Археологически находки въ Хасковска область

[Hatshepsut]

Близо 200 находки през ноември на Лютица

Последният археологически сезон на Лютица по нищо не отстъпва на предходни проучвания, като само в рамките на 15 дни са събрани близо 200 находки, от които около 60 монети, коментират от екипа. Между тях са и десетки торнезета, половин вазиликони, както и монета с изображение на Св. Димитър. От археологическия екип припомнят, че това е третата подобна монета, открита на Лютица. За нея все още не е изяснено къде е била сечена и от чие име.

Друг интересен паметник, представящ християнската култура, е сребърен пръстен с надпис. Неговата изработка и употреба също се обвързват с обитателите на откритата къща. Съдове и обгорели плочи от покрива разказват за фаталния им край. Следите от опожаряване и състоянието на фундаментите ясно очертават палежа, с които приключва животът на тази постройка през втората половина на ХІV век.

През месец ноември на 2023 година бяха проведени редовни археологически проучвания в „Средновековен град Лютица“ по проект на Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките. Дейностите са реализирани с финансовата подкрепа на Министерство на културата на Република България, Национален исторически музей и Общински исторически музей-Ивайловград. Проектът бе ориентиран към изследване на градската среда през ХІV век, като за целта се разшири обхватът на проучвания терен в източна посока от откритите през 2022 година сграда тип “Трула“ и втора самостоятелностояща готварска пещ. Тези структури бяха идентифицирани от археолозите, като търговски съоръжения с готварски функции. И двете пещи са датирани от последното десетилетие на ХІІІ век и са продължили да предлагат своята продукция до средата или последната четвърт на ХІV век. Сградите тип „Трула“ днес са част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО и са гордостта на италианския град Алберобело.

През 2023 година бе разкрита друга сграда с трапецовиден план в непосредствена близост до готварските пещи. Тя представлява жилищна постройка с проход от запад и вкопан в насипа източен зид. Постройката е разполагала с навес и плочник, който е бил в пряка комуникация с трулата и пещта. Тази къща и днес открива своите преки аналогии в близките и далечни села на Родопа планина. Разположеното само на 5 км село Кобилино и сега пленява със средновековната си архитектура. В същия стил и чрез зидария от камък на кал новоразкритата къща показва архитектурните похвати от ХІV век.

Голямото количество луксозни трапезни блюда, кани и стомни, както и множеството едри съдове за съхранение от своя страна засвидетелстват бита на домакинството, обитавало тази къща, вероятно и след попадането на Източни Родопи в територията на османците. За християнската принадлежност на местното население като доказателство през годините са откривани десетки лични кръстове-медальони.

Интересен факт, е че на Лютица се намират силно орязани торнезета, върху които е запазено изображението на кръст и храм. Това са монети на латинските управители на Балканите от ХІV век, но на които чрез изрязване на най-външния кръг на монетата е заличен емитата на конкретното монетосечене.

https://www.xnews.bg/blizo-200-nahodki-prez-noemvri-na-ljutica/

[Hatshepsut]

Откриха уникални златни предмети при разкопки край село Капитан Петко войвода

Богато погребение на тракийски воин от римските войски, датирано от началото на първи век след Христа, е находката, по която работи екипът на археолога Даниела Агре при тополовградското село Капитан Петко Войвода. Гробът е открит при спасителни разкопки. Те са се наложили при работния процес на частна фирма, която изгражда в близост фотоволтаичен парк, съобщава кореспондентът на БТА Красимира Славова.

На уникалните артефакти екипът попада още на втория ден от проучването, а според специалистите някои от находките, сред които и златни накити, са без аналог сред откриваното някога в България.

Според предположението на ръководителя на екипа Даниела Агре става въпрос за кремация на конник, който най-вероятно е бил част от помощните римски войски. Той е бил местен човек и е бил от богата фамилия - за това археолозите съдят по златните накити и ценни предмети, които са поставени в гроба на ездача. Той е бил погребан със своя кон, който също е изгорен. Животното е било покрито с бронзова сбруя с малки златни апликации.

„Няколко са нещата от находките, които са изключително важни за нас - в гроба е намерено пълно бойно снаражение за война, много интересна плетена ризница, която е рядко срещана през римската епоха. Намерени се много метателни копия, както и два меча, единият от които е много богато украсен със сребърни апликации, каза Даниела Агре.

Влагата обаче е разрушила част от тези сребърни апликации по меча. По-голямата част от откритото оръжие е изработено от желязо. Сред уникалните находки, които Агре отличи, е ловен нож, чиято кания е украсена със скъпоценни камъни. Върху една от златните ленти на ножа има изобразени ловни кучета. В гроба са поставени и златен венец с листенца със златни плодчета, както и масивен пръстен.

Освен това археологическият екип е открил и златна фибула, както и изключителна златна огърлица, която до момента в страната ни е без аналог, посочи още археологът. Златна гривна с плочки е друга от интересните находки, сред които е и тоалетно сандъче със сребърен и костен обков.

"При толкова ценни дарове, положени в този гроб, може да се съди, че в него действително е положен воин от богата фамилия", обобщи Даниела Агре. Намеренията са след приключване на спасителните разкопки в края на седмицата и процедурите по описването им, те да бъдат преместени за съхранение занапред в Историческия музей в Тополовград. За да се случи това обаче, е необходимо трезорно помещение. За изграждането му вече са отпуснати средства от община Тополовград и работата по това обособяване започва, каза заместник-кметът на Тополовград Красимира Атанасова.

https://dariknews.bg/regioni/haskovo/otkriha-unikalni-zlatni-predmeti-pri-razkopki-kraj-selo-kapitan-petko-vojvoda-snimki-2392512

[Hatshepsut]

Откриха нова уникална златна находка при разкопките край село Капитан Петко войвода

Уникална масивна гривна, с тегло около 400 грама е поредната златна находка от разкопките до село Капитан Петко войвода, Тополовградско.

Тя бе открита на 25 август от екипа на археолога Даниела Агре, предава Агенция "Булфото". Предметът е украсен с камъни, има две фигурки мъжка и женска, които правят възлияния. Орнаментацията е аналогична на инкрустацията на това което видяхме преди при огърлицата и гривната.

„Тази гривна е един изключителен паметник на древното ювелирно изкуство, каквато е огърлицата и другата гривна. Имаме един комплект, който е поръчан заедно и изработен в някакво голямо ювелирно ателие от майстори.

Деян Дичев, заместник-ръководител на обекта сподели, че един от интересните артефакти открити нож, за който се предполага, че е ловен. На сцените, които са открити върху дръжката, са изобразени няколко кучета. Богато орнаментиран, неговата орнаментация аналогична като тази използвана при златните накити, открити две гривни и огърлица.

„Друго интересно разбира се откриването на венците. Единият е от позлатена медна сплав, а втория е бил изцяло златен от него. Той разпръснат по цялата клада и се откриват листа по цялата ѝ дължина.

Открита е и ризницата, а подобни не се откриват често в погребения. Тя е и добре запазена. След реставрация ще бъде добър експонат за всеки един музей и би се радвал на подобен експонат", каза той.

https://dariknews.bg/regioni/haskovo/otkriha-nova-unikalna-zlatna-nahodka-pri-razkopkite-kraj-selo-kapitan-petko-vojvoda-snimki-2392783

[Hatshepsut]

Нови уникални археологически находки от с. Капитан Петко войвода

С изключителен успех се увенчаха усилията на археологическия екип под ръководството на Даниела Агре и Деян Дичев, проучващи през ноември надгробна могила в землището на с. Капитан Петко войвода, община Тополовград. Разкопките са спасителни и се осъществяват с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на община Тополовград. Проучваната могила се намира в непосредствена близост до могилата, в която в края на август тази година беше открит изключително богат гроб на тракийски владетел живял в периода на късния елинизъм (II-I в.пр.Хр.). Във втората могила е открит непокътнат гроб, представляващ иззидана с тухли двестъпална яма вкопана в материк и изградена прецизно с керамични тухли, обмазани с хоросан. Гробната яма е покрита с масивни тухли, фугите между които са замазани с плътен хоросан. Това зазиждане е спомогнало намиращите се в гроба предмети да бъдат съхранени изключително добре. Погребана е млада жена, чието тяло първоначално e било положено върху специално сковано над гроба дървено ложе, а след това е кремирано. Над гробната яма, на горното стъпало, са поставени изящен бронзов съд във вид на мида, орнаментиран бронзов леген, бронзово котле, няколко стъклени лакримария и два тоалетни сандъчета, като при едното заключващият механизъм е във вид на две масивни бронзови херми. Мъртвата е погребана с лични вещи и дарове, които са поставени след като кладата е изгаснала. В областта на главата, е открит златен погребален венец. До тялото са открити костени и стъклени хурки и прекрасно бронзово огледало, което е поставено в специална дървена кутия. Предметите на лукса от гроба се допълват от изящно сандъче, облицовано със сребърни и златни пластини с орнаменти. Огромен полускъпоценен камък, монтиран върху капака, завършва украсата на сандъчето, което е без аналог в България. Изработката му издава ръката на изкусен майстор, владеещ в съвършенство работата с метала. В областта на краката на погребаната са поставени два чифта кожени обувки, чиято красота и запазеност нямат аналог в България и могат да се определят като изключителна находка със световно значение. Горната част на обувките е ажурно изрязана и е украсена с флорални елементи, изработени с медни с позлата нишки. Върху единия чифт орнаментите са покрити със златен варак. В гроба е открита и бронзова монета на император Хадриан (117-138 г.), която може да бъде свързана с вярването на древните гърци и римляни, че покойниците трябва да заплатят на лодкаря Харон за превоза си през реките Стикс ("Реката на омразата") и Ахерон („Реката на скръбта“ или „Реката на болката“) в подземното царство на Хадес. Откритите в гроба предмети, позволяват неговото датиране да се отнесе в първата половина на II век - във времето на управление на император Хадриан, когато тракийската поземлена аристокрация се е радвала на спокойно съществуване. Вероятно погребаната в могилата жена е член на богат тракийски род живял в този район през ІІ век. С тяхното богатство и значимост, двете могили, проучени от експедицията през сезона, хвърлят нова светлина върху два изключително важни периода от историята на Тракия - периода на късния елинизъм (II-I в. пр.Хр.) и периода на разцвет, спокойствие и просперитет на тракийската аристокрация в новата провинция Тракия (I-II в.) в пределите на Римската империя. Богатството на проучвания некропол дава основание да се търси съществуването на значим династичен център в региона, който, вероятно, е контролирал Сремския пролом - една от „портите“ към древните тракийските земи. Трябва да се отбележи, че съвсем наблизо, в района на съседното село Княжево, е проучен функциониращия през IV в. пр.Хр. владетелски дом на македонски стратег, назначен от Лизимах - един от наследниците на Александър Македонски. Освен това, в този район в землището на селата Маломирово и Златиница, е открито едно от най-богатите тракийски погребения (от втората половина на IV в.пр.Хр.), свързано вероятно с тракийския цар Керсеблепт. Всичко това по безспорен начин доказва, че археологическите проучвания в този регион следва да продължат,  те отварят нови страници от древната история на Тракия.

https://bnr.bg/starazagora/post/102078437/novi-unikalni-arheologicheski-nahodki-ot-s-kapitan-petko-voivoda

[Hatshepsut]

Край Тополовград в с. Капитан Петко войвода учени откриха гроб на воин-аристократ

Земите на тополовградското село Капитан Петко войвода разкриват богатствата от нашето далечно минало.

При спасителни археологически разкопки по трасето на сервитута на кабелна връзка между Тополовград и соларен парк в с. Срем, в землището на с. Капитан Петко войвода археологически екип от БАН, проучващ средновековни структури от ХІІ в. се натъкна на непокътнат гроб на войн. Екипът се ръководи от Владимир Стайков и Деян Дичев, научен консултант е Даниела Агре. В екипа участват студенти по археология от СУ „Кл. Охридски“. По същото трасе на кабела, на 60 м северно, под малка могила, през 2024 г. екип под ръководството на Даниела Агре и Деян Дичев разкри изключително богат гроб на владетел живял през късноелинистическата епоха. Новото откритие представлява гробна яма вкопана в материка без върху нея да е натрупан могилен насип. Гробът е с размери 3х3 м и дълбочина 1,0 м. На този етап от проучването става ясно, че в гроба е положен войн-аристократ заедно с различни дарове, както и с част от въоръжението му. Върху главата му е поставен венец. В ляво от тялото на мъртвия е положен ездитният му кон. Над главата на коня са разкрити украси към конската сбруя, изработени от бронз с позлата. Върху тях във висок релеф са изобразени митологични персонажи. Върху един от предметите, с невероятно майсторство, е представен един от подвизите на Херакъл, съобщават от Община Тополовград.
Според археолозите погребението е от втората половина на ІІ в.пр.Хр. / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/kray-topolovgrad-v-s-kapitan-petko-voyvoda-ucheni-otkriha-grob-na-voyn-aristokrat

[Hatshepsut]

В България откриха гробници на тракийски воини със златни оръжия

Πpи пoлaгaнeтo нa eлeĸтpoпpoвoди в paйoнa нa Kaпитaн Πeтĸo вoйвoдa нa бългapo-тypcĸaтa гpaницa нayчнa eĸcпeдиция нaпpaви нeoчaĸвaнo oтĸpитиe – пoгpeбaлeн ĸoмплeĸc нa пoвeчe oт двe xилядoлeтия. Cпeциaлиcтитe oт Бългapcĸaтa aĸaдeмия нa нayĸитe пoд pъĸoвoдcтвoтo нa Дaниeлa Aгpe oтĸpиxa тpи пoгpeбeния, пpинaдлeжaщи нa пpeдcтaвитeли нa тpaĸийcĸaтa apиcтoĸpaция oт ĸъcнaтa eлиниcтическa eпoxa.

Πъpвoтo пoгpeбeниe cъдъpжa пpaxa нa вoeнaчaлниĸ и нeгoвия бoeн ĸoн. Πoĸoйниĸът e бил пpидpyжeн oт opъжия oт нaй-виcoĸo ĸaчecтвo – ocтpиeтa cъc злaтни дpъжĸи, инĸpycтиpaни c пoлycĸъпoцeнни ĸaмъни, цepeмoниaлeн ĸинжaл, въpxoвe нa ĸoпия и eлeмeнти нa щитoвe. Koнcĸaтa cбpyя cъщo дeмoнcтpиpa лyĸc – имa eлeмeнти oт блaгopoдни мeтaли.

Bъв втopaтa мoгилa e пoгpeбaн apиcтoĸpaт, чийтo cтaтyт ce пoтвъpждaвa oт зaпaзeнитe ĸoжeни oбyвĸи и ĸoвчeгa, yĸpaceн cъc злaтни и cpeбъpни нaплacтявaния. Cpeд личнитe вeщи ca oтĸpити ĸexлибapeни бижyтa и cтъĸлeни издeлия – cвидeтeлcтвa зa шиpoĸитe тъpгoвcĸи вpъзĸи в peгиoнa.

Tpeтoтo пoгpeбeниe, paзпoлoжeнo нa 60 м oт ocнoвнaтa гpyпa, пpинaдлeжи нa мъж нa възpacт 35-40 г. cъc cpeбъpнa ĸopoнa. Ocoбeнo цeннa e ĸoнcĸaтa cбpyя, изoбpaзявaщa митoлoгичнa cцeнa нa бopбaтa нa Xepĸyлec c Aнтeй. Cпopeд apxeoлoгa Диянa Дичeвa финaтa изpaбoтĸa пoĸaзвa пpoизвoдcтвo във вoдeщитe xyдoжecтвeни цeнтpoвe нa eлиниcтическия cвят – вepoятнo Πepгaм или Aлeĸcaндpия.

Зacлyжaвa внимaниe и pитyaлнoтo мяcтo c мoнeти oт paзличeн пpoизxoд, cвидeтeлcтвaщи зa знaчeниeтo нa oбeĸтa ĸaтo ĸyлтoв и тъpгoвcĸи цeнтъp.

Изcлeдoвaтeлитe cчитaт, чe нoвooтĸpитият ĸoмплeĸc щe нaлoжи пpeocмиcлянe нa пpeoблaдaвaщитe пpeдcтaви зa coциaлнo-пoлитичecĸaтa opгaнизaция нa Tpaĸия пpeди pимcĸoтo зaвoeвaниe. Oтĸpититe cъĸpoвищa щe бъдaт дoбaвeни ĸъм eĸcпoзициятa нa Haциoнaлния apxeoлoгичecĸи мyзeй в бългapcĸaтa cтoлицa.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Откриха гроб със златни накити от II век при разкопките край село Капитан Петко войвода

Край тополовградското село Капитан Петко войвода археолози, под ръководството на Даниела Агре и Деян Дичев, разкриха непокътнат гроб на млада жена от началото на II век, съобщиха от Община Тополовград.

Специалистите са установили, че погребението е извършено по ритуала кремация на място, като тялото е било положено върху специално дървено ложе в зидана тухлена гробна камера, покрита с тухлен свод. Сред находките се открояват масивни златни обеци, полусферични златни апликации, открити в областта на главата, златна аграфа-брошка с релефно женско изображение. Тя е изключителна по своето изящество и е без аналог у нас. Подобен накит е познат от погребението на Креперия Трифена в Рим, което говори за високия социален статус на погребаната, отбелязват от Общината.

Други открити артефакти са бронзова масичка тип трипод с крака във формата на митични сирени, изключително рядка находка за територията на Римската империя, тоалетно сандъче, както и стъклени и керамични съдове, хурка от кост и кожени обувки. В областта на главата е открита и бронзова монета на император Траян (98–117 г.), т.нар. „Харонов обол“, оставяна според вярванията, за да заплати душата на покойника на лодкаря Харон за преминаване в отвъдното.

БТА припомня, че още в края на месец август 2024 година в района на Капитан Петко войвода бе открито златно съкровище при разкопките на гроб на тракийски конник от войските на Римската империя. Накитите бяха реставрирани, а по финансиран от Министерството на културата проект в Историческия музей в Тополовград бе изградена зала, където те да бъдат експонирани.

В началото на август т. г. пак в същия район бе открит втори гроб на воин-аристократ заедно с дарове, част от въоръжението му и ездитния му кон от втората половина на II век.

Продължаващите археологически проучвания в землището на село Капитан Петко войвода разкриват богат некропол, който вероятно е свързан със значим династичен център, контролиращ стратегическия Сремски пролом – важен проход към сърцето на Тракия. Откритията заслужават широко научно внимание и обществени инвестиции, тъй като имат потенциал да поставят региона на картата на най-значимите археологически обекти в Югоизточна Европа, смятат от община Тополовград.

Новите находки също ще постъпят в Историческия музей в Тополовград. Официалното откриване на изложбената зала ще бъде на 1 ноември, каза за БТА директорът на Историческия музей в Тополовград Веселин Кълвачев.

https://dariknews.bg/regioni/haskovo/otkriha-grob-sys-zlatni-nakiti-ot-ii-vek-pri-razkopkite-kraj-selo-kapitan-petko-vojvoda-2434022

[Hatshepsut]

Ценна находка: Откриха монета на Цар Иван-Асен II край Ивайловград

Монета на Цар Иван-Асен II откриха археолозите под ръководството на д-р Филип Петрунов (НАИМ-БАН) още в първите часове от подновените разкопки във вътрешността на средновековната крепост "Лютица" край Ивайловград.

Монетата не е златна, но е много рядка и е най-добре запазената от този период сред намерените досега на обекта. За разлика от други тя не е била в обращение и не е пробивана за направата на накит. Това съобщиха археолозите от Archaeologia Bulgarica, предава Дарик news.

„Консултирахме се с проф. д-р Константин Дочев и макар тепърва да предстои почистване и анализ на метала, отсега можем да твърдим, че става дума за емисия,

отсечена след знаковата победа на българския цар над епирския владетел Теодор Комнин
при Клокотница през 1230 г. От едната страна е изобразен св. Димитър, който благославя царя, а от другата страна - Христос с надпис, който предстои да бъде точно разчетен“, коментира д-р Петрунов.

Археолозите са открили монетата на цар Иван-Асен II при проучването на канал, отвеждащ отпадни води от грънчарска работилница до дренажна шахта -  и тя е единствената по-ранна сред останалите, които са от XIV век.

Според Филип Петрунов не става дума за случайност, а за средновековен ритуал, при който монета, паметна за могъществото на българската държава, е депонирана за укрепване на съоръжението.

https://www.dnes.bg/a/448-svobodno-vreme/724295-tsenna-nahodka-otkriha-moneta-na-tsar-ivan-asen-ii-kray-ivaylovgrad

Средновековната крепост Лютица, известна още като Цитаделата на цар Калоян, край Ивайловград започна археологическия сезон с две впечатляващи археологически открития, които вече привличат вниманието на специалистите и любителите на историята.

Само в рамките на няколко дни археологическият екип с ръководител д-р Филип Петрунов от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките откри две находки с висока научна стойност – рядка монета на българския цар Иван Асен II и изключително рядка бронзова зооморфна фигурка, вероятно изобразяваща маймунка.

Първата находка представлява една от най-добре запазените монети на цар Иван Асен II, откривани досега при археологическите проучвания на Лютица. Според специалистите тя принадлежи към емисия, отсечена след победата при Клокотница през 1230 година. Особено ценен е фактът, че монетата не е била в обращение и не е пробивана за използване като накит, което я прави изключително добре съхранена.

Втората находка – малка бронзова фигурка, вероятно изобразяваща маймунка – също предизвика сериозен интерес сред археолозите. Първоначалната хипотеза е, че тя е украсявала бронзова лампа от тип, разпространил се по българските земи през XII век, а откриването ѝ в пласт от XIV век поставя нови въпроси пред изследователите и открива нови възможности за научни интерпретации.

Двете открития още в самото начало на археологическия сезон са поредното доказателство за огромния потенциал на крепостта Лютица – един от най-добре запазените средновековни градове в България, чиито тайни продължават да се разкриват година след година.

Разположена само на няколко километра от Антична вила „Армира“, известна като „Балканския Версай“, крепостта Лютица постепенно се утвърждава като едно от най-интересните места за културно-исторически туризъм у нас. Съчетанието между античното великолепие на Армира и средновековното величие на Лютица превръща Ивайловград в дестинация, която предлага повече от две хилядолетия история, събрани в рамките на няколко километра.

Всяка нова археологическа находка е не само принос към науката, но и възможност повече хора – туристи, семейства, ученици и любители на историята – да открият богатството на този край.

Община Ивайловград поздравява археологическия екип на д-р Филип Петрунов за високия професионализъм и всеотдайността, с които продължава да разкрива нови страници от славната история на България.

https://www.nationalgeographic.bg/a/dve-redki-naxodki-otkrixa-sezona-v-krepostta-lyutica