хр. Наблюдава се връзка със предшественици от неолита, но все още не е ясно от къде са пристигнали първите заселници.

Изминалият сезон предложи и една особено зловеща находка

В плитка яма, разположена в центъра на опожарено в древността жилище, археологът попадна на групов гроб, в който са захвърлени телата на петима мъже, на възраст между 18 и 40 г., убити по особено жесток начин. Проби от тях са изпратени в Германия за ДНК и палеопатологични анализи, като още много научна информация тепърва предстои да бъде извлечена от тях. До момента сериозен антропологичен анализ на терен е направила д-р Надежда Атанасова от Националния институт по експериментална морфология и антропология към БАН. Досущ като съвременен криминолог, д-р Атанасова е констатирала и причината за смъртта. Жертвите на тази „екзекуция” очевидно са загинали след множество удари в областта на главата.

Тази могила е единствената в региона, която се намира непосредствено до Янтра. Другите подобни обекти в Джулюница, Хотница, Горски Сеновец и останалите известни селищни могили в региона са разположени по нейни притоци или дори притоци на притоци. Близостта им до Янтра е била причина през всички тези векове жителите на древната могила в Петко Каравелово непрестанно да страдат от разливите на Янтра. Но очевидно е имало нещо по-силно от страха им. Какви са причините те упорито да пребивават на точно това място, което географски се намира в центъра на Дунавската равнина тепърва ще се изяснява. Но не е изключено да е свързано с функцията на реката като единствен сигурен маршрут от Стара планина към Дунав. „Ако си представим, че околността е била гъстообрасла с гори, макар и доста въртелива, Янтра е била единствен сигурен маршрут за хора, идващи от Тракия, целящи да пътуват оттатък Дунав. Колкото и странно да ни се струва – тези хора, не обичам да ги наричам първобитни, те са били далеч по-цивилизовани от това, което си мислим. През всички години, независимо от цивилизациите, големите търговски маршрути вървят покрай реки. Не говоря за воден транспорт, говоря за сигурен, устойчив маршрут”, коментира Чохаджиев. И действително, дори в по-късни години селото, чието старо име е Одаите, продължава да се развива, като място за почивка на пътуващите между Русе и Търново търговци.Честите разливи на Янтра през вековете са запазили уникални находки, каквито се очаква да бъдат открити и през настоящия сезон. Около 40 дни традиционно ще продължат проучванията на обекта, които стартират през септември. Накъде насочва усилията си тази година разказва дългогодишният изследовател на обекта Александър Чохаджиев.

http://radiovelikotarnovo.com/селищната-могила-в-с-петко-каравелово/

Първото у нас селище от ранното средновековие разкри край с. Иванча екипът на археолога доц. д-р Деян Рабовянов от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Проучените 7 вкопани жилища тип землянка и свързаните с тях пещи и ями са от ранните години на Първото българско царство – VIII – IX век, което означава присъствие в езическия, а след това и в християнския период. В Северна България досега друго селище от този период не е открито, категоричен е доц. Рабовянов. И допълва, че проучваните преди това жилища са най-вече в големите центрове Плиска и Преслав и около тях, но селищата там са от по-късен период – края на IX, X и XI век.
Интересна керамика от епохата, включително и цели съдове, са извадили от земята археолозите. “Има няколко гърнета от песъчлива глина с врязана украса. Но най-интересно е присъствието на т.нар. светлоглинени или амфоровидни стомни, като поне върху две от тях са врязани старобългарски знаци. Попаднахме и на голямо количество от т.нар. сива излъскана керамика, която е свързана с прабългарската традиция. Тези находки ще допринесат много за изследването на този период в Дунавската равнина и в Централна Северна България, от където почти липсват публикувани материали и паметници”, обясни археологът. Той посочи, че по време на разкопките е разкрит и един езически гроб. От него са взети проби за радиовъглеродно датиране, за да може да се установи с точност дали погребението е от ранния период на Първото българско царство или е свързано с времето на т.нар. късни номади – кумани, узи, печенеги и др.

Мащабният обект край полскотръмбешкото село Иванча се простира на площ от 200 дка, но археолозите са успели да проучат едва 6,5 дка от него, които попадат по трасето на Северния магистрален газопровод. Разкопките преминават на два етапа. Стартират на 1 април със сондажни проучвания с цел изясняване на характера на обекта и продължават 45 календарни дни. След като става ясно, че обектът е наситен с културни ценности от различни епохи, започва втората фаза от над 50 календарни дни – от 17 юни до 7 август. Екип от 12 души и 70 работници с ръководител доц. д-р Деян Рабовянов е разкривал тайните на древното селище.
Обектът се намира в местността Белите локви, южно от Иванча. В селището са разкрити останки от шест епохи и обхващат период от над 3500 г. Най-ранните следи са от ранната бронзова епоха, като археолозите са открили керамични съдове на 5000 г., които са рядкост за Северна България. От късната бронзова епоха датира разкрит гроб с керамична кана до главата, която е индикативна за периода. Това е изключително рядка находка, тъй като досега е изследван само един гроб от същата епоха в Централна Северна България, открит при с. Батин, Русенско, твърди доц. Рабовянов. Погребението е тип хокер (със силно свити крака) и вероятно е на детски индивид. От него също са взети проби за радиовъглеродно датиране. В региона няма други проучвания от късната бронзова епоха, а в Иванча археолозите са попаднали и на жилище с няколко ями от периода.
При разкопките са открити единични находки от ранната желязна епоха, както и материали от Второто българско царство, най-вече монети. Но селищата от тези два периода вероятно остават извън рамките на проучваната площ, тъй като структури от тях специалистите не са открили. По думите на археолога най-голямо и най-изявено е присъствието в селището през османския период, като датировката попада в границите от XV до първите десетилетия на XVII век. Касае се за типично голямо село от епохата с 12-13 проучени къщи и свързани с тях други вкопани стопански помещения – обори, хамбари, ями и готварски пещи, както и гробище. Досега са правени изследвания в градовете – София, Пловдив, Стара Загора, Варна, а това е първото в България проучено село от османския период. “Тези столетия са много интересни, защото се явяват връзка между Второто българско царство и Възраждането. Ние открихме огромно количество материали от периода, сред които има много керамика, предмети от бита, украшения, ножове, монети”, обяснява специалистът от НАИМ.

Оказва се, че от османския период се съхраняват регистрите на турските данъчни власти, като археолозите са успели да направят съпоставка между данните в писмените документи и тези от находките на терен. “Според регистъра от 1516 г. селото, което тогава носи името Йованча, е едно от големите в региона. То е с над 100 християнски и осем мюсюлмански домакинства”, разказва доцентът. Един от гробовете обаче привлича вниманието на археолозите, тъй като вероятно е свързан с прикрит криминален случай. “В изоставено стопанско помещение попаднахме на два скелета, хвърлени по очи, вероятно със завързани ръце. Те бяха точно датирани, защото на пояса на единия мъжки индивид беше запазена торбичка с джобно ножче и сребърна монета на Сигизмунд III Ваза – троен грош, който е от първите десетилетия на XVII век. Виждаше се, че са били затрупани с насип, за да не бъдат намерени. Дали е прикрито убийство, или нещо друго, още не знаем, но очевидно нещо извънредно се е случило, за да бъдат погребани на това място и в този вид”, споделя доц. Рабовянов.

Над 30 вкопани жилища и още толкова вкопани постройки от друг стопански тип са успели да проучат археолозите край Иванча. Те са разкрили повече от 60 боклучни ями с множество предмети, както и над 30 пещи. Общо около 300 са находките от селището, като сред тях има 50-60 монети основно от османския период. Открити са и много елементи от украшения, битови предмети, въоръжение, конското снаряжение и елементи от облеклото на ездача. Особено ценни са керамичните съдове от различни епохи, като 20-30 от тях ще могат да бъдат напълно възстановени.
Всички находки ще обогатят фонда на Историческия музей в Полски Тръмбеш. През септември, когато ще се честват 55 г. от обявяването на селището за град, имаме намерение да подредим временна изложба с най-хубавите експонати, каза доц. д-р Деян Рабовянов. Той допълни, че това са третите археологически проучвания, правени в Полскотръмбешко. През 90-те години на миналия век археологът Петър Станев е работил на неолитния комплекс Орловец, а от няколко години Александър Чохаджиев разкрива праисторическо селище в Петко Каравелово. На обекта край Иванча освен стандартно археологическо проучване е осъществено геофизично изследване и аерофотографско заснемане.

https://www.dnesbg.com/kultura/unikalno-selishte-ot-parvoto-balgarsko-tsarstvo-razkriha-arheolozi-kray-ivantcha.html

Гема от розов яспис с изключително фино изображение на Хермес - бога на търговията, лъжците и крадците, е най-интересната находка тази година при разкопките в Никополис ад Иструм, съобщи за „Кореспондент” директорът на РИМ - Велико Търново д-р Иван Църов. Тя е с диаметър 8 мм и е била поставена върху пръстен. За последните 40 години това е едва втората гема, открита в римския град. Затова пък с нея се обогатява колекцията от геми в Историческия музей от периода на Римската империя, която наброява вече 57 екземпляра.
„При гемите изображението е вдлъбнато и за да се направи, длетата би трябвало да са със специално закаляване на метала. Технологията е много специфична и дълго време никой не я беше разгадал. Чест за нас е, че преподавателят във ВТУ Стефан Лазаров успя преди време да я възстанови”, коментира д-р Църов.
През този археологически сезон директорът на Историческия музей продължи проучванията на Малкия форум, намиращ се в югозападния ъгъл на форумния комплекс. По-точно на ямата, пълна с архитектурни детайли, която разкри през миналата година. Разкопките започнаха на 2 септември с осигурено държавно финансиране от 24 хиляди лева и приключват в края на тази седмица. За последните три години от Малкия форум са извадени изпод земята около 200 големи и 1000 по-дребни фрагменти. Откритата площ на площада е 260 кв. метра, а целият перистил е с размери 32/25 метра.
Тази година археологът е попаднал на 30 архитектурни детайла – колони, цели капители, фризархитраф и корнизи, които са подредени така, че да бъдат изследвани от архитект. По-късно това ще позволи да се направи анастелоза, т. е. да бъдат поставени в естествената им среда, на точните места и с пълния им обем.

Открити са и 40 бронзови и медни монети с първоначална датировка от III - V век от новата ера. Тепърва върху монетите ще работи реставраторката Михаела Томанова, която също е на обекта. 
Добрите новини за село Никюп и Никополис ад Иструм продължават. В началото на седмицата стана ясно, че сдружение „Бъдеще за Никюп“, със съдействието на кметството и в партньорство с Регионалния исторически музей - Велико Търново, спечели проект „Ехо от миналото: писмото на императорите Септимий Север и Каракала до жителите на Никополис ад Иструм – експониране и социализиране”. Това писмо на двамата императори е издълбано върху камък, а надписът е открит през 1923 г. - натрошен на парчета, по които личат следи от огън. Писмото, макар и фрагментирано, се е пазило изключително добре. То е от изключително голямо значение за тогавашното население на римския град, а днес е важен паметник на античната култура по българските земи. Благодарение на проекта това послание на близо 2000 години ще бъде експонирано в автентичната му среда. Ще бъдат осигурени и всички условия за по-нататъшното му правилно съхраняване.
Целта, разбира се, е увеличаване на потока от туристи, както и задълбочаване на връзката между обект на културното наследство и местната общност в с. Никюп.
До надписа ще бъде поставена табела с оригиналния текст, както и преводи на български и английски език.

https://regnews.net/news/15708510397497/hermes-varhu-gema-ot-rozov-yaspis-otkriha-v-nikopolis

Ценни писма, монети, накити от полускъпоценни камъни и други любопитни находки е открил археологът д-р Иван Църов по време на разкопките в Никополис ад Иструм. Той определи като успешен приключилия археологически сезон, който продължи цял месец. За трета поредна година археологът и неговият екип са насочили усилията в проучване на югозападния ъгъл на форумния комплекс в римския град край с. Никюп. Отпуснатото финансиране от Министерството на културата бе в размер на 24 хил. лв. “Това е приблизително 1/3 от сумата, за която кандидатства Регионалният исторически музей във В. Търново, което доведе до намаляване на предварително планирания мащаб на разкопките. В крайна сметка няма ефектни находки, които биха могли да привлекат вниманието на цялата общественост, но от научна гледна точка резултатите са много добри”, поясни д-р Църов, който е и директор на търновския музей.
На проучваното място е бил разположен малък площад, ограден от трите си страни с колонади, обясни д-р Църов. Той се намира западно от сградата на одеона, който е тогавашният малък градски театър, събиращ около 250 човека. Това вероятно е било и мястото за заседанията на градския съвет на Никополис ад Иструм. Твърде е възможно малкият площад да е бил и едно от местата за контрол на търговията, тъй като м.г. археолозите са попаднали на мерителна маса, която е служела като вид контролна везна. На нея купувачите са имали възможност да проверяват закупеното от търговците, които са продавали стоките си в съседство на форумния комплекс.
Интересна находка, чието изследване е продължило и през този сезон, е надписът на иконома на града Конкордиан. Това е първият надпис от откритите римски градове в днешната територия на България, в който е спомената тази длъжност. Икономът в онези времена се е занимавал с организационни дейности. Най-просто казано, това е бил човек, който е изпълнявал отчасти длъжността на съвременните секретар и домакин на Общината, сподели археологът.
Сред по-интересните предмети са и две много интересни геми, които представляват врязани върху полускъпоценни камъни изображения. Те обичайно са се вграждали в различни накити, като пръстени, медальони или обици. При едната гема изображението е на бога на търговията и на крадците Хермес. То е върху яспис и е било вградено за украса на пръстен. Другата находка е железен пръстен, който е обгорял и доста повреден. Надеждите на д-р Църов са, че след обработка от реставраторите отчасти ще бъде възвърнат първоначалният му вид и ще бъде идентифицирано изображението върху неговата гема. При разкопките са открити около 50 монети, предимно от IV и V век. Сред любопитните предмети са и цинти, които представляват малки железни гвоздейчета за подковаване на обувките. Интерес предизвиква и намерената керамика, която в по-голямата си част е натрошена, тъй като вероятно е използвана за пълнеж при строежа на града. Част от нея са някои по-запазени малки лампи за осветление и фрагменти от амфори.
По време на разкопките е открит и интересен факт, показващ немарливо строителство на форумния комплекс. Площадът, който е част от него, е ограден от 49 колони, високи по около 8-9 м, и други архитектурни детайли, оформени като българската буква П, обърната на запад. До момента в Никополис ад Иструм няма открит храм, тъй като голяма част от града все още не е проучена, но е твърде вероятно да е съществувал такъв точно на запад от този площад. При самото строителство е имало стара яма, запълнена с рохки пластове. Построявайки основата на тежката колонада, тя е започнала да пропада вследствие на слягане на пластовете. Предполага се, че това се е случило през VI век. Тогава 3 или 4 колони са паднали и се е наложило да бъдат взети бързи мерки. Строителите са повдигнали част от настилката на площада, извадили са пълнежа на ямата и са я запълнили с изпочупените фрагменти и архитектурни детайли, като между тях са насипали глина и са я трамбовали, за да спре рухването на цялата колонада от тази страна, която е около 13 м. Същевременно, вероятно са поръчали в каменоделната, намираща се между днешните села Самоводене и Хотница, нови детайли, за да възстановят съоръжението. За съжаление, след като престава да съществува като град, Никополис ад Иструм се превръща в място, откъдето се взема готов материал за израждането на новите околни селища и голяма част от него е разграбена.
Поради този факт за вида му може да се съди единствено по тези запазени фрагменти, открити като пълнеж на ямата. До момента от нея са извадени около 200 големи архитектурни детайла и около 1000 малки. Благодарение на съвременната техника съществува възможност да се направи триизмерно експониране на тези архитектурни остатъци, за да могат посетителите да ги разглеждат, поясни д-р Църов.
Много малко са документите, които излизат пряко от императорската канцелария и които са достигнали във вид на каменни паметници до наши дни. Един от щастливо запазените такива е писмото на император Септимий Север, което той е изпратил до жителите на Никополис ад Иструм. С него той благодари за дарението от 700 хил. парични единици, които поради повреда на надписа не са изяснени какви точно са били. Вероятно става дума за денари и говори за една доста голяма сума. Това е вид наказание за подкрепата от града, оказана за негов противник в гражданската война, която Септимий печели и става император. Каменният надпис е открит през 20-те години на миналия век в много фрагментарно състояние. Висок е около 2,7 м и е намерен начупен на 9 парчета. Оттогава той е лежал на земята. В последните десетина години се полагат специални грижи по неговото поддържане и запазване. Идеята е той да бъде реставриран, консервиран и експониран, като за това наскоро бе спечелен проект от Сдружение “Бъдеще за Никюп”, кметството и РИМ – В. Търново. В България това е единственото запазено императорско писмо, а вероятно към момента на територията на цялата Римска империя са открити не повече от 3-4 такива.
Д-р Иван Църов припомни, че проучва Никополис ад Иструм от 1983 г. Поради сключването на договор с Британската академия на науките и пристигането на английска експедиция на разкопките, за кратко той прекъсва дейността си по форума и се отдава на изследване на водоснабдяването на античния град. След 2016 г. продължава проучванията на сектора, а това на практика е последната непроучена част от форумния комплекс. Според директора на търновския музей от целия римско-византийски град до момента вероятно е изследван едва около 1 %. За радост на археолозите върху него няма по-късно селище. Той загива окончателно през VI век. Това дава възможност за едни по-спокойни и обстойни проучвания, с изготвяне на пълна документация и спазване на методологията.
“Археолозите се различаваме от иманярите по това, че ние не търсим паричната ценност на откритото. Някои си позволяват да казват, че археолозите са иманяри на държавна издръжка, което е пълна глупост. Мен въобще не ме радва толкова откриването на някоя монета или нещо златно, примерно. Аз се радвам най-много на надписите или на неща, които могат да подскажат какъв е бил животът в онези времена”, сподели д-р Иван Църов.

https://www.dnesbg.com/kultura/tsenni-pisma-moneti-i-nakiti-otkri-d-r-ivan-tsarov-v-nikopolis-ad-istrum.html

В навечерието на празниците приключиха спасителните разкопки на най-богатата надгробна могила от римската епоха, проучвана до момента във Великотърновско.  Могилата се намира в подножието на Петропавловския манастир край гр. Лясковец. Открити са 19 гроба, повечето датиращи от средата на III в. сл. Хр.

Надгробната могила се състои от централен гроб и вторични погребвания около централния гроб. Основният гроб е със значителни размери – 3 м дължина и 1,20 м дълбочина и над него е натрупана първоначално по-малка могила. Около могилата са били извършвани ритуали, по време на които в памет на покойника са поставени железен сгъваем стол и керамични съдове, някои от които в специална кутия (циста). Впоследствие други хора са погребани в периферията на могилния насип. Археолозите предполагат, че покойникът е виден представител на местното общество и за това могилата е станала притегателно място за жителите в околността.

За обществения статус на покойника учените съдят по гробните дарове и личните принадлежности на починалия поставени в могилата. Една от най-забележителните находки е сребърна фибула с позлата и много детайлно изображение на конник с копие. Бижуто, лична принадлежност на починалия, е изключително рядко за територията на днешна България. Друга екзотична находка е манерка, направена от черупката на щраусово яйце, по която личат следи от червена материя (боя). Такива манерки са откривани из други краища на Римската империя, но съдът е голяма рядкост за нашите географски ширини. Сред останалите ценности се открояват войнишки колан със сребърни апликации и висулки, керамични кадилници, желязна брадва, бронзова монета и др.

Археолозите предполагат, че видният покойник е воин от тракийски произход, завърнал се след приключване на военната служба в родното си място, намиращо се в територията на областния град Никополис ад Иструм.

Погребаните в могилата са били кремирани и останките им са положени в гробните ями с ритуални дарове - глави от животни и късове месо, както и черупки от орехи. Открити са и много разнообразни находки – керамични и стъклени съдове, бронзови монети, златни обеци, колани, верижки и др. В един от гробовете е открит рядко срещан керамичен съд – кана с изображение на човешко лице, чийто стил на изработка напомня за работилниците на Античния керамичен център край Павликени.

Спасителните разкопки са осъществени в мразовитите дни на месеците ноември и декември от Калин Чакъров – археолог в Регионален исторически музей – Велико Търново и екип специалисти по консервация и реставрация и археология от Великотърновския и Горнооряховския музей. Разкопките са проведени заради инвестиционно намерение, засягащо целостта на могилата, и са финансирани от собственика на „Троя стил“, Пламен Чеснаров след разрешение от Община Лясковец и с подкрепата директора на Великотърновския музей, д-р Иван Църов. През следващата година археолозите ще търсят възможности за продължаване на проучванията в неизследваната част от могилата, с които да обогатят историята на околността на днешния гр. Лясковец през римската епоха.

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/574966

Сребърна фибула с позлата (бижу, с което покойникът е закопчавал дрехата си ), с изображение на тракийски конник с копие и щраусово яйце, оформено като манерка са най-ценните и без аналог в България археологически находки от могилата край Лясковец. Буквално извадени преди часове от стаята за реставрация, днес в административната сграда на Регионалния исторически музей те бяха показани пред журналисти за пръв път. На пресконференцията присъстваха откривателят – археологът Калин Чакъров, директорът на РИМ – Велико Търново д-р Иван Църов и реставраторката Михаела Томанова. Както RegNews писа, при разкопки в края на 2019 г. в подножието на Петропавловския манастир Калин Чакъров разкри откри 19 гроба от римската епоха, датирани от III век  сл. Хр.

 Археологическите разкопки бяха проведени през ноември – декември 2019 г. от екип, в който участваха още археолози от РИМ – Велико Търново и горнооряховския музея, както и такива на свободна практика. Те бяха на могила, част от която попада в частен парцел на собственика на фирма „Троя Стил” Пламен Чесаноров. Поради инвестиционните намерения на бизнесмена, който смята да строи складова база, той е финансирал проучването на могилата в размер на 15 хиляди лева. На могилата преди това са правени частични разкопки преди 3 години от Павлина Владкова, но най-интересните предмети бяха извадени именно дни преди коледните и новогодишни празници.

„Най- хубавото е, че надгробната могила не е засягана от иманярски набези. Може би, защото не беше висока и си личеше слабо. 19-те гроба бяха почти непокътнати, а някои от находките са без аналог в България”, разказва археологът Калин Чакъров.

 В могилата, която е с диаметър 50 метра, бяха разкрити общо 19 гроба от средата на 3-ти век след Хриса, като в три от тях покойниците са погребани чрез трупополагане, от по-късен период и без гробен инвентар, а останалите 16 са кремирани.

 Изключително интересни са гробните дарове. Намерени са керамични съдове, най-вероятни правени в керамичния център край Павликени – леко деформирани и, вероятно излезли от всекидневна употреба и сложени „като за умряло”.



Най-интересните находки са в централния гроб, доста голям по размери – дълбок 1,20 м и дълъг 3 метра. Гробните дарове, открити в него говорят за високия статус на покойника. Най-впечатляваща е сребърната фибула с позлата. Изображението на тракийския конник на нея я прави без аналог в България. „Тя вече е сред акцентите на античната колекция на Регионалния исторически музей. Фибулата е с висока художествена стойност, най-вероятно е правена по поръчка, от голям майстор”, коментира д-р Иван Църов.

Изключително рядка е и другата екзотична находка – щраусово яйце, оформено вероятно допълнително с кожа или дърво като манерка. Според археолозите то е внесено от африканските провинции на Римската империя. Има само едно подобно – в Русенския музей, без обаче да е известно мястото, където е открито. Оригинална е и каната с изображение на човешка маска, като точно такъв съд също не е откриван в България. В централния гроб са открити и следи от растителност – орехови черупки.

Сред находките има и стъклени съдове, някои от тях, като лакримария (сълзник), напълно запазени. Според някои погребални обичаи в такъв съд са събирали сълзите на специалните оплаквачки, който после бил полаган в гроба.

Намерени са и 30 бронзови и медни монети от първата половина на III век, една от тях е от началото на II век. Тези монети са сложени като Харонов обол, с които покойникът да плати на лодкаря Харон да го преведе в подземния свят. Почти непокътнат железен стол също е сред интересните находки в могилата.

За продължаване на разкопките са необходими още 20 хиляди. Историческият музей ще търси финансиране, защото могилата, която е първата проучена в района на Лясковец, е разкопана едва наполовина. Ще се разчита и на помощта на Община Лясковец, и на кмета Ивелина Гецова – ако не с финанси, поне със земекопна техника и работници.

Идеята на директорът на Музея Иван Църов, която сигурно ще се възприеме радушно от лясковчани, е да се организира изложба с находките за празника на града.

https://regnews.net/news/15785714332287/za-prav-pat-pokazaha-izklyuchitelno-tsennite-arheologicheski-nahodki-ot-19-te-groba-razkriti-kray-lyaskovets

На 22 януари, от 18.00 ч. в Историческия музей в Русе ще бъде направена презентация, свързана с щраусово яйце, открито от археолозите на РИМ – Велико Търново край Лясковец. Представянето ще направи археологът от търновския музей Калин Чакъров.

Съдът, изработен от щраусово яйце, открит наскоро край Лясковец, е една от най-атрактивните находки за изминалия сезон, с която може да се похвали Регионалният исторически музей във Велико Търново. Тя датира от края на II или първата половина на III в. сл. Хр.

Черупката е открита в централния гроб на тракийска могила от римската епоха, в който са положени кремираните останки на виден представител на местното общество. От там произхождат още десетки други дарове и лични принадлежности на покойника, сред които рядко срещана сребърна фибула с позлата и изображение на въоръжен конник – контарий, войнишки колан със сребърни апликации, монети и редица предмети, съпътстващи го в неговия вечен дом.



Преди поставянето на съда, изработен от черупката на яйце на екзотичното животно, той е утилитарно или ритуално разглобен, а металните му части са отстранени. Какви са причините, накарали погрижилите са за изпращането на покойника да извършат тези действия, остава загадка.

В Регионалния исторически музей в Русе се съхранява друг съд от щраусово яйце, датиращ от това време. Той е запазен в по-добро състояние, защото са налични и металните части, оформящи го като кана.

Няма други музеи в страната, които могат да се похвалят с артефакти от такъв вид. Посетителите ще имат възможност да узнаят множество любопитни подробности за тези редки находки, както и да придобият повече сведения за другите интересни открития в Лясковец.

http://www.desant.net/show-news/51957

В самия край на изминалата 2019 г. екип от археолози с ръководител Калин Чакъров (възпитаник на специалност „Археология“ на Великотърновския университет, докторант в  катедра „Археология“ и археолог в РИМ – Велико Търново) проучиха част от надгробна могила от римската епоха край гр. Лясковец.

Могилата е известна отдавна благодарение на археолога Петър Славчев, посветил голяма част от живота си на археологическите проучвания на средновековно Търново и района. Обектът е регистриран от дългогодишния преподавател по праистория във ВТУ – доц. д-р Стефан Чохаджиев.

Могилата се намира в подножието на Лясковския манастир „Св. ап. Петър и Павел“  и е най-богатата проучвана до момента надгробна могила от този период във Великотърновския край. Открити са 18 гроба, в 15 от които са поставени кремираните останки на местни романизирани траки. От гробовете произхождат множество добре датирани керамични и стъклени съдове, накити, монети и др. Сред тях се открояват керамична кана, оформена като трагична човешка маска, както и находките, произхождащи от централния гроб, заради който е натрупана първоначално могилата. Най-интересните сред тях са сребърна фибула с позлата и изображение на копиеносец кавалерист и съд, изработен от черупка на щраусово яйце. Двата предмета на лукса са изключително редки за територията на цялата Римска империя. Вероятно притежателят им е служил в римската армия и е бил разпределен в някоя от северноафриканските провинции, откъдето след приключването на службата си се е прибрал в родното си място в покрайнините на днешния град Лясковец и е донесъл екзотичните предмети. За военното му минало свидетелстват и коланът със сребърни апликации и желязна брадва, открити в гроба.





Проучванията през 2019 г. са подкрепени от множество археолози, които, въпреки мразовитите декемврийски температури, се включиха в екипа на проучвателя. Голяма част от специалистите са възпитаници (бакалаври, магистри и докторанти) на специалност „Археология“ в Историческия факултет на ВТУ: Пламен Дойчев, Стоян Александров, Георги Иванов, Методи Димитров, Антон Атанасов, Тодор Дяков. Безценна помощ оказаха и Михаела Томанова (докторант в СУ „Св. Климент Охридски“ и реставратор в РИМ – Велико Търново) и Велина Жекунова (СУ „Св. Климент Охридски“).

Резултатите от разкопките на надгробната могила край гр. Лясковец са сред най-значимите приноси в римската археология в България през първите две десетилетия на XXI в.

https://panoramabulgaria.wordpress.com/

ОТ 1000 ПРЕДМЕТА Е СЪСТАВЕНО ТРАКИЙСКОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ СЕЛО ГОЛЕМАНИТЕ, РАЗКРИТО ОТ ИВАН ЦЪРОВ ПРЕЗ 1991 Г. И до днес това погребение остава най-атрактивната находка на архелога, който е директор на Регионалния исторически музей.

Огромно количество златни предмети, въоръжение и съдове съдържа съкровището, което стои заключено в банков трезор заради неоценимата му стойност. Показвано е само веднъж през 1996 г. в целият си блясък и възстановена естествена  среда. От тогава до днес в изложби са участвали отделни предмети. Миналата година за последен път бяха извадени най-красивите тракийски златни накити и част от предметите. Изложбата съпътства представянето на книгата на Иван Църов „Траките край Атрюс”, която представлява цялостната научна публикация на погребението. „Изключително скъпо е да бъде експонирано цялото погребение. Само пеликето на световния пазар днес струва около 18 000 евро, а съкровището има неизброимо количество изключително ценни предмети”, признава Иван Църов.

„В земите около Велико Търново, през които тече Янтра, не са били строени монументални гробници. Но погребенията са били пищни и в тях са поставяни не по-малко дарове, отколкото в Долината на тракийските владетели край Казанлък. Местните династи са обичали лукса и са притежавали несметни съкровища, част от които са придружавали собственика си дори и в отвъдния живот”, разказва археологът.



СЪКРОВИЩЕТО



„ОКОЛО 1000-ТА ПРЕДМЕТА, КОИТО НАМЕРИХМЕ В ГРОБА СЕ РАЗДЕЛЯТ В НЯКОЛКО ГРУПИ. Безспорно за хората най-голям интерес представляват златните накити и въоръжението”, казва Иван Църов, който може да говори с часове за всеки предмет от съкровището поотделно. Златните накити са нагръдник, торква – украшение за врата, гривна, прешлен, пръстен, три висулки, две халки, две златни пластини. Накитите са били инсигнии на погребания династ. Стойността им се равнява на сумата, с която може да се заплати на 50 войници-наемници за една година.

Другата голяма група предмети са тоалетни принадлежности – лекит, в който хората преди векове са съхранявали парфюмите си, един албатсрон – за мазила, кутия за бижута и бронзова лампа.

Освен тоалетните приндлежности, в гроба е имало и огромен сервиз за пир, съставен от гръцки бронзови и глинени вази. „В него има един голям съд за смесване на виното с водата, който се е наричал кратер. Също съд за вода – хидрия и пелике – съдът, в който се е наливало вече разреденото вино, една цедачка, която била особено нужна на пируващите, защото във виното оставали ципички и семки от гроздедо. Три чаши и една кана допълват още сервиза, който има и гръцки бронзови рисувани вази. Най-красивата от тях е именно пеликето, което г-н Църов е поставил и като корица на своята книга. Защото е категоричен, че този невероятен съд – червенофигурна ваза с дионисиеви сцени, е една от най-красивите керамични вази, откривани някога в България при археологически разкопки.

Художникът, рисувал сцените върху пеликето, в научната литература е познат като „художникът от Агридженто”. Това не е името, което е носел приживе, но поради липсата на каквито и да било други сведения за него, специалистите го нарекли на името на днешния сицилиански град, в който е бил идентифициран първият съд, рисуван с негов почерк. Днес на експертите са известни около 50 съда на този атински художник. Точно по характерния му стил, той бил разпознат и като автор на пеликето, което украсява като истинско бижу съкровището от Големаните.

„Самото наличие на сервиз за пир е потвърждение за династически сан на погребания. Пирът е една от основните форми на социално общуване при траките, свързан е с идеята за гостоприемство, което пък е едно от свещените правила в архаичните общества”, казва археологът. И допълва, че някога пировете са съпровождали не само случайни срещи или сключване на военни съглашения, но са били неразделна част от календарните празници, от обиколката на владетеля на подчинената му територия, от погребалните обреди.

ДВА МЕЧА АКИНАЦИ, ДВЕ КОПИЯ, ДВА ЩИТА, ДВА КОЛЧАНА С ОБЩО 192 СТРЕЛИ е другата голяма група предмети в съкровището. Въоръжението на династа е съдържало всичко по чифт, което е било типично за тракийските владетели. Имало е торбичка с дузина топки за прашки и конски амуниции. В гроба не са били открити части от лък, но необичайното голямо количество стрели доказва, че като оръжие лъкът е бил използван. „Копието пък е основното оръжие на царя, респективно на династа и това е ясно от паметниците на тракийското изкуство. Мечовете – акинаци са типичо оръжие за скитските войни и наличието им сред местните траки се обяснява от древногръцкия историк Тукидит, който разказва, че гетите, които живеели отвъд Стара планина, са граничели със скитите и имали същото въоръжение”, обяснява още археологът.

Абсолютно всички предмети са описани в книгата „Траките край Атрюс”. В нея авторът е събрал своите 15-годишните му изследвания върху тракийското погребение край Големаните. Той е описал могилата, гробницата в нея и даровете, които открил при проучване на погребението.

ЗА ПОГРЕБАНИЯ



ПОГРЕБАНИЯТ Е БИЛ МЪЖ НА ПРИБЛИЗИТЕЛНА ВЪЗРАСТ 35 Г. БИЛ Е ДИНАСТ, КОЕТО ЩЕ РЕЧЕ – МЕСТЕН ВЛАДЕТЕЛ. Бил е погребан с дарове, инсигнии и злато, което означава, че до сетния си час той е почитан човек. „В гробната камера намерихме златните накити, които открихме не къде да е, а върху тялото на покойника. Той вероятно е починал през летните месеци, защото в кадилницата сред остатйците от благовонията се откри насекоми, характерни за летните месеци”, описва проучванието си археологът.

Безспорен е и фактът, че погребаният е бил знатен воин, но в последните години от живота си е страдал от напреднала фаза на артрит и е ходел приведен. Това са показали изследванията на костите, извършени от британски специалист. Стоматолог е поручвал зъбите на някогашния династ, от което става ясно, че мъжът е имал проблеми и с тях.

Освен всичко това, благодарение на погребението от с. Големаните със сигурност се потвърждава, че траките са правили тридневни погребения, наподобяващи празненства. „Това, което открихме покрай гробната камера, съвпада с описаното от Тукидит, че траките са изпълнявали тридневни ритуали в чест на покойника, който се преселва в по-добрия свят. При разкопаването на пространството встрани от гробната камера, около ъглите й  имаше следи от палене на огньове”, описва картината, която видял при разкопките Иван Църов.

„Намерихме още нещо интересно, на което все още търсим логично обяснение. Като гробен дар е била поставена предна лява плешка от овца или коза. Това е срещан дар при тракийските погребения, но аз и до сега не мога да кажа защо точно предна и защо точно лява е тази плешка. Не ми е ясна символиката на този ритуал”, усмихва се археологът.

И признава, че другото, което не знае и вероятно никога няма да узнае, е името на династа. Човекът е живял във втората половина на V в. пр. Христа. Починал е в края на века, но със сигурност някои от накитите, с които е бил погребан, са с около 100 – 150 г. по стари от това време.

„Предполагам, че тези украшения са били използвани като инсигнии  -символи на властта. Предавали са се по наследство и нищо чудно този владетел да е бил последният от династията”, уточнява археологът.



РАЗКОПКИТЕ И

НЕДОВЪРШЕНИЯТ

ВОДОПРОВОД



ЗАРАДИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ВОДОПРОВОД НА ТЪРНОВСКОТО СЕЛО ГОЛЕМАНИТЕ СА ЗАПОЧНАЛИ РАЗКОПКИТЕ ПРЕЗ ЗИМАТА НА 1991 Г. Трасето на водопровода преминавало през могила с височина 42 см. Работниците тогава огледали мястото и преценили, че не могат да прескочат или заобиколят могилата, затова решили да я пресекат. Но още при първото загребване, багерът извадил с пръстта златна пластина. Тогавшният кмет на Големаните Стефан Костов се оказал оправен човек и веднага му светнала червена лампичка, затова извикал археолозите.

Иван Църов започнал да копае само в границите на траншеята където трябвало да бъде поставена тръбата и там започнали да излизат златните гробни дарове, общо 400 на брой.

„Изглежда цялата Килифаревска котловина е представлявала много специално място за траките, които са населявали земите около река Атрюс – днешната Янтра. Наоколо няма селища, вероятно това са били свещенни места за траките, където те са погребвали своите знатни мъртви. Много близко до гробната могила в Големаните, е Къпиновската могила, която също ни даде невероятно красиво златно съкровище”, казва още Иван Църов. И допълва, че в котловината има поне 100 християнски оброчища.

След това уточнява, че въпросният водопровод, който станал причина за откриването на Големанското съкровище, продължава да стои недовършен, а сегашната кметица Веселина Стойчева продължава двадесетгодишната битка срещу безводието.

https://www.borbabg.com/

Обектът е отлично проучен и е уникален музей на открито

АНТИЧНИЯТ КЕРАМИЧЕН ЦЕНТЪР КРАЙ ПАВЛИКЕНИ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПО РОДА СИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА. И това го прави истинско съкровище. Неговата ценност идва и от това, че археологът Богдан Султов се е погрижил там да бъде възстановен целият процес на керамично производство. Затова сега туристите могат да видят как е била обработвана глината преди векове. Богдан Султов е направил грънчарска работилница, в която има две грънчарски колелета – крачно и ръчно. Запазени са 50 пещи за битова и строителна керамика. И вероятно още поне толкова има непроучени под земята.

Археологът е възстановил цялата антична технология – от ваденето на глината до изпичането. Там са запазени басейните, в които е била пречиствана глината, работилниците, в които източвани съдовете и след това украсявани. Богдан Султов остава и днес най-добрият проучвател на антична керамика в България.

Абсолютно всички постройки на обекта са от неговото време, което ще рече от преди почти 30 г. Нищо след него не е построено с изключение на една недовършена къща – грозна, с криви стени и с вътрешно стълбище, което не води никъде. Преди 5-6 г. струвала 50 000 лв.

Трябвало да бъде къща за гости, на два етажа, обаче парите свършили и майсторите просто поставили покрив върху първия етаж. И стълбище, за което вече стана дума.



ОБЕКТЪТ Е ГОЛЯМА РИМСКА ВИЛА



от I – II в. сл. Хр. Там са се произвеждали керамични изделия. Отлично запазените пещи дават възможност да бъде опозната технологията на изпичането на глината. „По време на археологическите проучвания е разкрита дори кариерата, от която хората са вадили глина. Както и много инструменти и части от грънчарско колело”, разказва археологът Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Като студентка е била част от единствената група от Великотърновския университет, която Богдан Султов е завел там на разкопки.

Римска баня с хипокаост, система от три басейна за обработка на глина и много уникални и красиви глинени съдове могат да бъдат видени на обекта. Както и цяла камара сандъчета, пълни с парчета от глинени съдове, неописани и необработени.

ПОСТРОЙКИТЕ, КОИТО ПРЕДИ 25 Г. БОГДАН СУЛТОВ НАПРАВИЛ, СА изградени с тухли, намерени на обекта. Археологът бил известен с пословичната си настойчивост нито едно парченце керамика да не напуска обекта. Затова всичко, което е могъл, е вкарал в постройките. Направил е цяла база за обучение на студенти от Великотърновския университет. Там, където младите хора отсядали за почивка и да послушат неговите лекции, има голямо и красиво пано върху стената. На паното пише „Историята прави живота”, а около него се вижда друго пано – огърлица от гроздове и листа на асми. Идеята му дошла от факта, че при разкопките били намерени много съдове с образа на Дионисий – богът на виното и забалвенията. И двете пана са изработени от керамика и камъни, изкопани при археологическите проучвания. Базата днес се използва от ловци и художници понякога. След тях остават само поразии – тухлите в стените са боядисани със зелена боя – неясно защо, защото е грозно. Прозорецът е замазан с киреч, което е абсурдно за археологически обект от такава класа.

БОГДАН СУЛТОВ РАБОТИЛ В ЦЕНТЪРА ОТ 1971 Г. ДО СМЪРТТА СИ ПРЕЗ 1982-РА. Тогава той направил една грънчарска работилница, която била неговата гордост. Строил я така, че в стените й да могат да се добавят тухли. Всяка допълнително сложена тухла заемала мястото си още неизсъхнала, за да може върху нея да се подписват някои от гостите. Така в стените все още могат да бъдат прочетени подписите и посланията на Людмила Живкова, Александър Фол, Начо Папазов, министър на образованието. Има послания на руски, английски, има и японски йероглифи. Своите подписи са оставали Йордан Пенчев, Стефан Иванов и Георги Томов, първите попаднали на всички съкровища под земята. Тракторът на Георги Томов заорал и пропаднал в една от пещите. Те са оставили първата тухла – на 1 януари 1971.



АНТИЧНИЯТ КЕРАМИЧЕН ЦЕНТЪР Е МУЗЕЙ НА ОТКРИТО



„Този обект е най-добре проученият археологически обект от античността в Източна Европа. Макар че там все още има какво да се копае. Наистина има защо да се гордеем, имайки предвид, че този музей е експониран 70-те г., още когато в България никъде е нямало подобни експозиции, направени само и единствено с оригинални материали”, допълва Павлина Владкова.

След това разказва, че там е намерена и една голяма колективна находка от 4000 римски сребърни динара. От тях сега са останали не повече от 100, защото и те са били сред откраднатите съкровища от музея ни преди години. Монетите били скрити в глинено гърне.

„Историята помни този ден, защото археолозите тогава са копаели, разделени на квадрати, и във всеки квадрат по трима души. Но този ден две от групите си разменили местата. От ревност обаче през цялото време се следели един друг какво правят. Чукват едните с кирките и попадат на нещо, което издава странен звук. Групата, която трябвало да бъде в този квадрат, на мига зарязала работата си и се хвърлила да спасява находката, която на практика те трябвало да разкрият. Така, понеже се наблюдавали и следили, нито една монета не е изчезнала”, връща се назад във времето Павлина Владкова.



РЕКЛАМАТА НА ОБЕКТА



ДВА СИМПОЗИУМА „АНТИЧНА БАЛКАНСКА ЗЕМЯ” ПРЕЗ 1975 И 1979 Г. Е НАПРАВИЛ БОГДАН СУЛТОВ и успял да доведе в Павликени повече от 200 античници от цял свят. Както и грънчар от Орешака, за да изработи съдове по някогашните образци. Човекът толкова стриктно спазвал технологията, че съдовете му почти не се различавали от оригиналните. И друга интересна идея била реализирана около симпозиумите. В антични калъпи, открити на мястото, били изработвани медальони с образа на Селен – пианица в свитата на Дионис. Всички, които дошли на симпозиумите, получили медальон за спомен.

Всички находки от Античния керамичен център са в Регионалния исторически музей, който притежава най-голямата на Балканите колекция от глинени съдове, лампи, теракота. Античната зала в Археологическия музей във Велико Търново представя находките на Богдан Султов. С много малки изключения тя изглежда точно по начина, по който той я е направил. „От Богдан Султов научих тънкостите на археологията. Всички правехме всичко – копаехме с кирки и мъкнехме пръст в количките, почиствахме с нежните ниструменти, миехме керамика”, разказва Павлина Владкова. И не крие, че е имала и сблъсъци с него като студентка. Помни два. Първия път я наругал, когато я видял кацнала върху един зид. Оттогава тя знае, че е кощунство да тъпче зидовете. После успяла да разбие едно огнище и чак тогава се научила, че археологията не е само копаене с кирки.

Преди няколко години Община Павликени успя да спечели средства и разкопките бяха възобновени след повече от 30 г. прекъсване. Павлина Владкова и Калин Чакъров работиха на обекта от 2014 до 2017 г. без прекъсване. Заедно с тях в разкопките участва и доц. Олег Александров от ВТУ, който заведе там студенти за античната им практика. Две години с археолозите работиха и доброволци. Находките от тези няколко лета се намират в музея в Павликени.
След това Общината защити мащабен проект за консервация, реставрация, социализация и популяризиране на Античният керамичен център. Проектът беше финализиран през 2017 г. и от тогава на обекта се събират реконструктори от цялата страна за фестивала „Древна балканска земя“.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

https://www.borbabg.com/2020/04/13/antichniyat-keramichen-tsentr-kray-pavlikeni-e-edinstven-po-roda-si-v-yugoiztochna-evropa/

Нови археологически находки се появиха още в първите дни на разкопките в крепостта Калето в Свищов, придобила известност още и като резиденцията на Дракула. Ръководителят на експедицията проф. Николай Овчаров сподели, че сезонът тази година започнал много успешно.

"Находките са наистина уникални. Днес в хоросана на крепостта излезе една монета. Интересна обаче е и откритата чаша, принадлежала на представите на българската болярска аристокрация от времето на цар Иван Ш|ишман. Чашата е тип пахар, от царската сграфитокерамика, която е характерна за времето на Второто българско царство. Тези чаши са се носели окачени на колана от притежателите им и са имали своеорзен рангов характер. Т.е. от материала, от който са били направени и от украсата им се е разпознавало, притежателят им към коя част от доста разнообразното българско дворцово болярство е принадлежал”, обясни пред "Монитор" проф. Овчаров. Той припомни, че разкопките на Свищовската крепост, започнали през лятото на 2019 г. и продължаващи и сега, са посветени на 625-годишнината от смъртта и по-точно от обезглавяването на цар Иван Шишман по заповед на османския владетел, султан Баязид Йълдъръм. Според това, което е известно днес, българският владетел е убит на 3 юни 1395 г., след превземането на Никопол от османските войски. Разкопките на Свищовската крепост дават изключително ценна информация за последните месеци от тежкото и драматично управление на Иван Шишман.

„От находките и известните и достигнали до нас исторически извори става ясно, че тази крепост, заедно Никополската, са били последните бастиони на цар Иван Шишман след превземането на столицата Търново. Известни са имената на двама от болрите на царя: Баул и Алдемир. Имената имат кумански произход и в товя няма нищо необикновено, тъй като по времето на Тертеровци и Шишмановци сред болярите е имало и кумани. За името на Алдемир има различни тълкувания. Проф. Пламен Павлов смята, че то идва от „нагорещено желязо”. Според мен обаче, то се извежда от „ел”, ръка и „демир”, желязо и означава „желязната ръка”. И именно този Алдемир е бил комедантът на крепостта в Свищов и я е бранил до край. Османският пътеписец Мехмед Нешри се възхищава от коменданта на Свищовската крепост, че не се е покорил и се е бил до последно, но не назовава неговото име. Този комендант се предава чак, когато хранителните припаси в крепостта свършват, за да не умре населението от мъчителен глад. Според мен този храбър комендант споделя съдбата на своя цар и е бил убит заедно с Иван Шишман”, смята проф. Николай Овчаров. Той сподели също, че идеята на община Свищов е през следващата година по европейски проект крепостта да бъде раставрирана и отворена за посещение, а районът около нея да се превърне в парк за местните и гостите на града.



Крепостта е запазена и е функционирала чак до 19-ти век. Стените и са запазени до 8-10 м. височина. И това позволява тя да се впише идеално в туристическия облик на крайдунавския град, който и сега е особено притегателно място за туристи от съседна Румъния.

Първото сведение за Свищов е от далечната 1385 г. Споменат е от пътешественика Петер Шпарнау. На връщане от Божи гроб с кораб до Константинопол, след това той преминава през българските земи и пише: „От Търново пристигнахме в един град, който се нарича Цвиста, оттук преминахме Дунава, след което навлзохме в страната Влашко”. Следващото сведение е на османския хронист Мехмед Нешри, за когото вече стана дума.Там Свищов е посочен като една от дунавските крепости на българския цар. В средата на 15 век Свищов бил превзет от войските на влашкия войвода Влад Цепеш – Дракула. Според описание на османския пътешественик Евлия Челеби, в средата на 17 век свищовската крепост се намирала край Дунава на стръмна височина, имала форма на четириъгълник и 7 кули с дървени покриви. На източната страна се намирала порта, а вътре в крепостта имало къщата за началника на крепостта, казарма и джамия. По онова време крепостта била въоръжена с няколко топа и имала достатъчно боеприпаси. Самит град Свищов се намирал по-надолу в ниското и имал 300 къщи. Крепостта била взривена през 1810 г. по време на поредната руско-турска война, от руските войски при изтеглянето им от града. А останките и били доразрушени за втори път през Кримската война, когато от нея били вадени камъни за строеж на турските казарми.

https://www.monitor.bg/bg/a/gallery/boljarska-chasha-otkriha-v-rezidencijata-na-drakula-225783

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/otkriha-plet-na-7000-godini-tchistyat-go-sas-zabolekarska-sonda-i-tchetka-za-grim.html

Плет на близо 7000 години, който е част от внушителна постройка, стотици керамични съдове, рядко срещано блокче графит и заготовка от глина откри археологът Александър Чохаджиев при проучванията си на селищната могила в Петко Каравелово.
Тази година работата по нея е свързана с разкопките от 2019 г. Тогава е проучена голяма част от сграда от Средния халколит, намираща се в средните пластове на могилата. Постройката е регистрирана за първи път през 2017 г., когато е премахната част от напоителна тръба, незаконно поставена на мястото около 70-те години на миналия век. В настоящата година резултатите са дали съществена и нова информация. Открити са западната и северната стена, които дават представа за внушителните размери за такъв тип постройка, която е колово-плетена и е отпреди около 7 хил. години. Тя е била с дължина близо 15 метра и ширина около 11 метра, като площта ѝ надхвърля 150 кв. м. Това може би е най-голямата постройка, открита досега в могилата. Явно е унищожена при пожар, защото повечето останки са лошо запазени, а на места буквално са на прах. Интересното е, че в нея са открити огромни количества керамични съдове. До този момент, за трите години проучвания, са намерени над 300 такива и това е без аналог за цялата могила. “Очевидно става дума за постройка, в която хората са си държали съдове, жито за посев, древни оръдия на труда. Вероятно е била свързана по някакъв начин и с производството на керамичните съдове. Миналата година открихме заготовка от глина, а тази година може би най-съществената и най-рядка находка беше блокче графит за украса на съдове. Той се намира много рядко. Откритата от нас плочка е с внушителни размери 8 на 5 см и дебелина около 2 см. Не бих нарекъл помещението работилница, но по някакъв начин е свързано с керамичното производство”, казва археологът. Сред откритите съдове има както обикновени, така и богато украсени с графит, с бяла инкрустация, с червена боя, допълва той.
Керамичният комплекс е уникален по няколко причини. Първата е голямото количество съдове, втората – че е много добре запазен, и третата, защото много лесно в него се проследяват ясно доловими типове керамични съдове, пояснява археологът. Някои от тях са буквално като излезли от калъп. Очевидно те са дело на един или двама майстори, стилистиката им е много близка.
“Получихме изключително богата информация и за архитектурата на сградата. В северната ѝ половина е била издигната една платформа от дърво и глина, която е служела както за съхранение на керамични съдове, така и за огнището. Това е един вид полуетаж. За пръв път попадаме и на случай, при който едната от стените при пожара е паднала навън и голяма площ от нея се е запазила. Имахме възможността да я проучим и да предполагаме, че къщата е била висока около 2-2,20 м. Стените са били боядисани в охра и очевидно постройката е била красива и представителна. Имахме шанса да открием и самия плет от колово-плетената конструкция. Коловете са от дъб, а пръчките на плета са от леска. От тях бяха взети няколкостотин проби, защото много рядко има случаи да са толкова запазени. В случая вероятно пожарът не е бил толкова силен. Дървените останки са се задушили и въпреки овъгляването не са изчезнали съвсем”, разказа Чохаджиев, който сподели, че почистването на плета става със зъболекарска сонда и четка за грим, което отнема страшно много време.
Може би най-големият принос от научна гледна точка от тазгодишните проучвания на могилата е, че най-вероятно става дума за останки от едно много голямо земетресение в Северна България между 4700-4600 г. пр. Хр. Податки за такова сеизмично събитие има и от проучванията в Провадия и Дуранкулак. Вследствие на това на много места в селищната могила в Петко Каравелово се наблюдава пропадане на пластовете. “В момента могилата е обект с документирани над 200 линейни метра стратиграфски профили и много ясна хронология. Работата по нея ще продължи вероятно и през следващите два археологически сезона, когато имаме за цел да проучим пластовете под разкритата сграда. Предполагам, че съществуват още три строителни нива от времето на Ранната каменно-медна епоха, т. е. от 5 хил. г. пр. Хр. до 3700 г. пр. Хр.” посочи Чохаджиев.

https://regnews.net/news/16039786966761/kula-bastion-i-unikalna-moneta-sa-sred-nay-interesnite-nahodki-ot-tazgodishnite-razkopki-na-ryahovets

Двойно по-малко финансиране и два пъти по-малко работни дни, но въпреки това много свършена работа. Това е основното задоволство на екипа, проучвал Ряховец в условията на ковид кризата. Въпреки това големите въпроси остават. Надяваме се големите отговори да започнат да се разкриват при следващата експедиция, коментираха ръководителят на екипа Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново и заместничката му Мая Иванова от Исторически музей Горна Оряховица.

Тази година разкопките на Ряховец останаха без общинско финансиране заради икономиите покрай кризата с коронавируса и разчитаха само на парите, отпуснати от Министерството на културата. Проектът на екипа бе финансиран с 18 175 лева, които стигнаха за 17 работни дни. Работата на археолозите бе подпомогната от учениците, включили се в Археологическата школа, и доброволци от „Еконт” и младежката организация „ОтГОворните”.

Тази година археолозите концентрираха усилията си в два сектора – южното подградие и западната част на северната стена. Като цяло находките са по-малко от миналата година – около 150, но пък има много интересни за учените неща.

В района на южното подградие стремежът беше да се доразкрие сграда, открита още при първите проучвания на крепостта преди 30 години. Миналата година започнали изследването й, но времето не стигнало. От тазгодишните разкопки става ясно, че това не е било църква, а вероятно странноприемница или нещо подобно. Там са открити два пласта. Първият е много добре датиран с обилно количество монети от началото на XIII век. Вероятно около 40-50-те години на века е рухнала в източна посока. Направили два сондажа в западната част, където целта била да се проучи яма от елинистичната епоха II – I век пр. Хр., също открита миналата година. Установено е обаче, че това не е яма, а вероятно ров от късножелязната епоха. Такава структура досега не е откривана на Ряховец, но повече ще се знае при следващите проучвания. Засега хипотезата е, че имаме ров от елинистичната епоха, който е бил запълнен, вкопана яма от XI век и сграда от XIII век. Археолозите са доволни, че след като са открили на 100% плана на сградата, са успели да направят теренна консервация, за да се запазят зидовете.

В този район е намерен амфорен печат от анепиграфски тип – без надпис, само с изображение. Това е имитация на гръцки амфорни печати, вероятно е направена от тракийско население. Вече сме намерили 3 такива в южното подградие, а в музейния фонд има още 3-4, обяснява Илиян Петракиев. Намерени са и около 50-60 монети.

Заедно с това проучени изцяло и документирани са две ями от XIII век.

За пета година продължават проучванията в западния сектор на Северната крепостна стена и вече са разкрити близо 70 метра. Приятната изненада тази година е втора кула бастион, появила се точно там, където я очаквали учените. Миналата година разкрили кула на 32 метра от началото на стената от северозападния ъгъл и се питали дали няма да се появи още една след 32 метра. Всъщност станало точно така – на 32-рия метър разкрили същата по размери и начин на градеж кула. Общо взето с тези кули обектът вече заприличва на крепост.

Работата тази есен не минала и без скелет – открит е гроб №10. За съжаление той е унищожен от вкопано жилище, което пък е повредено от друго вкопано жилище.

Като цяло вече имаме доста добра представа за това какво има извън стените, трябва да проучим какво има от вътрешната им страна, където има поне 2,5 метра културен пласт. Трябва обаче да се отвори по-голяма площ за проучване, така че се надяваме догодина да имаме по-сериозно финансиране и повече време, казват археолозите.

Големите въпросителни остават и след този археологически сезон, казват Илиян Петракиев и Мая Иванова. На този етап научната им теза е, че крепостната стена е градена в началото на XIII век. Станало е между 1060 г. и 1205 г. Имаме богат битов пласт от началото на XIII век, който прекъсва и следва доста по-беден пласт с малко материали докъм 30-40-та година. Следва кратък разцвет и приключва около 60-те години на XIII век. Много мощно земетресение срива крепостта и после не е имало нужда я възстановяват, тъй като не е имало заплаха от север за Царевград, смятат учените.

Сред интересните им находки тази година са страхотни средновековни монети от т.нар латински имитации. Вероятно са от първите пуснати на пазара в Константинопол след завладяването му от кръстоносците. Една от находките е медна монета, копие на емисия на Мануил Комнин, която тежи 5 грама и е почти нерязана. Такава няма дори в каталога на Майкъл Хенди, възкликнал един от експертите, на които показали откритието си. А въпросният каталог е като Библия за средновековната нумизматика.

Латинските имитации са копия на гръцки монети, сечени от латинските завоеватели на Византийската империя. Тъй като крепостта Ряховец е имала кратък живот намерените монети са много добре запазени. Най-интересната е с характерната корубеста форма и е почти нерязана. Тъй като нямало различни емисии от по-дребни пари, навремето са кълцали от големите монети за по-дребни разплащания. Някои от находките са парченца почти двайсет пъти по-малки от голямата монета – толкова пъти от нея са рязали за по-дребен харч.



Предстои почистване, изследване и експониране на намереното тази есен. Ограниченията няма да позволят, поне засега, да се направи обичайното откриване на изложбата с награждаване на всички участници в Археологическата школа и спомоществователите, които я подкрепят. Дано поне да са възможни индивидуални посещения в музея, за да се видят новите находки.

Междувременно учените очакват и резултатите от ДНК анализите на скелетите, открити в предишните сезони. Те се правят в лаборатория в Харвард и всъщност вече са готови, но се очаква да излязат в научна публикация и след това да бъдат масово оповестени.

Въпреки трудната година екипът на разкопките успя да организира и поредното обучение в Археологическата школа. Включиха се две горнооряховски гимназии – СУ „Вичо Грънчаров” с ученици от 8 и 9 клас и десетокласници на СУ „Георги Измирлиев”. Общо 14 деца от двете училища имаха по пет работни дни на разкопките, а втората група, заради дъждовете, участва няколко дни в почистване на артефактите в Музея.

Всички спонсори откликнаха, за което им благодарим. За поредна година получихме помощ от САГА 2000 с управител Йордан Манчев, „Пиано бар” – Ангел Дучев, пицария „Антониос” – Антон Вълев, бар „Империал” – Анастас Начев, „Алексис” ООД Велико Търново – Александър Павлов, „Еконт Горна Оряховица”, Общината пък осигури транспорт за децата, разказа Мая Иванова.

На място учениците са били запознати с историята на крепостта и с това що е археология. После са участвали в работата на терен, изпълнявайки всички задачи на екипа, работещ по разкопките.

Елена ВЕЛКОВА

Археолози откриха уникални златни и сребърни накити преди дни край Лясковец. Разкопките са осъществени от Калин Чакъров, археолог в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Проучвателят и екипът му попаднали на екзотичните находки в навечерието на Коледа. В края на декември приключили спасителните разкопки на надгробна могила от римската епоха, намираща се в местността Клена край винарското градче. „Обектът е в близост до подножието на Петропавловския манастир - място, което е благоприятно за човешки живот от незапомнени времена. По време на разкопките бяха открити 19 гроба, повечето датиращи от III в. сл. Хр. Те представляват ями, вкопани в могилния насип. В тях са положени останките на кремирани хора и разнообразни предмети, свързани с покойниците - керамични и стъклени съдове, бронзови монети, златни обеци, храна от животински произход и др.“, информира археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Калин Чакъров.

Повечето от поставените керамични съдове са „като за умряло“, защото имат следи от продължителна употреба, липсват дръжки и други части. Това ги прави нефункционални във всекидневния живот. От един от гробовете произхожда рядко срещан керамичен съд - кана с изображение на човешко лице. Стилът на изработката на съда напомня за работилниците на Античния керамичен център край Павликени.

„Най-представителен е централният гроб в могилата. Той е със значителни размери от 3 метра дължина и 1,20 метра дълбочина. В него е кремиран виден представител на местното общество. Като гробни дарове и лични принадлежности на починалия са поставени различни ценности - войнишки колан със сребърни апликации, керамични съдове, желязна брадва, бронзова монета и др.“, обяснява Калин Чакъров.

Две от находките в гроба имат много висока научна и художествена стойност. Едната е сребърна фибула (б. а.- безопасна игла) с позлата и много детайлно изображение на конник с копие, придружен от неговия помощник. Бижуто, с което покойникът е закопчавал своята дрехаq е голяма рядкост за българските земи.

Друга екзотична находка е манерка, изработена от щраусово яйце. Тя е извадена на парчета и тепърва ще поднася изненади. След почистването на находката от специалисти по консервация и реставрация, може да се окаже, че по яйцето има и украса с червена боя, позната от други краища на Римската империя, за което има податки на този етап. Манерката е една от най-ценните находки, защото в днешна България подобни съдове се броят на пръстите на едната ръка. Предстои да бъдат почистени, консервирани и реставрирани още редица керамични съдове, открити на парчета в гробовете, с което информацията за обекта ще бъде обогатена значително.

Интересна подробност, свързана с насипването на могилата, показва, че в пръстта се срещат следи от клонки на растения и отпечатъци от изтлели черупчести плодове, вероятно орехи. Това е непряко свидетелство за сезона, през който е натрупана могилата. В някои от гробовете са намерени дори и запазени черупки от орехи, съхранили се благодарение на това, че са изгорени във връзка с погребалните ритуали. Случайно или не и до ден днешен на мястото продължават да растат орехови дървета.

„След кончината на човека, заради който е натрупана могилата, изглежда са извършвани посмъртни обреди. Така могат да бъдат обяснени откритите в насипа над гроба сгъваем железен стол и цели керамични съдове, някои от които поставени в специална кутия (циста)“, разказва Чакъров.

Изследователят обяснява, че от района на Лясковец има и други преки сведения за заможни траки, приели римския начин на живот. Един от тях е градският съветник в булето (б. а. - Градския съвет) на Никополис ад Иструм - Севeр, син на Севeр, който доживява четиридесет и пет годишна възраст. В памет на покойника надгробна плоча издигат съпругата му Дентусуко, дъщеря на Герулон, и техните синове Силван и Марк. Паметникът и до ден днешен може да бъде видян в близост до църквата „Св. Никола“ в центъра на Лясковец. Името на починалия, Севeр, свидетелства, че той е роден най-рано в края на II в. по времето на император Септимий Севeр (193-211) или при управлението на някой от неговите наследници. Съпругата му е с изразителното тракийско име Дентусуко. Изглежда тя е от местен тракийски род потомствени градски съветници, защото брат u Флор, син на Герулон, е също булевт в местния административен център. Надгробният паметник на последния е вграден векове по-късно в царския дворец на хълма Царевец във Велико Търново. Това показва, че в района на днешните съседни градове Лясковец и Велико Търново продължава да има тракийска аристокрация и през III в. сл. Хр., но вече в рамките на римската държавна система.

„Надпис-посвещение на тракийския бог-конник върху голям каменен съд за разреждане на вино (кратер), открит в землището на Лясковец, съобщава името на друг местен аристократ - Корнелий Анейкет. Той е вероятно булевт или военен. Отчупената част от паметника, съхраняван днес в Националния археологически институт с музей към БАН в София, ще запази завинаги в тайна каква длъжност е изпълнявал човекът от надписа“, споделя Калин Чакъров.

От землището на Лясковец произхождат още множество дребни находки - монети, накити, керамични съдове, статуетки и др. Известна е и една каменна антична преса за вино, което доказва, че районът е с развито лозаро-винарско производство още от дълбока древност.

Хилядолетия по-късно надгробната могила в местността Клена е използвана отново като гробище, но вече през Средновековието или османския период. За това сочат три от изследваните гробове, които са с трупополагане, имат изпънати край тялото ръце и не са придружени от гробен инвентар. Проучваната през 2019 г. надгробна могила е първият изследван чрез методите на археологията обект от римската епоха в землището на Лясковец.

Разкопките са породени от частно инвестиционно намерение с възложител Пламен Чеснаров, собственик на фирма „Троя стил“, което засяга целостта на могилата. „За разкопките екипът получи благословията на община Лясковец. Проучванията са подпомогнати и от директора на Великотърновския музей д-р Иван Църов, специалисти по консервация и реставрация и археология от същата институция, археолози от Горнооряховския музей и проучватели на свободна практика“, подчертава Чакъров.

През новата 2020-та година ще бъдат търсени източници на финансиране, за да бъде изследвана останалата част на могилата, криеща заровени в себе си още множество тайни за обитателите на района на Лясковец през римската епоха.

https://trud.bg/манерка-от-щраусово-яйце-и-кана-с-човеш/

Най-високият паметник от римската епоха в България - Лесичерският стълб, се нуждае от спешна консервация и укрепване на основите. Има реална опасност да се събори, защото е наклонен. Това обясни пред "Хоризонт" археологът Калин Чакъров, който от няколко години се грижи за паметника.

Известният още като Марков камък стълб се извисява от две хиляди години в нивите на село Лесичери в община Павликени. Достъпът до него дори за специалистите е силно затруднен, а иманярските набези го застрашават.


„За първи път за този обект споменава Петко Рачев Славейков, дава интересни сведения за името на стълба и къде се намира. Впоследствие става доста по-известен заради гравюрите на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц, който минава през 1871 година през днешна северна България. Той прави скица, впоследствие тази скица се превръща в гравюра и малко по-късно има и оцветени акварели“, разказва Калин Чакъров за предаването "Нощен хоризонт".

В края на 80-те и началото на 90-те години при археологически разкопки, освен запазения стърчащ над 12 метра паметник откриват още един, както и архитектурни комплекси. Според археолога Иван Църов, това е погребален комплекс, който се превръща в място за обожествяване на починалия и неговото семейство.


Паметникът е по всяка вероятност от периода на втори век сл. Хр., пояснява младият археолог. Относно височината на паметника той коментира, че това е изключително голяма височина за археологически обект у нас.

„Доскоро нямаше по-висок от него, но един обект край пловдивското село Маноле надвиши тези размери. Но Лесичерският стълб все още остава най-високият надгробен паметник от римската епоха у нас. Той стърчи вече близо 2 хиляди години на това място. Правени са неколкократни опити той да бъде разрушен през годините с цел увеличаване на площите за обработка на земята, прочистване на нивите от камъни. Тези опити са неуспешни. За още по-голямо съжаление интервенциите, съвременните, върху него продължават. Има подкопаване на основите вследствие на иманярски изкопи, обработка на земята все по-близо до стълба със селскостопански машини.“


Това застрашава паметника и неговата цялост, категоричен е Калин Чакъров. Той предупреждава иманярите, че подкопавайки основите на паметника, рискуват да падне върху тях. И добавя, че е кощунство да копаеш в основата на толкова добре запазен дълголетен паметник.

Има много загадки и изненади, които може да предложи това място при по-задълбочено археологическо проучване, изтъкна Чакъров.

https://bnr.bg/horizont/post/101180648/arheologicheskiat-obekt-lesicherski-stalb-tane-v-zabvenie