Български Националистически Форумъ

Ч естит празник на българската култура, просвета и писменост! Да са честити нашите учители, дейци на културата и науката, всички хора, които създават познание и грамотност.

Покрай новия аватар на Админа се зачетох в честванията по повод 13 века България, фонда,това - онова и на какво попадам уважаеми другари и другарки:

Докато празника на светите братя Кирил и Методии се чества у нас от 1851г., тогава по инициатива на Найден Геров, то в Русия празника е отбелязан чак през 1986г. в длеееечния северен град Мурманск понеже само там имало някакъв паметник на светците. И в знак на признателност към жителите на най - северния руски град, че са били така любезни да организират това честване дейците от фонда "13 века България" подаряват отливка - копие на паметника пред Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методии" в София да си имат и те един свестен паметник
Ще перифразирам един консумолски лозунг така:
Другари и другарки, дайте да не даваме повече!

Сега разбирам  каква комедия е изобщо честванията по повод 24 май да се коментират от руснаците.

Честит празник на българската писменост, култура и просвета!
Трябва да сме горди, че имаме такъв празник, малко са народите, които знаят от кого и кога са създадени техните писмености и имат такива празници   

Звуци и букви

Звуци край мене се леят.
Идат от извор дълбок.
Влизат в речта ми и пеят
като планински поток.

Дали ни двамата братя
азбука – стройно хорце.
Низали буквички злато
с острото паче перце.

Скъпи прославени знаци,
букви на славеев глас
в горските гъсти шубраци,
с обич изучих ви аз.

Пиша ви в дълги редици.
Нижа ви в белия лист,
буквички – златни пчелици,
птички в небесната вис.

Автор: Калина Малина


Снимка: Асен Великов

24 май 1941 година - Ден на българската просвета и култура

Видеото показва честванията по случай денят на българската просвета и култура на 24 май 1941 година. Видеото е без звук, за това си позволихме да добавим музика. Пожелаваме Ви приятно гледане.

Честит празник!

За смисъла на 24-и май днес, се обърнах за коментар към блестящия оратор, преподавателят в Алма матер чл.-кор. проф. д.ю.н. Атанас СЕМОВ. Той казва: "Делото на Светите братя има смисъл само ако опазим националната си памет!
...
Учебниците ни са същи Балканджи Йово – отрязано е всичко,
което възпитава национален дух и идентичност"…

Двайсет и четвърти май е не просто най-българският празник. Това е най-ярката дълголетна проява на българския национален дух. Българският народ е единственият в света с официален празник на образованието, книжовността и духовността. И това се дължи на изключително дълбоко вкорененото в българската душевност преклонение пред знанието и духовната извисеност. От държавническа политика при цар Борис І Покръстител, приласкал учениците на Кирил и Методий, и цар Симеон Велики, поставил образованието и културността в основата на държавното развитие, книжовността се превръща за българския народ в най-първа потребност. Трябва изрично да го кажем – и да го повтаряме – българският Златен век е предвестник на европейския Ренесанс!

Българската просветителска вдъхновеност изпреварва европейската с цели 3-4 века.

В най-тежките векове на Турското робство българският народ не само опазва своя език и своята писменост, но и национално-освободителното му въздигане започва именно с Възраждане, а Възраждането – именно с опазването на историческата памет чрез Историйцата на Паисий. Българският народ не само е единственият, възстановил своята държавност след общо 7 века чужда власт, но и единственият, който поставя езика и историческата памет в основата на държавността. Именно възрожденците и революционерите – и техните наследници – начеват изграждането на Третата българска държава със създаването на конституция. И неслучайно Търновската конституция е една от най-демократичните и поради това най-модерните за времето си в света! Демократичност и образованост са неделимо свързани в българския национален характер. Българската народностна мъдрост разбира демокрацията като възможна само на основата на образованост. Въпреки, че новите демократични десетилетия не са най-добро доказателство за това…

Векове наред учителят е най-първият човек в българското общество, заедно със свещеника – т. е. носителите на светлината.

В годините на робството най-голямата заплата в общината получавал учителят. Дори в най-гладните времена българинът отделя от залъка си, за да изучи чедото си. И единствената неизменно просъществувала българска институция отпреди Освобождението до днес неслучайно е именно Българското книжовно дружество, по-късно преименувано на Българска академия на науките.

И никоя идеология не можа да изкорени от българската нравственост устрема към книжовност – затова и Кирил и Методий са равноапостоли, а празникът им е единственият български празник, празнуван неизменно вече трети век!
Този уникален празник има свой актуален смисъл във всяко време. Днес образованието изглежда всеобща даденост – ама сме на първите места в Европа по процент на децата до 12 г. възраст, оставащи извън образователната система и на ученици, които не разбират писан текст...
Културата е държавна политика (още първото министерство на народното просвещение има задача да се грижи за културата) – ама колко далновидна или продуктивна е? Делото и Денят на българските просветители трябва да бъдат осмислени по нов начин – заради връхлетялото ни с „демократичните промени” всеобщо и мощно обезбългаряване. Именно то изисква днес да честваме делото на българските първоучители и техните следовници с мисъл именно за опазването на българската национална памет!
Защото и българското образование, и българската култура (въпреки някои възхитителни, но самотни примери за обратното) са подложени на ново Баташко клане – в тях е посечено почти всичко, което може да пренесе спомена за българското и духа на революционерите, възрожденците и будителите. Учебниците са същи Балканджи Йово – отрязано е всичко, което възпитава национален дух и идентичност…

Затова от 30 години говоря, че образованието, науката и културата трябва да се обявят в Конституцията за стратегически национален приоритет. Затова подех и инициативата „Да върнем България в българското училище!”

и се надявам да я подхване всеки, който носи поне петънце от величавия дух на нашите предшественици, и всякоя възраст, класа, пол, занятие да възприеме като най-първа държаво-спасителна мисия възстановяването и укрепването на българската историческа памет, опазването на българския език, съхраняването и развитието на българската култура. Именно защото „народността не пада САМО там, гдето знанието живей”!
Не ви ли се вижда тъжен и смълчан монументът на Светите братя в центъра на София? И техният каменен поглед е тревожен, а красивите думи и венци пред него имат смисъл само ако държавата – и всички ние – работим активно за опазването на националната идентичност, първа опора на която са езикът, образованието и културата. Защото и днес България е реално застрашена от изчезване – и като нация със свой запазен облик, и демографски. Българското училище отглежда Самуилови войници – слепи и обречени на безродна миграция.

Всенародната песен „Върви народе възродени” има смисъл само ако „вървим към светли бъднини”, а не към мрачна забрава, и ако държавата наистина подкрепя, насърчава, развива като най-пръв приоритет книжовността – „таз сила” …вечна. Иначе манифестиращите със знаменца безпросветни деца, водени от безпросветни политичета, ще останат само „слепци с очи”…
Затова намирам за абсурдно и „празнуването” на официалните ни празници в последните десетилетия просто с …неработене. На само защото един неработен ден означава загуба на 600 млн. лв. брутен вътрешен продукт (непроизведен). А защото отдавна е изчезнал смисълът на това в такива дни да не се работи – за да се честват активно, с всенародно участие. Вместо това ние честваме… със салата на двора – и най-важното за големите празници е колко големи ще са задръстванията по пътищата на празнуващото Отечество…
За да стигнем до абсурдната констатация: единствената в света държава с празник на словото и знанието изобщо не показва да разбира, че „науката е слънце” – и повечето ни научни институции тънат в мизерия. И Светата си православна църква сме оставили почти в агония. И интелигенцията си сме прогонили от обществения разговор, за политическата трибуна да не говорим…
Ала 24-и май ще продължи да бъде „най-българският празник” само, ако опазваме българското в останалите дни!…

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/720241

"Историята оживява" - Ден на българската просвета и култура

Честит празник на българската писменост, просвета и култура!

24-ти май е символ на духовност, ден на признателност към делото на братята Кирил и Методий. Азбуката, сътворена от тях, е най-ценното наследство за България и заслужено днес тя е и азбука на Европа. 24 май е и ден на Словото! "В началото бе Словото..." И Словото бе наистина нашето начало. Защото всичко, което е днес България, е родено от магичната сила на писмеността. В буквите се изявява човешкият стремеж към безсмъртие, желанието да дадеш на другите най-хубавото от себе си – знанията, опита и мечтите си, да ги опишеш и оставиш след себе си. Да оставиш частица от своя дух. Защото земните неща постигат вечност, само когато са пронизани от Духа. А българският дух е бил силен през вековете и ни е оставил и слово, и песен, и дела, и герои с които да се гордеем!
Словото има силата да помни, да възкресява, да дава път и посока. И ако го пазим и тачим, то става и неподвластно на времето. Ето защо да познаваш и съхраняваш българския език, не е въпрос само на образование, а на принадлежност към народ и родина.

Нека да запазим жив в нас Духа на предците ни! Нека, както поколения българи преди нас, да ценим високо културата, просветата и науката, да опазим своята писменост и да поддържаме жив стремежа към знания и напредък! Нека българската просвета и култура продължат да ни обединяват и вдъхновяват във всеки един ден от живота ни. Нека грижата за нашите корени и наследство да бъде висш приоритет за всички нас. Нека славим българската писменост и култура с горещо сърце и гордост! Нека... за да ни има.

Честит празник, българи!

Теди Милева, Българските корени
Снимка: Диана Димитрова

Коментар от Александър Андреев

Българският език заслужава да го празнуваме. Не само защото е най-старият писмен славянски език. Но и защото е богат, изразителен, пластичен. Той е може би най-значимият принос на българите към човешката цивилизация.

Честит празник! Българският език заслужава да го празнуваме. Не само защото е стар - най-старият писмен славянски език. Но и защото е богат, изразителен, пластичен, нюансиран, а с целия този свой потенциал се превръща в едно от малкото притежания на българите, което без никакъв свян може да се покаже на международната сцена и да се мери на равна нога дори с големите и с наложилите се по света езици. Ще го кажа така: българският език е може би най-значимият принос на българите към човешката цивилизация.


Защо българският език заслужава да го обичаме

За да не ме упрекнете в безотговорно преувеличение: пиша това като човек, който е превел на български десетки хиляди страници от шест различни чужди езика, като автор и съавтор на няколко дузини книги, написани или преведени на български. Използвам самохвалството най-вече за да онагледя всекидневното си, работно възхищение от българския, особено когато той се среща с други - по-големи или по-малки, по-важни или по-периферни - световни езици. И се справя отлично, без никакви загуби на обем, субстанция или смисъл. Българският език има енергия, той има лексикален и граматически ресурс да изрази всяка възможна мисъл и идея. Той е жив и гъвкав, умее да се нагажда и модернизира. И затова го обичам.

"И се гордея с него" - добавя тук мисловната инерция. Но дали можем да се гордеем с нещо, което не сме създали сами, което не сме постигнали лично? Не знам. И някак си не смея гордо да закича българския език на ревера си, защото той не е почетен медал, с който да се фукаш пред света. Той е колективно творение на милиони хора, изграждано в продължение на векове, с което ние просто си служим. Служим си с благодарност и с уважение.

Впрочем, не винаги и не всички. Ето още нещо лично, което ще чуете и от много българи, пребивавали повече време извън автентичната българска езикова среда: "Защо българите използват толкова много вулгарни и нецензурни думи и изрази, защо псуват толкова често?". Да, не са само българите. И да, човек може да прочете достатъчно сериозни културно-антропологически обяснения на този феномен, на които тук няма да се спирам. Но независимо от тези уговорки, пак си остава безпомощното недоумение пред това грозно посегателство върху красивия език. Върху един богат език, който може да изрази каквото си пожелаеш, без непременно да го подлютиш с някоя пиперлия.

Един език, който прави разлика между "остро" и "люто", между "чичо" и "вуйчо", между по-възрастна и по-млада сестра, между това "да купиш кафе на някого" или "да почерпиш някого с кафе" - все нюанси, в които при превода се препъват редица други, по-големи и божем по-богати езици. Да не говорим за думата "байгън" - нищо, че е турска. Всичко това - пак със задължителната уговорка, че тези примери, дадени съвсем мимоходом и без претенция, все пак не са признак за някаква уникалност на българския. Те са пример за неговото богатство, многообразие и гъвкавост.

През просото

Многообразие и гъвкавост, с които част от новите дигитални българи злоупотребяват - неволно, от суета или поради неграмотност, цепейки през просото. Какво друго да каже човек, когато види в мрежата глагола "айролвам"? Какво друго да направи, освен да подбели очи? И обезкуражено да въздъхне: Криндж!

Но споко, хора, този чудесен език ще преглътне и кринджа. Дано само да оцелее по-дълго. Днес го говорят около 9 милиона души, пише в най-авторитетните английски, немски, френски или руски енциклопедии. Впрочем, в тези сериозни източници човек с радост може да прочете фактите за уникалния принос на българския към развитието на славянските езици и писмености - горещо препоръчвам тези уважителни статии, от които човек нефилолог може да научи неочаквани и много положителни неща за родния си език.

Език, който заслужава да го обичаш и да го празнуваш. Честит 24 май!

https://www.dw.com/bg/najznacimiat-prinos-na-blgarite-km-coveskata-civilizacia/a-61910435

В хроника от XII в. има сведения, че братята Петър и Асен като вдигнали успешно въстания и възродили българското царство през 1185г., в следващата по инициатива на епископ Василий решили да ознаменуват 200- годишнината от идването на учениците на Кирил и Методий в България със слова на Климент Охридски и Константин Преславски.

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г. В епохата на византийско владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменския летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да се приеме, че е по т.нар. нов стил – Григорианския календар). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата.


В навечерието на един от най-значимите български празници 24 май, Музеят на Възраждането във Варна получи дарение - макет на сградата на Първото българско училище във Варна, отворило врати през 1860 г. Именно в това училище празникът е отбелязан официално за първи път и в моя град през 1863г.

ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ...
към Националния си празник - 24 май

- 24 МАЙ Е ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА.
- 24 МАЙ Е ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ.
- 24 МАЙ Е ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.
- 24 МАЙ Е ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

„Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена – да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае?

Из "Пространно житие на Константин Кирил - Философ"

"В евангелие чист ръкопис български безценна драгоценност - наша древност на него клели са се вси царе францушки с велика набожност и дълбока вярност", пише Георги Раковски в книгата "Българио, майко мила".

Коронацията на френските крале по традиция се е извършвала в катедралата в Реймс, пред евангелие, изписано на кирилица и глаголица. При клетвата те слагали ръка върху тази древна книга с дивен обков, в която се пазели чудодейни реликви. Предполага се, че вътре имало и частичка от Светия кръст. Френските свещенослужители твърдели, че Реймското евангелие е написано на свещен език. Може би дори на езика на Бога. Да! Това са божествените букви на светите братя Кирил и Методий и на ученика им Климент Охридски.

Светите братя Константин Кирил – Философ и Методий – създатели и разпространители на първата БЪЛГАРСКА азбука – глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на СТАРОБЪЛГАРСКИ език и за разпространяване на християнството сред БЪЛГАРИТЕ. Обявени са за покровители на Европа.

Мисията...

Ние, българите, имаме пълното основание да популяризираме химна на светлината „Върви, народе възродени“ по целия свят. Всеки българин може да бъде мотивиран да бъде горд с приноса на България за многообразието на азбуки, езици, култура и традиции в Европейския съюз. Нашата езикова пъстрота е споделено богатство. Като съхраняваме и тачим нашите различни национални езици, ние укрепваме многоезична Европа. Кирилицата, на която всъщност повече й приляга да е Българица и българският език допринасят за културното многообразие, което прави Европейския съюз уникален.

И, ако на 11 май отбелязваме църковния празник на светите братя Кирил и Методий, то 24 май се утвърждава като ден на българската просвета, на българската писменост, на българската култура и на българския език! Малко са народите, които почитат светци, създали азбука и които честват празник на писмеността. Това е доказателство за просвещенската мисията на българския народ и е повод за национална гордост. Българската писменост има огромна добавена стойност към културната еволюция на Европа, но и съществена роля за текущите процеси и бъдещите позитивни световни промени, за които е писано от древни времена.

Азбукари празнуват...

Денят на буквите е един от най-значимите и красиви национални празници на България. От свое име и от името на „Сдружение Азбукари“ поздравявам всички, които със своите знания, умения и дух създават блага, търсят и откриват нови предизвикателства в науката, образованието и културата. Думата ПРО_СВЕТА носи в себе си СВЕТЛИНАТА, която винаги е била СИМВОЛ НА ЗНАНИЕТО и познанието за света.

Пожелаваме Ви да сте здрави, жадни за знание, наситени с духовност и издръжливост на волята. В началото бе Словото и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. Днес имаме удоволствието да чествамe двоен празник. "Сдружение Азбукари" отбелязва своя имен ден. Нека с членовете и съмишлениците ни прославяме българската писменост и култура, и да се гордеем със символите, които затвърждават достойнството на националното ни самосъзнание. Символите показват вкуса към национално самоуважение.

Честит празник, БЪЛГАРИ!
Честит празник, АЗБУКАРИ!

Цвета Кирилова

Страхотен и позитивен, чисто български празник!
По този повод, си мисля, че не е зле българските власти да работят малко за пропагандирането в ЕС, че кирилицата е българска азбука, създадена в Преслав, защото все още много чужденци, вкл. от ЕС, си мислят, че е руска. Има инструменти, особено когато председателстваме ЕС. С помияри като Радев обаче няма да стане...

Празничното шествие ще тръгне в 10:30 ч. от площада пред Археологическия музей

На 24 май София ще отбележи Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност с тържествена церемония, празнично шествие, концерти, литературни инициативи и изложби.

Празничното шествие ще тръгне в 10:30 ч. от площада пред Археологическия музей и ще премине покрай знакови средища на културата и образованието като Българската академия на науката и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, за да стигне до паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека, където в 11:00 ч. ще започне официалната церемония. В шествието ще участват Гвардейският духов оркестър, представители на образователни и културни институции, ученици и академичната общност, както и много граждани. 

Церемонията ще започне с тържествен водосвет, отслужен от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, а слова ще произнесат кметът на София Васил Терзиев, писателят Ангел Игов и президентът на Република България Илияна Йотова. 

Учениците от първи клас на 149 СУ „Иван Хаджийски“ Карина Кръстева и от 104 ОУ „Захари Стоянов“ Дарио Павлов ще изпълнят стихотворението „Аз съм българче”, след което ще бъдат пуснати балони с българската азбука.

След официалната програма празничните събития в столицата продължават с богата културна програма.

От 12:00 ч. на площад „Св. Александър Невски“ ще се проведе концерт с участието на ученици от столични училища и Националния дворец на децата. 

В Градската градина е представена изложбата „Букварите на поколения българи“, организирана от Издателска група „Просвета“, която проследява 80-годишната история на българското букварче. Експозицията може да бъде разгледана до 5 юни. 

Площад „Славейков“ и Столична библиотека ще бъдат домакини на шестото издание на инициативата „Да поЧетем“ – 24-часов литературен маратон с участието на писатели, актьори и популярни разказвачи. В Столичната библиотека посетителите ще могат да разгледат фотодокументалната изложба „Българските ръкописи по света“, представяща ценни средновековни ръкописи и фототипни издания.

Джаз формация „София“ и младите изпълнители от „HighLight Singing Academy“ ще изнесат концерт пред ОКИ „Надежда“ от 11:00 ч. 

Visit Sofia се включва в кампанията „Думите лекуват“, която има за цел да напомни, че думите, които избираме, оформят не само изреченията ни, но и хората, които сме, и света, който обитаваме. Върху туристическия информационен център-Трамвай 83 ще бъдат изписани думите: обич, любов, мир, милувка и други.

От 11:00 ч. фолклорен концерт на Ансамбъл „София-6“ ще се състои в читалище „Витоша“.

По традиция дирекция „Култура“ на Столична община, съвместно с Културно-информационния център на българското национално малцинство в Босилеград, организира празнично честване на 24 май в село Извор, община Босилеград, Република Сърбия, с участието на вокална формация „Българските гласове“ и актьора Здравко Димитров.

Столичната община кани жителите и гостите на София да се включат в празничните прояви и заедно да отдадат почит към делото на светите братя Кирил и Методий, българската просвета, култура и духовност.

https://nova.bg/


Честит празник!

„Честит празник на българската азбука, просвета и култура, България! Благодарим, че ни напомняте чрез красотата на вашия език, че думите са мястото където културите се срещат и приятелството започва.“

Посланиците на девет страни записаха видео, в което рецитират стихотворението „Българският език“ на Иван Вазов – като поздрав за 24 май. 
Инициативата е на посолството на Обединеното кралство. 

„Има дни, в които една нация говори, а светът слуша.
24 май е такъв ден. Ден, в който буквите не са символи върху хартия, а жив дъх на паметта. 
Ден, в който езикът не принадлежи на една страна, а на всички, които са се осмелили да го обикнат.“ – обръщат се към българите от британското дипломатическо представителство.

„В този ден посланици и дипломати от Обединеното кралство, Украйна, Австрия, Камбоджа, Полша, Молдова, Словения, Германия и Унгария застанаха пред стиховете на Иван Вазов — не като гости на езика, а като негови събеседници.
„Българският език“ прозвуча през техните гласове като тихо признание: че думите могат да бъдат мостове, че поезията може да бъде дом, че една култура може да бъде споделена.“  - се казва още в посланието на посолството.

Видеото завършва с още трогателни думи:

„Честит празник на българската азбука, просвета и култура, България!
Благодарим, че ни напомняте чрез красотата на вашия език, че думите са мястото където културите се срещат и приятелството започва.“

Милият жест е дело на посланика на Обединеното кралство Натаниъл Копси, посланичката на Украйна Олеся Илашчук, посланичката на Австрия Андреа Икич-Бьом, посланика на Камбоджа Чеа Чанборибо, управляващата посолството на Полша Анна Яничевска-Фрончек, посланика на Молдова Емил Жакота, посланичката на Словения Наташа Бергел, посланичката на Германия  Ирене Мария Планк и посланика на Унгария Миклош Борош.

https://faktor.bg/pozdrav-za-praznika-chujdi-poslanici-recitiraha-stihotvorenieto-balgarskiqt-ezik-na-vazov


Видео: https://www.facebook.com/reel/2479087849210771

Ще позволим ли пропагандата да пренапише цивилизационния разказ на историята?
На 24 май България отбелязва не просто празник на българската писменост и книжовност, а един от малкото безспорни цивилизационни приноси, които е оставила върху Европа и православния свят. Именно затова всяка промяна в начина, по който се разказва историята на кирилицата, никога не е просто културен или исторически спор. Това е въпрос на влияние, идентичност и място в историческата памет на цели народи.

Преди осем години руският президент Владимир Путин предизвика дипломатическо напрежение в България, след като по време на среща с тогавашния президент на Македония Георге Иванов заяви, че „славянската писменост е дошла в Русия от македонските земи“. Думите му тогава бяха възприети в София като директен опит България да бъде извадена от центъра на историята за кирилицата и делото на светите братя Кирил и Методий.

Днес обаче руският разказ изглежда различно. И точно това го прави много по-фин и по-труден за разпознаване.

Тази година руският сайт Gazeta.ru публикува обширен материал, посветен на Деня на славянската писменост и култура. За разлика от предишни публикации в руски медии, този път текстът ясно признава ролята на България, учениците на Кирил и Методий, цар Симеон и значението на българската държава за разпространението на кирилицата към Киевска Рус. На пръв поглед това изглежда като сериозна промяна и дори като своеобразна историческа корекция.

Но именно тук започва по-интересната част от целия разказ.

Защото модерната пропаганда рядко работи чрез груби лъжи или директно отричане на фактите. Много по-често тя променя центъра на тежестта в самата история. И точно това се случва в подобни текстове.

В публикацията България присъства, но не е истинският център на цивилизационния разказ. Централната идея е друга — „славянското единство“, общото духовно пространство и културната свързаност на православните славянски народи. Почти навсякъде текстът говори за „славянска писменост“, „общославянска култура“ и „духовна връзка между народите“, а българската роля постепенно се разтваря в една много по-голяма геополитическа рамка.

Най-показателен е финалът на самия материал. Разказът не завършва с Преславската книжовна школа, нито с Охрид, нито с ролята на България като държавата, която спасява делото на учениците на Кирил и Методий след прогонването им от Великоморавия. Вместо това текстът стига до Москва, до руските чествания, до академичните форуми в руската столица и до тезата за „200 милиона православни славяни“, свързани от обща духовна традиция.

Именно там остава и голямото внушение между редовете — България е важна част от историята, но Русия е представена като нейния естествен цивилизационен наследник и съвременен център.

Това е и голямата промяна в начина, по който днес се водят битките за историческо влияние. Историята вече не се пренаписва толкова чрез директни фалшификации. Не се казва открито, че кирилицата е руска. Не се отрича ролята на България. Вместо това фокусът постепенно се измества, докато страната, създала и развила тази културна традиция, започне да изглежда като една от многото спирки по пътя на „общославянската история“.

А историческите факти са категорични. След прогонването на учениците на Кирил и Методий именно България ги приема и превръща делото им в държавна политика. Именно тук възникват Преславската и Охридската книжовна школа. Именно в Първото българско царство се оформя кирилицата, а старобългарският език става първият славянски книжовен език. И именно от България тази писменост достига до Киевска Рус и до огромна част от православния свят.

Това не е абстрактна „общославянска легенда“. Това е конкретна българска държавна и цивилизационна история.

А най-важният въпрос днес не е какво казва Москва, а дали България самата осъзнава колко важно е да продължи ясно, уверено и без колебание да разказва собствената си история пред света — преди някой друг окончателно да започне да я разказва вместо нея.

https://taralej.bg/svqt/balgariq-mejdu-redovete-kak-moskva-prodaljava-da-razkazva-istoriqta-na-kirilicata