Археологически находки въ Пловдивска область

[Hatshepsut]

Съкровище с  500 монети и мъж убит от готите през III век разкриха археолози в Пловдив

Тяло на мъж - жертва на готските нападения от средата на 3 век, и съкровище със сребърни и бронзови монети, тежащи 2.5 кг, откриха археолозите Елена Божинова и Камен Станев в частен имот на ул. „Леонардо да Винчи“ в Пловдив.

Останките на сградата  с перистилен двор от 1-3 в. са открити в източния сектор на терена. Специалистите попаднали на дебел пласт деструкции – разрушения и изгоряла покривна конструкция.

„Това, което беше много интересно е, че под керемидите открихме монетно съкровище – колективна монетна находка. Става дума за около 300-500 сребърни и бронзови монети. Те тепърва ще бъдат почистени и тогава ще можем да кажем точната бройка. Тежат близо 2.5 кг и на база на това колко тежат средно монетите, ние правим предположение. Бяха слепени и поставени в кожена торба, която личеше много добре“, разказа пред Plovdiv Time Елена Божинова.

Част от монетите археолозите открили разпилени и на базата на това градят хипотеза, че торбата е била закачена и при падането на покрива част от тях са се изсипали наоколо.  Сред съкровището Божинова и колегите й намерили и  фрагменти от накити – гривна и обеца.

„Много близо до съкровището открихме скелет на мъж в неестествена поза, тоест не говорим за погребение. Беше открит частично между срутените керемиди. Запазена за проучване беше само долната част на скелета – долните крайници и част от горните. Предполагаме, че става дума за драматична история – най-вероятно мъжът е загинал при нашествието на готите и след това не е бил изровен от срутената сграда, за да бъде погребан според обичаите“, разказват Елена Божинова и Камен Станев.

Това обаче е само малка част от любопитните парчета история, която двамата археолози и екипът им тепърва ще сглобяват, защото в западната част на сектора – непосредствено под средновековните останки в момента работят върху друго интересно разкритие.

Става дума за останки от късноантична постройка -  богато декорирана сграда със стенна полихронна украса. Много ясно се различават богатството на цветове, на фигури – ромбове и кръгове. Вероятно става дума за фигурална украса, но това ще стане ясно тепърва при теренните работи.

„Тази богато декорирана стена вероятно е била демонтирана още през Средновековието, а под нея откриваме и мозайка, която ще проучваме занапред“, разказват специалистите. В профила на земята и от откритите фрагменти те виждат, че пластът мозайка е разположен на площ от 8 метра дължина и над 5 метра ширина. Намерени са и още кум любопитни артефакти – теглилки (екзатии), малко бронзова фигура, вероятно на Фортуна, фрагменти от чинии, внесени отвън с два фриза изображения на плаващи птици, бягащи хрътки или глиган.



На базата на откритията си те предполагат, че става дума за публична страда, но се застраховат, че са в началото на проучванията в сектора с останките от богато декорираната сграда. Нивото, на което е открита, е като на Епископската базилика.

Освен това в други зони на обекта са открили над 100 монети от различни периоди - от Античността до Средновековието.

Много е интересно, че тук обектът е много чист. Имаше само едно съвсем малко нарушение от 19-началото на 20 в. Още от на около метър дълбочина от съвременния терен започнаха да се появяват деструкции – керемидени нива на сгради от втората половина на 12 и началото на 13 в. Има и едно интересно вкопаване с много богат материал от 11 век, което още не е изчерпано. Говоря за находка на битова керамика – гърнета и съдове за маса, явно са съхранявани в дървена конструкция, защото е пълно с пластове пепел и въглени. Открихме животински кости и това, което е най-интересно – много голямо количество миди и стриди. И друг път са откривани такива, но в този случай бяха много голямо количество“, разказа Камен Станев, който е експерт по средновековна археология.

Той допълни, че от средновековния период – от втората половина на 12 век, на обекта са регистрирали поне две къщи, с един запазен зид. Има и две жилища в южната част на обекта, които са били вкопани, но археолозите са ги регистрирали по материали и по подовете. Става дума за вкопани помещения – мазета. Любопитното е, че в един момент, поради някаква причина, нивото на едното мазе е повдигнато от обитателите с половин метър. Открити са и керемиди.

Разкопките са спасителни, защото имотът е частен и собствениците предвиждат да построят жилищна сграда.

Средновековните помещения са доста разрушени, но вероятно става дума за къщи заради строителните материали, каквито са открити и на други обекти в района.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/sakrovishte-500-moneti-i-mazh-ubit-gotite-razkriha-7754/


Между 300 и 500 сребърни и бронзови монети и загинал при готското нашествие в средата на 3. век сл. Хр. жител на Филипопол.

На тази стряскаща находка се натъкнаха археолозите Елена Божинова и Камен Станев.

Разкритието бе направено недалеч от Епископската базилика на ул. „Леонардо да Винчи“.

На обекта личат белезите на типичната за разрушаването на Филипопол от готите през 250 г. обстановка - паднал покрив и опожарени деструкции по кирпичените стени.

Между падналите керемиди е била сложена и кожената торба със сребърниците, част от които са били разпръснати наоколо.

Монетите на пръв поглед са от същата епоха, но те тепърва трябва да се почистят от реставратор и да се изследват от експерт по нумизматика.

Недалеч от съкровището са намерени и части от скелет – долни крайници и част от ръка в неестествена поза.

Вероятно е загинал при разрушенията на града. Възможно е да е бил убит, смята Елена Божинова.

Сградата от трети век е перистилна – един от любимите архитектурни стилове по онова време.

Недалеч от тях Божинова и Станев са попаднали на друга интересна находка – подова мозайка от късната Античност. Най-вероятно мозайката е от 4.-5. век, но трябва да се свери с образците на намиращата се недалеч Епископска базилика.

Стените на зданието са били с полихромна украса, оцветени в червено, синьо, жълто и зелено.

Миналата година Елена Божинова и Камен Станев откриха филипополско семейство, зверски убито в дома им при нашествието на готите в сграда, недалеч от храма „Света Марина“.

Мъжът и жената са били посечени, а дете им - прободено с копие в гърдите. В предсмъртен ужас мъжът е стискал в ръката си изящна бронзова статуетка на Венера със златна огърлица.

https://www.marica.bg/plovdiv/plovdiv-prez-godinite/srebarno-sakrovishte-ot-3-vek-otkriha-v-centara-na-plovdiv-snimki

[Hatshepsut]

БЕЗЦЕННА ЦВЕТНА МОЗАЙКА КАТО В ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА
ОТКРИХА В ЧАСТЕН ИМОТ В ПЛОВДИВ

Красива мозайка с цветни камъни и мотиви като в Голямата базилика откриха археолозите Елена Божинова и Камен Станев при спасителните разкопки в частен имот на ул. „Леонардо да Винчи“ в Пловдив.

„Разкрихме и измихме мозайката и се сега се виждат мотивите й, които са изцяло геометрични. Добре запазената северна част  има бордюри с мотиви от брашлянови листа, следва правоъгълно поле със спираловидни мотиви във вид на възли. В централната част са оформени квадрати с  хиксове в кръгове, по края на централното пано има полукръгове и ромбове“, разказват двамата археолози.

В най-източната част пък има мрежовиден орнамент от квадрати, запълнени с различни цветове.

Цялата мозайка е изпълнена в  черено и бяло, жълто, червено, тъмнозелено и светлозелено. Особено интересен е светлозеленият камък – епидот, който се е срещал изключително рядко в онези времена. Археолозите смятат, че се е поръчвал специално. Епидот има и в мозайките на Голямата базилика.

Повтаряемостта на мотиви и особено използването на този камък  кара Елена Божинова и Камен Станев да допускат, че мозайките в частния имот на ул. „Леонардо да Винчи“ и тези в Голямата базилика са изработени от едно и също ателие. Към този момент двамата археолози поставят разкритието си във времевата рамка 5-6 век, но тепърва ще търсят по-точни паралели на мотивите, за да прецизират хипотезата си.

Двамата смятат, че става дума за частна, а не за обществена сграда – най-вероятно приемната на някой от богатите хора в тогавашния Пловдив. Те правят това заключение заради широчината на зидовете на древната сграда. Те са съборени през Средновековието, но северната стена е запазена като траншея. Широчината й е до 60 см, което определя, че това са били малки зидове, не както на обществена постройка със стабилни градежи. Стенописите, които са паднали върху пода с мозайката, също говорят за частния характер на къщата. Те са поставени върху кирпичен градеж, а не върху каменен.

„При всички случаи обаче става дума за гражданин с висок социален статус, след като е могъл да си позволи мозайката, както и да има приемна за гости“, казват археолозите.

Екипът на Божинова и Станев освобождава терена от днес и очаква експертна комисия от Министерство на културата. Двамата смятат, че тя трябва да бъде в един по-разширен състав и да се вземе решение за съдбата на паметника – дали да се експонира на място, или да се демонтира и пренесе в музейна среда.

„В Пловдив вече има сериозна школа с реставратори на мозайки. Тя натрупа сериозен опит около работата си в Голямата базилика, така че демонтажът и реставрацията няма да са проблем. Такъв може да възникне заради времето. Пренасянето на мозайки изисква използването на лепила и смоли, а ще е трудно те да изсъхнат“, смятат двамата.

Затова Елена Божинова и Камен Станев се надяват в комисията от МК да има специалист реставратор, който да постави всички тези проблеми и да се вземе най-адекватното решение за съкровището.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/beztsenna-tsvetna-mozaika-kato-goliamata-bazilika-otkriha-7816/

[Hatshepsut]

Откриха съкровище от 500 сребърника при изкопни работи в центъра

С откриването на съкровище с 500 сребърни и бронзови монети Пловдив напомни за пореден път, че чудесата във вечния град никога няма да свършат. Към находката може да се прибави и отлично запазена римска мозайка от IV-V век и теракотена статуетка на богинята Венера. На находката се натъкнаха археолозите Елена Божинова и Камен Станев в самия център на града. Те проверяваха терен до ул. „Леонардо да Винчи", на който ще се строи нова сграда.

Археолозите откриха горяла и рухнала след това късноантична къща. Предполага се, че това е станало по време на готското нашествие. Голямата кесия със сребърниците е била скрито под една от гредите на покрива. В този древен филипополски дом те се натъкнаха и на друга драма - части от човешки скелет. Вероятно мъжът е загинал при рухването на горящия си дом, който е бил красив - със стени в синьо, червено, жълто и зелено.

Хилядолетията не са били благосклонни и към теракотената статуетка на богинята Венера. Находката е висока 30 сантиметра и главата на богинята липсва. Вероятно пловдивската Венера е била част от домашния пантеон във филипополски дом преди 1800 години.

На метри от този трагичен дом е открита римската мозайка от IV-V век. Тя се оказа с площ 15 кв. м и много напомня тази от прочутата сграда Ейрене пред южния вход на Тунела. Подовите пана съдържат същите геометрични орнаменти, което говори за съществуването на филипополска школа в мозайките. „Твърде вероятно е едно и също ателие да е направило всички мозайки в града", каза археоложката Елена Божинова.

https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/otkriha-skrovishe-ot-500-srebrnika-pri-izkopni-raboti-v-centra

[Hatshepsut]

Неизвестна колективна находка с късноримски монети от IVв. от Асеновград

В края на 2001 или началото на 2002г., в района на циганската махала в Асеновград (Пловдивска област), при изкопни работи местните жители на махалата намерили глинен съд, в който имало около 150 на брой късноантични римски монети от IVв. - 1 златна монета - солид(?!) на "...император Константин..." (Константин I Beлики (306-337) - ?) и медни монети на останалите римски владетели и техни родственици, управлявали Империята в периода началото-средата на IVв. От тази находка успяхме да проучим само две медни монети, при това отлично запазени и съхранени, собственост на асеновградски колекционер, закупени от цигани, продаващи ги на пазара в града (очевидно съдбата и на останалата част от съкровището е същата. Информацията за него е била от продавачите на монетите, които му казали, че те са "...от гърне, от нашата махала..."). С оглед на добрата запазеност и съхраненост на двата екземпляра, с основание може да се смята, че монетите от съкровището са били в обращение за съвсем кратък период от време. Причината за трезорирането им вероятно са гражданските войни и размирици, както и варварските нашествия, случили се в самия край на четвъртото столетие след Христа. До този момент самата находка е абсолютно неизвестна за науката и по този начин тя се въвежда в научен оборот за пръв път. Разпределението и определението на запазените две медни римски монети от тази находка е дословно следното: - Римска империя. Констанций II (340-361), центенионалис, мед ("Бронз 3" - 17-18мм) - на горната снимка. Лице/аверс: Бюст надясно, облечен с мантия и с диадема. Около него надпис - DN CONSTANTIVS PF AVG. Опако/реверс: Римски войник,пробожда паднал вражески конник. Около изображението надпис - FEL TEMP REPARATIO. Неопределена монетарница. - монета на цезаря Констанций Гал (351-354), центенионалис, мед ("Бронз 3" - 17-19мм) - на долната снимка. Лице/аверс: Бюст надясно,облечен с мантия и с диадема, зад него монетен знак - D. Около него надпис - CONSTANTIVS NOB CAES. Опако/реверс: Римски войник,пробожда паднал вражески конник.Около изображението надпис - FEL TEMP REPARATIO.Вероятно монетата е продукт на монетарницата на град Александрия в Египет (поради мъчно четливия надпис, обозначаващ името на монетарницата,в която е отсечен и емитиран въпросния екземпляр, нейното определение е несигурно,б.а.- Л.В.). Находката хвърля нова светлина върху античната история и далечното минало на град Асеновград, в епохата на Късната Античност в българските земи, като същевременно с това тя ни предоставя нови данни за състоянието на паричните процеси и монетната циркулация, протичали в тази част на диоцеза Тракия по същото това време.

https://lubomir-vassilev.blogspot.com/2020/01/iv.html

[Hatshepsut]

Античен храм от ІІ в. излезе под мозайките на базиликата в Пловдив

Още по-стар античен храм от ІІ-ІІІ век излезе в Епископската базилика на Филипопол. Той е с внушителни размери - 39 метра дълъг и 23 широк. В центъра е имало водно огледало с колони и статуи.

Това показа извършеният сондаж под самите мозайки, които са доста по-късни и са част от пода на Раннохристиянската базилика. Тя обаче е вдигната върху езически храм, което показва, че мястото е свещено с непрекъснат духовен живот. Фрагменти от по-старата сграда са експонирани в самата базилика на първото ниво, което й придава още по-голяма уникалност.Реставратори и работници ударно експонират и довършват. Вече е "закована" и датата на откриването - 2 април, каза Ленко Ленков от "Америка за България". Археоложката Жени Танкова е на седмото небе, след като се потвърдиха предположенията й, че под базиликата е съществувал по-стар храм. "При направения сондаж попаднахме на голямо съоръжение, което вероятно е било водно огледало.Целият басейн е облечен в масивен каменен кожух, като е надстроен с тухлена зидария. Вътрешната му част е оформена с тухли, между тях има хидрофорна замазка. Дъното също е тухлено и изолирано с 25-30 см хоросан. Много е вероятно в средата на този ранен античен храм от ІІ - ІІІ век да е имало фонтан с колонада и статуи. Но няма как да разберем, защото, ако тръгнем да разкриваме, ще нарушим експонираните вече мозайки", каза Танкова.





Старият езически храм е функционирал и при готското нашествие през 251 г., за което съобщава откритият през лятото каменен надпис. Текстът му е отправен към управлението на съимператорите Валериан и Галиен. "Знаем, че към онзи момент храмът е действал и е бил посветен на императорски култ", добави археоложката. Тя вече е приключила с проучванията, в момента екипът на реставратора доц. Елена Кантарева продължава да реди мозайки от двата строителни периода на базиликата - V и VІ век.И на двете нива са монтирани стъклени мостове с парапети, по които туристите ще вървят, за да се дивят на мозайките. На втория етаж от таваните пък висят декоративни куполи с летящи птици. На първото ниво сред издигнатите колони се редуват мозайки и различни архитектурни орнаменти - бази, капители, части от колони.
"Трябва да успеем до 2 април", молят се реставратори и строители. И твърдят, че нито ден не са спирали да работят. Отвън вече е оформен площадът с два сухи фонтана и чешма, почти е положена настилката. Тепърва обаче се строи кафене и в момента му се изливат основите. Офанзивата е невиждана. Новооткритият по-стар храм обаче превръща базиликата в уникален обект, категорични са изследователи. По думите им мозайки има на много по света, но по-рядко такова продължение с надграждане на храмове един върху друг. Това е правено, за да се поддържа споменът за едно сакрално място. Колкото и да са били различни религиите - езическа или християнска, все пак се знае, че това е свещена територия", коментира Танкова. Тя припомни, че върху базиликата е открила и средновековен некропол с църква. А в най-ново време там се издигат две катедрали - католическата "Св. Лудвиг" и православната "Св. Петка".

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8109549

[Hatshepsut]

Дъбенско съкровище

Дъбенското съкровище е открито през лятото на 2004 г. в землището на село Дъбене (общ.Карлово, Пловдивска обл.) при разкопки под ръководството на археолога Мартин Христов. Нови елементи от него са открити през 2005-2007 г.

Разкопките край Дъбене започват, след като двама археолози от Националния исторически музей срещат местна жена, носеща изящно изработена златна огърлица, намерена от съпруга ѝ, докато орял нивите си с трактор. Първоначално съпрузите не подозирали произхода на украшението, но оказали съдействие на археолозите. Тъй като съкровището е открито в земеделска земя, археолозите трябвало да съобразят времето на разкопки със селскостопанските дейности.

Цялото съкровище се състои от 21000 златни елемента, като най-значим сред тях е откритият при разкопките през 2006 г. златен кинжал (двуостра кама), който завършва не с остър връх, а със заточена равна предна част. Съкровището е датирано към 2500-2000 година пр. Хр. Археолозите все още не са единни в мнението си за произхода му – тракийски или прото-тракийски. Предполага се обаче, че в Карловското поле, в което се намира и село Дъбене, в древността се е намирал вероятно производствен център. Този извод е направен въз основа на тяхната концентрация. Златните елементи не са открити в гробна могила, липсват останки от човешки кости, т.е. не са части от погребален дар. Открити са в отделни структури заедно с керамични съдове, други предмети и животински кости.

Съкровището е открито в отлично състояние и без реставрация е изложено в НИМ на 9 август 2005.


Открито при земеделски дейности, проучвано през 2004 г. чрез спасителни разкопки и допълнено чрез конфискация на артефакти, откраднати от иманяри. За 3 години проучвания археолозите откриват над 20 000 изделия от злато (най-вече мъниста). А служителите от ДАНС спасяват още 15 000 златни елемента, при опит да бъдат изнесени извън България. Тези големи количества златни предмети карат специалистите да смятат, че са попаднали на регионален производствен център, в който са изработвани фини накити. Съкровището от с. Дъбене произлиза от древен некропол и ритуално пространство, а може би и от обекта Дъбене-Саровка от ранната бронзова епоха.

Необяснимо за специалистите е как са произвеждани толкова дребни и изящни мъниста – от 1.5 до 3 мм в диаметър. Те са с миниатюрни дупчици, за нанизване и прецизно полирани, а някои от тях дори са оформени като цветчета, чрез фини нарези. Сред находките има и спирали и разпределители, които обединяват няколко реда нанизи, придаващи симетричност на огърлицата. Някои златни елементи са толкова дребни, че археолозите ги отделят, като пресяват пръста със сита за брашно и да ги хващат с пинсети. Златните предмети са били направени с технологията на праховата металургия, наречена още синтероване. Дори днес това е невъзможно без специално оборудване, което прави находките от преди 5000 години истинска загадка.

Според доц. д-р Красимир Лещаков находките са подобни на тези от Троя, но там става въпрос за няколко десетки броя. Възможно е по пътя на търговията произведения на ювелирното изкуство да са пътували до далечни краища и дъбенски накит да е станал украшение на приамовата съпруга. Проф. Валерия Фол казва:

„Преди години турските изследователи твърдяха, че селищата от бронзовата епоха по нашите земи са колонии на Троя. Но ако е обратното? Археологическите разкрития подсказват един очакван обрат – твърде е възможно Троя да е била провинция на ранните траки. Огромните селищни могили, поселенията и некрополите от бронзовата епоха в Тракия все още не са разкрили тайните си.“

https://www.10te.bg/obshtestvo/10-balgarski-arheologicheski-obekta-sas-svetovno-znachenie/

ДЪБЕНСКОТО СЪКРОВИЩЕ - DABENSKO TREASURE

[Hatshepsut]

СКЕЛЕТ НА МЛАДА ЖЕНА С ЦЕННИ ПРЪСТЕНИ ОТКРИХА АРХЕОЛОЗИ В ЦЕНТЪРА НА ПЛОВДИВ

Скелет на млада жена от периода на Възраждането откриха археолозите София Христева и Камен Станев по време на разкопките на терена на бившия ресторант „Греми”.  Тялото било в насип в северната част на обекта, където в края на 19 и началото на 20 век явно е имало дъговиден ров. Той е бил насипан с пръст и точно там е открит скелетът.

Пръстените са изключително фини и говорят, че младата жена е била с добър социален статус

„В участъка където беше насипът, в горната му част, някъде на метър-метър и половина от съвременното ниво, намерихме останки от скелети. Само един бе частично запазен. Възможните хипотези са две - или става дума за криминален случай, или отнякъде са изгребвали пръст и така скелетите са попаднали тук. Скелетът на жената е доста разбит. Запазени са само една част от крака, китките, част от торса и главата. Върху ръцете й намерихме един златен и три бронзови пръстена. Явно не е била случайна. Златният пръстен е красив – по средата има червено камъче, а от двете страни зелени”, разказва София Христева.

Открити са и лулички, монети, нож, огниво. Има и фрагменти от стенопис от къща, датирана от втората половин на 12-началото на 13 в. Такива досега има само на няколко други обекта в Пловдив – на Небет тепе и на обект на ул. „Д-р Вълкович”.  Всички артефакти са от Средновековието. Проучват се две средновековни сгради от 12-13 век – една от тях е по-представителна с три помещения, както и средновековна улица с две нива и няколко вкопани структури – землянки.

Фрагменти от стенописи, украсавяли къща от края на 12- началото на 13 в.

Очакванията на археолозите, които работят на обекта, са големи, тъй като е много близо до Форум Изток.

„Надяваме се да разкрием по-представителни сгради, но не можем да бъдем сигурни.  Тепърва ще видим какво е състоянието на античната улица, защото много от материалите са преизползвани през Средновековието.  На този етап античните зидове, които сме хванали, са малко и доста разбити, но в дълбочина личи, че продължават и очакваме да бъдат запазени добре”, разказаха археолозите.

По график те ще работят на обекта до края на август. Теренът, който трябва да бъде проучен, е над 700 квадрата.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/skelet-mlada-zhena-tsenni-prasteni-otkriha-arheolozi-10110/

[Hatshepsut]

ДРЕВНО ГРОБИЩЕ И ЖИЛИЩЕН КВАРТАЛ ОТКРИХА АРХЕОЛОЗИ В ЦЕНТЪРА НА ПЛОВДИВ

Древен квартал с улици и податки от постройки откриха археолозите Здравка Коркутова и Десислава Давидова в частен терен срещу търговски комплекс Гранд. Разкопките вървят само от няколко дни в обект, където преди това се намираше магазин Лили.

Кардото – улица в посока север-юг, разделя квартала. Открити са и една керамична пещ, както и некропол с положени скелети на мъже и жени.

Разкрити са и водопровод и зидана канализация, както и монети и луксозна керамика.

Разкритията на екипа, в който работят и студенти от Софийския и Пловдивския университети, тепърва предстоят, защото в момента се проучва едва една трета от терена.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/drevno-grobishte-i-zhilishten-kvartal-otkriha-arheolozi-10135/

[Hatshepsut]

Богата римска сграда срещу хотел Тримонциум

Разкопките под бившия ресторант Греми срещу хотел Тримонциум продължават, въпреки високите температури. Под парещото слънце и 40-градусови жеги, огромният екип, воден от археолога София Христева разкрива още и още тайни от историята на голяма богаташка сграда от римско време. Множество разрушения през годините, обаче, правят инерпретацията ѝ към момента невъзможна – още е трудно да се даде оценка дали става дума за жилищна или обществена сграда.

Със сигурност обаче тук е кипял бурен живот, защото са открити множество монети и керамика от различни периоди – както IV-V-VI век, така и Средновековието, а и късното османско време – XIX век. Всяка по-късна преправка, обаче, е разрушавала предходния пласт и анализът е много труден.

Най-ясно за момента се очертава голямата богата сграда, която до момента е разкрита с най-ранен период в Късната античност, която е преправяна през V-VI век. Тя е имала голям коридор, който свързва помещения от двете страни, които в момента се проучват. Едно от тези помещения е било с хипокауст. За съжаление, от него са запазени само фундаментите.

Помещението с хипокауст – подово отопление

В единия край (южния) сградата свършва с полукръгла апсида, която е стъпвала върху по-ранния път – улицата декуманус, която тръгва от Агората няколкостотин метра по на запад и преминава под днешния булевард “Цар Борис III Обединител”. Самата улица излезе чак в последните дни на разкопки, като тепърва ще се проучи и доколко е запазено кръстовището с една от перпендикулярните ѝ улици кардо в една част на зоната, която се проучва.

Голямата богаташка сграда е продължавала на север и запад от сегашните разкопки. Възможно е тя да е била от най-големите римски сгради, покриваща цяла инсула, но такава интерпретация може да се направи само при пълни разкопки и в съседните имоти – под тротоара до бул. “Цар Борис” и на север към магазина и ресторант Даяна, който от известно време не функционира.

На юг от тази голяма сграда е открита част и от друга масивна постройка. Тепърва тя ще се проучва в детайл, като за момента са открити само краищата ѝ.

Интересни фрагменти, които се чистят, реставрират и проучват са мраморен орел на части, както и интересна стъклена фигурка от V век. Все още има различни фрагменти, стени, водопроводи, които трябва да се анализират и допроучат. Тепърва предстои и да се слиза по-надолу, във вековете по-рано от IV-и.

Проучванията, вероятно, ще продължат до средата на септември, след което комисия от Министерство на културата ще прецени дали разкопките трябва да продължат и каква част от тях трябва да се запази и евентуално експонира при бъдещо инвестиционно намерение. Имаме късмет с добър инвеститор, който е разбран и помага научната работа с аванс време за работа, както и достатъчно средства за проучванията, коментираха от екипа.

https://podtepeto.com/novini/bogatata-rimska-sgrada-sresthu-hotel-trimoncium-raste-pod-40-gradusovata-zhega-snimki/

[Hatshepsut]

Не откриха гроб в могилата Малтепе, 20-метровата кула е била основа на храм

Обрат в представите за 20-метровата антична кула до село Маноле, Пловдивско. Могилата Малтепе не е гробница, а е изкуствено изграден насип, върху който се е извисявал култов храм. Археолозите вече проучиха изцяло могилата и са готови с най-вероятната интерпретация за какво е била построена 20-метровата кула в хълма.

Гробница на последния тракийски владетел или на някой войнишки император - огромната кула край Маноле се отърси от повечето си хипотези.

Малтепе, най-голямата могила на Балканския полуостров, се оказа изкуствена. Създадена от хора. Защо някой би си дал толкова труд - учените вече имат сигурен отговор.

Археолозите току-що са приключили с проучването на северната част на могилата, в търсене на погребания. И щом като не е в 20-метровата кула, тогава трябва да е положен в най-представителната част, видима откъм стария римски път. А и георадарът засече тук обещаваща аномалия. Но напразно.

"Простихме се с идеята и надеждата, да открием погребение на този, с който е свързано издигането на този монумент", обясни ръководителят на археологическите разкопки доц. д-р Костадин Кисьов.

Затова сега са оставили всички хипотези настрани и систематизират сигурните данни като това как е направена могилата.

Доц. д-р Костадин Кисьов: Всичките тези пластове, които ги виждаме с различен цвят, това са различен род почва, която е взимана от околностите на могилата. Което показва, че на практика градежът, този фундамент е изграждан паралелно с издигането на могилата. Тя е служила като скеле.

Освен това съоръжението е с доста компромисна зидария, на места няма достатъчно хоросан и очевидно е строен с идеята, че ще бъде поддържан от насипа. Така че кулата не е строена за кула, остава да е основа за храм на върха.

Доц. д-р Костадин Кисьов: Издигането на тази храмова постройка е трябвало да бъде на височина, т.е. на планина, на върха на планината, каквото тука очевидно няма в полето и каквато и могилата същност това символизира.

Мемориалът на върха също придоби по-плътни очертания с мраморен постамент. Част от квадрите й са налични.

Откритите капители пък дават със сигурност височината на колоните, а и времето на строежа.

"В първи, най-късно началото на втори век", разкри доц. д-р Костадин Кисьов.

Подобна масивна постройка на върха на току-що насипан хълм би рухнала, което още веднъж доказва инженерния замисъл на 20-метровите основи.

Мемориалът все пак е разрушен, но не заради нестабилна основа. Разкрития в подножието на хълма подсказват края му.

Земеделски къщи врязани в могилата от трети век. Или един век след построяването на този грандиозен мемориал паметта за него вече не съществува.

"Т.е. вече средата на 3 век, горе храмовата постройка е била разрушена", обясни доц. д-р Костадин Кисьов.

Остава да проучат още малко от хълма, но са сигурни че са изчерпали от мястото цялата информация.

https://bntnews.bg/news/ne-otkriha-grob-v-mogilata-maltepe-20-metrovata-kula-e-bila-osnova-na-hram-1070683news.html

[Hatshepsut]

Археолози откриха античен басейн в центъра на Пловдив

Монети на 20 века и средновековна сосиера са сред любопитните находки

Късноантична къща с басейн и подподово отопление (хипокауст) откри екипът на археолозите София Христева и Камен Станев в центъра на Пловдив. Сградата е вдигната през III век сл. Хр. и от нея са запазени подовете на шест помещения.

„Вероятно сградата е била резиденция на заможен жител на Филипопол от IV век”, зояви пред „24 часа“ Христева. Повече от два месеца вървят разкопките върху терен от 800 кв. м. разположен между бул. „Цар Борис III Обединител“ и ул. „Петър Парчевич“. Най-дълбоките структури са от края на I век. Запазени са основи на къща от речни камъни, която във височина вероятно е била изградена от кирпичи. От римския период са останали няколко подови нива и дървен канал за изтичане на мръсни води. При разкопките е разкрито и кръстовище на две от главните улици, водещи началото си от Форума. Едната е декуманус (изток - запад), а другата - кардо (север – юг). „Проучваме още една голяма сграда, която най-вероятно е била зърнохранилище, тъй като открихме два почти изцяло запазени питоса и други по-малки съдове за съхранение на зърно”, допълни археологът. Извадени са над 1300 находки – най-многобройни са монетите, но има и множество гривни, игли, фибули, предмети на бита, украшения, накити, лампи, оловни печати и съдове. Най-ранните монети са от края на 1-вото столетие, в момента те се почистват и ще бъдат предадени на нумизмат за разчитане. Археолозите са се натъкнали и на множество пари от периода след VI век, както и от XI-XIII век. В началото на проучването бе намерен скелет на жена от XIX век със златни пръстени. Тялото е било сложено в торба и захвърлено в яма. Сред по-интересните находки Христева нарежда керамична сосиера от XI век с изящна украса, мраморен кръст и релеф на трите нимфи от четвъртото столетие, както и части две бронзови гривни от средните векове. Учените обаче са намерили само фрагменти от древните артефакти. „През средновековието и османския период всички сгради са ошушкани до подовете, само два зида са запазени. Всичко е било обрано и изчистено, затова ние намираме много малко находки”, отбелязва София Христева.

Керамична сосиера от 11-ти век

https://www.24chasa.bg/region/article/9036883

[Hatshepsut]

Археолози разкриха съблекалнята на  Римските терми в Хисаря

https://www.marica.bg/region/karlovo/arheolozi-razkriha-sablekalnqta-na-rimskite-termi-v-hisarq

Археолози разкриват нова непроучена досега част от Римските терми в Хисаря. Сезонът на екипа на доц. д-р Митко Маджаров, директор на Археологическия музей в Хисаря, започна преди броени дни. Заедно с доц. Маджаров работят уредниците на музея Димитринка Танчева и Мирослав Маджаров, които са негови заместници в археологическия екип и стажант-археологът от четвърти курс на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ Мартин Нешев.  Екипът работи в югоизточната част на обекта и вече навлезе в преддверието на античния СПА комплекс.

След като бяха преместени съвременните ВиК-съоръжения, под огромното количество пръст бе разкрито ново сухо помещение – съблекалнята на Римските терми. Залата е огромна - с размери 10.20 х 11.80 м и е посрещала едновременно десетки посетители. Стените са били частично или изцяло облицовани с  бял мрамор.  Подовата настилка най-вероятно е била от същия материал. Затова свидетелстват парчета бял мрамор и  гнездата в  хоросановата мазилка, където си личи, че е имало залепени плочи. Прозорците са имали мраморни рамки,  хванати с железни скоби за зидарията и върху  тях са били поставяни стъклата.

Работата на археолозите стъпка по стъпка доразкрива цялото великолепие на Римските терми. Разкрихме част от западния зид на съблеканята и в него се оформи  вход – най-вероятно прозорец, с клинообразна форма - отвън стеснен, отвътре – широк, показа доц. Маджаров. Такива прозорци има  и на източната страна на помещението. Впоследствие  те са били зазидани. В непосредствена  близост до зида вече са разкрити две паднали арки от завършващата конструкция на прозорците. На по-късен етап, когато започнат дейностите по реконструкция и реставрация на термите, археолозите ще се опитат да вдигнат арките без да ги демонтират и да ги поставят на местата, където са били. Археолозите разкриха  и част от  отоплителната система, която ще бъде изяснявана допълнително – канал под пода, изграден от тухли, по който е протичала гореща вода и така се е отоплявал целият комплекс.

Римските терми в Хисаря са един от трите антични СПА комплекси в света, запазени в такава цялост, другите два са в Англия и Алжир. Екипът на доц. Маджаров работи в обекта вече 25 години, в предишните три сезона последователно грейнаха шестте басейна, които и днес  се зареждат с минерална вода по оригиналната запазена водопреносна мрежа от същия извор, както в древността.  Цялостният вид с множеството различни по големина басейни, както  и находките, говорят, че в късната античност СПА комплексът е бил място за богатата  местната римска аристокрация на тогавашния град на император Диоклициан.

Община Хисаря вече има проект за представянето на Римските терми в цялото им великолепие – когато бъде разкрита цялата сграда, тя ще бъде покрита със скатен покрив с конструкция, каквато е имало в античността.

[Hatshepsut]

ПРЕКРАСНА АРТЕМИДА-ЛОВДЖИЙКА ОТКРИХА АРХЕОЛОЗИТЕ НА ФОРУМ СЕВЕР

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/prekrasna-artemida-lovdzhiika-otkriha-arheolozite-forum-11841/

Втори месец продължават консервационно-реставрационните дейности на Форум-север. Приоритет е укрепването на проучените  сектори, което се извършва с габиони. На терена е и археологическия екип с ръководители  Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева.

- Г-жо Мартинова, какво се случва на Форум Север, вижда се много техника и работници?

- Техниката и работниците са на фирма „Драгиев и ко“, която изпълнява консервационно-реставрационните дейности. Работи се в два сектора. Единият е бившият частен имот, който Община Пловдив откупи и беше присъединен към археологическия обект. Вторият сектор е в източната част, където ще бъде оформен изход към Епископската базилика. В тази зона през 2018 година е проучен сектор от кардо максимус (улица с посока север-юг), която тангира от изток целия комплекс. Всъщност археологическото проучване приключи през лятото и бе прието от експертна комисия.



-  Какво налага присъствието на археолози сега?

- Това е задължително и е практика на археологическите обекти в цялата страна и в Пловдив. В нашия конкретен случай се извършват изкопни дейности в трасето на укрепителните съоръжения на запад към Главната улица, на юг към Пощенската палата и на изток - към частните сгради.  По принцип при консервационно-реставрационните дейности винаги се достига до археологически структури.

Много сме щастливи, че - след демонтиране на бетоново комуникационно съоръжение, успяхме да разкрием голям сектор от  стилобата на северния портик на Агората. Той ще бъде експониран, като свързваме проучения и експониран сектор с новоразкрития през кампанията 2019-2020 г. А това е много важен елемент от архитектурната украса на  Агората, която с мраморна колонада  маркира северната част на площадното пространство – арея.

По традиция в Пловдив се откриват най-значителните находки в процеса на консервационно-реставрационни работи. Да припомним  надписа за статуя на Тит Флавий Котис, който открихме на Античния театър, надписа на Епископска базилика за спасените последователи на бог Дионис, надписа открит на Форум Запад за Тракийския Херос - защитник на западните пропилеи. Всички те бяха открити при консервационно-реставрационните дейности.

И в процеса на археологическото проучване, което ние провеждаме, се откри мраморна оброчна плоча с изображение на Артемида-ловджийка. Богинята, която е покровителка на лова, плодородието и всичко живо, е изобразена в нейната традиционна поза и атрибути – в ход наляво с опънат лък и колчан със стрели на гърба. Тя е много красива – с изящен профил и прическа с кок. На горната дъговидна част има посветителен надпис на старогръцки, където се чете: „На богинята Артемида“.



- Какво е значението за науката от този открит артефакт?

- Това е доказателство за наличие на култ във Филипопол към Артемида през римската епоха. И това се подкрепя от откритите на територията на града монети и други археологически находки. Култът към Артемида е засвидетелстван по изображенията на монетите, сечени от градската управа на Филипопол. Предполага се, че е имало и храм, посветен на богинята. В конкретния случай трябва да разглеждаме функциите на  сградите, ситуирани в северната централна част на Форума, като съвкупност от движимите археологически находки. Да припомним, че  на това място бе открита статуетката на Кибела, императорското писмо и др.

- Какво друго открихте в последните дни?

Находки, които илюстрират бита на човека през античността – лампички, колективна находка от монети, голямо количество фрагменти от надписи, които предстои да изследваме и да видим дали са части от други, открити в предишните кампании.

[Hatshepsut]

Римската баня под ПГ по битова техника – с красиви мозайки от Античността, недопроучена и изоставена близо 70 години

Богати мозайки с цветни мотиви и големи мраморни плочи са украсявали сградата преди 1500 години

Хуните опожаряват обекта около 440 година, след което сградата се сдобива с втори етаж и красивите тухлени колони

Повече от 70 години огромната римска баня в източния край на Трихълмието, днес под Професионалната гимназия по битова техника, стои като изоставен археологически обект. Темата навлезе в общественото пространство след поредица публикации на „Под Тепето“ през април 2014 година, довели до обещание от кмета Иван Тотев тя да отвори врати. Банята се намира буквално под сградата на училището, като до нея се стига по стълбище, чиито вход е точно до официалният такъв на самото школо. Вратата обаче е зазидана през 90-те години. За периода преди това деца и учители си спомнят, че са могли да влизат от различни пролуки, но мястото е било опасно и пълно с различни животни.

Каква е обаче историята на обекта? Банята се намира в източния край на Античния Филипополис – извън крепостните стени. В близост е издигната Голямата Епископска базилика, но археолозите не са сигурни кога точно е построена банята – дали може да се свърже с езическия период или с християнския. Всъщност единственото сериозно проучване на обекта става в периода 1946-1950 година от Димитър Цончев. През 1950 година той публикува и статия в годишника на музея, която до момента е и най-авторитетния източник за историята на банята.



Предположението на Цончев е, че банята е издигната през IV век. Малко по-късно – в средата на V век тя е опожарена, вероятно по времето на хунските нашествия между 442 и 447 година. След това тя е възстановена, но части от банята променят предназначението си – хипокаустът (подовото отопление) е зазидано, но други части от сградата запазват ролята си на къпалня. Най-вероятно при това преустройване се издига втори етаж, заради който са изградени и масивните четвъртити колони и сводове, които впечатляват на архивните снимки. Краят на живота на обекта е около 600-ата година.

Сградата е била голяма и богата. Подовата настилка е с красиви мозайки, части от които са запазени и до днес. Стените са били с големи мраморни плочи. Разбира се, имало е изградено подово отопление, като във всички хубави римски бани. Самите мозайки са изградени с камъчета и по модел, идентичен с този на банята под Бинго Балкан – друг римски обект, който чака своето преоткриване.

Изоставянето на обекта в началото на VII се свързва със свиването на града през Средновековието във високата част – животът е продължил основно по Трихълмието. В тези векове се изоставят и другите впечатляващи сгради в региона – Малката базилика, която е на близо в източна посока, а и самата Голяма епископска базилика.

През Османския период зоната се превръща в християнско гробище. Открити са надгробни камъни на арменци от 1694 година, например, както и на православни християни и надгробия с латински надписи, най-вероятно на католици.

През 1946 година там започва да се строи сегашната сграда на ОУ „Йоаким Груев“. При изкопните дейности строителите попадат на археологията и преоткриват банята. В следващите няколко години там съвместно работят екипите на археолозите и строителите. По думите на проучвателя Димитър Цончев впечатляващият обект обаче не е проучен изцяло, поради липса на средства – на места разкопките трябва да се правят до 8 метра, а самата територия е около 2,5 дка. Въпреки обединението на цялата власт на едно място през комунизма и претенцията, че културата е на първо място, обектът е оценен като второстепенен. Тоест – нито е проучен докрай, нито е запазен и експониран. Училището отгоре все още затапва великолепната археология, а в следващите 40 години социалистическа и 30 години демократична власт, никой не успява да представи прекрасната баня на обществеността.



https://podtepeto.com/besedka-za-grada/rimskata-banya-pod-ou-joakim-gruev-s-krasivi-mozajki-ot-antichnostta-nedoprouchena-i-izostavena-blizo-70-godini/

[Hatshepsut]

Безценна апликация с бог Дионис и теракотена Венера откриха археолозите в Пловдив

Археологическите находки, открити при спасителни разкопки на ул. „Леонардо да Винчи” 13 в Пловдив, са най-интересните експонати в 14-ата изложба „Българска археология 2020” в залата на Националния археологически институт с музей при БАН в София. Съкровищата бяха открити от екипа на археолозите Елена Божинова и Камен Станев през 2019, 2020 и началото на 2021 г., а PlovdivTime имаше честта първи да разкаже в детайли за работата им.

Припомняме, че в частен имот те откриха изключително красива мозайка, както и сгради от различни исторически периоди. Ценната мозайка бе демонтирана миналата година, а след вдигането ѝ продължиха проучвателна работа. Именно тогава намериха и част от експонатите, избрани да представят Пловдив в изложбата.

Апликацията - бюст на бог Дионис

„Показваме колективната монетна находка, за която вие разказахте в материалите си. Обектът досега не е представян никъде на изложби, защото откритите артефакти се нуждаеха от реставрация. В експозицията на БАН са включени около 200 монети от колективната находка, както и една много хубава апликация към конска колесница с бюст на Дионис. Тя е на плаката на изложбата. Въобще и монетната находка, и тази апликация са избрани като едни от най-атрактивните находки от проучванията през предходните сезони и са акцент”, разказва Елена Божинова.

В експозицията е включена и една теракотена Венера, която археолозите откриха в насипните пластове преди изграждането на сградата от римската епоха.

Теракотената Венера

„След като мозайката бе вдигната от екип реставратори с ръководител Иглика Икономова през 2020 г., пристъпихме към проучване на пластовете в дълбочина. Събрахме допълнителна информация за сградата с мозаечния под. Все още ни предстои анализ на материалите, но на този етап смятаме, че  времето на нейното изграждане е около средата на 4 в. Разкрихме и нов сектор в най-западната част на терена под оставените отстъпи към улица „Леонардо да Винчи”. Мозайката продължаваше и там и се оказа, че мотивите са най-добре запазени, в най-ярки цветове. И тази новоразкрита част бе вдигната от реставраторския екип”, разказва Елена Божинова.

Новоразкритата част от мозайката

Тя допълва, че сградата с мозаечния под също е унищожена от пожар, а интерпретацията на археологическата ситуация ни кара специалистите да мислят, че е била изоставена и известен период след изоставянето ѝ е пламнала.

„Имаме една единствена монета от опожарения пласт, както и малко керамика. Монетата за съжаление е горяла много силно, не е запазено ядрото ѝ. Все пак нумизматът, който обработва нашите материали – д-р Върбин Върбанов, успя да определи, че е в границите на втората половина или края на 4 в. След това се е случил и пожарът”, обяснява Божинова.

Под мозайката тя и колегите ѝ са проучили помещение към сградата от римския период, която както ви разказахме, е унищожена от пожар по време на готското нашествие през 251 г. В едно от помещенията са открити поредица от глиновидни подови нива, което означава, че сградата има един относително дълъг период на използване, с много преправки. 

„Имаше и различни находки, но най-богатите бяха от времето на опожаряването на сградата при готското нашествие. Хората не са имали време да си съберат покъщината и са загинали при пожара. Освен собственика на вероятното монетно съкровище, намерихме останки от череп на дете. Тоест има и други жители на тази сграда, които са загинали при пожара. Ние знаем, че градът е бил изцяло унищожен при готското нашествие. Според древните историци избиват 100 000 човека от населението, а останалите живи отвличат в робство. Разкопките ни на ул. „Леонардо да Винчи” потвърждават това. За втори път намираме жертви в сградите от този период. А фактът, че не са погребани, доказва, че не са останали живи хора, които да го направят”, разсъждават археолозите.


Върху пода на помещението археолозите откриват бронзовата апликация за конската колесница. Интересното е, че там има и още няколко части от колата – една ос, която е държала колелетата.  Категорични са, че това е любопитна  археологическа ситуация и тепърва ще търсят информация, защото, доколкото им е известно – досега колесниците винаги са откривани около гробни комплекси.

На обекта Божинова и Станев откриват и още една бронзова апликация от сандъче, както и една много интересна амфора.

Тепърва ще бъде разчетен надписът върху амфората

„Открихме я в дворното пространство на сградата, отново под деструкциите на сградата. Има надписи с червена боя върху двете дръжки. Според мен и тя заслужаваше да бъде експонирана в годишната изложба. За съжаление Николай Шаранков е затрупан с работа и не може да разчете надписите, но и това ще се случи”, разказва Елена Божинова.

Оказва се, че обектът на ул. „Леонардо да Винчи” е изключително интересен и като находки, и като археологическа ситуация. Намереното провокира интереса и на професионалната гилдия, след като миналата година Елена Божинова и Камен Станев го представиха на Международна конференция в Бургас.

За онези, които искат да видят откритията на пловдивските археолози, изложбата „Българска археология 2020” е отворена за посетители от днес до 2 май.

НАЙ-НОВАТА НАХОДКА

Най-новата находка на обекта е от съвсем скоро и поради тази причина не е част от експозицията в София.

„В кирпичените деструкции на сградата от римския период открихме и този прекрасен сребърен пръстен с релефно изображение на здравоносните божества Асклепий, Хигия и Телесфор. Като цяло са много редки тези пръстени”, разказва Елена Божинова.

Според тях пръстенът е по-ранен период от сградата, някъде от 3 в. Би могъл обаче и да е синхронен с нея, да е бил някъде в къщата и при срутването ѝ да е попаднал в кирпичените деструкции. 

Оказва се, че този обект е едно скрито съкровище – и като находки, и като археологическа ситуация.

https://trafficnews.bg/kultura/beztsenna-aplikatsiia-bog-dionis-i-terakotena-venera-202571/

[Hatshepsut]

ЧЕТИРИ ПОГРЕБЕНИЯ, ФРАГМЕНТИ ОТ СТЕНОПИСИ И ОЛОВЕН ПЕЧАТ ОТКРИХА АРХЕОЛОЗИ В ПЛОВДИВ

Останки от средновековна сграда с четири погребения откриха археолозите от РАМ-Пловдив при разкопките на Голямата могила в район Южен. Екипът начело с Любомир Мерджанов работи на терен от няколко дни и вече е регистрирал няколко любопитни находки.

Обектът е част от некропола Гъстите могили, открити и регистрирани още през миналия век от Борис Дякович и колегите му. Две-три от тях са проучени, но останалите - близо 80 гробни могили, са заличени заради мащабното строителство.

Голямата могила и входът на иманярския тунел

„Работната ни хипотеза е, че средновековната сграда е религиозен храм, заради множеството фрагменти от керамика, стенописи с полихронна украса,  монети и закопчалки за книги, както и един оловен печат с религиозно изображение и надпис”, разказа пред PlovdivTime Любо Мерджанов и допълни, че вероятно храмът е от 12-13 век. Екипът вече е разкрил дъното на сградата, която е изключително лошо запазена и откриват камъни и бял хоросан.

Археолозите са открили 4 погребения

При работа в сектор изток на могилата Мерджанов и колегите му са попаднали и на иманярски тунел с дължина 10 м. Те предполагат че изкопът е правен през 90-те години на миналия век, когато имаше много случаи на набези по такива обекти с потенциални археологически съкровища.

„Тунелът се движи в посока изток-запад, по права линия към центъра на могилата. На места се виждат следите на кирките на иманярите. Предполагаме, че вече сме разкрили края му”, каза Любомир Мерджанов.

Входът на иманярския тунел

Той обясни, че се надяват до началото на август за допроучат храма и да разкрият централното погребение, за което предполагат, че е от римската епоха.

Обектът Гъстите могили, част от който е и Голямата могила, се намира в Южната промишлена зона в района от Отоплителна централа Юг до Събота Пазара.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/chetiri-pogrebeniia-fragmenti-stenopisi-i-nalozhen-pechat-13957/