Български Националистически Форумъ

Тази информация е от 2012г.


Ново голямо откритие на археолозите край Созопол. На едно от възвишенията българо-френският екип намери древно крайградско имение. Откритите многобройни амфори сочат, че тук се е намирал голям винарски център. Според учените, от такива места са се снабдявали с храна и вино древните градове по Южното Черноморие.

Откритото между градовете Анхиало и Инеада имение, където се е простирала древна Аполония, показва къде са били местата за земеделие. Там жителите са извършвали стопански дейности, от които са се изхранвали. Имението е разположено на едно от възвишенията край Созопол, откъдето се открива прекрасна гледка към морето.

Кръстина Панайотова - ръководител на разкопките:
- Имаме вода, имаме гори, мястото е защитено откъм морския вятър, виждате
колко силно пече, т.е. абсолютно удобно място и за живеене, и за производство - точно селско-стопанско производство...

Според археолозите, в неплодородната и солена земя до морето са оставяли място и за некропол. Разкопките в местността "Месарите" се извършват вече втора година от българо-френски екип.

Александър Барализ - археолог от университета в Екс-ан Прованс:
- Но сега започваме да имаме един голям комплекс - много важен, с много стаи, още не познаваме размерите.

Засега е ясно, че имението е от средата на V век преди Христа. Археолозите казват, че находката поставя началото на нов прочит на историята на древна Аполония и цивилизацията по нашите земи.

http://bnt.bg/

Тази информация е от 2012г.


Средновековен вампир изкопаха археолозите на пъпа на Созопол. Това е поредната сензационна находка в Стария град.
 Необичайното откритие е направено преди ден по време на разкопките на манастира "Свети Николай Чудотворец". На находката се натъкнал шефът на музея в града Димитър Недев. Шефът на НИМ проф. Божидар Димитров лично разгледал артефактите, съобщи "Стандарт".

Родният Граф Дракула е бил открит в некропол непосредствено до полукръглата част на постройката. Погребението има белези на добре познатия ритуал срещу вампирясване. Починалият е прободен в гърдите с железен кол. Тази практика е използвана от хората навремето, които са имали страхове от зли възкръснали мъртъвци.

 Вампирът вероятно е бил знатна особа, защото е открит до абсидата на църквата. На това място според християнската традиция от средните векове са били полагани само знатни и благородни люде, обясняват археолозите.

Екипът специалисти бил смаян от намереното в гроба. В морския град това е прецедент, за първи път при разкопки излиза вампирско погребение. В съседство до вампирския некропол са открити още 5-6 погребения, които обаче не са проучени. Един от гробовете бил със значително по-малки размери и е възможно там да почива дете.

 Междувременно археологическият екип се е натъкнал на антична църква от IV век. Тя е в пласта под средновековния манастир, който е открит по-рано и датиран от Х в. Според Божидар Димитров под църквата най-вероятно има и още по-стар античен храм.

 Необичайните находки пред портата на Созопол отново провокираха интереса на правителството и министър Симеон Дянков е обещал, че ще отпусне още 270 хиляди лева за допълнителни проучвания, съобщи кметът на Созопол Панайот Рейзи. Освен за манастир "Св. Николай Чудотворец" парите ще отидат и за разкопки на северната кула на Созопол и за проучвания на нос Акин и нос Червенка.

http://dnes.dir.bg/news/sozopol-razkopki-vampir-11278342
http://news.ibox.bg/news/id_1026521701

Тази информация е от 2012г.


Поредното голямо археологическо откритие беше направено в Созопол. Гърне пълно с 225 отлично запазени бронзови монети откриха археолозите при разкопки в местноста Буджака.

 Находката беше открита в района на некропола на древна Аполония, но извън очертанията на гроба, съобщи БНТ.

 Монетите са сечени тук и са от IV век пр. Христа. Според археолозите откритието е особено ценно защото монетите не са били в обращение като 75 от тях са с голям номинал.

 От едната им страна е изобразена типичната аполонийска котва, а от другата е фигурата на патрона на града-Аполон. Археолозите са категорични, че се касае за скрито съкровище, а не за погребален обряд.

"За първи път в некропола на Аполония се намира съкровище - монети, които не са поставени като „Харонов обол" в гроб, а те са събрани в тази каничка и скрити. Едно такова съкровище има много голямо значение за познанията ни върху монетосеченето на Аполония, защото монетите са аполонийски", заяви доц. д-р Кръстина Панайотова.

 Тя акцентира върху уникалността на находката: „25 години се занимавам с некрополите на Аполония, нямаме такъв случай, а и по принцип е много рядко в некропол да се открие такава находка", подчерта Панайотова пред Радио Фокус - Бургас.

 Познат е един такъв случай с намерен съд с монети в некропол в Румъния , но може да има и други. В България такъв случай няма. Съкровище е намерено със сребърни монети, но не и в некропол, а при разкопки в Пищерос, близо до гр. Септември.

http://fakti.bg/bulgaria/41724-otkriha-unikalno-sakrovishte-v-sozopol

Тази информация е от 2012г.


Откриването на подводен квартал не е изненада, тъй като от V в. пр. Хр. до наши дни Черно море се покачва, заяви Божидар Димитров

Подводен квартал откриха археолозите от екипа на доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, при разкопките на нос Акин край Черноморец.

Това съобщи за Агенция “Фокус” Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.

"При разкопките по правителствената програма „Виа Понтика” на нос Акин, един от трите носа на град Черноморец, археологът доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, откри, освен мощни крепостни стени с две бойни кули на самия полуостров, и продължение на крепостната стена в морето.

Продължението на крепостната стена обгражда една голяма плитковина югозападно от носа.

Крепостната стена е запазена на доста голяма височина и поне засега, се виждат очертанията на голяма бойна кула с дължина пет метра и широчина три метра и половина”, разказа Божидар Димитров.

По думите му археолозите вече са установили, че става дума за ранновизантийската крепост Кримна, която е била разположена на това място.

От началото на Първата световна война до преди няколко години, крепостта е била в чертите на военно поделение и не можеше да бъде изследвана от археолозите.

"Запазената на сушата територия на крепостта обхваща близо 40 декара. Крепостната стена е по-дебела дори от созополската.

Размерите на созополската са от 1,8 м до 2,2 м, а тази навсякъде е запазена на широчина 2,6 метра. Намерените монети показват, че стената е изградена от император Анастасий I (491-518) около 513 г., доукрепвана е от император Юстиниан I (527-565) през следващите десетилетия, и вероятно селището е унищожено при голямото аварско нашествие през 583–586 година, когато с аварите едновременно участват като съюзници и славянски, и български племена", каза Божидар Димитров.

Откриването на подводен квартал не е изненада, смята той.

"Известно е, че от V в.пр.н.е. до наши дни, в рамките на т.нар. новочерноморска трансгресия морето повишава нивото си с темп от 1,4 мм до 4 мм годишно.

По крайбрежието, част от което е и крепостта край град Черноморец, според един български академик, потъването е най-голямо – 4 мм годишно.

От построяването на крепостта до наши дни са минали около 1500 години, което означава, че в тази част на крайбрежието морето е повишило нивото си с 6 м досега.

Квартали на Несебър и Созопол също се намират под водата, но, за съжаление, в последно време бяха засипани за дамби, които да укрепват града откъм морето”, каза Божидар Димитров.

Засега този новооткрит подводен квартал на един черноморски град, е единственият по Черноморието и би могъл да се превърне в прекрасен обект на културно-историческия туризъм, каквато е и целта на програмата "Виа Понтика", смята историкът.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4940471

Тази информация е от 2012г.


Два златни медальона откриха археолозите в семейната римска гробница в Дебелт, съобщи "Стандарт".

Миналата седмица археолозите са започнали спасителни проучвания на гробницата, която бе открита след пропадане на улица в странджанското село в началото на месеца.

Специалистите са изненадани от богатите погребения, на които се натъкнали.

В едното помещение от двукамарната структура археолозите са попаднали на скелет на мъж. Заедно с това в гроба били открити бронзов балсамарий, желязна стригила за почистване на тялото. Антична златотъкана нишка и мънистал с които е била украсена дрехата на положения мъж, говорят за знатния произход на починалия, обясни археологът Красимира Костова.

В съседство бил намерен друг скелет, за който се предполага, че е на жена. Там били и великолепните два медальона, които са отлично запазени.

Предметите са украсени с полускъпоценни камъни. Върху тях личат изображения  на митичното съществото базилиск и на древноримския бог на слънцето - Сол Инвиктус. Около рисунките има надписи, които представляват кодирани послания и тепърва ще бъдат проучени.

Според Красимира Костова дамата е принадлежала към религиозното общество на гностиците и затова като гробен дар са й били сложени тези медальони реликви, които имат изключителна предпазваща сила.

Открити били още златна висулка, която се явява разделител на златните изделия, и две бронзови монети. За първи път подобни реликви, отнесени към движението "гностицизъм", чийто разцвет е именно през ІІ-ІІІ век, се откриват на територията на римската колония Деултум.

В интервю за Агенция "Фокус" днес Красимира Костова посочва, че средствата, които Община Средец е отпуснала за разкопките на некропола в село Дебелт са достатъчни.

Античната римска гробница беше намерена случайно, при пропукване на пътна настилка но 6 юли и там започнаха разкопки.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4979631

Тази информация е от 2012г.


Приключи петият сезон на археологическите разкопки в местността „Палеокастро" в Поморие. Екип от специалисти, ръководени от доц. д-р Сергей Торбатов и д-р Методи Даскалов проучваха и изучаваха района, съобщават от пресцентъра на крайморския град.

Откритието на тази година е депо с над 1000 фрагмента от стенописи. Стенописната украса е в два слоя. Ранният пласт, според специалистите е от края на X-ХI век, а по-късния датира от XIII век. Открити са изображения от светец, Богородица, части от одежди и рамки, части от надписи, ореоли.

Фактът, че в Средновековието некрополите са се развивали обикновено около църкви и намирането на преотложени стенописи, дава надежда, че в близките околности има християнски храм.

За петте кампании са разкрити 700 кв.м площ. Открити са части от уличната мрежа на римския Улпия Анхиалос, важни обществени сгради, за една от която се предполага, че е храмът на Изида и Серапис; голяма обществена постройка, чиито останки са запазени с много голяма височина - вероятно обществена баня.

 „Това е може би  най-представителният римски град по южното черноморие, който е основан на това място специално от римляни. Градът е изграден основно през II век на съвсем чисто място според всичките традиции на римското градостроителство. Създаден е на чисто място и нищо общо с колониите" , обясни д-р Методи Даскалов.

През Средновековието почти няма исторически извор, в който да не се споменава Анхиало като много важно пристанище и търговски пункт. Свидетелство за това е богатият нумизматичен материал и вносните стоки. 

Преди няколко години археолозите разкриват некропол с голяма концентрация на средновековни гробове. „Некрополът на Анхиало е един от много малкото в България, където проучването на човешките костни останки на място се извършва от специалист антрополог. За три сезона работа са разкрити 173 гроба с останки от над 500 индивида.

По-голямата част от намерените скелети са на деца от шестмесечна до тинейджърска възраст. Прави впечатление, че некрополът се развива на семейни парцели и че в един гроб са се извършвали до пет препогребвания. Това са гробове на заможни хора, свидетелство, за което са големият брой накити, предимно в гробове на жени - стъклени мъниста, гривни.

„Интересен беше гробът на малко момиченце със сребърни наушници, върху главата на което е имало кърпа с ръчно бродирани златни нишки и наниз от мъниста", сподели д-р Даскалов. Събраната колекция от около 30 нагръдни кръста, носени приживе, говори, че хората са били ревностни християни и е доказателство за стриктно спазване на консервативен християнски погребален обряд.

http://news.ibox.bg/news/id_2036696690

Тази информация е от 2012г.


Анхиалско “чейндж” бюро и стенопис с Богородица са само част от разкритията при археологическите разкопките в поморийската местност “Палеокастро”. Това съобщи ръководителят на проучванията д-р Методи Даскалов от Национален археологически институт  по време на пресконференция днес.

”В последните дни намерихме първото анхиалско чейндж бюро. В едно от помещенията имаше находка с разпръснати около 20 монети дребен номинал, ключ от касетката и едно рамо от късноантична везна. Това подсказва, че сарафите (чейнчаджиите) са въртели бизнес на това място”, коментира д-р Даскалов . 


Вече пети сезон продължават археологическите проучвания на античен и средновековен град Анхиало. Около 700 квадратни метра площ е изследвана до този момент на обекта. Разкрити са части от уличната мрежа на римския Улпия Анхиалос, важни обществени сгради, за една от която се предполага, че е храмът на Изида и Серапис; голяма обществена постройка, чиито останки са запазени с много голяма височина - вероятно обществена баня.

”Това, което може да се каже е, че именно Улпия Анхиалос е бисерът на Поморие. Това е град, изграден от римляните веднага след настаняването им на Балканите, I век след Христа. Градът е изграден по всички закони и правила на римското градоустройство. Цялата римска епоха е представена тук в целия си разкош и блясък. Това е създаден на чисто място град, нямащ нищо общо с колониите”, коментира д-р Методи Даскалов.

По думите му почти няма исторически извор в Средновековието, в който да не се споменава Анхиало като много важно пристанище, търговски пункт... известни са печати на Анхиало, а и голяма част от търговията от XI век насетне е преминавала именно от тук. Свидетелство за това е богатият нумизматичен материал.

”Почти няма монетосечения на Балканите, които да не са представени тук в музейната сбирка, която за тези 5 сезона  достига около 1000 монети.  Почти няма производствен център във Византийската империя, чиято продукция да не е представена тук, говорим за керамични съдове. Това, което в последните години приковава нашето изследователско внимание е свързано с един много голям средновековен некропол. 173 са гробовете, а индивидите са над 500.  Попаднахме на участък с над 1000 фрагмента от стенописи. Те са разделени на няколко групи – по пластове, колорит и изобразителни особености. Има част от лице на светец,  ръце в молитвена поза, една богородица, ореол, части от одежди и  надписи. Стенописите датират от X-XI век. Много малко са местата у нас, където имаме стенописи от този период”, допълни д-р Методи Даскалов. 


Засега разкопките на мястото се извършват с общински средства, но идеята на кмета Иван Алексиев е да включи местността „Палеокастро” в маршрута „Виа Понтика”, за който правителството отпуска пари. Подобни археологически разкопки по този маршрут вече се финансират с по 150 хиляди лева.

https://www.poligraff.net/

Тази информация е от 2012г.


Некропол от древна Аполония разкриват археолозите в Созопол, съобщи директорът на Историческия музей в Созопол Димитър Недев, който и в момента работи на обекта.
 По думите му погребението е открито в северния дял на притвора на трикорабната базилика, под нивата и на двете църкви. „Ситуацията е: две църкви, една от VІ – VІІ век, с ранен период на изграждане, друга - от Х век, съществувала до ХVІІ в.

 "В очертанията на северния дял на притвора, в първичната пясъчна коса, сме открили началото на нивото на древна Аполония и то в съвсем ранния период. От вчера имаме разкрити два гроба и един елинистически, от ІІІ век. Открито е погребение на девойка, само с един съд за благовония, която е била бременна, най-вероятно - починала по време на бременността", обясни той.

 Днес е открито погребение на малко дете, може би на възраст до 3 години (антропологически се води от нула до 5 години), но експертите допускат, че е на около три, тъй като крачетата са много малки (около 10 см). Погребението е извършено в амфора от остров Самос, която се датира в началото на третата четвърт на VІ век преди Христа.
 "Това е същата тази хронологическа граница, която бяхме определили при съда с еротичните сцени; малко по-рано от този период. Съдовете са алабастрони, произтичат от Коринт (това е ранната фаза на къснокоринтския стил) и се датират в границите между 560 и 540 година”, обясни археологът Димитър Недев.

 По думите му след 1974 г. професор Михаил Лазаров (един от известните изследователи на античния период на Аполония, на Месамврия, и на Одесос), който е бил уредник на созополския музей, за първи път археолозите откриват гроб от архаичния период.
 "Този гроб като дата предхожда този производствен комплекс от три металургични пещи и пещ за производство на керамика, датирани между 470 и 450 година, за които вестниците вече писаха", каза Димитър Недев.

https://dnes.dir.bg/news/sozopol-negropol-11886954

Тази информация е от 2012г.


Съкровище от края на III век пр. Хр. откри екипът на археолога Даниела Агре при разкопки край Синеморец. Известният изследовател проучва там резиденция на тракийски владетел на име Кортодзунтос от времето на елинизма. Той не е имал титлата цар, но е управлявал почти цяла Странджа.

Съкровището се състои от сребърни монети в много добро състояние с голям размер и номинал, които са били скрити в керамичен съд. Той пък бил поставен в друг и след това заровен между скали в близост до една от отбранителната кули на тракийския дворец. „Вероятно в момент на голяма опасност обитателите на резиденцията са решили да скрият парите”, предполага Даниела Агре. Нашествията и войните са основна причина да намираме подобни укрити съкровища по нашите земи.

Археолози и нумизмати все още вадят монетите от керамичния съд. Когато всички те бъдат проучени, ще стане ясно кои от тях са най-нови и така ще се разбере докога е бил обитаван дворецът. Все още не е ясно и на кого са принадлежали парите. Сред тях има монети с лика на царе от епохата на елинизма като цар Лизимах, Антиох I, Селевк и Никомед, които са наследници на Александър Велики (336-323 г.пр.Хр.). Предполага се обаче, че съкровището е било трупано в продължение на много време и е заровено след царуването на тези владетели. На брой монетите са близо двеста и тежат 4 килограма. Те ще станат част от експозицията на историческия музей в Царево.

Освен съкровището в резиденцията на тракийския цар бяха намерени и съдове за съхранение на храни и вино, както и релеф на глава. През 2006 г. на 50 метра от новооткритото имане беше намерен гроб на знатна тракийка със златни накити. Тогава беше проучена и могилата на тракийския владетел и на неговата съпруга.

Разкопките на Даниела Агре са част от мащабните проучвания на Южното Черноморие по проекта „Виа Понтика” на Министерския съвет. Тази година благодарение на финансирането по този проект в региона бяха направени редица големи археологически открития, сред които потънал древногръцки град край Черноморец и скелетите на мъж и жена, които средновековните хора в Созопол смятали за вампири.

Тази информация е от 2013г.


10 март 2013 | 16:03 | Агенция "Фокус"

Бургас. Археолозите са открили златна обеца от 4 век пр. Хр. при работата си на светилището на Посейдон в Созопол. Това съобщи за Радио "Фокус"-Бургас  ръководителят на разкопките и директор на Археологическия музей в Созопол Димитър Недев. „Откритата златна обеца не е първата на обекта, тъй като миналата година там бяха открити няколко листа от венец и златен пръстен, но това е първият артефакт от Предримския период с някакъв елемент на художествена стойност, въпреки че керамиката, която намираме тук на терена, е изключително рядка и много важна за археологичната наука и за изследването на Античната художествена култура. В момента работим около ранновизантийската баня, под чийто основи намираме храма, който като работна хипотеза продължава да се определя като светилище на Посейдон от 4 в пр. .Хр.”,каза Недев. Разкопките продължават с по-бавни темпове, предвид несигурното бъдеще на програма Виа Понтика. Усилията основно се насочват към укрепване на разкопания терен от към пл. „Хан Крум” и ул. „Аполония”, а също така и към проектантски дейности, свързани с устройството на зоната, с консервация във всичките му части - архитектурна, технологична и ВиК. Работата продължава и най-вероятно обектът ще е част от туристическите маршрути през настоящия туристически сезон. „Имаме амбициите това да бъде първият изцяло завършен проект по програмата Виа Понтика, която сега е с неясна съдба”,посочи още археологът.

http://focus-news.bg/?id=n1758263

Тази информация е от 2013г.


ФОТОГРАФ: ОБЩИНА БУРГАС

Към настоящия момент откритите движими находки надхвърлят очакванията на екипа, имайки в предвид извършваните разрушения и опустошения в проучвания участък
 18-ти ден протичат интензивни проучвания на възловия за община Бургас археологически обект Аква Калиде – Терма в Бургаските Минерални бани.
 Началото на системните археологически проучвания беше поставено през 2008г. от директора на Регионалния исторически музей в Бургас - археоложката Цоня Дражева. На шестата година след началото си, разкопките са концентрирани източно и южно пред банята на султан Сюлейман Великолепни, строена през средата на XVI век. Те са финансирани от Община Бургас вече няколко години, което създава възможност за пълни археологически проучвания на района.Археологическите проучвания се провеждат от РИМ Бургас с екип в състав ръководител на арх. проучване доц. д-р Димчо Момчилов, зам. ръководител Мирослав Класнаков (РИМ Бургас) и археолозите Стефан Бакърджиев и Явор Русев от РИМ Ямбол, участват и стажанти от бургаския университет „Проф. Асен Златаров“, шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и пловдивския университет „Пайсий Хилендарски“.
 Независимо, че при изграждането на турската баня и последвалите разширения в началото и средата на XX век са изгребани големи количества земна маса, преизползвани са ценните строителни материали (обработвани каменни квадри), в момента на дълбочина 4,5 до 5,5-6,0м археолозите разкриват останки от първата баня, изградена през Римската епоха в началото на II век. Те изцяло са в синхрон с разкритията от миналата 2012г., когато за пръв път тук се разкри монументална римска архитектура, невиждана по Южното Черноморие.

 От няколко дни продължава разчистването на отводнителния канал на първата баня. Проучва се плътен горял пласт от най-значителния пожар в Баните от началото на XIII век (1206г.), свидетелстващ разрушенията на средновековната българска баня, нанесени от войските на брата на Балдуин Фландърски, Хенри, провеждал наказателен поход срещу българския владетел Калоян (1197-1207). В тези пластове се откриват множество керамика и монети от XI-XII век. В същото време се разчистват архитектурни структури от няколкото преправки, извършвани върху баните в Ранновизантийската епоха и Средновековието.

 Към настоящия момент откритите движими находки надхвърлят очакванията на екипа, имайки в предвид извършваните разрушения и опустошения в проучвания участък. Между тях могат да се обособят голямото количество разнообразна керамика не само от Римската и Ранновизантийкската епоха, доминиращата такава от XI-XII век, когато баните са във Византийско владения, а после и в пределите на Българската държава, както и късно средновековна керамика от Османската епоха.


 Сред находките са над 50 монети, между които силно представена е средата на IV век, анонимните фолиси от XI век и най-вече такива от XII-XIII век. Открити са множество бронзови пръстени и боздуган, сребърен медальон от XI век с изображение на Св.Георги, златна обица от Османския период, изящно украсен с перли.
 Археологическите проучвания на банята, просъществувала през Римската, Византинската и Българската епоха, както и провеждана частична реставрация на турската баня са част от амбициозната програма на Община Бургас за пълно експониране на този уникален за българските земи археологически обект.

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.227501804069890.1073741962.179249492228455&type=1

Тази информация е от 2013г.


Най-богатото жилище на антични, а по-късно и на средновековни жители на Анхиало /днешно Поморие/ е находката, с която се гордеят археолозите от Националния археологически институт с музей при БАН, водени от ст.н.с. д-р Сергей Торбатов този сезон. Ако можете да си представите къща, голяма най-малко 40х60 метра, това е била резиденция на изключително влиятелен и много богат човек, който обаче все още е неизвестен. Археолозите проучват южната периферия на римския град от 2007г. Тази къща вероятно е построена в началото на II век след Христа и е просъществувала с различни преустройства до края на VI век. За сега е открита част от нея и се предполага, че е заемала цял квартал между четири улици. „Римските градове са били устроени с точна планировка – прави улици и квартали между тях”, каза д-р Торбатов. Там са открити 11 вида мраморни облицовки, внесени от Мраморно море – нещо, което много малко хора през античността и средновековието са можели да си позволят. Собственикът е имал и собствена изба от вносни вина. Там са открити много амфори, една от тях е единствената запазена цяла, които са доказателство за внос на вина от Централното и Източното Средиземноморие.

В началото на съществуването й в къщата е имало изключително красива мозайка, част от която е разкрита. Предполага се, че по време на земетресение тя е била полуразрушена и собствениците са я замазали с хоросан, за да изравнят нивото на пода. По-късно върху нея е строено и с тухли, но сега специалистите я разкриват под слоя строителни материали. Помещението с мозайката вероятно е било предназначено за гости и приеми.

Другата изключителна находка все още е само в един ъгъл на сградата. Археолозите предполагат, че това е храм на египетските богове Изида и Сарапис. Изида е вселенската богиня-майка, а Сарапис е считан за победоносец. Преди време там беше открита и една ара - посветителен   олтар с изображението на двамата, което със сигурност произхожда от този храм. Намерена е също и плоча с частично запазен надпис, която свидетелства за дарение на две хиляди денара - значителна сума за онова време, направено от жрец на храм. Датировката също е от средата на  втори век след Христа.  Според д-р Торбатов този храм е изграден по време на управлението на император Антонин Пий (138-161), т.е малко след основаването на Анхиало”. Това е единственият храм на Изида и Серапис в цяла България.

Д-р Сергей Торбатов разказа и за друга находка, отнасяща се до разположението на сградите в римския град. Открит е част от комплекс, който се развива на изток и е с вид на пентагон – с тъпи ъгли. Такъв комплекс няма въобще в Римската империя. Това е още едно доказателство за писаното от римските пътешественици, че Анхиало е бил уникален, един от малкото градове, които са имали право да носят името на император Траян – Улпия Анхиало. Това го прави най-важен център в тази част на Черноморието.   

Десетки са находките, които д-р Торбатов показа в края на археологическия сезон. Много от тях са уникални не само за Поморие, но и за цялата страна и дори за останалите държави от региона. Една от тях е печат – също изключително рядък. Той е оловен и се предполага, че е на началника на дворцовата стража на императорския палат. Има и надпис с името на изпращача, от което се чете само края …агес.

Археолозите са открили и митническа пломба. Отново изключително ценна – с лика на бог Хермес и надпис. Тя е датирана от първата половина на IV век и вероятно с нея е била пломбирана изключително важна пратка за богаташкия дом – от високо държавно ниво, а може би и от императора.

Още една изключителна за нашите земи находка е персийският фаянс, открит в къщата. Той е от XII век. В България само на няколко места, и то по Черноморието, са открити подобни фрагменти от такъв фаянс и археолозите са стигнали до извода, че тук е имало търговия с Персия, но стоките от там не са стигали до вътрешността на страната.

Сред находките има още нагръден кръст от средните векове и цял набор от антични керамични лампи, една от които е била и с капак – нещо рядко срещано до сега. Археологът показа и рапан от II век, с което доказва, че тези морски животни са си били в Черно море много преди да ги пренесат корабите ни от Япония. Още нещо – свързано с риболова уточни д-р Торбатов. Една от находките е оловни тежести за мрежи. Те са били явно много ценно притежание, тъй като са били скрити в къщата като специален предмет. 

„Римляните са построили своя град върху пясъчните дюни, далеч от съществуващото селище, което е било само на полуострова. На тях им е трябвало пространство, в което да си разположат улиците и къщите, както са свикнали – с прави улици и площади”, каза д-р Торбатов. Разкопки на това място са правени още от 1966г. , а южната периферия на римския град е разкрита през 2007г. От І до ХІV век не е имало прекъсване на живота в Анхиало. Градът е преживял потопи и земетресения, по време на които се предполага, че част от него е потънала в морето. Към края на VІ в. е имало аварско нашествие и тогава част от града е изоставена, но Анхиало отново се е възродил. Първите данни за съществуването му са от ХІХ в. в пътеписите на пътешественици. Сега мястото на разкопките е частна собственост и се води земеделска земя – т.е. там нищо не може да се строи. Собствениците са го предоставили на общината и на музея в Поморие и администрацията търси начин да ги овъзмезди. Тя е и тази, която финансира разкопките с идеята, след тяхното приключване и социализиране, да привлича повече туристи, каза зам.–кметът Илия Джингов.   

http://www.burgasnews.com/

Тази информация е от 2013г.


Изключително добре запазен оброчен релеф на тракийски конник откриха в Несебър. Едва започнали, археологическите проучвания на северния бряг на полуострова, на ул. „Крайбрежна“, зарадваха екипа на доц. Анелия Божкова и Петя Кияшкина с много важната находка. При сваляне на ребро, в насипа е открит релеф на тракийски конник с четириредов посветителен надпис на старогръцки език. След обичайната формула „На добър път“ надписът продължава с името на посветителя Папиас, син на Хераклейдас. В четириъгълното дълбоко релефно поле е изобразен конник в ход надясно с развято наметало. Конят е повдигнал предния си ляв крак по посока на каменен жертвенник и дърво, около което се извива змия.

Паметникът датира от втори век и е доказателство за почитането на тракийския Херос в антична Месамбрия през римската епоха. Новооткритият релеф е в отлично състояние и в най-близко време ще намери своето място в археологическата експозиция на Музей „Старинен Несебър“.

Това е първият релеф на тракийски конник, който се открива в рамките на самия античен град. Досега са известни няколко подобни паметници от района, но те са от землищата на Свети Влас, Кошарица и Горица.

Гореща археологическа есен започна в Община Несебър. Музей „Старинен Несебър” стартира археологическите проучвания на няколко обекта. Два от тях са в Стария Несебър и са по проекти, финансирани от Министерство на културата. Първият обект е на ул. „Крайбрежна”, където и през 2006-2007 г. бяха проведени спасителни разкопки. Сега теренът е потънал в диворасла ниска растителност, а откритите при предишните проучвания структури се рушат. С отпуснатите от държавата 10 000 лв. се цели археологическо допроучване, за да може теренът да се освободи за благоустройство и археологическо експониране. Ръководител на проучването е доц. Анелия Божкова (НАИМ-БАН), а зам. ръководител – Петя Кияшкина (Музей „Старинен Несебър”). Именно тук е открит релефа на конника.

http://www.kmeta.bg/relef-na-trakijski-konnik-otkriha-v-nesebur

Тази информация е от 2013г.


Части от златен кръст и ръкописна библия, както и десетки монети, са открити при ремонтните дейности на остров “Света Анастасия“. Това съобщи кметът на Бургас Димитър Николов на презентационен тур на острова.
 Вещите са били скрити, заради пиратските набези. Някои от тях са били зад олтара в църквата. Част от тях ще бъдат показани в музея на острова.

 Ремонтните дейности вече са на финала си, а през пролетта на следващата година, когато е построен и катамаранът, островът вече ще е достъпен за туристи, обяви кметът 

 Предстои "Света Анастасия" да се почисти основно и всички строителни механизации да бъдат изнесени на сушата.

"Чакаме голям военен кораб, който да ни помогне с транспортирането и започваме подготовката за сезон 2014 г. Вече са назначени една част от служителите - това са служители на община Бургас, които ще обслужват функционирането на острова - както атракциите, така и заведенията" -  съобщи градоначалникът на Бургас, цитиран от "Фокус".

 Някогашният манастир е реконструиран, там ще се помещава музеят и хотелската част.

В музея ще се пресъздава историята на острова, различните му приложения през годините – като манастир, като затвор. Църквата на "Света Анастасия" е възстановена. Тя е от периода между XII и XIV в., реконструирани са и стенописите.

 По проекта е възстановена и манастирската лекарна, където ще се отглеждат лековити билки. Легендите говорят, че хора от сушата са идвали заради тинктурите на монасите.

 В ресторанта на острова "100 години назад" пък ще се приготвят стари, автентични рецепти от региона, основно с риба и морски продукти.

 Островът е възстановен почти до автентичния си вид - от сградите до настилката.

https://dnes.dir.bg/news/ostrov-sakrovishte-sveta-anastasia-15208378

Тази информация е от 2013г.


Златни обеци, зар за игра и лекар, погребан със съдовете, в които е държал инструментите си, са сред откритията в Националния  археологически резерват Деултум край Дебелт.  Най-ценната находка за лято 2013 е стражевата кула на Северната крепостна стена.


„Доц.  Людмил Вагалински успя да локализира Северната крепостна стена на византийския град Дебелт. До нея има и прекрасна трапецовидна кула. Крепостната  стена, която е изградена  през втората половина на 5 век,  ще стои като корона в експозицията на античния Деултум. Северът е бил проблемен, защото всички нашествия идват от  там – готи, хуни, авари, славяни и прабългари и е трябвало да се охранява. Затова във втората половина на 5 век, когато се строят крепостите стени на византийският Дебелт,  тук се изгражда масивна стена и трапецовидна кула”, каза Красимира Костова – директор на Общинския исторически музей в Средец.

По нейни думи археологическият сезон в Деултум е бил изключително тежък, защото е започнал още на 1 март. В последната седмица екипът от археолози е попаднал на римски некропол южно от колонията. В него са разкрити 6 погребения от II – III век.  Един от гробовете е на момиче, като в него са намерени златни обеци, които са запазени изключително добре. Сред другите погребения е това на лекар, който е положен в земята със съдовете, в които е държал инструментите си, два ликита (съдове за благовония) и зарче за игра.

Според кметът на община Средец Иван Жабов сезонът е  бил изключително силен.

„Много добре си партнираме с Историческия музей  както финансово, така и организационно. Това лято помогнахме с безплатен транспорт за студентската бригада, която работеше на територията на резервата. Настанихме ги в общинско общежитие. Изключително щастлив съм, че помощта ни се възнаграждава с  ценните находки, които откриват екипите.  Последната е стражевата кула, а по наша информация в страната няма друга толкова добре запазена”, каза Иван Жабов.

Има предположение, че сред находките е и епископската резидензия на християнския Дебелт.


https://www.burgasinfo.com/news/view/5/42586



Шест гроба в римски некропол са открили археолозите при разкопки в Националния археологически резерват "Деултум - Дебелт". Това съобщи Красимира Костова, директор на Историческия музей в Средец.

"Имахме един изключително интересен сезон, тъй като от седмица, разкрихме тези гробове в южната част на колонията. Излязоха шест гроба", обясни тя.

Единият е на лекар, открити са бронзови тубоси, в които има медицински инструменти. Това са скалпели, кюрети и едно зарче. "Вероятно докторът е обичал и хазартните игри", отбеляза Костова.

Открит е и един изненадващ за археолозите скелет, тъй като костната система е доста нагъната, обясни тя. "Това вероятно е свързано с артритите заболявания, от които са страдали хората в колонията II-III век, а и по-късно", посочи Костова.

"Към настоящия момент ни предстои започването на спасителни разкопки на римския некропол", допълни археологът.

"Това лято имахме един много усилен сезон. Ние сме на терен от първи март и правихме спасителни разкопки в територията на археологическата база във връзка с реализацията на проекта "Деултум - врата към загадъчната Странджа", каза Костова.

"Разкрихме една вила субурбана, която се е намирала до източната крепостна стена на римския Дебелт. С финансиране на министерството на културата работихме в античния град, термите. Разкри се едно прекрасно кръстовище от византийския Дебелт, края на IV - началото на V век, с колонада", обясни археологът.

"Разкрихме северната крепостна стена на византийския Дебелт с трапецовидна кула, която е запазена. На този етап се вижда на 3.5 м. - 4 м. в суперструкция, но все още не е достигнато подовото ниво. Вижда се, че северната крепостната стена е специално подсилвана, тъй като повечето опасности за града са идвали от север като имаме предвид и готи, и хуни, славяни, авари и прабългари", разказа Костова.

http://news.burgas24.bg/459348.html

Тази информация е от 2013г.


Археолозите, които това лято проучваха античните терми на Деултум се похвалиха с нова находка.

Те са успели да разкрият едно от кръстовищата, които най-вероятно са водели към форума на римския град. Ясно се виждат и мраморните блокове, където са били водопроводните шахти.

Канализационната система, която е била разкрита показва достижения, които и за нас в 21 век често се оказват проблем. Водопроводната и канализационната система са в прекрасно състояние, коментира директорът на Историческия музей в Средец Красимира Костова. В отлично състояние е и хипокаустът – отоплителната инсталация на римските терми.

Очакванията на археолозите са да успеят да разкрият перистилното помещение. Там е имало голям открит басейн със студена вода. Като истински СПА център на античния свят, термите са разполагали с помещения за гимнастически игри и масажи и с търговска част. Всичко това обаче ще се проучва следващото лято.


Древният Деултум е основна през 70 год. от новата ера като римска колония. Въсщност първите му обитатели са бивши легионери, които след приключване на военната си служба са били обезвъзмездени със земи в района. Тази година на Деултум бяха открити и парчета от луксозна мозайка. За тях археолозите смятат, че са част от украсата в таверна.

https://www.gramofona.com/lyubopitno/rimskite-termi-v-deultum-s-kanalizatsiya-dostoyna-za-21-vek