Български Националистически Форумъ

Развали, чичко, миджона

Развали, чичко, миджона*,
миджона и попрелкана* /2

Чи сам и сноща ходила,
и сноща, и друга вечер /2

Пък си ми нема момчено,
момчено, главеничено* /2

Да си ми виде лицесо,
лицесо - белко ли ми е

Да си ми виде снажкаса,
снажкаса - тьонка ли ми е

*миджо = вечеря
*попрелка = седянка
*главеник = годеник

Изпълнява Драгостин фолк:

Песен за Радон войвода

Глуха е доба потайна,
месец йе грейнал над село,
де джиди санце* айдушко,
де джиди санце айдушко.

От друм дружина минува
край село кротко, заспало,
де джиди село комитско,
де джиди село комитско.

Жална им баба насрешча мило си пита дружина:
Кам* ви, дружина, млад Радон, дека, баби, остана моето чедо перинско?
Млад Радон, бабо, остана горе ми горе на Рила, на Годлевската плaнина.
Кам му, дружина, чепето, три годин го баба четила, милото чепе комитско?
Остана, бабо, остана горе ми горе на Рила, на дива коза легало.
Кам му, дружина, пушката, пушката, баби, дружката, дружина мила на баба?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, на бор столетен, вековен.
Кам му дружина сабята, сабята чичовaта му, дружина мила на баба?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, низ тия диви пържари, де джиди зрели ягоди.

Жална ми бабо, послушай,
кога нощ страшна настане,
завият влъци, лисици,
забухат птици злокобни,
бухайте птици кръвнишки!
Когато ревне гората,
ой горо, море, зелена,
Радон от гробо излазе,
откача пушка от боро,
препасва сабя френджия,
намета чепе комитско,
по гори броди самотен,
чичо си Благо да траси*.

Кам ви, дружина, млад Радон,
млад Радон, ваша войвода,
моето чедо перинско,
моето чедо перинско.

*санце = слънце
*кам (камо) = къде
*траси = търси



Радон Георгиев Тодев е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.



Роден е в 1872 година в Банско, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия бански род Тодеви. Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета.

На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 човека води сражение с османски войски, охранявайки изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата е нападната и обградена от 600 души аскер. След петчасово ожесточено сражение Тодев загива с цялата си чета, а жертвите за аскера са 90.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Радон_Тодев

Играли са, Лазаре

Играли са куклици, Лазаре,
по сребърни улици, Лазаре
Койлата* се веея, Лазаре,
лалетата падая, Лазаре

Ергените одея, Лазаре,
лалетата сбирая, Лазаре,
лалетата сбирая, Лазаре,
на моми ги давая, Лазаре

А моми ги плетоя, Лазаре,
на венци ги правея, Лазаре,
на венци ги правея, Лазаре,
на глави ги турая, Лазаре

Играли са куклици, Лазаре,
по сребърни улици, Лазаре
Койлата се веея, Лазаре,
лалетата падая, Лазаре

*койло = бяла пухеста трева (Stipa pennata), която служи като накит главно при лазаруване

Припаднала е тъмна мъгла

Припаднала й тъмна мъгла
у Колюво равно двори
То не било тъмна мъгла,
а най било малки моми

Малки моми песни пеят,
песни пеят, лазар играят
Колювата стара майка,
тя на Колю тихом дума:

Абре Колю, а бре синко,
коя мома да ти вземим?
Дали Станка хубавица
или Еленка гиздавица?

Кольо мами тихом дума:
Не ща Станка хубавица,
не ща Станка хубавица,
искам Еленка гиздавица

Изпълнява Галина Дурмушлийска:

Що ми се нещо белее

Що ми се нещо белее
горе ми в Пирин планина
Дали са бели снегове
или са бели ледове /2

Нито са бели снегове,
нито са бели ледове
Най ми е било войвода
с негова верна дружина /2

Па са седнали да ядат,
да ядат и да ми пият
Да ядат и да ми пият
и на кавали да свират /2

Най-младото ми четниче
нито ми яде, ни пие
Нито на кавал свиреше,
на войвода се молеше /2

Ай да ми писмо изпишеш,
до мойта майка да ида
До мойта майка да ида -
нещастна клета вдовица /2

Кога ме мама родила,
баща ми е загубила
Затуй си иска да ида,
клета си майка да вида
Клета си майка да вида,
да я целуна, прегърна

Мен ми мама поричаше

Мен ми мама поричаше,
де, де, хайде де!
ниской либе да не либя,
де, де, хайде де!
нито твърде пък високо,
де, де, хайде де!

Залибих си едно либе,
де, де, хайде де!
оставих го на лавица
де, де, хайде де!
капна капка - удави го,
де, де, хайде де!

Залибих си второй либе,
де, де, хайде де!
оставих го на пезуля*,
де, де, хайде де!
хвръкна искра - изгори го,
де, де, хайде де!

Залибих си третой либе,
де, де, хайде де!
оставих го на хамбара,
де, де, хайде де!
дойде мишка - отвлечи го,
де, де, хайде де!

То се виде и се разбра,
де, де, хайде де!
че за мене либе няма,
де, де, хайде де!

Залибих си млад овчарин,
де, де, хайде де!
той ме либи и аз го либа
де, де, хайде де!

*пезул = малка ниша в стената на ограден зид, жилищно помещение (край огнището), чешма (при чучура), долапи и др. Служи за поставяне на дребни вещи и украшения, а най-често се оставя празна и действа декоративно с формата си.

Изпълнява Лалка Павлова:

Калугерине

Калугерине, црън гяволине,
оро се вие под манастира
Калугер гледа из манастира,
па на момите тийом говори:

- Ой та ви вази, вий малки моми
Къде сте били лани по-лани,
доде не бех се покалугерил,
доде не бех си расо наметнал?

А момите му тийом говорат:
- Калугерине, црън гяволине,
калугерине, црън гяволине,
я върли гаки на остри драки

Калугерине, црън гяволине,
я фърли гуня* на жълта дуня*,
а киферица - на киселица,
па слези долу, та фани оро!

*гуня (гункя) = дълга до под коленете дреха от аба; кожух
*дуня = дюля

Изпълнява Снежана Витанова:

Мома се в гора изгуби

Мома се в гора изгуби,
мома се в гора изгуби,
найде я овчар будала*
Той на момата думаше:
- Я ми дай да те прегърна,
я ми дай да те целуна!

А момата му думаше,
а момата му думаше:
- Аз щ'ти дам да ме прегърнеш,
аз щ'ти дам да ме целунеш,
кога ми вода занесеш
със бели менци у дома

Момък си менци носеше,
момък си менци носеше,
момата не поглеждаше
Вървели, що са вървели -
минали гора зелена,
наели село голямо

Кога са в село влезнали,
мома се ясно провикна:
- Я излез, мамо, да видиш,
какво магаре ти водя!
Сложи му сено да яде,
водата то си я носи!

*будала = глупак

Изпълнява Галина Дурмушлийска:

Позаспа ли, ягодо

Позаспа ли, ягодо?
Не съм още, черешо,
чакам либе трендафил

Той на гости отиде
у кума босилека,
у кумичка тинтява

Яли сладко, пили са
Комар с гайда свиреше,
теменужка пееше

Слънчоглед се смееше:
- Теменужке морава,
що си толкоз мъничка?

А пък тя му думаше:
- Погледни се, жълтурко,
тънка, дълга върлино

Изпълнява Трио Българка:

Що имала късмет Стамена

Що имала късмет Стамена, Стамена
майка й болна легнала, легнала x2

Майка й болна легнала, легнала
посакала вода студена, студена x2

Посакала вода студена, студена
от тая чешма шарена, шарена x2

Стамена ги зеде стомните, стомните,
отиде на чешма шарена, шарена

Отиде на чешма шарена, шарена
да налее вода студена, студена

Кога се у село мома вракяше*, вракяшe
сред село оро играя, играя х2

*вракяше = връщаше

Песен за Стефан Сливков

Слънцето зайди ни зайди,
сеймени в Заара влязоха,
във Заара - Стара Загора
и за Стефана питаха.

- Де седи Стефан Сливката
Сливката Стефан войника,
войника младоженника?
Заарали думат сеймени:

- Гледайте байрак де има,
слушайте гайди де свирят
и малки моми де пеят,
там седи Стефан Сливколу.

Питали и разпитвали,
търсили и намерили.
Сеймени думат Стефана:
- Стефане младоженнико,
остави булче хубаво,
и тръгвай Стефан със нази.

Че ще да идем да идем,
дето слънцето захожда,
при тези черни арапи,
и още грозни манафи*!

Стефан си глава повдигна,
кървав си перчем отметна,
черни му очи горяха,
като два живи въглена.

Мило му бяха другари,
още по-мило булчето.
Стоянка булка под було,
тя си по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
и си на Стефан думаше:

- Стефане, либе Стефане,
тъй да ни е било писано,
писано и орисано...
Вчера да бъдем под венци,
а днеска - в тъмни тъмници,
Но иди либе - прощавай,
и мене недей забравя.

Че влязла в равна градинка,
набрала цвете всякакво,
извила китка разлистна.
И я на Стефан подаде
и тъжни думи продума:

- Стефане, либе Стефане,
я на ти, либе, тъз китка,
денем я носи на глава,
нощем я слагай под глава.

Кога ти китка увехне,
да знаеш, че съм сгодена.
Кога ти китка изсъхне,
тогаз ще ми е сватбата.

Оше Стоянка туй дума,
сеймени Стефан вземали,
в бърза кочия* качили,
във Диарбекир завели.

*манафи = малоазиатски турци
*кочия = колесница, кола

Изпълнява Петкана Захариева:



Стефан Сливков (1837-1917) е бележит деец на българското националноосвободително движение, съратник на Васил Левски, един от създателите на местния революционен комитет в Стара Загора, и негов подпредседател. Заточеник в Диарбекир от 1873 до 1878 г. Всеотдаен строител на свободна България. Кмет на Стара Загора (март 1885 - март 1886), помощник-кмет, член на Окръжния съвет, и впоследствие, народен представител от Народната партия.

https://bg.wikipedia.org/

Рано ранил Свети Георги

Изпълнява Стайка Гьокова:



За съжаление, не успях да намеря текста на песента 

Пристаналата Ганка

Снощи отидах, мамо, на хорото,
снощи отидах, мамо, на хорото
Там намерих, мамо, там заварих,
Ганкините, мамо, пъстри чехли
Там намерих, мамо, Ганкините,
Ганкините, мамо, пъстри чехли

Че отидах, мамо, по-надолу,
че отидах, мамо, по-надолу
Там намерих, мамо, там заварих,
Ганкиния, мамо, шарен колан
Там намерих, мамо, там заварих,
Ганкиния, мамо, шарен колан

Че отидах, мамо, на чешмата,
че отидах, мамо, на чешмата
Там намерих, мамо, там заварих,
Ганкините, мамо, бели менци
Там намерих, мамо, Ганкините,
Ганкините, мамо, бели менци

Кого срещнах, мамо, кого стигнах,
кого срещнах, мамо, кого стигнах,
все за Ганка, мамо, аз попитах
де е Ганка, мамо, мойто либе
Все за Ганка, мамо, аз попитах
де е Ганка, мамо, мойто либе

Всички казват, мамо, всички думат,
всички казват, мамо, всички думат,
че се е Ганка, мамо, пристанала,
пристанала, мамо, оженила,
че се е Ганка, мамо, пристанала,
пристанала, мамо, оженила

Че отидах, мамо, у дома й,
че отидах, мамо, у дома й
Там намерих, мамо, там заварих
Ганкиното, мамо, първо либе
Там намерих, мамо, Ганкиното,
Ганкиното, мамо, първо либе

Изпълнява Маша Белмустакова:

Ой, Петре

Ой, Петре, Петре, съръйлъ Петре,
стига провада тия момари*,
тия момари, тия момарки -
на деня, Петре, по дваж и по триж
На деня, Петре, по дваж и по триж
а в неделята - до девет пъти

Нали ти казах, нали ти реках -
мене ме мама на теб не дава
Че си бил, Петре, клети сиромах,
че нямаш, Петре, двори широки,
че нямаш, Петре, двори широки,
двори широки, къщи високи

Ой, Радо, Радо, хубаво Радо,
ти земи мене, аз ще ти купя,
аз ще ти купя двори широки,
ще ти направя къщи високи
Аз ще ти купя двори широки,
ще ти направя къщи високи

Околу къщи - ситен кълдъръм,
га по двор ходиш - да си не каляш,
да си не каляш жълтите чехли,
да си не пръскаш белите поли
Да си не каляш жълтите чехли,
да си не пръскаш белите поли

*момари = годежари

Изпълнява Груйчо Дочев:

Телялин вика из града

Телялин* вика из града,
из града из Сливен града:
— Чувайте, мало й голямо,
сбирайте дървя и камъни
На Тунджа моста ще правим,
голям ще сеир да има

На Тунджа моста ще правим,
голям ще сеир да има
Бея сина си ще жени
за хубава, бяла българка!

Мама на Янка думаше:
— Янке ле, дъще хубава,
до днеска беше на скришом,
от днеска - всичко наяве!
Теб та тейно ти продаде
за една крина жълтици
и за две бели бенлици
Дорде майка й издума,
двора са с коля напълни -
все коля, все чергьосани
Бели ханъми слизаха,
черни фереджи мятаха
А чи са Янка стъкмили
с ситно, кадънско плетиво,
хубава булка станала
На Тунджа моста минали,
до Бяло море стигнали
Янка на Мехмед продумала:
— Мехмеде, младоженико,
я поспри, Мехмед, сватбата,
да видя туй Бяло Море
Отдалеч съм го чувала,
отблизо не съм го виждала
А че е поспрял Мехмед сватбата,
Янка от кола слезнала,
във Бяло Море навлезе
Мехмед от кола викаше:
— Върни се, Янке, върни се, душо,
Бялото й море дълбоко
и ще се, Янке, удавиш!
А чи са Янка обърна
и са изясно изпровикна:
— Мехмеде, друговерецо,
честито да ти й булчето,
булчето - бяла българка!

Янка се в море удави,
пак си вярата не даде
вярата - християнската,
вярата - християнската,
вярата - бяла, българска

*телялин = глашатай, викач, който съобщава наредбите на властта


Изпълнява Петър Георгиев:

Неврокопска мома

Неврокопска мома, мале,
неврокопска мома,
неврокопска мома
в Неврокоп шетала,
в Неврокоп шетала, мале,
дюкян отваряла

Дюкян отваряла, мале,
дюкян отваряла
Дюкян отваряла,
кундри* избирала,
кундри избирала, мале,
кундри на ногите

Кундри на ногите, мале,
кундри на ногите,
фустан на снажката,
гердан на гърлото,
гердан на гърлото, мале,
колан на кръстето

Ай отдолу иде, мале,
ай отдолу иде,
ай отдолу иде
едно ми лудо младо,
едно ми лудо младо, мале,
една ми луда гидия*

Той на мома вели, мале,
той на мома вели:
- Избирай ги, моме,
аз ке ти ги плащам -
за снощната вечер, моме,
за равната снага!

*кундри = груби кожени обувки
*гидия = юнак, младеж, луда глава; буен, смел; лудетина
*вели = казва

Изпълнява Трио Автентик: