Български Националистически Форумъ

Велико дульбер бугарко

Велико дульбер бугарко,
Велико, една на мама. (x2)
Да знаиш, мило, да знаиш,
каквo е жальба за младост. (x2)

На порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в'одая би ме отнесла,
постеля би ми постлала. (x2)

Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата, (x2)
даль си от бога паднала,
даль си от земя никнала? (x2)

Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата? (х2)
Не сум от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук сум от майка родена.

Заспало моме край море

Заспало моме край море, мале,
повел ми ветер от море,
откърши гранка маслинка, мале,
удари моме по лице.
Откърши гранка маслинка, мале,
удари моме по лице.

Моме се люто разлюти, мале,
още по-люто проклело:
“Дей гиди, ветре, дей гиди джанъм,
никога да не повееш,
защо ме ветре от сон разбуди,
на сон ми бея три луди.

Първи ми даде яболче, мале,
яболче сладко, цървено.
Втори ми даде злат пръстен, мале,
трети ме на сон целуна.
Втори ми даде злат пръстен, мале,
трети ме на сон целуна.

Той що ми даде яболче, мале,
зелен да биде до века.
Той що ми даде злат пърстен, мале,
низ него да се провира.
Той що ме на сон целуна, мале,
дай ми го, Боже, наяве.

изпълнява Любка Рондова:

Mома седи на чардако

Mома седи на чардако
на чардако, на одеро
пусто дърво било гнило
падна чардак на земя
пусто дърво било гнило
падна чардак на земя

Скрил се лудо зад врата
фатил мома за ръката
моме вели ем говори
пущи ме лудо, пущи ме
моме вели ем говори
пущи ме лудо, пущи ме

Ние сме си близо рода
първи, втори братувчеди
се излъгал лудо младо
па я пущил момата
се излъгал лудо младо
па я пущил момата

Бега моме по дозмето
се обърна и говори
фати лудо яребица
па не знае да яде
фати лудо яребица
па не знае да яде

Кацнал бръмбар на трънка

Кацнал бръмбър на трънка
па захванал да дрънка
дочула го мушица
със примрела душица
Слуша, слуша, пролете
буйно хоро завърте
видели ги комари
все ергени все стари

Погледаха играта
харесах им мухата
пусти стари ергени
всекиму се прижени
Кога слънце залезе
кавга страшна излезе
затрещеха колове
зазвънтеха ножове

Уплаши се мухата
па избега в гората
а комари вилнеят
бой се бият, кръв леят
и никой се не сети
как паякът се вести
тънка мрежа долови
до един ги излови.

Изпълнява Павел Сираков:

Предговор за една песен:

Едно от най-масовите кланета по време на турското робство е "Бояджишкото клане" от 1876 година. По жестокост то се нарежда на второ място веднага след Баташкото клане. Известно е с кървавото си хоро. В съседното село Болярско били укрити, но издадени и открити около 50 младежи. Всички били отведени в местността Рачерски мост. Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро,ще ги пощади. А това всъщност е отмъщението за побоя, който нанесъл на него и приятелите му Кольо Попов с другарите си, с които всяка вечер вземали обратно отвлеченото и откраднотото от българите през деня. С надежда да се спасят, младите се съгласяват да играят. Музиката засвирва, и младежите започват да играят сватбено хоро. Шефкет паша наблюдава самодоволно,но яростта у него надделява и той дал знак. Екнал залп почти всички паднали покосени,останал само един тежко ранен, но Садък ефенди го доубил. Така прекъснал животът на неживелите го още 35 младежи от Бояджик – жертва на турските поробители.

Съществува и друга, по-разпространена версия за Бояджишкото клане и в частност кървавото хоро. Откривайки младежите, скрили се в с. Болярско, пашата заповядал те да се състезават до близко намиращата се гориста местност, като първенците ще бъдат пощадени. Младежите се затичали с всички сили, но щом навлезли изтощени сред дъветата, там ги пресрещнали десетки турски войници, които незабавно ги изтребили до един. Узнавайки за случилото се, жителите на село Бояджик усетили наближаващата опасност. Веднага били събрани всички млади моми и девойки и затрупани със слама в коритото река Калница. Нахлувайки в Бояджик обаче, турците узнали за тях и подпалили сламата, с която били покрити. Опитвайки се да избяга от огъня, на нито една жена не е било позволено да излезе и така всички изгорели живи. Същевременно бременните, болните, старците и децата са опитали за избягат в посока местността "Калето", където по онова време е имало църква, в която е можело да се скрият. Уви, турска потеря е успяла да ги открие като ги е изклала до крак. Из селото все още се носят легенди, че бебетата са били изтръгвани от утробите на бременните и забивани на кол пред очите на умиращите им майки. Всички, останали в селото били заставени да играят хоро на една поляна. Зад тях стоели турците с пословутите си ятагани, които сечали главите на играещите и не позволявали никой да се пусне от хорото. Така на последните съсечени се нлагало да играят върху мъртвите тела на свои близки роднини и съселяни. Днес на мястото, на което се предполагало, че е изиграно Кървавото хоро има построена градина с паметник. В местността Калето църквата е възстановена и ежегодно се превежда събора на селото на 6ти май - Гергьовден.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бояджик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BA


КЪРВАВОТО ХОРО


КЛАНЕТО В СЕЛО БОЯДЖИК



Задала ми са, бре, тъма
отдолу, от Цариграда,
бре, тоз ми Джимет, бре, паша,
дор три джандарми пратяла,
в Бояджик село голямо,
в Бояджик пушки да сбират.
В Бояджик турци имало,
турците били гаджале,
и този хаджи Амина.
Той на българи казваше:
- Българи, наши комшии,
вий не си пушки давайте,
ша ви турците излъжат,
излъжат, да ви измамят,
ша ви пушките прибират,
по-сетня жа ви кайдисат!
И българи турци слушали,
и тий си пушки не дали,
джандарми назад върнали.
Прао на паша отидоа
и на пашата казваха:
- Паша ле, царска-везирска,
имаш ли хабер, немаш ли,
бояжийските българи,
и тий са били комити,
джандарми назад върнали!
Тогиз са паша провикна:
- Бре врайте, турци, черкези,
в Бояджик село голямо,
в Бояджик яма да струвате,
на имане доюм да знайте!
Че са прибрали, прибрали,
тези ми голи гаджаля
и тези клети черкези,
алян са байрак дигнали
и два ми топа отзели,
по-напреж за Манастира,
да са Манастир събори.
Кат на Манастир върлили,
върлили и съборили,
моми и булки робили,
робили и нагрозили,
селото огън дадоа
от четри стран запалюва.
Какъв е спомян станало
в Бояджик село голямо!
Жива раздяла сторили,
кой где му видят очите.
Деча у люлки плачеха,
плачеха и са горяха,
момците голи съблякоха
та ги на оро редяха,
та ги на нишан меряха!
Какъв е спомян станало
в Бояджик село голямо!




--------------------------------------------------------------------------------
Черна, Северна Добруджа (СбНУ 35, с. 194)

Карамфило моме

Карамфило, фил фило моме,
Карамфило, фил фило,
ти карамфил не носиш, моме
на карамфил мирисаш /2
Дружките ти носея, моме, дружките ти носея,
дружките ти носея, моме, ала не мирисая./2

Вес ден стоя на порти, моме,
вес ден стоя на порти,
вес ден стоя на порти, моме,
пушка държа во ръце./2
Пушка държа во ръце, моме,
да убиям тейко ти!/2

Жал ме падна за тебе, моме,
жал ме падна за тебе,
жал ме падна за тебе, моме,
ке останеш сираче./2
Ке останеш сираче, моме,
без майка и татко.

Песен за Сирма Войвода

Каде се чуло, видело
мома войвода да биде
на седумдесет дружина
на тия гори зелени /2
на тия води студени!

Сирма на дружина говори
това со лутина не бива,
ке върземе пръстен на бука
пукайте редум на нишан,
кой ке ми пръстен прониже
той ке ми биде войвода!

Сите си редум пукая
никой ми пръстен не удари,
Сирма им вели говори
подайте ми мене пушката,
пукна ми пушка от ръка
падна ми пръстен от бука!

Пак Сирма им вели говори
ке фърламе камен, дружина
кой ке ми камен надфърли
той ке ми бъде войвода /2
на седумдесет дружина.

Сите си камен фърлая,
никой си камен не надфърли.
Сирма ми камен надфърли
десет чекори потаму.
Тогай я Сирма избрая,
войвода Сирма да биде.

Илия, фидан бойлия

Илия за път се стега
Илия на гурбет пойде
Илия, фидан бойлия
Илия, един на майка

Майка му пита месеше
Баща му конче стегаше
Илия, фидан бойлия
Илия, един на майка

Баща му конче стегаше
Сестра му перчем решеше
Илия, фидан бойлия
Илия, един на майка

Сестра му перчем решеше
Леля му китка кичеше
Илия, фидан бойлия
Илия, един на майка

Илия за път се стега
Илия на гурбет пойде
Илия, фидан бойлия
Илия, един на майка

По сокаци шетав, мамо

По сокаци шетав, мамо,
сретнав си девойче.
Фередже носеше, мамо,
фередже на глава /2x

- Подигни фередже, моме,
ликот да ти видам.
Дали си анамче, моме,
или си ристянче /2x

- Бегова сум керка, лудо
язе сум анамче.
Язе сум анамче, лудо,
а ти си ристянче /2x

- Ако си анамче, моме,
върви си го патот.
Ако си ристянче, моме,
качи се на коня.
Двайца да бегаме, моме,
во гора зелена.

Георги бекрия

Дади ме, дади ме майко на Георгия
Дади ме, дади ме майко на него
сама ке, сама ке ода по него
по него, по него, него дур дома

Не оди, не оди керко по Георгия,
оти е, оти е Георги бекрия
на вино, на вино пие каймако,
а на, а на ракия първако.

Дади ме, дади ме майко на Георгия,
ако е, ако е майко бекрия,
сърце ке, сърце ке пукни по него
и яс ке, и яс ке умрам за него.

Не оди, не оди керко по Георгия,
оти е, оти е Георги бекрия,
на вино, на вино вади ножови,
а на, а на ракия пищови.

Изпълнява Любка Рондова:

https://www.videoclip.bg/watch/192731

Како Костадино

Умеси ми пресна пита, како Костадино,
пресна пита-ръженица, како Костадино,
Направи ми лютеница, како Костадино,
лютеница, мътеница, како Костадино.

Че във сватове ще ида, како Костадино,
в сватовете да повратки, како Костадино,
С пресна пита-ръженица, како Костадино,
с лютеница, с мътеница, како Костадино.

Сватовете ще ни срещнат, како Костадино,
с тъпани и с кеменета, како Костадино,
с качамак и със коприва, како Костадино,
с леща, джуркана в гърнето, како Костадино.

Три дни ще се веселиме, како Костадино,
три дни ще ядем и пием, како Костадино,
да учудим махалата, како Костадино,
махалата, цело село, како Костадино.

Изпълнява Борка Тричкова:

Злати Димитър думаше

Злати Димитър думаше:
- Димитре торлачанино,
чу ли Димитре разбра ли,
че Станка писмо изпраща,
Станка ми поп Николова.
Писмото пише нарежда:

- Добруджа калъч посекли,
Добруджа везир Козлуджа!
Че кой я кардаш посякъл?!
Султана пандаклийския,
Шибил Бей и Кара Мустафа
- все турци, все ямадчии!
Голям са золум сторили -
старите хора колели,
младите роби робели,
децата под крак тъпчели!
От дето кардаш минели,
сичките села горели!
Заран Алманлий ще влязат
Алманлий село голямо,
с петстотин къщи Български.
Станка ни пише в писмото,
ако ни пътя за три дни,
за един ден да го вземеме,
за един ден ама до пладне,
селото да си завардим!
Димитър Златьо продума:
- Златьо ле канадчернино,
да не е нещо измама?
Злати Димитър пак дума:
- Станкиното писмо познавам,
вземи го кардаш - прочети.
Тогаз Димитър повярва,
Димитър Калъчлията,
и си на Златьо продума:
- Събирай Златьо момчета
момчете все неженени.
Най-напред Златьо повикай,
Стар Бойчо - стара войвода,
с негови девет момчета.
А че го Златьо послуша,
възседна сива атъна,
и си момчета събира.
Че ги Димитър поведе,
към това село Алманлий.
Като си село наближи,
Димитър дума момчета:
- Постойте тук почакайте,
аз сам в Алманлий ще вляза.
Че си кончето препусна,
то вдигна мъгли и прахове.
Тез турци тез ямаджии,
таман си село посекли
и си ямата деляха
Султанът дума-продума:
- Бре ой ви вазе агалар
що са тез мъгли и прахове
Де ни е холан Димитър,
Димитър калъчлията?!
Два пъти стана ни гони,
ако сега ни настигне,
къс по къс ще ни направи!
Хукнали турци да бягат,
към пуста дели Камчия.
Димитър в селу отива,
три пъти селу кръстоса,
жива си душа не найде,
че у Станкини отиде.
Станка на порти седеше,
кървави сълзи плачеше:
- Я ела Байно погледни,
във наще изби дълбоки,
да видиш чудо голямо!
Кога Димитър погледна,
до прага пълно със кърви!
Че той се много ядоса,
и се назаде повърна,
и на момчета продума:
- Давайте братя да вървим,
до един да ги изтребим!
Че си конете пуснаха,
на път татари стигнаха,
татари каръм черкези.
Триста талиги караха,
най-подир върви кучийка.
Димитър дума татари:
с какво е пълна кучийка?
Татари думат Димитър:
- Кучийка е пълна със злато.
Димитър вяра не хваща,
че си калъча изтегли,
и си кучийка удари,
кучийка на две направи.
Какво да види Димитър,
- едно ми младо момиче,
момиче бяло българче.
Много са Димитър ядоса,
а че си коня обседна,
и го на мома подаде,
и си на мома продума:
- Настрани коня да държиш,
да не се казъм уплашиш.
И на другари продума:
- Що стоим братя, що търпим,
до един да ги изтребим!
Че се с калъча завъртя,
всички татари избива.
Че си конете пуснаха,
по път си султан стигнаха.
Димитър дума султана:
- Султано, султан ефенди,
я постой холан да кажеш,
какъв си золум направил?!
Султанът дума Димитър:
- Ако ми живот харижеш,
хазната ще ти подаря,
хазната пълна със злато.
Димитър дума султана:
- Султано, султан ефенди
малко ти е тебе хазната!

Не стига да си заплатиш,
на десет села мъжете,
мъжете още жените,
жените още децата!
Че си калъча изтегли
и му главата отряза!

Македонийо, жална ле майко

Македонийо, жална ле майко
доста си страдала.
Страдала си, жална ле майко,
цели пет векови. /2

Ако сакаш, горо ле майко
яс да си пораснам,
села ке соберам ле, майко
чета ке направам. /2

В планина ке одам ле майко
с душман ке се биям.
С душман ке се биям ле майко
знаме ке развиям. /2

На знамето да пише майко:
„Смърт или свобода“.
Смърт или свобода ле, майко
за Македония. /2

Ей, народе древен

Ей, народе древен български,
Що си от родина разделен,
•Защо я търпиш неправдата,
•Славно ти име да погубват. /2/

Стига са ти рода криели,
стига те от братя делили,
•стига тия що те мачия
•Да ми те плашат со Родина. /2/

Стани, стани народ юначен,
Спомни си ги ти войводите,
•да им вдигнем байраците,
•да ги изпълним заветите. /2/

Да сме горди, че сме българи,
да си я пазим Родината,
•да ги нема тия граници
•заедно да бидем свободни./2/

Седнало е Джоре дос

Седнало е Джоре дос, седнало е Джоре.
Ти лудо, Джоре дос, ти си лудо Джоре.
Ванка на вартици дос, ванка на вартици.
Ти лудо, Джоре дос, ти си лудо Джоре.

Шарен чорап плете дос, шарен чорап плете.
Ти лудо, Джоре дос, ти си лудо Джоре.
Йотдол иде девойче, то на Джоре вели:
Ти лудо, Джоре дос, ти си лудо Джоре.

Що работиш тука дос, що работиш тука?
Ти лудо, Джоре дос, ти си лудо Джоре.
Шарен чорап плета дос, шарен чорап плета.
Ти лудо, Джоре дос, ти си лудо Джоре.

Кому че го дадеш дос, кому че го дадеш?
Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре.
Който мене земе дос, нему че го йодам
Ти лудо, Джоре дос, ти си лудо Джоре!

Я чу тебе земa дос, я чу тебе земa.
Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре.
Тебе че го йодам дос, тебе че го йодам
Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре.

Седнал Господ да вечеря

Седнал Господ да вечеря,
Света Богородица и ясен месец.
Диван седи, Бога моли:
Дай ми Боже, ключовете,
да отключа райовете,
райовете и адовете.

Че отключи райовете,
чорбаджие ядат, пият;
ядат, пият, Бога хвалят.
Че отключи адовете,
сирумая сълзи ронят,
сълзи ронят, Бога кълнат.

Изпълнява Славка Калчева: