Български Националистически Форумъ

Тази информация е от 2015г.


Делва от късноантичната епоха разкопаха строителните работници на бул. "Княз Борис", докато извършват ремонта на ларгото във Варна. Находката е точно пред храм "Св. Николай Чудотворец". Екип от варненския Археологически музей е пристигнал на място. Археологът Александър Минчев коментира, че делвата е открита сред изгоряла жилищна постройка от късната античност, съществувала в периода между IV и VI век. Над нея има слой от камъни и тухли с дебелина около метър, съобщи Petel.bg.

Археолозите планират да извадят реликвата през следващите няколко дни. За целта ще им трябва кран, но преди това делвата трябва да бъде разчистена от всички страни.

https://www.standartnews.com/lyubopitno/otkriha_delva_na_15_veka_na_papa_na_varna-270664.html

Тази информация е от 2015г.


Части от амфора и ръчна мелница за смилане на жито от времето на античния Одесос са най-новите находки, на които археолозите се натъкнаха при разкопките на бул. „Княз Борис I". Наред с разкритата крепостна стена на Одесос, до църквата „Св. Николай" са открити и останки от много солидна антична сграда, обяви пред Дарик археологът Александър Минчев.
Античният хромел (каменна мелница за жито) е бил изровен от варненските археолози тази сутрин. Намира се точно до делвата на повече от 1500 години, която беше открита още през януари.


Откритията са много важни за археолозите, тъй като се придобива много ясна представа за укреплението на Одесос. Последните разкрития показват, че крепостната стена пресича под ъгъл бул. „Княз Борис I". Според досегашните проучвания, тя започва в района на днешната ЖП гара, минава успоредно на ул."Цар Симеон", пресича централния площад, където вероятно се е намирала главната порта на античния град, засечена е в подлеза на „Шипка", улиците „Воден", „Иван Вазов" и в района на Шишковата градинка.
Разкритата крепостна стена се намира само на 40 см под асфалта на „Княз Борис I". Предполага се, че е била висока 4 метра. Градежът е бил много здрав, обясни Минчев.


Предвидено е разкопките да продължат един месец, като археолозите имат готовност да работят и в събота и неделя. Археологическите проучвания няма да пречат на ремонтните дейности в останалата част на бул. „Княз Борис I", увери Александър Минчев. Археолозите ще разкопаят поетапно цялото платно на булеварда в района на църквата „Св. Николай".

https://dariknews.bg/regioni/varna/novi-unikalni-nahodki-na-arheolozite-v-centyra-snimki-1406721

Тази информация е от 2015г.


Уникален за България процесиен кръст и медальон с изображение на Богородица са открити при проучването на крепостта „Кастрици” край Варна. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна проф. Валентин Плетньов, ръководител на проучванията в късноантичната и средновековна крепост „Кастрици”, която се намира в местност „Евксиноград” край Варна.

Находките са открити при проучване на сграда. На подовото ниво археолозите са се натъкнали на изобилие от така наречената сграфито керамика с изображение на лъвове и цветни орнаменти. На пода на сградата е открит и уникалния за страната ни бронзов процесиен кръст, с гръцки букви на рамената му е изписано „Свети Йоан Предтеча”. Кръстът вероятно е носен с хоругва, коментира професорът. Археолозите са открили също медальон, вероятно сребърен, с изображение на Богородица. Разкопките на обекта приключват тази седмица, допълни проф. Валентин Плетньов.

Тази година при проучването на крепостта „Кастрици” край Варна бе открито също малко съкровище от монети на деспот Добротица, които са много характерни за Черноморието варианти. Откритите в крепостта монети от деспот Добротица вече стават над 80. Това още веднъж показва, че Кастрици е била една от важните крепости на Добруджанското деспотство. Археолозите са разкрили и крепостна стена, която на места е висока над 4 метра. При проучването тази година е открита и колективна находка от много редки за България монети на султан Баязид I и неговия син Емир Сюлейман. Откритите при проучванията монети са вече близо 300, сред които и такива, характерни за Черноморието, вероятно сечени в монетарницата на цар Иван Александър. Открити са също сребърни монети на цар Иван Александър, на султани в Египет, на татарските ханства, на Влахия, Полша и Молдова, което показва изключителната търговия, която се е водила на пристанището при „Кастрици”. Монети на цар Иван Александър са открити при тазгодишните разкопки и на средновековния град Мисионис край Търговище, сечени в неизвестна досега монетарница между сегашните градове Добрич и Варна, където се намира и крепостта „Кастрици”.

http://www.moreto.net/novini.php?n=296833

Аналог на златната плоча от Варненския некропол е намерен и в храма на Озирис в Абидос. Тя се съхранява в Британския музей и е датирана около 3100 г. преди новата ера, тоест нашата е с 1500 г. по-стара от египетската. За разлика от варненската златна плоча тази от Абидос е от камък и е с доста по-груба изработка.
"Изобразените върху нея прави ъгли и линии подсказват, че и тя е служела за измервания по подобие на златния еталон от Варна", казва изследователят Христо Смоленов. В момента той проучва връзките между суперкултурата от енеолитна Варна и Древното царство в Египет. Една от хипотезите, по които работи, е, че прототип на култа към Озирис може би се е зародил по нашите земи още през петото хилядолетие преди новата ера. Един от аргументите му е свързан с гроб 43 от Варненския некропол. Там е погребан

царят жрец

и сред артефактите в този гроб е открит златен фалос. В мита за Озирис има подобен нюанс - той е убит, докато спи, от брат му Сет, който разчленява тялото му на 14 части и ги разпръсква по цялата земя. Жената на Озирис - Изида, издирва тези части и ги събира в едно, но не успява да намери фалоса.
"В представите на древните хора плътта на боговете и царете е била от злато. Така съвсем естествено ритуалното допълване на тялото е със златен аналог на липсващата част", казва изследователят.
В древността 22 се е смятало за числото на бога в покой. Не случайно Озирис е убит, докато спи, т.е. в покой. Разделянето му на 14 части е геометрична интерпретация на мита за смъртта му. Самото съотношение 22:14 е заложено в структурата на Великата пирамида, свързана с името на Хуфу (Хеопс). Нейните пропорции са основа - 440 царски лакътя към височина 280 царски лакътя.
"Отношението на основата към височината на пирамидата, изразено в царски лакти, е 440:280=22:14 - констатира Смоленов. - Интересното е, че структурните пропорции на Великата пирамида се срещат многократно в златните, каменните и костните артефакти от Варна, които са с две хилядолетия по-стари."
Във Варненския некропол в гроба на царя жрец е открит и

малък цилиндър

Подобни по-късно се срещат при фараоните, които ги държат в ръцете си. До момента не е ясно предназначението на тези цилиндри. Факт е само, че варненският е по-стар от египетските с минимум хиляда години.
"На по-късен етап близостта между египетската и варненската култура проличава и в мита за Орфей. Той също като Озирис след смъртта си бива разчленен на части, които са разпръснати", казва Смоленов.
Според някои изследователи като братя Гайдарски самото име Орфей на северокоптски диалект означава "храм".
"Възможно е дори Орфей да не е собствено име, а титла, нещо като проповедник на храмовата култура", допуска Смоленов. Според него това обяснява многократните превъплъщения на Орфей и хилядолетната продължителност на духовния му живот, както и на учението му.
Връзката между културата "Варна" и древното царство в Египет е доста по-стара от орфическия мит. Тя не се изчерпва само с легенди, а включва реално измерване на отстояния, ъгли и пропорции.
"Еталоните от злато, намерени във Варна, са в основата на каменните монументи на платото Гиза. Целият комплекс, включващ сфинкса и трите най-големи пирамиди, е подчинен на тези пропорции и мерни единици", казва Смоленов. Едно от многото потвърждения той открива в отстоянията между предните лапи на Сфинкса и характерни точки от пирамидите. Отстоянието между североизточния ъгъл на Хеопсовата пирамида и лапите на Сфинкса е точно

46 пъти по 100 ширини на златната плоча

от Варна. То е 602,15 м, което разделено на ширината от 13,09 см, дава точно 4600. Същевременно отстоянието от този ъгъл на Хеопсовата пирамида до югозападния (най-отдалечения) ъгъл на Хефреновата пирамида е 46 пъти по 100 дължини на златната плоча от Варна. Или измереното по контура на терена разстояние от 795,8 м, разделено на дължината от 17,3 см, дава отново 4600.
Смоленов открива и други аргументи в подкрепа на тезата си. Отстоянието от предните лапи на Сфинкса до върха на Хеопсовата пирамида е равно на 33 пъти по 100 дължини на златната плоча. Пътят, който човек трябва да извърви между тези две точки е 571 м. Това, разделено на 17,3 см, дава 3300. Точно толкова е и отстоянието между лапите на Сфинкса и югозападния ъгъл на Хеопсовата пирамида.


ИНТЕРВЮ
Проф. Иван Маразов, траколог:
Жрецът от некропола притежавал тайното знание

- Г-н Маразов, какво мислите за точните пропорции и отстояния в съкровището от Варненския некропол?
- Напълно е възможно в артефактите от Варненския некропол да са закодирани мерки и пропорции. Там основната фигура е тази на ковача. Около него има много ковашки инструменти. Големите и символични гробове говорят, че там несъмнено е погребан ковач.

- Говорите за жреца от некропола?
- Да, естествено той не е бил ковач, но му се приписвана ковашка функция, защото е носител на тайното знание. Знанието как от суровото, от камъка, да направиш предмет, култура. Това е чиста алхимия, философският камък - от олово да направиш злато, от суровия материал да създадеш култура. Тази роля на тайното знание е изключително значима в архаичните общества. Сега е същото - който владее информацията, владее всичко. Моята теза е, че този жрец или ковач съхранява тайното знание. Затова той е цар, защото го притежава. Това са митологеми, възникнали с първите метали. В много традиции ковачът си вари инструментите. Културният процес "варене" продължава до създаването на продукта. В митологията това са основни моменти. Затова земеделието, огънят, виното са толкова важни, защото с тяхна помощ става трансформацията. Всичко това е обект на тайно знание. Естествено е такива математически закономерности да са влизали във фонда на това знание, защото не всеки може да го притежава. Само избраните. Затова те са едно общество, каста. Ковачите и поетите винаги са имали свои касти, те създават нов паралелен свят, несъществуващ дотогава. Не случайно около ковача има скиптри, ковашки инструменти, има и макет на такъв скиптър от злато. Той не може да се използва, защото е чист символ, което за мен бе много интересно. Когато се открива металът, брадвата започва да се прави от метал, мед, злато, желязо. Тя става знак на властта, има цели съкровища от каменни, бронзови брадви, с които са погребвани избраните. Това са знаци на властта, инсигнии. Те имат друг, скрит смисъл, те са като жезли. Животът на тези знаци и символи е много дълъг.









http://www.168chasa.bg/Article/921699

Тази информация е от 2016г.


Варна, 2 декември /Данаил Войков, БТА/
Основи на римска сграда от 3-ти век са разкрити при разкопки през това лято в Девня, съобщи за БТА директорът на Музея на мозайките в града Иван Сутев.
Проучвателните работи са извършени на терен с площ от около 150 квадратни метра. Проученият терен е разположен западно от античната сграда с мозайките. При проучванията е разкрита и добре запазена римска стена със смесен градеж /опус микстум/, при който се редуват ивици от камъни и римски тухли.
При проучванията са разкрити и по-нови сгради, които са изграждани над римските, и при които са използвани римски архитектурни детайли /сполии/. Археолозите са открили и част от жилище тип землянка, което е от 6-и век.
Плановете са разкопките в района да продължат и през следващата година, ако бъде осигурено финансиране, коментира Сутев.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1472250

Шеста поредна година продължават разкопките на селището от каменномедната епоха в м. Корията край гр. Суворово, област Варна. През това археологическо лято акцентът е върху проучването на останките от опожарена сграда от средния халколит (около 4700 г. пр. Хр.), съобщават от Регионалния исторически музей във Варна.

Разкопките там разкриват нови и важни сведения за бита и техническите знания и умения на древното население, обитавало нашите земи преди повече от 6 500 години.



От там уточняват, че експедицията на археолозите за първи път е финансирана от Министерството на културата.

През този сезон трябва да приключи изследването на южните помещения древната сграда, в които са се съхранявали керамични съдове и разнообразни сечива.

Постройката е била изключително масивна, със солидна конструкция от дебели глинени стени, изградени около колово-плетена конструкция върху каменен цокъл.



Разкопките край Суворово разкриват нови и важни сведения за бита и техническите знания и умения на древното население, обитавало нашите земи преди повече от 6 500 години.



Проучването започна на 24 юли и ще приключи на 11 август, уточнява ръководителят на експедицията гл. ас. д-р Владимир Славчев.

http://www.desant.net/show-news/40995

В момента екипът от Регионалния исторически музей във Варна изследва постройка, датирана около 4700 години преди Новата ера. Шеста поредна година продължават археологическите работи на селището от коменномедната епоха, където е изледваната сграда. То е разположено на един хектар и се предполага, че в него са живяли над 200 души. За първи път разкопките се финансират от Министерството на кутурата.


Разкритата пещ е интересна с това, че е с големи размери. Също така тя се намира в работилница, а не на открито и не е била разположена на земята, което според археолозите е много рядко срещано.


Гл.ас. д-р Владимир Славчев, РИМ-Варна:


"Тя е много голяма и много масивна, което не е обичайно – диаметър от метър на метър и четиридесет и пет не е харктерно за тези периоди, освен това начинът на разрушаване на самата пещ, показва, че тя е била вдигната във височина. Т.е. нейният под не е бил изграден на земята."


Под пещта е имало кухо пространство, където се предполага, че се е намирала камера за палене огън за изпичането на съдовете. Древната сграда, в която е била работилницата, също е интересна сама по себе си, защото е разположена на две различни нива с разлика от 40 сантиметра.


Гл.ас. д-р Владимир Славчев, РИМ-Варна:


"Т.е. южните помещения са били вкопани по-надолу в древния терен и се е получило едно естествено терасиране вътре в рамките на самата къща. Това е доста необичайно и до момента го нямаме регистрирано на много места."


До момента са открити над 60 керамични съда, много инструменти, както и две керамични питки, замесени със зърно. Според археолозите селището от каменномедната епоха край Суворово от 4700 години преди новата ера е било обезлюдено заради пожар, предизвикан от земетресение. Предполага се, че в него са живяли предшествениците на майсторите от "Култура Варна", сътворили сто години по-късно най-старото обработено злато в света, открито във Варненския халколитен некропол.

https://novinivarna.com/novini/3486/otkrikha-keramichna-peshch-na-5000-godini-kray-suvorovo

Спешни спасителни разкопки проведоха в избените помещения на стара къща в центъра преди дни варненски археолози, научи Moreto.net. Сградата се намира на ул. Воден № 13 и е част от резервата „Одесос". По време на разкопките се оказало, че къщата попада в трасето на една от известните вече крепостни стени на античния град. Разчистени са донякъде западната половина от предната част на U-образна кула.

Останалата част от нея остава извън границите на проучваемата площ, т.е. извън очертанията на съвременната сграда и под площада до Дупката. Външното ѝ лице е оформено от големи и много прецизно обработени квадри, положени в хоризонтални редове. На челото са разкрити почти четири реда, а на западната страна три реда. Квадрите по външното лице са със средни и големи размери, с гладка или леко рустицирана външна повърхност. Някои (с паралелепипедна форма) са наредени в системата „биндер-лойфер", а други (плочести) като облицовъчни. По горната им повърхност има изсечени гнезда във формата тип лястовича опашка, за скрепителен елемент – желязна скоба. Вътрешното лице е изградено от доста по-малки и по-грубо издялани камъни. Пространството между двете лица е запълнено с имплектон.

През VI в.,около и над останките на кулата се е натрупал културен пласт. През османската епоха теренът също е бил обитаван. От това време са разкрити останки от зид и битова керамика. Зидът се ситуира непосредствено северозападно от кулата. Посоката му е с леко отклонение на северозапад– югоизток.

Сред археологическите материали от проучването доминира керамиката. Тя може да се раздели на две групи – късноантична и късносредновековна (от османския период). Въпреки ограничения периметър на проучванията и скромния обем на керамичните находки, пълната липса сред тях на кухненска керамика, както и съвсем скромното количество на трапезните съдове от периода на късната античност заслужава внимание. Това е индиректно указание, че периметърът вероятно не е бил интензивно използван за жилищни нужди, става ясно от изследването на екипа, ръководен от Христо Кузов. От друга страна, значителното количество на амфорите и особено тези с източно средиземноморски произход е напълно в синхрон с историческите данни за Quaestura exercitus и ролята на Одесос, като столица на административната структура и основен разпределителен център за доставките пристигащи по море, основно от района на източното Средиземноморие. На същата причина може да се отдаде и липсата на африкански амфори от този период.

Най-късните керамични материали отнасящи се до периода са от първите десетилетия VIIв. и са в унисон с данните за изоставянето на града по това време.

След тази дата липсват структури, керамика и други находки, до времето на късното средновековие. С него се свързва следващата фаза на интензивно обитание, към която се отнася и втората голяма група керамика открита при проучванията. Тя е много по-хомогенна и представя основно кухненски и трапезни съдове – част от керамичния комплекс на жилищна сграда от XVIIв.

Преди четири десетилетия, западно по трасето на проучваната крепостна стена е била разкрита друга кулас четвъртита форма и големи размери (phrourion), изградена с абсолютно идентична строителна техника.Във вътрешността ѝ са иззидани два масивни, четириъгълни пилона. Нейното чело сочи почти на северозапад, което подсказва, че по куртината между двете кули има чупка. Най-вероятно на чупката е била изградена подковообразна кула. От пода на височина 2.75 м, си личат запазени отстъпи, върху който са били положени греди от конструкцията на дървения под, на горния етаж. Ако съдим по височината на помещението, етажите на кулата са били най-малко четири, а ако се издавала над куртината – пет.

Архитектурната концепция на разкритите две кули, по коментираната северна крепостна стена на Одесос, разкрива пълна идентичност със сектори от укрепителната система на късноримски укрепени селищни, военни, административни и градски центрове по долнодунавския лимес и във вътрешността на провинциите Скития и Втора Мизия.

Изцяло издадените пред крепостната стена U-образни кули (в комбинация с подково-и/или ветрилообразни по ъглите и чупките) и четвъртити с големи размери (phrourion) са част от много специфична, късноримска укрепителна система. Последните проучвания на този вид укрепителна система предлагат по-точна датировка на фортификацията – след 324 г./след началото на втората четвърт на IV в.

http://www.moreto.net/novini.php?n=368148&c=01

Пресконференция на Археологически музей – Варна.

Говори д-р Владимир Славчев:

Обектът, който сега ще ви представя, е много интересен и ни се появи извънпланово. През 2015г. част от южния сектор на Варна, квартал „Погребите“, беше обявен за защитена територия. Според всички данни, които са постъпвали в нашия музей в течение на годините, бе установено, че там се намира къснохалколитен некропол, който датира около средата на петото хилядолетие преди Христа. През 2017г. за пръв път в рамките на тази защитена местност бяха проведени разкопки на един парцел между улиците „Антон Страшимиров“ и „Константин Доганов“.

В резултат от проучванията на този парцел, бяха открити 16 гроба. Единият от тях от късноелинистична епоха, останалите 15 се отнасят към късния халколит. Те са съвсем малко по-късни от така известния Варненски халколитен некропол. Гробовете са изключително интересни. Положените скелети са изпънати, а също така и в поза „хокер“ според типичния за това време обичай да се погребват мъртвите на дясната си страна. Но тук имаме и нови елементи.



Няколко от погребенията са положени с глава на юг. Нещо, което не е известно като практика поне до момента от всички некрополи, проучвани в България. Находките, на които попаднахме, са също много любопитни. Почти всички погребани имат огърлици от спондилосови мъниста и доста керамика. В два от кенотафите (символични гробове) бяха открити златна халка и златно мънисто.

В три от гробовете погребаните имаха и медни халки. Изключително интересен е самият некропол – много добре са запазени
костите. В момента те се допроучват в София. Вече имаме данни за техните пол, възраст и височина.

В бъдеще разкопките в този Трети Варненски некропол ще продължат, защото вече има инвестиционни намерения и се надяваме малко по малко да се изясни и цялата картина на некропола и най-вече: как точно се вързва с останалите некрополи във Варна.

Това е, което мога да ви кажа накратко за момента. Само да добавя, че началото на април ще открием една изложба с най-представителните находки, които са влезли във фонда на музея през изминалата година.



https://bulgarian.bg/

Хората, живели край Варненското езеро през халколита, са били с европеидни черти и с различни обичаи от тези във вътрешността на Балканите, разказа в интервю за БТА д-р Владимир Славчев от Регионалния исторически музей във Варна. През миналата година археолозите от РИМ-Варна започнаха разкопки на трети некропол, открит в рамките на самия град. За тях вече е ясно, че хората от т.нар. култура Варна /последната четвърт на 6-то хилядолетие до средата на 5-то пр.Хр. /, са живели различно и са имали обичаи, различни в сравнение с тези от вътрешността на Балканите. Древните, населявали селищата около сладководните Варненски езера, са били с европеидни черти, докато другите по-навътре в полуострова са били средиземноморски тип. Според археолозите живелите тогава по днешните български земи мъже са доживявали до над 60-годишна възраст, но често са страдали от проблеми на опорно-двигателния апарат. Всъщност, откриването на третия некропол стана случайно, уточни Славчев. По думите му в началото на 80-те години на миналия век в музея се появява човек, който предлага за продажба златен амулет, за да направи златен пръстен на внучката си. Археолозите обаче разбират, че амулетът е същият като откритите вече във Варненския некропол древни скъпоценности. Приносителят на малкото съкровище разказал, че попаднал на него години преди това, докато бригадата трудоваци /войници от Трудови войски/, на която бил началник копала канализация в района на старите турски погреби на дълбочина от 2,5 м. Там попаднали на гроб, в който имало и златни предмети. Всеки от работещите си взел по нещо за спомен, без да съзнават, че са открили поредния праисторически гробищен свят.

Археолозите обаче така и не започнали разкопки в този район, поради неговата застроеност. И така до миналата година, когато имало разчистване на сгради, за да се открие място за ново строителство. "За наш късмет се оказа, че основите на сградите са били много плитки и не са нанесени големи щети", каза Славчев. Той уточни, че след пълното разчистване на терена е открит некропол от 16 комплекса, 15 от които се отнасят към късния халколит. "От самото начало на проучването се натъкнахме на погребение с типичната изпъната позиция на скелета и ориентация на полагането север-юг, поставени спондилосови герданчета от мъниста около врата и положена керамика", разказа археологът. Вторият гроб, който проучват, се оказва уникален. Специалистите го определят като късноеленестически и в него намират изящна бронзова дръжка от малък тоалетен съд. Следва обаче изненада - при разчистването, под него се разкрива второ погребение, което се оказва къснохалколитно. "За първи път сме свидетели на подобно застъпване на некрополи, които нямат връзка по-между си", каза Славчев. Той допълни, че са попаднали и на два гроба с ориентация на полагане, обратна на традиционната юг-север. Останалите повтарят възприетия от другите некрополи ритуал на погребване - с герданче, с гривни на лявата ръка, в дясната си ръка положено малко съдче с диаметър 6-8 см, а около главите - наредени подобни на купички или чинийки неизпечени съдове, които са били специално изработвани за погребението. "Намерихме четири символични погребения с керамично съдче с охра, с пет гривни, герданчета, кремък и златна халка и ни стана ясно, че имаме още един, трети, халколитен некропол край Варна", каза Славчев. По думите му най-вероятно той е принадлежал на праисторическо селище, което е било на брега на езерото в района, където днес са жп линии. Всъщност началото на проучванията за "култура Варна" е поставено през 1968-69 година, когато археологът Хенриета Попова копае некропол край Девня, припомня Славчев. Тогава тя забелязва, че погребенията се извършват по различни ритуали - мъжете са изпънати, а жените свити. Попова формулира идеята си за "култура Варна", разказвайки за живота на древните около сладководните варненски езера и потъналите селища, както и за намерената керамика в тях, която е много специфична и различаваща се от другите. По-късно, през 1972 г., археологът Иван Иванов открива първия варненски некропол. Става видно, че той повтаря девненския, което потвърждава тезата на Попова. За да могат да бъдат проследени различните периоди на културното развитие през праисторията, е било необходимо да се намери селищна могила, която да е място, което е било обитавало дълъг период от време, отбелязва Славчев. И Тодорова започва да търси такава селищна могила по Черноморието, която да има напластявания от различни периоди. През 1974 г. край Дуранкулак открива халколитна могила. Започналите разкопки показват и написват цялата история. Там е много ясно видима последователността, с която са се случвали нещата. Как постепенно се е развивал погребалният обред, както и че той съвпада с този край Варна. Разликата е била в дългия период на обитаване на мястото - от началото на късния халколит до финала на "култура Варна". Според археолозите в случая става дума за едно и също население, с едни и същи антропологични черти. Разкопките на открития трети некропол допринасят за обогатяване на натрупаната информация, посочи Славчев. По думите му от намерените 10 халколитни скелета, два са на хора над 60-годишна възраст, което показва, че тогава животът е предоставял възможности за оцеляване. Що се отнася за антропологични черти, височината на единия мъж достига до 1,76 метра, а на другия - 1,45. При жените тя варира от 1,50 до 1,60 метра. Смята се, че за времето си те са били средни на ръст хора, допълни Славчев. Той уточни, че проучванията са показали, че при възрастните е установен висок процент наличие на шипове, а при по-младите - липси на зъби. Любопитното е, че не открихме кариеси, но в един от случаите установихме медна халка, обхващаща един от зъбите, разказа археологът. По думите му подобна технология е намерена като находка и в дуранкулашкия некропол. Две са хипотезите за наличието на такава халка, обясни Славчев. Едната е, че са слагани по чисто естетически причини, а втората - като възможно протезиране или лечение.

При изследванията на третия некропол учените са се натъкнали на страдащ от анемия. Установено е още, че при древните е имало висока честота на заболявания на опорно-двигателния апарат, което е учудващо с оглед иначе рационалния начин на живот тогава, отбеляза Славчев. Последните изследвания на палеоботаниката показват, че около езерата край днешна Варна е имало осем селища, които са съществували през халколита. Гъстотата на застрояване е била висока, те са отстояли едно от друго на не повече от 2-2,5 километра, обясни археологът. По думите му в Южна България мрежата от могили е на малко по-голямо разстояние. Край Варненското езеро древните са живеели върху площ от 800 на 400 метра, каза Славчев.Според него върху тази сравнително малка територия са живеели много хора, които са поддържали и металообработващ център. Последното се потвърждава от изследванията на медните изделия и златни предмети, открити досега. Освен това по брега на Варненското езеро е събирана и медна шлака, която е изкарвана заедно с праисторическа керамика, допълни археологът. Той уточни, че за шлаката няма категоричност, тъй като през ранната бронзова епоха на същите места пак е имало селища. Така или иначе обаче от находките се знае, че само тук са открити един тип брадви с особена форма, което говори за организирането на металургично производство със собствен дизайн, задоволяващо нуждите на местните. Интересна е мрежата, изградена за доставка на суровините, посочи Славчев. По думите му част от тях са доставяни от Росенското медно поле, друга - от Айбунар, Старозагорско. Селища е имало и от другата, южната страна на Варненското езеро, която обаче не е изследвана, каза още археологът. Според него изключение прави много малък участък до днешния завод "Арсенал", където жилищата са били наколни. От намереното досега може да се каже, че и там моделът селище-некропол функционира, каза Славчев, като допълни, че намерените селища и техните некрополи са в основата на "култура Варна". Откритото в първия некропол край Варна е връх, който е недостижим, отбеляза археологът. По думите му има идея, че той е бил необикновен, тъй като е бил място, където е погребван елитът на тази общност - най-важните, най-властимащите тогава хора. Според самия него обаче нещата не са били точно така. Аргументът му е, че всички некрополи - от Девня, Дуранкулак, първия и втория варненски, са били в непосредствена връзка. Възможно е намереният трети некропол да принадлежи към друго селище, каза археологът. Той поясни, че след като бъдат направени изследвания на още няколко парцела и бъде натрупана информация, ще има неоспорими доказателства не само за точните граници на некропола, но и към кое селище е принадлежал. Необходимо е търпение и шанс, защото това доказателство може да стане само с разкопки, а поради обективните обстоятелства те нямат да се правят от нас, така следващото поколение може да довърши знанието за "култура Варна", обобщава археологът.

Копирано от https://www.24chasa.bg/region/article/6902424 © www.24chasa.bg

Доволни сме от резултатите от археологическото проучване на крепостта „Кастрици“ в правителствената резиденция „Евксиноград“ край Варна, каза ръководителят на обекта Игор Лазаренко, който е и директор на Регионалния исторически музей във Варна. Учените са намерили триъгълна оловна плоча с триумфиращ конник, който няма аналог досега в българските земи.  Доволни са от добре запазената патрица – релефно изображение на Свети Йоан Кръстител.

С Игор Лазаренко разговаря Габриела Гаврилова:

Това е обект, на който се работи нормално – без бързане, защото няма работа по инфраструктурен проект. Така може да проучваме малки площи в дълбочина – до 4 метра се проверява стратиграфията. Така открихме, че нос „Свети Яни“, който вече не съществува, е бил обитаван още от времето на късния халколит до началото на 15 век. Досега не знаехме кои са най-ранните пластове, а се оказа, че те са много преди ранна Византия и дори Рим.

Каква е датировката?

Пето хилядолетие преди Христа. Открихме керамика от късния халколит. Не сме открили селище от тази епоха, но е възможно и това да се случи, защото наличието на керамика предполага да има такова.

Има данни за живот в района на крепостта „Кастрици“ от времето, когато е Варненския халколитен некропол?

Да. Може да не е точно тогава, но е в рамките на същото хилядолетие. За първи път сега на това място се открива керамика. Имахме информация от времето на Карел Шкорпил, която съобщава за каменни брадви, намерени в района.

Това не са уникални керамични фрагменти. Те са характерни за епохата, но са интересни за самото географско място.



Какво още открихте при проучванията?

Една бронзова патрица. Това е метален модел за изчукване с релефно изображение на Свети Йоан Кръстител. Много хубав паметник. С колегите се шегувахме, че хората са го направили и са го оставили в земята, за да се патинира и да си го намерим ние. Той е емблематичен паметник за средновековната торевтика, най-вероятно.

На същото място попаднахме на триъгълна оловна плочка с триумфиращ конник. Според колегите той няма аналог в българските земи. Търсим паралели, ще видим какво ще се окаже. Има различни мнения, но към момента се придържаме към версията, че това е триумфиращ конник от Средновековието, вероятно от 14 век.

От какъв метал са изработени?

Патрицата е бронзова, а конникът е от олово. Той е колкото цигарена кутия, а патрицата е приблизително като монета от 2 лева.

Дали са местно производство?

На самия обект Кастрици сме намерили много патрици и матрици. Като казвам много – имам предвид 4-5 паметника. Но за едно селище това не е малко. Най-вероятно някой е произвеждал накити в района. Това е пристанищно градче, предполага се, че е имало и някои, който го е правел.

Патрицата насочва към хубавите византийски образци на металополастиката. Но не е хубаво да подценяваме българите. Вероятно и те са могли да направят нещо красиво за изработка на релефно изображение от благороден метал.

Как го датирате?

14 век. Намерен е в пласт от този период, и типа иконография е оттогава, както и гръцките надписи.

Намерихме около стотина монети от различни епохи. Те са от цялото Черноморие, има и от Средиземноморието. За първи път открихме монета от Сицилия от края на 14 век. Това не е изненадващо, защото преди откривахме монети на Венеция, на Пиза, но е хубаво за разнообразието от монети в региона.

Има ли повече пари за археологически проучвания тази година?

С около 30 процента повече са средствата от държавния бюджет. Около 84 000 лева са парите за проучвания. С такова финансиране са разкопките на Кастрици, Джанавара, княжевския манастир „Св. Богородица“, Марцианопол в Девня, крепостта Петрич кале, халколитните селища в местността „Курията“ в община Суворово и в местността Бабата в община Аврен. Отделен договор е сключен за проучванията на крепостта на нос „Св.  Атанас“ в Бяла. Тази година държавата е отпуснала значителни средства за разкопките във Варна и на други места в страната.

http://bnr.bg/varna/post/101007422

Парче от малка керамична скулптура, която представлява част от лицето на мъж. Това откриха буквално преди дни археолозите от варненския Регионален исторически музей, които и това лято проучваха раннохристиянския комплекс в местността Джанавара край Варна. Такъв тип предмети (керамични фигури)не са характерни за епохата - не са намирани не само у нас, но и в чужбина. Изображението е много ясно, с характерни черти: широки повдигнати вежди, големи широко отворени очи. Публикуването му ще предизвика голям интерес сред специалистите, които изследват периода на ранната Византийска империя между IV и началото на VII век.

Като цяло, в раннохристиянското изкуство преобладават двуизмерните изображения, а скулптурите, независимо от материала за изработка, са били рядкост. Що се отнася до керамичните фигурки (т.нар. теракоти), толкова разпространени през по-ранните епохи, на практика те не се откриват през IV – VII в. Това прави находката от Джанавара наистина изключителна.

Археолозите вече знаят със сигурност и как е изглеждал дворът с колонади (атриум) на манастирския комплекс. На място са намерени някои от базите на колоните, както и два от капителите.Първата част от помещенията на юг от атриума са разкопани изцяло – те са твърде големи и най-вероятно не става дума за монашески килии, а за обслужващи помещения – трапезария и спални за някои от поклонниците, които са идвали от други места.

Раннохристиянският манастир в местността Джанавара се датира между средата на V и началото на VII век. Разположен е над варненския кв. „Аспарухово”. Разкопките започват братя Шкорпил в началото на миналия век, възобновяват се през 1997-а. Разкрита е уникална за нашите земи раннохристиянска църква с четири кули. Около нея са разположени манастирски сгради. В обекта през годините на проучване са намерени гробници, мозайки, архитектурни детайли, мощохранителница с мощите на светец.
Ръководители на разкопките са Александър Минчев и д-р Васил Тенекеджиев.

И тази година в проучванията на Джанавара се включиха чуждестранни студенти - доброволци, които са на полево училище по археология. Те са у нас, благодарение на българската фондация "Балканско наследство”.

http://bnr.bg/varna/post/101010549

Според официлната историография, след българо-византийската война от 680-681 година Аспаруховите българи трайно се установяват във византийската провинция Долна Мизия или днешните североизточни български земи. Скоро след това те започват изграждането на единна отбранителна система от землени валове, ровове и лагери, опасващи границите на новата Българска държава.

Валовете са типична отбранителна система за Първото българско царство. Представляват земен насип, който прегражда достъпа до две стратегически точки. Състои се от вал, ров, берма и евентуално от палисада (дървена преграда). Тъй като се изграждат бързо, сравнително евтини са и ефективни валове са изграждани по границата на Българската държава, като ни дават доста ясна и точна представа за границите на България до началото на IX век. Всички запазени валове в съвременните български земи са изградени след последната четвърт на VII век.

Не прави изключение и изградения вал във Варна, който служи и за доказателство, че античния Одесос и „т.нар. Варна“  са включени в границите на Дунавска България още от нейното основаване. Валът преграждал широката песъчлива тереса между склоновете на Авренското и Фрагенското плато, която отделя Варненското езеро от морето. Днес на територията на съвременния квартал „Аспарухово“ е намерена част от отбранителното съоръжение на Варна, по-известно като Аспарухов вал.

Първи ген. Хелмут фон Молтке обръща внимание на средновековното съоръжение. В своя карта от 1829 г. изобразява редица от малки могили, ориентирани на север. Тя започва от Галатското възвишение и достига до шосето за Бургас. Оттам се насочва към отток на езерото.

Първите подробни проучвания на вала правят братя Шкорпил още в началото на XX век. В редица свои публикации те изследват вала и неговото значение. Братята първи предполагат, че той е прабългарски, строен в първите години след 680 година. Днес валът е почти изцяло унищожен. Единствено е запазена южната му част в квартал „Аспарухово”. Дължината му е била около 3,5 км, но днес са запаени едва 1300 м. Започвал е от северния склон на м. Карантината в Авренското плато и е достигал до м. Бял бряг (в близост до жп гарата). В най-добре запазените участъци височината на вала достига до 3 м. В основата си е широк 10-15 м, а ширината на гребена достига до 2 м.


При прокопаването на новия мореходен канал през 1974 година се правят разкопки на укреплението. Скоро след това Рашев публикува наблюденията си от тях. Неговите обхождания на терена показват, че укреплението е издигнато върху  „естествения слабо издигнат ръб, който се образува по края на всички незаливни крайбрежни тераси.” Рашев констатира и факта, че устройството на вала не е единно, а има четири типа градежи.

Това се дължи на терена, наличния строителен материал, както и на строителния опит. За първия тип конструкция е характерно използването на тухли, покриващи чистия пясъчен насип. Те са датирани от IV-VI век. Във втория тип е използван най-разнороден строителен материал и е изграден от два пясъчни пласта. Долният е примесен с най-различни фрагменти от антични статуи, архитектурни детайли и ломени камъни. Горният пласт е примесен с голямо количество хоросан, части от тухли и ломени камъни. Значителното количество хоросан в горния пласт образува нещо като „защитна шапка”, облицована с парчета тухли и дребни камъни. Вторият и третият градеж се различават единствено по това, че в третия, долният пласт е изграден от глинест пясък, размесен с малки камъни и тухли. Тези три типа конструкции се срещат в различни участъци на вала. За четвъртия обаче има само един пример.

Под централната част на изградения от хоросан и твърд глинест пясък горен слой е  намерен зид от ломени камъни без спойка. Той представлява куртина висока 1,5 м и широка приблизително 2 м. За разлика от обикновените крепостни стени, намерената тук няма суперструкция. Според Р. Рашев горният й край оставал открит под гребена на вала и е служила като стабилно ядро, върху което се насипва „неустойчивата песъчлива маса”. Тази куртина лежи направо върху терена, без основи и  най-вероятно предотвратява свличането на огромната пясъчна маса.

Различните строителни материали и техники навеждат на мисълта, че може би валът е строен в различно време. Напротив, според Рашев укреплението е градено едновременно, но от различни групи строители. Независимо от разликите четирите типа градежи са свързани помежду си. Начинът на изработване на вала създава впечатление за едно „неумело, примитивно строителство”, но той лесно може да бъде обяснен с вида на терена и наличните материали. Песъчливата почва е особено неподходяща за изграждането на подобни землени укрепления. Точно това налага и употребата на „втърдяващи” материали. Изоставеният още в началото на  VII в. Одесос изобилства от подобни руини, които в крайна сметка намират приложение в строежа на вала.

Датировката на вала също е интересна. Поради различните изкопни работи по него през годините строителните пластове са силно разместени. На разкопките от 1974 година е открито внушително количество фрагменти от Античността. Намерени са архитектурни детайли от храмовете в Одесос и околностите, части от надгробни и оброчни плочи, парчета от статуи на гръцки богове. Най-важни за датировката на вала са находките, датирани след VI век, а най-интересни и значителни са намерените късноантични колони, защото върху тях са врязани рунически символи, които неизменно свързват вала с българите.

Издълбаните символи са много характерни за Първото българско царство и са често срещани в най-ранните български селища – Плиска и Мадара. На голямата колона е изписан известният символ „IYI“, а на малката е врязан V-образен символ с хоризонтална черта отдолу „V”. Подобни части от антични колони с български рунически надписи са намерени и в насипа на вала между Бяла и Обзор. Това почти без съмнение доказва, че Варненският вал е част от единна отбранителна система, изградена от българите по цялото Северночерноморско крайбрежие и той е един от най-ранните.

Разбира се, има историци, които не споделят мнението на Р.Рашев относно вала и отричат истинността на изследванията му, както и тези на братя Шкорпил. П. Георгиев смята, че валът е граден по време на управлението на император Юстиниан I (527-565) за защита от приливни вълни. Георгиев се уповава на описаната от Теофан, Анастасий Библиотекар и Кедрин приливна вълна, „нахлула“ през 544-545 година. Тази теория се оборва от строителните материали, от които е изграден валът. При управлението на Юстиниан I Одесос е в разцвет, но в края на VI – началото на VII век е разрушен от славянски и аварски нашествия. Когато българите пристигат тук, заварват голямо количество строителен материал, получен от унищожаването на града, и в крайна сметка е преизползван.

Въпреки различните хипотези, археологическите и сравнителните анализи недвусмислено доказват българският произход на вала. Той е част от единна отбранителна, противодесантна система. Дългият Аспарухов вал е единственото укрепление, защитаващо „т.нар. Варна, близо до Одесос“, която без съмнение е част от българската държава още от създаването ѝ.

https://bulgarianhistory.org/asparuhoviat-val-otbrana/

През 13 и 14 век в местността Караач теке край Варна е съществувала църква и там е имало селище, показват археологическите проучвания, които се провеждат в момента. Доказателствата за тезата са откритата керамика, предмети от погребения и действалият някога храм. Това каза за Радио Варна доц. д-р Росина Костова от ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", зам. ръководител на обекта.

Археологическите находки потвърждават легендата за чудотворната икона на Богородица от църквата „Света Богородица – Панагия“, известна сред варненци като „Малката Богородица“ в  Гръцката махала.

В местността Аязмото в клоните на един бряст, неизвестен българин открил икона. Не е ясно как тя се е озовала там, но това било чудотворна икона, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората решили да я занесат във Варна. И отново станало чудо. Воловете на случайно минаващ турчин, на чиято кола натоварили иконата, отказали да тръгнат. Същото се повторило и с миналия покрай тях грък. Накрая иконата била пренесена с талигата на млад българин. Онемели от чудото, хората решили да построят черква там, където спрат воловете на българчето. Случило се до площада в тогавашния център на града.

Преди няколко години реставраторът Роберт Попов от Регионален исторически музей - Варна проучва чудотворната икона на Богородица и под образа от 17 век открива изображение от 13 век.

Тържеството с поклонението на Божията майка  на 15 август трябва да започва вече от Княжеския манастир на цар Борис, категорична е доц. д-р Росина Костова.



До 25 август екипът ще проучва терена източно от църквата. Най-важна е южната подпорна стена, върху която е изградена каменната площадка на църквата. За първи път се проучва подобно съоръжение, което е важно за средновековната история и  показва, че  при строителството е имало много сериозна инженерна мисъл. Предполага се, че архитектите са с византийски произход.

Остава още малко за изследване, но всичко планувано трябва да се завърши, защото Община Варна има план да направи общ проект с още няколко средновековни манастира от региона.

През тази година на Караач теке работят 10 души. Финансирането е осигурено по две линии - 15 000 лева дават от  Министерството на културата, а Варненската и Великопреславска митрополия - 10 000 лева.

Напълно разкрихме южната подпорна стена на основната тераса на манастира, където е бил построен манастирския храм върху предварително направена каменна площадка. Всичко е било направено с цел да се стабилизира теренът, който има характер на свлачище още през 9 век. Още тогава мястото е било укрепено и направено на тераси. Подпорните стени са от огромни квадри. Много добри архитекти са работили тук. Много добра преценка като градеж.

Много сме доволни от това откритие, защото е важно да се знае как се е строило през Средновековието и каква технология е използвана. Доста рядко обектите се проучват до степен, че да разкрият етапите на строителство  и архитектурната и инженерна мисъл. Тук се постига този резултат.  Това е важно, за да разберем начина на живот на хората през 9 и 10 век.

Какви са били строителите на манастира на цар Борис? Има ли разлика със строителството в Плиска и Преслав?

Със сигурност поръчителят на строителството на този манастир е княз Борис. По планировка и изпълнение този манастир се различава от строителството в Плиска и Преслав. Той е свързан със строителната култура на Черноморието, която е византийска. Най-вероятно строителите и архитекта, ако той е бил само един, е с такъв произход. Той е бил нает от българския княз, за да построи манастира, но това са хора със строителна култура, които не са свързани с българската такава от Плиска и Преслав. Това е от една страна.

От друга - през миналата година колегите откриха едно депо от прекрасни фрагменти от мраморната декорация на църквата, част от които са изпълнени в техника с гнезда,  а те са запълвани с разноцветни керамични сегменти,  каквито колонки са познати само от Преслав. Т.е. има културна връзка с Преслав, но източникът и на преславската, и на този манастир са Константинопол. Връзките водят към византийската столица като влияние.

Тук са живеели бедни хора, няма богати предмети. Но за нас е важно, че това място е обитавано и през Късното Средновековие.

Легендата за чудотворната икона, която е открита тук в Брястовете, разказвана от Шкорпил, беше доказана от Роберт Ковачев, който откри под слоя от 17 век изображение от 13 век.

Досега ние нямахме обяснение как икона от 13 век е попаднала на място, което е било забравено като манастир.

Вече сме готови да коригираме това мнение. Активно е обитавана зоната на манастира през 13 и 14 век - църквата е била поддържана и иконата е оттогава. Тази легенда трябва да стане основа на историята на Варна, свързана с нейния покровител Света Богородица. Оттук трябва да тръгва шествието, защото тази икона е била на свято място в действаща църква в периода на Второто българско царство! Това е важното!

Какви са доказателствата?

Тук е имало действащ храм през 13 и 14 век и доказателствата са следите от активен живот, значителен брой население, което е обитавало зоната на манастира, използвало е отново сградите на манастира, устроило е некропол за своите мъртви около църквата. Има доказателства и за поддържане на църквата, която е преустроена като по-обикновен храм.

Иконата, която е открита в Брястовете през 17 век и пренесена в сърцето на Варна, наистина е дошла от малкия селищен храм, заместил големия манастир на цар Борис в 13 век.

https://bnr.bg/varna/post/101009833/arheolozi-dokazaha-nai-starata-ikona-na-bogorodica-idva-ot-manastira-na-car-boris-i

Артефакт, изработен от теракота, е открит при разкопките на раннохристиянския манастир в местността Джанавара във Варна, предаде БНР.

Находката представлява маска или бюст и най-вероятно изобразява лицето на император. Датирана е от около 6 век.

След консултации с археолози този фрагмент е определен като единствен по рода си, коментира Васил Тенекеджиев от отдел „Археология“ в Регионалния исторически музей. Възможно е да бъде направен опит за реконструкция на лицето, каза Тенекеджиев.

Той допълни, че по време на последните разкопки на раннохристиянския манастир са открити основи на колони, както и капители, които са били част от внушителна аркада.

Намерени са и останки от водопроводи, които достигат до южната част на комплекса. „Много е вероятно там да има още неразкопани от нас сгради, които са били част от жилищния комплекс към манастира“, заяви Тенекеджиев. По повод предстоящия 14 февруари – Ден на археологията в България, от Регионалния исторически музей съобщиха още, че в резултат на археологическите проучвания във Варна и областта през миналата година във фондовете на РИМ са постъпили повече от 1000 нови експоната. Археолозите от музея са работили на шест обекта извън Варна, сред които халколитното селище в местността Корията край Суворово, крепостите Кастрици, Петрич кале и Марцианопол, както и крепостта на нос Свети Атанас край Бяла.

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/524011

Югозападната порта на античния Одесос  беше открита при разкопки в района на улица "Цар Симеон" във Варна -това съобщи доц.Валери Йотов, роководител на разкопките. Йотов информира, че още проф. Михаил Лазаров през 1982 година е правил проучвания в района и тогава е открита част от крепостна стена. Периодът е римо- византийски- посочи доц Йотов и обясни:

От Западната порта води основната улица, винаги с ориентация "запад- изток". Строежът е римо- византийски. Все още сме в работна фаза, но със сигурност тази стена е изграждана в епохата на Рим, но след това е била реконструирана и продължила да съществува до края на VI- ти, началото на VII- ми век.
До сега имаше само предположения за съществуването и, и то от основателя на българската археология Карел Шкорпил. Той е предполагал, че една от портите на античния Одесос е бил в района на ул. "Драгоман", доста на север от тук. Тази порта е първата установена при археологически проучвания. Т.е. това е първата порта на древния град.

В доклада си до общината и комисията,която ще приеме резултата от разкопките, доц. Йотов ще предложи там да се създаде археологически парков комплекс.

http://bnr.bg/varna/post/101097359/ugozapadnata-porta-na-antichnia-odesos-beshe-otkrita-pri-razkopki-v-raiona-na-ulica-car-simeon-vav-varna