Българската кирилица

[Hatshepsut]

Българската кирилица

Защо българска кирилица?

На кирилица пишат в дванайсет държави и над 250 милиона души.
Отворете случайна страница от българска, руска, сръбска или монголска книга и ще откриете две неща – ние всички използваме кирилска писменост и на всеки език тя изглежда различно. Кирилицата ни свързва, но и различава, като изразява нашите индивидуалности.
Писмеността е навсякъде около нас и оставя своя отпечатък върху всички, дори и върху тези, които не могат да четат. Освен начин за общуване и обмен на информация, тя е система от символи, образи, запечатани в недрата на подсъзнанието ни.
Опознаваме буквите много преди да се научим да четем. За троянската керамика или Панагюрското съкровище научаваме много по-късно. Първото е чаровна регионална особеност, а второто – артефакт, докато буквите носим в сърцата си доживот.
Нашата писменост, заедно с общия ни български език, е в основата на нашата национална принадлежност.
Българската кирилица е богата на знаци, но бедна на изразни форми. Шрифтовете на кирилица са малко и с преобладаващо руски характер и произход. Вследствие на нашето незнание, инертност, незаинтересованост или мързел, ние се размиваме и губим своята културна идентичност.

Българска или руска кирилица?

През 1708 година Петър I утвърждава „Гражданский шрифт“. Реформата цели да опрости състава на руската азбука и да замени съществуващите църковнославянски шрифтове с образци, близки до европейските и по-подходящи за печат на светска литература.
През следващите десетилетия новата руска азбука продължава да се развива и през XVIII–XIX век се превръща в основа за реформите, последвали и при другите народи, използващи кирилица. Характерно за руските шрифтове и техните производни става използването на редовни букви с формата на умалени главни.
В средата на XX век в България се появява и развива различна гледна точка. Редовните букви започват да се различават от главните, придобиват горни и долни дължини, а някои от главните букви се видоизменят.
Българската кирилица се доближава като графичен ритъм, естетическо и функционално разнообразие на формите до латиницата. По своя характер тя се превръща в уникална графична система, част от нашата културна идентичност.

Ситуацията днес

Във всекидневната ни практика се използват и двата модела кирилица – руска и българска. Хората, които знаят и предпочитат българския вариант, ежедневно са принудени да използват руския заради употребата на компютър и интернет. Дори при осъзната необходимост, шрифтовете с българска кирилица все още са малко и недостатъчно познати.
Талантливите млади автори на оригинални шрифтове, най-често не намират за нужно да проектират българска кирилица. Ако в шрифтовете им има кирилица, тя е в повечето случаи с руска форма, защото така шрифтът се продава по-добре.
От висшите учебни заведения по изкуствата излизат образовани и ентусиазирани дизайнери и художници, които осъзнават значението на българската кирилица, но неблагоприятната бизнес и културна среда бързо ги превръщат в конформисти.
Проблемът с така наречените „наборни шрифтове“, с които се оформят дълги текстове, е сериозен! И до днес масово в книгите се използва Times New Roman (с руска кирилица) не заради естетическите му качества, а заради това, че е най-популярният шрифт „по подразбиране“ в офисния, дизайнерския и издателския софтуер.
Това е инерцията, на която ние се противопоставяме.

Програма

Нашата основна цел е съхраняването, разпространяването и развиването на българската кирилица. Насочваме усилията си в три основни посоки:
1. Популяризиране на разликите между българската и руската кирилица както в професионалните среди, така и сред широката общественост в страната и чужбина;
2. Организиране на професионални обучения, изложби, конкурси и други изяви, подпомагащи създаването на нови образци от шрифтове с българска кирилица;
3. Привличане на държавата като защитник на българската кирилица и въвеждане на стандарти за употреба на шрифтове в държавната администрация, образованието, печатните и електронни медии.

В заключение

Културната идентичност е духовна сила, която трябва да изследваме и опознаваме. За да възпитаме децата си с любов към българското, трябва да съхраним и развием онова, които ни определя като българи. Да помним, че кирилицата тръгва от нашите земи, тя е основа на културата ни. Нека я познаваме, пазим и предаваме нататък!

Борил Караиванов
Велина Мавродинова
Илия Груев
Кирил Златков

https://cyrillic.bg/manifest/


Манифестът “За българската кирилица”

http://bnt.bg/news/kultura/manifesta-t-za-ba-lgarskata-kirilitsa

[Hatshepsut]

Българската кирилица

Така, макар и не скромно, нарекохме конкурс, който проведохме сред студенти и докторанти от специалности, свързани с рисуване и графичен дизайн във Великотърновския Университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

Конкурс за изработване, за изрисуване, за създаване на графична система на българската кирилица. На „дигитализиране“ на българската кирилица. За печатни нужди, за документи, плакати и прочее.

Причината за този конкурс беше изключително простичка. Според български преподаватели по тези специалности не съществува „българска кирилица“.

Тоест, съществува, но не се използва и не е, да го кажем „нормативно закрепена“.

Шрифтовете, които ние използване при работата си с компютър или в печатните издания, документи и прочее, не са български. Руски са. Включително този, който четете в момента.

На практика печатаме на руски. С руски шрифтове.

Повечето от тях са сваляни или пиратски, или безплатно. В тяхната основа е руската графична система, създадена по заповед на цар Петър Велики. Тя е опростена графична система, основана на старобългарски шрифтове, разбира се, преименувани от руските историографи на „църковно-славянски“. Защото да се признае, че са старобългарски за империята и пропагандата не е „политически коректно“ .

Както е известно съветските учени са открили всичко и не може писмеността преди тях, да е „българска“. Затова е „открита“ „църковнославянската“ такава.

Междудругото, в руските училища, дори в България се твърдеше, че „Кирил и Мефодий“ са руснаци. Ако някой е забравил. Но, както и да е. Това е друга патология. Поразително подобна на тази на незаконнородените деца на Коминтерна в Скопие.

Според специалистите по графичен дизайн и история на тези предмети, основната разлика между българските и руските шрифтове е в големите и малките букви.

В българските има разлика при изрисуването или изписването на буквите, в руските няма. Пак според специалисти българската кирилица е по-четивна, по-лесна за възприемане и по-щадяща зрение и възприятия.   

Стори ми се особена ирония на съдбата, ние, народът и нацията, които сме създали глаголицата, развили, опазили и съхранили кирилицата и нейното безценно световно културно наследство да пишем на чужда графична система. Да ползваме чужди шрифтове.

Казвам „пишем“, защото все повече се ползват печатни шрифтове, а все по-малко ръкописни. А те са руски.

Оказа се, че никой в годините не се е замислял по този въпрос. Че печатаме и пишем официалните си документи на чужд език, или по-скоро с чужда графична система.

В интерес на истината, на няколко пъти български художници и графици са създавали и рисували шрифтове на българска кирилица. Даже са печатани книги с тези шрифтове. Но после тези усилия са потъвали в забвение.

Мисля, че има един български кирилски шрифт, подарен от автора му на българската държава, на който се изработват и официалните документи, грамоти, дипломи и прочее. Това е всичко.

Именно по тази причина обявих конкурса „О писменах“ и то точно във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Който е внимавал в часовете по история, знае защо е кръстен така. Интересът беше огромен. Имаме около 30 наградени творби, сред които десетина прекрасни образци на българска кирилица.

Какво следва от тук нататък?

Сега движим процедурата по закупуването на авторските права. Предстои изложба в Брюксел, покрай Деня на будителите с цел и идея всички европейски институции да използват „заверени“ и „легализирани“ български шрифтове.

Все пак България е член на ЕС, не Русия. Когато излязоха първите евро-банкноти с български надпис, руски вестници написаха „Евро уже на руском“. И са прави. Така напечатано – на руски е.

Предстои натиск над всички български държавни и общински институции също да използват различни шрифтове, но на българска кирилица. Предстои изработването на графично приложение към проекта за Закон за българския език.

Предстоят срещи и разговори със световните социални мрежи, търсачки и текстови редактори, „заверени“ шрифтове на българска кирилица да бъдат качени в техните програми по подразбиране. За да облекчават търсенето и използването им.

Предстои изграждането на базирана в социалните мрежи платформа, откъдето всеки потребител може да се сдобие с всички варианти на българска кирилица, които сме изработили.

Знам, че това не е новина, на фона на информационния поток. Надали ще се превърне в „новина“. Не е злободневие. Не е обичайната тъпотия и тиня. Различно е.

Ще бъде дълъг и вероятно труден път по налагането на българската кирилица, но ми се струва, че го дължим. На нас самите, на Свети Цар Борис I Покръстител, на Цар Симеон Велики, на Св. Седмочисленици, на легиона от български просветители и възрожденци, създали, съхранили и развили българската писменост и културна традиция.

Това е чисто родолюбие. Национализъм. За нас. Езикът и писмеността са основна част от осъзнатото самоопределение „българин“. И ние българите, трябва да го пазим и развиваме. За да има българи, говорещи и пишещи на български и след нас.

Търся съмишленици. Търся, хора, които да се хванат и да разпространяват заедно с мен българската кирилица.     

https://www.lentata.com/page_7550.html

[Hatshepsut]

Българска кирилица. Безплатни шрифтове

Опит да бъдат събрани на едно място безплатните шрифтове с българска кирилица и техните автори. Ще бъдат добавяни шрифтове с българска кирилица, предоставени за безплатно използване от носителите на авторските права.

Подкрепете българската кирилица, като се присъедините към манифеста „За българска кирилица“.
Празникът на буквите е веднъж в годината, но за българската кирилица трябва да мислим и да се грижим ежедневно – защото е основата на уникалността на българската култура.

Българските шрифтове: http://bgtypeface.blogspot.com/

[Hatshepsut]

Експерт: Кирилицата трябва да се нарича българска


Доц. д-р Ана Кочева работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН

24 май трябваше да е сред най-големите акценти на българското европредседателство, да покажем, че кирилицата всъщност трябва да се нарича българска азбука.
Това заяви в интервю за Дир.бг. доц. д-р Ана Кочева от Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН.

Зад гърба си има десетки изследвания, свързани с историята на българския език. Тя е създател на уникалната Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход. Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси.

Повод за поредната ни среща с доц. Ана Кочева е незабележимостта на 24 май в календара на българското европредседателство.

- Как си обяснявате този абсурден пропуск - като недоглеждане или липса на елементарна далновидност?

- Въобще не си го обяснявам, истината е, че умът ми не го побира, защото Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската просвета и култура и на славянската писменост е един от най-обичаните празници у нас и навсякъде по света, където живеят българи. В този смисъл пропускът е наистина абсурден, но той е и абсолютно недопустим, който и да е редил календара на българското европредседателство, просто няма право да го пропусне с лека ръка.

Още повече на фона на факта, че кирилицата е световно културно наследство, това е българската азбука в рамките на ЕС, най-ценното ни достояние, което ни е отредило заслужено място в Европа още през 9 век, много преди редица други просветени народи, много преди Реформацията.

Кирилицата трябва да се нарича именно така - българската азбука - в европейските структури и какъв по-добър начин да се покаже нейното значение тъкмо на българската земя?! Редом с откриването на българското европредседателство, 24 май трябваше да е сред най-големите акценти в календара.

Трябва да се покаже на изконно място на европейските ни гости защо кирилицата е българска, а не абстрактно славянска, още повече, че към празника ни посягат от всички страни. След като го въведоха преди години в Русия, от тази година ще го отбелязват и в съседна Сърбия. Това, разбира се, не е лошо, но защо тъкмо ние правим този пропуск наистина не мога да си обясня. Все пак смятам, че време има достатъчно, за да се навакса и да не се „излагаме пред чужденците“, както клиширано, но очевидно съвсем вярно сме свикнали да казваме.

- Какви посегателства имате предвид?

- В науката, например, отдавна се извършават спекулации и подмяна на характера на Кирило-Методиевия език. Всички славянски народи посягат на делото на светите братя и го приписват за свое.

В Русия беше създадена една група от медиевисти, която целенасочено се опита тотално да ревизира схващането за българската народна основа на Кирило-Методиевия език. Тази основа бе максимално разширена, като в нея бе включен на първо място и руският език. Понеже групата прояви изключително шумна активност и създаде цяла школа от последователи, вече не е за пренебрегване фактът, че отново започна да се хвърля сянка на съмнение върху научната истина за родината на Кирило-Методиевия език.

Тенденциозността им, вероятно случайно, но много точно е формулирана в един от руските сборници, посветени на т.нар. древноруски език: „Да се откаже на древноруското общество самостоятелен литературен език - значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка - нещо, което не намира никакво потвърждение във фактите и се основава на лъжливата представа за ниската култура и изостаналост на Древна Рус”, огорчено признават руските учени.

Явно историческите факти се преглъщат трудно от руските езиковеди, независимо че много висококултурни нации по света и днес използват чуждестранни книжовни езици, без това ни най-малко да накърнява техния престиж и самочувствие. В 9 в. славяните от Солунско са говорели на диалекта, въз основа на който двамата изключителни ерудити Кирил и Методий създават глаголицата, правят първите преводи и пишат книги. Същата тази глаголица през 886 г. идва в България, донесена от учениците им, на нея се твори в книжовните средища Плиска, Преслав, Охрид, които са истински средновековни университети. Не друг, а гръцкият хронист Теофилакт, нарича Климент Охридски „пръв епископ на българския език“. На българския, не на някакъв друг! Така че каквито и опити да се правят за изопачаване на историческата истина, тя самата ги опровергава, при това с 12-вековна давност.

- Имате предвид, че на политиците трябва да се изнесе открит урок за словото?

- Един голям френски славист, проф. Роже Бернар, казва: „България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на други народи по света и това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…Езикът на този пръв разцвет на славянската писменост и култура не е никакъв друг, а старобългарски. Този език надживя всички опити на чужди нашественици за претопяване, благодарение на твърдостта на българския народ, на неговото желание да съхрани българското слово, което често е било застрашавано, но никога не е било покорявано.” Това слово е кирилско, милиони по света пишат на него, но то е създадено тук, въз основа на българския солунски диалект през 9-ти век и ние трябва да говорим непрестанно затова, докато светът го научи и запомни.

https://dnes.dir.bg/news/kirilitza-evropredsedatelstvoto-2018-26925784

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите един добър шрифт Българска кирилица - ModeratoA5L

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=62

...както и шрифта Acari Sans:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=18

[Hatshepsut]

Учен от БАН алармира: Скопие посяга и към азбуката ни - била македонска

Българският език е третият класически език в Европа, а кирилицата е българска азбука – нещо, за което наистина трябва да се преборим да съществува като термин в рамките на ЕС. Това каза доц. Анна Кочева от Института по български език на БАН, цитирана от Bulgaria ON AIR.  "Продължава да се води битката, кирилицата да се нарича българска азбука", добави доц. Кочева. Според нея "пречи ни това, че българските институции не действат в синхрон по този въпрос". Правителството е сезирано няколко пъти, че още преди да се извърши разширяване на ЕС с други държави, които имат кирилица и претендират за нейната история, този въпрос да бъде решен в полза на историческата и научната истина. "Защото и нашите съседи от Северна Македония имат претенции върху кирилицата и твърдят, че това е македонската азбука. За това най-вероятно ще претендират и съседите ни от Сърбия в един момент. Става въпрос за отстояване на историческата истина", предупреди доц Кочева от БАН. Според нея има страх, че ще се възпламенят научни конфликти, които могат да прераснат в политически. 15 млн. са българоезичните по света, казва доц Анна Кочева.

Видео: https://blitz.bg/obshtestvo/uchen-ot-ban-alarmira-skopie-posyaga-i-km-azbukata-ni-bila-makedonska_news747557.html

[Hatshepsut]

Инициатори искат промяна на българската клавиатура, която е по стандарт от 1978 г.

нициатива за промяна на българската клавиатурна уредба призовава към дебати и преразглеждане на Българския държавен стандарт от 1978 година, по който се подреждат буквите и знаците в сегашния им вид. Стандартът съдържа несъвършенства, останали от времето на употреба на пишещите машини, мотивират се в писмо до министъра на транспорта Росен Желязков застаналите зад идеята за промяната.

Те предлагат Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да сформира работна група с участието на представители на БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски", бизнеса и други заинтересовани лица, която да обсъди актуализирането на стандарта.

От инициативата искат отпадането на двете букви от руската азбука - Э и Ы, които да осигурят две свободни позиции, както и включването на знака Ѝ, който да бъде поставен на мястото на главния Ь, тъй като нито една дума не започва с него.

Настоява се за включване на пунктуационните знаци за долни и горни кавички - " и ", което би спомогнало за правилното съставяне на текстове според нормите на българския книжовен език. Предлага се те да се включат на мястото на символите ~ и `, които се използват рядко в текстовете на български език.

Друго от предложенията за реформа е включването на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ, защото правописът от периода 1878 г. до 1945 г. се използва и днес в научни и специализирани издания, както и в библиотечни системи и при цитиране на исторически документи.

Включването на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ в българската клавиатура ще благоприятства популяризирането на книги и текстове от периода преди правописната реформа от 1945 г. и ще намали разстоянието между днешната правописна култура и тази отпреди 1945 г., смятат инициаторите.

"Предлагаме Ѣ да замени Э, а Ѫ да замени Ы; Ѭ трябва да бъде на трето ниво (виж т. 7), над буквата Ѣ", пишат инициаторите в писмо до министър Росен Желязков.

Друг важен детайл, на който се акцентира, е включването на $ и €. Символите на двете валути се използват изключително често и включването им ще улесни потребителите, аргументират се от инициативата.

Сред останалите предложения са включване на ударени гласни и символа @ на кирилица, за да се избегне превключването на клавиатурната подредба само заради неговото изписване.
Промяната в клавиатурната подредба изисква и въвеждането на трето ниво, смятат организаторите на инициативата.

"Т.нар. кирилица на тези клавиатури е руският стандарт, ние нямаме български стандарт. Дори една нова, млада държава като Северна Македония си направи собствен стандарт", се аргументира в интервю за БНР инициаторът на промяната проф. Антони Стоилов от Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград.

Работата с по-старата книжнина изисква графични символи, които липсват в съвременните клавиатури, особено при смартфоните, отбеляза той. "Т.нар. отечественофронтовски правопис премахва като буржоазни определени букви с наредба-закон, което означава, че нещата на законодателно ниво отново биха стигнали до Народното събрание", допълни проф. Стоилов.

Той е на мнение, че трябва да бъде изработен графичен дизайн на българската кирилица, защото сега е възприет руският модел.

Съставянето на подредбата на машинописната клавиатура е съобразено с честотата на срещане на всяка буква в българския език, като са отчетени съотношението между гласни и съгласни и анатомията на ръката.

През октомври 1907 г. началникът на стенографското бюро на Народното събрание Теодор Гълъбов е възложил на подчинените си да изследват честотата в употребата на звуците в българския език, като ги проследят в 10 хил. думи от всички области на живота. През същата година национална конференция на машинописците приема "Обща българска знакова мрежа на българските пишещи машини", отбелязва БНР.

Доц. Ана Кочева от Института за български език към Българската академия на науките обаче е на мнение, че това не са въпроси, които могат да бъдат решени бързо, защото езикът е консервативна система. "Колкото и да харесвам графемата за ятовата гласна, защото тя съдържа много символика, все пак от 1945 година насам езикът се е развил и независимо от почитта към миналото има правила, които трудно биха могли да се върнат назад", отчита тя.

Пред БНР тя подчерта, че България има по-тежък проблем - образованието и невъзможността да се постигне степен на задоволителна грамотност на учениците. Според нея трябва да се вземе предвид и чисто икономическият момент, свързан с фирмите, изработващи клавиатури.

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/05/22/4070274_iniciatori_iskat_promiana_na_bulgarskata_klaviatura/


Отворено писмо
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Българската азбука се състои от 30 букви. Към момента, обаче, в българската клавиатурна подредба по БДС 5237:1978 (действащ от 1 януари 1978 г.) са включени и две допълнителни букви от чужда азбука (руската), а именно Э и Ы, заели мястото на Ѣ и Ѫ от машинописната подредба в действие преди правописната реформа от 27.02.1945 г. Посоченият стандарт съдържа и други несъвършенства, останали от времето на употреба на пишещи машини. Днес все още продължава да действа 42-годишният стандарт БДС 5237:1978 и всички български компютърни клавиатури се изработват според него.

Необходима е промяна на стандарта с цел усъвършенстването му и привеждането му в съгласие със съвременната езикова и техническа действителност. Във връзка с това, предлагаме МТИТС да организира и координира работна група с участието на представители на БАН, Софийския университет, бизнеса и други заинтересовани лица, която да обсъди актуализирането на стандарта БДС 5237:1978. Предлагаме да се вземат под внимание добрите идеи, заложени в нереализирания прБДС 5237:2006, и други. Нашите предложения са:

1. Включване на знака Ѝ
Българското местоимение Ѝ се изписва с тежко ударение с цел различаване от съюза И. Много често то бива неправилно заменено с И или Й. С цел повишаване на грамотността и качеството на машинно набраните текстове, предлагаме знакът Ѝ да бъде поставен на мястото на главния Ь, тъй като нито една дума не започва с него.

2. Включване на пунктуационните знаци долни и горни кавички „“
Включването на българските долни и горни кавички ще спомогне допълнително за правилното съставяне на текстове според нормите на българския език. Предлагаме те да се включат на мястото на символите ~ и `, които се използват рядко в текстовете на български език.

3. Включване на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ
Българският правопис от периода 1878 г. до 1945 г. се използва и днес в научни и специализирани издания, в библиотечни системи и при цитиране на исторически документи; той се използва и в съвременни издания на част от българските емигранти и наследниците им за периодични издания и книги; този правопис се радва на растящ интерес сред младите българи, които го използват за комуникация в интернет. Преподаватели и студенти по българска филология имат нужда от тези букви в учебния процес, и се налага да ползват нестандартни клавиатури. Включването на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ в българската клавиатура ще облекчи технически работата във всички посочени случаи, ще благоприятства за популяризирането на книги и текстове от периода преди правописната реформа от 1945 г., ще намали разстоянието между днешната правописна култура и тази от преди 1945 г. Предлагаме Ѣ да замени Э, а Ѫ да замени Ы; Ѭ трябва да бъде на трето ниво (виж т. 7), над буквата Ѣ; смятаме за излишно руски букви да присъстват в българската клавиатурна подредба, която не е ергономично приспособена за набор на текстове на руски език.

4. Включване на $ и €
Символите за валути $ и € се използват изключително често и включването им ще улесни потребителите. Могат да се включат на мястото на І и V като основни клавиши.

5. Включване на ударени гласни
При съставяне на научни текстове се налага използването на ударените гласни. Включването им на трето ниво (виж т. 7) над съответните гласни, ще улесни работата със специализирани текстове.

6. Включване на @
Електронната поща на кирилица вече е реалност и е необходимо включване на символа @ на трето ниво над цифрата 2 (виж т. 7), за да се избегне превключването на клавиатурната подредба само заради неговото изписване.

7. Въвеждане на трето ниво в клавиатурната подредба
Традиционно при пишещите машини и при много компютърни клавиатура има само две нива на въвеждане. Нормално (малки букви, числа) и „шифт“ ниво (главни букви, специални знаци). Компютрите позволяват въвеждането на трето и четвърто ниво, като третото ниво се достъпва с клавиша „десен алт“ (AltGr), а четвъртото с „десен алт“ + „шифт“. Това ще позволи да се добавят повече букви и знаци — например клавиш за поставяне на ударение, кирилски букви за други славянски езици (включително отпадналите Э и Ы, за въвеждане на отделни руски думи при нужда) и т.н.

8. Буквите в интернет разширението .ею
До нашето внимание достигна информацията, че в началото на 2009 г. Европейската комисия е отправила питане до МТИТС кои букви на кирилица да се поддържат в домейна .ею, тъй като българският език е официален в ЕС. Освен българската азбука, са били изпратени и Э и Ы като част от нея. Изхождайки от аргументите по-горе, предлагаме Ви да изпратите официално писмо до организацията EURid, и да ги помолите за включване на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ.

9. Буквите в интернет разширението .бг
Според изготвените правила за домейна .бг в обществен съвет към МТИТС, трябва да се поддържат само букви от българската азбука. По някаква причина, обаче РегистърБГ/ИменаБГ нарушават това правило и позволяват регистрация на домейни с буквите Э и Ы. Предлагаме Ви да поставите на обсъждане в обществения съвет включването на тези две букви като заварено положение в правилата, но и на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ по гореизложените причини.

Благодарим Ви за отделеното време!

https://openletter.bekl.org/

[FELDMARSCHALL]

Аз затова си пиша на българска фонетична, която съвпада с латинските букви и така пиша еднакво бързо на български и на западните латински езици.

[Hatshepsut]

Министър Божидар Божанов премахва руската кирилица от българските институционални сайтове

Екипът на Министерството на електронното управление (и преливащата се в него Държавна агенция „Електронно управление“) са изготвили нови правила за институционална идентичност на интернет страниците на българските администрации. Проектът вече е публикуван за обществено обсъждане.

Това става ясно от публикация на министърът на електронното управление Божидар Божанов в личната му Facebook страница. Там той разяснява, че една от промените влиза лично по негово настояване.



Става въпрос за изискване интернет страниците на институциите да използват българска кирилица. Масовите шрифтове използват руския вариант на кирилица, което е неоптимално. Вече има достатъчно шрифтове, поддържащи българска кирилица и е редно да ги използваме.

Министърът отбелязва, че работата по проекта за промяна на правила започна преди събитията в Украйна и „скъсването“ с руската кирилица не е продиктувано от тях, но идва в подходящ момент.

Предложението според министъра е изцяло с цел запазване на българската идентичност в един глобален свят, което според него е правилната формула. „Да, част сме от европейското семейство и развитите западни демокрации, но имаме свои черти, свои специфики, и своя писменост.“, разяснява Божанов.

Това е едно от онези малки неща, които изглеждат незначителни в момента, в който се предлагат, но са част от един по-голям пъзел на изграждане на институционалност, пише още Божанов в поста си.

Spoiler

Екипът на Министерството на електронното управление (и преливащата се в него Държавна агенция "Електронно управление") изготвихме нови правила за институционална идентичност на интернет страниците на българските администрации и ги публикувахме за обществено обсъждане.
Една от промените, която влиза по мое настояване, е интернет страниците на институциите да използват българска кирилица. Масовите шрифтове използват руския вариант на кирилица, което е неоптимално. Вече има достатъчно шрифтове, поддържащи българска кирилица и е редно да ги използваме.
Работата по проекта за промяна на правила започна преди събитията в Украйна и "скъсването" с руската кирилица не е продиктувано от тях, но идва в подходящ момент.
Предложението е изцяло с цел запазване на българската идентичност в един глобален свят, което според мен е правилната формула - да, част сме от европейското семейство и развитите западни демокрации, но имаме свои черти, свои специфики, и своя писменост.
Това е едно от онези малки неща, които изглеждат незначителни в момента, в който се предлагат, но са част от един по-голям пъзел на изграждане на институционалност.

Статус на Божидар Божанов във фейсбук, 8 март 2022г, 14:29ч.

[затвори]

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Как българската форма на кирилицата измества руската


Студентки от Националната художествена академия ряботят над упражнение по калиграфия. Снимката е от 2006 г.

Пишете "Честит 24 май!" и сте сигурни, че го пишете на български. На български е, да, но е написано с руската версия на кирилицата. Точно тя се използва масово в България.

Обикновеният читател рядко забелязва това, но за специалистите разликата е осезаема. От години художници и графични дизайнери искат да се въведе стандарт за българската форма на кирилицата. Тези призиви рядко са били чувани от институциите. Това се промени на 8 март, когато министърът на електронното управление Божидар Божанов съобщи за една нова инициатива - въвеждане на българската форма на кирилицата в сайтовете на държавната администрация.

Идеята е възникнала преди да започне войната в Украйна, но беше обявена след избухването на първите бомби. Самият Божанов обърна внимание на това във Фейсбук: "Работата по проекта за промяна на правила започна преди събитията в Украйна и "скъсването" с руската кирилица не е продиктувано от тях, но идва в подходящ момент“, написа той.

Един от дизайнерите, които работят по въвеждането на българската форма на кирилицата в държавните институции, е Кирил Златков. И той, и Божанов твърдят, че промените не са антируски акт, независимо от момента, в който започват.

"В момента има съвсем легитимна антируска вълна", казва Златков и продължава: "И то е разбираемо. Но не бива да стигаме дотам да си представяме как на площада изгаряме Достоевски, Пушкин, Есенин или подлагаме на съмнение тяхната значителност за цивилизацията и културата въобще. Това е много опасна тенденция, която би била толкова нецивилизована, колкото и това, което правят руснаците. Ние не сме такива, ние не сме Путин“, добавя той.

За повече от 10 века съществуване кирилицата претърпява най-различни изменения. И макар да е създадена изцяло на българска територия, днес най-разпространена е руската ѝ форма, която се използва и в България.

Разликите между руската и българската (в бяло) форми на кирилицата

Налагането на българската форма в сайтовете на държавната администрация е първата подобна инициатива на ниво правителство, казва Божанов пред Свободна Европа.

"Досега такива инициативи е имало само в неправителствения сектор, а ние ще стъпим на техния опит". Целта е да се запази българската идентичност в един глобален свят, което е „правилната формула“, добави Божанов.

Предимствата на българската форма

Кирилицата – това са азбуките на всички народи, които я използват. Различни държави и народи са приели нейни варианти като фундаментални писани и неписани конвенции. Нейното име остава едно и също за всички отделни национални варианти така, както вариантите на латиницата не променят името на латинската азбука. Затова според Кирил Златков често използваните понятия „руска кирилица“ и „българска кирилица“ са неправилни, като вместо тях следва да се говори за форми на кирилицата.

“Вариантът на кирилица, който се използва в Русия, е най-разпространен по редица исторически причини”, казва той. “Те не са свързани с желание да се потискат народите, които използват кирилица и да се влияе на тяхното самоопределение, специфични езикови необходимости и идеи за развитие”.

Съпоставка на произволен текст, написан с руска и българска форма на кирилицата

По думите на Златков, когато става дума за разликите между традиционната и българската форма, не може да се каже, че едната е по-добра от другата. Според него обаче българската форма е по-благоприятна за читателя по две причини.

Едната е свързана с „разпознаваемостта на силуетите на думите“. За това помагат горните и долните дължини на редовните букви. Другата е по-динамичният ритъм, който се създава в реда, както и по-заоблените форми на буквите, които следват логиката на изписването им на ръка. В руската форма редовете са по-монотонни, преобладават вертикалите, а „това уморява окото“, казва Златков.

Освен с четивността, изборът на българската форма според художника е естетически, както и идентификационен. "Защото това е нещо, което ни различава от всички други народи, които използват кирилица", казва той. Тази идентичност е свързана и с наследството на Ренесанса и хуманистичните идеи, от които българската форма черпи вдъхновение.

От Преслав до Москва

Кирилицата се изменя многократно преди да достигне съвременния си вид. Тя е създадена в края на 9-и, началото на 10-и век в Преславската книжовна школа. Това са територии, които и тогава, и сега се намират в България.

„Кирилицата се е оформила като писменост на базата на гръцката плюс няколко знака, които са свързани със звуците в славянските езици и по-специално със старобългарския“, казва Златков. Латинската азбука, добавя той, е повлияна дори в по-голяма степен от гръцката, „така че основата на писмеността си европейската цивилизация дължи на гърците“.

В епохата на Гутенберг между 15 и 20 век книгопечатането е най-развито в Западна Европа. „Западният свят е бил авангардът на книгопечатането“, казва Златков. Междувременно печатната кирилица следва свое развитие през Ренесанса, сравнително независимо от това на латинската азбука. По-късно през 18 век руският цар Петър I решава да европеизира обществото, като една от важните промени, които въвежда, е реформа на азбуката.

"Промените, които е направил, безспорно са доближили кирилицата много до съвременния за началото на 18 век вид (и мода) на латиницата. След това идва период от век и половина – два, в които кирилицата се реформира и осъвременява отново по собствен еволюционен път. Типографски погледнато, това е еклектична смесица от старославянски ръкописни и печатни форми и латински влияния от най-различни епохи", добавя художникът.

По негови думи кирилицата добива форми на нехомогенно съчетание от идеите на западния ренесанс и ортодоксалния свят. Това е и най-разпространената форма в кирилския свят днес - т. нар. традиционна руска форма.

Съвременната българска форма

България не съществува на картата на Европа през по-голямата част от Гутенберговата епоха. Затова традициите в българското печатно дело идват от други страни, предимно Полша, Италия, Сърбия, и най-вече Русия.

"Може да се обобщи, че в Гутенберговата епоха български майстори, които да са се занимавали с шрифтово изкуство, почти няма", казва Златков. Една от причините е, че книгопечатането по начало е скъпa дейност, почти невъзможна без помощта на държавата.

Когато след Втората световна война в Европа и Америка се появяват нови технологии, реформиращи книгопечатането, "ние се чудим какво и как да правим. Като резултат не правим нищо успешно за внедряването в практиката на български наборни шрифтове", добавя още художникът.

Близо две десетилетия след края на войната, около проф. Васил Йончев, основоположник на академичното образование по шрифт и калиграфия в България, се оформя кръг от художници и майстори на приложната графика. Те оформят съвременното лице на кирилицата. Тогава се появяват различните форми на кирилицата, които днес наричаме „българска форма“.

Тя е "едно наистина изцяло българско нещо, то тръгва отново от България. Тази форма има много повече общи неща с латинската азбука, която през цялото време от Ренесанса до днес следва един консистентен, стабилен път на развитие. Може да се каже, че в голяма степен българската форма е авангардна, тя е превод на цялото наследство – печатно и типографско, на латинския свят", казва Златков.

Текстът, който четете в момента в сайта на Свободна Европа, е набран именно с шрифта, който има български произход (Skolar, Давид Брезина, Rosetta Type Foundry). Той се различава от традиционната руска кирилица по двайсетина букви, като основните разлики са в редовните (малки) букви. Малкото П например е същото като малката латинска N - "п", малкото Т се равнява на малко латинско М - "т". Тези детайли придават „заоблеността“ на буквените форми. В руската си форма редовните (малките) са най-често умалени варианти на главните, като това засилва т.нар. вертикален акцент, видът на думите напомня безкрайна дървена ограда.

Други разлики се намират в дължините - например на буквите в, з и д, които излизат нагоре и надолу от реда и създават динамичния ритъм, за който стана дума.

Създаването на шрифтове днес

Не е ясно защо до момента не е имало други опити за въвеждане на българската форма на кирилицата в държавната администрация.

По думите на Златков в близкото минало е имало различни инициативи от страна на Художествената академия, които са завършили без успех. Това според него може да се дължи на чисто неразбиране от страна на държавните институции, недалновидност или страх да не би такова решение да се изтълкува зле например от Русия.

Създаването на шрифт за дълги текстове се различава значително от това за рекламни или друг вид декоративни шрифтове, при които дизайнерът може да експериментира повече с формата, а четивността не е приоритет. Затова, въпреки че модерните технологии позволяват значително по-бърза работа, процесът по създаване на един шрифт за дълги текстове “изисква много подготовка и упоритост, и може да отнеме години”, казва Златков.

За използването на българските форми на кирилцата има и някои технически пречки. Една от тях е, че повечето операционни системи разпознават само традиционната основна форма на кирилицата, докато българската се появява по специфични начини. Тези технически подробности обаче могат да бъдат заобиколени.

След това остават няколко административни стъпки. "Предстои и детайлен преглед на два аспекта на новите шрифтове – например ще има ли проблем при четенето и ще затрудни ли хората с увреждания, които използват екранни четци", казва Божанов. По негови думи първоначалните проучвания показват, че не би трябвало да има проблем и по двата въпроса.

Накрая администрациите възлагат промяна на шрифта. "Иначе казано - няма да има обществени поръчки за промяна на шрифтове, задачата е сравнително проста", добавя Божанов.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31760821.html

[Hatshepsut]

Стартира инициативата „Българската кирилица“

https://www.standartnews.com/tekhnologii/startira-initsiativata-blgarskata-kirilitsa-493268.html

По случай наближаващия 24 май Фондация за активно развитие на уеб стартира  инициативата „Българската кирилица“. Тя цели да фокусира общественото внимание върху използването на българска кирилица в колкото се може повече уебсайтове и други онлайн и офлайн проекти.

Създадена в края на IX век в Преславската книжовна школа от Климент Охридски, днес кирилицата се използва от редица славянски народи, както и от някои неславянски. Сред използващите я, наред с България, са и Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Украйна, Русия, Монголия и много други страни. С възникването на книгопечатането руската азбука силно се латинизира и от тогава пътищата на българската и руската кирилици се разделят.

“По различни причини днес у много от нас липсва чувствителност по темата и това води до масово използване на руската кирилица при много български печатни и онлайн текстове. С настоящата инициатива се обръщаме към всички, които подкрепят българската кирилица, да подпишат Манифеста ни, както и да ни изпращат информация за сайтове и за офлайн реклами, създадени на българска кирилица. Каним всеки дизайнер, програмист, маркетолог, автор и медиа в България да използват в работата си българската кирилица, защото тя е красива и многообразна” – споделя Жюстин Томс, съосновател на конкурса “Сайт на годината”.

В критериите за оценка на надпреварата тази година ще присъства и важна бонус точка за използване на българска кирилица. Освен това желаещите да се регистрират в конкурса ще могат да направят това на 24 май с 50% отстъпка (или за 70 лева).

Основни разлики между българската и руската кирилица

Разликите между тях не са големи, но при по-внимателно вглеждане се вижда, че един и същ текст изглежда различно. Те са най-видими при малките букви – руската кирилица е основана на главните латински букви във формата, както на главните, така и на малките букви. От друга страна, българската кирилица е базирана на ръкописното изписване на формата на малките знаци. Те са по-обли, по-уникални и по-лесно разпознаваеми от тези на главните, което улеснява по-бързото четене.

На сайта на инициативата “Българската кирилица” може да бъде открита подробна информация за  историята и разликите между двете форми. Там организаторите ѝ обясняват подробно как да инсталираме шрифтове с българска кирилица, както и как да ги използваме в различните видове софтуери.

Вижте повече тук: https://cyrillic.bgweb.bg

ИНИЦИАТИВА
Българската кирилица

По повод 24 май искаме да поставим акцент върху използването на българската кирилица в сайтове и в българския уеб като цяло.

Защо е важно да знаем повече за кирилицата и за българската кирилица?

Кирилицата е създадена в края на IX век в Преславската книжовна школа, а днес се използва от редица славянски народи, както и някои неславянски. Сред използващите я, наред с България са и Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Украйна, Русия, както и Башкирия, Беларус, Бурятия, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкарската република, Казахстан, Киргизстан, Марийската република, Монголия, Мордовската република, Татарстан, Тува, Таджикистан, Удмуртската република, Чечня, Чувашката република - около 252 милиона души в цял свят.

За автор на азбуката се счита Климент Охридски. Тя е кръстена на неговия учител - Константин-Философ Кирил. В годините кирилицата претърпява развитие и се разпространява сред различните славянски народи.

Най-голяма реформа по-отношение на кирилицата въвежда руският цар Петър I през 1708 година. Промяната цели улесняване на книгопечатането, води до силна латинизация и променя коренно развитието на руската азбука. Именно тук и се разделят пътищата на българската и руската кирилици. Типографски руската кирилица се изравнява с къснобароковата латинска типография.

В България до реформите в началото на миналия век и по-големите от 1945 година, проведени под влияние на Съветския съюз, се е използвала старата форма на кирилицата. Днес, с развитието на технологиите и поради различни причини липсата на чувствителност у нас по темата много често и при печатни, както и при онлайн текстове масово се използва и за български език руската кирилица.

Разликата при използване на двете кирилици не е голяма, но един същи текст изглежда различно. Това са два специфични подхода. По-долу описваме подробности.



С този материал бихме се радвали да дадем малко повече светлина по темата и да поканим всеки - дизайнер, програмист, маркетолог, автор, медиа в България да използваме българска кирилица.

Журито на Сайт на годината 2021 добави като важна бонус точка в Критериите си за оценка използване на българска кирилица (при проекти на български език).


Основни разлики - българската кирилица е красива и своеобразна

Основните разлики са най-видими при малките букви. Руската кирилица е прекъснала връзката между ръкописната и печатната буква. Тя е основана на главните латински букви във формата, както на главните, така и на малките букви.



От друга страна, българската кирилица следва по-естествена естетика и базира формите на малките знаци на ръкописното им изписване. Формите на малките букви са по-обли, по-уникални и по-лесно разпознаваеми от тези на главните. Много от тях имат горни и долни дължини (б, в, д, ж, з, к, р, у, ф, ю), което допълнително повишава тяхната разпознаваемост и помага за по-бързо четене.



Като цяло, буквите в българската кирилица са по-закръглени, а с това и по-обемни. Текст, написан с българска кирилица е с 4-5 процента по-дълъг от същия откъс, набран с руския вариант на азбуката.


Набор от шрифтове Българска кирилица:

https://localfonts.eu/freefonts/bulgarian-cyrillic/

[Hatshepsut]

Тук е мястото да споменем, че всъщност има не два, а три типа кирилица - освен стандартната (руска) и българската кирилица, има и трети, сръбско-македонски вариант:

Отляво надясно: руски, български и сръбски вариант на кирилицата

Руският вариант се нарича още източен, българският - западен, а сръбско-македонския - южен.
За мен третия вариант е изключително грозен и неиздържан от естетическа гледна точка, това се отнася не само за стила на шрифта, но и за някои от буквите: Љљ, Њњ, Ђђ, Ћћ, Џџ, Јј
Сръбския вариант на кирилицата се нарича още "караджица" (по името на нейният създател Вук Караджич) или "копитарица". Последното прозвище се използва като обиден вариант.

Ето един цитат по въпроса:

Създаването на общ книжовен сърбохърватски език е в основата на т.нар. югославска идея (за единение). Австрийските аспирации са насочени не само към Босна и Херцеговина, но и към излаз на Солун през Поморавия и Македония, т.е. над територията на някогашната префектура Илирик. Тази външнополитическа австрийска линия намира концентриран израз в лицето на Йерней Копитар.

На въпрос към Вук Караджич от Измаил Срезневски, как е станал книжовник, Вук Караджич отвръща:

„Но главната причина за това, че съм книжовник, ще остане завинаги Копитар. В това отношение на него съм задължен, ако не за всичко, то сигурно за много, за твърде много.“

Според сръбският изследовател Попович,

„Копитар още при първата си среща припознал в лицето на Вук не само писателя, способен да се обяви срещу всички словеносербски лисици и педанти, но и човека готов да се противопостави на руското влияние, с което да даде нещо чисто сръбско.“

След първите прояви на Вуковата реформа, в самото Сръбско княжество плъзнали слухове, че Вук Караджич бил австрийски агент, поради и което нововъведената буква j, получила обидното прозвище копитарица. През 1893 г. излизат и спомените на Стефан Веркович за разговора му с Янко Шафарик (племенник на Павел Шафарик). След като Веркович видял вуковите книги в библиотеката на Шафарик и в една от тях прочел Артиум либерариум ет философие докторис (на кирилица), попитал домакина си, какъв университет е завършил Вук, за да бъде доктор. Любезният му домакин отвърнал, че Вук е завършил университет при своя поп у Дробняците /в Херцеговина/, а като патент за дисертация му послужили псалтирът и часословът. Веркович отново и още по-озадачен попитал, как човек без образование се е заел да бъде реформатор на такава колкото мъчна, толкова и деликатна работа, каквато е въвеждането на нова азбука за сърбите, на което Шафарик се изсмял и казал:
„Азбуката е измислена и съставена от Копитаря, а Вук е имал честта само да си тури под нея името.“

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сърбохърватски език


Та ето че не само азбуката на македоноидите е измислена и изкуствена, такъв е и нейният първообраз - сръбската караджица-копитарица 

[Panzerfaust]

Най-странното на сърбохърватския правопис (в това отношение и сърби, и хървати са еднакви) е абсолютната фонетичност до дебилност, без да се държи сметка за корените на думите. "Пиши као што говориш и читај како је написано" е невероятна глупост. Така се получават тъпотии като "српски", нищо че народът е "срби". Македонските дебили, разбира се, са със същия напълно фонетичен правопис. Град е "град", но градче става "гратче", сладост е "сладост", но сладки стават "слатки". В това отношение словенците са с умерено фонетичен правопис като нашия.

[Hatshepsut]

Трябва да отбележим, че при някои шрифтове тип Българска кирилица има малки отклонения.
Примерно главната буква Д може да се изписва както при стандартната кирилица - Д. Между другото, нашият шрифт, който използваме във форума (Source Serif Pro), също има това отклонение.
Друго възможно отклонение, което съм виждал, е че при някои шрифтове Българска кирилица малката буква з се изписва така, както и при стандартната кирилица  - з
При някои шрифтове е възможно и малката буква ю да бъде изписвана в нейния стандартен вариант - ю

Ето това е "каноничния" вариант на Българската кирилица:



...а тук е даден варианта с отклонението в главната буква Д, както е и при нас:



Моето мнение е, че шрифтовете Българска кирилица трябва да се използват и популяризират, дори и с отклонение от 1-2 букви. Както се казва, това са дребни кахъри 

[Hatshepsut]

Добавих анкета към темата, с право да променяте своя вот.

Следва да напомня, че форумния шрифт, който използваме - Lora, поддържа и двата варианта на кирилицата. Когато форумът е настроен на Български интерфейс, ще виждате текста в стил "Българска кирилица", а ако сте избрали английски или немски интерфейс на форума, тогава ще виждате текста в стил "Стандартна (руска) кирилица"

[Hatshepsut]

По-нагоре в темата бе споменато, че разработката на Българската кирилица започва в средата на ХХ век.
Интересно е обаче кога за пръв път този стил се прилага на практика. Най-старата книга, напечатана с българска кирилица, която съм виждал, е от 1976г. Възможно е да има и по-стари, но на мен не са ми известни такива