Български Националистически Форумъ

Хераклея Синтика - храма на Немезида

https://www.monitor.bg/bg/a/view/v-herakleja-sintika-otkriha-chast-ot-skulptura-na-boginjata-artemida-213158

Днес по време на поредните разкопки на древния римски град Хераклея Синтика, край Рупите, екипът археолози на доцент д-р Людмил Вагалински откриха част от скулптурно изображение на богинята Артемида. Това съобщиха от специализирания сайт Archaeologia Bulgarica.

Намерено е парче от долната част на пластика, както и фрагмент от корнизите с лъвски глави, каквито вече са откривани и по-цялостно запазени на този обект.

„Богинята на лова обикновено се изобразява с по-къса туника, за да може да тича, а и долу при краката виждаме дъговиден предмет, най-вероятно лък. Намерихме я между нападалите от земетресението през IV век колони, в близост до разкрито от нас при предишни разкопки помещение с олтар. Ще можем да твърдим, че е Артемида със сигурност, когато открием и другата част от пластиката. Но отсега мога да добавя и че култът към нея е много разпространен през античността в района на Средна Струма“, коментира ръководителят на разкопките доц. Д-р Вагалински, които бяха подновени в понеделник.

Вече са открити и части от мраморни колони, срутени вероятно при голямото земетресение през IV век след Христа. Това е поредното доказателство за мащабите на строителството в този великолепен град през античността, а и за професионализма на археолозите, които го проучват.

През този сезон археолозите ще опитат да локализират югозападния ъгъл на форума, за да се изчисли точната квадратура на площада. Това пък ще помогне да се изградим представа за истинските мащаби на Хераклея Синтика, за икономическата мощ на града в сравнение с Амфиполис, Филипи, Тесалоника, Берое.

За този сезон 30 000 лв. са осигурени от кмета на Петрич Димитър Бръчков. Те ще стигнат за три седмици, но има вероятност проучването да бъде удължено, ако бъдат отпуснати допълнителни още толкова средства от Министерството на културата.

https://dariknews.bg/regioni/blagoevgrad/zhenska-statuia-visoka-malko-nad-metyr-otkriha-arheolozite-na-herakleia-sintika-2233102

Женска статуя, висока малко над един метър, откриха днес археолозите на Хераклея Синтика. Това каза за БТА директорът на историческия музей в Петрич д-р Сотир Иванов. В началото на миналата седмица екипът на доц. Людмил Вагалински започна новия археологически сезон на древния град край Петрич, като целта е да се разкрие форума на древния град в неговата цялост.

Статуята е открита в западната част на централния площад на Хераклея Синтика. Тя е много добре запазена, въпреки че липсват главата и ръцете. Най-вероятно е паднала по време на голямото земетресение станало тук през 388 година, посочи д-р Иванов. Това е и крайната дата, до която е съществувала статуята. Вероятно главата и ръцете са се счупили при падането й, възможно е и да са използвани в последствие за друг градеж, който да е чисто географски на различно място, а не където са разкопките, допълни директорът на музея.

Статуята е много фина изработка, личат сандалите, диплите на дрехата и представлява интересен момент от нашата история, каза още д-р Сотир Иванов. Той обясни, че както с останалите открити статуи на Хераклея Синтика, и тази предстои да бъде консервирана, реставрирана и след това експонирана на самия археологически обект.

Разкопките на Хераклея Синтика с доц. Вагалински. Лектор Николай Малчев

Когато един древен град на повече от 1000 години носи името на Херакъл, той крие невероятни тайни. Стъпка по стъпка, Хераклея Синтика открива тайните си пред археолозите. Находките са изключително впечатляващи, защото между пластовете история са скрити знаците, оставени от предците ни.Херакъл или Херкулес, както са го наричали римляните, син на Зевс и Алкмена от рода на Персеидите, е всемогъщ прародител на древните македонски царе. Синтите пък са тракийско племе, известно с независимия си и свободолюбив нрав. Те са дали и името на областта - Синтика. За племето споменават Херодот и Тукидид, но най-напред разказва Омир.



Той посочва и тяхната връзка с Хефест, бога ковач от древногръцката митология.Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смятало, че се намира на юг от Рупелското дефиле в днешна Гърция. Той обаче се появи в непосредствена близост до село Рупите край Петрич, върху южния склон и подножието на Джонков връх, който е част от вулканичното възвишение Кожух. И така, най-важният в древни времена град от средното поречие на Струма е част от мистичния ореол на това място със загасналия вулкан и близостта с къщата на ясновидката Ванга.

Мястото на Хераклея Синтика е локализирано от доц. Георги Митрев след случайното откриване на голям латински надпис през 2002 г., който той превежда, коментира и публикува.



Оказва се, че градът е съществувал в продължение на цели 800 години от IV век преди Хр. до IV век след Хр. От 2007 г. започват археологически разкопки под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински.Хераклея Синтика е единственият древен град във вътрешността на България, чийто живот през Античността може да се проследи без прекъсване, защото не е затиснат от съвременен град, което би ограничило разкриването и експонирането му. Според доц. Вагалински, Хераклея дава отлична представа за античен град, свързан с класическата гръко-римска култура. Югозападният ъгъл на България край Петрич и Сандански е колонизиран от древните македони през IV век пр. Хр. После попада в границите на Римската държава още в средата на II век пр. Хр., докато останалите земи от днешна България стават част от нея 200 години по-късно. Този красив кът на България пази следи от различни древни култури - на траки, македони, елини, римляни, келти и илири.

Последните открития в Хераклея Синтика предизвикаха фурор, защото от недрата на земята археолозите извадиха изключително добре запазени римски статуи, женска глава с остатъци от багрилото, с което е била оцветена, монети и още много други ценни находки. През последните лета това е обектът, който ражда едни от най-интересните новини. Той вече е изкушение не само за археолозите, но за местната власт и за любителите на древната история. Разкритата вече част е отворена за посетители, а всяко лято учените  проучват нови терени от Хераклея Синтика."Когато археолозите започват работата си тук през 2007 г., пред тях бяха само хълмът Кожух и гола поляна.

Те знаят от писмени извори, че тук е имало населено място, но нищо не им подсказваше, че под земята се крият останките на голям и богат древен град. От професионализма на учените зависи да се ориентират и да започнат да копаят на точните места. Така постепенно разкриват част от крепостна стена и два жилищни квартала, а когато попадат на централния градски площад, се фокусират върху него", разказва ръководителят на екипа доц. д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН.



Отначало разкопките започват с подкрепата на община Петрич. След това държавата заделя значителен ресурс, за да продължат и за вложените средства древният град се "отблагодарява" с все по-интересни находки. "Имахме късмет да започнем ударно - от една страна, защото знаем какво търсим и къде трябва да работим, а от друга, защото шансът беше на наша страна", разказва доц. Вагалински.Една от най-интересните находки е мраморна женска глава. Прическата й е популярна през Римската императорска епоха и се нарича melon frisure - релефът на косите напомня линиите по кората на пъпеша. Главата на неизвестната красавица от Хераклея Синтика е открита при сондаж под зид в източната част на форума. Тя поражда много въпроси - не само коя може да е жената и къде е останалата част от статуята, а и какво означава практиката части от скулптури да се заравят под строежи в този край на империята. Според специалисти от БАН, за оцветяването на косата е използвана природна охра, фиксирана с гума арабика - смола, извличана от определен вид акация. Геолози от СУ "Св. Климент Охридски" добавят, че по всяка вероятност мраморът, от който е изработена главата, е вносен.Усилията на археолозите са увенчани и с други изключителни находки. Между тях са красива статуя на жрица, част от малка скулптура, вероятно на богинята Артемида, мъжки торс, изобразяващ бог Аполон или ефеб, коринтски капител с изящни релефи и отломки от мраморна колонада, декорирала преди векове градския площад.Откритият надпис на латински, в който се споменава и името на града, пък е от огромно значение за подреждането на историческите факти. За това допринася и монетата "Месембрия понтика", която е достатъчно добре запазена, за да се види изображението на коринтски шлем от лицевата страна. Такива оболи са циркулирали активно в периода 450 г.- 350 г. пр. Хр. Монетата е отпреди Филип II и основаването на Хераклея Синтика през втората половина на IV в. пр. Хр. "Открихме я сред масивни камъни над избила подпочвена вода, отгоре има горял пласт.



Една от версиите е тя да свидетелства за активността на синтите и евентуално за съществуването на тяхно селище на това място преди идването на македоните", обяснява доц. Вагалински.Друга интересна находка е изображението на Серапис - бог на изобилието и възкресението, върху глинен отломък. Култът към Серапис обединява египетската и елинистическата традиции. Най-популярен е при династията на Птолемеите. Дали е имало храм на Серапис и в Хераклея Синтика, вероятно ще покажат следващите проучвания на археолозите. Освен монети те откриват и масивна златна огърлица зарита в дебел пласт руини, причинени от земетресение. Тя е датирана за втората половина на тV век, а кукичката на закопчалката е изправена, може би накитът е бил изгубен при бягство от града. След първото тежко земетресение на това място в края на IV век сл. Хр. оцелелите жители на града са започнали да разграбват материал от стените на централния площад, за да поправят жилищата си. И са имали време да го направят, преди да дойде приливната вълна от река Струмешница, която покрива с жълта глина и пясък всички руини. Най-атрактивните находки от Хераклея Синтика са откритите цели статуи /без главите/. Стотици туристи посетиха мястото, за да си направят селфита с античните находки. Между тях са стауя на жрица, на магистрат, торс на бог Аполон. Те са от римския период на града, когато форумът е бил почти четири декара. Изглежда, че през IV век жителите на Хераклея Синтика не са се адаптирали добре и когато християнството започнало да става все по-силно, те са останали езичници. Именно това, а не само двете земетресения, вероятно е причината градът да не оцелее в следващата епоха.Проучванията на античния град ще продължат и в следващите години и сигурно ще се появят още интересни доказателства за древните хора по тези места и изобщо за историята ни. Защото няма бъдеще без знания за миналото. Продължават и процесите по реставрация и консервация, по обезопасяване на откритите структури в античния град от елинизма.В началото на тази година правителството отпусна 1,8 милиона лева за 6 значими археологически обекти в страната, между които е и Хераклея Синтика. Другите са Провадия - Солницата, римският град Рациария край Видин, Перперикон и средновековната крепост Вишеград край Кърджали, античният и средновековен град Мисионис край Търговище и храм "Св.Цар Борис-Михаил Покръстител" в Разград. За Хераклея Синтика държавата даде 400 000 лева на община Петрич, с които ще се финансират следващите проучвания. Там разкопките ще продължат, а след това ще се премине и към качествена социализация на обекта, за радост и на туристите, и на учените. Пътят до руините вече е реновиран със средства, отпуснати от Министерския съвет, така че и достъпът до уникалния античен град е лесен и удобен.

https://www.standartnews.com/blgariya-v-srtseto-mi/gradt-na-kherakl-i-sintite-otkriva-taynite-si-458463.html

Само за няколко дни древният град край Петрич Хераклея Синтика е разкрил пред археолозите част от своите тайни. Тазгодишните разкопки започнаха на 1 юни и до момента е открито изображение на Александър Велики, релефно изображение на музикант, масивна мраморна скулптура на бик, а най-новото откритие е от тази сутрин и представлява долната част от мраморна статуя на богинята Нике.

https://www.facebook.com/watch/?v=828094064475558

Статуята има запазени криле и това е помогнало на екипа да установи,

че е на древногръцката богиня, каза за БТА доц. Людмил Вагалински - ръководител на екипа, който изучава Хераклея Синтика. Статуята е пострадала в края на III век при нападение на варвари, а откриването и по време на разкопките показва, че в града е имало култ към богинята.



дни от най-ценните открития по време на разкопките са надписите,

а само няколко дни след началото на тазгодишните разкопки, екипът е попаднал на изцяло запазен надпис на старогръцки, който датира от I век след Христа. Надписът е разчетен от епиграфа Николай Шаранков и след реставрацията ще бъде изложен в новия исторически музей в Петрич. Той е от трима агораноми на Хераклея Синтика и е в чест на римския император Тиберий. Тези хора са отговаряли за търговията, включително цени, качество и количество на стоките, изправност на теглилките, имали са право и да наказват търговци, които мамят купувачите, обясни пред репортер на БТА доц. Людмил Вагалински.



Всички артефакти, които археолозите откриват, дават възможност да се направи хронология на събитията,

да се разгадае историята, посочи доц. Вагалински. На терен има постоянен реставратор, както и регулярен, който отговаря за градежите и мраморите. Трябва да сме етични към миналото на тези хора и да го пазим, за да имаме и радост, и полза ние, които се явяваме повече или по-малко техни наследници, посочи доц. Вагалински.



https://www.vesti.bg/bulgaria/vpechatliavashti-otkritiia-na-herakleia-sintika-snimki-i-video-6126810

Хераклея Синтика: Градът на македонските царе разкрива нови тайни



В първия ден на месеца бяха подновени разкопките в Хераклея Синтика – градът на македонските царе край Петрич, съвсем наскоро бе открит печат с изображението на Александър Македонски, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.



Разположеният под възвишението кожух град в продължение на 800 г. е контролирал средното течение на река Струма, основан е от Филип Втори, носи името на Херакъл, героят стигнал най-далеч от гръцките антични герои, подвигът му е повторен от цар Александър Велики. Завоевателят, стигнал до Индия, но походите му започнали от тук, където като 16-годишен е потушил въстание на тракийското племе Меди.

Поредният етап от разкопките на античния град отново е под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински от НАИМ към Българската академия на науките. Изненада е откриването на скулптурата на бик, свързван с култа към бог Митра.

„В поредния сезон от разкопките продължаваме работа на централния площад - форума, но една трета от екипа разкопава и акропола на хълма. С работата в западната част на площада се опитваме да попълним историята на града – кога, какво и защо се е случило. А находките сами идват при нас или не, но откриваме информация. Някои от находките се открояват, например глиненият печат на Елий Лупус, производител на глинени изделия през 2 век“, обясни археологът.



На печата има релеф на Александър Македонски върху глазирана купа със скалп на лъв върху главата му вместо шлем. Така Александър е представен като Херакъл.

Хераклея Синтика носи името му, наречена е на него, а Александър е бил по тези земи още като 16-годишен, когато потушавал въстание на местното тракийско племе Меди в 340 г. преди Христа.

„Градът е основан от бащата на Александър - Филип Втори. Тук е бил и Херакъл, и макар и в римската епоха, те продължавали да тачат корените и традициите си“, добави Вагалински.

За това Хераклея Синтика се е наричал градът на македонските царе.

„Да разкопаваш градове е най-трудната част от археологията”, поясни Вагалински.

Тази сряда е открита скулптура на коленичил бик, но без глава с човешки крак, стъпил върху него.



„Досетихме се, че кракът е на бог Митра – иранско божество, чийто култ се разпространява много бързо в Римската империя. Нещо повече, през 3 век се е конкурирал с ранното християнство и за малко да надделее. До сега не знаехме, че култът на Митра – това божество, което убива бика, и символ на доброто, злото, на тъмното и светлото, е бил популярен и тук – в Хераклея Синтика. И понеже е скулптура, а не релеф, считаме, че тук е имало светилище на бог Митра“, обясни археологът.

Според него Митра е божество на войниците, явно и тук е имало такива, те са се били установили на акропола.



„Там също копаем, но иманярите са направили много поразии, разровили са пластовете, но все пак се стараем да работим. Сега разчистваме едно римско жилище от 3-4 век, но сме открили и пластове от елинистичната епоха от преди Христа. Работейки тук долу - на площада, целта ни е да съберем повече данни, за да разкажем по-подробно и достоверно какво и кога се е случило, защото площадът е сърцето на града. В продължение на 800 г. градът е контролирал поречието на Средна Струма“, завърши Вагалински.

„Тук има неща, които аз виждам за първи път, от всяко нещо черпим информация, която е от историческо значение“, каза археоложката Добрина Хардалиева.

https://bgnes.bg/news/kheraklea-sintika-grad-t-na-makedonskite-tcare-razkriva-novi-taini/

BTA: Хераклея Синтика продължава да разкрива древни тайни

Само за няколко дни Хереклея Синтика разкри някои дълго пазени тайни. Сред най-новите открития е долната част от мраморна статуя, която според археолозите е на богинята Нике. Статуята има запазени криле и това е помогнало на екипа да установи, че е на древногръцката богиня, каза за БТА доц. Людмил Вагалински - ръководител на екипа, който изучава Хераклея Синтика. "Статуята е пострадала в края на III век, което означава, че е произведена преди това. Можем да кажем, че е от II-III век, една по-обща датировка, тоест римската епоха, и показва, че в Хераклея Синтика е имало светилище на богинята Нике и те са я почитали, което е обичайно, много разпространен е култът към нея", обясни доц. Вагалински. Тазгодишните разкопки на обекта започнаха на 1 юни и до момента археолозите са открити множество интересни находки - изображение на Александър Велики, релефно изображение на музикант, масивна мраморна скулптура на бик. "Имаме една мраморна скулптура на бик, коленичил, и отгоре има човешки крак, като разпознахме, че това е бог Митра. Това е иконография много типична за него - убива свещения бик, тоест борбата между доброто и злото, едно иранско божество, популярно и в римската държава. Тази скулптура излезе пак в западната част на форума, пострадала е през същия този катаклизъм в края на III век, който градът е преживял вследствие на варварско нападение", разказа за интересната находка доц. Вагалински. Той добави, че пък намереният печат е на местен производител, наследник на римски ветерани, пенсионирани военни, и вероятно е подпечатвал керамиката, която е произвеждал, за да си направи добра реклама. "Извадихме и един интересен глинен медальон, пикиран върху голяма, хубава глазирана купа. Този медальон представлява бюст на Александър Македонски в профил, много, така, характерно, типично изображение, и профилът е разпознаваем, че е на Александър Македонски. Той е бил свързан с този региона, най-вероятно баща му е основал града през IV век преди Христа, а той е действал в района, биейки се с местните племена още 16-годишен, далеч преди да тръгне на поход срещу Персия", обясни доц. Вагалински. Той добави още, че са открили и много монети, които им помагат главно за хронологията, но така също и други находки, като например фибули, накити, малко въоръжение. Артефактите, открити по време на разкопките, дават възможност да се направи хронология на събитията от далечното минало. Откриването на ценни находки е въпрос на шанс, но археолозите очакват още много изненади по време на разкопките на централния площад на Хераклея Синтика. "Той е столицата на Средна Струма в продължение на 800 години и е логично да очакваме богати находки. Важното е ние да ги разкриваме, да ги пазим и да успеем да видим информацията за тях и чрез вас, медиите, да я покажем на българите и на останалите хора", обясни археологът. На терен има постоянен реставратор, както и регулярен, който отговаря за градежите и мраморите. Тази година разкопките на Хераклея Синтика ще продължат четири месеца - до края на септември. За първи път ще бъде проучена и част от акропола на древния град, който е разположен върху хълма "Кожух", над форума. Видео - Десислава Велкова. Монтаж - Валя Ковачева.

Улица на повече от 2000 години, по която можете свободно да се разходите. Крепостни стени, в чиято история са епични битки на римляни и древните племена, населявали югозападния край на България. Откритият преди няколко години античен елино-римски град Хераклея Синтика до днешен Петрич предизвиква силния интерес на археолози, историци и туристи. За разкриването на целия му потенциал и опазването за следващите поколения е необходима изключително деликатна работа, обмислена и перфектна до най-малкия детайл. Древният град се намира в землището на с. Рупите, върху склона на вулканичното възвишение Кожух, което от години се радва на силен интерес заради поклоненията в храма на гадателката Ванга.

Фините настройки на консервацията

В продължение на 540 дни консорциума „ПиЕсПи ЕАД - Ен Ем“ ще разработи и изпълни проект за реставрация, консервация, опазване и популяризиране на античния град Хераклея Синтика. Водещият партньор в сдружението е „ПиЕсПи“ ЕАД – компания с богат опит и отлични отзиви от изпълнени проекти по реставрация на исторически паметници. Реставрацията на исторически паметници е деликатна работа, която изисква толкова широк спектър от умения, че компаниите, които са способни да го направят качествено, са единици.

Проектът за Хераклея Синтика ще запази откритите досега обекти във възможно най-автентичния им вид – това са античната крепостна стена, жилищният квартал, ранно-християнската базилика от първата половина на V век, гражданската базилика, форума и постройките около него, сред които са сгради от елинистичната епоха, магазини и светилища. Градът има дори частично запазени канали, отводнителна и водопроводна система.

Всичко това ще стане достъпно за туристи, без да се нарушава запазената му цялост и без механично надграждане със съвременни строителни материали. Там, където е необходимо, например при гражданската базилика, ще бъде направено копие на антично скеле, на което да се прикачат новият покрив и стените. Изследвания по запазените градежи ще разкрият какви са били оригиналните обеми на базиликата и по тях ще се издигне скелето, разказват от консорциума „ПиЕсПи-Ен Ем“.

Седем метра древност

Интересно експониране предстои да видим и на античния елински град. Елинистичните структури, като по-древни от римските, са останали на много по-ниско ниво. Достъпът до тях ще стане със специално укрепване на историческите пластове след разширение на изкопа около тях. За най-недостъпните ще има система от огледала, с която всичко да бъде видимо. Там ще бъдат експонирани повече от 7 метра културни пластове, по който посетителите ще разберат нагледно как се е развивал градът в продължение на близо едно хилядолетие.

Друг квартал, от по-ново време, разказва историята на занаятчиите, живели и работили там. При археологическите разкопки са разкрити няколко сгради от камък, стълби и улици между тях. На мястото са намерени много театрални маски и по това се предполага, че помещението е било театрална работилница. След две хилядолетия все още са запазени уличните настилки и канализационната система, оцелели са множество керамични съдове, глинени лампи, тежести за стан, големи съдове за течности и насипни храни, т.нар. долиуми. С реставрацията ще има възможност на място да се демонстрират античните занаяти на града.



И повече от обикновен туризъм

Другата главна част от проекта след консервацията и реставрацията, ще направи Хераклея Синтика лесно достъпен за посетители, включително и за хора със затруднения в придвижването. Те ще имат достъп до възможно най-много обекти от античния град, а за незрящите ще се поставят макети на важните обекти, брайлови информационни табла, тактилни карти и аудио система. Посетителският център ще бъде преместваем обект, за да не нарушава археологическите структури.

Част от ангажимента на консорциум „ПиЕсПи-Ен Ем“ е да планира единна информационна система за целия обект, която да покаже архитектурното богатство на древния град. Новите технологии ще се използват и за опазване на околната среда – енергията ще бъде от ВЕИ, с използване на зелени фасади, системи за пречистване на вода и повторната й употреба, събиране на дъждовна вода, а при строителството експертите ще се ръководят от принципите за устойчивост и екологичната архитектура.

Крачка в епохата ще бъдат „Римските терми“, в които да се използва минералната вода на място с малки открити и закрити басейни, съблекални и технически помещения.

„Римските терми, предшественици на съвременните СПА центрове, по нищо не са отстъпвали на днешните балнео-комплекси. Тези и други подобни обекти, характерни за римляните и показващи техните възможности и отношение към водата ще бъдат демонстрирани по забавен и лесноразбираем начин в детския атракцион.“, разказва Юлиан Димов, мениджър на "ПиЕсПи" ЕАД.

Желаещите да останат по-дълго могат да се настанят в бунгалата – осем обикновени, две от висок клас и отделно още няколко, с които да се оформи детски лагер с 40 места. Към тях ще има зелени зони, детски площадки и зона за къмпинг, с които ще се привличат туристи, които да останат повече време в региона и така ще се увеличи приносът им към местната икономика.



Историята привлича само ако е автентична

Целта на консорциума-изпълнител е да запази максимално автентичността на древния град. Хераклея Синтика е пощадена от разрушенията на варварските нашествия в Късната Античност, но е пострадал при две силни земетресения и приливна вълна от кал от р. Струмешница. След настъпването на християнството градът постепенно запада, вероятно изместен от нови християнски центрове.

Днес това е единственият древен град от вътрешността на страната, по който може да се проследи дългата му история ясно и без прекъсване, споделят археолозите, работили на обекта. Това прави работата на консорциума „ПиЕсПи-Ен Ем“ още по-важна и деликатна.

За да работи една компания по такива дейности трябва да има сертификат от Камарата на строителите и назначен на трудов договор архитект, преминал специално обучение.

„ПиЕсПи“ е специализирана в консервация, реставрация и строителни дейности на паметници на културата с национално и регионално значение. С това се занимава от близо десет години и по двете основни направления в реставрацията на културни паметници – едното цели да запази обекта и да го консервира, без да се добавя нищо допълнително. Другото е надграждане на запазеното материално наследство, което има и свои привърженици, и критици – главно заради лоши примери на такива обекти от последните години, често изпълнени от компании без опит и дори без сертификат за дейността.

Сред многото успешно изпълнени обекти са консервация, реставрация и експониране на кулите и крепостната стена на античния кастел Трансмариска до гр. Тутракан, както и на част от рибарската махала в града.

В същия регион „ПиЕсПи“ е изпълнила и работата по реставрация и експониране в резерват „Абритус“ до Разград и превръщане на стара производствена сграда в интерактивен музей. Крепост „Калето“ в местност Турлука до Смолян, е едно от големите предизвикателства пред реставраторите – там всички материали са качвани с мулета и магарета и едва в края на работата е използван лифт – и никакви други превозни средства. Богат опит, който ще послужи и за запазване на един от най-ценните обекти на балканската археология – градът на Херакъл и на древното племе синти.

https://boulevardbulgaria.bg/articles/zapochva-restavratsiyata-na-antichniya-grad-herakleya-sintika-v-rupite

Нови находки на Хераклея Синтика допълват "картината" за живота и бита на хераклейците

Находка от 30 монети отриха арехолози в опожарено жилище на акропола на Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Монетите са бронзови и вероятно са били държани в торбичка от притежателя им.
Те ще бъдат внимателно почистени и предадени на специалист, за да може да се събер повече информация за тях.
Екипът на доц. д-р Людмил Вагалински все още очаква и епиграфския анализ на открития по-рано на акропола надпис, чието разчитане се оказа трудно заради изтритите букви.

https://toppresa.com/

През месец септември 2021 г. екип от Националния исторически музей проведе за втора година редовни проучвания на обект от изключително значение за историята на земите в района на югозападна България.

Укрепеният обект в местността "Св. Архангел" над село Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, западни Родопи е непрекъснато обитаван през период от близо 6000 години - от каменно-медната епоха до късното средновековие.

Резултатите са повече от впечатляващи. Изобилието от керамика от каменно-медната епоха, късната бронзова епоха, архаиката, класиката, елинизма, античността и средновековието показват непрекъснато обитаване на този естествено защитен хълм.


През изминалия сезон бях установени размерите и периода на съществуване на две сгради от късната античност, както и на църквата на върха на хълма.

Крепостта най-вероятно е била изградена като акропол-убежище на наблизо намиращия се римски град Никополис ад Нестум във връзка с набезите на племена, навлизащи в пределите на империята през периода на късната античност.


Сред находките има многобройни монети от VI в., което и доказва изграждането на изцяло нова укрепителна система и сгради, планирани спрямо терена.

Освен монетите се намират и голямо количество предмети от бита: метални инструменти и пирони, стъкло - фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети от стъкло и олово.

Сред находките се откроява керамичен лакримарий, украсен с кръстове от двете страни.


Сградите са били изградени върху останките от по-ранни застроявания като най-впечатляващите са с многобройни находки от епохата на елинизма. Сред тях се открояват голямо количество фрагменти от съдове с черно лаково покритие (фирнис), както и монети.

Две от монетите са с изключително значение - сребърна монета на град Хистиея на остров Евбея, с датировка III-II в. пр. Хр. и монета на македонския владетел Деметрий Полиоркет от началото на III в. пр. Хр.


В пластовете история се намериха и други изключителни находки - оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо.


На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един от македонските военачалници от периода IV-II в. пр. Хр. - ΣΠΑΡΟΔΑ. Такива ядра са намирани в района, но досега не са откривани в археологически контекст.

През тази година беше разчистен терена на върха на хълма, където бяха разкрити останките от раннохристиянски храм, върху който впоследствие, през средновековието е била изградена друга църква. В притвора беше открита бронзова екзагия (контролна тежест за монети), с номинал една номизма.


При по-късните преустройства в притвора на църквата са попаднали и две ранни римски монети от периода преди приемане на християнството. Това може да говори за по-ранна храмова постройка под основите на църквата.

На около километър в северна посока от "Св. Архангел" беше установено и мястото на некропола на селището. Наличието на гробни съоръжения от различни епохи и мащабите на развитие, показват недвусмислено принадлежността му към града.

Голяма част от него е засегната силно от иманярски набези и в тази връзка екипа, проучващ "Св. Архангел" ще търси финансиране за проучването и опазването му.


Археологическото проучване на обект "Св. Архангел", над село Дъбница е организирано и проведено от екип на Националния исторически музей в състав: научен ръководител - Илия Киров (НИМ), заместник-ръководител - Михаил Ваклинов (НИМ), гл. ас. д-р Яна Мутафчиева (НАИМ-БАН), Цветана Комитова (РИМ Благоевград), Биртен Еминова (СУ "Св. Климент Охридски"), и студенти, специалност "Археология", от Софийски университет "Св. Климент Охридски" и Пловдивски университет "Паисий Хилендарски".

Проучването е осъществено чрез проект за целева финансова подкрепа от Министерството на културата и подкрепата на Националния исторически музей.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/grad-na-6000-godini-prouchvat-arheolozi-ot-natsionalniya-istoricheski-muzey

Новооткрит ефебски надпис от III в. дава информация за демографските промени в града

Николай Шаранков


„На добър час! През 246 година от Августовата ера, която съответства на 362 г. (от македонската ера, т.е. 214/215 г. сл. Хр.), гимназиарх беше самият град, а ръководител на ефебите беше Аврелий Демей…“

С тези думи започва третият поред цялостно запазен надпис, открит през сезон 2021 в Хераклея Синтика от екипа на доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Това е списък на 28 младежи, приети в местната ефебска организация. Досега съществуването на ефеби в Хераклея само се предполагаше по аналогия с други градове в Македония и Тракия, например съседния Партикопол (при днешния Сандански), където това е документирано в надпис от 209/210 г. сл. Хр. А ефебските списъци са изключително важни като представителна извадка за демографията на античните градове.

В класическата античност ефебската институция възникнала като система за задължително спортно и военно обучение, необходимо на младежите след навършване на 18 години, за да могат да се превърнат в пълноправни граждани. През римския период, когато организацията и обучението на войниците били поети от римската държава и градовете вече не поддържали собствени армии, акцентът при ефебите се изместил върху спортните занимания и представителните функции (подобно на съвременните гвардейци). Младежите, желаещи да преминат ефебско обучение, се явявали пред специална комисия, и тези, които били одобрявани, полагали клетва, а списъкът с имената им бил излаган на градския площад. Ефебите взимали участие в официалните празници и особено в организацията и провеждането на спортни състезания.

Поддържането на организацията било скъпо, тъй като за младежите трябвало да се осигуряват необходимите пособия, да се плаща на треньори и учители, а за спортните занимания били необходими и големи количества висококачествено масло за мазане. За тези разходи отговарял специален магистрат, гимназиархът (букв. ръководител на спортните зали), но в периоди на икономически затруднения, каквито по това време били обхванали цялата Римска империя, подобни длъжности, макар и престижни, оставали незаети. Ето защо в случая с Хераклея Синтика издръжката на ефебската организация била поета изцяло от града и надписът започва с думите „гимназиарх беше самият град“. По същото време подобен проблем възникнал и в съседния Партикопол, където богатата гражданка Флавиана Филократия дарила на града 10 000 драхми, за да може да се купи маслото, нужно за спортните събития и ефебската организация.

28-те имена в надписа от Хераклея Синтика – тракийски, гръцки и римски – разкриват пъстротата на местното население. На първо място в списъка виждаме младеж на име Клавдий Акциак – наследник на стара фамилия, получила римско гражданство и императорското име Клавдий още в средата на I век сл. Хр. Името Акциак пък носи спомена за голямата победа на Октавиан Август срещу Марк Антоний и Клеопатра в морската битка при нос Акций през 31 г. пр. Хр., която поставя началото и на използваната в летоброенето на Хераклея и провинция Македония „Августова ера“.

Вторият младеж е на име Септимий, вероятно син на родители, станали римски граждани по времето на император Септимий Север (193-211 г. сл. Хр.). Останалите 26 младежи са с първо име Аврелий, т.е. са получили римско гражданство едва две години по-рано, през 212 г. сл. Хр., когато император Каракала (с официално име Марк Аврелий Антонин) дава римски граждански права и името си Аврелий на всички свободни жители на империята.

Най-интересният извод от проучването на списъка обаче е големият процент на траките в него. Дванадесет от младежите са с тракийски лични или бащини имена (например Терес, Садала, Пирула, Диза, Мукакент, Ептакент и т.н.), а това е сигурен белег за тракийски произход. Траки вероятно са и шестимата младежи с най-разпространеното в региона на Средна Струма име Пир/Пирий, добило популярност, тъй като било възприемано като свое и от траките, и от елините.

По-малко на брой са гръцките имена, повечето традиционни, като Артемидор, Бион, Зоил, Диомед, Лизимах или Фидий. А сред римските, освен вече споменатите, виждаме Аквилиан, Емилий, Касий и Лонгин. При много от младежите има съчетаване на гръцки и тракийски имена, например Ептекент, син на Диомед, или Лизимах, син на Пирула, което показва, че и зад някои от стандартните гръцки или римски имена също биха могли да се крият хора с тракийски произход.

Докато в надписите от елинистическия и ранноримския период тракийските имена в Хераклея Синтика са по-малко от 5 %, в този документ от началото на III в. сл. Хр. повече от половината участници са траки. Както и на други места, тракийският елемент очевидно е играел все по-значителна роля в живота на старите елинистически градове, а носенето на тракийски имена, изявяващи тракийския произход, добивало все по-голям престиж. Възможно е големият брой тракийски младежи сред ефебите да изразява и амбицията на техните семейства да се интегрират най-пълноценно във вековните традиции на градския живот в Хераклея. Траките, които през този период били масово рекрутирани в римската армия, може да са имали и по-голямо желание да развиват спортните си умения и да са използвали ефебската организация като предварителен етап преди постъпване във войската, или да са били предпочитани от комисията като по-представителни за участие в официални събития.

Понякога ефебските списъци се използват и като основа за възстановяване на общия брой на населението в градовете, но резултатите и методите, с които се достига до изводите, са съмнителни и противоречиви. Подобни реконструкции са особено рисковани за римския период, когато ефебството вече не е било задължително, а за Хераклея не знаем нито какви са били изискванията за встъпване в организацията, нито колко често са се провеждали приемните комисии. За сравнение, списъкът на ефебите през 177/178 г. сл. Хр. в един от най-големите градове на провинция Македония – Бероя (днес Верия в Гърция), включва 26 младежи, а в по-малката Едеса (бълг. Воден) списъкът за 180/181 г. сл. Хр. е с 22 имена, докато този за 229/230 г. – с 30.

Новооткритият надпис е също така пореден аргумент срещу неоснователното предположение на някои изследователи, че през III в. сл. Хр. Хераклея Синтика е била лишена от статуса си на град и превърната едва ли не в село.

https://www.archaeologia-bulgarica.com/

Две бронзови статуетки, три цели глинени лампи и дъно на съд с глазирано релефно изображение на римски владетел излязоха при разкопките на форума на Хераклея Синтика. Предметите са колективна находка – били са заедно в глинен съд, който се е разбил по време на пожар в края на ІІІ век, поясни ръководителят на проучването доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Статуетките ще бъдат почистени и реставрирани – тогава ще може да се каже нещо повече за тях, но и отсега е ясно, че едната изобразява Хермес. Профилът върху дъното на съда вероятно е на император Хадриан или на наследника му Антонин Пий. Лампите са използвани, личи от нагара по отвора за фитилниците – следователно са били част от нечие домакинство, а не са били предназначени за продан.

https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101549593/novi-nahodki-na-heraklea-sintika

Четири месеца продължиха тази година разкопките на древния град Хераклея Синтика край Петрич, разкривайки пред археолозите тайните на жителите му.

През този период са разкрити западната част на форума и част от акропола, по който се работи за първа година. При разкопките е събрана информация както за организацията на живота нa хераклейците, така и за катаклизмите, с които са се сблъскали в миналото.


Това е най-дългият период на археологически разкопки от откриването на обекта. Най-ценният резултат от работата тази година е разкриването на част от акропола, каза пред репортер на БТА ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

На акропола има много организиран живот през шести век и това население е с добър бит, това удължава с още сто години живота на града, не във вида, в който го познаваме, но все пак е Хераклея Синтика, посочи доц. Вагалински, цитиран от БТА.


По думите му бъдещите разкрития на акропола ще дадат отговор на въпроса какво се случва след края на шести век и защо няма живот в Хераклея Синтика през следващите векове.

Тази информация е важна в исторически план, защото се знае малко за прехода между античността и средновековието по поречието на Средна Струма, посочи археологът.

Скулптури, надписи, изображения допълват пъзела на хераклейците. Откритията тази година са много и тепърва ще се проучват задълбочено.

Тазгодишните разкопки са разкрили полуцилиндричен тухлен свод, в който са открити останките на няколко млади мъже на възраст между 17 и 35 години. Това са цистерни за чиста вода, а откритите в тях човешки останки са на загинали по време на силно земетресение в края на четвърти век и последвалата го мощна вълна от реката, разказа доц. Вагалински.


Откриването на човешки останки извън некрополите е рядкост, дори и след войни хората са се грижили за своите близки, затова и откритието е ценно, посочи ръководителят на разкопките.

Това е и първи случай, при който археолозите намират загинали хора при катаклизмите тук на Хераклея Синтика, която е ударена от две мощни земетресения в края на четвърти и през втората четвърт на пети век.

Предстои да се установи статуса на тези мъже, с какво са се хранили, в какво физическо състояние са били, техния расов тип. Интересно за историята е и установяване на причината за деформация на черепа на един от тях.

Според доц. Вагалински вероятно деформацията е причинена изкуствено, което навлиза като практика от хуните. Ако това се докаже, то Хераклея Синтика ще даде най-ранния пример в българските земи на човек с изкуствено деформиран череп от края на четвърти век, посочи археологът.


Сред тазгодишните открития са три запазени плочи с цели надписи. Едната е свързана с римски държавник и генерал, за който се знае, че живее от края на първи до началото на втори век след Христа, както и плоча със списък на 28 младежи, приети в местната ефебска организация.

Преди откриването на надписа съществуването на ефеби в града е било само предположение, а откритието показва и силно присъствие на хора с тракийски произход със сравнително добра социална позиция. Сред откритите надписи е и запазена плоча от началото на първи век, която дава информация за организацията на пазара.


В края на археологическия сезон предстои консервиране на обекта, но той остава отворен за посетители. На място може да се разгледа архитектурата на града, а в историческия музей в Петрич са изложени интересни и ценни находки от Хераклея Синтика.

Предстои да се изгради и пътека, която да води туристите и до акропола на древния град, откъдето се разкрива гледка към целия форум.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/na-herakleya-sintika-ostanki-na-mladi-mazhe-zaginali-pri-golyamo-zemetresenie-tsenni-nadpisi-i-chast-ot-akropola

Тази статия ми беше много трудна за писане. Пиша я още от първата ни визита през миналия юни. Този път проблемът не беше липсата на информация. Точно обратното. Напоследък много е писано по въпроса и човек се изгубва в морето от новини и прес съобщения. По-долу се опитах да направя сбит обзор на най-важното за Хераклея Синтика, което се знае към момента, хронология на проучванията и какво може да се види намясто. Разглеждам обекта от гледна точка на туристическия интерес и в края на статията ще ви предложа и други места в района, с които може да се комбинира.


Останките от древния град попадат в южното подножие на планината Кожух, съвсем близо до Рупите, недалеч от Петрич. Снимките са от двете ни ходения в района – пролетни и зимни.


Информация за Хераклея Синтика

Хераклея Синтика (позната и като Хераклея Стримонска) е голям античен град, развил се в областта Синтика по средното течение на река Струма. Името на областта идва от населявалите я траки от племето синти. Те обитавали земите между източните склонове на Огражден и Малешевска планина, на север до Кресненското дефиле, на изток до река Струма и на юг до Беласица. В миналото река Струма била наричана Стримон.

Синтите се споменават за първи път от Омир в „Илиада“ и „Одисея“. Те спасили бога на ковачите и огъня Хефест, който бил изхвърлен от Олимп от майка си Хера и паднал на остров Лемнос. Не може да се каже със сигурност дали това са същите синти, които векове по-късно обитават земите по поречието на Струма.

Първите исторически сведения за стримонските синти дава древногръцкия историк и военачалник Тукидид при описанието на похода на одриския цар Ситалк към Македония в 429 г. пр.Хр. Тукидид споменава, че тракийската войска достига необитаемата планина Кернике, като отляво са синти и меди, а отдясно пеони.

Според едно от информационните табла в археологическия обект, Хераклея Синтика съществувала в продължение на близо 1000 години – от IV в. пр. Хр. до VI в. Градът бил основан от Филип ІІ (бащата на Александър Велики) в периода 356-339 г. пр. Хр. Той провеждал целенасочена политика за укрепване на древната македонска държава, създавайки нови селища със смесено население, особено в граничните райони. Така освен траки в Хераклея живеели македони, гърци и други по-малки групи заселници.

Според някои изследователи градът първоначално носел името Синтике или Синтия. В средата на ІV в. пр. Хр. синтите вече били част от Антична Македония, чиято източна граница се простирала до река Стримон. Македонците преименували града на Хераклея в чест на древногръцкия герой Херакъл. Последният бил особено почитан от тях, защото се смятало, че основателят на държавата им Каран от династията Аргеади бил потомък на героя (Филип и Александър Македонски са от тази династия).

Хераклея Синтика постепенно се превърнал в голям градски център.


След завладяването на Древна Македония от Рим през 168 г. пр. Хр. (по това време република) Хераклея Синтика влиза в границите на римската държава, а малко по-късно става част от римската провинция Македония. По време на римския период градът запазил своя статут на важен стопански център. В него били отсичани монети. Развивани били множество занаяти като каменоделство, металообработване, дървообработване, керамично производство.

Разцветът на Хераклея Синтика продължил до 388 г., когато бил разтърсен от силно земетресение и бил залят от голяма приливна вълна от близката река Струмешница. Разрушенията били огромни. През 425 г. градът бил разтърсен от друго земетресение с приливна вълна. В резултат от двете земетресения голяма част от населението се преселило в град Дезудава, днешен Сандански.

В началото на VІ в. при управлението на Юстиниан І са последните сведения за Хераклея Синтика.

По-подробна информация на достъпен език може да прочетете тук: https://guidesbg.com/herakleya-sintika-edin-po-obsht-obzor/


Проучвания

Първи сондажни проучвания на античното селище прави проф. Атанас Милчев през 1958 г. През 1979-1980 г. изследвания провежда българо-полска експедиция с название „Струма“ под ръководството на проф. д-р Мечислав Домарадски. През 80-те и 90-те години на XX век в рамките на няколко археологически сезона два от некрополите изследват Юлия Божинова и Димитър Топтанов. През всичките тези години обаче не се знае, че проучваните останки са от древния Хераклея Синтика.

Пробивът идва… с „помощта“ на иманярите. В края на януари 2002 г. историкът д-р Сотир Иванов от историческия музей в Петрич (по това време музеят е все още музейна сбирка, а Сотир Иванов – уредник, сега той е директор на музея) засякъл шестима души да копаят на хълма „Червените скали“ (там е разкрит един от некрополите на Хераклея Синтика). Първоначално помислил, че се занимават със земеделие – все пак в Петрич е доста по-топло по това време от годината, но заради тяхната агресивност се свързал с местното РПУ. След пристигане на полицията петима от мъжете се разбягали и останал само един, който бил с малък багер и ремарке. В ремаркето била натоварена масивна мраморна стела с надпис на латински език от 24 реда.


Думата стела е с гръцки произход и означава каменна или дървена плоча, обикновено надгробна или възпоменателна, с изписани имена, титли и съобщения за значителни събития или важни закони.

Повече информция за намирането на ценната каменна плоча може да прочетете тук в негово интервю за БТА.

Малко след намирането си надписът е разчетен от доц. д-р Георги Митрев, понастоящем ръководител на катедра „История и археология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Става въпрос за писмо на римския император Галерий (който между другото казано умира в Сердика през 311 г.) и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Откритата стела се оказва пряко свързана с изясняване на името и статута на проучваното край Рупите антично селище. Доц. Георги Митрев в свои публикации доказва убедително, че това е Хераклея Синтика.

Това откритие е особено ценно предвид статута на древния град. В районите на Средна Струма през римската епоха е имало три града с името Хераклея: Хераклея Линкестис до днешния северномакедонски град Битоля, Хераклея в днешна Северна Гърция (позната като Платамонска крепост) и Хераклея Синтика.

От 2007 година насам мястото е обект на редовни археологически проучвания от екип под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) и от Исторически музей в Петрич.

Какво може да се види на място

Руините от Хераклея Синтика са особено внушителни и очевидно още много има да излиза. Екскурзоводът, който беше на обекта при второто ни посещение ни разясни, че са разкрити 3 слоя останки – най-отдолу от македонския период и нагоре два от римската епоха. Когато бяхме там за първи път през пролетта, течаха проучвания и за наша радост археолозите се натъкнаха на някаква находка, доколкото разбрах – бронзова монета.


Първото нещо, което се набива на очи е огромният площад, наричан форум, с много нападали масивни колони. Площадът бил покрит с мозайка, но към момента, тя е консервирана с пясък, за да може да се запази.


Масивни канали около и под площада отвеждали отпадните води към реката. Проучванията показват, че форумът е бил на едно и също място през близо хилядолетното съществуване на града. Той бил разрушен в края на ІV век при опустошителното земетресение.


Северният край на площада завършва с редица от 15 помещения – магазини и църкви, като на 2-3 магазина се пада по едно религиозно помещение.


Помещение номер 11 било светилище на Немезида, древногръцка богиня на възмездието. Според таблото подобен храм е рядко срещан и с голяма научна стойност, единствен по нашите земи. В храма е намерена ценна находка – част от оброчна плочка с богинята Немезида стъпила върху легнала руса млада жена.


Богинята Немезида е сред най-древните и почитани богини през античността. Тя отговаряла за справедливото разпределение на благата сред хората и наказвала тези, нарушили закона. Според митологията Немезида подмамила Нарцис да се огледа във водата, след като отхвърлените от него жени я помолили да го накаже за гордостта му. Гледайки красивото си лице, той се влюбил в себе си, понечил да целуне отражението си и накрая се удавил.


В северозападния ъгъл на площада се виждат останките от гражданска базилика. Според информационното табло в някакъв период тя е изпълнявала функциите на търговска и съдебна палата. До базиликата е разположено масивно стълбище, водело някога нагоре към жилищните квартали на града.


Непосредствено над стълбището може да се видят останките от антична тоалетна, а малко по-нагоре – грамадна добре запазена делва.


В пространството между базиликата и стълбището е изложена огромна мраморна скулптура на мъж в тога, чиято глава липсва. По облеклото и размерите на находката се предполага, че статуята представя римски император.


След редицата с помещения, в североизточната част на форума се открива голяма обществена сграда, преобразувана около 400-та година в раннохристиянска базилика. Това е най-старият сигурно датиран християнски храм в югозападна България. Както се вижда преустройството станало след първото голямо земетресение от 388 г. По това време римски император е Теодосий І Велики, последният обединител на Римската империя. Той бил най-известен с ревностното налагане на християнската религия, въвеждайки решителна забрана на всички други култове и ереси в империята. За да изградят свой християнски храм, хераклейци пристрояват абсида до вече съществуваща сграда, която превръщат в трикорабна базилика.


Сред развалините от Хераклея Синтика може да видите надгробна каменна плоча с много ценен надпис, който разкрива убийство и лична трагедия на търговец от града. Надписът в превод от гласи:

“ Аз, умрелият от насилствена смърт Касандър, завърших живота си, когато веднъж пътувах сам от Пауталия и отивах към Сармея: предаде ме приятел, (подобен на) сина на Лаерт. Сетне моят брат от общ баща, като се завърна, ме откри в праха погубен от ужасни хора, и като спаси останките ми, (ги положи) в този гроб в знак на братска любов; името му е Пирий. Освен за мен, (той направи гробницата) и за живите: за чедото ми Артемидор, за себе си и за съпругата (си/ми?) Венерия.“

Епитафията е разчетена от ас. Николай Шаранков, специалист по класически филологии и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Датирана е във втората половина на II или началото на III век.


До площада, в източната част на археологическия обект са разкрити още много зидове – стени, помещения и масивна канализация.


Находките през годините са многобройни – глинени римски лампи, теракотени маски, бюстове, статуетки, плочи, монети. Повечето от тях могат да се видят в Историческия музей в Петрич.


Проучванията продължават и със сигурност ще „излязат“ още много градежи и ценни находки.

Къде се намира и как се стига

Археологическият обект Хераклея Синтика е разположен в южното подножие на планината Кожух на около 10 километра североизточно от град Петрич. Разстоянието от София до обекта е около 177 км, които се изминават с кола за около 2 часа и 15 минути. Ако идвате по АМ Струма, след Ново Делчево трябва да се отклоните към Петрич и на 7 километра след отклонението да отбиете вляво за Хераклея. Има табелки. До обекта е обособен обширен паркинг.


Хераклея Синтика

https://drumivdumi.com/