Български Националистически Форумъ

Кралство Белгия (на нидерландски: België; на френски: Belgique; на немски: Belgien) е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад – със Северно море.

Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа. Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.

В Белгия се говорят два основни езика – нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север и френски във Валония на юг. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език, а столицата Столичен регион Брюксел официално е двуезична. Това езиково разнообразие, което често води до политически конфликти, е оставило своя отпечатък в сложните институции и политическа история на Белгия.


Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия. Първите известни обитатели на Белгия са белгите. Това са келтски племена, обитавали Северна Галия и подчинени от Юлий Цезар през 54 пр.н.е. След разпадането на Римската империя през 5 век, германски племена завладяват римската провинция Галия. Един от тези народи, франките, в крайна сметка установява ново кралство под управлението на династията на Меровингите. Най-известният от тези крале е Хлодвиг I (Кловис I). Той приема християнството и управлява Северна Франция, но империята му включва и днешна Белгия. Християнски учени, предимно монаси от Ирландия, проповядват християнството и се заемат с приобщаването на езическите нашественици. Два века по-късно Меровингите са постепенно изместени от династията на Каролингите. След като Карл Мартел спира нашествията на маврите от Испания (732, Поатие), техният известен крал Карл Велики поставя голяма част от Европа под своя власт и е коронован за „император на Свещената Римска империя“ от самия папа Лъв III (800 г.). Европейският феодализъм става основата на военна, политическа и икономическа стабилност. Християнството процъфтява и възникват нови религиозни общини, манастири и църкви. По-късно регионът е свързан с Нидерландия под бургундско, а след това испанско управление, докато протестантските провинции получават независимост. Следва период на австрийско управление и няколко години под френска власт при Наполеон. След отстраняването на Наполеон през 1815 г. Белгия отново е обединена със Северните провинции в Обединено кралство Нидерландия до Белгийската революция от 1830 г., която установява независима белгийска държава. Белгийската революция е предизвикана от френско-говорещото малцинство, което контролира индустрията и финансите, и което не иска да бъде контролирано от нидерландо-говореща администрация. Фактът, че Белгия е предимно католическа, а в Нидерландия преобладава протестантството, също не е без значение. Белгийският крал Леополд I е избран с британска помощ. Неутралитетът на страната е гарантиран срещу бъдеща чужда агресия. Този неутралитет е нарушен през 1914, когато Германия напада Белгия като част от плана Шлифен. Решението на Обединеното кралство да спази договорните си задължения, както и Сърдечното съглашение с Франция, ги принуждават да се включат в Първата световна война. След период на съюз с Франция след войната, Белгия се опитва да се върне към неутралитета през 1930-те, но отново е нападната от Германия през 1940 г. След Втората световна война политиката на неутралитет е изоставена и Белгия се присъединява към НАТО. Тя е също и сред основателите на Европейската икономическа общност. През своята история Белгия е притежавала една външна колония, Конго, която е дадена на крал Леополд II на Берлинската конференция през 1885. Той превръща страната в своя частна собственост и я нарича „Свободна държава Конго“. Сведенията за груба експлоатация и широко разпространени нарушения на човешките права на местното население, особено в добива на каучук, предизвикват международни протести в началото на 20 век. В крайна сметка през 1908 г. белгийският парламент принуждава краля да отстъпи Свободната държава Конго на белгийската държава като колония. Оттогава тя става Белгийско Конго до независимостта си през 1960 г. Международните проблеми на Белгия се усложняват още повече след Първата световна война, когато получава от Обществото на народите мандат за управление на бившите германски колонии Руанда и Бурунди. Белгийската политика в администрацията и обществено-културното развитие на тези страни е силно критикувана, като мнозина считат, че белгийските решения значително са допринесли за проблемите в Руанда през 1990-те, когато геноцид отнема живота на около един милион души. През 20 век историята на Белгия е все по-силно повлияна от нарастващата автономия на двете основни общности, нидерландо- и френско-говорещите. Това се вижда и от факта, че от около 1970 г. вече не съществуват общонационални белгийски политически партии, а само партии на фламандско- или френско-говорещите. Редовните опити за създаване на национални белгийски партии приключват с не повече от 1% от гласовете. Политическият пейзаж представлява почти огледална политическа система, отразяваща двете водещи езикови общности.



Белгия е федерална държава и демократична конституционна парламентарна монархия. Държавен глава е кралят на белгийците, наследствена длъжност, която от 2013 г. се заема от Филип от династията Сакс-Кобург и Гота.


Федерализмът в Белгия е резултат от поредица компромиси между етническите общности в страната и е свързан с усложнена структура от институции. Освен федералното правителство е въведено разделение по език на общности (Френска общност, Фламандска общност и Немскоезична общност) и отделно разделение по региони (Валонски регион, Фламандски регион и Столичен регион Брюксел, като Фламандската общност и Фламандският регион са свързани и имат общо правителство.


Отговорността за различните сфери на управлението е разпределена между различните нива:

Федерално правителство: външни работи, външна търговия, отбрана, икономическа политика, обществено осигуряване (вкл. пенсии, здравеопазване, социални помощи), транспорт, ограничени компетенции в образованието, културата и научните изследвания, както и контрол върху данъчното облагане в регионите и, още по-важно, 80% от данъчните приходи.
Правителства на общностите: език, култура и образование (вкл. училища, библиотеки, театри и т.н.)
Регионални правителства: въпроси, свързани с териториалното устройство и собствеността (регионална икономическа политика, градоустройство, транспорт и т.н.)

Белгия е сред европейските държави с най-трайно установена либерална демокрация, като страната се управлява демократично без прекъсване от своята независимост насам. Всички нива на федерацията, както и общините, се управляват от пряко избирани парламенти или съвети. Федералният парламент има петгодишен мандат и се състои от две камари – Камара на представителите от 150 пряко избрани депутати и Сенат от 71 члена (40 от тях се избират пряко, 21 от парламентите на общностите, а останалите 10 – от първите 61 сенатори). Федералната изпълнителна власт се упражнява от министър-председател и правителство, формално назначавани от краля, но на практика излъчвани от коалиция с мнозинство в парламента.

Партийната система на федерално ниво е фрагментирана, тъй като в средата на XX век традиционните партии се разделят на френскоезична и фламандска част. Във френскоезична Белгия водещите партии са либералното Реформаторско движение и Социалистическата партия, а във Фландрия в началото на XXI век най-голямо влияние има консервативният Новофламандски алианс. От 2014 година федералното правителство на Шарл Мишел е коалиция на Реформаторското движение, Новофламандския алианс, Християндемократически и фламандски и Открити фламандски либерали и демократи.

Правната система на Белгия е континентална, базирана на Конституцията от 1831 година. Съдебната система включва няколко инстанции и обособени наказателни, търговски и трудови съдилища, като най-висша инстанция е Касационният съд с 16 членове, назначавани пожизнено от краля.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белгия

https://oureurope.bg-schools.com/data.php?id=5&subpage=2

Кралство Белгия е страна в Западна Европа и има стратегическо местоположение за Западна Европа. Столицата ѝ Брюксел се намира приблизително на 1000 km от най-големите европейски столици – Лондон, Париж и Берлин, което е причина тя да е седалище на Европейския съюз и НАТО. Голяма част от страната се отличава с равнинна повърхност и мек климат. Във връзка със значителната усвоеност на територията ѝ преобладават културните ландшафти, а естествените са се съхранили фрагментарно и са много бедни на рестителни и животински видове.

Географско положение, граници, големина, брегова линия

В съвременните си граници Белгия има площ от 30 528 km², която ѝ отрежда 140-то място по големина в света. От тях 16 844 km² се падат на Валония, 13 522 km² – на Фландрия, и 161 km² – на столичния регион Брюксел. Белгия граничи с 4 държави по суша. На север с Нидерландия (дължина на границата 486 km), на изток с Германия (162 km), на югоизток с Люксембург (148 km) и на юг и югозапад с Франция (620 km). На северозапад има малък излаз – 66 km със Северно море. Максималната дължина на страната от север на юг е приблизително 225 km, а от запад на изток – 282 km.


Територията на Белгия се простира между 49°30′ и 51°30′с.ш. и между 2°30′ и 6°30′и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (51°30′18″ с. ш. 4°46′26″ и. д.), на границата с Нидерландия, при град Клостер
• крайна южна точка – (49°29′49″ с. ш. 5°28′21″ и. д.), на границата с Белгия, на 1 km южно от градчето Торни.
• крайна западна точка – (51°05′21″ с. ш. 2°32′44″ и. д.), на брега на Северно море, на границата с Франция, при френския град Бредюн.
• крайна източна точка – (50°20′08″ с. ш. 6°24′29″ и. д.), на границата с Германия, при село Кер.

Релеф

Повърхността на страната постепенно се повишава от северозапад на югоизток, от приморската низина до Ардените. Крайбрежието на Северно море е плоско с пояси от дюни с височина до 30 m и ширина 1,5 – 2,5 km. По време на морския отлив се осушава голяма част от пясъчния бряг, като това са т.нар. „вати“ с ширина до 3,5 km. По време на приливите дюните и изградените дамби защитават зоната на плодородните полдери, широки около 15 km, намиращи се до 2 m под морското равнище. Зад тях се простират плоските низини на Ниска Белгия – Фландърската и Кампин (височина до 50 m), изградени от речни и морски наслаги. На места във Фландрия се издигат ниски остатъчни хълмове с височина до 150-170 m. В Средна Белгия господстват хълмистите (вълнистите) равнини, които на север са с височина до 80-100 m, а на юг – до 180 m, осеяни с множество ерозионни форми на релефа. Голяма депресия, заета от долините на реките Маас и левият ѝ приток Самбра, отделят Средна от Висока Белгия – заета от древния планински масив Ардени. Тук в рида Висок Фен се намира най-високата точка на страната – Синял дьо Ботранж (Signal de Botrange) с височина 694 m. В крайните югоизточни части, около долината на река Семуа са разпространени варовикови куестови ридове с височина до 465 m.


Климат

Климатът на Белгия е умерен морски с характерни влажни западни и югозападни ветрове. През зимата преобладава облачното време, с чести мъгли (особено в Ардените). Средната януарска и февруарска температура на въздуха в приморските райони е 3 °C, в централните около 0 °C, в Ардените -1 °C. Лятото е прохладно, с чести дъждове и гръмотевични бури. Средната юлска температура е 18-19 °, в Ардените около 14 °C. В Ниска и Средна Белгия годишната сума на валежите е 700-900 mm, във Висока Белгия – до 1200 mm. Годишно в Брюксел около 150 дни са валежни, а в Ардените – до 200 дни.

Води

Белгия е богата на водни ресурси, чийто капацитет възлиза на 20,8 km³. Страната има гъста речна мрежа от пълноводни реки със спокойно течение. Най-големи реки са Маас (Мьоз, 925 km), Шелда (Еско, 430 km), Семуа (210 km) и Самбра (193 km). Всички те само частично преминават през територията ѝ, и всички принадлежат към водосборния басейн на Северно море. Повечето от тях са плавателни и не замръзват през зимата. Максималният им отток е през зимата. Често явление в Ниска Белгия са наводненията. За регулирането на оттока им е изградена мрежа от помпени станции, канали и шлюзове.

Почви, растителност, животински свят

В Ниска Белгия естествената растителност е представена от дъбово-брезови, а в Средна и Висока Белгия – от букови и дъбови гори, развити върху подзолисти и кафяви горски почви. Горите заемат 18% от територията на страната. Най-залесените райони са в Ардените, където още през 1954 г. е създаден националния парк „От Фан“. Извършва се масово залесяване с бор и смърч. Във Фландрия са своеобразни т.н. „бокажи“ – горски полезащитни пояси, живи плетове, градини. В полдерите и по долините на реките има богата ливадна растителност и плодородни почви. В малкото гори на Белгия са се съхранили благороден елен, сърна, дива свиня, горска котка, горска куница, заек; гризачи – землеройка, обикновен сънливец (съсел), полевка. Птичата фауна е разнообразна, в т.ч. фазани, диви патици, блатобегачи, обекти на ловен спорт.

Природни зони

Релефът, геоложкия строеж, климата, водите и растителността на Белгия предопределят и трите основни природни зони:

• Ниска Белгия (Basse Belgique) – плоски, на места заблатени низини с крайбрежни дюни и полдери, залесени остатъчни хълмове и „бокажи“ във Фландрия. Пясъчно-глинеста равнина с малки борови горички и обширни ливади в Кампин.
• Средна Белгия (Moyenne Belgique) – почти напълно земеделски усвоен район с плодородно льосово плато, прорязано от многочислени реки.
• Висока Белгия (Haute Belgique) – в района на Ардените са характерни платата и средновисоките хълмове, покрити с гъсти букови и дъбови гори, а в Югоизточна Белгия – горските варовикови куести, разделени от обработваеми глинести низини.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Белгия

Общ преглед

Най-ранните данни за заселване на днешната територия на Белгия са останки от неандерталци на възраст около 100 хиляди години. Неолитната Култура на линейно-лентовата керамика достига източните части на страната около 5000 г. пр. Хр., като свързваните с нея останки от селища имат защитни стени. През този период от северозападна Франция до Нидерландия е разпространена характерна керамика, която някои автори свързват с културата на линейно-лентовата керамика, а други – с преднеолитно население, съжителстващо с нея в региона. С по-късно неолитно население се свързват Неолитните кремъчни мини в Спиен. Изглежда през следващите столетия земеделието изчезва от територията на днешна Белгия и отново се възстановява с разпространението на Михелсбергската култура.

Населението на днешна Белгия започва да нараства по-съществено през бронзовата епоха във II хилядолетие пр. Хр. Страната е в обхвата на три последователни археологически култури – културата на полетата с погребални урни, халщатската култура и латенската култура. Последните две, отнасяни към желязната епоха, се свързват с индоевропейско население и по-конкретно с келтите или техни преки предшественици. Около V век пр. Хр. се появяват и първите исторически сведения за келтско население в региона, което по това време установява контакти със Средиземноморието, а в средата на II век пр. Хр. започват да се използват монети.


Останки от римски укрепления в Тонгерен

Наименованието на съвременната държава идва от името на белгите – група келтски народи (макар при някои от тях да има видимо германско влияние), обитаваща региона при завоюването му от римляните. През 57 г. пр. Хр. белгите са подчинени от римския военачалник Юлий Цезар, който оставя първите подробни свидетелства за тях, изброявайки няколко десетки обособени народа. Територията на Белгия попада в северната част на образуваната малко по-късно римска провинция Галия Белгика, а през I век най-североизточният ѝ край става част от новосъздадената Долна Германия. Най-значимият градски център в съвременната територия на Белгия е Атуатука, днешният Тонгерен. Градът е седалище на един от първите християнски епископи в региона – свети Серватий (починал през 384 г.).

От края на III век на днешната територия започват да проникват франките (германски народ, живеещ североизточно от границата на Империята), доброволно или принудително заселвани от римските власти. През 358 г. император Юлиан Апостат заселва голяма част от салическите франки като федерати в областта Токсандрия.

Римската власт в днешна Белгия е разтърсена с пробива на рейнската граница от вандали, свеви, бургунди и алемани през 406 г. През следващите десетилетия страната е под властта на Соасонското кралство, фактически независим ексклав на Западната Римска империя и на набиращата сила франкска династия на Меровингите.

Рàнен палеолит

Най-старите следи от присъствието на хоминиди на територията на бъдеща Белгия са открити на хълма Аламбе, в близост до планината Сен Пиер в провинция Лиеж и датират от преди около 800 хиляди години пр.Хр. По-късно, преди около 400 хиляди години, хоминидите се заселили по бреговете на река Маас.


В периода 250-43 хиляди години пр.н.е. територията на Белгия е била обитавана от неандерталци, главно в провинциите Лиеж (в Анжи) и Намур (пещерата Шпи). Първият череп на неандерталец е намерен в пещерата Енгис през 1829 г. (Енгис 2) . През 1866 г. белгийският археолог Е. Дюпон открива фрагмент от долната челюст на неандерталец в пещерата La Nollette заедно с останките на животни от ледниковия период. Възраст прибл. отпреди 75-70 хил. години датира от ниво 4A на пещерата Skladina (Skline) на река Маас. Останките на 8-годишно неандерталско момиче датират отпреди 100 хиляди години. Черепи на неандерталци, живели в студената тундрова степ в пещерата Спи преди 42 хиляди години и кости от пещерата Гойе, показват наличие на канибализъм сред неандерталците. В пещерата Trou Al'Wesse (община Модаве, провинция Лиеж) генетиците изолират неандерталска мтДНК от седиментни отлагания, където самите неандерталски кости не са запазени. В ДНК на неандерталеца от Гойе не е открита никаква смес от кроманьонски гени. ДНК също беше секвенирана от челюстната кост на неандерталско момиче, живяло преди около 120 000 години в пещерата Skladina, намерено през 1993 г. Геномите на ранните неандерталци от германската пещера Холенщайн-Щадел и от белгийската пещера Складина (преди 120 хиляди години) са по-тясно свързани с геномите на последните неандерталци, живели в Западна Европа 80 хиляди години по-късно, отколкото с геноми на техните съвременници – неандерталци, живели тогава в Сибир.

Митохондриалната ДНК на неандерталец от пещерата Fonds de Forêt в община Troo беше секвенирана със 135-кратно покритие. Този геном се различава само с една базова двойка (bp) от митохондриалните геноми на късните неандерталци Goyet Q57-1 от Goye Cave, Feldhofer 1 (Neanderthal 1) от немската Feldhofer Grotto и Vindija 33.25 от хърватската Vindija Cave. Неандерталското население е изчезнало от белгийските пещери Spy, Engis и Fonds-de-Forêt между 44 200 и 40 600 г. пр.н.е.

Късен палеолит

Около 43 000 г. пр.н.е. неандерталците изчезват, изместени от кроманьонци.


В пещерата Гойе в община Гев е открит череп на вълк или, вероятно домашно „палеолитно“ куче на възраст 31,7-36,5 хиляди години.

В пробата GoyetQ116-1 (култура на Ориняк) от пещерата Goyet (преди около 35 хиляди години) са открити Y-хромозомната хаплогрупа C1a и митохондриалната хаплогрупа M. Голяма е вероятността GoyetQ116-1 да има кафяви очи (>0,99) и много вероятно да има тъмна коса (0,60–0,99). Той е имал само тъмнокожи алели на позиция rs16891982.

За обитателите на пещерата Гойе, живели ок. 30 хиляди пр.Хр. (Gravettian), бяха идентифицирани митохондриални хаплогрупи U2e, U5, U8a и M.

Spoiler

Граветската култура (Gravette, La Gravette, Lagravette, Gravetian) е археологическа култура на кроманьонците от късния палеолит.

Датирана от 28 000-21 000 г. пр.н.е. Наречена на пещерата Ла Гравет (на френски la Gravette) в департамент Дордон (Франция).

Това е третият етап в ориняк-перигорския комплекс от култури. По отношение на инструментите принадлежи към късната култура Перигор. Заменя културата Aurignacian в Западна Европа (носителите на културата Gravettian вероятно са мигрирали в Европа от Близкия изток). Предшества културата Мадлен. В Централна и Източна Европа има локален вариант - "ѝзточен гравет".

Археологическите разкопки на обекти показват, че хората от културата Gravettian в Западна Европа предпочитат да ловуват диви коне, почти игнорирайки бизони и елени, а в Източна Европа и Русия - вълнести мамути. За лов са били използвани копия и капани. Те живеели в плитки пещери, понякога в примитивни колиби.

[затвори]

Нова mtDNA експертиза и ядрени данни от четири Gravettian екземпляра разкриха, че те принадлежат към митохондриалните хаплогрупи U2 и U5, а техните ядрени геноми предоставят допълнително доказателство за генетични прилики между сестринските групи Gravettian в цяла Европа, от съвременните региони на Чешката република до Белгия и Южна Италия. GoyetQ116-1 произхожда от различен клон на европейското население от клъстера Věstonice. Популацията, представена от GoyetQ116-1, не е изчезнала, тъй като нейните потомци отново са широко разпространени след ~19 000 пр.н.е. в клъстера Ел Мирон, открит в Иберия.

Последното заледяване е продължило до около 10 000 г. пр.н.е., а по това време нивото на морето е било значително по-ниско от сегашното, така че е имало сухопътна връзка между Белгия и съвременна Англия, която обаче е била основно необитаема.

Мезолит

В мезолитната проба AF002 и AF001, AF015, AF025 и AF029 са определени митохондриална хаплогрупа U5b1 и Y-хромозомна хаплогрупа I. В проба AF003 е определена митохондриална хаплогрупа K1a4a1.

Неолит и халколит

Неолитните хора са били активни в добива на кремък в Белгия, както се вижда от праисторическата мина Спиeн.

Бронзова епоха

Първите признаци на бронзовата епоха в Белгия датират от около 1750 г. пр.н.е.

Предримска желязна епоха

От V век пр.н.е. и преди началото на нашата ера латенската култура, говореща галски език, процъфтява в Белгия, поддържайки търговски и културни връзки със Средиземноморието. Оттук говорещите галски племена се разширяват на изток, чак до Мала Азия. Самата дума „Белгия“ идва от името на галското племе белги, населявало тази страна в началото на нашата ера. Сред племената, обитавали територията на Белгия, от исторически извори са известни ебуроните, адуатиците, нервите, менапесите, морините, треверите и ремесите. Около 150 г. пр.н.е тук се появяват първите галски монети.

Римски период

През 54 пр.н.е. територията на съвременна Белгия е завладяна от войските на Юлий Цезар и е част от римската провинция Галия, наречена Белгика.


След падането на Западната Римска империя през 5 век римската провинция Галия е завладяна от германските племена на франките, които създават тук своя собствена франкска държава.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белгия

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Бельгии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Граветтская культура

Територията на днешна Белгия е сред първоначалните владения на Франкското кралство на Меровингите, което през VI век се разпростира върху значителна част от Западна Европа. През 496 година меровингският крал Хлодвиг I официално приема халкидонското християнство, допринасяйки за утвърждаването на католицизма в региона. В рамките на франкските владения Белгия е част от Австразия, която през следващите столетие периодично е самостоятелна държава.

През VII век властта на меровингските крале постепенно отслабва за сметка на придворните служители – майордоми. Особено влияние получава родът на Пипинидите, чиито семейни владения са в днешна източна Белгия – те постепенно монополизират поста на майордомите, а през 751 година Пипин Къси и формално се обявява за крал, поставяйки началото на династията на Каролингите. Неговият син Карл Велики разширява франкските владения в Централна и Южна Европа и е коронован за император на Свещената Римска империя.

При разделянето на франкските владения през IX век Фландрия в северозападната част на днешна Белгия става част от Западнофранкското кралство (по-късно Франция), а останалите райони остават в Свещената Римска империя. Последвалият период на политическа нестабилност, съпътстван и от нападенията на викингите, довежда до формирането на относително самостоятелни феодални владения. Към XI век в Белгия се утвърждават няколко такива владения – Лиежкото княжество, херцогствата Брабант и Лимбург и графствата Фландрия, Ено, Люксембург, Намюр.


През XII – XIV век нараства значението на градовете в днешна Белгия – много от тях получават специални привилегии, някои, като Брюге, Гент или Ипер, се превръщат в търговски центрове с международно значение, произвеждащи висококачествени тъкани от внасяна от Англия вълна. В самото начало на XIV век Фландрия с големи трудности предотвратява опита на Франция да наложи и на практика формалната си власт в графството, а в последвалата Стогодишна война регионът е сцена на съперничество между Франция и Англия.

Бургундска и Испанска Нидерландия


През XIV-XV век херцозите на Бургундия, потомци на френската кралска династия Валоа, които създават собствена самостоятелна държава, поставят чрез династически бракове, покупки, военни и дипломатически ходове под свой контрол повечето феодални владения в днешна Белгия. През 1384 година са присъединени Фландрия и Мехелен, през 1429 година Намюр, година по-късно Брабант и Лимбург, през 1432 година Ено и през 1443 година Люксембург. Лиежкото епископство остава формално самостоятелен анклав, но херцозите имат силно влияние и там. След като консолидират властта си в Нидерландия, в средата на XV век те фактически пренасят столицата си в Брюксел. Херцозите се стремят да модернизират управлението, като премахват някои местни привилегии, създават централна администрация и свикват първите Генерални щати (парламент).

След смъртта на последната наследница на бургундските херцози Мария Бургундска през 1482 година техните владения преминават към Хабсбургите. Първоначално в Нидерландия управлява синът на Мария Филип Хубави, който наследява и трона на Испания, а след него синът му Карл V, който освен това е и император на Свещената Римска империя.


 Карл V консолидира личната уния на отделните нидерландски провинции, обособени в рамките на империята в Бургундски имперски окръг, и централизира донякъде управлението им с Прагматическата санкция от 1549 г. През 1555 година Карл V предава бившите бургундски владения на сина си Филип и по този начин територията на днешна Белгия преминава към испанския клон на Хабсбургите. През XVI век Хабсбургите управляват Нидерландия като обособена област с общи губернатори, като постът е заеман най-дълго от Маргарета Австрийска (1507 – 1515, 1519 – 1530), Мария Унгарска (1531 – 1555) и Маргарита Пармска (1559 – 1567, 1578 – 1582).


Периодът на възход на региона при Хабсбургите приключва в края на 60-те години, когато бунтове на нидерландските провинции срещу испанците поставят началото на Осемдесетгодишната война (1568 – 1648). След интензивна гражданска война, през 1581 година, северните провинции се обособяват в самостоятелна република Съединени провинции, а южните остават под испанска власт и запазват католическия си характер, като така се оформя днешната граница между Белгия и Нидерландия. Освен преките поражения от войната, провинциите на днешна Белгия губят и значителна част от икономически активното си население, емигрирало на север, а Антверпен губи позицията си на главно търговско пристанище в региона за сметка на Амстердам.

През целия XVII век, особено при управлението на френския крал Луи XIV (1643–1715), днешната територия на Белгия е сцена на военни сблъсъци между Франция и други европейски сили, най-често Испания, Съединените провинции и Австрия. Военните действия нанасят тежки материални щети, като при разрушаването на Брюксел от французите през 1695 година. Въпреки това градове като Антверпен запазват активния си културен живот и са сред центровете на бароковото изкуство.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Белгия

С Ращатския договор от 1714 година територията на Испанска Нидерландия преминава под контрола на австрийския клон на Хабсбургите. Австрия не проявява голям интерес към областта, която е създадена под британски натиск като буферна държава срещу възможната експанзия на Франция. През следващите десетилетия австрийското правителство прави няколко опита да я замени за друга територия, по-близка до нейната основна територия, като Бавария или Силезия.

Австрийска Нидерландия

Австрийска Нидерландия или Южна Нидерландия (на нидерландски: Zuidelijke Nederlanden; на френски: Pays-Bas méridionaux или Pays-Bas du Sud; на немски: Österreichische Niederlande, Südlichen Niederlande), обхващала териториите на днешните Белгия и Люксембург и е съществувала от края на Войната за испанското наследство 1714 г. до завладяването от френската революционна войска и присъединяването към Френската република през 1795 г.


Териториите на Южна (католическа) Холандия преминават от испанските Хабсбурги към австрийците в резултат на Утрехтския мир (1713 г.), който слага край на Войната за испанското наследство. От този момент нататък ерцхерцогът на Австрия, императорът на Свещената Римска империя, става суверенен монарх на тези територии. Така по време на действителното съществуване на Австрийска Нидерландия от 1713 до 1794 г. техните австрийски владетели са Карл VI (1713-1740), Мария Тереза (1740-1780), Йосиф II (1780-1790), Леополд II (1790-1792) и Франц II (1792-1795).

Тъй като монархът е във Виена, е назначен щадхалтер (генерал-губернатор), който да управлява земите на Южна Холандия. Неговата резиденция е в Брюксел, де факто столицата на Австрийска Холандия.

През втората половина на XVIII век Австрийска Нидерландия е обхваната от либералните реформи, провеждани от император Йозеф II. Тук те срещат сериозна съпротива от страна на църквата и традиционните институции на провинциите, която достига своята кулминация с Брабантската революция и обявената независимост на Съединените белгийски щати през 1790 година.


През 1795 година, в хода на Революционните войни, цялата територия на Белгия е анексирана от Франция. С анексията дотогавашната Австрийска Нидерландия е обединена с формално самостоятелното Лиежко княжество и е разделена на девет департамента, съответстващи на днешните девет белгийски провинции. Присъединяването към Франция е свързано с утежнено данъчно облагане, масови мобилизации и репресии срещу католицизма и фламандската култура, които предизвикват масова емиграция и Селската война от 1798 година. В същото време през този период градовете преживяват относителен стопански подем, корабоплаването между Антверпен и морето е възстановено и са поставени основите не Индустриалната революция.

Обединено кралство Нидерландия

Обединено кралство Нидерландия (1815 – 1839) (на нидерландски: Verenigd Koninkrijk der Nederlanden; на френски: Royaume-Uni des Pays-Bas) е име, използвано по време на Виенския конгрес за новата европейска държава, създадена със специален протокол на 21 юни 1814 г. Официалното ѝ наименование е Кралство Нидерландия. Новата държава е съставена от дотогавашните Австрийска Нидерландия на юг и Република Съединени провинции на север. Начело на държавата застават представителите на Оранската династия, които преди Френската революция са заемали поста щатхаутер. Пръв крал е Вилем I, коронован на 16 март 1815 г.

Столица на общата държава е Амстердам, което е записано в конституцията от 1814 г. Страната е изтъкана от противоречия и едва ли е това, което мнозина мислители и политици са си представяли в мечтите си за обединение. На север преобдават калвинистите-нидерландци, чийто език принадлежи към германската група. На юг населението е католическо и говори на валонски, близък до френския. Северът е предимно индустриален, югът – аграрен. И едните и другите имат своята национална гордост, а двете гордости не се съчетават помежду си.

Намерението на великите сили да създадат жизнена държава на север от Франция, за да противостои на амбициите ѝ в тази посока се проваля. Обединеното кралство оцелява до отделянето на южните провинции в отделно Кралство Белгия, в резултат на Белгийската революция през 1830 г. Вилем І отказва да признае откъсването на Белгия чак до Лондонския договор от 1839 г. Разочарован, той абдикира на следващата година. С нов договор през 1843 г. окончателно е оформена границата между двете държави. Оттогава името Кралство Нидерландия се използва само за северните провинции.

След поражението на Франция в Наполеоновите войни и окончателния разгром на Наполеон I край брабантското село Ватерло през 1815 година територията на Белгия става част от новосъздаденото Обединено кралство Нидерландия. През следващите години южните провинции на Обединеното кралство бързо се индустриализират, но управлението на крал Вилем I предизвиква масово и засилващо се недоволство – на потисканата католическа църква, на културно дискриминираната френскоезична общност, на недоволните от централизацията на управлението либерали. Нарастващото напрежение довежда до Белгийската революция от 1830 година и отделянето на южните провинции в независима белгийска държава – католическа, буржоазна, неутрална и с официален френски език.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Белгия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Австрийска Нидерландия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Австрийские Нидерланды

https://bg.wikipedia.org/wiki/Обединено кралство Нидерландия

Белгийска революция

Белгийската революция се нарича конфликтът от 1830 г., довел до отделянето на южните провинции от Обединеното кралство Нидерландия и възникването на независимото Кралство Белгия. Преобладаващо католическите частично френскоговорещи, частично холандско говорещи южни части на Кралство Нидерландия протестират срещу доминиращите протестантски северни провинции. По време на въстанието през август и септември 1830 г., фламандските и валонските единици се отделят от Нидерландия и образуват Кралство Белгия. Само малка част от Люксембург остава до 1890 г. в личен съюз с Нидерландия.

През XIV и XVI век северните и южните провинции съставляват Бургундска Холандия, по-късно Испанска Холандия. По време на религиозната схизма и Осемдесетгодишната война калвинистката северна част се освобождава от испанското управление и образува Република Съединени провинции. С решение на Виенския конгрес през 1815 г. северните и южните провинции са обединени отново с митрополията Лиеж и Великото херцогство Люксембург в Обединено кралство Нидерландия. Натрупаните разлики в културното, религиозното и икономическото развитие на различни части на новото царство в течение на 250 години довеждат до големи разногласия, които скоро се превръщат в революция.

Икономическите последици от революцията за Белгия са плачевни: през 1829 г. важният индустриален град Гент обработва 7,5 милиона килограма памук, докато през 1832 г. е само 2 милиона. Поради раздялата с Нидерландия повечето работници губят работата си, а заплатите за останалите работници намаляват със 70% от заплатата от 1829 година. Пристанището в Антверпен през 1829 г. възлиза на 1028 кораба и 129 хил. тона товари, два пъти повече от общо Ротердам и Амстердам. През 1831 г. в пристанището са влезли само 398 кораба и търговията с Източна Индия е напълно преустановена.

В железопътното строителство се наблюдава увеличение. През 1835 г. между Брюксел и Мехелен е построена една от първите железопътни линии в Европа. По-късно железопътната комуникация в Белгия става една от най-развитите в света.

Като цяло икономическата ситуация в Белгия остава нестабилна. През юни 1832 г. е пусната в обращение нова валута – белгийският франк, а през февруари 1835 г. е основана банката на Белгия.

Независима Белгия


След избора за крал на Леополд I от династията Сакс-Кобург и Гота на 21 юли 1831 г. (датата днес се отбелязва като национален празник на Белгия) страната е конституционна монархия и парламентарна демокрация със светско държавно управление, основано на Наполеоновия кодекс. Първоначално избирателните права са ограничени – мъжете получават общо избирателно право през 1893 г. (изравнено през 1919 г.), а жените – през 1949 г.

Основните политически партии през XIX век са Католическата и Либералната, а в края на столетието е основана и Белгийска работническа партия. Първоначално френският е единствен официален език, използван широко от аристокрацията и буржоазията от всички етнически групи, но постепенно нидерландският също получава признание – през 1898 г. той е приет за официален език.


На Берлинската конференция през 1885 г. белгийският крал Леополд II получава като лично владение Свободната държава Конго. В началото на XX век неговото варварско отношение към населението на Конго, жестоко експлоатирано в добива на слонова кост и каучук, предизвиква международно недоволство и през 1908 г. белгийското правителство поема управлението на колонията, преименувана на Белгийско Конго.

Със своето създаване Белгия е превърната в буферна държава между Франция и Германия, като нейният неутралитет е гарантиран срещу бъдеща чужда агресия. Този неутралитет е нарушен през 1914 г., когато Германия напада Белгия като част от плана „Шлифен“. Решението на Великобритания да спази договорните си задължения, както и Сърдечното съглашение с Франция, ги принуждават да се включат в Първата световна война, по време на която в Белгия се водят едни от най-активните сражения на Западния фронт.

Трагична е историята на град Ипър – в хода на войната той е практически напълно разрушен, тук за пръв път в историята на войните е използван отровният газ хлор. Използваният две години след това иприт е наречен в чест на този град.

На 3 април 1925 г. е сключен договор между Белгия и Нидерландия за преразглеждане на договора от 1839 г. Отменя се продължителният неутралитет на Белгия и се демилитаризира пристанището Антверпен.

След Първата световна война Белгия получава бившата германска колония Руанда-Урунди, която от 1924 г. е подмандатна територия, а през 1925 г. анексира окръга Ойпен-Малмеди, поради което днес в страната има немскоезично малцинство. След период на съюз с Франция след войната, Белгия се опитва да се върне към неутралитета през 30-те години на ХХ век, но отново е нападната от Германия през 1940 г., в началото на Втората световна война. След битката за Белгия цялата страна е окупирана от Германия, като през следващите години са убити 40 690 белгийци, половината от тях евреи. Между септември 1944 и февруари 1945 г. в страната отново се водят боеве. Освобождението на страната започва на 3 септември 1944 г. с навлизането на английски войски в Брюксел.

На 11 февруари 1945 г. се образува правителство начело с десния социалист ван Акер.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белгийска революция

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Белгия

Общ преглед на периода

След Втората световна война политиката на неутралитет е изоставена и Белгия е сред основателите на НАТО (1949), Бенелюкс, Европейската общност за въглища и стомана (1957), Европейската общност за атомна енергия и Европейската икономическа общност – предшественик на днешния Европейски съюз.


През 1951 г. обща стачка принуждава крал Леополд III, обвиняван в колаборационизъм с германците, да абдикира. Белгийско Конго получава независимост през 1960 г., последвано две години по-късно от Руанда-Урунди.

През 20 век историята на Белгия е все по-силно повлияна от нарастващата автономия на двете основни общности, нидерландо- и френскоговорещите. Това се вижда и от факта, че от около 1970 г. вече не съществуват общонационални белгийски политически партии, а само партии на фламандско- или френскоговорещите. Редовните опити за създаване на национални белгийски партии приключват с не повече от 1% от гласовете. Политическият пейзаж представлява почти огледална политическа система, отразяваща двете водещи езикови общности.


На 31 юли 1993 г. почива крал Бодуен I. На 9 август на трона го наследява брат му, Албер II.

През 2001 г. се ражда първото дете на кронпринц Филип и съпругата му Матилда, продължител на династията.

През 2003 г. в резултат на парламентарните избори премиер-министър отново става Ги Верхофстад.


От 12 януари 2006 г. Белгия е председател на Организацията по сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

На 19 декември 2008 г. подава оставка премиер-министърът на Белгия Ив Льотерм заради скандал, свързан с продажбата на най-голямата белгийска финансова компания „Fortis“. Поста на премиер-министър на страната заема Херман ван Ромпой, лидер на Фламандската христиан-демократическа партия. Новото правителство на Хермана ван Ромпой включва представители на същите пет политически партии, ръководени от неговия предшественик. На 13 юни 2010 г. се провеждат извънредни парламентарни избори, но до формиране на правителство така и не се стига. Белгия отбелязва 540 дни без правителство, като по този начин поставя световен рекорд.

На 6 декември 2011 г. новият министерски кабинет начело с Елио Ди Рупо се заклева пред краля.

Федеративна трансформация на Белгия

Към 70-те години на ХХ век Белгия, според конституцията от 1831 г., има единна териториална структура. В действителност обаче в страната има три отделни региона (фламандски, валонски, брюкселски), освен това има и три етнолингвистични семейства (фламандско, валонско и малко германско). По това време Валония и Фламандия вече имат свои собствени регионални съвети, които са формирани след провеждането на реформи в тези региони. През 1974 г. в регионите се появяват министерски комитети, които обаче нямат широки правомощия. Освен това Брюксел към този момент не е придобил статут на пълноправен регион.

Ситуацията продължава да се развива през 80-те години, когато Брюксел също получава статут на отделен регион. Освен това областите на компетентност на разпределените субекти бяха значително разширени. Появиха се нови местни власти - законодателни събрания и изпълнителни органи, комитети. Езиковите и етнически общности постигнаха представителство в новосформираните общински съвети, а парламентът на цялата страна също беше модифициран според новия статут на регионите.

В началото на 90-те години федерализацията на Белгия продължава. Сферата на компетентност и правомощия на регионите беше значително разширена; областите, в които имаше сблъсък между две езикови семейства, получиха специален статут за разрешаване на тези проблеми. Освен това започна да се създава система от регионални съдебни власти, а в системата на държавните съдилища се появиха специални арбитражни съдилища и касационни инстанции, които бяха натоварени с разрешаването на спорове между възникващите субекти. Освен това в навечерието на това най-накрая беше решен проблемът с Брюксел, който, като столица на държавата, имаше само признаците на отделен регион, но след 1989 г. стана пълноправен субект. Той също така, следвайки примера на други региони, създаде законодателен съвет и изпълнителни органи. Двете езикови общности в Брюксел също започнаха да бъдат представени не само в общностната комисия, но и в отделни свои общности.

Последният етап от федералната трансформация на Белгия настъпи в средата на 90-те години. Той бе белязан с установяването на пълноценна процедура за преки избори за сегашните регионални парламенти. Процесът приключи през 1994 г., когато беше публикувана нова версия на белгийската конституция, която закрепи новото федерално устройство на страната. Документирано е съществуването на три икономически района, толкова етнически общности и четири езикови семейства на територията му. Установен е и принципът за равнопоставеност на различните езикови групи в процеса на формиране на управление.


От 2007 г. до 2011 г. Белгия преживя политическа криза, по време на която имаше напрегнати отношения между федералните поданици на кралството, което увеличи неговата политическа, правителствена и икономическа нестабилност. На 15 септември 2011 г. окръг Брюксел-Хале-Вилворде беше разпуснат. 6 преференциални езикови общини от брюкселската периферия запазиха правата си. В случай на разпад на страната те реално ще имат право да се присъединят към Брюксел.

Белгия е един от световните центрове за търговия, транзит и производство на оръжия (заедно с Норвегия, Канада и Австрия). През 2016 г. Белгия претърпя терористична атака, за която Ислямска държава пое отговорност.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Белгия

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Бельгии

Предистория

Френско-фламандският конфликт в Белгия (на нидерландски: Taalstrijd in België, на френски: Problèmes communautaires en Belgique) е валонско-фламандска конфронтация, възникнала на базата на езиковия фактор към средата на 19 век. Конфликтът има дълга история, датираща от древността. В средата на III век по реката Рейн минава границата на Римската империя. Долината на реката, както и гористите низини близо до бреговете на Северно море, са претърпели само спорадична романизация. От края на III век в тези райони започват да се заселват германски племена, които след падането на Римската империя стават господари на цялата Западна Римска империя. Въпреки това, гората на Суан предотвратява масовата немска колонизация на земите на юг и позволява на част от романското население на региона да запази своята реч и култура дори под франкско управление. В съвременна Белгия френско-фламандският конфликт се отнася до комплекс от политически, икономически, езикови и етнически различия, които засилват поляризацията между двете общности.

Spoiler

Соане (на френски: Forêt de Soignes; на нидерландски: Zoniënwoud) е голяма гориста местност в Белгия, близо до южния край на град Брюксел. В рамките на Брюксел това е живописен горски парк с езера.

В древността гората е била известна със своите размери и непроходимост. Именно тази гора предотвратява напредването на франкските племена на юг през 5-7 век и играе важна роля за запазването на романското население във Валония. На север от него джобовете на романската култура са изолирани и в крайна сметка претърпяват германизация.

[затвори]

Демография

Понастоящем потомците на романското население от онази епоха са френскоговорящите валонци, които съставляват около 32% от населението на Белгия. Северната част на страната - Фландрия - е район на компактно заселване на немскоезични фламандци (56% от населението), които официално използват холандски език. Жителите на Брюксел в по-голямата си част (до 90%) говорят френски, въпреки че Брюксел исторически е изключително фламандски град, в резултат на спонтанния процес на гализация на столицата през 19-ти и 20-ти век, но те обикновено не се считат за Валонци (с изключение на скорошни имигранти от Валония). Именно гализирането на Брюксел става една от причините за началото на езиковия, както и териториалния конфликт в страната.

История


От края на 10-ти век германците постепенно губят очевидно привилегированата си позиция в Северна Галия. До 13-ти век френското влияние във Фландрия се засилва, което не винаги е приветствано от местното население, както се вижда от битката при Куртре от 1302 г., както и от "утринната служба" в Брюж (18 май 1302г.), когато слабото познаване на фламандския език от франкофоните буквално им коства живота. Този конфликт обаче не трябва да се тълкува от чисто езикова и културна гледна точка - примерите включват фламандското херцогство Брабант, което застава на страната на френския крал, и графство Намюр, чиито френскоговорящи войници се бият на страната на фламандското опълчение. Но дори военното поражение на французите през 14 век не може да спре нарастващото влияние на френския език и култура в разпокъсаните фламандски и валонски земи. По време на Реформацията фламандците, за разлика от холандците, продължават да поддържат католицизма и следователно остават част от испанска Холандия, където водещата роля преминава към валонския елит и франкофилската група фламандски буржоа (франскильони).

Езикова ситуация

Първите десетилетия на френско-фламандския конфликт в условията на обединена Белгия протичат изключително в езиковия план. По време на извоюването на независимостта на Белгия (1830 г.) френският е признат за единствен официален език, въпреки че, както в момента, броят на фламандците по това време надвишавал броя на валонците. Естествената реакция на това езиково „изкривяване“ е, че още през 1847 г. възниква фламандско културно движение, което настоява за езиково равенство на фламандския и френския език. Френският е бил широко разпространен, превръщайки се във важен инструмент за напредък в кариерата, докато фламандският е маргинализиран, въпреки че се говори като роден език от около 60% от населението. С течение на времето към езиковия въпрос са добавени икономически, политически и етнически компоненти на конфликта.

Икономика

Въпреки че през 19 век Валония, със своите въглищни мини, започва да се превръща в регионален център на индустриализация и модерна урбанизация, тя винаги е била и продължава да бъде по-слаба от Фландрия по икономическо значение, тъй като няма излаз на море, може да се похвали само с екстензивно земеделие и изостава рязко в насърчаването на леката промишленост и новите високотехнологични отрасли.

След Белгийската революция Лиеж и Шарлероа (Валонската индустриална долина) се превръщат в центрове на икономически просперитет благодарение на бързото развитие на тежкото машиностроене, стоманодобивната и въглищната промишленост, но през първата половина на 20 век тези индустрии западат и центърът на икономическата дейност от Валония се премества във Фландрия.

Освен това Фландрия винаги е доминирала в културно отношение (Северния Ренесанс), фламандските градове са шедьоври на европейската градска архитектура и се посещават от милиони туристи всяка година.

Spoiler

Северният Ренесанс е термин, който се използва за описване на епохата на Ренесанса в Северна Европа.

Разпространението на ренесансовите влияния на север от Алпите е неравномерен процес, при това далеч не всеобхватен.

1. Най-бързо и в най-чист вид ренесансовите форми в архитектурата и монументалните изкуства се приемат в Унгария благодарение на работещите там италиански художници.

2. Оттам ренесансовата форма се възприема в чешките, австрийските и полските земи и то от кралете и едрите феодали на първо място, докато обикновените потребители се придържат още дълго време към привичната готическа традиция.

3. В южните германски земи сравнително бързо се възприемат новите тенденции, които много по-бавно си проправят път на север. Има и много смесени и компромисни решения.

4. Тези процеси са типични и за Франция, където по-скоро се налага маниеризмът, а в архитектурата по-късно и много трайно – паладинизмът. Но чисто италианските образни представи, основаващи се на римските, общо взето, се отбягват.

Жан Гужон например във Фонтана на нимфите и в релефите си за Лувъра от средата на 16 век много повече се доближава до древногръцките образи.

5. В Англия се възприемат само някои ренесансови моменти едва в края на 16 век в т.нар. елизабетински стил.

6. С различно отношение към италианизма, най-ярко и всестранно Северният ренесанс се развива в нидерландските земи: на днешна Белгия – Фландрия, и на днешна Нидерландия (Северните провинции). Ранна нидерландска живопис (рядко старонидерландска живопис) е един от етапите на Северния Ренесанс, епоха в нидерландската и, в частност, фламандската живопис, обхваща в историята на европейското изкуство приблизително сто години, започвайки от втората четвърт на XV век.

7. В Испания, както и във Франция, ренесансът в архитектурата се възприема на етапи, наричани било първи и втори, било стил платереско.

Най-устойчива навсякъде е архитектурата, чийто образ се обуславя не само от традициите, но и от климата и от други дадености. Все още свързаната с нея скулптура се развива по-бавно от живописта, реагираща най-бързо на италианските новости.

Ян ван Ейк - Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му

Най-известните образци на изкуството на Северния Ренесанс са представени от фламандско-холандската и немската живопис.

[затвори]

Фламандската гледна точка

Двуезичният избирателен район Брюксел-Хале-Вилворде, който фламандците се стремят да разпуснат, недоволни от продължаващата гализация на тази част от Фламандски Брабант (разпуснат е на 15 септември 2011 г.).
Езиковите предимства за франкофоните, които фламандското правителство иска да отмени.
Брюкселската периферия, особено нейните 6 комуни, в които, благодарение на наличието на езикови предимства, делът на франкофоните се е увеличил от 30% на 80%.
Опит за спиране на продължаващия растеж на Брюксел и поглъщането на нови територии на Фландрия.
Проблемът е високата безработица във Валония и Брюксел (до 15% или повече) в сравнение с Фландрия (5-6%), чието население е принудено да субсидира социалния сектор на Валония. Стандартът на живот, производителността и всъщност доходът на глава от населението в съвременна Валония е не само с 25% по-нисък от средния фламандски, но и с 15% по-нисък от средния за ЕС.
Традиционното нежелание на франкофоните да учат холандския език и още повече фламандските диалекти.
Социалистическите предпочитания в съвременната валонска среда.
Традиционно по-приятелско отношение към имигрантите, повечето от които идват от (частично) френскоговорящи страни.
Проблемът за териториалната принадлежност на редица гранични общини.

Валонската гледна точка

Проблемът с потискането на франкофоните и пълната забрана на използването на френски език в образователната система на Фландрия.
Премахване на езиковия въпрос при преброяванията.
Проблемът за териториалната принадлежност на редица гранични общини и ексклава Вурен (Фурон).
Искане за вечно запазване на езиковите предимства в общностите, които ги имат.
Изисквания за вдигане на териториалната и езикова блокада на Брюксел.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Франко-фламандский_конфликт_в_Бельгии

https://bg.wikipedia.org/wiki/Северен ренесанс

https://ru.wikipedia.org/wiki/Суанье

Брюксел (на френски: Bruxelles; на нидерландски: Brussel; на немски: Brüssel) е столица на Белгия. Брюксел е един от ъглите на така наречения триъгълник Антверпен-Гент-Брюксел, в който е съсредоточена голяма част от икономиката на Белгия.

Брюксел е седалище на множество международни организации. В града са разположени главните институции на Европейския съюз: Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент (пленарните заседания се провеждат в Страсбург) и щабквартирите на НАТО и на Западноевропейския съюз.

Традиционният език в града е нидерландският, но от 19 век делът на френскоговорещите нараства и вече е преобладаващ език. Официалните езици в Брюксел са два – нидерландски и френски.

Етимология

Името Брюксел идва от старохоландската дума Bruocsella, комбинация от блато (bruoc) и дом (sella) или дома в блатото.

История

Според легендата Брюксел е основан през VI век от Свети Гаудерик (или Сен-Жери). Обаче първото споменаване за селището Bruocsella се среща още през 996 година в грамотата на Отон Велики. От 977 до 979 година Карл Долнолотарингийски построява крепост и параклис на острова на река Сена, което става първа крачка в развитието на града. В 1229 г. брабантският дук Хенрих I дарява града с първата Харта, която му дава право да има градски съвет, печат (символ на политическата еманципация), позорен стълб и бесилка (знак за криминална юрисдикция), както и да се изграждат защитни стени. В XIII век е построена първата градска стена с дължина от 4 km, обграждаща площ от 800 декара. В XIV век е построена втората градска стена с дължина от 8 km. В наши дни това съответства на околовръстните булеварди на брюкселския пентагон.

В 1430 година бургундският херцог Филип III Добрия наследява херцогството Брабант и прави Брюксел столица на Бургундска Нидерландия. Тогава се строи сградата на кметството и първите здания на Гран Плас, икономиката процъфтява.

В града се заселват скулптори, килимари и ювелири, развива се производството на платове. През XV и XVI век градът е в пълен научен и културен разцвет. Тук работят анатомът Андрей Везалий, географът Герхард Меркатор, хуманистът Дезидериус Еразъм Ротердамски, композиторът Ролан де Ласус, както и художниците Питер Брьогел Стария, Бернард ван Орле и Рогир ван дер Вейден. През 1477 година внучката на Филип Добрия, Мария Бургундска, се омъжва за бъдещия император на Свещената Римска империя Максимилиан I Австрийски, за сметка на което Брабант преминава под управлението на Хабсбургите. Тяхната дъщеря Маргарита Австрийска временно пренася резиденцията в Мехелен. Към края на XV век Брюксел наброява 45 хил. жители.


След смъртта на Карл V, по време на царуването на неговия син Филип II, по-голямата част от (съвременна) Белгия става част от Южна Нидерландия. По време на управлението на испанеца Фернандо Алварес де Толедо са жестоко преследвани протестантите. Репресията довежда до напускане на интелектуалния елит от града (основно към Амстердам), което на свой ред довежда до икономически упадък на Брюксел.

Според Вестфалския мир, сложил край на войната през 1648 година, северната част на Нидерландия е призната за независима, а южната част заедно с Брюксел остава под испанско управление. През втората половина на XVII век, при Луи XIV, Франция се опитва да установи господстващо положение в Европа. Френските войски завладяват Ено и Западна Фландрия.

През 1695 година брюкселският Гран Плас е обстрелван в продължение на три дни от артилерия и почти напълно разрушен. Според Рейсвейкския мир от 1697 година, французите трябва да напуснат белгийските територии. В хода на Войната за испанското наследство (1701 – 1714) Южните Нидерланди (заедно с Брюксел) попадат в ръцете на представителите на Хабсбургите от Австрия.

През 1789 година с помощта на Брабантското въстание Брюксел за кратко време придобива независимост от управлението на Хабсбургите по времето на Йозеф II, докато териториите не са превзети през 1794 година от войските на Френската република. Френското господство е отхвърлено през 1815 година след поражението на Наполеон в битката при Ватерлоо, който се намира на 15 km на юг от Брюксел. На Виенския конгрес през 1814 – 1815 е решено да се обединят Южните Нидерланди със Северните под управлението на Вилхелм I.

Нидерландският Юг, където са били разпространени френският език и католицизма, се е чувствал ощетен в областта на държавното управление, образование и икономическо развитие в сравнение с протестантския Север, говорещ нидерландски език. След време Белгийската революция довежда до отделянето на Белгия от Обединеното кралство Нидерландия и образуването на Белгийското кралство. Най-силните държави през този период – Англия, Прусия, Австрия и Русия са били заинтересовани от мирно разрешаване на конфликта и провъзгласяват на Лондонската конференция от 1830 година независимостта на новата държава. Брюксел става столица на кралството, а Леополд I – първият крал на Белгия с форма на управление конституционна монархия.

Благодарение на статута на столица и на икономическия възход на Белгия през епохата на индустриализация (XIX век), Брюксел се превръща във все по-привлекателно място. Населението се разраства бързо, не на последно място за сметка на имигрантите от Валония и Франция. Историческото ядро на града се обединява с бившите селски общини в конгломерат, израстват нови квартали. През това време се строят сгради, като Двореца на правосъдието, Брюкселската фондова борса, Кралския дворец, Триумфалната арка и прочутите сгради в стил ар нуво (като сградите на Виктор Орта).

Въпреки че Белгия е жертва на агресивната политика на Германия и в двете световни войни, Брюксел не получава значителни разрушения. Благодарение на това архитектурата и улиците на Брюксел до 1960-те (и отчасти в наши дни) остават такива, каквито са били по време на основаването на града. Още през 1930-те са свързани с релсов път Северната и Централната гари през центъра на града.

Старият конфликт между фламандското (нидерланскоезично) и валонското (френскоезично) население води до това, че през 1932 – 1938 година Брюксел се превръща в двуезичен: имената на улици, спирки на обществения транспорт и общините са дублирани на двата езика. Под влиянието на по-развитата по това време Валония градът все повече се „пофренчва“ и преобладаващият по-рано холандски език отива на втори план. Също така в архитектурата доминира френският стил.


След Втората световна война Брюксел завоюва все по-голямо международно значение – през 1958 г. тук се настанява Европейската икономическа общност (предшественик на Европейският съюз). През същата година в Брюксел се провежда Световно изложение, за което е построен Атомиумът. През 1967 г. от Париж в Брюксел се премества и НАТО.

Публикуваният през 1953 г. закон, по който разходите за събаряне на стари къщи се изплащат от държавата, се отразява неблагоприятно върху външния вид на града: събарят се ненужно голям брой стари жилища и квартали, а на получените площи се построяват високоетажни сгради. Някои архитекти смятат, че Брюксел е по-засегнат от модернизирането през 1960-те години, отколкото от войните. Тази модернизация, придружена от събаряне в голям мащаб на исторически квартали, е наречена „брюкселизация“. Освен това характерна черта за новия Брюксел е образуването на гето и заселването на бедните имигрантски семейства в централните квартали, отличаващи се по-рано с богати културни традиции.

География


Формата на общината на Брюксел е неправилна и се състои от три части: широка северна, централна и тясна южна. В северната част Брюксел включва областите Лаакен, където са разположени няколко кралски резиденции. До 1921 година Лаакен е самостоятелна община. Исторически ядрото на града представлява петоъгълник от булеварди, построени на мястото на бившите отбранителни съоръжения.

През Брюксел минава река Сена (Zenne), но в чертите на града тя на практика не се вижда, тъй като е покрита от белгийските инженери, под ръководството на Мишел-Анри-Жозеф Мо, в периода на урбанизацията (втората половина на XIX в.)

Население

На територията на град Брюксел живеят 148 873 души (1 януари 2008), при плътност на населението 4566 души/km². Заедно с 18-те комуни на Брюкселския столичен окръг, агломерацията образува най-големия (и заедно с това един от най-гъстонаселения) град в Бенелюкс с население 1 048 491 души.

От общините в регион Брюксел-столица, най-голяма и най-населена е общината на град Брюксел. С най-малко население е Кукелберг с 18 541 жители, докато най-малката по площ е Сен-Жос-тен-Ноде, която е само 1,1 km². Въпреки че е най-малката община, Сен-Жос-тен-Ноде е най-гъсто населената от всички общини с 20 822 жители/km²

Благодарение на разполагането в Брюксел на учреждения на Европейския съюз, НАТО и други международни организации, повече от една четвърт от населението (27,1%) на града са чужденци.

Икономика

Брюксел е най-големият икономически център на Белгия. На икономическия ръст на белгийската столица помагат както централното ѝ разположение, така и фактът, че там са разположени международни организации като ЕС и НАТО. По обем БВП на глава от населението Брюксел заема трето място сред европейските градове след Люксембург и централен Лондон. Най-голяма печалба принасят гастрономията (през април 2007 г. в града има повече от 2000 ресторанта) и сферата на услугите. Освен това е развито машиностроенето. В града има голям брой финансово-кредитни институции.

Изкуство и култура

В Брюксел има над 40 музея, включително Музей на Модерното изкуство и кралският музей за изящни изкуства на Белгия. Последният разполага с богата колекция от различни художници, включително фламандски художници, като Брьогел, Рогир ван дер Вейден, Робърт Кампин, Антонис ван Дайк и Якоб Йорданс. Други музеи са музеят на Магрит, който съдържа най-голямата колекция в света на творчеството на сюрреалиста Рене Магрит и Белгийският музей на комиксите.

Градът е бил домакин на много панаири и конференции. През 1958 тук се провежда и Световно изложение.

Образование

В Брюксел има няколко университета. Двата основни са френскоезичният Свободен университет в Брюксел (Université Libre de Bruxelles) с около 20 хил. студенти, разположени в три кампуса в града (и други два отвън), и холандскоезичният Свободен университет в Брюксел (Vrije Universiteit Brussel) с около 10 хил. студенти. Двата университета произхождат от един прародител, основан през 1834 г., а именно Свободния университет на Брюксел, който се разделя през 1970 г. по време на реорганизацията на висшето образование.

Други университети са Facultés Universitaires Saint-Louis с 2000 студенти, Hogeschool-Universiteit Brussel, Кралската военна академия, военен колеж, установени през 1834 г. от френски полковник и две театрални училища основани през 1982 г.: Френскоезичната кралска консерватория (Conservatoire Royal) и холандскоезичната кралска консерватория (Koninklijk Conservatorium).

Някои други университети също имат филиали в Брюксел, като например Католическият университет в Льовен има Медицински факултет в града от 1973 година. В допълнение University of Kent's Brussels School of International Studies предлага следдипломно обучение по международни изследвания, а Бостънският университет в Брюксел, създаден през 1972 г., предлага магистърска степен по бизнес администрация и международни отношения. Поради международното присъствие в града след Втората световна война, има и редица международни училища, включително Международното училище в Брюксел, британското училище в Брюксел, както и четири европейски училища, обслужващи работещите в институциите на ЕС.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Брюксел

Общ преглед

Белгийската култура е колекция от културни изрази на различните групи, които съставляват белгийското население. Характерна черта на културния живот на Белгия е действителното разделяне по езиков признак на културата на две важни общности, холандско-говорящите фламандци и френско-говорящите валонци, както и малко немскоезично малцинство. В същото време някои тенденции в културната история на Белгия прекрачиха границите на общностите и всъщност придобиха национален характер, например архитектурата в стил "Арт Нуво" в края на 19 и началото на 20 век.

Белгия е известна със своето изкуство, великолепната си архитектура, своята бира, своята храна и своя шоколад.

Белгия разполага с разнообразие от известни художници, като Рогир ван дер Вейден, Петер Паул Рубенс, Рьоне Магрит, Ян ван Ейк, Брьогел, Мемлинг, Енсор, Пол Делво. В Белгия има множество музеи и временни експозиции. Най-важните са Кралският музей на изкуствата в Антверпен с внушителната си колекция творби на Рубенс, както и Белгийския кралски музей на изкуствата в Брюксел.

В музиката Адолф Сакс е известен с изобретяването на саксофона. Фламандските музиканти Жил Беншоа, Йоханес Окегем, Якоб Обрехт, Жоскен де Пре и малко по-късно Орландо ди Ласо съществено повлияват развитието на светската и духовна музика със стила арс нова. В архитектурата името на Виктор Орта е добре известно. Той е сред създателите на Art Nouveau, архитектурен стил с голямо влияние през 20 век.

Белгия е добре представена в света на спорта, като футболът е много популярен. Освен това две белгийски тенисистки са сред първите 20 в света – Ким Клайстърс и Жустин Енен-Арден. Белгия се представя добре и в колоезденето. Един от най-великите колоездачи в историята, Еди Меркс, който печели пет пъти Обиколката на Франция, пет пъти Обиколката на Италия, веднъж Обиколката на Испания, два пъти Обиколката на Белгия и веднъж Обиколката на Швейцария, е белгиец. Белгия има и световни шампиони по мотокрос, джудо и тенис на маса.

Мнозина гастрономи смятат, че белгийската кухня е най-добрата в Европа. Марки белгийски шоколад като Neuhaus, Côte d'Or, Leonidas, Godiva са световноизвестни, а пралините са изобретени в Белгия. В Белгия има над 450 вида бира, като тези на монасите траписти са най-престижни. Белгийците са известни и със страстта си към пържените картофи.

Празниците играят важна роля в културния живот на Белгия. Почти всеки град има свой празник, някои датиращи от векове. Два от най-големите са тридневният карнавал в Бенш, близо до Монс, и Процесията на Светата кръв, провеждана в Брюж през май.

Важен празник, макар и неофициален, е 6 декември. Това е Sinterklaas dag на нидерландски или la Saint-Nicolas на френски (Свети Николай). Той представлява нещо като ранна Коледа. На 5 декември вечерта, преди лягане, децата слагат обувките си при огнището с малко вода или вино и морков за коня или магарето на Свети Николай. Очаква се, че той идва през нощта и влиза през комина. След това той взима храната и водата или виното, оставя подаръци, връща се обратно, нахранва коня или магарето и продължава пътя си. Той също така знае дали децата са били добри или лоши. Този празник е особено популярен сред децата в Белгия, Нидерландия и Германия.

През 2015 г. Белгия е на 15-о място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (+ 8 места спрямо предходната година).

Изобразително изкуство


Изобразителното изкуство на съвременна Белгия се коренѝ във фламандското изкуство (XVII век), което е предшествано от изкуството на Холандия (XV-XVI век). Във фламандското изкуство великолепието на барока се съчетава с реалистични стремежи (П. Рубенс, А. Ван Дайк, Ф. Снайдерс, Й. Йорданс, Д. Тенирс, А. Брауер и др.). През 18-ти век то губи своята оригиналност и изпитва френско влияние. Нов подем в белгийското изкуство започва през 30-те години на XIX в. (Ф.-Ж. Навес, Густав Ваперс, Л. Гале, X. Лейс, Г. Гефс). В средата на 19 век битовият жанр се развива в белгийското изкуство (Ж. Маду, А. Вервей, Фердинанд де Бракелер и др.). Във филма "На разсъмване" (1875) на К. Херманс за първи път е въведена социална тема. Произведенията на А. дьо Гру възпроизвеждат живота на белгийския пролетариат. През 80-те години на ХХ век в изкуството на Белгия се появява изключителният реалист К. Мьоние. Известни са неговите картини, посветени на миньорите. Могъщият му талант се проявява ясно в скулптурата („Ковач“ и др., релефи за „Паметника на труда“). Произведенията на Й. Смитс, К. Пейзер, П. Полюс, Й. де Бройкер са изпълнени с любов към трудещите се. Известен художник от края на 20-ти век е Ф. Мазерел, чиито картини и графики са пропити с хуманизъм и омраза към войната. През 20 век в белгийското изкуство също се развиват и различни формалистични течения.

Архитектура


Архитектурата на Белгия води началото си от холандското изкуство. Най-ранните архитектурни паметници на Белгия са готическите катедрали в Брюксел (XII-XV век), Антверпен (1352-1518), Брюж (1239-1297). Ренесансовата архитектура е представена от много жилищни и административни сгради, по-специално кметството в Антверпен (1561-1565, архитект К. Флорис). В края на 16 век се създава т. нар. фламандска школа, която съществува до края на 18 век. Уникалната архитектура на Белгия от този период съчетава барокова пластичност и готически техники (къща на гилдията в Брюксел, архитект Г. де Бруйн, къща-музей на П. Рубенс в Антверпен, църковни сгради от архитекти В. Кубергер, Дж. Франкард, П. Хейенс, В. Хесиус и Л. Фрайхербе).


През 19 век еклектизмът царува в архитектурата на Белгия (архитекти Л. Сейс, Ж. Поларт и А. Бала), а по-късно е заменен от модернизъм (архитекти X. Ван де Велде, В. Орта). През 20 век конструктивистката архитектура се разпространи значително (селото Cite Modern близо до Брюксел, 1927 г., архитект В. Буржоа; "Небостъргач" в Антверпен, 1931 г., архитект Р. Ван Хунакер).

Театър

Професионалният белгийски театър съществува от 1830 г. Драматурзите Ван Лерберг, Морис Метерлинк, Роденбах и Кромелинк оказват голямо влияние върху развитието на белгийския театър през 19 век. През 20-30-те години на 20 век значително място в репертоара на театъра заемат пиесите на декадентски драматурзи и стилизираните мистерии. През същите години се развива дейността на белгийския работнически театър и колективи, които поставят произведения на белгийски и съветски драматурзи. През годините на германската окупация театралният живот в Белгия запàда. Сред драматичните театри в Брюксел се открояват Кралският театър Дю Парк, Белгийският национален театър, Театър де Галери, Компанията дю Ридо и др.

Кино

Сред иноваторите на устройствата за анимация преди братята Люмиер е белгийският професор по експериментална физика Джоузеф Плато. Той изобретява стробоскопичен апарат, "фенакистископ", през 1836 г. Състои се от два диска, единият с малки, еднакво разположени радиални прозорци, през които зрителят може да гледа, а другият диск съдържа последователност от изображения. Когато двата диска се въртят с правилната скорост, синхронизирането на прозорци и изображения създава анимиран ефект. Прожектирането на стробоскопични снимки, създаващи илюзията за движение, довежда до появата на киното.

Първото публично показване в Белгия се състои на 1 март 1896 г. в Galerie des Kings в Брюксел. През следващите години се забелязва скок във филмовата дейност, първоначално воден от френския индустриалец Шарл Пате. Един от неговите помощници, Алфред Мехен, основава първото продуцентско студио през 1910 г. Някои от филмите му все още се съхраняват в Кралския филмов архив в Брюксел. Първият белгийски филмов продуцент е Иполит дьо Кемпнер, който продуцира няколко интересни филма, докато студиото му изгаря през 1923 г.

Още през 30-те години започват първите сериозни опити за филмово производство. Няколко видни фигури като Чарлз Декокелер и Анри Щорк експериментират с нови техники и основават Белгийската школа за документалистика, която дълго време е в основата на белгийското кино. С появата на звука режисьори като Ян Вандерхейден започват да изследват напълно възможностите на новото изкуство, адаптирайки популярни литературни произведения като De Witte на Ернест Клаес във филм. "Де Вите" се оказва ключова творба в историята на белгийското кино. Филмът има огромен успех.

С развитието на игралните филми, които често изпитват затруднения, анимационните филми постепенно печелят репутация в чужбина, водени от аниматори като Раул Серве, който печели няколко награди през 60-те години и Златна палма през 1979 г. за късометражния филм „Харпия“.

80-те години скъсват с традициите на 60-те и 70-те години, които все повече се възприемат като твърде театрални и претоварени със селска драма. Този период отстъпва място на по-смели и оригинални филми на режисьори като Марк Дидън ("Брюксел през нощта") и Роб дьо Херт («Blueberry Hill», «Brylcream Boulevard»).

През 1985 г. обаче амбициозният филм De Leeuw van Vlaanderen, написан и режисиран от Хуго Клаус, се проваля. Успехът на анимационните филми е продължен от получения Оскар „За най-добър късометражен анимационен филм“, получен през 1987 г. за филма „Гръцка трагедия“, режисиран от Никол ван Гьотем.

Белгийското кино преживява бум през 90-те години на миналия век, получавайки международно признание за "Това се случи до вас" (режисиран от Реми Белво), "Танц" (режисиран от Стийн Конинкс) и "Розета" (режисиран от братята Дарден).

През 2000 г. филмът на Доминик Деръдър "Everybody's Famous!" е номиниран за Оскар в категорията за най-добър чуждоезичен филм. Подобно на "Розета", филмът на братя Дарден "Детето" получи "Златна палма" на филмовия фестивал в Кан през 2005 г.

Мода

Белгия формира една от най-влиятелните модни традиции от втората половина на 20-ти век. Белгийската мода и дизайн определят развитието на костюма в началото на 20-ти и 21-ви век. Формирането на стила на белгийската школа е свързано с такава тенденция като деконструктивизъм в костюма. Най-известната група белгийски дизайнери може да се счита за „Антверпенската шесторка“, която събра възпитаници на Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен през 1980-1981 г. Белгийските модни дизайнери, много от които бяха свързани с модната деконструкция, включват такива майстори като Мартин Маргиела, Ан Демюлеместер, Драйс Ван Нотен, Дирк Бикембергс, Дирк Ван Саен, Симонс, Раф, Хайдер Акерман и други.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Культура Белгии

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белгия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кинематограф Бельгии

Културното наследство на Белгия (нидерландски: Cultureel erfgoed in België, френски: Patrimoine culturel en Belgique, немски: Kulturerbe in Belgien) е съвкупността от културното наследство и културни ценности на Белгия в цялото им разнообразие: материални и нематериални, движими и невижими. Белгия има богато културно наследство, включително обекти на световното наследство и обекти на нематериалното наследство на ЮНЕСКО.

История

Защитата на културното наследство на Белгия започва през 1835 г., когато е основана Кралската комисия за паметници и ландшафт (на нидерландски: Koninklijke Commissie voor Monumenten en Landschappen, на френски: Commission Royale des Monuments et des Sites). Този орган обаче имал само съвещателни правомощия. Първият закон за защита на историческите паметници в Белгия е приет през 1931 г.

След Втората световна война системата за защита на историческите паметници и културното наследство на Белгия е регионализирана. В момента правомощията за защита на историческите паметници са прехвърлени на федералните региони - Брюксел-столица, Фламандски и Валонски. На територията на немскоговорящата общност (официално част от регион Валония) правомощията се прехвърлят на властите на общността.

На федерално ниво продължава да функционира Федералния научен институт (холандски Federale Wetenschappelijke Instelling, френски Etablissement scientifique fédéral), който по-специално включва няколко важни брюкселски музея (Кралски музей за изящни изкуства, Кралски музей за изкуство и история, Кралски музей на Централна Африка, Кралския музей на армията и военната история на Белгия и техните клонове), Кралската библиотека на Белгия и Кралския институт за художествено наследство, институт, посветен на реставрацията на произведения на изкуството.


Световно наследство и нематериално наследство

В Белгия има общо дванадесет обекта на световното наследство на ЮНЕСКО, от които три са в столичния регион Брюксел, пет във фламандския регион и четири във валонския регион.

Белгийските обекти за нематериално наследство, признати от ЮНЕСКО, включват, наред с други, процесиите на гигантски кукли (споделени с Франция) и конния лов на скариди в Oostduinkerk.


Риболовът на скариди с коне в Oostduinkerke (на нидерландски: Paardenvisserij in Oostduinkerke) е традиция, която съществува от поне петстотин години от рибари, седнали на гърбовете на коне в плитки крайбрежни води край бреговете на белгийското село Oostduinkerke (от 1978 г. част от община Koksijde).

Този вид риболов някога е бил често срещан по цялото фламандско крайбрежие на Северно море и на някои други места, но в момента е запазен само в Oostduinkerk.

През 2013 г. традицията е включена в Списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство; заявлението за включване в списъка е подадено още през 2009 г.

Регион Брюксел-Столица

Опазването на културното наследство в столичния регион Брюксел се осъществява от Дирекцията за културно наследство (на френски Direction du Patrimoine culturel, на холандски Directie Cultureel erfgoed). Брюкселската дирекция за културно наследство регистрира и съставя списъци на архитектурното, природното, археологическото и нематериалното наследство на регион Брюксел-столица.

Фламандски регион

Защитата на недвижимото наследство (архитектурни, археологически паметници и защитени природни територии) във фламандския регион се извършва от Агенцията за недвижимо наследство (холандски Agentschap Onroerend Erfgoed). Защитата на движимото и нематериалното наследство се осъществява от така наречените „клетки за наследство“ (на холандски erfgoedcellen), които са организирани на местно ниво и работят под патронажа на фламандското правителство.

Валонска област

Опазването на културното наследство на региона Валон се осъществява от Валонския институт за наследство (на френски: Institut du patrimoine wallon).


Немскоезична общност

Немскоезичната общност е част от регион Валония, който има правомощия в областта на опазването на културното наследство. Регион Валония обаче прехвърли тези правомощия на администрацията на немскоговорящата общност. В немскоговорящата общност защитата на културното наследство се осъществява от Кралската комисия за паметници, ландшафти и разкопки (на немски: Königliche Denkmal-, Landschafts- und Ausgrabungskommission).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Культурное_наследие_Бельгии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Конный промысел креветок в Остдёйнкерке

Белгийската музика води началото си от музикалните традиции на фламандците, които са населявали северната част на страната, и традициите на валонците, които са живели на юг и са били повлияни от френските традиции. Формирането на белгийската музика се извършва в трудни исторически условия - територията на съвременна Белгия е била под вековно испанско господство, а след това е станала провинция на Австрийската империя, а по-късно е под властта на Франция и Германия и става независима едва след революцията от 1830 г.


Още през Средновековието на територията на съвременна Белгия са съществували различни ритуали, провеждали са се народни представления и мистерии, съдържащи елементи на музикално действие; трупи от пътуващи комедианти и музиканти се представят в градовете, хоровото пеене и свиренето на лъкови инструменти са често срещани. През 14 век в Брюксел е имало братство на менестрели. През Възраждането възниква т.нар. Холандска школа, изиграла важна роля в развитието на европейските полифонични жанрове. Именно в Белгия са родени такива изключителни композитори като Гийом Дюфе, Йоханес Окегем и Орландо ди Ласо.

Гийом Дюфе (на френски: Guillaume Dufay) е брабантски композитор, работил през голяма част от живота си в Камбре и в Италия. Централна фигура в Бургундската школа, той е най-влиятелният западноевропейски композитор от средата на 15 век.

Гийом Дюфе е роден на 5 август 1397 година, вероятно в Берсел, като незаконен син на свещеник. Малко по-късно майка му се премества при свои роднини в Камбре, където детето израства и от ранна възраст получава музикално образование в местната катедрала.

През 1411 година, едва шестнадесетгодишен, Дюфе е назначен за капелан в едно от близките до Камбре села, след което присъства на Констанцкия събор (1414 – 1418). След връщането си от събора е поддякон в катедралата в Камбре, а през 1420 година заминава за Италия, където известно време работи за фамилията Малатеста в Римини. През 1426 година се връща в Камбре, но две години по-късно е в Болоня, където става дякон, а през 1428 година и свещеник. През същата година се премества в Рим, където работи в папския хор.

Поради засилващата се политическа нестабилност в Италия, през 1439 година Гийом Дюфе се връща в Камбре, където става каноник на катедралата. През следващите години той се занимава не само с музикална дейност, но и с административната дейност на катедралата. През 50-те години неколкократно пътува до Савоя и Италия.

Гийом Дюфе умира на 27 ноември 1474 година в Камбре.

Традициите на холандската школа са разработени в училищата за църковно пеене - metrises, където са учили почти всички изключителни белгийски музиканти от 17-ти и 18-ти век. Брюксел се превръща във важен център на музикалната култура през втората половина на 17-ти век. През 17 век на основата на придворни оперни и балетни представления се формира музикален театър.

Изместването на полифоничната музика с хомофоничен стил исторически съвпада с присъединяването на белгийската територия към Австрийската империя; по това време традициите на полифоничната холандска школа са в упадък, но камерно-инструменталните и камерно-вокалните жанрове се култивират в бюргерските кръгове под силното влияние на френската култура на клавесина. Колежите в Брюксел и Лиеж стават центрове на музикалното образование, а след това на тяхна база се основават консерватории. Успоредно с това развитието на операта е улеснено от откриването на кралския театър La Monnaie през 1700 г. Този театър играе важна роля за възхода на революционните настроения и независимостта на Белгия през 1830 г.


През 19 век развитието на белгийската музика продължава да бъде повлияно от френската музикална култура, най-вече от операта. Операта заема доминиращо място в творчеството на повечето белгийски композитори от това време (по-специално F. J. Fetis, F. O. Gewart). През 1870 г., под влияние на творчеството на Рихард Вагнер, се очертава постепенното отдалечаване на белгийските композитори от френските оперни форми в творчеството на такива композитори като Е. Тинел, Е. Матийо, Ф. Серве; Възниква движение за възраждане на фламандската национална музика, чиито представители (П. Беноа, Ж. Блокс) използват национални исторически сюжети. Най-известният композитор от белгийски произход през 19 век е Сезар Франк, чиято музика оказва значително влияние върху белгийските валонски композитори. Белгийската школа по цигулка, за чийто основател се смята Шарл Берио, а сред учениците му са Йожен Изаи и Анри Вьосан, придобива световна слава. Адолф Сакс, изобретателят на саксофона, също е роден в Белгия.


След Първата световна война музикалният живот на Белгия се демократизира, организират се Филхармоничното общество (1927 г.), Националният симфоничен оркестър (1936 г.), конкурсите на името на Йожен Изаи (1937 г.) и на Кралица Елизабет (1951 г.). В съвременна Белгия има държавна система за музикално образование. Има консерватории в Брюксел (от 1832 г.), Антверпен (от 1876 г.), Лиеж (от 1826 г.), Гент, Шарлероа, училище за църковна музика в Мехелен (Малин), музикални общества.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Музыка Бельгии

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гийом Дюфе

Белгийската кухня е повлияна в значителна степен от френската и в по-малка степен от холандската кухня. Типично белгийските ястия се отличават с големи порции и отлични хранителни качества. Разпространено е мнението, че характерни за нея са немски размер на порциите и френски финес и качество.
Белгийските кулинари залагат най-често на дивеч и дивечови птици, месо и пастети. Рибата и рибните продукти също са широко използвани, като неоспорим фаворит са мидите. Те се приготвят по всякакви начини. Пържените картофи пък се смятат от белгийците за лично откритие и са издигнати на кулинарен пиедестал.
Традиционната белгийска закуска се състои от хляб, масло, котфитюр, сирена, пастети, варени яйца и чай или кафе. Обядът е основното хранене през деня, а вечерята е лека.
Почти всички традиционни белгийски ястия водят своето начало от най-дълбока старина. Повечето рецепти са запазени от Средновековието. На тяхна основа се появяват и множество нови, докато някои стари избледняват.

До преди 50 години едно от най-популярните народни ястия било телешко, задушено в бульон с бяло вино и гъби. В последните години традицията се променила и то поради липсата на време. Телешкото трябва да стои на огъня 2-3 часа, а подобно удоволствие човек може да си го позволи само през почивните дни.

Ватерзой (waterzooi) пък е класическо белгийско ястие от пиле, задушено в бульон със зеленчуци и ситно нарязани гъби. Поднася се в дълбока супена чиния със сос, приготвен на основата на сметана.

Като цяло, кухнята на тази иначе мъничка държава се отличава с невероятно разнообразие. Във Фландрия например залагат на рибата и гъстите сосове с масло, жълтъци и сметана; в Ардените предпочитат пастетите и ароматните кафяви сосове, които много подхождат на дивеча, докато в Лимбург съществува традиция практически всичко да се приготвя с червено бургундско вино.
Обединяване на вкусовете на всички белгийци има, когато стане въпрос за зеленчуци. Те са от народите, които не само обичат да ги консумират, но и да ги отглеждат.
На пазара може да бъде открито всичко: всички видове целина и лук, алабаш и всички варианти на зелето, боба и граха, зимни репички и киселец, домати, аспержи, цикория, пащърнак, моркови, кълнове люцерна и голямо количество най-различни гъби.


Особено впечатление прави витлуфа. Това е белгийската цикория. От зеленчуците се приготвят и различни видове класически и традиционни супи - гъсти и засищащи, приличащи повече на каша, но все пак леки и полезни.
Типично за белгийската кухня е съчетаването на соленото и сладкото или сладкото и киселото в едно ястие. За да се получи такъв вкус, към месото или рибата се добавят плодове или мед с оцет.
Традиция е свинското да се яде с ябълки, камбалата с грозде, заекът със сушени сини сливи, патицата с портокали и вишни, а фазанът - с клюква. През зимните сезони в Белгия са актуални сушените плодове. Легендарни в тази традиция са сушените круши с бекон от Лимбург.
Когато се говори за белгийска кухня, не може да се пропуснат и сирената. Разновидностите са много, като всяка белгийска провинция е известна най-малко с 3-4 свои сорта. В миналото с производството на сирене са се занимавали средновековните монаси.

https://gotvach.bg/



Традиционната белгийска кухня е усвоила най-добрите традиции на съседните страни: Франция, Германия и Холандия. Можем условно да я разделим на северна, където на почит са морските дарове и зеленчуците, и на южна, която е повече насочена към месните ястия.
Разбира се, както всяка една, така и белгийската кухня си има своите отличителни кулинарни шедьоври, които са се превърнали в национално богатство на тази красива страна. Ето кои са някои от традиционните ястия на белгийската кухня.

Салата от зелен фасул

Нашето запознанство с националните белгийски ястия започва с тази вкусна и много питателна салата от зелен фасул. Освен него в нея се добавят също така картофи, бекон, лук и магданоз за украса, като блюдото се овкусява с винен оцет, черен пипер, сол и индийско орехче.

Ватерзой

Основна съставка на ястието е рибата, но може да се използва и пилешко месо. Към него се добавят картофи, ряпа, корен от целина и праз. Всички зеленчуци се варят отделно от месото и бульона, като се добавят към него в края на готвенето. Белгийската традиционна гозба се овкусява с магданоз, дафинов лист, градински чай и мащерка. Преди сервиране в ястието се добавят разбитите жълтъци и сметаната, като кулинарното творение се сервира горещо с бял хляб или франзела.

Фламандски гулаш


Една от визитните картички на Белгия е вкусният фламандски гулаш, като тайната му се крие в използването на специална бира при готвенето (Trappist). Тя се произвежда само в 8 пивоварни, като едната е в Австрия, другата в Холандия, а всички останали 6 се намира в красивата Белгия. Това ястие съчетава в в себе си нежния вкус на говеждото, което се задушава в бирата с малко моркови и нарязан лук. Овкусява се с различни подправки, за да добие своя нежен вкус. Сервира се с черен хляб.

Миди с лимонов сок и лук

В белгийската кухня са на особена почит морските дарове, като това ястие е доказателство за това. Moules parquees - това са пресни миди, които се сервират с лимонов сок и лук. В белгийската кухня има и много други вариации за приготвянето на миди: в бяло вино, с бирен сос, в собствен сок - с една дума, тук те са много обичани!

Заек а-ла Гезе

Както вече и сами може би забелязахте, в белгийската кухня се използват много месото и рибата. Именно затова следващото ни предложение от традиционната кухня е сочният заек а ла Гезе. Тайната му се крие в това, че месото се маринова цял ден в Gueuze, което е специален сорт бира. Вариантите са приготвянето на Lapin à la Gueuze са доста различни, като например често се прави със сладък сос или пък със сини сливи. Ако решите да посетите страната, тогава задължително трябва да опитате това блюдо.

Будин Блан

Ако обичате колбасите с нежен и деликатен вкус, тогава този със сигурност ще ви хареса. Може да се приготви, както на скара, така и да се изпържи, като се сервира с гарнитура пюре или пържени картофи. Безспорно това блюдо е много обичано от белгийците, като се съчетава идеално със студената бира.

Брюкселска гъбена супа


В Белгия на особен почит са супите, които те просто обожават. Тайната на тази е в начина на приготвяне на гъбите, които се смилат в месомелачка, а след това добре се задушават с малко масло и дребно нарязан лук. Не по-малко важно е добавянето на варените яйца, сметаната и брашното към бульона, за да се сгъсти. Супата се подправя със сол, черен пипер, ситно нарязани билки и се сервира с ръжен хляб.

Стоемп

Това изкушение е едно от доказателствата, че белгийската кухня може да удиви дори почитателите на гурме кухнята с невероятния си вкус и апетитни шедьоври. Stoemp е пюре, което се прави от картофи, лук, зеле, ряпа, бекон и сметана, като именно заради зеленчуците в него то има малко по-груба текстура.

Спекулас

Любителите на сладкото могат да се поглезят с традиционните хрупкави бисквити, които са един от символите на страната. Тайната им се крие във формата. Най-често на тях се изобразява мелница, кон или пък кораб, а също така и Свети Никола, тъй като за първи път те са били приготвени за деня на този светец.

Белгийски вафли


Ако се чудите, какво да опитате в Белгия от традиционните десерти, не се колебайте и изберете техните невероятно вкусни вафли. Славата им отдавна се е разпространила далеч извън границите на страната, като днес те, без преувеличение, се считат за най-добрите в света. Традиционно се ядат с бита сметана, горещ шоколад и плодове.
Разбира се, с тези 10 ястия далеч не можем да изчерпаме специалитетите на белгийската кухня, която е много разнообразна и вкусна. Страната е известна по цял свят и със своя вкусен белгийски сладолед, легендарни пралини, нежен шоколад, пикантни сирена и разбира се - уникалните бири.


https://edin.bg/

Националното знаме на Белгия представлява три еднакви по размер, вертикални цветни полета – черно, жълто и червено, подредени в този ред вертикално от носещото тяло към края. Държавното знаме има квадратна форма с отношение ширина към дължина 13:15, но по-често се използва гражданско знаме с отношение 2:3. Формата му е заимствана от знамето на Франция, цветовете са взети от герба на Брабантското херцогство, а произходът на нестандарните пропорции не е изяснен.

Според белгийската конституция, чл. 193, белгийското знаме е с цветове Червен, жълт и черен, обратно на подредбата в която се срещат на официалното знаме.

Знамето на Белгия в актуалната си форма е прието на 23 януари 1831 г., скоро след като страната придобива независимост от Нидерландия (Холандия). Първоначално, между 1830 и 1831 г., цветните полета са били разположени хоризонтално, но поради прилика с нидерландското знаме са променени.


Дизайн

Официалното ръководство за протокола в Белгия определя големината на националното знаме на Белгия като 2,6 м височина за всеки 3 м ширина, което се равнява на отношение ширина към дължина 13:15.

Други знамена


https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Белгия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Бельгии

Гербът на Белгия е едновременно държавен и кралски герб. Съвременната му версия е утвърдена с кралски декрет на 17 март 1837 г., в който са описани голяма и малка форма на герба. Представлява черен щит със златен лъв (познат още като Leo Belgicus) с червени нокти и език. Зад щита е разположен Орденът на Леополд. Над щита има златен шлем с мантия и херцогска корона. Щитодръжци са два лъва, държащи националното знаме на Белгия. Под постамента е мотото: L'union fait la force или Eendracht maakt macht (Съединението прави силата на френски и нидерландски респективно).

Средна форма на герба:


Малка форма на герба:


Малкият герб, използван от белгийското правителство, се състои от черен щит с лъв, кръстосани скиптри, мотото, короната и ордена на Леополд.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Белгия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Бельгии

„Брабансон“ („La Brabançonne“) е националният химн на Белгия. Той има две официални версии – на нидерландски и френски език.

Текстът на „Брабансон“ е написан през септември 1830 от Александър Деше, млад актьор, известен с псевдонима Женевал, убит по време на Белгийската революция. Музиката е на Франсоа ван Кампенхаут. Песента е официално приета за национален химн на Белгия през 1860.

Официален текст на нидерландски

O dierbaar België, O heilig land der Vadren,
Onze ziel en ons hart zijn u gewijd.
Aanvaard ons kracht en bloed van ons adren,
Wees ons doel in arbeid en in strijd.
Bloei, o land, in eendracht niet te breken;
Wees immer u zelf en ongeknecht,
Het woord getrouw, dat ge onbevreesd moogt spreken,
Voor Vorst, voor Vrijheid en voor Recht. (3x)

Официален текст на френски

O Belgique, ô mère chérie,
À toi nos coeurs, à toi nos bras,
À toi notre sang, ô Patrie!
Nous le jurons tous: tu vivras!
Tu vivras toujours grande et belle
Et ton invincible unité
Aura pour devise immortelle:
Le Roi, la Loi, la Liberté! (3x)

Превод на български

О, Белгия, о, мила майко,
Нашите сърца са твои, нашите ръце са твои,
Нашата кръв е твоя, отечество!
Всички се кълнем: ще живееш!
Винаги ще живееш голяма и красива
И твоето непобедимо единство
Ще има безсмъртен девиз:
Кралят, Законът, Свободата! (3 пъти)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Химн на Белгия




Belgian National Anthem - "La Brabançonne" (FR/DE/NL/EN)