Археологически находки отъ Велики Преславъ

[Hatshepsut]

Манастирът в Патлейна

Манастирът е разположен на 2-2,5 км южно от градската крепостна стена, в първата гънка на планинската верига. Сградите му стъпвали на една тясна тераса в подножието на стръмните планински склонове. Църквата с жилищните помещения на юг от нея заема западния край на терасата, останалите сгради опират до самите склонове от запад на север. Един кръгъл контрафорс е изграден в началото на долната редица помещения и служи да подпира църквата по склона на терена. От север на църквата се е намирала манастирската костница, състояща се от шест зидани гробни камери. На етажа в двете дълги редици помещения са били разположени килиите на членовете на братството, а в приземието им – складове за хранителни припаси, кухня и пр. В неголемия двор на манастира личат основите на две изолирани постройки с производствен характер. В най-долната редица са се намирали ателиетата за рисувана керамика, с чието производство са били ангажирани монасите. В северния край на манастирската поляна са разкрити пещи за изпичане на продукцията. Недалеч от тях се намират основите на съоръжение, използвано за промиване – утаяване и пречистване на суровината за това художествено производство – бялата с високи пластически свойства преславска глина.
Най-представителната постройка в манастира е била църквата. От името на нейния патрон „Св. Пантелеймон” вероятно цялата местност получила запазилото се и до днес име Патлейна. Първоначално църквата е представлявала кръстовидна куполна постройка с един притвор. След време претърпяла някои промени: подсилени били страничните стени, прибавен бил втори притвор и изградени две странични апсиди към олтарната част. Вътрешността на църквата била богато украсена – стените облицовани с рисувана керамика, а подът – покрит с килим от рязана мраморна мозайка. Между орнаменталните фризове от геометрични и растителни мотиви над мраморния цокъл от църковните стени гледали великолепните образи на светци, ангели и мъченици.
Няколко ателиета и многобройните пещи, открити в самия манастир, при входа на поляната и на няколко места, покрай пътя, който свързвал ансамбъла със столицата, очертават Патлейна като един от големите центрове за художествена керамика на Преслав през IX-X в. За висотата на това производство красноречиво свидетелство се явява откритата тук при първите разкопки на Господинов монументална икона на Св. Теодор.

За строителната история на манастирския ансамбъл, особено важна се оказва разкритата върху югозападния скат на високата манастирска тераса верижна постройка. Ориентирана по дължина североизток-югозапад, сградата е оцеляла на някои места със стените си до 3,5-4 м височина. Съвсем ясно личат петите на три от входовете за влизане в работните помещения и отворите с горен дъговиден край на някои от прозорците. Върху установеното първоначално ниво на пода са открити важни производствени съоръжения и материали, осветляващи дейностите на монасите-керамици, като се започне от накопаваната в близост на манастира сурова бяла глина и се стигне до напълно завършените плочки и корнизи за стенна облицовка и богато украсените трапезни блюда и чаши. Разнообразието на орнаменталните мотиви с фрагментите от голям брой рисувани и две релефни икони по безспорен начин отразява високите постижения на патлейнските керамици и още веднъж очертават мястото на този извънградски манастирски ансамбъл в историята на изкуството на Първото българско царство през IX-X в.

Проф. Т. Тотев, 1993, 69-70.

[Hatshepsut]

Шуменски учени датираха Кръглата църква в Преслав

Благодарение на иновативен археоастрономически и фотограметричен подход за изследване, екип от шуменски учени датираха началото на строежа на Кръглата църква от средновековния Преслав. Изследването разкрива и кой е светецът, на когото е посветен храмът. Предполага се, че става въпрос за 26 септември 893 г. от н. е., а светецът е св. апостол Йоан Богослов.

Различните хипотези за построяването на Кръглата църква в Преслав вече почти един век вълнуват изследователите. Кръглата (Златната) църква от Преслав, се е възприемала винаги като емблематична за епохата на цар Симеон I. От самото й откриване през 1927 – 1928 г. от Кръстю Миятев и Юрдан Господинов, тя провокира различни изследователи със своя специфичен архитектурен план.

През 2020-2021 г. екип от Шуменския университет, ръководен от проф. д-р Веселин Панайотов, в който влизат ст. преп.  Божидар Стоянов, ст. преп.  Емануил Стоянов, доц. д-р Грета Стоянова, докт. Йордан Арнаудов и с участието на Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“, направи проучване на Кръглата църква във връзка с изследване по Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от Министерството на образованието и науката. Целта е да се осъществи фотограметрично заснемане на храма и създаване на 3D модел. Това дава възможност за по-прецизно проучване със средствата на съвременните дигитални технологии.

Практическата теренна работа по заснемането на храма е извършена от ст. преп.  Божидар Стоянов и ст. преп.  Емануил Стоянов от Шуменския университет.

„Интердисциплинарните изследвания са изключително плодотворни в сферата на медиевистиката и затова заниманията на колегите от Научен център „Преславска книжовна школа“ са все повече в тази насока. Фотограметричното заснемане, както е известно, дава възможност за почти неограничени изследвания. Такава беше и идеята на проф. Панайотов при сформирането на екипа от различни специалисти – да се създаде краен продукт, който да дава възможност за различни изследвания на Кръглата църква от Преслав“, заяви за UniMedia доц. д-р Грета Стоянова. И допълни: „Така в конкретния случай, докато разглеждахме резултатите от фотограметричното заснемане на Кръглата църква с Емануил Стоянов и Божидар Стоянов, коментирахме  изключителната точност, с която се констатира географската ориентация на храма. От този факт произтече и желанието да проверим дали и по време на построяването на църквата спрямо тогавашните астрономически условия, храмът е бил точно така ориентиран?… За да си отговорим на този въпрос професионално, се обърнахме и към Пенчо Маркишки, който има опит точно в археоастрономията и с чиято компетентна намеса можахме да върнем времето назад. По-този начин се доближихме до отговорите в уравнението с двете неизвестни – името на светеца патрон и времето на построяването на храма. Така съвместното научно любопитство ни отведе до получените резултати“.

Християнските храмове, се строят по определени правила, включващи и посоката на ориентация. В този смисъл, намирането на точната пространствена ориентация на Кръглата църква се оказа ключов фактор за решаването на загадката за годината, в която е започнал строежът. До момента, в който шуменският екип от учени не се заема с темата, нейната ориентация на изток (както е прието да се строят всички християнски храмове) никога не е подлагана на съмнение.

„За целите на изследването беше важно да се постигне максимално подробен и точен модел както по отношение на метричните показатели, така и по отношение на географската ориентация на църквата“, каза още доц. Стоянова.

Така Божидар Стоянов и Емануил Стоянов създават ортофотоплан на Кръглата църква. Той представлява изцяло наново генерирано и геопозиционирано изображение, в което пикселите са пренаредени така, че теренът е изобразен в единен мащаб с напълно вярна геометрия и географска ориентация.

Схема на всички направени измервания, потвърждаващи ориентацията
на църквата. За вертикалните линии азимутът спрямо севера е 4° 47' (4.78° ), а за
хоризонталните – 94° 47' (94.78°).

„Направените археоастрономически изследвания, ортофотопланът и цифровият височинен модел, показаха, че ориентацията на надлъжната ос на църквата (по направлението запад – изток) е с азимут 94.78 градуса (94° 47'), т.е. целият градеж е завъртян на югоизток (по посока на часовниковата стрелка, гледано отгоре) на 4.78 градуса (4° 47') спрямо географския изток“, уточнява доц. Стоянова.

Използването на новите технологии обаче предлага възможност и за важни и интересни резултати, които внасят повече яснота и за уточняването на патрона на храма.

Проблемът за патрона на Кръглата църква идва от това, че в надписа, намиращ се върху мазилка от баптистерия на храма, не е конкретизирано за кой светец с име Йоан става дума: за св. Йоан Кръстител, за св. Йоан Богослов или за трети Йоан.

Чрез цифровия височинен модел и ортофотоплана, както и чрез методите на археоастрономията учените много по-категорично могат да заявят кой всъщност е патронът на църквата. „Днес с направеното фотограметрично заснемане и с обработката на данните за Кръглата църква се реабилитира непопулярното предположение, че патронът на храма може да е св. Йоан Богослов. Това се потвърждава от датата, на която е бил ориентиран строежът на Кръглата църква спрямо изгрева на хоризонта – отклонението от географската посока Изток на изгрева по азимут е ок. 4.78°, според което е направено ориентирането на храма. За да се стигне до този резултат, бяха проверени всички изказани в науката хипотези за години, които са предлагани за започване на строежа на Кръглата църква, и бяха включени всички дати от църковния календар, на които се честват двамата Йоановци – св. Йоан Кръстител и св. Йоан Богослов“, казва доц. Стоянова. И продължава: „Както се вижда от измерванията и изчисленията, ориентацията на Кръглата църква съвпада най-точно с данните единствено за датата 26 септември, а най-близки са те в годините 893 и 906 г. Както е известно, тези данни могат да се коментират в полза на посвещаването на храма на светеца Йоан Богослов, чието успение се чества именно на 26 септември, а годината 893 съвпада с така наречения в науката „Преславски събор“, когато знаем, че Владимир Расате е детрониран и ослепен, а на престола се възкачва Симеон I. Това доказва, че започването на строежа  е на 26 септември 893 г.“, категорична е доц. Стоянова.

Ако се съди по приписката на Тудор Доксов, през 907 г. църквата вече е била изградена. Годината за започването на строежа е същата, в която се датира създаването на Учителното евангелие (893 – 894 г.) от епископ Константин Пресласки.

„Тези съвпадения и постигнатите резултати означават и още нещо, че вероятността Кръглата и Златна църква да са наименования на един и същ храм, е още по-голяма; че приписката действително се отнася до Кръглата църква, която може да се идентифицира все по-сигурно със Златната църква“, допълва доц. Грета Стоянова и заключава: „Разбира се, когато се говори за толкова отдалечена епоха, винаги има доза хипотетичност, но работата на шуменските учени е подкрепена с точни резултати от съвременните дигитални технологии.“

https://unimedia.shu.bg/

[Hatshepsut]

Съкровището на преславската царица


Златната огърлица от Преславското съкровище тежи 227 грама

Преславското златно съкровище, датирано от периода на Златния век на България (X век), е открито случайно на 11 април 1978 г. близо до град Велики Преслав, област Шумен, от работнички, които засаждали лозички в местността Кастана, на 3,5 км северозападно от втората българска столица Преслав. То е едно от най-големите български съкровища от Средновековието.

С повече от 170 златни и позлатени украшения, включително златна диадема, огърлици, медальони, обеци, пръстени, плочки от 14 и 22-каратово злато, златни и позлатени апликации и копчета за одежди, монети и сребърни предмети, Преславското съкровище е едно от най-големите средновековни съкровища, откривани по нашите земи.

При изработката на предметите, от които е съставено, са използвани различни техники, включващи вграждане на перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни, гранулация и ювелирна техника на клетъчен емайл, която не е известно да е прилагана в България, но е била широко използвана в Константинопол. Това дава основание на историците да предполагат, че част от накитите са изработени именно там.

Едно от бижутата е изящната двустранна златна огърлица с тегло 227 грама. Тя се състои от седем нанизани двулицеви плочки и медальони, украсени с различни изображения - растителни орнаменти, силно стилизирани птици, палмети. На централната плочка е изобразена Богородица Оранта (Молещата се Богородица). Изглежда огърлицата е била изработена за знатна дама с фина шия - вероятно младата византийска принцеса Мария Лакапина (внучка на император Роман I Лакапин), която през 927 г. става съпруга на цар Петър I и българска царица. По-късно тя приема името Ирина, което на гръцки език означава "мир". Съкровището може да е било част от нейната зестра или сватбен подарък, предполагат историците.

Най-значимата находка е диадемата с пет плочки, като се предполага, че те са били общо девет. Този предмет също говори за високия ранг на своята притежателка, тъй като през Средновековието диадемите са владетелски инсигнии, тоест владетелски символ. Отново всяка от плочките представя различно изображение, но този път митични същества (грифони, сенмурви). Петата плочка, за която се предполага, че е била централна, изобразява популярната през епохата сцена “Полетът на Александър Велики”, като тук най-могъщият завоевател в античния свят е представен в колесница, теглена от грифон.

Първият изследовател, който проучва Преславското съкровище, е проф. Тотю Тотев (1930 – 2015), който повече от 30 години работи в Археологическия институт в Шумен, филиал на Българска академия на науките, а през 2001 г. е удостоен с орден “Стара планина“ I степен. Предметите от Преславското съкровище са изследвани и в Римско-германския централен музей в град Майнц, Германия, по българо-немски проект на фондация "Герда Хенкел" през 2017 г.

Но откривател на съкровището е Марийка Вичева Чочева, която тогава е на 83 г. През пролетта на 1978 г. тя и нейните съкооператорки засаждат лозички в местността Кастана, на 3,5 км северозападно от втората българска столица Преслав. Докато Марийка забива пръчка, за да направи белег за лозичка, попада на златната огърлица. Когато казва какво е открила на останалите жени, всяка се втурва да рови наоколо и всяка изважда по нещо. Работничките съобщават на началника на бригадата, но той не им обръща внимание. Марийка събира каквото може в кърпата си и вечерта показва съкровището на дъщеря си Вичка, която ѝ казва, че “това е работа за музея”. На следващия ден работничките предават всичко на началника на бригадата, а той отнася предметите в Градския съвет. На полето пристигат археолози и претърсват района старателно. Накитите били пръснати на площ от половин декар.

Разкопките показват, че съкровището всъщност е изровено през есента на предходната година, когато теренът е разоран от багер на дълбочина 70 см. Тогава е разрушена малка, полувкопана къща землянка, в чиято пещ е било скрито. Така накитите се разпилели и са презимували в почвата близо до повърхността. През Средновековието тук е съществувало селище, вероятно предградие на българската столица, което е било опожарено и изоставено при нахлуването на киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г. За това говорят 15-те сребърни монети, част от Преславското съкровище, за които е установено, че са отсечени в средата на X век.

Днес Преславското златно съкровище се съхранява в Историческия музей на град Велики Преслав.

https://www.nationalgeographic.bg/a/skrovishheto-na-preslavskata-princesa

[Hatshepsut]

Разкриха модела на болярския квартал на Преслав

Владетелският комплекс е само малка част от втората българска столица. Средновековен Преслав, в златния век на България се развива с невероятен замах и свой собствен архитектурен модел и животът в него започва да се изяснява едва сега. Съвсем малка, но е църква. Църква, но е семейна, защото се намира в двора на имението на един от най-важните боляри, участвал в управлението на първата българска държава. Църкви като тази има навсякъде в този район, което означава, че се намираме в болярския квартал на Преслав.

Историята започва да се разплита именно около тази малка църква. Дълго време вниманието на учените било концентрирано върху другата, на 100 метра от нея. Там от оловни печати и каменен надпис разбират имената на две централни личности с решаваща роля в управлението на първата българска държава. Ичиргубоил Мостич, с ранга на външен и вътрешен министър, на Симеон и на Петър и сингел Георги – или дясната ръка на патриарха.

Доц. д-р Росина Костова – ръководител на археологическите проучвания: "Връзката, обаче, между двете църкви остава в страни като разсъждение като търсене на някаква връзка десетилетия наред."

Проучванията на пространството пред църквите показва, че те са свързани по някакъв начин. Но външният град на Преслав следва собствен и неизяснен до сега модел. И отговорите не са съвсем очевидни.

Доц. д-р Росина Костова: "Изяснихме си нейната строителна история. Стана ясно, че тя е синхронна с църквата на Мостич и си казахме добре! Църква, църква. Би трябвало да има нещо, което да обособява пространството около тази малка църква. Тя е свързана с големия манастир, ама само сама да стои в цялото това пространство."

Проучванията на жилищния комплекс сега, също не дава бързи отговори. Но те започнат вече да прозират.

Доц. д-р Росина Костова: "Много е важно да се установи този модел с по голяма яснота, защото това е истинският град. Вътрешният град той е за владетели, дворците, съпътстващите ги административни сгради, патриарха, неговата резиденция. Истинският Преслав е във външния град. Секторът, в който работим, представлява двор от сгради, жилищни със стопанска част, които са построени в 10 век …. и в момента сме на дворната настилка пред една от сградите."

Сградите вероятно са жилищни, личат няколко помещения – всяко 5 на пет метра. Това пространство по-късно става част от манастир.

Доц. д-р Росина Костова: "Интересното на нещо, на което попаднахме още в първите дни е тази тегула, керемида със знак ипсилон с две хасти. То е така мистериозният знак на първото българско царство. Има го върху розетата от Плиска и върху тази керемида. Има и върху други керемиди. Ето пак имаме да... Тук също са направили нещо с пръсти преди да изпекат тухлата и там също имаме два знака върху една от тухлите. Така, че явно по нещо имат практика да бележат, знам ли, продукцията си. - Знак на работилницата? - Вероятно, да! Вероятно нищо сакрално, нищо специално."

Още една находка трудно ще намери точното си обяснение. Златна византийска монета. Освен че е голяма рядкост да попаднат на златна монета, тя е от съвсем друго време. Век по-рано.

Доц. д-р Росина Костова: "Император Теофил, ето това е неговото изображение= Тези монети са сечени между 829 и 842 година, иконоборческият император, доста ранна находка можем да кажем за Преслав."

Макар и много по-ранна, монетата държи цената си защото е златна и вероятно дълго е била разменна.

Доц. д-р Росина Костова: "Преслав не е затворен комплекс през 10 век. Напротив, това е изключително оживено място, което до което достигат търговци, достигат византийски сановници, достига кореспонденция с византийската столица, идват дипломати със сигурност по различни поводи, така че животът е абсолютно активен и тази златна монета, византийска може да дойде и по този начин."

Мястото на което я откриват, също не е крайно неочаквано да бъде загубена. Пространството със сигурност е обитавано от елита на държавата. И монетата е една от многобройните податки, които помагат да се избистри организацията на външния град.

- И свързвайки сега тази църква с жилищната част, тоест частна частно имение с манастира, какво излиза от това?

Доц. д-р Росина Костова: "Излиза, че всъщност моделът, по който е застрояван външния град на Преслав е доста - как да кажа, сложен. Ние сме си го представяли, че има църква, има сгради и всичко това се затваря в един двор. Празно пространство, отново църква, сгради и така. Виждаме, че всъщност големите фамилии са развивали своето жизнено пространство, строейки църква, сгради около нея, двор след двор свързани един с друг. Като разбира се, всяко семейство, което се отделя от голямото семейство, оформя своето пространство с една фамилна църква и живее около нея. В определен период е възможно цялото семейство или част от голямата фамилия да реши да превърне своята резиденциална част в манастир. Защото разполага и с църквата, и да приема монаси. Да и той да бъде фамилен манастир, който да осигури вечния покой на патроните, които са го основали … и разбира се, да бъде населена вече от монаси и да смени цивилния с монашески облик."

Това обяснява големият брой на малки фамилни църкви в района, а също и наличието на начетен елит. Манастирите са средновековните книжовни центрове, а откритите многобройни печати говорят за активна кореспонденция. Или за образовано общество, което дава на България златният му век.

- Ти ли намери този печат?

Йоланда Родригес - студентка по история от Испания: "Да, аз го намерих, бях с кирката, исках да изравня линията и той просто беше там. И ние го намерихме. На него има изображение на Христос, виждате ли го."

Доц. д-р Росина Костова: "Един интересен пирамидален печат, който е така находка, която е характерна за Преслав и не само, но характерно за първото българско царство като цяло. С някакво изображение, трябва да се почисти. Обикновено са зооморфни изображения. Е то си има и халк да се закачи, да се носи и когато е потребно да се отпечата върху восъка."

- За какво може да е такова малко печатче?

Доц. д-р Росина Костова: "Ами пак се легитимира по някакъв начин този, който го ползва, подпечатвайки нещо - кореспонденция или нещо друго."

Когато манастирският комплекс замира, на негово място се развива селище. Бронзовото пръстенче с розетка е една от следите, на хората обитавали тази земя в последствие. Животът тук е активен до края на 12 век.


Разкриха модела на болярския квартал на Преслав - "Новини от миналото", 17.09.2023

https://bntnews.bg/news/razkriha-modela-na-bolyarskiya-kvartal-na-preslav-1248119news.html

[Hatshepsut]

Велики Преслав и новото начало, "Туризъм.БГ" 10.02.2024

[Hatshepsut]

Нов зид, водопровод и пещ откриха в района на владетелската резиденция във Велики Преслав

Нов зид, водопровод и пещ са открити при археологически проучвания в района на владетелската резиденция във Велики Преслав, каза ръководителят на разкопките д-р Радостина Благоева.

„Разкрит е зид към жилищната част на сградата – между 2,6 и 2,7 метра отстои от източната й фасада. Все още не сме уточнили предназначението му.

Предполагаме, че на него са стъпвали колони, но предстои да бъде изяснен характерът на зида. Открихме и по-късна пещ, плътно до зида. Интересното при нея е, че са преизползвани архитектурни детайли от жилищния дворец. На един от блоковете са изобразени четирилистни и шестлистни розети в рамка. През 2015 г. бяха разкрити такива църковни плочи. Това са плочи, които са били част от интериорната украса на жилищния дворец“, отбеляза Благоева.

"Предстои да уточним характера на този зид, има ли някаква конструктивна връзка със самата сграда, дали периодите си съвпадат. Тази пещ тук се появява впоследствие, в 13-ти и началото на 14-ти век, която е зидана с блокове и тухли, наредени на пластове. Градежът на пещта е смесен – отдолу са блоковете, които са преизползвани от двореца, а редовете нагоре са с тухли“, уточни Благоева.

По думите й пещта е използвана в късния следстоличен период на града, но все още не е обработена керамиката и находките, които са в насипа на пещта, за да може да бъде датирана по-точно.

„Продължават и разкопките на некропола в района, имаме три нови гроба, които са от 13-ти век и водопровод, който е най-вероятно ранен, минава под стената и посоката му е югоизток“, допълни Благоева.

Възобновено бе дългогодишно проучване на владетелската резиденция във Велики Преслав.

„Целият комплекс е интересен, тук е имало канцелария и верижна сграда. Тук е била и жилищната сграда на владетелската фамилия. Повече от 20 години вече се копае този обект. Първо с доц. Стойчо Бонев започнахме работата по обекта, а сега аз продължавам разкопките“, каза в началото на археологическите проучвания пред репортер на БТА Благоева. Тогава тя отбеляза, че най-голямата открита материална находка в района на разкопките е от 2016 година - сърцевидната апликация, златна, с клетъчен емайл, която е изложена в трезора на Археологическия музей във Велики Преслав. Според нея златните накити с клетъчен емайл са византийски, елитни украшения, но не са за масовото население и се предполага, че този накит е принадлежал на висша дама от владетелския кръг.

https://dariknews.bg/regioni/shumen/nov-zid-vodoprovod-i-pesht-otkriha-v-rajona-na-vladetelskata-rezidenciia-vyv-veliki-preslav-2399380

[Hatshepsut]

Каменният сейф

Каменният сейф е част от Преславското съкровище 💎 и представлява варовиково блокче, в което е издълбано цилиндрично гнездо. Отворът е бил затворен с плътно прилепнал капак от същия материал. Този своеобразен тайник 🏺 е бил зазидан в стена на къща, открита през 1971 г. при редовни археологически разкопки в дворцовата част на стария Преслав 🏰 от екип, ръководен от проф. Станчо Ваклинов.

Каменното ковчеже съдържа десет скъпоценности от XIII век ✨ – две сребърни гривни, два чифта обеци (едните златни 🪙, другите – сребърни с позлата), както и три златни и една сребърна монета.

От ФБ страницата на НИМ

[Hatshepsut]

Великолепието на Преслав: Високи крепостни стени и бляскави дворци

[Hatshepsut]

Оловен печат на цар Симеон е открит при разкопки във Велики Преслав, при проучване на манастира на Георги Синкел


Лицева част на оловен печат на цар Симеон

При разкопки във Велики Преслав, при проучване на манастира на Георги Синкел (известен като Манастир на чъргубиля Мостич), дясна ръка на патриарха на старата българска столица от X век, е открит оловен печат на цар Симеон, съобщи за БТА проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов.

По думите му това е рядък артефакт и откритието е значимо в навечерието на 1100 годишнината от кончината на цар Симеон, която трябва да се отбележи подобаващо през 2027 г.

На открития оловен печат има надпис на лицевата страна на гръцки език: "на миротворния василевс многая лета". На лицевата страна има изображение на Божията майка с нимб, която държи медальон с образа на Младенеца. От двете страни на изображението е изписано на гръцки: "Майка Божия". На обратната страна има кръгов надпис, който в превод гласи: "На Симеон василевс многая лета". В средата на печата е изображение на владетеля със стема и със владетелски одежди. Представен е анфас. В дясната си ръка държи кълбо, върху което е изобразен кръст. С лявата ръка владетелят държи царския знак на лабарум, който е опрян на лявото му рамо, каза още проф. Попконстантинов.

"Откритието е значимо, тъй като свидетелства за връзката на манастира, който проучвамe, и царския двор. Фактът, че намираме този печат свидетелства за кореспонденция от страна на цар Симеон с някого в манастира", каза за БТА доц. Росина Костова, ръководител на разкопките на манастира на Георги Синкел.

Досега на науката са познати 19 такива оловни печата. От тях само три са открити в археологически обекти. Останалите са случайни находки. Разкопките са финансирани по проект на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" в рамките на редовната програма на Министерство на културата за финансиране на теренни археологически проучвания за 2025 г., коментира тя.

"Работим с работници от Велики Преслав и студенти от специалност "Археология" във Великотърновския университет, които провеждат тук своята задължителна практика по средновековна археология. Археологическите разкопки ще продължат до 5 август" каза още доц. Костова.

Както БТА съобщи, проф. Казимир Попконстантинов каза на откриващата конференция "Европа на Балканите. Заедно чрез знание" през 2024 г., че Златната църква в Преслав впечатлява със своя купол, архитектура и украса.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173385-oloven-pechat-na-tsar-simeon-e-otkrit-pri-razkopki-vav-veliki-preslav-pri-prouc

[Hatshepsut]

Златната църква в Симеоновата столица оживя