Български Националистически Форумъ

Тази информация е от 2013г.


При разкопки на надгробна могила край местността "Ченгер" учени се натъкнали на детско погребение и на погребение на оракул-войн. Това стана ясно на среща, на която археолози оповестиха резултатите от археологическите проучвания през 2013 г. в община Приморско.

Открит е богат набор от гробни дарове, които свидетелстват, че погребаният жрец е заемал сравнително високо място в социалната йерархия. Наборът от магически предмети доказва, че през живота си той се е занимавал с предсказания, знахарство, магия и други дейности. В гроба на война-оракул са намерени още щит, нож, меч и копие.
Могилата на тракийския оракул се намира на по-малко от километър от светилището Беглик Таш. Археолозите предполагат, че той е един от жреците, изпълнявали там своите важни за обществото дейности.


Според учените на това място е съществувало селище от ранно желязната епоха. Останки обаче могат да се открият само от неговите покрайнини, тъй като багери са разчистили всичко наоколо. Учените, съвместно с общината, имат идея да бъде създадена изложба до самата могила, която ще запознава туристите с този малко познат от историята период.

Археолозите, разкриха наличието на редица паметници по склоновете на връх Китка. Открити са и нови археологически обекти край резерват "Ропотамо", около село Ясна поляна, Писменово и местността "Силихляр", където иманяри са нанесли големи щети.

Кметът на община Приморско д-р Димитър Германов изказа благодарност на екипа археолози и изрази готовността на администрацията да продължи да работи в тази посока. Системното проучване на археологическите обекти край Приморско стартира през 2012 г. За това време са открити над 35 значими обекти от различни епохи.

"В рамките на 2 години намерихме ниша за финансиране по европейски проекти и в най-скоро време Приморско ще има музей, който ще събере всички археологически открития на територията на общината", каза още Германов.

http://news.burgas24.bg/459736.html

Тази информация е от 2013г.


Склад за амфори от 5 в. пр. Хр. намериха археолози при разкопки в Несебър. Запазени са над 30 съда, използвани в Античността основно за пренасяне на вино, разказа ръководителят на разкопките доц. Анелия Божкова от Националния археологически институт с музей към БАН, съобщава БГНЕС.

Проучванията се извършват на северната част на несебърския полуостров.

"Имало е две постройки, които са разрушени през времето, но се е запазил дълбокият, подземен зимник, в който са складирани амфорите. Те са след употреба, обърнати са с гърлата надолу, правилно наредени и складирани", коментира Петя Кияшкина, директор на музея "Старинен Несебър".

Амфорите са на най-прочутите винопроизводители – от островите Хиос, Лесбос, Тасос.

"Така документираме най-ранното застрояване на полуострова, което отнасяме към 5 в. пр. Христа, а именно – времето непосредствено след гръцката колонизация и създаването на Месамбрия като гръцка колония", обясни доц. Анелия Божкова.

Сградите са били на второто поколение колонисти.

Според доц. Божкова, това показва, че градът е бил важен търговски център.

"Възможно е сградата, чийто зимник е разкрит, да е била на богат търговец", допълни тя.

Проучванията са финансирани от Министерството на културата, след спечелен проект на несебърския музей. Предстои те да бъдат реставрирани и впоследствие – изложени в него.

https://novinite.bg/articles/53567



По време на обхожданията, които прави археологическият екип е открит още един обект във вътрешността на Стария Несебър на около 20-ина километра от Месамбрия. Там са открити амфори от остров Хиос. Имаме вече връзката между внос, търговия на амфори и крайните потребители- траките. Това каза доц. Анелия Божкова от НАИМ-БАН. Екипът е ръководен от доц. Анелия Божкова от НАИМ-БАН и Петя Кияшкина от Музей "Старинен Несебър". Проучванията се провеждат по проект на Музей "Старинен Несебър", финансиран от Министерство на културата.

По думите на доц. Божкова амфорите са особен керамичен, стандартен тип, който се различава в детайлите си за всеки производствен център. Това са съдове с две дръжки, удобни за хващане, имат издължена форма и много тясно краче, върху което обаче не могат да стоят изправени. Формата е удобна да бъдат складирани и поставени в определено положение в корабите. Веднъж пристигнали от корабите, стоката се пренася в други съдове, докато амфорите се складират, за да бъдат повторно и потретно използвани.

"Черноморието е важен пункт за презморска търговия за древните гърци. Черноморската област има сериозни ресурси за износ на жито, от което древногръцкото общество винаги е изпитвало нужда и недостиг. Изнасяйки жито от черноморската област, а именно от земите на траките и на скитите, гърците са се реванширали с вино и зехтин-стоки, които не са се произвеждали по тези земи. Стоките са били пренасяни в амфори. Черноморието като културна зона е един великолепен район въз основа, на който могат да се правят научни изследвания в тази посока. Става въпрос за едни от най-ранните амфори, внасяни в Черноморието. Ние ги датираме от средата на 5 век малко след основаването на старогръцката колония Месамбрия. Това говори, че веднага след колонизацията, след заселването на гърците тук започва много интензивна търговия, в която участват и тракийското население, които обитават земите на Месамбрия. Те са много сериозен консуматор на стоките в амфори", каза още доц. Божкова.

http://news.burgas24.bg/460103.html

Тази информация е от 2013г.


Успешен археологически сезон отчетоха изследователите на Козарева могила в Каблешково. Ръководителят на разкопките доц. д-р П. Георгиева и заместник-ръководителите М. Попова и В. Данов, заедно със студенти от Историческия факултет на СУ „Свети Климент Охридски” попаднаха на много интересни открития, свързани с бита и ритуалите през елинистическия и енеолитния период.

В близост до могилата е издигнат землен вал /укрепително съоръжение/, което е надграждано през различните епохи. Находките, намерени в него са от праисторията / енеолит и ранна бронзова епоха/ и античността – елинистическата епоха.

Проучванията в централната част на селищната могила разкриха южните части на две големи частично вкопани сгради от горелия късно- енеолитен хоризонт. В тях са намерени няколко цели керамични съда с различни размери –  оръдия от кремък и огладен камък, керамични модели на антропоморфна пластика. В една от сградите е открито изключително интересно съоръжение изградено от вертикално подредени пръти, привързани с въжета или пръчки и дебело обмазани с глина. В него са били поставени няколко керамични съда и две каменни чукалки. Предполага се, че съоръжението е било свързано с производството на съдове. В малкия по площ запазен участък от ранната бронзова епоха е открито обмазано с глина огнище, изградено на подложка от чакъл. Непосредствено под него са открити два големи керамични съда – плацина и амфоровиден съд от късния неолит.

До много интересни открития стигнаха археолозите и при разкопките край некропола. Те откриха единадесет гроба четири, от които антични / III в. преди Хр./  и седем енеолитни / V хил. преди Хр./. Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис, но при проучването е установено, че смъртта не е настъпила в следствие на сифилиса, а в по-късен етап, което дава нови сведения за напредъка на медицината в тази епоха. При погребания в един от тези гробове е установена силна деформация при единия долен крайник, а под него са намерени железни скоба и шайба, което е още едно доказателство за напредналото нивото на медицината. Друга любопитна и рядка находка е откритата в устата на един от погребаните – дребна бронзова монета. Тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия.

През тази година за първи път, освен гробове от късния енеолит бяха  открити два гроба на деца от ранния енеолит /първата половина на петото хилядолетие пр. Хр/. На практика  некрополът при Козарева могила е единственият намерен досега некропол от времето на енеолита в района на Тракия и началото на проучването на гробове от ранния енеолит (по-стари с няколко стотингодини от досега откритите) го прави още по-интересен и важен.


Сред проучените гробове от късния енеолит нова интересна информация за обредите от тази епоха дава друг от гробовете.  Погребаният там е бил положен свит настрани.  След вдигането на костите, при вдигането на фрагментирания череп се установи, че част от черепните кости от лявата страна липсват. Те са открити, погребани в друга по-малка яма.  Върху един от фрагментите има перфорирана след смъртта дупчица. Тази находка може да се свърже с находките на черепни амулети – рондели, открити в селището. Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост. Това са първите такива находки от България,  но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от деветнадесети век. Един от проблемите на изучаването им е откъде са вземани черепите, от които са направени. Находката от този гроб дава нова информация в тази насока.  Не е ясно дали отделянето на част от черепа е било легално публично действие, част от древен ритуал, или е направено нелегално, скоро след погребението, но за първи път има едновременно черепна кост, от която са вземани части за амулет и целият индивид погребан до нея.

По време на разкопките бе направено кратко представяне на обекта и част от находките от него пред децата от детската школа по изкуства към читалището в гр. Каблешково. През октомври 2013 г. резултатите от проучването през последната година бяха докладвани на международната конференция по археология “Понтика”, проведена в гр. Констанца – Румъния.

https://pomorie.bg/12443/

Тази информация е от 2013г.


Успешен археологически сезон отчитат от община Царево. От септември до началото на ноември се проведоха проучвания край с.Бродилово с ръководител Деян Дичев и научен консултант Даниела Агре от НАИМ при БАН.
„Проучването на обекта отне около 40 дни. Потвърдиха се  първоначалните ни предположения, че става дума за владетелски тракийски дом. Тези предположения се базираха  на резултатите от  проведените през последните години разкопки на могили в района, при които беше открита единствената гробница със сводесто покритие в българската част на Странджа планина. Въпреки, че гробницата беше ограбена и силно разрушена при иманярска интервенция, ставаше ясно, че това монументално гробно съоръжение е предпоставка в района да се търси дома на влиятелен и богат тракийски владетел.
При проучванията ни през този сезон беше разкрит такъв дом. Той е с площ от 1,5 декара и е ограден от крепостна стена с дебелина от 2,40 м. Самата стена е запазена на 1-1.5м. височина. При разкопките е разкрита част от охранителната кула, която е разположена в най-достъпната част към обекта. Във вътрешността на обекта са били разположени жилищните и стопански постройки. В тях се откриха най-интересните археологически находки. Домът е бил опожарен най-вероятно при военни действия, тъй като цялата покъщнина е била затрупана под останките на срутените покрив и стени от жилищата. Запечатала се е една интересна ситуация непокътната над две хилядолетия. В едно от помещенията бе открит олтар (жертвеник). Около него се разкриха много керамични съдове местна изработка и голямо количество вносна гръцка керамика – кантроси, лекит, амфори; мегарски чаши с богата орнаментика от растителни мотиви и такива с изображения на хора и др. Някои от съдовете бяха пълни със зърно, жито, просо и др. На места са складирани купища от железни заготовки, явно за изработка на оръдия на труда и оръжия. Сред най-интересните находки от обекта са меч тип – махайра и един меч тип – ромфея (характерен тракийски меч използван в периода III-I век пр.н.е.). Мечовете от типа ромфея са сред най-рядко срещаните в Бйлгария, като до сега те се откриваха главно в Родопите.”, разказа ръководителя на обекта Деян Дичев.

Според археолозите домът е съществувал от края на ІІ до началото на І в.пр.Хр., когато е опожарен и унищожен. Вероятно това са събитията около войните между Рим и Митридат VI, които се водят в тази част на Балканите. По това време се сформира и едно от най-мощните тракийски царства – това на астите, чиято история без съмнение е свързана и с новооткрития владетелски дом край Бродилово, както и с проучвания подобен дом край Синеморец. Тези два обекта са синхронни по време на живот и също така са загинали вероятно при едно и също военно събитие. И двата дома са били на много богати и влиятелни владетели. За това свидетелства откритото в дома край Синеморец изключително монетно съкровище.
„Разкопките на обекта край Бродилово се осъществиха благодарение на Община Царево и международната фондация „Хоризонти”. Всички открити находки постъпват в Общински исторически музей – Царево и след тяхната обработка ще бъдат изложени в експозицията му. Обектът има голям потенциал и заедно с дома край Синеморец да се превърнат в туристическа дестинация представяща живота на тракийските царе от Странджа планина” – заяви Деян Дичев, ръководител на обекта.
Поради значимостта на обекта, той ще бъде под видеонаблюдение.

http://globusnews.net/2013/87194

Тази информация е от 2013г.


Автор: Проф. д. и. н. Иван КАРАЙОТОВ

Мандренската лагуна с пълно основание може да се възприеме като истинска люлка на древната цивилизация. Нейното възникване е замъглено и се губи в  далечните геологически епохи от историята на нашата планета. Всеки, който се разхожда по брега на днешния язовир „Мандра” би могъл да се натъкне на вкаменени стволове от дървета, размити от повишението на водата след построяването на язовирната стена.

Геолозите приемат, че тези вкаменени дървета и тяхното преотлагане в геологическите пластове се датира в хронологическия диапазон отпреди 65 и 50 милиона години (според консултацията, която ми даде геолога Йордан Йорданов). Тогава на мястото на Мандренската лагуна се е била образувала дълбока долина и реките, които се вливали тук, предходници на днешните Средецка, Русокастренска, Изворска, Факийска и другите по малки рекички, постепенно запълнили дълбоката Мандренска падина.

Гледана от самолет, Мандренската лагуна се появява в илюминаторите, когато се лети над град Средец. Човек има чувството, че малко преди далечните очертания на морския бряг Средецката река просто се разширява. И езерото прилича на естествено продължение на реката. Можем да си представим колко дълбоко е било това корито, което се е сливало с коритата на реките. Техните наноси, измерени от геолозите достигат до дебелина 50 м, докато във Варненското езеро те са 43 м, а средните наслаги при другите черноморски езера са около 30 м.

Отпреди милиони години датират и металните залежи около Мандренското езеро. Под връх Шилото [Бели връх] и досега може да се види открит рудник, който според Дейвис е бил разработван през ранножелязната епоха Х - VІІІ в. пр. Хр., а в модерните рудници при село Зидарово са открити материали от ІV в. пр. Хр. Рудните запаси също са дали тласък върху развитието на цивилизацията около лагуната. Недалече от нея в горното течение на Русокастренска река, при село Черково е открит метален слитък с формата на опъната волска кожа и тегло 26 кг. Към това домонетно средство за размяна напоследък се добави една колективна находка от кухи бронзови брадви с малки отворчета за нанизване. Тя се състои от 4 екземпляра и беше намерена на северния бряг на езерото недалеч от Тракийското укрепление пред разклона за село Черно връх. Смята се, че тези брадви също са били употребявани ката домонетно средство за размяна от траките през късната бронзова епоха - ХІV - ХІІ в. пр. Хр.


Има доказателства, че Мандренският лиман през праисторическите епохи, съответстващи на геологическия период холоцен отпреди 10 000 години е бил отворен залив, резултат от т. н. Новочерноморска трансгресия (повишаване на морското ниво с около 30 м над, но не над днешното, а над прадревното, което е било по-ниско). Впоследствие са се редували няколко повишавания (трансгресии) и понигавания (регресии) на морското ниво. Селища от ранната бронзова епоха (3 000 - 2 500 г. пр. Хр.) сега се намират на дъното на морето и останки от тях се откриват в акваториите на Рибното и Нефтеното пристанище в Бургаския залив. Археологически материали от същата епоха са открити и при удълбаването на пристанище Атия. Според нас потънало селище от ранната бронзова епоха може да се очаква и при Пода, а защо не и в твърдишкия Узунгерен? И през античността и Средновековието лиманът е бил естествено продължение на бургаския Златен рог, които сега достига до Пода. През III в. след Хр. това е намерило отражение в монетосеченето на римската колония Деултум, чийто останки се намират при днешното село Дебелт, Средецка община.

Върху опакото на една монетна емисия на римския император Гордиан III (238-244 г.), сечена в Деултум виждаме една оригинална и сложна композиция. Българският нумизмат проф. Димитър Драганов нарича тази композиция „географска карта”. Естествено той пояснява преносния (метафоричния) характер на тази „карта”. Тя не се състои от линии и знаци. При нея географската ситуация на Мандренското езеро е персонифицирана, въплътила се е в  човешки образи. Ние виждаме на монетата полугол мъж, речния бог на днешната Средецка река. Той държи стебло на тръстика и рог на изобилието и се е облакатил върху урна, от която се стича вода и се влива в съд с широко устие. Урната е символ на Средецка река, големият съд на лагуната, а Таласа, държаща платноход е персонификация на морето. Затова широкият съд е гравиран между Речния бог и голата женска фигура на богинята на морето. Следователно Мандренската лагуна като естествено пристанище е била гордост за гражданите на Деултум и това, макар и под формата на символи е достигнало до нас.


Но прадревният залив на мястото на Мандренското езеро е опасан с още по-стари, от колония Деултум поселения. Ние все още нямаме находки от новокаменната епоха, когато земеделци и скотовъдци от Мала Азия плъпнали към пределите на Европа и по Западния бряг на Черно море са ни оставили следи в селищните могили при град Каблешково и село Лъка. Но знае ли човек? Маже би тайната на новокаменните земеделски култури тук се крие в 50 метровите наслаги в коритата на древните реки, които са образували езерото. Значителните колебания на морското ниво в епохите след 10-тото хил. пр. Хр. подтикват някои учени да търсят останки от неолита далече навътре от съвременния Западен бряг на Черно море. Тези изследователи имат основание, но, за да направят проучванията си по-атрактивни, те ги свързват с популярните текстове от Стария завет на Библията, които ни разказват подробно историята на праотеца Ной, построил огромен дървен кораб, наречен на неговото име Ноев ковчег. Този библейски текст се използва доста спекулативно от някои днешни подводни археолози, защото изследванията под вода са скъпи, а Библията е популярна и в случая се явява примамка за привличане на спонсори, които с по-голяма охота биха инвестирали в проект „Ноев ковчег”, отколкото в някое проучване с примитивното название „Неолитът по Западночерноморския бряг”.

На много места по терасите около Мандра се откриват култови ями, в които има находки, започващи  от меднокамената епоха в 4-тото Хилядолетие пр. Хр. и достигащи да ранните фази на античната епоха. На последната спирка на автобуса в новата част на Квартал Меден рудник, при оформяне на терена бяха открити култови ями с материали от меднокамената епоха и амфорни печати от класическата античност - V - ІV в. пр. Хр. Благодарение на Ивайло Апостолов част от тези важни материали постъпиха в Археологически музей – Бургас.

През месец март 1981 г. в местността Костадин чешма при пристъргване на хумусните пластове на южния бряг на язовира Мандра се появиха петна от култови ями и погребения и изключително много фрагменти от древногръцки амфори. Пръв забеляза и оцени тези находки Димитър Сечанов от Дебелт. Той веднага информира Археологически музей – Бургас. Тези ями върху строителната площадка на Металургичния комбинат край Дебелт бяха подробно и прецизно изследвани от екип под ръководството на покойния н. с. д-р Стефан Дамянов. Ранната кончина на този неуморен изследовател възпрепятства цялостната публикация на тези материали, но трябва да изтъкнем, че най-старата керамика поставена в тях датира от меднокаменната епоха. Тук не липсват и находки от късната бронзова и от ранножелязната епоха, но особено изобилни са античните амфори, които са били продължително време начупвани и поставяни в ямите.

На много места около езерото има светилища от култови ями. Те имат многовековна история, но това, което в още по-голяма степен привлича вниманието ни са двете светилища на Аполон, разположени на двата срещуположни бряга. Светилището на Аполон Карсенос е било на връх Шилото [Бели връх] край Бургас, а светилището на Аполон Агнос се е намирало на брега на Узунгерен близо до село Твърдица.

Трудно е без разкопки да се определи какво е било съотношението между двете светилища на „Пречистия Аполон” и на „Аполон Карсенос”. Кое от тях е по-ранно? Откриването на голямо съкровище от 120 сребърни драхми на Аполония Понтика с дата ІV в. пр. Хр. на връх Шилото [Бели връх] говори в полза на Карсенос, но веднага трябва да подчертаем, че недалече от Твърдишкото светилище, на около 500 м. южно в района на разсадника на Горското стопанство се натъкваме на тракийска керамика от ранножелязната и късножелязната епоха.

Ами ако и тукашното Аполоново светилище е функционирало дори по-рано от Карсенското. Дали уникалната тетрадрахма на Аполония, открита недалеч от близкото село Маринка на брега на микроязовира не е във връзка с култа към него в светилището на при Твърдица? На нея е изобразена статуята на божеството, която се е намирала при главния аполонийски храм. Без изследвания нищо не може да се твърди със сигурност. Все пак не можем да прескочим факта, че през 90-те години на ХХ век на връх Шилото [Бели връх] беше открита статуя на облечен Аполон с китара в ръка и с надпис на поставката от времето на тракийския цар Реметалк ІІ, царувал между 19 и 38 г. сл. Хр.


Богът на хармонията е представен този път облечен в дълга, препасана дреха и тъй като статуята е фрагментирана, ще припомним, че същата иконография на божеството срещаме върху опакото на две монети на император Август, сечени в Месамбрия и върху три от последните автономни монети на същия град. Това говори за разпространение на Аполоновия култ около целия Бургаски залив.
На връх „Шилото” [Бели връх] е била открита и оброчна плоча на тракийски конник, която според надписа е посветена на „Аполон Карсенос”. Макар и по-късна тя ни помага да локализираме абсолютно точна светилището на Аполон, почитан под местното тракийско име „Карсенос”.


Дълги години ние не знаехме къде се е намирало светилището на бог Аполон, носещ прозвището „Карсенос”. Откриването на статуята на божеството на връх Шилото [Бели връх] даде основание на Петя Кияшкина да локализира това култово място именно на връх Шилото [Бели връх]. При тази локализация тя използва и оброчната плочка на тракийския конник. Върху горната рамка на този оброчен дар, направен от тракиеца Гайанос ясно се чете прозвището „Карсенос”. Над главата на коня е изобразена мида и това ни дава основание да мислим, че Аполон Карсенос е бил тясно свързан с плавателната Мандренска лагуна и с морето.

В светилището недалече от Твърдица, на брега на Узутгерен в древността  Аполон, е наречен на старогръцки „агнос”, което означава „чист”, „непорочен”.  Тук някога В. Христов, жител на  селото, е открил и предал в музея една мраморна плочка с изображение на бога на светлината, слънцето и мореплаването Аполон. Плочката е фрагментирана, но все пак е запазена горната част от изображението на Аполон, представен гол, с лира в ръка. И над божеството е написано „На пречистия бог...” Този епитет и самият образ ни говорят, че под плочата са били изписани имената на Аполон и на дарителя - древен предшественик на днешните жители на Твърдица. На същото място са намерени три оброчни плочки на Тракийския конник, който и в двете мандренски култови места е бил почитан като Аполон.


В някои от древните светилища освен жертвеници и жилища за жреците е имало храмови постройки. Върху монетите на Деултум има седем типа храмове на Аполон. Напълно е възможно два от тях да ни представят култовите сгради от светилищата на „Аполон Карсенос” и „Аполон Агнос”.

През раннохристиянско време върху Твърдишкото светилище явно е била построена базиликална църква. Тук проф. Иван Гълъбов е открил и средновековни материали. Нещо от езическите усещания на древните траки обаче все пак  е останало през вековете. Казахме, че епитетът „агнос” на старогръцки означава „чист”, „пречист”, „неопетнен”. Самата дума има индоевропейския общ корен на нашето „огън”,  санскритското „Агни”. И това е естествено. Та нали открай време огънят и водата са били за древните основни пречистващи средства.

При християнизацията, въпреки силният отпор срещу езичеството и поголовното чупене на езически статуи и релефи, все пак нещо от старите култове е останало. „Аполон агнос” („пречист”) естествено трябвало да изчезне. Но смисълът на епитета „агнос” оцелял. Ревностните християни, за да го обагрят с християнска нравственост го сменили с друга дума, която е на основата на старогръцкия глагол  „ахрайно” - „пречиствам” и това станало име на селището, което съществувало при днешна Твърдица. На османотурски то започнало да се произнася „Ахрянли” и впоследствие станало име на чифлик. Върху картата на Хайнрих Киперт то е изписано „Akrania”, а Мандренското езеро е наречено „Akrania See”.


За „агнос”, за пречистващия огън сега ни напомнят пламъците, извиващи се над главата на един жертвен кон. Това изображение виждаме под релефното поле на  Тракийски конник, открит пак край Мандренското езеро - в градището на древния Деултум. От двете страни на лагуната всички ниви, гори и пасища са принадлежали на гражданите на този град.


Древните християни предпочели пречистващата сила на водата и затова променили епитета „агнос”. Народното християнство в Странджа обаче съхранило спомена за пречистващата сила на огъня и сега тя се проявява в нестинарството. И когато нестинарите танцуват върху живите въглени, и до днес ние усещаме как Аполон Агнос ни намига съзаклятнически иззад иконните изображения на Св. Св. Константин и Елена. Християните забравиха, че император Константин почитал кръста, но огнения кръст. Той до последния си дъх останал верен на култа към Слънцето и това се помни от обективната история.

Брегове на Мандренското езеро също го помнят. Защото, както видяхме, те не винаги са били само царство на камъша и дивите патици. Тук наистина някога е процъфтявала великолепна цивилизация.

https://friendsoftherainbow.net/node/828

Тази информация е от 2013г.


Уникален глинен светилник, украсен  с изображение на кръст е сред находките, открити по време на подводни проучвания на потъналия под водите на река Ропотамо град.

Земите край устието на реката  още през бронзовта епоха са били населени и там е имало голямо пристанище. Градът продължил да съществува през  Средновековието, чак до времето на Османската империя. Под водата са открити множество амфори, каменни котви, предмети от бита, разказва в своите изследвания по темата професор Иван Карайотов – един от най- добрите познавачи на историята на това място. За тази отминала слава днес свидетелстват единствено руини под водата, които са покрити с тиня и пясък и изследването им е излкючително трудно. През 1982 година тук е направена първата подводна експедиция, организирана от “Морско общество”- Бургас. Откритите находки са наистина впечатляващи – луксозни за онова време керамични съдове, които само богатите хора са можели да си купят, подноси, украсени с изображения на лъвове и зебри, раннохристиянска керамика. За някои от предметите е доказано, че са изработени от майстори в Сирия и Северна Африка, казва проф. Карайотов.



Красиви керамични съдове са пренасяли древните мореплаватели на борда на своите кораби, акостирали някога край река Ропотамо. Това доказват находки, намерени по време на подводни проучвания в района. Купичка с очи  е един от уникалните артефакти, открити при разкопки в залива пред устието на реката.

http://photolist.pro/?p=2840
http://photolist.pro/?p=2860

Могилата се намира на стотина метра от пътя за Поморие. Обозначена е като гробница, но по-скоро е мавзолей, който няма аналог. Няма нищо общо с гробниците край Казанлък, които са по-интересни със съдържанието си, отколкото с архитектурата. Поради тази причина не бях я посещавал досега, и както се вижда, е било голям пропуск.

На външен вид прилича на обикновена тракийска могила.
Дълъг коридор води неочаквано до кръгло помещение с куха колона.

В горния край на колоната има отвори, през които влиза свеж въздух и светлина.

Не ми го побира главата, как са построили нещо подобно в древността и какво е било предназначението му. До ден днешен няма яснота по въпроса.


А в самата куха колона е имало стълби, които са водели нагоре, и се е излизало на върха на хълма, но тези вътрешни стълби вече са счупени и от тях са останали само кухините, в които са влизали гредите, макар че мисля че най-горе все още има няколко запазени стъпала.
Кухините по стените най-вероятно са служили за поставяне на предмети за обожание. Напоследък сред археоложките среди се говори, че там през 3 в. от н.е. е погребан може би последният тракийски владетел. Т.е. не че е погребан вътре, а че това е по-скоро обожествяващ го храм. Другото интересно е, че наоколо има много подземни тунели и някои и други помещения, за които само съм чувал.
И да, т.нар. от поморийци "кухата могила" няма нищо общо с тази в Казанлък, няма стенописи, няма икони, не е свързана непосредствено с християнството, а по-скоро с римската култура, и е единствената известна в страната подобна гъбообразен купол, преминаващ в централна колона, и то куха със стълби и отвори за проветряване (за светлина не знам), архитектурата е много интересна наистина.

http://evgenidinev.com/seen/thracian_beehive_tomb/


Подробна информация за гробницата: http://tomb-pom.hit.bg/


Антична куполна сграда - Поморие - виртуална обиколка:

Античната куполна гробница Кухата могила датира от III век. Намира се под насипа на надгробна могила и е със запазен дълъг коридор от 22 м, кръгла камера с диаметър 11,6 м и височина 5,5 м. Изградена е от камък и тухли, споени с хоросан. От вътрешната страна на поддържащата колона е съществувала вита каменна стълба. Смята се, че гробницата е била на богата фамилия. Петте ниши по една от стените вероятно са служили в тях да бъдат поставяни урните с праха на покойниците.
Работно време: 9-17 часа, от вторник до неделя (юни-септември)
Октомври-май - от понеделник до петък, само с предварителна заявка на тел. 0596 - 22008
Вход: 2 лв. за възрастни, 1 лв. за деца и пенсионери

Тази информация е от 2014г.


Античен некропол с гробни дарове с висока научна и културна стойност откриха археолози. Това стана при проучвания, съпътстващи изграждането на нов съвременен воден цикъл в черноморския град Созопол.

Въпросният воден цикъл се финансира по оперативна програма „Околна среда“ и се очаква да реши проблема с пречистването на водите в региона.

При разкопките специалис­тите са се натъкнали на осем гроба от класическата епоха (470-430 г. пр.н.е.) и четири урни от Аполония.

Работата на експертите обаче е била затруднена, тъй като още от средата на миналия век созополци са използвали същия терен за гробище. Така между костите на древните хора се появявали и скелети от съвремието. Край античните гробове са открити над 30 запазени съда и керамични статуетки, украсявали домовете на жителите на Аполония. Те са били полагани като дарове.

Находките са уникални в световен мащаб, посочва ръководителят на спасителните проучвания Явор Иванов от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, цитиран от в. “Преса”.

Открити са чернофигурни и червенофигурни съдове, изключително рядък амфориск от смалтово стъкло с цветна декорация, седем глинени теракоти с изображения на петли, битови сцени и митологични същества.

Изключително ценна е статуетка, която представя битова сцена - жена пече хляб. Към момента подобен артефакт може да се види единствено в Лувъра. При разкопките е открита също и една интересна находка - тоалетна за обикновените граждани от римско време (края на I - началото на II в. сл.н.е.).

Античната тоалетна представлява питос (делва), свързан с отточна канализация, и П-образен каменен градеж около него. Тоалетната е далеч от блясъка на луксозните латрини (тоалетни) за елита, където се обсъждали важните държавни дела. Градежът и е от суха зидария, фугирана с хоросан.

http://econ.bg/

Тази информация е от 2014г.


Уникален оловен печат с лика на света Богородица е открит при разкопките на крепостта Порос, която се намира на полуостров Форос в бургаския квартал "Крайморие". Тази находка е първа за страната ни, а в света има още само три такива печата. На изображението на Богородица се вижда върху гърдите й Младенеца, а отстрани - кръстове. Има и надпис "TOY ФOTHNOY", което
в превод означава "На Фотинос". Печатът е датиран с монетно съкровище от 7 бронзови пари, най-късната от която е сечена по времето на император Фока (602-610 г.). Ценната находка е открита през 2013 година при проучване на района.
Археолозите са намерили още монети от IV до VI век, запазен бронзов фолис клас А2 на император Йоан Цимисхий, цяла амфора с гребенчата украса, изцяло запазена червенолакова купа, апликация от ризница, керамичен балсамарий, пръст от бронзова статуя, стъклени чаши, близо 200 монети - златни, сребърни, бронзови. "За първи път намираме керамикас африкански мотиви.
Такава е открита в Преслав, Несебър и Созопол", каза Милен Николов - директор на Регионален исторически музей Бургас и ръководител на археологическите разкопки на Форос. Проучването на терена там продължава и през настоящата година. Намерените находки ще бъдат експонирани в Археологическия музей в Бургас.
"Срещнахме изцяло съдействието на собственика на терена - Тодор Батков и на община Бургас по време на нашата работа", допълни още Николов.
Според досегашните исторически изследвания в района се локализира римска пътна станция Пудизо, известна от Певтингеровата карта още от IV век. Първото споменаване на топонима Порос е в един акт на Константинополската патриаршия от 1270 година. До средата на XVIII век Бургаския залив е отбелязван в картите като заливът на Порос. От средата на века заливът започва да се наименова и като заливът на Форос.
През 50-те години на XX век в западната част на полуостров Форос започва строителството на кравеферма, птичарник, селскостопански постройки на бъдещето ТКЗС в село Крайморие. Тогава са унищожени голяма част от крепостната стена и неизвестно колко сгради. При разкопките през миналата година са намери византийските сгради и римска постройка, които ще бъдат обстоятелствено проучени тази година.
"И през настоящата година общината е предвидила 65 000 лева за обектите на Аква калиде и на Форос", каза зам.-кметът по култура на община Бургас Йорданка Ананиева.

http://chernomorie-bg.com/

Тази информация е от 2014г.

         
При спасително археологическо проучване, започнало в края на април 2014 г. на територията на крепостта Порос, разположена на полуостров Форос край бургаския квартал Крайморие, бе открит монументален раннохристиянски храм. Поводът за разкопките там, осъществявани от екип на Регионалния исторически музей – Бургас с ръководител директора на музея Милен Николов, е реализацията на предстоящи инфраструктурни проекти в района. До момента археологическите проучвания на базиликата са финансирани от собственика на терена „Форос дивелъпмънт” АД, както и от бургаската община.

По план храмът представлява трикорабна едноапсидна базилика, като е напълно запазена оригиналната подова настилка от керамични плочи в притвора и отчасти – в централния кораб на църквата. Църковната сграда е изградена от големи, добре обработени камъни с калова спойка. Апсидата е от ломени камъни, дебело измазан с плътен слой розов хоросан. Въпреки че тук е имало съвременно строителство - стопански постройки и радиомачта, в апсидата бе открита почти напълно запазената реликварийна камера, вградена в основата на стълба, носещ олтарната маса. При изоставянето на храма камерата е разбита и реликвите от нея са били взети.

Установено е наличието на два входа на базиликата – централен от запад и по-малък при външната стена на южния кораб. Към страничните кораби са водели и вътрешни входове, които също са напълно съхранени. Стените на храма са сравнително добре запазени на височина до 90 см.
Западно от култовата сграда, непосредствено до входа й е разкрита голяма постройка, за която в хода на проучванията е установено, че е по-ранна от църквата. Тя е съставена от няколко помещения, най-голямото от които е с размери 9 м на 5.6 м. Сградата е била унищожена най-вероятно от пожар, след което останките й са били подравнени и преизползвани, като отчасти върху нея е изградена самата базилика.

На този етап от проучванията може да се каже, че храмът е построен в края на V - началото на VІ в., а сградата пред него е от ІV - V в.
При работата си на терена археолозите се натъкват на многобройни находки – керамични лампи, фрагменти от декоративна мраморна украса, цели керамични съдове, над 500 бронзови монети, мраморна колона със спираловидни канелюри, напълно запазен мраморен съд за светена вода. Всички намерени артефакти сега се съхраняват в РИМ - Бургас.

Предстои почистване на находките и тяхната консервация, както и осъществяване на аварийна консервация на храма.
Значението на новооткрития археологически обект е от най-високо ниво, особено за Бургас и бургазлии. На територията на община Бургас досега няма открит подобен паметник - християнски храм с толкова ранна датировка. Единствената църква, по-скоро параклис, разкрита до този момент, е тази при Сарафово, която е датирана като много по-късна – от началото на ХІІ в.

Базиликата добре илюстрира мащаба на крепостта Порос. Християнският храм е с големи размери и добре се вписва в общата картина, известна досега. Той е още едно доказателство за мащабите на укреплението през Късната античност и неговото голямо значение. Същевременно, този ранен християнски паметник определя Порос и територията на съвременния Бургас като християнско средище още от края на V - началото на VІ в.

В последните дни на проучванията е открита погребална камера пред олтарната част на храма. Първите предположения на специалистите са, че в нея е погребано духовно лице с висок ранг в църковната йерархия.

http://www.desant.net/show-news/30935/   

Тази информация е от 2014г.


Археолози откриха огромен тайнствен град близо до град Черноморец. Древният полис е неизвестен на историците. До момента градът не е отбелязан върху нито една карта и не се споменава в историческите извори.

Екипът на доц. д-р Иван Христов се натъква на находката. Тайнственият град се намира на полуостров Хрисосотира край Черноморец. Останките подсказват, че той е бил стратегически византийски център.

По думите на доц. Христов древното селище е огромно и се простира върху 67 декара и шест пъти по-голямо от съседната крепост "Акра". Предполага се, че е носело името Хрисосотира, което в превод означава "Златния спасител".

Иван Христов още не е намерил отговор на загадката защо едно толкова голямо и очевидно ключово укрепление не се споменава до момента в писмените извори, пише "Стандарт".

Според археолозите мястото е било стратегическо в древността, но никой не знае кой и защо е построил крепостта Хрисосотира, и каква е била съдбата й. Смята се, че е била вдигната в края на V век по времето на император Анастасий [491-518].  Открити са и интересни находки още от VI век преди Христа, когато възниква и могъщата Аполония. Градът е бил защитен от дебела крепостна стена, а отвътре - плътно застроен със сгради.

До момента на мястото са открити интересни и редки керамични съдове, които говорят, че някогашните обитатели на полуострова са били истински богаташи.

https://economic.bg/news/33767/1/1/Ucheni-otkriha-tajnstven-grad-kraj-Chernomorec.html

Тази информация е от 2014г.


На незначителна дълбочина от един метър на северния бряг на созополския полуостров водолаз видял на дъното малка златна монета и я предал на директора на НИМ Божидар Димитров, съобщиха от музея. Нумизматът д-р Владимир Пенчев, смята, че това е най-старата монета, откривана в България. Тя е от електрон (сплав от злато и сребро), сечена през втората половина на VІІ век пр. Хр. или преди 2650 години в държавата Лидия и тежи 0.63 грама. В Лидия са сечени първите монети в човешката цивилизация. До тази епоха хората използват като абстрактен символ на стоката метални слитъци с форма на бича кожа, стрели, камбанки, сърпове. На археолозите от НИМ засега не им е известно откриването на други лидийски монети в България. Иначе откриването на тази монета в Созопол не буди особено удивление. Градът е основан от преселници от Милет в 611 г. пр. Хр., а този град е разположен до Лидия. Нормално е преселник от този град да е имал в джоба си шепа златни монети.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/regioni/nay-starata-moneta-otkrivana-u-nas-izvadikha-ot-moreto-kray-sozopol_news289412.html

Бургас. Разнообразни са археологическите артефакти открити на трите обекта около град Черноморец. Всеки е ценен по своему, тъй като дава представа за развитието на селището в различни исторически моменти и разкрива културата и бита на местното население. За Радио „Фокус” - Бургас ръководителят на проучванията - доц. Иван Христов, зам.-директор на Националния исторически музей /НИМ/ каза, че са открити цели и фрагментирани керамични съдове още от късно бронзовата епоха, тракийски съдове, ранно гръцка керамика, цели изключително добре запазени червенолакови римски паници, амфори, бронзови и златни монети, различни номинали на основните византийски парични единици от VI - V II век, дребни предмети на бита или части от мраморни статуи. „Това е един разнообразен материал, но по – значимото е архитектурата. Аз винаги се радвам и предпочитам да открия още една кула, отколкото някоя и дружа жълтица. Архитектурата и то добре проучена - съпоставена в стратеграфски план погледнато и разгаданата историята дава много повече информация. Освен множеството находки, които са вече над 150 и които ние даваме, за тези три години имаме и много добре запазена архитектура. Само за този сезон североизточната крепостна стена, която сме открили на Хрисосотира /Червенка/ е дълга повече от 100 метра. От нея имаме две прекрасно запазени кули, пет разкрити помещения от ранновизантийския период, огромни двуделни сгради от различни периоди. Има и една много масивна двураменна стълба, дълга 20 метра в основата със запазени по девет стъпала от всяко стълбище, които водят към бойната платформа на крепостната стена. Обектите, освен интерес за науката, имат потенциал за развитието на културно- историческия туризъм. Друг е въпросът как всичко това, което откриваме ще съумее да се използва, защото имаме лошия опит от 2012- 2013 година. Сега Акра е буренясала, пътят е лош и се чудя защо община Созопол не поиска разрешение от областния управител, спазвайки закона за културното наследство да поиска предоставяне правото за стопанисване за определен период от време. Така там вече ще може да се развива и някаква търговска дейност т.е. да се овладее все още стихийния туристически поток и хората да посещават това разкошно място”, каза доц. Христов. Той допълни, че според него Акра има голям туристически потенциал, който не е развит. И ако се развие ще бъде страхотен шанс за град Черноморец. „Възможността е да се почистят и електрифицират старите военни подземни съоръжения и по някакъв начин да се направят атракции със старо армейско оръжие, което в момента ръждясват по военни складове и да се възродят тези бункери от Втората световна война. Това ще бъде невероятна атракция, която ще привлича страшно много туристи. Споделям тези идеи дано някой да се възползва от тях”, каза доц. Иван Христов. Той допълни, че от разговори с директора на НИМ проф. Божидар Димитров са взели решение да продължат проучванията в този край. Има добре сработен екип специалисти, както и възможност да бъдат осигурени средства за проучванията. „Национален исторически музей поставя едно много добро начало за проучване на една такава зона, която беше бяло петно в археологическата карта на българското Черноморие и се надяваме за бъдеще да имаме късмет. Само преди два дни ние попаднахме на полуостров Хрисосотира на древен гръцки пласт от VI век пр. Христа т.е. освен ранновизантийската крепост с известно прекъсване, ние намираме едни по-ранни пластове, които показват, че елинските гърци не са заселили само на днешния созополски полуостров, а се разпрострели активно и стабилно на останалите места извън Созопол и са овладели стратегически пунктове по полуостровите, дори и на Атия. Но специално на Хрисосотира дори имаме наченки на древен гръцки храм. Отриваме останки от архитектура макар и преизползвана в крепостната стена, но някъде наблизо чака под земята нещо значимо, за да бъде открито”, каза още доц. Иван Христов.

http://www.focus-news.net/news/2014/09/23/1969107/nad-150-sa-arheologicheskite-artefakti-otkriti-na-trite-obekta-okolo-grad-chernomorets.html

Тази информация е от 2014г.


При разкопки в средновековната крепост Агатополис в Ахтопол,археолози откриха порта като тези в Преслав, Плиска и Дръстър.  Това съобщиха от общината, предаде БТА.
Археологическите проучвания се правят в двора на т. нар. бивше гръцко училище в града. На площ от 330 кв. м  проучвателите са открили участък от крепостната стена с дължина 32 метра, две външни и две вътрешни кули и прохода на една от портите на античния град.
Според ръководителя на археологическото проучване д-р АндрейАладжов от Националния археологически институт с музей към БАН, най-близките аналогии на портата на Ахтопол се откриват в ранносредновековните български градове Плиска, Преслав и Дръстър.
По думите му това е свидетелство за голямото значение на Ахтопол за владетелите на Първото българско царство. При разкопките са открити още керамика и монети. Находките  ще постъпят във фонда на Историческия музей в Царево.

http://www.novini.bg/news/244593


Приключиха разкопките на антична и средновековна крепост Агатополис - 2014г. Археологическото проучване се ръководи от д-р Андрей Аладжов – НАИМ – БАН и беше финансирано изцяло от Община Царево. Работата на специалистите беше съсредоточена в двора на т.н. Гръцко училище и продължи един месец. Резултатите изненадаха и самите проучватели. На площ от 330 м2 те разкриха участък от крепостната стена с дължина 32 м, две външни и две вътрешни кули и най-неочаквано - прохода на една от портите на античния град. Наблюденията по време на разкопките и документирането на строежите им позволиха да възстановят цялостния облик на архитектурния ансамбъл.
През късноантичната епоха е бил издигнат първоначалният проход на северната порта с две правоъгълни кули , а през средновековието са достроени две вътрешни кули, като по този начин е бил оформен окончателният й вид.
Изследователите са категорични, че най-близките аналогии на така изградената порта на Ахтопол се откриват в ранносредновековните български градове Плиска, Преслав и Дръстър, което е свидетелство за голямото значение на Ахтопол в очите на владетелите на Първото българско царство.
Откритата керамика е от късножелязната епоха до съвремието, а монетите учудват със своето разнообразие по номинали и периодика. Явно мястото е било интензивно обитавано през един дълъг период от време и е претърпяло множество катаклизми от различен тип. Находките ще постъпят във фонда на Исторически музей – Царево и ще бъдат експонирани в бъдещия музей на гр. Ахтопол. С финансирането на редовни проучвания в района местната власт работи за изграждането на цялостна стратегия за развитието на археологически резерват Агатополис.

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=759472094124265&id=227217947349685

Тази информация е от 2014г.


Уникалните антики са открити по време на строителството на водния цикъл на града

Църква, некропол, саркофаг, част от крепостната стена на Улпия Палеокастро Анхиало и късноантична сграда бяха открити по време на строителните дейности по водния цикъл на Поморие в квартал „Север”.
„Саркофаг на Теофилакт Лагоматис” – тези думи са изписани върху каменния ковчег, който е разкрит на ул. „Гладстон”. Саркофагът е поставен в северното предверие на църква и по палеографски данни надписът се отнася за не по-рано от IX в. – началото на средновековието. Според ръководителя на разкопките Никола Русев църквата вероятно също е от този период и продължава да съществува до X – XI в. По предварителни проучвания, в саркофага са положени костите на поне седем индивида, възрастни мъже и жени и поне три деца.

Отварян е многократно, костите са размествани, освобождавана е площ. Интересно е, че в него има само един череп, други два и част от костите са открити в близост до саркофага, което може би, ще даде сведения за непознат до сега погребален обичай. Около църквата е разкрит некропол, като до момента са намерени около 17 индивида. Всички тези гробове, както и църквата, са вкопани в заварен културен пласт. „За съжаление няма почти никакъв гробен инвентар, който да ни помогне в датирането, но това ще бъде анализирано въз основа на материалите, които са вкопани в пласта” – каза ръководителят на разкопките Никола Русев. В района е открит и бронзов реликварий, който предстои да бъде изследван.

Екипите по изпълнението на проекта за водния цикъл на Поморие се натъкват и на крепостната стена на Улпия Палеокастро Анхиало от римския или ранновизантийския период, на улиците „Оборище” и „Камчия”, в кв. „Север”. За по-голяма устойчивост срещу обсадна разрушителна техника, основите на стената са били положени върху дървени колове, разположени на разстояние и запълнени с трамбована пръст.


На ул. „Славейков”, в кв. „Север” екип, под ръководството на доц. Олег Александров, проучва сграда, която датира към V век. Археолозите са попаднали на керамични предмети, мраморни облицовки и колективна находка от 70бр. медни монети, които в момента се проучват.
Предстои да бъде направена проверка на обектите от комисия при Министерство на културата. След реставрация и  анализ на артефактите, те ще бъдат експонирани в Исторически музей – Поморие.

http://www.burgas.utre.bg/2014/11/05/273413-golyama_nahodka_v_pomorie_v_kvartal_sever_otkriha_sarkofag_sus_7_skeleta_tsurkva_i_nekropol

Тази информация е от 2014г.


През октомври отново се проведоха археологически проучвания на средновековната крепост Русокастро в община Камено. През предходните две години те бяха преустановени поради липса на средства. Финансирането тази година е дошло от Министерството на културата, фондация „Русокастрон” и Община Камено. Разкопките са организирани от Регионален исторически музей - Бургас с научен ръководител бургаския археолог и директор на музея - Милен Николов.

Проучванията имаха за цел довършване на работата при укрепения проход и кулата-кладенец, които се разкриха през 2009 и 2010 г. Проучена беше цялата южна част на прохода, където се откри още една бойна кула с ширина 8.2 м., пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта. Проучени бяха и двете стени на прохода-източна и западна до точката, където са били унищожени от взривовете на кариерите, добивали оттук чакъл за военното летище в с. Равнец през 60-те години на ХХ в.

Проучванията на кулата-кладенец в най-ниската част на прохода доведе до неочаквани открития. Стана ясно, че дебелината на стените й са цели 2.9 м. – едни от най-монументалните градежи в Южна България. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово.

Сред ценните находки от тази година са богата колекция от монети, керамика и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура.
Те потвърждават голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през ІХ-Х в. Подобни апликации на колани се срещат често при разкопките на старите български столици Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, но на юг се откриват единствено в Русокастренската крепост.

По време на археологическите проучвания в Русокастро, жители на с. Желязово са предоставили на специалистите множество находки, открити от тях при земеделската им работа. Една от тях е от особена важност. Тя е открита при обработка на градина на ок. 400 м. от кулата-кладенец. Става въпрос за оловен печат - моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първия, намерен в Тракия. Всъщност, на юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. На практика, в Южна България единствено Бургаският музей вече притежава подобна находка.

http://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=8614