Археологически находки въ Великотърновска область

[Hatshepsut]

Нека в тази тема да поместваме информация и коментари за археологическите находки от Великотърновска област, с изключение на тези от самия град Велико Търново. За тях има създадена отделна тема "Археологически находки в Търновград":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=250.0


Тази информация е от 2009 г.

Откриха следи от готи край Велико Търново

Археолози откриха следи от готи край Велико Търново. Доказателство за присъствието на древните източногермански племена по нашите земи е керамика, която учените са открили при разкопки в ранновизантийския град Никополис ад Иструм край с. Никюп.

Шефката на изследователския екип н.с. д-р Павлина Владкова обясни, че става дума за сива излъскана керамика, която е характерна за източногерманските племена. Отвън съдовете са украсени с вертикални или хоризонтални излъскани ивици. Глината е фина, много добре пречистена, а сивият цвят е придобит чрез специална технология при изпичането.

Особено важни са данните, които дава Дексип, живял и творил между 253 и 275 г. Той разказва за писмо на император Деций (249-251) до гражданите на Филипопол, в което за пример за подражание посочва Никополис ад Иструм. В съчинение на Амиан Марцелин, датирано от 353 до 378 г., има данни за обсадата на града от готите и за техните укрепления.

https://www.trud.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Археологически находки от с. Хотница

Пещ с поне три камери и две тръби, която много прилича на съоръжение за дестилиране на спиртни напитки, откриха археолозите при разкопки на праисторическото селище край Хотница това лято. Находката няма аналог в Югоизточна Европа. Тръбите са с диаметър 5 см, а от едната са запазени повече от 2 м. По всяка вероятност топлината от пещта е била отвеждана някъде, но все още не знаем къде, обяснява ръководителят на експедицията Александър Чохаджиев от Регионалния исторически музей. Според него на пръв поглед пещта с размери 1,20 на 0,80 м много прилича на отоплително съоръжение, но ако си го представим от мед, ще установим, че то наподобява казан за извличане на спирт. По думите на Чохаджиев това е сериозен пробив в археологията, тъй като се счита, че дестилирането на алкохол е изобретено чак през IX век сл. Хр. и досега все още няма сигурни доказателства за това.

Най-впечатляващата находка от Хотница този сезон е женска фигурка, символ на култа към богинята - майка. Минискулптурата е на възрастна жена, която вероятно е седяла на трон, а едната й ръка придържа гърдите. Такъв паралел в иконографско отношение намираме в Мала Азия поне 3000 г. преди датировката на обекта в Хотница. По тези земи преди 9000 години се е зародила земеделската цивилизация.
Повече от 500 са единичните находки от Хотница през изминалия сезон. Повечето от предметите са кремъчни изделия и остриета, сред които е и един харпун, който впечатлява с големите си размери. Според археолога подобни аналози на хладното оръжие са намирани само при разкопки около Дунав. Вероятно река Бохот, която минава край Хотница и днес е невзрачна, някога е била пълноводна и риболовът по нея е бил добре развит, твърди Александър. Осем-девет кремъчни остриета са се запазили в нещо като кутия, която много прилича на дървен кош. Сигурно на това място между жилищата са се съхранявали оръдията на труда и е ставало разпределянето на храната. Но все още науката не е на ясно на какъв принцип древните хора са определяли кой колко заслужава да получи от плодовете на общия труд. Благодарение на проучванията досега вече се знае, че през каменно-медната епоха нашите прадеди са използвали различни оръжия, изработени от кост, камък и мед. Познавали са и петте основни вида домашни животни - говеда, кози, овце, свине и кучето. Ловували са елени, мечки, вълци и лисици. Преследването на такива големи животни е изисквало специална организация и много свободно време. Това ми дава основание да мисля, че е напълно възможно по онова време вече да е съществувало някакво разслоение в древното общество, споделя археологът.

https://www.dnesbg.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Селищната могила при с. Петко Каравелово,
община Полски Тръмбеш

с. Петко Каравелово. Започнаха разкопките на селищната могила при село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш. Проучванията там се провеждат за втора поредна година, съобщи за радио „Фокус” – Велико Търново археологът Александър Чохаджиев, ръководител на разкопките. Могилата датира от Каменно–медната епоха. В нея е представен малко по–ранен етап от същия период, който е известен от селищната могила при великотърновското село Хотница. Преди пет години там се проведоха спасителни проучвания, тъй като могилата беше нападната от иманяри. „Бяха направени големи дупки в основата на могилата, от които се показаха останките от едно много интересно опожарено жилище от около 4600–4500 г.пр.Хр.”, обясни Чохаджиев. Сега идеята е да се направи сондаж от около 3 метра до нивото на жилището и да бъде проучено догодина. Целта е да бъдат изцяло проучени пластовете на могилата. В момента текат подготвителни работи по базата и инструментите за работа. „Бях много разочарован да видя, че могилата се е превърнала в своеобразно бунище. Трябваше да я почистим от чаши, гуми и други отпадъци”, разказа Чохаджиев.
Разкопките се очаква да продължат до края на септември или първата седмица на октомври месец. Това изцяло зависи от средствата, отпуснати за проучванията. Миналата година разкопките са били финансово подпомогнати от община Полски Тръмбеш, през тази година обаче те изцяло се финансират от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Средствата са 3 хиляди лева. В разкопките участват седем души - студенти по археология, вече завършили. Единият от участниците е археолог от Регионалния исторически музей в Бургас.

http://www.focus-news.net/


Археологът Александър Чохаджиев в интервю за радио „Фокус” - Велико Търново за проучванията в района на село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш.

Фокус: На 8 септември започват археологическите разкопки край село Петко Каравелово. В какво ще се състоят проучванията ви в този район?
Александър Чохаджиев: Обектът там представлява праисторическа селищна могила от времето на каменно-медната епоха - началото на петото хилядолетие пр. Хр. Интересното за тази селищна могила е, че за разлика от Хотнишката, която ние проучваме вече десета година и в нея е застъпен краят на каменно-медната епоха, в селищната могила Петко Каравелово е застъпено началото на каменно-медната епоха или т.нар. ранен халколит. Това е един доста слабо проучен период в българската праистория.
Фокус: А този участък, на който ще работите, проучван ли е?
Александър Чохаджиев: Тази могила има странна и интересна история. По принцип е известна още от 30-те години като археологически обект, но впоследствие не й е обръщано никакво внимание. При корекциите на река Янтра през 50-те и 60-те години е частично унищожена и пак не й е обръщано внимание. Преди около четири-пет години получихме информация от местни жители, че е нападната от иманяри. Посетихме обекта на място. Имахме възможност с много кратки проучвания – два сезона по пет дни, да почистим и документираме част от профила на въпросните иманярски изкопи. Тогава за пръв път видях такива иманярски изкопи, защото очевидно иманярите са счели, че могилата е надгробна, а тя е селищна, и са прокопали в основата на могилата хоризонтални галерии, в които спокойно може да влезе човек. За пръв път се случва да снимаме жилище отвътре. Обикновено археологът го разкрива отгоре надолу, а в случая имахме възможност да го погледнем отдолу. Това жилище е много голямо и нашите проучвания показват, че със сигурност е на два, ако не и на три етажа, което е изключителна рядкост за нашите географски ширини за този период.
Фокус: А доколко, според вас, е пострадал този район от иманярските набези?
Александър Чохаджиев: Самият обект отчасти е унищожен, но не е непоправимо. Загубена е определена информация, но не е фатално, защото все пак това е една селищна могила. Селищната могила представлява съвкупност от селища, последователно едно върху друго. Тук мога да кажа, че отчасти иманярските интервенции са довели до проучването на обекта, т.е. по някакъв начин са провокирали интереса.

http://www.focus-news.net/?id=f12867

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Преди 6500 г. в района на Петко Каравелово
търгували с рядка средиземноморска мида

През каменно-медната епоха праисторическото селище в района на с. Петко Каравелово било средище за търговия със средиземноморската мида Spondylus. От тази престижна за времето си стока древните хора изработвали различни накити. Мидата се добива единствено в Средиземно море, а достигала по нашите земи по определени маршрути, които все още не са известни на археолозите. Александър Чохаджиев от Регионалния исторически музей във В. Търново твърди, че едно от местата, където вероятно са спирали търговците на спондилос преди 6500 г., е селището край полскотръмбешкото село. През септември младият археолог се посвети на първото проучване на праисторически обект по поречието на р. Янтра.
Мидата е бяла на цвят с розови ивици и не живее в нито една от нашите реки, както и в Черно море. Обикновено украшения от спондилос под формата на гривни, мъниста, висулки и др. откриваме най-често в некрополите, а в селищата те са истинска рядкост, но на малката проучена площ в Петко Каравелово открихме цели 10 фрагмента, разказа Чохаджиев. Затова си мисля, че сме попаднали на един от маршрутите за търговия с тази мида. За да се извършва повсеместна търговия на Балканите, с каквито данни разполагаме, този път трябва да е бил ясно установен. Интересно е и какво са давали в замяна на мидата местните хора. За това има много хипотези, като една от тях е, че живеещите в района на Провадия например са я разменяли за сол. Друга теория, която аз подкрепям, е, че за мидата се “заплащало” с кремък. В Лудогорието има изключително качествен кремък, който е много добър за производството на сечива, допълва археологът.
Разкопките в Петко Каравелово са дълго чакани за него. През 2003 г. той установил, че могилата е нападната от иманяри, които дори прокопали две хоризонтални галерии, едната с дължина 4 м. В техните профили се виждали останките от опожарено жилище от каменно-медната епоха. В рамките на 2 г. Александър успял да документира неговия профил. Станало ясно, че то се намира в основата на могилата и е било на два, ако не на три етажа. От 2004 г. насам специалистът от РИМ търси възможност да се върне на този обект, но едва т.г. музеят успя да осигури средства за разкопки, а финансова помощ му оказаха и от Община Полски Тръмбеш. Затова той не пропусна да благодари на директора на РИМ н.с. Иван Църов, на кмета на Полски Тръмбеш Румен Чакъров, на кмета на Петко Каравелово Ламбев и на Рашо Рачев от селото, който напълно безвъзмездно предоставил дома си за база на археолозите.
Тези проучвания имаха сондажен характер, но за да успеем да попаднем на останките от жилището разкрихме площ от 60 кв.м, обясни Чохаджиев. Културният пласт на могилата е 3,5 м, а жилището бе в най-долния пласт. Той е категоричен, че разкопките от Петко Каравелово ще дадат възможност да се направи опорна таблица за развитието на каменно-медната епоха в този регион. Тази могила е по-малка от Хотнишката, а животът в нея прекъсва 300 г. по-рано, отколкото във всички познати до момента селища от каменно-медната епоха. Освен това тази първа фаза на късния халколит е почти енигматична на археолозите, което превръща последните разкопки в още по-голямо предизвикателство.
Още в самото начало екипът от студенти и магистри по археология от Великотърновския университет, воден от Александър Чохаджиев, установил, че могилата е разрушавана както от разливите на реката, така и от човешка намеса при построяването на дигите по Янтра, а сега е оцеляла само западната й част. През този сезон археолозите проучили останки от жилище, унищожено от водната стихия, с голямо количество дървесина, запазена непосредствено до него. Вероятно става дума за вид чардак или стълбище с тераса, което било конструктивно долепено до самото жилище, твърди ръководителят на експедицията и допълва, че тази находка представя нов етап от развитието на архитектурата през каменно-медната епоха. Според представата на съвременния човек неговите предшественици в древността са живели в колиби. Но това не е така, тъй като повечето от жилищата са били строени по предварителен план. Те задължително са били измазвани отвън и отвътре, като повечето имали обитаемо таванско пространство, а някои от тях дори втори и трети етаж със задължителните в него керамични съдове и отоплителни съоръжения. В жилището на 6800 г. в Петко Каравелово например констатираме пещи и на трите етажа на дома. Първият е полувкопан в земята, а другите два се крепят на мощна конструкция с вътрешна редица от подпорни колове. Това показва, че още тогава хората са познавали основни принципи в архитектурата, които се спазват и до днес. Находките до момента доказват, че тези къщи са били украсявани отвън и отвътре предимно в бяло и червено, като във всеки дом се откриват различни по вид орнаменти. Явно хората по онова време са имали много особено чувство за естетика, което личи най-вече от керамичните им съдове, защото там са влагали своето митологично мислене и сръчност, споделя Александър. При разкопките археолозите се натъкнали и на строителна техника, която е непозната за този период по нашите земи. Става дума за използването на сушени тухли, по-известни като керпич, а традиционно жилищата по това време се изграждали по т.нар. глинобитна техника от колове и плет, измазвани с глина. В проучваното жилище специалистите открили два големи глинени съда - хранилища с обем около 80 литра, които са богато украсени с инкрустации и графити. След извършената полева консервация на находките, предстои те да бъдат реставрирани в лабораторията на РИМ под ръководството на д-р Иван Чокоев.

https://www.dnesbg.com/


Става дума за раковини от рода Spondylus, които са много красиви:



https://en.wikipedia.org/wiki/Spondylus

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Неолитна находка от село Джулюница

Археолози са открили керамичен съд под вторично погребани кости край великотърновското село Джулюница

Велико Търново. След вдигането на вторично погребаните кости, които археологът Недко Еленски откри край великотърновското село Джулюница миналата седмица се е разкрил керамичен съд. Пред радио „Фокус”-Велико Търново Еленски каза, че съдът се е намирал на третото ниво, но от тежестта се е счупил. На него има човешка мандибула. Съдът се нуждае от реставрация, но според археолога е с размери около 30 см. Шийката е цилиндрична, формата е сферична. В четирите си страни има въжести дръжки. Датира от 6100 г.пр. Хр. По думите на археолога най-вероятно има връзка между открития съд и вторично погребаните кости. Той обясни, че в най-ранния неолит има практика човешките останки да се погребват в съд, защото съдът символизира утробата на майката. Костите на починалия се вкарват в съда, за да може да се роди отново. На този етап обаче, това са само предположения на археолога.
При разкопките край Джулюница археологът е открил и амулет, който представлява бича глава. Намерени са и кости, които имат редица от шест дупки.

http://focus-news.net/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Глинени плочки с непозната азбука откриха в Хотница

На уникална древна писменост попаднаха археолози по време на разкопки край великотърновското село Хотница. Непознатата азбука вероятно е от петото хилядолетие преди Христа. Изобразени са добре оформени подобия на букви, които за сега остават неразгадани. Учените предполагат, че това е едно от най-ранните свидетелства за писмена форма на комуникация.

 На една от намерените малки глинени плочи археолозите с изумление видели изобразени 20 чертички, разположени вертикално една след друга. Малката плочка е част от керамична купа с много фина изработка. Писмените знаци са нанесени, след като керамиката е била изпечена.

 Александър Чохаджиев - археолог: "Три от знаците напомнят на буквите от латинския и гръцкия език. Би могло да бъде наречено писменост, но научните среди използват термина - предписмени знаци."

 Учените попаднаха на ценната находка след 3-годишна работа върху древна могила край великотърновското село. Предполага се че знаците са служили за бройна система или за отбелязване на определени събития.

 Александър Чохаджиев - археолог: "Очевидно тези хора са познавали графичната форма на комуникация и са я използвали. Наричат тази графична система - дунавско писмо."

 На голямото разкритие в Хотница се радват и младите студенти по археология от Великотърновския университет , които се включиха в разкопките. По думите им, целия регион на старата столица е едно голямо научно предизвикателство за тях.

https://news.bnt.bg/bg/a/35315-glineni_plochki_s_nepoznata_azbuka_otkriha_v_hotnica

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Женска фигурка, доказателство за култа към богинята майка, намериха в Хотница

Повече от 500 находки извадиха археолозите от могилата

Женска фигурка, доказателство за култа към богинята майка, е една от най-интересните находки в Хотнишката могила това лято. Фигурката е на възрастна жена, която вероятно е седяла на трон, и много напомня изображенията на богинята майка, които са били характерни за Мала Азия поне 3000 г. преди датировката на обекта в Хотница. „Ние по-често попадаме на такива малки скулптурни изображения, но на изправени млади жени в различни етапи от бременността им. Тази жена е прехвърлила дори зрелите години и едната й ръка придържа гърдите й”, описва находката си Александър Чохаджиев, ръководител на разкопките. По този начин – седнала на трон, с едната ръка под гърдите и с другата, която благославя, е била изобразявана богинята майка в Мала Азия. В краката й винаги е имало и два леопарда.
Още един предмет, свързан с култа към тази богиня, е открил Александър Чохаджиев това лято. Той се радва на едно лице от керамичен антропоморфен съд, който най-вероятно е бил ритуален. Върху съда се виждат две египетски очи – силно издължени и без вежди, характерни за каменно-медната епоха.

Повече от 500 единични находки е извадил от земята Александър Чохаджиев, който в продължение на три седмици работи в Хотница заедно със студенти от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Студентите са първокурсници и това за тях е задължителната практика по праистория. Разкопките приключиха в петък, а след две седмици археологът започва работа в Петко Каравелово, където също има праисторически обект.
Повечето от предметите са кремъчни изделия и остриета, сред които и един огромен харпун. „Харпунът не е нетрадиционна находка, но този е много голям. Такива аналози има само при разкопките около Дунав. Вероятно река Бохот, която минава край Хотница и днес е невзрачна, някога е била пълноводна и риболовът е бил добре развит”, обяснява археологът.

Много животински кости и кремъчни остриета са разкрили археолозите в различни участъци на могилата. Осем-девет кремъчни остриета са се запазили в съоръжение, което наподобява дървен кош. Една от версиите на Александър Чохаджиев е, че е попаднал на място, където са се съхранявали оръдията на труда и където е била разпределяна храната. „Много е любопитен този въпрос, защото ние и до днес нямаме отговор как са ловували праисторическите хора и как след това са разпределяли лова”, казва археологът. Специалисти по костите предстои да кажат какви животни са служили за храна на хората преди повече от 6000 г. А експертите по оръжия трябва да успеят да обяснят за какво точно са се използвали сечивата, намерени в Хотнишката могила. Освен животинските кости в това пространство е имало и много мидени черупки.
Всички тези находки са излезли в четвъртото строително ниво, за което Александър Чохаджиев вече е категоричен, че не е унищожено от пожар. Най-вероятно там животът е спрял заради наводнения или обилни валежи и влага. В един участък той и студентите са успели да достигнат и до петото строително ниво, а всичките са повече от 14.
Една пещ, която предизвикала истински интерес у специалистите, е излязла при разкопките. Любопитството на археолозите било предизвикано от факта, че тя има 3-4 камери и от нея излизат или влизат две тръби. „Рано е още да кажа за какво точно са били използвани тези тръби. Предполагам, че може да става дума за вид отоплителна инсталация или за дестилат. Второто ми предположение обаче е твърде смело, защото първите данни за варене на ракия са от IX век сл. Хр.”, уточнява г-н Чохаджиев.

УКРЕПИТЕЛНАТА СИСТЕМА НА МОГИЛАТА СА ЛОКАЛИЗИРАЛИ АРХЕОЛОЗИТЕ ПО ВРЕМЕ НА РАЗКОПКИТЕ. Тя се намира в южната страна и представлява съоръжение от ров, вал и дървена ограда. Екипът на г-н Чохаджиев е открил дупките, в които са били забити коловете на оградата. Валът е бил измазан с бяла глина, най-вероятно от естетически съображения. Преди повече от 6000 г. белият и червеният цвят са били изначалните, най-лесно са се намирали в природата, а и са били с богата и мощна символика. Миналото лято Александър Чохаджиев установи, че много от къщите в могилата са били украсявани с бяло и червено.
10 г. вече продължава проучването на Хотнишката могила. Разкопки там ще има и следващото лято.

http://www.borbabg.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Приключиха разкопките на селищната могила при село Петко Каравелово

За резултатите от проучванията на селищната могила при село Петко Каравелово в община Полски Тръмбеш в интервю за радио „Фокус” – Велико Търново ръководителят на разкопките Александър Чохаджиев.

Фокус: Как ще обобщите резултатите от разкопките на селищната могила при село Петко Каравелово?
Александър Чохаджиев: Идеята на нашите два сондажа, които са разположени един до друг от най–високата точка на могилата е прокопавайки около 3,5 метра пласт да стигнем до останките на едно изгоряло жилище, което сме документирали в профил преди пет – шест години. Целта ни е три или четири сезона, смятано от миналата година, да смъкваме пластовете в дълбочина, за да достигнем до това жилище, което е доста интересно и ще предостави обилна информация за архитектурата през Каменно–медната епоха. Това е времето около V хилядолетие преди Христа. През тази година като теренни резултати мога да отлича няколко. Основното е това, че изчерпахме пластовете от Късната каменно–медна епоха. В археологията Каменно–медната епоха се дели на три етапа – ранен, среден и късен. За Късна каменно–медна епоха, която е продължила около 300 – 400 години, мога да дам за пример един сравнително добре проучен обект – селищната могила в Хотница. През тази година в Петко Каравелово проучихме всички пластове от Късната каменно–медна епоха и започнахме пластовете от Средната каменно–медна епоха. Успяхме да проучим останки от няколко опожарени жилища. За съжаление обаче те се оказаха разрушени. Следващите обитатели на могилата са подравнявали терена от отломките и останките от тези жилища, като са си образували ново ниво на заселване. Почти няма запазени цели находки. Ние констатираме четири или пет нива на подравняване на терена на могилата. Това е една огромна по количество работа за хора, които не разполагат с железни инструменти. Медта е била единственият познат метал, но тя не се използва за земекопна техника, а само за престижни сечива като брадви и клинове. Цялата тази работа се е извършвала най–вероятно с дървени инструменти. За да бъде подравнена площта на могилата, се изискват хора, инструменти и време, но продължаваме да търсим отговор на въпроса защо тези хора са подравнявали могилата и са желаели да живеят на това място. Може би тези подравнявания са били свързани с желанието да се издигне нивото на селището, тоест те сами са правили така, че мястото, което е селищна могила да се превърне в селищна могила, тоест тя не се е превърнала от само себе си от продължителния живот, а защото има пласт от около 40 сантиметра от пръст, донесена от могилата, натрупана е, направена е тераса и следващото ниво се е качило с 40 сантиметра. Така, в продължение на хиляда години се е образувала тази селищна могила. Това е много интересно, защото в Западната праистория се прокрадва тази идея, че могилите са били издигани нарочно, живяло се е по малко, разрушавали са се къщите нарочно и се е издигало следващо ниво. Няма достатъчно доказателства да се говори за такова нещо, но все пак имаме доста доказателства, които показват, че при унищожение дали ще е от пожар или от наводнение почти незабавно след това са започвали „инженерни” работи по подравняване на отломките от старите жилища, изсипване на пръст и издигане на нивото на могилата. Това от една страна е много важно за наблюдение, но от друга страна, самите хора тогава са вдигали ценните си предмети, а с тези премествания са унищожавали останките от по–долното ниво.
Фокус: Кои находки ще откроите като най–интересни?
Александър Чохаджиев: В един участък на могилата попаднахме на запазена част от опожарено жилище, в което бяха разположени три съда, счупени при разрушаването на жилището – единият е хранилищен, огромен съд с вместимост около 60 – 70 литра, вероятно използван за съхранение на зърно и два малки фини съда, единият от които е с украса от графит, а другият е с много фини жлебове. Очевидно този участък от това жилище е представлявал нещо като „кухненски бокс” на жилището, защото там открихме и един хромелен камък, горен и долен, ръчната мелница на хората от Каменно–медната епоха. Тези три съда бяха разположени около този хромел. Цялото това ъгълче е отделено от цялото помещение с ниска стена, която не е разположена до това на жилището, а просто маркира това пространство на височина от около 40 сантиметра. Населението явно е наливало чиста глина от наносите на реката, размесван с пръст от селищната могила, заедно с вода и се е получавал някакъв примитивен разтвор и са замазвали останките от долното ниво, а в гърбиците са запълвали пръст.

http://www.focus-radio.net/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Край Свищов откриха най-ранното златно съкровище
от бронзовата епоха

Най-ранното златно съкровище от бронзовата епоха, намирано по българските земи, постъпи в Историческия музей в Свищов.

Находките са на 4 хиляди години. Предадени са на музея от полицията след като са намерени от безработен мъж. Той изровил от земята гърне със златни накити и бронзови сечива, докато с металотърсач обикалял за старо желязо.

"Шест апликации за дреха, шест торкви - украшения за врата и спираловидна гривна с общо тегло, близо триста грама, изработени от 19-20 каратово злато с примеси от сребро, съдържа находката", съобщи докторът по археология Павлина Златкова, която е участвала в експертизата.

Според нея накитите вероятно са мъжки, а гривната и апликациите нямат аналог.

„Категорично може да се каже, че това съкровище принадлежи към късната бронзова епоха, което означава 20 века пр. Хр. Това са най-ранните траки. От тук нататък вече говорим за тракийско население. Това съкровище е най-ранното от бронзовата епоха, открито в момента по българските земи. От същия период може да бъде посочено, примерно Вълчитрънското съкровище, при което има разкрити съдове, но то има просто друг характер", обясни Златкова, цитирана от БНР.

https://news.ibox.bg/news/id_2077013762

Късната бронзова епоха обхваща периода 1500-1200 г.пр.Хр.
Ако датировката на съкровището наистина е 2000 г.пр.Хр., значи става дума не за късната, а за средната бронзова епоха, която е от 2000 до 1500 г.пр.Хр.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

1,5 млн. евро в златна находка край Свищов

Открито миналата седмица край Свищов съкровище от златни накити и бронзови предмети е с изключителна художествена, историческа и научна стойност, която по експертни оценки надвишава 1,5 млн. евро.

Това съобщи на пресконференция в крайдунавския град доц. Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

На находката случайно попаднал местният жител Росен Тодоров, който предал съкровището на Градския исторически музей в Свищов.

За своя патриотичен жест днес той получи официална благодарност от градските власти и грамота за най-големия дарител на музея, който се помещава в родната къща на писателя Алеко Константинов.

Според лабораторни анализи и оценка на експерти колективната находка датира от 2000 г. пр.Хр.

От общо 20 предмета седем са златните торкви, гривна и апликации с общо тегло 266,5 г.

Стойността на златото, което е с примеси на сребро, се изчислява на 18 до 21 карата. Най-голяма по размер и карати е златна спираловидна гривна, поставяна над лакътя на ръката - 68 г и 21 карата.

Не по-малко ценни находки от съкровището са три бронзови брадви и три секача.

Според специалистите находките са от късната бронзова епоха (по-скоро от средната бронзова епоха) и дават ценна информация за навлизането на технологиите за производство на оръдия на труда и оръжия от бронз, които заменят изделията от каменната ера.

Това не е единствената колективна находка от бронзовата епоха, открита в района на Свищов, посочи доц. Владкова. Тя припомни за намерена в началото на миналия век златна торква, която сега се съхранява в Националния исторически музей, както и за селище от тази ера, открито край Нов град, Русенско, на 15 км от Свищов.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4136691

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Готи населявали земите край днешно Търново


Факсимилно копие на най-старата готска библия "Кодекс аргентеус" (Сребърната библия) от VІ век сл. Хр.,
която се съхранява в библиотеката на Университета в Упсала, Швеция. Тя е копие на Библията преведена на готски език от Вулфила,
живял в българските земи през ІV в. Копието беше изложено през 2007 г. в Националния археологически музей

Уникален глинен калъп за отливане на бижута от злато и сребро, датиран от IV в. след Христа, е открит при проучванията в археологическия резерват "Никополис ад Иструм" край Велико Търново.

Това съобщи доц. Павлина Владкова, археолог от Регионалния исторически музей (РИМ), ръководител на проучванията.

По нейните думи за периода на късноримската епоха за отливане на бижута са били използвани калъпи от камък или мрамор, докато калъп от глина се открива за първи път.

Според археолога Иван Църов, директор на РИМ, находката е свидетелство за присъствието тогава на готските племена по сегашните български земи през този период, защото бижутата, произведени от глинени калъпи, са характерни за традициите на готите.

Според историческите извори през IV в. сл. Хр. в римския град Никополис ад Иструм е била резиденцията на готския епископ Вулфила, създал писмеността на готите и превел Библията от гръцки на готски език.

Древният римски град е основан през 102 г. сл. Хр. от император Траян (98-117) в чест на победата на римската армия над племената на даките, но в края на трети век е превзет при нашествието на вестготите, обясни Църов.

Реставрацията и консервацията на находката, както и на други паметници на територията на археологическия резерват, е извършена в рамките на инициативата на Американския научен център в София и фондацията "Америка за България" за подпомагане на развитието на музейното дело в страната.

В рамките на проекта на стойност 42 хил. долара през това лято са изградени защитни покрития върху епиграфски паметници, постаменти за статуи, както и върху останките от римския форум, където са открити над 20 надписа, свидетелстващи за епохата на Древен Рим.

https://www.vesti.bg/bulgaria/goti-naseliavali-zemite-kraj-dneshno-tyrnovo-4272611


Справка - готската азбука:



https://www.omniglot.com/writing/gothic.htm

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Уникална гема откриха при разкопки в Никополис ад Иструм


Павлина Владкова показва част от находките в Никополис ад Иструм
© DarikNews.bg

Уникална гема със скъпоценния камък "тигрово око" откриха археолозите при разкопки в римското селище Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп. Находката е датирана от втората половина на ІІ век и е запазена много добре. Върху гемата има изображение на римското божество Гений, което извършва винен ритуал, съобщи ръководителят на разкопките доц. Павлина Владкова. Нейният екип е проучвал най-ранния строителен период на античния град, който обхваща ранния ІІ век - времето на императорите Траян (98-117), Хадриян (117-138) до Антонин Пий (138-161).

Археологическият сезон в Никполис ад Иструм, който започна на 17 септември, завърши с още няколко ценни находки. Сред тях са козметична пръчка от слонова кост, използвана като дамски аксесоар за поставяне на кремове и помади, част от статуетка на Венера, глинени лампи и съдове. Открити са няколко екзагии (мерки за тегло) - три каменни и две бронзови. Едната от тях тежи 150 либри, което е приблизително 45 кг, обясни доц. Владкова. Според нея сградата, в която са открити мерките, е служила за контролна дейност на стоките, които са се продавали на градския площад.

За първи път при разкопки в Никополис археолозите се натъкват на част от железен меч и метални стрели, които свидетелстват за хунските нашествия от средата на V век. Археолозите са започнали да проучват и нов квартал, северно от площадния комплекс. Разкрита е площ с размери 15 на 10 метра, където са намерени и четири средновековни монети.

За разкопки в археологическия резерват, който е паметник със статут на изключителна държавна собственост, за пръв път държавата в лицето на Министерството на културата отделя средства  в размер на 30 000 лв., уточни доц. Павлина Владкова. До сега финансовото обезпечаване е правено или от музея във Велико Търново или чрез българо-британската археологическа експедиция, която работи в античния град и региона от 1985 г. С отпуснатите средства ще бъде подсигурена и охрана на обекта, която ще продължи до следващия археологически сезон. Всички находки вече са прибрани за консервация в музея във Велико Търново, допълни Владкова.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=977482

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Археолози откриха триетажно жилище на 6800 години
край село Петко Каравелово


Археологът Александър Чохаджиев
Снимка: https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5225811

Уникално капаче за съд, изобразяващо мъжка глава с шапка и брада, откри археологът Александър Чохаджиев в селищната могила край Петко Каравелово. Чрез инкрустирани триъгълници и оформени като квадрати очи предметът е придобил човешки образ. Находката датира от 4800 г. пр. Хр. и няма аналог по българските земи.

 От края на август археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново провежда разкопки на праисторическия паметник от началото на каменно-медната епоха. Той и екипът му проучват три опожарени жилища от периода 4800 г. пр. Хр. Жилищата са с дължина над 15 метра и ширина около 6-7 метра. Две от тях са двуетажни, а едното триетажно, което е рядкост за този период. Теренните резултати са много интересни и ще изяснят за първи път регистрираното многоетажно строителство, извършено по различни техники на различните етажи, обясни Чохаджиев.

 Над 500 находки предимно сечива от кремък, рог и кост са открили през последните седмици археолозите. Сред атрактивните находки са два големи керамични съда, украсени с врязвания и бяла инкрустация, и харпун, изработен от рог, с дължина 30 сантиметра и риболовна кука от кост. “Те свидетелстват, че риболовът също е бил поминък на местното население освен земеделието, скотовъдството и лова”, допълни Сашо Чохаджиев. Проучванията край Петко Каравелово тази година се финансират от търновския музей.

https://www.dnesbg.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Показват тракийското съкровище в Търново

В новоизградената "златна зала" в Археологическия музей във Велико Търново утре ще бъде представено тракийското съкровище от великотърновското село Големани, открито през 1991  г., съобщи директорът на Регионалния исторически музей  Иван Църов, цитиран от БТА.

По думите му съкровището е от погребение на могъщ тракийски владетел и е най-богатото, открито на север от Стара планина.

Съкровището се пази в трезор и от съображения за сигурност е било показвано само веднъж досега - през 1996 г., посочи Църов.

Открито било случайно при изкопни дейности за изграждане на водопровод в землището на селото.

Работниците трябвало да минат през могила, за да свържат двата края на водопровода, когато още с първата копка открили златна пластина, уточнява Иван Църов, който тогава оглавява научния екип,  изследвал гробницата.

След като започнали разкопките, археолозите открили над 1000 предмета от погребение на тракийски династии, датирано към 5 век пр. Хр.

Сред предметите 12 са от злато – това са накити, нагръдник, торква, гривна, прешлен, пръстен, висулки, халки и пластини.

Според Църов една от най-ценните находки е наличието на цялостното въоръжение на владетеля заедно с амунициите.

Открити са тоалетни принадлежности и сервиз за пир от керамика и бронз, които е трябвало да служат на покойника в отвъдния свят.

Сред находките има гръцка рисувана керамика, която династът е придобил като военна плячка или от търговска дейност, смятат историците.

Особено ценен е съд, наречен "пелике". В него се е наливало вече разреденото вино, с което траките пирували.


Пелике, https://ru.wikipedia.org/wiki/Пелика

Съдът представлява червенофигурна ваза с Дионисиеви сцени и е една от най-красивите керамични вази, откривани някога в България при археологически разкопки, разказа историкът.

В земите около Велико Търново, през които тече Янтра, не са били строени монументални гробници, но погребенията са били пищни и в тях са поставяни не по-малко дарове, отколкото в Долината на тракийските владетели край Казанлък, отбеляза Църов.

В свое изследване, посветено на тракийската култура по поречието на река Атрюс (р. Янтра) от 15  век пр. Хр. до 4 век сл. Хр., той представя факти за поминъка на тракийските племена от този период.

Според специалиста един от най-разпространените занаяти бил златотърсачеството в множеството малки притоци на река Янтра и обработката на открития метал.

Обикновено с изработените изделия се е развивала търговия или дипломация със съседни племена и народи, смята историкът.

В долината на Янтра има стотици тракийски оброчища, но на възвишенията около Велико Търново траките са погребвали своите "златни мъже", твърди той.

Съкровището ще бъде експонирано в специално подготвена "златна зала" в Археологическия музей в старата столица на 22 март, когато е празникът на града.

Ще бъде поставено в макет на откритата гробна камера в оригинален  размер.

Във витрини ще бъдат представени други находки от този исторически период, открити от великотърновските археолози.

Сред тях е и златното съкровище от село Къпиново, също край Велико Търново.

https://inews.bg/Култура/Показват-тракийското-съкровище-в-Търново_l.a_c.394_i.271995.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Кремъчни пластини на 7000 години откриха археолози край Хотница

Миниатюрни столчета от глина, намерени в могилата край Хотница, хвърлиха в почуда археолозите. Дали става дума за детски играчки на 7000 г., или за макети на мебели, може и да не разберем никога. Чудото на района около село Хотница включва 70 селища от ранния неолит през античността до късното средновековие.
Селищната могила край Хотница датира от 5-6 хил. пр. Хр. Там е открито и най-старото злато на земята. Докато работници копаят напоителен канал през 1956 г., попаднали на грънци и каменни сечива. По-късно там е намерено и Хотнишкото златно съкровище, което се състои от 44 предмета с тегло 310 г. В момента то е в Националния исторически музей в София, но копие от него се пази и в регионалния музей във Велико Търново.
--
Бедни и богати е имало винаги - и доказателство за това може да бъде открито край Хотница. Там археолозите са открили малка глинена реплика - копие на един от елементите на хотнишкото съкровище, който е изработен от чисто злато. По думите на археолога Александър Чохаджиев, чийто баща Стефан от 2000-та г. води студенти на практика там, и преди 70 века хората са обичали да носят накити, но не всеки е имал възможност да си поръча такива от злато. Затова по-бедните са си правили копия на украшенията от глина.
Хората, които са населявали могилата край селото, са правили от глината миниатюрни мебели - вероятно играчки за децата. Миниатюри на столче, на брадвичка и на други предмети от бита показват, че тези хора са имали и обзавеждане. Понеже мебелите са били изработвани от дърво, което няма как да оцелее в земята 7000 г., сега изследователите откриват само малките копия на предметите от бита, изработени от глина, която издържа на времето. Малките фигурки може да са били и нещо като макети, по които са изработвани истински столове и маси. Друг вариант е това просто да са част от къщичката на древната Барби - играчки на децата. Сред интересните експонати са и три женски фигурки, също изработени от глина. Те датират от петото хилядолетие пр. Хр. Едната фигурка е по-голяма, а върху нея древният майстор умело е оформил главата, двете ръце и гърдите на жената. Дясната й ръка е счупена и това вероятно е свързано с ритуалите, които хората са изпълнявали. Затова и специалистите предполагат, че фигурката е на жрица.

Амулет от глигански зъб, харпун от кост

малки каменни теслички, изработени от вид зелен камък, и миниатюрен модел на истинска брадва, която може би е носена като медальон, са открили археолозите. Миникопието е от кост и съвършена имитация. Праисторическите хора са били подвластни на идеята за миниатюризацията и са правили такива копия на много неща, включително и на домовете си.
Колективна находка от 20 кремъчни пластини е откритието на 2013 г. от селищната могила край Хотница. От този материал праисторическите хора са изработвали своите оръдия на труда или са ги използвали като разменна стока. Обработените пластини от преди 7000 г. археолозите са открили, подредени на четири реда в жилище в северната част на селището, а най-голямата от тях е с дължина 26 см. По оценката на специалистите откритието в Хотница може да се сравнява с познатата вече находка от Варненския некропол. "Такава колективна находка е изключителна рядкост в археологията, нищо че на подобни керамични парченца попадаме постоянно. Кремъкът е лудогорски, идвал е тук на пластини, които хората са откъртвали от големи скални късове", обяснява Александър Чохаджиев. Третото, четвъртото и петото строителни нива, които проучват през последните години археолозите, показват върха на кремъчното производство. Открити са четири брадви, две от които са с внушителни размери
интересен е чукът, изработен от еленов рог
"Възможно е този чук да е бил и скиптър или жезъл, но във всички случаи формата му е прекрасна. Както и формата на тази лъжичка, която излезе при разкопките. Счупена е, но ясно личи дупката в дръжката й, което значи, че притежателят й я е носил на врата си", споделя археологът.
"Обикновено най-хубавите си вещи хората вземат в новото жилище, затова голяма част от строителните хоризонти, които разкриваме, са много бедни. Но ако ги сполети бедствие, пожар, наводнение или вражеско нападение, обитателите гледат да се спасят, а обзавеждането остава непокътнато. В подобно жилище археолозите намират отлично запазен под на 7000 г., който е разположен на площ от 8 кв.м. Оцелялото дърво е тънко като цигарена хартия, но ясно се вижда, че дъските са били подредени в посока север-юг, а върху тях на места има и дъски с посока изток-запад. Археолозите откриха и уникален керамичен уред, използван в борба срещу комарите.

Там е най-старото съкровище на света

Край Хотница са открити и няколко златни пластини и две златни спирали. Втората е намерена на 1-1,5 м /или няколко културни пласта/ по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света. Дълбочината на която е открита, дава на археолозите данни, че тази спирала е по-стара и от него, и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята. Това личи и по техниката на изработването на спиралата. В Хотница за пръв път златото е открито в истинската му среда, а не в гробове и некрополи. Все още никой не е открил некропол в района на могилата и не се знае къде са гробовете на населението, обитавало могилата.

https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/igrachki_na_7000_g_izniknaha_kray_veliko_tarnovo-198710.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Археологически проучвания в Никополис ад Иструм

Три десетилетия продължават проучванията на античния римски град Никополис ад Иструм, намиращ се на двадесетина километра от Велико Търново. Това археологическо лято проучванията обхванаха данъчната служба на комплекса и водопровода. Доц. Павлина Владкова и гл.ас. Иван Църов от Регионалния исторически музей в Търново приключват работата си на обекта. Сред интересните находки са купища монети от началото на новото хилядолетие до V-VI век, за които археолозите се шегуват, че древните римляни са ги пилеели с шепи из Никополис.

 Над 200 артефакти разкри за три седмици на водопровода в Никополис ад Иструм шефът на РИМ гл.ас. Иван Църов. Той продължава проучванията си на акведукта за трета година. Сега се е съсредоточил на неговата последна точка - градския резервоар - кастелом акве. Той разкри последния кей на аркадата на мостовата конструкция, която на 7-8 метра над земята е носела канала, пълнещ резервоара. За съжаление през Късното сревновековие всичко е било обрано, а камъните са изнесени за строежи в съседните селища.

 Акведуктът на Никополис е бил дълъг 25 километра и е имал 6 ръкава. Единият от тях, който напречно пресича долината на река Росица, е с дължина от 3 километра.
 Последната аркада е с дължина от около 500-510 метра. Иван Църов разкри голям глинен водопровод, който върви успоредно от северната страна на резервоара и идва от запад, но засега началната му точка не е известна.

Шефът на Историческия музей във Велико Търново Иван Църов
проучва акведукта на древните римляни по нашите земи

 Глиненият водопровод минава на около 50 сантиметра от акведукта, заобикаля го около североизточния му ъгъл, прави лек завой и отново продължава на изток към градските квартали. Пространството около резервоара е било превърнато през вековете в сметище, особено през втората половина на IV и V век.
 При проучванията си Църов разкри парчета от детски играчки - петлета, кончета, които са били на четири колелца и децата са ги влачили в играта си както го правят днешните малчугани. Излезли са и фрагменти от кукла войник.

 Около 110 монети изрови шефът на Историческия музей около водопровода това лято. Тепърва ще се установява датировката им, което ще стане след почистването и консервацията им в лабораторията на РИМ. Най-общо, според формата и големината им може да се предполага, че датират от III и IV век.

 Находките основно са от един археологически пласт, чиято датировка е от втората четвърт на IV век, т.е. между 325 и 350 година. Намират се и по-късни монети от времето на император Юстиниян, от началото на V век. Тогава в града са извършвани доста ремонти. За обработка са предадени сребърни монети от времето на Филип Арап от средата на III век и от императорската съпруга Юлия Суемия от същото време. Повечето от артефактите обаче са медени, намират се и няколко бронзови.

 Иван Църов се натъква на още един интересен факт, който го изненадва - това е маркировката на строителните блокове. Археологът предполага, че преди да се вградят един в друг, те са били препаснати на земята и предварително маркирани кой къде трябва да бъде сложен. Тогавашният технически ръководител на строежа е надписвал с боя номерацията им и така явно е следял за последователността им на поставяне. Досега в историческата литература не е срещано подобно описание на строителна технология, с предварителна маркировка на материалите, посочи Иван Църов.

 От тук насетне остава епиграфите да кажат какво означават тези надписи, посочи шефът на Историческия музей. Той е разкрил един надпис, който се повтаря на три места и преведен от дръвногръцки означава "постави отдясно".
 От 1985 г. досега археологическите проучвания са съсредоточени основно на форума (площада) на града. От миналото лято доц. Павлина Владкова започна проучването на обществена сграда, разположена северно от форума. През миналия сезон там бяха открити интересни находки. Най-значимите сред тях са няколко бронзови и мраморни екзагии (мерки за тегло), което даде основание на археолозите да определят сградата като място, където е извършван контрол върху търговията, осъществявана в града.

 Оказва се, че има по-ранен строителен период, който не е бил известен досега, коментира доц. Владкова. Според откритите находки - парчета от лампи и монети, археолозите определят неговата датировка от началото на II век от времето
 на император Траян (98-117) и след него на Хадриян (117-138). В един момент, по неизвестна причина засега на историците, е била променена цялата градоустройствена схема, изваден е каменният материал и е построен по-късният град към втората половина на II век. Това не можем да го покажем на туристите и след прочуването му завинаги ще бъде засипано, но от научна гледна точка е важно, затова трябва да направим точно документиране, анализира археологът.

 За разрушаването на първия Никополис доц. Владкова предполага, че причината е нападение на хустобоките - племена, идващи от североизток, които нанасят сериозни разрушения в градската територия на Никополис, дори в почти цялата днешна Северна България.
 Миналото лято екипът и студентите на доц. Владкова разкриха три от помещенията на древна данъчна служба. Известно е, че в Никополис е имало длъжност агороном. Този човек е отговарял за контрола на търговията и е напълно нормално той да е имал своя сграда, където да сверява стандартите, пояснява Павлина Владкова.

 На градския площад има близо 30 магазина, разкрити от археолозите. В тях вероятно целогодишно са се продавали различни стоки, предполага се и за съществуването на работилници. Тяхната работа не е била безконтролна. Все още археолозите не могат да дадат точните параметри на античното данъчно.
 Това лято са разкрити още три помещения в южната част на сградата, която е по-близо към форума. За съжаление, сградата е доста разрушена, запазени са само основите, коментира Владкова. Сградата е със сложен план и втора година не можем да стигнем края й и най-вероятно тя заема цял квартал, между две улици в посока север-юг, предполага археологът. В едно от помещенията археологическите данни сочат, че е било с висящ под, под който има кухина.

 Това дава основание на археолозите да считат, че там се е съхранявало зърно, което заедно с други продукти е било изолирано от влагата. В Никополис на различни празници са се раздавали храни и може би постройката с висящия под е служела и за тяхното съхранение, предполага археологът, докато чака нови потвърждения за хипотезата си и се надява да открие надпис, за да е категорична.
 От античното данъчно през това лято излизат много железни предмети, които са добре запазени. За почистване и консервация в научната лаборатория на РИМ са предадени ключ и голям нож. Находките са от различни периоди, но най-късните са от средата на V век, което доказва, че древната НАП вероятно е унищожена по това време, когато са големите хунски нападения.

 Намерена е апликация от тоалетно сандъче с изображение на женска глава. Открити са няколко фибули, медицински инструменти, контроли на медицината, което навежда археолозите на предположението, че на форума е имало аптека и козметични магазини. За обработка са предадени части от керамика и лампи.

http://www.desant.net/show-news/28370/