Археологически находки въ Пловдивска область

[Hatshepsut]

Акведуктите на Филипопол - грандиозни инженерно-технически постижения
на древните римляни

Едно от най-големите природни богатства е водата. Стремежът на хората към чиста питейна вода датира от най-древни времена. Трудно е било обаче тя да се пренесе до градовете, особено когато са разположени в равнината. За да преодолеят този проблем римляните достигнали до едно от най-грандиозните инженерно-технически постижения - акведуктите. Техният принцип е актуален до днес. Това са били най-скъпите обществени съоръжения, строени по време на римската империя.

Античният град Филипопол се е снабдявал с чиста питейна вода от Родопите. Двата основни каптажа са открити в близост до днешните села Куклен и Марково. До момента по археологически път е определено наличието на два акведукта и един глинен водопровод. Локализирани са и техните предполагаеми трасета. Единият от акведуктите е с дължина около 6 километра. Неговите основи са с различни размери и са фундирани върху набити в земята дървени колони - пилоти. По-запазен и внушителен е западният акведукт. Това съоръжение, реставрирано и представено пред обществеността, посреща всички посетители на Пловдив, които идват в "Града на тепетата" от запад.

Интересен е начинът, по който е построено това грандиозно съоръжение. За основа на неговите стълбове (пилони) е изграден непрекъснат зид с ширина 4.40 метра. Във височина е използван характерният за римляните начин на зидане - редове каменни квадри са последвани от редове тухли. Тази техника на градеж се нарича opus mixtum, или смесена зидария. Най-вероятно руините на основите, експонирани в новия Презентационен център, са част от този акведукт.

Не са много градовете в Европа, в които са открити акведукти. Това са били скъпи и трудни за строителство съоръжения, които само богати и значими градове са можели да си позволят. Части от акведукти днес могат да се видят в Рим. А руините на най-дългият и добре запазен римски водопровод могат да се видят във Франция, в близост до град Ним - това е т.нар. Мост над река Гард (Пон-дю-Гар).

Наличието на тези скъпи инженерни съоръжения, снабдявали Филипопол с вода, е още едно потвърждение за значимостта на града в Античността.

Оценявайки по достойнство стратегическото местоположение на Филипопол, римляните са намерили през II и III век наистина скъпоструващо, но затова пък сполучливо и ефективно техническо решение за водоснабдяването на града с изобилна чиста изворна вода от Родопите. Разкриването на част от водопроводната система станало през 1935 г. при прокарването на новата улица "Митрополит Паисий", южно от Джамбазтепе. Това дало повод на Димитър Цончев, тогавашен директор на библиотеката и музея, да обходи селата, разположени южно от Пловдив. Така той попаднал на следите на два водопровода. Единият водил началото си от пещерата Марата, намираща се в близост до село Марково, почти в подножието на Калоянов връх. Вторият водопровод започнал от силните извори край село Куклен, наречени от местните хора Кайнаците.

Следите от сложната водоснабдителна система на римски Филипопол още се виждат в и около града и днес - 1500 години след като спряла да работи.

Двата акведукта, които довеждали водата на изворите при родопските села Куклен и Марково, са най-забележителните. Могъщите им останки - дори каптажите са запазени - стигат от планината до самия град. В една част от трасето им, при съвременния квартал Коматево, акведуктите са толкова близо един до друг, че ги дели разстояние от само 30-40 метра.

Значителна част от западния акведукт е била запазена толкова добре, че през 80-те години на миналия век била лесно реконструирана. Може да се види на ул. "Коматевско шосе", надвиснала над оживения градски трафик. Акведуктите били построени през II-III в. и вероятно били изоставени след средата на V век.

Акведукт (от латински - aqua, "вода", и duco, "водя", буквално "водопровод") е изкуствен канал, построен за пренос на вода от едно място на друго. Много акведукти са издигнати над терена, което ги кара да приличат повече на мостове, отколкото на реки. Въпреки че обикновено са свързвани с древните римляни, акведукти са конструирани много по-рано в Близкия Изток и индийския субконтинент. Акведукти подобни на римските се използват още от седми век преди новата ера, когато асирийците построяват варовиков акведукт с височина 10 метра и дължина 300 метра над речна долина, за да снабдяват столицата си Ниневия с вода. Пълната дължина на този акведукт е около 80 километра.

 Акведукти се строят във всички краища на Римската империя, от Германия до Африка, но най-вече в самия Рим, където сборната им дължина достига 400 километра. Те снабдяват с прясна вода големите градове в империята и поставят висок стандарт в строителните постижения, ненадминат повече от хиляда години. Съоръженията са докарвали вода от Албанските планини например.

 Акведуктите са доказателство за високите технически познания на римските архитекти и инженери. Римските граждани употребяват огромни количества вода - в термите, за фонтаните, които украсяват площадите и улиците, за хигиенни нужди

https://plovdivnow.bg/plovdiv/akveduktite-filipopol-grandiozni-inzhenerno-tehnicheski-4875/

[Hatshepsut]

Откриха царска гробница близо до Пловдив


Могилата Малтепе е най-голяма на Балканите. Не е изключено в нея да има още гробници от по-ранни епохи

Покривът ѝ се показа от върха на най-голямата могила на Балканите - Малтепе в с. Маноле

Монументална императорска гробница от Римската епоха откри археологът доц. Костадин Кисьов на 20-ина километра от Пловдив. Тя е с размери 7 на 7 метра и е висока над 5 метра след извършени електротомографски изследвания.

"Сензацията дойде! Гробното съоръжение е смайващо, ако съдим по покрива, който в момента разкриваме", заяви пред "24 часа" ученият. Мащабната находка се показа на 5 метра от върха на могилата Малтепе край с. Маноле, чиито проучвания започнаха преди две години. "В продължение на месец ще търсим в дълбочина нейния вход", уточни Кисьов, който е и директор на археологическия музей в Пловдив. Покривът на гробницата е плосък, изграден от ломени мраморни камъни, споени с бял хоросан. Ъглите са оформени с правоъгълни тухли, които най-вероятно носят в дълбочина цялата конструкция на съоръжението. Ученият допуска, че най-вероятно отвътре е във формата на свод. Находката е впечатляваща. "Подобна гробница е открита единствено в римския град Виминациум в днешна Сърбия. Тя е принадлежала на император Марк Аврелий Карин (283-285 г.) Това е времето на така наречените Войнишки императори.
"Гробницата в Маноле е със същите размери и конструкция. Датира се от ІІІ век според откритите около покрива й бронзови монети", обясни доц. Кисьов. Южно от голямата находка екипът  е попаднал на съоръжение с огромни мраморни квадри, единият от които тежи над 400 кг. Тепърва ще се установява дали е отделна гробница или светилище.
"За съжаление и тук е констатиран голям иманярски изкоп. Той започва от върха на могилата и е разрушил част от покрива на голямата гробница. Още не е ясно дали не е ограбена", каза археологът. По думите му няма как такова мащабно съоръжение да е на случаен човек.
"Най-вероятно става въпрос за тракийски владетел, тъй като гробницата е в ареала на Филипопол", разсъждава Кисьов. А и практика на траките е да полагат владетелите си в могили. Другата версия е там да е бил погребан римски благородник, който е управлявал Филипопол и е имал вила в околностите. Могилата край Маноле минава за най-голямата на Балканите. Тя е с размери 140 м в диаметър и е висока 23 метра. Зарита е с 90 000 кубика пръст. Не е изключено да има няколко гробници в нея. Според Кисьов ще се работи поне още 2 години. Проучванията се финансират от община Пловдив, а находките ще обогатят колекцията на музея.

17 войнишки императори се сменят на трона, сред тях е Максимин Тракиеца

Втората половина на ІІІ век, откогато се датира гробницата в с.  Маноле, е известна като епохата на Войнишките императори. Световната римска държава преживява невиждана дотогава криза. Най-очебиен признак на депресията, достигнала своя връх, са обезценяването на парите, връщането на наторалното стопанство и отстъпление от завоювани територии. Властта се е придобивала чрез узурпация от средите на командни длъжности в легионите. Която и да е тълпа от войници е можела да издигне свой претендент за трона. Всяка подготвена от армията прокламация пък ставала законосъобразна. Сенатът е напълно обезличен. Типичен войнишки император е Максимин Тракиеца (235-238 г.), произхождащ от Тракия. Преди това той не е бил дори сенатор. Никой от тези императори не успява да изгради трайна власт. Повечето са умирали от насилствена смърт. Дузини претенденти и узурпатори се се изредили. Мнозина от тях не са оставили никакъв спомен, освен името си. В рамките на 50 г. официално са се сменили 17 императори. На "проклятие на паметта" са били подложени поне трима от тях: Елагабал, Марк Емилий Емилиан - управлявал едва 3 месеца, и накрая Марк Аврелий Карин. Край на кризата слага император Диоклециан, въвел системата на Тетрархията - управление на двама августи, подпомагани от двама цезари.





https://m.24chasa.bg/novini/article/6977296

[Hatshepsut]

Направиха нови разкрития в подножието на мистичния връх Драгойна

Нови разкрития направиха археолози в подножието на мистичния връх Драгойна край село Драгойново, община Първомай. Екип от студенти от Шуменския университет, с ръководител доц. д-р Иво Топалилов, които работят от началото на лятото в местността Църквището, са открили параклис и пристройка, която все още е частично проучена.

Екипът работи вече над десет археологически сезона върху огромен по своите размери комплекс, който през отделните епохи е претърпял значителни трансформации, но неотменно запазва своето значение като свещено за езичниците и християните място. Това каза за БТА доц. Топалилов, завършил Археология, със специализация по Класическа археология, в СУ "Св. Кл. Охридски". Работил е в Регионален археологически музей - Пловдив, а от 2009 г. е доцент в ШУ "Еп. Константин Преславски".

Най-ранни са останките от езическо светилище

Обектът е многопластов, като най-ранни са останките от езическо светилище, посветено основно на Тракийски конник от 3-4 век. Това, по думите на археолога се потвърждава от откритите на мястото 14 фрагментирани оброчни плочки, свързани както с Тракийския конник, така и със Зевс и с Хера. В края на 4-ти век светилището е било разрушено или от готите, които разбили източната римската армия край Хадрианопол (дн. Одрин) и убили император Валенс, или като следствие от християнизацията на населението в Родопите в края на 4 век.

Според доц. Топалилов е възможно варварите, които били християни, да са в основата на покръстването на част от селското население на
Тракия, особено след битката при Хадрианопол. За нашествието на гостите по тези места говорят и откритите специфични готски материали, уточнява доцентът.

Животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи

След умиротворяването на готите животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи Велики, последният император, който властва над цялата Римска империя, тъй като след неговата смърт през 395 година тя е окончателно разделена между синовете му Хонорий и Аркадий.

Неговата политика за налагане на християнството идва както от личните му убеждения, така и от необходимостта от нова имперска идеология, тъй като съществуващата до този момент вече не отговаряла на потребностите на римското общество - трудно можело да бъде вече убеден римският гражданин за
всепобеждаващия варварите император, предвид катастрофата край Хадрианопол.

Именно поради тази причина Теодосий Първи с особена настойчивост налагал християнството и го превърнал в официална религия на империята. В същото време се запазва и езичеството, особено в по-затънтените провинции, но всеки който искал да направи кариерно развитие в държавната администрация е трябвало да бъде християнин.

Израз на разпространението на християнството в селските райони са многобройните изградени при неговото управление и това на неговите наследници християнски храмове, един от които е и този, разположен южно от с. Драгойново. Неговото място е било умело подбрано - върху свещено за местното население място и на доминираща в региона позиция, допълва доц. Иво Топалилов. Самият храм е бил значителен по размери, предвид характера му на селска църква, трикорабна, с притвор, каменна, като колоните са били дървени, поставени върху добре обработени квадратни камъни.

Църквището вероятно е един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия

Археологическите проучвания от тази година показват, че християнският храм не е бил единствената сграда, разположена върху заравнения скален масив в Църквището. Южно от нея е имало друга постройка частично проучена до момента, със стопански и други функции, а теренът около църквата е бил ограден с каменна стена. Според археолозите най - вероятно става въпрос за един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия.

Разпространението на християнството сред местното население води до разширението както на християнския храм, така и на комплекса. Остава обаче неясно дали той е пострадал по време на хунските нашествия в Тракия през 40-те години на 5-ти век, но към съществуващата базилика от северната страна е бил изграден допълнително параклис, вероятно посветен на местен християнски светец, неизвестен за момента, но на чиято закрила хората са се надявали срещу варварите.

Все още е неясен патронът на храма и на манастира

Що се отнася до манастира, то без съмнение съществуващата сграда е била разширена с допълнително помещения, които ще бъдат проучени в следващите археологически сезони, каза Топалилов.

За съжаление остава неясен патронът на храма и на манастира. Проблемът, според археолозите, е в това, че когато в края на 6-ти век християните напускат комплекса заради нашествията на аварите - те вземат със себе си целия религиозен утвар, за да може да бъде запазен. Това, което ние сега откриваме са нещата, които са били забравени или не са били видени в бързината, допълва доц. Топалилов.

Църквището е част от по-голям комплекс, към който се отнася и крепостта Хасаря

Раннохристиянският комплекс в местността Църквището е част от по-голям комплекс към който се отнася и разположената в близката местност крепост Хасаря /да не се бърка с Хисаря - б.а./. Тя се появява след опустошителните готски нашествия в Тракия след средата на 3-ти век, като в началото е служела за временно убежище.

След засилването на варварските нашествия, особено след обявяването на Бизантион за Константинопол и за столица на империята, тя става част от отбранителния пръстен на имперската столица. Освен това тя е контролирала и един от трите пътя през Родопите, който свързвал Тракия с егейското крайбрежие.

В края на 6-ти век, аваро-славянските нашествия слагат край на живота, както на Църквището, така и на Хасаря, но в края на 10 век животът в крепостта отново се завръща.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=117079

[Hatshepsut]

Колосална пирамида 22 м висока се оказа гробницата до Пловдив

По-голяма е от съкровищницата на Атрей в Микена
Превъзхожда я само мавзолеят на Октавиан Август

"Огромните й размери подсказват, че тя или е императорска, или е принадлежала на един от последните тракийски царе", разсъждава откривателят й доц. д-р Костадин Кисьов. Гробницата до Пловдив е по-мащабна дори от съкровищницата на Атрей в Микена, сочена за най-голяма в света със своите 14 метра височина. Единствено мавзолеят на Октавиан Август в Рим се извисява на 42 метра.

Специалисти по антична архитектура са смаяни от откритието в могилата Малтепе до с. Маноле. И признават, че подобно съоръжение не са виждали по нашите земи и дори на Балканите. "Тя е величествена. В най-горната си част, където е най-тясна, е с размери 7 на 7 метра, като всеки следващ сектор надолу се разширява, за да стигне 12 на 12 метра в основата. Самата могила е била оградена с крепида от мраморни блокове с дължина 450 метра", обяви сензационно археологът Кисьов. Първоначално екипът му смятал, че в огромната могилата са разположени две гробници една над друга. При разкопките м.г. локализирали сграда в основата на насипа. Разкриването т.г. започна от върха на могилата, където се появи най-напред покривът на античния градеж. "Сметнахме, че сме попаднали на втората гробница, но се оказа, че съоръжението е едно - колосално и впечатляващо", разказа ученият. На терена запазените останки се извисяват на 20 метра. Оказва се, че всъщност е била 22 м, тъй като археолозите са открили върху разрушения от иманярите покрив огромни мраморни блокове, тежащи по половин тон. Те са представлявали постамент, който е носил статуя на върха. Най-вероятно тя е била на погребания или на върховно божество, почитано от положения в гробницата.

"Надяваме се следващите дни да открием около покрива и останки от статуята, ако не е открадната от иманярите", казва Кисьов. Самата антична сграда е под формата на пирамида - нещо, неоткривано досега у нас. Градежът е смесен - с ломени камъни и правоъгълни тухли, споени с хоросан. На места за укрепване са използвани гранитни блокове."Изумен съм. Не очаквах такава сграда. Дори мавзолеят на император Галерий в днешна Сърбия достига не повече от 5 м височина. Подобни гробници-кули има в Палмира, но те не са тип пирамиди. В най-голямото централно гробище "Виа Латина" в Рим гробниците-кули също не надвишават 5-6 метра", разсъждава археологът.Макар на този етап да е разкрил само 7 метра от южната стена и да не е влязъл в самата камера, той все по-често търси отговор на въпроса чия е тази смайваща гробница. Засега вариантите са два. 
"Открихме 45 бронзови монети и части от глинени съдове, както и бронзова фибула. Всички тези материали са от средата на ІІІ век. Ако не намерим по-ранни артефакти, тази сграда на този етап я отнасяме към времето на Войнишките императори, когато одриското царство било вече отдавна ликвидирано. Тракия по това време се управлява от римски императори и от техните легати (архонти и наместници). При тази датировка може да се разсъждава, че монументалната гробница в Малтепе е принадлежала на император", допуска Кисьов.Откритата бронзова фибула представлява свастика и всеки неин край завършва с конска глава. Тези накити са характерни за готите, които в средата на ІІІ век опустошават Филипопол. "Може да се разсъждава, че в гробницата е положен император, водил битки с готите на техния предводител Книва", казва ученият. И споменава Траян Деций, за когото се знае, че е убит със сина си до Абритус (днешен Разград), но не се знае къде е погребан. Друг войнишки император от малко по-късно време е Галерий. Той е роден в Сердика и според някои историци е погребан там, но няма категорични писмени сведения за това. Трети римски венценосец, произхождащ от Илирия (Сърбия) е Аврелиан. Той обединява империята, водил е войни с Палмирското царство. Убит е в района на Византион, но за него също не се знае къде е положен.

По време на разкопките на Малтепе археолозите са установили донасипване на могилата в нейната периферия. Това ги навежда на мисълта, че гробницата може да е по-ранна и да се свърже с І - ІІ век. Тоест, възможно е да бъде на някой от последните владетели на одриско-сапейската династия. Тракийският цар Реметалк І е васал на Октавиан Август и е бил сред любимците на императора. Както е известно, могъщият създател на Юлиево-Клавдиевата династия още преживе през 28 г. пр. Хр. е започнал да изгражда своя колосален мавзолей в Рим."Може да се окаже, че Реметалк І е копирал модела на Август и е решил също да си направи величествена гробница. Все пак е владеел огромна територия - от Дунава до северния егейски бряг. Не е изключено да е и на Реметалк ІІІ - последният одриско-сапейски владетел, убит край Филипопол", смятат траколози.Археологът Кисьов обаче не допуска, че император ще позволи на васал да си прави толкова голяма гробница. "Не можем със сигурност да твърдим, докато не разкрием цялото съоръжение и влезем в него. На този етап градежът е по-късен. Нямаме открита керамика от І век", допълва изследователят. Категоричен е, че предстои още много работа, а разкопките ще продължат и и през 2019-а. Те се финансират за втора година от пловдивската община, но такъв мащабен обект не е по силите й. "Трябва да се намеси и държавата. Информирах премиера Бойко Борисов и министъра на културата Боил Банов, че за да разкрием цялата гробница с входа й, трябва да се изкопаят и извозят още 30 000 кубика пръст. Това изисква средства, за да продължат проучванията, а след това реставрацията и консервацията на паметника", категоричен е археологът.След приключване на разкопките най-вероятно обектът ще се стопанисва от пловдивския археологически музей, на когото Кисьов е директор. "Най-вероятно ще се наложи да се построи музеен център до могилата, където ще се изложат всички артефакти от нея", допълва той. Според него изграденият преди 2 г. посетителски център до Малтепе няма нищо общо с археологическите разкрития там.

Какво представлява мавзолеят на Август



Гай Юлий Октавиан, на когото Сенатът дава титлата Август - Възвеличен, подема строителството на своя мавзолей още през 28 г. пр. Христа на Марсово поле в Рим. Той е сред първите архитектурни проекти на владетеля, основоположник на едноличната власт, наречена Принципат. Изгражда внушителната гробница след победата в морската битка при Акциум (31 г. пр. Хр.), превръщайки се в пълновластен господар.
Мавзолеят е с кръгла форма и съдържа няколко концентрични кръга от пръст и тухли, насадени с кипариси и покрити от коничен покрив, на чийто връх има статуя на императора. Сводове поддържат покрива и оформят погребални ниши отдолу. Два еднакви обелиска от розов гранит пазят арката на входа. Бил е с диаметър 90 м и височина 42 м.Преди Август там са погребани племенникът му Марцел, неговият приятел и зет Марк Агрипа, сестра му Октавия, а след неговата смърт и съпругата му Ливия, осиновеният му син Тиберий и Агрипина.Посмъртно Октавиан Август е обожествен и честван като бог в провинциите на империята.

https://www.24chasa.bg/novini/article/7014741

[Hatshepsut]

Разкриха изумително водно съоръжение в Епископската базилика

Фантастичният воден басейн е част от по-ранна сграда, а размерът му е 15 метра дължина и 9.60 метра ширина

от Мария Луцова

Изумително по своето майсторство на изработката и размери съоръжение за вода разкри екипът на археолога Жени Танкова при теренните разкопки на Епископската базилика. Фантастичният воден басейн е в зона 8 на обекта, където бяха вдигнати мозайките и е по-ранно от Епископската базилика.

През сезона 2018-а продължихме проучванията сондажно в секторите, където бе вдигната мозайката. Започнахме работа в зоната още през миналата година, разкривайки тази дъговидно-повиваща структура. Тя е по-ранна от базиликата, намира се в централния кораб и по повърхността на мозайките  на Епископската базилика личи нейната елипсовидна форма. Дълга е 15 метра в посока изток-запад  и широка 9.60 м в посока север-юг, разказа Жени Танкова.

Тя припомни, че още при първите проучвания специалистите археолози са извели работна хипотеза за функцията на по-ранното помещение и сега със сондажите я потвърждават.

Смятаме, че това е съоръжение за вода – басейн, с един много масивен каменен кожух. Вероятно е направен, за да издържи напора на водата. Зидът е широк около два метра и отвътре е облицован с тухли. Подовото ниво също е тухлено. Този тухлен пояс в едната си част е с много масивна фугировка между тухлите. Изработката е впечатляваща. А на 70-80 см от горните запазени руини вече е и с  хидрофобна обмазка. Това още веднъж ни навежда на мисълта, че съоръжението е свързано с вода, разказа Жени Танкова и припомни: „Елипсовидната структура е вписана в правоъгълна сграда, за която вече на няколко пъти говорим. Тя е разположена под базиликата. Простира се както в централния, така частично и в северния и южен кораби. Отстоянието на север и на юг от тази елипсовидна сграда е симетрично – тоест тя е разположена в центъра на по-ранната правоъгълна сграда“.

Танкова и колегите й са на мнение, че двете ранни сгради – правоъгълната и елипсовидната са свързани функционално, но тепърва ще имат възможност да направят още сондажи, за да потвърдят категорично, че са взаимно обвързани от един строителен период. Към този момент археолозите смятат, че те се отнасят някъде към 2-3 век според данните, с които разполагат. Няма съмнение в едно обаче – става дума за едно внушаващо респект и възхищение съоръжение.

Този археологически сезон е изключително важен и с друго откритие на археолозите, защото успяха да проучат в дълбочина външното лице на абсидата на Епископската базилика.

Разкрихме частично северния стилобат – пътеките, които разделят централно двата странични кораба,и връзката му с абсидата. Най-после - защото много често го коментираме, че южният и северният зидове на Базиликата са иззети в много по-ранни времена, най-вероятното през Средновековието или ранното Възраждане, открихме един малък сектор от източния зид на северния кораб. Той може да ни даде представа за тези иззети странични зидове, а те също са много внушителни с ширина 70 сантиметра, разказа Жени Танкова.

Много е внушителен градежът и на самата абсида – широчината на зида е около 2 метра, а дълбочината 6 метра. Това са данни, които на базата на работата си през този сезон археолозите могат да обявят съвсем конкретно.

Фундирана е на дълбочина почти 3 метра. Попаднахме и на едни отстъпи – така наречените берми, които са правени с цел да е по-масивна конструкцията, която на си нагоре сградата. Всичко това още веднъж потвърждава мащабността й. Има следи по външното лице на абсидата и от контрафорси – тухлени колони, които допълнително укрепват сградата, разказа Жени Танкова.

Древните строители са използвали и така наречената сантрачна система за сигурността на зданието - отвори, в които са слагани греди. Те са точно на нивото на границата между основата на зидарията и видимата й част.

Допреди години научната общност развиваше теорията, че сантрачната система е позната едва в Средновековието, но аз вече имам няколко случая – например в обект Музея (до Понеделник пазара), където в една антична сграда, по-ранна и от датировката на Базиликата, е използван такъв метод за укрепване. Сега при проучванията на Епископската базилика установяваме, че и през римската епоха тя е била добре позната, каза още Танкова.

https://plovdivtime.bg/news.php?id=3725

[Hatshepsut]

МАЛКАТА БАЗИЛИКА - ПОЧИТ КЪМ ИМПЕРАТОР БАЗИЛИСК

Малката базилика на Филипопол е била разположена в източните покрайнини на античния град, непосредствено до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II – IV в. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Базиликата е изградена през втората половина на V в. в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия. Той има собствено жилище във Филипопол и печели уважението на местните хора през 471 г., когато отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Базилиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военноначалника.

През 475 г. Базилиск става император, но след само 20 месеца е свален от предшественика си Зенон (474-491), който заповядва всяка следа от присъствието на врага му да бъде унищожена. В резултат на това първите редове на ктиторския надпис в Малката базилика, оформен в мозайката от червени камъчета на бял фон в центъра срещу олтарната апсида, са премахнати.

Скоро след това базиликата изгаря до основи. Дървеният покрив и керемидите рухват и затрупват вътрешността на църквата с отломки. След опожаряването на сградата тя е реконструирана и обновена. Запазват се външните размери, като подовото ниво е повдигнато с около 0,70 м. Новият под е тухлен. Променено е оформлението на притвора, олтарната преграда и амвона. Тогава към северния кораб е пристроен баптистерий. Баптистерият има квадратен план, кръстовидна писцина (басейн) и отново многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи. С това оформление базиликата функционира до края на VI в.

Към края на VI в. Малката базилика е изоставена, заедно с много от сградите в града в равнината. Базиликата се превърнала в руина, а местните хора дълго време я използвали като източник на строителен материал. През Х-ХI в. е започнала дейност на разкопаване на руините, което оставя видими ями в мозаечния под на базиликата.

Останките на базиликата са открити през 1988-1989 г. при строителството на жилищен блок. Археоложката Мина Боспачиева, която я разкопава, я нарича Малката базилика, тъй като в непосредствена близост се намират две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града (Голямата базилика). През 1991 г. строежът на жилищната кооперация е завършен на няколко метра встрани и базиликата и близката част от крепостната стена с кула са изложени in situ. Мозайките в баптистерия са консервирани на място, а тези от църквата са вдигнати, няколко фрагмента от тях са консервирани и прибрани в склад. До 2010 г. базиликата е изоставена и скрита под бурени.

Днес тя е една от най-интересните и красиви културно-исторически забележителности на Пловдив, под управлението на Общински институт „Старинен Пловдив“.









https://plovdivtime.bg/gradat/malkata-bazilika-pochit-kam-imperator-bazilisk-5023/

[Hatshepsut]

Археолози откриха древно селище до могила Лаута

Древно селище, имение или светилище - това са работните хипотези на археолозите начело с Милена Райчева, които проучват на обект в близост до могила Лаута в Пловдив. Предварителните сондажи са свързани с мащабен проект за рехабилитацията на железопътната мрежа и изграждане на ЖП възел.

Още преди близо две години археолозите направиха обход по целия маршрут на влаковите линии  и регистрираха много обекти, които в случай на строителни дейности  да бъдат сондирани и проучени. Само за участъка Пловдив Бургас средствата, отделени за работата на специалистите, бяха над 500 000 лв.

"Колеги тук са обхождали през 2017 г. около трасето на линията и са регистрирали голяма концентрация на археологически материали по повърхността на терена.  Ние започнахме да работим от 18 март и ще проучваме обекта в продължение на един месец. Това са предварителни сондажни проучвания. Работим върху 10 процента от терена, залагаме сондажи, за да преценим дали има нужда този обект да премине на пълно проучване. Това зависи от дебелината на пластовете, структурите, които намерим, и тяхната значимост", разказа археологът гл. ас. д-р Милена Райчева. Пловдивчанката работи в Националния археологически институт с музей при БАН в София, но се радва, че се завръща в родния град за проучвания.

До този момент тя и колегите й откриват материали от най-различни епохи, защото земята е плодородна и винаги е била обработвана. Затова в горните пластове са се смесили различни епохи.

"Откриваме неща както от времето на траките, тоест ранножелязна и късножелязна епоха, така и от османско време. Всичко това е смесено и разнесено от машините, с които е обработвана земята. Става дума за няколко ями от желязната епоха и няколко зида, които вероятно датират от римската или късноантичната епоха", разказа Милена Райчева.

Въпреки че са в началото на проучванията, специалистите попадат на фрагменти от османски лули, керамика, прешлени за вретено. Открили и античен бронзов ключ от римската епоха.

"Обектът е много голям. Тук винаги се е знаело, че има нещо. Хората, които обработват, тези които се разхождат, винаги са забелязвали, че на земята има парчета керамика. Други, които се разхождат по могила Лаута също споделят, че са открила разни неща.  На този терен преди години са открити пет оброчни плочки с различни божества и надписи на гръцки език", разказа пловдивчанката.

Очакванията на специалистите са - ако става дума за римската епоха, обектът да е с извънградски характер.

Тук сме извън древния Филипопол, тоест може да става дума за имение, вила, светилище. Може да е дори някакво селце,  предполагат археолозите, които проучват обекта.  За терена, на който работят, се знае и че през османската епоха е имало село с чифлик. С други думи – този терен винаги е бил обитаван, понеже е много благоприятен, има хубава земя.

"Надяваме се в процеса на проучванията да намерим достатъчно находки, на базата на които да кажем какво е имало тук. Обектът е много голям  - дълъг е 1 км и е широк 40 метра. Разположен е от двете страни на жп линията", сподели Милена Райчева.

Екипът археолози работи в трудни условия, защото обектът се намира на метри от влаковата линия. Машинистите обаче са свикнали с гледката на млади мъже и жени, облечени в светлоотразителни жилетки, които копаят земята в търсене на ценни късове история.

Обектът се намира в близост до могила Лаута, която всъщност е тепе, но за разлика от останалите в Пловдив не е от сиенит, а от андезит.  Според сведенията в ранните години на 20 век  от това тепе е добиван материал, с който е направено шосето Пловдив-Асеновград.

https://plovdivnow.bg/plovdiv-raion-trakiia/arheolozi-otkriha-drevno-selishte-mogila-lauta-snimki-16132

[Hatshepsut]

Безценна находка излезе на Римския форум в Пловдив

Появи се древен надпис, сияе археологът Елена Кесякова. Изненадите на Римския форум в Пловдив не спират. Точно на северния склон, където багер-паяк дълбае под наклон от 260 градуса, в пръстта се появи мраморен постамент с надпис на старогръцки. Археоложката Елена Кесякова, която наблюдава реставрационните работи на обекта, почти изкрещя. Всеки изследовател мечтае да открие преди всичко древен текст, отколкото златно съкровище. Работници тутакси извадиха мраморното парче и го почистиха от пръстта. Под нея се показаха първите букви. Какво съобщават те, думата има епиграфът Николай Шаранков. Пловдивчанинът, който преподава старогръцки и латински в Софийския университет, минава за един от най-големите специалисти по разчитане на древни текстове. "Веднага след почивните дни ще го извикам", каза Кесякова. Самата тя тръпне да узнае каква информация ще даде надписът. "Не мога да си обясня как на такава дълбочина от 4,5 м се появи. Непрекъснато изскачат разни фрагменти", допълва специалистката.



Реставрацията и консервацията на западните пропилеи от форума на Филипопол е съсредоточена в северната страна на обекта. Под изключително стръмен наклон крачещ багер отнема пръстта и оформя наклона, по който хората ще могат да слизат от съвременното към античното ниво. Укрепването става с помощта на габиони - метални мрежи, запълнени с камъни. Кесякова трепери за самия багерист. "Много трудно се управлява тази машина, никой не иска да се качи и да виси буквално във въздуха", каза тя. Макар разкопките да са приключили още м.г., покрай реставрацията непрекъснато се появяват нови находки. Сред тях са два капитела в йонийски стил и глинен антефикс - глава с мъжко изображение. Най-ценният артефакт според археоложката е надписът. При разкопките тя се е натъкнала и на отделни букви, които обаче се оказали строителни индекси за поставяне на отделни архитектурни елементи. В момента се оформят археологическите профили на обекта. Те ще очертаят отделните напластявания, които са в изобилие. "Само в едно от помещенията имаме 10 пода", посочи Кесякова.
Обектът, който ще се интегрира със съвременния площад на Пловдив, е с площ от 1500 кв. метра. Пет антични колони ще бъдат издигнати. Работата по тях е поверена на реставратора Никола Стоянов. По думите му направата на всяка от тях ще струва между 10 и 20 хиляди лева. "Не гранитът, а ароматът на античност ще направят площада на Пловдив уникален", убедена е авторката на проекта арх. Румяна Пройкова.

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7435441

[Hatshepsut]

Най-старият надпис, в който се споменава думата "театър", бе открит в Пловдив

Най-старият надпис, в който се споменава думата "театър", бе открита в петък при дренажни работи в западната част на Голямата базилика. Той датира от началото на II век и е правен или при император Траян, или при император Хадриян. Трите реда от надписа, който е бил разположен на голям постамент за статуя, която се е разрушила, дават достатъчно информация, но не и най- важната- за кого става дума.

Археолозите знаят, че е почетен виден гражданин на Филипополис, който очевидно е допринесъл за изграждането на театъра. Предполага се, че и на самия Античен театър е имало негова статуя, но кой точно е човекът, не се знае, защото останалата част липсва или е разтрошена. При всички случаи това е най- ранният надпис, в който се споменава театъра, а съвпадението на периодите навежда на мисълта, че след 15-16 годишното му изграждане, приносът на този виден човек е бил увековечен. Така става ясно, че в Пловдив има театър отпреди 20 века. Предполага се, че статуя на този човек има и на Античния театър.



Днес тази находка бе една от точките на интерес за посланиците на 20 държави у нас, които участваха в символично почистване на мозайките и дадоха своите послания, които ще бъдат изгравирани до входа на Голямата базилика. В тази инициатива се включиха дипломати от Австрия, Албания, Великобритания, Гърция, Дания, Израел, Испания, Ирландия, Италия, Кипър, Косово, Словакия, Словения, САЩ, Румъния, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и представителството на Европейската комисия за България.

Прочети още : https://www.actualno.com/plovdiv/naj-starijat-nadpis-v-kojto-se-spomenava-dumata-teatyr-be-otkrit-v-bylgarija-news_757779.html
© Actualno.com

[Hatshepsut]

Откриха останки от римско жилище и гроб в центъра на Пловдив

Останки от римско жилище с глинен водопровод, както и гроб бяха открити при изкопни дейности по ул. „Г. М. Димитров“ в центъра на Пловдив.

Според специалистите разкритите археологически  структури датират от II  -  IV в. сл. Хр.

Находките са открити при изкопни работи за присъединяване на сграда към топлопреносната мрежа.

Сформирана е комисия от експерти към Министерството на културата и след изготвяне на протокол е започнало теренно проучване на археологията под ръководството на археолога Мая Мартинова от Регионалния археологически музей.

След края му се очаква нов оглед от комисия към Министерството на културата, която да приеме резултатите от него.

Работата по изграждането на топлопровода може да продължи след разрешение от Министерството на културата.

Не за първи път EVN Топлофикация разкрива и консервира археологически находки по време на своята дейност. През 2012 г. в същия район при изкопни работи на дружеството бе разкрита  раннохристиянска гробница от IV в. сл. Хр. със стенописи, изобразяващи чудесата на Христос. 

Сега античната гробница може да се види в Регионалния археологически музей – Пловдив.

http://bnr.bg/plovdiv/post/101142977/nahodki

[Hatshepsut]

Древна стела, с ценен за историята на Пловдив надпис, откриха в Голямата Базилика

Внушителна по размери каменна стела от 255-та година бе открита от археолозите в двора на Епископската базилика в Пловдив. Според ръководителя на разкопките Жени Танкова това не е обикновена плоча, а обработен архитектурен елемент дълъг 1,40 и широк 1,20 м. 

На нея има надпис, който е много ценен, за историята на Филипопол, за Римската империя и за предисторията на Базиликата. Надписът е разчетен от епиграфа Николай Шаранков.

В него 44 членове на мистично религиозно общество, почитащо бог Дионис, отправят благодарствени думи за оцеляването си при готското нашествие, когато през 251-ва година градът е опустошен и опожарен.

В стелата са изписани имената на 44-мата членове като част от тях са посочени и с длъжностите си. Цитирани са римските императори Публий Лициний Валериан и Галиен Августи.

Откритието потвърждава хипотезата на археолозите, че под Базиликата е имало езически римски храм, който е храм на императорския култ.



Стелата е много добре запазена. Отчупена е една малка част, която предстои да бъде добавена от реставраторите.  Според Жени Танкова плочата трябва да бъде поставена на много видно място, тъй като е важна за предисторията на Базиликата.

Надписът гласи:

За победата, здравето и вечното просъществуване на императорите Публий Лициний Валериан и Галиен Августи и за целия им дом, за свещения сенат и за римския народ и за Съвета на народното събрание на Филипопол и на тракийския предводител Дионис посветиха оцелелите мисти /хора, които са почитали култа към Дионис/, когато водач на мистериите /игрите, провеждани в чест на бог Дионис/ и пожизнен жрец беше Аврелий Мукиниад, син на Мукиан.

Няма данни двамата цитирани императори да са посещавали Пловдив, но уважението към императорите е традиция към цялата Римска империя, обясни Жени Танкова.

http://bnr.bg/plovdiv/post/101143628/kamenna-stela-s-cenen-za-istoriata-na-plovdiv-nadpis-otkriha-v-golamata-bazilika

[Hatshepsut]

Откриха постамент на шампионска статуя от 3. век

Пловдивските археолози направиха поредното си сензационно откритие на Форума, след като миналата седмица намериха мраморна стела на тайното общество от култа на Дионис в Епископската базилика от 3. век сл. Хр. Този път находката е уникален мраморен постамент на статуя на шампион от Питийските Александрийски игри през 214 г. сл. Хр. При пренареждането на античната настилка работници забелязали надписа и занесли реликвата при археолога Елена Кесякова. Тя пък веднага се свързала с епиграфа Николай Шаранков - най-добрият специалист по разчитане на древногръцки текстове у нас.

„Надписът разкрива, че постаментът е стоял под статуя на победител в Питийските Александрийски игри, които Филипопол организира в чест на император Каракала (198-217). Историческите извори сочат, че когато идва натук Каракала вижда насън Александър Велики, който му казва, че е натъжен, че вече никой не си спомня за него и императорът решава да възстанови почитта към Александър“, разказа пред „Марица“ Николай Шаранков.

Върху мраморния постамент се е извисявала статуята на победителя, който се е казвал Реметалк. Това тракийско царско име е знаменателно – така са се наричали трима владетели на Одриското царство. В частично запазения надпис се споменават организаторите на игрите, както и кой издигнал статуята. Находката ни дава нова и интересна информация, кояато тепърва ще анализираме, допълни Шаранков.

Питийските Александрийски игри през 2014 г. са организирани от Общотото събрание на градовете на Тракия, чието седалище е бил Античният театър на Филипопол. Най-популярните състезания на епохата са проведени под тепетата по модела Питийските игри в Делфи. Във Филипопол, подобно на Делфи, главен бог на града и покровител на игрите бил Аполон, което улеснило взаимстването им.

Двудневното празненство включвало състезания по панкратион (вид бойно изкуство); пентатлон, който комбинирал състезания по скок дължина, хвърляне на копие и диск, спринт и борба; и надпревари по борба, бокс и бягане на дължина. Шампионатът се провел почти изцяло на Римския стадион, който побирал 30 000 зрители.

Имало и състезания по рецитиране на поезия, по пеене и по глашатайство, които най-вероятно пък са се състояли на Античния театър. Александрийските игри били най-големите и прочути в Тракия.

За да впечатли Каракала, Филипопол отсякъл и специална емисия монети с неговия портрет. Императорската двойка Каракала и Юлия Домна били посрещнати в града с колесница, украсена с неговото изображение и това на Херакъл, а императрицата Юлия Домна била почетена като градска богиня.

При посещението на следващия император - Елагабал (218–222) през 221 г. отново били проведени Питийски игри, но този път били наречени не Александрийски, а Кендрисийски – на името на главния бог Аполон Кендрисос. Тези състезания също били увековечени с монетна емисия.

„Находката показва, че местното тракийско население оставя своя отпечатък върху цялата култура. Затова не бива да говорим за римска култура, а за тракийска култура по време на римското владичество“, отбеляза Елена Кесякова.

https://www.marica.bg/mramoren-postament-na-shampionska-statuq-ot-214-g-iznikna-Article-221640.html

[Hatshepsut]

Откриха огромен римски мавзолей край Пловдив
Покойникът - вероятно император или управител на провинция Тракия

Пирамидална кула е открита в могилата Мал Тепе край село Маноле, съобщиха археолозите, ръководени от доц. Костадин Кисьов, директор на Регионалния музей в Пловдив. Надгробното съоръжение е мавзолей с внушителни размери и според специалистите е най-голямото от римската епоха по нашите земи. Учените предполагат, че на мястото е бил погребан римски император или управител на провинция Тракия.

Съоръжението датира от II – ІІІ в. сл. Хр. – интересен период, известен като Епохата на войнишките императори. Намерените на обекта монети са от времето на император Филип I Арабина, под чието управление (244 – 249 г.) е отпразнувана 1000-годишнината на Рим. Според някои изследователи, възможно е той да е бил първият император-християнин. Учените смятат, че съоръжението от село Маноле може да бъде сравнявано с мавзолея на император Октавиан Август в Рим, в  първоначалния му вид.

Височината на откритата кула е 20 м, изградена е от камъни и тухли, споени с хоросанов разтвор. На върха ѝ са намерени мраморни останки, разположени на най-горното ниво на могилата. Сред тях има капител в дорийски стил, квадри с фризове, които доказват наличието на масивен петредов мраморен постамент с колонада, надхвърлящи 50 тона. В древността над кулата вероятно се е издигала статуя на покойника.

„Антична сграда 20 метра в Европа няма запазена. Този огромен монумент ще стане една от атракциите в Европа“, отбеляза доц. Кисьов пред министър-председателя Бойко Борисов, който посети днес обекта.



Действително от римската Античност няма подобно надгробно съоръжение, но през 2014-а нашумя откриването на могилата в Амфиполис, която е от гръцката Античност. Датира от IV в. пр. Хр. и се предполага, че е царската гробница на македонското царско семейство, роднини на Александър Македонски. Могилата в Амфиполис, днешна Гърция, е с дължина 498 метра, височина 23 метра и образува кръг с диаметър 158,4 метра.

Археолозите очакват в северната част на могилата в Маноле да е разположена гробната камера на владетеля, в чиято чест е издигнат мавзолея – но предполагат, че е ограбен още в древността.

„Имаме прекрасни археолози и както виждате – подпомагаме ги“, заяви пред медиите премиерът Борисов, който разгледа обекта заедно с министъра на културата Боил Банов, министъра на финансите Владислав Горанов и областния управител на Пловдив Здравко Димитров.

https://www.ploshtadslaveikov.com/otkriha-kula-v-ogromen-rimski-mavzolej-kraj-plovdiv/

[Hatshepsut]

УНИКАЛЕН НАДПИС - ЧАСТ ОТ ИМПЕРАТОРСКО ПИСМО, ОТКРИХА АРХЕОЛОЗИ В ПЛОВДИВ

Мраморна плоча с надпис на старогръцки, запазен в осем реда, откри археологическият екип на Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева по време на разкопките в Северната част на Форума. Надписът е част от императорско писмо, което е било изложено в северната, най-представителна част на градския площад на Филипопол, за да стане достояние на всички граждани. То е написано в отговор на молба от името на града или от Койнона (Съюза на тракийските градове).

От текста разбираме, че то е написано в отговор на конкретен казус, за който са изпратени двама пратеници римски граждани при императора. Поради липса на цялостния текст казусът не е ясен, но се споменава глоба, който трябва да бъде изплатена. В края на текста са описани заслугите на виден гражданин, който ще плати глобата.

По характерните палеографски особености на буквите надписът се датира в края на II - нач. III в. сл. Хр. За съжаление името на императора не е запазено. Надписът е разчетен от нашия съгражданин , епиграфа Николай Шаранков.

Надписът има голямо значение за историята на Филипопол през римската епоха и индиректно за обществените сгради в северната страна на Агората (Форума). Новооткритият надпис допълва мраморната поредица от над двадесет надписа, четири от тях от постаменти на императорски статуи, открити на обект Форум-север, които са писаната история на обекта с изключително висока научна стойност. През 2012 година бяха открити част от бронзова глава и пръсти на императорска статуя.

Вече втори месец се извършват археологически разкопки в северната част на Форума от екип с ръководители Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева. Това е терена на частния имот, който Община Пловдив закупи, за да се завърши археологическото проучване на целия обект и да се пристъпи към изработването на проект за експониране на археологическите структури. Обектът е с обща площ от около 2 дка и обхваща част от ареата ( откритото площадно пространство) , северния портик, два от магазините от източната редица, Одеона ( Булевтерион), Градската библиотека и новоразкритата обществена сграда , ситуирана в центъра на архитектурния ансамбъл. Северозападният ъгъл е зает от Сградата на съкровищата.

https://plovdivtime.bg/nasledstvo/unikalno-nadpis-chast-imperatorsko-pismo-otkriha-arheolozi-7280/

[Hatshepsut]

Откриха в центъра на Пловдив мраморна статуетка на богинята майка Кибела

В центъра на Пловдив е открита мраморна статуетка на богинята майка Кибела, съобщи за БТА Мая Мартинова - ръководител на археологическите разкопки за проучване на обект "Форум Север", в частен терен, откупен от община Пловдив.
Това е съвсем ново откритие. Статуетката е на божество от римския пантеон, почитано във Филипопол през римската епоха и представлява богинята майка Кибела седнала на трон, от двете страни с два лъва. Статуетката е без глава, има следи от опожаряване. Намерена е в късноантичен пласт от началото на 4 век, когато християнството се утвърждава по нашите земи и такива езически паметници са били подложени на унищожение, затова главата е счупена, каза Мая Мартинова. По думите й: "Това е северната част на Агората- градския площад на Филипопол, която е наситена с такива паметници, свързани с религиозния и административния живот. Съвсем скоро там открихме и надпис, който представлява фрагмент от императорско писмо, така че това е най-репрезентативната част от площада, където се стичало населението на града през римската епоха, и където са съсредоточени такива паметници: статуи на императори, на видни филипополски граждани, афиши за провеждане на гладиаторски борби. Така, че тази находка за нас не е изненада", посочи Мартинова.
Кибела е фригийска богиня, майка на легендарния цар Мидас. Почитана в големи части на Мала Азия и в Тракия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.
След като теренът "Форум Север" бъде проучен ще се изготви проект за реставрация, консервация и експониране, като ще бъде социализиран и приобщен към останалия археологически комплекс. Там се предвижда изграждане на стълба и пътека, която да свързва Епископската базилика с градския площад, поясни още археологът.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2096666

[Hatshepsut]

Откриха надпис с мастило в гроб на 2000 години

Уникален надпис в негатив с мастило от пергамент върху глинен съд в тракийски гроб на 2000 години разкриха тази седмица на Голямата могила край първомайското село Татарево  пловдивски археолози с ръководител шефът на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов. Разкопките са спасителни след иманярски набези на могилата и се провеждат благодарение на община Пловдив, откъдето дойде финансирането и със съдействието на община Първомай.

Находката е действително уникална не само защото до момента по българските земи никога не е откриван надпис от пергамент от първи век след Христа, но и защото разчитането на старогръцките букви би дало информация за самоличността на мъртвеца, какво послание са отправили траките към него и към някое от своите божества. Наред с това надписът показва, че погребаният и хората, които са го изпратили – тракийци вероятно от племето беси, са били образовани, за да
могат да четат и да пишат на старогръцки
казва ръководителят на разкопките доц. д-р Костадин Кисьов.

Той и колегите му са намерили уникалния глинен съд в основата на Голямата могила. Разкопките там текат от близо месец и до момента археолозите са разкрили общо четири погребения.
Уникалното откритие с надписа дошло с разкриването на мъжкия гроб № 4, който е на кота „нула”, тоест на дълбочина 12 метра от върха на Голямата могила.
„Това е първият гроб, който е най-рано издигнат. Върху него е изградена малка могила с диаметър 6 метра и височина 2 метра. Самият гроб представлява правоъгълна яма, вкопана в скалата под основния терен, с размери 2 метра на 1,50 метра и дълбочина 0,60 метра”, казва доц.д-р Костадин Кисьов. На дъното на ямата бил открит
пласт от около 30 см от въглени
а и самите стени на гроба били опушени, от което се прави изводът, че трупът е бил изгорен в гроба.

„След като мъртвият е изгорен, в ямата са поставени гробните дарове. Те се състояха от: пет глинени съда и един малък железен връх от копие. Открихме малък железен цинт от сандалите му. Само той се е запазил от пламъците, защото беше в периферията. Съдовете датират погребението от първи век след Христа –около 80-90 година след Христа”, обяснява ръководителят на разкопките. По думите на доц. д-р Костадин Кисьов най-уникалната находка е глинен балсамарий, върху чието дъно и външни стени са открити надписи.
„Но надписите не са направени специално и не са гравирани. Нашата изненада бе голяма, защото видяхме надпис, направен с мастило. И то в негатив, тоест, буквите са обърнати обратно. Другото интересно е, че надписът е в хоризонтални редове и всички букви са абсолютно еднакви като размери”, показва надписа върху глинения съд доц. Кисьов. След внимателен оглед на съда археолозите забелязали, че на дъното му има отпечатък от пергамент. Така специалистите правят най-разумното предположение, а именно, че балсамарият бил завит с пергамент, мастилените букви от който се отпечатали огледално върху глинените стени на съдината. Заради това една част от надписите са хоризонтални редове, а друга част са отвесни. Тоест, буквите са се отпечатали върху глиненият съд по местата, където пергаментът е бил прегънат, за да бъде увит около погребалния дар.
Пергаментът бил използван и в древен Египет, в древна Гърция и по-късно в Рим и представлява обработен от свинска кожа лист, върху който древните са писали с мастило. Мастилото пък са правели от сажди и от естествени багрила. 2000 години по-късно от пергамента няма и следа, но мастиленото послание от него се е запазило, за да бъде открито и разчетено в наши дни.

https://www.monitor.bg/