Български Националистически Форумъ

Дойде ред на поредната далекоизточна тема във форума 



Тибет е културна и религиозна общност, отличителните черти на които са тибетският език и тибетския будизъм . Коренното население са тибетци.

От 1950 г. значителна част от Тибет е част от КНР като тибетски автономен район и автономни звена в провинциите Юнан, Сичуан, Кингхай и Ганса, между които историческите региони на Тибет У-Цанг, Камо и Aмро са разделени. Лхаса е историческата столица на Тибет и административния център на Тибетския автономен регион.

Включването на Тибет в КНР в резултат на военно нашествие остава сложен и противоречив въпрос за настоящето.

В Дхармасала (Индия) правителството на Тибет се намира в изгнание, ръководителят на което до 2011 г. беше Далай Лама XIV, един от най-разпознаваемите и уважавани хора в света. На 27 април 2011 г. Лобсанг Сенге беше избран в резултат на световния вот на тибетската диаспора. И след 10 години, на 27 май 2021 г., той беше заменен от Пенпа Тшеринг - вторият демократично избран Сиконг (ръководител на тибетското правителство в изгнание).

Тибет се намира между двата центъра на древноазиатската култура - Индия и Китай, но географското положение на Тибет е такова, че е на практика изолиран от тях. Няма данни, че тибетците произлизат от Централна Азия или от Източна Азия, но въз основа на това, че техният език е част от сино-тибетските езици заедно с китайския и бирманския, е възможно да се изграждат хипотези за съвместния произход на тези народи. Независимо от това, всички исторически доказателства започват с времето, когато тибетската култура вече е съществувала независимо от своите съседи.




Според палеопротеомиката (дял от молекулярната биология, изучаваща бетъчините) жител на карстовата пещера Байшия, разположена в областта Саха (Гансу), е бил близо до денисовския човек. На палеолитния паметник на Цзянцзюнфу 01, оптичното датиране на находища от културни слоеве, съдържащи прости каменни инструменти, показва, че това място е било обитавано от хоминиди при по-топли междуледникови условия ~ 120–90 хиляди години.

Възрастта на най-древните артефакти, открити на територията на Тибет (Тингри), датира от 50 хиляди години и те са представени от каменни секачи и стъргалки. В централната част на планината на надморска височина от 4,6 хиляди метра до Нвия Деву, хората са живели преди 30-40 хиляди години. Нвия Деву има известно сходство с паметниците на ранния горен палеолит Кара-Бом в планински Алтай и Tolbor-21 в Северна Монголия. Това е последвано от два периода на появата на хора в Тибет: преди 16 и преди 8 хиляди години.

Следващите свидетелства за живот на хората в Тибет принадлежат към 3000-2000 г. пр.н.е. Предполага се, че съвременните тибетци идват от северозападния регион на Китай, където различни етнически групи се смесват поне до 7 век, сред които най-голямо влияние върху тибетците са оказали ранните китайски и бирмански групи от една страна, и тюркските народи - от друга страна.

Неолита се датира към VI век пр.н.е. и е представен от керамика, следи от отглеждане на говеда и мотично земеделие (Карай - близо до Шамду). Културата Чойгун бележи началото на бронзовата епоха.

На платото на Чангангта бяха открити праисторически укрепления по хълмовете от желязната епоха и погребения, но засега няма убедително обяснение на техния произход. Според тибетски текстове първоначално там е била разположена страната Шаншунг, от която е започнала религията Бон.

Шаншунгския език е мъртъв сино-тибетски език, на който са говорили в югозападен Тибет. Известен е по текстове от "Пещерата на съкровищата", както и по някои други по-кратки текстове, които са двуезични: на тибетски и шаншунгски.


Бон е най-старата духовна традиция в Тибет. Тензин Гяцо, четиринадесетият Далай Лама, класифицира Бон традицията като петата най-важна духовна школа на Тибет, наравно със Нингма, Сакя, Кагю, Гелуг и Джонанг школи на Ваджраяна будизма, въпреки дългогодишното историческо съперничество между влиянията на Бон-традицията и будизма в Тибет. Става популярна около 11 век.

Когато сричката -по или -па е прибавена към съществителното име, това е, за да обозначи човека, който е от определено място или извършва определено действие; следователно „Бонпо“ означава последовател на Бон традицията, „Нингмапа“ е последовател на традицията на Нингма, и т.н. (Женските окончания са -мо и съответно -ма, но обикновено те не се използват в имената на тибетските религиозни традиции).

Често е наричана шаманистична и анимистична традиция на Хималаите, датираща отпреди будизма, който става популярен през 7 век, а по-новите проучвания разкриват богатството и на двете религиозни традиции и в културен план в противоречие с това, което са мислели първоначално пионерите сред западните учени. Тибетските будисти разглеждат Бон като отделна религия, макар западните учени да я характеризират като неортодоксална форма на будизма.



В края на VI - началото на VII век, така наречената династия Ярлунг на тибетските царе постепенно подчинява съседните племена и създава царството Тубо. Периодът на династията Ярлунг е слабо осветен в литературата. Династичната хронология причинява спорове.

В древния период Тибет е управляван от царете от династията Ярлунг, чиято надеждна история започва от VI век (твърде малко исторически свидетелства са останали около времето на до-ярлунгските княжества).

През VII-IX в. тибетското царство играе важна роля в Централна Азия, борейки се с контрола върху търговските маршрути. Тибет се превръща в значителна сила по време на управлението на Сонгцен Гампо, 33-ия цар на Тибет (617-650), който разширил границите на царството. В знак на помирение и уважение китайският император и кралят на Непал предоставили на тибетския цар дъщерите си за съпруги.

Сонгцен Гампо оказал голямо влияние върху културата на Тибет и се смята, че той е донесъл будизма на хората от Тибет и основал много будистки храмове, включително манастита Джоканг в Лхаса. Той е почитан като първият „праведен (религиозен) цар“ (на тибетски - Чогел).

Тибет достигна най-големите си военни успехи при цар Тисонг Децен (755–797), който също имал голямо влияние върху развитието на тибетския будизъм.

Династични бракове били сключени между тибетските владетели и китайците от династията Тан, благодарение на тях, както и благодарение на неофициалния обмен между населението на Китай и Тибет са допълнително развити политическите, икономически и културни отношения на вътрешния Китай и Тибет. През втората половина на 9 век Кралство Тубо навлязло в периос на упадък. В тибетската история периодът, предшестващ това, се нарича "гамбо", а следващите 300 години са период на разкол. По време на разкола се издигат местните племенни владетели, които воюват един с друг. В Китай този път също е неясен (ерата на „пет династии и десет кралства“ и последващата династия Сун), когато властта се променя в страната и се водили безкрайни войни. В средата на XIII век Тибет зависи от монголската империя. След като Китай излиза от Монголската империя, Китайската империя Мин безуспешно изисква от Тибет да установи процедура за назначаване на висшите тибетски религиозни лидери и областната администрация.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тибет

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Тибета

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бон религия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Шангшунгский язык

Тибетската империя (на тибетски: བོད་ཆེན་པོ) съществува от 7 до 9 век, когато Тибет е обединен под формата на голяма и мощна империя, която управлява значително по-голяма площ от Тибетското плато, достигайки части от Източна, Централна и Южна Азия.

Основана е от император Сонгцен Гампо и впоследствие е управлявана от множество императори. В началото тя постепенно се разраства, обхващайки разнообразни форми на релефа. По времето на император Ралпачен в началото на 9 век, империята контролира територии, разпростиращи се от Таримския басейн до Хималаите и Бенгал и от Памир до днешните китайски провинции Гансу и Юнан. Империята приема будизма от съседните страни и развива будистка цивилизация с богата книжовност.

Разнообразният терен на империята с насечен релеф и трудностите на транспорта по него, заедно с новите идеи, навлезли в империята в резултат от разширяването ѝ, създават напрежение и силови блокове, които често се намират в съперничество с императора в центъра на страната. Така, в началото на 840-те години империята потъва в гражданска война и накрая се разпада. След това регионът е залят от въстания срещу останките от бившата империя и се появяват нови местни вождове.



Тибетската империя е съществувала от 7-ми до 9-ти век, когато Тибет е обединен в голяма и мощна империя и е управлявал територия, много по-голяма от Тибетското плато, простираща се в части от Източна Азия, Централна Азия и Южна Азия.

Традиционната тибетска история описва подвизите на дълъг списък от владетели. Външно потвърждение за това може да се намери в китайската история от 7 век. Редица императори управляват Тибет от 7 до 9 век. От времето на император Сонгцен Гампо силата на империята постепенно нараства в различни територии. По време на управлението на император Ралпачан, в първите години на 9 век, той контролира територии, простиращи се от Таримския басейн до Хималаите и Бенгал и от Памир до днешните китайски провинции Гансу и Юнан.

Управление на Сонгцен Гампо (618-650)

Сонгцен Гампо (604–650) е първият велик император, разширил властта на Тибет отвъд Лхаса и долината Ярлунг и традиционно се смята, че той е внесъл будизма в Тибет.

Когато баща му Намри Сонгцен умира от отравяне (около 618), Сонгцен Гампо поема властта след кратък бунт. Сонгцен Гампо се оказва опитен както в дипломацията, така и в битките. Министърът на императора Мианг Мангпод побеждава хората от Сумпа около 627 г. Шест години по-късно (около 632-33 г.) Миан Мангпод е обвинен в държавна измяна и екзекутиран.

Китайските хроники споменават пратеник в Тибет през 634 г. Тогава тибетският император пмолил (според тибетски източници поискал) да се ожени за китайска принцеса, но получил отказ. През 635-36 г. императорът атакува и побеждава тогонците, които живеели около езерото Кукунор и контролирали важни търговски пътища към Китай. След поредица от военни кампании между Тибет и империята Тан през 635-638, китайският император се съгласява (само поради заплахата от сила, според тибетски източници) да даде китайска принцеса на Сонгцен Гампо.

Около 639 г., след като Сонгцен Гампо се скарва с по-малкия си брат Ценсон, по-малкият брат е изгорен жив от собствения си министър Хасрег (вероятно по заповед на по-големия му брат императора).

Сонгцен Гампо умира през 650 г. Той е наследен от неговия невръстен внук Триманг Лон. Истинската власт остава в ръцете на министър Гар Сонгцен. Има известно объркване относно това дали Чжанчжун завладява Централен Тибет по време на управлението на Сонгцен Гампо или по време на управлението на Тисонг Децен (755 до 797 или 804 г.). Записите на Тан обаче изглежда ясно поставят тези събития в управлението на Сонгцен Гампо, тъй като те казват, че през 634 г. Джанчжун и различните племена Цян „се подчиняват напълно на него“. След това той се съюзява със страната Джангжун, за да победи Туюхун, след което покорява още две племена Цян, преди да заплаши региона Сонгжу в Китай с много голяма армия (100 000 според тибетски източници); според китайците над 200 000 души. След това той изпратил пратеник с подаръци от злато и коприна до китайския император, за да поиска китайска принцеса за жена, и когато му било отказано, той нападнал Сонгжу. Според хрониките на Тан, той в крайна сметка се оттегля и се извинява, след което императорът удовлетворява молбата му.

След смъртта на Сонгцен Гампо през 650 г. Тан атакува столицата на Тибет, Лхаса, и поема контрола над нея. Войниците на Тан не успяват да запазят присъствието си във враждебното обкръжение на Тибетското плато и скоро се връщат в същински Китай.

Управление на Мангсонг Мангцен (650—676)

След като Тухон е включен в тибетската територия, могъщият министър Гар Сонгцен умира през 667 г. Между 665 и 670 г. Котан е победен от тибетците и последва дълга поредица от конфликти с империята Тан. През пролетта на 670 г. Тибет атакува останалите китайски територии в западния басейн на Тарим, след като печели битката при Дафейчуан срещу Тан. С войски от Хотан те превземат Аксу, след което китайците напускат региона, слагайки край на две десетилетия китайски контрол. Така те поемат контрол над всичките четири китайски гарнизона в Таримския басейн през 670 г. и ги държат до 692 г., когато китайците най-накрая успяват да си върнат тези територии.

Император Мангсон Мангцен се жени за Тримала, жена, която ще бъде от голямо значение в историята на Тибет. Императорът умира през зимата на 676-677 г. и след това започват въстанията на Чжанжун. През същата година се ражда синът на императора Триду Сонгцен.

Управление на Триду Сонгцен (677—704)

През 685 г. министърът Гар Цение Домпу умира и на негово място е назначен брат му Гар Тридринг Цендре. През 692 г. тибетците отстъпват Таримския басейн на китайците. Гар Тридринг Цендре побеждава китайците в битка през 696 г. и моли за мир. Две години по-късно, през 698 г., император Триду Сонгцен уж поканил клана Гар (наброяващ над 2000 души) на лов и заповядал да ги убият. След това Гар Тридринг Цендре се самоубива и войските му се присъединяват към китайците. Това сложило край на влиянието на Гар.

От 700 г. до смъртта си императорът е на поход в североизточната част, отсъстващ от Централен Тибет, докато майка му Тримал управлява страната от негово име. През 702 г. Чжоуски Китай под ръководството на императрица У Зетян и Тибетската империя сключват мир. В края на същата година тибетското императорско правителство се ориентира към консолидирането на административната организация на североизточния регион Симру в страната Сумпа, завладяна 75 години по-рано. Сумру е организиран като новия "рог" на империята.

През лятото на 703 г. Триду Сонгцен живее в Олак в Лин, което е в горното течение на Яндзъ, преди да започне нашествие в Занг, което може да бъде или Мосуо или царство Нанджао. През 704 г. той отсяда за кратко в Йоти Чузанг в Мадром на Жълтата река. След това той нахлува в Мива, която поне отчасти е от Нанжао (тибетският термин Мива вероятно се отнася до същите хора или народи, които китайците наричат Ман или Мяо), но умира по време на преследването на тази кампания.

Управление на Тисонг Децен (756—797 или 804)

През 755 г. Китай вече е започнал да отслабва поради въстанието, започнато от Ан Лушан през 751 г., което продължава до 763 г. Напротив, управлението на Тисонг Децен се характеризира с възстановяването на тибетското влияние в Централна Азия. В началото на управлението му регионите на запад от Тибет отдават почит на тибетския двор. От този момент нататък тибетците нахлуват в територията на Тан, достигайки китайската столица Чанан (съвременния Сиан) в края на 763 г. Тибетските войски окупирали Чанан за петнадесет дни и поставили марионетен император, докато император Дай-Цзун бил в Луоянг. Нанжао (в Юнан и съседните райони) остава под контрола на тибетците от 750 до 794 г., когато те се обръщат срещу своите тибетски владетели и помагат на китайците да нанесат сериозно поражение на тибетците.

Междувременно киргизците сключили споразумение за приятелство с Тибет и други сили, за да позволят свободната търговия в региона. Опит за сключване на мирен договор между Тибет и Китай е направен през 787 г., но военните действия продължават до подписването на китайско-тибетския договор от 821 г. в Лхаса през 823 г. В същото време уйгурите, номинални съюзници на императорите Тан, продължават да създават трудности на северната граница на Тибет. До края на управлението на този цар уйгурските победи на север карат тибетците да загубят редица свои съюзници на югоизток.


Цар Тисонг Децен установил Учението на Буда в страната, като поканил за целта великите индийски гуру Шантаракшита и Падмасамбхава от Индия, които организирали превода на текстовете на Учението от санскрит и създали будистката сангха на Тибет. Монашеският университет Самие е построен в Централен Тибет, който все още е един от най-важните центрове на будизма.

По време на управлението на Тисонг Децен в манастира Самие се провежда известна двугодишна дискусия между китайския монах Хешан и Камалашила, учител по тантрически будизъм. Цар Тисонг Децен признава, че Камалашила е спечелил спора и оттогава тантрическият будизъм е твърдо установен в Тибет.

В началото на управлението империята е в упадък, покрайнините отпадат или се бунтуват, арабите се приближават от запад. През 763 г. Тисонг Децен, в отговор на натиска от страна на Китай, събра армия от 200 хиляди войници и я изпраща на север, достигайки китайската столица Чанан. Китайският император бил принуден да избяга. През 783 г. е сключен мирен договор между Китай и Тибет, според който земите в района на Кокунор са определени за Тибет.

Тисонг Децен сключва съюз с краля на Наньчжао Имобсун и през 778 г. предприема атака срещу китайската територия в провинция Съчуан.

Тисонг Децен също предприема кампании на запад, достигайки река Оксус и се сблъсква с арабския халиф Харун ал-Рашид. Халифът успява да се споразумее с китайския император за съюз срещу Тибет, в резултат на което експанзията на Наньчжао е спряна. През следващите години от управлението си Тисонг Децен е във война на два фронта – с арабите на запад и с китайците на север и изток, до 797 г.

Управление на Ралпачан (815-838)

Ралпачан, внукът на цар Тисонг Децен, поканил занаятчии, скулптори и художници от Непал, Индия, Китай и Кашмир, за да завърши своя план за изграждането на будистки храмове и манастири. Той въвежда монаси в управителните органи на страната, като им дава право на решаващ глас наравно с главните министри, приравнявайки статута на монаха към статута на висшите държавни служители.

По време на неговото управление държавата активно подкрепя превода на будистки писания от санскрит на тибетски.

През 822 г. е сключен мирен договор с Китай, който потвърждава правото на тибетците върху окупираната територия.

По време на царуването на Ралпачан империята отслабва, правителството потъва в сложни интриги и привържениците на религията Бон са активни.

Управление на Ландарма (838-841)

В резултат на преврат цар Ралпачан е убит и Ландарма, който разчитал на привържениците на Бон и жестоко преследвал будизма, получава властта. Монасите и учените били принудени да се скрият в далечни провинции или да избягат в съседни страни.

След смъртта на Ландарма империята се разпада на много малки царства: Гуге, Ладакх, Пулан и др.
От този момент няма систематично представяне на тибетската история в продължение на няколкостотин години.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тибет империя

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Тибета

По време на управлението на Ралпачан (815–838) будизмът и културата продължават да процъфтяват. Тибетската империя обаче отслабва и окончателно се разпада след убийството на Ландарма (838-841), чието управление е белязано от активното потискане на будизма, което прекъсва развитието й за повече от век. До края на 9 век Тибет се състои от отделни княжества, които враждуват помежду си.


Поклонението на религията Бон е възобновено в Централен Тибет. Наследниците на царското семейство, които мигрирали на запад, поддържали контакт с индийските будисти чрез тибетски учени и преводачи (лоцава) като Ринчен Санпо (958-1055). През 1042 г. мисионерската дейност на Атиша допринася за възраждането на будизма в Централен Тибет.

През 1073 г. са основани манастирът Сакя и редица други манастири от посоката на тибетския будизъм Кагю. Различни манастири и училища започват да получават подкрепата на местните владетели, развиват се системи за йерархична приемственост, включително чрез прераждане. Тибетската култура се развива активно.

В средата на 13 век Тибет е принуден да установи политически и религиозни отношения с Монголската империя. През 1247 г. ръководителят на школата Сакя получава от Годан символична власт над Тибет, а Кубилай по-късно прави Фагба Лама свой духовен наставник и първия теократичен монарх на Тибет. От този момент нататък властта в страната е съсредоточена в ръцете на будистките йерарси. С падането на династията Юан през 1368 г. Тибет получава независимост; на власт идва школата Пхагмодру, под чието управление Тибет е повече от 100 години.

В началото на 15 век Цонкапа играе важна роля в историята на Тибет, който се опитва да реформира тибетския будизъм. В своята доктрина той подчертава философските и морални идеи на Атиша и, като основава свой собствен манастир, установява строга монашеска дисциплина в него. След смъртта му последователите изграждат въз основа на неговите учения школата Гелугпа, която с течение на времето става все по-значим политически фактор.


През 1578 г. монголският принц Алтън Хан кани третия настоятел на Гелугпа Сонам ��Гяцо в своята страна, на когото той дава титлата Далай Лама, като по този начин възобновява монголско-тибетските отношения на покровител и наставник и прави всички монголци последователи на школата Гелугпа.


През 1642 г. с монголска военна помощ Далай Лама V (1617-1682) става владетел на Тибет, след което светската и духовна власт в Тибет преминават в ръцете на йерарсите от школата Гелугпа. Петият Далай Лама остава известен като изключителна религиозна и политическа фигура, която консолидира властта над тибетския регион, установява господство над всички останали школи на тибетския будизъм и намалява властта на светското благородничество, а също и като основател на двореца Потала.


През 1644 г. династията Цин идва на власт в Китай. Първоначално стабилните отношения между Тибет и Китай са усложнени след смъртта на петия Далай-лама, чийто регент Санги Гяцо криел смъртта на Далай Лама в продължение на 15 години, което разгневило императора Канси, който започна да търси противник на регента и го намерил в лицето на Ойрат Лавзан Хан. През 1705 г. той напада Тибет, убива регента и обявява шестия Далай Лама, любител на поезията и развлеченията. Година по-късно VI Далай Лама умира при мистериозни обстоятелства, оставяйки след себе си стихотворение, въз основа на което Калсанг Гяцо е признат за негово прераждане.


През 1717 г. монголските нападения, в резултат на които е убит Лавзан Хан, принуждават китайския император да изпрати войските си в Тибет, който успява да прогони Ойратите през 1720 г. През следващите двеста години Китай има представител на своите интереси в Тибет (амбан, който няма реална административна власт) и малък гарнизон, който се възприемал от тибетците като установяване на връзка на покровител и духовен наставник, както в случай с монголите.

Тибет бил силно зависим от Пекин, чиито армии се намесват, за да възстановят реда, например по време на гражданската война през 1728 г. или по време на нападението на гурките през 1792 г. В същото време (в края на 19 век) всички чужденци са отстранени от Тибет.

С постепенното отслабване на империята, Тибет придобива все по-голяма независимост, която провъзгласява през 1913 г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тибет

Далай Лама е високопоставен лама в будистката школа Гелуг или „Жълтите шапки“ на тибетския будизъм. Името е комбинация от китайско-монголската дума далай, което означава „океан“ и тибетската дума бла-ма (с тихо „б“), което значи „главен първосвещеник“.

Учениците на Далай Лама вярват, че той е превъплъщение на дълга линия от тулку, които се считат за проявление на бодхисатвата на състраданието Авалокитешвара. Традиционно се смята, че Далай Лама е най-новото превъплъщение на поредица от духовни водачи, които са избрали да се преродят, за да просветят другите същества. Честа грешка е да се смята, че Далай Лама е официалният водач на будистката школа Гелуг, но тази роля принадлежи на Ганден Трипа. Това е временна позиция със 7-годишен мандат, която се получава след сложен йерархичен напредък и конкурс и утвърдена от Далай Лама, който на практика оказва голямо влияние. Линията на Далай ламите започва като приемственост на духовни учители; петият Далай Лама поема политическата власт над Тибет.

За определени периоди между 17 век и 1959 г., Далай лами понякога ръководели тибетското правителство, чиито административни части на Тибет са в Лхаса. 14-ият Далай Лама остава начело на държавата на Централната тибетска администрация („Тибетското правителство в изгнание“) до оттеглянето си на 14 март 2011. Той посочва, че институцията на Далай Лама може да бъде премахната в бъдеще, а също така и че следващия Далай Лама може да се намира извън Тибет и може да е жена.

Първоначалната употреба на името Далай Лама

През 1578 владетелят Алтан хан дава титлата Далай Лама на Сонам Гяцо. По-късно титлата се прилага с обратна сила за двама от неговите предшественици по линията на преражданията, които са Гендун Друп и Гендун Гяцо. Гендун Гяцо е бил предшественик на Сонам Гяцо като игумен на манастира Дрепунг. Въпреки това, 14-ият Далай Лама твърди, че Алтан хан не възнамерявал да връчва титлата като такава и че ханът възнамерявал само да преведе името „Сонам Гяцо“ на монголски език.

... много писатели превеждат неправилно Далай Лама като „Океан от мъдрост“. Пълният превод на името от монголски е „чудесният Ваджрадхара, добър великолепен заслужаващия океан“ дадено от Алтан хан е преди всичко превод на тибетските думи Сонам Гяцо (Сонам е „заслуга“).

14-ият Далай Лама коментира:

Самото име на всеки Далай Лама от втората му година нататък Далай Лама има думата Гяцо[в себе си], което означава „океан“ на тибетски. Дори и сега аз съм Тенцин Гяцо, така че първото име не се променя, но втората част [думата „океан“] става част от името на всеки Далай Лама. Всички Далай лами след Вторият имат това име. Така че аз наистина не съм съгласен, че монголците всъщност дават тази титла. Тя беше просто превод.

Тибетците се обръщат към Далай Лама с Гялва Ринпоче („Скъпоценния Победител“), Кундун („Присъствие“), Йшин Норбу („Скъпоцеността, която сбъдва желания“) и така нататък.


История

През XIII век внукът на Чингис хан Хубилай дава на своя будистки учител Пагба Лама от школата Сакя титлата държавен наставник (кит. го ши), а също и титлата Далай Лама, като го прави управител на тибетските земи.

Петият Далай Лама, получавайки подкрепата на владетеля на Монголия Гуши хан, успява през XVII век да обедини Тибет. Оттогава Далай ламите представляват духовната и светската власт в страната до инвазията на китайските войски през 1949 г. и пълното завладяване на Тибет през 1959 г.

Четиринадесетият Далай Лама избягва в Индия. Скоро той обяви, че се отказва от трона на Тибет, излиза от правителството в изгнание и не изисква независимост на Тибет, но търси възможност за неговата автономия.

Правителството на Китай, независимо от липсата на какъвто и да било духовен статус, се опитва да изземе процедурата по избора на нова реинкарнация, опирайки се на прецедент по време на управлението на император Хунли от династията Цин, който приложил процедура по избора на Далай Лама и Панчен Лама с помощта на жребий: златна урна и топки с имената на участниците в жребия. Неотдавна китайските власти използваха такава процедура при назначаването на Панчен Лама, който по традиция би трябвало да определи новия Далай Лама. Такава възможност за избор по политически мотиви след смъртта на Далай Лама предизвиква сериозни опасения сред тибетците.

14-ият Далай Лама заявил, че новият Далай Лама няма да се роди на територията на Китайската народна република и е напълно възможно да не бъде прероден. Въпреки това той подчертава, че е задължен да приключи започнатата работа и ако ситуацията в Тибет не се измени, то той все пак ще се прероди. Той подчертава, че институцията Далай Лама вече е изпълнила своите цели и може да прекрати съществуването си.

Резиденцията на Далай ламите в Тибет (започвайки от петия) е дворецът Потала в Лхаса, а в летния период е дворецът Норбулинка. От 1959 г. Далай Лама живее в резиденцията в Дхармасала в Северна Индия.

Последователните прераждания на Далай Лама:

Гендюн Друп, 1-ви Далай Лама, 1391 – 1475
Гендюн Гяцо, 2-ри Далай Лама, 1475 – 1542
Сонам Гяцо, 3-ти Далай Лама, 1543 – 1588
Йонтен Гяцо, 4-ти Далай Лама, 1589 – 1616
Лосанг Гяцо, „Великият Пети“ 1617 – 1682
Цанянг Гяцо, 6-и Далай Лама, 1683 – 1706
Келсанг Гяцо, 7-и Далай Лама, 1708 – 1757
Джампел Гяцо, 8-и Далай Лама, 1758 – 1804
Лунгтог Гяцо, 9-и Далай Лама, 1806 – 1815
Цюлтрим Гяцо, 10-и Далай Лама, 1816 – 1837
Кхедуб Гяцо, 11-и Далай Лама, 1838 – 1856
Тринле Гяцо, 12-и Далай Лама, 1856 – 1875
Тубтен Гяцо, 13-и Далай Лама, 1876 – 1933
Тензин Гяцо, 14-и Далай Лама, 1935 – настояще.



14-ият Далай Лама (религиозно име: Тензин Гяцо, съкратено от Джетсун Джампел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо) e духовен водач на северния будизъм, почитан от будистите в Тибет, Монголия, Калмикия, Бурятия, Тува и други будистки региони.

Роден е на 6 юли 1935 г. в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет и е получил името Ламо Дондруб. През 1909 г. 13-ият Далай Лама Тубтен Гяцо посещава селцето Такцер и като остава силно впечатлен от красотата на природата, изказва желание да се върне отново там някога. През 1937 г. след смъртта на Далай Лама XIII в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплъщение. След съответен изпит двегодишният Ламо Дондруп е разпознат като следващото 14-о въплъщение Далай Лама.

Биография

Обучение: Далай Лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той има двама официални наставници – Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са включени „петте големи науки“: логика, тибетско изкуство и култура, санскрит, медицина, будистка философия и „петте малки науки“: поезия, музика и драматично изкуство, астрология и словесност.

На 22 февруари 1940 г. Далай Лама XIV е възкачен на трона в столицата на Тибет, Лхаса. След окупацията на Тибет от комунистически Китай през 1949 – 1950 година Далай Лама непрестанно предприема стъпки за мирното съжителство между двата народа, но е принуден да напусне Лхаса на 17 март 1959 г. и намира убежище в Индия.

От 1960 г. Далай Лама живее в Индия, град Дхарамсала („Малка Лхаса“) в щата Химачал Прадеш. Там е разположена щаб-квартирата на тибетското правителство в изгнание.

В периода 1959 – 1965 г. нееднократно Далай Лама XIV моли ООН за съдействие при решаване на тибетския проблем. Резултат на това са и трите резолюции на Общото събрание на ООН, призоваващи Китай да уважава правата на човека в Тибет.

През 1963 г. Негово Светейшество провъзгласява Демократична конституция, основана на будистки принципи и Всеобща декларация за правата на човека, като модел за бъдещо освобождаване на Тибет.

През 1987 г. на съвещание на Съвета на Конгреса на САЩ, Негово Светейшество представя „Мирен план от пет точки“. Първа точка от него била в Тибет да бъде създадена „зона на мира“.

На 15 юли 1988 г. в Страсбург Далай Лама внася разширен вариант на „План от пет точки“, като предлага демократично самоуправление в Тибет „в сътрудничество с Китайската Народна Република“.

На 10 декември 1989 г. Далай Лама XIV получава Нобелова награда за мир.

Дело

През 1949 комунистите, на власт в Китай, отхвърлят независимостта на Тибет и изпращат свои военни и идеологически части, за „да освободят населението от робството на теокрацията“. През 1950 г. 15-годишният настоящ Далай Лама става глава на правителството. През следващите девет години, той търси мирно решение на кризата, но е принуден да потърси убежище в Индия, където в Дхармасала установява тибетско правителството в изгнание. Както навсякъде в Китай по време на културната революция манастири са разрушавани, монаси и монахини са преследвани, лишени от свобода и измъчвани. Народът е лишен от правото на свободно изразяване.

От изгнание Далай Лама Тензин Гяцо изобличава политиката на Китай и воюва последователно и неуморно, но с мирни средства за връщането на автономията на Тибет. На 9 март 1961 г. той отправя апел към Обединените Нации в полза на възстановяването на независимостта на Тибет. Дън Сяопин през 1979 г. заявява, че освен независимостта всичко друго може да бъде обсъдено. Оттогава Далай Лама настоява не за независимост, а за реална автономия на Тибет, като се позовава на китайската конституция. Водени са преговори между представители на Далай Лама и китайското правителство, но все още не се е състояла среща без посредници между Далай Лама, неговото правителство в изгнание и китайското правителство.

Днес в Китай, тибетската будистка школа Гелугпа не е вече забранена, а официално разрешена от китайското правителството дори и в Пекин в древния храм Йонгхе. Многобройни международни асоциации протестират срещу репресиите към духовни лица в Тибет: задържането на Панчен Лама, Гедюн Чокий Нийма през 1995 г., закриването през 2001 г. на будисткия институт Сертхар, основан от Кенпо Джигме Пхунцок, който е бил под домашен арест и изчезва при съмнителни обстоятелства, присъдата доживотен затвор на Тенцин Делек Ринпоче през 2005 г. Повечето от значителните будистки учители са били принудени да потърсят убежище извън страната си, например бягството на Рингдзин Намха Гяцо Ринпоче през 1998 г. или на 17-ия Кармапа Орджиен Тринлеи Дордже през 2000 г.

Китайското правителство е заявило, че следващият Далай Лама ще се роди в Китай и ще бъде избран от Китай. В отговор Далай Лама заявява, че „той едва ли ще се роди в Китай, ако ситуацията не се промени, а ще се роди в свободна страна, за да може да продължи делото си за благото на Тибет, будизма и човечеството“.

Делото на 14-ия Далай Лама Тензин Гяцо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.

През март 2011 г. Далай Лама обявява решението си да излезе от политическото ръководство на правителството на Тибет в изгнание, оставайки духовен водач. „Още от 1960 г. постоянно повтарям, че на тибетците им трябва водач, избран от самите тях, на когото бих могъл да предам властта. Сега явно е дошло времето за това.“ В последните години той не изключва възможността за предоставяне на реална автономия на Тибет от страна на Китай, подчертавайки нарасналата роля на Китай за световния мир.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Далай лама

Източник: https://ru.wikipedia.org/wiki/Тибет (1912-1951)

Тибет в периода от разпадането на империята Цин през 1912 г. до установяването на властта на Китайската народна република в Тибет през 1951 г. е частично призната държава на територията на Тибетското плато. Въпреки че през този период Тибет съществува като де факто независима теократична държава, оглавявана от Далай Лама, де юре международният правен статут на Тибет през този период е предмет на противоречия.

При императорите на монголската държава Юан се развиват отношенията на покровител на вярата и наставник във вярата с ръководителите на тибетската школа Сакя. След въвеждането на войски и амбани в началото на 18 век манджурската империя Цин установява контрол над Тибет. През 19 век властта на империята над Тибет започва да отслабва с отслабването на самата империя, но Тибет все още остава зависим от нея. През 1912 г. Манджурската династия абдикира и е провъзгласена Република Китай. На 23 януари 1913 г. 13-ият Далай Лама издава Декларацията за независимост на Тибет.

От момента, в който обяви независимостта си, 13-ият Далай Лама се заема да модернизира страната и да създаде боеспособна армия. Въпреки това, под натиска на популярното суеверие и недоволството на духовенството, Далай Лама се отказва от повечето от реформите до края на 20-те години на ХХ век. Благодарение на продължаващите реформи на армията, територията, контролирана от Лхаса, достига до река Ялундзян до 1932 г. През този период Тибет поддържа дипломатически отношения с такива страни като Великобритания, Монголия, Китай, Непал, Сиким и Бутан.

На 17 декември 1933 г. 13-ият Далай Лама умира и младият настоятел на манастира Раден - Джампел Йеше става регент. Това бележи победата на консервативните кръгове на елита на Лхаса и окончателното ограничаване на реформите, инициирани от 13-ия Далай Лама. Като цяло, продължавайки политиката на 13-ия Далай Лама, регентът постепенно концентрира властта в свои ръце. Но със смъртта на Далай Лама, който има и религиозна власт, централното правителство в Тибет започна рязко да отслабва.

На 22 февруари 1940 г. в Залата на всички добродетели на Самсара и Нирвана в двореца Потала се провежда церемонията по интронизирането на новия петгодишен Далай Лама XIV. По време на Втората световна война тибетските власти са неутрални и територията на Тибет почти не участва във военни действия. В следвоенните години ситуацията в Тибет става нестабилна.

През 1946 г. в Китай избухва гражданска война между Гоминдан и Комунистическата партия на Китай, чийто превес с течение на времето преминава на страната на КПК. След провъзгласяването на Китайската народна република има сблъсъци между китайската и тибетската армия, след което е подписано „Споразумението между централното народно правителство на Китай и местното тибетско правителство относно мерките за мирно освобождение на Тибет“ и на 9 септември 1951 г. части на Народноосвободителната армия на Китай навлизат в столицата на Тибет.

Предистория

Започвайки от Монголската империя Юан, между императорите в Пекин и Тибет, който е бил и е мощен религиозен център, е съществувала връзка на пазител на вярата и наставник във вярата. След въвеждането на китайски войски и амбани в началото на 18 век, империята Цин установява контрол над Тибет. През 19 век властта на империята над Тибет започва да отслабва с отслабването на самата империя, но Тибет все още остава зависим от нея. На 12 февруари 1910 г. военната експедиция на Цин в Тибет окупира Лхаса, установявайки пряк китайски контрол над Тибет, а на 25 февруари е обявен императорски указ за „низвергването“ на XIII Далай Лама, който успява да избяга в протектората Сиким в североизточната част на Британска Индия.

През 1911 г. Външна Монголия обявява своята независимост, а през 1912 г. Манджурската династия абдикира. Синхайската революция в Китай довежда до изтеглянето на китайските войски от Тибет до края на 1912 г.

Провъзгласяване на независимостта

На 11 януари 1913 г. пратеникът на Далай Лама Агван Доржиев и Министърът на външните работи на Монголия Лама Равдан и други упълномощени лица подписват монголско-тибетския договор за приятелство, в който страните признават взаимно независимостта си. Китайското правителство не признава този договор.

На 23 януари 1913 г. 13-ият Далай Лама се завръща в двореца Потала като признат лидер на Тибет. Там той издава Декларацията за независимост, в която се посочва, че през цялата история Китай и Тибет са си сътрудничили на базата на отношения покровител-свещеник и че отношенията между Тибет и Китай не се основават на подчинение на единия на другия. В него тибетците са наречени независима и религиозна нация, която ще трябва да работи, за да защити своята независима държава.

Конвенцията от Симла

Под британски натиск китайското правителство през март 1913 г. участва в преговорите с тибетските власти в Чамдо, но преговорите скоро са прекъснати и продължават едва през октомври 1913 г. в Симла с участието на Великобритания. През март 1914 г. тибетската и британската делегации се договарят за тибетско-индийската граница и разменяват ноти. През април 1914 г. ръководителите на китайската, тибетската и британската делегации парафират английската версия на конвенцията, чийто втори член гласи:

Правителствата на Великобритания и Китай, като признават, че Тибет е под сюзеренитета на Китай и признават автономията на Външен Тибет, се задължават да зачитат териториалната цялост на страната и да се въздържат от намеса в администрацията на Външен Тибет (включително изборите и интронизация на Далай Лама), която трябва да остане в ръцете на тибетското правителство на Лхаса. Китайското правителство се задължава да не превръща Тибет в китайска провинция. Британското правителство се задължава да не анексира Тибет или която и да е част от него.

Въпреки предполагаемото разделение на Тибет на Външен и Вътрешен, географски и политически, Тибет, според конвенцията, остава единна държава. Основните разногласия са свързани с границата между Външен и Вътрешен Тибет. Китайската делегация не е съгласна с границата, установена от английската версия, и в резултат на това отказа да подпише конвенцията. Въпреки това тибетската и британската делегации подпивст „Допълнително споразумение“, което гласи:

Ние, пълномощните представители на Великобритания и Тибет, изготвихме тази Декларация, за да декларираме признаването на парафираната Конвенция, задължителна за правителството на Великобритания и Тибет; ние също се съгласихме, че докато правителството на Китай не подпише тази конвенция, то няма да се ползва от привилегиите, произтичащи от тази конвенция.

Държавно устройство

Както и през 19-ти век, през периода на фактическата си независимост, Тибет остава теократична държава, оглавявана от Далай Лама. Държавната религия е тибетският будизъм от школата Гелуг, основата на държавната идеология е идеята за „chösi nyitrel“, което се превежда като „религиозните и политическите дела са обединени“.

Правителството на Тибет се намира в Лхаса и се състои от Далай Лама, Кашаг (кабинет), Цогду (Национално събрание) и изборна бюрокрация.

Далай Лама е абсолютният владетел на Тибет, неограничен от нищо и от никого. По време на търсенето на прераждането на Далай Лама или неговото детство, Цогду назначава регент, който управлява страната.


Най-висшият орган на изпълнителната власт е Кашаг, състоящ се от четири калона. Кашаг докладва директно на Далай Лама, а Калона е назначен от Далай Лама за цял живот и му полага клетва за вярност. От 1894 г. един от калоните трябва да бъде лама. Йигцзан и Цзикан са подчинени на Кашага, които отговарят съответно за религиозната и светската сфера на живота на страната. Йигизан се ръководи от 4 лами-секретари лами, а Цзикан - от 4 цзипьони.

Ако е необходимо, Кашагът или Далай Лама могат да свикат Цогду или Велик Цогду. Цогду се състои от 4 лами-секретари, 4 цзипьона и представители на трите големи манастира. Големият Цогду, в допълнение към членовете на Цогду, включва и представители на всички манастири и всички длъжностни лица, които са в Лхаса.

Правната система се основава на принципи, разработени от Сонгцен Гампо и допълнени от 5-ия Далай Лама и 13-ия Далай Лама. Съдебната власт се упражнява от съдии, които се назначават от правителството. Някои съдебни функции се изпълняват от цзопьони (селски старейшини).

Тибет е разделен на 53 цонг (окръга), всеки от които се управлява съвместно от светски и будистки цзонпьони. Особено важни градове и региони са управлявани от губернатори, които, подобно на цзонпьоните, са назначени от Кашага за три години. На територията на Тибет имало и полунезависими княжества, които били пряко подчинени на Кашага. Поради липсата на съвременни средства за комуникация Тибет се отличавал със силна децентрализация на властта: някои региони и княжества на Тибет се радвали на значителна автономия.

Парична система

Паричната система на Тибет се различавала от другите с паралелното съществуване на две монетни системи:

Първата е заимствана от Непал, основната валута е транк, състоящ се от 15 скар.
Втората е заимствана от Китай и валутата е сранг, състоящ се от 10 шо, всеки от които се състои от 10 скар.


Обществен строй и социална структура

Цялата земеделска земя в Тибет е разделена между аристокрацията (25%), манастирите (37%) и правителството на Тибет. Именията на аристокрацията са били наследствени и основният източник на богатство. Селяните са били задължени да работят върху обработваемата им земя. Обработваемата земя била разделена на две части: земята, от която собственикът получавал всички печалби, и земята, благодарение на която съществували селяните. Селяните не получавали нито заплати, нито храна от своите господари. В допълнение към работата на полето, крепостните селяни се занимавали с ремонт на имението на собственика, транспортиране на реколтата и подготовка на дърва за огрев. Някои селяни са били набирани до живот като войници, монаси или слуги. Селяните нямали достъп до медицинска помощ и не получавали образование. Според някои изследователи терминът "крепостник" не отразява позицията на тибетските селяни, тъй като тибетската правна система е по-гъвкава от европейската. Селяните са били обвързани с имението не лично, а чрез задълженията си да наемат земя. Според други изследователи терминът "крепостен селянин" не отразява положението на селяните в Тибет и те в повечето случаи трябва да се наричат роби, например манастирът Дрепанг е бил един от най-големите земевладелства в света и е включвал 185 имота, 25 000 роби, 300 пасища и 16 000 овчари-крепостници.


Според тибетската социална теория селяните трябвало да работят безплатно, защото им били дадени безплатни парцели земя, с които те можели напълно да се разпореждат (освен за продажба). Трудовите и данъчните задължения на всяко семейство са пропорционални на размера на този парцел. Сред тибетските селяни имало и богати, които сами давали земята си под наем на други селяни. Имало и селяни без земя в Тибет, които работели далеч от своя господар, но въпреки това му плащали всяка година.

Освен трудова е имало и транспортна повинност. На територията на Тибет имало мрежа от станции, които били разположени на разстояние половин ден път една от друга, така че селянинът да може да стигне до съседната станция и да се върне обратно след ден. На станцията пътникът, със съответното разрешение от правителството, може да получи подслон и храна безплатно или на минимална цена.

В Тибет нямало полиция и съдилища, тъй като тези правомощия били делегирани на собствениците на земите, което било от полза за правителството, тъй като го освобождавало от поддържането на съдебната система и полицията.

Правителството на Тибет било съставено от светски и религиозни служители. Светските длъжностни лица обикновено били от аристократични семейства, всяко от които трябвало да осигури по един човек. Аристократичните семейства можело да бъдат лишени от имуществото си за нелоялност или отказ да осигурят човек, който да работи като длъжностно лице. По този начин статутът на аристокрацията имал двойна природа: те не били независими собственици на земя, но не били и само държавни служители. Всъщност аристокрацията имала монопол върху светските позиции в управлението.

Традицията да се набират монаси като служители датира от времето на 5-тия Далай Лама. През 20 век влиянието на монасите върху държавната система значително се разширява. Монасите-чиновници са били официално назначени в един от манастирите, но всъщност са живели там само няколко седмици в годината. От няколко влиятелни аристократични фамилии се изисквало да осигурят монаси, които да служат в правителството. Най-често монаси-чиновници ставали деца от аристократични семейства или осиновени деца на монаси-чиновници.

Период на реформи

През 1914 г. освен злато и сребро в Тибет се секат и медни монети. Първите банкноти са отпечатани в купюри от 5, 10, 15, 25 и 50 хиляди транка. Небалансираното печатане на пари скоро довежда до инфлация, която обезценява стойността на парите. Студенти са изпратени в Индия, за да изучават технологията на печатането на пари, минното дело и военното дело, електротехниката и работата по телеграфа.

Много внимание в тибетското правителство е отделено на създаването на боеспособна армия. От 1913 г. японецът Ясухиро Яджима работи като военен съветник, а Царон, любимец на Далай Лама, е назначен за главнокомандващ на тибетската армия. През 1916 г. няколко войници са изпратени в Индия, за да се научат да стрелят с оръдия и картечници. В крайна сметка е създадена нова тибетска армия от 5000 души, която се превръща в истинската опора на правителството.


От 1914 г. Тибет започва да налага данъци върху солта, кожите и вълната, а по-късно са въведени поголовен данък и 10% мито върху чая, внасян от Китай. Повечето от средствата, получени от новите данъци и мита, отиват за издръжка на армията.

През първата половина на 20-те години Тибет продължава да следва пътя на модернизацията, което предизвиква недоволство сред част от духовенството и обикновените тибетци поради лични интереси и суеверия. Курсът на реформите в Тибет бил пряко повлиян от английския жител Чарлз Бел, с когото Далай Лама сключил споразумение за подпомагане на Тибет в модернизирането на страната. През 1922 г. е открита първата телеграфна линия в Тибет между градовете Гянце и Лхаса. Линията е построена от британците и е с дължина 219 км. Година по-късно, през 1923 г., в Гянце е открито първото светско училище, в което започват да учат децата на тибетската аристокрация. През същата година в Лхаса е създадена полиция, която е трябвало да следи за реда и настроението на гражданите. Сикимеецът Сонам Ладанла, бивш полицейски началник на индийския град Дарджилинг, става началник на полицията.

През 1924 г. силен вятър в Лхаса счупил много клони на стара плачеща върба, наречена „Косата на Господа“, която растяла близо до манастира Джокан. Това се изтълкувало от жителите като много лош знак. По нареждане на властите всички счупени клони бяха привързани към дървото и във всички манастири били отслужени специални служби. Още през 1925 г. в Лхаса избухнала епидемия от едра шарка, която убила повече от една четвърт от жителите на столицата. Под натиска на суеверията на хората и недоволството на духовенството, Далай Лама отменил повечето от реформите. Дейността на полицията е преустановена, увеличаването на армията е спряно, а през 1926 г. светското училище в Гянце е закрито.

През 30-те години на миналия век в Тибет е завършено изграждането на първата електроцентрала с мощност 120 kW.

Въпреки ограничаването на повечето от реформите, Далай Лама продължил да укрепва собствената си власт. В същото време били извършени редица организационни реформи, като рационализиране на транспортната повинност и въвеждане на ограничения върху лихвите по заемите. На ламите било забранено да употребяват вино и тютюн, както и да играят хазарт. Длъжностните лица били задължени да ходят в национални тибетски дрехи.

Разногласия между Панчен-лама и Далай-лама

Панчен Лама е вторият по важност лама в тибетския будизъм след Далай Лама. Традиционно Панчен Лама управлява част от територията на Тибет от манастира Ташилхунпо в Шигаце.

Установяването на властта на Далай Лама XIII в цял Тибет довежда до влошаване на трудните отношения между Далай Лама XIII и Панчен Лама IX. По време на британското нашествие през 1904 г. Панчен Лама остава в Лхаса и е принуден да преговаря с британците. През 1910-1911 г., по време на превземането на Лхаса от китайските войски, Панчен Лама сътрудничи с китайските амбани.

Тибетското правителство изисква от районите, управлявани от Панчен Лама, да изплатят дълговете си към хазната. През 1922 г. тибетското правителство изисква от Панчен Лама да поеме една четвърт от разходите на армията. Но това не било направено и тибетската армия арестувала няколко служители на Шигаце и в резултат на това през 1923 г. Панчен Лама е принуден да се премести в Монголия, където възнамерявал да намери посредник между него и 13-ия Далай Лама. И териториите, управлявани преди това от Панчен Лама, преминават под властта на служители на Лхаса: там били изпратени двама губернатори от Лхаса.

Многобройни последователи на Панчен Лама поискали неговото връщане и възстановяване на неговите права.

През 1925 г. IX Панчен Лама се премества в Пекин, където установява тесни връзки с правителството на Република Китай. През 1932 г. 13-ият Далай Лама кани Панчен Лама да се върне в Тибет и да получи предишните си привилегии, но при условие, че плаща спорния данък. Друго условие при завръщането на Панчен Лама, той да е придружен само от тибетци. Това предложение било отхвърлено: Панчен Лама обявил претенциите си и настоял за ескорт от китайската армия.

Разширение на територията

През 1917 г. съчуанският генерал Пън Цо-шен се опитва да изгони тибетските отряди от Източен Тибет, но още през септември 1917 г. тибетците, под командването на губернатора на Кама Калон Джампа Тендар, започват контранастъпление и на 16 април 1918 г., след дълга обсада, окупират Чамдо и до лятото на същата година цялата област Кхам до Кангдинг и границата с Юнан е освободена. С посредничеството на Великобритания на 19 август 1918 г. е подписано споразумение между тибетския губернатор на Кама и съчуанския военен командир Лю Цанг-тин, предвиждащо разграничаване на властта по линията, минаваща по горното течение на Яндзъ. Манастирите също преминават към Тибет в територията на Съчуан и регионите Дерге и Баюл. Беше подчертано, че:

Контролът върху всички манастири в райони под китайско управление, както и правото да се назначават висши лами и други монашески служители, както и контролът върху всички въпроси, свързани с будистката религия, трябва да бъдат в ръцете на Далай Лама; китайските власти нямат право да се намесват в тях по никакъв начин, но ламите от своя страна не могат да се намесват в местната власт на китайските служители.

След военните успехи в Кама през 1917-1918 г. Цогду решава постепенно да увеличи армията от 5 на 15 хиляди души, въпреки първоначалното недоволство от това на лидерите на трите големи манастира.

През 1922 г. калона Джампа Тендар умира и е заменен от калона Цимьон, който продължава териториалната си експанзия на изток и север. Китайските владетели в провинциите Съчуан, Цинхай и Гансу били заети с междуособни войни и не могли да устоят на тибетската армия.

В своите бележки през 1927 г. Николай Рьорих отбелязва:

Преди три години, опасявайки се от инвазия на китайците от провинция Гансу, тибетското правителство създаде няколко военни поста по северния маршрут и сега пътниците се проверяват в Шенди, южно от Тангла. Сравнително наскоро предните постове на Лхаса се преместиха още пò на север, до южния бряг на река Чумар, а през 1926 г. те стояха дори в Нейжи на юг от Цайдам, но скоро бяха премахнати.

До 1932 г. Тибет контролира района до река Ялонг. Границата на сферата на влияние на Тибет минаваше по линията Баан-Лихуа-Даофу-Лухо.

Дипломатически отношения

По принцип Тибет поддържа дипломатически отношения със своите съседи: Монголия, Китай, Непал, Сиким, Бутан и Британска Индия. Имаше ограничени отношения със СССР, Япония и САЩ. Целта на Великобритания била съществуването на Тибет като буферна държава между Британска Индия и империята Цин, а след това Китай (подобно на начина, по който руското правителство тогава си представяше Монголия):

Какво искаме от Тибет? Накратко, основното ни искане беше Тибет да бъде силен и свободен... Ако Китай отново окупира Тибет, техните войници, разположени в Лхаса и още по на юг, ще могат да създадат болшевишка интрига срещу Индия.
Чарлз Бел

Дипломатически мисии в Лхаса имали Непал (с ранг на посолство), Бутан, Великобритания и Китай.

От 1911 до 1946 г. китайските президенти многократно изпращат писма до Тибет и Непал, предлагайки „да се обединят с Република Китай“. Всички предложения са отхвърлени от властите както на Тибет, така и на Непал. През 1928 г. на основата на Камарата по монголските и тибетските въпроси, създадена през 1914 г., е създаден Комитетът по монголските и тибетските въпроси. Генерал Ян Сишан става ръководител на сформирания комитет. Комитетът включвал и тибетеца Чилай Джиантсо, който бил „живият Буда“ от школата Кагю и избягал тибетски затворник, който излежавал присъда за изказване срещу Далай Лама. Китайското правителство възнамерявало да преговаря с Далай Лама чрез Комитета и да предава заповеди. През 1930 г. абатът на Пекинския манастир Йонхегун Кончхок Джуне пристига в Лхаса, за да преговаря с Далай Лама. Преговорите обаче нямат резултат и Кончхок Джуне се завръща в Пекин. Впоследствие именно чрез него китайското правителство и Далай Лама поддържат контакт.

В началото на 20-те години Тибет започва да привлича вниманието на съветските лидери. Това се дължи на факта, че Тибет граничи с Британска Индия, а СССР е в остра идеологическа конфронтация с Великобритания. Съветският съюз се опитва да увеличи влиянието си в Тибет и да отслаби британската експанзия.

Съветските власти многократно изпращат свои представители в Тибет. През 1921-1922 г. под ръководството на В. А. Хомутников е извършена първата съветска разузнавателна мисия в Лхаса, чиято цел е установяване на приятелски отношения. Членовете на експедицията, които тибетците наричат "червените руснаци", са посрещнати от Далай Лама с повишено внимание. Тибетското ръководство е недоволно от преследването на будистите в Съветска Русия, но Хомутников се опитал да ги убеди в противното. Той също така обещал, по искане на калоните, да изпрати специалисти в Тибет за производство на барут, патрони и снаряди. По време на прощалната аудиенция Далай Лама казва на Хомутников:

За мен е желателно да установя добросъседски отношения с Русия, защото въпреки че официално сме в мирни отношения с Англия, всъщност тя се стреми да ни подчини.

Но в същото време Далай Лама отказва да изпрати посолство в Съветска Русия, страхувайки се от недоволството на британците. Според историка Александър Андреев основният резултат от мисията е възобновяването на тибетско-руските отношения.

Една от последните експедиции в Тибет е мисията, ръководена от А. Ч. Чапчаев, която пристигна в Лхаса през април 1927 г. Целта на мисията била да се организира обмен на дипломатически представителства между Тибет и Монголската народна република. Но Далай Лама, който приел Чапчаев едва през октомври 1927 г., отхвърлил предложената размяна, тъй като знаел за религиозното преследване на будистите в СССР и Монголия.

През 1927 г. Николай Рьорих, като част от своята централноазиатска експедиция, пътува през Тибет с подкрепата на властите на СССР. В резултат на драматични събития експедицията не е допусната до Лхаса и продължила към Индия.

Според историците Евгений Кичанов и Борис Мелниченко съветско-тибетските отношения не са довели до конкретни резултати.
 

Па́нчен-ла́ма е високопоставен лама (ринпоче) в школата Гелуг на тибетският будизъм. Първият официално обявен и интронизиран Панчен Лама от линията на преражданията е Лобсанг Чокий Гялцен през 1645 г. Той е учител на петия Далай Лама и получава титлата „Панчен Бодг“ от монголския владетел Алтан хан. След това Кедруб Гелек Палзанг, Сонам Чокланг и Енсапа Лобсанг Дондруб биват разпознати със задна дата съответно като първи, втори и трети Панчен Лама. Представителите на тази линия се считат за еманация на Буда Амитабха. „Панчен-лама“ означава „велик учен“, от санскрит пандит (paṇḍit – учен, мъдрец) и тибетското чен (велик).

Седалище на Панчен-Ринпоче е манастирът Ташилунпо в гр. Шигадзе.

Панчен Лама е частично отговорен за намирането на прераждането на следващия Далай Лама и обратно. В същото време търсенето на следващото прераждане е чисто религиозен въпрос, свързан със сложни ритуали и развити традиции. В търсенето на Панчен Лама окончателното решение е на Далай Лама. Тази традиция възниква от времето на Четвъртия Далай Лама от монголския Ендон Гяцо (Йондонжамц), който назовава своя ментор Лобсанг Чоки Гялцен, учен от манастира Ташилхунпо в Шигаце, Панчен. Три предишни прераждания на Лобсанг Чоки Гялцен също са признати от Панчен Ламите.

Впоследствие Петият Далай Лама признава Лобсанг Йеше за Пети Панчен Лама. Седмият Далай Лама признава Палден Йеше за Шести Панчен Лама, който от своя страна призна Осмия Далай Лама, а Осмият Далай Лама призна Седмия Панчен Лама.

От началото на линията, гореспоменатият манастир Ташилхунпо, основан през 1447 г. от Далай Лама I Гендун Дубпа, се е превърнал в резиденция на Панчен Лами.

През първата третина на 20 век е имало конфликт между служителите на 13-ия Далай Лама Туптен Гяцо и 9-ия Панчен Лама Туптен Чоки Ниима. По това време Тибет се нуждае от силна армия и будисткият първойерарх нарежда по-строга данъчна политика за манастирите. Това разгневило администрацията на Ташилхунпо. През 1923 г. Панчен Лама напуска Тибет за Богдоханска Монголия, а оттам в Източен Китай, където влиза в контакт с китайското правителство на Гоминдан, което го назначава за „представител на западните граници“. През 1932 г. Далай Лама призовава Чоки Нима да се върне, но той отказва. Конфронтацията приключва едва със смъртта на двамата йерарси през 30-те години на ХХ век.

През 1959 г., след като войските на НОАК влязоха в У Цанг и 14-ият Далай Лама избяга в Индия, 10-ият Панчен Лама станал основната политическа фигура в Тибет. Въпреки това, девет години по-късно той е изпратен в китайски затвор и освободен през 1977 г., като е държан в Пекин под домашен арест до 1982 г. През 1983 г. се жени за китайка и има дъщеря. За Гелуг лама това поведение е необичайно. През 1989 г., докато е в Шигаце, той неочаквано умира на 51-годишна възраст. Известно е, че преди това той произнася реч, в която осъжда китайската окупация на Тибет. Някои организации го критикуват като китайска марионетка, но Далай Лама и повечето будистки лами и учени вярват, че той е дал всичко от себе си, когато е изпаднал в затруднено положение и се е опитал да помогне на хората.

На 14 май 1995 г. Далай Лама обявява шестгодишния Гендун Чоки Нийма за новия Панчен Лама. Китайското правителство веднага реагира и "назначава" друго дете - Гялцен Норбу, а Гендун Чоки Нийма е взет "под защита" от властите на КНР и местонахождението му е неизвестно оттогава. Повечето вярващи не признават Гялцен Норба за истинския Панчен Лама, тъй като цялата система на "назначаване" на висши лами от китайски партийни служители грубо противоречи на религиозните канони.

Списък на Панчен ламите

1. Кедруб Дже    1385 – 1438
2. Сонам Чокланг    1438 – 1505
3. Енсапа Лобсанг Дондруб    1505 – 1568
4. Лобсанг Чокий Гялцен    1570 – 1662
5. Лобсанг Йеше    1663 – 1737
6. Байдайн Йеше    1738 – 1780
7. Палден Тенпе Нийма    1782 – 1853
8. Тенпе Уангчук    1855–1882
9. Тубтен Чокий Нийма    1883 – 1937
10. Лобсанг Тринли Чокий Гялцен    1938 – 1989
11. Гендюн Чокий Нийма    1989–

https://bg.wikipedia.org/wiki/Панчен лама

https://ru.wikipedia.org/wiki/Панчен-лама

13-ият Далай Лама умира на 17 декември 1933 г. Смъртта му предизвиква вълна от интриги сред елита на Лхаса, в която избухва война за избора на по-нататъшен политически курс.

В резултат на интриги е разпуснат полкът Тонтра, който бил най-боеспособната част от тибетската армия, с най-добрите униформи и който практически контролирал Лхаса. А основателят на полка Кулпен Ла и оракулът Нечун били обвинени в некоректно отношение към Далай Лама. В резултат Кулпен Ла е заточен в манастира Чамнак и имуществото му е конфискувано. Нечун е поставен под домашен арест.

За определяне на регента е свикан съвета Цогду, който обаче не могъл да стигне до консенсус и бъдещият регент бил определен чрез жребий. Победител става 24-годишният лама Джампел Йеше, настоятел на Раденския манастир.

След избирането на младия регент цзипьона Луншар Дордже Цегял решава да вземе властта в свои ръце. Луншар прекарва 2 години в Западна Европа, където стига до извода за необходимостта от политически реформи в Тибет. От 1925 г. е специален довереник на Далай Лама, с когото обсъжда въпроси, свързани с управлението на страната. Луншар имал голямо влияние в Цогду и разработил план за подобряване на централната администрация на Тибет. Било предложено калоните (министрите) да се избират за 4 години и те да бъдат отговорни пред Цогду. Петицията до Кашага било планирано да бъде подадена на 10 май, но тези планове станали известни на калона Цимьон. На 10 май Луншар е арестуван и обвинен в опит да убие Цимьон и да въведе „болшевишка система на власт“. От страх, че духът на Луншар може да попречи на търсенето на новия Далай Лама, вместо екзекуция, било решено Луншар да бъде ослепен. На 20 май 1934 г. присъдата е изпълнена. Всички сътрудници на Луншар били лишени от позиции и собственост и заточени в отдалечени райони на Тибет.

Резултатът от борбата за власт била пълната победа на консервативното мнозинство от елита на Лхаса, представено от висшето духовенство и запазването на традиционните порядки.

Вътрешна политика

Като цяло, продължавайки политиката на 13-ия Далай Лама, регентът постепенно концентрира властта в ръцете си. Но със смъртта на Далай Лама, който имал и религиозна власт, централното правителство в Тибет започва рязко да отслабва, губейки предишната си роля и значение, което води до регрес както в системата на администрацията и търговията, така и в отбраната на страната.

От август 1936 г. до февруари 1937 г. в Лхаса има британска мисия, един от членовете на която е бригаден генерал Ним. Той изразява крайно негативно мнение за боеспособността на инспектираните от него тибетски отряди.

В търсене на новия Далай лама


С течение на времето властта на регента се засилва и той не иска прероденият Далай лама да бъде свързан с аристокрацията на Лхаса.

През 1937 г. делегация от лами е изпратена в района на Амдо, където се намира Раденският манастир, чийто настоятел е регентът, за да търсят нов Далай Лама. Делегацията открива едно момче от селско семейство, Лхамо Дондуб, което по всички признаци било превъплъщението на 13-ия Далай Лама. Лхамо Дондуб е роден на 6 юли 1935 г. в село Такцер и е живял в района на манастира Кумбум.

14-ият Далай Лама пише за процедурата по търсене следното:

<..> като първа стъпка към намиране на мястото, където трябва да се появи ново въплъщение, държавните оракули и учените лами бяха извикани за консултация. Любопитни форми на облаци са наблюдавани североизточно от Лхаса. И хората си спомниха, че след смъртта на Далай Лама тялото му, поставено на трона в Норбулингка, летния дворец на Далай Лама в Лхаса, беше обърнато на юг, но след няколко дни забелязаха, че лицето му се обърна към Изток. Освен това на дървения стълб от североизточната страна на храма, където се намираше тялото, внезапно се появи огромна гъба във формата на звезда. Всички тези и други знаци показват посоката, в която да бъде търсен новия Далай Лама.

След това през 1935 г., годината на водното прасе, регентът отива до свещеното езеро Ламо Лхацо, в Чойхоргял, на около 90 мили югоизточно от Лхаса. Тибетците вярват, че във водите на това езеро могат да се появят видения за бъдещето. <..> Няколко дни бяха прекарани в молитва и медитация, след което регентът видя видение на три тибетски букви: А, Ка и Ма. И още едно видение на манастир с нефритено зелени и златни покриви и къща с лазурни керемиди.

На следващата година висши лами и сановници <..> бяха изпратени до всички части на Тибет, за да намерят мястото, което регентът видя във водите на езерото. Тези мъдреци, които бяха изпратени на изток, дойдоха в нашия Докхам през зимата и видяха зелените и златни покриви на манастира Кумбум. А в село Такцер също забелязали къща с лазурни керемиди на покрива. Ръководителят на групата попита дали в семейството, живеещо в тази къща, има деца. И му казаха, че там имало момче на почти две години. <..> Това момче бях аз.

Ламо Дондуб назовал имената на ламите, които бяха дошли да го видят, избрал черната броеница на 13-ия Далай Лама измежду много подобни броеници. Момчето правилно избрало и други неща на 13-ия Далай Лама: жълта броеница, малък барабан за призоваване на слуги и тояга. Делегацията взема окончателното решение, че Лхамо Дондуб е превъплъщението на 13-ия Далай Лама и съобщава това на Лхаса. Получила се заповед незабавно да се предаде момчето в светия град.

По това време територията на Тибет, където е намерено момчето, е била под управлението на Китай и за извеждането на момчето е било необходимо разрешението на китайския губернатор, който е поискал откуп от 100 хиляди китайски долара. Парите били платени, но губернаторът все още не искал да даде разрешение и тибетската делегация усетила опасността момчето да попадне в ръцете на китайците и това да увеличи китайското влияние в Тибет. Докато течали преговорите, момчето живеело в манастира Кумбум. Разрешението е получено едва през 1939 г., като за него са платени общо 300 хиляди китайски долара.

Докато керванът с новия Далай Лама отивал в Лхаса, докладът на делегацията за търсене е изпратен до Цогду, който бил разгледан и момчето е официално одобрено като новото прераждане на Далай лама. Керванът е посрещнат на подстъпите към Лхаса от делегации от Великобритания, Непал, Бутан, Китай, множество високопоставени служители и лами, войници, както и хиляди монаси, които носели цветни знамена и пеели поздравителни песни.

На 22 февруари 1940 г. церемонията по интронизирането на новия Далай Лама се състояла в Залата на всички добродетели на Самсара и Нирвана в двореца Потала. На церемонията присъстват дипломатически представители на съседни страни, членове на тибетското правителство, лами, настоятелите на трите големи манастира и членове на семейството на Далай Лама. По искане на регента Джампел Йеше китайското правителство издава указ за "утвърждаване" на Далай Лама, отменяйки избора на Далай Лама със златна урна и отпускайки 400 000 китайски долара. Според тибетски източници идентификацията и интронизацията са извършени независимо от китайското правителство и присъствието на китайски представител не означава нищо повече от присъствието на представители на други държави. Китайските източници твърдят друго.

Отношения с Китай

След успешното настъпление на будистките монаси и тибетските войски на изток в края на 1930 г., което води до превземането на регионите Бери, Кангзе, Нярон и настъплението на границата с Цинхай до Джекундо, китайският военен командир Лю Уенхуей започва контранастъпление през 1932 г., връщайки Кангзе и Нярон, а също така пленявайки Дачже и Дерге. На север тибетската армия е победена от китайския командир Ма Буфанг, чиято армия започва да заплашва Чамдо. На 10 октомври е подписано примирие между тибетците и китайците. Река Яндзъ отново става разделителната линия.

На 15 юни 1933 г. е подписано мирно споразумение между Ма Буфанг и тибетците, а през лятото тибетските войски окупират град Чжундиан в провинция Юнан. През ноември 1933 г. тибетска армия от 10 000 души пресича река Яндзъ и окупира Батан. През февруари 1934 г., въпреки протестите на китайското правителство, започва офанзива и Дерге е превзет, а на 17 май китайският командир Лю Уенхуей подписва споразумение за примирие с Тибет.

Поддръжниците на регента се застъпват за нормализиране на отношенията с Република Китай, при условие че последната няма да се намесва във вътрешните работи на Тибет.

На 25 август 1934 г. Хуанг Мусун, специалният пратеник на китайското правителство в Нанкин, пристига в Лхаса. Той е посрещнат любезно, отдава почит на починалия Далай Лама и урежда двама китайски офицери с радиопредавател да останат в Лхаса, за да поддържат връзка с Нанкин.

По време на преговорите Хуанг Мусун поискал тибетското правителство да признае Тибет като част от Китайската република въз основа на автономия и също така да прехвърли външната политика, отбраната и комуникациите на Китай, както и правото да одобрява висшите служители. Тибетските власти излагат следните условия: важните споразумения между Тибет и друга държава трябвало да бъдат сключени със съгласието на Китай; Лхаса се съгласява да уведоми Нанкинг за назначаването на висши служители или избора на регент; Тибетските власти поискали някои области в Кам и Амдо да бъдат върнати под тяхна юрисдикция. Едно от основните искания на тибетското правителство е гаранция от Китай, че Тибет няма да бъде превърнат в обикновена провинция. Така Тибет се съгласява да бъде държава, зависима от Китай. Според Василий Богословски това се дължи на желанието на Лхаса да уреди граничните въпроси.

По време на преговорите не са постигнати официални споразумения.

Още през 1910 г. било решено да се създаде провинция Сикан на територията на Кам, но Синхайската революция попречила на тези планове. Създадената след това Република Китай провежда политика както на развитие на тибетските региони в териториите на Кам и Амдо под неин контрол, така и на приравняване на тези региони с провинции. Подобна политика довежда до отслабване на влиянието на Далай Лама в тези региони.

През 1936 г., създадения в Яан година по-рано организационен комитет на провинция Сикан е прехвърлен в Кандин, който става административен център на бъдещата провинция. За първи път в историята на област Кам на територията, контролирана от Комитета, са открити светски училища, в които учат около 1000 ученици, както и летище, което свързва бъдещата провинция и Нанкин с постоянен полет.

На 1 януари 1939 г. е официално провъзгласено създаването на провинция Сикан. Но през 1955 г., с идването на власт на Комунистическата партия на Китай, провинцията е разпусната и нейната територия е дадена на формирания Ганзи-Тибетски автономен регион като част от провинция Съчуан.

Реформаторска партия на Западен Тибет

През 1939 г. в индийския град Калимпонг, който е един от основните транзитни пунктове между Тибет и Индия, е основана Реформаторската партия на Западен Тибет. Създадена е от тибетски емигранти, повечето от които след смъртта на 13-ия Далай Лама са изпратени в изгнание в Канпо. В края на 1937 г. те бягат в Индия.

След като избягал в Индия, Пандатсан Рагпа, един от основателите на партията, работи в Комитета по монголските и тибетските въпроси, създаден към правителството на Република Китай. Там той става привърженик на идеята за създаване на автономна тибетска република в рамките на Република Китай.

През 1945 г., по искане на Тибет, британската колониална полиция в Индия нахлува в домовете на Рагпа и други партийни активисти. По време на обиските са иззети партийни документи, показващи намерения за сваляне на действащото тибетско правителство и провъзгласяване на Тибет за република в рамките на Китай.
 

На 22 февруари 1940 г. в Залата на всички добродетели на Самсара и Нирвана в двореца Потала се състояла церемонията по интронизирането на 14-ия Далай Лама.

Тибет по времена Втората световна война

На 7 юли 1937 г. започва война между Японската империя и Република Китай, която в крайна сметка става част от Втората световна война. По време на войната тибетските власти поддържат неутралитет и територията на Тибет почти не участва във военни действия.

В началото на 1941 г. Нгаванг Сунрабонг, настоятел на манастира Тактра, разположен близо до Лхаса, става новият регент на младия Далай Лама. Новият регент е подкрепен от столичната аристокрация.

През декември 1941 г. в цял Тибет се провеждат молитви за възстановяване на мира.

През април 1942 г. японските войски, окупирали Бирма, блокират стратегически важния Бирмански път, свързващ Китай с външния свят, като по този начин направили невъзможно транспортирането на оръжие от Индия до Китай. Тогава президентът на САЩ Рузвелт инструктира полковник Иля Толстой да оглави военно-дипломатическа мисия и да отиде в Тибет за преговори с местните власти, за да получи разрешение за превоз на стоки през територията на държавата. Въпреки убеждаването и натиска от страна на Съединените щати, Великобритания и Китай, тибетското правителство отказва, принуждавайки ги да доставят оръжия в Китай със самолети, което е изключително трудно и опасно: след като загубват възможността за сухопътен транспорт, съюзниците губят повече от 600 самолета. По време на посещението на Толстой в Лхаса се състояла размяна на писма между американския президент Рузвелт и Далай Лама.

Следвоенните години и китайската гражданска война

В следвоенните години ситуацията в Тибет е нестабилна. Недоволството на духовенството е предизвикано от политиката на регента, който събира просрочени задължения от манастирите, открива светско училище с преподаване на английски език и др. Лидер на опозицията е бившият регент Джампел Йеше, а Раденският манастир и дацанът Дже стават центрове на съпротивата.

През 1946 г. в Нанкин пристига тибетска „мисия на добра воля“, която е изпратена там след посещение в Лхаса от съветника на Чан Кайши Шен Зунлианг. През същата година в Нанкин се провежда Народното събрание, членовете на тибетската мисия са обявени за делегати. Според самите тибетци те са били само наблюдатели, а не участници в срещата. В резултат на срещата е приета нова конституция на Република Китай, която гарантира автономия на Тибет в рамките на републиката.

Вътрешната ситуация в Тибет ескалира до краен предел до началото на 1947 г., когато регентът получава пакет от Кам с ръчна граната вътре. На 14 април Раденският манастир е обкръжен от войската, а Джампел Йеше е арестуван. Започва въстанието на монасите от Раденския манастир и дацана Дже, което е потушено от войската. По време на потушаването загиват около 200 монаси. Започва разследване срещу Джампел Йеше и неговите поддръжници, но бившият регент умира (според някои съобщения той е бил отровен от поддръжници на регента Нгаванг Сунрабонг) в затвора преди произнасянето на присъдата. Друг виден привърженик на опозицията се самоубива. Джампел Йеше е обвинен в заговор срещу регента и в опит да получи помощ от китайците, на които Джампел Йеше пише писма с молба за помощ. Най-близките му поддръжници получили 250-300 удара с камшик и са хвърлени в затвора. Повече от 200 поддръжници на бившия регент избягали на контролирана от китайското правителство територия в Нанкин. След тези събития позицията на регента Нгаванг Сунрабонг се засилва и около него започват да се обединяват привържениците на независимостта на Тибет.

Според китайски източници важна роля в дестабилизирането на ситуацията е изиграл британският дипломат Хю Ричардсън, който, след като научил, че бившият регент Джампел Йеше преговаря с китайското правителство да се назначи за регент на Тибет, по време на посещенията си обърнал регента Нгаванг Сунрабонг срещу Джампел Йеше и също така го сплаши с въздушни бомбардировки на Лхаса от китайски самолети.

През 1946 г. в Китай избухва гражданска война между Гоминдан и Комунистическата партия на Китай, чийто превес с течение на времето преминава на страната на ККП. И двете сили смятат Тибет за част от Китай. През 1949 г. победата на ККП в гражданската война става очевидна и още през юли 1949 г. тибетското правителство гони членовете на мисията на Гоминдан, както и всички китайци, живеещи в Тибет, и затваря китайското училище. На 2 септември информационна агенция Синхуа обявява:

Китайската народна освободителна армия ще освободи цял Китай, включително Тибет, Сиканг, Хайнан и Тайван. Няма да позволи нито една педя китайска земя да остане извън контрола на Китайската народна република.

На 1 октомври 1949 г. е официално провъзгласена Китайската народна република.

Служба по международните въпроси в Тибет


След 1940 г., в допълнение към съществуващото по това време постоянно представителство на Непал, в Тибет се появяват постоянни мисии на китайското правителство и Британска Индия, а през 1942 г. е възстановена Службата на всички държави при Кашага, ръководена от служител монах и светски служител. Китайското правителство не признава новосъздадения отдел и не се занимава с него. В резултат само британците са контактували с Кашага чрез този отдел. Отделението е ликвидирано през май 1951 г.

На 15 август 1947 г. Индия обявява своята независимост и британската мисия в Лхаса и търговските агенции са поети от Индия. Всички права и задължения по британско-тибетските договори и споразумения също преминават към нея.

През октомври 1947 г. официална тибетска делегация е изпратена в Индия, Китай, Великобритания и САЩ под ръководството на цзипьон Шакабпа. Основната задача на делегацията е да установи официални отношения между Тибет, като независима държава, и изброените страни. Делегацията е приета от Махатма Ганди и Джавахарлал Неру в Индия, Чан Кайши в Китай, Джордж Маршал в САЩ и Клемент Атли във Великобритания. Преговорите за установяване на официални отношения са неуспешни, но делегацията имала успех в преговорите за търговия. По този начин Индия се съгласява да не налага мита върху стоките, преминаващи транзитно към Тибет, както и да плаща за стоки, принадлежащи на тибетското правителство в долари и лири.

По повод приемането на тибетската делегация в министерствата на външните работи на САЩ и Индия, Китай изпраща официален протест. В отговор САЩ обявяват, че смятат Тибет за част от Китай.

Китайска окупация на Тибет

На 1 октомври 1949 г. е провъзгласена Китайската народна република. Месец по-късно, на 1 ноември, 10-годишният Панчен Лама X изпратил поздравително съобщение до Мао Цзедун, в което по-специално се казва:

Очаквайте в следващите дни освобождаването на Тибет

Три дни след посланието на Панчен Лама X, регентът при малолетния Далай Лама XIV обявява независимостта на Тибет и се обръща към световната общност за помощ, но не получава такава.

До 1950 г. Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) се доближава до териториите, контролирани от Лхаса, а още през януари 1950 г. Югозападното бюро на ЦК на КПК получава директива от ЦК на КПК да започне подготовка за кампания в Тибет. Властите в Лхаса изпращат своя делегация в Пекин, за да преговарят за бъдещето на Тибет, но делегацията не успява да получи визи за Хонг Конг и е оставена да чака китайските представители в Индия.

През януари 1950 г. радиото в Лхаса стартира на три езика: английски, тибетски и китайски. Основната задача на създаденото радио е да противодейства на китайската пропаганда. С молба да подкрепи влизането на Тибет в ООН Кашага се обърна към Великобритания, САЩ и Индия, но получава отказ поради факта, че постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН Китай и СССР биха наложили вето на подобно решение.

На свой ред КНР изпраща Тулку Геда в Лхаса, който бил заместник-председател на провинция Сикан. На 24 юли Геда пристига в Лхаса и веднага е арестуван, а месец по-късно умира в затвора. Смъртта на Геда е изтълкувана от КНР като нежелание на тибетците да преговарят.

На 7 октомври 1950 г. части на НОАК, наброяващи около 40 хиляди души (размерът на тибетската армия по това време е 8500 души), навлизат в Тибет от Цинхай и Синцзян. По време на офанзивата на НОАК около 3 хиляди опълченци и монаси преминават на нейна страна, а на 11 октомври целият 9-ти батальон на тибетската армия. На 19 октомври е окупиран Чамдо, чийто гарнизон бяга. На север от Чамдо има сблъсъци, по време на които 6-ти и частично 3-ти батальон на тибетската армия са напълно унищожени, а губернаторът на Кам е заловен (според други източници самият губернатор се предава) .

Тибетската армия била зле подготвена за война. Оръжията били остарели и правителството се интересувало само от размера на армията. Китайската армия, от друга страна, разполагала с модерни оръжия, доставени от СССР. Действията на Китай в Тибет са осъдени от САЩ и Великобритания. На 7 ноември Тибет изпраща апел до Генералния секретар на ООН за спиране на китайската агресия:

Военното превземане на Тибет с цел приобщаването му към комунистически Китай само с физическа сила е ясна проява на агресия. Докато тибетският народ, против волята си и без съгласие, бъде принуден да стане част от Китай със сила, окупацията на Тибет ще остане ужасен пример за насилието на силните над слабите. Затова чрез вас ние призоваваме народите по света да застанат на наша страна и да спрат китайската агресия.

По време на обсъждането на тибетския въпрос в ООН, Великобритания, последвана от Индия и САЩ, предложиха да се отложи обсъждането на въпроса, което беше направено. Искането на Тибет да изпрати комисия на ООН за разследване не получи отговор.

На 17 ноември по решение на Цогду регентът е отстранен и цялата власт преминава в ръцете на Далай Лама XIV, който по това време е само на 15 години. Далай Лама освобождава от затвора всички поддръжници на бившия регент Джампел Йеше и други политически затворници, а също така през януари 1951 г. изтегля делегацията на Шакабпа. В средата на декември 1950 г. Далай Лама напуска Лхаса с военен ескорт и отива в манастира Донкар, който става негова временна резиденция. След заминаването на Далай Лама в Лхаса започва паника, богатите хора напускат града.

През март 1951 г. Далай Лама формира нова делегация за преговори с Китай. Тя е оглавена от освободения от плен губернатор на Кама Нгапо Нгаванг Джигме. X Панчен Лама също взема участие в разговорите.

Тибетската делегация се състояла от две части. Първата част пътува до Пекин през Индия, втората отива директно до Китай. Втората част от тибетската делегация получила инструкции от Кашага, според които е забранено да се приема китайският суверенитет над Тибет и по всички важни въпроси е необходимо да се обръщат към Кашага. Първата част получила по-актуализирани инструкции, според които е необходимо да се търси независимост на Тибет, но ако това не е възможно, тогава Тибет ще стане част от Китай, но при следните условия:

Тибет трябва да има пълна вътрешна независимост;
не трябва да има китайски войски в Тибет;
тибетската армия трябва да отговаря за отбраната;
китайският представител в Лхаса, неговият персонал и охрана не трябва да надвишават 100 души;
китайският представител трябва да е будист.

На 29 април 1951 г. започват преговори между тибетската и китайската делегация, които продължават до 21 май. На 23 май 1951 г., въпреки факта, че Нгапо Нгаван Джигме не е имал пълномощия от Кашага да взема независими решения (въпреки че самият той твърди обратното), „Споразумението между централното народно правителство на Китай и местното тибетско правителство относно мерките за мирно освобождение на Тибет”, представен в ултимативна форма за подписване. От името на тибетската делегация споразумението е подписано от ръководителя на делегацията Нгапо Нгаванг Джигме, както и няколко други членове на делегацията. Според 14-ия Далай Лама делегацията не е имала държавните печати, необходими за сключването на договора. В Пекин са направени дубликати на държавни печати, които са приложени към споразумението.

Споразумението се състои от 17 члена и нарежда на Тибет „да се върне към великото семейство на народите на родината - Китайската народна република“, а също така предоставя на тибетските територии правата на национална автономия в рамките на КНР. В същото време в региона трябвало да се запази политическата система, функциите и правомощията на Далай Лама и Панчен Лама, както и независимостта при провеждането на реформи. Военните и външнополитическите въпроси изцяло попадат под юрисдикцията на властите на КНР, военноадминистративен комитет и щабът на военния окръг са създадени в Тибет, а въоръжените сили на Тибет стават част от китайската армия. Подкрепата за споразумението е изразена в телеграма до Мао Цзедун от 24 октомври 1951 г., изпратена от името на XIV Далай Лама (въпреки че не е заверена с неговия подпис или печат).

Подписаното споразумение се състои от 17 члена, основните от които:

Член 1 Тибетският народ ще се обедини и ще прогони империалистическите агресивни сили от Тибет и ще се върне към великото семейство на народите на родината, Китайската народна република.

Член 4 Централните власти няма да променят политическата система, съществуваща в Тибет, нито съществуващия статут, функции и правомощия на Далай Лама. Чиновници от различен ранг ще продължат да заемат постовете си.

Член 5 Съществуващият статут, функции и правомощия на Панчен Лама се запазват.

Член 6 По въпроси, свързани с различни реформи в Тибет, няма да има принуда от страна на централните власти. Местното правителство на Тибет трябва да извършва реформи доброволно и когато хората поискат реформи, те ще бъдат решени след консултация с видни фигури в Тибет.

Споразумението е придружено от тайно допълнение, което според тибетската версия гарантира запазването на властта и позицията на Далай Лама, ако той напусне Тибет и се върне в рамките на 4-5 години; пълно осигуряване на Далай Лама от тибетското правителство по това време; По границите на Тибет ще бъде разположена 20-хилядна китайска армия, а с войските на НОАК в Тибет ще има 1-2 тибетски министри с ранг на заместник-командири.

Според историците Евгений Кичанов и Борис Мелниченко споразумението има компромисен характер и сключването му „е най-голямото събитие в историята на Тибет и в историята на Китай като цяло“.

На 9 септември 1951 г. части на НОАК влизат в Лхаса, а на 10 февруари 1952 г. е сформиран Тибетският военен окръг.

Традиционното тибетско правителство продължило да функционира, макар и с китайска намеса. Поредица от събития, започващи с антикитайските въстания от началото на 50-те години на миналия век и завършващи с тибетското въстание от 1959 г., карат 14-ия Далай Лама, значителен брой правителствени служители и висши лами да избягат в изгнание в Индия през март 1959 г. След Далай Лама над 80 000 тибетци също напускат Тибет през следващите две години, търсейки убежище в Индия, Бутан, Непал и други страни.

Международно-правен статут на Тибет

Международно-правният статут на Тибет през 1912-1951 г. е обект на спорове. Според тибетолога Елиът Сперлинг въпросът за статута на Тибет винаги е бил спорен и конфликтен. Според китайската страна Китай непрекъснато упражнява своите суверенни права в Тибет от 13 век и по този начин Тибет никога не е бил независима държава. Тибетската страна твърди, че Тибет винаги е бил независим в хода на своята история.

14-ият Далай Лама (роден 1935 г.) поема политическата власт в Тибет на 17 ноември 1950 г. След подписването на споразумението от 17 точки голям брой китайски войници и цивилни започват да пристигат в Тибет, което предизвика прекомерно напрежение върху ресурсите на Тибет и недоволство сред местното население. Въпреки че китайците оставили привилегиите на земевладелците и манастирите, идването на власт на комунистите предизвиква страх сред духовенството и благородничеството. От средата на 50-те години се разраства съпротивителното движение, което ескалира във въстание през март 1959 г. Далай Лама и много министри са принудени да избягат в Индия, където получават убежище. Въстанието е потушено от превъзхождащите китайски сили. Много последователи на Далай Лама напускат страната след него. След 1959 г. много данъци са премахнати, притежанията на едрите светски земевладелци и лами са експроприирани и са проведени реформи, които елиминират крепостническата система.

Следващото голямо събитие в Тибет е свързано с Китайската културна революция. От повече от 7000 религиозни сгради, съществували преди установяването на властта на КНР в Тибет, само малка част оцелява до края на Културната революция, хунвейбините полагат големи усилия да унищожат историята на региона.

Проблемът с нарушенията на правата на човека в Китайската народна република, включително в Тибет, е изключително проблематичен въпрос, който многократно се заявява от международните организации и Общото събрание на ООН от установяването на китайската власт. Въпреки че репресиите като цяло са намалели от края на 70-те години на миналия век, местното население на Тибет е извършвало многократни действия на съпротива срещу китайските власти, като най-големите въстания са през 1987-1989 г. и 2008 г. в навечерието на Олимпийските игри в Пекин.

В същото време Китай инвестира сериозно в икономиката на Тибет, по-специално в добива на природни ресурси и развитието на транспортната инфраструктура (строителство на пътища и железопътни линии), което дава тласък на туризма.

14-ият Далай Лама, който получи Нобелова награда за мир (1989) за работата си, и тибетското правителство в изгнание с ненасилствени методи се стремят да разрешат въпроса за истинската автономия на Тибет, защитавайки правата на тибетците, запазвайки Тибетска култура и религия и защита на екологията на Тибет. Китайските власти считат за невъзможно установяването на някакъв специален статут на Тибет и считат действията на Далай Лама за сепаратистки. Отказът на Китай да преговаря с Далай Лама разпалва конфликта, казват експерти.


Въпросът за отношенията между Тибет и Китай е изключително сложен и противоречив. На Запад е широко разпространена гледната точка, според която политическият статут на Тибет се разглежда като основа, от която зависи състоянието на целия тибетски проблем, който е важна част от международните отношения в Централна Азия.

Много тибетци (особено емигранти) гледат на китайската инвазия като на окупация на независима държава от чужда сила. Китай, твърдейки, че Тибет е негова легитимна част от векове, мотивира нашествието като освобождаване на населението от крепостничество (чието съществуване също е предмет на спор), тъй като след анексирането на Тибет към Китай, грамотността се е увеличила и стандартът на живот на населението непрекъснато се е подобрявал.

Световното обществено мнение, особено на Запад, застава на страната на „независимостта или поне високата степен на автономия“ за Тибет. Официалните органи на държавите признават Тибет за част от Китай, но позицията им може да не е ясна: дали става въпрос просто за констатиране на факта на властта на Китай над Тибет или за признаване на неговите законни права върху него. Редица правителства и международни организации, Конгресът на САЩ многократно са протестирали срещу окупацията на Тибет и потисничеството на местното население.

Няма консенсус сред учените и изследователите относно политическия статут на Тибет. Спектърът от мнения варира от гледната точка, че Тибет е окупирана независима държава (един от видните й представители е ван Валт ван Праг), до виждането, че „суверенитетът на Китай над Тибет през 20 век е реален фактор” (един от представителите на тази гледна точка е учения от китайски произход Ли Дезън).

Според левия политолог Майкъл Паренти в западния свят съществува идеализиран образ на Тибет. Според него значителна част от населението на "стария Тибет" са били крепостни селяни, които са били прикрепени към своите господари - най-често това са били лами, които до 1950 г. са притежавали почти неограничена политическа и духовна власт - селяните нямали право да създадат семейство без тяхно разрешение, самостоятелно да избират земеделските култури за отглеждане, могли са да бъдат „отдадени под наем“, като същевременно подлежат на много данъци. Изтезанията и осакатяванията са използвани като наказания (включително за политическа дейност).

В същото време, според сегашния ръководител на правителството на Тибет в изгнание Пенпа Тшеринг, „Китай не може да създава илюзията, че е освободил Тибет от феодализъм, робство и други подобни. Всяко общество е преминало през различни етапи на еволюция и Тибет също е преминал през различни етапи от своето развитие. Но не е било толкова зле, колкото днес...

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тибет

Националното знаме на Тибет носи образа на планина с два снежни тигъра, шест червени и шест тъмносини лъча, излъчващи се от слънцето. В самия Тибет това знаме е забранено от китайските власти като символ на сепаратизъм.

Тази версия на флага е приета през 1925 г. от 13-ия Далай Лама, който комбинира военните знамена на различни провинции в него. Знамето служи като символ на независим Тибет до 1950 г.

Той остава символ на тибетското правителство в изгнание (базиран в Дхарамсала, Индия).


Обяснение на символиката

На официалния уебсайт на правителството на Тибет в изгнание е дадено следното тълкуване на цветовете и формите на знамето:

♦ Величествената и красива снежна планина в центъра символизира великия Тибет – страна, заобиколена от снежни планини.
♦ Шестте червени лъча светлина в небето символизират шестте първоначални тибетски народа - племената Се, Му, Донг, Тонг, Дру и Ра.
♦ Редуването на червените лъчи на националностите и тъмносиньото небе символизира съвършенството на добродетелното поведение за защита и защита на духовната и светската власт от две божества-пазители (червено и тъмно-синьо), които са покровителствали Тибет от древни времена.
♦ Светлинните лъчи, излъчвани от слънцето, изгряващо над върха на заснежената планина, символизират, че всички хора на Тибет се радват еднакво на светлината на свободата, духовното и светското щастие и просперитет.
♦ Страховитите пози на двойка безстрашни снежни лъвове, чиито лица са маркирани с пет специални черти, символизират пълната победа на действията на правителството, обединяващо духовниte и светски сили.
♦ Трицветната скъпоценност, красива и сияеща от светлина, символизира Убежището на целия тибетски народ - Буда, Учението и Общността.
♦ Поддържанa от снежни лъвове, двуцветната скъпоценност от вихри на благодат символизира спазването на моралните принципи в съответствие с възвишените традиции, представени предимно от десетте добродетели и шестнадесетте човешки морални правила.
♦ Жълтата граница на знамето символизира просперитета и растежа във всички времена и посоки на учението на Буда, което е като чисто злато.


https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Тибета

Гербът на Тибет е един от основните държавни символи на Тибет, заедно със знамето на Тибет и химна. Този герб е официалният печат на централното тибетско правителство в изгнание със седалище в Дхармасала, Индия. Като символ на тибетското движение за независимост и свобода, гербът на Тибет е забранен в КНР, включително Тибетския автономен регион, който съответства на бившата тибетска правителствена контролна зона в Лхаса и други области в Тибет, присъединени към други китайски провинции и отделени от Тибетския автономен регион.

Гербът също се среща в черно-бял вариант и стандартния будистки тъмночервен цвят на бял фон.

Описание

Съдържа няколко елемента от знамето на Тибет, подредени по малко по-различен начин, както и редица будистки символи, които не присъстват на знамето. На първо място, това са слънцето и луната над Хималаите, които представляват тибетската страна, често известна като Земята, заобиколена от планини от сняг. Два снежни лъва стоят по склоновете на планината. Между лъвовете има колело с осем спици, Дхармачакра, представляващо Благородния осморен път на будизма. В колелото има въртяща се скъпоценност от три части, която представлява десетте добродетели и шестнадесетте хуманни начина на поведение.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Тибета

Химнът е приет през 1950 г., а автор на текста е Триджанг Ринпоче, учител на XIV Далай Лама.

Текст на химна:

Тибетски

སྲིད་ཞིའི་ཕན་བདེའི་འདོད་རྒུ་འབྱུང་བའི་གཏེར།
ཐུབ་བསྟན་བསམ་འཕེལ་ནོར་བུའི་འོད་སྣང་འབར།
བསྟན་འགྲོའི་ནོར་འཛིན་རྒྱ་ཆེར་སྐྱོང་བའི་མགོན།
འཕྲིན་ལས་ཀྱི་རོལ་མཚོ་རྒྱས།
རྡོ་རྗེའི་ཁམས་སུ་བརྟན་པས་ཕྱོགས་ཀུན་བྱམས་བརྩེས་སྐྱོང།
གནམ་བསྐོས་དགའ་བ་བརྒྱ་ལྡན་དབུ་འཕང་དགུང་ལ་རེག
ཕུན་ཚོགས་སྡེ་བཞིའི་མངའ་ཐང་རྒྱས།
བོད་ལྗོངས་ཆོལ་ཁ་གསུམ་གྱི་ཁྱོན་ལ་བདེ་སྐྱིད་རྫོགས་ལྡན་གསར་པས་ཁྱབ།
ཆོས་སྲིད་ཀྱི་དཔལ་ཡོན་དར།
ཐུབ་བསྟན་ཕྱོགས་བཅུར་རྒྱས་པས་འཛམ་གླིང་ཡངས་པའི་
སྐྱེ་རྒུ་ཞི་བདེའི་དཔལ་ལ་སྦྱོར།
བོད་ལྗོངས་བསྟན་འགྲོའི་དགེ་མཚན་ཉི་འོད་ཀྱིས།
བཀྲ་ཤིས་འོད་སྣང་འབུམ་དུ་འཕྲོ་བའི་གཟིས།
ནག་ཕྱོགས་མུན་པའི་གཡུལ་ལས་རྒྱལ་གྱུར་ཅིག།

Английски

The source of temporal and spiritual wealth of joy and boundless benefits
The Wish-fulfilling Jewel of the Buddha's Teaching, blazes forth radiant light
The all-protecting Patron of the Doctrine and of all sentient beings
By his actions stretches forth his influence like an ocean
By his eternal Vajra-nature
His compassion and loving care extend to beings everywhere
May the celestially appointed Government of Gawa Gyaden achieve the heights of glory
And increase its fourfold influence and prosperity
May a golden age of joy and happiness spread once more through these regions of Tibet
And may its temporal and spiritual splendour shine again
May the Buddha's Teaching spread in all the ten directions and lead all beings in the universe to glorious peace
May the spiritual Sun of the Tibetan faith and People
Emitting countless rays of auspicious light
Victoriously dispel the strife of darkness

Български

Източникът на временно и духовно богатство на радост и безгранични ползи
Изпълняващата желания скъпоценност от учението на Буда, пламва с лъчиста светлина
Всезащитният Покровител на Учението и на всички съзнателни същества
Чрез действията му влиянието му се простира като океан
Чрез своята вечна ваджра-природа*
Неговото състрадание и любяща грижа се простират върху съществата навсякъде
Нека небесно назначеното правителство на Gawa Gyaden постигне върховете на славата
И да увеличи четирикратно своето влияние и просперитет
Нека една златна ера на радост и щастие се разпространи отново в тези региони на Тибет
И нека неговият светски и духовен блясък отново засияе
Нека Учението на Буда да се разпространи във всичките десет посоки и да доведе всички същества във Вселената към славен мир
Нека духовното слънце на тибетската вяра и народ
Излъчва безброй лъчи благоприятна светлина
И да разсее победоносно сплетните на тъмнината

(това е машинен превод, не гарантирам че е напълно точен)

*Ваджра



Ваджра е ритуално и митологично оръжие в индуизма, тибетския будизъм и джайнизма. Създаден е от божествения майстор Тваштар от костите на мъдреца Дадичи за Индра.

С важно религиозно и културно значение, символът ваджра се разпространява с индуизма и след това с будизма в много части на Азия. Среща се в Индия, Непал, Тибет, Бутан, Тайланд, Камбоджа, Мианмар, Индонезия, Китай, Корея, Япония, Монголия и Русия.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гимн Тибета

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ваджра



Tibet himnusza - Tibetan anthem (Gyallu)

Тибетският календар (lo-tho) е лунно-слънчев. Годината е разделена на 12 или 13 лунни месеца. От 1027 г., когато Калачакра Тантра е преведена на тибетски, 60-годишният астрологичен цикъл Раджунг е в основата на тибетския календар. Всяка година от цикъла съответства на един от 5-те елемента и едно от 12-те животни. Огненият заек е символ на първата година от цикъла.

Астрологичният алманах, който се издава ежегодно от Института по тибетска медицина и астрология Men-tsi-khang, е и официалният тибетски календар, който отбелязва "благоприятните" и "неблагоприятните" дни от гледна точка на тибетската астрология. Астрологичните изчисления са неразделна част от живота на повечето тибетци. Тибетците обикновено планират живота си в съответствие с астрологичните данни, избират деня за сватба, започват пътуване, строят, сеят зърно, жътва или други събития, като се съсредоточават върху препоръките на астролог.

Тибетската астрология е тясно свързана с традиционната тибетска медицина и представлява синкретична система, в която обикновено се разграничават две основни части: kartsi ("бяла" астрология или астрология на "звездите"), възникнала под влиянието на индийската астрология, и zhongqi (или nagqi, астрология "елементи", или "черна" астрология), възникнали под влиянието на китайски източници.

Тибетците са силно суеверни. Например, смята се, че пътникът ще има късмет, ако по пътя срещне случаен минувач с кана вода или погребална процесия. В Тибетския автономен регион, който е част от КНР, астрологията също попада в категорията на суеверията, а според културната политика на Китай различните форми на гадаене и предсказания са забранени.


Тъй като средната продължителност на един синодичен месец е 29,53059 дни, а тази на тропическа година е 365,24220 дни, една тропическа година съдържа 12,36827 синодични месеца. Следователно лунно-слънчевият календар може да се състои от 12 (нормална година) или 13 (емболична година) календарни месеца, като месеците от годината се редуват така, че дните от месеца да попадат възможно най-добре на едни и същи фази на луната. Месеците започват с новолуние.

На първия ден от този календар се празнува тибетската нова година Лосар.


От древни времена тибетското изчисление е проследено до използването на два 60-годишни цикъла, единият от които (наречен rab-byung) е заимстван от Индия, а другият цикъл (drug-cu skor) от Китай. Те са въведени в действие по различно време, така че между тях е изготвена доста сложна система на корелация.

Всеки месец е дълъг 30 дни. В същото време, в допълнение към обикновените дни (наречени khyim-zla), има лунни дни (tshes-zhag). Тяхната продължителност може да варира в зависимост от ъгловото разстояние между Слънцето и Луната.

Дните от седмицата са кръстени на небесните тела:

Понеделник - Луна.
Вторник - Марс.
Сряда - Меркурий.
Четвъртък - Юпитер.
Петък - Венера.
Събота - Сатурн.
Неделя - Слънце.


Лосар

Лосар е тибетският новогодишен празник. Празнува се според тибетския традиционен календар, започвайки от първия ден на първия лунен месец. Свързва се с поредица от очистителни обреди в навечерието на настъплението и с благопожелания от първия ден на Новата година. Почивните дни са първите две седмици след Нова година. Двуседмичният новогодишен цикъл завършва с будисткия празник Чотрул Дучен.

В традиционен Тибет подготовката за Нова година започва през втората половина на 12-ия месец. В южните предградия на Лхаса населението с песни събира и набавя гориво за новогодишните монашески празници, когато 20-30 хиляди монаси се събират в Лхаса. По централните улици се поставят стълбове за знамена. Вратите и прозорците на къщите са украсени с панделки и гирлянди.

Преди Нова година в селата се извършват очиствания. На 22-ия ден от 12-ия месец всяко семейство приготвяло линга – фигурка от тесто, към която прикрепяли парчета плат, вълнени и копринени, монети и бижута, след което призовавали злите духове да влязат във фигурката. През следващите дни лингата била на почит, а на 29-ия ден или непосредствено преди Нова година канели лама да изнесе лингата от къщата и да я изхвърли на кръстопът.

В последния ден от старата година в къщата се чисти, в олтарите се слага ново масло. Стените, стълбовете и гредите на къщите, както и земята пред къщата с помощта на брашно или тесто, смесено с вода, се украсяват с благоприятни символи (ваза-бумба, цвете, слънце и луна и др.). Към вратите са прикрепени хвойнови клонки.

На този ден се приготвяло специално ястие чемар, използвано като жертвоприношение в обреди за благопожелания и берекет. Планини от пайове са изпечени за подаръци.

Семействата приготвят кнедли със символичен пълнеж от 8 или 9 вида (дърва, хартия, камъчета, въглища, сол, и др.). Тези бухти се ядат на обяд на първия ден от новата година. По това какъв пълнеж получава някой, определят каква ще бъде годината за този, който получи този пълнеж: който намери хартия ще има успех в учението или науката, който намери дървото получава бедност.

Старата година се изпраща с хвърляне на торма и изхвърляне на линга, обитаван от демони, под съпровода на пушки и викове, които трябва да разпръснат злите сили.

В манастирите по случай сбогуването със старата година се играе мистерията Чам, която включва поредица от танци на маскирани монаси, миряни с мечове и тържествено хвърляне на торма и линга. Чам трябваше да се проведе при хубаво време, астролозите изчисляват датата му индивидуално.

Тълпи от празнуващи се разхождат из Лхаса в новогодишната нощ. Кукерите поещават къщите с пожелания и получават като дар бира чанг и пържени баници.

Сутринта на Нова година в селото всички се опитват да станат възможно най-рано. Станалият в семейството пръв донася вода от извора, извършва се кадене пред олтара, семейството след молитва стои пред къщата, без да влиза в нея, после се измиват, подстригват се и се пременяват в нови дрехи, след което можели да се приберат в къщата.

През първия ден се избягват неприятни срещи и разговори. Манипа - кукери, понякога наричани "бели демони", ходят с благопожелания, песни и мантри от къща на къща. Лицата на много от тях са боядисани наполовина в бяло, наполовина в червено, а някои носят бели и сини маски с бради.

Роднините в тези дни се стремят да се посетят един други, облечени в нови дрехи и с всички бижута. Поздравявайки се, гости и домакини хвърлят шепа цампа през лявото си рамо, слагат втората в устата си и я заливат с чанг (бира).

В първия ден на Новата година Далай Лама организира тържествен прием на върха на Потала (двореца в Лхаса), по време на който десет момчета в бели тюрбани, със звънци, завързани на краката им, изпълняват войнствен танц с алебарди пред събралите се първи лица от Тибет.

По улиците на Лхаса има празненства. Жените, събрани по три и четири, водят хоро с песни. Децата прескачат въжетата. С настъпването на тъмнината запалват свещи с розов цвят.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тибетский календарь

https://ru.wikipedia.org/wiki/Лосар

Тибетската писменост е създадена около 650 г., и се използва за писане на тибетски, дзонгкха, сикимски, ладакхски и понякога балти. Има индийски корени, основава се на системата Деванагари.

Типът на писмеността е Абугида


Абугида

Абугида е термин, обозначаващ типа позвукови писмени системи, при които гласният звук се отбелязва чрез модифициране на знака, обозначаващ предхождащия я съгласен. Така абугидите съставят различна категория от абджадите, където единствено съгласните звукове биват отбелязвани, и от азбуките, при които има отделни графеми както за съгласните, така и за гласните.

Етимологично терминът абугида идва от названията на първите четири букви от писмеността геез по аналогичен начин както думата азбука идва от названията на първите две букви от глаголицата и кирилицата.

История и разпространение

Абугиди са възникнали на различни места по света, най-вероятно без връзка или оказване на някакво влияние помежду си. Една голяма група родствени писмености се използва за езиците от индийския субконтинент – сред тези е и деванагари, абугидата на хинди. Абугидата геез, от която произлиза наименованието на категорията писмени системи, принадлежи към етиопска група от писмености.

Особености

Въпросната модификация най-често е под формата на диакритики, както е случаят с деванагари. Любопитни са писменостите, използвани за езиците на някои северноамерикански индиански народи, които завъртат знака, обозначаващ съгласния звук: например пе ᐯ, па ᐸ, пи ᐱ, по ᐳ.


Тибетска калиграфия

Стил "Риба"



Стил "Бръмбар"



https://ru.wikipedia.org/wiki/Тибетское писмо

https://bg.wikipedia.org/wiki/Абугида


Прави ми впечатление, че тибетските букви са много дребни по размер, в един от предишните постинги в темата, където публикувах химна на Тибет, за да излезе тибетския текст на химна с нормален размер, се принудих да увелича размера на шрифта на 5-то ниво... На кирилица и латиница такъв размер на шрифта е огромен и се използва най-вече за заглавия, ето пример:

Текст на кирилица с размер 5-то ниво

Основната храна в Тибет е ечемикът, чието препечено брашно се нарича цампа. Цампа се нарича още готово ястие, приготвено от това брашно с добавка на масло от як и тибетски чай. Брашното се използва и за приготвяне на тесто, което се разточва на паста или се използва за кнедли на пара, наречени момо. Месните ястия се приготвят предимно от месо от як, агнешко или свинско, често сушени или задушени с подправки и картофи.

Синапът се отглежда в Тибет и затова зърната му са добре застъпени в неговата кухня. Маслото от як, киселото мляко и сиренето са много популярни, а добре приготвеното кисело мляко се счита за много престижен деликатес. Чаят с масло от як е повсеместен. Друга забележителна напитка е ечемичната бира, чанг, която има сладък и пикантен вкус.

Цампа


Цампа е традиционно тибетско ястие, основната храна на тибетците, представлява брашно от леко препечени ечемични зърна. Понякога цампа се нарича пшеничното и оризовото брашно, както и готово ястие, приготвено от това брашно.

Понякога цампа се нарича национално тибетско ястие. Освен като основна част от тибетската диета, цампа се използва и за ритуални цели – щипки цампа се хвърлят във въздуха по време на много будистки ритуали. Ритуалът на хвърляне на цампа се появява в пред-будистки времена и служи за умиротворяване на духовете в района и молба за тяхното покровителство и защита. След това е заимстван от будизма като "символ на празник и радост" и започва да се използва за празнуване на раждането на дете и погребение. В наши дни той е особено известен във връзка с новогодишните празненства, когато се хвърля цампа, докато се пеят молитви, призоваващи за късмет през новата година, както за себе си, така и за другите. Цампа се хвърля и по време на погребения за освобождаване на душата на починалия.

От цампа се приготвя вид каша с добавка на масло от як, тибетски чай, бира или вода. Има и питки, направени от цампа, като тънка пита хляб, аналог на индийското чапати. Сладките се пекат в котел или върху нагрята плоча.

Паста от семена от цампа и зира понякога се нанася върху болен зъб и други места. Тибетските атлети използват цампа като източник на бърза енергия.


Момо


Момо е ястие с пълнено тесто. Momo е подобен на монголски пози, китайски цзяоцзи, азиатски манти, грузински хинкали, руски кнедли, украински кнедли и италиански равиоли.

Тибетската дума Momo е заемка от китайската mómo.


Тестото Момо се прави от брашно и вода, понякога с мая и сода за хляб. За пълнежа се използват една или повече съставки:

- Месо: В различните региони са популярни различни видове месо. В Тибет, Непал и Североизточна Индия са популярни як, биволско, пилешко, козе, свинско месо, а в Ладакх - агнешко и месо от як. Каймата за плънката се приготвя с добавка на лук, чесън, кориандър, сол, черен пипер и често кимион.
- Зеленчуци или смес от месо и зеленчуци.
- Сирене, което е много популярно в Бутан и Сиким.
- Шоколадови блокчета Snickers или Mars. Подобни сладки момо са популярни в Непал сред чуждестранните туристи.


Тибетски чай

Тибетския чай (Часуйма) е напитка, популярна сред тибетците и някои други народи от югозападен Китай, както и в Бутан и Ладак. Съдържа чай, мляко, масло от як и сол.


Чаят е въведен в Тибет около 620 г., но придобива популярност сред всички слоеве от населението едва по време на управлението на школата Сакя (около 13 век).

От управлението на първия Далай Лама върху чая е въведен държавен монопол, който действа до началото на 19 век.

Тази напитка е важна част от ежедневната диета на тибетците. Всеки тибетец пие средно по 5-6 чаши на ден. Чаените листа се варят в мляко от як за няколко часа, след което напитката се изсипва в донгмо, специална малка бъркалка за чай, заедно с масло от як и сол, и след това се разбива до гладка, гъста консистенция. Понякога се оставя малко концентрат от чая и се добавя при следващото варене.


Според етикета чаят се пие на малки глътки и след всяка домакинът отново налива чашата на госта до горе. Пийте поне две чаши. Ако вече не искате чай, най-добрият вариант е да оставите чашата пълна и да я изпиете точно преди да тръгнете.

Часуймa е висококалорична напитка, много полезна във високопланинските части на Тибет.

Тибетският чай не само се консумира самостоятелно, но и се добавя към цампа, основната храна на тибетците.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тибет

https://ru.wikipedia.org/wiki/Цампа

https://ru.wikipedia.org/wiki/Момо

https://ru.wikipedia.org/wiki/Часуйма