Български народни пѣсни

[Миломиръ]

Гордей се майко Македонийо!
(Народна песен от Вардарска Македония за легендарния български офицер подполк. Борис Дрангов, македонски българин от Скопие)

Гордей се Майко Македонийо!

подполк. Борис Дрангов - https://bg.wikipedia.org/wiki/Борис Дрангов

[Миломиръ]

На завоя на Черна !
(Народна песен за героичните боеве при завоя на р. Черна на кота 1050 при Битоля през Първата световна война в май 1917г.)

Ясен месец изгрея
на завоя на Черна,
На завоя на Черна,
на илядо и петдесет /2

Бой започна, бой ужасен
между сърби и българи
Между сърби и българи,
англо-френци и германци /2

Майорот го рания,
фелдфебелот убия
Останая младите
да командват со ротата /2

Дръжте се бракя, уще малко,
еве* помощта иде
Еве помощта иде
откай* Белото море /2

*еве = ето
*откай = откъм

[Миломиръ]

Българе глава дигнали!
(Народна песен от Одринска Тракия за Илинденско-Преображенското въстание)
изпълнение на Сава Попсавов

Българе глава дигнали,
българе и комиткето
със царет бой да се биет,
царството да си преднимат.

Бре де ги чули, разбрали ,
пустите гърци проклети,
тийе мазмъта писали,
и я на царет спродили:

-Царю ле, цар Мурадю ле,
царю ле, еми чул ли си,
Царю ле, еми разбрали ли,
българе глава дигнали.

Българе глава дигнали,
българе и комиткето,
със тебе бой да се биет,
със тебе золум да правет.

Царет им нищо не рече
В Стамбул си тилал повика:
Събирайте се манавье и голи боси цигане ! /2/

Българе глава дигнали
българе и комиткето!

[Миломиръ]

Песен за Рашанец
(Народна песен за войводата от ВМРО Аргир Маринов и четниците му Стефан Куртелов, Наум Златарев и Ламбо Берберчев, защитили заедно със своите другари в тежък бой 160 души мирно население отместността Рашанец до пътя Охрид - Ресен.)

Аргир Маринов войвода от ВМРО  https://bg.wikipedia.org/

[Миломиръ]

Летел е орел над Костурско
(Народна песен за поручик Андон Калчев защитника на егейските българи през втората световна война, разстрелян от гръцките военни в Солун в 1948г.)

Летел е орел над Костурско, над Леринско и Воденско,
летел и прашал народ поробен, български:
къде е брата мой войводата Андон Калчев.
Язи над него да летам прелетам,
сенка от слънце да му направа.

Плаче ми народ поробен, български:
Тежко ке найдеш ти войводата Андон Калчев
Той е у Солун у зандането.
Там черни гърци ке го обесат, убият,
че силно бранил земя българска, македонска.

Летнал орел накъм Солуна зандането.
Па чул си гласой той на брата си Андон Калчев:
Язи ке умрам, у гроб ке легна,
шо сум си бранил язи Костурско и Леринско, и Воденско,
вечно ке има, ке живее земята наша македонска, егейска,
и съм го бранил народот неин - верни българи!


за поручик Андон Калчев: https://bg.wikipedia.org/

[Миломиръ]

Служи под Дрангово крило
(Народна песен за подполк. Борис Дрангов, роденият в Скопие легендарен български  офицер дал живота си за обединението на Отечеството) 

Щом искаш ти спокойно брате,
да мъкнеш бойното тегло,
та даже смърт да те не плаши,
служи под Дрангово крило,
море.

Майко Българийо,
гордей се с храбрия си син герой,
всичко той за теб отдаде,
даже и живота свой,
море.

[Миломиръ]

Вардарот съхнел, Скопие плакал
(Народна песен за Мара Бунева, българка от Тетово ликвидирала сръбския тиранин на Скопие)

Вардарот съхнел, Скопие плакал
от тиранина, сърбин Прелича.
Разплакал майки, разплакал деца,
че са скопяни, че са българи.

Се налютила Мара Бунева,
Мара Бунева баш българка.
насред Скопие, край Вардаро,
насред улица го пречекала.

Право стреляла, точно случила
баш тиранина, сърбин Прелича.
И се убила Мара Бунева,
зарад скопяни, зарад българско.

за Мара Бунева - https://bg.wikipedia.org/wiki/Мара Бунева

[Миломиръ]

Хей прочул се Охрид
(Песен за спасяването на 25 български войника от немски плен в септември 1944г.  от гражданите на Охрид)

[Миломиръ]

А бре бай Милане!
(Песен за Сръбско-българската война 1885г.)
изпълнение Г.Върбанов

[Миломиръ]

СЪЮЗНИЦИ - РАЗБОЙНИЦИ !
(Песен за Междусъюзническата война 1913г.)

Поехме ний ръка на брат,
У вас душа се крила ад,
Привичка на разбойник стар,
Погазил име, чест, олтар!

Съюзници-разбойници,
Коварни, подли и без срам,
Обрахте ни, ограбихте
Отечествения наш храм!

Не хора сте, демони вий,
У вас престъпността се крий,
Загнездила се здраво днес;
Вий рожба сте на злоба, бес!

За сатанинския ви план
О, подла, завистлива сган,
Помнете, сметка ний държим
И люто ще си отмъстим!

[Миломиръ]

Турчин ми кара клета робиня
(Народна песен за издевателствата на турците над българския народ през 5 вековното турско робство)
изпълнение - Бански старчета

Турчин ми кара

Турчин ми кара, турчин ми кара,
турчин ми кара клета робиня,
турчин ми кара клета робиня

Турчин ми кара клета робиня,
боса я кара по люта слана,
силно я бие по бело лице,
по бело лице, по равна снага

Тя му се моли: Пусни ме аго,
пусни ме, аго дома да ида,
дома да ида, дете да вида
Оставила съм го самичко в люлча
самичко в люлча в празна каща

Турчин си бие клета робиня,
не дава дома да иде,
дома да иде, дете да види

Робиня плаче, плаче, нарежда:
Прости ми, синко Стояне,
че те тебе клета оставих
в бащини двори без баща,
в майчини постели без макя
Кога синко пораснеш,
кога ти рупа заприлега,
земи си пушка бердана,
пушката синко сабята
Мене синко нема да върнеш,
сестра ти, Стояне, на турчин не давай!

Турчин ми кара, турчин ми кара,
турчин ми кара клета робиня,
турчин ми кара клета робиня


Друг вариант на текста:

Турчин ми кара клета робиня.
Люто я кара по люта слана,
бие я, бие по бяло лице:
- Мари, хвърли си мъжкото дете!
А робинка му тихо говори:
- А бре турчине, бре чужда вяро,
как да си хвърля мъжкото дете,
като съм ази попова снаха,
попова снаха, дяку невеста?
Не съм родила девет години,
та па се пукна проклета пролет,
та ми хокнаха клети боляри:
"Биле за глава, биле за рожба!"
Всяка си даде златния гердан,
та си купиха биле за глава;
ази си дадох златните гривни,
та съм купила биле за рожба,
та съм родила мъжко детенце.
Па седна турчин да обядува.
Робинка узе мъжко детенце,
та го отнесе на планината,
па му направи от павет люлка,
та я направи за две елици,
та па си тури мъжко детенце,
та го залюля и запея му,
и запея му и заплака си:
- Нани ми, нани, мъжко детенце!
Тебе е майка Стара планиа,
до две елици - две мили сестри;
духна ще ветрец, полюля ще те,
до ще кошута, подуи ще те!
Глас е дошъл от планината:
- Иди си, иди, млада робинко,
ти немай грижа за мъжко дете,
аз ще съм майка на твойто дете,
до две елици - две мили сестри;
духна ще ветрец, та ще го люлей,
валя ще дъждец, та ще го баня,
до ще кошута, та ще го дои,
юнак ще расне турчин да бие!
не ще е остане майка робиня.
Стара планина - стара майчица!

[Hatshepsut]

А бре, дядо Костадине

– А бре, дядо Костадине, мели ли ти воденица? (2)
– Мели, мели сал за мене и за моите дечица. (2)

– А бре, дядо Костадине, колко са ти дечицата? (2)
– Пет на оран, пет на копан и петнайсет просо жънат, (2)

пет на нива, пет на лозе и петнайсет жетва жънат, (2)
две повити, две развити и за две се надяваме. (2)

– А бре, дядо Костадине, мели ли ти воденица? (2)
– Мели, мели сал за мене и за моите дечица. (2)

Изпълнява Христина Ботева:

[Миломиръ]

Хайдут Велко с малка мома - "Бадем дърво"
(Българска народна песен от Поморавиетно за войводата на българите в Тимошко и за жена му Кючук Стана)

Израсло ми бадем* дърво тенко, високо,
под дърво е хайдут Велко сос мала мома;
дюшек му е църна земя с трева зелена,
ястак му е десна ръка хайдут Велкова,
юрган му е златно небе со дребни звезди.

Го догледа стара майка хайдут Велкова,
люто кълнит стара майках айдут Велкова:
- Да би дал бог силен ветар из Будин** града,
да уборит бадем дърво тенко, високо,
да го убодит хайдут Велко сос мала мома!

Уще реч не дорече стара му майка,
ми повея силен ветар из Будин града,
го убори бадем дърво тенко, високо,
го убоди хайдут Велко сос мала мома!

Български народни песни сборник, Димитър и Константин Миладинови, Загреб 1861

* Много е възможна алегория или контаминация (смесване) на дървото "бадем", съвсем нетипично за тези български крайща, с думата "бедем", както е в някои варианти на песента, с която се означава крепостна стена, уклепление, в северозападните и др. български говори, като алегория на укрепяването срещу турците на Неготин и др. места от Велко войвода и българите.

** Будин - Видин, Бдин

Съкратен вариант изпълняван днес в Сърбия:
Расло ми е бадем дърво
тенко високо (2).
Под бадем лежи хайдут Велко
с лепом девойком (2).
Дюшек им е детелина
трава зелена (2).
Юрган им е росна грана
сладки бадема (2).
Ястък им е десна рука
хайдут велкова (2).

ХАЙДУТ ВЕЛКО
проф. Пламен Павлов, Българи участвали в освобождението на Сърбия и Гърция, сп. Литературен свят, брой 40 май 2012г.
http://literaturensviat.com/?p=57319

СРЪБСКОТО ВЪСТАНИЕ И БЪЛГАРИТЕ

По силата на решенията на Свищовския мирен договор (1791 г.) сърбите получават право да избират свои кнезове (кметове) и да формират 15-хилядна войска. Главатарите (дахии) на еничарите в Белград обаче извършват клане над кнезовете (около 70 души), което дава началото на Сръбското въстание (1804 г.). Воден от търговеца Кара Георги, бунтът среща подкрепа от страна на много българи, най-вече от Поморавието и Видинско. Ако трябва да сме точни, въстанието може да бъде определено и като сръбско-българско - в онази епоха българско население живее дори в самия Белградски пашалък! Твърде отчетливо е и участието на изявени за времето си личности - отличават се бинбашиите (полковниците) Кондо, Драган Папазоглу, Киро Бекярски, Узун Мирко, прочутият Хайдук Велко… Преговорите за мир с “Високата порта” са водени от българина Петър Ичко.

За съжаление, още в началото на своето съществуване новата сръбска държавица се стреми към заграбване на изконни български земи. В хода на руско-турската война от 1806-1812 г. войводите от населената предимно с българи малка област Поречие Петър Добрянец и Миленко Стайкович дори търсят руска помощ за създаване на българско княжество. При преговорите със султана през 1808 г. Кара Георги отстъпва тези земи, пренебрегвайки българските си съседи и съюзници.

Реален израз сръбските намерения получават с окупацията на Тимошкия край (1833 г.), като е използван един бунт на местните българи. С подкрепата на Русия сърбите задържат пет нахии (околии) с българско население: Неготинска, Зайчарска, Гургусовецка (дн. Княжевацка), Алексинецка, Крушевецка. Дори и днес се признава, че местните хора говорят сърбизиран “торлашки диалект”, въпреки спекулациите за уж “сръбската” етническа природа на тази българска етнографска група.

Още Г.С. Раковски през 1863 г. във в. “Българска дневница” разобличава грабителските стремежи на Сърбия, която търси териториално разширение “… не по правий и естествений си ход към Босна и Ерцеговина, де живее негов чист сръбски елемент, но към Видин и София, сърцето на България! Присвоените в последните времена няколко окръжия, от Българска Морава до Тимока, кои еще отчасти говорят чист български език, а отчасти помесан със сръбски (…) са живо доказателство (за) хода сръбской неправедной към нас политици…»


ХАЙДУТ ВЕЛКО

Прочутият войвода е българин, роден в с. Леновци (дн. Леновац), Зайчарско, през 1780 г. в богато семейство. В средата на ХІХ в. историкът на сръбското въстание Леополд фон Ранке упорито го нарича не «Велко», а «Велико» (!) - форма, характерна за българската, а не за сръбската именна практика. Баща на Велико/Велко е Петър Сиренаря, собственик на големи стада овце, производител и търговец на сирене. Бъдещият бунтовник от малък е овчар, после слуга на някакъв турчин във Видин. Става хайдутин на 22 години, когато убива двама турци, нападнали сестра му. За кратко постъпва на служба при османския аянин Осман Пазвантоглу във Видин. При някаква свада Велко убива двама бойци на аянина, бяга при хайдушкия войвода Станой Главаш и дори се жени за сестра му Мария. Заедно с неговата чета се включва в Първото сръбско въстание, а през 1806 г. с войводите Душан и Вуица Вуличевичи участва в атаката срещу Белград.

Въпреки настояванията на сръбската историография и публицистика, Хайдук Велко е имал българско самосъзнание и поведение, което невинаги съвпада с онова на сръбските водачи. В хода на събитията той на практика се стреми към създаването на българско княжество в поречието на Тимок. Кара Георги решава да се възползва от тези стремежи, изпращайки го да вдигне бунт в родния си край - района на Криви вир и Църна река. Велко действа начело преди всичко на доброволци, които са българи. Някои от сръбските водачи го смятат за опасен и дори правят опит да го отстранят. През 1810 г. в битката при Варварин е тежко ранен в лявата ръка, с която по-късно си служи трудно. Поради своя буен характер българинът нерядко проявява неподчинение, вкл. и към Кара Георги. Изумителната му храброст обаче го прави едно от “лицата” на въстанието, негов прославен герой! През 1810 г. тази популярност му носи руски златен орден за храброст.

През 1811 г. Велко е начело на бунта в Тимошко (т.нар. в Сърбия Тимошка крайна). Жени се втори път, този път за дръзката Кючук Стана, която с оръжие в ръка се бие срещу турците. През лятото на 1813 г. Велко прави смел набег до стените на Видин. Силите са неравни - срещу 3 хиляди българи се отправя 16 хилядна армия. Велко укрепява Неготин с окопи и кули, като двадесетн дни удържа атаките. Заедно с него се сражават братята му Милутин и Милко, хаджи Никола Михайлов, Стоян Абраш и др. Велко загива на 28 юли 1813 г. Биографията на Хайдук Велко, изпълнена с авантюри и героизъм, е художествено пресъздадена от прочутия сръбски писател Вук Караджич.

ХАЙДУТ ВЕЛКО в Уикипедия - https://bg.wikipedia.org/

БЪЛГАРИ НА МОРАВА, Гавриил Занетов,  София, 1914, Печатница Либерални клуб - http://www.promacedonia.org/gz2/index.htm

БЪЛГАРСКИ ПАМЕТНИЦИ В ПОМОРАВИЕТО И ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ,  Уикипедия - https://bg.wikipedia.org/

ТИМОШКО в Уикипедия - https://bg.wikipedia.org/

ПОМОРАВИЕТО в Уикипедия  -  https://bg.wikipedia.org/


Четири български и една сръбска народни песни за хайдут Велко

Хайдут Велко и Омер паша
(Българска народна песен)

Свадиха са, свадиха са
цар Мажара и унгури.
Хабер прати цар Мажара,
да са сбира хайдут Велко,
да са сбира, да са стяга -
ша го бият девет паши,
девет паши аскерлии.
Хайдут Велко хабер няма,
хайдут Велко яде, пие.
Отговаря хайдут Велко:
- Ой та тебе кючук, Станке,
точи, давай спирт ракия,
да пояде хайдут Велко,
да пояде, да попие.
Отговаря кючук Станка:
Излез, излез, хайдут Велко,
че погледни Русенското,
Русенското равно поле,
посиняло, потъмняло,
натегнало с върли турци.
Отговаря хайдут Велко:
- Ой те тебе, кючук Станке,
намери ми ризничката,
ризничката сребърната,
тупухчета девет оки,
стегнете ми кула-ата,
доде яде хайдут Велко,
доде яде, доде пие.
Че си стана хайдут Велко,
облече си ризничката,
ризничката сребърната,
задигна си тупухчето,
тупухчето девет оки,
въседна си кула-ата,
че отиде хайдут Велко
в Русенското равно поле -
ша го бият девет паши,
девет паши аскерлии.
Разигра са кула-ата
завъртя тупухчето
тупухчето деет оки,
че помоли девет паши,
девет паши аскерлии,
улови си едно робче -
Умер паша брадатия.
Като върви хайдут Велко,
като върви и си вика:
- Излез, излез, кючук Станке,
излез, излез, посрешни ма,
че ти водя едно робче,
едно робче Умер паша
Умер паша брадатия
да ти бави мъжко дете,
да го бави, да го люлей.

Сборник народни умотеорения (СбНУ10)

Хайдут Велко
(Българска народна песен)

Вятър ми вее, гора люлее
за тебе, хайдут Велко, за тебе!
Хайдут ми Велко лежи, умира -
тежко ти, хайдут Велко, горко ти!
Младо му булче над глава стои -
тежко ти, хайдут Велко, горко ти,
над глава седи, тихом му дума:
- Ти като лежиш болен, умираш,
кой ще ти носи дългата пушка
бойлия, хайдут Велко, бойлия?
- Нека я носи Милош побратим
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти носи тънката сабя
френгия, хайдут Велко, френгия?
- Нека я носи Милуш побратим
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти носи чифте пищови
за тебе, хайдут Велко, за тебе?
- Нека ги носи Милош войвода
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти язди хранено конче
за тебе, хайдут Велко, за тебе?
- Нека го язди Милош войвода
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти люби хубаво булче
за тебе, хайдут Велко, за тебе?
- Сичко си давам, булче не давам
от мене, черни очи, от мене!
А кога умра, нека да плаче
за мене, черни очи, за мене,
че няма юнак кой да го люби
като мен, черни очи, като мен!
Нека да плаче, нека да жали
за мене, черни очи, за мене!

Копривщица, Л. Каравелов - С. 1, № 124.


Писмо пише Мулан паша
(Българска народна песен за хайдут Велко)

Писмо пише Мулан паша,
Хай, хай, хай, хай.
Писмо пише Мулан паша
Мулан паша из Видина.
Па го праща в Неготина,
Ха, хай, хай, хай,
Па го праща е Неготина
До войвода хайдут Велко:
Я си предай хайдут Велко
Хай, хай, хай, хай,
Я си предай хайдут Велко
Неготина и крайна.
Че ще пратя силна войска,
Хай, хай, хай, хай.
Че ще пратя силна войска.
Сто отбора, сто хиляда.
Отговаря хайдут Велко,
Хай, хай, хай, хай.
Ти ще пратиш силна войска
Силно ще я аз посрещна.
Аз си имам до три полка,
Хай, хай, хай, хай.
Аз си имам до три полка,
До три полка се хайдуци.
Мойта войска ще те бие,
Хай, хай, хай, хай.
Мойта войска ще те бие,
Че е войска все хайдушка.


Болен ми лежи Кара Мустафа
(Българска народна песен за хайдут Велко)

Болен ми лежи Кара Мустафа,
Кой че ти носи дългата пушка?
Нека я носи море, пушка, той хайдут Велко
Защо е боле юнак от мене.
Кой че ти носи острата сабя?
Нека я носи море, той хайдут Велко
Защо е боле юнак от мене.
Кой че ти яха море, вранята коня?
Нека я яха море, той хайдут Велко
Защо е боле юнак от мене.
Кой ке ти люби море, младото булче?
Него че люби море, тай хайдут Велко.
Защо е боле юнак от мене.

Български народни песни сборник, Димитър и Константин Миладинови, Загреб 1861


Хайдук Велько
(Сръбска народна песен за хайдут Велко)

Бугарска майка го в родила
со бугарско млеко го е кърмила.
Хвала тебе бугарски витеже .
Сабля твоя свуда турци реже,
Хайдук Велько, юнак болье нема,
У бугаре — весела му майка.

[Hatshepsut]

Дряновските булки

Тръгнали ми са дряновските булки,
тръгнали ми са дряновските булки
на сбор да идат, сбор да сборуват,
сбор да сборуват, хоро да играят

Дей Кольо, де? Бре да се не види, джанъм*
Дей Кольо, де? Тюх, да се не види! /2

Отдолу иде Кольо Бързака,
Кольо Бързака с куцото магаре
Всичките му дават по една парица,
та да ги прекара през мътна водица

Дей Кольо, де? Бре да се не види, джанъм
Дей Кольо, де? Тюх, да се не види! /2

Всичките му дават по една парица,
та да ги прекара през мътна водица
Сал* една вдовица нищо му не дава,
бели поли вдига, мътна вода гази

Дей Кольо, де? Бре да се не види, джанъм
Дей Кольо, де? Тюх, да се не види! /2

*джанъм = душо, душке
*сал = само

[Hatshepsut]

Залюбих, мамо, три моми

Залюбих, мамо, три моми,
залюбих, мамо, три моми
Залюбих, мамо, три моми,
и трите, мамо, убави, леле,
и трите, мамо, гиздави /2

Залюбих, мамо, първата,
залюбих, мамо, първата
Първата, втората, третата,
първата ми е най-мила, мамо,
най-мила, мамо, най-драга /2

Залюбих, мамо, втората,
залюбих, мамо, втората
Втората, третата, първата,
първата ми е най-мила, мамо,
най-мила, мамо, най-драга /2

Залюбих, мамо, третата,
залюбих, мамо, третата
Третата, втората, първата,
първата ми е най-мила, мамо,
най-мила, мамо, най-драга /2

Учи ме, мамо, научи,
учи ме, мамо, научи
Учи ме, мамо, научи
коя от трите да зема, леле,
коя от трите да зема /2

Земи си сине, първата,
земи си сине, първата
Първата, втората, третата,
първата ти е най-мила, сине,
най-мила, сине, най-драга /2

Изпълнява Надка Евтимова:

[Hatshepsut]

Прочу се мома Манолка

Прочу се мома Манолка
сред девет села в дисету,
дисету, равна Добруджа.

Утде я зачу тоз Първан,
тоз Първан първи бугаташ,
тоз Първан, баш болярина.

Три пътя Първан приводи
три пъти по три намина,
дурде девет мина женили.

И пак Манолка ни дали,
майка и баща й я дават.
Манолка саму не рачи.

Манолка дума майка си:
- Ни ща го, мамо, ни ща го
тоз Първан, тоз пияница.

Кугату седни сред селу,
сред селу насред мегдана,
ялова крава залага
за пуста, мамо, ракия.