Български Националистически Форумъ

Тази информация е от 2016г.


Римско корито на чешма с три лъвски глави откриха археолозите, извършващи проучвания в античния град Хераклея Синтика в местността "Рупите". Коритото е изградено изцяло от мрамор и е поредният успех на археологическо лято 2016 година. Това отчете ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински.
Намерено е в южната част на античния полис „Хераклея Синтика” и е с размери 2,50 м дължина и 1 м ширина. Едната лъвска глава е отчупена установяват на терен археолозите. Мраморното корито е локализирано в подножието на новоразкрито парадно стълбище на гражданската базилика.

„Изработката на коритото за чешма с три лъвски глави е майсторска. Би трябвало да е свързано с голямата реконструкция, която е правена на площада пред базиликата към края на трети век след Христа”, подчерта доц. Вагалински.
Притеснението на учените е да не се посегне на коритото, най-вече заради лъвските глави, които могат да бъдат отчупени. Затова съвместно с община Петрич ще се търси вариант за неговото опазване на място в античния град „Хераклея Синтика”.
Освен римското мраморно корито за чешма, археолозите разкриха и зидан римски канал с внишителни размери. Той датира отпреди 1 700 години, но продължава да функционира, отвеждайки водите към река Струмешница. Римският канал има облицовка от хоросан с дялан камък по стара елинистическа традиция.

„Впечатлен съм от работата на археолозите и това, което разкриват. Ще продължим да съдействаме на екипа на доц. Вагалински за осигуряване на финансиране за продължаване на проучванията в античния град Хераклея Синтика. Това е огромен ресурс за община Петрич и трябва да направим всичко, за да разработим и разкрием в пълнота обекта, за да го превърнем в атрактивна дестинация”, каза на мястото на разкопките кметът на общината Димитър Бръчков.
Ръководителят на проучванията доц. д-р Людмил Вагалински подчерта, че за първа година се работи в пълен синхрон с общинското ръководство в Петрич, което оказва важно съдействие на екипа, работещ на терен.

http://www.blagoevgrad.utre.bg/2016/07/07/378445-rimsko_korito_na_cheshma_s_tri_luvski_glavi_otkriha_kray_rupite



Сред находките има статуя на бог Дионис, еротичен свещник и фонтан с три лъвски глави

Антични предмети за милиони откриха археолози в местността Рупите край Петрич. Находките, сред които статуя на бог Дионис, фонтан с три лъвски глави и еротичен свещник, разкриват подробности за живота по нашите земи още преди Христа.
 
Античният град Хераклия Синтика край Петрич се намира под възвишението Кожух и е изграден през 4 в пр н.е в кратер на вулкан. През 6 в след Христа градът е заличен вероятно от силно земетресение. По тези земи са живели траки и синти, смятани за племето спасило древногръцкия бог Хефест. Покровител на ковачите. Градът е бил завладян и от Филип Втори, който идвал тук да ловува лъвове. Може би затова наскоро археолозите откриват корито на фонтан с три лъвски глави. Откриват и антична канализация. Тя е най-голямата, намерена у нас. Висока е 2,60 метра и широка 1,5 метра.
 
Легендите за това място са много и вече привличат туристи. Една от тях е, че вътре има голям златен кон. А докато го открият, археолозите се гордеят с вече намереното.
 
Разкопките в района ще продължат, а община Петрич се надява на финансова помощ от държавата за да може те да стигнат докрай.

http://nova.bg/news/

Тази информация е от 2016г.


Тази година проучвахме едно помещение във вътрешността на жилище в неолитното селище в местността Масовец при село Илинденци, каза за радио "Фокус" археологът от Регионалния исторически музей в Благоевград Малгожата Кулова.
"Много детайлно проучвахме едно съоръжение под пода, където намерихме интересни неща. Имаше доста голямо количество накити, керамични и седефени мъниста, също така, много интересна в бяло рисувана керамика и различни инструменти от камък“, добави тя.
По думите й екипът от археолози е проучвал и няколко среднонеолитни ями. "Те са много дълбоки и най-вероятно една част от тях са служили за изчерпване на глина за изработване на керамични съдове", каза още Малгожата Кулова.
При археологическите разкопки в местността Масовец при село Илинденци участват доброволци от най-различни страни.
"Точно в момента вече приключиха археологическите проучвания, които започнаха по средата на юни и продължиха до средата на юли. Проучвахме ранно-неолитно селище при село Илинденци, местността Масовец, на територията на Община Струмяни“, прибави Кулова.
По думите й тези разкопки вече шеста година се финансират от фонд "Балканско наследство" под формата на полево училище по археология.
"В проучванията участват доброволци от различни страни. Тази година имахме десет доброволци от Канада, от Америка и от Нова Зеландия", каза още археологът.
"За първи път се сблъскваме с толкова сложна система за охрана и отбраняване в селище от края на ранния Неолит, някъде около 5 500 година пр. Христа. Проучвахме една система от малки траншеи, които безсъмнено са свързани с доста голям ров, заобикалящ ранно неолитното селище от северната страна, така че това ни даде по-добра представа за една, може би, охранителна система. В този ров има една каменно-земна стена и е имало също палисада от вътрешната страна (отбранително съоръжение, представляващо преграда от дебели греди, заострени на върха)“, разкри още ръководителят на разкопките Малгожата Кулова.

http://www.blagoevgrad.utre.bg/2016/07/30/381669-zhilishte_i_otbranitelna_sistema_razkriha_pri_razkopki_kray_masovets

Тази информация е от 2016г.


Археолози се натъкнаха на уникални находки край Сандански. Екип специалисти откри едно от най-големите праисторически селища в България, то се намира в района на Средна Струма край санданското село Дамяница. Вече са намерени вкопани храмове, който имат аналогия в петричкото село Тополница, където преди време също е открито селище от късния неолит.

„Правим сондажи, установихме, че праисторическото селище до Дамяница е било широко 100 метра, то се намира край река Струма. Има и сгради от Късна античност, които частично разкриваме. Натъкнахме се на интересни антропоморфни фигури, свързани с обредния живот на населението от онова време – от 5000-6000 г. преди новата ера. Става въпрос за различни идоли”, разкри археологът Иван Вайсов.

Екип начело с гл. ас. д-р Сирма Александрова пък изследва друга важна находка край Сандански. Тя и колегите й са открили останки от временен военен лагер, който най-вероятно е римски и е от втори век преди Христа. По това време Рим покорява Македонското царство. Лагерът е изграден, за да се реагира бързо за потушаване на очаквани въстания от покореното население.

„Колегите са открили монети и керамика, както и колчета от военни палатки, намерени са заслони срещу силния вятър от север и запад. Такъв обект досега в България не е открит. Откритието съвпада с конкретни писмени данни за периода около 168 година преди Христа”, коментира доц. д-р Людмил Вагалински.

http://www.kmeta.bg/

Тази информация е от 2016г.


Apxeoлoзи oтĸpиxa paннocpeднoвeĸoвeн глинeн жapниĸ – мaнгaл зa oтoплeниeтo нa пoмeщeниeтo, oт Зaпaднитe Poдoпи oт VІ вeĸ пo вpeмe нa paзĸoпĸитe нa ĸъcнoaнтичнaтa и cpeднoвeĸoвнa ĸpeпocт „Kaлятa” ĸpaй Яĸopyдa, пpoвeдeни пpeз юли-нaчaлoтo нa aвгycт тaзи гoдинa.

Πpoyчвaниятa ce извъpшиxa oт eĸип oт пoд pъĸoвoдcтвoтo нa гл. ac. д-p Mapиeлa Инĸoвa oт Haциoнaлния иcтopичecĸи мyзeй (HИM), Πлaмeн Ивaнoв oт Mиниcтepcтвoтo нa ĸyлтypaтa и Πлaмeн Дoйчeв, дoĸтopaнт oт BTУ „Cв. cв. Kиpил и Meтoдий”, зaмecтниĸ- -pъĸoвoдитeл. Paзĸoпĸитe ca финaнcиpaни oт HИM и MK.

Kpeпocттa „Kaлятa” e paзпoлoжeнa въpxy eднo oт пocлeднитe paзĸлoнeния нa Зaпaднитe Poдoпи. Уĸpeплeниeтo e изгpaдeнo в ĸpaя нa IV-нaчaлoтo нa V в., ĸaтo ĸpeпocтнитe cтeни, гpaдeни в eмплeĸтoн, c бял xopocaн, ca въpxy cилнo дeнивeлиpaн тepeн. Πopтaтa e paзпoлoжeнa oт юг.

Πpeз VI в., във вpъзĸa cъc cлaвянo-aвapcĸитe нaшecтвия, e издигнaтa втopa, външнa ĸpeпocтнa cтeнa нa poзoв xopocaн, a пoдxoдът ĸъм ĸpeпocттa e пpoмeнeн. Уĸpeпeнaтa плoщ e плътнo зacтpoeнa, пopaди ĸoeтo ĸpeпocттa имa фyнĸциятa нa yĸpeпeнo ceлищe. B oтдeлни yчacтъци ca paзĸpити тecнитe пpoxoди (yличĸи) мeждy cгpaдитe.

Kpeпocттa e билa oпoжapeнa пpeз втopaтa пoлoвинa нa VI в., вepoятнo пo вpeмe нa cлявянcĸoтo нaшecтвиe пpeз 70-тe гoдини нa cъщия вeĸ, ĸoгaтo e oпoжapeн и гoлeмият цeнтъp нa Mecтa – Hиĸoпoлиc aд Hecтyм.

Πpeз юли 2016 г. eĸипът oт HИM ce oпитa дa пpoyчи цялocтнo eднa oт cгpaдитe, paзпoлoжeнa въpxy нaй-виcoĸaтa и cpaвнитeлнo paвнa чacт oт yĸpeпeнoтo пpocтpaнcтвo. Πopaди ocĸъднoтo финaнcиpaнe oбaчe мaлĸa чacт oт cгpaдaтa, ĸaĸтo и ceвepoизтoчният ъгъл нa ĸpeпocттa ocтaнaxa нepaзĸpити.

Πpoyчeнитe пpизeмни чacти coчaт, чe тя e имaлa cлoжeн плaн – c вътpeшни пpexoдни пoмeщeния и двopни пpocтpaнcтвa, ĸoитo чacтичнo ca били пoĸpити c нaвecи.

Πpизeмнитe чacти ca имaли пo-cĸopo cтoпaнcĸи фyнĸции, дoĸaтo втopият eтaж e бил жилищeн. Hиĸъдe oбaчe тoй нe e зaпaзeн, a cлeди oт нeгoвaтa ĸoнcтpyĸция и инвeнтap ce oтĸpивaт в нacипитe. Oбиĸнoвeнo гopният eтaж e c пo-лeĸa ĸoнcтpyĸция: пaянтoв гpaдeж или c ĸиpпич.

Eдин oт любoпитнитe въпpocи, ĸoйтo зaceгa нямa eднoзнaчeн и ĸaтeгopичeн oтгoвop, e ĸaĸ бил oтoплявaн втopият eтaж?

Oтĸpититe oтyxлeни глинeни пepвaзи oт жилищaтa в paннoвизaнтийcĸaтa ĸpeпocт в c. Дичин, Beлиĸoтъpнoвcĸo, пoдcĸaзвaт изпoлзвaнeтo нa oтĸpити oгнищa. B нacипитe нa cгpaдитe oт ĸpeпocттa пpи Яĸopyдa ca oтĸpити тyxли, ĸoeтo нe изĸлючвa пocлeднитe дa ca изпoлзвaни зa изгpaждaнeтo нa пeчĸи нa втopия eтaж или ĸaтo пoдoвo пoĸpитиe въpxy дъcчeния пoд.

Πpeз юли 2016 г. в нacипa нa eднo oт пoмeщeниятa нa cгpaдaтa, eĸипът oт HИM oтĸpи фpaгмeнти oт виcoĸ глинeн cъд, чиятo ocнoвa e ĸyx, oбъpнaт пpeceчeн ĸoнyc, ĸoйтo пpeминaвa в цилиндpичнa шийĸa, cнaбдeнa c тpи дpъжĸи и зaвъpшвa c paзлaтa пoлycфepa c диaмeтъp 55-60 cм. Фopмaтa и eтнoгpaфcĸитe пapaлeли пoдcĸaзвaт изпoлзвaнeтo мy ĸaтo жapниĸ, т.e. мaнгaл зa oтoплeниeтo нa пoмeщeниeтo. Глинeни жapници (мaнгaли), нo c пo-paзличнa фopмa, ca извecтни oщe oт бpoнзoвaтa eпoxa.

Πpeз ĸъcнaтa aнтичнocт oт тepитopиятa нa бългapcĸитe зeми ca пoзнaти пo-cĸopo мeтaлни жapници. Πpeз пepиoдa нa Πъpвoтo бългapcĸo цapcтвo oтoплeниeтo в пoлyвĸoпaнитe жилищa e чpeз oгнищa или гpaдeни ĸaмeнни пeчĸи. Hямa дaнни зa зaпaзeни глинeни жapници oт вpeмeтo нa Bтopoтo бългapcĸo цapcтвo. Πpимepитe oт XVIII-XIX в. coчaт, чe тяxнoтo изпoлзвaнe e пo-pядĸo в cpaвнeниe c мeтaлнитe.

Интepecнaтa нaxoдĸa e във фpaгмeнтapнo cъcтoяниe и пpeдcтoи нeйнaтa ĸoнcepвaция, пpoyчвaнe и eвeнтyaлнo eĸcпoниpaнe в Haциoнaлния иcтopичecĸи мyзeй.

Дpyгa впeчaтлявaщa нaxoдĸa ca двa, нaпълнo зaпaзeни, питocи /гoлeми глинeни cъдoвe зa cъxpaнeниe нa зъpнo/, oтĸpити в cъceднoтo пoмeщeниe нa cъщaтa cгpaдa.

B пepcпeĸтивa пpeд eĸипa cтoи и въпpocът зa изяcнявaнe нa южнaтa фopтифиĸaциoннa линия – yтoчнявaнe нa дaтиpoвĸaтa, oтĸpивaнeтo нa втopaтa пopтa или нa oщe eднa ĸyлa, флaнĸиpaщa пoдxoдa ĸъм ĸpeпocттa.

http://littlebg.com/otkriha-mangali-v-krepost-v-rodopite/#

Тази информация е от 2016г.


Поредна уникална находка на археолози в Сандански. Те разкриха част от главната улица – „Кардо максимус”, на древния град Партикополис. Откритието се намира успоредно и съвсем близо до сегашното ларго на курортния град, на метри от раннохристиянския комплекс. Там е бил съсредоточен общественият и икономическият живот на населеното място. То пък било водещ стопански, икономически и религиозен център в античната римска провинция Македония.

„Част от улицата е открита през 70-те години на миналия век. Сега обаче разкрихме цели 13 метра от нея. Намира се в частен имот, някога там бе кръчмата „Тримата мускетари”. Собственикът е категоричен, че ще съдейства за консервацията и социализацията на това откритие, което е от 5-6 век по времето на император Юстиниан Велики. Тогава градът преживява своя втори разцвет”, каза директорът на Архелогическия музей в Сандански – Владимир Петков.

На древното ларго са открити запазени колони, капители и колонети. Те ще бъдат изправени и експонирани. Античната главна улица ще се свърже съвсем естествено с раннохристиянския комплекс и останалото културно-историческо наследство в курортния град. Планировката на Партикополис е била уникална – улиците се пресичали под прав ъгъл, навсякъде е била изградена канализация, къщите също се правели по строго определен ред. В момента комисия от Министерството на културата извършва оглед на разкопките и приема резултатите от проучванията. Експертите ще дадат конкретни препоръки как точно да се запази по-най-добрия начин древната главна улица на античния град.

http://www.kmeta.bg/

Древна антична крепост откриха в благоевградското село Изгрев при започване на строежа на нов път. Булдозерът се натъкнал на каменни плочи, керемиди и метални обкови от римския период, III-VI век от новата ера. Строежът на пътя временно е спрян. Археолозите са категорични, че това може да се окаже значим археологически обект, предаде БНТ. Античната крепост обхваща целия хълм около гробищния парк в Изгрев. Всички в селото вече знаят за археологическото откритие. Надяват се да се окаже нещо голямо и значимо, което в бъдеще да води туристи тук. Археолози от музея в Благоевград са направили оглед на мястото. Вече обработват някои от по-големите и запазени строителни материали, намерени в района.
Комисията от Министерството на културата ще пристигне утре. Именно тя ще определи колко ценна е наистина археологическата находка. От общината ще трябва да решат дали да заделят средства за археологическото проучване по-нататък.

Копирано от https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6142925 © www.24chasa.bg


Останки от антична крепост откриха, при прокарването на път, край благоевградското село Изгрев.

Работниците с булдозер копаели, когато се натъкнали на каменни плочи, керемиди и метални обкови. На пръв прочит останките са датирани  от римския период, 3-ти – 6-ти век от новата ера. Строежът на пътя към гробището е временно е спрян, което ядосва хората, защото го чакат от десетилетия. Но в същото време се радват, че може да се окаже откритието значимо.

Археолозите от музея направиха оглед на място и установиха,че  останките обхващат целия хълм около гробището. Все още не знаят със сигурност колко значима е тази крепост.

Затова очакват свои колеги от София, които ще направят проучвания на място.

„Колегите установиха, че имаме доста голям археологически обект, който към момента не е регистриран на археологическата карта на България. Обадихме се  в Министерство на културата, за да поискаме комисия, която да дойде да  идентифицираме този обект“, разказа  директорката  на Регионалния исторически музей в Благоевград Христина Цонева.

Има открити и предмети, които са изографисани. „Според разпоредбите при откриване на такъв археологически обект се предприемат спасителни археологически проучвания, които целят установяване на характера на археологическия обект, както и неговите размери и се предприема цялостно проучване“, допълни още музейната шефка.

https://trud.bg/

Внушителна надгробна каменна плоча с тегло около 1 200 кг с изсечен върху нея надпис беше открита в района на античния град Хераклея Синтика, м. Рупите. По думите на доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ към БАН, монументът има уникална научна стойност. Стана ясно, че около четири месеца е продължил процесът по спасяването и опазването на този артефакт за поколенията. Уникален е и надписът върху каменната плоча, разказващ една „криминална история” в стихотворна форма, която е била изключителна рядкост тогава по думите на преподавателя в катедра „Класически филологии” на СУ „Св. Климент Охридски” и епиграф Николай Шаранков. Надписът представя цялата история около смъртта на човека, погребан в този гроб. Голяма част от гробницата обаче е разграбена и не е спасена. Въз основа на стилистичните особености на надписа  специалистите предполагат, че надгробната плоча датира от II в. след Христа. Всички факти досега са в подкрепа на огромното значение, което е имал в античността град Хераклея Синтика край Петрич.
Новооткритият артефакт ще бъде изложен на терена на археологическите разкопки в античния град. Това каза директорът на Исторически музей Петрич Сотир Иванов. Кметът на община Петрич Димитър Бръчков подчерта, че намерената плоча говори, че потенциалът на този античен град, като най-големият по долината на средна Струма, е огромен и си заслужва да се търсят лостове и механизми за осигуряването на финансиране за разкопки, проучвания и реставрация.
"Само със собствени средства общината няма да успее. Античният град Хераклея Синтика заслужава да бъде обект от национално значение и ние работим в тази посока”, обобщи Димитър Бръчков. Община Петрич започна да подобрява състоянието на инфраструктурата, водеща до античния град Хераклея Синтика още миналата година. През тази година процесът ще продължи, обещаха от Община Петрич.

http://www.blagoevgrad.utre.bg/2017/04/05/424441-senzatsionna_nahodka_v_antichnia_grad_herakleya_sintika_kray_petrich

Нови открития направиха археолозите на обекта край санданското село Дамяница, през който трябва да минава лот 3 на автомагистрала "Струма", свързващ Благоевград със Сандански. В района се намира едно от най-големите праисторически селища в България и сега там се извършват усилени разкопки. Последните открития на археолозите са ценни находки от преди 7000 години, сред тях са предмети, свързани с обредния живот на древните хора населявали този район.
Екип от 65 археолози от цялата страна за първи път прави цялостно проучване на праисторическото селище край село Дамяница. То е на площ 200 декара, като почти половината от тях попадат в границата на магистралата. Последното откритие е опожарено жилище, което е около 35 квадратни метра. В него са разкрити термични съоръжения и запазени съдове.
Иван Вайсов, археолог, Национален археологически институт с музей към БАН:
"В този етап от праисторията на България това са били пещи, но в случая това са огнища, отворени огнища, опожарението сигурно е в някаква случайност е извършило и обитателите му са напуснали бързо. В центъра на жилището виждаме това огнище, в което са запазени 7 съда "ин сито" вътре поставени, от двете му страни има също няколко съда изключително красиви, това е една кана с 2 дръжки, с едно квадратно устие, което е много типично за периода.
Последните археологически проучвания доказват, че селищата от периода на късния неолит - това е 5-то хилядолетие преди Христа, са се развивали на системата на малки квартали", каза археологът Иван Вайсов.
Намерените находки са с голяма историческа стойност, защото са свързани с обредния живот на праисторическите хора. Това са каменни тесли, различни инструменти, направени от кост или камък,част от гривна направена от мида. Сред най-ценните и уникални находки са керамичните човешки фигурки.
Малгожата Кулова, археолог, Регионален исторически музей - Благоевград:
"Тук се сблъскваме с един много интересен ритуал, една част от фигурки и то мъжки фигурки, които изключително рядко се намират, имат сложена върху глава маска на овен, най-вероятно това е свързано с култа към плодородие."
Близо 250 работници помагат на археолозите при разкопките и откриването на древни находки. Проучванията ще продължат до края на годината и след това теренът ще бъде освободен за строителството на магистрала "Струма", съобщи БНТ.

http://www.blagoevgrad.utre.bg/2017/05/02/429104-arheologicheskoto_lyato_podrani_senzatsionno_otkritie_napraviha_v_damyanitsa

В района на Стара Кресна е бил открит голям тракийски скално изсечен култов обект – светилище на източния бряг на Струма на голяма височина. Това каза проф. Васил Марков, културолог и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Той обясни, че неговият екип се е натъкнал на това откритие преди около седмица.
 „Благодарен съм на доц. Иван Пандурски, еколог от Банско, който бе така любезен да ми предостави информация за тракийски жертвеник, на който той е попаднал случайно. Оказа се, че става дума за голям тракийски скално изсечен култов обект – светилище на източния бряг на Струма на голяма височина. От този обект се открива невероятен поглед към всички останали региони, включително и към мегалитното светилище край село Мечкул“, каза още проф. Марков. Той отбеляза, че за съжаление малка част от него е оцеляла, тъй като през 50-те и вероятно през 60-те години на XX век в района е добиван камък за промишлени цели. „Поради тази причина голяма част от изсичанията са унищожени, но все пак това, което е останало, дава основание да се мисли, че имаме работа с поредния голям паметник. От дясната страна на Струма в Община Симитли пък се намира Тросковския манастир, в района на който изследвахме мегалитен паметник със скални изсичания, което всъщност превръща региона в много интересен за нас“, коментира проф. Марков, цитиран от Фокус. Според него цялото Кресненско дефиле е интересно, защото е скалисто, а в древна Тракия скалата е била обожествявана и затова всъщност когато са започнали да проучват региона, са очаквали, че ще постигнат тези добри резултати и вероятно ще продължат с проучванията.

Прочети още : https://www.actualno.com/society/otkriha-trakijsko-svetilishte-na-brega-na-struma-kraj-kresna-news_610501.html
© Actualno.com

Археолози разкриха форума на древното селище Хераклея Синтика. Това е центърът на обществения, културния и социалния живот в населеното място. Той е много добре запазен и е явление за България. Дори плочникът отдолу е почти непокътнат, запазени са стълбите, както и няколко лъвски глави, които са част от покривната конструкция, укрепена с квадратни колони.

Да видят форума в Хераклея Синтика дошли преди дни кметът на община Петрич – Димитър Бръчков, и общински съветници. Целта на археолозите, които приключват първия етап от дейността си за тази година в края на тази седмица, е да консервират на място форума, за да може да се радват на ценната находка посетителите в античния град. В началото на юни екипът на доцент д-р Людмил Вагалински отново ще е на терен тук, за да продължи проучванията си до края на месец юли.

Преди време бе направено сериозно проучване с георадар. Сега са осигурени финансови средства по проект, за да се направи заснемане с лидар – технология за дистанционно получаване на информация за отдалечени обекти с помощта на лазери, камери и инфрачервена светлина.
Екипът ще продължи изследването и на комплекс от втората половина на 4-ти век преди новата ера. Възможно е обществената сграда от ранноелинистическата епоха да е била собственост на македонския управител по онова време.

https://dariknews.bg/regioni/blagoevgrad/razkriha-foruma-na-drevniia-grad-herakleia-sintika-2022293

Завърши спасителното археологическо проучване в землището на сeло Мощанец по трасето на лот 3.1 Благоевград - Крупник от АМ „Струма”, в участъка от км 362+100 до км 362+400, съобщиха от Агенция "Пътна инфраструктура".

Обектът е в близост до река Струма над местността Бистраците.

С приключването на проучването се дава възможност за извършването на строителни работи в тази отсечка от автомагистралата.

Археологическите разкопки са извършени от август до ноември т. г. Разкрити са останки от селище и некропол от късноримската и ранножелязната епохи, които попадат в обхвата на АМ „Струма“. Проучени са 9 жилищни и стопански сгради, както и 70 гроба.

Сградите са организирани в сложни, верижни комплекси и са били снабдени с канализационни и отводнителни съоръжения. Има запазени части от зидове с височина до 1,2 м, което свидетелства за монументалност на проучените комплекси.

Сред откритите археологически находки са керамика, стъклени съдове и гривни, пръстени, фибули /вид катарами/, обеци, инструменти, монети и др.

Археологическите проучвания са извършени от НАИМ при БАН.

Участъкът между Благоевград и Крупник от автомагистрала „Струма“ (12,6 км) се изгражда със средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г., която се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет.

https://offnews.bg/obshtestvo/razkriha-drevno-selishte-po-traseto-na-magistrala-struma-670025.html

В землището на село Покровник археолози откриха гробница от римско време. След разкопки е открито тракийско селище, разположено на 120 декара. Археолозите предполагат че става дума за останки от Скаптопара, включващи църква, баня и канализация.

Цял мавзолеен комплекс от III век след Христа е разкрит по трасето на АМ Струма в землището на село Покровник. В подземната част са разположени две гробни камери и предверие. Предверието и едната гробна камера са били нарушени още през античната епоха и са били ограбени, обясни доц. Здравко Димитров, ръководител на обекта. Тази камера не е ограбвана, запазена е и това е изключително рядък шанс за археологията. Има няколко цели стъклени съда, няколко лампи, метални предмети, допълни доц. Димитров.
По думите му там не е погребан случаен човек, тъй като не се правят гробници толкова често с такава сериозна архитектурна конструкция и с толкова богат инвентар. Римската гробница се намира точно под осовата линия на бъдещата магистрала.



Инициативен комитет настоява трасето да бъде изместено, за да бъде запазена находката. Вече се появиха мнения, че е нужен референдум. Според археолога вариант за запазване на ценните находки е и музей на открито. Комисия от Министерството на културата ще провери на място какво се случва.

https://www.struma.com/obshtestvo/rimski-grad-po-traseto-na-am-struma-shte-bude-li_133526/

Разкриха най-ранния християнски храм на територията на Югозападна България

Открита при тазгодишните разкопки в Хераклея Синтика обществена сграда се оказа с изключително интересна история, пише Archaeologia Bulgarica. Вече е доказано, че около 400-та година зданието, разположено в североизточния ъгъл на римския форум, е било преустроено в раннохристиянска базилика. Според археолозите от екипа на доц. д-р Людмил Вагалински това е най-старият сигурно датиран християнски храм на територията на цяла Югозападна България.
Преустройството е било направено в период на големи трусове – и природни, и политически. Малко преди да настъпят те – през IV век, Хераклея Синтика преживява разцвет и обновява градския си площад. Построена е не само въпросната обществена сграда, но са издигнати и нова гражданска базилика, и още 15 търговски и култови помещения. Форумът все още не е напълно довършен, когато малко след 388 г. Хераклея Синтика е ударена от мощно земетресение.
По това време силният човек на трона на разпадащата се Римска империя е Теодосий I Велики.Той остава в историята като последният й обединител, но и като първият владетел, наложил ортодоксалното християнство за единствена официална религия. В едиктите си той забранява почитането на всякакви ереси (като арианството) или други култове, а също и Олимпийските игри. Разрушени, запуснати или преустроени са най-знаковите езически светилища и храмове в империята, включително Пантеонът в Рим.
И в Хераклея Синтика няма как да пренебрегнат императорската воля. Там строителите долепват абсида до една от страните на вече съществуваща сграда, запушвайки улицата. Добавят още зидове и така се сдобиват с трикорабна християнска базилика.
Скоро след 425 г. градът отново е разлюлян от разрушително земетресение. След него Хераклея Синтика така и не успява да се възстанови в предишния си блясък. Все пак малко на брой жители отказват да се преселят. След 457 г. християнската базилика е удължена с притвор (пронаос). Свидетество за тогавашния упадък са зидовете от този период – недобре изпълнени и скрепени с кал/глина, вместо с хоросан.
И така, след като в продължение на 800 години Хераклея Синтика е основен център в областта на Средна Струма, тя залязва окончателно. На нейно място изгрява звездата на Партикополис (Сандански).

http://www.blagoevgrad.utre.bg/2018/05/24/495354-novo_ot_herakleya_sintika

На уникален жертвеник на прабългари попадна изследователя Тодор Узунов при опита си да направи карта на неизвестните за българската археология некрополи в района на Югозападните  Родопи

Тодор Узунов е роден в с. Сатовча през 1964 година. Завършил е средното си образование в местната гимназия. Съученици и приятели пазят най-добри спомени за Тодор Узунов и семейството му, въпреки че преди много години е напуснал родния край и живее в София. За сатовчанци той е един изключителен талант – художник, музикант и изследовател, и макар да не живее от години в родното си Сатовча, хората като чуят името му, го свързват именно с таланта и славата на семейството като една от най-прогресивните и интелигентни фамилии.

САТО пък е сдружение  председателствано от Тодор Узунов .То е сдружение на български интелектуалци – писатели, историци, художници, музиканти и журналисти. Може да се каже, че статутът му е международен, защото под формата на асоциирани членове в него участват професионалисти и любители от над 20 страни. „САТО е нещо като малка академия на науките, но на доброволни начала. Целта, която обединява всички, е разглеждането на особени аспекти от историята и културата, които обхващат пределите на повече от една страна“ споделя Узунов.

Днес за пореден път Тодор Узунов предостави  на медията ни историята на уникалното си  и поредно археологическо откритие за прабългарите и  историята ни .

Преди няколко години в опит да се направи карта на неизвестните за българската археология некрополи в района на Югозападните Родопи, с цел тяхното категоризиране и по-добро опазване, бе открит артефакт с неясно предназначение и принадлежност.

Днес обаче Тодор Узунов , който е председател на клуб САТО – сдружение за опазване на  паметниците на културата , има свое обяснение на открития артефакт при проучване на наричаната от него „Голяма  могила“в местността св. Архангел  над гърменското село Дъбница .

„Това което намерих , представлява мраморен блок с трапецовидна форма като върху горната му страна са издълбани вписани квадрати, с улей един към друг, водещи до корито в предната част. Той не съвпада с нито един от известните дотогава артефакти от района, принадлежащи към епохата на елинистичния или трако-римски период. В процеса на проучването се оказва, че той има не каква да е, а прабългарска принадлежност! Сравнителният анализ показва, че той спада към група предмети, наричани от някои изследователи – „жертвеници от преносим тип“ и негови паралели се откриват в Североизточна България, Крим, Белгород и в Североизточно Каспийско море, споделя пред медията ни  Тодор Узунов.

За уникалната находка той  е сезирал  Инспекторатът към МК , направен е подробен протокол, а „жертвеника“ е прибран за съхранение във временната, открита експозиция на Никополис Ад Нестум“.

Резултатите от проучванията на Тодор Узунов сочат, че върху най-високата част от хребета има огромна могила с диаметър 56 м., подсилена в късноантичната епоха с подпорни стени. Прилежаща към нея е сводеста цистерна за прясна питейна вода, превърната и припозната  впоследствие като параклис, който местните наричат „Свети Арангел“. Върху самата могила има видими руини от масивна постройка, в едно от чиито помещения е открит при оглед и самия мраморен„жертвеник“.

Керамиката в района показва присъствие от всички познати, исторически епохи. Прецедент в случая е постройката върху самата могила, защото тя ясно говори за неосъзнаване или директно незачитане на предходния погребален обичай. Вероятно в своя първоначален вид сградата представлява цитадела, от познатия ни средновековен тип, с представителна и административна функция, споделя Узунов.

„През 1975 г., разбрахме за открит некропол в Туховище – село от община Сатовча, свързан с прабългари, което съселяните ни с ислямско вероизповедание приемаха скептично, като го смятаха за „активно мероприятие“, с цел – доказване на техните български корени.То бе датирано към първата половина на IX век, като освен странности в погребалните обичаи бе открита и керамика, твърде различна от познатата ни елинска, тракийска и римска.

Тодор Узунов е  категоричен ,че днес тази история се потвърждава по безспорен начин и говори за един неизвестен досега сегмент в етногенезиса на местните хора. Наличието на този мраморен артефакт в цитаделата от дъбнишката могила говори за трайно упражняване на прабългарско военно и административно управление в този район.

В чисто исторически план  Узунов  споделя , че пред нас се открива една невероятна история за българо-византийските отношения от времето на хан Пресиян!  Но най-вече тя е история за кавхан Исбул – вторият по ранг в държавата, но първи във военните и административни дела, в продължение на три хански управления.  Той произхожда от коляното на охридските боили  Билиг. Заема наследствено тази длъжност по времето на Крумовия син Омуртаг, известен със своята неприязън към християните. Той разбира се имал своите основания заради преждевременната смърт на баща си през  814 г. и една поредица от все неодобрявани кандидатури за престола, на трима аристократи – Дукум, Диценг и Цог, завършили живота си злополучно.Възкачвайки се на трона,  уморен и уплашен от вътрешните интриги, след една неуспешна битка с ромеите той сключва 30 -годишен мирен договор с тогавашния император Лъв V. Това спокойствие било необходимо, защото ханът не виждал заплахата отвън, а вътре в  държавата, в лицето на християнизиралите се славянски велможи. Причина за този процес били хилядите ромейски пленници, които Крум приживе депортирал от Одринска Тракия – тогава Македония, вбесен от опита на ромеите да извършат покушение срещу него пред стените на Константинопол по време на мирните преговори. Огромна част от тях той изпратил на североизток като охрана на границата с хазарите. Привидният мир бил удобен и за двете страни. Ромеите имали свои проблеми с Тома славянина, който вдигнал бунт по югоизточната граница и като превзел почти цяла Анатолия, стигнал стените на Константипопол. В този бунт вероятно взели участие и славяните от Смоленската тема, съществено важни в този разказ! Омуртаг без покана се явил пред стените на града и не само разбил, а и пленил Тома като се отнесъл с него зловещо, съсичайки най-напред крайниците му и после главата. Това предизвикало огромна ненавист в славянската общност и тези на север дори поискали от Луи Благочестиви да ги приеме в пределите на франкската държава. Но както сам  Омуртаг казва – „Човек и добре да живее умира, и друг се ражда…“. В 824 г. и на престола идва третия му син Маламир.  Вторият син Звиница не бил предпочетен, а първият, Енравота бил заразен от християнската вяра и отстранен като неблагонадежден. Това не попречило на малкия брат да го изправи пред избор и след като той не склонил да се върне в старата вяра , го обезглавил.  Междувременно на кавхан Исбул, освен функцията на регент, защото ханът отново бил малолетен, се наложило да отблъсне войските на ромеите, които видели момент на слабост при възкачването на младия хан.  Той дори успял  да обърне тази военна кампания в своя полза като завзел всички земи на юг,  до северните склонове на Родопите. А мирният договор все така стоял на масата в очакване да бъде препотвърден! През 836 г. Маламир умира без наследство и на престола се възкачва синът на втория брат Звиница, Пресиян. Отново малолетен и отново кавхан Исбул е регент!  Ударите под пояса не стихват защото, тихомълком ромеите успяват да приберат онези 30 000 депортирани от Крум на североизточната граница. Българската реакция дори и с помоща на маджарите се оказала безрезултатна. Без особени дипломатически ходове Пресиян и Исбул решават да подкрепят поредното въстание на смоленските славяни с център Филипи, в близост до днешния град Драма. Походът предвождал самия кавхан в компанията на висши чиновници. Тогавашният император Теофил имал поредни проблеми на границата с арабите и за потушаване на славянския бунт изпратил кесаря Алексей Мосиле с неголяма част, която и поради закъснение, и поради липса на всякакви шансове  да премине прохода Аконтизма се оттеглила. До битка не се стигнало, но победата била в ръцете на кавхан Исбул! Дали славяните го посрещнали като спасител или това било единственото разумно решение не можем да знаем. Но във всеки случай в тези бунтове участват и онези прабългари, които през 867 г. предвождани от хан Кубер се настаняват в Керамийско – Битолско поле и обявяват  тази земя за България, наричана по-късно „Имерети – Другата“. Вероятно за това Пресиян употребява израза „многото българи“в един от надписите от Филипи – „…От бога владетелят на многото българи Персиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила и кана боила коловър и кавханът (….отиде) при смоляните…“ . Упоменатата свита е внушителна! Ичиргу боилът е ранг на главен съдия и първи министър, а кана боила коловър – висшия духовник в държавата. Те съвместявали и други държавни функции, но същественото в случая е, че това само по себе си говори за важността на тази военна кампания. България успяла в битката за славяните и като стигнала Адриатика вече се миела на три морета без да пролее и капка своя или славянска кръв. А мирът все така си оставал валиден. Дори ханът звучи малко обиден от втория надпис – „…Ако някой говори истината – бог вижда. И ако някой лъже – бог вижда. Българите сториха  много добрини за християните, но християните забравиха. Ала бог вижда!“

Пресиян умира през 852 г, което очертава и края на забележителната кариера на кавхан Исбул. На престола идва синът му Борис I – Михаил, известен ни като „Покръстителя“. И той не загърбва съдбата като извършва насилие над първородния си син Расате, но вече в името на новата вяра. Кавханът се оказал твърде стар за промените и това дало повод на новия хан да се освободи от услугите му. Предан докрай на старите богове, той бива съсечен в Охрид като предводител на бунта на боилите срещу наложената от Борис  християнизация. Държавата си  върнала славяните и укрепвала все повече, но пък загубила други северни територии, населени с българи и кумани, нежелаещи да се откажат от вярата на дедите.

Според Тодор Узунов, като намереният от него  мраморен артефакт е бил открит още  един такъв, неизвестен до сега, също мраморен блок край Абдера. На първо място според откривателят ,той очертава географски и исторически северната граница на Смоленската тема и обхватът на събитията от 837 г.

Некрополът в Туховище, вече не е каприз на случая, а част от обща, логична картина. Със своят периферен характер, той  ни казва, че в Неврокопското поле съществуват нерегистрирани все още некрополи и следи от живот на Пресиянови и Куберови прабългари. Построяването на цитадела, в която бе открит артефакта говори, за трайните намерения на българите  към региона и упражняването на военна и административна власт в един продължителен период от време. Това е и първото присъединяване на региона към българската държава, поради което опазването на този обект е от особено важно значение за българската и Неврокопска история.  Узунове е категоличен, че археологическото му  проучване ще донесе резултати, които ще запълнят една голяма празнина в нашата историография, а в чисто културен и социален план ще се превърне в значимо място за посещения, поради своя характер на непрекъсната културна представеност от праисторията до ранното средновековие.

http://toppresa.bg/

https://news.bnt.bg/bg/a/sledi-ot-sblsk-mezhdu-dve-neolitni-kulturi-zasyakokha-uchenite-v-damyanitsa

Там в момента вървят най-мащабните археологически проучвания на праистория в света. Заради предстоящия строеж на лот 3 на магистрала „Струма“, археологическите разкопки трябва да приключат изцяло през ноември. Затова са мобилизирани над 250 работници и 65 археолози, които работят там.

Дамяница вече привлече вниманието на учени от цял свят. Праисторическите обекти са от най-трудните, а тук за кратко време се разкриват невероятни подробности от неолита.

Историята не помни толкова мащабни археологически разкопки. Тя не помни и наполовина от тези мащаби, но в случая мащабите са важни, защото дават изключителна възможност да се види и да се разбере организацията на живот на едни хора, дошли тук преди повече от 7 хиляди години. Това са първите земеделци по тези земи.


Този обект бележи целия професионален път на Малгожата Кребска - част от българо полска експедиция, започнала да проучва праисторията тук преди 30 години. И спасителните разкопки сега за нея са златен шанс да проучи всичко само за един сезон. В момента са разкрили напълно остатъците на една сграда с изненадващо много пещи в нея.

Малгожата Кребска, научен ръководител на археологическите разкопки: Едно от огнищата е с много интересна бъбрековидна форма. Там виждате още едно огнище също с перваз. Интересното в случая е, че вътре намерихме четири съда. И за нас беше загадка, защото тук се намират шест такива огнища. Първоначално ние ги определихме като хлебарна за изпичане на хляб, но впоследствие близо до една от тях намерихме една скара и най-вероятно това са пещи за изпичане на керамика. Това е производствен център за изпичане на керамика.
Макар и преди 7 хиляди години, наличието на производствен център не е чак толкова изненадващо. Преселниците тук се числят към най-напредналата за времето си праисторическа култура в света - винчанската.

Само няколко метра встрани виждаме доказателствата за специализацията, постигната от керамичния център.


Малгожата Кребска - Това е съд, счупен на място. Виждате, че той е много фин и дебелината е едва от три милиметра. Има графитна украса, което показва, че е от халколитната епоха.
В съседна сграда са останали следи от питос или голям глинен съд за съхранение на зърно, вкопан в земята и остатък от дъното на съд с дупки.

Малгожата Кребска .Това най-вероятно за отцеждане на някакви течности.
Мария Чернева - Сирене?
Малгожата Кребска - Примерно сирене, да.
Мария Чернева - Възможно ли е?
Малгожата Кребска - Да, защото просто през този период ние наблюдаваме рязко увеличение на едър рогат добитък



Наличието на големи стада едър добитък обяснява и невероятната упоритост на прахората да обитават тази долина - въпреки честите потопи, които са унищожавали къщите им. Следи от периодични бедствия личат на много места, както ни показва г-жа Кребска.

Малгожата Кребска: Следи от много мощен поток. Много силна вода, наводнение е имало, което е довлякло всички тези керамични елементи, заедно с камъните Т.е. тези хора непрекъснато са имали проблем с водата, били са наводнявани, но пак са продължавали да строят къщи на същите места.
Мащабните проучвания дават възможност на учените да проследят тук сблъсък на две различни култури - на винчанската - на пришълците, дошли от Север - и на южните, дошли от Гърция с рисуваната си керамика.

Малгожата Кребска - Имало е някакъв сблъсък, защото регистрирахме опожаряване на това по-ранно селище. Има опожарени къщи и след това вече се наслагва и започва да доминира тази южна традиция.
Дали при сблъсъци или инциденти, пожарите оставят трайни следи от конструкциите на жилищата им. Иначе със стени от глина и плет, те отдавна са изтлели.

Мария Чернева - Къде казате започва този техния пласт? До тук си е нашето земеделие, нали.
Георги Иванов - ръководител на археологическите разкопки - До тук е нашето земеделие, тук вече надолу започват пластовете на праисторическите хора
Мария Чернева - Ex толкова ние деляло от праисторията!
Георги Иванов - Това пак са хромелни камъни.Ето върху тази част са мелили например с ето този камък така са търкали .
Мария Чернева - Бая са търкали
Георги Иванов - Да, доста усилия са им трябвали да си направят брашно.
Мария Чернева - От какво?
Георги Иванов - Ами от лимец са произвеждали основно
В менюто на първите влиза лимец, ечемик, грах и леща, които определено не са местни сортове. Те са си ги донесли от Плодородния полумесец по поречието на реките Тигър и Ефрат. Към т.нар. неолитен пакет, както го наричат учените, който са си донесли от там, влизат също така кравите, овцете, козите и свинете.

Георги Иванов - Това са едни от интересните находки, които намираме в тези структури - част от идолче автропоморфни фигурка
Мария Чернева - И е седяло на етажерката за украса?
Георги Иванов - Възможно е да са му придавали някакви магически функции.
Колекцията от идолчетата събрана досега всъщност е много впечатляваща. Всяко едно със характерни черти на лицето, с очи като кафени зърна.

Малгожата Кребска: Когато погледнете профила много приличат на великденски глави от великденски острови.



Най ценна изглежда фигурка на змия от нефрит - добре запазена, местна изработка. Но пък пумпалът буди нездраво любопитство заради хаотичната си украса.

Малгожата Кребска - Трудно е да се каже дали има някаква закодирана информация.
Освен с мащабите си експедицията е от малкото която може да се похвали с реставратор, който работи на място. Парчетата керамика събирани в торби е толкова много, че после е почти невъзможно да се намерят и комбинират отделните части.

Янко Петров, реставратор:На полигон сме ситуирали и се намират отделни парчета в продължение на седмици и след това нещо реставраторът и разбира се археолозите имат поглед, събираме ги комбинираме ги и затова се получават. Не са имали грънчарско колело не е познато, а съдовете са направо перфектни
На масата на реставратора стоят стрели, фибула и ключ от римско време.



Сирма Александрова, ръководител на археологическите разкопки: Вече Рим е стъпил здраво в провинция Македония с една римска, селска виличка, организирана около този павиран двор. Дошли са тук, защото е много плодородно и защото най-големият им градски център Хераклея е на близо.
доц. д-р Людмил Вагалински, научен консултант . Вероятно имаме най-ранната за Българската територия вила рустика т.е. римски чифлик. Те всъщност са един зеленчуков пояс какъвто има София, тука си има също един хранителен пояс около Хераклея Синтика.

Сирма Александрова - Животът в тази виличка е продължил до 15-а година сл. Хр. След това имаме много стабилно опожаряване, с много стрели. Така животът тук прекъсва. Пожарът е засвидетелстван и в Хераклея.
През трети век отново има следи от селскостопански чифлик, през четвърти - също. Но опитите престават - в равното са незащитени. Кратко объркване внася откриването на този боен шлем, но вероятно става дума за присъствието на ковач, който събира желязо за скрап. Така че след неолита, магистралата сега е следващото важно събитие в долината на Струма.

https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101165137/reka-struma-patat-kam-evropa-sakrovishtnica-na-praistoricheski-kulturi-izlojba-v-muzea-v-blagoevgrad

Изложбата показва най-репрезентативните предмети, намерени по време на дългогодишните археологически проучвания на три основни праисторически обекти – Ковачево от ранния неолит, Дамяница – късен неолит и халколит и последният обект е постройка от покрайнините на Благоевград  на Кайменска чука от края на късната бронзова епоха. В допълнение ще бъдат показани няколко емблематични обекти от тракийския период – светилищата в Левуново, Црънча и Бабяк, както и некропола в Кочан.

„Нашият регион е много богат на праисторически обекти. Тук се е развивала праисторическата култура на изключително високо ниво. От тук тръгва пътят към Европа, може би тук е началото на европейската цивилизация. Поне така смятаме ние.“ – сподели за предаването „Днес“ на Радио Благоевград д-р Малгожата Кулова, уредник „Археология“ в Регионалния исторически музей - Благоевград.

Най-интересните експонати са огърлици и други накити от нефрит, съдове, мъжки фигурки с индивидуални черти и шапки, както и печати пинтадери. Регионалният исторически музей - Благоевград притежава най-голямата колекция в Европа от раннонеолитните глинени печати – пинтадери, намерени в Ковачево.