Археологически находки въ Пловдивска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Нова антична гробница откриха в Пловдив

Нова антична гробница е открита при реконсрукцията на бул. Васил Априлов.
Находката е на самото кръгово кръстовище между Априлов и лу. Любен Каравелов, съобщи кметът Иван Тотев.
Реконструкцията на булеварда няма да спре, тъй като ще се работи в отсечката от Любен Каравелов до Пещерско шосе.
Най-вероятно става въпрос за гробница, но от кога е тя и каква ценност представява, тепърва ще изяснява екипът на археоложката Мая Мартинова, който реставрира уникалната раннохристиянска гробница, открита при подземни работи на ЕВН отново в центъра на Пловдив. Обектът бе разкрит на ул. Г.М. Димитров в непосредствена близост до Партийния дом, а миналата година раннохристиянската гробница с напълно запазени библейски стенописи, датираща от началото на 4-ти век, намери своето място в Пловдивския археологически музей.
Стенописите на раннохристиянското изкуство в Пловдив са идеално запазени и са гордост за всеки световен музей, каза тогава археоложката Мая Мартинова, която от 2012-та ръководи проекта по реставриране и консервиране.
Стилът им е границата между езичеството и ранното Християнство.

https://www.plovdiv-online.com/plovdiv/item/73949-nov%D0%B0-%D0%B0ntichn%D0%B0-grobnitz%D0%B0-otkrih%D0%B0-v-plovdiv

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Нов тип мегалит открит в Средна гора

АНОТАЦИЯ

Настоящата публикация има за цел да запознае научната общност с новооткрит в землището на с. Розовец, общ. Брезово обект, притежаващ съвкупност от характеристики, за която липсва описание в научната литература, посветена на мегалитните конструкции. Единственият засега и най-близък негов аналог се явява вече известният мегалит „Момини гърди“, намиращ се край с. Старосел. Въз основа на техните специфики се предлага обединяването на тези засега само два обекта в нов тип мегалитни конструкции: „Двойка балансирани монолити“, като разновидност на този неописан досега в литературата тип е мегалитът от Розовец, който представлява двойка балансирани успоредни ортостати.

След описанието на обекта следват аргументи в полза на твърдението на авторите, че се касае за мегалитен обект с антропогенен произход, принадлежащ към непроучените у нас 'деликатно балансирани камъни' (Precariously balanced rocks). Допълнителен фокус в публикацията е опитът й да привлече вниманието и интереса на научната общност у нас към огромното богатство от мегалитни структури в Сърнена и Същинска Средна гора, на които не следва да се гледа само като на обекти, подходящи за културен туризъм, а като на научно предизвикателство пред съществуващата типология на мегалитните обекти от Странджа, Сакар и Източните Родопи. Описани са основните характеристики, отличаващи 'Средногорския прото-долмен' от долмените в гореспоменатите райони и са предложени аргументи за обособяването му като отделна, и като типология, и като хронология, група мегалитни паметници.

I. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

Обектът, предмет на настоящата публикация, се намира в околностите на с. Розовец, общ. Брезово (На този етап от проучването ще бъде спестено подробно описание на местоположението като предпазна мярка срещу иманярски набези). Сред ограничено по размер скално скупчване, състоящо се от няколко десетки каменни блока с различен размер се ситуира изкуствено подравнена скална площадка с приблизителни размери 5х5 м. Върху нея на разстояние 80-90 см един от друг се издигат двойка успоредни вертикални каменни плочи (ортостати). Познати са сред малцината местни жители, които са запознати със съществуването им, като „Братята”. И двата монолита не са свързани с основата си и въпреки че породата на камъка е една и съща за площадката и за ортостатите (нужно е геоложко изследване, което да я определи с точност), те не се явяват продължение на основата.

Проходът, който формират, е с ориентация изток-запад и е дълъг около 4 м. Спрямо него единият ортостат се намира на север (тук ще го наричаме „Северен брат”), а другият – на юг („Южен брат”). „Северният брат” е с височина около 6 м, ширина и дебелина при основата съответно 4.20 м и 0.9 м. Характерно за него е, че основата му е с много малка площ и се разширява във височина, за да добие характерна вретеновидна форма. Видимо 'поставен' върху подравнената скална площадка, балансът му, макар и теоретично възможен (камъкът се крепи само на три точки с изключително малка площ на фона на колосалния му размер, а не върху цялата си основа), изглежда практически неосъществим.

На няколко метра от „Северния брат”, извън подравнената площадка, се установиха два издължени необработени каменни блока, стоящи върху тесните си стени с наклон един спрямо друг, образуващи скален заслон. На този етап не може да се потвърди принадлежността им към мегалитния комплекс, както и дали някога са били изправени по подобие на „Братята”.

„Южният брат” е висок около 5 м с ширина и дебелина при основата съответно 4.30 м и 1.5 м. При средна плътност на преобладаващите в Сърнена Средна гора гранити около 2.7 т/м3 приблизителното тегло на всяка от плочите не е по-малко от 60 т.

Двата монолита се допълват визуално, като формират изключително въздействащ каменен дует – северният е с много тясна основа и се разширява значително във височина, докато южният има масивна основа, като нагоре се стеснява. Предвид отличното местоположение на обекта, осигуряващо изглед на изток и юг към долината и околните върхове, изключено е мястото да не е било познато и сакрализирано в древността. Необходими са редовни археологически разкопки около скалната площадка и най-вече от източната й страна, където на 1.4 м под нея се разполага друга неголяма заравнена площадка от ерозирал скален материал и пръст, за да се установи със сигурност дали обектът е бил почитан в древността и какъв е характерът на ритуалите, извършвани там.

Видео по темата:


Мегалитът Бартята с. Розовец, заснет с дрон


Повече информация може да прочетете в оригиналната статия:

https://www.multivselena.com/nov-tip-megalit-otkrit-v-sredna-gora/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Ями с ритуално заровени монети откриха на Малтепе

Пет култови ями, в които ритуално са били заровени дарове: монети, глинени съдове и стенни мазилки, откриха археолозите при започналите това лято разкопки на могилата Малтепе край пловдивското село Маноле. Една от намерените монети е на Плафтила - съпругата на император Каракала (198-217 г.), сечена в Никополис ад Иструм. Това съобщи ръководителят на разкопките и директор на Археологическия музей в Пловдив доц.д-р Костадин Кисьов. Той уточни, че са открити още бронзови монети на императорите Аврелиан и Констанций Втори. Находките от периферията на Малтепе са от ІІ-ІІІ век.
Разкопките на могилата ще продължат поне още 2-3 години. Предполага се, че Малтепе крие гробовете на виден тракийски аристократ и на неговото семейство. Друга възможност е в могилата да е погребан самия цар на траките Реметалк Първи, който е бил съюзник на римския император Октавиан Август. Двамата заедно са секли монети, като на едната страна на монетата е образът на император Август, а на другата – на Реметалк Първи и неговата съпруга Питодорис.
Нищо чудно могилата да се окаже част от некропола на Филипопол, тъй като по пряка линия разстоянието от нея до древния град е едва около 10 км. Според археолозите най-вероятно „Малтепе” е била използвана дълги години за семейни погребения на някой знатен тракийски род.
До това лято могилата, която е с диаметър 100 метра и височина 26 метра, не бе проучвана. „При всички случаи вътре в могилата смятам, че има поне 4-5 гроба. В основата на могилата може да има и по-ранна гробница отпреди Новата ера. Нашите проучвания досега показват, че могилата е тракийска, но е от Римския период – първи – трети век след Христа, но много често в такива могили в основата им се откриват по-ранни гробници – отпреди Новата ера”, каза директорът на Археологическия музей.
По думите му възможно е в периферията на могилата да има погребани и колесници. Това е било част от древния погребален ритуал на траките – да заравят колесницата на висшия аристократ или владетел или в периферията на могилата или някъде близо до нея. Възможно е „Малтепе” да е била и семейна гробница на някой богат древен търговец, защото не само владетелите по онова време са имали колесници. От екипа археолози се надяват да попаднат на писмени сведения, за да стане ясно кой владетел или аристократ от тракийско време лежат под тоновете пръст необезпокоявани вече хилядолетия наред.

https://www.monitor.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Средновековен стенопис на Св. Петър откриха при разкопките на Голямата Базилика

Археологическите разкопки на Епископската Базилика родиха ново чудо. Специалистите, които „разлистват” терена, на който се е намирал най-големия раннохристиянски храм, попаднаха на изключително красив и добре запазен фрагмент от средновековен стенопис. Той излезе при разкриването на непроучвания досега Северен кораб на църквата, точно под изградената за сигурността на Католическия храм бетонна подпорна степан- там, където до преди два месеца Ухото свързваше булевардите „Мария Луиза” и „Цар Борис III Обединител”. Смята се, че стенната иконография е изображение на Св. Петър и се предполага, че е от 13-14 век.  Намерени бяха два живописни слоя, като всеки от тях е изпълнен вероятно от Константинополски майстор. Много  прецизна и виртуозна работа. Което доказва, че църквата е била от огромна важност и в древността, а и през Средновековието, разказаха за Под тепето археолозите на обекта. Близо до стенописа те открили и ктиторски надпис, върху който ярко изпъква името Аврам. Той е на византийско-гръцки език и отключва ценни исторически шифри. Можем да предположим, че средновековната църква е обслужвала некропола тук. Той е възникнал в през 10-11в. Обектът дава достатъчно информация, за да се прави точна датировка, каза ръководителят на разкопките Жени Танкова. И уточни, че средновековни стенописи, като открития на Епископската Базилика, се появяват изключително рядко. Което прави обекта още по-важен и многопластов.

Множество разкрития бяха направени и при мащабната доброволческа акция, организирана от двигателя на проекта за разкриването на Голямата Базилика- Фондация „Америка за България” този уикенд. Над 25 души се впуснаха в приключението да разкриват историята на Филипополис от земята. А дейностите им дадоха меко казано голям резултат. Изпод ръцете на доброволците излязоха огромни като обеми площи от запазената под Северния кораб мозайка. В преддверието към централния вход към храма излязоха редица красиви птици, сред които изумително красив многоцветен паун. 

http://podtepeto.com/ailiak/srednovekoven-stenopis-na-sv-petr-otkriha-pri-razkopkite-na-golyamata-bazilika/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Римска баня изскочи при разчистване на имот на пъпа на Пловдив

Масивни стени на римска баня с впечатляваща архитектура изскочиха изненадващо при разчистване на задния двор на частен имот, намиращ се на улица „Отец Паисий“ 13 на пъпа на Пловдив.

Според местни археолози това е „топнаходката на годината и изключително красив обект“ и потвърждение на тезата им, че в района има още купища неразкрити безценни исторически паметници от различни епохи.

Екип от специалисти начело с Мая Мартинова от Регионалния археологически музей и София Христова, проучваща Небет тепе, ще работи на терен поне още няколко дни преди специална комисия от Министерството на културата да опише откритието, оцени стойността му и даде препоръки и предписания какво точно трябва да направят за съхраняването му собствениците на обекта на ул. „Отец Паисий“ 13 – „Комихрис“ ООД с управител Христинка Тодорова.

Те изненадващо се оказаха в ролята на герои от пиесата на Станислав Стратиев „Римска баня“, а ценната археологическа находка от времето на Античния театър и Римския стадион със сигурност ще наложи промяна в проекта им.

Строителното разрешение на констатираната като културна ценност от по-ниска категория сграда от 20-те години на 20-и век е издадено на 5 май 2016 г. от главния архитект на район „Централен“ в Пловдив Васил Василев. Строителната площадка е открита на 4 юли 2016 г., а по план реконструкцията на съществуващата сграда на ул. „Отец Паисий“ 13 и новото ниско застрояване на жилищно сграда с магазини и стаи за гости трябва да приключи до 31 декември 2017 г.

Веднъж вече през лятото разчиствателните дейности на 15-те работници от фирмата изпълнител „Ейприл Строй“ ЕООД бяха временно спирани след сигнал на археоложката София Христова до Министерството на културата. Лично министър Вежди Рашидов разпореди инспекция на статута и съгласувателните процедури на сградата, местната прокуратура се самосезира, но проверките на експертите от НИНКН (Националния институт за недвижимо културно наследство) не откриха нищо нередно.

След като всичко се оказа изрядно, реконструкцията на имота продължи до средата на тази седмица, когато изненадващо строителите се натъкнаха на древна находка и бяха открити масивните стени и основи на римска баня.

Предполага се, че под започващата от Одеона край Централна поща улица „Отец Паисий“ в Пловдив се крият и други архелогически паметници. Зоната е слабо проучена, тъй като е гъсто застроена, а сградите са с преобладаващо частна собственост.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Уникален надпис променя историята на Пловдив и Античния театър

Надпис от 90-те години на I век от новата ера разкриха и разчетоха археолози на Античния театър. Това означава, че той е с близо 30 години по-стар от досегашните представи, които имаха историците за историческата забележителност. Според настоящите схващания театърът е строен през 116-117 години от II век сл. Хр.  от император Трян. Находката доказва, че театърът е издигнат по времето на император Домициан. Надписът е в чест на Тит Флавии Котис, който според археолозите е и първият градоначалник на Филипопол.

Откритият надпис е най-ранният, който дава нова информация за Античния театър и административните институции на древния Филипопол. Бил е под статуя на Тит Флавий Котис, който е бил първожрец на императорския култ в провинция Тракия. Надписът, който е разчетен от старогръцки от Николай Шаранков, пише буквално нова история на града

http://www.vbox7.com/play:3709552d96

"Когато се създава провинция Тракия през 46 год. След Христа столицата е бил град Пиринт, но император Домециан решава, че Филипопол ще получи титлата "метрополия"-град майка на цялата провинция", заяви Николай Шаранков-преподавател в СУ "Св.Климент Охридски" .

"На човека, който е от своите предци, е първенец в провинцията, трикратен първожрец на провинция "Тракия" и градовете в нея, юридически представител на митрополията и отговорник за строителните работи, който по време на мандата си като първи архонт украси със великолепни сгради родината си", гласи буквално надписът.

"В миналато е имало традиция когато някой е първи архонт или градоначалник да поема сам всички разноски за организираните празници, тържества, игри и пиршества. Тит Флавий Котис е бил три пъти първожрец и архонт", добави Шаранков.

Надписът ще бъде слепен, защото е от две парчета. "Експертна комисия от министерството на културата ще дойде и ние ще предложим надписът да бъде експониран в подземните помещения на сцената, които са почистени и са програмата за консервация и реставрация", заяви археологът Мая Мартинова.

За съжаление самата статуя на първия градоначалник на Пловдив Тит Флавии Котис не е запазена.

http://potv.eu/686646.html

[Hatshepsut]

Откриха над 2000 квадратни метра уникална мозайка в Пловдив

Голямата раннохристиянска базилика в центъра на Пловдив може да стане първият обект от древния град, който ще влезе в списъка на ЮНЕСКО.
Тя се намира пред Католическата катедрала в центъра на града. Все още не е напълно разкрита. Работата на археолозите продължава.

Учените откриха над 2000 квадратни метра уникална мозайка. Тя ще бъде показана през 2019 година, когато Пловдив ще е европейска столица на културата.
На територията на някогашната римска империя няма друга такава мащабна сграда. Това е категоричното становище на археолозите. В работилница откритите при разкопките дребни каменни фрагменти се подреждат старателно, за да се сглобят уникалните мозайки от IV век.
Освен мозайките с фигури на птици, в базиликата археолозите откриха монети от времето на Юстиниан, оловен печат с лика на Св. Никола, както и девет погребения.
11 милиона лева ще бъдат вложени за цялостното реставриране на базиликата. Тя ще бъде изцяло разкрита и опакована в стъклена сграда до края на 2018 година.
Близо три години пък ще отнеме процедурата голямата базилика да бъде вписана в световното културно наследство на ЮНЕСКО.

https://vesti.bg/bulgaria/otkriha-nad-2000-kvadratni-metra-unikalna-mozajka-v-plovdiv-6065968

Мозайката, която археолозите откриха при разкопките в края на октомври миналата година,
е на площ от 300 квадратни метра.

Голямата раннохристиянска базилика в центъра на Пловдив може да стане първият обект от древния град, който ще влезе в списъка на ЮНЕСКО. Тя се намира пред Католическата катедрала в центъра на града. Все още не е напълно разкрита и работата на археолозите продължава. Новите находки са в частта на базиликата, останала под транспортната връзка между бул. "Цар Борис Трети Обединител" и бул. "Княгиня Мария-Луиза".

През октомври миналата година при разкопки бяха разкрити нови над 300 квадратни метра мозайка. Тя представлява медальон с пауни и птици и е стилистично свързана с откритите при предишни разкопки изображения. Датира се към IV-V в. и е постилала пода при централния вход на храма по онова време. Друга находка е стенопис, за който се предполага, че е изображение на св. Петър от края на Х и началото на XI век. Той е намерен в частта, където археолозите откриха некропол с 36 погребения. Открити са и монети от времето на Юстиниан и оловен печат с лика на св. Никола.

На територията на някогашната Римска империя няма друга такава мащабна сграда. Това е категоричното становище на археолозите. В работилница откритите при разкопките дребни каменни фрагменти се подреждат старателно, за да се сглобят уникалните мозайки от IV век.

Досега археолозите са открили над 2000 квадратни метра уникална мозайка. Тя ще бъде показана през 2019 година, когато Пловдив ще е европейска столица на културата. 11 милиона лева ще бъдат вложени за цялостното реставриране на базиликата. Тя ще бъде изцяло разкрита и опакована в стъклена сграда до края на следващата година. Още три години пък ще отнеме процедурата Голямата базилика да бъде вписана в световното културно наследство на ЮНЕСКО.

https://www.segabg.com/article.php?id=844249

[Hatshepsut]

Античен гроб на 2000 години откриха в центъра на Пловдив

Археолози откриха античен гроб и скелет от преди 2000 години в центъра на Пловдив, научи TrafficNews.bg

Това се е случило по време на изкопни дейности за топлофикация на улица „Любен Каравелов”  в района на Медицински университет.

Според археолога Росица Миткова, Пловдив е един от най-старите и най-древни градове в Европа. През последната четвърт на седмото хилядолетие преди Христа днешните български земи са част от най-древната земеделска общност. Най-старите селища на това население са възникнали на границата между планината и равнината. Това са Мулдава, Куклен, Патриарх Евтимово, Ясно поле, Хисаря, Белозем, Пастуша, в Пазарджишко – Капитан Димитриево и Ракитово. Те обикновено възникват там, където има топли минерални извори, или хубава прясна вода, има суровинна база, близо е гората и може да се засява полето. Това са най-ранните земеделци.

Преди това имаме друго население – още от палеолита и мезолита, но те са ловци и събирачи. А вече отседналите земеделци са свързани с неолита, новокаменната епоха, каменно-медната и след това бронзовата епоха. Епохите са историческите периоди, в които преобладават основните технологии и дават наименованието на цели отрязъци от време. Знае се, че Тракийската низина със сантиметър всяка година потъва надолу, а ние засега сигурни сведения имаме за края на 6-то хилядолетие преди Христа. Всъщност, Пловдив със сигурност е на 8000 години. По метода въглерод 14 останките, които са дадени с тези материали, са от 5180–та година преди Христа, което е краят на 6-тото хилядолетие и като прибавим още 2000 години след Христа, стават 8000 години.

Според археоложката, от древни времена животът на хората в Пловдив е бил свързан с реката, хълмовете и плодородната ни земя.

„Искам още веднъж да подчертая, че началото на Пловдив трябва да се търси в равнината, а не на Небет тепе. Останките на Небет тепе са с хилядолетие по-късни от тези в равнината. Имаме материали на Небет тепе от каменно-медната епоха, а тези от равнината са с цяло хилядолетие по-ранни.

Това са Яса тепе при Белащенска река, и Яса тепе край Брезовско шосе. Яса тепе означава плоска могила. Това са селища, които са в чертите на днешния град, едното е изцяло проучено от Петър Детев през 50-те до началото на 80-те години. Но това при Брезовско шосе е проучвано сондажно.

По това време миналата година ние правихме спасителни археологически проучвания на „Брезовско шосе” №165, което е частен имот. Той се намира в периферията на могилата. В този участък има останки от новокаменната епоха, каменно-медната, бронзова и желязна епоха. Имаме идея да направим изложба с материали от праисторическия Пловдив, тя е в процес на реализиране, с експонати от по-стари и от последни проучвания.”, казва Росица Миткова.

От 40–те години насам планови археологически праисторически проучвания в чертите на града почти не са правени.

https://trafficnews.bg/temite-na-traffic-news/news/77332/

[Hatshepsut]

Богата археология се разкри на метри от Малката базилика

Нов некропол се появи в града под тепетата пред около 2 седмици. Тогава ви разказахме за началото на археологическите дейности, които се случват на ул. „Осъм“ 11 и нетипичната позиция на едно от телата, които бяха открити. Повече информация четете тук: http://podtepeto.com/defile/otkriha-malk-nekropol-v-centra-na-plovdiv/. Дейностите по проучване на обекта продължават, а информацията, която ни сподели екипът, който работи на място е изключително любопитна.

По темата разговаряхме с археолог Елена Божинова, която ни разходи из археологическите находки, които се появяват на скромната площ от около 200 кв./м. Находките, които са открити там, датират в периода между 11 и 14 век, като през това време площта е използвана с различна цел. Веднъж е била гробище, друг път е била жилищен квартал. Разкри се много сериозен каменен градеж е нещо изключително за Средновековието, разказа ни Елена Божинова. Такива градежи са характери през Римската епоха, а през Средновековието говори за много представителна сграда. За каменната стена по средата на обекта  се предполага, че е била оградна на некропола.

По самия обект работят студенти от Пловдивски университет, Софийски университет, доц. Д-р Камен Станев от Кирило-Методиевски  научен център към БАН и ръководителят на разкопките, археолог Елена Божинова. Те са открили много добре запазени стъклени гривни на един от гробовете. Почти всички са запазени здрави и до голяма степен са помогнали за датирането на целия некропол. „Датировката по тях е по-точна отколкото по монети, тъй като стъклените гривни за крехки и чупят се лесно, а една монета може да не се промени и 300 години“, допълни археологът.

Ето какво ни разказа още археолог Божинова:

Средновековният период не го очаквахме, а от него буквално имаме всички възможно археологически структури. Вижда се прерязана средновековна улица от тръмбовки. Има много сериозна сграда с каменни квадри и градеж. Имаше фрагмент от апсида, вероятно е от църковна постройка. Имаме няколко подови нива, огнища, ями, ползвани за хранилища, открихме землянка, от която е останала само печката.

Под средновековният пласт вече влизаме в Античността. Все още проучваме тази част. Проучваме паднала керпичена стена от някаква сграда, за която все още няма информация. Към нея се вижда прерязана битова пещ. Има и средновековно мазе, което е изключително за периода. Обикновено не е имало мазета, а само са се вкопавали дупки в земята за съхранение на храна и т.н. Мазетата и ямите са били много важни по това време именно поради тази причина. Почти всяко жилище е имало поредица от дупки, в които са се съхранявали храни и зърно. Има още едно мазе на обекта, този път облицовано с глина, но предполагаме, че се е ползвало със същата функция.

Ямите са вкопани в по-ранните пластове, съответно в Античния, и има доста фрагменти от мозайки. Със сигурност е имало сграда с мозайка, която се надяваме да достигнем в по-голяма дълбочина на този обект. Разбира се, възможно е да се намира в съседните парцели.

Оказва се, че работата по обекта не протича без проблем. Пловдивчани, които живеят в съседство с археологическите разкопки, се оплакват, че костите, които се откриват от некропола не са покрити с найлони. „Живущите в съседните парцели се сърдят, че не християнско да не покрием костите, които открихме по време на проучването. По време на строежите на сградите обаче, тези кости са били брутално изгребани и изхвърлени на бунището. Но не е християнско, че ние не ги покриваме с найлон всеки ден…“, коментира археологът.

На „Осъм“ 11 се срещнахме и с доц. д-р Камен Станев, който разказа изключително любопитна информация. „Най-ранните материали за момента са от 11 век. Имаме една земляка, от която е останала северната част с печката, две ями отново от 11 век. След това имаме некропол с около 50 гроба, които са от 12 и началото на 13 век. Имаме едно масивно мазе към къща от 12 век, както и един масивен зид, който обаче продължава към съседния парцел и няма как да проучим и там всичко е унищожено. Това потвърждава наблюденията от други обекти в Пловдив, че през 11 и 12 век, градът е бил огромен. Така е записан и в изворите. От тук са минали Кръстоносците и са писали, че това е един от най-големите и богати градове във Византия. Проучванията в този парцел потвърждават тази теза. С този некропол е обогатява топографията на града от Средновековието. Предстои обработката на материалите и керамиката. Тогава ще имаме и по-голяма яснота.“, разказа доц. Станев.

https://www.kapana.bg/

[Hatshepsut]

Средновековна крепостна стена разкриха в центъра на Асеновград

Дамски пръстен и луксозна битова керамика, които датират от 12-14 век откриха археолозите при спасителните разкопки на централната улица "Съединение" в Асеновград.

Екип от градския Исторически музей вече извършва археологически проучвания на разкритата по време на изкопни дейности по Водния цикъл на града средновековна крепостна стена. Тя е от времето на Григорий Бакуриани и е ограждала някогашния град Станимахос, обясни директорът на музея Иван Дуков. Крепостният зид е с размери три метра височина и е около два метра широк в основата си. Техниката на градеж е от характерния за средновековието ломен камък и калов разтвор. При разкопките са разкрити още три зида, които най-вероятно са били част от помощни помещения, разположени във вътрешно-крепостното пространство. Проучванията ще продължат около седмица, след което обектът ще бъде консервиран. Едва тогава ще продължат строителните дейности по Водния цикъл.

http://bnr.bg/plovdiv/post/100879841/srednovekovna-krepostna-stena-razkriha-v-centara-na-asenovgrad


Община Асеновград извършва спасителни археологически проучвания на обект, който бе открит по време на разкопаването на улица „Съединение“ по проекта за Воден цикъл в града. Предполага се, че находката е средновековна крепостна стена. Дължината ѝ е около 30 метра и ясно се вижда зид от подредени камъни. Действията по проучавнията се извършват по предписание на специално сформирана комисия от експерти. Ще бъде нает и археолог, който да проучи, заснеме и опише обекта, след което специалистите ще извършат повторен оглед и ще изпратят протокол до Министреството на културата. От ведомството се очаква да бъде върнато обратно разрешение за продължаване на строително-ремонтните дейности по проекта. Археологът трябва да издаде предписание за това, какъв е най-добрият начин за консервация на намерената находка, за да може строежът на водопроводната мрежата да продължи, тъй като мястото е основна пътна артерия и няма как пътят да бъде затворен.

Според експерти, ако находките са по-малки, като например кости, монети, глинени съдове, те могат да бъдат извадени и експонирани в музей. Но за подобни археологически обекти, намерени под земята и с такава големина, че да не могат да бъдат преместени, най-добрият начин за консервация е да те да бъдат заснети, описани и въведени в архива на конкретна музейна институция. След това, отново следва засипване. До момента става ясно, че предполагаемата средновековна крепостна стена е била засегната още преди 60-70 години, когато се е полагала първата канализация в Асеновград. Предполага се, че тогава зидът не е бил отчетен и описан, защото или Законът е бил друг, или специалистите не са разбрали, че е открит археологически обект и са продължили работата си по изграждане на тръбопроводите.

Прочети още : https://www.actualno.com/asenovgrad/predpolojenie-otkrita-e-srednovekovna-krepostna-stena-v-asenovgrad-news_634931.html
© Actualno.com

[Hatshepsut]

Археолози откриха съкровища на Небет тепе

Втора охранителна кула от Римския период на Пловдив откриха археолозите на Небет тепе. София Христева и колегите й се натъкнали на съоръжението в долната част на обекта по трасето на крепостната стена. Кулата е по-малка, а вътре в нея археолозите са намерили множество колективни находки от сребърни монети от 1 век, бронзови лампи, стомни и съдове за течности. В близост са открити части от стрели и брадви.

Сградата е изключително интересна, защото е масивна, измазана с различна техника, неизползвана в другите зони на Крепостната стена. Разкритията на археолозите София Христева, гл. ас. д-р Божидар Драганов от Пловдивския университет и доц. Камен Станев от Кирило-Методиевски научен център при БАН от тази година ще пренапишат част от историята на града.

"Небет тепе е проучвано преди 30 години. Колегите не са имали техническите възможности, с които са разполагаме днес. Това ни дава възможност да направим по-прецизни проучвания и да изнесем конкретни данни по темата откога Пловдив съществува като град, тъй като до момента, на базата на това, което откриваме, много от хипотезите пропадат. Според нас по-мащабното строителство на Небет тепе е било през ранноримския период – 1-2 век след Христа", разказа София Христева.

Научните хипотези на екипа й променят датировката на обекта. Най-ранната крепост е била построена през ІV в.пр.Хр., но тя е с много по-малки размери и е разположена в най-високата част на хълма. Крепостната стена е изградена през 1 век, ако е имало по-ранна стена то тя е била унищожена. Най-вероятно обаче такава не е съществувала и стената, която е ограждала Трихълмието, е построена изцяло в 1 век.

В района е имало градска структура, но не и върху цялото Трихълмие, казват археолозите. Проучванията им са затруднени, защото част от пластовете история в зоната са унищожени при предходни разкопки.

Колегата, който най-много е работил тук и е проучвал най-голяма площ, е изринал много голяма част от късните периоди.  Изринал е целия римски период, голяма част от уличната настилка  намираме изхвърлена в долната част на хълма. Изринал е цялото Средновековие, целия византийски период. Имал е амбицията, че Пловдив и конкретно Филипопол е синхронен на Микенските дворци и че тук е имало дворец подобен на тях.

Това изобщо не е вярно. И за да докаже тези свои твърдения и амбиции, той е изхвърлил всички по-късни периоди. Не ги е документирал.  На показ е извадил по-ранните материали. Не се знае обаче дали те са свързани с крепостното строителство. На практика досегашните проучвания не правят връзка между архитектурата и находките, защото целта е била да се нагласи историята в периода от ХІІ век преди Христа, допълни София Христева.

Специалистите допускат вероятността в зоната на Небет тепе да е имало светилище или малко селище светилище или малко селище от края на ІІ - нач. на І хилядолетие преди Христа, но в никакъв случай не може да се говори за крепост, оградила Трихълмието. Новата датировка не променя факта, че културно-историческият паметник има изключителна стойност. Потвърждават го и находките на археолозите.

Още миналата година открихме късносредновековен некропол с много добре запазени гробове, а най-интересното бе погребение, при което мъртвецът е положен с лице към земята и с вързани на гърба ръце.  За съжаление не успяхме да възстановим напълно историята му, защото имаше вкопавания и ями от османския период. На мен обаче ми беше много интересно, защото за първи път ми се случва да намеря така положено в земята тяло, посочи София Христева.

В зоната само през този сезон са намерени над  300 монети. Те датират от различни периоди - Римски, Византийски, Средновековие, Османски. Има ювелирни инструменти за изработка на метални съдове, щампи с изображение на Горгона Медуза, Камеа, която се среща изключително рядко. Специалистите са открили части от амфори с печати, които загатват за търговски взаимоотношения с централното Средиземноморие.

Голямото откритие е  складово помещение от 2-3 век след Христа в близост до  кулата. Макар и силно обгоряло, може би след готските нашествия, то е съхранило голямо количество находки – запазена дървена бъчва, пълна с жито, паднал на мястото стилаж с амфора, пълна с друг вид зърно. На самата дъска е залепен железен сърп. Археолозите са открили и две железни брадви, едно копие, два косера, около 6-7 бронзови монети, няколко шила и около 50 бронзови апликации от конска амуниция.

Част от помещението е разбито, вероятно в по-късни периоди, но онова, което времето и следващите поселения не са успели да унищожат, е изключително запазено. Съхранено е подовото ниво. Останалите находки са обгорели при пожара, но съхранени. Вероятно защото стените са го задушили при падането си. Височината на дървената бъчва  е някъде около 45 сантиметра.

Най-ценното разкритие обаче са 50-те бронзови апликации за украсата на конските амуниции. Част от тях са с диаметър около 6 см, а другите – около 3. При откриването им археолозите са установили, че имат украса, но каква е тя тепърва ще се разбере, защото житото е полепнало по повърхността им и предстои реставраторите да ги почистят.

"Това е изключителна находка за Пловдив. Доколкото аз съм запозната, подобни апликации на конски амуниции не са откривани тук.  Самото помещение вероятно е било склад, свързан с живота в кулата", казва още София Христева. Тя допълва, че новите разкрития карат колегите й да бъдат още по-любопитни какво крият непроучените части от Небет тепе. Убедена е, че там в най-пълна степен са съхранени пластовете история, които могат да създадат по-ясна картина на миналото на Пловдив.

Надяваме се, че в някакъв момент и втората кула ще бъде правилно съхранена и експонирана по подходящ начин, защото тя има много висока експозиционна стойност, отбеляза археологът. Тя разкри, че преди броени дни екипът й е попаднал на част от сграда, облицована отвътре с цветни мрамори. Каква е нейната функция и размер археолозите не могат да коментират, защото са разкрили едва 1 метър на 50 см от нея.

https://trafficnews.bg/temite-na-traffic-news/news/86060/

[Hatshepsut]

Съкровището от Дъбене

През пролетта на 2004 край град Сопот археологическа експедиция провежда проучване на римска пътна станция намираща се на стар римски път минавал наблизо. Един ден двама археолози влизат да пазаруват от магазинче в града и забелязват на шията на продавачката наниз от златни мъниста напомнящи им на древно злато.

Установило се че пластинките са намерени от съпруга на продавачката в землището на с. Дъбене докато орял с трактора си. Човекът показва мястото и скоро започват разкопките. През периода 2004-2007 година на мястото са открити над 20000 златни находки от 18 до 23 карата - мъниста, златни халкички от огърлици, обеци, спирали, фиби за коса, малки златни амулетчета с форма на тесла и други украшения с много финна изработка, най-малките достигат диаметър от едва 1, 5 мм.

Нещо немислимо според представите ни за технологиите съществували през бронзовата епоха. Предметите са датирани към края на III хилядолетие пр. Хр. Оказва се че в Карловското поле по това време е съществувала много високо развита цивилизация, която според някои учени е снабдявала по това време цяла средна и южна Европа с ценния метал. Районът и днес е златоносен и става въпрос за местна изработка, от местни майстори златари живяли по тези места.

Особен интерес предизвиква самото място където са направени откритията. Познатото на археолозите праисторическо селище от IV-III хилядолетие пр. Хр. се намира на километри от тук. На мястото на откритията няма следи от селище или отделни сгради, няма следи от пожари, нито следи че мястото е древен некропол. Откритията са направени в малки могилки - стотици на брой, в самото поле. В някои от тях са намерени керамични, бронзови и сребърни съдове, открита е една златна плочка. Предметите са поставяни в земята вероятно като част от жертвоприношение към неизвестно божество, най-вероятно към Великата богиня майка на траките.

По време на разкопките през 2007 година в дълбока и запълнена с камъни яма са намерени осем различни по вид и размер керамични съда, една чаша и златна спирала с много висока проба на златото и с изключително интересна изработка - от златна тръбичка.



Съдовете са били заравяни и над тях ритуално са били разкъсвани и разпръсквани златните нанизи и после заривани с пръст като дар към богинята. При разкопките през 2006 година е открит уникален златен кинжал или кама, сплав от злато платина и други метали с много висока чистота на златото. Златният кинжал е с дължина 16 см. в предната си част е отрязан и заточен, а в задната личат двете дупки чрез които е била закрепена към него дръжката му, предполагаемо от кост или дърво.

Сплавта от която е изработен е достатъчно твърда за да остане добре наточен през хилядолетията и с достатъчно силно съдържание на злато за да се запази в перфектно състояние, без патина. Той е единствен по рода си в целия свят. Приема се че е служил за олицетворение на царската и жреческа власт на притежателя.

Съкровището от Дъбене донякъде дава и връзката между прастарата цивилизация от “Културата Варна” и Хотнишкото златно съкровище от V хилядолетие пр. Хр. които до сега бяха някак прекалено изолирани във времето, без никаква връзка с тракийските племена и техните шедьоври от по-добре познатите I и II хилядолетие пр. Хр. Това ли са още по-древните предци на древните траки, наричани “пратраки”? Какво се е случило през V хилядолетие за да изчезнат за цели 2000 години? Нападения от други племена, войни, световен катаклизъм, потоп? Надяваме се с помощта на археолозите да научим.

Проучванията продължават. Не се знае какво ново ще се открие за древната цивилизация, която е съществувала тук, но откритията от Дъбене вече променят представите на археолозите и историците за времената на зараждане на европейската цивилизация. За влиянието, което тази древна цивилизация съществувала на територията на днешна България е оказала за развитието на европейската.

http://edin.bg/

[Hatshepsut]

Откриха древно погребение на знатна фамилия в двора на Медицинския университет - Пловдив

Зидан гроб от I-III век от Римската епоха – част от западния некропол на Филипополис, изкочи в двора на Медицинския университет. Ценната за историята на Пловдив находка е разкрита по време на ремонтни работи на парната инсталация. Веднага след това на обекта са влезли археолозите Здравка Коркутова от Пловдивския университет и медикът и археолог доц. д-р Георги Томов.

За радост на учените гробът е затворен и е засегнат съвсем леко от подземните комуникации. За няколко часа работа специалистите успяха да разкрият части от черепа и долните крайници на положения в гроба покойник. Те установиха, че телата са поне две.

Археолозите предполагат, че става дума за представители на видна филипополска фамилия от Римската епоха.

Гробът е построен с квадратни тухли, споени с бял хоросан. От вътрешната страна също е измазан. Няма никакви накити или монети, открити са само дребни парчета от антична керамика.

Миналата година - в двора на Медицинския, отново при ремонтни дейности, археологът Мая Мартинова откри два гроба, но те бяха разрушени. Сега специалистите ще имат възможност да продължат проучванията си и да допълнят с още детайли вековната история на Пловдив.

Ръководството на Университета в лицето на проф.д-р Стефан Костянев има намерение да отдели подобаващо място и да експонира археологическата находка в бъдещия музей на МУ.

http://plovdivtime.bg/news.php?id=2537&lang=bg

Древно погребение с костенурка изуми археолозите в Пловдив

[/size]

Археологическият екип на Здравка Коркутова и Мая Мартинова откри идеално запазена костенурка до главата на покойник в античната гробница в двора на Медицинския университет в Пловдив. Уникалният погребален ритуал сериозно озадачи учените. „Все още не можем да си обясним защо костенурката е положена в гроба. Проучваме различни хипотези  и ще излезем със становище в близките дни“, заяви пред Plovdiv Time Здравка Коркутова.

Гробницата от 1-3 в сл. Хр. бе намерена при изкопни работи за парната инсталация на университетските клиники миналата седмица. Непокътнатото съоръжение с размери един на два метра е част от Западния некропол на Филипополис и е принадлежало на знатна градска фамилия. Вътре са погребани две тела.

Гробът е построен с квадратни тухли, споени с бял хоросан. От вътрешната страна също е измазан. Няма никакви накити или монети, открити са само дребни парчета от антична керамика.

Миналата година - в двора на Медицинския, отново при ремонтни дейности, археологът Мая Мартинова откри два гроба, но те бяха разрушени. Сега специалистите ще имат възможност да продължат проучванията си и да допълнят с още детайли вековната история на Пловдив.

За откриването на костенурката под тепетата съобщи и турският вестник „Сабах“.

Археологът Мурат Сав коментира пред изданието, че костенурките са символ на богове от античния пантеон, и може да подчертава връзката между вярванията на починалите и съответното божество. Досега са откривани няколко подобни погребения с костенурки. 21 костенурки бяха открити в гробница на древно асирийско селище в Диарбекир.

В древните гръко-римски религиозни представи костенурката е един от атрибутите на бог Хермес – Меркурий заедно с гущера, кесията и кадуцея. Хермес е един от най-почитаните богове в Пловдив през античната епоха.

https://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2571

[Hatshepsut]

Уникална чиния от Египет от лустрована керамика откриха археолозите в Пловдив

Уникална чиния от Египет от лустрована керамика откриха археолозите в частен терен до църквата „Света Марина“. Елена Божинова и доц. Камен Станев вече близо две седмици извършват спасителни разкопки в обекта заради намерението на собствениците да строят.
Чинията от края на 12-и - началото на 13-и век с човешко изображение е изключително рядка находка, защото е произведена в Северна Африка за разлика от масово ползваните керамични съдове в този период. Тя е открита в средновековния пласт, който археолозите в момента проучват. Шест пласта улични настилки от средните векове се открояват в обекта.

Планировката на града не се променя особено много между Античността и Средновековието. Там, където са били уличните трасета, дори и в някакъв период да не са ползвани като такива, остават като свободни простраства. Естествено – по-късно, когато пак се застроява градът, отново се използват като улици. Затова през Средновековието много често върху античните улици откриваме средновековни.
Те са различно направени – ако античните са от големи каменни плочи отдолу с канали, през Средновековието са правели трамбовки от фрагменти от керамика, дребни камъни, натрошен хоросан от античните сгради. Колкото по-цветущ е периодът, толкова по-добре са направени уличните настилки. Колкото по-тъмни и по-бедни векове са били, толкова по-мизерно са направени тези трамбовки. Дори имаме пластове, в които се вижда кал. От това става ясно, че в продължение на десетилетия тази улица не е била обгрижвана и е била една кална река, разказва Елена Божинова.
На нивото на средновековния град тя и колегите й са открили малки фрагменти от зидовете на средновековните къщи от периода от 11 до началото на 13 век. Сградите са построени от камъни на калова спойка. Използвани са тухли за подравняване. На места са запазени и части от античните зидове, които средновековните строители са използвали повторно. Други пък са събаряли, за да употребят античния материал. Специалистите са изследвали и помещение, част от луксозна сграда от втората половина на 12 век.
Става дума за мазе, в което намерихме голямо количество големи парчета стенописи, изрисувани с червено, със зелено, със синьо. Върху елементите, които още не са сглобени, има флорални мотиви, както и сцени. Надяваме се да намерим още парчета от стенописите, които са били положени върху дъски, за да проучим максимално изображенията, разказа Камен Станев. Той припомни, че подобна находка бе разкрита преди време и при разкопките на Небет тепе от колежката им София Христева.

Фрагментите от стенописи от сграда - втората половина на 12-и - началото на 13-и в.

Специалистите са намерили на терена и находки, свързани с градския живот -  множество монети, коланни апликации, тежести. Открили са и фрагменти от много характерните за Средновековието стъклени гривни.
Те са много добър датиращ материал, тъй като и нашите прадеди са били подвластни на определена мода, която както и днес се променя, подчерта пред PlovdivTime Елена Божинова. Тя допълни, че при разкопките са открити много фрагменти от архитектурни детайли.
Тепърва предстои екипът археолози да проучи обекта до стерилен пласт, в който няма следи от човешко обитаване, каквото е изискването на закона при спасителни археологически проучвания. Това обаче се случва рядко в Пловдив поради изключителното богатство на история.
Пластовете в тази част на града са много дебели, стига се до 7-8 метра дълбочина от съвременния терен, че и повече. И много често не можем да стигнем до стерилни пластове. Да не кажа в 99 процента от случаите. Това се дължи на няколко причини, но най-вече на масивния и представителен характер на структурите, които разкриваме, особено от античността.
Например една римска улица с големи каменни блокове не следва да бъде разградена. А и е много трудно това да се случи. В малките площи, където се допуска да се влезе на дълбочина, проучването в един момент става много опасно за специалистите и го прекратяваме, разказа още Божинова.
Със сигурност обаче екипът археолози ще влезе поне още на 2 до 3 метра дълбочина от сегашното ниво в следващите повече от 30 работни дни.
Тук е един от централните квартали на Филипопол, един от богатите квартали. Очакваме да стигнем и до античната улица. Данните, че тя минава оттук са още от проучванията на терена до Понеделник пазара, а продължението й е регистрирано при спасителни археологически работи в строителен обект на ул. „Архимандрит Дамаскин“, завърши Елена Божинова.

https://novini247.com/novini/unikalna-chiniya-ot-egipet-ot-lustrovana-keramika-otkriha-arheolozite-v_853503.html

[Hatshepsut]

Безценна триумфална арка откриха археолози в Пловдив

България може да се похвали само с две подобни съоръжения – едното е на Източната порта, а другото – в терен в близост до църквата „Света Марина“

Безценна триумфална арка от 1. век след Христа откриха археолозите Елена Божинова и Камен Станев в имота до църквата „Св. Марина“.  Вече близо месец специалистите работят на терена, а находките, които се разкриват са впечатляващи – добре запазена антична улица, ценен надпис, керамика, архитектурни елементи.

Арката, която до момента е с височина 2 метра, но продължава в дълбочина надолу и под  тротоара на бул. „Цар Борис III Обединител“, е изключително добре запазена. Тя е разположена от двете страни на античната улица.

В цяла България има две подобни съоръжения. Едното е на Източната порта на Филипопол. Това, което разкриваме тук обаче, е  в много по-добро състояние, разказа Елена Божинова.

Множеството архитектурни детайли, които археолозите откриха по време на спасителните разкопки – мраморни и пясъчни постаменти, са елементи от горната част на арката.

Специалистите предполагат, че тя се е разрушила на място при някакво земетресение.  Част от блоковете й са преизползвани малко по-късно за изграждане на помещение, което е направено върху самата антична улица.



За съжаление източната част на арката попада под тротоара на бул. Цар Борис III Обединител“ и към момента не може да бъде проучена цялостно, каза пред PlovdivTime Елена Божинова.

Оттук насетне съдбата на уникалното древно съоръжение е в ръцете на комисията от Министерството на културата. До десетина дни археолозите ще допроучат обекта, ще изготвят архитектурното и геодезично заснемане и ще подготвят доклад за експертите, които културното ведомство трябва да изпрати на разкопките. Становището им какво ще се случва оттук –насетне трябва да бъде подготвено в рамките на месец.

Практиката познава случаи, в които комисията препоръчва доразкриване на обекта. Не е невъзможно добре запазената ранноримска триумфална арка да бъде демонтирана и преместена, така че да се превърне в атракция за пловдивчани и гостите на града.

Без съмнение обаче находката е достатъчно ценна, за да остане скрита под земята.

https://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2823

[Hatshepsut]

Убито дете и рядка статуетка на Афродита откриха до Тунела

Дете, убито със стрела и още два скелета откри при разкопките до Тунела археологическият екип, ръководен от Елена Божинова от Регионалния археологически музей. Екипът продължава да проучва основите на бъдеща административна сграда, която ще се строи в частен имот до Митрополията.

„Откритият скелет на дете е с връх на стрела в гърдите. То е на възраст между 4 и 6 години и явно е било убито“, поясни пред DCNEWS Божинова. Един от другите два скелета е на 17-годишно момиче и на неизвестен човек, който обаче е много обгорял. Младото момиче е намерено с две бронзови гривни на ръцете си, а до костите са открити също бронзови монети и рядка бронзова статуетка на Афродита със златен накит на шията.

Находката е уникална, защото до този момент никой не е откривал жертви на нападението на готите над Филипопол през ІІІ-и век, обясни археологът. Според нея трите скелета са именно от това време, въпреки че предстои да бъдат по-прецизно датирани.

През 251-ва година след Христа готите нападнали и опожарили Филипопол, като избили голяма част от населението на града. „Явно близките на това семейство не са оживели и не се имало кой да ги погребе“, допълни Божинова.

Трите скелета са открити на подовото ниво на опожарена сграда, която се е намирала в североизточния край на разкопките – точно до Тунела. В същата сграда, на същото подово ниво е намерена и една оброчна плочка на тракийския конник. На нея е изобразен конникът и кучето му.

Статуята на Афродита е изпратена за реставрация, съобщи Елена Божинова. Тя поясни, че работата на обекта приключва в края на седмицата, за да продължи строителството на мястото.

Припомняме, че на същия обект беше намерен ценен надпис, възхваляващ римския император Диоклециан.

https://dcnews.bg/ubito-dete-i-ryadka-statuetka-na-afrodita-otkriha-do-tunela/