Археологически находки въ Варненска область

[Лина]

15.05.2020

За първи път от 35 години археолозите във Варна изровиха нова римска надгробна плоча

За първи път от 35 години при разкопки на древния Одесос, археолози откриха римска надгробна плоча. Паметникът датира от края на 3 век, но е открит в насип с артефакти от различни епохи, съобщи БНТ.

Теренът, който е в центъра на Варна, е частен. Римската плоча е била изработена за човек от средната класа, казват археолозите. Това личи по изобразените роби, качествения материал и дълбокия релеф на паметника.
„Представя така наречената сцена „Погребално угощение“. На нея обикновено е починалият, изобразен на легло, наречено „клине“, с масичка с плодове и други ястия“, обясни археологът Александър Минчев.
Насипът, където е намерена плочата, се намира до късноантична сграда с търговски функции и баня. Археолозите смятат, че земетресение от 6 век е нанесло сериозни поражения на постройките и те са превърнати в сметище, където е бил захвърлен паметникът от 3 век.
„Този надгробен паметник би следвало да бъде някъде в некрополите, които са от централния площад нагоре, на запад. Но явно, че той по някакъв повод е бил взет от там и хвърлен“, коментира Александър Минчев.
Откритието обаче е важно, защото е първото подобно от 35 години насам. Собствениците на терена имат желание мястото да се социализира, за да не бъде погребано славното минало на античния Одесос под нов слой камъни и бетон.

[long time ago]

Предавания за някои забележителности по черноморието ни и околности. Крепости, музеи.

http://mu-vi.tv/Rubrics/Pages/Zabelejitelnostite.aspx
Гледат се както през сайта от линка така и в youtube.

[Hatshepsut]

Откриха късноантична баня в центъра на Варна

Късноантична баня от 5-6 век след Христа бе разкрита при археологически разкопки в центъра на Варна. За БТА днес археологът Александър Минчев разказа, че е имало студени помещения, където е имало басейн. Открити са и горещите помещения с отоплителна инсталация. Освен подово отопление, е имало такова и в стените, където през тръби е циркулирал горещ въздух.

Археолозите предполагат, че са разкрити и съблекалните на банята. Предполага се, че помещенията са ползвани от мъже и жени в различни дни от седмицата.

Близо до банята са разкрити още две сгради, едната от които със сигурност е строена по същото време.

За нея Минчев обясни, че вероятно е била търговски център, нещо като съвременните молове. Тя е била поне на два етажа и градежът показва, че е била изключително ефектна. За другата сграда можем да предполагаме, че е била частна постройка на заможно семейство, вероятно също строена по същото време като банята, допълни Минчев.

По целия терен са разкрити следи от канализация, като се предполага, че част от нея е служела за отвеждане на подпочвените води.

Всички сгради са изоставени по една и също време - след средата на 6 век, не е изключено причината да е било сериозно земетресение, каза още Минчев. Според него това обяснява защо няма никакви ценности, парични средства или сериозни остатъци от керамични изделия.

По времето на късноантичната баня в днешна Варна са живеели най-вече гърци и преселници от Сирия и Мала Азия, разказа още археологът. По думите му в града са се заселвали и ветерани от римската армия, отслужили по 25 години и добили правото да си купят земя и да получават издръжка.

Целият новооткрит комплекс е на частен терен, каза още Минчев. По думите му собственикът няма да покрие със строеж археологическите находки. Дори ще бъде направено всичко възможно за тяхната частична реставрация и консервация.

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/602927

[Лина]

Исполини са обитавали Добруджа преди 5000 години



Хора с исполински ръст са обитавали земите на Добруджа преди 5000 години. Останките на един от представителите на бронзовата епоха бяха разкрити в крепида до Ветрино, Варненска област, по време на спасителни разкопки по линията на строежа на газопровода "Балкански поток".

На мъжа ще бъде направен ДНК анализ по проект, който ще докаже дали първите преселения на индоевропейците по нашите земи не е станало в периода на ранната бронзова епоха, съобщава БНТ.

Не е от големите могили. Висока е близо метър и това обяснява щетите най-вече от земеделска техника върху нея. Но все пак е опазила съдържанието си.

Тази крепида насред царевичака край Ветрино може да разкаже много за живота тук преди 5000 години. Времето на ранната бронзова епоха и пришълците след първите земеделци. Проучвали са десетки подобни могили. Но тази успява да ги изненада. Централният гроб - този, заради който е издигната могила, е на малко дете. При това останките му не са в анатомичен порядък и по-скоро приличат на жертвоприношение. Още едно дете и мъж са погребани тук по-късно. И първото, което се натрапва, е червеният цвят на костите.

"Голяма част от погребваните са посипвани с охра. Приема се, че червеното е цвят, който е свързан с живота", коментира доц. д-р Стефан Александров - ръководител на археологическите разкопки.

Запознайте се с Херкулес. Така са го нарекли изследователките, които търпеливо отмятат пръстта от него. Макар и погребан без предмети, той може да разкаже много за племето си.Освен че целият е посипан с охра, останките на мъжа впечатляват и с друго.

"Съдейки по бедрените кости, които са над 50 см, ръстът му със сигурност е над 190 см. "Доста голям, над метър и 90 дори за днешно време", коментира археологът Ася Стефанова от РИМ Варна.

"Тези специално в този район са били скотовъдци или преобладаващата част от икономиката им е била скотовъдство. т.е. основната част от диетата им е протеина", допълва той.

Макар и с исполински размери, нашият Херкулес е починал доста млад - между 25-30 години. Много рядко попадат на по-възрастни. Вероятно инфекциите са ги поваляли рано. Но това трудно може да се каже за жените. В могилите намират основно деца и мъже. Дори патриархалните отношения трудно обясняват липсата на жените. Но пък учените са напът да сложат край на друга дилема - за произхода на хората, населявали земите ни през бронзовата епоха.

Освен точно радиовъглеродно датиране, Херкулес и децата участват в голям европейски проект и ще минат през ДНК анализ.

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/614718

[Hatshepsut]

Археологически музей Варна - България

[Hatshepsut]

Некропол и останки от късната Античност откриха в двор в Девня

https://www.moreto.net/novini.php?n=428652

Нови археологически находки са били открити при спасителни разкопки в Девня, съобщи кметът на града Свилен Шитов.

Работата на терен е била в частен стопански двор в района на някогашната северна крепост на античния Марцианопол.

Сред намереното са некропол от средните векове и останки от сгради от късната Античност. Открити са също човешки останки, като на мястото е имало християнски гробове.

Под тях са се показали и части от антични сгради. Екипът е намерил медни монети и части от керамични съдове. Всички находки тепърва ще бъдат проучвани от учените.

Работа се осъществява от екип археолози, начело с д-р Христо Кузов от Регионалния исторически музей във Варна и Иван Сутев от Музея на мозайките в Девня.

[Hatshepsut]

Археолози откриха цяла мраморна маса от 4-5 век в крепостта Петрич кале

https://dariknews.bg/regioni/varna/arheolozi-otkriha-ciala-mramorna-masa-ot-4-5-vek-v-krepostta-petrich-kale-2246353

Варна, 29 октомври /Данаил Войков, БТА/
Археолози са открили изцяло запазена мраморна маса при проучванията през тази година в крепостта Петрич кале в община Аврен. Това съобщи за БТА ръководителят на проучванията Мария Манолова-Войкова.
Тя уточни, че датировката на масата е от късноримската-ранновизантийска епохи или 4-5 век. Според специалиста масата е изключително рядък паметник. Полировката й е много фина. В България това е първата такава открита запазена маса, посочи археологът. Диаметърът й е около 1.2 метра, фин мрамор. Оказа се, че в Гърция и Турция има намирани такива маси, но това е първият случай в България за цял такъв паметник, обясни Войкова. В момента реставраторът работи по нея и при всички случаи ще влезе в експозицията на музея.
Масата е открита при проучването на помещение на кулата на крепостта. Кулата е била запълнена със строителни отпадъци при някакво рухване, което е станало вероятно в края на 3 - началото на 4 век. Тя беше запълнена почти до горе с хоросан, строителни материали, цели сегменти, които са рухнали от стените й, обясни археологът. Масата е открита при разчистването на отпадъците от срутването. Срутването е помогнало на археолозите да открият всичко запазено, а кулата да е в автентичен вид. Войкова обясни, че планът на кулата вече се е очертал напълно, очертали са се и различни преправки, които са правени във времето, и на практика проучването й приключва. В момента започва работа по аварийната консервация на зидовете.
Тя уточни, че за щастие зидовете на кулата са в много добро състояние, но въпреки това се нуждаят допълнителна защита, най-вече от защитно покритие. Специалистът се надява това да бъде направено в следващите години.
Според нея паметникът е действително забележителен и наистина си заслужава по-специално внимание и грижа. На север от Стара планина няма крепост с така добре запазена архитектура, смята специалистът. По думите й всички други са били малко или много разрушени по време на варварските нашествия през 5-6 век. Тази крепост, може би заради местоположението си и това, че е била доста недостъпна, остава незасегната от вълната от разрушения в края на 5 и началото на 6 век.
Освен масата, при проучванията през тази година са открити предмети, които са характерни за такъв вид гражданска постройка - много керамика, много монети от късно римската и ранно византийската епохи.
Археологът разказа, че през тази година са работили и в сектор, който е от външната страна на крепостната стена. Оказа се, че това пространство също е било обитавано през късното Средновековие. Постройките са били със стопански характер, но има и жилищни. Според нея, това потвърждава данните на западно-европейските писмени извори за събития по времето на похода на Владислав III Ягело, които пишат, че крепостта има вътрешен и външен град и три стени. За третата стена не съм съвсем сигурна какво са имали предвид, възможно е защото има ров зад него да е имало вал, който вече е обезличен, но втората крепостна стена е съвсем ясна и ние знаем трасето й, обясни Войкова. Външният град, за който пишат източниците, вероятно е това селище, което е разположено между основната крепостна стена, строена още в римската епоха, и външната или протейхизмата, които вероятно са строени малко по-късно.
Финансирането на проучванията и реставрацията са от Министерството на културата, но най-големият проблем е липсата на път до обекта, каза още тя. Според Мария Манолова-Войкова, докато не бъде направен път до крепостта и проучвания, и туристите ще бъдат затруднени.

[Hatshepsut]

Останки от базилика бяха открити в центъра на Варна

Останки от базилика бяха открити при разкопки в терен в центъра на Варна. За БТА археологът от Регионалния исторически музей доц. Валери Йотов уточни, че паралелно с християнския храм е разкопана и още част от римската крепостна стена на Одесос.

Стената е с ширина около 1,6 метра. Разкрит е вход към града, но той не е ограничен с кули, обясни доц. Йотов. Според археолога малката ширина на крепостната стена е обяснима, защото на това място не е имало необходимост от мощно защитно съоръжение. Причината е и в римския период, по-късно във византийския, обитателите на града са разполагали със силен флот, който ги е отбранявал откъм морето.

Базиликата е извън крепостната стена, но това също не е изключение, допълни археологът. По думите му около днешна Варна е имало няколко такива християнски храма, където са идвали да се черкуват хората от околните населени места.

Проблемът е, че старините в зоната са доста разрушени, тъй като на това място е била изградена най-ранната джамия в града, разказа още Йотов. По думите му кварталът е бил с мюсюлманско население, което не е изключено да е ползвало материал от съборените сгради за изграждането на храмовете си.

Идеята за този парцел е в него да бъде изграден многоетажен паркинг, допълни доц. Йотов. Според него има много възможности за подходящо експониране на старинните находки, като не е нужно да се прави музей на открито.

https://varnanovini.bg/2021/03/05/ostanki-ot-bazilika-bqha-otkriti-v-varna/

[Hatshepsut]

Останки от Раннохристиянска църква с напълно запазена крипта откриха варненските археолози

Част от римска улица и останки от Раннохристиянска църква с напълно запазена крипта откриха варненските археолози през изминалия сезон. Обектът се намира на ул. ”Сан Стефано” 25 в морския град. Разкопките предхождаха строеж на нова сграда. В момента се работи по реставрационен проект, който ще позволи най-интересните находки да бъдат експонирани на място и да могат да се видят от всеки. Ръководител на проучванията е д-р Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей във Варна.

Ето какво разказа той пред Светлана Вълкова:

По време на разкопките открихме най-различни археологически структури, които са от разнообразни исторически епохи. В голяма част от обекта отхрихме останки от антична каменна улица, за съжаление не много добре запазена, която е била изградена в Римската епоха, вероятно 2-3 век. С много преправки е съществувала и използвана до края на Античността.

Как е изглеждала една римска улица?

От разкопки, не само на този обект, но и на други места в резерват "Одесос" във Варна, вече знаем, че античният град, поне от римско време нататък е бил с улици, които са се пресичали под прав ъгъл. Това е бил един белег за добро градско планиране и за цивилизованост. Вече знаем, че и нашият град е планиран по същия начин.

Имало е улично платно, банкети от двете страни, като под каменните плочи има инфраструктура. Открихме останки от канал, който върви по оста на улицата, а от двете страни на този канал има водопроводи от керамични тръби. Не само тази улица е била устроена по този начин. Имаме данни и за други улици от античния град, което показва, че по римско време градът е бил с канализация, водоподаване. Улицата е с посока север - юг. На север тя стига до Римските терми, а на юг отива към морето и е достигала до крепостните стени. От двете страни на улицата открихме останки от римски каменни сгради.

Другото интересно откритие се намира от западната страна на улицата, върху част от римските сгради, които вече са били разрушени през 4-5 век. Там е построена Раннохристиянска църква, която до този момент не беше известна. Това е едно напълно ново откритие за 2020 година. Намерихме още една от Раннохристиянските църкви на града!

Приблизително колко църкви досега са открити в рамките на града?

Доста са църквите. В самия град, освен известната базилика с мозайки на ул.“Хан Крум“, имаме данни за още около 4-5 църкви и за още толкова, които са в покрайнините на града. Градът е бил голям християнски център през Раннохристиянската епоха и затова не е учудващо, че има толкова много храмове.

Наскоро в медиите стана дума за един такъв храм, който в момента се проучва за втори път от варненски археолози, начело с доцент Валери Йотов. Той се намира зад Дома на техниката. Тази базилика, която е там, е известна от близкото минало, но сега се правят вторични разкопки, които се свързани с нейното социализиране и експониране.

Тази базилика на ул.“ Сан Сефано“ е нов обект и точно затова е изключително интересна. Открихме част от нейната украса, пода й, и напълно запазена подземна крипта, която е била под пода на тази църква.

Всичко това ще може ли да бъде социализирано и да се види?

Инвеститорите на този обект проявиха голям интерес. Бяха направени съответните модификации, според предписанията на комисията от Министерството на културата. Най-интересните части от обекта ще бъдат социализирани. От една страна, ще бъде експонирана част от римската улица. Под пода на приземния етаж под стъкло ще се види част от канала, водопровода, настилката и т.н. На друго място от приземието ще бъде експонирана и криптата, като ще има достъп до нея. Няма да се разреши влизането на всеки в криптата, защото това би застрашило самия обект, но ще може да се стигне до входа и да се погледне вътре. Тези реставрационни проекти ще бъдат извършени под контрола на професионален реставратор.

Каква е функцията на една крипта?

Ние знаем много малко за архитектурата на тази църква, тъй като зидовете са много разбити. Все пак успяхме да намерим запазени части от пода на църквата, който е бил покрит с дебели мраморни плочи. Под едната плоча открихме и самата крипта. Тя представлява едно правоъгълно помещение с размери 1 на 2 метра. Входът е от изток по няколко стъпала. Помещението е било високо около 160 см и е било покрито със свод. Влизало се е през дупка в пода, но това вероятно се е случвало само в специални случаи. Изследвахме една от плочите, които покриват входа на криптата и се оказа, че в долната й страна с червена боя е изписан монограма на Христос, както и един кръст.  Когато влязохме в самата крипта, проверихме буквално всяка бучка пръст, но не открихме нищо.  Най-вероятно криптата е била изпразнена нарочно. Ако трябва да сме честни, това помещение може да е било крипта, в която да са се пазили мощи на светец. Другият вариант е да става въпроса за гробница, в която да е положено тялото на някой много важен член на местната християнска община. Която и от двете хипотези да е вярна, откритието е много интересно и ценно.

След като върви проект за социализиране на част от този обект, да разбираме ли, че проучванията са приключили?

Конкретно на този обект проучванията са приключили. Площта му не е съобразена с археологическите структури, които намираме, а е съобразена със съвременната сграда. Както църквата, така и улицата продължават извън границите на точно този археологически обект.

Представете си, че съвременната архитектура изчезне. Мястото, където се намира криптата и където е тази църква, е всъщност първото възвишение над морето. Тази църква е на високо, но от нея по посока на морския бряг теренът се спуска доста стръмно. Тоест тази църква се е намирала на едно от най-важните и доминиращи места в града. Определено можем да кажем, че тази църква е една от най- важните за града, след като й е избрано такова място.

Когато се копае в градска среда, понякога се правят интересни открития от по-ново време. Такова интересно, случайно откритие направихме и на „Сан Стефано 25“. Там преди началото на строежа се издигаше много хубава голяма къща от началото на 20-и век. Тя не беше в списъка на паметниците на културата, но беше една много хубава и стабилна сграда. Когато започнахме да копаем под нивото на земята, съвсем случайно, при разбиването на една от основите, открихме стъклена бутилка, вградена в зидарията на основата. Вероятно тази бутилка е била от някакъв парфюм, но тя беше със светена вода вътре в нея. Запазихме бутилката в музея. Става дума за ритуал за взиждане на бутилки със светена вода в основите на сградите. Така че това е един много интересен епизод от разкопките.

https://bnr.bg/varna/post/101435647/san-stefano

[Hatshepsut]

Нови интересни открития в археологическия резерват „Одесос“

[Hatshepsut]

“Опазване на миналото с поглед в бъдещето“ - археологическа изложба във Варна

“Опазване на миналото с поглед в бъдещето“ – под това мото във варненския Археологически музей се открива изложба с находки от археологически и консервационни проекти в България, реализирани или подкрепени от фондация „Балканско наследство“.

Показаните предмети са от няколко града в страната:

✔Археологическо проучване и полева школа на манастирски комплекс в местността Джанавара, гр. Варна, в партньорство с Регионален исторически музей-Варна;

✔Археологически проучвания и полеви школи на обекти: Емпорион Пистирос и римска пътна станция Бона Манзио, в партньорство с Археологически музей "Проф. Мечислав Домарадски", гр. Септември;

✔Археологическо проучване и полева школа на селищна могила „Юнаците“, в партньорство с Регионален исторически музей- Пазарджик;

✔Археологическо проучване и полева школа на неолитно селище “Илинденци”, в сътрудничество с Регионален исторически музей -Благоевград.

Акцент в експозицията са откритията в Раннохристиянския манастир в местността Джанавара. Международното полево училище по археология на този обект е един от големите и устойчиви проекти на „Балканско наследство“. То се организира в партньорство с Регионален исторически музей-Варна, като досега са реализирани 6 изключително успешни сезона.

Изложбата ще бъде открита на 24 юни от 17,30 и ще остане във варненския музей до края на октомври. Подробности за нея разказва археологът д-р Васил Тенекеджиев:

Манастирът в м. Джанавара е сред най-важните археологически обекти във Варна. Той е открит и проучен от Хермин Шкорпил, председател на Варненското археологическо дружество, в началото на ХХ в. Обектът се превръща в една от гордостите на Варненското археологическо дружество и на Варненския археологически музей, наред с Аладжа манастир, средновековния княжески манастир в м. Караач теке и други обекти. По време на тези първи разкопки Хермин Шкорпил разкрива само църквата, като съществуването на манастир около нея все още е само предположение. Едва столетие по-късно, по време на новите разкопки на обекта, провеждани от Регионален исторически музей –Варна в партньорство с Фондация „Балканско наследство“, става ясно, че църквата е част от голям и богат манастир. Той е построен около средата на V в. и съществува до първите десетилетия на VII в. Най-голямото съкровище на светата обител са били реликвите на неизвестен светец, съхранявани в три реликвария – от злато, сребро и мрамор, поставени един в друг и скрити в крипта под олтара.

https://bnr.bg/varna/post/101488379/opazvane-na-minaloto-s-pogled-v-badeshteto-arheologicheska-izlojba-vav-varna

[Hatshepsut]

Грънчарска работилница на 6 700 години проучват край Суворово

Грънчарска работилница, датирана на около 6 700 г., проучват археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) във Варна край Суворово.

Работилницата е била с три помещения, а в съседство с нея са открити други сгради с за момента неясно предназначение. Глинените съдове, чиито останки са открити са били украсени с червена охра и пяла паста, която е смес от глина и стрити кости. Намерени са и парчета, украсени с графити. Инструментите, които са ползвани за изработката са от кост, еленов рог или кремък, ползвали са и мидени черупки.

Самата работилница беше открита преди осем години при разкопки в местността Корията. Тогава, ръководителят на разкопките, д-р Владимир Славчев, коментира за Радио Варна, че откритието е от изключително значение за праисторическите проучвания на Балканския полуостров. Работилницата е първата открита до сега на Балканите за каменно-медната епоха (средата на V хил. н.е.) и потвърждава наличието на социална стратификация вътре в обществото.

Селището с работилницата е разположено е на 1,4 хектара. Данните сочат, че сградите са били близо една до друга, без дворове. Използвали са няколко строителни техники - работено е с камък, дърво и глина.
Селището край Суворово е от същата археологическа култура "Хаманджия", която е предшественик на културата "Варна", и към която са датирани и селищата в Дуранкулак и Солницата край Провадия.

Населението е било с европеидни черти. Колко души са живеели край днешно Суворово обаче не е ясно. Има доказателства, че селището е разрушено от пожар, възникнал вероятно заради земетресение. В останките от домовете и работилниците не са намерени затрупани кост.

При разкопките са открити и доказателства, че живелите по онова време не са били изолирани, а са си контактували и с други общности. За това свидетелстват намерените парчета от накити от спондилус /средиземноморска мида/. За техническите възможности на тогавашното население подсказва и тежко каменно топче, което вероятно се е изстрелвало с прашка и би могло да се ползва както за лов, така и срещу врагове.

Селището е било изградено по ясен план, с обособени улици, настлани с камъни. Освен това, за разлика от Средновековието, хигиената при тях е била на изключителна висота.

https://bnr.bg/varna/post/101515394/grancharska-rabotilnica-na-6-700-godini-prouchvat-krai-suvorovo

[Hatshepsut]

Новини от миналото - неолитното селище край Суворово

Учените разкриха свидетелство за един ключов преход в развитието на културата Хаманджия, който дава революционен тласък в стопанството на хората. В неолитно селище край Суворово, те разкриха производствен център с множество малки работилници – началото на специализацията на труда. Кои са първите занаяти появили се преди 7 хиляди години, как представителите на културата Хаманджия от най-изостанали се превръщат в най-напреднали.

Катастрофално земетресение преди 6 700 хиляди години е унищожило селището им. Иначе мястото е добро, естествено защитено и до река, но те повече не се върнали тук. Към тях се открили други хоризонти. Този пласт от халколита е особено интересен, тъй като бележи началото на специализацията на труда, без която сега щяхме да си живеем като първите земеделци.

И разказът на археолозите, не е просто за поредното селище от халколита, в което намират красиви керамични съдове. А за представители на културата Хаманджия, които от най-изостанали се наредили в авангарда.  Но първо е пожарът.

Д-р Владимир Славчев – р-л на археологическите разкопки, РИМ град Варна разказва: "Той укрепва тази костена шпатула, защото тя е силно горяла, начупила се е на парчета и е ронлива. Това е грънчарски инструмент за формиране, за излъскване на обработка на повърхността на съдовете преди те да бъдат изпечени."

Археолозите са убедени, че се намират в работилницата на майстор грънчар. Тук има всичко необходимо – уреди за щампована украса, подготвена за формуване глина, дори и тези кварцови  камъчета са част от грънчарския набор. Наричат се гладилки. 

"След като се направи съда, след като се направи украсата, той се ангобира той се покрива с течна рядка глина и се получава ето този червения ефект. И с тези камъни гладилки повърхността се излъсква, като целта е първо за да вкара по-навътре в порите на глината ангобата и съда да не пропуска вода, и освен това, с това излъскване той става много хубав, бляскав", разказва д-р Владимир Славчев.

Подобно на този съд. Майсторската му изработка ще лъсне след реставрация като останалите извадени по-рано. Работилничката е малка, едноетажна, няма място за спане. Наоколо има още няколко подобни по-малки и учените смятат, че са попаднали в производствената зона на селището. С други занаятчийски работилници. Ясно разделение на труда и поява на професии.


Д-р Светослав Славчев споделя: "Ако преди това, през новокаменната епоха имаме едно общество, в което всеки сам си прави всичко…. през каменно-медната епоха тази ситуация започва да се променя. Появява се металургията. Металургията е специфичен процес, в който се ангажирани хора със знания, които не всеки притежава. И започва разделянето на самото общество на специалисти. Започват да се появяват тези специализирани работилници."

Макар и производствен, кварталът е добре поддържан и чистен. Тази калдаръмена уличка е доказателство за това. Лесно се чисти и не се каля.

"Те много старателно си чистят уличните пространства. Не си трупат купчини с боклук, имат специални ями, където ги заравят, за да не се разлагат, за да не се разпространяват зарази т.е. тяхната хигиена е на висота и съответно са били доста здрави, което показват антропологичните изследвания", споделя д-р Владимир Славчев.

Тук се намират много бойни топчета за прашка. Заради неговата далекобойност и лесна изработка е едно от предпочитаните оръжия за лов и отбрана.


Добър повод им дава силното земетресение, което разрушава къщите им. Трусът е бил толкова силен, че е катурнал каменните стени в различни посоки. Вероятно същият, белязал праисторическите селища в Провадия и Дуранкулак. Учените смятат, че хората са се преместили на 15 километра от тук, до село Левски. Животът там започва, когато тук приключва. Този избор е обусловен и от голямата промяна, която търпят Хаманджия.

Д-р Владимир Славчев казва: "Късната каменно-медна епоха е времето на култура Варна, в този район. Култура Варна намалява територията…на т.нар. култура Хаманджия, всъщност обитателите на това селище. Те се изтеглят по-близо до морето … и всъщност селищната могила Левски е на  едно стратегическо място, което свързва най-вероятно някакъв път за комуникация."

Връзката с морето им позволява да пътуват до средиземноморието от където доставят една от най-ценните стоки и символ на престиж за времето си – черупките на мидата спондилос. С това се свързва и резкия скок в развитието на културата Хаманджия.

"Те започват да комуникират, събират информация, събират идеи, прилагат ги в къщи и освен това развиват свой собствен така да го наречем товарооборот. В момента, в който те започват лека полека да се замогват, те оценяват възможностите на появата на металургията. Около 4 700 до 4600 пр.хр., те изведнъж стават водещи във всичко. Технологии, направа на керамика," разказва д-р Славчев.

Очевидно започва някакъв търговски обмен, защото тук се появяват суровини, които ги няма тук – минерали като  карнеол и яспис, вулканични скали от Родопите, от които се правят различни брадви и тесли, медни руди от Странджа, които се обработват тук. И селището до Суворово свидетелства този ключов преход в историята ни.

https://bntnews.bg/news/zarazhdaneto-na-zanayatite-ot-neolita-krai-suvorovo-1167398news.html

[Hatshepsut]

Интересна лампа от VI-VII век откриха археолозите при разкопки на манастира в местността "Джанавара"

[Hatshepsut]

Три лъва на оригиналния държавен герб от времето на цар Иван Шишман

Ценната находка е открита в Аврен

Бронзова пластина, която се е носела като висулка, с щампован герб на Царство България, от 14 век, края на управлението на цар Иван Шишман, е открита в землището на община Аврен, Варненска област. На накита, който е възможно да е част от огърлица, са изобразени три лъва.

Откритието оповести проф .Николай Овчаров, пластината беше предадена на Игор Лазаренко, директор на Регионалния исторически музей. Проф.Овчаров обясни, че бизнесменът Младен Станев е открил при засаждане на дърво в градината си пластината и след почистването и  е станало ясно каква е находката.

Според проф. Овчаров пластината е била носена от воин и е доказателство за неговата високопоставеност.

https://bnr.bg/varna/post/101529873/tri-lava-na-originalnia-darjaven-gerb-ot-vremeto-na-car-ivan-shishman


Край Варна, на 17 септември, е открита находка, която показва оригиналния държавен герб на Царство България и цар Иван Шишман от XIV в.

Според проф. Николай Овчаров находката е археологическото откритие на годината.

Бронзова пластина има щампован герб на Царство България, от 14 век, края на управлението на цар Иван Шишман. Тя се е носела като висулка. Открита е в землището на община Аврен. На накита, който е възможно да е част от огърлица, са изобразени три лъва.

Пластината беше предадена от проф. Овчаров на Игор Лазаренко, директор на Регионалния исторически музей. Проф. Овчаров обясни, че бизнесменът Младен Станев е открил при засаждане на дърво в градината си пластината и след почистването и е станало ясно каква е находката.

Проф. Овчаров смята, че пластината е била носена от воин и е доказателство за неговата високопоставеност.


Край Варна откриха находка, показваща държавния герб на България от XIV в. част 1


Край Варна откриха находка, показваща държавния герб на България от XIV в. част 2

https://novavarna.net/

[Hatshepsut]

Земетресение променя живота в късноантичния манастир в местността Джанавара през V-VI век

Тежък природен катаклизъм е белязал живота в късноантичния манастирски комплекс в местността „Джанавара“ край Варна преди столетия. През изминалия сезон, археолозите попаднаха на ясни следи, които сочат, че обителта е била поразена от бедствие, което значително променя първоначално създадената богата и бляскава архитектура. Въпреки това, манастирът оцелява и продължава съществуването си още десетки години. Събраната информация тепърва трябва да се систематизира, но направените открития продължават да дават отговори, и дават по-ясна и жива картина, за събитията, които са се случили в района на древния Одесос преди около 1500 години.
И през този сезон учените са проучвали системата от водопроводи и канали, които са обслужвали комплекса от началото на съществуването му. Подобни усилия, за осигуряване на чиста вода и добра хигиена, особено за обект, който се е намирал извън рамките на град, сочат за луксозен начин на живот, затова се предполага, че манастирът е бил притегателно място за знатни поклонници.
Вероятно много от обикновените зрители смятат, че основната цел на археолозите е изкопаването на различни ценни предмети от земята, с което задачата им е изпълнена. Това, не е така. Идеята на археологическото проучване не е елементарното вадене на артефакти, а внимателното систематизиране на информация, която да даде на науката отговори за събития от миналото, за много от които, няма преки или достоверни, а често и никакви свидетелства. Изключително важни са не само самите предмети, но и точното място, където са открити, за да може да се направи достоверно предположение, по какъв начин се се озовали там, в кой период и т.н. По тази причина, археолозите правят профили на терена.
Откритите през този сезон артефакти са били малко, но сред тях е имало интересни и добре запазени предмети.
Най-интересните находки от манастирския комплекс в Джанавара, включително специалните ковчежета с мощи на светец, открити още при проучванията на Хермин Шкорпил, могат да бъдат разгледани в Археологическия музей във Варна.