Български народни пѣсни

[Hatshepsut]

Беда са Донка бедили

Беда са Донка бедили,
Донке момиче хубаво,
в тъмница са я хвърлили,
в тъмница долу на дъно

Градени недоградени,
лепени недолепени
мама й жално плачеше
и си на Донка думаше:

Донке ле мила мамина,
не ти ли мама дотегна
да лежиш мама в тъмница,
в тъмница долу на дъно

Донка на мама думаше:
Денем ми мъчно и не е,
денем ми мъчно и не е,
а нощем мамо, най-мъчно

Като си мамо, помисля -
моми и момци, седенка,
либе при либе седнало,
а пък аз мамо, в тъмница

Мама на Донка думаше:
Я предай вяра българска,
бяла кадъна да станеш,
от тъмница да излезеш

Донка на мама думаше:
Девет години как седа,
още девет ще да седа,
вярата не си предавам

Изпълнява Иван Пановски:

[Hatshepsut]

Стефан Диляна думаше

Стефан Диляна думаше:
- Диляно, либе Диляно,
Диляно, първо венчило,
аз ще да ида да ида
и в горна и долна махала
Тебе ти либе поръчвам
да стоиш да ме почакаш,
докат се либе, завърна
Диляна булка хубава,
Диляна булка хубава,
стояла и е чакала,
десет къдели опрела

Десет къдели опрела
със десет пълни вретена,
докат са петли пропели
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Диляно, снахо Диляно,
стига си снахо, чакала,
първи са петли пропели,
пропели и повторили,
иди си снахо, легни си,
аз ще те снахо, повикам,
кога се Стефан зададе,
ти да му врата отвориш,
отвориш, да го посрещнеш

Диляна булка хубава,
тя си свекърва послуша,
легнала, сладко заспала
Стефан се вкъщи завърнал
и си на порти почукал,
и си на име извикал:
- Я излез, либе Диляно,
портите да ми отвориш
Не излязла Диляна,
а най излезе майка й,
Дилянина зла свекърва

Стефан майка си попита:
- Къде е мамо, Диляна,
да ми портите отвори
Мама на Стефан думаше:
- Нали ти рекох, Стефане,
че ти е булчето недобро
Ти щом си синко, замина,
твоята булка Диляна
с твоите чираци си игра,
поигра и се умори,
легнала и е заспала

Стефан се люто разсърди,
че си във къщи отиде,
извади ножче от пояс,
Диляни глава отряза
Главата скача, говори:
- Какво ти любе, направих,
та ми главата отряза?
Цяла нощ съм те чакала,
дорде са петли пропели,
пропели и повторили,
десет къдели опредох
и десет пълни вретена
Тебе те любе нямаше,
твоята стара майчица,
тя ме любе, накара,
аз да си любе, полегна

Щом зачу Стефан тез думи,
много му й мъчно станало,
че се в сърцето прободе
Последна дума издума:
- Лежи Диляно, да лежим,
да се нарадва майка ми

Изпълнява Иринка Танева, речитатив - Петкана Захариева:

[Hatshepsut]

Снощи те видех с бели менци, Радо

Снощи те видех с бели менци, Радо,
снощи те видех с бели менци, Радо,
аху-иху край кладенеца,
аху-иху край кладенеца

Китка ти хвърлих, китка шарена,
китка ти хвърлих, китка шарена,
аху-иху китка шарена,
аху-иху китка шарена

А ти ми китка, Радо, не взема,
а ти ми китка, Радо, не взема,
аху-иху Радо, не взема,
аху-иху Радо, не взема

За тебе мисля, за теб лудея,
за тебе мисля, за теб лудея,
аху-иху за теб лудея,
аху-иху за теб лудея

Проклета да е твоята майка,
проклета да е твоята майка,
аху-иху и твоя баща,
аху-иху и твоя баща

Дето ни двама, Радо, разделя,
Дето ни двама, Радо, разделя,
аху-иху Радо, разделя,
аху-иху Радо, разделя

Изпълнява Маша Белмустакова:

[Hatshepsut]

Разболял ми се е млад Георги

Разболял ми са й млад Георги,
млад Георги, млада войвода
между две гори зелени,
между два бистри извора

Орли над Георги са вият,
Георги на орли думаше:
"Вийте са, вийте, орлета,
дорде ми душа излези

Кога ми душа излези,
с бяло са месо наяжте,
с бяло са месо наяжте,
с черни са кърви напийте"

Орли на Георги думаха:
"Георге ле, млада войводо,
не ще ти месо ядеме,
не ще ти кърви пиеме

Най ще ти сянка пазиме,
най ще ти вода носиме,
дано да станиш, Георге ле,
да станиш, да юздравеиш

Да станеш, да юздравеиш,
юнаци да си поведеш
из тази гора зелена,
из тази Стара планина"


Изпълнява Атанас Панайотов:

[Hatshepsut]

Песен за Стефан Караджа

Прочул се е млад Стефан,
млад Стефан, млада войвода
из тая Стара планина

Не може врабче да хвръкне,
камо ли душман да мине
от тоя Стефан Караджа

Душмани Стефан питаха:
"Къде си криеш четата?"
Хайдушка глава чета не издава

Халал* да му е името,
името Стефан Караджа,
името Стефан българско

*халал = от все сърце

Изпълнява Кайчо Каменов:

[Hatshepsut]

Сино Хаджи Димитре

Сино льо Хаджи Димитре,
гората й синко на разлистване
Гергьовден иде,
хайдути са сбират, събират

Мамо льо, стара мамо льо,
и aзи, мамо льо, ша изляза
сред Агликина поляна
със Стефан Караджа от Тулча

[Hatshepsut]

Стояне, синко Стояне

Стояне, синко Стояне,
какво й туй чудо от тебе,
селото "Аман" викнало
от твойта пуста тамбура!
Де имат моми седянки,
все Стоян свири и пее

Дигна се тежка давия*
от село чак до кадия
от тая пуста тамбура
Събра се село с кадия,
ша съдят млада гидия
Кадия дума гидия:

- Покажи на стар съдия
как свири млада гидия?
Че кога Стоян засвири,
разигра мало й голямо,
разигра стара кадия,
кадия, стара съдия

Кадия дума гидия,
кадия дума гидия:
- Стояне, холан*, Стояне,
халал* ти струвам, Стояне,
твоите песни, тамбура -
иди си с добро, Стояне!

*давия = иск, тъжба; съдене, съдебен процес
*холан: хайде холан! = хайде де!
*халал = от все сърце

Изпълнява Маргарита Димитрова:

[Hatshepsut]

Седнал ми Манол да яде

Седнал ми Манол да яде,
да яде Манол, да пие
със свойта стара майчица
Майка му вино налива,
Манол си вино изпива
и се под мустак подсмива
Манолчовата майчица,
тя на Манолча думаши:
"Кат ядеш майка и пиеш,
що се под мустак подсмиваш,
дали на мойте старини?"

Изпълнява Соня Кънчева:

А ето за сравнение и пълния текст:

Седнал ми Манол да яде,
да яде Манол да пие
с негова стара майчица.
Манол ядеше и пиеше
и се силно подсмиваше.
Мама на Манол думаше:
- Маноле, синко Маноле,
дали се на мен подсмиваш,
или на мойте старини?
Манол мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато бяхме мънички
с нашата сестра Минчица,
на пътя като играехме,
купчинки пепел правехме
и ги нагоре хвърляхме?
Кат мина Айрадън
страшен хайдутин,
Минчица той си открадна.
Ще ида, мамо, ще ида,
ще ида Минка да видя.
Майка му му се молеше:
- Стой, недей, синко, отива,
Айрадън ще те убие.
Манол мама си не слуша,
че си кончето възседна
и за Айрадънови той тръгна.
Край село кат наближава,
белянки платно беляли
и на Манола думаха:
- Стой, недей, юначе, отива,
Айрадън ще те убие!
Голяма й кула направил
се с глави, се с момски глави,
една му глава трябваше
кулата да си изкара.
Манол не ги послушва,
сред село отива
и на Минкини порти повиква:
- Я излез, сестро Минчице,
излез да ме посрещнеш.
Никой кат се не обадил,
Манол си конче побутва
и си портите прескача.
Минчица дете държеше,
Манола си посрещнала.
Ранила го е, поила,
Манол си сладко заспива.
Негова сестра Минчица
с ибришим му ръце вързала.
В туй време Айрадън се задава.
Минчица Айрадън думаше:
- Либе Айрадъне, ти си за лов ходи,
ази ти лова улових.
Двамата в къщи улезли,
тогаз се Манол събудил,
а ръцете му вързани -
нищо не може да направи
и на Айрадъна думаше:
- Айрадъне, нашто зетче,
недей ме тука убива.
Я ме сред село заведи
да види мало и голямо
как си юнака загива.
Тогаз го Айрадин послушва
и го сред село завежда.
Цяло се село събрало
да видят юнак как загива.
Манол пак му се помоля:
- Айрадъне, нашто зетче,
недей ме тука убива,
тук има булки всякакви,
може някоя да се изплаши,
я ме извън село изведи,
до кръста ме в земя зарови,
там ми главата отрежи.
Айрадън пак го послушва,
извън го село извежда
и до кръста го й заровил.
Посяга да го заколи,
Манол му се помоля:
- Айрадъне, ти нашто зетче,
два пъти ти се помолих
и двата пъти ме послуша.
И сега пак ще ти се помолям.
Я ми ръцете отвържи,
срещу слънце да се обърна,
на Бога да се помоля.
Айрадън го послушва
и му ръцете отвързва.
Манол си силно подскача,
на Айрадън глава отрязва
и във торбата я слага,
в Айрадънови отива
да види с Минчица що става.
Негова састра Миинчица
ялови крави заклала
и селото събрала
да ядат и да пият
дет ще си кула доизкарат.
Чудил се Манол и маял -
сестра си Минка да убие,
детето хайдутин ще стане,
детето ако убие,
на майката ще й много мило,
че на двамата глави отряза
и ги в торбата той сложи.
Кончето си възседна
и право си у тях отива.
Отдалеч майка му кат го видяла,
и за Минчица запитала.
Манол мама си думаше:
- Нашата сестра Минчица
голям ти армаган изпрати -
до три червени ябълки.
На майка си торбата подаде.
Кат си майка му торба разгърна,
ко тя да види - три глави,
тримата ги Манол убил.

http://liternet.bg/folklor/motivi/lutica-bogdan/ushinci.htm

[Hatshepsut]

Тодоро, кротко тропай

Тодоро, кротко тропай,
Тодоро, прах не вдигай,
Тодоро, ще напрашиш,
Тодоро, на момите,

Тодоро, на момите,
Тодоро, белилото,
Тодоро, на булките,
Тодоро, червилото

Тодоро, на бабите,
Тодоро, елеците,
Тодоро, на старците,
Тодоро, мустаците

Ша тропам, да се пукат
момите - душманките
Ша тропам, да се пукат
булките - клюкарките

Изпълнява Стайка Гьокова:

[Hatshepsut]

Довечера, Кольо, ще ти дойда

Довечера, Кольо, ще ти дойда,
да ти кажа, Кольо, че те не ща;
че си либя, Кольо, друго либе,
по-хубаво, Кольо, по-гиздаво

Халваджийче, Кольо, бозаджийче,
халва прави, Кольо, та ме храни,
халва прави, Кольо, та ме храни,
боза прави, Кольо, та ме пои

Гащите му, Кольо, гайтанлии,
джобове му, Кольо, паралии
Пари има, Кольо, незнаени,
незнаени, Кольо, неброени

Изпълнява Гинка Дюкянджиева:

[Hatshepsut]

Горе на Балкана конче се продава

Горе на Балкана конче се продава,
конче се продава, конче за хиляда
Който пари има конче да си купи,
той си сърце няма конче да си язди

Хайде провикна се момче горненлийче,
момче горненлийче от горното село:
"Аз си пари имам конче да си купя,
аз си сърце имам конче да си яздя"

Три дни яли пили и го пазарили,
три дни яли пили и го доплатили,
че си взема момче аленото конче,
турци да си гони, турци еничери

Изпълнява Йордан Гемеджиев:

[Hatshepsut]

Скарали ми са

Скарали ми са море, скарали
дор две ми моми хубави
Защо им била кавгата -
за едно момче хубаво
Защо им била кавгата -
за едно момче хубаво

Първата дума море, продума:
"Вземи ма, холан Иванчо,
аз имам зестра голяма -
петстотин крави ялови,
петстотин крави ялови,
хиляда с малки телета"

Втора му дума море продума:
"Вземи ма либе Иванчо,
аз нямам зестра да ти дам,
но зная хатър да диря
аз нямам зестра да ти дам,
но зная хатър да диря"

*холан = хайде де
*хатър = угода, почит, уважение; хатърджийка = отстъпчива, угодлива

Изпълнява Борис Машалов:

[Hatshepsut]

Гергано, първо либе

Мър Гергано първо либе от кога та тука чакам
Мър Гергано първо либе от кога та тука чакам
Диря нещо да ти кажа като съм та аз сънувал
Като съм та аз сънувал че ти си ми пристанала

Абре Иване първо либе ей я мама от де гледа
Абре Иване първо либе ей я мама от де гледа
Тебе гледа глава върти, мене гледа у теб сочи
Тебе гледа глава върти, мене гледа у теб сочи

Мър Гергано гълъбице, нека гледа пак да гледа
Мър Гергано гълъбице, нека гледа пак да гледа
Нек да гледа пак да гледа на теб мама на мен баба
Нек да гледа пак да гледа на теб мама на мен баба

Изпълнява Людмила Радкова:

[Hatshepsut]

Засвирил Божил с кавала

Засвирил Божил с кавала,
кавал му свири говори:
"Кой, мамо, кой е като мене,
две моми, мамо, да люби?

Кажи ми, мамо, кажи ми
коя мома да си взема -
дали ми Донка хубава
или Ми Янка болярска?"

Мама Божили думаше:
"Вземи си, синко Божиле,
вземи си Янка болярска,
че има чудно имане"

Божил си мама думаше:
"Аз не ща, мамо, имане,
аз искам Донка хубава,
че ми е лика-прилика"

Изпълнява Иван Калчев:

[Hatshepsut]

Мама Марийки думаше

Мама Марийка думаше:
"Марийке къзъм Марийке,
как съм та мама сгодила,
не съм та мама видяла
сутрина рано да станеш

Сутрина рано да станеш,
очите да си умиеш,
весела песен да запейш,
весела песен да запейш,
тъничко да си запредеш"

Марийка дума мама си:
"Мамо мо, стара мамо мо,
кат си ма мамо сгодила,
в събота срещу ниделя
лошав сън съм сънувала

Че са духнали духнали,
силни вятрове духали,
духали три дни и три нощи,
нашта се къща събори,
дъска по дъска хвърчеше

Сал* една дъска остана,
на нея мамо кацнаха
дор два ми сиви гълъба,
гълъби гукат, говорят,
че ще Марийка да умре..."

*къзъм = момичето ми, дъще (гальовно)
*сал = само

Изпълнява Трошан Трошанов:

[Hatshepsut]

Драгано моме

- Драгано, моме хубава,
Драгано, една на майка,
защо си бяла й червена,
защо си толкоз хубава?

- Стоене любе, Стоене,
майка ме с мерак чакала.
Кога ме майка родила,
под гюл трендафил къпала.

Затуй съм бяла, червена,
затуй съм толкоз хубава -
че съм едничка на мама,
както е звезда Зорница.

Изпълнява Недялка Керанова: