Археологически находки въ Великотърновска область

[Hatshepsut]

Римски гробове с богати дарове от III век разкриха археолози от великотърновския музей

Римски погребения с богати дарове и златни накити от III  век са разкри през декември 2023 г. екип специалисти от Регионален исторически музей-Велико Търново.

Двата зидани гроба, покрити с варовикови плочи, са намерени на територията на община Стражица и са проучени от археолозите Калин Чакъров, Недко Еленски и реставратора Михаела Томанова.

В по-стария от гробовете е разчистен скелет на дете, починало приблизително на 5 години. В другия са били положени, изглежда едновременно, два възрастни индивида, вероятно мъж и жена.

Гробните дарове са разнообразни, като част от тях са служели на погребаните приживе, а останалите са предназначени за отвъдния свят. Открити са две амфори, две стъклени бутилки, три стъклени лакримария (флакони за събиране сълзите на оплаквачките), огърлици от стъклени мъниста и златна висулка, 4 изключително фини златни обеци, лампичка, медни апликации с позлата, позлатена фибула, костени фуркети.

Петте бронзови и една сребърна монети датират категорично погребенията в първата четвърт на III  век. Документирана е кожена обувка, разпаднала се от смяната на средата, в която е престояла 17 века. Проникването на гризачи до известна степен е разбъркало и повредило най-крехките артефакти.

Ценните находки в момента се обработват от музейните реставратори. Предстои те да бъдат официално представени пред медиите, а след това и пред широката общественост в специална изложба.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Археолог: Иманяри изработват неразличими и скъпи копия, използват т.нар. боклуци – фрагменти от античен бронз, желязо и стъкло

Животът му е свързан със Свищов и по-точно Нове – близо 50 години работи на терен и проучва военния лагер и античен град. Проф. Пьотр Дичек от Изследователския център за античността на Югоизточна Европа към Варшавския университет. Днес той получава и отличието Лауреат на фестивала Орел на Дунава. За работата си, проблемите по опазването на Нове и иманярите – археологът в интервю за Актуално Свищов…

– Професор Дичек, какво е за Вас наградата Орел на Дунава, която получавате днес?
– За мен е много важна. Работата ми, проучванията в Нове са смисъл на моя живот. Аз свързах живота си с България и Свищов от 1977 година. Чувствам се тук като в дома си. Обичам нашите разкопки. И между другото – те дават световноизвестни резултати.

– Професоре, какво се промени в проучванията на Нове за тези близо пет десетилетия, които сте на терен тук?
– Фактически всичко! Отстрана на хората – смениха се близо четири поколения археолози, работници. Второ, и отстрана на археологията, която изглежда малко консервативна наука – вече използваме по-модерни техники и методи. Мога да кажа – археологията се промени тотално – с много въведения работата на терен се облекчи, а резултатите са много по-добри. Промяна има и в публикациите за нашите резултати – навремето бяха много тежки, сега стават по-модерни, достъпни за по-широка аудитория. Тук е важно да отбележа, че ние правим и реклама на Нове, концентрираме се не само върху теренната работа, защото за нашата работа плаща полската държава, т.е. хората. И те трябва да знаят резултатите, защо плащат. Тези данни трябва да се съобщават на език достъпен на обикновените хора. Такъв фестивал като Орел на Дунава е много хубаво място как трябва да се показва науката археология и нейните резултати на хората.

– Помните ли първото си откритие в Нове?
– (Смее се) Беше доста голям каменен надпис на латински. Той беше много интересен, защото съобщаваше за войник на една годинка. В началото много се уплаших, че бъркам, но проверих буквите – една годинка, а той е войник. Беше много смешно. А този надпис може да се види и днес в ресторант „Свищов“.

– А другите Ви открития, важните, ценните за тези пет десетилетия проучвания в Нове?
– Военната болница, която е най-голямата в целия Античен свят! Главата на император Максим Трак, който е роден най-вероятно тук в Нове. И един много важен надпис, от късната антична епоха, началото на пети век, когато за първи път открихме надпис, потвърждаващ, че това е Нове. На този надпис много ясно е написано, че тук идват кметове от Троя и други древни гръцки градове и правят търговия с много известния град Нове.

– За Вас като археолог, кое е по-страшно – набезите на иманярите или тази дива растителност, която разрушава разкопките?
– Има два периода. Преди години иманярите бяха най-страшното нещо. Трябва да се отбележи, че и пазара на находките се промени. В момента иманяри-специалисти правят много точни копия на антични находки, които се продават на много висока цена. Трудно е да се каже кое е оригинал и кое копие, защото се ползват т.нар. от нас археолозите боклуци – фрагменти от античен бронз, антично желязо и антично стъкло. Преработват ги и се получава продукт трудно различим, защото материалът е античен. А с помощта на модерните технологии може да се направи предмет, който не може да се прецени кое е оригинал и копие – нямаме такива методи все още.
Нове бяха „проучвани“ толкова време от иманярите, че най-високите пластове, с най-силния сигнал вече са изучени от тях.
В момента голямата катастрофа е Военната болница, където растителността я е превзела!

– Да, Вие сте откривателя на Военната болница, разкажете и за този обект…
– Този обект трябва да се почиства всяка година, но не се прави! Ако не се вземат мерки до три години ще го загубим. Да, ще може да се възстанови по нашите карти, но това ще струва много пари. В момента има открити зидове до два метра, т.е. оригиналните стени. Виждаха се прозорците, но сега всичко се руши. Практически там не може да влезе човек! Ако се пропуснат тези три години – ще трябват колосални средства, за да се изгражда наново!
Трябва да се направи реконструкция, както на първите два сектора. Болницата като архитектурен план е много ясна, няма никакви проблеми за възстановяването й. Необходимо е да се направи добра консервация.
Преди години направихме реконструкция на тоалетната на болницата. Сега покрива на тоалетната е паднал. Трябва да се възстанови много бързо, ако искаме да бъде запазена! Сега виждаме как нашето дете умира. За мен е много тъжно, защото за мен това е моята, нашата работа. Вложените средства са от Полша – не са проблем, но там вложихме нашата душа, нашето сърце! 14 години продължиха проучванията, които приключиха през 2010 година. Имаше срещи, заседания и много обещания – нищо не се случи от тях! Жалко…

Може и да се продължи работата – на два метра под нивото на болницата имаме останки от огромна римска баня. Зависи всичко от проекта за консервация. А в горните пластове имаме антична вила, открита още в края на 70-те и началото на 80-те години. Т.е. тук имаме три периода от началото на първи век до края на четвърти, началото на пети век. Но важното е да се изготви проект за консервация и да се намерят средства за реализирането й.
Любопитен обект е до принципията, където е открита огромна антична сграда на площ повече от 2 хиляди квадратни метра досега. Най-вероятно е там се е намирал дома на центуриона. Хубаво е да се помисли за цялостна консервация и там. Ние правим временна, която може да издържи само една година. Хубаво е, ако бавно, година от година започне укрепване на зидовете. Така ще се свърши бързо работата по експониране на обектите и ще се вижда всичко от посетителите в Нове.

– Кога сте отново в Свищов, кога започвате теренните си проучвания това лято и къде?
– В края на юли, т.е. ще работим целия август и евентуално няколко дни и през септември. Продължаваме работата си източно от принципията. Там има много интересни неща. Там има три пласта, които са интересни от научна гледна точка. Това е единственото място в Нове, където има запазени в цялост дървени конструкции от първия период на легионния лагер. Най-вероятно е свързан с Осми Августов легион, който е тук през 20-та година от новата ера. След него се настанява Първи Италийски легион и тогава се прави всичко от камък. Открити са бараките на Първа кохорта, най-добрата в легиона. Това е много голяма конструкция – около 30 метра. Вторият пласт е свързан с Първи Италийски легион – най-вероятно над тези бараки е изграден дома на центуриона, който е голям 40 метра и достига до линията на принципията. Третият пласт е една антична сграда над дома на центуриона – там в късната античност се правило стъкло. Открихме пет пещи за топене на стъкло. Това е много известен бизнес за Нове. Това е нивото, когато Нове става цивилен град и това е бил центъра за производство на стъкло. И както знаете оттук идва и другото название на района – Стъклен, открити са много фрагменти на стъкло.

Александър ШАБОВ

https://actualnosvishtov.com/arheolog-imanyari-izrabotvat-nerazlichimi-i-skapi-kopiya-izpolzvat-t-nar-boklutsi-fragmenti-ot-antichen-bronz-zhelyazo-i-staklo/

[Hatshepsut]

Тракторист откри имане от времето на император Каракала, предаде го в музея

Рядък медальон – монета на император Каракала, златни накити и богати дарове от III век са открити в семеен римски некропол край стражишкото село Нова Върбовка, предаде Общинско радио Велико Търново. Артефактите бяха представени пред медиите от ръководството на Регионалния исторически музей във Велико Търново. През месец ноември миналата година при есенна оран тракторист закача голяма варовикова плоча, известява кмета на селото Тодор Илиев, а той задейства институциите. В началото на месец декември археолозите Недко Еленски, Михаела Томанова и Калин Чакъров са изпратени за теренно проучване на обекта и провеждат обезопасяване на два гроба.

„Гробовете са може би една тъжна семейна история, тъй като в по-ранния е погребано дете на 2-3-годишна възраст. В гроба, който го пресича частично, са погребани мъж и жена. Хипотетично, тъй като още не са правени ДНК анализи, а само антропологичен анализ – предполагаме, че мъжът е на 50-60-годишна възраст, а жената на 45 – 49 г. Информация за пола и възрастта получихме от гл. ас. д-р Надежда Атанасова от Националния институт по експериментална тракология към БАН“, каза Калин Чакъров.

В двата гроба са поставени представителни накити. „В гроба на детето открихме чифт малки обечки, два стъклени лакримария, съдове за съхраняване на сълзите на оплаквачките, които впоследствие придобиват по-практично предназначение и в тях се съхраняват благовония /парфюми/. Освен тях е поставена цяла керамична амфора, в която по всяка вероятност е имало вино, което също е част от погребалния ритуал“, обясни археологът.

В гроба на мъжа и жената проучвателите също попадат на представителни накити – обеци, висулка с позлатен лист и стъклено мънисто, фибула, съставена от няколко вида метал и с плътно посребряване.

„Интересното при медальона-монета на император Каракала, от една страна, е добрата ѝ запазеност, от друга – че е отсечена в град Пергам в Мала Азия, днешна Турция. На опаката страна има изобразена прекрасна сцена от посещението на императора през 214 г. в Пергам, където той търси изцеление от прочутия бог Асклепий, бога на медицината. В град Пергам има прочуто светилище на това божество и поради здравословни причини той е решил да потърси изцеление там. Медальонът е доста рядък и интересен и вече е част от фонда на Музея“, каза Чакъров.

По негови думи гробните съоръжения издават висок статус на погребаните в тях. „Това са два зидани с тухли, камъни и хоросан гроба, а отвътре са измазани с хоросанова мазилка, нещо което не всеки е могъл да си позволи през тази епоха“, поясни Калин Чакъров.

Възможно е семейството да са били земевладелци и в близост да се е намирало тяхно имение или вила рустика, отбеляза директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов.

Откритието е на млад е открил златен медальон, монета, накити и други ценни артефакти от III век, докато орал с трактора си нивата край стражишкото село Нова Върбовка.

Руси Илиев не се е поблазнил от стойността на съкровище и веднага е сигнализирал органите на реда за откритието си. Баща му, който е кмет на селото, разказва че синът му е звъннал първо на него и му съобщил, че е открил гроб с два човешки скелета и различни артефакти. Двамата повикали полицая, а след това се обадили и на археолози.

https://actualnosvishtov.com/traktorist-otkri-imane-ot-vremeto-na-imperator-karakala-predade-go-v-muzeya/

[Hatshepsut]

Екипът на Историческия музей в Горна Оряховица кани доброволци да се включат в почистването на новите археологически находки

Екипът на Историческия музей в Горна Оряховица кани доброволци да се включат в почистването на новите археологически находки. Желаещите да участват в инициативата трябва да се явят в музейната сграда на 20 юли, съобщиха от пресцентъра на Община Горна Оряховица. Дейностите ще са част от традиционната лятна програма „Семейни съботи в музея”, която тази година за първи път се провежда на две места. В знак на благодарност Историческият музей в железничарския град ще предостави на доброволците безплатен вход за експозициите през целия ден, а всеки участник ще може да се срещне с представители на археологическия екип и да научи повече за проучванията и намерените предмети. Сутринта най-малките посетители могат да се включат и в новата музейна игра „Пътешественикът и тези чудни, чудни вещи”.

През този сезон редовни разкопки се провеждат на обект „Средновековно селище и некропол в източното подградие на крепост Ряховец“, в продължение на три седмици през месеците юни–юли. Проучванията са вече към своя край, като са разкрити гробове, ями и жилища от Средновековието. Общо откритите находки са над 50, сред които преобладават монети и множество керамични фрагменти от  епохата, посочиха от пресцентъра на Община Горна Оряховица.

Обект „Средновековно селище и некропол в източното подградие на крепост Ряховец" беше открит случайно през 2021 г. при изкопни дейности за рекултивация на депото за битови отпадъци. Част от него е проучена в периода 2021-2023 г. от екип с научен ръководител Илиян Петракиев от Регионален исторически музей – Велико Търново и заместник-ръководител Мая Иванова от Исторически музей – Горна Оряховица. Теренните проучвания са финансирани от Община Горна Оряховица, а за тази година сумата бе в размер на 25 000 лева.

До началото на настоящия археологически сезон екипът беше разкрил 12 гроба от ХIII век с практики, отклоняващи се от християнския погребален обред, както и около 50 средновековни археологически структури – полувкопани жилища, наземни постройки, каменни кръгови структури, огнища и ями с животински кости от говеда и цели черепи на коне и крава.

В края на лятото се предвижда да започнат и редовните археологически проучвания на крепостта Ряховец, информираха от пресцентъра. За тях Община Горна Оряховица е осигурила бюджет от  15 000 лева. Също така Историческия музей в града кандидатства за финансиране от Министерство на културата с два подадени проекта през 2024 г. Те са за археологически разкопки и теренна консервация на Ряховец, и за теренни археологически издирвания северно от крепостта.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/709809-ekipat-na-istoricheskiya-muzey-v-gorna-oryahovitsa-kani-dobrovoltsi-da-se-vklyuc

[Hatshepsut]

Археолози откриха църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски, край великотърновското село Самоводене


Проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев

Археолози откриха църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски, край великотърновското село Самоводене. Експедицията е ръководена от археолозите от Регионалния исторически музей-Велико Търново проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев.

По своите архитектурни характеристики църквата се родее с най-блестящите паметници от епохата на Второто българско царство, каза проф. Хитко Вачев. По думите му това е исихаска монашеска обител, строена през 14-rвек. Според него тя e построенd под ктиторството на цар Иван Александър.

Св. Теодосий Търновски е средновековен български интелектуалец, реформатор и учител на св. Патриарх Евтимий. Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от „Житието на св. Теодосий Търновски“ написано от Вселенски патриарх Калист, археолозите смятат, че разкритата църква е основният храм на манастира, чийто игумен е св. Теодосий Търновски.

След 1359 година Теодосий решава да се оттегли в отшелничество. Тогава, както пише в житието, цар Иван Александър му построил хубава църква, недалеч от столично Търново. „Ключовият момент е думата „хубава“, а това, което открихме като архитектурни останки категорично показва една хубава църква“, каза проф. Вачев.

Другият важен момент е, че в житието се посочва, че лично царят участва в строителството на църквата, носейки пясък от близката река. „Като убеди всичките си боляри, царят участва в градежа на църквата на три поприща разстояние“, се посочва в житието. Проф. Вачев поясни, че поприще е средновековна мярка за разстояние от 185 метра. Това означава, че три поприща са 550 метра. Преди началото на проучванията археолозите са установили, че от река Янтра до предполагаемия археологически обект разстоянието е 552 метра. Това също е категорично доказателство, че става дума за манастира на св. Теодосий Търновски, каза проф. Вачев.

Стените на църквата са изградени от прецизно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с керамопластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи. От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия, арките на която са се носели от каменни колони, а олтарът на църквата е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е била с богати стенописи.

Според археолозите през следващия сезон е твърде възможно да бъде открит гробът на българския светец и също игумен на манастира свети Роман Търновски, който е бил най-близкият сподвижник на Теодосий Търновски. За него в „Житието“ е отбелязано, че след като приключва земния си път, монасите от обителта го погребват като свой отец. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари.

Това е една научна хипотеза, и ако този гроб бъде разкрит, може да се окаже, че е на светеца. Според историческите сведения той е страдал от туберколоза в края на дните си, което може да бъде установено от антрополозите по костните останки, каза проф. Вачев.

Археологът подчерта, че находката може да промени представите на учените къде се е намирала всъщност Търновската Света гора. В изворите е отбелязано, че там се намират и много манастири. Точно тук, около село Самоводене, се намират манастирите „Св. Троица“, „Свето Преображение Господне“, така нареченият стар Преображенски манастир, който според проф. Казимир Попконстантинов е бил с патрон Свети Дух и този, открит сега. Твърде е вероятно той да се е казвал „Свети Никола“, което се потвърждава косвено и от документите на Карел Шкорпил, и вероятно е функционирал до края на 18 век.

Сред откритите находки са бронзов кръст, лъжица за причастие от 14 век, и каса за отливки, която е от 18 век. „Надявам се Великотърновският митрополит Григорий да благослови нашето начинание, защото то е в прослава на Българската православна църква“, каза проф. Вачев. Откритите стенописни останки са консервирани от доц. Пламен Събев, а архитектурните детайли - от Руен Хаджиниколов.

Проучванията на манастирския комплекс са финансирани от Община Велико Търново и дарители. Предстои полева консервация на обекта, който ще бъде ограден и наблюдаван от полицията.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/744606-arheolozi-otkriha-tsarkva-chast-ot-manastira-na-sveti-teodosiy-tarnovski-kray-

[Hatshepsut]

УНИКАЛНА АРХЕОЛОГИЧЕСКА НАХОДКА - НАДГРОБНА КАМЕННА ПЛОЧА ОТ ВТОРИ ВЕК В ПАВЛИКЕНИ 17.10.2024

[Hatshepsut]

Археолози откриха край Свищов амулет, изобразяващ крокодил

Амулет, вероятно изобразяващ крокодил, беше открит при археологически разкопки на архитектурния комплекс (от началото на II до края на VI век) край западната порта на римския военен лагер и ранновизантийския град Нове, в близост до Свищов. Това съобщиха от Исторически музей – Свищов.

Амулетът е изработен от еленов рог, като е запазена естествената леко извита форма на материала. Повърхността му е фино шлифована. Не са открити отвори за верижка, поради което се предполага, че е бил носен зашит в облеклото. На основата на археологическия контекст и сравнения с подобни находки от други обекти, специалистите датират амулета към средата на III век.

От музея поясняват, че в египетската митология крокодилът се свързва с пълноводието на Нил — явление, зависимо от богинята Изида и символизиращо плодородието. Появата на амулета в комплекса не е изненадваща, като се има предвид открития в същия район през 80-те години на XX век каменен надпис, посветен на египетския бог Сарапис. Той, наред с други артефакти от територията на Нове, свидетелства за почитането на египетски божества и митологични същества в този район.

Тази година разкопките край западната порта на Нове започнаха в средата на май под ръководството на д-р Марин Маринов, археолог и уредник в Историческия музей – Свищов.

https://www.eranova.bg/arheolozi-otkriha-kray-svishtov-amulet-izobrazyavasht-krokodil-14634

[Hatshepsut]

Нови находки в средновековен манастирски комплекс на цар Иван Александър край Самоводене


Археолозите проф. Хитко Вачев (вляво) и Илиян Петракиев (вдясно)

Великотърновските археолози проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев съобщиха пред журналисти за нови разкрития в локализирания от тях средновековен манастирски комплекс на цар Иван Александър край Самоводене, по който започнаха проучвания миналата година.

Той се намира в местността Шушманец край селото, в подножието на днешния манастир "Св. Троица". В района през епохата на Второто българско царство се е простирала Търновската Света гора с множество църкви и манастири.

През тази година усилията са били насочени към пълно разкриване на църквата и прилежащите терени, с цел окончателно изясняване на датировката и спецификата в изграждането на главния храм, построен с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър, както сочат историческите извори. Придобихме данни за архитектурното решение на църквата, разказа проф. Вачев.

Тя по своите архитектурни дадености и декоративно решение се родее с най-блестящите паметници от Второто българско царство или по-точно от 14-ти век. Аналогиите са няколко от най-представителните църкви в Търново - патриаршеския комплекс, дворцовата църква, както и църквите в Несебър. Храмът е с дължина 10 метра и ширина 6 метра. Той е със сложна, засводена конструкция и не е притежавал купол, но е бил красиво украсен отвън и отвътре.

Сравнително малко се знае за начина на осветление на църквите в Средновековието, обясни археологът. Обикновено те имат тесни прозорци, но тук източно от олтарната част са намерени интересни фрагменти от витраж. Те са малки, но показват, че витражът е бил многоцветен, разположен от изток, слънцето е падало и светлината е образувала красиви цветни картини по пода на храма.

Всичко това е било в унисон с декоративното решение на църквата. Многобройните архитектурни детайли сочат, че външно тя е била украсена с псевдоконструктивни ниши, над които има керамо-пластична украса. На базата на броя на керамо-пластичните елементи, открити от северната и от южната страна, е установено, че е имало три реда декоративни фризове над арките, на тях керамични елементи, познати и от една византийска църква в Солун. Тук е работил много добър архитект, който градейки царска църква, е могъл да си позволи най-доброто, което имаме, коментира проф. Вачев.

Настоящите проучвания показват, че църквата е имала много по-сложна архитектурна композиция от първоначално предполагаемата. На нейната западна стена е разкрит частично запазения й вход, което показва, че тя е имала предверие, характерно за манастирските църкви.

Екипът археолози е убеден, че там се намира и гробът на българския светец Роман Търновски, за когото се знае, че е бил игумен на манастира, след като свети Теодосий Търновски заминава за Константинопол.

Както е описано в житието, писано от вселенския патриарх "и монасите го погребаха с почести", каза проф. Вачев. Преддверието на една такава църква е задължително за извършването на монашеските ритуали, а също така там се погребват духовните лица, добави той.

https://impressio.dir.bg/kaleydoskop/novi-nahodki-v-srednovekoven-manastirski-kompleks-na-tsar-ivan-aleksandar-kray-samovodene

[Hatshepsut]

Нови археологически находки край Горна Оряховица

Археолози откриха няколко скелета в средновековен некропол до църква в подножието на крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица. Те са на хора от мъжки и женски пол, а единият е на бебе, като предстои да бъдат изследвани, каза за БТА главният уредник в Исторически музей – Горна Оряховица Мая Иванова, която работи на обекта заедно с научния ръководител Илиян Петракиев.

До главата на жената са открити два кръста от различен материал, което показва, че вероятно е била силно вярваща. Нейният скелет е и в по-нетрадиционна поза, но все още не е ясно дали е положена така или това се е случило при разместване впоследствие. Сред интересните находки от обекта е и револвер от 19. век.

При проучванията тази година археолозите са се концентрирали в два основни сектора – главната порта на крепостта „Ряховец“ и северното подградие, в което са съсредоточени основните им сили. Във втория сектор от 2023 г. те се опитват да разкрият и установят хронологията на изграждане на една храмова постройка. Това е църква, която вероятно е функционирала през 13. век, обясни Иванова.

До момента са разкрити църквата, към която на по-късен етап е прилепен притвор. Сега се работи по некропол, развиващ се около храма. До края на разкопките трябва да се изясни най-вече хронологията на изграждане на църквата. Има работа както по нейната вътрешност, така и по некропола. Желанието на археолозите е да проучат откритите досега гробове, за да получат малко повече яснота за тях.

Тази година за археологическите проучвания на средновековната крепост „Ряховец“ край Горна Оряховица са предвидени около 25 работни дни, каза Иванова. Те са започнали на 18 август и вероятно ще приключат към края на септември. Финансовите средства, с които се работи, са спечелени по проект, който трябваше да бъде реализиран през 2024 г., но предвид забавянето на финансирането се е наложило парите да бъдат прехвърлени и изразходени сега.

https://lupa.bg/news/novi-arheologicheski-nahodki-krai-gorna-oryahovica-revolver-ot-xix-vek-nekropoli-i-krastove_369779news.html

[Hatshepsut]

При крепостта Ряховец вероятно е имало средновековен манастир, сочат находки от приключилия археологически сезон

Многобройни детски гробове, погребения на мъже в разцвета на силите си и единствен женски гроб са сред находките от тазгодишния археологически сезон на крепостта Ряховец. Резултатите от него бяха представени на пресконференция в Община Горна Оряховица от ръководителя на изследователския екип Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, зам.-ръководителя Мая Иванова от Исторически музей – Горна Оряховица и научния консултант на екипа проф. Хитко Вачев.
Силно впечатление на археолозите и антрополозите, с които те си сътрудничат, е направило грижливото отношение при детските погребения, нетипично за Средновековието. Сред намерените останки на бебета има дори и недоносени деца, а всички гробове са били добре оформени и покрити.
Погребаната жена пък е на възраст над 60 години, главата ѝ е била положена върху специален камък, на който са намерени два кръста – бронзов и каменен. Това води до предположението, че жената е монахиня, а откритата неотдавна средновековна църква в северното подградие на крепостта – част от манастирски комплекс. Хипотезата се подкрепя и от белезите за книжовна дейност, като намерена средновековна закопчалка за книга и бронзова реликва, оприличена на част от свещник.
Сред общо 55-те разкрити гроба впечатлява и ктиторско погребение, като тялото е било с рядка копринена дреха, везана със сребро. Намерени са и две сребърни копчета, едното от изключителна рядкост. 
Екипът е взел проби за ДНК анализи, които, заедно със заключенията на антрополозите, да дадат повече яснота за средновековните обитатели и датировката. Община Горна Оряховица ще подкрепи финансово тези изследвания.
С местните археолози се е свързал и научен екип от САЩ, проучващ някогашното разпространение на едра шарка и чума, с предложение за изследване на бактериална ДНК. Това би могло да разкрие и причината за високата детска смъртност.
Сред останалите находки от приключилия археологически сезон се открояват монети, обеци, гривна, множество стенописни фрагменти от църквата, за която става ясно, че е достроявана след вероятен земен катаклизъм.
И неочаквано откритие има през този археологически сезон – вещ от следващ времеви период. Това е джобен белгийски пистолет от XIX век, който е рядък екземпляр. Той ще бъде реставриран и включен в експонатите на горнооряховския Исторически музей.
Още поне два сезона разкопки са нужни, за да се разкрият тайните на предполагаемия манастирски комплекс при крепостта Ряховец, смята археологическият екип.

По думите на проф. Хитко Вачев тук вероятно е завършекът на, така наречената от него, Търновска Света гора, защото на север от Търново няма друга средновековна църква. А чисто укрепително, крепостта Ряховец затваря северните подстъпи към столицата. „Това е ключът към Търново от север“, каза проф. Вачев.
През 2025 г. година се навършват 10 години от подновяване на проучванията на крепостта. В момента се подготвя голяма изложба, която да отбележи годишнината и да покаже вълнуващите находки през този период.
В последните две години Община Горна Оряховица удвои финансирането на археологическите проучвания на Ряховец. През 2024 и 2025 г. са осигурени по 40 000 лв., извън държавната субсидия. Това припомни по време на пресконференцията зам.-кметът по култура Петя Иванова.
По думите на Илиян Петракиев не са много археологическите обекти, които се радват на подкрепа от общините, а това дава по-дълъг археологически сезон и повече разкрития.
Ръководителят на археологическия екип припомни, че в Горна Оряховица през 2016 г. е създадена първата в страната Археологическа школа за ученици, като и в момента младежи имат занятия на крепостта.

https://www.g-oryahovica.bg/news/pri-krepostta-ryahovets-veroyatno-e-imalo-srednovekoven-manastir-sochat-nahodki-ot-priklyuchiliya-arheologicheski-sezon

[Hatshepsut]

Археолози откриха античен МОЛ в Никополис ад Иструм

Археолози от Регионалния исторически музей – Велико Търново, откриха първообраза на днешните молове в античното селище Никополис ад Иструм. Това е т.н. термоперипатос – отопляема зала за разходки, каквато досега няма открита в източните части на Римската империя. До този античен МОЛ е имало на два реда по 13 магазина. Самата зала е била с впечатляващите размери 70х32 м. Датировката й е от времето на управлението на императора Комод, края на II век, и за това има писмени данни. „Термоперипатосът е бил нещо като един античен мол за покупки, разходки, срещи и разговори на хората от онова време. А за да е отопляема залата, е трябвало да има и хипокауст – подово отопление. През 70-80 години на миналия век магазинчетата са проучвани. В първия магазин от северозападната страна са били открити останки от керамика. Явно там се е продавала керамика, която се е изработвала на друго място, извън града. Във второто магазинче тогава са открити заготовки от кост. Възможно е това да е било работилница за изработване на костени предмети. Костта е един от продуктите, който много се е използвал в онова време за битови нужди“, обясни ръководителят на разкопките д-р Иван Църов.

Вторият обект на Никополис ад Иструм, над който работи екипът на д-р Калин Чакъров, е една полукръгла обществена сграда с три стъпала, до която е имало фонтан с 24 отверствия за водата. Водата за фонтана е идвала от акведукт, дълъг над 20 км. „Когато са строили мостът над река Росица са били взети над 2000 каменни блока от античния град. И едно от нещата, които тогава са разрушили е бил този фонтан. Той вероятно е от времето на император Комод и наследникът му на трона император Септимий Север. Самата сграда е представителна с богата вътрешна украса, намерени са парчета от разноцветни мрамори, облицовки от варовик и изключително изящни архитектурни детайли. Намерени са и монети, върху които е изобразена сграда с полукръгъл план, за която се предполага, че била култова сграда нимфеум. Възможно е сградата от монетите да е сградата, която в момента проучваме“, предполага д-р Калин Чакъров.

Търновският музей е първият в страната, който използва за реставрация на антични паметници лазер. Реставраторът Руен Хаджиниколов сподели, че досега за почистването е използвал водоструйка и химикали. Лазерът обаче позволява много по-дълбоко проникване. Освен че почиства, той оставя и плазмен слой, който не позволява на мъховете и лишеите повече да се настаняват върху паметниците на културата. „Ние сме първият музей, който прилага този лазер при почистване на архитектурни детайли върху паметници на културата. Досега технологията се е използвала в промишлеността и в др. сфери на икономиката“, съобщи директорът на музея д-р Ива Църов.

Никополис ад Иструм е един от шестте обекта, които тази година бяха целево финансирани с постановление на Министерския съвет, като бяха отпуснати 250 хил. лв. за проучване. От петте обекта има и още един обект на наша територия и това е Трапезица.

https://www.dnesbg.com/goreshti-novini/arheolozi-otkriha-antitchen-mol-v-nikopolis-ad-istrum.html

[Hatshepsut]

Над 1000 монети откриха археолози в Нове – най-голямата находка в историята на проучванията

Над 1000 монети, открити на едно място при археологическите проучвания на Нове през 65-то археологическо лято, представляват най-голямата монетна находка в историята на изследванията на римския военен лагер и античния град край Свищов. Находката е разкрита от екипа на главен асистент д-р Петя Андреева от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.

Монетите не са изработени от благороден метал, но внушителният им брой превръща откритието в изключително значимо за проучванията на Нове.

В момента те се намират в лабораторията на Националния археологически институт с музей при БАН, където ще бъдат почистени. До края на годината се очаква да бъдат върнати в Свищов и да обогатят фонда на археологическата експозиция към местния Исторически музей. „Актуално Свищов“ припомня, че всички находки, открити при теренните проучвания, след реставрация и почистване се връщат в музея, за да бъдат съхранени и представени пред публика, давайки възможност на всеки, който се интересува от богатата история на Свищов, да се докосне отблизо до ценни свидетелства за миналото на града.

По първоначални данни монетите са били съхранявани в кесия. Археолозите са взели проби от органичния материал, за да установят по-точно от какво е изработена торбичката. „Взети са проби и установихме, че кесията най-вероятно е била изработена от коноп“, разказа пред „Актуално Свищов“ гл. ас. д-р Петя Андреева.

Находката е открита в края на археологическия сезон през 2024 г. Тя е част от проучванията в сектор на обекта, в който екипът на НАИМ-БАН работи от 2014 г.

Наред с монетната находка, археологическите проучвания през тази година разкриват важни данни за голяма сграда, вероятно свързана с християнската общност в Нове през ранновизантийската епоха. Особено интересна е паднала колона, рухнала при голям пожар. Върху едната ѝ страна са запазени гравирани изображения на два пауна, както и отделни букви, чието разчитане предстои. „Пауните са много силен символ в християнството“, коментира Петя Андреева. Колоната е била разположена на ъгъла на голямата сграда. На този етап археолозите предполагат, че става дума за още една християнска базилика в Нове.

Сред откритията през този сезон са каменен корпус на реликварий и други артефакти с християнска символика. Именно съвкупността от находките насочва археолозите към хипотезата, че сградата е имала християнско предназначение. Откритието е неочаквано за екипа, тъй като Нове е добре познат като важен епископски център, а на територията му вече са проучени шест базилики от Късната античност.

„Най-вероятно ще има още колони. Находката е неочаквана – всички знаем, че Нове е много важен епископски център, има експонирани две базилики, но точно в този сектор не сме очаквали да открием още един християнски храм“, заяви гл. ас. д-р Петя Андреева.

Така откритията в сектора продължават да разкриват нови страни от историята на Нове – един от значимите военни и епископски центрове на римската и ранновизантийската епоха по Долния Дунав.

Актуално Свищов припомня, че Петя Андреева е възпитаник на Националната гимназия по древни езици и култури „Св. св. Кирил и Методиий“, завършила е археология в СУ „Св. Климент Охридски“. Провежда проучвания на терен в Нове от 2014 година и е заместник-ръководител на международната експедиция, ръководена от доц. д-р Евгения Генчева. В периода 2020 – 2023 година е на специализация във Виена, Австрия, където извършва проучвания върху мраморите в Римската империя. От 2024 година е уредник и ръководител на българо-полския екип, който проучва Нове от 1960 година.

https://actualnosvishtov.com/nad-1000-moneti-otkriha-arheolozi-v-nove-naj-golyamata-nahodka-v-istoriyata-na-prouchvaniyata/

[Hatshepsut]

Велико Търново е домакин на международната археологическа конференция „Римска и Късноантична Тракия“

От 1 до 4 октомври 2026 г. Велико Търново е домакин на седмото поредно издание на международната археологическа конференция „Римска и Късноантична Тракия“ (RaLATh).. Основна тема на форума е „Видими и невидими граници на Римска и Късноантична Тракия“.

Организатори на престижното научно събитие са Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и Регионален исторически музей – Велико Търново, в партньорство с Истанбулски университет (Турция) и Ефориите за старините на областите Родопи, Еврос и Ксанти, Република Гърция.
В гръко-римската традиция антична Тракия често е била възприемана като район на границата с цивилизования свят. През римската и късноантичната епохи нейното ключово местоположение и природни дадености се превръщат в причини за постоянните промени в нейната историческа
роля, включително тези на граница и периферия. Същевременно в региона настъпват важни изменения: преустроени са границите на градските територии, градовете
преминават под различни административни управления, възникват нови провинции. И нещо повече, появяват се невидими разделения в рамките на градовете, техните
територии и население, по отношение на статуса, икономиката, произхода, културата и др.

В рамките на конференцията ще бъдат представени 41 доклада и постерни презентации на учени – археолози и историци от Балканите, разпределени в 7 секции. Участниците ще се запознаят с историческото наследство и музеите във Велико Търново и ще разгледат римския водозабор в с. Мусина, надгробна колона в с. Лесичери и Археологически резерват „Никополис ад Иструм“.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/veliko-tarnovo-e-domakin-na-mezhdunarodnata-arheologitcheska-konferentsiya-vrimska-i-kasnoantitchna-trakiyav.html