Български Националистически Форумъ

Екипът, ръководен от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, който проучва средновековния град Лютица край Ивайловград, Хасковско, намери първата златна монета на този обект. Това съобщиха от пресцентъра на НИМ.

Тя е от типа "Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222- 1254)“ и е отнасяна към този никейски император, от период на интензивни златни и медни монетосечения, правени от венецианците в Константинопол. Монетите са използвани в този български град още от около 1215 г. По-точната датировка на златната монета, според проф. Константин Дочев, е 1240-1260 г. Тя не е била в обращение дълго време, но е преминала през ръцете на няколко сарафи, което личи от графитите по нея.

След като през юли тази година в Лютица бе открит печатът на императрица Йоланда Монфератска, сега намирането на златна монета в този средновековен град показва, че това място е богат извор на информация и богатства. И това е само първата златна монета, ще „изскочат“ вероятно и други.

Прочети още : https://www.actualno.com/goodnews/otkriha-pyrvata-zlatna-moneta-ots-rednovekovnija-grad-lutica-kraj-ivajlovgrad-snimka-news_696040.html
© Actualno.com

мен комплекс може да даде информация, която ще е от голям принос за проучването на ранножелязната епоха по земите ни. Той се намира в землището на свиленградското село Капитан Андреево, коментираха от Регионалния исторически музей в Хасково, пише Хасковска Марица.

Екип от археолози проучил 297 структури при спасителни разкопки. Те са предизвикани от инвестиционно намерение.

Става въпрос за ями от ранножелязната епоха [около 1200-500г.пр.Хр.]. В 9 от тях имало останки от хора, а в 5 телата били специално положени. До скелетите имало над 20 цели керамични съда, които най-вероятно са специално поставени. Очаква се реставратори да сглобят още от керамичните останки.

Съдовете в по-голямата си част били местно производство, но забележителното е, че имало и фрагменти с произход от Гърция и Мала Азия. Другото голямо попадение е, че ямите били групирани в кръгове.

Все още специалистите не се ангажират с твърдо заключение за характера на комплекса - дали е свързан с погребалната обредност, религиозните вярвания на населението, или съоръженията са за битови нужди.

В централната част на площта била проучена жилищна структура от късния неолит. В него имало каменни и керамични боздугани, култови масички и голямо количество керамични съдове. Интерес представлявал и проучен гроб от къснобронзовата епоха. Тялото е в поза "хокер", а в ръцете си погребаният държал бронзов кинжал и съд.

https://www.marica.bg/otkriha-sydove-ot-mala-aziq-v-qmen-kompleks-kraj-granicata-Article-178784.html

КРЕПОСТТА БУКЕЛОН РАЗКРИВА СВОИТЕ ТАЙНИ

Внушителната средновековна кула над с. Маточина, Свиленградско, е свързана със славни битки – включително с победата на цар Калоян над кръстоносците на Балдуин Фландърски. Днес останките й се извисяват самотно на около18 м височина, но някога тя е била част от укреплението Букелон,чиито тайни археолозите разкриват пласт по пласт. Тазгодишната експедиция на Националния исторически музей, водена от гл. ас. д-р Мариела Инкова, се съсредоточи върху  участък с късноантични градежи. Все още не е сигурно дали най-ранните зидове са от III – IV или от V – VI в. , но според проучвателите фактът, че кулата е фундирана на дълбочина едва 1.50 м означава, че и от двете й страни е имало стени. Разходете се с екипа на Archaeologia Bulgarica, за да видите отблизо и отвисоко останките от прочутата крепост…

Стане ли дума за злато, най-широкият кръг почитатели на родната археология традиционно ще изредят Панагюрското златно съкровище, Вълчитрънското и още 2-3 знакови находки... Но едва ли сред тях ще са артефакти, като например златната огърлица, намерена в Могилата от бронзовата епоха при село Изворово, община Харманли.
За майсторските умения на древните хора, обитавали нашите земи, красноречива илюстрация са и находките от Харамийската пещера близо до Триград, община Девин.
Неслучайно изложбата „Българска археология 2016“ е определяна като „златна“. Когато разглеждате витрините и постерите в Националния археологически институт с музей при БАН, няма начин да не забележите как златни находки „извират“ отвсякъде.
Вгледайте се в снимката на златната огърлица от Изворово и особено в сложно съставеното златно мънисто в центъра, което прилича на къпина. Уменията, вложени при изработката, и естетиката на бижуто разкриват много познания, вкус и прецизност на работата.
Твърде любопитен е начинът, по който е изглеждала огърлицата при нейното намиране от археолозите, но няма да издавам сюжета. Оставям на вас удоволствието да откриете какво се е случило по време на археологическото проучване, както и след това – при реставрацията. Логично е човек да си зададе въпроса: защо точно в земите на Изворово има такива находки? За да разберем значението на обектите, ще трябва да направим пътуване във времето. Днешното Изворово всъщност е разположено по най-важния път на някогашната Римска империя – Виа Диагоналис, аналогичен на съвременните трансевропейски магистрали. Виа Диагоналис е изградена толкова здраво, че оцелява през хилядолетията. По цялото протежение е имало пътни станции. Едни служели за смяна на конете, други предлагали и нощувка. Най-често за сигурността на станцията и пътниците се грижел военен гарнизон, разположен в изграденото наблизо укрепление. Така и при днешното Изворово е имало важна пътна станция – Кастра Рубра, която с времето се е развивала и като крепост в пределите на Византия.
Другият обект за проучване е Харамийската пещера, дълга 510 метра. Тя се намира в Ягодино – триградския карстов район и има характер на пропастна пещера. Обектът е определян като първото пещерно светилище, открито в Родопите.

https://bnr.bg/post/100805801

От пет дни археологът Филип Петрунов започна тазгодишните разкопки на средновековната крепост Лютица край Ивайловград.

В масивната сграда до портала, разполагащ се на площ 190 кв. м, вече са открити два кръста и парчета от стъклени гривни. „Намирането на тези кръстове е поредното доказателство, че Лютица е бил голям епископски център“, коментира Петрунов. Единият е цял и с фина изработка, но другият е с липсваща долна част.

„Новото, което ще разработим, е визуален 3D модел. Той ще е изцяло съобразен с 5-те новооткрити стъпала на крепостната стена до портала. Посетителите ще могат да погледнат през очите на средновековните бранители на тази твърдина“, разказа археологът.

Разкопките ще продължат един месец със средства, осигурени от Министерството на културата и любезното съдействие на община Ивайловград.

Туристите могат да стигнат до крепостта, следвайки поставените указателни табели. Тръгва се от кв.”Лъджа” в Ивайловград по новия асфалтов път в посока римския мост. Точно преди спускането за моста е отбивката, водеща към средновековната крепост Лютица.

От там има равен черен път до някогашното населено място Рогозово. След два километра пеша или с джип се стига до средновековната крепост, където малко по-нагоре се намира 10-метрова стена с кула, откриваща невероятна гледка към низините на Тракия.


Филип Петрунов: Тазгодишните разкопки са в основната част до портала на Лютица

https://www.xnews.bg/

Археологът Ивайло Кънев откри в калето на местността Балък дере надпис върху мраморна колона, посветен на антично божество, започващо с буквата „А“

http://www.desant.net/show-news/54424

Бронзова монета от времето на византийския император Анастасий, бронзово кръстче от края на Х век, гривна, монета от V век, част от фибула, пръстен-ключ, връх за стрела. На тези интересни находки са се натъкнали археолозите още в първите дни след подновяване на 5 октомври на разкопките на крепостта в местността Балък дере в землището на ивайловградското село Хухла.

Редовните археологически проучвания от екипа на Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей в София, се извършват от 2007 г. Те се финансират от Министерството на културата, с подкрепата на Община Ивайловград.

По време на разкопките миналата година бе открита мраморна колона от II-III в. с фрагмент от надпис на древногръцки език, който се посвещава на божество, чието име започва с буквата „А“. Ивайло Кънев смята, че е попаднал на антично светилище, което бележи най-ранния период от съществуването на крепостта. Според археолога това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността.

Предположенията му се основават на общата картина, очертана от досегашните резултати. „Част от нея е географското местоположение и природният феномен - меандрите на река Арда. Те впечатляват и сега, впечатлявали са и преди (дори Търново няма такива), а древните се прекланят пред тези феномени. Другото е яростта, с която християните заличават спомен. Такава сила не се използва срещу малки и незначими духовни центрове. Следваща „улика“ например са артефактите от Античността и то с религиозна насоченост, ако щете и фактът, че през Средновековието тук има некропол - явно споменът е много силен за свещеното място“, посочва ръководителят на разкопките.

С продължаването на миналогодишните проучвания Кънев иска да получи пълна информация за хронологията, в която се развивал обектът. Събрани са доста артефакти от II-III в., но все още няма открит ясен културен пласт от тази епоха. Археологът трябва да го открие, за да е сигурен, че е попаднал на най-ранния период от живота в крепостта.

Но и античният пласт може да се окаже, че не е най-ранният, защото археологът е намерил там няколко паметника от много по-ранни епохи. Засега приема, че са попаднали в крепостта случайно, което е често срещано.

Крепостта се намира само на 30-тина километра от Адрианопол, днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия и обратното, на брега на една от древните реки в Югоизточна Европа - Арда.

Разкопките сочат, че „първоначално на този нисък връх, в меандрите на местността Балък дере и реката, е имало изградено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на управленския център във вила „Армира“, управлението на района през късната античност се премества тук. Явно за това решение е повлияло географското и природно местоположение на крепостта“, обяснява Ивайло Кънев.

Утвърждаването на християнството при император Теодосий Велики води до целенасочено ликвидиране на всякакъв спомен за езическите времена. Сринати са и унищожени езическите паметници и постройки. Затова е трудно да се установят античните хоризонти днес. Тогава се изгражда крепостната стена, след няколко преустройства на терена се построява основната сграда, отговаряща напълно на понятието „Принципия“.

В началото на VII в., при управлението на император Ираклий и последните славяно-аварски нападения, крепостта е унищожена и близо два века обитанието и е прекъснато. „Откриването на старобългарски апликации и основите на юртообразно жилище, както и няколко монети от X в., дават основание да предполагаме, че при войните на цар Симеон срещу Византия тук е бил разположен български военен гарнизон“, казва Кънев. През XI в. върху терена се намира некропол, а населението живяло долу край Арда.


Последният период на функциониране на крепостта може да се свърже с войните на император Алексий Комнин срещу норманите през XII в. От този период са открити предреформени билонови монети, изключително редки и с високо качество на запазеност.

Животът на Балък дере спира в първата половина на XIII в. Близо хиляда години тук с малки прекъсвания има активен живот, съхранен в културните пластове.

„Разкриването им иска търпение, финансова и логистична помощ“, посочва Ивайло Кънев. Той благодари на Община Ивайловград и на кмета Диана Овчарова за оказаната подкрепа за проучването.

Огромен мраморен блок с приблизително тегло от половин тон откриха археолозите в калето на местността Балък дере, близо до ивайловградското село Хухла. Ръководителят на екипа Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, съобщи за „Нов живот“, че той е леко дъговиден с размери метър на 50 сантиметра в основата, с височина 1,50 м и приблизително тегло от 500 кг. Според учения, блокът е бил част от голяма сграда. Само преди ден археолозите намират и голям плочник, част от улица от късно античната ера.

Копаейки в нов непроучен квадрат, те откриват жилище от 13-ти век. При неговото изграждане мраморният блок от 3-ти век е бил използван като укрепващ елемент. Това е поредното доказателство в подкрепа на хипотезата на Ивайло Кънев, че на Балък дере е имало голямо светилище по времето на император Теодосий Велики. Той е най-известен с ревностното налагане на християнската религия, въвеждайки решителна забрана на всички други култове и ереси в империята. При неговото управление са сринати и унищожени езически паметници и постройки и това води до трудното установяване на античните хоризонти днес, споделя ръководителят на експедицията Ивайло Кънев.



Крепостта се намира само на 30-тина километра от Адрианопол, днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия, на брега на една от древните реки в Югоизточна Европа – Арда.

Проучванията в землището на село Хухла се провеждат от 2007 година в търсене на голямо светилище в Родопите. Досегашните разкопки сочат, че „първоначално на този нисък връх, в меандрите на местността „Балък дере“ и Арда, е имало изградено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на административния център във вила „Армира“, управлението на района през късната античност се премества тук, припомня Ивайло Кънев.

Голямата късноантична сграда, която открихме при предишни експедиции, е Принципия – седалище на управителя. В началото на 7 век центърът на Балък дере е бил унищожен и администрацията се премества на Лютица, разказва археологът.

По време на тазгодишната експедиция в откритото средновековно жилище археолозите намират уникални артефакти: камбана, сребърен пръстен, както и рамена от амфора с гръцки букви.

От началото на разкопките Ивайло Кънев събира прашинка по прашинка доказателства за съществуването на антично светилище на Балък дере. Археолозите са открили много артефакти като мраморна колона с надпис, посветен на антично божество, започващо с буквата „А“. Според археолога това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността.

Имаме достатъчно податки от епохата на Рим – монети, керамики, надписи. Ясно ни е за какво става въпрос. Продължаваме работа. Площта е над 10 декара с два метра културен пласт. Това е огромна изкопна дейност. За 10 години сме проучили 2-3 %. Ще се копае на това място още 50-60 години, завършва Ивайло Кънев.

http://www.novjivot.info/2021/07/15/

Верояятно светилището е било на Аполон или Асклепий и е сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността

Огромен мраморен блок от III век с изобразен медальон откриха археолози при разкопките на крепостта в местността Балък дере в землището на ивайловградското село Хухла.

Редовните археологически проучвания на обекта се извършват от 2007 г. от екипа на Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей в София. Те се финансират от Министерството на културата, с подкрепата на община Ивайловград.

Копаейки в нов непроучен квадрат, археолозите разкриха това лято жилище от XIII век. При неговото изграждане мраморният блок от III век е бил използван като укрепващ елемент. Размерите на блока са метър на 50 сантиметра в основата, с височина 1,50 м и с приблизително тегло от половин тон.

„Отделихме пръстта между стената и мраморния блок до степен, която позволява да се пъхне ръка, предполагахме, че върху повърхността му има изображение. Така открихме очаквана находка – изображение в голям кръг, с диаметър около 30 см“, разказва Ивайло Кънев.

Вътре в кръга, очертан от повдигнат бордюр, е имало медальон, с пръстите се напипват следите, изчукания релеф. Той е бил издялан и унищожен, както всичко останало в годините, когато е налагано ранното християнство в района.

Откритието потвърждава хипотезата на Ивайло Кънев, че на Балък дере е имало голямо древно светилище от III век. При управлението на император Теодосий Велики, известен с ревностното налагане на християнската религия, всички култове и ереси в империята са забранени. Тогава са унищожени редица езически паметници и постройки. Това води до трудното установяване на античните хоризонти днес, споделя ръководителят на проучванията Кънев.

Неговата теза, която се потвърждава от все повече доказателства е, че крепостта в местността Балък дере не е стражева, както сe смяташе първоначално, а мястото може да се окаже богат късноантичен административен център.

Крепостите обикновено се строят на недостъпни места и имат кули, за разлика от селищата, които са в ниското и до водоем за питейна вода, с воден и сухопътен път. Разкритият обект се намира на 200 метра от една от древните реки Арда, само на 30-тина километра от Адрианопол, днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия.

А и на стражевите калета надали са присъщи откритите тук монети, стъкло, керамика от Северна Африка и Мала Азия, и нито намек за кули.

Още една „улика“ за новата хипотеза е улицата, която води към площад с досега разкрити размери 10 на 5 м, застлан с хубави дялани плочи с бордюр и две порти.

Според археолозите, площадът е изграден през V-VI век. Майсторите са използвали мраморните плочи от светилището от II-III век, доставени специално за неговото построяване, тъй като в района на „Балък дере“ такъв мрамор няма. Използвали са ги, както и всичко друго, останало от светилището, като готов строителен материал за изграждане на сградите векове по-късно.

Именно откритата група от сгради през сезон 2020 с културен пласт около 2,30 метра изисква много сериозен финансов ресурс, за да продължат пълноценно изследванията и да разкрият блясъка на този забравен град, посочва Кънев.

Поради тази невъзможност, на този етап, археолозите ще продължат своите проучвания на изток, разкривайки новооткрития площад, за да може след година да има конкретен научен резултат за връзката между вече откритата Принципия и инфраструктурата в централната част на крепостта.

Кънев акцентира и на друг интересен феномен - фактът, че разрушените зидове, вероятно при пожар, не се поправят, както е навсякъде, а до тях се строи втори зид. Дори и в късната античност строителството е много скъпа инвестиция, което още веднъж потвърждава тезата, че тук са живели богати хора и този административен център е бил изключително важен за региона. В тази обстановка трудно се вписва войнишки гарнизон.

По-интересните находки през настоящия сезон са: камбана, сребърен пръстен, както и рамена от амфора с гръцки букви, токи, ножове, шпора и др.


Обобщавайки досегашните резултати става ясно, че „първоначално на този нисък връх, в меандрите на местността Балък дере и Арда, е имало изградено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на административния център във вила „Армира“, управлението на района през късната античност се премества тук“, припомня Ивайло Кънев.

От началото на разкопките той събира прашинка по прашинка доказателства за съществуването на антично светилище на Балък дере. Археолозите са открили много артефакти като мраморна колона от II-III в. с фрагмент от надпис на древногръцки език, който се посвещава на божество, чието име започва с буквата „А“. Според Кънев това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността.


Тазгодишното проучване отваря нова страница в изследването на Балък дере – разкриването на истината за богат късноантичен град, смята ученът. Той е убеден, че при следващите разкопки ще попаднат и на надписа с името на този административен център.

„Имаме достатъчно податки и от епохата на Рим – монети, керамики, надписи. Площта е над 10 декара с два метра културен пласт. Това е огромна изкопна дейност. За 10 години сме проучили 2-3 %. Ще се копае на това място още 50-60 години“, предсказва Кънев.

Той се надява в скоро време да има нормална пътна инфраструктура към Балък дере с указателни табели, за да може лесно хората да стигнат до запазените останки от древната улица, площад, Принципия, дворове.

Археолозите са организирали обекта да се поддържа целогодишно, за да се намалят щетите от времевите разрушения, за да се дочака проектът за пълна консервация и реставрация, така че да блесне тази перла на Източните Родопи!

http://www.desant.net/show-news/56875

Капитан Андреево - Археологически разкопки /2020/

Археологическите разкопки край с.Капитан Андреево.     
Римска пътна станция Дафабе се намира в землището на село Капитан Андреево. Отстои на 11 мили (16.3 км) след станция Бурдипта. Тази станция е отбелязана само в "Бурдигалския пътеводител". Това разстояние не отговаря на действителното, което е 11.49 км по права линия. Обаче, разстоянието от Дафабе до Адрианополис се дава 12 мили (17.76 км), което напълно отговаря на действителните километри. Още повече, на 4 км северозападно от Капитан Андреево е намерена милиарна колона, издигната по времето на император Север Александър и Юлия Мамея (222-230). Колоната ни дава информацията, че е била поставена на 12 мили от Адрианопол. Това дава основание да се предположи, че пътната станция Дафабе, се намира в околностите на село Капитан Андреево, като бъдещите археологически разкопки ще покажат достоверноста на това твърдение.

Националният исторически музей продължава проучванията на Букелон – ловната крепост на императори и султани.

След едногодишно прекъсване, през 2021 г. продължиха археологическите разкопки на крепостта Букелон, край с. Маточина. Проектът предвижда да се установи стратиграфията, хронологията на обекта, трасето на късноантичната крепостна стена и съотношението й със средновековната кула.

Проучен е сектор от представителна сграда, градена в opus mixtum, с вход от изток. Подовото й ниво е върху хоросанова замазка, над която е имало тухлена или мраморна настилка. Откритата над него битова керамика подсказва датировка IV – V в.

В пет сектора по източния и западен склон на платото са проучени участъци от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, непосредствено пред външната страна на късноантичната стена, бе разкрито трасе от по-ранна крепостна стена, чиито лица са от едри, едностранно одялани каменни блокове. Дебелината й достига до 2,15 м. На този етап на проучванията ни, най-ранната дата за нейния градеж е V в. пр. Хр.

В една от контролните траншеи бе разкрито кръгло каменно съоръжение със старателно оформени външни лица. Подът във вътрешността му е върху пласт от нивелирани дребни камъни. Засега не можем да се определи предназначението му. Насипът около него съдържа фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от IV – V в., както и шлака.

Продължиха и проучванията около кулата. От източната ù страна е разкрита още една крепостта стена, дебела 2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула. Не е изключено именно тя да е изградена през средновековието и да е синхронна на кулата.


Изследователски екип: научен ръководител гл. ас. д-р Мариела Инкова, ръководител отдел „История на България през средните векове (VII-XVII в.)“ в Националния исторически музей, заместници: Панайот Антонов (Национален исторически музей) и Ирена Русева (Исторически музей – Свиленград), член на екипа: гл. ас. д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей - БАН).


Финансирането е по проект на Националния исторически музей и е осигурено от Министерство на културата и община Свиленград.

https://historymuseum.org/bg/news/prodyljavat-prouchvanijata-na-bukelon/

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/prodalzhavat-prouchvaniyata-na-bukelon-lovnata-krepost-na-imperatori-i-sultani

България е необятна, пъстроцветна и уникална със своята история, природа, култура, традиции и обичаи. В нея има толкова мистериозни места, като за част от тях се знае много малко или почти нищо.

Районът на Ивайловград е може би не толкова посещаван, колкото други в България и не знаем толкова много за мястото и какви тайни и красоти крие то.

Това, което се спотайва там, е нещо наистина уникално и може би единствено по рода си, поне на нашата територия – т.нар. вила Армира. Тя е един от най-интересните паметници от епохата на Римската империя и от 2014 г. е включена в 100-те национални туристически обекта на България. Освен това е обявена за национален паметник на културата.

Откриване

Прекрасната по своята архитектура вила Армира е открита през 1964 г. по времето на строеж на язовир. По време на разкопките се разкрива красив римски комплекс, който е кръстен на близко преминаващата река Армира, която е приток на река Арда.

История и архитектура

Античната вила Армира представлява внушителен комплекс, към който е имало и множество стопански сгради.



Съдейки по това, което се е запазило до наши дни, може да се каже, че жилищната сграда е била наистина много впечатляваща. Тя е имала голям вътрешен двор, който е бил ограден от красива колонада, а в средата му се е намирал имплувиумът (вид басейн). Около него са били разположени другите помещения на самата вила като трапезария, кухня, спалня, дневна, баня и други.

Басейнът определено е повече от впечатляващ и то с няколко неща:

първо, той е доста дълбок като за домашен басейн, обикновено са много по-плитки;
второ, самите скулптури, които са разположени около него, са направени с изключително голямо внимание към всеки детайл и това е видно и до наши дни;
трето, коридорите, които обикалят самия басейн, са много богато декорирани с красиви и доста интересни мозайки.
Както се наблюдава в много римски постройки, така и тук, отоплението на сградата е ставало чрез т.нар. хипокауст, който по своята същност представлява подподово отопление – къщата е повдигната на няколко колони, между които минава горещ въздух от няколкото изградени под постройката огнища.

Определено най-запазените артефакти във вила Армира са уникалните мозайки, които имат различни и много интересни геометрични мотиви. Може да се каже, че точно мозайките са визитната картичка на комплекса. Безспорно всички са наистина много красиви, но се забелязват две изображения, които са, така да се каже, перлите в короната на мозайките във вилата.



Това са изображението на Горгона Медуза, която, както гласи гръцката митология, е била обезглавена от Персей, и второто е символът свастика, който освен, че е станал символ на нацистите, някога, преди повече от 7000 години, се е считал за древен символ на късмета. Той, разбира се, има и много други значения и тълкувания.

Забелязва се, че вилата има цветни мазилки и много интересни орнаменти, което я прави най-пищната от всички подобни постройки на територията на някогашна римска Тракия. Интериорът на вила Армира определено е бил много впечатляващ, макар и днес да не е запазено много от него.



Предполага се, че вилата е била обитавана до към средата на IV век, като се смята, че нейното разрушаване е свързано с големите опустошения в района на Адрианопол през 378 г.

Фамилният некропол близо до село Свирачи

Съвсем близо до античната римска вила Армира се намира друг много любопитен, дори мистериозен обект – една антична могила, която е насипана върху каменна основа.

Тя буди не по-малък интерес от този към самата вила Армира. Основата на тази могила е направена от ломен камък и хоросан. Най-вероятно тази могила се е използвала като семеен некропол от собствениците именно на вила Армира.

Самата надгробна могила има височина от цели 16 метра и археолозите твърдят, че няма аналог на територията на България. Тя все още крие част от своите тайни и не е напълно изяснен нейният произход, но определено си заслужава да се посети. Могилата впечатлява посетителите си с своите размери и интересни методи на строеж.

https://www.vesti.bg/bulgaria/vila-armira-misteriia-i-iziashtestvo-ot-rimsko-vreme-6135099

Над 70 монети и други ценни артефакти са открити при разкопките в крепостта Лютица  край Ивайловград, предаде Булфото.

Проучванията са по проект на Националния археологически институт към Българска академия на науките, който се финансира от Министерството на културата и Община Ивайловград. Работата на археолозите е съсредоточена в западната част на укреплението.

Открити са готварски пещи, като се предполага, че най-вероятно тук е имало дюкян и се е развивала търговия.

"Установихме над 70 монети, между които аспра на Иван Александър, сребърни монети и две перпери от Андроник II и III. Всички материали се отнасят от 80-те години на ХIII век до 1353 година, като предполагаме, че в това пространство до входа на града се е развивало пазарче. Самите съоръжения са в непосредствена близост до главния вход на града и тук открихме голямо количество животински кости. Имаме две пещи, почти запазени, в които се е извършвала термична обработка на храни и вероятно се е търгувало", каза още Филип Петрунов.



https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/739674

Уникален амулет откриха археолози на крепостта Балъкдере край Ивайловград

Оловен амулет с кирилски надпис е открит при проучванията на крепостта Балъкдере край ивайловградското село Хухла. Буквите са били изписани на прегъната пластина, а текстът е каноничен, показват изследванията на епиграф. Откритието е сред най-значимите и може да промени историята, смята археологът Ивайло Кънев.





Наскоро родните учени потвърдиха огромната значимост на находка, открита при археологически разкопки миналото лято.

При проучването на крепостта „Балък дере“ край ивайловградското село Хухла, там дето „Арда“ напуска Източните Родопи, археологът Ивайло Кънев от НИМ-София откри оловна пластина-амулет, прегъната през средата. При извършване на консервационни дейности от проф. Веселина Инкова се забелязва плитко врязан надпис с кирилски букви.

В хода на неговото разчитане от д-р Георги Сингалевич, с помощта рефлексно-преобразувателна (RΤΙ) фотография, се стигна до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината. Проучвателите внимателно я разгънаха и с радост установиха дълъг старобългарски кирилски надпис, седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината.

Това е може би една от най-значимите находки на „Археологическо лято“ 22.

Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в. Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893-927). Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българският владетел към Цариград, със епиграфският анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в. Правописът е едноеров, само с голям ер (Ъ), което, според тях, сближава разглеждания надпис с паметници главно от Североизточна България. За разлика от досега известните подобни паметници тук силно впечатление прави каноничното звучене на текста и разчитането на личните имена на молителите, а именно Никола и Павел.

Поставянето на този анализ в контекст на археологическата среда дава основание на учените да предположат, че са открили един от най-ранните кирилски текстове известни до сега. Сродните паметници – старобългарски кирилски надписи - географски най-близки са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета, датирани в X – XI в.

Все още остава открит въпроса как този артефакт е попаднал на крепостта?

Според откривателя Ивайло Кънев трябва да се доверим на фактите и да обединим резултатите от археологическите проучвания, епиграфиката и историческите извори. При един такъв подход, според учения, отговорът е един, а именно, че на крепостта в местността „Балък дере“ при българският поход към Цариград при цар Симеон тук е имало български гарнизон, който целенасочено е подпомагал военната кампания.

https://fakti.bg/kultura-art/767781-otkriha-nadpis-na-kirilica-ot-vremeto-na-car-simeon-v-krepostta-balak-dere-krai-huhla-videosnimki

Надписът е върху оловна плочка, открита в руините на българска крепост, е може би един от най-старите текстове на кирилица, намирани някога

Надпис върху амулет на 1100 години, намерен в разрушена крепост в България, може да съдържа един от най-ранните известни примери за текст на кирилица, твърдят български изследователи.

Изданието Live Science публикува статия за находката, потвърждавайки огромната и значимост.

Продълговатата оловна пластина-амулет, прегъната на две през средата, е открита при археологически разкопки миналото лято при проучването на крепостта „Балък дере“ край ивайловградското село Хухла.

"Текстът е бил написан върху оловна плочка, носена на гърдите, за да предпазва притежателя от беди и злини", разказва Ивайло Кънев, археолог от Националния музей на България, който ръководи екипа, извършващ разкопки на крепостта „Балък дере“ край Ивайловград.


Според Ивайло Кънев в крепостта "Балък дере" при похода на цар Симеон към Цариград е имало български гарнизон и плочката е била на негови воини. Надписът се отнася за двама молители на име Павел и Димитър, разказва Кънев.

"Не е известно кои са били молителите Павел и Димитър, но най-вероятно Димитър е участвал в гарнизона, заселил се е в крепостта и е бил роднина на Павел", обяснява Кънев.

Надписът датира от времето на цар Симеон I (Симеон Велики), управлявал Българската империя между 893 и 927 г., обяснява Кънев. По това време царят разширява империята, воювайки с Византия.

ЕПИГРАФСКИ АНАЛИЗ

Spoiler

Епиграфика:

Епиграфиката (от старогръцки ἐπιγραφή (epigraphḗ) „надпис“) е изследване на писания, гравирани върху камък, метал и други материали като дърво, черупки и т.н., известни като „надписи“ или „епиграфи“ . Това е наука за идентифициране на графеми, изясняване на техните значения, класифициране на употребата им според дати и културни контексти и правене на заключения относно писането и писателите.

[затвори]

При съпоставката с историческите извори от началото на X век, които описват походите на българският владетел към Цариград, епиграфският анализ на артефакта отбелязва архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в.

Изследователите изтъкват, че правописът е едноеров, само с голям ер /Ъ/, което сближава разглеждания надпис с паметници главно от Североизточна България.

Забележително е каноничното звучене на текста и разчитането на личните имена на молителите Никола и Павел.

Епиграфският анализ заедно с контекста на археологическата среда дава основание на учените да предположат, че са открили един от най-ранните известни досега текстове на кирилица.

ЕДИН ОТ НАЙ-СТАРИТЕ ТЕКСТОВЕ НА КИРИЛИЦА?

Пластината е извадена от културен пласт, датиран от началото на Х век.

Въз основа на начина на изписване на буквите и местоположението на надписа в крепостта, "този текст вероятно е попаднал в крепостта в периода между 916 и 927 г. и е бил донесен от български военен гарнизон", разказва Кънев.

Преди това откритие най-ранните запазени текстове на кирилица датират от 921 г.  Сродни старобългарски надписи, географски най-близо са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета от X-XI в. Следователно новооткритият надпис е един от най-старите текстове на кирилица, намирани някога, заявява Кънев.


Кънев съобщава, че планира в бъдеще да публикува подробно описание на надписа и крепостта.

Доцент д-р Явор Милтенов, изследовател от Института за български език на БАН, който не е участвал в разкопките, заявява пред Live Science, че това е важна находка, но призова за предпазливост.

"Това е много интересна находка и заслужено предизвиква интерес. Ще трябва да видим пълната публикация на надписа и контекста, в който е намерен, преди да сме сигурни в неговата дата", казва Милтенов.

Световното признание на важността на тази находка идва в навечерието на националния ни празник на просветата, културата и създаването на азбуката ни.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/naj-starata-mozhe-bi-kirilitca-e-na-1100-godishen-amulet-za-predpazvan-199125.html

Тракийска гробница от времето на Одриското царство разкриха археолозите до село Текето, Хасковско. Учените тръгнаха по следите от стенописи, разрушени от иманяри.

Въпреки погрома състоянието на гробницата изненада археолозите. Все пак тя ще даде ценни за науката сведения и ще отвори една нова глава от историята на одрисите.

"Любопитно е да ви покажа една ситуация, която и нас ни озадачава. Тук виждаме фрагменти, затиснати от този блок на пластинчата ризница. Това е ризница, която е изградена от малки пластини, които са пришити към кожена или платнена дреха. Виждаме тук 7-8 такива", заяви доц. д-р Георги Нехризов, ръководител на археологическите разкопки.

Какво прави тази ризница между двата камъка?

"Това се опитваме да разберем, все още не ни е ясно" , обяснява доц. д-р Георги Нехризов пред БНТ.

https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Razkriha-trakiiska-grobnica-ot-vremeto-na-Odriskoto-carstvo-1821777



Екипът на доц. Георги Нехризов стигна до гробницата  край хасковското с. Текето.  За да се достигне до нея обаче беше необходимо първо да се проучи част от средновековен некропол, който е разположен върху могилата, похвалиха се от Регионалния исторически музей.
Разкрити са седем гроба с ориентация изток – запад, изградени и покрити с каменни плочи. Погребенията са извършени по християнски обряд – скелетите са положени по гръб със скръстени на гърдите ръце. Те са слабо съхранени поради силната киселинност на почвата, около тях не са открити никакви находки и това затруднява по-точното датиране на некропола.
Откриването на тракийското гробно съоръжение стана преди няколко дни и оттогава екипът работи по неговото пълно разкриване и документиране. Вече е изяснено, че то представлява значително като размери помещение с правоъгълен план. Изградено е от големи зеолитни блокове и е било покрито с такива. Подът е от плочи от същия тип скала. За съжаление съоръжението е сериозно пострадало от иманярска интервенция. Явно различни иманярски групи са достигнали до него през три големи изкопа във формата на тунели и са разбили стените му от юг, запад и изток, напълно е премахнато и покритието. По този начин автентичният вид на паметника е компрометиран, по-лошо е, че голяма част от живописната декорация на гробницата е унищожена. От малкото запазени на място участъци от стенната хоросанова мазилка може приблизително да се възстанови общия ѝ вид. Най-долу е разположен цокъл в наситено червено, след него следва пояс в жълт цвят, над него минава тясна лента очертана със светло сини линии, в която през известно разстояние са разположени червени квадрати с вписана в тях звезда, между квадратите има линейни орнаменти и свастики, нарисувани със светло син пигмент. Следва бял пояс с ширина като предходните цветни. Вероятно над него е бил разположен киматийонът, изрисуван с червено, тъмно синьо и жълто, но от него все още не са открити запазени части на място.
Както може да се очаква, в съоръжението няма никакви находки, които да подпомогнат очертаването на хронологическите рамки на изграждането му. Все пак основно в могилния насип и в изхвърлената от иманярите пръст бяха намерени части от снаряжението и въоръжението на погребания тук тракийски аристократ – фрагменти от железни върхове на копия, нож, нагръдник и над 50 елемента от пластинчата ризница. Откриха се и фрагменти от тракийска керамика и част от алабастрон.
Подобни гробни съоръжения са открити на други места в Тракия и се свързват с разцвета на Одриското държавно обединение в края на V и първата половина на IV в. пр. Хр. Проучените неограбени такива гробове, като тези при Дуванлий и Черноземен, Пловдивско и Дълбоки и Шипка, Старозагорско се отличават с богатството и пищността на гробните дарове.
От музея обещават да публикуват снимки.

https://www.marica.bg/region/haskovo/arheolozite-stignaha-do-grobnicata-v-teketo-eto-kakvo-otkriha

С голямо закъснение, едва в началото на месец ноември започнаха археологическите проучвания на крепостта Букелон при с. Маточина, Свиленградско. Проучванията се извършват от Националния исторически музей под ръководството на гл. ас. д-р Мариела Инкова и магистър Панайот Антонов. В екипа участва и Йоанна Йотова, студент от Великотърновския университет.

През късната античност и средновековието крепостта попада в хинтерланда на Адрианопол и същевременно по трасето на меридионалния път, свързващ провинции Долна Мизия и Тракия, а през средновековието – Българската държава и Византийската империя. По него преминават войските на хан Крум в похода му към Цариград, през лятото на 896 г. – на Симеон Велики, разбил ромеите при Булгарофигон, а през ноември 1328 г. крепостта за кратко е владяна от Михаил Шишман. Недалеч се разиграват и две големи сражения: между готите и Империята през 378 г., в която битка на 9 август загива император Валент; а през 1205 г  – между кръстоносците и войските на цар Калоян и куманите, когато загива и първият император на Латинската империя – Балдуин Фландърски.

Крепостта е устояла на времето. Експедицията на Националния исторически музей, подкрепяна от нейния директор, доц. Бони Петрунова и директора на ИМ-Свиленград г-жа Елена Митева, в течение на няколко сезона проучи стратиграфията на културните напластявания. Най-ранните следи от живот датират от ранножелязната епоха, т.е. от XII в. пр. Хр. Вероятно през елинистическата епоха е изградено най-ранното укрепление, чиято стена достига дебелина над 2,00 м. Платото е обитавано през римския период, свидетелство за което са опожарени монети от III в. сл. Хр., а нова  крепостна стена от едри квадри, дебела 2,20 м е изградена през IV – V в. От юг през последните два сезона експедицията разкрива и две големи кръгли /?/ кули, може би, фланкиращи портата към крепостта с калдъръмена настилка между тях. Малкото елементи от фортификацията, разкрити досега от екипа, дебелината на стената, подсказват, че крепостта в миналото е била впечатляваща и със стратегическо значение по пътя към Адрианопол и Константинопол. Крепостната стена била ремонтирана още през късната античност, свидетелство, за което е различният цвят хоросан в нейния градеж. Екипът попадна на представителна късноантична сграда с вход на изток и колонада пред него, градена в opus mixtum, в чиито руини през IX в. било устроено средновековно жилище. Крепостната стена била използвана и през средновековието, следи от ремонти на глинена спойка се откриха по източното трасе и при югозападната кула. Свидетелство за интензивния живот са многобройните ями с трапезна и кухненска керамика от  XII – XIV в., монети, накити от медна сплав, но и от благороден метал, коланни обкови от Х и XIII – XIV в., битови предмети и др. Значението на крепостта се потвърждава и от откритите в нея моливдовули от XI  и XIII в., в това число и сребърен печат на Йоан, хартуларий /началник на архивите/ от IX – X в. Но най-впечатляваща е запазената почти изцяло средновековна, четиринадесетметрова кула с монограм при входа, вероятно на нейния ктитор. Според арх. Стефан Бояджиев е имала три етажа с два полуетажа, а от изток – параклис с христограм в купола. До южното й лице са разчистени две бъркала за хоросан, като откритата над тях трапезна и кухненска керамика от XIII – XIV в., подсказва, че най-вероятно са използвани за строежа на кулата… При археологическите разкопки бе установено, че от север тази висока кула е фундирана твърде плитко, а цокълът й застъпва по-ранен зид на глинена спойка. Търсейки здрави основи от изток и юг кулата стъпва върху късноантичната крепостна стена, а от югозапад се допира до нейното вътрешно лице.

Разчитането на монограма продължава вече десетилетия…, но една находка на експедицията хвърля нова светлина. Един от откритите по време на разкопките печати от края на XIII в., макар и анонимен, се оказва, че е принадлежал на главния соколар на византийския император. Писмените извори са запазили имената на няколко протойераркария на служба при императора, а през XIII в. службата се изпълнява от Аврампакс, личност с благороден селжукски произход, приел християнството, както посочва проф. И. Йорданов. В разчитането на монограма се включва и проф. В. Зайбт от Виена, който го свързва именно с главния соколар от края на XIII в.


Днес, тази впечатляваща късноантична крепост, запазена почни изцяло кула, при това с монограм, съперничеща с Хрелювата кула в Рилския манастир, отново е на границата…., но в един обезлюден район. До нея, обаче се достига по път от републиканската мрежа! Пътят, трябва да отбележим, също е забележителен, защото по него до кулата достигат най-ентусиазираните и мотивирани туристи, вдъхновени от културното ни наследство. В това число и експедицията на Националния исторически музей! Защото пътят липсва…., съсипан при строителството на преградата срещу мигрантите и така изоставен… С дупки, каверни, счупени автомобили, а понякога, обаче с две пътни ленти: едната със следи от асфалт, а другата – черен път. Кулата се нуждае от спешна консервация /ако е забелязано от отговорните специалисти/, но тя не влиза в широко рекламирания „перлен списък” на обекти от българското културно-историческо наследство. А и самата консервация, без път, няма как да се случи… и така крепостта Букелон попада в по-малко известния списък на загубените, изчезващи паметници от нашето наследство! 

гл. ас. д-р Мариела Инкова

https://historymuseum.org/