Български Националистически Форумъ

Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го "завъртат към пролет", а на св. Вартоломей (11 юни) - "го завъртат към зимата". На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.

Ритуали

♦ Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня.
♦ Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.
♦ Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца.
♦ Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата.
♦ Магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница.
♦ Магьосници отнемат от нивите чуждото плодородие, от овцете и кравите — млякото. За да се предпазят, жените мажат виметата на живитните със смес от въглен, чесън и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии.
♦ Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазат.
♦ Вярва се, че в тази нощ магьосниците свалят и "издояват" луната, превърната в шарена крава.
♦ Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор - пушекът гони злите демони надалеч.

Забрани

♦ Млади жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно.
♦ Майките не бива да работят, за да не се разболеят децата.
♦ Не се боядисват дрехи. Според поверието на този ден започват родилните мъки на Богородица и затова тя си е боядисала дрехите в черно.
♦ Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите.
♦ На места денят се смята за лош и опасен. Света Анна е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.

Гадания и предсказания

♦ Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата.
♦ Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни.
♦ Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.
♦ Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
♦ Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.

Именици: Анна, Ана, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел

http://bg.wikipedia.org/wiki/Света_Анна

---

    Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците. този ден е и празник на врачките, вещиците, омайниците.
    Св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците.
    В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че тогава черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
    Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат зътворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.
    Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена - женски. Момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година.
    Гости посрещат именничките.

http://margaritta.dir.bg/dekemvri/0407kalendar_dekemvri.htm

На 9 декември е празникът, познат на нашия народ като Анино зачатие или Св Ана Зимна. На този ден Българската православна църква отбелязва зачатието на Света Анна, а нейната смърт на 25 юли.

Света Анна, майката на Дева Мария, била най-малката дъщеря на свещеник Натан от Витлеем, от Левиевото коляно. Неин съпруг бил свети Йоаким (9 септември), родом от Галилея. Света Анна дълго време била неплодна и това много я измъчвало, тъй като сред израилския народ безплодието се смятало за Божие наказание. След 20 години, през които двамата съпрузи се молели горещо на Бога, ангел Господен им обявил, че ще им се роди дъщеря, чрез която ще дойде благословението на целия човешки род. Преданието разказва, че докато Йоаким не бил у дома, на всеки от съпрузите поотделно се явил ангел, който им казал, че Анна, която вече била на възраст, щяла да зачене. И двамата се затичали да се намерят и да разкажат на другия за божественото видение. Случайно се срещнали по пътя към Йерусалимския храм. Най-популярните икони на светото семейство го изобразяват в топла съпружеска прегръдка.

Разбира се, както вече видяхме и при други светци и техните празници, в представите на българския народ нещата стоят малко по-различно. Култът на св. Анна е най-силно изявен в Западна България и в отделни райони на Южна България. Нейният празник пред декември се намира в период от годината, който е считан за преходен от есен към зима. Ето защо именно деня на Св. Анна е особено подходящ за извършването на толкова много гадания за бъдещето, за женитба и т.н. Момите „засяват” житни зърна в гърне с вода или топят клонки от ябълка или вишна. Вярва се, че ако до Сурваки (Нова година) житото поникне или клонките се разлистят, това е знак, че момата ще се омъжи през идната година. В народния култ виждаме и отражение на християнската представа за светицата като майка на Св, Богородица. Св. Анна се приема за покровителка на брака, семейството, родилките и бременните жени. Поради тази причина празника й се чества най-вече от жените, които спазват редица забрани на този ден. Млади жени и бременни не трябва да работят на 9 декември, за да раждат по-лесно. Гадае се и за пола на децата по първия гост, който дойде в къщата. В Търновско съществува вярването, че майките не трябва да работят, за да не се разболяват децата им. Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи, а на места женски, агънца, за да не окуцяват домашните животни, и не се тъкат черги, за да не нападат вълци стадата и овчарите. В Михайловградско се смята, че Св. Анна „затваря” Вълчите празници, наричани още Мратници!

Интересно е да се отбележи, че отделно от своя образ на майка и покровителка на родилките, брака и майчинството като цяло, Св. Анна е считана и за покровителка на магьосниците. Вярва се, че на този ден те свалят месечината от небето и я издояват, за да увеличат млякото на своя добитък. Правят се и множество магии за обиране на чуждото плодородие, включително и за открадване по магически начин, на способността на кокошките да снасят. Това става, като магьосницата открадне трески от чужд дръвник и ги сложи в храната им. Ето защо, също така, се извършват и т.нар. предпазни магии. Стопаните мажат виметата на кравите с чесън или слагат при кошарите човешки екскременти. Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – вярва се, че пушекът гони злите сили надалеч. А девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазат. На места денят се смята за лош и опасен и дори е определян като празник на самодивите.

Странното съчетание на различни, при това противоположни, функции приписвани на светицата говори за многопластовото съдържание на нейния образ в народната вяра, което е типично за предхристиянските, т.нар. езически божества. Св. Анна очевидно е приела много черти от предхристиянските богини, почитани по нашите земи. В този ред на мисли, това че тя е и покровителка на родилките и на магьосниците не трябва да ни учудва по никакъв начин.

На този ден имен ден празнуват Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна.

https://occultroom.blogspot.com/2011/12/9.html

На този ден православната църква почита успението на Света Анна - майката на Света Дева Мария. Чества се като покровителка на бременността, раждането и майчинството. На този ден не се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат. Иконата на св. Ана се окичва с цветя, пред нея се поставят дарове. Имен ден имат хората, носещи името Анна, Янa, Eнчo. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. На 9 декември се отбелязва Зачатие на Св. Анна.

       На 25 юли християнската църква отбелязва празника Успение на Св. Анна, кончината на светицата. Тя произхождала от Аароновия род и била омъжена за Йоаким, наследник на Давидовото племе. Милосърдното и щедро семейство живеело в Назарет, но голяма мъка лежала на сърцата им - нямали си детенце. Един ден, докато работела в градината, Анна видяла, че на лавровото дърво има гнездо с малки пиленца. Тя се обърнала към Бог с гореща молба да я дари с рожба. Господ я чул и изпратил от небесата ангел да съобщи, че е заченала. Така Анна родила Мария, бъдещата майка на Иисус. В резултат на библейските сказания през годините светицата станала християнски символ на майчинството.

Летният празник на света Анна - 25 юли, е по-разпространен и почитан в Западна България и в Родопите, като там се почита като защитница на бременните жени и на майчинството.
За да раждат леко невестите и да бъдат здрави новородените, на празника се спазват определени забрани - не перат и не мият, не трябва да се работи нищо - не се плете, не се шие. Според старо поверие, ако “трудна жена работи на Св. Анна, ще пометне”. На празника на светицата младите булки и бременните жени отиват на черковна служба, запалват под иконата на св. Анна свещи и й носят дарове - цветя, чорапи, кърпи, ризи, пари. Майките изпичат специални обредни пити и ги раздават в двора на черквата и на съседи, за да са здрави дечицата им. Знае се, че св. Анна пази малките от “огън” - висока температура и треска. В Асеновградско приемат, че Лятна Света Анна бележи края на лятото.

В селата из Източна България на този празник жени и деца тръгват по ливадите да берат лековити билки и треви, които сушат и пазят за цяр през годината. С отвара от тях се мият при различни болести. В навечерието на празника в западните български краища се изпълняват магически обредни практики срещу магьосници, бродници и житомамници, които според вярванията обирали чуждия берекет. Стопаните обикалят нивите си и преспиват в тях, за да попречат на злите жени да откраднат житото им.

На Лятна Света Анна в Благоевградско организират “оброк”- служба курбан на целия род, предназначен за светицата, за да опази селището от градушка и пожари. В Кюстендилско наричат Св. Анна “Опърлия” и я почитат против огън и пожар.

http://bglog.net/BGLog/31515#sthash.wbwXoQMK.dpuf