Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Родово наследство => Археология => Topic started by: Hatshepsut on 03 September 2018, 06:49:21

Title: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 06:49:21
Тази информация е от 2006г.

Тракийският цар Ситалк е сякъл монети

(https://cdn.dnes.bg/d/images/photos/0030/0000030060-article.jpg)

Открита е монета на тракийския цар Ситалк, с което се отхвърля тезата на археолози и историци, че той не е сякъл монети, обяви Димитър Костов от пловдивското нумизматично дружество "Филипополис", цитиран от БТА.

Находката той посвети на проф. Александър Фол, който, по думите на Костов, единствен е защитавал тезата за монети на тракийския владетел.   

Археологът добави, че монетата се намира у семейство от първомайските села и заедно с други 20 монети е предавана от поколение на поколение.

Всички са от епохата на Одриското царство, през което време е царувал и Ситалк, плюс/минус 100 години - тоест, около 424 г. пр. Христа, твърди Димитър Костов. 

Направеното в София изследване доказва, че находката е отливка от чисто сребро, а съставът му отговаря на този, от който са сечени монетите на брата на Ситалк - Спарадок, твърди Костов. 

Монетата тежи 3,7 грама, с диаметър 177 мм и дебелина 2,5 мм и има добър релеф. На лицевата й страна е изобразен необязден кон в поход, с вдигнат десен крак, а около него на три срички е изписано "си-тал-ко".

На гърба на монетата е изобразен орел с разперени криле със змия в клюна, вкаран в каре, което се използва и при монетите на останалите тракийски царе.
   
Археологът е категоричен, че до момента в света няма показвана монета на Ситалк и предполага, че на аукцион цената й може да стигне до 50 000 евро.

Дадох гласност на откритието, за да изпреварим продажбата й зад граница, а ако това все пак се случи - да имаме доказателства, че е намерена в България, обясни той.

Според него мястото на монетата е в Националния исторически музей, който обаче трябва да заплати на собствениците посочената в закона цена, а тя може да стигне и 10 000 евро.

Монетата не е иманярска, а най-вероятно е намерена в нивите на фамилията преди векове, твърди той. Костов предлага в Държавния бюджет да има перо "Ценности", средствата от който да се използват при подобни случаи.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/print.php?id=30060
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 06:52:28
Тази информация е от 2010г.

Иванко убиецът на Асен погребан в Асеновград?

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/da/Church_of_the_Holy_Mother_of_God%2C_Asen%27s_Fortress%2C_Bulgaria_07.JPG/800px-Church_of_the_Holy_Mother_of_God%2C_Asen%27s_Fortress%2C_Bulgaria_07.JPG)

ДНК експертиза на скелета на почти двуметров мъж, прободен в гърба и погребан под стените на Асеновата крепост, ще поиска кметът на Асеновград д-р Христо Грудев.

Само сравнителна ДНК експертиза на находката и скелета на Цар Калоян във Велико Търново може да докаже родството и оттам дали открития преди три години средновековен гроб и човешки останки в него са действително на Иванко убеца на Асен, съобщи Грудев и допълни, че общината е готова да финансира скъпото изследване.

Предполагаемият скелет на Иванко се пази и до момента в кашон, предаде Радио Пловдив.

Върху интересната находка бе намерена и монета с датировка на сечене 1208-1230 година, а последните категорични данни за Иванко са от 1200 година, когато е бил в Станимъка, примамен от византийския император да се върне от крепостта край Кричим. Кога и къде умира и къде е погребан Иванко, не е известно.

http://news.ibox.bg/news/id_425897572 (http://news.ibox.bg/news/id_425897572)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 06:53:46
Тази информация е от 2010г.

Надгробни селищни могили са открити при теренните обходи в района на карловските села Войнягово и Климент

Пловдив. По време на археологическите дейности в района на Карлово през 2010 година с открояват два основни акцента. Това съобщи за радио "Фокус" - Пловдив Мария Деянова, директор на Исторически музей в Карлово. Продължиха археологическите разкопки в землището на село Дъбене от екипа на Националния исторически музей под ръководството на археолога Мартин Христов, отбеляза Деянова. Тя допълни, че при проучването се е оказало, че полето източно от село Дъбене е осеяно с раннобронзови структури. През археологическия сезон на 2010 година са разкопани и проучени три такива структури, а за една от тях със сигурност може да се каже, че е погребение. Националният исторически музей и Историческият музей в Карлово проведоха съвместни теренни обходи при селата Войнягово и Климент за издирване и регистриране на археологически обекти на територията на двете селища. Бяха регистрирани доста интересни обекти, които досега не са били в археологическата карта на района, каза още Деянова. Описани и локализирани са надгробни селищни могили, а сред находките от тези теренни обходи има една каменна брадва от праисторическо селище, която е много добре запазена и ще остане във фонда на музея в Карлово. Тази находка и останалите, които са предимно от керамика са интересни и с това, че носят информация за тези селища, които доскоро не знаехме, че са съществували на територията на община Карлово, каза директорът на музея в града. Тя изрази надежда, че ако има достатъчно средства през 2011 година се надява да продължат теренните обходи и да се подновят разкопките при село Васил Левски, където се проучва тракийски селищен център от екип на Археологическия музей в Пловдив съвместно с Исторически музей- Карлово.

http://focus-news.net/
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 06:57:07
Тази информация е от 2012г.

Археолози откриха уникални стенописи в Пловдив

(https://m.netinfo.bg/media/images/28990/28990121/991-ratio-v-plovdiv-nameriha-stenopisi-s-vyzkresenieto-na-lazar.jpg)

Уникална за България находка откриха археолози в случайно намерена семейна гробница в Пловдив. Става въпрос за прочутата библейска сцена, изобразяваща възкресението на Лазар, което извършва Исус Христос. Тя е нарисувана на стените на гроба, обясни ръководителят на обекта Мая Мартинова.

За рисунката са използвани много добре запазени бои в 5 цвята - червено, бяло, черно, охра и зелено. Гробницата е част от Южния некропол на Филипопол и е датирана от началото на IV век. Тя е с размери 2 на 1 метра и е ориентирана на Изток-Запад. Дълбочината й е почти метър и половина, а вътрешните стени са измазани.

Освен библейската сцена, на късите страни на гроба има изобразен кантарос (съд за смесване на вино и вода) с два пауна около него. Това символизира извора на живота, обясни Мартинова. При разкопките са открити 3 скелета, единият от които със сигурност е мъжки. Тъй като гробницата е многократно ограбвана през Античността, костите не бяха анатомично разположени и може да се окаже, че скелетите са 4, разказа археоложката. По думите й само хора с много висок социален статус са можели да си позволят такива гробници.

Най-близкият аналог на библейската сцена се намира чак в катакомбите на Рим, обясни още тя.

Спокойно можем да наречем тази находка ,,Голямото археологическо откритие на 2012-та година в България", каза Мартинова. В района на гробницата, която беше открита случайно при изкопни работи на ЕВН, са открити и градежи от ранния римски град с бедни погребения от 3 век.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/v-plovdiv-nameriha-stenopisi-s-vyzkresenieto-na-lazar-930334


Справка: Кантарос

QuoteКантарос (др.-гръц. κάνθαρος) — древногръцки съд за пиене във формата на чаша с две вертикални дръжки. От кантарос са пили гръцките богове, например, с кантарос често е изобразяван Дионис. Нерядко кантарос се е използвал за жертвоприношения или като култов предмет. По такъв начин, като съд за пиене кантарос носи в себе си религиозно значение. Възможно е първоначално кантарос да е бил използван изключително за култови обреди.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/Kantharos_athensnationalmuseum.jpg/452px-Kantharos_athensnationalmuseum.jpg)

https://ru.wikipedia.org/wiki/ (https://ru.wikipedia.org/wiki/Канфар)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 06:58:43
Тази информация е от 2012г.

Откриха златна римска монета в Пловдив

(https://m.netinfo.bg/media/images/29029/29029466/640-420-otkriha-zlatna-rimska-moneta-v-plovdiv.jpg)

(https://m.netinfo.bg/media/images/29029/29029467/991-ratio-otkriha-zlatna-rimska-moneta-v-plovdiv.jpg)
© Снимки: Дарик Пловдив, Виктор Кадири

Археолози, които работят на обекта при Централната поща в Пловдив, са намерили златна монета от IV век, съобщи кметът Иван Тотев. Тя е намерена около Западните пропилеи и е от времето на император Диоклециан (284-305).

Размерът й е 2 см и тежи около 5 г, като от едната страна е изобразен Богът на слънцето Сол, а от другата - ликът на самия император Диоклециан.

Приблизителната стойност на монетата, която е запазена в отлично състояние, е около 15 хил. евро, коментираха за Дарик запознати.

Тепърва предстои тя да бъде допълнително изследвана, след което ще бъде експонирана в Археологическия музей.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=990302
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:00:55
Тази информация е от 2013г.

Уникални артефакти откриха на Памук могила пловдивски археолози

(https://i.id24.bg//i/443639.jpg)

Уникални находки, разкрити до момента при разкопките на Памук могила край Брестовица, представиха кметът на Пловдив Иван Тотев и директорът на Археологическия музей музей доц. д-р Костадин Кисьов, видя репортер на Plovdiv24.bg. Доц. Кисьов свързва могилата с тракийския владетел Реметалк Втори, за който има писмени данни, че управлява Филипопол като един от най-ревностните политически съюзници на Рим.

Благодарение на него градът намира съмишленик в прокарване на тяхната политика в ранните периоди на завладяване на Балканския полуостров и с това и създаването на Филипопол като метрополия на цяла провинция "Тракия". Това се случва 26 г. сл. Хр. Според Кисьов все още нямаме открити гробници на тракийски владетели както от ранните, така и от късните периоди.

Най-впечатляващата находка е бронзов шлем. Той е във фрагментирано състояние, но всички негови части са запазени и след реставрация до една година той ще бъде като нов. Това е боен параден шлем с желязна основа. Този, който го е притежавал, е бил военачалник от много висок ранг. Той е изработен специално за него и е с релефни сцени с митологична тематика. Открити са още монети от времето на Марк Антоний и Нерон, свещник, златен пръстен, мечове и копия.

50 000 лева е била субсидията за провеждането на разкопките. Такъв гроб и такава могила от 1 век пр.Хр. и 1 век след Хр. е изключително рядка находка, разказаха от музея. От този период в България почти няма такива открити. Тя е една от най-големите по размери в България. Тя е с диаметър 70 метра и висока 13 метра. Това са около 30 000 кубика пръст. Разкопките са достигнали три метра от върха на могилата, което означава, че са проучени само две трети от него. В резултат на това са открити два гроба. Това са 2/3 от находките, но са най-ценните - личните дарове към двамата погребани мъже. Те са произведени в Рим, в италийски ателиета и са дошли тук по търговски път или с частни поръчки. 

http://news.plovdiv24.bg/443639.html


Гроб на заможен тракийски воин бе открит при археологически разкопки край пловдивското село Брестовица. Археолозите, които работят на място, обясниха, че вероятно са попаднали на най-богатата могила от римско време. На обекта работи директорът на Археологически музей Пловдив Костадин Кисьов и екипът му. Става дума за уникален фамилен гроб на войн от II-III век след Христа. Могилата е с диаметър 70 метра и е висока 13 метра. Освен че е много голяма, в нея се пазят ценни находки от римския период по нашите земи, каквито не са намирани до момента в България. Тялото на воина е било изгорено и поставено в питос - голяма делва. Около урната са разпръснати железни мечове и копия, стъклени съдове, глинени купи бронзови сервизи, украсени с образи от митологията. Най-интересни са златен пръстен и една монета, които Кисьов и археолозите от екипа му са намерили в могилата.

http://pernik.kmeta.bg/news/14568/Otkriha-mogila-na-vojn-ot-Drevniya-Filipopol.html


Много богато погребение на тракийски аристократ от Филипопол излезе при разкопки на Памук могила до Брестовица. Злато, съдове, стъклени предмети, оръжие и дарове извади оттам директорът на пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Според него могилата се очертава като фамилна гробница на аристократи, управлявали древния град. За проучванията пловдивската община отпусна 50 000 лева, а кметът Иван Тотев не е на себе си от радост. Могилата е от ІІ-ІІІ век и е много внушителна - висока е близо 14 метра, а диаметърът е й 70 м. По предварителни изчисления е засипана с 25 000 кубика пръст.

Бронзов съд с дръжка, на която има изображение на божество е част от погребалния инвентар:
(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1013190_212032222283515_725191380_n.jpg?_nc_cat=0&oh=85b65de986b9d53678685b80de710f40&oe=5BFAFB6F)

Стъклен съд за благовонни масла е намерен в гроба на тракийския аристократ:
(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/971536_212032195616851_420853037_n.jpg?_nc_cat=0&oh=5a43ac4d7abf03c6104617f3c7bf92c5&oe=5C282DC4)

Златен пръстен с гема е от най-уникалните находки, излезли от гроба в Памук могила край Брестовица:
(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1044037_212032165616854_416629672_n.jpg?_nc_cat=0&oh=59cf8e054bf7d010e1390d1ff076eac3&oe=5BF2C99C)

Повече снимки тук:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.212032142283523.1073741929.179249492228455&type=3
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:03:59
Тази информация е от 2013г.

Уникални бижута от I век след Христа, неоткривани досега, изравят от могилата край Брестовица

(https://static.blitz.bg/documents/thumbnails/730/201307/20130726.fytvxonqbu.jpg)

Уникални златни накити на богата жена от I век след Христа откриха археолозите в могилата Памуклията край пловдивското село Брестовица. Брошка и шнола от истинско злато доказват, че в този гроб е била положена знатна дама, вероятно съпругата на високопоставения воин, чието погребение специалистите разкопаха и проучиха преди дни.
Безценната сбирка находки от този хълм се попълва и с пълен набор от тоалетни принадлежности, грижливо подредени в кутия. Те са личните вещи на жената, която е погребаната чрез кремация. Положени са заедно с костите след изгарянето, обяснява ръководителят на археологическата експедиция д-р Костадин Кисьов.
Брошката е с триъгълна форма, фино украсена с филигран, в ъглите има апликирани орнаменти от емайл, които приличат на плетена дантела. На гърба са запазени иглата и щифтът, с които бижуто се е прикрепвало за дрехата - всичко от чисто злато.
Висулката - старинна шнола за коса, впечатлява с големината и вида си. Тя е масивна с форма на полусфера и със няколко златни гранули. Функцията є е била да хваща кичури, но е служела и за украса, обяснява специалистът.

(https://static.blitz.bg/documents/thumbnails/730/201307/20130726.wmiaaguzdm.jpg)
Златната брошка - бижу, от I в. след Христа

Златни накити от толкова ранен период и такъв тип не са откривани досега, казва Кисьов. Нещо повече - ценните дамски аксесоари са били в дървено сандъче с бронзов обков. Във вековете дървото е изгнило, но апликациите, ключалките, дръжките от сребро и бронзовото дъно на кутията са се запазили. В нея са намерени три стъклени балсамарии, на дъното им има изсъхнали утайки в тъмен цвят. Тепърва ще се прави химичен анализ на състава на материала. В гробното огнище е имало и малък бронзов леген, две големи глинени балсамарии за помада, и бронзова патера - канче за поливане с вода, нещо като тасче за баня с дръжка.
Това богатството за археологическата наука потвърждава тезата, че могилата е скрила за наши дни цял фамилен некропол от първите векове. Екипът свързва новооткрития гроб хронологически с разкритите вече две погребения на тракийски воини-пълководци, защото жената е положена съвсем близо до тях. И намерените при нея бронзови съдове са еднотипни като начин на производство и като форма с тези, открити в мъжкото погребение, уточнява Кисьов.

Той продължава да изкопава в дълбочина. Достигнати са 7 метра, имат да проникнат до 13 метра надолу, до първичното погребение или централния гроб, заради който древните хора са изградили могилата. Кисьов предполага, че находките имат връзка с тракийския владетел Реметалк II, който е управлявал Филипопол през I век след Христа като съюзник на Рим.
Разкопките се провеждат при изключителни мерки за сигурност. Денонощно Памуклията се охранява. Единственият, който се ползва с привилегията да бъде допускан на хълма всеки ден и да се радва заедно с археолозите на новите открития, е кметът на община Родопи Пламен Спасов. Той толкова е впечатлен от съкровищата в обекта, че работният му ден започва и завършва на разкопките, казват работниците на Памуклията.

Те са щастливи, че са част от проучването на най-голямата и най-богатата могила в Пловдивска област. Тя крие уникални находки отпреди 2000 г. Разкопава се от екип на Археологически музей-Пловдив. Експедицията се финансира от община Пловдив.
През първите няколко седмици бяха открити огромна мраморна урна, захлупена с капак, с две големи дръжки, декорирана с растителни орнаменти, бронзова лампа, монета, бронзов леген за хигиенни нужди, бронзови съдове с митологични фигури - все гробни дарове, които са неразделна част от тракийските ритуални преселения на покойника. Акцент в колекцията до онзи ден беше шлемът с формата на човешка глава с изображение на релефна коса, с фриз, украсен с фигури от митологични сцени, два набузника, също богато декорирани с релефни фигури, свързани с древните митове и вярвания.
От вчера перла на разкопките са златните бижута.
Всички открити находки вече са прибрани в ателиетата за реставрация на Археологическия музей в Пловдив.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/regioni/beztsenno-zlato-izskochi-ot-pamukliyata-snimki_news213344.html
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:35:11
Тази информация е от 2013г.

4 християнски гроба и римска баня откриха
при спасителни археологически разкопки
в Центъра на Пловдив


(https://i.id24.bg//i/446033.jpg)

4 християнски гроба от XII век и римска баня от II-IV век откриха специалисти при спасителните археологически разкопки на ул. Цар Георги Тертер", предаде репортер на Plovdiv24.bg. Това съобщи кметът на район "Централен" Райна Петрова.

Екипът от археолози е от Регионалния археологически музей и е с ръководител Елена Божинова. Гробовете са вкопани в пласт от XII век. Разкрити са деструкции от кирпичени градежи върху каменната основа.

"Малкият размер на проучвана площ не позволи установяване ориентацията и характера на сградата. В югозападния ъгъл на сондажа се проучи част от яма от същия период, която е вкопана в кирпичената част на по-ранната стена", уточняват археолозите.

Средновековният пласт от XII век лежи върху останките на антични сгради с няколко строителни фази. Най-ранната принадлежи на масивна сграда, изградена от тухли на спойка розов хоросан. В западното й лице е вграден конструктивно фриз-архитрав с релефна украса от потварящи се геометрични мотиви. Максимално проучената част на сградата е над 2 м, като тя продължава в дълбочина.

Спасителните археологически разкопки, проведени при строежа на днешната Професионална гимназия по битова техника и жилищната сграда на ул. "Цар Георги Тертер"№1  са разкрили в тази част на античния град голям комплекс-баня, с площ от над 2.5 дка от средата на II-IV век. Ориентацията на разкритата стена и техниките на градеж я определят като монументална част от този комплекс.

В по-късен етап, вероятно след края на съществуването на комплекса, към западното лице е долепен градеж с каменна основа и заразени на място кирпичена част от субструкцията. Поради ограничената площ на проучването датирането й остава неясно, казват още специалистите. Данни от проучвания в съседни парцели предполагат датата им от средата на V до средата на VI век, считат още археолозите.

http://news.plovdiv24.bg/446033.html
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:36:40
Тази информация е от 2013г.

Гробница с монети на Терес ІІ и Филип Македонски откриха в Памук могила

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/477/Image_2237477_302.jpg)
Двете монети - На Терес ІІ и Филип Македонски, са най-новите находки от Памук могила. Чрез тях се датира ІV в. пр. Хр. централната гробница

Централно гробно съоръжение с каменен градеж и ценни монети на тракийския вледетел Терес Втори и Филип Македонски (359-336 г.пр.Хр.) откри край Брестовица археологът ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Повече от месец той разкопава Памук могила. На дълбочина 11,5 метра екипът се натъкнал на внушителната гробница. Тя е изградена по тракийски обичай от ломени камъни без спойка. Направена е в кръгла форма с диаметър 4 м и височина 1 метър. За разлика от по-ранните гробове, които Кисьов намери на Памук могила, въпросното съоръжение се датира ІV век преди Христа.

"Проучването е в много начален етап. Тепърва предстои разкриване на цялата гробна конструкция", обясни изследователят.

Двете бронзови монети го насочват към заключението, че погребението е от времето на елинистическата епоха. Двете парички са предназначени за подземния лодкар Харон, който трябва да пренесе покойника през реката на мъртвите Стикс.

Върху едната страна на монетата на Терес Втори е изобразена двойна брадва - символ на царската власт. На нея се чете надпис с гръцки букви "Тирио". От другата страна има лозя с 5 грозда. "Сечената е в Маронея, която по това време е била в пределите на Одриската държава", вметва ученият.

Върху монетата на Филип Македонски е изобразена глава на Аполон, а отзад - конник с надпис на гръцки "Филипо". Известно е, че Терес Втори /351 - 346 г. пр. Хр./ е управлявал Горнотракийската низина като васал на Филип Втори.

Находките са много редки и ценни, защото чрез тях се датира гробното съоръжение. На най-горната му част Кисьов е открил женско погребение чрез трупополагане. "Представлява ритуално убийство с пренасяне на жертва, тъй като между дясната ключица и задната тилна част на черепа имаше железен нож. С него е била умъртвена въпросната жена. Те е погребана с личните си вещи, които са скромни - стъклено синьо мънисто, две игли за дрехи и сребърни украшения", описа археологът.

Той не смее да гадае какво ще излезе при разкриването на централната гробница. Но е обнадежден, защото непрекъснато излизат дарове. Докато екипът ни беше на място, археолозите се натъкнаха на глинен съд.

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/475/Image_2237475_302.jpg)
Млад археолог разчиства пръстта около поредната находка в Памук могила - глинен съд, положен близо до покрива на централната гробница

Откакто започнаха проучванията на Памук могила, периодично се появяват изненади. Най-напред в северната й периферия беше открит гроб-урна чрез трупоизгаряне от 1 век след Христа. Дни по-късно Кисьов се натъкна на още три гроба с изключително ботат инвентар от времето на Марк Аврелий (161-180) и Нерон (54-68). "С находките от тази могила можем да напълним цяла музейна зала", категоричен е археологат. Артефактите включват златен пръстен с гема, златни накити, шлем с митологични фигури, големи количества бронзови съдове, балсамариуми и оръжие.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2237471
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:38:16
Тази информация е от 2013г.

Разкриха средновековен некропол в крепостта "Воден" над Асеновград

(https://www.radioplovdiv.bg/img_news/1377510877.jpg)

30 гроба, датирани от XIII век, по-голямата част от които на деца, както и погребение на тракиец от V-VI век разкриха археолозите по време на разкопките на крепостта "Воден" над Асеновград. Това съобщи директорът на Историческия музей в града Иван Дуков.

Намерени са още фрагменти от средновековна керамика, бронзови монети и златна обеца. Горноводенската крепост е известна като резиденцията на основателя на Бачковския манастир Григорий Бакуриани.

Това лято археолозите проучваха "Воден" в продължение на месец, работата продължава до края на септември, но в намален състав заради изчерпване на финансовите средства, допълни Дуков.

https://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=news&id=20572
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:40:19
Тази информация е от 2013г.

Археолозите откриха древния стилобат край Пощата

Древният зид, върху който са разположени колонадите на Античния форум, известен като стилобат, е открит от екипа на археолога Елена Кесякова край пощата. Това е важна крачка към разкриването на историята на Форума, както и бъдещето проектиране на площад ,,Централен". Благодарение на него и последвалите открития ще се изчисли колко е стара Агората, а също така ще се има представа и за нейните оригинални размери.

След като екипът на археолозите достигна до античния пласт, се разкриха и два от магазините на Форума. Логично, според предназначението му, са открити над 400 монети за по-малко от два месеца. Почти всички са бронзови и са с различна датировка - някои са от късния античен период, а има и такива от Средновековието - X-XI век.

Работата по разкопките ще продължат до края на ноември, ако позволи времето, разкри Елена Кесякова. Въпреки проблемите в началото на археологическото лято, в момента тя е доволна от работата по обекта край Цар-Симеоновата градина. Освен разкриването на по-голяма част от Форума, археолозите се надяват да открият и декумануса - улица, която минава в посока изток - запад. Така може да се разкрие и древното главно кръстовище на Филипопол, след като бе открит и кардомаксимусът - улицата в посока север - юг.

https://arheolozi.wordpress.com/ (https://arheolozi.wordpress.com/2013/08/29/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0/)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:41:25
Тази информация е от 2013г.

Археолози откриха плоча с лика на Фортуна

(https://m.netinfo.bg/media/images/29139/29139670/640-420-arheolozi-otkriha-plocha-s-lika-na-fortuna.jpg)

Парчета от поне 4 уникални мраморни статуии са открили археолозите, които работят на Форума пред Централна поща.

,,Фрагментите са от скулптури с реални човешки пропорции и представляват 2 мъжки глави, торс, част от много добре запазени крака със сандали", разказа ръководителят на обкета Елена Кесякова. По думите й парчето от скулптура с краката е част от цял постамент от статуарна група, защото до нея са намерени и части от статуя с детски крака.

Друга много любопитна находка е оброчна плоча с лика на жена. Според Кесякова става дума за богинята на щастието Фортуна, защото един от фрагментите, изобразен на плочата е Рогът на изобилието, който се свързва с всички изображения на Фортуна.

Находките са изпратени в Археологическия музей за съхранение, а през следващата година ще бъда направен опит да бъдат реставрирани и изложени.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1149816
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:42:45
Тази информация е от 2013г.

Херакъл изскочи от Античния форум

Откриха шест божествени глави пред Пощата

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/492/Image_2465492_302.jpg)

Шест глинени глави на митичния бог Херакъл изскочиха при разкопките на Античния форум пред пощата на Пловдив. Елена Кесякова се натъкна на уникалните находки при проучване на най-ранния пласт, до който достигна екипът й. Това е периодът I век преди Христа - I век след Христа. Малките скулптури са с размери 16 на 16 см и са украсявали покрива на портика, обяснява археологът. Те са изпълнявали функцията на декорация на керемидите. Голямата им ценност е, че са местно производство, което говори за римска работилница по нашите земи, допълва Кесякова.
Боговете са прибрани в Археологическия музей и започва реставрацията им. Въпрос на престиж за римляните е било да украсяват обществените постройки. Портиците им са били доста широки, а пропилеите - мащабни, обясняват античниците. Те предполагат, че обществените сгради са в северната част на Форума, където са и статуите на императорите.

https://www.24chasa.bg/Article/2465491
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:43:42
Тази информация е от 2014г.

Вижте съкровищата, открити под Пловдив

Археологически открития и ценни находки ще бъдат показани за първи път

(https://s5.postimg.cc/w2guyxijb/plovdiv1.jpg)

Статуетки на божества, украшения от римската епоха, антефикси с изображения на театрални маски, антични съдове и следи от ритуали са част от ценните находки, които ще бъдат показани за първи път в Археологическия музей. В Европейската нощ на музеите и галериите утре вечер плодивчани и гости на града ще могат да видят артефакти на няколко века. Изложбата е наречена  "Пловдив - наследник на античния Филипопол" и се подготвя от няколко години. Ценностите са извадени от фондохранилището и вече са достъпни за наслада и познание.

Находките са намерени по време на спасителни работи, на терени предназначени за строителство. В голяма част от залата на музея са изложени открития от мащабния терен в южното подножие на Трихълмието, до Понеделник пазара. Това е Музея, който се проучва от  години. Той е забележителен археологически обект на площ от почти 8 декара. Археолозите се натъкнали на големи и важни открития - цял римски квартал, комплекс от 4 улици и сектори от още 6 прилежащи улици. Най-ранният пласт е от елинистическата епоха , почти 2 хиляди години непрекъснат живот, каза археологогът-проучвател Жени Танкова за Plovdivutre.bg.
Най-атрактивни са находките от римската епоха. Разкрит е дом, помещение с мозайка, представителна част и стая за почивка. Откритият храм по време на разкопките е  квалифицира като Пантеон, защото не е принадлежал само на едно божество,  там били почитани всички божества от древноримско време, също и източни.
"Потвърждение за това са огромно количество намерени теракоти - глинени статуетки и мраморни статуарни  групи на божества, надпис на старогръцки , следи от ритуали.В изложбата могат да се видят много малка част от въпросните теракоти. Всички те са били в яма с пясък, каза Танкова.
До Понеделник пазара е открито и помещение с баптистерий, където са кръщавани хора. Кръщелното е било с кръстовидна форма, което потвърждава тезата на учените, че това вероятно  е бил домът на пловдивския  епископ.
В музея са подредени малка част от находките, открити при обекта на Понеделник пазара.

(https://s5.postimg.cc/ggzjezeav/plovdiv2.jpg)

Вторият представен обект  е "Леонардо да Винчи" №21. Там преди 4 години е разкрита работилница за керамични изделия, ситуирана в южните покрайнини на античния Филипопол. За първи път в такъв голям мащаб е открита керамична работилница с 6-7 пещи,  калъпите за производство на теракоти, глинени съдове. "В някои от камерите имаше още продукция. С големи депа от фрагментирана керамика, бракувани съдове. Изобщо всички елементи на едно керамично производство. Правени са лампи, теракоти и трапезна керамика", разказа археологът Мая Мартинова-Кютова.
Три витрини в изложбената зала ще покажат тайните на керамичната работилница.
Третият обект е на "Митрополит Панарет" 27. Там е разкрита малка работилничка за производство на бронзови фибули. Това са специални украшения от римската епоха, с които се захващат дрехите и т.н. Проучвател  е Елена Божинова. В изложбата са показани малки калъпчета и  част от продукцията.
3D възстановките на двете  работилници ще пренесат туриста векове назад. Художници, на базата на разкритата обстановка и артефакти, са направили графична възстановка, за да е ясно  на зрителя движимите артефакти в каква ситуация са били използвани.
Последният обект е известният "Форум Запад", финансиран от община Пловдив. Той се проучва трета година. В тази изложба се представя придобитото през 2013-та. Виждат се 4 вида антефикси - глинени театрални маски, които украсяват фасадата на покривната конструкция. Интересна находка е дръжката на  меч ,,гладиус", тип помпейски, който е представен с графична възстановка.

http://www.plovdivutre.bg/2014/05/16/228561-purvo_v_plovdivutrebg_vizhte_sukrovishtata_otkriti_pod_plovdiv_snimki
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:49:15
Тази информация е от 2014г.

Тайните символи в Малката базилика на Пловдив

Римска базилика от древния Филипопол бе отворена за туристи за пръв път в началото на май - точно четвърт век, след като е била открита от археолозите. Известният в Пловдив като Малката базилика паметник на културата бе прехвърлен преди месец на местната община с договор, подписан от кмета Иван Тотев и министъра на културата Петър Стоянович. Така с решение на Министерския съвет пловдивската градска управа получи правото да стопанисва новия музей.

Базиликата се намира на бул. "Княгиня Мария-Луиза". Намерена е случайно през 1988 г. Работници от строеж наблизо се натъкват на стара църква и уникални римски мозайки. С разкритието се заема археоложката Мина Боспачиева. В близост до находката тя открива и две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града.

Раннохристиянската църква е от средата на V-VI в. Подът й бил покрит с пищни геометрични мозайки. В пристроен към сградата баптистерий - помещение за кръщенета,  били открити кръщелен басейн от мрамор с формата на кръст и изящни мозайки с изображения на елен и гълъби.

Веднага след откриването си те били аварийно консервирани. 5-6 години по-късно, в началото на 90-те, част от тях били прибрани за съхранение в склад на Националния институт за паметниците на културата. Останалата част била консервирана на място. През 1995 г. Малката базилика и разположената в близост част от крепостна стена получили статут за Паметник на културата от национално значение. Но с годините руините от раннохристиянската сграда запустели и буренясали.

Преди 4 г. Община Пловдив и Министерството на културата, с финансовата подкрепа от 1,3 млн. лв. на фондация ,,Америка за България", започват цялостна консервация и реставрация на мозайките под ръководството на доц. Кантарева.  Цели пет месеца отнема на нея и на екипа й да почистят повече от 50 фрагмента и да сглобят цялата картина.
През 2013 г. изнесените части от мозайките са върнати на място в базиликата, а останалите - почистени и реставрирани. Днес вече хората ще могат да видят красивите подови мозайки върху площ от 110 кв. метра, както и баптистерия. Те са защитени с нова постройка. Експонирани са основите на колонади и стени, както и руини от крепостна стена на Филипопол от II век.

Общината и кметството в район "Централен" изградиха паркинг и облагородиха района около базиликата. Входът за посещение е 5 лева, за групови посещения - 3 лева, а ученици заплашат 2 лв.
Каква е нейната историята?
Тя е построена в чест на главния военен командир на провинция Тракия Базилиск. Владетелят имал собствено жилище във Филипопол и заслужил уважението на местните хора през 471 г., когато отблъснал от града разбунтувалите се готи. В знак на благодарност те решили да издигнат базиликата.

При южната й страна имало параклис, а при северната - редица от допълнителни помещения. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Подът трябвало да бъде покрит от мозайки, върху които да се поставят два реда колони, амвон и олтарна преграда от мрамор.
Художници мислели да покрият стените с мазилка и да ги изографисат с декоративни украси. Веднъж завършена, базиликата при най-източната улица на Филипопол и източната крепостна стена щяла да е истинско съкровище.

Някои части от пода вече били покрити със сложни композиции от триъгълници, кръгове и ромбове, вази и гирлянди, меандри с форма на свастика, розети, символ на рая и Христовата кръв. Мозайките били сред най-доброто, правено от майсторите от Филипополската школа. През 475 г. Базилиск станал император, но само година и 8 месеца по-късно бил детрониран от предшественика си Зенон. Новият владетел наредил всяка следа от присъствието на Базилиск да бъде изтрита. Така първите редове от ктиторския надпис в Малката базилика били премахнати. А малко след това сградата била опожарена до основи. Предполага се, че това е станало при нападение на варвари.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F06%2F03%2F140178850846472.jpg&hash=e810c9b9d6b22e28aab810a74144e6b9)
Реставрираният ктиторски надпис на Базилиск

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F06%2F03%2F140178848062391.jpg&hash=d1cf7255ed01a9840d1bd7b2d9e2b4dd)
Розетата е по-стара от християнството и символизира кръвта на Исус

Местните хора обаче искали църквата да се възстанови. Така Малката базилика била вдигната от пепелищата върху старите основи. Мозайките останали на място и ги покрили с нов под от обикновени тухли. Но при североизточния ъгъл на църквата било построено помещението за кръщенета.
Баптистерият бил много необходим на фона на бързо разпространяващото се християнство, тъй като в него щели да бъдат кръщавани и новородени, и възрастни хора.

Имал два входа - за езичници и за християни, както и дълбок около метър мраморен басейн с форма на кръст. Изящният покрив бил поддържан от мраморни колони.
По пода, извън басейна, имало красива декоративна мозайка с двойка гълъби и елен.  Гълъбите символизирали Светия дух, който се явява при кръщението на Исус на река Йордан.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F06%2F03%2F140178849388702.jpg&hash=13376e8f9465a98d19b60c301643230e)
Детайл от мозайката с гълъби

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F06%2F03%2Ftn%2F140178852593908.jpg&hash=92296fd8290b76b309560455cce299fb)
Баптистерий на Малката базилика с мозайка на елен

Еленът бил символ на душата на християнина, която се стреми към вярата и истината. Вазата олицетворявала съда, в който се събира манната небесна, а Соломоновият възел като стар символ с много значения изобразявал вечността и вярата. Свастиката била древен космически символ, а меандърът е смятан за опростена форма на лабиринт.
Към края на VI в. местните хора не могли да издържат на варварските нашествия. Изоставили домовете си и Малката базилика и се преместили на по-сигурния акропол.

Така раннохристиянската църква се превърнала в руина, а жителите на Филипопол с години взимали от нея строителни материали. Дори издълбали дупки в подовете и част от уникалните мозайки били безвъзвратно унищожени. Но дори и останките от тях били силно впечатляващи - дотолкова, че когато през ХХ век строителите се натъкнали на тях, изграждането на блока било спряно незабавно.

http://www.desant.net/show-news/30355/
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:51:26
Тази информация е от 2014г.

Връх Драгойна пази тайни на тракийски владетели

Десетилетни археологически проучвания откриха старо светилище
и град на древните обитатели по нашите земи


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F07%2F09%2Ftn%2F140490255212876.jpg&hash=fa6c62dc5126a1135220e130f4b3f416)
Връх Драгойна

Един не особено висок връх в община Първомай от хилядолетия ревниво пази тайните на тракийските владетели, болярите и войводите, обитавали тези земи. Връх Драгойна може да се сравнява с Перперикон като исторически и археологически паметник, тъй като тук също има множество скални изсичания.

Това казва археоложката Елена Божинова,  ръководител на  разкопките на върха, които продължават повече от десет години. През лятото на 2010 г. учените оповестиха, че наблизо е имало тракийски град - най-големият, разкриван досега на територията на Южна Тракия. Селището е било активно от ХVIII до III век пр. н. е.

Тук, на Драгойна, е открита и една от най-големите тракийски крепости в Южна България. Макар върхът да е висок едва 813 м, той се извисява над Тракийската низина и има изключителна стратегическа позиция с поглед върху територия с диаметър над 100 км - Пловдив на запад, Хасково на изток, Чирпан на север и Родопите на юг. Обратно върхът е видим в целия този район, подчертава кметът на Първомай Ангел Папазов.

За първи път възвишението е споменато от бележития български археолог проф. Иван Велков през 50-те години на миналия век. Мястото е проучвано в периода 2004 - 2006 г. от археологически експедиции на Пловдивския археологически музей, ръководени тогава от ст. н. с. д-р Костадин Кисьов.
Сега там се провеждат редовни археологически разкопки под ръководството на Елена Божинова. Според резултатите от проучванията, крепостта е функционирала без прекъсване от началото на късната бронзова епоха (ХVІ век пр. Хр.) до края на ранния елинистически период (ІІ век пр. Хр.).

По думите на археоложката, през късната бронзова епоха обитателите на Драгойна са поддържали връзки с големите цивилизации на Източното Средиземноморие, което се доказва от откритите фрагменти от вносни микенски съдове от ХІV век пр. Хр. Това е най-ранната микенска керамика, открита в Тракия, и единствената на север от Родопите, твърди Божинова.
Според нея местната керамика от този период е сред най-богато украсените и поставя Драгойна сред едни от водещите центрове в Тракия през този период.

Проучванията сочат, че обектът е имал изключително динамично развитие през 15-вековното си съществуване, което се потвърждава от това, че върху върховете са изградени сложни укрепления. Селището е променяло границите и функциите на отделните части, измествал се е и центърът на обитаваната територия, сочат проучванията.

Впечатляващи са масивните изсичания на скалите и мегалитните градежи. Според учените тъкмо в околностите на Драгойново за първи път са намерени доказателства за съществуването на култура през Х век, в която мирно са съжителствали българи и ромеи.
В района са открити уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица.

Уникални находки говорят и за наличието на древно тракийско светилище, малко познато за широката публика. То е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м.
В основната си част разсипът е от местни камъни - отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. По източните склонове на масива Драгойна личи античен път. Виждат се и грозните следи от  иманярските набези, които са разрушили ценни исторически находки. До есента на 2010 в района са били открити каменна площадка, която е във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили, по-голямата част от които обаче подлежат на детайлни изследвания.

При една от експедициите акцентът е бил северният склон на връх Малка Драгойна, където е открита малка укрепителна стена. Тя е била видима през средата на миналия век, когато е описана за първи път от проф. Иван Велков. Той споменава, че ,,от север малкият връх е бил укрепен от масивна крепостна стена, която е запазена в основата си".
За съжаление с времето тези останки са унищожени. Предположенията на археолозите са, че тази стена е била строена по времето на Александър Македонски (V-IV век преди Христа), когато Тракия се приобщава към света на източносредниземноморската цивилизация. Археоложката Елена Божинова смята, че е много вероятно на това място да е съществувала наблюдателница.

Някои от склоновете на връх Драгойна не са били населени, тъй като, според археолозите, по тях траките са отглеждали лозя. В района на Драгойна са намерени два печата от винените гаранти от остров Тасос. Те датират от края на V и началото на IV век преди Христа. А между двата върха Аида и Драгойна, намиращи се във вдадената към Тракийската низина предпланина Драгойна, дял от Родопите, археолозите са открили 29 скални шарапани - каменни вани, използвани за мачкане на грозде от древните траки. Това определя този район още от древността като значим винарски център.

(https://trakiatour.com/data/uploads/sights/257/D_463eed2f07d4662ef6218a6f6030a336.jpg)
Разкопки на връх Драгойна

Преди две години община Първомай започна работа по мащабен проект, който има за цел да превърне Драгойна в туристическа дестинация. По думите на археолозите, това включва максимално разкриване на находките и изграждане на съпътстваща инфраструктура, тъй като в момента достъпът до връх Драгойна е силно затруднен.
В специална експозиция, която бе показана в Археологическия музей в Пловдив и в Първомай, бяха изложени 100 предмета, на които са се натъкнали археолозите при разкопките на тракийската крепост през последните десетина години.

Сред най-интересните находки са уредите за писане, наричани стила, които извън одриската столица Севтополис са единствените, намирани до момента на тракийски обект. Сред откритите материали има още фрагменти от местни и вносни (чернофирнисови) керамични съдове, амфори за зехтин и маслини, глинени зарове, прешлени за вретено, пулове, метални фибули и инструменти, ножове, стъклено мънисто. Фибулите, включително и намерените рязани и недовършени екземпляри, показват, че тук е съществувала металургична работилница.

На километър от близкото село Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три старинни църкви. Местните наричат крепостта Козлек, а според легендата била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото.

Хората в Първомайско разказват и друго предание - за Драгойна, владетелка на славянското племе драгувити, която постоянно воювала с византийците. Дворецът й се намирал на днешния връх и в нейна чест, след смъртта й, той бил кръстен на нейно име. Местен патриот написал историята през 30-те години на ХХ век, тя дори била поставена като пиеса в местното читалище.

Районът на Драгойна се свързва и с друго предание - за прочутия Ангел войвода, роден в село Драгойново. Хайдутинът с рождено име Ангел Кариотов в периода 1832-1862 г. ръководел добре организирана чета от около 40 души в Пловдивския и Хасковския край.
Бил е убит от турците, а на неговото име е наречен Ангелов връх в Рила планина. Ангел войвода е основен дарител и инициатор за изграждането на единствения български манастир, построен по време на османското робство - основаният през 1856 г. Араповски манастир ,,Св. Неделя".

Днес в района на връх Драгойна могат да се видят камъни, на които древна ръка е написала паметни бележки: ,,Тук през 1832 г. Ангел войвода решава да стане хайдутин". Малко преди  селото има паметник в нивата, където се предполага, че хайдутинът е бил роден през 1812 година. Друг камък, на двайсетина минути пеш, разказва, че тук е бил караулният пост на войводата, където изедниците са му плащали налог.

http://www.desant.net/show-news/30658/


https://www.youtube.com/watch?v=HWvWJvkcW2c
"ДРАГОЙНА-ДРУГИЯТ ПЕРПЕРИКОН"
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:53:50
Тази информация е от 2014г.

Находки от връх Драгойна

(https://arhiv.marica.bg/content/news/2013/03/0000057031_w480.jpg)

Писалки отпреди Христа, фибули - местно производство, микенска керамика, мегалитни градежи, крепостни стени от предримския период - това е само част от изложбата "Тракийската крепост - Драгойна", подредена в Археологическия музей. Сред експонатите няма шедьоври от благородни метали, но находките, намерени на най-високия връх край Първомай, са изключително ценни за историческата наука. Те доказват, че по нашите земи е имало развита цивилизация от времето на Троя, Хетската империя, Микенските царства и Египет. На север от Родопите е имало местна работилница за фибули. Намерените амфори и каменни градежи в стила на градежите на най-големите империи на древността са безспорни данни за ранни оживени контакти с центровете на Източното Средиземноморие и връзките на траките с тогавашната световна култура.
Трофеят в тази изложба са фрагменти от най-ранната вносна микенска керамика в Тракия и две предримски стила - единствените открити в Тракия. Това са уреди за писане от метал - своеобразни писалки на древните хора, живели на връх Драгойна, и вероятно пътували на юг, чак до Египет.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.marica.bg%2Fcontent%2Fnews%2F2013%2F03%2F0000057028_w480.jpg&hash=9cb5e28f319cacf90bcdad2c38497711)

Девет години на този обект чопли с професионално настървение, но и с огромно търпение и уважение към историята, екипът на Елена Божинова, консултиран от доц. д-р Костадин Кисьов. Проучванията са финансирани от община Първомай и много местни фирми и  меценати.
Живата история на връх Драгойна започва в началото на Късната бронзова епоха - ХVII - ХVI век пр.Х. Археолозите са намерили останки от истински град на скалата - акропол на 813 метра над морското равнище, подобен на тези в големите центрове от Източното Средиземноморие. Освен укрепената част е имало жилища с големи дворни пространства.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.marica.bg%2Fcontent%2Fnews%2F2013%2F03%2F0000057029_w480.jpg&hash=d10aaa3f232f5f46902958f38dd11f16)

Целият ансамбъл на древния град е почти възстановен - почти цялата цитадела, на места крепостната стена е прекъсната, за да се покаже градежът, характерен за този период - с обработени квадри. Крепостта Драгойна изпъква с най-голяма площ, масивни съоръжения и дълъг период на обитаване, което я определя като регионален център на тази територия, обяснява с много любов Божинова.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.marica.bg%2Fcontent%2Fnews%2F2013%2F03%2F0000057030_w480.jpg&hash=c1f188a46515dc6bca285ccd3239f1be)

Обитателите от Драгойна са били хора с култура. Строили са във високата част на планината, което подсказва на археолозите, че в античността там са се добивали руди. А вероятно и още през протоисторическите периоди на тракийската история, допълва Елена. Още с началото на заселването върхът е укрепен с масивни каменни стени. Строителите на Драгойна са използвали умело високите вулканични скали за изграждане на укрепленията, а на места са ги изсичали хоризонтално, за да подравнят терена за обитаване.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.marica.bg%2Fcontent%2Fnews%2F2013%2F03%2F0000057031_w480.jpg&hash=335b42a9bcd063a4909d1ba1b1cca8ce)

Градежите от големи каменни блокове без спойка са подобни на циклопските стени в големите градове като Хатуша в Анатолия и градовете-държави като Микена в Гърция.
Може би основен поминък е било металопроизводството. Намерени са много фибули - безопасни игли в готов вид, като полуфабрикат и като заготовки. Елена Божинова предполага, че на върха са съществували работилници. Данни за това є дава откритият гроб на металург с урна, в която са положени останките от кремацията му и много дарове. На главата му е имало сребърен накит. Каменните зарове говорят за игрите на обитателите на Драгойна. Били са воини, свободни хора, коментира археологът.

Траките от Драгойна са контактували оживено и с големите цивилизации на юг от нашите земи. Доказателство за това са откритите фрагменти от вносни микенски съдове от XIV век преди Христа. И това, което виждаме във витрините на Археологическия музей в Пловдив, е най-ранната микенска керамика, открита в Тракия, и единствената такава на север от Родопа планина, подчертават специалистите. Нещо повече, местната керамика от този период е сред най-богато украсените и поставя Драгойна сред един от водещите центрове в Тракия, уточнява Божинова. За ранна търговия или размяна на дарове подсказват и съдовете от чернофирнисова керамика, амфорите, с които са внасяли или разнасяли вино, зехтин, маслини... разсъждават археолозите. Към колекцията с уникални за времето си експонати прибавят и стъклено мънисто - внос от Сирия, от IV-III век преди Христа, с изображение на човешки лица.

Почти 15 века на връх Драгойна е кипял живот. Обектът е имал динамично развитие - границите му са се променяли, както и значимостта и функциите му, допълва Божинова. И така до III век преди Христа - т.е. до края на Ранния елинистически период.
Според древната история в това време стават доста земетресения. Вероятно Тракийската крепост на връх Драгойна е едно от пораженията на земния гняв. Некрополът и разместването на градежите подсказват на специалистите, че не хората са избягали и изоставили акропола, а нещо се е случило - вероятно бедствие, което е унищожило живота там завинаги.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.marica.bg%2Fcontent%2Fnews%2F2013%2F03%2F0000057034_w480.jpg&hash=1e444d825ca715a50def631f3918ba15)

Драгойна застива до 1955 г., когато там се изкачва проф. Иван Велков. Като археолог той публикува крепостта и я записва в археологическите архиви като един от важните обекти за ранната история на Тракия.
50 години по-късно Елена Божинова и нейните колеги, въоръжени с възрожденски ентусиазъм и туристически раници, се изкатерват до крепостта. И откриват своето "ново работно място" за следващите девет години. Всеки ден катерят този връх с денивелация 600 метра от река Марица. Превръщат една от класните стаи в училището на село Буково -  най-близкото до върха, във фондохранилище и базата, в която съхраняват находките. А щедра финансова ръка им подава кметът на община Първомай Ангел Папазов.

http://www.marica.bg/ (http://www.marica.bg/%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85-%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-13-%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0-news100007.html)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:56:08
Тази информация е от 2014г.

Гроб на тракийски велможа с дарове откриха в Ново село

 Каменен гроб на тракийски аристократ от племето беси излезе в могила край Ново село. Съоръжението представлява мраморен саркофаг, заровен на 12 метра дълбочина. "За първи път се открива тракийско погребение от такъв тип", коментира шефът на пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Той очаква да стигне и до богат погребален инвентар, който според него се намира на още метър надолу. Ученият датира находката от І - ІІ век. Саркофагът е покрит с мраморна плоча. Пред екипа ни археологът я повдигна и под нея се показа урна, изработена от алабастър, внесен от Египет. Кисьов почисти с четчица находката и едва тогава отмести капака. Вътре имаше калцирани кости в резултат на трупоизгарянето. "По всичко личи, че е погребан човек от обществената йерархия на племето и по всяка вероятност ще излязат дарове", смята ръководителят на разкопките.   

На метри от саркофага с тленните останки има следи от клада, където е бил изгорен мъртвецът. Преди да стигне до централното погребение Кисьов е разкрил в източната периферия на могилата още пет по-бедни гроба. Според него това са жертвоприношения на роби в чест на старейшината. Могилата в Ново село е част от некропол с 30 подобни съоръжения, който се простира чак до землището на с. Исперихово. През 90-те години на миналия век там бяха проучени 10 обекта от проф. Петър Делев и доц. Диляна Ботева от Софийския университет. Районът, където сега копае Кисьов, е благодатен на находки, тъй като  е част от племенната територия на бесите. Разкритата могила е висока 12 метра, а диаметърът й е 60 м. Засипана е с 19 000 кубика пръст.
"Некрополът възниква през VІІІ век преди Христа. В една от проучените тук могили през 1997 г. е открита златна купа от това време", обясни ученият. Обектът, който разкрива, е бил забелязан от иманяри и затова разкопките на Кисьов са спасителни. Те са финансирани с 30 000 лева от пловдивската община, а античните предмети ще обогатят колекцията на регионалния археологически музей.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=22645


Тракийски владетел с три коня откриха до Ново село

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/906/Image_4234906_302.jpg)

Пищно погребение на местен владетел от тракийското племе беси излезе от могила до пловдивското Ново село.
 
Първоначално екипът на ст.н.с. Костадин Кисьов попадна на каменен саркофаг, заровен на 12 метра дълбочина и покрит с мраморна плоча. Под нея е положена урна от алабастър, внесен от Египет.

Когато археологът повдигна запечатания капак, се показаха останки от калцирани кости в резултат на трупоизгаряне. "По всичко личи, че е погребан местен владетел", категоричен е ученият.
 
Той остана смаян, когато под обгорените кости откри около 2 л течност на 2000 години.

"Няма как да е проникнала отвън при наличие на 19 000 кубика насип отгоре", коментира Кисьов, който е директор на пловдивския археологически музей.

Тепърва ще се прави микробиологичен анализ на материала, останал непокътнат две хилядолетия. Но ученият допуска, че вероятно това е вино. С него е извършено обредно измиване на останките от мъртвеца. "Възможно е да е и вода, смесена с благовонни масла, отново със същото предназначение - измиване на покойника. Този ритуал е разпространен по-късно след III-IV век", казва Кисьов.

Точно на 7 метра югоизточно от владетелския гроб екипът му попадна тези дни на три скелета на коне, напълно запазени. Най-големият е легнал наляво с извита глава на запад. На нея ясно личат юздите и сбруята, украсена със слънчеви символи. Това очевидно е бил любимият кон, който покойникът е яздил приживе, смята археологът.

Другите две животни са положени в краката на първото. Вероятно са служили за теглене на колесницата, която археолозите очакват да открият на друго място в могилата. Наличието на трите коня кара Кисьов да допусне, че въпросната течност  всъщност може
да е и кръвта на принесените в жертва животни, смесена с вино и помади.

"При траките конят е свещен. Единствено владетели и парадинасти са имали право да притежават ездитни екземпляри. През римската епоха основното божество за това племе е Хероса, който представлява конник. А за бесите той е бил олицетворение на тяхната битка с Рим. В случая чрез тракийския Херос е бил обожествен и самият цар, чийто гроб открихме", разсъждава археологът.

Могилата в Ново село е част от некропол с 30 подобни съоръжения. Единствено в тази обаче е открит саркофаг с останки от покойния владетел и неговите коне. По всичко личи, че трите животни са убити и ритуално положени. Те съпътстват мъртвия в отвъдния свят. Практика е до тях да се откриват сбруи, както и стрели, с които са убити. Екипът се надява да попадне и на оръжието.

При всички случаи трябва да се появят и богати гробни дарове. Те по всяка вероятност са заровени на друго място в могилата, която още не е разкрита напълно. Екипът на Кисьов я проучва от края на юни. До момента е разкопана половината. Работата продължава с помощта на студенти по археология от Пловдивския университет.

Щом става дума за погребение на местен велможа, не е изключено да има и предмети
от благороден метал, с които си е служил приживе. На територията на бесите, където са разкопките, досега не е намиран владетел. При предишни проучвания в района са откривани оброчни плочки, на които е изобразен конник.

"Няма съмнение, че този човек е управлявал територията около Бесапара - столицата на бесите. Племето е населявало Западните Родопи и северните им склонове, както и части от сегашната Пазарджишка област чак до Ихтиман", уточнява археологът.

Той датира находките от I-II век след Христа - време, в което бесите водят битки с римските императори за отстояване на своята религия и идентичност. За разлика от одрисите, които са обитавали териториите около Филипопол и са били съюзници на Рим.

"Окупаторите са използвали светилището на Дионис, за да конфронтират двете тракийски племена", казва Кисьов.

Според Херодот прорицалището се е намирало в територията на бесите. Все още обаче никой не го е открил, а изследователите на Античността дават различни предположения за неговото местонахождение. Кисьов е убеден, че е някъде в Родопите. Други траколози пък смятат, че е в Стара планина около Етрополе.

"Така или иначе през 12 г. след Христа беският владетел Вологес вдига въстание, за да си отвоюва светилището на Дионис, предадено от римляните на одрисите да го стопанисват", припомня Кисьов.

Той не смее да твърди категорично, че откритият гроб може да е на царя на бесите,
макар да има достатъчно податки. А именно - погребение с трупоизгаряне, каменен саркофаг и коне, които са били притежание само на владетелите.

За учения в момента най-интересна е откритата течност. "Взехме от нея 100 грама за изследване и я съхраняваме в хладилна камера. Другата част препогребахме", твърди археологът.

Засега избягва да говори за дарове, за да не го изпреварят иманярите, макар обектът да се охранява. Погребален инвентар обаче би трябвало да има, щом става дума за владетел, макар и от местно значение. А и все още могилата не е разкопана докрай, тъй като е много голяма. Висока е 12 метра, а диаметърът  е 60 метра.

"Некрополът възниква през VIII в. преди Христа. В една от проучените могили тук през 90-те години на миналия век е открита златна купа от това време", припомня изследователят.

Разкопките са спасителни, тъй като иманяри са ги започнали първи. Те са финансирани от пловдивската община, а откритите находки ще обогатят колекцията на регионалния археологически музей.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4234902


Археолози намериха гроб на владетел от племето беси

(https://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/640x360/Aug2014/2110210790.jpg)

Сензационни археологически разкрития бяха направени край пловдивското Ново село. За първи път археолози разкриха гроб на владетел от тракийското племе беси. Тленните останки на древния велможа са положени в специална урна, изработена в древен Египет. Необичайното е, че под костите на владетеля са положени телата на неговите любими коне. Подобно погребение в територията на бесите до момента не е разкривано.

Уникалната находка е разкрита преди броени дни при разкопки от екипа на д-р Костадин Кисьов. Археолозите се натъкнали на царски мраморен саркофаг и алабастърна урна, подобна на тези, изработвани в древен Египет.

,,Това е един мраморен саркофаг с похлупак, целият изработен от един голям блок, който тежи 200 килограма. А вътре самият блок е издълбан на ръка с длето така, че да се получи този саркофаг с капака. Погребението е извършено чрез трупоизгаряне. Ние в центъра на могилата открихме кладата, където е извършено изгарянето на този тракийски местен владетел... След което неговите кости-останки са били положени в една изключително интересна, и за първи път се открива такава урна - от алабастър... Най-вероятно е внос от Египет", разказва ст.н.с. д-р Костадин Кисьов - директор на Археологическия музей в Пловдив.

В древността се е смятало, че алабастърът акумулира светлина и предпазва душата от злите божества и духове.

,,Самата урна беше запечатана с гипсова каша, гипсов разтвор така, че тя беше напълно херметизирана. И за мене, аз толкова години съм археолог - близо 33 години - за първи път откривам в урна течност да има. На дъното, под самите кости, имаше запазена около един литър течност. И сега това тепърва ще го изследваме в лабораторията - да се правят микро-биологични анализи...Тъй като вариантите са два: или това е кръв, смесена с балсамария, или това е вино, смесено с вода при ритуалното измиване на костите", твърди -д-р Кисьов.

Заедно с урната на древния владетел в основата на високата 14 метра могила са погребани ритуално три коня, символизиращи върховния тракийски бог - слънчевият конник.

,,Така нареченото божество - тракийският Херос, с когото са се идентифицирали всички тракийски владетели през този период и тука е налице - тоест имаме един владетел с три коня. За коня се знае, че това е слънчевото животно, което е най-близко до Слънцето... Самите коне са положени с юздите - железни юзди, завършващи с бронзови накрайници, които са украсени с геометрични фигури... Конете са с приблизителните размери и височина на съвременните коне", допълва д-р Кисьов.

Бесите търгували слабо и се стараели да избегнат чуждите влияния. Наскоро откритите находки са датирани от първи век след Христа. Те не са толкова пищни, както тези на одрисите, но са запазили най-силно древната култова тракийска традиция.

Древните автори посочват бесите като пазители на тракийското светилище на Дионис. Съпротивата на бесите срещу римската инвазия продължава най-дълго по нашите земи - повече от 200 години. Тракийското племе одриси били съюзници на Рим и затова често воювали с бесите.

https://btvnews.bg/article/bulgaria/regionalni-novini/arheolozi-nameriha-grob-na-vladetel-ot-plemeto-besi.html
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:57:39
Тази информация е от 2014г.

Археолози откриха уникални находки в църква над Драгойново

(https://m.netinfo.bg/media/images/29246/29246743/640-420-arheolozi-otkriha-unikalni-nahodki-v-cyrkva-nad-dragojnovo.jpg)

Уникални находки откриха в параклиса на раннохристиянска църква над първомайското село Драгойново археолози от Шуменския университет. Става дума за постамент на реликварий - малко сандъче за съхранение мощите на светци. Такова съоръжение се открива за пръв път в параклис, каза за БТА доц. Иво Топалилов от Шуменския университет.

Обикновено реликвариите са били поставени в ниши в стената, наречени аркосоли, както това е направено в Доросторум и Филипопол, обясни доц. Топалилов. В старата църква над Драгойново не са изградени ниши и е сложен постамент, който да имитира олтарна маса, върху която е поставен реликварият, обясни археологът.

Тепърва ще се проучва чии са били мощите в сандъчето. Според археолозите, възможно е да са на свети Димитър Станимашки, който е бил по тези земи през IV век, на свети Мнемнон или на някой от 38-те светци, убити край Филипопол.

Църквата над Драгойна е уникална и с подовите си плочи - върху всяка има издълбан кръст, а на други, гравирани с езическия символ хераклов възел, също са поставени кръстове.

В района през IV в. е имало две селища - Бре и Таласалалукра. Основният поминък е бил животновъдство и каменоделство. Доказателство за това са плочите с отпечатъци от кучешки лапи и пилешки крака, открити в района, каза още археологът.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1311594


По пътя на древните хора край село Драгойново

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F08%2F25%2Ftn%2F140895915961268.jpg&hash=c73bee82befafb2817536235ef4cd725)
Древната църква над с. Драгойново е уникален обект от епохата на ранното християнство

Археолози откриха ценни находки в раннохристиянска църква, замислят екопътека до свещеното място.

Ако Перперикон, Казанлъшките гробници и Старосел говорят много на българите за пътя на древните хора, то районът на селата край гр. Първомай все още е малко проучен. А местностите Църквището, Хасара и връх Драгойна изобилстват от артефакти, свързани с древната история на района.

Наскоро археолозите откриха големи фрагменти стенописи на една от църквите край с. Драгойново. Според заместник-декана на Философско-историческия факултет и ръководител катедра ,,Обща история и археология" към ПУ ,,Паисий Хилендарски" доц. Иван Джамбов, това е доказателство, че този епископски център е бил с огромно значение за времето си. Храмовете са датирани от 10 -14 век, а тази година изследователите намериха още една църква, както и параклис.

Неотдавна археолозите откриха и друга ценна находка - уникален постамент за реликварий в местността Църквището над село Драгойново. За първи път се откриват подобни артефакти в параклис, коментира ръководителят на разкопките доц. Иво Топалилов, преподавател в Шуменския университет.
А археологическите обекти в района са известни още от 1955 г. с идването на проф. Иван Велков. Тук той регистрира тракийски селища и светилище. Открива находки в  местностите Хасаря и Църквището, където разкопките продължават през 2008-2009 г.

Тракийското селище все още не е добре проучено, но вече са намерени 11 мраморни оброчни плочки на тракийския конник, които впоследствие са били използвани за строежа на църква. Има податки къде точно е било светилището - на мястото, на което по-късно е построена църквата. През първата половина на IV век при управлението на император Константин започва толериране на християнството, с което секват парите за езическите култове. Това води до упадъка на светилището и са построени овални дворове, които са служели за събиране на коне.

Животновъдството е било добре развито, имало е работилница за каменни плочи и досега са запазени плочи с отпечатъци от кучешки лапи и птичи крака. IV век е векът на апокалипсиса в Тракия, през втората половина на века върлуват готите, които не само разбиват римската армия, но и убиват императора.
В очите на местните това е краят на света. Започва преосмисляне на ценностите и търсене на спасител. Християнската религия е тази, която предлага спасението. Тогава започва нов етап в живота на светилището.

Големите стопански постройки са изоставени, част от градежите им са използвани при изграждането на църквата, която е следствие на новата политика на империята за налагане на ортодоксалния вариант на християнството, каза доц. Топалилов.
Селското население в Тракия е било християнизирано от римляните. В тази епоха християнството е разделено на две групи - ариани, които смятат, че Исус Христос първо е бил човек, а  после божество, а от друга страна са православните, които вярват, че Исус е бог по рождение.

До Теодосий Първи всички императори са били ариани. Теодосий решава да отдаде внимание на православието и затова започва изграждането на църкви и на мартирии - помещения за съхранение мощите на светци. Вярвало се е, че именно светците ще донесат спасението на последователите на Христос, затова свещените обители се  превърнали в притегателна точка и за езичниците.

Точно по това време се появява и църквата, която открихме над Драгойново, каза доц. Топалилов. Съществуването й бележи два етапа - през първия е представлявала обикновена раннохристиянска църква, която замества езическото светилище на тракийския конник.

С налагането на ортодоксалния вариант на християнството обаче, планировката на църквата се развива и това преустройство я прави един от редките храмове в района.
И тъй като е строена на предела между равнината и планината, архитектурата й е еклектична. Например, влиза се пред подход от помещение с каменни пейки, наредени от двете страни с тухлени възглавници, а такива помещения са характерни само за Родопите.

Църквата е трикорабна, има преддверие. От колонадите да наши дни са оцелели само базите, а колоните вероятно са били дървени. Запазена е греда, дебела 14 см, която е държала олтарната преграда. В много добро състояние е и оригиналният тухлен под, както и една от седалките - каменна основа и тухла, използвана за възглавница. Това е била пейка, за да могат хората да поседнат преди влизане и на излизане. С времето към храма са направени допълнителни помещения. Пред абсидното пространство има съоръжение, каквото досега няма открито в нито един параклис у нас.

Това най-вероятно е постамент за реликварий - малки сандъчета, в които има мощи на светци. От началото на пети век в Римската империя има специален закон, според който във всяка една църква трябва да има по един такъв.  Уникални са и тухлите на пода - има врязани кръстове на всяка, а на места се вижда и езическият символ хераклов възел. Подобни находки нямаме открити в други части на църквата, а поне аз не съм чувал другаде да има кръст върху хераклов възел, категоричен е доц. Топалилов.

Не е ясно на кого са били мощите, но се допуска, че може да са на св. Димитър Станимашки, който е бил в района през четвърти век, на свети Мнемнон, или на някой от 38-те свети мъченици, убити край Филипопол. Намерен е и късноантичен ключ, който е много добре запазен - той е от шкаф за предмети, свързани с богослужението. В нартекса са открити три питоса, използвани за съхранение на вино и миро при евхаристията, използвали са ги и при покръстването на християните, които са били потапяни вътре. Открити са също така и стъкла от прозорците на църквата, останки от раннохристиянски кандила и съдове за богослужение.

Възможно е параклисът да е бил мартирий, а съчетанието с постамент за реликварий е уникално за страната, смятат археолозите. Реликвариите обикновено са били поставени в ниши в стената, наричани аркосоли. Такива са, например, мартириумите в Доросторум край Силистра и във Филипопол. Районът тепърва ще се проучва, но и разкритите находки до момента разказват за интересната история на този край. Много хора сигурно биха поискали да видят с очите си разкопките. Смятаме да кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони с проект, по който да изградим екопътека до тези места, каза кметът на Първомай Ангел Папазов.


Започват разкопки на Асенова крепост и Воден

Теренни археологически проучвания започват на Асенова крепост и крепостта Воден. Обектите вече са подготвени и разкопаването им започна в понеделник, каза директорът на Историческия музей в Асеновград Иван Дуков.
Научен ръководител на двата обекта е Росица Морева, като по тях ще работят общо 27 души. За проучванията са отпуснати 29 200 лв. от Министерството на културата, като за Асеновата крепост ще отидат 15 000 лв.

Там ще се проучва югозападната част, а работите по нея трябва да приключат до 18 септември. Разкопките по крепостта Воден са планирани до средата на месец октомври.
Досега на Асеновата крепост археолозите намериха много предмети от бита, следи от кухненски трапези, погребални съоръжения и монети. Сега изследователите ще търсят следи от храм и предмети от Средновековието.

http://www.desant.net/show-news/31056/   
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 07:59:34
Тази информация е от 2014г.

Печенег погребан насред Пловдив

Езическият ритуал изскочи на метър и половина под земята

Печенешко погребение от 11 век откриха на археологическия обект ,,Форум Запад"  - на разкопките пред Централна поща. Екипът на Елена Кесякова се натъкнал на малка могилка на метър и половина дълбочина. При разкриването намерили скелет на човешки индивид, леко прегънат в кръста. Около него имало заровени три кучета.

Този ритуал на погребване е езически и се отнася за печенешките племена, преминали през нашите земи и оставили следи във Филипопол през Средновековието, уточни за ,,Марица" Кесякова. Тя очаква да открие и други животни наоколо.

Все още не може да се каже дали е мъж, или жена. Но е ясно, че е от номадско племе, защото е погребан като езичник, а не като християнин. В могилата е имало тухли и камъни, натрупани като мини хълмче. В основата му, която е около 6 метра в диаметър, е било положено тялото на починалия печенег.

Това се е случило преди 10 века, сочат писмени сведения от антични автори, каза Кесякова.

Намерените кости са прибрани и описани в кутии. Кесякова търси специализирана лаборатория, която да изследва материала и да определи пола и възрастта на намерения индивид. По принцип тези изследвания се правят в Антропологическия институт към БАН, но Кесякова счита, че там са претрупани от работа и ще трябва дълго да се чака, за да стигнат до пловдивските находки.

http://www.marica.bg/ (http://www.marica.bg/%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B3-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-news294644.html)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 08:01:09
Тази информация е от 2014г.

Нови ценни археологически находки от IV в.пр. Хр. откриха край Асеновград

Бронзова монета на Александър Македонски е открита при археологическите разкопки на средновековната крепост "Воден" над Асеновград, съобщи археологът от Историческия музей в града Росица Морева.
По думите й уникалната находка датира от 4 век пр. Хр.и води до новото предположение, че Горноводенската крепост е съществувала върху по-стара тракийска крепост. Сред ценните находки са още монети и три оловни печата от 11 век, когато крепостта "Воден" е била резиденция на Григорий Бакурияни.
Асеновградските археолози продължават да разкриват и скелети с ритуали против вампирясване. Те най-вероятно са от времето на Цар Иван Асен Втори [1218-1241] и са погребения, свързани с чумната епидемия през този период.

http://bnr.bg/post/100475669/novi-cenni-arheologicheski-nahodki-ot-iv-vpr-hr-otkriha-krai-asenovgrad


Намериха скелети на "вампири" в крепостта Воден край Асеновград

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.trud.bg%2FImages%2FCache%2FImage_4382025_407.jpg&hash=5312fb8942bc7438cf3d825800a32884)

Скелети, върху които са извършвани ритуали против вампирясване, са открити при разкопки на крепостта Воден край Асеновград, съобщи за Дарик директорът на Историческия музей в града Иван Дуков. Сред тях са останки на дете с вързани долни крайници и мъжки скелет с отрязани стъпала.
Находките са намерени в некропол в центъра на крепостта, който археолозите проучват от 2 години. Открити са погребения, ориентирани в посока изток - запад. На някои от починалите са извършени ритуали против вампирясване. Такива ритуали са правени като предпазна мярка, с цел да се предпазят живите и са били често срещани през Средновековието, допълни Иван Дуков.
Археолозите са открили още средновековни и антични монети, както и множество останки от зидове и антични питоси, в които са съхранявани жито, вино и др. хранителни продукти. Всички находки след съответната реставрация и консервация ще бъдат изложени и ще станат интересни туристически обекти, смята директорът на музея.
Очаква се до края на следващата седмица да приключат разкопките на крепостта Воден.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=25150
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 08:01:56
Тази информация е от 2014г.

Археологически находки пренаписват историята на Хисаря

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.chernomore.bg%2Fmedia%2Ffiles%2Farticle%2F640x360%2Fce1%2Fce165e0a3692209a8ae86b84810c142d.jpeg%3F30&hash=986053fae05006d95787b98c59aaf002)

Римското име на Хисаря е Диоклецианопол, градът е основан между високи крепостни стени около термалните извори в 293 година от император Диоклециан. Известно е, че това е бил най- големият СПА център на римската провинция Тракия. Скорошни находки при археологически разкопки на римските терми, обаче, датират цивилизованото човешко присъствие около топлите извори по-рано. Директорът на Археологически музей- Хисаря представя трите експоната, които вече са изложени в експозицията и привличат туристи. Става дума за оброчна плочка с три нимфи, лъвска глава и част от мъжко ходило в естествен размер. Откритията са датирани от края на втори и началото на трети век и доказват, че градът е съществувал преди идването на император Диоклециан [284-305].

(https://m5.netinfo.bg/media/images/14928/14928903/655-402-nimfi.jpg)

(https://m.netinfo.bg/media/images/14928/14928904/655-402-nimfi.jpg)

Трите нимфи са римският вариант на трите грации, плочки с подобна структура са откривани и по-рано. Интересното в случая е, че за пръв път надписът говори за нимфи, покровителстващи дърветата. Откритите досега са покровителки на топлите извори. Женските фигури са представени с добре оформени анатомични подробности, двете са с лице, едната е с гръб, имат интересни прически. Лъвската глава, пък, има кръгъл отвор от задната страна, което показва, че през нея се е изливала вода или от чешма, или от тръба. Фрагментът от десен мъжки крак говори за статуя в естествен размер.

Археологическите разкопки в римските терми в Хисаря продължават, предстои разкриването на цялата им канализационна система. И сега удивените туристи виждат парата от топлата вода, която продължава да тече отдолу.

Община Хисаря подкрепя усилията на археолозите, твърди кметицата Пенка Ганева. Културно- историческият туризъм е другата главна притегателна ос, по която хората идват в града, освен топлите минерални води. Макар и наглед всичко да е ясно около историята на Хисаря, ето, че излизат находки, които я доразказват и развиват.

http://www.chernomore.bg/bg-obshtestvo/2014-11-02/arheologicheski-nahodki-prenapisvat-istoriyata-na-hisarya
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 08:05:56
Тази информация е от 2014г.

Археологът Елена Божинова: Злато и желязо са добивани край връх Драгойна

(https://archive.li/JU7sk/ed2ae47590ddf00808d436023acec73d19488898.jpg)

40 нови археологически обекта - от времето на новокаменната епоха до османския период, откриха археолозите от пловдивския Археологически музей при последната си експедиция в района на връх Драгойна в Родопите. В тях са живели хора, които са се препитавали от рудодобив. Археолозите предполагат, че в рудниците в този район са добивани злато, желязо и други полиметални руди.

Елена Божинова бе ръководител на експедицията. Пред DCNEWS тя разказа за най-новите открития на археолозите.

- Г-жо Божинова, какво открихте при проучванията си в местностите край връх Драгойна?

- В края на миналата седмица се върнахме от теренна експедиция в района на рида Драгойна. Това е северната част на Родопите - изключително ценна от археологическа гледна точка. В този район екипът под мое ръководство работи вече 11 години. Правим редовно разкопки на връх Драгойна, където е най-голямата регистрирана в момента тракийска крепост в България с много дълъг период на обитаване и изключително добра запазеност на структурите.

- Какво открихте?

- Наред с археологическите разкопки се прави и археологическо издирване или картиране на недвижими културни ценности. Това означава покриване на една огромна площ, без да се нарушава, без да се навлиза в пластовете, за да могат да се регистрират всички видове следи от човешка дейност по терена. Това е третата поред подобна експедиция и реално вече заключихме една доста голяма територия. През 2006-та до 2009-та година бяха покрити землищата на селата Искра, Буково, Брягово и Драгойново, а сегашната ни експедиция покри землищата на селата Воден и Езерово.

След откриването на известния Езеровски пръстен през далечната 1912-та година, археолози не са влизали в този район, нито преди това. И на практика ние бяхме абсолютни пионери в този район. Регистрирахме 40 нови обекти от времето на новокаменната епоха до османския перидо. Изключително интересни обекти, едно много мощно обитаване от периода на късната античност - IV - VI век. От този период се проучва една крепост над село Драгойново от екипа на доц. Джамбов от Пловдивския университет.

Новите резултати: множество селища с укрепления от този период по целите северни склонове на целия рид, предполагат поне според нас рудодобив, който е привлякъл хората. Наличието на руди в района се знае и до ден днешен се експлоатира връх Аида. Смятаме, че тези руди са причината тук да бъде този мощен център, който е съществувал на връх Драгойна. Това е един много могъщ център с контакти с Микена, много ранни, още във II-то хилядолетие пр. Хр. Предполагаме, че неговото могъщество се дължи на много рудни залежи и добиви.

- Какви рудни залежи?

- Тепърва ще мислим и ще се консултираме с геолози. Има данни за злато в района, полиметални руди, за желязо. Възможно е различни метали да са добивани.

- А какви селища има там?

- Селищата са от епохата на VI хилядолетие пр. Хр. до ХVI - ХVIII в. За този период има голяма динамика в селищната система. Тя се дължи на различни климатични промени и особености, политическата ситуация, бита и културата на населението и те са се променяли. Примерно в най-ранната история -VI - V хилядолетие пр. Хр., селищата са били разположени в ниската част на района, в близост до р. Марица, до реките, в ниското, а в бронзовата епоха е била завладяна за първи път почти цялата планинска част, тъй като тогава вероятно развитият рудодобив, като един значителен поминък на траките, ги е накарал да влязат в планинската част на района.

Тогава се обитават най-високите върхове, крепостите са по високите върхове. Вече в по-късния период на късната античност и Средновековието, отново се слиза в най-високите върхове в по-ниското, предпланинските райони и полите на планината.

В римския период ситуацията е подобна на праисторията - в ниските райони. Тази част е в центъра на Римската империя, спокойна, нямат нужда от естествено укрепени места, както и климатът е по-топъл, водите са по-ниски и това им позволява да заселят равнинната част.

http://www.dcnews.bg/ (http://www.dcnews.bg/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BB/)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:20:26
Тази информация е от 2015г.

Три оловни печата са сред най-интересните находки,
открити при разкопките на крепостта "Воден" през 2014 година


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.focus-news.net%2F8afc65a7f2421935d516052306a3b54d.jpg&hash=545f4f86385b1393d85accdb41a871b4)

Пловдив. Три оловни печата са сред най-интересните находки открити при разкопките на крепостта "Воден" през 2014 година. Това съобщи за Радио "Фокус" - Пловдив Иван Дуков, директор на Историческия музей в Асеновград. По думите му, най-ценен сред тях е оловния печат на Григорий Куркоа, който е бил дук на Филипопол. Има само няколко печата от времето, когато той е управлявал в периода 1086 -1091 година, каза още Иван Дуков. По думите му, от един надпис при село Бактун става ясно, че Григорий Куркоа умира през 1091 година. Вторият печат е на Константин Ксенотинос, чиято титла е Бестий, което значи, че той се грижи за облеклото на някой от управителите на Пловдив. Третият намерен печат е анонимен на лицето е изобразен Св. Архангел Михаил, а на гърба - Света Богородица, каза още Иван Дуков. Общо 22 гроба с човешки скелети са открити при археологическите разкопки край крепостта ,,Воден" през изминалата година. Некрополът е разположен на изток от съвременния парлис, обясни Иван Дуков. По думите му в тези няколко археологически квадрата, който проучени през 2014 година, не се откриаха запазени архитектурни структори. За нас беше много учудващо, защото в тази крепост резидира Григорой Бакуряни, който е много влиятелна фигура във Византия по това време, каза още Иван Дуков. Това може би означава, че към края на 12-ти началото на 13-ти век, крепостта не е съществувала, като такава, а се е превърнала с некропол, каза още Дуков. По думите му, дори и да е имало архитектурни структури те са разрушени при изграждане на некропола. Засякохме няколко вида гробни съоражения при погребването на индивидите - срещнахме и много вторични погребения, каза още Дуков. По думите му, има и няколко погребения при, който се наблюдава така наречената послесмъртна мутилация. При тези специфични погребални практики, се цели да се предпази мъртвият от зли сили, каза още Иван Дуков.

http://www.focus-news.net/news/2015/03/27/2043265/tri-olovni-pechata-sa-sred-nay-interesnite-nahodki-otkriti-pri-razkopkite-na-krepostta-voden-prez-2014-godina.html
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:23:04
Тази информация е от 2015г.

Откриха тракийска пещ за леене на оръжия и калъп за връх на копия

Уникални находки са открити тези дни при спасителни разкопки в Стария град. Това съобщи за PlovdivskiNovini.com археоложката Елена Божинова. Тя заяви, че при реконструкция на стара къща намираща се на ул. Съборна и ул. Княз Церетерев са намерени жилищни сгради от три периода - Османски, Средновековен и Античен. Най-ценната находка е тракийска пещ за оръжия, а освен това е открит и калъп за остриета за копия. ,,Това е много рядко откритие у нас на пещ и калъпи за оръжия. Откритието може да се датира в периода на Бронзовата и ранно Желязната епоха.", заяви археоложката Божинова. Освен това разкопките показват, че тракийската инфраструктура на селището на Трихълмието е ползвана и през Средновековието и след превземането на града от османците. ,,Намерихме антична улица, което минава на 3.5 метра под сегашната ул. Съборна.", казва археоложката. През Античния период освен тракийската пещ за оръжия са намерени жилища от камък, но те са силно пострадали. Според археолозите сградите са от 3-4 век след Христа, освен това са открити и жилища-землянки. От Средновековието са открити също жилища от 12-13 век. Три ями за хранителни припаси са открити от периода на завладяването на Пловдив от османците, както и жилища. ,,Много трудно се намират останки от сгради от 14-15 век, защото е един тъмен период в историята ни. Освен останки от жилище се намери и зимник, както и ями за продукция. В една от тях открихме овъглено жито.", разказва пред plovdivskinovini.com Божинова. В момента разкопките са достигнали на 3.5 метра под нивото на сегашната улица, но ще се правят проучвания до скала.

http://www.plovdivskinovini.com
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:24:09
Тази информация е от 2015г.

Култово тракийско светилище откриха под Куршум джамия

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic.bnr.bg%2Fgallery%2F2e%2Fmedium%2F2e8aa2bad476b14f059ad47a63ee6542.jpg&hash=f2c06a2b6abb7564e2f4b1e77336de6e)

Голямо тракийско култово съоръжение са открили специалистите по време на археологическото проучване на Куршум джамия в Карлово. Новината съобщи в интервю за Радио Пловдив директорът на Археологическия музей в Пловдив Костадин Кисьов, който участва като експерт в Комисията по приемане на проучванията на обекта.

По думите му, става въпрос или за тракийско оброчище, или за некропол, намиращ се на дълбочина 1.70 м под основите на сградата. В района на Карлово за първи път се открива находка от времето на Одриското царство, подчерта той.

Това е изключително рядка и интересна находка. Датировката се прави на база открита керамика и сребърна драхма от съществувалата на територията на днешния Созопол гръцка колония Аполония Понтика. Монетата е много добре запазена - от едната страна с изображение на котва, а от другата на митичното създание горгона Медуза, поясни той.

Ръководител на разкопките на Куршум джамия е проф. Маргарита Ваклинова. Целта е да се направи проучване на културните пластове, върху които е построен храмът, както и да се обследва състоянието на сградата и основите й. След приключване на проучванията, сградата, построена през 15 век, ще бъде подготвена за реставрация, а на по-късен етап в нея ще бъде показана археологическа експозиция.

Според директора на Археологическия музей в Пловдив превръщането на сградата в храм на религиите е напълно възможно.

От разговора с него стана ясно още, че геодезическите изследвания на специалистите на Небет тепе, в търсене на неразкрити археологически пластове, също са започнали. Реалните археологически разкопки на обекта ще започнат най-вероятно през късната есен на тази година.

http://bnr.bg/plovdiv/post/100575790/kultovo-trakiisko-svetilishte-i-moneta-na-poveche-ot-440-godini-otkriha-pod-kurshum-djamia
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:25:08
Тази информация е от 2015г.

Откриха гроб на тракийска принцеса

(https://novini.bg/statics/uploads/news_pictures/2015-31/big/otkriha-grob-na-trakiijska-princesa-318107.png)

2000-годишен гроб на знатна тракийска принцеса от племето одриси разкри този четвъртък край първомайското село Татарево екип от археолози с ръководител директорът на Археологическия музей в Пловдив доц.д-р Костадин Кисьов.
Гробницата била иззидана с тухли и е датирана от 90-та година на първи век след Христа. Разкопките са спасителни, след като тази пролет иманяри прокопали 6-метров тунел и се опитали да разграбят Голямата могила край Татарево, пише "Монитор".

От полицията навреме хванали набезите и алармирали Министерството на културата. Оттам издали предписание Археологическият музей в Пловдив да започне спасителни разкопки на обекта. Благодарение на 40 000 лева, отпуснати от община Пловдив и общинския съвет, проучването на Голямата могила станало факт, разказва доц. Кисьов. Само за около 20 дни работа археолозите разкрили два гроба.

Първият бил на дълбочина 3 метра, като останките били в ковчег. Вторият - на видната тракийка, бил на дълбочина около 6 метра. Предполага се, че останките са на жена от племето одриси, която била изгорена на клада някъде извън могилата и положена в гроба с всичките си любими вещи. Сред тях археолозите се натъкнаха на добре запазен дървен гребен на 2000 години, който бил част от погребалните дарове. Останките є били сложени в гроба заедно с част от въглищата, с които била изгорена, а върху тях и преди да бъде затворен гробът, били поставени погребалните дарове.

,,Досега сме открили един много голям бронзов съд с 4 крака, един бронзов леген, два стъклени съда, една бронзова апликация с изображение на Горгона Медуза и две глинени съдчета. Продължаваме да разкриваме в единия ъгъл на гробницата съд, който най-вероятно е сребърен", обяснява доц. Кисьов.

По думите му в гроба бил открит и голям глинен съд, служел също за леген, на който имало печати от производителя. Те указвали, че съдът е изработен около 90-та година след Христа. Така археолозите успяват да датират гроба на видната тракийска принцеса от 1 век след Христа. Цялата є гробница била изградена от тухли и покрита отгоре с големи масивни тухли с размери 70 на 50 см и дебелина от 6 см.

,,Това е тракийско погребение на тракийка от ранно-римския период. Най-вероятно тя е принадлежала към тракийски аристократичен кръг, защото виждаме, че е погребана някъде по средата на могилата. Тоест, могилата е била издигната, след което жената е погребана и върху гробницата є е насипана още пръст", обясняват археолозите.

Работата по Голямата могила се оказала доста обемна и заради големината на обекта. Могилата е в диаметър 67 метра с височина 12 метра. ,,Това са около 29 000 кубически метра пръст, които трябва да се изкопаят и проучат. Започнахме да проучваме могилата от нейния връх към основата. На практика в момента сме стигнали нивото на иманярския тунел", казва ръководителят на екипа доц.д-р Костадин Кисьов. Предполага се, че Голямата могила е нещо като фамилна гробница на тракийски аристократичен род.

Археолозите очакват в дълбочината й да разкрият и централното погребение на вероятно виден тракийски владетел. Може това да е бил съпругът на погребаната след кремация жена, а може и да е на някой друг местен велможа. Това обаче тепърва ще се установява, тъй като вероятно разкопките на Голямата могила край Татарево ще продължат още месец. Те подкрепят идеята за създаване на специален фонд към Министерството на културата (МК), за да може държавата да отпуска средства за спешни спасителни разкопки. ,,Защото ако сега не бяхме започнали разкопки, а ги бяхме забавили за след 2 години, то дотогава тази могила щеше да е разкопана и разграбена. Това е идеята на такъв фонд, който трябва да има към МК", е категоричен доц. д-р Костадин Кисьов.

След приключване на разкопките на Голямата могила край Татарево се очаква Археологическият музей в Пловдив да организира изложба с откритите ценни предмети.

http://www.novini.bg/news/297201 (http://www.novini.bg/news/297201-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B0.html)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:29:00
Тази информация е от 2015г.

Пловдивските археолози попаднаха на уникална находка в Татаревската могила

(https://cdn2.trafficnews.bg/2015/08/14/f6d9a2d8284029a1a4f8f4a4659293d6.jpg)

На уникална находка попаднаха доц.д-р Костадин Кисьов и екипът му при разкопките на Татаревската могила - по стените на отлично запазен глинен съд е отпечатан текст с гръцки букви. Според доцента той е от Iв.сл.Хр. Служел е за съхраняване на благовонни масла. Археолозите първо били изненадани, защото надписите обикновено са издълбани по повърхността на съдовете, а тук става въпрос за отпечатано в негатив писмо. Няколко обстоятелства потвърждават, че това не е целенасочен надпис. Предполага се, че съда е бил увит с пергамент, върху които е бил изписан текстът. Във времето когато това се е случило, се е ползвало мастило от сажди и естествени багрила, които са се отпечатали върху глината. От едната страна надписът е в хоризонтални редове, в съседство е под ъгъл, а на дъното на съда ясно личи отпечатък от прегъването на пергамента. Буквите са равни, което потвърждава, че става дума за щампа. Знаците са в ,,негатив" и за да се прочетат ще трябва да бъдат обърнати.
Макар да се е намирало в пределите на Римската империя, местното население не е ползвало латинския език, а тракийските племена са пишели с гръцки букви. Този надпис може да съдържа името на погребания в могилата. Той може да се окаже посвещение или заклинание. Накратко - би могъл да донесе много повече информация от един накит или златен предмет. И първата е, че местните са били грамотни - знаели са да четат и пишат. Предстои надписът да бъде консервиран и съхранен. След това се очаква да бъде и разчетен. Доцентът е сигурен, че това е уникална находка, която винаги ще бъде в центъра на експозицията, разказваща за този период от историята на човечеството и очаква към нея да бъде проявен интерес от чуждестранни археолози.
Балсамарийят (както е названието на този съд) е открит при разкопаването на четвъртия гроб в Татаревската могила. Той е последният, разкрит от археологическия екип при спасителните разкопки на могилата и се счита за централно погребение.
Всички, открити до момента гробове са датирани от I век сл.Хр. и са в период от около 50 години. Предполага се, че могилата е фамилна.
Гроб №1 беше намерен на 3 м под върха на могилата и е християнско погребение с характерното полагане на трупа с ориентация изток-запад, а горните крайници са били скръстени в областта на таза.
№2 и №3 са били съответно на 6 и 9 м по- надолу. И в двата гроба са били оградени с тухли, а положените са били изгорени на място.  По-горният гроб е бил на жена, която вероятно е била от знатен произход. В гроб №3 е погребано дете.
Гроб №4 е бил в изкопана в земята яма с размери 2 м х3,5м и е бил затрупан с дърва, а след това е извършено изгаряне. В североизточния ъгъл са намерени гробни дарове - 5 глинени съда и един малък железен връх на копие. Запазени са, защото са поставени след кремацията. Тъй като археолозите са намерили метален цинт, предполагат, че мъжът е бил обут със сандали с цинтове.
След приключване на разкопките и реставрация на намерените предмети в Националния исторически и Пловдивския археологически музеи, ще бъде направена и изложба. Централно място в експозицията ще намери глиненият съд с надпис. А фотографска изложба на находките би могла да гостува и в Първомай.

https://trafficnews.bg/kultura/plovdivskite-arheolozi-popadnaha-unikalna-nahodka-25408/
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:32:01
Тази информация е от 2015г.

В Златосел откриха неизвестни досега на науката мегалити

(https://novinite.bg/media/images/2015-09/photo_verybig_99258.jpg)

Нови, неизвестни досега на науката мегалитни съоръжения, бяха описани по време на експедиция, начело с траколога проф. Валерия Фол. За откритията се разказва в новия брой на Списание 8.

Едното от новооткритите съоръжения е долмен (камера, сглобена от каменни плочи), който според проф. Фол е най-големият, откриван досега на наша територия. Долмените (на бретонски: taol maen — каменна маса) са мегалитни съоръжения, изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча. Названието произлиза от външния вид на обичайните за Европа конструкции — повдигната на каменни опори плоча, напомняща маса.

Само покривната плоча на мегалита има площ от над 25 кв.м. Освен с размерите си съоръжението впечатлява и с местоположението си - намира се в Средна гора над с. Златосел, община Брезово. Долмени в този район не са откривани, находката разширява ареала, в който тази архитектурна и строителна традиция е регистрирана на наша територия - досега се смяташе, че долмените са разпространени само в Сакар, Странджа и Източните Родопи.

Долменът е с перфектна ориентация на изток и според археоастронома доц. Алексей Стоев отразява много напреднало астрономическо знание.

Долмените са гробници и са най-ранните примери за монументална гробична архитектура по нашите земи. Този над с. Златосел е много ранна (поне от второто хилядолетие пр.Хр.) фамилна гробница на тракийска царска фамилия или на местен парадинастичен род. Че тракийски парадинастичен център е съществувал в района, е известно отдавна.

Експедицията попадна и на гигантско каменно ,,яйце", изправено на острата си страна над нарочно издълбан улей в материковата скала. Според проф. Фол то отразява вярвания на древните, свързани със свещеността на камъка, и символизира раждането на живота. В старателно заравнената скала около яйцето са вдълбани жертвеници, ритуални площадки и стълби.

https://novinite.bg/articles/99258/V-Zlatosel-otkriha-neizvestni-dosega-na-naukata-megaliti
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:34:06
Тази информация е от 2015г.

Втори надпис се появи в Голямата базилика на Пловдив

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/630/Image_5023630_302.jpg)
Археоложката Елена Кесякова очаква под мозайките да открие римски храм

Под мозайките има неразкрит римски храм, а в страни от тях - некропол

Втори надпис излезе при реставрацията на мозайките в Голямата базилика на Пловдив. Той е със значително по-малки размери от този, който беше разкрит неотдавна и доказва, че храмът действително е бил епископски.

Новият епиграфски документ е даден за разчитане на специалиста по древни надписи Николай Шаранков. "Надяваме се той да ни даде още по-сигурна датировка кога е построена базиликата - дали в първата четвърт или първата половина на ІV век", казва археологът Елена Кесякова, която минава за най-добрия изследовател на Филипопол през римската епоха.

Вторият надпис, както и първият, се появиха в долния пласт мозайки, които вече са напълно разкрити. Запазени са много добре и са още по-стабилно направени от тези в горния пласт. Изработени са в геометрични орнаменти. "Те ще останат на място, а горните са демонтирани и се съхраняват. Когато се изгради защитното покритие, те също ще бъдат експонирани на второто ниво на сградата", коментира Кисякова.

Първият надпис, който предизвика сензация, всъщност потвърждава тезата на археоложката, изказана от нея още през 80-те години на миналия век, че базиликата е епископска. Изписано е и името "Кианос" на старогръцки. Според изследователката може би това е самият епископ.

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/633/Image_5023633_302.jpg)

Тепърва учените ще изясняват каква е причината по-ранните мозайки да бъдат закрити с нови, положени през V век. Кесякова допуска, че това е свързано с арианството, което е съществувало във Филипопол и по-късно е осъдено като ерес от Сердикийския събор, проведен 343-344 г. Целта му е била да възстанови мира в Църквата след разкола, причинен от арианите.

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/634/Image_5023634_302.jpg)
70 изображения на птици в различни пози фигурират върху горния пласт мозайки

"Едно е сигурно - Епископската базилика е обслужвала не само Филипопол, а цялата провинция Тракия. Това го доказват нейните бляскави мозайки, които се простират върху площ от 1,8 дка и са без аналог у нас. Няма как подобен храм да не се е ползвал с императорска протекция", разсъждава археоложката.

По-любопитното е, че под самите мозайки има римска сграда. Част от нея е установена при сондаж. "Какво е било предназначението й, още не можем да кажем. Възможно е да е храм, защото базиликите обикновено са строени върху свещени места. Ще е интересно да проследим каква е тази сграда", казва Кесякова.

Това обаче ще стане догодина, когато разкопките ще бъдат извършени в посока към католическата катедрала "Св. Лудвиг", без да се разрушава пътното платно. Точно под него попада северният кораб на базиликата. Археоложката ще дири и средновековен некропол. През 80-те години на миналия век тя е разкрила около базиликата 102 погребения. "При наличие на подобни останки трябва да се търси и църквата, която е обслужвала този некропол", убедена е Кесякова.

В продължение на 4 г. тя проучи и западната част от Римския форум и установи, че най-ранният му строителен период от І век, което съвпада с времето на Октавиан Август. В края на ІV в. античният площад на Филипопол загива и върху неговите руини са появяват средновековни градежи. Разкопките там са към края си. Проучената територия е 1,5 дка и предстои да бъде експонирана при реконструкцията на централния площад.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5023629
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:35:07
Тази информация е от 2015г.

Под Тепето - Археологическата сензация на сезона: Средната бронзова епоха се появи за първи път в Пловдив

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic02.podtepeto.bg%2Fuploaded%2Fimages%2Farhdsc04356.jpg&hash=9a4c64654572645a23173dbfdbd38535)

(снимките в статията са 28  :smile-1: )

Останки от жилищната архитектура от 19-17 век преди Христа откриха под бившата кръчма Рожен в полите на Трихълмието

Излезе и пласт от Късния Елинистически период

Строители унищожили почти напълно Средновековния пласт в обекта

Заради това не може да се докаже със сигурност дали в тази зона е бил разположен Латинският квартал в средните векове


Пластове от два непроучени до момента археологически периода, изплуваха в частен имот. Археологът Елена Божинова и екипът й са направили своите проучвания на оказалия се изключително важен обект на бул. ,,Цар Борис III Обединител" 65. Теренът се намира зад спирката от северната страна на тунела, в ниската част на западния склон на Небет тепе и Трихълмието, където изобщо за първи път са се правили проучвания. На същото място преди време се е помещавала култовата кръчма Рожен. Откритото там е наистина уникално и от изключителна важност, тъй като за първи път се регистрират нови два периода от развитието на Пловдив- на Средната бронзова епоха между 19-17 век преди Христа и късният Елинистически период - 2-1 век преди Христа. И двата са периоди, които за първи път се проучват в Пловдив, пояснява Божинова.

Под тепето припомня, че именно благодарение на нашата серия от публикации в началото на миналия септември археолозите разбраха за строителния обект и влезлите багери. Реагираха скоростно, за да спрат изкопните работи по изграждането на административна сграда с офиси и да спасят археологията отдолу. Още с началото на проекта инвеститорите пропуснаха да уведомят съответните институции, тъй като мястото попада в зоната на архитектурно-археологически резерват и следва да бъдат направени разкопки, преди да стартира изпълнението на нов строеж или ремонтни дейности. Така или иначе, строежът бе спрян, а археолозите влязоха в имота, за да го проучат. А онова, което се появи в най-долните пластове, изненада всички.

Находката на лятото. Така специалистите определят откритията край Тунела. Пловдив е град с хилядолетна история и съответно има своята динамика на развитие. Небет тепе и като цяло Трихълмието е център на обитавана територия през  почти всички периоди. Въпреки това обаче каква е големината на града, за кои епохи, какъв е характерът на  заселването в отделните райони- за нас е неясно и е въпрос на археологически проучвания, за да уточним кои са периодите на разцвет или големи кризи на населеното ни място. Е, разкопките в полите на Стария град дават именно тази така важна информация.

Средната бронзова епоха до скоро е била много проблематичен период като цяло в българската археологическа наука. До тази година за цяла Южна България имаше не повече от 2-3 обекта, където този период със сигурност е бил разпознат. До преди няколко години дори съществуваше сериозна дискусия в средите въобще какво се случва в Средната бронзова епоха. Дали такъв период въобще трябва да се разглежда, възможно ли е населението да мигрира нанякъде за по-дълго време. Всъщност такива тъмни периоди, както ги наричат в археологията, са най-често резултат на нивото на проучвания на специалисти. Разбира се има кризи, спадове в развитието на всяко общество. Тогава материалните останки са трудно доловими археологически особено, когато се касае за период, отдалечен от нас във времето, обществата са на по-малки групи, жилищната архитектура и селищата са по-малки, остават бегли следи. Движимите паметници като керамиката и други предмети носят характеристиката на следващия или предходния период, без да имат нещо съществено, което да ги отличава и поради това остават за дълго време неразличими за археолозите. През последните години, няколко обекта в Тракия бяха разпознати с материали от Средната бронзова епоха. Изключително ценното в случая обаче е, че за първи път се разпозна и в Пловдив.

Приносът на този обект е изключителен, тъй като там е разкрит един пласт с дебелина над метър и половина, с останки от жилищната архитектура, които са били основно дървени къщи, изградени върху дървени платформи, които да осигурят изолация между глинестия терен, податлив на водните течения. Водата е слизала от тепето и по този начин това архитектурно решение е създавало по-големи удобства. Важното в случая за обекта е, че липсва обитаване в тази част на тепето през предходната Ранна бронзова епоха, както и през следващата Късна бронзова епоха и така всички материали от този пласт със сигурност се отнасят за проблематичния период на Средната бронзова епоха.

Оттук нататък обектът ще бъде еталон за по-нататъшни проучвания в цяла Южна България, а вероятно и в цялата страна. Още по време на разкопките значимостта бе оценена от археолози, както от България, така и от чужбина, които посетиха обекта, разгледаха ситуацията и откритите артефакти и бяха впечатлени от новата информация и този археологически шанс, който имаме, казва Божинова. 

Другият период, който специалистите разкриват на обекта, е Късноелинистическият и е не по-малко важен за града. Това е периодът между Тракийския Филипопол и Римския Тримонциум. Когато реално властта на траките отслабва, за да дойдат римляните и да установят един от най-големите градове на Балканския полуостров именно тук. До тази година на отделни места са открити някои предмети, които се отнасят към Късноелинистическия период, но те не доказваха наличието със сигурност на постоянно обитаване. Докато в случая имаме отново запазен пласт от този важен период. Отново къщи с дървена и глинобитна конструкция. Огнища, сред които есхарии, които са украсени  огнища, служили за домашни олтари. Освен останки от жилищната архитектура, интересно съоръжение е и един доста голям ров, който слиза от високите части на тепето към неговото подножие. Този ров е с триъгълно сечение с дълбочина над метър, метър и петдесет, като освен за отводняване той е имал и по-сложни защитни функции, тъй като от двете му страни са се разкрили останки от външната страна на глинобитно съоръжение, а от вътрешната - масивна структура от големи каменни блокове.За съжаление обаче археолозите не могат да кажат повече за ролята на този ров , тъй като са необходими повече проучвания в съседните парцели, за да се проследи с какво би могъл да бъде свързан.

Като едни най-интересните находки, открити при работата по Елинистистечкия период, освен частите от есхарии, са намерени и множество фрагменти от преносими огнища, наричани още главнярници, също бронзови монети, бронзови фибули, които са безопасни игли или брошки, с които траките са закопчавали дрехите си вместо копчетата, които използваме днес.

Освен много важните разкрити нови периоди, на обекта са намерени доказателства за наличието на още няколко епохи. Следващият период на обитаване в тази част на града е периодът на Античността или Късноримският период от 3-4 век. Като цяло Римският период и Късноримският период, са времената на разцвет за целия град и е съвсем нормално всяка площ около Трихълмието да е била усвоена. Новото, което специалистите разбират, е за какво е била използвана тази част на тепето, което иначе до сега изглежда като неприветлива и неподходяща за обитаване част, предвид северозападното изложение, ниските части и близостта на реката, което предполага, че тази територия е била заливана периодично от Марица. Откритите материали от този период не свидетелстват за постоянно обитаване, а през втората половина на четвърти век, теренът е бил използван за гробище. В рамките на парцела са намерени около десет гроба. Некрополът е християнски, което специалистите разбират от трупополагането  запад-изток. Някои от гробовете са покрити с керемиди, като поставянето им е по специфичен начин, характерен за периода.В някои от гробовете и по-специално детските, погребаните са с накити -обеци, пръстени, сребърни, златни, бронзови, с допълнителна украса от стъкла, които позволяват да бъде прецизирана датировката на некропола към втората половина на четвърти век.

Историята на обитаване на обекта не спира до тук. Следващият период е отново интересен и е на друг голям разцвет за града и това е във времето на Зрялото Средновековие или 12 век, когато градът отново е бил блестящ и по територия е достигал големината на римския Тримонциум. Средновековният Пловдив се е простирал на огромна площ и за нас не беше изненада да открием останки от това време и тук. Средновековният пласт обаче за съжаление бе почти изцяло унищожен  от изкопни дейности, извършени от строителите преди начало на археологическите проучвания, разказва Божинова. Пласт с дебелина над метър, наситен с деструкции от масивни сгради личеше в профилите, оформени от изкопа, направен от строителите преди началото на проучването. Тухли и керемиди, намерени в ями, са запазени за археолозите благодарение на факта, че са били вкопани дълбоко в по-ранните пластове.Всичко това доказва, че тази част  на тепето е била обитавана, вероятно за жилища или някакви други постройки през 12-ти и началото на 13-ти век.

Според някои от изследователите на Пловдив именно в тази част се локализира известният от изворите Латински квартал, или Латинската крепост, което Елена Божинова казва, че не е невъзможно. Изключително представителни бяха  откритите материали в проучените ями, сред които са части от вносни предмети от Византия, а вероятно и от други райони, различни от Пловдив, но тепърва ще се прецизира произходът на всички артефакти. Всичко това би могло да потвърди тезата за разполагането именно тук на Латинския квартал, пояснява археоложката. От изворите знаем, че кръстоносците  на път за Йерусалим са минавали през Пловдив и са отсядали в града. Сред тях много ордени, сред които и небезизвестният Орден на тамплиерите. За съжаление обаче тази информация е завинаги изгубена специално за този парцел и няма да можем да кажем със сигурност дали действително това е Латинският квартал или не, завършва Елена.

http://podtepeto.com/ailiak/arheologicheskata-senzaciya-na-sezona-srednata-bronzova-epoha-se-poyavi-za-prvi-pt-v-plovdiv/
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:36:13
Тази информация е от 2015г.

При разкопките на площада: Коринтски капител изскочи от Форума

(https://arhiv.marica.bg/f/news/502/640_2df84f25da13f880e54446099d6de115.jpg)

Археолози откриха идеално запазен капител при разкопките на площад "Централен". Ценната находка излезе в последната седмица от проучванията на Форума. Това се случва за първи път, тук да намерим цял капител, при това от най-красивите - в коринтски стил, каза за Марица археологът Елена Кесякова, ръководител на разкопките. Находката е толкова важна за археолозите, защото най-добре ги ориентира как е изглеждала колонадата пред сградите на Форума. Все още не сме го разкрили напълно, но това, което се вижда, е, че е от най-пищния вид. За разлика от дорийските и йонийските капители, коринтските са били с богати орнаменти - дрeвните римляни ги оформяли с каменна резба, а по тях се виждат акантови листа и растителни мотиви. Неслучайно го открихме точно в портика пред западните пропилеи", разказва Кесякова. Точно тук археолозите разкриха части от античната улица в посока изток-запад, която навремето стигала до западните пропилеи на Форума. Днес тя се вижда в терена, непосредствено пред Цар-Симеоновата градина.Тази улица е много интересна и монументална, казва Кесякова - тя е с портици от двете страни. А точно тук две улици се събират. В древния град те са вървели в двете посоки - север-юг и изток-запад, като са оформили кръстовище. След време хората, влизайки в древния комплекс, ще разглеждат и това кръстовище - широко, красиво. Ще се постараем да го подчертаем при консервацията, а тя предстои догодина, допълни археоложката. Тогава се очаква изкопът да се разшири още на юг и на север и така да се откроят портиците.  Форумът на античния град Филипопол бил своеобразен център на градския живот десетилетия наред. Той, заедно с цялата система от перпендикулярни улици, направени по елинистическа мода, били построени още в началото на I в. сл. Хр. Ползвали мястото за пазарище, където търговци и хора от града и региона се събирали, за да разменят зърно, дърво и мед за фина керамика и бронзови съдове. Навремето форумът бил впечатляващ, неслучайно познавачите днес го определят като най-голямата структура от този род в цяла България. Магазините му заемали източната, южната и западната страна, а клиентите влизали в тях през тесни портици.  Вече 4 години екипът на археолога Елена Кесякова провежда разкопки на мястото.Площта, която разкопахме е около 1500 кв. м. Навсякъде сме направили сондажи, за да установим със сигурност, че тук няма по-ранни градежи от I век - времето на римския император Август - началото на Форума, казва Кесякова.

http://www.marica.bg/ (http://www.marica.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B0-news502918.html)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:36:57
Тази информация е от 2016г.

Нова антична гробница откриха в Пловдив

(https://www.plovdiv-online.com/media/k2/items/cache/7bbea74340b7c22f2dd3ae69f2877584_XL.jpg)

Нова антична гробница е открита при реконсрукцията на бул. Васил Априлов.
Находката е на самото кръгово кръстовище между Априлов и лу. Любен Каравелов, съобщи кметът Иван Тотев.
Реконструкцията на булеварда няма да спре, тъй като ще се работи в отсечката от Любен Каравелов до Пещерско шосе.
Най-вероятно става въпрос за гробница, но от кога е тя и каква ценност представява, тепърва ще изяснява екипът на археоложката Мая Мартинова, който реставрира уникалната раннохристиянска гробница, открита при подземни работи на ЕВН отново в центъра на Пловдив. Обектът бе разкрит на ул. Г.М. Димитров в непосредствена близост до Партийния дом, а миналата година раннохристиянската гробница с напълно запазени библейски стенописи, датираща от началото на 4-ти век, намери своето място в Пловдивския археологически музей.
Стенописите на раннохристиянското изкуство в Пловдив са идеално запазени и са гордост за всеки световен музей, каза тогава археоложката Мая Мартинова, която от 2012-та ръководи проекта по реставриране и консервиране.
Стилът им е границата между езичеството и ранното Християнство.

https://www.plovdiv-online.com/plovdiv/item/73949-nov%D0%B0-%D0%B0ntichn%D0%B0-grobnitz%D0%B0-otkrih%D0%B0-v-plovdiv
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:37:56
Тази информация е от 2016г.

Нов тип мегалит открит в Средна гора

(https://www.multivselena.com/wp-content/uploads/2016/05/26178914-1102-750x410.jpg)

АНОТАЦИЯ

Настоящата публикация има за цел да запознае научната общност с новооткрит в землището на с. Розовец, общ. Брезово обект, притежаващ съвкупност от характеристики, за която липсва описание в научната литература, посветена на мегалитните конструкции. Единственият засега и най-близък негов аналог се явява вече известният мегалит ,,Момини гърди", намиращ се край с. Старосел. Въз основа на техните специфики се предлага обединяването на тези засега само два обекта в нов тип мегалитни конструкции: ,,Двойка балансирани монолити", като разновидност на този неописан досега в литературата тип е мегалитът от Розовец, който представлява двойка балансирани успоредни ортостати.

След описанието на обекта следват аргументи в полза на твърдението на авторите, че се касае за мегалитен обект с антропогенен произход, принадлежащ към непроучените у нас 'деликатно балансирани камъни' (Precariously balanced rocks). Допълнителен фокус в публикацията е опитът й да привлече вниманието и интереса на научната общност у нас към огромното богатство от мегалитни структури в Сърнена и Същинска Средна гора, на които не следва да се гледа само като на обекти, подходящи за културен туризъм, а като на научно предизвикателство пред съществуващата типология на мегалитните обекти от Странджа, Сакар и Източните Родопи. Описани са основните характеристики, отличаващи 'Средногорския прото-долмен' от долмените в гореспоменатите райони и са предложени аргументи за обособяването му като отделна, и като типология, и като хронология, група мегалитни паметници.

I. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

Обектът, предмет на настоящата публикация, се намира в околностите на с. Розовец, общ. Брезово (На този етап от проучването ще бъде спестено подробно описание на местоположението като предпазна мярка срещу иманярски набези). Сред ограничено по размер скално скупчване, състоящо се от няколко десетки каменни блока с различен размер се ситуира изкуствено подравнена скална площадка с приблизителни размери 5х5 м. Върху нея на разстояние 80-90 см един от друг се издигат двойка успоредни вертикални каменни плочи (ортостати). Познати са сред малцината местни жители, които са запознати със съществуването им, като ,,Братята". И двата монолита не са свързани с основата си и въпреки че породата на камъка е една и съща за площадката и за ортостатите (нужно е геоложко изследване, което да я определи с точност), те не се явяват продължение на основата.

(https://www.multivselena.com/wp-content/uploads/2016/05/DSC05151.jpg)

Проходът, който формират, е с ориентация изток-запад и е дълъг около 4 м. Спрямо него единият ортостат се намира на север (тук ще го наричаме ,,Северен брат"), а другият - на юг (,,Южен брат"). ,,Северният брат" е с височина около 6 м, ширина и дебелина при основата съответно 4.20 м и 0.9 м. Характерно за него е, че основата му е с много малка площ и се разширява във височина, за да добие характерна вретеновидна форма. Видимо 'поставен' върху подравнената скална площадка, балансът му, макар и теоретично възможен (камъкът се крепи само на три точки с изключително малка площ на фона на колосалния му размер, а не върху цялата си основа), изглежда практически неосъществим.

На няколко метра от ,,Северния брат", извън подравнената площадка, се установиха два издължени необработени каменни блока, стоящи върху тесните си стени с наклон един спрямо друг, образуващи скален заслон. На този етап не може да се потвърди принадлежността им към мегалитния комплекс, както и дали някога са били изправени по подобие на ,,Братята".

,,Южният брат" е висок около 5 м с ширина и дебелина при основата съответно 4.30 м и 1.5 м. При средна плътност на преобладаващите в Сърнена Средна гора гранити около 2.7 т/м3 приблизителното тегло на всяка от плочите не е по-малко от 60 т.

Двата монолита се допълват визуално, като формират изключително въздействащ каменен дует - северният е с много тясна основа и се разширява значително във височина, докато южният има масивна основа, като нагоре се стеснява. Предвид отличното местоположение на обекта, осигуряващо изглед на изток и юг към долината и околните върхове, изключено е мястото да не е било познато и сакрализирано в древността. Необходими са редовни археологически разкопки около скалната площадка и най-вече от източната й страна, където на 1.4 м под нея се разполага друга неголяма заравнена площадка от ерозирал скален материал и пръст, за да се установи със сигурност дали обектът е бил почитан в древността и какъв е характерът на ритуалите, извършвани там.

Видео по темата:

https://www.youtube.com/watch?v=Fcv0ywA1Apk
Мегалитът Бартята с. Розовец, заснет с дрон


Повече информация може да прочетете в оригиналната статия:

https://www.multivselena.com/nov-tip-megalit-otkrit-v-sredna-gora/
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:38:43
Тази информация е от 2016г.

Ями с ритуално заровени монети откриха на Малтепе

(https://www.monitor.bg/media/articles/2016/42/48886/3.jpg)

Пет култови ями, в които ритуално са били заровени дарове: монети, глинени съдове и стенни мазилки, откриха археолозите при започналите това лято разкопки на могилата Малтепе край пловдивското село Маноле. Една от намерените монети е на Плафтила - съпругата на император Каракала (198-217 г.), сечена в Никополис ад Иструм. Това съобщи ръководителят на разкопките и директор на Археологическия музей в Пловдив доц.д-р Костадин Кисьов. Той уточни, че са открити още бронзови монети на императорите Аврелиан и Констанций Втори. Находките от периферията на Малтепе са от ІІ-ІІІ век.
Разкопките на могилата ще продължат поне още 2-3 години. Предполага се, че Малтепе крие гробовете на виден тракийски аристократ и на неговото семейство. Друга възможност е в могилата да е погребан самия цар на траките Реметалк Първи, който е бил съюзник на римския император Октавиан Август. Двамата заедно са секли монети, като на едната страна на монетата е образът на император Август, а на другата - на Реметалк Първи и неговата съпруга Питодорис.
Нищо чудно могилата да се окаже част от некропола на Филипопол, тъй като по пряка линия разстоянието от нея до древния град е едва около 10 км. Според археолозите най-вероятно ,,Малтепе" е била използвана дълги години за семейни погребения на някой знатен тракийски род.
До това лято могилата, която е с диаметър 100 метра и височина 26 метра, не бе проучвана. ,,При всички случаи вътре в могилата смятам, че има поне 4-5 гроба. В основата на могилата може да има и по-ранна гробница отпреди Новата ера. Нашите проучвания досега показват, че могилата е тракийска, но е от Римския период - първи - трети век след Христа, но много често в такива могили в основата им се откриват по-ранни гробници - отпреди Новата ера", каза директорът на Археологическия музей.
По думите му възможно е в периферията на могилата да има погребани и колесници. Това е било част от древния погребален ритуал на траките - да заравят колесницата на висшия аристократ или владетел или в периферията на могилата или някъде близо до нея. Възможно е ,,Малтепе" да е била и семейна гробница на някой богат древен търговец, защото не само владетелите по онова време са имали колесници. От екипа археолози се надяват да попаднат на писмени сведения, за да стане ясно кой владетел или аристократ от тракийско време лежат под тоновете пръст необезпокоявани вече хилядолетия наред.

https://www.monitor.bg/ (https://www.monitor.bg/a/view/6943-%D0%AF%D0%BC%D0%B8-%D1%81-%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5/)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:39:25
Тази информация е от 2016г.

Средновековен стенопис на Св. Петър откриха при разкопките на Голямата Базилика

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic01.podtepeto.bg%2Fuploaded%2Fimages%2Fimg_1823.jpg&hash=b4607d9a121de4430baa2df8eff178f2)

Археологическите разкопки на Епископската Базилика родиха ново чудо. Специалистите, които ,,разлистват" терена, на който се е намирал най-големия раннохристиянски храм, попаднаха на изключително красив и добре запазен фрагмент от средновековен стенопис. Той излезе при разкриването на непроучвания досега Северен кораб на църквата, точно под изградената за сигурността на Католическия храм бетонна подпорна степан- там, където до преди два месеца Ухото свързваше булевардите ,,Мария Луиза" и ,,Цар Борис III Обединител". Смята се, че стенната иконография е изображение на Св. Петър и се предполага, че е от 13-14 век.  Намерени бяха два живописни слоя, като всеки от тях е изпълнен вероятно от Константинополски майстор. Много  прецизна и виртуозна работа. Което доказва, че църквата е била от огромна важност и в древността, а и през Средновековието, разказаха за Под тепето археолозите на обекта. Близо до стенописа те открили и ктиторски надпис, върху който ярко изпъква името Аврам. Той е на византийско-гръцки език и отключва ценни исторически шифри. Можем да предположим, че средновековната църква е обслужвала некропола тук. Той е възникнал в през 10-11в. Обектът дава достатъчно информация, за да се прави точна датировка, каза ръководителят на разкопките Жени Танкова. И уточни, че средновековни стенописи, като открития на Епископската Базилика, се появяват изключително рядко. Което прави обекта още по-важен и многопластов.

Множество разкрития бяха направени и при мащабната доброволческа акция, организирана от двигателя на проекта за разкриването на Голямата Базилика- Фондация ,,Америка за България" този уикенд. Над 25 души се впуснаха в приключението да разкриват историята на Филипополис от земята. А дейностите им дадоха меко казано голям резултат. Изпод ръцете на доброволците излязоха огромни като обеми площи от запазената под Северния кораб мозайка. В преддверието към централния вход към храма излязоха редица красиви птици, сред които изумително красив многоцветен паун. 

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic01.podtepeto.bg%2Fuploaded%2Fimages%2Fimg_1842.jpg&hash=d4a1f2cde33e60526386466b6fd78e34)

http://podtepeto.com/ailiak/srednovekoven-stenopis-na-sv-petr-otkriha-pri-razkopkite-na-golyamata-bazilika/ (http://podtepeto.com/ailiak/srednovekoven-stenopis-na-sv-petr-otkriha-pri-razkopkite-na-golyamata-bazilika/)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:40:06
Тази информация е от 2016г.

Римска баня изскочи при разчистване на имот на пъпа на Пловдив

(https://trud.bg/wp-content/uploads/2016/11/5pl4002-rimska-banja-2.jpg)

Масивни стени на римска баня с впечатляваща архитектура изскочиха изненадващо при разчистване на задния двор на частен имот, намиращ се на улица ,,Отец Паисий" 13 на пъпа на Пловдив.

Според местни археолози това е ,,топнаходката на годината и изключително красив обект" и потвърждение на тезата им, че в района има още купища неразкрити безценни исторически паметници от различни епохи.

Екип от специалисти начело с Мая Мартинова от Регионалния археологически музей и София Христова, проучваща Небет тепе, ще работи на терен поне още няколко дни преди специална комисия от Министерството на културата да опише откритието, оцени стойността му и даде препоръки и предписания какво точно трябва да направят за съхраняването му собствениците на обекта на ул. ,,Отец Паисий" 13 - ,,Комихрис" ООД с управител Христинка Тодорова.

Те изненадващо се оказаха в ролята на герои от пиесата на Станислав Стратиев ,,Римска баня", а ценната археологическа находка от времето на Античния театър и Римския стадион със сигурност ще наложи промяна в проекта им.

Строителното разрешение на констатираната като културна ценност от по-ниска категория сграда от 20-те години на 20-и век е издадено на 5 май 2016 г. от главния архитект на район ,,Централен" в Пловдив Васил Василев. Строителната площадка е открита на 4 юли 2016 г., а по план реконструкцията на съществуващата сграда на ул. ,,Отец Паисий" 13 и новото ниско застрояване на жилищно сграда с магазини и стаи за гости трябва да приключи до 31 декември 2017 г.

Веднъж вече през лятото разчиствателните дейности на 15-те работници от фирмата изпълнител ,,Ейприл Строй" ЕООД бяха временно спирани след сигнал на археоложката София Христова до Министерството на културата. Лично министър Вежди Рашидов разпореди инспекция на статута и съгласувателните процедури на сградата, местната прокуратура се самосезира, но проверките на експертите от НИНКН (Националния институт за недвижимо културно наследство) не откриха нищо нередно.

След като всичко се оказа изрядно, реконструкцията на имота продължи до средата на тази седмица, когато изненадващо строителите се натъкнаха на древна находка и бяха открити масивните стени и основи на римска баня.

Предполага се, че под започващата от Одеона край Централна поща улица ,,Отец Паисий" в Пловдив се крият и други архелогически паметници. Зоната е слабо проучена, тъй като е гъсто застроена, а сградите са с преобладаващо частна собственост.

https://trud.bg/ (https://trud.bg/%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%8F-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD/)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:40:57
Тази информация е от 2016г.

Уникален надпис променя историята на Пловдив и Античния театър

(https://i.id24.bg//i/686646.jpg)

Надпис от 90-те години на I век от новата ера разкриха и разчетоха археолози на Античния театър. Това означава, че той е с близо 30 години по-стар от досегашните представи, които имаха историците за историческата забележителност. Според настоящите схващания театърът е строен през 116-117 години от II век сл. Хр.  от император Трян. Находката доказва, че театърът е издигнат по времето на император Домициан. Надписът е в чест на Тит Флавии Котис, който според археолозите е и първият градоначалник на Филипопол.

Откритият надпис е най-ранният, който дава нова информация за Античния театър и административните институции на древния Филипопол. Бил е под статуя на Тит Флавий Котис, който е бил първожрец на императорския култ в провинция Тракия. Надписът, който е разчетен от старогръцки от Николай Шаранков, пише буквално нова история на града

http://www.vbox7.com/play:3709552d96 (http://www.vbox7.com/play:3709552d96)

"Когато се създава провинция Тракия през 46 год. След Христа столицата е бил град Пиринт, но император Домециан решава, че Филипопол ще получи титлата "метрополия"-град майка на цялата провинция", заяви Николай Шаранков-преподавател в СУ "Св.Климент Охридски" .

"На човека, който е от своите предци, е първенец в провинцията, трикратен първожрец на провинция "Тракия" и градовете в нея, юридически представител на митрополията и отговорник за строителните работи, който по време на мандата си като първи архонт украси със великолепни сгради родината си", гласи буквално надписът.

"В миналато е имало традиция когато някой е първи архонт или градоначалник да поема сам всички разноски за организираните празници, тържества, игри и пиршества. Тит Флавий Котис е бил три пъти първожрец и архонт", добави Шаранков.

Надписът ще бъде слепен, защото е от две парчета. "Експертна комисия от министерството на културата ще дойде и ние ще предложим надписът да бъде експониран в подземните помещения на сцената, които са почистени и са програмата за консервация и реставрация", заяви археологът Мая Мартинова.

За съжаление самата статуя на първия градоначалник на Пловдив Тит Флавии Котис не е запазена.

http://potv.eu/686646.html (http://potv.eu/686646.html)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:41:58
Откриха над 2000 квадратни метра уникална мозайка в Пловдив

(https://m3.netinfo.bg/media/images/31557/31557945/655-402-f.jpg)

Голямата раннохристиянска базилика в центъра на Пловдив може да стане първият обект от древния град, който ще влезе в списъка на ЮНЕСКО.
Тя се намира пред Католическата катедрала в центъра на града. Все още не е напълно разкрита. Работата на археолозите продължава.

Учените откриха над 2000 квадратни метра уникална мозайка. Тя ще бъде показана през 2019 година, когато Пловдив ще е европейска столица на културата.
На територията на някогашната римска империя няма друга такава мащабна сграда. Това е категоричното становище на археолозите. В работилница откритите при разкопките дребни каменни фрагменти се подреждат старателно, за да се сглобят уникалните мозайки от IV век.
Освен мозайките с фигури на птици, в базиликата археолозите откриха монети от времето на Юстиниан, оловен печат с лика на Св. Никола, както и девет погребения.
11 милиона лева ще бъдат вложени за цялостното реставриране на базиликата. Тя ще бъде изцяло разкрита и опакована в стъклена сграда до края на 2018 година.
Близо три години пък ще отнеме процедурата голямата базилика да бъде вписана в световното културно наследство на ЮНЕСКО.

https://vesti.bg/bulgaria/otkriha-nad-2000-kvadratni-metra-unikalna-mozajka-v-plovdiv-6065968 (https://vesti.bg/bulgaria/otkriha-nad-2000-kvadratni-metra-unikalna-mozajka-v-plovdiv-6065968)


(https://www.segabg.com/pic/12391/844250-l.jpg)
Мозайката, която археолозите откриха при разкопките в края на октомври миналата година,
е на площ от 300 квадратни метра.

Голямата раннохристиянска базилика в центъра на Пловдив може да стане първият обект от древния град, който ще влезе в списъка на ЮНЕСКО. Тя се намира пред Католическата катедрала в центъра на града. Все още не е напълно разкрита и работата на археолозите продължава. Новите находки са в частта на базиликата, останала под транспортната връзка между бул. "Цар Борис Трети Обединител" и бул. "Княгиня Мария-Луиза".

През октомври миналата година при разкопки бяха разкрити нови над 300 квадратни метра мозайка. Тя представлява медальон с пауни и птици и е стилистично свързана с откритите при предишни разкопки изображения. Датира се към IV-V в. и е постилала пода при централния вход на храма по онова време. Друга находка е стенопис, за който се предполага, че е изображение на св. Петър от края на Х и началото на XI век. Той е намерен в частта, където археолозите откриха некропол с 36 погребения. Открити са и монети от времето на Юстиниан и оловен печат с лика на св. Никола.

На територията на някогашната Римска империя няма друга такава мащабна сграда. Това е категоричното становище на археолозите. В работилница откритите при разкопките дребни каменни фрагменти се подреждат старателно, за да се сглобят уникалните мозайки от IV век.

Досега археолозите са открили над 2000 квадратни метра уникална мозайка. Тя ще бъде показана през 2019 година, когато Пловдив ще е европейска столица на културата. 11 милиона лева ще бъдат вложени за цялостното реставриране на базиликата. Тя ще бъде изцяло разкрита и опакована в стъклена сграда до края на следващата година. Още три години пък ще отнеме процедурата Голямата базилика да бъде вписана в световното културно наследство на ЮНЕСКО.

https://www.segabg.com/article.php?id=844249 (https://www.segabg.com/article.php?id=844249)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:42:36
Античен гроб на 2000 години откриха в центъра на Пловдив

(https://cdn2.trafficnews.bg/2017/06/06/1496771744_arheolog-skelet-grob.jpg)

Археолози откриха античен гроб и скелет от преди 2000 години в центъра на Пловдив, научи TrafficNews.bg

Това се е случило по време на изкопни дейности за топлофикация на улица ,,Любен Каравелов"  в района на Медицински университет.

Според археолога Росица Миткова, Пловдив е един от най-старите и най-древни градове в Европа. През последната четвърт на седмото хилядолетие преди Христа днешните български земи са част от най-древната земеделска общност. Най-старите селища на това население са възникнали на границата между планината и равнината. Това са Мулдава, Куклен, Патриарх Евтимово, Ясно поле, Хисаря, Белозем, Пастуша, в Пазарджишко - Капитан Димитриево и Ракитово. Те обикновено възникват там, където има топли минерални извори, или хубава прясна вода, има суровинна база, близо е гората и може да се засява полето. Това са най-ранните земеделци.

Преди това имаме друго население - още от палеолита и мезолита, но те са ловци и събирачи. А вече отседналите земеделци са свързани с неолита, новокаменната епоха, каменно-медната и след това бронзовата епоха. Епохите са историческите периоди, в които преобладават основните технологии и дават наименованието на цели отрязъци от време. Знае се, че Тракийската низина със сантиметър всяка година потъва надолу, а ние засега сигурни сведения имаме за края на 6-то хилядолетие преди Христа. Всъщност, Пловдив със сигурност е на 8000 години. По метода въглерод 14 останките, които са дадени с тези материали, са от 5180-та година преди Христа, което е краят на 6-тото хилядолетие и като прибавим още 2000 години след Христа, стават 8000 години.

Според археоложката, от древни времена животът на хората в Пловдив е бил свързан с реката, хълмовете и плодородната ни земя.

,,Искам още веднъж да подчертая, че началото на Пловдив трябва да се търси в равнината, а не на Небет тепе. Останките на Небет тепе са с хилядолетие по-късни от тези в равнината. Имаме материали на Небет тепе от каменно-медната епоха, а тези от равнината са с цяло хилядолетие по-ранни.

Това са Яса тепе при Белащенска река, и Яса тепе край Брезовско шосе. Яса тепе означава плоска могила. Това са селища, които са в чертите на днешния град, едното е изцяло проучено от Петър Детев през 50-те до началото на 80-те години. Но това при Брезовско шосе е проучвано сондажно.

По това време миналата година ние правихме спасителни археологически проучвания на ,,Брезовско шосе" №165, което е частен имот. Той се намира в периферията на могилата. В този участък има останки от новокаменната епоха, каменно-медната, бронзова и желязна епоха. Имаме идея да направим изложба с материали от праисторическия Пловдив, тя е в процес на реализиране, с експонати от по-стари и от последни проучвания.", казва Росица Миткова.

От 40-те години насам планови археологически праисторически проучвания в чертите на града почти не са правени.

https://trafficnews.bg/temite-na-traffic-news/news/77332/ (https://trafficnews.bg/temite-na-traffic-news/news/77332/)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:43:24
Богата археология се разкри на метри от Малката базилика

(https://www.kapana.bg/media/k2/items/cache/3b4d83002bbf69cf734e8a5e8cab2fd3_XL.jpg)

Нов некропол се появи в града под тепетата пред около 2 седмици. Тогава ви разказахме за началото на археологическите дейности, които се случват на ул. ,,Осъм" 11 и нетипичната позиция на едно от телата, които бяха открити. Повече информация четете тук: http://podtepeto.com/defile/otkriha-malk-nekropol-v-centra-na-plovdiv/. (http://podtepeto.com/defile/otkriha-malk-nekropol-v-centra-na-plovdiv/.) Дейностите по проучване на обекта продължават, а информацията, която ни сподели екипът, който работи на място е изключително любопитна.

По темата разговаряхме с археолог Елена Божинова, която ни разходи из археологическите находки, които се появяват на скромната площ от около 200 кв./м. Находките, които са открити там, датират в периода между 11 и 14 век, като през това време площта е използвана с различна цел. Веднъж е била гробище, друг път е била жилищен квартал. Разкри се много сериозен каменен градеж е нещо изключително за Средновековието, разказа ни Елена Божинова. Такива градежи са характери през Римската епоха, а през Средновековието говори за много представителна сграда. За каменната стена по средата на обекта  се предполага, че е била оградна на некропола.

По самия обект работят студенти от Пловдивски университет, Софийски университет, доц. Д-р Камен Станев от Кирило-Методиевски  научен център към БАН и ръководителят на разкопките, археолог Елена Божинова. Те са открили много добре запазени стъклени гривни на един от гробовете. Почти всички са запазени здрави и до голяма степен са помогнали за датирането на целия некропол. ,,Датировката по тях е по-точна отколкото по монети, тъй като стъклените гривни за крехки и чупят се лесно, а една монета може да не се промени и 300 години", допълни археологът.

Ето какво ни разказа още археолог Божинова:

Средновековният период не го очаквахме, а от него буквално имаме всички възможно археологически структури. Вижда се прерязана средновековна улица от тръмбовки. Има много сериозна сграда с каменни квадри и градеж. Имаше фрагмент от апсида, вероятно е от църковна постройка. Имаме няколко подови нива, огнища, ями, ползвани за хранилища, открихме землянка, от която е останала само печката.

Под средновековният пласт вече влизаме в Античността. Все още проучваме тази част. Проучваме паднала керпичена стена от някаква сграда, за която все още няма информация. Към нея се вижда прерязана битова пещ. Има и средновековно мазе, което е изключително за периода. Обикновено не е имало мазета, а само са се вкопавали дупки в земята за съхранение на храна и т.н. Мазетата и ямите са били много важни по това време именно поради тази причина. Почти всяко жилище е имало поредица от дупки, в които са се съхранявали храни и зърно. Има още едно мазе на обекта, този път облицовано с глина, но предполагаме, че се е ползвало със същата функция.

Ямите са вкопани в по-ранните пластове, съответно в Античния, и има доста фрагменти от мозайки. Със сигурност е имало сграда с мозайка, която се надяваме да достигнем в по-голяма дълбочина на този обект. Разбира се, възможно е да се намира в съседните парцели.

Оказва се, че работата по обекта не протича без проблем. Пловдивчани, които живеят в съседство с археологическите разкопки, се оплакват, че костите, които се откриват от некропола не са покрити с найлони. ,,Живущите в съседните парцели се сърдят, че не християнско да не покрием костите, които открихме по време на проучването. По време на строежите на сградите обаче, тези кости са били брутално изгребани и изхвърлени на бунището. Но не е християнско, че ние не ги покриваме с найлон всеки ден...", коментира археологът.

(https://www.kapana.bg/media/k2/galleries/8354/arheologiq%20plovdiv%20srednovekovie%2010.JPG)

На ,,Осъм" 11 се срещнахме и с доц. д-р Камен Станев, който разказа изключително любопитна информация. ,,Най-ранните материали за момента са от 11 век. Имаме една земляка, от която е останала северната част с печката, две ями отново от 11 век. След това имаме некропол с около 50 гроба, които са от 12 и началото на 13 век. Имаме едно масивно мазе към къща от 12 век, както и един масивен зид, който обаче продължава към съседния парцел и няма как да проучим и там всичко е унищожено. Това потвърждава наблюденията от други обекти в Пловдив, че през 11 и 12 век, градът е бил огромен. Така е записан и в изворите. От тук са минали Кръстоносците и са писали, че това е един от най-големите и богати градове във Византия. Проучванията в този парцел потвърждават тази теза. С този некропол е обогатява топографията на града от Средновековието. Предстои обработката на материалите и керамиката. Тогава ще имаме и по-голяма яснота.", разказа доц. Станев.

https://www.kapana.bg/ (https://www.kapana.bg/zabraveniyat-grad/item/8354-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:43:53
Средновековна крепостна стена разкриха в центъра на Асеновград

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic.bnr.bg%2Fgallery%2Fef%2Fefe4b05391aee6a3ff56e93cb1407734.jpg&hash=83d488eb4fe516bf158a8f08f862b8d8)

Дамски пръстен и луксозна битова керамика, които датират от 12-14 век откриха археолозите при спасителните разкопки на централната улица "Съединение" в Асеновград.

Екип от градския Исторически музей вече извършва археологически проучвания на разкритата по време на изкопни дейности по Водния цикъл на града средновековна крепостна стена. Тя е от времето на Григорий Бакуриани и е ограждала някогашния град Станимахос, обясни директорът на музея Иван Дуков. Крепостният зид е с размери три метра височина и е около два метра широк в основата си. Техниката на градеж е от характерния за средновековието ломен камък и калов разтвор. При разкопките са разкрити още три зида, които най-вероятно са били част от помощни помещения, разположени във вътрешно-крепостното пространство. Проучванията ще продължат около седмица, след което обектът ще бъде консервиран. Едва тогава ще продължат строителните дейности по Водния цикъл.

http://bnr.bg/plovdiv/post/100879841/srednovekovna-krepostna-stena-razkriha-v-centara-na-asenovgrad (http://bnr.bg/plovdiv/post/100879841/srednovekovna-krepostna-stena-razkriha-v-centara-na-asenovgrad)


Община Асеновград извършва спасителни археологически проучвания на обект, който бе открит по време на разкопаването на улица ,,Съединение" по проекта за Воден цикъл в града. Предполага се, че находката е средновековна крепостна стена. Дължината ѝ е около 30 метра и ясно се вижда зид от подредени камъни. Действията по проучавнията се извършват по предписание на специално сформирана комисия от експерти. Ще бъде нает и археолог, който да проучи, заснеме и опише обекта, след което специалистите ще извършат повторен оглед и ще изпратят протокол до Министреството на културата. От ведомството се очаква да бъде върнато обратно разрешение за продължаване на строително-ремонтните дейности по проекта. Археологът трябва да издаде предписание за това, какъв е най-добрият начин за консервация на намерената находка, за да може строежът на водопроводната мрежата да продължи, тъй като мястото е основна пътна артерия и няма как пътят да бъде затворен.

Според експерти, ако находките са по-малки, като например кости, монети, глинени съдове, те могат да бъдат извадени и експонирани в музей. Но за подобни археологически обекти, намерени под земята и с такава големина, че да не могат да бъдат преместени, най-добрият начин за консервация е да те да бъдат заснети, описани и въведени в архива на конкретна музейна институция. След това, отново следва засипване. До момента става ясно, че предполагаемата средновековна крепостна стена е била засегната още преди 60-70 години, когато се е полагала първата канализация в Асеновград. Предполага се, че тогава зидът не е бил отчетен и описан, защото или Законът е бил друг, или специалистите не са разбрали, че е открит археологически обект и са продължили работата си по изграждане на тръбопроводите.

Прочети още : https://www.actualno.com/asenovgrad/predpolojenie-otkrita-e-srednovekovna-krepostna-stena-v-asenovgrad-news_634931.html (https://www.actualno.com/asenovgrad/predpolojenie-otkrita-e-srednovekovna-krepostna-stena-v-asenovgrad-news_634931.html)
© Actualno.com
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:44:18
Археолози откриха съкровища на Небет тепе

(https://cdn.filibeto.bg/2017/10/06/99e4130c4c1dfef10a5cdf6692cb4d3c.jpg)

Втора охранителна кула от Римския период на Пловдив откриха археолозите на Небет тепе. София Христева и колегите й се натъкнали на съоръжението в долната част на обекта по трасето на крепостната стена. Кулата е по-малка, а вътре в нея археолозите са намерили множество колективни находки от сребърни монети от 1 век, бронзови лампи, стомни и съдове за течности. В близост са открити части от стрели и брадви.

Сградата е изключително интересна, защото е масивна, измазана с различна техника, неизползвана в другите зони на Крепостната стена. Разкритията на археолозите София Христева, гл. ас. д-р Божидар Драганов от Пловдивския университет и доц. Камен Станев от Кирило-Методиевски научен център при БАН от тази година ще пренапишат част от историята на града.

"Небет тепе е проучвано преди 30 години. Колегите не са имали техническите възможности, с които са разполагаме днес. Това ни дава възможност да направим по-прецизни проучвания и да изнесем конкретни данни по темата откога Пловдив съществува като град, тъй като до момента, на базата на това, което откриваме, много от хипотезите пропадат. Според нас по-мащабното строителство на Небет тепе е било през ранноримския период - 1-2 век след Христа", разказа София Христева.

Научните хипотези на екипа й променят датировката на обекта. Най-ранната крепост е била построена през ІV в.пр.Хр., но тя е с много по-малки размери и е разположена в най-високата част на хълма. Крепостната стена е изградена през 1 век, ако е имало по-ранна стена то тя е била унищожена. Най-вероятно обаче такава не е съществувала и стената, която е ограждала Трихълмието, е построена изцяло в 1 век.

В района е имало градска структура, но не и върху цялото Трихълмие, казват археолозите. Проучванията им са затруднени, защото част от пластовете история в зоната са унищожени при предходни разкопки.

Колегата, който най-много е работил тук и е проучвал най-голяма площ, е изринал много голяма част от късните периоди.  Изринал е целия римски период, голяма част от уличната настилка  намираме изхвърлена в долната част на хълма. Изринал е цялото Средновековие, целия византийски период. Имал е амбицията, че Пловдив и конкретно Филипопол е синхронен на Микенските дворци и че тук е имало дворец подобен на тях.

Това изобщо не е вярно. И за да докаже тези свои твърдения и амбиции, той е изхвърлил всички по-късни периоди. Не ги е документирал.  На показ е извадил по-ранните материали. Не се знае обаче дали те са свързани с крепостното строителство. На практика досегашните проучвания не правят връзка между архитектурата и находките, защото целта е била да се нагласи историята в периода от ХІІ век преди Христа, допълни София Христева.

Специалистите допускат вероятността в зоната на Небет тепе да е имало светилище или малко селище светилище или малко селище от края на ІІ - нач. на І хилядолетие преди Христа, но в никакъв случай не може да се говори за крепост, оградила Трихълмието. Новата датировка не променя факта, че културно-историческият паметник има изключителна стойност. Потвърждават го и находките на археолозите.

Още миналата година открихме късносредновековен некропол с много добре запазени гробове, а най-интересното бе погребение, при което мъртвецът е положен с лице към земята и с вързани на гърба ръце.  За съжаление не успяхме да възстановим напълно историята му, защото имаше вкопавания и ями от османския период. На мен обаче ми беше много интересно, защото за първи път ми се случва да намеря така положено в земята тяло, посочи София Христева.

В зоната само през този сезон са намерени над  300 монети. Те датират от различни периоди - Римски, Византийски, Средновековие, Османски. Има ювелирни инструменти за изработка на метални съдове, щампи с изображение на Горгона Медуза, Камеа, която се среща изключително рядко. Специалистите са открили части от амфори с печати, които загатват за търговски взаимоотношения с централното Средиземноморие.

Голямото откритие е  складово помещение от 2-3 век след Христа в близост до  кулата. Макар и силно обгоряло, може би след готските нашествия, то е съхранило голямо количество находки - запазена дървена бъчва, пълна с жито, паднал на мястото стилаж с амфора, пълна с друг вид зърно. На самата дъска е залепен железен сърп. Археолозите са открили и две железни брадви, едно копие, два косера, около 6-7 бронзови монети, няколко шила и около 50 бронзови апликации от конска амуниция.

Част от помещението е разбито, вероятно в по-късни периоди, но онова, което времето и следващите поселения не са успели да унищожат, е изключително запазено. Съхранено е подовото ниво. Останалите находки са обгорели при пожара, но съхранени. Вероятно защото стените са го задушили при падането си. Височината на дървената бъчва  е някъде около 45 сантиметра.

Най-ценното разкритие обаче са 50-те бронзови апликации за украсата на конските амуниции. Част от тях са с диаметър около 6 см, а другите - около 3. При откриването им археолозите са установили, че имат украса, но каква е тя тепърва ще се разбере, защото житото е полепнало по повърхността им и предстои реставраторите да ги почистят.

"Това е изключителна находка за Пловдив. Доколкото аз съм запозната, подобни апликации на конски амуниции не са откривани тук.  Самото помещение вероятно е било склад, свързан с живота в кулата", казва още София Христева. Тя допълва, че новите разкрития карат колегите й да бъдат още по-любопитни какво крият непроучените части от Небет тепе. Убедена е, че там в най-пълна степен са съхранени пластовете история, които могат да създадат по-ясна картина на миналото на Пловдив.

Надяваме се, че в някакъв момент и втората кула ще бъде правилно съхранена и експонирана по подходящ начин, защото тя има много висока експозиционна стойност, отбеляза археологът. Тя разкри, че преди броени дни екипът й е попаднал на част от сграда, облицована отвътре с цветни мрамори. Каква е нейната функция и размер археолозите не могат да коментират, защото са разкрили едва 1 метър на 50 см от нея.

https://trafficnews.bg/temite-na-traffic-news/news/86060/
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:44:52
Съкровището от Дъбене

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fgradcontent.com%2Flib%2F600x350%2Fgoldtreasure4.jpg&hash=e04d03cf8bb658dc217ff71c95168486)

През пролетта на 2004 край град Сопот археологическа експедиция провежда проучване на римска пътна станция намираща се на стар римски път минавал наблизо. Един ден двама археолози влизат да пазаруват от магазинче в града и забелязват на шията на продавачката наниз от златни мъниста напомнящи им на древно злато.

Установило се че пластинките са намерени от съпруга на продавачката в землището на с. Дъбене докато орял с трактора си. Човекът показва мястото и скоро започват разкопките. През периода 2004-2007 година на мястото са открити над 20000 златни находки от 18 до 23 карата - мъниста, златни халкички от огърлици, обеци, спирали, фиби за коса, малки златни амулетчета с форма на тесла и други украшения с много финна изработка, най-малките достигат диаметър от едва 1, 5 мм.

Нещо немислимо според представите ни за технологиите съществували през бронзовата епоха. Предметите са датирани към края на III хилядолетие пр. Хр. Оказва се че в Карловското поле по това време е съществувала много високо развита цивилизация, която според някои учени е снабдявала по това време цяла средна и южна Европа с ценния метал. Районът и днес е златоносен и става въпрос за местна изработка, от местни майстори златари живяли по тези места.

Особен интерес предизвиква самото място където са направени откритията. Познатото на археолозите праисторическо селище от IV-III хилядолетие пр. Хр. се намира на километри от тук. На мястото на откритията няма следи от селище или отделни сгради, няма следи от пожари, нито следи че мястото е древен некропол. Откритията са направени в малки могилки - стотици на брой, в самото поле. В някои от тях са намерени керамични, бронзови и сребърни съдове, открита е една златна плочка. Предметите са поставяни в земята вероятно като част от жертвоприношение към неизвестно божество, най-вероятно към Великата богиня майка на траките.

По време на разкопките през 2007 година в дълбока и запълнена с камъни яма са намерени осем различни по вид и размер керамични съда, една чаша и златна спирала с много висока проба на златото и с изключително интересна изработка - от златна тръбичка.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fgradcontent.com%2Flib%2F250x250%2Fancient_pots.jpg&hash=430e2ac14c4e1714051794bc9304877b)

Съдовете са били заравяни и над тях ритуално са били разкъсвани и разпръсквани златните нанизи и после заривани с пръст като дар към богинята. При разкопките през 2006 година е открит уникален златен кинжал или кама, сплав от злато платина и други метали с много висока чистота на златото. Златният кинжал е с дължина 16 см. в предната си част е отрязан и заточен, а в задната личат двете дупки чрез които е била закрепена към него дръжката му, предполагаемо от кост или дърво.

Сплавта от която е изработен е достатъчно твърда за да остане добре наточен през хилядолетията и с достатъчно силно съдържание на злато за да се запази в перфектно състояние, без патина. Той е единствен по рода си в целия свят. Приема се че е служил за олицетворение на царската и жреческа власт на притежателя.

Съкровището от Дъбене донякъде дава и връзката между прастарата цивилизация от "Културата Варна" и Хотнишкото златно съкровище от V хилядолетие пр. Хр. които до сега бяха някак прекалено изолирани във времето, без никаква връзка с тракийските племена и техните шедьоври от по-добре познатите I и II хилядолетие пр. Хр. Това ли са още по-древните предци на древните траки, наричани "пратраки"? Какво се е случило през V хилядолетие за да изчезнат за цели 2000 години? Нападения от други племена, войни, световен катаклизъм, потоп? Надяваме се с помощта на археолозите да научим.

Проучванията продължават. Не се знае какво ново ще се открие за древната цивилизация, която е съществувала тук, но откритията от Дъбене вече променят представите на археолозите и историците за времената на зараждане на европейската цивилизация. За влиянието, което тази древна цивилизация съществувала на територията на днешна България е оказала за развитието на европейската.

http://edin.bg/ (http://edin.bg/w-2751-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%A1%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0_-_%D0%A1%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D0%94%D1%8A%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B5?gr=7)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:45:46
Откриха древно погребение на знатна фамилия в двора на Медицинския университет - Пловдив

(https://plovdivtime.bg/news/2018/03/30/1467416c4782c4de2fc949a7cd8a6e1f.jpg)

Зидан гроб от I-III век от Римската епоха - част от западния некропол на Филипополис, изкочи в двора на Медицинския университет. Ценната за историята на Пловдив находка е разкрита по време на ремонтни работи на парната инсталация. Веднага след това на обекта са влезли археолозите Здравка Коркутова от Пловдивския университет и медикът и археолог доц. д-р Георги Томов.

За радост на учените гробът е затворен и е засегнат съвсем леко от подземните комуникации. За няколко часа работа специалистите успяха да разкрият части от черепа и долните крайници на положения в гроба покойник. Те установиха, че телата са поне две.

Археолозите предполагат, че става дума за представители на видна филипополска фамилия от Римската епоха.

Гробът е построен с квадратни тухли, споени с бял хоросан. От вътрешната страна също е измазан. Няма никакви накити или монети, открити са само дребни парчета от антична керамика.

Миналата година - в двора на Медицинския, отново при ремонтни дейности, археологът Мая Мартинова откри два гроба, но те бяха разрушени. Сега специалистите ще имат възможност да продължат проучванията си и да допълнят с още детайли вековната история на Пловдив.

Ръководството на Университета в лицето на проф.д-р Стефан Костянев има намерение да отдели подобаващо място и да експонира археологическата находка в бъдещия музей на МУ.

http://plovdivtime.bg/news.php?id=2537&lang=bg (https://plovdivtime.bg/news.php?id=2537&lang=bg)


Древно погребение с костенурка изуми археолозите в Пловдив

(https://www.plovdivtime.bg/news/2018/04/03/53470c1ae6af468c5cf24a8c0e92d519.jpg)[/size]

Археологическият екип на Здравка Коркутова и Мая Мартинова откри идеално запазена костенурка до главата на покойник в античната гробница в двора на Медицинския университет в Пловдив. Уникалният погребален ритуал сериозно озадачи учените. ,,Все още не можем да си обясним защо костенурката е положена в гроба. Проучваме различни хипотези  и ще излезем със становище в близките дни", заяви пред Plovdiv Time Здравка Коркутова.

Гробницата от 1-3 в сл. Хр. бе намерена при изкопни работи за парната инсталация на университетските клиники миналата седмица. Непокътнатото съоръжение с размери един на два метра е част от Западния некропол на Филипополис и е принадлежало на знатна градска фамилия. Вътре са погребани две тела.

Гробът е построен с квадратни тухли, споени с бял хоросан. От вътрешната страна също е измазан. Няма никакви накити или монети, открити са само дребни парчета от антична керамика.

Миналата година - в двора на Медицинския, отново при ремонтни дейности, археологът Мая Мартинова откри два гроба, но те бяха разрушени. Сега специалистите ще имат възможност да продължат проучванията си и да допълнят с още детайли вековната история на Пловдив.

За откриването на костенурката под тепетата съобщи и турският вестник ,,Сабах".

Археологът Мурат Сав коментира пред изданието, че костенурките са символ на богове от античния пантеон, и може да подчертава връзката между вярванията на починалите и съответното божество. Досега са откривани няколко подобни погребения с костенурки. 21 костенурки бяха открити в гробница на древно асирийско селище в Диарбекир.

В древните гръко-римски религиозни представи костенурката е един от атрибутите на бог Хермес - Меркурий заедно с гущера, кесията и кадуцея. Хермес е един от най-почитаните богове в Пловдив през античната епоха.

https://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2571 (https://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2571)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:46:16
Уникална чиния от Египет от лустрована керамика откриха археолозите в Пловдив

(https://cdn.filibeto.bg/2018/04/11/f324bbf3891a90f50487002dfd8978eb.jpg)

Уникална чиния от Египет от лустрована керамика откриха археолозите в частен терен до църквата ,,Света Марина". Елена Божинова и доц. Камен Станев вече близо две седмици извършват спасителни разкопки в обекта заради намерението на собствениците да строят.
Чинията от края на 12-и - началото на 13-и век с човешко изображение е изключително рядка находка, защото е произведена в Северна Африка за разлика от масово ползваните керамични съдове в този период. Тя е открита в средновековния пласт, който археолозите в момента проучват. Шест пласта улични настилки от средните векове се открояват в обекта.

Планировката на града не се променя особено много между Античността и Средновековието. Там, където са били уличните трасета, дори и в някакъв период да не са ползвани като такива, остават като свободни простраства. Естествено - по-късно, когато пак се застроява градът, отново се използват като улици. Затова през Средновековието много често върху античните улици откриваме средновековни.
Те са различно направени - ако античните са от големи каменни плочи отдолу с канали, през Средновековието са правели трамбовки от фрагменти от керамика, дребни камъни, натрошен хоросан от античните сгради. Колкото по-цветущ е периодът, толкова по-добре са направени уличните настилки. Колкото по-тъмни и по-бедни векове са били, толкова по-мизерно са направени тези трамбовки. Дори имаме пластове, в които се вижда кал. От това става ясно, че в продължение на десетилетия тази улица не е била обгрижвана и е била една кална река, разказва Елена Божинова.
На нивото на средновековния град тя и колегите й са открили малки фрагменти от зидовете на средновековните къщи от периода от 11 до началото на 13 век. Сградите са построени от камъни на калова спойка. Използвани са тухли за подравняване. На места са запазени и части от античните зидове, които средновековните строители са използвали повторно. Други пък са събаряли, за да употребят античния материал. Специалистите са изследвали и помещение, част от луксозна сграда от втората половина на 12 век.
Става дума за мазе, в което намерихме голямо количество големи парчета стенописи, изрисувани с червено, със зелено, със синьо. Върху елементите, които още не са сглобени, има флорални мотиви, както и сцени. Надяваме се да намерим още парчета от стенописите, които са били положени върху дъски, за да проучим максимално изображенията, разказа Камен Станев. Той припомни, че подобна находка бе разкрита преди време и при разкопките на Небет тепе от колежката им София Христева.

(https://cdn.filibeto.bg/2018/04/11/a1d03f704402c876e3160a631f0ae716.jpg)
Фрагментите от стенописи от сграда - втората половина на 12-и - началото на 13-и в.

Специалистите са намерили на терена и находки, свързани с градския живот -  множество монети, коланни апликации, тежести. Открили са и фрагменти от много характерните за Средновековието стъклени гривни.
Те са много добър датиращ материал, тъй като и нашите прадеди са били подвластни на определена мода, която както и днес се променя, подчерта пред PlovdivTime Елена Божинова. Тя допълни, че при разкопките са открити много фрагменти от архитектурни детайли.
Тепърва предстои екипът археолози да проучи обекта до стерилен пласт, в който няма следи от човешко обитаване, каквото е изискването на закона при спасителни археологически проучвания. Това обаче се случва рядко в Пловдив поради изключителното богатство на история.
Пластовете в тази част на града са много дебели, стига се до 7-8 метра дълбочина от съвременния терен, че и повече. И много често не можем да стигнем до стерилни пластове. Да не кажа в 99 процента от случаите. Това се дължи на няколко причини, но най-вече на масивния и представителен характер на структурите, които разкриваме, особено от античността.
Например една римска улица с големи каменни блокове не следва да бъде разградена. А и е много трудно това да се случи. В малките площи, където се допуска да се влезе на дълбочина, проучването в един момент става много опасно за специалистите и го прекратяваме, разказа още Божинова.
Със сигурност обаче екипът археолози ще влезе поне още на 2 до 3 метра дълбочина от сегашното ниво в следващите повече от 30 работни дни.
Тук е един от централните квартали на Филипопол, един от богатите квартали. Очакваме да стигнем и до античната улица. Данните, че тя минава оттук са още от проучванията на терена до Понеделник пазара, а продължението й е регистрирано при спасителни археологически работи в строителен обект на ул. ,,Архимандрит Дамаскин", завърши Елена Божинова.

https://novini247.com/novini/unikalna-chiniya-ot-egipet-ot-lustrovana-keramika-otkriha-arheolozite-v_853503.html
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:46:59
Безценна триумфална арка откриха археолози в Пловдив

България може да се похвали само с две подобни съоръжения - едното е на Източната порта, а другото - в терен в близост до църквата ,,Света Марина"

(https://www.plovdivtime.bg/news/2018/05/07/8df7b73a7820f4aef47864f2a6c5fccf.jpg)

Безценна триумфална арка от 1. век след Христа откриха археолозите Елена Божинова и Камен Станев в имота до църквата ,,Св. Марина".  Вече близо месец специалистите работят на терена, а находките, които се разкриват са впечатляващи - добре запазена антична улица, ценен надпис, керамика, архитектурни елементи.

Арката, която до момента е с височина 2 метра, но продължава в дълбочина надолу и под  тротоара на бул. ,,Цар Борис III Обединител", е изключително добре запазена. Тя е разположена от двете страни на античната улица.

В цяла България има две подобни съоръжения. Едното е на Източната порта на Филипопол. Това, което разкриваме тук обаче, е  в много по-добро състояние, разказа Елена Божинова.

Множеството архитектурни детайли, които археолозите откриха по време на спасителните разкопки - мраморни и пясъчни постаменти, са елементи от горната част на арката.

Специалистите предполагат, че тя се е разрушила на място при някакво земетресение.  Част от блоковете й са преизползвани малко по-късно за изграждане на помещение, което е направено върху самата антична улица.

(https://cdn.filibeto.bg/2018/05/07/62bf1edb36141f114521ec4bb4175579.jpg)

За съжаление източната част на арката попада под тротоара на бул. Цар Борис III Обединител" и към момента не може да бъде проучена цялостно, каза пред PlovdivTime Елена Божинова.

Оттук насетне съдбата на уникалното древно съоръжение е в ръцете на комисията от Министерството на културата. До десетина дни археолозите ще допроучат обекта, ще изготвят архитектурното и геодезично заснемане и ще подготвят доклад за експертите, които културното ведомство трябва да изпрати на разкопките. Становището им какво ще се случва оттук -насетне трябва да бъде подготвено в рамките на месец.

Практиката познава случаи, в които комисията препоръчва доразкриване на обекта. Не е невъзможно добре запазената ранноримска триумфална арка да бъде демонтирана и преместена, така че да се превърне в атракция за пловдивчани и гостите на града.

Без съмнение обаче находката е достатъчно ценна, за да остане скрита под земята.

https://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2823 (https://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2823)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:47:26
Убито дете и рядка статуетка на Афродита откриха до Тунела

(https://dcnews.bg/wp-content/uploads/razkopki-mitropolia-6.jpg)

Дете, убито със стрела и още два скелета откри при разкопките до Тунела археологическият екип, ръководен от Елена Божинова от Регионалния археологически музей. Екипът продължава да проучва основите на бъдеща административна сграда, която ще се строи в частен имот до Митрополията.

,,Откритият скелет на дете е с връх на стрела в гърдите. То е на възраст между 4 и 6 години и явно е било убито", поясни пред DCNEWS Божинова. Един от другите два скелета е на 17-годишно момиче и на неизвестен човек, който обаче е много обгорял. Младото момиче е намерено с две бронзови гривни на ръцете си, а до костите са открити също бронзови монети и рядка бронзова статуетка на Афродита със златен накит на шията.

Находката е уникална, защото до този момент никой не е откривал жертви на нападението на готите над Филипопол през ІІІ-и век, обясни археологът. Според нея трите скелета са именно от това време, въпреки че предстои да бъдат по-прецизно датирани.

През 251-ва година след Христа готите нападнали и опожарили Филипопол, като избили голяма част от населението на града. ,,Явно близките на това семейство не са оживели и не се имало кой да ги погребе", допълни Божинова.

Трите скелета са открити на подовото ниво на опожарена сграда, която се е намирала в североизточния край на разкопките - точно до Тунела. В същата сграда, на същото подово ниво е намерена и една оброчна плочка на тракийския конник. На нея е изобразен конникът и кучето му.

Статуята на Афродита е изпратена за реставрация, съобщи Елена Божинова. Тя поясни, че работата на обекта приключва в края на седмицата, за да продължи строителството на мястото.

Припомняме, че на същия обект беше намерен ценен надпис, възхваляващ римския император Диоклециан.

https://dcnews.bg/ubito-dete-i-ryadka-statuetka-na-afrodita-otkriha-do-tunela/
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:48:07
Акведуктите на Филипопол - грандиозни инженерно-технически постижения
на древните римляни

(https://plovdivnow.bg/news/2018/07/14/akveduktite-filipopol-grandiozni-114.jpg)

Едно от най-големите природни богатства е водата. Стремежът на хората към чиста питейна вода датира от най-древни времена. Трудно е било обаче тя да се пренесе до градовете, особено когато са разположени в равнината. За да преодолеят този проблем римляните достигнали до едно от най-грандиозните инженерно-технически постижения - акведуктите. Техният принцип е актуален до днес. Това са били най-скъпите обществени съоръжения, строени по време на римската империя.

Античният град Филипопол се е снабдявал с чиста питейна вода от Родопите. Двата основни каптажа са открити в близост до днешните села Куклен и Марково. До момента по археологически път е определено наличието на два акведукта и един глинен водопровод. Локализирани са и техните предполагаеми трасета. Единият от акведуктите е с дължина около 6 километра. Неговите основи са с различни размери и са фундирани върху набити в земята дървени колони - пилоти. По-запазен и внушителен е западният акведукт. Това съоръжение, реставрирано и представено пред обществеността, посреща всички посетители на Пловдив, които идват в "Града на тепетата" от запад.

Интересен е начинът, по който е построено това грандиозно съоръжение. За основа на неговите стълбове (пилони) е изграден непрекъснат зид с ширина 4.40 метра. Във височина е използван характерният за римляните начин на зидане - редове каменни квадри са последвани от редове тухли. Тази техника на градеж се нарича opus mixtum, или смесена зидария. Най-вероятно руините на основите, експонирани в новия Презентационен център, са част от този акведукт.

Не са много градовете в Европа, в които са открити акведукти. Това са били скъпи и трудни за строителство съоръжения, които само богати и значими градове са можели да си позволят. Части от акведукти днес могат да се видят в Рим. А руините на най-дългият и добре запазен римски водопровод могат да се видят във Франция, в близост до град Ним - това е т.нар. Мост над река Гард (Пон-дю-Гар).

Наличието на тези скъпи инженерни съоръжения, снабдявали Филипопол с вода, е още едно потвърждение за значимостта на града в Античността.

Оценявайки по достойнство стратегическото местоположение на Филипопол, римляните са намерили през II и III век наистина скъпоструващо, но затова пък сполучливо и ефективно техническо решение за водоснабдяването на града с изобилна чиста изворна вода от Родопите. Разкриването на част от водопроводната система станало през 1935 г. при прокарването на новата улица "Митрополит Паисий", южно от Джамбазтепе. Това дало повод на Димитър Цончев, тогавашен директор на библиотеката и музея, да обходи селата, разположени южно от Пловдив. Така той попаднал на следите на два водопровода. Единият водил началото си от пещерата Марата, намираща се в близост до село Марково, почти в подножието на Калоянов връх. Вторият водопровод започнал от силните извори край село Куклен, наречени от местните хора Кайнаците.

Следите от сложната водоснабдителна система на римски Филипопол още се виждат в и около града и днес - 1500 години след като спряла да работи.

Двата акведукта, които довеждали водата на изворите при родопските села Куклен и Марково, са най-забележителните. Могъщите им останки - дори каптажите са запазени - стигат от планината до самия град. В една част от трасето им, при съвременния квартал Коматево, акведуктите са толкова близо един до друг, че ги дели разстояние от само 30-40 метра.

Значителна част от западния акведукт е била запазена толкова добре, че през 80-те години на миналия век била лесно реконструирана. Може да се види на ул. "Коматевско шосе", надвиснала над оживения градски трафик. Акведуктите били построени през II-III в. и вероятно били изоставени след средата на V век.

Акведукт (от латински - aqua, "вода", и duco, "водя", буквално "водопровод") е изкуствен канал, построен за пренос на вода от едно място на друго. Много акведукти са издигнати над терена, което ги кара да приличат повече на мостове, отколкото на реки. Въпреки че обикновено са свързвани с древните римляни, акведукти са конструирани много по-рано в Близкия Изток и индийския субконтинент. Акведукти подобни на римските се използват още от седми век преди новата ера, когато асирийците построяват варовиков акведукт с височина 10 метра и дължина 300 метра над речна долина, за да снабдяват столицата си Ниневия с вода. Пълната дължина на този акведукт е около 80 километра.

 Акведукти се строят във всички краища на Римската империя, от Германия до Африка, но най-вече в самия Рим, където сборната им дължина достига 400 километра. Те снабдяват с прясна вода големите градове в империята и поставят висок стандарт в строителните постижения, ненадминат повече от хиляда години. Съоръженията са докарвали вода от Албанските планини например.

 Акведуктите са доказателство за високите технически познания на римските архитекти и инженери. Римските граждани употребяват огромни количества вода - в термите, за фонтаните, които украсяват площадите и улиците, за хигиенни нужди

https://plovdivnow.bg/plovdiv/akveduktite-filipopol-grandiozni-inzhenerno-tehnicheski-4875/ (https://plovdivnow.bg/plovdiv/akveduktite-filipopol-grandiozni-inzhenerno-tehnicheski-4875/)
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:49:09
Откриха царска гробница близо до Пловдив

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/334/Image_6977334_128.jpg)
Могилата Малтепе е най-голяма на Балканите. Не е изключено в нея да има още гробници от по-ранни епохи

Покривът ѝ се показа от върха на най-голямата могила на Балканите - Малтепе в с. Маноле

Монументална императорска гробница от Римската епоха откри археологът доц. Костадин Кисьов на 20-ина километра от Пловдив. Тя е с размери 7 на 7 метра и е висока над 5 метра след извършени електротомографски изследвания.

"Сензацията дойде! Гробното съоръжение е смайващо, ако съдим по покрива, който в момента разкриваме", заяви пред "24 часа" ученият. Мащабната находка се показа на 5 метра от върха на могилата Малтепе край с. Маноле, чиито проучвания започнаха преди две години. "В продължение на месец ще търсим в дълбочина нейния вход", уточни Кисьов, който е и директор на археологическия музей в Пловдив. Покривът на гробницата е плосък, изграден от ломени мраморни камъни, споени с бял хоросан. Ъглите са оформени с правоъгълни тухли, които най-вероятно носят в дълбочина цялата конструкция на съоръжението. Ученият допуска, че най-вероятно отвътре е във формата на свод. Находката е впечатляваща. "Подобна гробница е открита единствено в римския град Виминациум в днешна Сърбия. Тя е принадлежала на император Марк Аврелий Карин (283-285 г.) Това е времето на така наречените Войнишки императори.
"Гробницата в Маноле е със същите размери и конструкция. Датира се от ІІІ век според откритите около покрива й бронзови монети", обясни доц. Кисьов. Южно от голямата находка екипът  е попаднал на съоръжение с огромни мраморни квадри, единият от които тежи над 400 кг. Тепърва ще се установява дали е отделна гробница или светилище.
"За съжаление и тук е констатиран голям иманярски изкоп. Той започва от върха на могилата и е разрушил част от покрива на голямата гробница. Още не е ясно дали не е ограбена", каза археологът. По думите му няма как такова мащабно съоръжение да е на случаен човек.
"Най-вероятно става въпрос за тракийски владетел, тъй като гробницата е в ареала на Филипопол", разсъждава Кисьов. А и практика на траките е да полагат владетелите си в могили. Другата версия е там да е бил погребан римски благородник, който е управлявал Филипопол и е имал вила в околностите. Могилата край Маноле минава за най-голямата на Балканите. Тя е с размери 140 м в диаметър и е висока 23 метра. Зарита е с 90 000 кубика пръст. Не е изключено да има няколко гробници в нея. Според Кисьов ще се работи поне още 2 години. Проучванията се финансират от община Пловдив, а находките ще обогатят колекцията на музея.

17 войнишки императори се сменят на трона, сред тях е Максимин Тракиеца

Втората половина на ІІІ век, откогато се датира гробницата в с.  Маноле, е известна като епохата на Войнишките императори. Световната римска държава преживява невиждана дотогава криза. Най-очебиен признак на депресията, достигнала своя връх, са обезценяването на парите, връщането на наторалното стопанство и отстъпление от завоювани територии. Властта се е придобивала чрез узурпация от средите на командни длъжности в легионите. Която и да е тълпа от войници е можела да издигне свой претендент за трона. Всяка подготвена от армията прокламация пък ставала законосъобразна. Сенатът е напълно обезличен. Типичен войнишки император е Максимин Тракиеца (235-238 г.), произхождащ от Тракия. Преди това той не е бил дори сенатор. Никой от тези императори не успява да изгради трайна власт. Повечето са умирали от насилствена смърт. Дузини претенденти и узурпатори се се изредили. Мнозина от тях не са оставили никакъв спомен, освен името си. В рамките на 50 г. официално са се сменили 17 императори. На "проклятие на паметта" са били подложени поне трима от тях: Елагабал, Марк Емилий Емилиан - управлявал едва 3 месеца, и накрая Марк Аврелий Карин. Край на кризата слага император Диоклециан, въвел системата на Тетрархията - управление на двама августи, подпомагани от двама цезари.

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/335/Image_6977335_128.jpg)

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/338/Image_6977338_128.jpg)

https://m.24chasa.bg/novini/article/6977296
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:49:53
Направиха нови разкрития в подножието на мистичния връх Драгойна

(https://static.blitz.bg/documents/thumbnails/730/201807/1532755415-dggg.jpg)

Нови разкрития направиха археолози в подножието на мистичния връх Драгойна край село Драгойново, община Първомай. Екип от студенти от Шуменския университет, с ръководител доц. д-р Иво Топалилов, които работят от началото на лятото в местността Църквището, са открили параклис и пристройка, която все още е частично проучена.

Екипът работи вече над десет археологически сезона върху огромен по своите размери комплекс, който през отделните епохи е претърпял значителни трансформации, но неотменно запазва своето значение като свещено за езичниците и християните място. Това каза за БТА доц. Топалилов, завършил Археология, със специализация по Класическа археология, в СУ "Св. Кл. Охридски". Работил е в Регионален археологически музей - Пловдив, а от 2009 г. е доцент в ШУ "Еп. Константин Преславски".

Най-ранни са останките от езическо светилище

Обектът е многопластов, като най-ранни са останките от езическо светилище, посветено основно на Тракийски конник от 3-4 век. Това, по думите на археолога се потвърждава от откритите на мястото 14 фрагментирани оброчни плочки, свързани както с Тракийския конник, така и със Зевс и с Хера. В края на 4-ти век светилището е било разрушено или от готите, които разбили източната римската армия край Хадрианопол (дн. Одрин) и убили император Валенс, или като следствие от християнизацията на населението в Родопите в края на 4 век.

Според доц. Топалилов е възможно варварите, които били християни, да са в основата на покръстването на част от селското население на
Тракия, особено след битката при Хадрианопол. За нашествието на гостите по тези места говорят и откритите специфични готски материали, уточнява доцентът.

Животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи

След умиротворяването на готите животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи Велики, последният император, който властва над цялата Римска империя, тъй като след неговата смърт през 395 година тя е окончателно разделена между синовете му Хонорий и Аркадий.

Неговата политика за налагане на християнството идва както от личните му убеждения, така и от необходимостта от нова имперска идеология, тъй като съществуващата до този момент вече не отговаряла на потребностите на римското общество - трудно можело да бъде вече убеден римският гражданин за
всепобеждаващия варварите император, предвид катастрофата край Хадрианопол.

Именно поради тази причина Теодосий Първи с особена настойчивост налагал християнството и го превърнал в официална религия на империята. В същото време се запазва и езичеството, особено в по-затънтените провинции, но всеки който искал да направи кариерно развитие в държавната администрация е трябвало да бъде християнин.

Израз на разпространението на християнството в селските райони са многобройните изградени при неговото управление и това на неговите наследници християнски храмове, един от които е и този, разположен южно от с. Драгойново. Неговото място е било умело подбрано - върху свещено за местното население място и на доминираща в региона позиция, допълва доц. Иво Топалилов. Самият храм е бил значителен по размери, предвид характера му на селска църква, трикорабна, с притвор, каменна, като колоните са били дървени, поставени върху добре обработени квадратни камъни.

Църквището вероятно е един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия

Археологическите проучвания от тази година показват, че християнският храм не е бил единствената сграда, разположена върху заравнения скален масив в Църквището. Южно от нея е имало друга постройка частично проучена до момента, със стопански и други функции, а теренът около църквата е бил ограден с каменна стена. Според археолозите най - вероятно става въпрос за един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия.

Разпространението на християнството сред местното население води до разширението както на християнския храм, така и на комплекса. Остава обаче неясно дали той е пострадал по време на хунските нашествия в Тракия през 40-те години на 5-ти век, но към съществуващата базилика от северната страна е бил изграден допълнително параклис, вероятно посветен на местен християнски светец, неизвестен за момента, но на чиято закрила хората са се надявали срещу варварите.

Все още е неясен патронът на храма и на манастира

Що се отнася до манастира, то без съмнение съществуващата сграда е била разширена с допълнително помещения, които ще бъдат проучени в следващите археологически сезони, каза Топалилов.

За съжаление остава неясен патронът на храма и на манастира. Проблемът, според археолозите, е в това, че когато в края на 6-ти век християните напускат комплекса заради нашествията на аварите - те вземат със себе си целия религиозен утвар, за да може да бъде запазен. Това, което ние сега откриваме са нещата, които са били забравени или не са били видени в бързината, допълва доц. Топалилов.

Църквището е част от по-голям комплекс, към който се отнася и крепостта Хасаря

Раннохристиянският комплекс в местността Църквището е част от по-голям комплекс към който се отнася и разположената в близката местност крепост Хасаря /да не се бърка с Хисаря - б.а./. Тя се появява след опустошителните готски нашествия в Тракия след средата на 3-ти век, като в началото е служела за временно убежище.

След засилването на варварските нашествия, особено след обявяването на Бизантион за Константинопол и за столица на империята, тя става част от отбранителния пръстен на имперската столица. Освен това тя е контролирала и един от трите пътя през Родопите, който свързвал Тракия с егейското крайбрежие.

В края на 6-ти век, аваро-славянските нашествия слагат край на живота, както на Църквището, така и на Хасаря, но в края на 10 век животът в крепостта отново се завръща.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=117079
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 03 September 2018, 15:50:29
Колосална пирамида 22 м висока се оказа гробницата до Пловдив

(https://www.dunavmost.com/snimka/201808/728_416/17e37fa5a72f4bb7911a9ae68ea62aa8.jpg)

По-голяма е от съкровищницата на Атрей в Микена
Превъзхожда я само мавзолеят на Октавиан Август


"Огромните й размери подсказват, че тя или е императорска, или е принадлежала на един от последните тракийски царе", разсъждава откривателят й доц. д-р Костадин Кисьов. Гробницата до Пловдив е по-мащабна дори от съкровищницата на Атрей в Микена, сочена за най-голяма в света със своите 14 метра височина. Единствено мавзолеят на Октавиан Август в Рим се извисява на 42 метра.

Специалисти по антична архитектура са смаяни от откритието в могилата Малтепе до с. Маноле. И признават, че подобно съоръжение не са виждали по нашите земи и дори на Балканите. "Тя е величествена. В най-горната си част, където е най-тясна, е с размери 7 на 7 метра, като всеки следващ сектор надолу се разширява, за да стигне 12 на 12 метра в основата. Самата могила е била оградена с крепида от мраморни блокове с дължина 450 метра", обяви сензационно археологът Кисьов. Първоначално екипът му смятал, че в огромната могилата са разположени две гробници една над друга. При разкопките м.г. локализирали сграда в основата на насипа. Разкриването т.г. започна от върха на могилата, където се появи най-напред покривът на античния градеж. "Сметнахме, че сме попаднали на втората гробница, но се оказа, че съоръжението е едно - колосално и впечатляващо", разказа ученият. На терена запазените останки се извисяват на 20 метра. Оказва се, че всъщност е била 22 м, тъй като археолозите са открили върху разрушения от иманярите покрив огромни мраморни блокове, тежащи по половин тон. Те са представлявали постамент, който е носил статуя на върха. Най-вероятно тя е била на погребания или на върховно божество, почитано от положения в гробницата.

"Надяваме се следващите дни да открием около покрива и останки от статуята, ако не е открадната от иманярите", казва Кисьов. Самата антична сграда е под формата на пирамида - нещо, неоткривано досега у нас. Градежът е смесен - с ломени камъни и правоъгълни тухли, споени с хоросан. На места за укрепване са използвани гранитни блокове."Изумен съм. Не очаквах такава сграда. Дори мавзолеят на император Галерий в днешна Сърбия достига не повече от 5 м височина. Подобни гробници-кули има в Палмира, но те не са тип пирамиди. В най-голямото централно гробище "Виа Латина" в Рим гробниците-кули също не надвишават 5-6 метра", разсъждава археологът.Макар на този етап да е разкрил само 7 метра от южната стена и да не е влязъл в самата камера, той все по-често търси отговор на въпроса чия е тази смайваща гробница. Засега вариантите са два. 
"Открихме 45 бронзови монети и части от глинени съдове, както и бронзова фибула. Всички тези материали са от средата на ІІІ век. Ако не намерим по-ранни артефакти, тази сграда на този етап я отнасяме към времето на Войнишките императори, когато одриското царство било вече отдавна ликвидирано. Тракия по това време се управлява от римски императори и от техните легати (архонти и наместници). При тази датировка може да се разсъждава, че монументалната гробница в Малтепе е принадлежала на император", допуска Кисьов.Откритата бронзова фибула представлява свастика и всеки неин край завършва с конска глава. Тези накити са характерни за готите, които в средата на ІІІ век опустошават Филипопол. "Може да се разсъждава, че в гробницата е положен император, водил битки с готите на техния предводител Книва", казва ученият. И споменава Траян Деций, за когото се знае, че е убит със сина си до Абритус (днешен Разград), но не се знае къде е погребан. Друг войнишки император от малко по-късно време е Галерий. Той е роден в Сердика и според някои историци е погребан там, но няма категорични писмени сведения за това. Трети римски венценосец, произхождащ от Илирия (Сърбия) е Аврелиан. Той обединява империята, водил е войни с Палмирското царство. Убит е в района на Византион, но за него също не се знае къде е положен.

По време на разкопките на Малтепе археолозите са установили донасипване на могилата в нейната периферия. Това ги навежда на мисълта, че гробницата може да е по-ранна и да се свърже с І - ІІ век. Тоест, възможно е да бъде на някой от последните владетели на одриско-сапейската династия. Тракийският цар Реметалк І е васал на Октавиан Август и е бил сред любимците на императора. Както е известно, могъщият създател на Юлиево-Клавдиевата династия още преживе през 28 г. пр. Хр. е започнал да изгражда своя колосален мавзолей в Рим."Може да се окаже, че Реметалк І е копирал модела на Август и е решил също да си направи величествена гробница. Все пак е владеел огромна територия - от Дунава до северния егейски бряг. Не е изключено да е и на Реметалк ІІІ - последният одриско-сапейски владетел, убит край Филипопол", смятат траколози.Археологът Кисьов обаче не допуска, че император ще позволи на васал да си прави толкова голяма гробница. "Не можем със сигурност да твърдим, докато не разкрием цялото съоръжение и влезем в него. На този етап градежът е по-късен. Нямаме открита керамика от І век", допълва изследователят. Категоричен е, че предстои още много работа, а разкопките ще продължат и и през 2019-а. Те се финансират за втора година от пловдивската община, но такъв мащабен обект не е по силите й. "Трябва да се намеси и държавата. Информирах премиера Бойко Борисов и министъра на културата Боил Банов, че за да разкрием цялата гробница с входа й, трябва да се изкопаят и извозят още 30 000 кубика пръст. Това изисква средства, за да продължат проучванията, а след това реставрацията и консервацията на паметника", категоричен е археологът.След приключване на разкопките най-вероятно обектът ще се стопанисва от пловдивския археологически музей, на когото Кисьов е директор. "Най-вероятно ще се наложи да се построи музеен център до могилата, където ще се изложат всички артефакти от нея", допълва той. Според него изграденият преди 2 г. посетителски център до Малтепе няма нищо общо с археологическите разкрития там.

Какво представлява мавзолеят на Август

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0f/Mausol%C3%A9e-d%27Auguste.jpg)

Гай Юлий Октавиан, на когото Сенатът дава титлата Август - Възвеличен, подема строителството на своя мавзолей още през 28 г. пр. Христа на Марсово поле в Рим. Той е сред първите архитектурни проекти на владетеля, основоположник на едноличната власт, наречена Принципат. Изгражда внушителната гробница след победата в морската битка при Акциум (31 г. пр. Хр.), превръщайки се в пълновластен господар.
Мавзолеят е с кръгла форма и съдържа няколко концентрични кръга от пръст и тухли, насадени с кипариси и покрити от коничен покрив, на чийто връх има статуя на императора. Сводове поддържат покрива и оформят погребални ниши отдолу. Два еднакви обелиска от розов гранит пазят арката на входа. Бил е с диаметър 90 м и височина 42 м.Преди Август там са погребани племенникът му Марцел, неговият приятел и зет Марк Агрипа, сестра му Октавия, а след неговата смърт и съпругата му Ливия, осиновеният му син Тиберий и Агрипина.Посмъртно Октавиан Август е обожествен и честван като бог в провинциите на империята.

https://www.24chasa.bg/novini/article/7014741
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 18 September 2018, 09:05:31
Разкриха изумително водно съоръжение в Епископската базилика

(https://cdn.filibeto.bg/2018/09/17/032b2cc936860b03048302d991c3498f.jpg)

(https://cdn.filibeto.bg/2018/09/17/156005c5baf40ff51a327f1c34f2975b.jpg)

Фантастичният воден басейн е част от по-ранна сграда, а размерът му е 15 метра дължина и 9.60 метра ширина

от Мария Луцова

Изумително по своето майсторство на изработката и размери съоръжение за вода разкри екипът на археолога Жени Танкова при теренните разкопки на Епископската базилика. Фантастичният воден басейн е в зона 8 на обекта, където бяха вдигнати мозайките и е по-ранно от Епископската базилика.

През сезона 2018-а продължихме проучванията сондажно в секторите, където бе вдигната мозайката. Започнахме работа в зоната още през миналата година, разкривайки тази дъговидно-повиваща структура. Тя е по-ранна от базиликата, намира се в централния кораб и по повърхността на мозайките  на Епископската базилика личи нейната елипсовидна форма. Дълга е 15 метра в посока изток-запад  и широка 9.60 м в посока север-юг, разказа Жени Танкова.

Тя припомни, че още при първите проучвания специалистите археолози са извели работна хипотеза за функцията на по-ранното помещение и сега със сондажите я потвърждават.

Смятаме, че това е съоръжение за вода - басейн, с един много масивен каменен кожух. Вероятно е направен, за да издържи напора на водата. Зидът е широк около два метра и отвътре е облицован с тухли. Подовото ниво също е тухлено. Този тухлен пояс в едната си част е с много масивна фугировка между тухлите. Изработката е впечатляваща. А на 70-80 см от горните запазени руини вече е и с  хидрофобна обмазка. Това още веднъж ни навежда на мисълта, че съоръжението е свързано с вода, разказа Жени Танкова и припомни: ,,Елипсовидната структура е вписана в правоъгълна сграда, за която вече на няколко пъти говорим. Тя е разположена под базиликата. Простира се както в централния, така частично и в северния и южен кораби. Отстоянието на север и на юг от тази елипсовидна сграда е симетрично - тоест тя е разположена в центъра на по-ранната правоъгълна сграда".

Танкова и колегите й са на мнение, че двете ранни сгради - правоъгълната и елипсовидната са свързани функционално, но тепърва ще имат възможност да направят още сондажи, за да потвърдят категорично, че са взаимно обвързани от един строителен период. Към този момент археолозите смятат, че те се отнасят някъде към 2-3 век според данните, с които разполагат. Няма съмнение в едно обаче - става дума за едно внушаващо респект и възхищение съоръжение.

Този археологически сезон е изключително важен и с друго откритие на археолозите, защото успяха да проучат в дълбочина външното лице на абсидата на Епископската базилика.

Разкрихме частично северния стилобат - пътеките, които разделят централно двата странични кораба,и връзката му с абсидата. Най-после - защото много често го коментираме, че южният и северният зидове на Базиликата са иззети в много по-ранни времена, най-вероятното през Средновековието или ранното Възраждане, открихме един малък сектор от източния зид на северния кораб. Той може да ни даде представа за тези иззети странични зидове, а те също са много внушителни с ширина 70 сантиметра, разказа Жени Танкова.

Много е внушителен градежът и на самата абсида - широчината на зида е около 2 метра, а дълбочината 6 метра. Това са данни, които на базата на работата си през този сезон археолозите могат да обявят съвсем конкретно.

Фундирана е на дълбочина почти 3 метра. Попаднахме и на едни отстъпи - така наречените берми, които са правени с цел да е по-масивна конструкцията, която на си нагоре сградата. Всичко това още веднъж потвърждава мащабността й. Има следи по външното лице на абсидата и от контрафорси - тухлени колони, които допълнително укрепват сградата, разказа Жени Танкова.

Древните строители са използвали и така наречената сантрачна система за сигурността на зданието - отвори, в които са слагани греди. Те са точно на нивото на границата между основата на зидарията и видимата й част.

Допреди години научната общност развиваше теорията, че сантрачната система е позната едва в Средновековието, но аз вече имам няколко случая - например в обект Музея (до Понеделник пазара), където в една антична сграда, по-ранна и от датировката на Базиликата, е използван такъв метод за укрепване. Сега при проучванията на Епископската базилика установяваме, че и през римската епоха тя е била добре позната, каза още Танкова.

https://plovdivtime.bg/news.php?id=3725
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 13 February 2019, 07:28:42
МАЛКАТА БАЗИЛИКА - ПОЧИТ КЪМ ИМПЕРАТОР БАЗИЛИСК

Малката базилика на Филипопол е била разположена в източните покрайнини на античния град, непосредствено до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II - IV в. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Базиликата е изградена през втората половина на V в. в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия. Той има собствено жилище във Филипопол и печели уважението на местните хора през 471 г., когато отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Базилиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военноначалника.

През 475 г. Базилиск става император, но след само 20 месеца е свален от предшественика си Зенон (474-491), който заповядва всяка следа от присъствието на врага му да бъде унищожена. В резултат на това първите редове на ктиторския надпис в Малката базилика, оформен в мозайката от червени камъчета на бял фон в центъра срещу олтарната апсида, са премахнати.

Скоро след това базиликата изгаря до основи. Дървеният покрив и керемидите рухват и затрупват вътрешността на църквата с отломки. След опожаряването на сградата тя е реконструирана и обновена. Запазват се външните размери, като подовото ниво е повдигнато с около 0,70 м. Новият под е тухлен. Променено е оформлението на притвора, олтарната преграда и амвона. Тогава към северния кораб е пристроен баптистерий. Баптистерият има квадратен план, кръстовидна писцина (басейн) и отново многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи. С това оформление базиликата функционира до края на VI в.

Към края на VI в. Малката базилика е изоставена, заедно с много от сградите в града в равнината. Базиликата се превърнала в руина, а местните хора дълго време я използвали като източник на строителен материал. През Х-ХI в. е започнала дейност на разкопаване на руините, което оставя видими ями в мозаечния под на базиликата.

Останките на базиликата са открити през 1988-1989 г. при строителството на жилищен блок. Археоложката Мина Боспачиева, която я разкопава, я нарича Малката базилика, тъй като в непосредствена близост се намират две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града (Голямата базилика). През 1991 г. строежът на жилищната кооперация е завършен на няколко метра встрани и базиликата и близката част от крепостната стена с кула са изложени in situ. Мозайките в баптистерия са консервирани на място, а тези от църквата са вдигнати, няколко фрагмента от тях са консервирани и прибрани в склад. До 2010 г. базиликата е изоставена и скрита под бурени.

Днес тя е една от най-интересните и красиви културно-исторически забележителности на Пловдив, под управлението на Общински институт ,,Старинен Пловдив".

(https://plovdivnow.bg/data/images/2019_02_02/1200px-Small_basilica_Exterior.jpg)

(https://plovdivnow.bg/data/images/2019_02_02/5488a08bc9166.jpg)

(https://plovdivnow.bg/data/images/2019_02_02/9788cbd0716560386b498a7607950dc2.jpg)

(https://plovdivnow.bg/data/images/2019_02_02/aBOO_0271.jpg)

https://plovdivtime.bg/gradat/malkata-bazilika-pochit-kam-imperator-bazilisk-5023/
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 29 March 2019, 19:55:59
Археолози откриха древно селище до могила Лаута

(https://plovdivnow.bg/news/2019/03/29/arheolozi-otkriha-drevno-selishte-199.jpg)

Древно селище, имение или светилище - това са работните хипотези на археолозите начело с Милена Райчева, които проучват на обект в близост до могила Лаута в Пловдив. Предварителните сондажи са свързани с мащабен проект за рехабилитацията на железопътната мрежа и изграждане на ЖП възел.

Още преди близо две години археолозите направиха обход по целия маршрут на влаковите линии  и регистрираха много обекти, които в случай на строителни дейности  да бъдат сондирани и проучени. Само за участъка Пловдив Бургас средствата, отделени за работата на специалистите, бяха над 500 000 лв.

"Колеги тук са обхождали през 2017 г. около трасето на линията и са регистрирали голяма концентрация на археологически материали по повърхността на терена.  Ние започнахме да работим от 18 март и ще проучваме обекта в продължение на един месец. Това са предварителни сондажни проучвания. Работим върху 10 процента от терена, залагаме сондажи, за да преценим дали има нужда този обект да премине на пълно проучване. Това зависи от дебелината на пластовете, структурите, които намерим, и тяхната значимост", разказа археологът гл. ас. д-р Милена Райчева. Пловдивчанката работи в Националния археологически институт с музей при БАН в София, но се радва, че се завръща в родния град за проучвания.

До този момент тя и колегите й откриват материали от най-различни епохи, защото земята е плодородна и винаги е била обработвана. Затова в горните пластове са се смесили различни епохи.

"Откриваме неща както от времето на траките, тоест ранножелязна и късножелязна епоха, така и от османско време. Всичко това е смесено и разнесено от машините, с които е обработвана земята. Става дума за няколко ями от желязната епоха и няколко зида, които вероятно датират от римската или късноантичната епоха", разказа Милена Райчева.

Въпреки че са в началото на проучванията, специалистите попадат на фрагменти от османски лули, керамика, прешлени за вретено. Открили и античен бронзов ключ от римската епоха.

"Обектът е много голям. Тук винаги се е знаело, че има нещо. Хората, които обработват, тези които се разхождат, винаги са забелязвали, че на земята има парчета керамика. Други, които се разхождат по могила Лаута също споделят, че са открила разни неща.  На този терен преди години са открити пет оброчни плочки с различни божества и надписи на гръцки език", разказа пловдивчанката.

Очакванията на специалистите са - ако става дума за римската епоха, обектът да е с извънградски характер.

Тук сме извън древния Филипопол, тоест може да става дума за имение, вила, светилище. Може да е дори някакво селце,  предполагат археолозите, които проучват обекта.  За терена, на който работят, се знае и че през османската епоха е имало село с чифлик. С други думи - този терен винаги е бил обитаван, понеже е много благоприятен, има хубава земя.

"Надяваме се в процеса на проучванията да намерим достатъчно находки, на базата на които да кажем какво е имало тук. Обектът е много голям  - дълъг е 1 км и е широк 40 метра. Разположен е от двете страни на жп линията", сподели Милена Райчева.

Екипът археолози работи в трудни условия, защото обектът се намира на метри от влаковата линия. Машинистите обаче са свикнали с гледката на млади мъже и жени, облечени в светлоотразителни жилетки, които копаят земята в търсене на ценни късове история.

Обектът се намира в близост до могила Лаута, която всъщност е тепе, но за разлика от останалите в Пловдив не е от сиенит, а от андезит.  Според сведенията в ранните години на 20 век  от това тепе е добиван материал, с който е направено шосето Пловдив-Асеновград.

https://plovdivnow.bg/plovdiv-raion-trakiia/arheolozi-otkriha-drevno-selishte-mogila-lauta-snimki-16132
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 07 May 2019, 09:38:17
Безценна находка излезе на Римския форум в Пловдив

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/448/Image_7435448_302.jpg)

Появи се древен надпис, сияе археологът Елена Кесякова. Изненадите на Римския форум в Пловдив не спират. Точно на северния склон, където багер-паяк дълбае под наклон от 260 градуса, в пръстта се появи мраморен постамент с надпис на старогръцки. Археоложката Елена Кесякова, която наблюдава реставрационните работи на обекта, почти изкрещя. Всеки изследовател мечтае да открие преди всичко древен текст, отколкото златно съкровище. Работници тутакси извадиха мраморното парче и го почистиха от пръстта. Под нея се показаха първите букви. Какво съобщават те, думата има епиграфът Николай Шаранков. Пловдивчанинът, който преподава старогръцки и латински в Софийския университет, минава за един от най-големите специалисти по разчитане на древни текстове. "Веднага след почивните дни ще го извикам", каза Кесякова. Самата тя тръпне да узнае каква информация ще даде надписът. "Не мога да си обясня как на такава дълбочина от 4,5 м се появи. Непрекъснато изскачат разни фрагменти", допълва специалистката.

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/449/Image_7435449_302.jpg)

Реставрацията и консервацията на западните пропилеи от форума на Филипопол е съсредоточена в северната страна на обекта. Под изключително стръмен наклон крачещ багер отнема пръстта и оформя наклона, по който хората ще могат да слизат от съвременното към античното ниво. Укрепването става с помощта на габиони - метални мрежи, запълнени с камъни. Кесякова трепери за самия багерист. "Много трудно се управлява тази машина, никой не иска да се качи и да виси буквално във въздуха", каза тя. Макар разкопките да са приключили още м.г., покрай реставрацията непрекъснато се появяват нови находки. Сред тях са два капитела в йонийски стил и глинен антефикс - глава с мъжко изображение. Най-ценният артефакт според археоложката е надписът. При разкопките тя се е натъкнала и на отделни букви, които обаче се оказали строителни индекси за поставяне на отделни архитектурни елементи. В момента се оформят археологическите профили на обекта. Те ще очертаят отделните напластявания, които са в изобилие. "Само в едно от помещенията имаме 10 пода", посочи Кесякова.
Обектът, който ще се интегрира със съвременния площад на Пловдив, е с площ от 1500 кв. метра. Пет антични колони ще бъдат издигнати. Работата по тях е поверена на реставратора Никола Стоянов. По думите му направата на всяка от тях ще струва между 10 и 20 хиляди лева. "Не гранитът, а ароматът на античност ще направят площада на Пловдив уникален", убедена е авторката на проекта арх. Румяна Пройкова.

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7435441
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 11 June 2019, 22:26:50
Най-старият надпис, в който се споменава думата "театър", бе открит в Пловдив

(https://i.actualno.com/actualno_2013/upload/2019/06/11/5cff9565be1a6a94c6be291ffd9e7c99c1dba6b8ab135_0.jpg)

Най-старият надпис, в който се споменава думата "театър", бе открита в петък при дренажни работи в западната част на Голямата базилика. Той датира от началото на II век и е правен или при император Траян, или при император Хадриян. Трите реда от надписа, който е бил разположен на голям постамент за статуя, която се е разрушила, дават достатъчно информация, но не и най- важната- за кого става дума.

Археолозите знаят, че е почетен виден гражданин на Филипополис, който очевидно е допринесъл за изграждането на театъра. Предполага се, че и на самия Античен театър е имало негова статуя, но кой точно е човекът, не се знае, защото останалата част липсва или е разтрошена. При всички случаи това е най- ранният надпис, в който се споменава театъра, а съвпадението на периодите навежда на мисълта, че след 15-16 годишното му изграждане, приносът на този виден човек е бил увековечен. Така става ясно, че в Пловдив има театър отпреди 20 века. Предполага се, че статуя на този човек има и на Античния театър.

(https://i.actualno.com/actualno_2013/upload/2019/06/11/5cff95793238d67d2432425e441477f330ae110dfc7a7_0.jpg)

Днес тази находка бе една от точките на интерес за посланиците на 20 държави у нас, които участваха в символично почистване на мозайките и дадоха своите послания, които ще бъдат изгравирани до входа на Голямата базилика. В тази инициатива се включиха дипломати от Австрия, Албания, Великобритания, Гърция, Дания, Израел, Испания, Ирландия, Италия, Кипър, Косово, Словакия, Словения, САЩ, Румъния, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и представителството на Европейската комисия за България.

Прочети още : https://www.actualno.com/plovdiv/naj-starijat-nadpis-v-kojto-se-spomenava-dumata-teatyr-be-otkrit-v-bylgarija-news_757779.html
© Actualno.com
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 12 July 2019, 08:08:10
Откриха останки от римско жилище и гроб в центъра на Пловдив

(https://i.postimg.cc/Zqrwr21X/image.jpg)

Останки от римско жилище с глинен водопровод, както и гроб бяха открити при изкопни дейности по ул. ,,Г. М. Димитров" в центъра на Пловдив.

Според специалистите разкритите археологически  структури датират от II  -  IV в. сл. Хр.

Находките са открити при изкопни работи за присъединяване на сграда към топлопреносната мрежа.

Сформирана е комисия от експерти към Министерството на културата и след изготвяне на протокол е започнало теренно проучване на археологията под ръководството на археолога Мая Мартинова от Регионалния археологически музей.

След края му се очаква нов оглед от комисия към Министерството на културата, която да приеме резултатите от него.

Работата по изграждането на топлопровода може да продължи след разрешение от Министерството на културата.

Не за първи път EVN Топлофикация разкрива и консервира археологически находки по време на своята дейност. През 2012 г. в същия район при изкопни работи на дружеството бе разкрита  раннохристиянска гробница от IV в. сл. Хр. със стенописи, изобразяващи чудесата на Христос. 

Сега античната гробница може да се види в Регионалния археологически музей - Пловдив.

http://bnr.bg/plovdiv/post/101142977/nahodki
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 12 July 2019, 15:21:11
Древна стела, с ценен за историята на Пловдив надпис, откриха в Голямата Базилика

(https://i.postimg.cc/ZqnDnMM6/image.jpg)

Внушителна по размери каменна стела от 255-та година бе открита от археолозите в двора на Епископската базилика в Пловдив. Според ръководителя на разкопките Жени Танкова това не е обикновена плоча, а обработен архитектурен елемент дълъг 1,40 и широк 1,20 м. 

На нея има надпис, който е много ценен, за историята на Филипопол, за Римската империя и за предисторията на Базиликата. Надписът е разчетен от епиграфа Николай Шаранков.

В него 44 членове на мистично религиозно общество, почитащо бог Дионис, отправят благодарствени думи за оцеляването си при готското нашествие, когато през 251-ва година градът е опустошен и опожарен.

В стелата са изписани имената на 44-мата членове като част от тях са посочени и с длъжностите си. Цитирани са римските императори Публий Лициний Валериан и Галиен Августи.

Откритието потвърждава хипотезата на археолозите, че под Базиликата е имало езически римски храм, който е храм на императорския култ.



Стелата е много добре запазена. Отчупена е една малка част, която предстои да бъде добавена от реставраторите.  Според Жени Танкова плочата трябва да бъде поставена на много видно място, тъй като е важна за предисторията на Базиликата.

Надписът гласи:

За победата, здравето и вечното просъществуване на императорите Публий Лициний Валериан и Галиен Августи и за целия им дом, за свещения сенат и за римския народ и за Съвета на народното събрание на Филипопол и на тракийския предводител Дионис посветиха оцелелите мисти /хора, които са почитали култа към Дионис/, когато водач на мистериите /игрите, провеждани в чест на бог Дионис/ и пожизнен жрец беше Аврелий Мукиниад, син на Мукиан.

Няма данни двамата цитирани императори да са посещавали Пловдив, но уважението към императорите е традиция към цялата Римска империя, обясни Жени Танкова.

http://bnr.bg/plovdiv/post/101143628/kamenna-stela-s-cenen-za-istoriata-na-plovdiv-nadpis-otkriha-v-golamata-bazilika
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 18 July 2019, 09:26:27
Откриха постамент на шампионска статуя от 3. век

(https://cdn.marica.bg/images/marica.bg/331/640_331898.jpeg)

Пловдивските археолози направиха поредното си сензационно откритие на Форума, след като миналата седмица намериха мраморна стела на тайното общество от култа на Дионис в Епископската базилика от 3. век сл. Хр. Този път находката е уникален мраморен постамент на статуя на шампион от Питийските Александрийски игри през 214 г. сл. Хр. При пренареждането на античната настилка работници забелязали надписа и занесли реликвата при археолога Елена Кесякова. Тя пък веднага се свързала с епиграфа Николай Шаранков - най-добрият специалист по разчитане на древногръцки текстове у нас.

,,Надписът разкрива, че постаментът е стоял под статуя на победител в Питийските Александрийски игри, които Филипопол организира в чест на император Каракала (198-217). Историческите извори сочат, че когато идва натук Каракала вижда насън Александър Велики, който му казва, че е натъжен, че вече никой не си спомня за него и императорът решава да възстанови почитта към Александър", разказа пред ,,Марица" Николай Шаранков.

Върху мраморния постамент се е извисявала статуята на победителя, който се е казвал Реметалк. Това тракийско царско име е знаменателно - така са се наричали трима владетели на Одриското царство. В частично запазения надпис се споменават организаторите на игрите, както и кой издигнал статуята. Находката ни дава нова и интересна информация, кояато тепърва ще анализираме, допълни Шаранков.

Питийските Александрийски игри през 2014 г. са организирани от Общотото събрание на градовете на Тракия, чието седалище е бил Античният театър на Филипопол. Най-популярните състезания на епохата са проведени под тепетата по модела Питийските игри в Делфи. Във Филипопол, подобно на Делфи, главен бог на града и покровител на игрите бил Аполон, което улеснило взаимстването им.

Двудневното празненство включвало състезания по панкратион (вид бойно изкуство); пентатлон, който комбинирал състезания по скок дължина, хвърляне на копие и диск, спринт и борба; и надпревари по борба, бокс и бягане на дължина. Шампионатът се провел почти изцяло на Римския стадион, който побирал 30 000 зрители.

Имало и състезания по рецитиране на поезия, по пеене и по глашатайство, които най-вероятно пък са се състояли на Античния театър. Александрийските игри били най-големите и прочути в Тракия.

За да впечатли Каракала, Филипопол отсякъл и специална емисия монети с неговия портрет. Императорската двойка Каракала и Юлия Домна били посрещнати в града с колесница, украсена с неговото изображение и това на Херакъл, а императрицата Юлия Домна била почетена като градска богиня.

При посещението на следващия император - Елагабал (218-222) през 221 г. отново били проведени Питийски игри, но този път били наречени не Александрийски, а Кендрисийски - на името на главния бог Аполон Кендрисос. Тези състезания също били увековечени с монетна емисия.

,,Находката показва, че местното тракийско население оставя своя отпечатък върху цялата култура. Затова не бива да говорим за римска култура, а за тракийска култура по време на римското владичество", отбеляза Елена Кесякова.

https://www.marica.bg/mramoren-postament-na-shampionska-statuq-ot-214-g-iznikna-Article-221640.html
Title: Re: Археологически находки в Пловдивска област
Post by: Hatshepsut on 29 August 2019, 23:06:29
Откриха огромен римски мавзолей край Пловдив
Покойникът - вероятно император или управител на провинция Тракия

(https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2019/08/69043202_1772582259552725_7800338548648837120_n-645x484.jpg)

Пирамидална кула е открита в могилата Мал Тепе край село Маноле, съобщиха археолозите, ръководени от доц. Костадин Кисьов, директор на Регионалния музей в Пловдив. Надгробното съоръжение е мавзолей с внушителни размери и според специалистите е най-голямото от римската епоха по нашите земи. Учените предполагат, че на мястото е бил погребан римски император или управител на провинция Тракия.

Съоръжението датира от II - ІІІ в. сл. Хр. - интересен период, известен като Епохата на войнишките императори. Намерените на обекта монети са от времето на император Филип I Арабина, под чието управление (244 - 249 г.) е отпразнувана 1000-годишнината на Рим. Според някои изследователи, възможно е той да е бил първият император-християнин. Учените смятат, че съоръжението от село Маноле може да бъде сравнявано с мавзолея на император Октавиан Август в Рим, в  първоначалния му вид.

Височината на откритата кула е 20 м, изградена е от камъни и тухли, споени с хоросанов разтвор. На върха ѝ са намерени мраморни останки, разположени на най-горното ниво на могилата. Сред тях има капител в дорийски стил, квадри с фризове, които доказват наличието на масивен петредов мраморен постамент с колонада, надхвърлящи 50 тона. В древността над кулата вероятно се е издигала статуя на покойника.

,,Антична сграда 20 метра в Европа няма запазена. Този огромен монумент ще стане една от атракциите в Европа", отбеляза доц. Кисьов пред министър-председателя Бойко Борисов, който посети днес обекта.

(https://www.ploshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2019/08/69304898_2515511412010247_1689196769067401216_o.jpg)

Действително от римската Античност няма подобно надгробно съоръжение, но през 2014-а нашумя откриването на могилата в Амфиполис, която е от гръцката Античност. Датира от IV в. пр. Хр. и се предполага, че е царската гробница на македонското царско семейство, роднини на Александър Македонски. Могилата в Амфиполис, днешна Гърция, е с дължина 498 метра, височина 23 метра и образува кръг с диаметър 158,4 метра.

Археолозите очакват в северната част на могилата в Маноле да е разположена гробната камера на владетеля, в чиято чест е издигнат мавзолея - но предполагат, че е ограбен още в древността.

,,Имаме прекрасни археолози и както виждате - подпомагаме ги", заяви пред медиите премиерът Борисов, който разгледа обекта заедно с министъра на културата Боил Банов, министъра на финансите Владислав Горанов и областния управител на Пловдив Здравко Димитров.

https://www.ploshtadslaveikov.com/otkriha-kula-v-ogromen-rimski-mavzolej-kraj-plovdiv/