Археологически находки въ Пловдивска область

[Hatshepsut]

Източната порта на Филипопол

Най-широката запазена улица от римско време, 13 метра и 20 сантиметра, от  II – III век  по нашите земи се намира в Пловдив. Тя започва от Източната порта и  е свързвала пристанището на река Хеброс с центъра на града. Обектът е част от проекта „По крепостните стени на Филипопол“ и ще бъде открит за посещения до края на лятото.

Реставраторът Никола Стоянов каза, че са работили с екипа през последната година на новата археологическа придобивка на Пловдив - реставрираната и експонирана Източната порта на Филипопол.

Мястото е майсторски запазено и реконструирано с голямо уважение към оригиналните му форми, което ни позволява да оценим древното майсторство на изработката и архитектурната изобретателност.

Посещавайки обекта  на място, лесно е да бъдем увлечени от нашето въображение, представяйки си оживения живот и грандиозните събития, случили се тук преди векове.

Животът непрекъснато се променя и тази област е доказателство за това, тъй като е била събаряна и възстановявана многократно през цялата история, напомняйки ни, че нищо не е статично.

Експонирани са и прилежащите структури: улица "Кардо Максимус" с частично възстановена колонада чрез анастилоза с част от наличния оригинален материал; останки от крепостни стени; каменни градежи на верижни сгради в субструктура; лапидарно експонирани мраморни и сиенитни фрагменти от различни строителни периоди.

По думите на Археолог-проучвател на обекта е Мая Мартинова, Пловдив днес има безценни писмени доказателства за величието на Филипопол, като част от източната Римска провинция Тракия.

Големият проект „По крепостните стени на Филипопол“ е на обща стойност 8 млн. лева. Той включва реставрацията на Източната порта и Небет тепе.

Докато се чудим на Източната порта на Филипопол, човек не може да не се запита какви други древни съкровища се крият под улиците на нашия град. Какви тайни от миналото чакат да бъдат разкрити, разкривайки повече за богатата история и наследство на нашия град?

[Hatshepsut]

Археолог за разкопките в центъра на Пловдив: Обектът даде доста информация за обитаването на Филипопол


Богата сграда с украса от златен варак откриха в центъра на Пловдив

Приключихте ли разкопките в центъра на Пловдив?

Да, да, приключихме ги преди доста време вече. Обектът беше малък, но всъщност доста информация даде за обитаването на Филипопол. Това, което ни изненада, е всъщност златният варак, който излезе от пода на една сграда, загинала в средата на ІІІ век при готското нашествие, като варакът най-вероятно е част от интериора на сградата. Може би някоя ниша – тип ларариум или нещо в такъв смисъл. /Това е култово място в римския дом за поклонение на домашните богове/. За съжаление обаче е в много лошо състояние, така че не можахме да разберем какво е първоначалното му предназначение, но самият факт, че има варак, показва, че сградата е с доста представителни характер. За съжаление е загинала при готските нашествие.

В последствие на същия терен е построена една късноантична сграда, основната част от зидовете на която са демонтирани през Средновековието. Не можахме да разберем много за какво става въпрос, но интересното при нея беше, че в един от зидовете бяха вградени амфори, отворени към помещението навътре – вероятно тип сейфове или места за скриване на ценности. В една от амфорите намерихме две монети, което подсказва, че става въпрос за такова нещо.

Била ли е късноантичната сграда обект на някакви разграбвания?

Нямаме данни за такова нещо. Нямаме данни. Единственото нещо, което успяхме да установим, е, че тя в края на VI или началото на VII век е престанала да функционира. Това е период, в който Тракия и Филипополис са жертва на аваро-славянските нашествия, и всъщност по всяка вероятност градът е бил отново превзет тогава и сградата е престанала да съществува.

Тази сграда част ли е от централния комплекс на Филипопол?

Теренът, който проучваме, е част от централната градска част на Филипопол, като е позициониран в първия ред инсули източно от форума. Обикновено, както и минали проучвания, така и по-настоящи показват, че в тези инсули става въпрос основно за сгради с представителен характер, т.е. висшата класа на града живее в най-близките инсули до форума.

В момента работите ли някъде или това беше за тази година?

Не, не, в момента вече затваряме сезона. Достатъчно.

А за догодина имате ли вече някакви приготовления?

Към момента нямаме още никакви идеи. Може би към пролетта вече ще бъде ясно, но засега няма информация.

А на Голямата могила, където открихте тракийската могила, нещо ново има ли от там?

Там няма нищо ново, освен последното, което излезе. Става въпрос за подмогилно съоръжение – по всяка вероятност храм, от късноелинистическата епоха. За съжаление материалите вътре бяха много оскъдни. В момента работим по научната част, т.е. търсим паралели, работим по датировки и изясняваме ситуацията.

https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Arheolog-za-razkopkite-v-centura-na-Plovdiv-Obektut-dade-dosta-informaciya-za-obitavaneto-na-Filipopol-2349020

[Hatshepsut]

В Епископската базилика в Пловдив е открита главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе

Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По думите му, това е изключително рядък предмет, чакан дълго време.
Откритието е направено вчера – главата се е намирала в близост до амвона на храма и вероятно е била използвана за строителен материал при градежа на базиликата. Върху нея е поставена т.нар. корона моралис или крепостна корона, а ирисите на очите й представляват сърца. Изработена е от висококачествен мрамор в традициите на елинизма.
"Размерите на главата са малко по-големи, което води до заключението, че статуята е била висока около 2,5 м", каза Любомир Мерджанов.
Богинята е свързана с по-ранния храм, който се намира под Епископската базилика и до момента остава почти непроучен. След направените анализи и почистване експонатът ще бъде изложен в пловдивския Археологически музей.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/102081628/v-episkopskata-bazilika-v-plovdiv-e-otkrita-glavata-na-statuata-na-boginata-na-filipopol-tuhe

[Hatshepsut]

Археолог: На Плоската могила в Пловдив няма непрекъсната 7000-годишна история, има периодично връщане на обитателите

Сред находките на Плоската могила тази година ще отлича някои изключително интересни човешки, антропоморфни фигурки от керамика. Това каза в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" Стоян Иванов, археолог. "Някои от тези находки са уникални, такива не са откривани досега в балканската праистория. Но това, което е най-интересно, е, че успяхме да добием много повече информация за самия археологически паметник и да разберем кога и как е функционирал, по какъв начин“, посочи Иванов.

Едно от най-интересните неща, които са установили е, че самият терен преди повече от 7000 години, през епохата на Късния неолит, е бил използван не като селище, а като ямно поле, където ежегодно или през определено време населението е извършвало определени обреди, които са включвали изкопаването на големи ями и депонирането на специфични предмети в тях.

"Много интересно, тази година разкрихме на няколко места черепи от диво говедо, поставени като един вид дар, като част от обред. Какъв е точно този обред тепърва ще се опитваме да разберем от данните, които имаме от терена“, добави Стоян Иванов.

По думите му така е започнало развитието на паметника. Така е функционирал в продължение на няколкостотин години.

"През V хилядолетие обаче самият паметник прераства в селище, където се развива една доста бляскава, доста интересна самобитна култура на епохата на Халколита, на Каменно-медната епоха, както е известна също. Селището явно е било с доста централно място в селищната система на Тракия. То е било представително и по всяка вероятност е заемало някаква по-особена функция от околните селища, които имаме, с доста сериозни размери – над 200 метра диаметър. Предполагаме, че населението му е било със сигурност стотици жители.

Разкриваме доста интересна част от него. Откриват се опожарени постройки – къщите на самите обитатели, като има данни за частично двуетажни постройки. Това е нещо, което не се открива за пръв път, но със сигурност дава доста нова информация за живота, бита и социалната организация на това население“, каза археологът.

Точно това е периодът на Халколита. През този период явно вече се натрупват достатъчно условия за социално разслоение, за централизиране на някаква форма на власт и съответно това започва да се изразява и в материалната култура, в архитектурата, а и в придобивките, които отделни индивиди на общността могат да натрупат и да показват. "Архитектурата, както и това, което виждаме като богатство в самите гробове, които са във Варненския некропол, напромер, показват точно това – централизиране на власт и на престиж“, добави Стоян Иванов.

"В случая ние нямаме такива съкровища, разбира се, тъй като нямаме данни къде се намира некрополът на това селище, но имаме достатъчно данни да твърдим, че има със сигурност организация на обществото, в която може би има и по-централни фигури.

Дали живътът в Пловдив е започнал оттук, не може да се твърди със сигурност, каза още Стоян Иванов.

"Малко по-рано имаме данни за обитаване в другата могила, Яса тепе, около "Лаута“. Там населението усяда малко по-рано, може би около 200 години, в археологически мащаб. Но там селището е доста по-малко и прекъсва съществуването си, като твърде вероятно е това население да се преселва от другата страна на реката на Плоската могила, където създава това доста по-обширно и доста по-представително селище. Така че тук не е въпросът за най-ранното селище. На територията на България, на Тракия, има много праисторически обекти. Просто нашата цел е да възстановим максимално как са се развивали тези праисторически култури, тези племенни общности и да успеем да го покажем на публиката“, каза Иванов.

И тази година археолозите са открили много интересни съдове, които са и от епохата на Неолита, и от Халколита, а и от по-късни епохи.

"Паметникът не свършва с тези епохи – имаме обитаване и през Бронзовата епоха, и през Желязната епоха – това е времето на траките. Паметникът отново е използван не като селище, а като място за обредни практики. По същия начин са изкопавани ями в могилния насип и са депонирани различни дарове като част от ритуалните практики на тракийското население", каза още археологът.

По думите на Стоян Иванов, има доста пластове история там, с прекъсвания. Няма непрекъсната история за 7000 години, но има определено връщане на обитателите периодично на това място и са го използвали по различен начин – някой път като селище, което израства върху останките на предишните, друг път като място за някакви други практики, най-вероятно обредни.

Всичко, което е открито през този сезон на Пловската могила в Пловдив, при Брезовско шосе, ще може да се види във временна изложба напролет. Тя ще бъде организирана от Регионалния археологически музей.

https://www.sofia24.bg/novini/regionalni/Arheolog-Na-Ploskata-mogila-v-Plovdiv-nyama-neprekusnata-7000-godishna-istoriya-ima-periodichno-vrushtane-na-obitatelite-2385396

[Hatshepsut]

"В кадър" - Непознатото богатство на България- съкровището от Дъбене

[Hatshepsut]

Открития на над 6000 години разказват за живота през неолита край Пловдив

Археолозите се натъкнаха на останки от жилище, датирано към късния неолит (края на V хил. пр. Хр.), което свидетелства за наличието на уседнал живот в района още в праисторически времена.
Приключи проучването на изключително интересна част от археологически обект в землището на село Скутаре, Пловдивско, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

Разкопките разкриха ценни находки от различни епохи. Откритията обхващат период от над 6000 години – от късния неолит до Средновековието, и хвърлят нова светлина върху историята на заселванията в този ключов регион на Тракия.

Археолозите се натъкнаха на останки от жилище, датирано към късния неолит (края на V хил. пр. Хр.), което свидетелства за наличието на уседнал живот в района още в праисторически времена. Открити са и следи от обитаване през бронзовата епоха, които допълват картината на приемственост между различните култури, населявали плодородната равнина.

Най-значителните и добре запазени структури са от периода на Средновековието. Археолозите са попаднали на комплекс от стопански и жилищни сгради, които очертават облика на средновековно селище. В непосредствена близост до него е разкрит и прилежащият некропол, чието проучване ще даде безценна информация за бита, погребалните практики и антропологичните характеристики на тогавашното население.

Според ръководителя на разкопките - археолога Елена Божинова, разкритията на екипа са от съществено значение за изясняването на историческото развитие не само на конкретния микрорайон, но и на Пловдив и неговите околности.

„Находките от Скутаре потвърждават, че районът около Пловдив е бил гъсто населен и икономически активен през хилядолетията, многослойният характер на обекта ни дава рядката възможност да проследим в стратиграфска последователност развитието на материалната култура и организацията на живот на хората, обитавали тези земи от праисторията до средните векове. Тези данни са ключови за разбирането на демографските процеси и културните взаимодействия, формирали облика на днешния регион", допълва Божинова.

Предстои детайлен анализ и консервация на откритите артефакти. Резултатите от проучванията ще допринесат за попълването на бели полета в историята на Пловдивския регион, известен като един от най-древните и постоянно населявани райони в Европа. / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/otkritiq-na-nad-6000-godini-razkazvat-za-jivota-prez-neolita-kray-plovdiv

[Hatshepsut]

Археолози откриха над 250 бронзови монети при проучване на терен от античния Филипопол

Археолози откриха над 250 бронзови монети, които обхващат периода от II до XIX век, при проучване на терен от зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив". Разкопките са извършени в около 100 кв.м във връзка с инвестиционно намерение за строеж на сграда, разказа за БТА археологът Любомир Мерджанов.

Според кадастъра на античния Филипопол петното, което е проучвано, попада в седмата инсула източно от форумния комплекс на античния град. В тази инсула не са правени никакви археологически проучвания и информацията за специалистите е нова. В разкритите жилищни сгради от различни исторически епохи са открити няколко керамични лампи, оловни търговски пломби с различни изображения и множество фрагменти от керамични съдове. Предстои материалът да се анализира и да се прецизират по-точни данни на цялостното проучване, посочи Мерджанов.

Първите археологически следи от обитаване са били от Османския период - XVII-XVIII век. От него са проучени сграда с част от вкопано мазе към нея. Археологът разказа, че повечето историци считат, че османският град не е стигнал до проучваното място, но очевидно е имало някакви сгради периферно.

От Средновековието, в периода XII-XIII век, са проучени няколко вкопавания, ями и структура, която е остатък от жилище със зле запазено огнище. Средновековните структури лежат върху пласт от VI век, към който принадлежи зид, изграден от блокове с тухли, който пресича обекта в посока север-юг. Зидът е част от сграда, чиито помещения са били разположено западно, извън проучваната площ. Вероятно тези помещения са имали фасада към улицата, която е още по на запад и е засечена при строителството на хотела на бул. "Княгиня Мария Луиза" срещу църквата "Света Петка".

В дълбочина е проучена част от сграда от III век. Помещението в нея е с под, изграден от дебел слой бял хоросан, върху който са регистрирани отпечатъци от керамични тухли, с които е бил застлан. Когато сградата е спряла да функционира, тухлите са махнати, вероятно за да се използват за нещо друго, обясни специалистът. Самата сграда е "загинала" в средата на III век по време на готското нашествие, когато градът е превзет и унищожен почти изцяло. Върху този под стои дебел пласт от изгорели разрушения, което подсказва, че сградата е унищожена при пожар, посочи Мерджанов. Зидовете на сградата са изградени от варовикови камъни, като всички те през Османския етап са били демонтирани почти изцяло. Тези камъни са били използвани за производството на вар за новите по това време сгради.

Проучена е и част от сграда от II век век, която е изцяло кирпичена. Самата кирпичена конструкция е изградена върху блокаж от дребни камъчета, като идеята е била кирпичът да се изолира от влагата на земята. Това е последният пласт, който подсказва за човешко обитаване, след него сградата стъпва върху стерилния пласт, който е на дълбочина 6,1 метра от съвременния терен, разказа археологът. По думите му дебелината на културните напластявания в този район още веднъж показва богатството на археологическото минало на Пловдив.

https://trafficnews.bg/kultura/arheolozi-otkriha-nad-250-bronzovi-moneti-pri-prouchvane-358918/

[Hatshepsut]

Частично запазена антична улица откриха на „Иван Вазов“

Частично запазена антична улица са открили археолозите, проучили културно-историческите пластове в частните имоти на улица „Иван Вазов“ 7 и 9. Разкопките на терена са ръководени от Здравка Коркутова, като работата на специалистите е приключила, спазени са всички предписания на комисията, а самият терен вече е освободен за реализиране на инвестиционното намерение.

“ Археологията на място е напълно запазена и вече проучена в детайл. Освен частично запазената част от улица бяха открити каменните основи на няколко верижни помещения. След готското нашествие мястото е започнало да функционира като некропол, част от големия Южен некропол на града. Регистрирани и проучени бяха 32 гроба с датировка 3-6 век, чак до началото на 7 век. По-интересното е обаче, че попаднахме на гробно зидано съоръжение, в което открихме златни накити от Шести век. Те са принадлежали на млада дама, аристократка, която е била погребана заедно със своя колан и с брачен пръстен“, разказа за проучванията на обекта пред Под тепето археологът Здравка Коркутова.

Тя добави, че на място са открити още монети, много фрагментирана керамика и цели керамични съдове, както и много фрагментирани стъклени съдове.

След приключването на работата на археолозите инвеститорът може да пристъпи към реализиране на намеренията си.

https://podtepeto.com/aktualno/chastichno-zapazena-antichna-ulicza-otkriha-na-ivan-vazov/

[Hatshepsut]

Археолог: Проучваме две антични сгради по главния път, който излиза от Източната порта

Археолозите проучват нов обект на 10 метра до Източната порта. Обектът е свързан с инвестиционно намерение за строяща се нова сграда в Пловдив. Това съобщи за Plovdiv24.bg ръководителят на разкопките археологът Любомир Мерджанов. За около 15 дни археолозите са проучили пластове от Средновековието, които са известни че ги има в квартала.

В момента проучваме пластове от Късната античност. Това са две сгради, залепени една до друга, със сходен план. За съжаление площта на проучването е малка и няма да имаме възможност да уточним със сигурност тяхната планировка  и какво точно са представлявали,
каза Мерджанов.
Сградите са типичните видове с розов хоросан. С тях са открити и множество монети, фибули и предмети на ежедневието от Късната античност, включително и множество битова керамика. В последните дни археолозите влизат в дълбочина в пластовете от Римската епоха, тези, които са до средата на трети век.

Имаме данни от близки обекти, че следва пласт, който е свързан с опожаряването на града от готите. Какво ще излезе надолу е въпрос на допълнителни проучвания. ще се копае поне до края на август месец. Обектът е разположен непосредствено на североизток от Източната порта,
каза още археологът.
Това е един особено интересен квартал, тъй като е свързан с главния път, който излиза от Източната порта, тръгва в североизточна посока и пресича река Марица през Античен мост.

Това е пътят, по който са пристигали в града всички пътници. Съответно всички сгради, които са били разположени от ляво и от дясно на този път, между портата и моста, са първите сгради, които са посрещали посетителите на града. Това са изключително важни сгради сами по себе си. Някои от сградите са проучени, оттам се изхожда за тяхната важност. Това са Античният Мартириум, който е посветен на ранно християнски светци, той е на ъгъла на улица "Неофит Бозвели" и "Марагидик". За съжаление е погребан под жилищна сграда и не може да се види,
посочи още Любомир Мерджанов.
На улица "Пушкин" също са проучени няколко сектора от голям комплекс, с мозайки и гробница, което означава, че наистина през Късната античност кварталът е бил много важен. За археолозите е много важно да извършим на колкото можем  повече археологически проучвания в този участък на съвременния град.

За археолозите стратиграфията е позната, защото има проучвания в квартала и просто е въпрос на време да се проучи и този обект във връзка с инвестиция. Там ще се строи нова жилищна сграда. Всички движими културни ценности ще се пренесат в музея, където ще се извършва тяхната реставрация.

До момента са открити много находки - почти 200 монети, лампи, фибули, пинсети, костини игли, все неща, свързани с бита. До края се очаква тези находки да са много повече.

Догодина гражданите на Пловдив ще могат да видят тези предмети в традиционната изложба на археолозите. Архитектура  като зидове, която остава на място, е обект на решение на Комисия към министерството на културата, която идва на края на всяко археологическо проучване, за да реши съдбата на тези архитектурни останки.

https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Arheolog-Prouchvame-dve-antichni-sgradi-po-glavniya-put-koito-izliza-ot-Iztochnata-porta-3008359

[Hatshepsut]

Археологически ребуси край Скутаре. Разгадаха ли произхода на сивата тракийска керамика?

Следите им щяха да останат завинаги в здравата хватка на глините край Пловдив. Но им било писано друго. Дебелите наслоявания на забравата отстъпиха пред внушителните планове за нова индустриална зона край Пловдив. Спасителните разкопки на археолозите отвориха една врата към миналото, която никой не подозираше.

Тук археолозите работят вече четвърти сезон и още не могат да се справят с основния въпрос - защо още от ранния неолит това място привлича население трайно дори и в тъмните векове в края на бронза.

В този момент, обаче археолозите тъкмо са разкрили останките на двама, от общо 7 погребани в малък некропол от средновековието.

Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "От втората половина на 12-и, началото на 13-и век. Иначе некрополите не са богати и особено пък нашите тук, които явно са някакво селско население, явно не много богати хора, но често откриваме накити. Обички. Ето такива, семпли. Семпла халкичка, която е по една, а не две обички и по-често се открива при мъжете. И много красив накит имахме от другия некропол. Един сребърен наушник с много интересна филигранна украса. Той е вече в експозицията на музея. Ами, много стандартни са християнските гробове. Те са идентични, обичайни в цяла Тракия, като често при главите е поставен камък."

Камъкът най-вероятно е притискал някакви дарове, черги или дрехи, които отдавна за изтлели. Но друг обичай се натрапва тук, който е смущаващо странен.

Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Откриваме кремъци от дикани. Това са едни големи дъски, една платформа, в която са набити остри кремъци от едната страна и това нещо, с това нещо обикновено влачено от животни, волове, магарета или нещо друго, минава над овършаното жито, така че да падне зърната от класовете. И върху гробовете са поставяни парчета от тези дикани и специално този гроб целият бил покрит с такива парчета с дикани, тъй като открихме над 50 до момента, може би и повече кремъци. Интересна ситуация. Едно от обясненията е, че се поставя като мярка против вампирясване. Да не тръгне мъртвецът да се надига от гроба и да нападне на диканите."

Мария Чернева: " Чак пък толкова масово..."

Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Ами тези практики в средновековието са доста популярни в средновековието."

Мария Чернева: "Т.е. не е необходимо човекът да е лош, за да го сложат. Просто за всеки случай."

Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Не е необходимо. И това, доколкото съм чела, така е по етнографски, теографските обичаи - ако е роден в събота, ако е роден на не знам си какъв ден по-особен, ако пъпната му връв била не знам си как, т.е. има опасност, той да стане вампир, за това трябва да се правят такива обичаи."

А и наблизо, в Избегли има находище на кремъци, така че диканите не са били особена ценност. Но в този некропол те може да са имали и друга функция. В един от гробовете откриват и част от дъската и така установяват че тя е била обърната с кремъците нагоре.

Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Тук теренът е много глинест и много твърд. Много трудно се работи. Особено в лятно време, когато заради жегата се спича тази глина и става много твърда. Голяма част от гробовете са закопани на много плитка дълбочина. И ако тези хора са почивали в сезон от годината, когато e било много трудно да се изкопава, ако поради някаква болест, да речем епидемия, поради което една част от гробовете са на много плитко, на 20-30 сантиметра, явно не са имали силите, възможностите, ресурсите да направят тези гробове. И тогава тези мъртъвци са били уязвими на животни, да дойдат, да ги разровят."

Ако съдим по диканите, погребаните би трябвало да са земеделци. Но останките от домовете и големите оградени пространства около тях, говорят че по-скоро, че са били скотовъди. Всъщност археолозите за първи път имат възможност да проучат как е бил огранизиран живота в едно средновековно селище. Мащабите на спасителните разкопки им позволяват да видят по-голямата картина.

Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "И именно през средновековието тези големи ферми са били оградени от огради, от които ние намираме траншеите. Траншеите, които са заграждали пространства всяка с площ около един декар. В това голямо пространство намираме останки от една къща, да кажем колиба, една постройка с не много стабилна архитектура. Ето едната траншея, тя се вижда. Аз ще мина покрай нея, за да я видите. В нея на места са слагани камъни, за да укрепят именно тази конструкция от оградата. И нашата интерпретация е, че това са големи дворове, в които са пазени животни. Мога да ви го покажа така като план - това е една площ от 7 декара и се вижда ето, заградено пространство, много пространство, трето, четвърто, като в такова пространство откриваме останки от една паянтова конструкция от колове, наземна постройка колове забити в земята които оформят стените, вероятно плет и между тях сламен покрив."

Не всичко все още могат да си обяснят. Като странните съоръжения в общите пространства или близост та на некрополите до кошарите. А също и многобройните кладенци, които са част от по-голямата загадка, която учените все още не са разплели.

Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Много кладенци проучихме - това е една от забележителностите на този обект. Имаме вече над 35, може би към 40 кладенеца проучени до момента."

Мария Чернева: "В това твърдото, да копаеш кладенец..."

Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Хич не е лесна работа. Хич не им е била лесна работа, но когато човек има нужда от вода, копаят. И това е една от големите загадки. Защо избират това място? Ние сме близко до Марица, на един километър от Марица. В тази Марица има много притоци. А те избират все това място и това място, за да живеят. В праисторията, през праисторическите, през неолита, в енеолита няма кладенци. Значи те са имали постоянен водоизточник. Най-ранните кладенци са от бронзова епоха."

Но защо избира това място? Имаме Виа Диагоналис. Това е едната причина. Виа Диагоналис, който дава достъп до пътя, до пазарите, оттам до Филипопол. Но Виа Диагоналис върви в дълга отсечка. Вия Диагоналис, както върви така той пресича разни други притоци. Трябва нещо друго тука да ги е привлякло и то пак казвам - за всички периоди. Ранен неолит, късен неолит, целия халколит, ранна бронзова, средна бронзова епоха, ранно желязна епоха, архаичен период. Тук имаме една от, може би най-ранните гръцки колони вътрешността на Тракия.

Разпознават ги по керамиката. Известна като сива тракийска, много финна, с ангоба, доближава се до черния фирнис. И за учените вианаги е било загадка, как тази керамика, която навлиза в Тракия през 6-ти век за няколко десетилетия залива целия регион. Едно от възможните обяснения - за гръцки колонии във вътрешността и майстори, които я произвеждат на място - сега за първи път намери своето потвърждение.

Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Факт е, че имаме пещ, намерихме пещ за изпичане на най-ранната керамика на колело, със съдове в нея запазени. Изключително високо качествена, много много хубава керамика от края на 7-6 век. Архаичният, класическият период. Филипопол поради някаква причина не е обитаван през този период. Трябва да търсим центровете наоколо. И един такъв център, вероятно, е този обект."

След гръцките тъмни векове, архаичния период е и времето, в което населението започва бързо да се разраства и дава началото на великата гръцка колонизация. И преселниците очевидно са образували не само морски колонии.

Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Често керамиката свири. Има примеси в нея, явно железни окиси или някакви други метални примеси. Но някой път откриваме и неща... Както и споменах, една много красива апликация на Дионис, скрита в един питос. "

Римският период край Скутаре поднася поредната загадка. В селището и от този период се отличава с паянтова архитектура, в случая къщата е покрита поне с керемиди, които са оставили следи. Но по-интересно е значителното количество питоси, които откриват подредени под навеси или големи глинени съдове за съхранение най-често на зърно.

Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Откриваме 5-6 групи такива на голяма площ. Тоест много зърно, много продукция, която тук е пазена за известен период от време. Това зърно е произвеждано наоколо. Но защо е складирано тук? Първото ни предположение беше ... тук сме до Виа Диагоналис дали не е някое тържище. Да, но нямаме монети. Буквално за 4 години проучвания, 23 декара площ имаме 20 антични монети ,което е нищожно количество за тоя период."

Спасителните разкопки край Скутаре, отвориха една врата към миналото, която никой не подозираше. Внушителните мащаби позволяват както никога до сега, да се проследи динамиката на едно селище от неолита до средновековието. Обикновени хора, които иначе биха били обречени на забрава.

https://bntnews.bg/news/arheologicheski-rebusi-krai-skutare-razgadaha-li-proizhoda-na-sivata-trakiyska-keramika-1408204news.html

[Hatshepsut]

Повече от 200 монети откриха археолози при разкопки до Източната порта на Филипопол

Повече от 200 монети, предимно от Константиновата династия, откриха археолози при спасителни разкопки на обект, разположен непосредствено до Източната порта на Филипопол в Пловдив. Те са от късноантичните пластове, когато извън крепостните стени е процъфтявал квартал, посрещал пристигащите в града, разказа пред БТА ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. Екипът на Регионалния археологически музей прави проучването във връзка с инвестиционно намерение за строеж на нова жилищна сграда.
Обектът е с площ 150 кв. м и е разположен в североизточна посока от Източната порта. Районът е част от важен квартал през Късната античност, който е извън крепостните стени (екстра мурос). Той е свързан с пътя, който прави връзката с портата и моста над река Марица, при остров Адата. През моста са минавали всички посетители, които са идвали от Константинопол. Отляво и отдясно на пътя са били разположени едни от най-представителните сгради, някои от тях свързани с религиозните култове като Античния мартириум, който е близо до обекта, посочи археологът. Той подчерта, че от научна гледна точка проучването на обектите по този път е важно, за да се разкрие цялостния облик на този представителен квартал.
До момента е разкрита сграда от Късната античност, която е претърпяла няколко преправки, каза археологът. Все още е не е ясно каква е била функцията й, но предстои в хода на разкопките да се установи. Източната й стена е била подсилвана допълнително, което означава, че е имало някакъв конструктивен проблем.
В по-ранните пластове са разкрити останки от сграда от II-III в. с множество преправки. До момента са проучени две помещения от нея. Едното е със зидове, дебели над 1,2 м, което според археолога е особено интересно. В тази сграда предметите са по-малко - около 10-15 монети, няколко фрагмента от теракоти, няколко от лампички, костни игли и основно керамика, която подсказва за бита в жилището.
Имаме и две интересни погребения, които са от средата на VII в. , които пресичат късноантичните структури, разказа Мерджанов. И двете са с гробен инвентар. Единият е със сребърна тока, а другият – с неразпознаваем към момента бронзов предмет, който ще бъде определен след реставрация. Интересното, според специалиста, е, че въпреки, че погребенията са от вече християнския период във Филипопол, ориентацията на тялото на покойника е юг – север. Те са извършени след като сградите от Късната античност са престанали да функционират. Това означава, че тогава тази част на града е променила характера си и това вече празно пространство се е усвоявало като некропол, обясни археологът.
„За съжаление, както винаги се случва при многослойни обекти, всеки следващ исторически обект разрушава предишния. Затова всички археологически пластове и структури са в много лошо състояние. Благодарение на старанието на екипа успяваме да установим траншеите от зидовете и да възстановим планировката въпреки липсите на зидовете и подовите нива, които носят основната информация“, каза Мердежнов.
Специалистите имат информация от предишни проучвания, че районът е обитаван интензивно през Елинистическата епоха. Предстои разкопките да разкрият съществуват ли такива културни пластове и при този обект. До момента в части от него е достигната шест метра дълбочина. За Пловдив това е стандартно, защото културните пластове са много дълбоки, каза Мерджанов и допълни, че в обекта има още един сектор, който трябва да бъде проучен до края на месеца.

https://pronewsdobrich.bg/poveche-ot-200-moneti-otkriha-arheolozi-pri-razkopki-do-iztochnata-porta-na-filipopol-p726141