Български народни пѣсни

[Hatshepsut]

Хей, гиди, Котел касаба

Хей, гиди, Котел касаба*
чудна касаба голяма,
нийде му нема момите,
момите и ергените

Нийде му нема момите,
момите и ергените,
на ергените мъдростта,
пък на момите хубостта

Снощи хайдути слязаха
от Илиница отгоре,
сред Котел хоро сторили,
сред хоро байряк забили

Сред Котел хоро сторили,
сред хоро байряк забили,
под байряк седи Никола,
Никола герджик* войвода

Наред момите гледаше,
във Неда опря очите
и си на Неда продума:
- Хайде ми, Недо хубава...

И си на Неда продума:
- Хайде ми, Недо хубава,
в Балкана да та заведа,
байряка да ми развяваш

*касаба = град
*герджик = гиздав, спретнат

Изпълнява Иван Кремов:

[Hatshepsut]

Прошетна се Момчилица

Прошетна се* Момчилица млада,
прошетна се низ дълги чаршии
Насреща ю Вълкашин войвода,
като оди нашироко гледа,
па загледа Момчилица млада,
па ю дума Вълкашин войвода:

- Откъде си, моме и чия си?
Отговара Момчилица млада:
- Я не съм си убава девойкя,
а невеста на Момчил войвода
Па ю дума Вълкашин войвода:
- Слушай мене, Момчилице млада,

я погуби Момчила войвода,
па си ела либе да ми станеш
Отговара Момчилица млада:
- Трай, не думай, Вълкашин войвода,
я не смеем Момчил да погледнем,
а то нели Момчил да погубим

*прошетна се = разходи се

Изпълнява Павлина Горчева:

[Hatshepsut]

Слънце зайде

Слънце зайде зад гора зелена,
слънце зайде, мрак по полье пада.
Етърви се у двор собирая,
ред се реда' на вода да ида'.
Ред се падна Маргити девойкя,
ред се падна на вода да иде.

Не изтрапила маргитина майкя,
та облекла маргитино ру'о*.
Па вземала две стомни шарени,
та отишла на чешми студени.
Там завари Марко и Маринко.
- Добър вечер, две 'арни момчета!

- Дал Бог добро, маргитина мале!
Що не дойде Маргита за вода,
та ти старо за вода до'одиш?
Отговара маргитина майкя:
- Та, Маргита снощи е умрела
вода носим три дни да й'у месим.

Отговарат Марко и Маринко:
- Лъжи дърто, лъжи колко сакаш*,
лъжи дърто, лъжи колко сакаш.
Нас не можеш ти да ни излъжеш.
Цела нощ Маргита е пояла,
та ни е главите замаяла.

*руо (рухо) = облекло, дреха
*сакаш = искаш

Изпълнява Павлина Горчева:

[Hatshepsut]

Ленче бре, душо

Ленче бре, душо, Ленче бре, сърце
Умирам, загивам за тебе
Кога помина, кога замина
Покрай моето дюкянче, аман Ленче бре.

Върви, лудо, върви, младо, файда си нема
Мое лице бело, румено е армасано*

Ленче бре, душо, Ленче бре, сърце
Умирам, загивам за тебе
Каде да одам, тебе те гледам
Сърцето мое ке пукне, аман Ленче бре

Върви, лудо, върви, младо, файда си нема
Мое лице бело, румено е армасано

Ленче бре, душо, Ленче бре, сърце
Умирам, загивам за тебе
Сал* да те земам, яз ке те купам
Цел век да бидеш со мене, аман Ленче бре

Върви, лудо, върви, младо, файда си нема
Мое лице бело, румено е армасано

*армасана = сгодена
*сал = само

Ленче бе, душо, Ленче бе, сърце
Умирам, загивам за тебе
Кога отминеш, кога заминеш
Покрай мойто дукянче, аман Ленче бе.

Не мой бре лудо, не мой бре младо
Не играй си ти со мене.
Язе не можам да те земам
Я сум си море лудо, море, сираче.

Майка ти, лудо, татко ти, младо
Дарови ке ми сакат*.
Яз не можам да ги дарам
Я сум си море, лудо, море, сираче.

Майка ми, Ленче, татко ми, душо
Дарови не ти сакат.
Збор* да им кажеш, дума да дадеш
Оти* ти моя, Ленче, моя ке бидеш.

*сакат = искат
*збор = дума
*оти = защото

[Hatshepsut]

Елено чедо

Елено чедо, Елено,
едно ми чедо на мама,
мамина още таткина,
мамина още таткина

Кажи ми чедо, кажи ми
чия е рода по-мила -
татина или свекрова,
татина или свекрова?

Прощавай, мале, прощавай,
бащина рода по-мила,
ала е мале до време;
свекрова не е по-мила,
ала е, мале, до века

Изпълнява Павлина Горчева:

[Hatshepsut]

Девойкя се Богу помолила

Девойкя се Богу помолила:
- Дай ми, Боже, крила лебедови,
дай ми, Боже, очи соколови
Да си фръкнем над София града,
та да видим мойто пръвно либе
има ли си друга освен мене,
има ли си друга освен мене
и дали ю тия думи дума,
тия думи мене що думаше

- Немой* охка моме, немой плачи,
немой валя ти твоя премена,
Бог да бие твойто пръвно либе
Та да видиш твойто пръвно либе
дека оди на бой да се бие,
да се бие със върли душманье
Раньен беше, Боже, раньен беше,
раньен беше у клетото сърце
зарад нашта, българската земя

*немой = недей

Изпълнява Сорина Богомилова:

[Hatshepsut]

Опустяла земя Върбанашка

Опустяла й земя Върбанашка,
дет не ражда вино и ракия,
а най ражда камъни и дървета
Че израсло едно буйно дърво,
клони клони чак до черна земя,
връх извива чак до синьо небе

Под дървото хубава Мария,
а край нея все млади юнаци,
всеки слуша, всеки се ослушва
кво ще каже хубава Мария
Отговаря хубава Мария:
- Ой ви вази, все млади юнаци!

Който хвърли този мрямор камък
през това буйно и високо дърво,
той ще вземе хубава Мария!
Наело се най-малко юначе,
та прехвърли този мрямор камък,
той ще вземе хубава Мария

Изпълнява Кичка Савова:

[Hatshepsut]

Село мое

Село мое ненагледно,
ти на хубост ли си бедно?
Та ни пръсна, разпиле ни,
брат от брата разделени,
село мое ненагледно /2

Припев:
Село мое, село чудно,
беше село многолюдно
Пусто днес си, мъко жива,
радост моя най-красива,
село мое, село чудно /2

Село мое с друми стари,
с първо либе и другари
Първо либе с друг венчало,
на другари пътя дало,
село мое с друми стари /2

(припев)

Село мое с къщи стари,
с хладни изби и хамбари
Първа глътка въздух дало,
край ще си ми и начало,
село мое с къщи стари /2

(припев)

Изпълнява Кирил Костов:

[Hatshepsut]

Радо ле, мари Радчице

Радо ле, мари Радчице,
сватове на двор дойдоха,
колата си напущаха
и си конете вързаха

Под бел, под червен трендафил,
под сенчестата люляка,
до бел и ситен маргарит,
до белоцвета ябълка

Рада на мама думаше:
- Опустели ти сватове,
под цвет са свати запрели,
но цвет не биха видели

Я си ги мамо излъжи,
че съм ти още мъничка,
миничка и глупавичка,
глупава мома галена

Майка на свати думаше:
- Я си със богом идете,
мене ми Радка мъничка,
мъничка и глупавичка

Не е вретено държала,
нито е платно тъкала,
не е на хоро ходила,
нито е момци либила

Изпълнява Иван Пановски:

[Hatshepsut]

Станке ле урум беглийке

Иван на Станка думаше:
- Станке ле, конак* сайбийке*
Станке ле, урум беглийке,
станало девет години,
откак съм тръгнал с беглика*,
с беглика с бегликчиите*
Ве у вас, Станке, дохождам,
все у вас, Станке, на конак,
все ти ме, Станке, посрещаш

*конак = в случая - място за нощуване на пътници; жилище, подслон
*сайбийка = господарка, стопанка
*беглик (тур) = данък върху овце и кози
*бегликчия = откупвач на данъка беглик в турско време. Бегликчиите откупували данъка за цяла европейска Турция и после, чрез свои хора, го събирали. Това занаятие, било износно и привлекателно за българите и то създало български богаташи, които образували влиятелно съсловие през XIX век.

Изпълнява Вълкана Стоянова:

[Hatshepsut]

Либе ле, либе денгубо

Либе ле, либе денгубо*,
не ходи нощем залудо /2
Не ходи нощем залудо,
не тропай столче* напразно

Мама ме за теб не дава,
че ми се смела майка ти /2
Че ми се смела майка ти
на мойте тънки дарове /2

Че не са тънко предени
и не са вито тъкани /2
И не са вито тъкани
и им са редки шарове

Либе ле, либе хубаво,
стори ми место да седна /2
Стори ми место да седна,
само две думи да кажа /2

Бог да убие майка ми,
майка ми, още майка ти /2
Майка ми, още майка ти,
дето ни двама разделя

Либе ле, моме хубаво,
ако се дваме не вземем /2
Аз ще си либе забегна
във тая гора зелена,
та да се, либе, нарадват
майка ти, още майка ми

*денгуба = която ти губи времето
*столче = халка на портата, чрез която се почуква

Изпълнява Иван Пановски:

[Hatshepsut]

Седнал Марко

Седнал ми е Марко дели* Марко,
седнал ми е с майка да вечеря
Хем вечерял, хем на звезда думал:

- Ой те тебе, звездо Вечернице,
ти като светиш горе отвисоко
и като гледаш доле нашироко,

не виде ли пò юнак от мене,
пò юнак от мене, мене да надвие,
мене да надвие, буздуган да отбие?

Че му отговаря звезда Вечерница:
- Отвисоко гледам, нашироко виждам,
пò юнак от тебе никъде не видох

*дели (делия) = юнак; буен, своеволен; луд

Изпълнява Иван Пановски:

[Hatshepsut]

Провикна се дели Марко

Провикна се Дели* Марко,
коя мома пладне жъне,
коя мома пладне жъне,
тя е моя любовничка.

Де го зачу тънка Янка,
грабнала е сърп на рамо,
зажънала и запяла,
абре Марко, луд гидийо*.

Абре Марко, луд гидийо,
аз съм мома, пладне жъна,
пладне жъна, пладне пея,
аз съм твойта любовничка.

*дели (делия) = юнак; буен, своеволен; луд
*гидия = юнак, младеж, луда глава; буен, смел; лудетина

Изпълнява Божанка Великова:

[Hatshepsut]

Абре, Никола

На кому е жената висока,
на него стълба не требва;

Абре, Никола, първа изгора,
Ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е жената дебела,
на него бъчва не требва.

Абре, Никола, първа изгора,
ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е жената красива,
на него гости не требват.

Абре, Никола, първа изгора,
Ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е грозна жената,
на него е мирна главата.

Абре, Никола, първа изгора,
ти си причина, Кольо, яз да замина;

Изпълнява Боряна Карпузова:

[Hatshepsut]

Стано ле, моме хубава

Стано ле, моме хубава, мари,
рано ти цъфти цветето,
рано ти цъфти цветето, мари,
ружата и трендафила

Оти* не береш да носиш, мари,
да носиш, че ти прилега,
както на мене прилега, мари,
твоето ситно ходене

Байно ле, бате Иване, мари,
че как да бера и нося,
като ми лице повехна, мари,
по тебе - севда* голема?

Снощи в градинка отидох, мари,
червена китка да свия,
да свия, да се накича, мари,
но не ми, байно, прилега

Стано ле, моме хубава, мари,
искаш ли булка да станеш,
таз вечер по месечина, мари,
на мене да ми пристанеш?

Стига ви порти прескачах, мари,
стига ме псета лаяха,
стига ме псета лаяха, мари,
та ми потури скъсаха

*оти = защо
*севда = любов

Изпълнява Иван Пановски:

[Hatshepsut]

Да се провали майстор Манола

Да се провали майстор Манол,
дето заправи моста на трите,
моста на трите реки големи -
Арда, Марица, още и Тунджа
Денем го гради на ясно слънце,
вечер се сипе на ясен месец

Отговаря им майстор Манола:
- Я ой ви вази, петстотин калфи,
хайде да сторим вяра и клетва,
сега кат си идем никой да не каже,
никой да не каже на булчето си
което булче най-рано дойде,
най-рано дойде хляб да донесе,
него ще, калфи, в сграда вградиме,
дано се, калфи, сграда задържи.

Сега си отишли, всеки е казал,
всеки е казал на булчето си,
майстор Манола, той не е казал
Рано е ранила булка Манолца,
рано е ранила, хляб е опекла,
че се провикна на комшийките:
- Я хайде, булки, хляб да занесем,
хляб да занесем на майсторите!
Отговарят й нейни комшийки:
- Ти тръгвай, тръгвай, булка Манолице,
ние не сме още хляба опекли
Та е отишла булка Манолца,
та е отишла хляб да занесе

Като я видя майстор Манола,
като я видя, сълзи зарони
Попитала го е булка Манолца:
- Я ой те тебе, ти първо либе,
що сграда градиш и сълзи рониш
Всичките градят и все се смеят,
пък ти я градиш и все сълзи рониш
- Как да не плача, ти първо либе,
като си изтървах пръстен венчален,
пръстен венчален в сграда пиргова*
- Аз ще да вляза пръстен да извада
Та че е влязла булка Манолца,
та че е влязла пръстен да извади
Провикнал се е майстор манола:
- Я ой ви вази, петстотин калфи,
я ми донесете камък стилобатен,
да заградиме моето либе,
дано се, калфи, сграда задържи!
Донесоха му камък стилобатен
и заградиха булка Манолца

Жално заплака булка Манолца:
- Я ой те тебе, ти първо либе,
ако ти либе, аз не дожалях,
не ти ли е жал за мъжка рожба,
че съм го вкъщи само приспала,
и съм го, либе, само оставила
Коя ще майка да го окъпе,
коя ще майка да го накърми,
на коя майка "мамо" ще каже?

*пирг = кула

Изпълнява Стайка Гьокова: