Археологически находки въ Хасковска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2008 г.

Сензационно откритие в Южен Сакар

Сензационно златно археологическо откритие в Южен Сакар направи екип археолози под ръководството на д-р Борислав Бориславов (СУ „Св. Климент Охридски") и докторант Надежда Иванова - зам. ръководител (НАИМ - БАН).

Разкопките са финансирани чрез Националният исторически музей от Министерство на културата, като сумата 22,000 лв. бе отпусната от резервите на Министерство на културата, лично от министър Стефан Данаилов, съобщи шефът на НИМ проф. Божидар Димитров.

Разкопките са проучвали могила в землището на с. Изворово, общ. Харманли.

Тя е с размери 31 м в диаметър и височина 2.9 м, като в резултат на цялостното й проучване са установени два етапа на натрупване.
Първият - през първата половина на II хил. пр. Хр. (средна бронзова епоха), а вторият - през II век след Хр. (римски период).

През бронзовата епоха е оформена площадка от чакъл и трамбована глина, върху която е изградено гробно съоръжение.
То представлява могила от кварцови камъни, с основа от глинеста пръст, с диаметър 8 м и височина 2 м.

В основата на съоръжението е извършено погребение с кремация. Останките са пренесени в богато украсен глинен съд и са разпръснати между камъните.

На същото ниво са открити изключително впечатляващи за тази епоха находки - златен накит, състоящ се от 320 мъниста: редуващи се малки сферични (2 мм) и големи с форма на ечемичени зърна (7 мм), с обща  дължина 1.5 м, два златни предмета с форма на прешлени за вретено, със соларна украса, златна и сребърна плочка, свързани със сребърен нит, сребърна халка и  бронзов нож с каменен брус.

Подобни златни находки с форма на ечемичени зърна има открити само на о-в Крит - гердан с 24 мъниста, нашите обаче са 15 пъти повече.

Д-р Бориславов предполага, че става въпрос за гроб на човек с най-високо обществено положение - владетел и върховен жрец.

Количеството и майсторската ювелирна изработка на предметите вероятно се дължат на факта, че през този район е минавал основен търговски път, свързващ Мала Азия, Балканите и Централна Европа.
Но находките може и да са дело на местна автохтонна култура. Сакар е мястото на една странна каменна култура - тази на долмените.

Надгробната могила запазва значението си като култово място, когато през II в. сл. Хр. около нея възниква селище.

Насипът е ограден с крепида (кръг от големи каменни блокове) с диаметър 22 м и е донатрупан с червена пръст и три пласта камъни, което е помогнало за съхраняването на ранната могила до наши дни.

Откритието е уникално не само за България и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и Европейския континент.

Утре - вторник, на пресконференция в НИМ министър Данаилов лично ще представи находките.

Веднага след пресконференцията те ще бъдат изложени за посетителите на НИМ във витрина пред зала № 1.

http://news.ibox.bg/news/id_1607215275

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009 г.

Археолози откриха уникални монети на Василий Българоубиец



На лицевата страна на всяка монета е изобразен император Василий II заедно със сина си [?? може би става дума за брат му и негов наследник на престола - Константин VIII (1025-1028)], а на обратната страна по традиция е Исус Христос.

Уникални златни монети на византийския император Василий Втори известен в българската история като Българоубиец, откриха археолозите на д-р Красимир Лещаков в Ябълково, предаде haskovo.net.

Монетите са две, изключително запазени, с нетипична тежест. Всяка тежи минимум 4 грама, а според специалисти колекционерите биха платили стотици хиляди долари за една от тях. На лицевата страна на всяка монета е изобразен император Василий Втори заедно със сина си, а на обратната страна по традиция е Исус Христос.

Монетите са толкова добре запазени, че се виждат морфологичните белези по лицата на имперското семейство, а надписите се четат съвсем ясно. В българската нумизматична наука монети от такъв тип са откривани съвсем рядко и нито една от тях не е в подобно добро състояние.

"Това не са пари за разплащане", категоричен е археологът доц. д-р Красимир Лещаков, който ръководи вече 10-та година разкопките край Ябълково. Според него става дума за лимитирана серия монети от самото начало на 11-ти век които са били изсечени, за да се отбележи просперитета на империята или постигнат важен външнополитически успех.

По това време империята може да се похвали с отблъскване на арабската експанзия към границите и сриването на най-опасния си съперник - Първото българско царство. Както е известно, след 50 годишна методична офанзива, именно Василий Втори покорява България.

Откриването на монетите е станало съвсем случайно, при оран в зоната около разкопките. Не е изключено да има още, предполага Лещаков. Намерението на археолозите е находките да красят новия исторически музей в Хасково, който според археолога предстои да бъде открит в бившия тютюнев склад до градската градина. Идеята сградата да се превърне в културна институция наистина витаеше сред общинската администрация.

Ценната средновековна находка съвпада с други открития от епохата на ранния неолит. Експедицията на Лещаков всъщност изследва епохата на каменната ера край Ябълково.

Мястото не е избрано случайно. Според преподавателя от Софийския университет "Св. Климент Охридски", край Ябълково е най-старото селище в цяла Европа. То е датирано отпреди 8000 години, като откритите останки от сгради свидетелстват за уседнал живот и високо развито занаятчийство и търговия. Анализът е потвърден с радиокарбоново датиране, извършено в Оксфорд, Великобритания.

Това преобръща цялата представа за праисторията по нашите земи, смятат историците. За съжаление разкопките ще завършат през октомври, когато през зоната започва строежа на автомагистрала Марица. "Разкопките тази година трябваше да започнат през април, но по политически причини ни пуснаха да копаем едва през юни", каза със съжаление ученият.

Строежът на магистралата вероятно ще погребе под себе си останките на най стария открит град в Европа.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Човешки скелет на 8000 г. откриха край село Крум



Това е поредното доказателство, че предците ни са били тук преди векове

Археологически екип с ръководител доц. Борис Борисов от Великотърновския университет откри скелет на 8000 години при разкопки край димитровградското село Крум. Той е от времето на неолитната епоха и е на 15-годишно момче, обясниха специалисти. Зъбите му са в изключително добро състояние.
Вчера на мястото спешно бе извикан антропологът проф. Цветан Минков и специалисти от музея в Димитровград, където евентуално находката ще бъде експонирана. Това обаче ще бъде доста трудна задача, тъй като костите на скелета са много рехави и при допир почти стават на прах. Освен това разкопките на мястото ще приключат до края на месеца, тъй като се намират на трасето, откъдето ще минава автомагистрала "Марица".

Тази находка е по-стара от варненското халколитно гробище, датиращо от V хилядолетие, около 4200-4000 година пр.Хр., станало световна сензация заради съкровището от уникални златни и сребърни предмети. Цивилизацията, на която принадлежи то, бе наречена "Култура Варна". Това е най-богатият некропол в Европа от късния халколит, а златните предмети от Варненското съкровище са признати за най-старото обработено злато в целия свят.

Откритото погребение отпреди 8 хилядолетия край с. Крум още веднъж потвърждава тезата, че българите са наследници на живелите тук от древността траки. В конкретния случай става дума за съществуваща вече цивилизация. Тялото е положено ритуално със свити крайници до южната стена на открито неолитно жилище от 6000 г. пр. Хр.
Археологическите проучвания сочат, че в периода 10 - 8 хиляди години преди Христа в днешните български земи е живяло население, препитавало се с лов и събирателство, а към 7200 г. пр. Хр. преминало постепенно към земеделие и скотовъдство. С други думи културата по нашите земи предшества шумерската.
Големият наш учен, специалист по генетика на световно ниво - проф. Иво Кременски, неотдавна доказа, че съвременните българи са в 22 процента генетични наследници на местните хора, живели по нашите земи преди 7800 години. С други думи ние сме потомци на цивилизация, датираща отпреди 8 хилядолетия.

http://vestnikataka.bg/

Както се вижда на снимката, става дума за т.нар. хокерно погребение, при което трупът се разполага със свити към гърдите крака (ембрионална поза). Това е своеобразно доказателство, че древните хора са смятали, че смъртта не е краят, а е начало на нов живот.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Откриха златен пръстен в крепостта "Лютица" край Ивайловград

Пръстенът вероятно е принадлежал на богат аристократ

Златен пръстен от 13,5 грама откриха археолози при разкопки в крепостта "Лютица" край Ивайловград, съобщават от общинската администрация в града.

Пръстенът е с врязан монограм и вероятно е принадлежал на богат аристократ, смята ръководителят на археологическата експедиция доц. д-р Бони Петрунова, цитирана от пресслужбата на общинската администрация. Сред находките има и множество монети от Средновековието - XI-XIV век.

Това потвърждава предположенията от началото на разкопките през 2002 г., че в крепостта е съществувала първата средновековна банка. Тогава бяха открити пълен комплект средновековни теглилки за мерене на монети, сребро и злато, отбелязват от общината.

Според ръководителя на археологическия екип големият брой открити монети е доказателство, че "Лютица" е била наистина укрепен град, в който са живеели състоятелни търговци и занаятчии. През юли археолозите, заедно с местни жители, разчистиха района вътре в крепостта от дървета и от храсти.

Бяха монтирани нови информационни табели и издадени 1000 рекламни брошури. Откритите находки през периода на проучванията от 2002 до 2011 г. ще бъдат предоставени на Историческия музей в Ивайловград.

Очаква се през септември археологическите проучвания да продължат със средства от Министерството на културата, добавят от община Ивайловград.

https://inews.bg/

[Hatshepsut]

Крепостта Лютица

От първата седмица на юли т.г. отново се заговори за крепостта Лютица до с. Рогозово край Ивайловград - изградена от мрамор на най-високия хълм в местността, свързана с царуването на по-малкия брат на Асен и Петър - Калоян (1197-1207). Както винаги, първо нашумя едно "златно" откритие - златен пръстен от ХII-ХIII в. с тегло 13.5 грама откри екипът на доц. Бони Петрунова от Националния археологически институт с музей (НАИМ). Тя ръководи проучването на крепостта от самото начало - през 2002 г. Пръстенът е с врязан монограм, според археоложката той е принадлежал вероятно на богат аристократ.
 Сред находките са и множество монети от Средновековието - ХI-ХIV в. Това потвърждава  хипотезата, издигната още в началото, че в крепостта е съществувала може би първата средновековна банка на наша територия. Още повече че преди 8 години тук екипът се натъкна на пълен комплект екзагии (средновековни теглилки за мерене на монети, сребро и злато). Красива каничка със златна ангоба е също сред находките през това лято.

 В периода 2002-2006 г. екипът на доц. Петрунова прави първите в историята на паметника археологически разкопки. Резултатите са впечатляващи. Тази най-запазена крепост у нас (подобно на Баба Вида във Видин) се оказа свързана с трима български царе. Както на повечето места в България, средновековната крепост тук е издигната върху старо тракийско селище. Според археолозите хълмът е бил обитаван още през първото хилядолетие пр. Хр. През римската епоха мястото придобива стратегическо значение и през IV в. е издигната първата крепост, а в IХ-Х в., по времето на Борис I и Симеон, Лютица е вписана като епископски център в регистрите на Константинополската патриаршия. През IХ в. в средата на цитаделата е издигната голяма трикорабна базилика с великолепна мраморна украса. Крепостта е свързана пряко и с цар Калоян и неговите битки срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Вероятно Калоян е използвал крепостта Лютица като примамка, за да привлече латините в неудобни за тях планински места около 1207 г. - преди гибелта си край Солун, показват научните проучвания на доц. Петрунова. А през 2005 г. тук бе открита много рядка находка - монета на Иван Асен II, с неговия лик и надпис. Той е първият български цар (1218-1241), започнал да сече монети. Намерени са и особено ценни монети, наричани от нумизматите "половин базилеус" или "половин василикон". Те са изсечени специално от император Йоан VI Палеолог (1341-1391) през ХIV в., за да бъде възнаграден с тях Иван Александър (1331-1371). С емисията византиецът си купил подкрепата на бъгарския цар в борбите за Константинополския престол, разказва Петрунова. Самото име на болярина, обитавал крепостта - Лютица, е мъжко, славянско, подобно на Добротица и Иваница, обяснява тя.
 Крепостните стени, запазени почти навсякъде, обграждат площ от 25 дка. Имало е 14 кули, днес може да се видят 10, едната стърчи на 10 м височина. Цялото укрепление е градено от мрамор, който навремето е добиван вероятно тук на място. Затова Лютица получи името Мраморния град. Намиращата се наблизо римска вила Армира до с. Свирачи, още в I в. също е била градена от мрамор.
 Но както често се случва у нас, радостта от откритията е помрачена. След 2007 г. финансирането е спряно и въпреки усилията на екипа нито една институция не проявява интерес към този богат средновековен град. След прекъсването на разкопките паметникът бързо е "погълнат" от гората, откъдето буквално е бил "изваден" през 2002 г. Разкритите сгради отново обрастват с треви и храсти, иманярите необезпокоявано дълбаят, пишман туристи рушат полевата консервация. Въпреки всичко обаче хората продължават да посещават крепостта. Няколко местни жители дори се самообявяват за гидове и водят желаещите с коли или пеша до Лютица. За съжаление там ги посрещат поовехтели табели, шарено кошче за боклук, поставено по европейски проект и разруха...

     През 2011 г. благодарение на Сдружението за културни проекти, екипът, който проучва "Лютица", се свързва с банка ОББ. Тя одобрява проект, чиято цел е видът на паметника да се подобри и мястото да стане привлекателно за туризъм. Паралелно екипът на Бони Петрунова разработва два други проекта - за продължаване на разкопките и за възстановяване на разкрития църковен комплекс и единствената порта на Лютица. Първият проект е българо-гръцки, разработван савместно с проф. Трендафилос, проучвател на антични могили в района на Кипринос в Гърция. Идейните възстановки са на арх. Юли Фърков. Вторият проект е адресиран към Министерство на културата. Той е одобрен, но за съжаление средствата за археологическото проучване се забавят, което безспорно се отразява на общия замисъл на идеята.
 На 7 юли 2011 г. стартираха дейностите, финансирани от ОББ. С превръщането на крепостта в достъпен и приятен за посешение обект се зае Сдружението с нестопанска цел за археологически проучвания и екологична защита на археологически паметници - КОПАМ БГ. Обектът е почистен от растителността, вече има пътеки до проучените сектори, обозначени с нови табели. Има места за отдих с пейки, масички и навеси. Възстановени са двете тоалетни (тип "Флинстоун"). Обновен е старият фургон на археолозите, сменено е знамето, развяващо се над осмоъгълната кула. Дори е нает пазач - бай Георги Лазов от кв. Лъджата, който от 2002 г. е неотлъчно с екипа и се грижи за старината като за свой имот.
 Екипът работи за актуализиране на туристическата и археологическа карта на крепостта и района около нея. Отпечатана е първата туристическа дипляна с образа на самия болярин Лютица, нарисуван от художника на сдружението. Впечатлен от жеста на банка ОББ, кметът на Ивайловград пък се погрижи за пътя до крепостта. Изключителна помощ за археолозите е УТВ-то, предоставеното от "София Ауто". Всички дейности за социализацията на паметника се извършват с участието и под наблюдението на доц. Петрунова и археолозите от нейния екип.
 Резултатите не закъсняха. Само при разчистването са открити 25 находки с експозиционна стойност, между които едно шаманско старобългарско звънче от Първото българско царство. Започнато е проучването на две масивни сгради. Отново се потвърждава ролята на крепостта в историята на Второто българско царство и Византия, казва Бони Петрунова.
 На 22 септември 2011 г. резултатите от проекта за подобряване облика на крепостта Лютица ще бъдат официално представени с експозиция в Музея на Ивайловград. С подкрепата на ОББ, САПЕЗАП-Копам БГ и НАИМ-БАН се учредява ежегодна награда "Кръгът на Калоян", която ще се връчва на хора, подкрепили проучването и опазването на културното наследство в района на Източните Родопи.

http://duma.bg/duma/node/18593



Крепостта Лютица

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Откриха средновековна сграда край Ивайловград


Снимка: © БГНЕС

Археолози откриха средновековна сграда край Ивайловград. Тя е изградена от камъни, споени с хоросан, със зид, широк 1,10 м., с каменен плочник и с мраморни колони, съобщиха от Националния исторически музей.

Находката дава основание на археолозите да смятат, че близката крепост "Балък дере" не е просто стражева крепост, а замък, откъдето е бил управляван регионът.

"Балък дере" е един от основните археологически обекти, финансирани изцяло от Националния исторически музей. Средновековната крепост е добила популярност и под името "Родостица".

Обектът остава за дълго извън полезрението и на учените, и на иманярите, до археологическия сезон 2012, когато започна обработката на "нешлифован диамант", който постепенно показва своя блясък, смятат експертите от НИМ.

Оказва се, че крепостта очертава няколко граници - между България и Гърция, между Родопите и Тракия и между средновековната българска държава и Византийската империя.

В запазената архитектура личи късноантичният блясък. Археолозите са открили сгради и улица с канализация, които са унищожени от славянските нашествия през втората половина на VI век.

От този период обаче са съхранени множество предмети на бита - теглилки, ножове, куки за риба, тежести за станове и рибарски мрежи, глинени лампи, женски накити, битова керамика, както и неизменното огромно количество монети, в чийто център през 2009 година беше открито съкровище от края на V век.

http://news.ibox.bg/news/id_1043306737

[Hatshepsut]

Тракийските владетели били чистоплътни и живеели в разкош


В момента разкопките са в северната част на двореца © снимки: Таня Мишева

На завой на река Тунджа в местността Татар маша в землището на сегашното село Княжево върху естествен хълм преди векове е имало дворец. Там е живял тракийски владетел. Замъкът е бил като "бяла птица" върху хълма - дебела варова мазилка, гръцки керемиди, внасяни с плавателни съдове по Тунджа.

Това се е случило в средата на IV век пр. Хр. или малко по-късно по времето на Филип Македонски (359-336 г.пр.Хр.). Дворецът е построен около 330 г. преди н.е., опожарен в средата на III век, 50 години след това местните го превръщат в култово място, където правят свещени за траките обреди.

Този замък е първата добре запазена сграда от такъв тип, която археолозите в България откриват, разказва за Дарик проф. Даниела Агре, ръководител на експедиция „Странджа Сакар".

В момента разкопките са в северната част на двореца, а досега археолозите са научили, че нашите владетели са живели много разкошно, били са чистоплътни, тъй като е открит тръбопровод на втория етаж на замъка, намерени са много монети, гръцка керамика и, разбира се, ловни трофеи. Знае се, че ловът е бил основно занимание на тракийските владетели. Проф. Агре разказва още, че има голям интерес към разкопките и на терена постоянно има хора, които не са изкушени от археологията като наука, а от любопитство да разгледат истински дворец. Ако този археологически обект бъде възстановен, той би станал част от туристически маршрут, тъй като е близо до морето, близо е до границата. И съвсем спокойно би могъл да съперничи на един Царевец например.

Самият дворец е бил на два етажа, с разгърната площ около 600 метра, с огромни крепостни стени в основата на хълма, разказва проф. Даниела Агре. Засега сме разкрили много малка част от крепостните стени - мястото, където е самият вход към двореца, разкрита е основна жилищна сграда на два етажа. Руините от втория етаж са падналия върху първия и са го запечатали. Всичко се открива така, както са го оставили древните. Изключително интересно и важно е за всеки един предмет да бъде открит там, където е неговото място - пещи за хляб, пещи за топене на метал. Открихме много гръцка и тракийска керамика. Става ясно как са живели тези тракийски владетели, с какво са се занимавали. Рога на лопатари, на елени - това е било основно занимание на тракийските владетели, на тракийската аристокрация. Материалът, който открихме, още веднъж доказва това.

За пръв път в тракийско жилище от такъв характер открихме и мазе, в което имаше много амфори, фрагментирани, защото е рухнал покривът. Сградата е била опожарена някъде в средата на трети век пр. Хр. и тогава е станало това запечатване на долните етажи. Голяма част от пространството на първия етаж е използвано за складови и сервизни помещения - кухня, тъкачни станове открихме. Има много монети, които ни дават една много точна дата за това кога е изграден и кога е обитаван този дом. Много помага и добре датираната гръцка керамика, допълва проф. Агре.

Това е единственият добре запазен дворец и той беше признат за най-голямото откритие в областта на тракийската археология. До тази основна жилищна сграда има долепени други сгради. в една от тях открихме есхара - това е ритуално огнище. В тази голяма зала вероятно са се подписвали най-важните договори и са се извършвали различни жертвоприношения. Тази година открихме и много пещи, където се е преработвала руда. Явно това е била една от основните дейности, с които са се занимавали приближените на този владетел.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=940414


Тракийските владетели били чистоплътни и живеели в разкош

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Най-старият слънчев часовник в света откриха в община Минерални бани

Уникален Слънчев часовник на повече от 5 000 години бе открит в община Минерални бани. Откритието е от световен мащаб, тъй като единственият подобен досега часовник е намиран единствено в Мексико. Той обаче се състои само от пет стъпала. Слънчевият часовник в Минерални бани е със 7 стъпала. На находката се натъкна екипът на Мая Вапцарова по време на снимки за документален филм.
Тръгнахме преди няколко години от Кюстендил, като изследваме Коридора между Слънцето и златото, и така стигнахме до Източните Родопи, разказа тв режисьорката. Обходили сме почти целия район на Крумовград, Джебел и Ивайловград. Златото обикновено го търсят там, където има черен камък, а в Минерални бани това са Орлови скали, Черната скала и мините. Възможно е часовникът да се окаже от епохата на прототраките, но това няма да го коментирам, обясни Мая Вапцарова. Веднага щом се натъкнахме на улея и стълбичките позвъних на моите приятели астрономи. Първото нещо, което ме попитаха те беше дали виждам някъде в улея отвор. Имаше такъв. Наложи се да прекараме пет часа на мястото, без да мърдаме, защото те ни посъветваха да пъхнем права пръчка в улея и да следим пътя на сянката на всеки час. Оказа се, че на всеки астрономически час тя попадаше на различно стъпало, което беше наистина уникално и си заслужаваша клеченето с часове на слънцето, разказа още Вапцарова.
Астрономите поискали от екипа й да измерва на всеки половин час дължината на сянката и ориентацията и към посоките. Слънцето се движи по небето и за 1 час изминава 15 градуса с постоянна скорост. Ако имаме часовник, който е равнината, в която се движи Слънцето, то той показва тези ъгли, твърдят астрономите. С помощта на специален кръг съобразявайки се с изместването на земната ос, те изчислили, че часовникът е минимум отпреди 5 000 години, но при по-прецизни изчисления може да се окаже, че възрастта му може и да е до 10 000 г. Според тях, този часовник наистина е уникален и чрез него могат да се отчитат не само часовете, а минутите, секундите и дните, така, че той едновременно с това изпълнява функцията и на календар.
Мястото, където се намира часовникът е наистина трудно достъпно. Минава се през много тесен проход между две скали. Има и много змии, така че за хора без специална екипировка е немислимо да го достигнат, охлади мераците на стотиците ентусиасти Мая Вапцарова. След няколко седмици тя възнамерява да отведе там своите приятели астроними, за да направят прецизни изчисления за слънчевия часовник на прототраките.

Един от най-древните египетски слънчеви часовници бе открит преди месеци от изследователи от университета в Базел. Те се натъкнали на него докато разчиствали входа към гробница в Долината на царете. Часовникът представлява плосък варовиков камък, на който е нарисуван полукръг с черна боя, разделен на 12 секции от по 15 градуса.
В процеп в средата на основата е поставена дървена или метална стрела, която е хвърляла сянка и е показвала часа. В средата на всяка секция има малка точка за по-точно измерване. Вероятно с него са измервали работното време. Слънчевият часовник е намерен в район с каменни колиби, обитавани през XIII в. пр. н. е. Гробницата, пред която е намерен часовникът, е с номер KV 64. Тя е открита през 2012 г., а вътре археолозите намират саркофаг с мумия на жена, която се казва Нехемес Бастет.

http://rodopi24.blogspot.com/2013/05/blog-post_6.html

[Hatshepsut]

Голямата могила край село Свирачи

Археологическите проучвания на Голямата могила край село Свирачи дадоха отговор на много въпроси, свързани с антична вила“Армира”,вкл. за произхода на нейните собственици и точната датировка на издигането й. Ситуирането на надгробната могила, начинът на изграждане и намерените при разкопките предмети от бита потвърдиха предположенията на експертите и научно доказаха безспорната връзка между двата обекта. Самата тя е уникален паметник на културно-историческото наследство със своята оригинална каменна конструкция и атрактивен погребален инвентар и дарове с висока архитектурно-художествена и историческа стойност. Античният некропол отстои само на 1 км диагонално на югоизток от вилата и се намира на най-високото място в околността – специално избрано да се откроява, с отлична видимост във всички посоки, осигуряващо по-голяма близост до боговете.Той е строен още приживе като могила-мавзолей за един от първите собственици на вила“Армира”, а впоследствие почти век по-късно по неизвестни причини е използван като фамилна гробница и задруг член на този аристократичен тракийски род “Голямата могила” е едно от най-впечатляващите погребални съоръжения в България от римската епоха и пред ставлява внушителен могилен насип с правилна куполообразна форма (60 м диаметър и 18-20 м оригинална височина), стегнат в много здрав пръстен от уникална каменна конструкция – крепида, която пази свещеното пространство от външния свят.

Освен култови функции, крепидата е имала и чисто техническо предназначение да поддържа самия насип. В конкретния случай тя не е обикновена каменна ограда, а оригинално творение на древната архитектура, сравнимо по начин на изграждане с амфитеатрите и стадионите в римските градове, затова неотдавна получи статут на самостоятелен археологически паметник на културата с национално значение.

Това монументално по своя характер съоръжение – единственото по рода си на Балканите, е сложна стъпаловидна конструкция от големи каменни блокове с дължина до 3,70 м, дъговидно изрязани по външната си страна и свързани един с друг чрез метални скоби, като образуват огромен кръг от прецизно напаснати елементи върху масивна основа. Каменният градеж на могилата е бил частично разрушен още в древността. При археологическите разкопки на и около могилния насип са разкрити неоспорими доказателства за изпълнен тракийски погребален ритуал според езическата религия на траките. Намерени са останки от гроб на знатен тракиец и комплекс от 2 погребални колесници със скелетите на 4 расови коня от 2 впряга и куче (първата четвърт на II в.), както и следи от 2 вторично вкопани гроба – детски в самия могилен насип (III в.) и още един подобен до могилата от мрамор, който е ограбен.

 Погребението на тракийския аристократ е извършено чрез трупоизгаряне, като останките от кладата са били събрани в центъра на площадка и покрити с керемиди, а недалеч край могилата са били положени и любимите му животни, свързано с вярата в задгробния живот. С множество глинени и стъклени балсамарии той е бил изпратен от своите близки в отвъдното. Гробът съдържа много богат инвентар и дарове от бронзови, мраморни, стъклени и глинени съдове, начупени и полуразрушени от огъня. Специален интерес представляват 2 дървени сандъчета с дребни лични вещи на покойника, едното от които е с изящна украса от бронзови апликации – маски. Особена научна стойност имат намерените 3 миниатюрни фрагмента от тънка златна пластина – част от изгорял красив златен накит, както и малка стъклена камея с Медуза-Горгона – основния образ в декорацията на вила“Армира”. Едната погребална колесница също е била богато украсена с ажурно изработени бронзови и сребърни апликации, чиито останки дават нови сведения за развитието на тракийската религия и изкуство през периода на римското владичество в Тракия. Те са свързани главно с култа към Дионис и то почитан в този край като бог на вечно възраждащата се природа. Понастоящем на терен може да се види от могилния насип с каменната крепида около него, а находките от археологическите разкопки са в процес на консервация и реставрация и се очаква скоро да бъдат изложени в Националния исторически музей в София.

https://www.facebook.com/

[Hatshepsut]

В Ябълково пиели бира преди фараоните

Праистория край Димитровград остана под тоновете бетон на магистрала "Марица". Заради строежа на аутобана се наложи археолозите да влязат на терен за спасителни разкопки край с. Ябълково, където беше открито най-старото неолитно селище на Балканите, датирано към 7-ото хилядолетие преди Христа. Екипът, воден от доц. Красимир Лещаков, проучва обекта 10 години. Финансирането на разкопките, които започнаха през 2000 г., бе както по линия на ЕС, така и от националния бюджет. Учените се натъкнаха на интересни данни за местното архаично население. При разкопките се разкриха няколко културни пласта - от ранния неолит, през тракийско време, до средновековието. Във всеки от тях археолозите бяха наградени с артефакти. Чрез свръхмодерни анализи те стигнаха до подробни данни за живота в неолитно селище в местността, известна като Карабилюк.

Три рова обкръжавали ранното неолитно селище в местността Карабилюк, разположено на 12 хил. хектара. Ямите били дълбоки между 4,5 и 5 метра, а диаметърът им - 450-500 м. По останките от сгради, в които живели 2-3000 души, археолозите заключиха, че още в онова старо време, 7 хилядолетия пр. Хр., е имало бедни и богати. Жилищата на заможните се откроявали с украсата си от стенописи. По-богатите притежавали ценности - екзотични предмети като щраусови яйца, хипопотамова кост, слонски бивни, редки камъни, които не се срещат по тези земи. Според шефа на екипа Красимир Лещаков по трудоемкост изграждането на съоръжението край с. Ябълково може да бъде сравнено с труда по първите пирамиди.
Анализите обаче сочат, че древните се били доста мързеливи, защото само около 3% от храната си набавяли с лов. Имали обаче питомни животни. Хапвали шамфъстък, а вид бял охлюв е бил сред любимите им храни. Местните го събирали и складирали в ями. Доказателство за това е находката от около 900 черупки. Местните са имали дори мазета. Копаели ги в земята на дълбочина от 2-2,5 метра, за да запазят храната от разваляне в жегите. Намерени са и кости от 10-килограмови шарани, от водоплаващи птици, които вероятно ловците са дебнели край река Марица. Древните били доста придирчиви към храната си, смята Красимир Лещаков и като пример посочва откритите кости на прасенца сукалчета. Повече от 75% от изровените при разкопките кости на животни са също на млади екземпляри.


Древните хора от Ябълково са пиели бира още преди египтяните. Жителите от неолитното селище приготвяли пивото от кисели ябълки, за разлика от фараоните, които използвали запечен ечемичен хляб.
ДНК анализи на хората, погребани край Ябълково, пък показа сходство с тези от Мала Азия. След сравнението на костните проби, които бяха направени в Ирландия, с пробите на находки от Йерихон, от селища в Анадолия, учените заключиха, че древните ябълковчани са дошли от Анадолия. Мъжете били снажни, с ръст около 1,80-1,85. Неолитните дами от Ябълково пък били като двойнички на Николета Лозанова- около 1,60 високи, с много изтънчени черти и нежни кости.
Анализ в Природонаучния музей в Берлин на намерени на обекта медни стопилки показва, че това е най-ранната металургия изобщо в Европа. Рудата, претопявана там - малахит и лазурит, най-вероятно е добивана от района на връх Аида, който е край Хасковските минерални бани.
Още през 2003 г., при разчистване на пода на ранно неолитно жилище, археолозите попадат на няколко парчета от меден шлак близо до огнище. След направена експертиза се установява, че не става дума за самородна мед, а за отпадък от стапяне на медна руда. Което означава, че обитателите на това селище са се занимавали с металургия поне 1500 години преди времето, за което се предполагаше, че тя се заражда на Балканите.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/v_yabalkovo_pieli_bira_predi_faraonite_-204335.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Находки от Желязната епоха откриха в "Глухите камъни"

Хасково. Археолози разкриха сграда, сечива и накити от VІІІ-VІ век преди новата ера в скалния комплекс "Глухите камъни" край Любимец.

Археологическо лято 2013 е на път да се окаже едно от най-интересните за екипът от археолози, които работят на скалния комплекс „Глухите камъни", казват от община Любимец. Водени от доц. д-р Георги Нехризов, почти всеки ден те откриват уникални находки, които дават допълнителен стимул за работа на всички.
През първите две седмици от археологическите проучвания, работните групи се натъкват на интересни и неповторими находки.

В сектор „Север", разположен в северното подножие на най-високата скала, с изсечените в нея стъпала, щерна и помещение, археолозите разкриват останките от постройка с голяма площ от втория период от ранната желязна епоха (VІІІ-VІ в. пр. Хр.). Според тях сградата е имала цокъл от камъни, над който се е издигала дървена конструкция, а стените са били изградени от плет, измазан с глина. В руините на тази сграда те откриват значително количество фрагменти от керамични съдове, каменни хромели, кремъчни сечива, дребни бронзови предмети и накити. Най-интересната находка обаче е почти напълно съхранено керамично съдче с особена форма и функции. То представлява каничка с преплетена дръжка и богата украса от канелюри и щамповани орнаменти. Най-впечатляващото при него е, че в долната част на тялото му симетрично са оформени четири отвора. Екипът предполага, че тази каничка е с особено предназначение, най-вероятно свързано с ритуални действия.

Археолозите работят и в сектор „Централен", където продължават изследванията в най-ранните пластове от тракийския период. Те разкриват деструкции от камъни и отухлена глинена мазилка по стените на поредната сграда, подовата замазка и голямо огнище с перваз. Продължава проучването на две разположени само на метър едно от друго ритуални огнища с голяма площ. Като част от планираните дейности за изясняване на абсолютната хронология на най-ранните културни напластявания на обекта, д-р Мария Аврамова от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, взе над 30 проби за палеомагнитни изследвания от разкритите огнища и замазки. Анализът на тези проби ще помогне за абсолютното датиране на пластовете, в които огнищата лежат.
Усилено се работи и в сектор „Южна тераса" на представителната сграда, открита през 2012 г. Разширяването на археологическите изследвания на изток и разкриването на нови елементи от сградата, хвърлиха светлина върху нейното предназначение. Стана ясно, че тя също е християнски храм. Явно и тази църква е с базиликален план, но е значително по-голяма от разположената по-горе. Вече е установено, че тя има нартекс с ширина 2,50 м. с два входа – южен и западен. Страничните кораби са тесни, с ширина само 2 м, докато централния е широк над 6 м. Стените са изградени от ломени местни камъни, подравнявани на места с редове тухли. Спойката е бял хоросан, сега доста ронлив.

Най-представителната находка досега е един значителен като размери архитектурен детайл – импост от пристенен византийски капител (0,90х0,60 м). Той е издялан от вулкански туф и е богато украсен с пластични орнаменти. Украсата е разположена на една от дългите страни и на двете странични, а втората дълга страна е грубо обработена, защото е била долепена до стената. В средата на фасадната страна и на една от страничните е представен кръст, под него по цялата дължина преминават оволидни орнаменти, а в ъглите са изобразени палмети. Според Дойчин Грозданов, специалист по късна античност и средновековие в екипа, подобна украса – комбинация от релефен кръст, палмети и растителен орнамент, се използва от втората половина на V в. Капители с подобна украса са известни от базиликите в „Св. Димитър" в Солун, Олимпия, Неа Анхиалос (Гърция). Дата на импоста от Глухите камъни е края на V-VI в. Тази находка демонстрира представителния облик на новооткритата раннохристиянска църква.

Намирането на оброчна плочка в руините на църквата още веднъж потвърждава наличието на приемственост през вековете в почитането на това място. Още в началото на І хил. пр. Хр. траките са изсекли стотиците трапецовидни ниши в скалите и са изпълнявали своите тайнствени ритуали с огън върху глинени олтари. В периода на римската власт в Тракия явно тук е функционирало антично светилище, посветено на неизвестно за сега божество. Върху неговите руини през късната античност (V-VІ в.) е започнало изграждането на християнски храмове. Използването на тези църкви след няколко преустройства е продължило през средновековието, когато тук най-вероятно се е развил манастир. Краят на живота на култовия комплекс в м. „Глухите камъни" е настъпил най-вероятно в началото ХІІІ в. и може да се свърже с преминаването на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход през тези земи.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/nahodki_ot_zhelyaznata_epoha_otkriha_v_gluhite_kamani-201302.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Откриха мавзолей на римски легионер край Димитровград

Мавзолей на римския легионер от тракийски произход Тит Флавий разкри екипът на д-р Веселка Кацарова, гл. асистент в Националния археологически институт с музей на БАН край единствения у нас Нимфеум.

В разкопките край Димитровградското село Каснаково се включи за ден и кметът на общината Иво Димов.
Градоначалникът си взе отпуск, за да сбъдне мечтата си макар за ден да е археолог.

Хората на д-р Кацарова са на терен в архитектурния комплекс, известен като Изворът на нимфите, от началото на септември.

Една от най-интересните находки на обекта е добре запазено мраморно стъпало със сандал, част от крак на статуя. Макар че е без пръсти стъпалото като цяло вероятно е било 42-43 размер.

Доктор Кацарова предполага, че тя е била изображение на самия Тит. Има намерено и парче от областта около коляното на женски крак. Вероятно от статуя на съпругата на римския войн Клавдия Монтана.

За двамата се знае, че са били верни един на друг. Според легендата от благодарност за верността й Тит изгражда светилището на Нимфите и й го посвещава. Над централния извор слага върху камъка и името си.

Разкритата от археолозите обредна сграда е сравнително малка, с размери 8 на 11 м., с две помещения. Едното от тях е било украсено с подова мозайка, разбита още в античността. Според д-р Кацарова зданието е свързано с откритата през 2007 година малко по-надолу жилищна сграда, която в момента се реставрира и консервира по проект на общината. Цялото имение през II-III век се е разполагало терасовидно по хълма източно от Извора на Нимфите.

Според кмета Иво Димов тепърва на мястото ще излизат още интересни находки. Според него като значимост архаичния комплекс край Каснаково може да се сравнява с прочутата вила „Армира" край Ивайловград. Затова кметът е твърдо решен да търси пари за разработването на цялостния архаичен комплекс както от общинския съвет на Димитровград, така и от Министерството на Петър Стоянович.

https://www.standartnews.com/regionalni/otkriha_mavzoley_na_rimski_legioner_kray_dimitrovgrad-207408.html

Част от крак на римски богаташ "изкочи" при разкопки до Каснаково

Рядко срещани фрагменти от мраморни монументални статуи откриха при разкопките край Извора на нимфите до Каснаково археолозите.

Става дума за част от мъжки крак, обут в сандали и част от дамско бедро. Открит е и капител от мрамор, част от римска колона. Всички тези находки показват, че вероятно тук е имало мъжка и женски статуи в естествени размери.

От началото на септември край Извора на нимфите се извършват проучвания, ръководени от гл.ас.д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт с музей към БАН. В рамките на месец е разкрит целия план на сградата, която е представлявала мавзолей.

Кацарова смята, че тук са живяли сериозни данъкоплатци на Римската империя, защото мраморните находки говорят за богати собственици на вилното имение в близост.

Не е изключено да става дума и за Тит Флавий и съпругата му Клавдия Монтана, в чиято чест е бил построен Извора на нимфите.

Мраморните изображения вероятно са били разрушени пред IV век, когато е било прието християнството като официална религия, предположи още археологът. Мавзолеят е бил обект на иманярски набези преди повече от 10 години.

Малката сграда е с две помещения и с размери 8 на 11 метра, строена през II-III век. Мавзолеят вероятно е на съдържателя на откритата през 2007-ма жилищна сграда наблизо. Едната от стаите е била с мозаечна настилка, разрушена още в античността.

При разкопките в съседната жилищна сграда са открити монета, принадлежала на император Александър Север (222-235), както и голямо количество керамика. Проучванията показват, че част от съдовете, които са ползвали обитателите на сградата са били внесени от Мала Азия.

http://dimitrovgrad.bgvesti.net/news/139570/Част_от_крак_на_римски_богаташ_изкочи_при_разкопки_до_Каснаково

[Hatshepsut]

Крепостта “Мезек”

Много българи свързват Мезек с марка вино. Край едноименното свиленградско село обаче се намират две тракийски гробници и внушителна средновековна византийска крепост. Твърдината е кацнала на възвишението Калето и според учените е най-добре запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Намира се на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница.
Някои историци смятат, че това е известната от писмените източници крепост "Неутзикон", а други учени са на мнение, че на това място се е намирала крепостта "Версиникия", край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.
"Мезек" е била гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Първите археологически разкопки там са в далечната 1983 г. Построяването на твърдината е от епохата на византийския император Алексий I Комнин (1081-1117). Тя е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в.
Крепостта е била средище на интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито. Свидетели за ежедневието на войниците от гарнизона са многото намерени железни върхове на стрели, шпори и конски подкови. Каменни мелници, метални инструменти и огрибки за нощви пък разказват и след векове за бита на местното население.
Крепостта "Мезек" е била добре съхранена до началото на миналия век. Около 1900 година обаче започва строеж на турски казарми в Свиленград. Тогава от твърдината са разграбвани камъни за градежа на поделенията.
Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник, които следват релефа на мястото.
Твърдината е изградена от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 метра. Пет от тях са на южната кpепостна стена, две са разположени на западната, има и по една кула на северната и източната стена.
Градоред на етажи, снабдени с бойници по фронта и встрани, разделят кулите, а връзката помежду им са били дървени стълби.
Най-интересно устроена е кулата, която е в югозападния край на крепостта. Тя е най-добре запазена и е най-голяма по размер. Била е триетажна, като горните две нива са с бойници. Проектантите от Средновековието са били доста далновидни, тъй като са ги разчертали с отворени бойници към вътрешността на крепостта. Така защитниците са имали възможност за кръгов обстрел и са могли да продължат битката, дори ако противникът проникне в укреплението. Най-малката от кулите пък се е ползвала като затвор.
Друг от интересните елементи на крепостта е входът й. Той се намира в чупка на западната стена. Построен е така, че нападателите да попаднат в клопка на малка площадка, която може да бъде обстрелвана от две страни.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-10-11&article=468330

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Спасителни разкопки край Свиленград

Спасителни разкопки по линията Пловдив - Свиленград (Така се наричат случаите, когато се работи по строежи и магистрали примерно и археолозите трябва да си кажат думата дали работите могат да продължат и дали има нещо ценно под земята там - бел.ред.) Викат екипа на Крум Бъчваров, завеждащ секция "Праистория" при Националния исторически институт с музей. И се появява едно извънземно! С огромни очи.

"Това е богинята майка, а иконографията на очите е характерна за края на халколита или началото на IV хил. пр. Хр. - казва Бъчваров, отхвърляйки намека за сензация. - Любопитното е, че фигурата с височина 18,5 см бе намерена счупена само на две части, което означава, че не е ритуално пожертвана. (Досега нямаме такава регистрирана фигура - бел.ред.) Много интересна и е и другата антропоморфна фигура, намерена там. Тя също е на богинята майка, макар лицето да прилича на мъжко. Но има женски гърди. Очите са от шистов камък."

Археолозите предполагат, че е била поставена на пиедестал и е била идол в голяма композиция, но все още се гадае какви са били ритуалите толкова векове назад през годините. Бъчваров разказва, че при Нова Надежда, Хасковско, са открити 15 гроба с 19 раннохалколитни хора. Чрез изотопи ще се проучи как са се хранили и дали са мигрирали или починали в този регион, има и съвременни методи, с които ще се уточни точната дата на смъртта им, а изследванията имат подкрепата на английска програма от Станфорт.

Статуите и много други археологически находки могат да се видят в експозицията "Българска археология 2013", която се открива утре в Националния археологически музей. Днес я представи директорът на института доц. д-р Людмил Вагалински.

Едни от най-ранните изяви на човешко присъствие на Балканите, доказателство за легендата за Зевс и Европа, древни надписи, отправени към Аполон, са само част от експонатите. Показани са най-важните археологически открития на 2013 г . Изложбата обхваща 17 археологически обекта.

"Нашата антропоморфна фигура, която нарекоха "извънземно", определено е интересна, но най-ценното за изминалото археологическо лято за мен са находките от обредния комплекс в местността Хауза край Капитан Андреево, Свиленградско. Само фигурата на бика, върху който има женска фигура, датирана от късния неолит (5200 - 4900 г. пр. Хр.), няма аналагии в Югоизточна Европа и пренася мита за Зевс и Европа 4000 г. назад във времето. Тогава все още тържествува богинята майка, а аналогът на мъжкото начало - Зевс, не е изобразяван. Ето че се оказа, че не е така", без никаква професионална завист коментира Бъчваров находките на колегите си Васил Николов, Виктория Петрова, Таня Христова и Петър Лешаков. В района, където работят археолозите, са извършвани ритуални действия, останките от които са в изкопни ями. Изключително интересни са главите - антропоморфни съдове от късния неолит. "Носовете" им приличат на римски или индиански, коментират археолозите.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3255099

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

50 нови и уникални находки на Глухите камъни

Изминаха само две седмици от началото на археологическите проучвания на скалния комплекс Глухите камъни, а археолозите вече могат да се похвалят с над 50 открити находки, съобщават от общината.

До сега са намерени 31 бронзови монети, 11 от които от ранновизантийския период (V-ІV в.), 17 от средновековието - главно от ХІ-ХІІ в., както и три много по-ранни монети - една на Филип ІІ Македонски и две на гръцкия град Абдера. Последните са изключително важни, защото отново потвърждават функционирането на комплекса като култово място и през класическата и ранната елинистическа епоха. Откритите шест монети, както и ограничено количество керамика от това време, показва че и тогава Глухите камъни са посещавани и почитани като религиозен център.

Освен монетите важна находка е една напълно запазена бронзова фибула от ранната желязна епоха. Открита е още една по-късна фибула - от ІV-V в., както и многобройни дребни предмети - пръстени, обици, апликации, копчета, токи. Естествено има и елементи от въоръжението - железни върхове на стрели и ножове. Интересна находка за специалистите се оказа и един малък железен ключ.

През тази година екипът, ръководен от доц. д-р Георги Нехризов от НАИМ-БАН, е съсредоточил усилията си в проучването на Централния, Северния и Западния сектор на комплекса. Усилено започнаха да изследват т. нар. Западен сектор - пространството разположено западно от най-високата скална група.

Целта на разкопките в този сектор, които за сега обхващат площ от около 80 кв. м, е да се установи къде може да премине трасето на туристическия маршрут, без да засегне археологически структури.

Сега археолозите разкриват каменните основи на правоъгълна постройка, чието предназначение на този етап е неясно, но се надяват в най-скоро време да разберат. В два други квадрата се проследява стратиграфията на културните напластявания в тази част на обекта.

Доцент Нехризов е убеден, че в края на археологическите проучвания ще намерят достатъчно находки, които да внесат още повече яснота за функционирането на комплекса.

https://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=28278&Itemid=2

В Глухите камъни откриха монети на Филип Македонски

Археолози, работещи в местността Глухите камъни край Любимец, откриха монети от времето на Филип Македонски. Според специалистите те са изключително важни, защото отново потвърждават функционирането на комплекса като култово място и през класическата и ранната елинистическа епоха.

Откритите шест монети, както и ограничено количество керамика от това време, показват, че и тогава Глухите камъни са посещавани и почитани като религиозен център. С подновяването на разкопките в скалния комплекс това лято досега са намерени над 50 находки. Сред тях са 31 бронзови монети, 11 от които от ранновизантийския период (V-ІV в.), 17 от Средновековието - главно от ХІ-ХІІ в., както и три много по-ранни - една на Филип ІІ Македонски и две на гръцкия град Абдера.

Освен тях, важна находка е една напълно запазена бронзова фибула от ранната желязна епоха. Намерена е още една по-късна фибула - от ІV-V в., както и многобройни дребни предмети - пръстени, обици, апликации, копчета, токи. Естествено има и елементи от въоръжението - железни върхове на стрели и ножове. За специалистите обаче най-интересната находка е един малък железен ключ.

Глухите камъни е един от най-големите тракийски скален култово-погребален комплекс в Източните Родопи. Възникнал е през ранножелязната епоха и е функционирал през Античността и Средновековието. Представлява съвкупност от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен каменен блок, изсечени в скалата две гробници и стълба, водеща към водохранилище и тракийско селище, съществувало южно от скалата.

За почитта на населението към това място и приемствеността между религиите тук говори изградената през V-VІ в. църква, явяваща се част от монашеска обител, която вероятно е разрушена и разграбена от войниците на Третия кръстоносен поход.
През това лято екип, ръководен от доц. д-р Георги Нехризов от БАН, е съсредоточил усилията си в проучването на Централния и Северния сектор на комплекса. Усилено се изследва и т. нар. Западен сектор. Мястото представлява склон с лек наклон на юг, покрит с гъста широколистна гора и храсти, но пък оттам е най-удобният подход към най-интересните места в комплекса.

При един бъдещ проект за социализация на паметника пътят може да довежда до удобен паркинг в подножието на Западния сектор, през който да преминава пешеходният туристически маршрут. Именно това е целта на разкопките в този сектор – да  се установи къде може да премине трасето на туристическия маршрут, без да се  засегнат археологически структури, обясняват от Община Любимец.

http://www.desant.net/show-news/30936/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Сребърни монети на император Йоан ІІІ Дука Ватаци откриха археолози край Ивайловград

Бронзов съд с шест сребърни монети разкри експедицията на археолога Ивайло Колев, която проучва крепостта Родестица край Ивайловград. От 10 години екип на Националния исторически музей провежда там редовни археологически разкопки. Малкото съкровище е намерено в голямата средновековна сграда, на която учените се натъкнаха през миналото лято.
Шестте сребърни монети са в отлично състояние. Според нумизмати те са от времето на византийския император Йоан ІІІ Дука Ватаци [1222-1254], тоест от началото на ХІІІ век.
Крепостта Родестица се намира на българо-гръцката граница. Там археолозите разкриват множество сгради от късната античност чак до турските нашествия през ХІV век. Заради изключително важното си стратетическо място, крепостта многократно е била опожаравяна и бързо след това възстановявана.

https://www.trud.bg/


Току-що при разкопки на крепостта Родостица край ивайловградското село Хухла екипът на археолога Ивайло Кънев  се натъкна на изключително ценна колективна находка – шест сребърни монети в бронзов съд. Монетите са от първата четвърт на 13-ти век. Съдът, в който са открити, е деформиран, но монетите са в изключително добро състояние и могат веднага да бъдат експонирани, заяви специално за „Нов живот” Ивайло Кънев.
Монетите са византийски. От лицевата им страна има релефно изображение на светец воин с меч и император, които заедно държат кръст. От обратната страна е образът на Христос Вседържител.
През последните 8 години на задълбочено проучване на средновековната българска твърдина археолозите и друг път са откривали монети. Миналата година са били намерени 19 бронзови монети.
Сегашната находка е изключително ценна. Самият Ивайло Кънев я определя като „панделката” на 8-годишните задълбочени проучвания на Родостица.
Тазгодишните разкопки започнаха преди десетина дни и ще продължат до края на август. Финансирането е от Министерството на културата, Националния исторически музей и Община Ивайловград.
Общо за последните 8 години за разкопки на Родостица са похарчени около 90 000 лева.
В момента в екипа на Ивайло Кънев участват студенти по археология. В началото е имало и група студенти от Франция.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=22997