Националенъ дворецъ на културата (НДК)

[Hatshepsut]

Национален дворец на културата

Сайт на НДК: https://ndk.bg/

Фейсбук-страница на НДК: https://www.facebook.com/NationalPalaceOfCulture/

Националният дворец на културата, съкратено НДК (с наименование до 1990 г.: Народен дворец на културата „Людмила Живкова“), е национален културен център в София за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в Югоизточна Европа.

Основното предназначение на сградата, разполагаща с 13 зали, е за културни прояви. Най-голямата зала („Зала 1“) е с 3380 места.

НДК е със застроена площ от 123 000 m², разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива. Сградата е построена върху площ от 18 300 m² и има обем 576 800 m³.

През юли 2005 г. Международната организация на конгресните центрове (AIPC) присъжда на НДК годишното отличие „Най-добър конгресен център в света“.

История и изграждане

Строежът на НДК е част от инициативите през 1981 г. за отбелязване на 1300 години от създаването на Първата българска държава.

Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител архитект Александър Баров, а оформлението на околното пространство е на колектив начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова, паркоустроител.

Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на XX век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази градска част са се помещавали стари казарми. Софийският градски комитет на БКП и Столичният народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда, като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.

Първоначално теренът е определен за оперен театър. Обявен е международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, но не излъчва победител и конкурсът пропада. След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Такава функция дотогава изпълнявала спортната зала „Универсиада“.

Проектирането е поверено на арх. Александър Баров и колектив и конструктора инж. Богдан Атанасов и колектив. Те са подпомагани от главния архитект на София Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов – председател на Комитета по архитектура и благоустройството към Министерски съвет, проф. инж. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата.

На арх. Атанас Агура и паркоустроителя инж. Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка. Проектантският институт „Софпроект“ (директор – арх. Чедомил Павлов) прави подземните обекти и метролинията, комуникациите и бъдещия бул. „България“.

„Още тогава имахме генерална схема за бъдещото метро, която включваше линии под това място. Ето защо единодушно решихме, въпреки съпротивата на влиятелни хора, да изградим цялото подземно пространство на голяма дълбочина и освен подземен булевард с трамвайна линия, гараж с повече от хиляда места, магазини и други площи, да се оформят в груб строеж две станции и трасе за бъдещото метро от бул. „Патриарх Евтимий“ до подножието на „Лозенец“.“ Това си спомня пред БТА Георги Йорданов, първият ръководител на щаба за координация на изпълнението на проектирането и строителството – от началото на 1978 г. до есента на 1979 г.

Основната група проектанти посещава и проучва опита на най-добрите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.

На 27 декември 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП одобрява идеята за строителството на комплекса и работата започва, дори без готов проект. НДК е построен за по-малко от три години и още преди да е завършен, там се състои XII конгрес на БКП. Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава, на 31 март 1981 г.

НДК е проектирана от н-к строеж инж. Никола Пеев, зам. н-к строеж сграда НДК Румен Младжов, зам. н-к строеж Околно пространство инж. Марин Ахмаков. Архитекти Александър Баров, Атанас Агура, Владимир  Романски, инж. Атанасов, Главпроект, Софпроект. Консултант проф. Милчо  Брайнов. Главни изпълнители сграда ДСО Софстрой, околно пространство (включително поземни гаражи, Метро отсечка в груб строеж и паметник България 1300) ДСО Инжстрой. В строежа участват всички големи строителни организациѝ от страната.

Първата копка е направена на 25 май 1978 г.

През есента на 1979 г. настъпват персонални промени в ръководствата на строежа, което води до намаляване на ритъма на работа. Съпротивата срещу НДК се засилва и Тодор Живков, който първоначално е във възторг, дава указания пускът да се отложи за след 10 години. „Помолих Людмила Живкова да го отклони от това намерение, но и тя не успя да го разубеди“, разказва Георги Йорданов. След много спорове Живков се съгласява да види на място строежа. През март 1980 г. той се убеждава, че най-сложната част е извършена и остават последните работи на обекта, който може да бъде завършен за една година. Живков разрешава работата да продължи. Зам.-председателят на Министерския съвет Григор Стоичков става ръководител на щаба. Привлечени са военнослужещи за довършване на инженерната инфраструктура и работата се извършва почти денонощно. Зала 1 и прилежащите ѝ части са завършени на 31 март 1981 г., а останалите подобекти – до 20 октомври същата година, в чест на 1300-годишнината на българската държава.

Последният, трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г.

Строителството на НДК поглъща 335 000 m³ бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж.

Първата колона на сградата е издигната на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) – на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев. Комплексът е построен върху 18 300 m², разгънатата му площ е 123 300 m². Висок е 51 m. Разгънатата площ на административната сграда е 9000 m².

Софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. – това е една четвърт от стойността на основната сграда на конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното затруднение идва от липсата на достатъчно строителни работници, затова в столицата работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам. Строежът струва 270 млн. лв. тогавашни пари.

Наименования

При откриването си НДК носи името Народен дворец на културата „София“. След смъртта на Людмила Живкова през юли 1981 г., от 3 юли 1982 г. НДК се нарича Народен дворец на културата „Людмила Живкова“. През 1990 г. комплексът е преименуван на Национален дворец на културата, а през 2006 г. е направено предложение от интелектуалци да бъде възстановено названието „Людмила Живкова“. Въпреки одобрението на тогавашния министър на културата Стефан Данаилов, идеята не е осъществена.

База

Зала 1 с 3380 места

Разгърната площ, с която разполага НДК, е от 123 000 m² на осем етажа, четири панорамни тераси и три подземни нива. Дворецът разполага още с 12 многофункционални зали с капацитет от 50 до 4000 места. Всяка от залите е създадена със собствен облик.

В НДК са разположени още 54 кабинета, офис помещения и малки заседателни зали. На територията на комплекса са разположени 17 000 m² фоайета, подходящи за изложбени пространства, 5 ресторанта и кейтъринг компании.

В сградата на Двореца има пълно конферентно обслужване с професионални екипи за подготовка и провеждане на събития, собствени системи за озвучаване и осветление, кабини за симултантен превод, телевизионна и звукозаписна техника, сценично оборудване, декори и изложбени конструкции.

Открит е пресклуб към НДК, който се нарежда сред най-желаните места за провеждане на мероприятия и медийни събития в София. Пресклубът разполага с просторна зала с 60 места, модерна технология и най-високи професионални стандарти в услугите, извършвани от доказани професионалисти с огромен опит зад гърба си. Това са и основните предимства на пресклуба за успешното провеждане на конференции, семинари, обучения, бизнес срещи, лекции и презентации.

Другото ново пространство в сградата на НДК е „Нов театър – НДК“, което разполага със салон от 160 места. Новото театрално пространство в София отвори врати на 9 март 2015 г. и предлага провокиращи спектакли от различни жанрове на публиката. Интересни камерни спектакли от държавните и общински театри, представления на частни трупи и на дебютиращи млади творци присъстват редовно в афиша. В антрактите на представленията зрителите могат да изпият по чаша вино, а във фоайето е разположена библиотека с драматургия. Всяка събота и неделя за децата се поставят куклени спектакли.

Зали

Зала 1 (3380 места)
Зала 2 I Театър „Азарян“ (403 места)
Зала 3 (1200 места)
Зали 3.1 | 3.2 (общо 200 места)
Зала 4 (120 места)
Зала 6 (200 места)
Зала 7 (260 места)
Зала 8 (260 места)
Зала 9 (260 места)
Зала 10 (200 места)
Зала 11 | Кино „Люмиер“ (370 места)

Емблема на НДК

Запазеният знак на двореца представлява жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.

Символът на НДК

Знакът, символ на НДК, поставен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 m. От вдлъбната полусфера излизат лъчи – житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 m

Централно фоайе

В централното фоайе на Двореца е позлатената скулптура „Възраждане“ (наричана и „Майка България“) от скулптора Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак – птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина.

[Hatshepsut]

 

Дейности

НДК е домакин на над 300 събития годишно, сред които: международни конгреси, политически форуми, бизнес конференции, научни симпозиуми, музикални и филмови фестивали, концерти, танцови спектакли, театрални постановки, изложби и изложения.

Гостували оркестри и балети

Болшой театър, Миланска скала, Ленинградски театър за опера и балет „Киров“, Лондонски симфоничен оркестър, Санктпетербургски симфоничен оркестър, Виенска филхармония и Виенска държавна опера, Шведски кралски балет, Английски кралски балет, Национален балет на Испания.

Гостували диригенти

Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Дейвид Хименес, Емил Табаков, Росен Миланов, Найден Тодоров, Методи Матакиев.

Гостували изпълнители и групи

Андреа Бочели, Хосе Карерас, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Монсерат Кабайе, Иван Янъков, Юрая Хийп, Мецофорте, Ал Бано и Ромина Пауър, Омара Портуондо, Ибрахим Ферер и Буена Виста Соушъл Клъб, Стинг, Пако де Лусия, Крис де Бърг, Джо Кокър, Джеймс Браун, Горан Брегович, Анна Томова-Синтова, Марк Нопфлър, Гия Канчели, Юрий Башмет, Мистерията на българските гласове, Хю Лори и др.

Представени танцови и шоу-спектакли

„Майсторите на танца“ на Майкъл Флетли, „Огънят на Анадола“, „Нощта на султаните“, Шаман, Дейвид Копърфийлд, цирк „Елуаз“ и др.

Изложби

Хуан Миро – Творби; Оскар Тускет Бланка – Дизайн, Владимир Димитров – Майстора, Стоян Илиев, Национална художествена галерия и др.

Концерти

Зала 1 на НДК, със своите близо 4000 комфортни места, е сред основните зали за провеждане на концерти на гостуващи световни рок и поп звезди, както и на големи спектакли на театралното, оперетното и танцовото изкуство. Тук е обичайното място и за провеждане на юбилейни и гала концерти на популярните български естрадни и рок изпълнители. Сред артистите гостували в залата са такива имена като Хосе Карерас, Найджъл Кенеди, Монсерат Кабайе, The Four Pianists, Боб Дилън, Джетро Тъл, Стинг, Джо Кокър, Гари Мур, Стив Вай, Фиш, Джон Лорд, ТОТО и много други.

Продуцентска дейност

Дворецът подкрепя активно българската култура – като организатор и продуцент на собствени фестивали и събития.

НДК е продуцент на три ежегодни фестивала, добили огромна национална и международна популярност: „Салон на изкуствата“ през май, „Киномания“ през ноември, „Новогодишен музикален фестивал“ през декември. НДК поема финансирането, организацията, програмирането на съдържанието и рекламната кампания на фестивалите. От 2015 година стартира и новият проект на Двореца – „Салон на галериите“.

В партньорство с културни институти, дипломатически мисии и фондации участва в провеждането на „София Филм Фест“ София Филм Фест Архив на оригинала от 2015-05-10 в Wayback Machine., „Софийски музикални седмици“, благотворителни събития, съвместни изложби и премиери на книги.

През 2012 г. е съорганизатор и на форумите за модерно изкуство и градска среда Sofia Dance Week и Sofia Architecture Week.

Домакин на пролетния и есенен Международен панаир на книгата и на B2B изложението „Стройко“.

Салон на изкуствата

„Салон на изкуствата“ е традиционен фестивал на НДК, който празнува своето юбилейно 20-о издание през 2015 г. Провежда се ежегодно през месец май и съчетава различни форми и жанрове в изкуството – музика, театър, балет, кино, изобразително изкуство. „Салонът“ се е превърнал в разпознаваем и очакван от публиката фестивал. Програмата му е добър баланс от разнородни събития, които са насочени към различни групи зрители.

Аудиторията на фестивала е изключително разнообразна, каквато е и програмата му. Включва малки деца, ученици, студенти и работещи хора със средни и високи доходи с различни професии и интереси.

Фестивалът традиционно връчва т. нар. „Награда на Салона“, която е престижно отличие за цялостни заслуги в областта на културата и изкуството.

Салонът на изкуствата се посещава средно от над 40 000 души.

Киномания

„Киномания“ стартира през 1987 г. като Световна кинопанорама на българския пазар. За периода на съществуването си фестивалът се радва на наложена марка и вярна публика.

В програмата на всяко издание влизат премиерно едни от най-атрактивните и стойностни филми от световното кинопроизводство за предходните две години, които не са показвани на българския екран.

Селекцията на филмите на „Киномания“ е изключително прецизна, като всяка година форматът се променя, за да стане още по-атрактивен за зрителите.

Новогодишен музикален фестивал

Новогодишният музикален фестивал е едно от най-престижните събития в календара на НДК. Създаден е през 1986 г. от диригента Емил Чакъров (1948 – 1991), най-талантливият ученик и асистент на Херберт фон Караян, който пренася в България вдъхновението си от музикалните празници във Виена.

За цялата си история в рамките на фестивала на сцената на НДК са гастролирали Болшой театър, Миланска скала, Ленинградски театър за опера и балет „Киров“, Лондонски симфоничен оркестър, Андреа Бочели, Хосе Карерас, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Монсерат Кабайе.

Кулминация на Новогодишния музикален фестивал е концертът с класическа музика на 1 януари, който се радва на огромен интерес всяка година.

Други проекти в НДК

От 2015 г. в Националния дворец на културата, вследствие на предприетия нов подход при реализирането на амбициозните цели на изпълнителния директор на Двореца Мирослав Боршош и Съвета на директорите, стартират редица нови проекти.

Салон на галериите

„Салон на галериите“ стартира за първи път през 2015 г. Идеята за тази нова платформа е да се създаде възможност за активен творчески и креативен диалог между галериите, меценатите и публиката, художници, артисти, галеристи, мениджъри на арт събития, медии, потенциални клиенти на произведения, различни културни институции и др.

„Салон на галериите“ предшества едно от ключовите имиджови събития в календара на НДК – 20-ото юбилейно издание на „Салон на изкуствата“.

Официалното откриване на първото издание на „Салон на галериите“ е с изложбата на „Георги Божилов-Слона (1935 – 2001): Ретроспективно“ – в чест на 80 години от рождението на автора, с куратор Анжела Данева, премиера на нейната книга и прожекция на филм на БНТ, посветен на Георги Божилов – Слона.

Национален център за книгата

Новият Национален център за книгата е създаден за подпомагане на българската литература, превода и популяризацията ѝ в чужбина. Той е своеобразен наследник на мисията на закрития преди години Държавен център за книгата. Ръководител на Центъра е Светлозар Желев. Идеята на центъра е да си взаимодейства с държавните институции, университетите, училищата и др. без да изземва функциите на държавата. Към Центъра на книгата е създаден Консултативен съвет в състав: Алек Попов, Ани Илков, Милена Фучеджиева, Радослав Парушев, Александър Шпатов, Жаклин Вагенщайн, Манол Пейков и Теодора Димова. Националният център за книгата в НДК е създаден с помощта на Министерството на културата и е подкрепен от Асоциация „Българска книга“.

„Нов театър“ – НДК

Чрез този проект НДК дава поле за изява на млади и вече утвърдени творци и предоставя пространство за репетиции и нестандартни проекти във всички жанрове.

Инициатор на проекта е Бойко Илиев. Програмата на театъра стартира неофициално на 5 март 2015 г. с моноспектакли, детски представления и гостуващи трупи.

Театралната сцена се помещава на мястото на бившия музикален магазин „Балкантон“ в Пасажа на НДК и събира 160 души. Към него се предвижда да бъде изградено денонощно кафене с книжарница, каквато е практиката в големите театри по света. Екипът на „Нов театър – НДК“ е в състав: Александър Урумов, Димитър Стефанов.

На сцената на „Нов театър – НДК“ могат да се видят и нощни представления, които се играят в петък и събота от 22:00 часа.

Театър „Азарян“

От март 2015 г. зала 2 в Националния дворец на културата вече носи името на големия режисьор Крикор Азарян. Амфитеатралната зала ще бъде втората най-голяма сцена след Народния театър, в която ще се играят качествени представления.

С каузата на театър „Азарян“ е натоварена драматуржката Яна Борисова. За първия сезон са поканени някои от най-добрите български режисьори, които да реализират своите постановки, като успоредно с това ще бъдат поканени и най-младите творци, които не работят достатъчно активно. Изключително важен акцент в програмата на новата театрална зала „Азарян“ ще бъде поставен и върху българската драматургия.

Последната продукция на НДК, поставяна в зала 2, е танцовият спектакъл „Вечерята“ на Робърт Таниън преди 13 години.

„Градски пчели“

През 2015 г. НДК се включва в мащабния проект „1 000 000 кошера“ на организация „Имам си кошер“ с поставянето на два кошера от системата Топ бар. С предварителна уговорка всеки любител на пчелите може да посети кошерите на покрива на НДК и да се запознае отблизо с проекта.

Посетители

Годишно през НДК преминават над 1 млн. посетители.

Партньори

Националният дворец на културата работи в тясно сътрудничество с едни от най-значимите институции и организации в световен мащаб, в т.ч. ЮНЕСКО и НАТО.

Произведения на изкуството

НДК е дом на над 80 монументални произведения на изкуството – живопис, скулптура, мозайка, стенопис, дърворезба, металопластика, създадени специално за интериора на Двореца от водещите български творци от втората половина на XX в.

В основната сграда на НДК има произведения на някои от най-утвърдените български майстори художници – Дечко Узунов, Марин Върбанов, Светлин Русев, Павел Койчев, Теофан Сокеров, Антон Дончев, Димитър Киров, Йоан Левиев, Иван Кирков, Христо Стефанов, Галин Малакчиев и др.

Метростанция

На 31 август 2012 г. е открита метростанция със същото име, разположена в близост до НДК, под площад „България“. Тя обслужва втория метродиаметър на Софийското метро. На 26 август 2020 г. е открита метростанция НДК 2, разположена в близост до НДК, която обслужва трети метродиаметър на Софийското метро.

Туризъм

Националният дворец на културата е сред 100 национални туристически обекта на БТС. Има печат от понеделник до петък в информационния център на НДК, а в събота и неделя – в Билетния център.

Награди

2010 г. Второ място на Международния конкурс за наградата „Apex“ на Международната асоциация на конгресните дворци (AIPC)
2009 г. Сребърен приз на сп. „New European Economy“ за най-добър конгресен център
2008 г. „Европейска награда за качество“ на Европейската бизнес асамблея (EBA)
2005 г. Награда „Apex“ за „Най-добър конгресен център в света“ на AIPC.
2003 г. Второ място на Международния конкурс за наградата „Арех“ за „Най-добър конгресен център в света“ на AIPC.

Международни конференции

2012 г. Световна здравна организация: Годишна среща на Регионалната комисия на СЗО за Европа;
2012 г. ЮНЕСКО: Конференция на министрите на културата на страните от Югоизточна Европа;
2009 г. Пети международен конгрес за енергийна ефективност и ВЕИ в Югоизточна Европа;
2009 г. Среща на председателите на икономическите и социални съвети на страните-членки на ЕС;
2007 г. Годишен икономически форум на страните от Централноевропейската инициатива;
2006 г. Дванадесета среща на външните министри на страните от ОССЕ.

Управление

От 1982 г. до май 2011 г. НДК е творческо стопанско обединение, като от 1991 г. до 2011 г. е без държавно финансиране.

От 4 май 2011 НДК става еднолично акционерно дружество и е обявено за държавно дружество на подчинение на Министерство на финансите.

През май 2011 г. с решение на правителството изпълнителният директор на НДК Христо Друмев, управлявал двореца 24 години, е отстранен, заедно с останалата част от ръководството. НДК започва да се управлява от борд на директорите с трима членове. Тяхната задача е да преценят финансовото състояние и структурата на НДК, след което да предложат подобрения.

Председател на борда на директорите е д-р Мариана Чолакова, изпълнителен директор и зам.-председател на борда е Десислава Бинева, изпълнителен директор и член на борда е Тодор Влайчев.

През февруари 2012 г. д-р Чолакова подава оставка и на нейно място в качеството на председател на борда на директорите се присъединява Ивайло Георгиев.

През месец март 2013 г. бордът на директорите претърпява промени: Стоян Стоянов става председател; Митко Тодоров – изпълнителен директор; Радка Петрова, Тодор Влайчев и Ивайло Георгиев – членове.

През ноември 2013 г. бордът на директорите е изцяло подменен от Министъра на културата с Антоанета Желязкова, Велислава Кръстева, Веселина Минчева, Олга Манолова, Пени Раева (заместник на Христо Друмев). Велислава Кръстева е зам.-министър на културата и бивш директор на пресцентъра на ДПС.

Фестивалният комплекс във Варна е апортиран в същото дружество. Целта на преобразуването е „пълна прозрачност и отчетност“, като е започнат финансов одит на последните десет години.

През месец май 2011 г. НДК започва да се управлява от Съвет на директорите (СД), а от декември 2014 г. изпълнителен директор на Двореца е Мирослав Боршош.

Към 2015 г. Съветът на директорите е в състав:

Валентин Кръстев – председател,
Мирослав Боршош – изпълнителен директор,
Людмил Веселинов – член на Съвета на директорите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/

[Hatshepsut]

Преди да бъде НДК

Знаете ли, че преди да бъде НДК, мястото на което е разположен дворецът, изобщо не е било централно? Скоро след Освобождението и много години преди да започне строежът на НДК през 1879 г., това място е в самите покрайнини на града и там са разположени единствено Витошките пехотни казарми.

През октомври 1934 г. в северния край на пространството е открит войнишкият мемориал в памет на офицерите и войниците от Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полкове от Софийската желязна дивизия, които загиват през войните. Паметникът е съставен от 3 стени, разположени под формата на буквата „П“, върху които на емайлирани плочи са изписани имената на 3000 български герои. Трите стени са изградени върху калканите на съществуващи казармени сгради. В най-високата част на западната стена пише „Загинали геройски за свободата и обединението на българския народ“, на източната – „Самопожертвали се храбро в предана служба на Царя и Отечеството“, а на южната – „ Благословени бъдете от майката родина – Вечна ви памет“. В пространството между плочите има розариум, върху който е поставена бронзова фигура на лъв, който държи под лапата си щит с картата на Санстефанска България. Паметните плочи са дело на арх. Александър Обретенов, а лъвската статуя е изработена от скулптора Михаил Михайлов.

След като там е издигнат мемориалът, мястото започва да придобива много повече важност, защото там се полагат венци в почит на загиналите, провеждат се военни церемонии и се посрещат най-видните гости на столицата. Но за нещастие, източната плоча е силно повредена при бомбардировките от Втората световна война, а в последствие е разрушена напълно. След 9 септември 1944 г. комунистическата власт премахва и лъвската статуя.

През следващите десетилетия мемориалът спира да изпълнява официалната си функция и мястото на НДК бавно започва да навлиза под светлините на светския живот на града. През 1967 г. там е построена сградата на модна къща „Лада“, която изработва дамски и мъжки официални облекла, чанти и обувки. „Лада“ е сред малкото фирми, привилегировани да обслужват българския и чуждестранен дипломатически корпус. Сериите им са лимитирани, а шивачите им обличат и редица именити дами и господа по поръчка. Модната къща издава и свое собствено списание за мода и бързо започва да налага модните тенденции у нас. Към края на 60-те или началото на 70-те там се обособява и едно градско пространство с открита сцена, което започват да наричат „Монте Карло“ или „Монтето“ заради игрите на карти, табла и зарове, които се провеждат там.

Останалите казармени сгради и паметни плочи са премахнати при строежа на НДК, който започва през 1979. На мястото на войнишкия мемориал през 1981 г. е издигнат паметникът „1300 години България“ на скулптора проф. Валентин Старчев, който печели конкурса на тема: „Минало“, „Настояще“ и „Бъдеще“. Паметникът се извисява с ръст на 35 метра и композицията представя три фигурални групи, символизиращи книжовността, признателността и съзиданието. Държавният глава Тодор Живков не харесва монумента и се разграничава от него, но след промените той влиза в международно признати маршрути на паметниците на тоталитаризма. Монументът се руши, а властта спира да го поддържа след 89-та и през 2017 се взима решението за неговото демонтиране, въпреки протестите и противоречията в обществото по въпроса.

Нов войнишки мемориал е предвиден в парка между булевардите „Арсеналски“ и „Черни връх“. Одобрен е проект на архитектите Станислав Константинов и Атанас Агура, който получава разрешително за строеж. Първа копка е направена през 2000 г., но до неговото изграждане така и не се стига. Днес на това място може да бъде видян само каменен блок, който гласи, че „На това място ще бъде възстановен паметникът с имената на загиналите войници от I-ви и VI-ти пехотни полкове от Първа софийска Желязна дивизия, но софиянци помнят колко бързо се променя пейзажа и историята на това място само за няколко поколения.

https://sosofia.com/sostories/predi-da-bade-ndk/

[Hatshepsut]

1300 години България (монумент)


Паметникът към 15 юни 2014 г.

„1300 години България“ е архитектурно-монументален комплекс в София, съществувал в периода 1981 – 2017 година, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Монументът е разположен в градината пред Националния дворец на културата на площад „България“, а за изграждането му е премахнат паметникът на загиналите от Първи и Шести софийски пехотен полк.

Автори на проекта са:

проф. Валентин Старчев (скулптор, автор на композицията),
арх. Александър Баров (архитектурно оформление),
арх. Атанас Агура (оформление на околното пространство),
арх. Владимир Роменски,
арх. Александър Брайнов,
инж. Румен Младжов (конструкции),
инж. Милчо Брайнов (консултант при конструктивните решения).

История

Преди да бъде построен комплексът на НДК, на това място са се намирали Витошките казарми. През Втората световна война те са тежко бомбардирани, а паметникът на загиналите от Първи и Шести пехотен полк е частично разрушен. Паметникът е бил изграден от метални плочи и каменна украса, които са били апликирани върху 3 от фасадите на казармените сгради.

Комплексът „1300 години България“ е построен за рекордно краткия срок от 8 месеца във връзка с откриването на НДК през 1981 г.

Държавният глава Тодор Живков не харесва монумента и се разграничава от него. Монументът масово не е харесван и от гражданите на София. Овации са изразили писателят Чингиз Айтматов и диригентът Херберт фон Караян.

През 2012 – 2013 година е осъществен европейският проект „Атриум“ (Архитектурата на тоталитарните режими през ХХ век в градското управление на Югоизточна Европа). Проектът завършва с обявяването на общоевропейски културен маршрут по избрани тоталитарни обекти, одобрен от Европейската комисия и Международния институт за културни маршрути в Европа със седалище в Люксембург. Комплексът на НДК и паметникът "1300 години България" в София е част от този маршрут за България. През 2014 г., при кандидатстването на София за Европейска столица на културата – 2019, комплексът е включен в „Проект София 2019 – Етап 2“.

Описание

Изграден е от основно бетонно тяло и месингови платна, оформящи пластиките. Композиционните фигури са високи 7 метра, а целият паметник извисява ръст на 35 метра.

Композицията разкрива основната, зададена с конкурс тема: „Минало“, „Настояще“ и „Бъдеще“, намерила израз и в конкретното претворяване във фигуралната композиция от 3 групи, символизиращи книжовността, признателността и съзиданието.

Отделните групи:

„Цар Симеон и книжовниците“, олицетворяващи Златния век на България;
„Пиета“ – образът на скърбяща майка, като израз на почитта към падналите за България;
„Съзидателят“ – образ на обикновения работник.
Съвременното, модерното и абстрактното се съдържат в 3 огромни блока, разположени във възходяща линия и завършващи с крило – символ на полета на мисълта, свободата на волния дух и на неудържимия човешки стремеж към съвършенство.

Върху паметника са изписани фрази от Васил Левски, Стоян Михайловски и Христо Ботев: „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Върви народе, възродени“ и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.

Обществена дискусия

В средата на първото десетилетие на 21-ви век литературният критик Йордан Ефтимов и писателят емигрант Веселин Веселинов провеждат дискусия, в която настояват паметникът „1300 години България“ да бъде разглеждан задължително в контекста на комунистическите паметници (въпреки че паметникът е посветен на българската история и няма политически послания). И двамата са убедени, че заедно с паметници като Паметника на Съветската армия в София, Паметника на Бузлуджа и Паметника на Съветската армия в Пловдив, паметникът пред НДК трябва да бъде съхранен като документ на епохата.

През 2006 г. по повод рушащия се паметник се разменя кореспонденция между тогавашния кмет на София Бойко Борисов и тогавашния министър на културата Стефан Данаилов.

През 2008 година в Червената къща е организиран публичен дебат на тема „Паметникът пред НДК – какво да се прави?“ с участието на Христо Друмев (тогава генерален директор на Националния дворец на културата), арх. Тодор Булев (заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България), Лъчезар Бояджиев (визуален артист), Петър Диков (тогава главен архитект на София) и медийния критик Георги Лозанов.

Арх. Павел Попов прави следното обобщение за историческата ситуация и значение на паметника в контекста на построяването и трансформациите на НДК:

„    Паметникът на 1300-годишнината, иначе казано – Паметникът на България – по своему е феномен. Никога не е бил харесван, никога не беше одобрен и оценен от обществото. Никога никой не се опита да обясни защо и как той представлява България. Може би затова, в противовес на логиката в пластическите изкуства, той беше снабден с бронзови пояснителни надписи. Заклинанията обаче не попречиха обидните прозвища на паметника да се множат. А днес паметникът е феномен тъкмо защото четвърт век, след като беше създаден, той все по-точно представлява онова, което България е – наперена, нелогична, самодоволна, бъбрива, хаотична, сбъркана като конструкция и ориентация, саморушаща се структура. Днес паметникът много по-точно символизира това, което трябваше да символизира – страна, която от 100 години юридически и от 130 години практически е свободна да се докара сама до състоянието, което паметникът интерпретира. Винаги съм смятал, че паметникът трябва да се премахне без много шум или да се преработи драстично. Днес обаче мисля, че вземайки нужните предохранителни мерки, паметникът трябва да се остави, какъвто е, без никакви намеси..., докато България не се промени дотолкова, че да заслужи друг паметник    “

През 2012 година дискусията е подновена с нова сила. Срещу събарянето му са архитектите от групата WhaAT Assosiation, професионалните организации като: СБХ, САБ, КАБ, ИИИ към БАН, а също така и Министерство на културата, катедра „Скулптура“ към НХА, РИМ – София. Сред изказалите се в подкрепа на идеята паметникът да бъде реставриран са Светлин Русев и Петър Ръсовски.

Сред изказалите се против паметника са писателката Кристин Димитрова и журналистът Мартин Карбовски.

През август 2012 г. е открита петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“ от Христо Гинев. Създаден е и сайт в подкрепа на пълното премахване на паметника.

В рамките на фестивала Sofia Architecture Week е проведен конкурс „Трансформирай паметника пред НДК“. Победител в конкурса е Николай Иванов. Сдружение „Трансформатори“ организира и творческа работилница за видео прожектиране върху паметника, използвайки повърхността му като сцена за новаторско творческо мислене.

През декември 2012 година е организирана публична дискусия за бъдещето на паметника с участието на режисьора Иван Георгиев – Гец, художника Недко Солаков, главния архитект на София Петър Диков и на архитектите Мартин Ангелов и Димитър Паскалев.

С отворено писмо срещу събарянето на паметника излизат Изпълнителните бюра на: Съюза на българските художници, Съюза на архитектите в България, Камара на архитектите в България, Група Град и др.

През август 2014 г. дискусията за възстановяване на мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотен полк възниква отново след обявяване на конкурс на Столичната община за проект, който да се намеси в авторското решение на паметника „1300 години България“. Конкурсът е в пълен разрез със Закона за авторското право и сродните му права и поради тази причина – предварително обречен на провал.

За около 4 седмици участници в новосъздадена фейсбук група „За възстановяване на паметника на загиналите от 1-ви и 6-и пехотен полк“ стават над 5700 души, от които 60% са от София. Създадена е и онлайн петиция, която към 16 септември 2014 г. е подписана от над 4450 души.

Решение на СОС

На 18 декември 2014 г. Столичният общински съвет решава архитектурно-монументалният комплекс да бъде преместен, а на неговото място да бъде възстановен мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк, който се е намирал на същото място преди построяването на „1300 години България“.

Според представително изследване на „Алфа рисърч“, общо 72% от анкетираните софиянци са съгласни „1300 години България“ да бъде демонтиран (43% искат на негово място да остане парк, а 29% да се издигне друг паметник), докато 25% настояват да се запази и реставрира. Една трета (33%) от анкетираните в същото проучване подкрепят предложението на мястото на паметника „1300 години България“ да бъде възстановен мемориалът на загиналите войници от 1-ви и 6-и пехотен полк.

Дело за авторски права

На 2 август 2021 г. Върховният касационен съд отхвърля жалбата на скулптора Валентин Старчев, че са нарушени авторските му права. Старчев е осъден да плати на Столичната община разноските по делото – 12 000 лв.

https://bg.wikipedia.org/wiki/1300 години България (монумент)


Моето мнение за този паметник е, че беше изключително грозен и представяше 1300-годишната история на България по някакъв уродлив начин, аз много се радвам, че тази халтура беше демонтирана 

[Hatshepsut]

Една от най-емблематичните сгради на столицата. Националният дворец на културата е открит на 31 март 1981-ва -- годината, през която българската държава чества 1300 години от създаването си. Дворецът е изграден по предложение на дъщерята на тогавашния партиен лидер Тодор Живков -- Людмила - за по-малко от 4 години, макар че планът за построяването е бил за 12 години. На сцените на Двореца са се изявявали най-известните съвременни творци от целия свят и се превръща в едно от най-големите културни средища.

5 минути София - Строителството на НДК / 5 minutes Sofia - National Culture Palace (eng. subs)

[Hatshepsut]

Добре дошли в Националния дворец на културата – най-големият конгресен център в Югоизточна Европа и един от най-големите културни центрове в света.

Зала 1
Най-голямата му зала 1 е сърцето на комплекса и приема почти 4000 зрители. Салонът й се простира на повече от 3000 кв.м., разположени на 3 нива. Сцената е висока 10, широка 24 и дълбока 36 метра. Огнеупорна стена, затваряща сцената, е художествено пано на Димо Заимов и се нарича „Слънце”. В тази емблематична зала се провеждат най-големите международни конгреси и коцертни събития в България.

Зала 2
Зала 2 е амфитеатрален салон с капацитет 403 зрители. Подходяща е за театър, концерти, шоу събития и конференции. Основният вход е от площад България. Зала 2 разполага с най-модерното театрално оборудване в страната. Сцената й е ротираща по 3 независими оси и нива с общ диаметър 15 метра. Две фоайета с обща площ 706 кв.м. обграждат основния салон. Мозайките, които ги декорират, са дело на Димитър Киров и Атанас Яранов. Вестибюлното фоайе с 3D mapping ефекти ни отвежда до текстилното пано на прочутия Марин Върбанов, наречено „1300 години България”.

Зала 3
Зала 3 е второто по големина пространство в НДК със своята площ от 2128 кв.м. Посетителският й капацитет варира в широкия спектър от 400 до 1200. Причината е в разнообразния потенциал за конфигуриране: от конгреси, през експозиции, до мащабни партита. Ложите са с гъвкави стени, отварящи се към зали 3.1 и 3.2. Предхождащото я фоайе се простира на 770 кв.м. То е с директна гледка към площад България и разполага с подходяща за това тераса от 440 кв.м.

Зала 6
Ярка светлина и простор на площ 533 кв.м. са постигнати с високите 550 см. витрини. Зала 6 е оборудвана и с най-съвременна техника за сценично и ефектно осветление. Тържественост на салона добавя и стенописът на акад. Светлин Русев „България”. Залата е предпочитана за балове, церемонии, пресконференции за 350 души. Освен, че е разположена над познатия като ВИП вход А6, зала 6 разполага с много съпътстващи кабинети и фоайета, даващи работно уединение в делова среда. Общата площ на всички съпътстващи зала 6 пространства стига до 2000 кв.м. Освен тях, НДК предлага и външна открита площ и/или паркинг.

Зали 7|8|9
Ефирни и светли зали-тризнаци ни посрещат с интересното си формообразуване на площи по 380 кв.м. и високи 7 м. тавани с богати светлинни структури. Залите са чудесни за конференции, семинари, камерни концерти. Безценна стойност им придават стенописите на Дечко Узунов, Христо Стефанов и Йоан Левиев. Задните стени на зали 7,8 и 9 се отварят изцяло и дават възможност за допълнителни площи по 650 кв.м. Зала 9 притежава и вътрешен балкон.

Зали 10|3.1|3.2|3.4
Близки по функция и площ зали на най-високия 8 етаж. Тази категория пространства в НДК е подходяща за кръгли маси, семинари, коктейли и тържества. Освен архитектурното им панорамно решение, залите предлагат големи тераси с площ до 420 кв.м. 3.1 и 3.2 отварят напълно стените си към зала 3. Зала 3.4 предлага и сервизни помощения/кухня с обща площ 165 кв.м. Посетителският капацитет на четирите зали се конфигурира в диапазона от 50 до 200 гости.

Зала 4
Партерна зала с вход от Централното фоайе и площ 284 кв.м. Подходяща за обучения, изложби, коктейли. Любопитната й геометрия е декорирана с мозайка на Григор Спиридонов.

Клуб Перото
Изключително място за любителите на литературата и професионалната писателска гилдия. Пригодено за премиери на книги и четения, за камерни и джаз концерти. Интериорът му предлага сцена, бар, сервизни помещения, детски кът и тераса. Общата площ с тях е 360 кв.м. Перото има свой вход от площад България.

ДНК
Мащабно пространство с обща площ 900 кв.м. Изцяло оборудвано за театрални пърформанси, партита, ъндърграунд концерти. Със свой вход от площада.

[Panzerfaust]

Паметникът „1300 години България“ е типичен пример за Людмила-Живковския брутализъм. Също и паметникът „Създатели на българската държава“ до Шумен.

[nasiovoivoda]

България е на повече от 1300 години, но както и да е.
Иначе двореца не е чак толкова лошо творение. Бил съм и в парка около него. Смятам, че е едно от смислените неща построени от соца.

[Hatshepsut]

Паметникът „1300 години България“ е типичен пример за Людмила-Живковския брутализъм. Също и паметникът „Създатели на българската държава“ до Шумен.

Самата идея за създаване на паметника „Създатели на българската държава“ до Шумен никак не е лоша, но изпълнението не е на ниво, стилът е много груб и схематичен 

Според мен едно по-реалистично представяне би имало много по-добър ефект, като пример ще посоча паметника на Асеневци във Велико Търново, който е създаден няколко години по-късно, през 1985г.:

[Panzerfaust]

Паметникът на Асеневци е вероятно най-добрия соц.паметник изобщо. Но той е огромно изключение.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Списание ЛИК - БТА (март 2026). НДК на 45 години

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8964