Български народни пѣсни

[Миломиръ]

В АПСАНА МЕ КЛАДЕ
(Народна песен от Воденско)

В апсана ме кладе дванайсе години,
дванайсе години и девет месеци,
и девет месеци.
Море лудо младо, гайле да не бериш,
гайле да не бериш, яска ке те чекам,
яска ке те чекам.

Яска ке те чекам дванайсе години,
дванайсе години и девет месеци,
и девет месеци.
Мори моме мала, ако да си верна,
ако да си верна бакшиш ке ти купам,
бакшиш ке ти купам.

Бакшиш ке ти купам сто драмой белило,
сто драмой белило, ока цървенило,
ока црвенило.
По тро да си клаваш, сама си убава,
бела и цървена, малку църноока,
тнонка ем висока.


* турцизми, остарели и диалектни думи:
кладе, клаваш - поставя, слага
гайле - ядове
яска - аз, язе
апсана - затворен, затвор
бакшиш - подарък
тро - малко, малце
драм - мярка равна на 3,2 грама
ока - 1.28 кг, 400 драма

Испълнение фолклорна група Воденки:

[Миломиръ]

Чупче од онака
(Народна песен на българите от Костурско)

    Чупче от онака,
    не се върти вака,
    не ме гори мене.

    Гори, лудо, гори,
    гори да изгориш,
    пепел да се сториш.

    Пепел да се сториш,
    сапун да те правя,
    чупите да пере.

    Чупите да пере,
    белите престилки,
    белите дулбени.

Турцизми и диалектизми:
чупче - момиче, костурско наречие
онака - така или иначе, но в случая конак, богатска къща
вака - тука
дулбен - дюлбен, лека кърпа за глава, част от носията в цяла България -  "Де подухна тих бял ветрец, че отнесе момин дюлбен, момин дюлбен в тих бял Дунав." (народна песен Мома и винари, Крайново, Елховско, коледна - на малка мома, Архив КБЛ-ВТУ, Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010, Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010. )

[Миломиръ]

ВИНО МИ СЕ ПИЕ
(Беломорска народна песен)

Вино ми се пие, а вино е скъпо,
за ракия пари немам, а вода не сакам.

Истерай го, Недо, лудото от дома.
- Не го терам, мила мамо, оти ми е мило.

Во меана било, руйно вино пило,
се опиянало, мамо, пато го грешило.

Истерай го, Недо, вечера немаме.
- За лудо вечера, мамо, пазар е правена.

Мойте църни очи - две буклии вино,
мойто бело лице, мамо, - две бели погачи.

Мойте бели гръди - две бели галаби.
Ке си повечера, мамо, и ке го пробудам.

Испълнение на ансамбл Танец и женска фолклорна група Костурчанки:

[Миломиръ]

СТОЙНО ЛЕ, СЕВДО ЛЕ
Българска народна песен от Костурско

Пее женска група Костурчанки:

[Миломиръ]

Коньо коньо хранен коньо
(Народна песен от Беломорието и Родопите)

Коньо, коньо, хранен коньо,
хай да коньо, да идиме,
хай да коньо, да идиме
дено бехме снощна вечер,

Дено бехме снощна вечер,
снощна вечер, надвечера,
че там има дор три моми,
дор три моми - хубавици

Порвана ми диван седи,
вторана ми кафьо вари
Третана ми кон развежда
кон развежда и разпитва

Коньо, коньо, хранен коньо,
женен ли е твой сайбия*,
женен ли е твой сайбия?
Женен ли е, глàвен* ли е?

Не е женен, не е глàвен,
сега мисли да са жени,
сега мисли да са жени,
да са жени, теб да взьоме

*сайбия = господар
*глàвен = сгоден

[Миломиръ]

Дуйни ми дуйни бел ветре
Българска народна песен от Източна Македония и Беломорска Тракия, пеят я и християни и мюсулмани. Тази песен за болното българче което лежи в Драма  всъщност е песен за мъките на затворен в Драма комита, което намираме ясно посочено във варианта на песента от Беломорска Тракия. Песента е толкова популярна, че е считана е за химн на Беломорието. 

Автентичен вариант от Беломорието:
Дуйни ми, вейни, бел ветрец,
разлюляй гора залена,
разтопи бели снеговя.
Стори ми поатчак да мина,
чи щя дялечко да ида
нах Драма, нах касабоана.
Там имам любя в тевница
ще идам да го откупя
сас шиник жольти алтоня.
И то ако ми не стигня
бело ща лица заложи
и пак ще да го откупя.

Вариант от Източна Македония:
Дуйни ми дуйни бел ветре,
разлюлей гора зелена,
разтопи бели снегове.
отвори пътя за Драма
на Драма искам да ида,
там има либе болничко.
Понуда да му занеса:
жълта ми дюля с листата,
бело ми гройзе со захар,
охридска риба пъстърва,
мелнишко вино червено.

Вариант от Родопите и Одринска Тракия:
Дуйни ми льохни бел ветрец,
разлюляй гора зелена,
разтопи бели снегове,
направи потче да мина.
Мисля на Драма да ида,
на Драма на касабона,
там имам либе болнично,
да ида, да ида да го обидам.
Армаган да му отнеса:
бело ми грозде с юзана,
жълтана дюля с ликана.
И още да му отнеса:
бело ми ягне с овцата,
охридска риба пъстърва,
мелнишко вино червено.


Автентичен вариант от Беломорието,  пее - Ангелина Никова, изпълнение от 1960г.

Изпълнение на Гуна Иванова:

Изпълнение на Румен Родопски:

Рецитация на бай Терзи Хюсеин от с. Коджабунар (Kocapınar) вилает Балъкесир в Мала Азия записана на 14.07.09 , песента пеят и българите от помашките села в Одринска Тракия:

[Миломиръ]

Я ПОДАЙ СИ МИ
(Народна песен на Беломорските българи за "бела Минка", пеят я и мюсулмани и християни, Минка явно не е мюсулманско име, което дава поддатки за древния произход на песента, но вероятно не по-рано от края на ХV век, когато коприната навлиза по-масово в българските земи, всъщност масовите потурчвания са именно в ХVI век.)

Подай си ми, мари, отключкове,
отключкове, мари, нахтар'яте, дай мари дай.
Да отключим, мари, шарен сандок,
да извадим, мари, всичко дребно, копринено дай мари дай.
Да огиздим, мари, бела Минка,
Да я извадим, мари, на хороно (на Байреман в мюсулманския вариант), дай мари дай.
Да се хватим, мари, един за друг,
да се пукат, мари, душманине,
хем и мойне, хем и твойне, дай мари дай.

Пее Николай Славеев:

Пеят българи мюсулмани от Ксанти:

Пеят българи мюсулмани от Гюмюрджина:

[Миломиръ]

Низ българско кръв се лее
(Народна песен за Балканската война)

Низ Българско кръв се лее,
Между Одрин и Чаталджа,
А във Одрин Шукри паша
Писмо пише.

В ръка държи перодръжка,
перодръжка, бяла книга.
Па на царя писмо пише:
-Ой ти цару, ой Султане.

Окол Одрин войска много,
Войска много,  се българска,
А аз царю веч не мога,
Свърши храна, хем джапане,
Няма жито, шекер кафе.

Ако помощ не изпратиш,
Пред българи глава скланям,
И си Одрин аз предавам,
cъс Одринските крепости,
cъс Султан  Селим джамия,
Дългата Узун чаршия.

текстове: https://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14744

[Миломиръ]

Над мене гарван чер лети
(Народна песен за убитите при Булаир в Балканската война)

Над мен чер гарван лети.
В  човка си той ръка държи,
на пръст й пръстен златен свети.
Тъга душата ми мори.

Кажи о, птицо грозна ти,
отде намери таз ръка,
с пръстена толкова познат,
от дни блаженни спомен драг.

Обажда  се гарван зловещ:
-От Булаир си ида аз,
бой страшен тамо аз видях,
на бой ужасен свидетел бях.

Там саби сякоха безчет,
преплитаха се като в плет,
гранати в черната земя,
мъртвешки тела ровеха.

-Млъкни  о,  грозна птицо ти,
млъкни, тоз пръстен беше мой,
на моя мил го дадох аз,
кога отиваше на бой.

[Миломиръ]

Мари момице, червен трендафил
(Народна песен от Родопите и Беломорието)

Мари момице, червен трендафил,
кайно продаваш вино и ракия,
не продаваш ли чорнине очи,
чорнине очи, белоно лице,
белоно лице, тьонкана снажка?

А бре юначе, лудо и младо,
чорнине очи са продадени,
белоно лице веч заложено.

Пее Радка Кушлева:

[Миломиръ]

Момице, райковленчице
(Народна песен от Родопите и Беломорието)

Райково е голямо българско християнско селище, от сливането му със също християнското Устово и Езерово е образуван град Смолян.

Момице,райковленчице, мари,
райковска чапкън девойко,
точь ми вино да пия,
да пием да се опием.
Да ти дам, момне ле, да ти дам,
моено кончь хранено
да ездиш, да се наездиш.
От село в село да ходиш,
на конче да са големиш.
От село в село га ходиш,
червенен байрек да носиш.
Да ти дам, момне ле, да ти дам
моена пушка шарена
да стреляш, да са настреляш.
Да ти дам, момне ле, да ти дам
моена сабя огнена
да носъш, момне ле да носъш,
да сечеш, да са насечеш.
Да ти дам, момне ле, да ти дам
моено лето гиздило,
да носиш, да са наносиш.
Юначе, лудо и младо,
йе не съм луда гидия
да ехам конче хранено,
да носем пушка шарена,
да сурна сабя огнена,
да носем руба юнацка,
ами сам мома хубава
да галъм, да са нагалъм.

За Райково в уикипедия - https://bg.wikipedia.org/

Пее Апостол Кисьов:

[Миломиръ]

Снощи бех  майчо, посъбрал
(Народна песен от Беломорието и Родопите)

Сноща бех, майчо, посъбрал
дор седемдесет момчета.
Вруть беха, майчо, главени,
лю йе бех, майчо, лефтерен.

Лю йе бех, майчо, лефтерен,
хайда и мене заглави,
хайда и мене заглави
и йе главен да походем.

Сино льо, е мой сино льо,
всичка сам света обишла,
нийде ни найдох, сино льо,
твояна лика прилика.

Мале ле, ходила ли си
в Солуна града голема,
мале ле, видела ли си
солунски малки девойки?

Пее Надежда Хвойнева, изпълнение 1968г.:

[Миломиръ]

Росице, руса девойко
(Народна песен от Златоградско)

Росице, руса девойко,
Що ти очинки преливат,
Преливат и прекипяват?

Немой ма пита, деверче,
Имах си либе хубаво,
либе ми войник отиде,
мало ми дете остави,
как ще го мома изкути?

Пее Лили Цветкова:

[Миломиръ]

Да знаеш майчо, да знаеш

Да знаеш, майчо, да знаеш,
каков съм юнак видела,
низ ситничкону сокаче,
конче му - пиле хвъркаше,
руба му - огън гореше,
лице му - слонце грееше,
стигни го, майчо, питай го,
женето ли е, не ли е,
ако е, майчо, женето,
свари му билки разделни,
ако е, майчо, лефтеро,
носи му здраве от мене!

[Миломиръ]

Не ми седи, Салтано
(Народна песен на македонските българи за съпротивата срещу потурчването)

Не ми седи, Салтано,
Не ми седи, керко* ле,
Не ми седи, мори, на портите.

Ке поминат, Салтано,
Ке поминат, керко ле,
Ке поминат, мори, низамите*.

Ке ти речат, Салтано,
Ке ти речат, керко ле,
Ке ти речат, мори, потурчи се.

Ти да речеш, Салтано,
Ти да речеш, керко ле,
Ти да речеш, мори, не се турчам,
Не се турчам, мори и да умрам.

*керка = дъщеря, щерка
*низам = редовни турски войници

[Миломиръ]

Горице, ситна, зелена
(Хайдушка народна песен от Беломорието и Родопите)

Горице, ситна, зелена,
йе со на тебе верувах,
че ще йе мене да скриеш,
пък ти си била неверна.
Пък ти си била неверна,
в тебе ма горо хванаха.


Вариант:
Горице ситна зелена
чешмице скоро градена.

Я се на тебе верувах
пък ти си била неверна.
Пък те ме в тебе хватиха
в тебе ме резил сториха.

Нахзад ми ръки вързаха
напреш ми пътен казаха,
та ме в темница вкараха
да броя девет години.

Пее Васил Михайлов, в ролята на Капитан Петко Войвода:

Пее Христина Андонова  от Златоград: