Български Националистически Форумъ

Да се знае, че след абдикацията си, Фердинанд не спира да се интересува от българската съдба и по всякакъв начин гледа да помага на българите. Пример е писмото му до Хитлер, иска ревизия на Ньойският договор, следва връщането на Южна Добруджа.
Цар Фердинанд има тази незавидна и трагична съдба да види погребан нашия национален идеал след пробива на Добро поле на 15 септември 1918 г., да загуби две съпруги (Мария Луиза на 19 януари 1899 г. и Елеонора на 12 септември 1917 г.), да живее в изгнание 30 години и в края на живота си да научи за смъртта на двамата си сина Борис III (28 август 1943г.) и Кирил (1 февруари 1945 г.), след което е ням свидетел и на края на монархията у нас, настъпил на 8 септември 1946 г. след проведен “референдум”.

Един от малкото светли мигове в нерадостния му живот е участието му в сватбата на цар Борис с Джована Савойска в Асизи на 25 октомври 1930 г.

В интерес на истината след абдикацията си Фердинанд Сакс Кобургготски не престава да се интересува от съдбата на България, превърнала се за него във втора родина.

През 1928 г. например, когато се чества 1000 год. от царуването на Симеон Велики и 50 г. от освобождението от турско робство, бившият монарх пише с апломб: “Когато българският народ празнува своята петдесетгодишнина, нека знае, че макар и далече от него, една изпълнена с болка, страдаща душа се вълнува от най-сърдечни пожелания за доброто му и светло бъдеще”.

9 години по-късно, в писмо до Константин Калчев (от 7 юли) Фердинанд изплаква болката си, че за 50-годишния юбилей от избирането си за български владетел, на него му е отказано официално честване, за да види отново България – “Аз изпитвам и една душевна тъга, че за тоя 50-годишен юбилей не мога да бъда в любимия мой стар престолен град Търново, в който аз получих моето Българско кръщение”, като “на 50-годишнината на моето избиране за Български държавен Глава, моите страдания се увеличават и от мисълта, че надеждата ми да видя още веднъж тази страна, на която посветих и пожертвувах младините си – изчезва”. Фердинанд посреща с радост раждането на престолонаследника Симеон на 16 юни 1937 г. и следи с гордост усилията на сина му в държавното управление, които дават плод в процъфтяваща България на двадесетата година от встъпването му на трона на 3 октомври 1918 г.

Когато назряват условия за мирна ревизия на Ньойския договор Фердинанд Сакс Кобурготски също се включва в инициативата с прочутото си писмо до Хитлер от 7 юли 1940 г., в което моли “в името на падналите през Световната война под моето командуване храбри български войници и от името на моя тогава така тежко пострадал български народ, който гледа на мене като на единствен виновник за тогавашната катастрофа и нейните по-нататъшни последствия, да бъде поправена неправдата, нанесена на България от Антантата.”

Хитлер отговаря благосклонно, а на 7 септември и под германски натиск по Крайовската спогодба държавата ни си връща Южна Добруджа.

По-нататъшната съдба на любимата на Фердинанд България обаче не е така благополучна, особено след включването й в Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и обявяването на война на Англия и САЩ на 13 декември с.г.

На 5 септември 1944 г. съветските войски нахлуват в страната, а на 9 септември е извършен комунистическо – звенарски преврат, който ознаменува краят на българската независимост. На 1 февруари 1945 г. сред осъдените от Народния съд на смърт е и бившият регент Кирил, който е накаран сам да си изкопае гроба.

На 8 септември 1946 год. след “плебисцит” страната е обявена за република, а от 23 ноември с.г. премиер-диктатор става съветският гражданин и агент Георги Димитров.

2 години и два дни по-късно на 10 септември 1948 г. в Кобург в присъствието на двете си дъщери цар Фердинанд затваря завинаги очи. Умира на 87 години, преживял всички свои амбиции и илюзии и видял с болка рухването на своя свят, с който е бил неразривно свързан.

http://monarchism.blog.bg/politika/2012/09/25/korespondenciia-mejdu-cari-ferdinandy-i-adolfy-hitlery.1003264


Приложение 1


Писмо на Царь Фердинандъ До Хитлеръ
Кобургъ, 07 юлий 1940 г.


    Ваше Превъзходителство, ще разберетѣ съ какво въодушевлѣние азъ като бившъ глава на една страна, която съ непоколебима вѣрностъ се е сражавала прѣзъ Свѣтовната война на страната на съюзната германска армия, и най-вече въ качеството си на пруски генерал-фелдмаршалъ съмъ следилъ полета на германския въорѫженъ народъ подъ гениалното водачество на Ваше Превъзходителство. Съ неописуемо задоволство преживѣхъ поражението и наказанието на държавитѣ отъ бившата Антанта, които сѫ били винаги мои смъртни политически врагове и които сѫ донесли толкова нещастия и бедствия на света, особено на малката България. Изказвамъ на Ваше Превъзходителство моитѣ искрени и най-горещи сърдечни пожелания за невижданитѣ и небивалитѣ въ историята дѣла и успѣхи на Нашето политическо и военно водачество!

    Постигнатитѣ победи, които откриватъ пѫтя за мирни договори, ми даватъ поводъ да поднеса на Ваше Превъзходителство следнитѣ мои мисли за благожелателно проучване. Придобиването на Добруджа бе една отъ най-важнитѣ военни цѣли на България още прѣзъ времето на Свѣтовната война. Въпрѣки нейното чисто българско население Добруджа бѣше откъсната пакъ отъ България по непонятни съображения. Ще бѫде напълно въ интереса на традиционнитѣ приятелски отношения между България и Германия и въ съгласие съ национално-политическитѣ идеи на Ваше Превъзходителство, ако тая загубена часть отъ българското тѣло бѫде върната на България именно отъ германска рѫка, а не отъ рѫката на друга страна, която се стреми да впрегне България въ своята кола чрѣзъ такова предложение. Не е нуждно да посочвамъ тукъ какви последствия за по-нататъшното развитие на Балканитѣ може да има разрешението на този въпросъ по единъ или другъ начинъ. Едно справедливо уреждане на добруджанския въпросъ въ тоя моментъ би могло да бѫде въ сѫщото времето едно лично и морално удовлетворение и едно потвърждение и оправдание на моята тогавашна политика. Отъ гледище на тогавашното положение на България като центъръ на Балканитѣ въ интересъ най-вече на сигурностьта на германския пѫтъ къмъ изтокъ ще бѫде, ако бѫдатъ засилени позициитѣ на България, като й се върнатъ загубенитѣ български области и излазътъ на Бѣло море. Отъ името на храбритѣ български войници подъ моето командуване, паднали въ Свѣтовната война, и отъ името на тъй тежко пострадалия тогава български народъ, който ме счита за единственъ виновникъ за тогавашната катастрофа и за последствията отъ нея, моля да бѫде премахната неправдата, причинена тогава на България отъ Съглашението!


Съ искрена вѣрностъ – Фердинандъ




              Приложение 2



Фюреръ и Райхсканцлеръ,
Главна квартира на Фюрера – 02. 08. 1940 г.


До Негово Величество
Царъ Фердинандъ Български, Кобургъ,
Августовъ палатъ

Ваше Величество,

  Много приятелски думи, съ които Ваше Величество сте споменали германскитѣ успѣхи, ме радватъ искрено. Моля Ви поради това приеметѣ моитѣ горещи благодарности.

  За другото съдържание на дветѣ писма на Ваше Величество отъ 7 юлий т. г. длъженъ съмъ да кажа, че азъ винаги съмъ гледалъ съ особени симпатии на българскитѣ ревизионистични претенции. Може би не е далечъ времето, когато тѣ ще намѣрятъ своето осѫществяване.

На Ваше Величество твърде преданъ
Адолфъ Хитлеръ



  Откъсъ отъ книгата - "Василъ Бойдевъ - Отъ поручикъ до генералъ. Спомени"

Цар Фердинанд, снимка с неустановена датировка

Преди 160 години на този ден във Виена се ражда Фердинанд Сакскобургготски /1861-1948 г./, който обявява независимостта на България през 1908 г. и допринася много за нейната модернизация и европеизация.

Семейство

Фердинанд е представител на католическия клон на Саксгобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа – Великобритания, Белгия, Португалия и от 1887 г. България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Тя насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал-слънце Луи XIV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произхожда и от един от най-древните германски родове – Витините.
Бъдещият български владетел е добре образован, прави изследвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и пише на 5.

Начело на България

„Цар Фердинанд I се появява в световната монархическа история в един много късен период, когато монархиите вече са утвърдени. България е една от последните държави които се създават в Европа през ХIX век и тя е малко позната“, заяви пред БГНЕС Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН.
„Той проявява една бурна амбициозност. Фердинанд I пристига в България, за да управлява и и да изведе българската нация да по-високи върхове. Кобургите имат представители във всички европейски владетелски домове и във Великобритания на най-високо ниво. Амбициите на Фердинанд I са големи, той иска да се равнява с кайзер Вилхелм II и император Франц-Йосиф I”, отбеляза историкът.
Началото на управлението на княз Фердинанд е трудно. Руската пропаганда е доста силна срещу него, а западните сили не искат да влизат в конфликт с Русия. Кризи, конфликти, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма как да не рефлектира върху младия княз. Признанието от Русия идва едва в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната вяра, а за негов кръстник е избран руският император Николай II.
Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите личности в най-новата ни история. В документите от онази епоха се признават много негови ценни качества като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. И в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандоманщина.


Николай Поппетров: Фердинанд I – царят модернизатор на България

Модернизаторът

„Фердинанд I е цар модернизатор. Той има желание България да се издигне в Европа не с големите си граници и политиката си, а да се издигне с институциите си. Той поощрява БАН, създава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, поощрява художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии“, заяви Николай Поппетров.
Страната ни изживява стопански подем, строят се железници, фабрики, пристанища, обществени сгради.

Българска оценка

„Българският политически елит иска да си измие ръцете с цар Фердинанд. Дори в модерната историография, в която няма стереотипите от епохата на комунизма, продължава да съществува мнението, че царят е свързан с едно корумпиране на политическата класа. Да, корумпираната политическа класа съществува, но корумпирането трябва да има две страни. Но монархът е един, а политическата класа е доста по-голяма и тя охотно се съгласява да бъде корумпирана“, заяви историкът Николай Поппетров.
„Създава се един режим на липса на мнение, на преклонение пред Монарха, когото наричат Господаря, който се пише с главна буква, както Господ се пише с главна. Абдикацията му дава възможност да се прехвърли цялата вина върху него. Той е виновен за всичко и най-вече за катастрофите след Междусъюзническата и Първата световна война, но цар Фердинанд I не би могъл да извърши голяма част от тези неща без хората, които са около него – политиците и военните“, подчерта Николай Поппетров.
Според него цар Фердинанд I е виновен за 16 юни, когато започва злощастната за нас Междусъюзническа война, но категорично не е виновен за Първата световна.



Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН:

„България е имала опцията да бъде неутрална, можела е да не се присъедини към Германия, но нека погледнем какво е общественото мнение в страната. Общественото мнение от 1878 г. е, че България трябва да се обедини. Да вземе земите, които са ни дадени в Сан Стефано. Проблемът през Първата световна война е за Македония. Ако той остане неутрален, ние губим Македония. Ние се отказваме автоматично от нея. Съглашението ни я предлага по лош начин, а Германия – цялата. Ако той се откаже, значи провяла националната кауза. За което ще го обвиним след това. Цар Фердинанд I не е виновен за провала на националната кауза“, категоричен е Николай Поппетров, който смята, че грешките трябва да се търсят другаде.
Историкът смята, че е време да престанем да наричаме цар Фердинанд I германски агент, защото това е един от най-неверните митове за него. Също така би било добре в София най-накрая да бъде кръстен поне един булевард на негово име.
„Цар Фердинанд I е част от българската история и заслужава това нещо. Той е начело на България 31 години и не прави само войни. Голямата политика се прави от големите политици, а Фердинанд е политик от европейски ранг, който може да си говори с тях“, отбеляза Николай Поппетров.

Европеец

„Цар Фердинанд I e европейски аристократ на българския престол в едно много трудно време с добри намерения по отношение на България, която вижда като балканска и европейска сила. Но, за съжаление, с лоши резултати”, обобщи Николай Поппетров.

http://bgnesagency.com/

Ролята на Фердинанд в българската история (Петър Стоянович)

Във фонда на Монархическия институт на Централния държавен архив в София се съхранява един не много известен, но ценен документ, свързан с научните приноси на княз Фердинанд (от 1908 г. – цар) в естествознанието и по-специало географията. На 28 април 1896 г. Австрийското географско дружество награждава с почетно членство българския княз Фердинанд. Грамотата е подписана от тогавашния президент на Дружеството, геолога Франц фон Хауер (1822 – 1899).


Австрийското географско дружество е основано през 1856 г. То е едно от най-старите географски дружества в света. Неговата цел е да популяризира и разпространява географски знания извън границите на предмета и науката. За тази цел организира лекции, екскурзии и други научни събития, като специализирани изложби, популяризира млади учени, присъжда награди и издава научното списание Mitteilungen der Österreichische Geographische Gesellschaft („Съобщения на Австрийското географско дружество“).

Това почетно членство на княз Фердинанд не е случайно, тъй като неговите заслуги за развитие на естествознанието са големи. При пристигането си в България през 1887 г., донася част от своята колекция от животни и растения. На следващата година (1888) поставя основите на Царската ботаническа градина, а година по-късно на Царската зоологическа градина, Царския природонаучен музей, в който се съхраняват личните му колекции от птици, бозайници и пеперуди, Царската научна библиотека, а през 1905 г. на Царската ентомологическа станция и Царската черноморска биологическа станция и аквариум във Варна (1906). Всички са обединени под общото название Царски природонаучни институти. Те са били негово лично притежание, а след това на цар Борис III. Поддържани са с личните средства на княза, заделяни от цивилната му листа.

При откриването на Царската черноморска биологическа станция и аквариум във Варна държи следната реч:

„Високото развитие на един народ се мери по количеството и качеството на научните учреждения, които е основал и чрез които е внесъл нещо от себе си в общата съкровищница на всемирната култура... След основаването на Университета в София, който днес, благодарение на усилията на своите преподаватели, се гордее с редица научни институти, след моите собствени скромни усилия да помогна на българската наука чрез уредбата на една зоологическа и ботаническа градина на един специален зоологически музей, Черноморският аквариум, чиито основи полагаме тържествено днес, иде да допълни редицата наши предприятия, които днес вече ни издигат пред очите на културните народи и оправдават може би най-добре горещото ни желание за самостоятелно съществуване“.


В чест на цар Фердинанд са именувани редица растителни видове като Berberis ferdinandi-coburgii (вид кисел трън), Фердинандова гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii), Alnus ferdinandi-coburgii (вид елша), Фердинандова каменоломка (Saxifraga ferdinandi-coburgi), Фердинандов миск (Jurinea tzar-ferdinandii) и др.

Автор: Спасимир Пилев

https://geograf.bg/bg/article/malko-izvestni-fakti-za-nauchnite-prinosi-v-estestvoznanieto-na-knyaz-ferdinand

Сватбеният портрет на Княз Фердинанд I и Княгиня Елеонора, 1908г.
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

Фердинанд - непогребаният цар

Вече 62 години ковчегът с тленните останки на българския цар Фердинад стои непогребан в криптата на църквата "Св. Августин" в германския град Кобург. Той никога не е бил полаган в земята, защото не е изпълнена последната му воля - да почива до първата си съпруга княгиня Мария-Луиза в пловдивската католическа катедрала "Св. Лудвиг ".
С този филм Българската национална телевизия започва дискусия - да бъде ли погребан цар Фердинанд в България или не. Засега историците са разделени на две. Част от тях смятат, че заради двете национални катастрофи след Втората Балканска и след Първата световна война, царят не трябва да почива в България. С поред други трябва да погребем един мъж до жена му - без пристрастия, без политика. Така както през 2006 г. тленните останки на руската императрица-майка Мария Фьодоровна са пренесени в Петербург и погребани до тези на съпруга й Александър ІІІ.

Надяваме се този филм да даде началото на обществена дискусия и очакваме вашите мнения.

Автор - Елиана Димитрова
Оператор - Георги Танчев
Редактор - Весела Смилец
Монтаж - инж. Владимир Анастасов
Режисьор - Елвира Илиева

Няма област от управлението и общественото развитие на България без съдействието на княза за модернизацията им.
В устрема на пробуждащата се България княз Фердинанд и семейството му инвестират милиони франка лични средства.
Българският цар лежи непогребан в подземието на "Св. Августин" в Кобург заради последното му желание да бъде погребан в България и очаква християнската милост на своите сънародници или поне историческа обективност за делата си.

От тази седмица в книжарниците е новата книга на проф. Петър Стоянович* "Фердинандеум. Фердинанд I и европеизацията на България, представена в избрани области на държавното управление и в обществото, 1861 - 1887 - 1912" на издателство "Фабер". Мащабният научен труд по мнение на историци е сред малкото обективни изследвания на премълчаваната и изопачавана десетилетия наред роля на княз - след 1908 г. цар - Фердинанд за модернизацията на България.


Новата Ви книга е поредната за княз, а от 1908 г. цар Фердинанд. Какво ви мотивира за темата и какво ви впечатлява най-силно в неговата личност и дело?


- Още от доктората си във Виена насам през далечната 1998 г. се занимавам с проблемите на държавния глава през Третото царство и постепенно задълбах в цар Фердинанд. Тогава започнах с образа му през призмата на австро-унгарската дипломация през 1890-те години. По-късно се върнах към интересния период на Междуцарствието от 1886-1887 г., разглеждайки различните кандидати за нашия престол след абдикацията на Александър I и идването на новия княз Фердинанд. Миналата година пуснах от печат една монография за родословието, произхода и семейството му, даваща широка картина на детството, ранните години, образованието и житейската мотивация на Кобурга.

И ето, най-сетне, имаме и една дебела книга, резултат от дългогодишни изследвания в архиви, музеи и библиотеки в държави като Австрия, Германия, Словакия, Русия и България, на чиито исторически територии се е развил животът и дейността на българския владетел Фердинанд I, на неговите предци и семейство. На фона на десетки публикации по отделни аспекти на тази дейност, това е първото обобщаващо и обхватно изследване в световен мащаб, базирано изключително на научни данни и факти за целия мирен период 1887-1912 г.


Не е редно да се лаская с новото си отроче, по-скоро съм щастлив, че българската наука направи поредният опит за обективен и хладен разрез на една епоха, повлияна в голяма степен от талантите и недостатъците на този човек. Историята ни от Освобождението до 1944 г. не познава друга личност, която да е имала такава видима и продължителна като време доминация, дори и синът му Борис III.


Фердинанд е имал историческият шанс да бъде държавен глава на България в една ключова епоха на залпова модернизация и връщане в лоното на европейските държави. И това е безспорно въпреки провала на войните за национално обединение.

В модернизацията на кои области на държавното управление и общественото развитие се е проявило най-активно участието на монарха?


- Няма област, която да не е засегната от процеса на европеизация в края на 19 и началото на 20 век, затова и участието на монарха е практически навсякъде. Къде повече, къде по-малко, то се усеща в множество детайли, в законодателство, в социална среда, сгради, армия, инфраструктура и разбира се в духовната сфера и изкуствата. Бързам да подчертая, че приносът на царя не бива да се схваща винаги като нещо непосредствено - той не е лепил фаянсови плочки в коридорите на министерствата.


Няма положително начинание на което и да е правителство, което да не е подкрепено от държавния глава и това ясно личи в съдържанието на тронните слова на царя и отговорите на тези слова от страна на министрите. Да не говорим за сфери като военната, архитектурната, духовната или дипломацията, където влиянието на Фердинанд I може буквално да се "пипне".


Това е и причината моя милост да върви в изследването си по основните глави на държавната дейност, като нарочно съм оставил външната политика за отделно изследване, каквото тя заслужава. Финансите и икономиката - ключови отрасли - с радост ще останат при колеги, по-компетентни от мен.


Личните заслуги на княза, който идва в България с архитекти, строители, паркоинженери, бяха по правило премълчавани. Има ли данни за използване на лични финансови средства - чела съм, че интериорът и мебелировката на "Евксиноград" например са осъществени с лични пари на майката на Фердинанд, княгиня Клементина, която идва в България заедно с младия княз?


- Нека тръгнем от най-видимото. Минете през центъра на София и - въпреки бомбардировките и естетическите престъпления на комунизма - вие ще видите почти стопроцентов резултата на епохата, която наричам "Фердинандеум". Това важи и за Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Шумен и други по-големи градове. Не всичко, разбира се, е завършено до края на Първата световна война, но с малки изключения основите са поставени тогава, а върху наследеното е надградено.


Първата вълна от архитекти са чужденци, основно от Централна Европа, а скоро ги следват млади българи, абсолвенти на чужди университети. Епохата, за която говорим, е и времето на дейност на имена като Лазаров, Миланов, Ненов, Фингов, Торньов, Ничев, Момчилов и т.н. И това е просто един мимолетен преглед над архитектурата и строителството, но така е и в останалите сфери. Независимо дали става дума за научни институти, театри, зоологически градини, прелестни европейски сгради, пътища и железници, пристанища и църкви: епохата от 1887 до 1912 е време на истинска и безапелационна модернизация на бившата османска
провинция.


Това е и първата вълна на европеизация на България и чак сто години по-късно е втората вълна от края на 1990-те години, в края на която станахме и член на ЕС.


В устрема на пробуждащата се България държавният глава и семейството му инвестират милиони франка лични средства, което от гледна точка на днешната морална нищета е необяснимо и изглежда дори наивно.

Княгиня Клементина (майката) инвестира само в първата година на управлението на сина си над 4 милиона златни франка в усядането на Фердинанд и в най-модерните клонове на държавното развитие. Тя дава личен заем на правителството за ускоряване на ж.п. мрежата, дарява локомотив (наречен "Баба Клементина"), строи болници и ги издържа до смъртта си. Сумите на царското семейство далеч надхвърлят параметрите на обикновената, да не говорим за рекламната благотворителност.


Да се върнем на личността на младия Фердинанд : как е намерил кураж да приеме престола на България в оня момент, когато европейските велики сили боязливо се отнасяли към българския стремеж за независима държава, за да не се конфронтират с Русия, която твърдо не допуска българския суверенитет?


- Заради официалната идеологическа дамга, поставена върху образа и делото на цар Фердинанд след 1944г., създаването на българската царска династия се представя като "заченато в бардак", което е дилетантско изнасилване на фактите. Обстоятелството, че през лятото на 1887 г. принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски става княз на българите, не се дължи нито на целенасочен избор, още по-малко на строг съревнователен подбор.


В основата на това решение стоят случайността и безалтернативността, а не безспорната интелигентност и образованост на Фердинанд. На езика на реалностите "богоизбраността" и "знакът на съдбата" се превеждат с готовността на кобургския принц да приеме номинацията на българите, с куража да предприеме вратоломното пътуване без одобрението на Силите и против волята на Русия и да поеме управлението на Княжеството, непризнат от никого.


Също така е неправилно да се гледа на успеха на принц Фердинанд в това общоевропейско наддаване за българския трон като на дългогодишна, целенасочена и предначертана стратегия на Кобургското семейство, започнала към 1883 г. и завършила с избора му. Освен две дипломатически донесения за изказвания на Фердинанд, целящи да изтъкнат предимствата му в очите на Русия при едно хипотетично овластяване, не разполагаме с никакви доказателства за наличие на подобна стратегия. Същинската му подготовка за България започва едва през пролетта на 1887 г.


С възшествието на Фердинанд I се отваря напълно нова страница в българския политически живот. Най-бързо това проличава в дворцовия живот: мястото на дружелюбния, открит и наивен войник Батенберг е заето от високообразован, високомерен и често двуличен ренесансов монарх, чиято майка е позната из Европа като "Мария Медичи".

Още от началото на управлението враговете и заговорниците имат в лицето на Фердинанд противник, подценяването на когото рано или късно заплащат с живота или кариерата си. През 1904 г., посещавайки за лечение курорта Мариенбад, князът признава пред един адютант на крал Едуард VII, че още при встъпването на трона е бил твърдо решен - при бъдещи случаи на политически убийства в България - да бъде на страната на убийците, а не на жертвите.


Възшествието на новия български княз е своеобразен вододел и в европейската политика. Преодоляната в голяма степен Българска криза и стабилизирането на управлението в София са ярка манифестация на провала на руската политика на Балканите и в Ориента, за сметка на възхода на австрийското и английското влияние. С края на Междуцарствието се слага окончателен край на (и без това лабилното) единство между Петербург, Виена и Берлин и Съюза на тримата императори, като причината - за наше изумление - може да се търси и в развитието на събитията в София.


Премълчава се у нас, че цар Фердинанд е пожелал да бъде погребан в България. Смятате ли, че стигмата над "единствения грешник" може някога да се вдигне и да бъде изпълнено неговото последно желание?


- От абдикацията си през 1918 г., та чак до късната си кончина през 1948 г., царят живее във виртуалния свят на една "паралелна България". Именията му из Европа често се превръщат в паралелни столици на българското, въпреки някои елементи на театралност, към която той има склонност. Монархът в изгнание живее един пълноценен делник на аристократ, интелектуалец, учен и светски ментор, винаги разпознаваем като "българският цар", задочен посланик на второто си отечество, не пропускащ възможност да не се оплаче, че е възпрепятстван от външни фактори да се върне обратно в любимите си планини и езера на юг.


За съжаление, българският политически и военен елит след 1918 г. е отказал да поеме своята част от голямата вина за провала на отечествените идеали през войните, хвърляйки върху бившия цар наметалото на универсален грешник.

Необективната оценка за Фердинанд започва приживе, най-малкото защото до 1944 г. не съществува нито едно сериозно изследване на неговия период на управление. По времето на комунизма образът на "Кобурга" стана нарицателно за най-тежки престъпления и синоним на Сатаната. Мисля си, че отдавна е дошло време в Европа на XXI век да разсъждаваме за миналото и да го изследване без предубеждения, отдавайки нужното почитание на свършеното добро и не спестявайки провалите.


Нямаме право като мислещи хора да отказваме да изучаваме новата си история, защото тя е на първо място наша история, на нашите семейства, на предците ни, които са направили - воглаве с царя - България една европейска държава.


Колкото до последното желание на цар Фердинанд, през 1948 г., преживял гибелта на България и смъртта на двамата си сина, той нито за миг не е смятал за реалистично някога да е възможно връщането му тук. Но е факт, че той лежи непогребан в подземието на "Св. Августин" в Кобург и очаква ако не християнската милост на своите сънародници, то поне човешко признание за добрата част от делата си и да му отдадат ако не вечен покой, то поне историческа обективност.


* Проф. д-р на историческите науки Петър Стоянович е възпитаник на Университета във Виена, Австрия. Работи в Института за исторически изследвания на БАН. Преподавател в Шуменския и в Софийския университет. Сферите на неговия интерес са "дългият XIX век", българска династическа история, дипломация и отношения Балкани - Австро-Унгария.


Най-известните му монографии са:
• Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд I Български в очите на австро- унгарската дипломация 1894-1898. С., ЛиК: 1999.
• Известният непознат. Иван Стоянович - Аджелето (1862-1947). С., Сиела: 2012.
• Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886-1887): солисти и статисти - от Батенберг до Кобург - с поглед върху медийното им отразяване. С., Захари Стоянов: 2017.
• Zar Ferdinand I. (geb. Prinz von Sachsen-Coburg und Gotha): Seine Herkunft, Bildung, Motivation und der Aufbau des modernen Bulgariens 1861 - 1887 - 1912. Wien, LIT Verlag: 2021.
• Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. Велико Търново, Фабер: 2021.

https://www.dnevnik.bg/intervju/2022/07/17/4368293_nova_kniga_na_petur_stoianovich_ferdinandeum_ili/

В най-новата ни история месец септември е наситен с най-много знакови събития – раждане на диктатори, смърт и погребения на царе, преврати, революции, убийства, срив на политически кариери.

На 10 септември 1948 г., в немския град Кобург на преклонна възраст издъхва Фердинанд I, цар на България. В изгнание монархът надживява смъртта на синовете си Борис и Кирил, както и края на династията в България.

На смъртния одър той пита адютанта си ген. Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?", а последната воля на Фердинанд I е да бъде погребан някога в "любимата му България". Затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му, но там остава и до днес.

След капитулацията на България цар Фердинанд I абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.

След като не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си.

След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928), както и в Източна Африка и Египет.

Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30-40-те години на 20 век Фердинанд I често отсяда в семейните си владения в днешна Словакия - замъка „Свети Антон“ край Банска Стявница. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски и след смъртта на сина му Борис.

В България обществото и до днес е раздвоено за личността на монарха и историческата му мисия. По-скоро настроенията към Фердинанд I остават негативни, а издигането му на престола се приема като една от най-големите грешки на Третата българска държава.

https://faktor.bg/bg/articles/predi-74-godini-v-izgnanie-izdahva-ferdinand-i-tsar-na-balgariya

"Историята оживява" - цар Фердинанд I (епизод 19)

Деветнадесетото издание от втория сезон на съвместната рубрика на сдружение "Българска история" и телевизия BiT.

Цар Фердинанд Български - част 1



Цар Фердинанд Български - част 2

Добавих анкета към темата: Трябва ли според вас, тленните останки на цар Фердинанд да бъдат погребани в България?

Анкетата не е ограничена във времето.

Моето мнение по въпроса е: ДА, категорично.

Отговорих с: ДА, категорично.

Ще видим дали тази инициатива ще е успешна. Според мен царят би трябвало да бъде погребан с държавни почести.





Цар Фердинанд се завръща в България. Пренасянето на тленните му останки от Кобург в София се очаква до месец, съобщи фонд „Цар Борис и царица Йоанна“.

След кончината му в гр. Кобург през 1948 г. тялото на цар Фердинанд I е положено временно в криптата на католическата църква „Св. Августин" в същия град.

В годината на смъртта му погребението на царя във втората му родина България е напълно невъзможно с оглед на политическата ситуация у нас и следвоенния период в цяла Европа въпреки голямото му желание и това на близките му.

След демократичните промени бяха създадени няколко инициативни комитети, чиито усилия в тази посока не се увенчаха с успех въпреки добрите намерения на организаторите им.

Днешните условия на демокрация и уважение към историята позволяват тленните останки на цар Фердинанд да бъдат положени за вечен покой в семейната крипта на любимия му дворец „Врана" в София. Така ще се отдаде нужната почит към един дългогодишен държавен глава и главнокомандващ, който въпреки редица противоречиви оценки за някои моменти от управлението му е дал много за развитието и модернизацията на държавата ни.

Още подробности ще бъдат дадени в навечерието на самия акт, посочиха от фонда.

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2024/05/11/vryshtat-tlennite-ostanki-na-car-ferdinand-v-bylgariia.607134

Тленните останки на цар Фердинанд ще бъдат пренесени от град Кобург в София на 29 май с военен самолет, който ще кацне пред правителствения VIP на летище София. Ковчегът ще бъде свален тържествено и положен в катафалка, която ще отпътува към двореца „Врана“. Това съобщиха рано тази сутрин организаторите на церемонията.

Първият цар от Третото българско царство лежи непогребан от 1948 г. в криптата на църквата "Св. Августин" в баварския град Кобург. Там цар Фердинанд е положен във временен саркофаг пред гробницата на родителите му - принц Август Сакс-Кобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска.


Траурната процесия на 29 май в София ще започне от главния вход на парка на двореца и ще достигне до двореца „Врана“. Там ще бъде посрещната от цар Симеон II и царското семейство, заедно с Н.ВПр. Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, официален пратеник на Светия Синод и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.

Траурната церемония ще се проведе пред централния вход на „Врана“, след което ковчегът ще бъде поставен в централното фоайе, където ще се състои кратко прощаване в семеен кръг. След това вратите на двореца ще са отворени за гражданите, желаещи да отдадат последна почит пред ковчега на покойния цар Фердинанд.

В Орденската зала на двореца доцент Ивайло Шалафов, директор на Фонд „Цар Борис и Царица Иоанна“ и професор Петър Стоянович, председател на Историческото общество на Фонда,  ще се срещнат с медиите.


Завръщането на най-дълго управлявалия монарх от Третото българско царство ще се случи 76 г. след смъртта му. С прибирането на костите на цар Фердинанд България ще се запише като последната република в Европа, положила тази грижа в името на собствената си история и държавност. Поредица европейски държави прибраха и препогребаха останките не само на своите някогашни владетели, но и на техните родственици, умрели в чужбина поради различни обстоятелства.

"Не толкова желанието на цар Фердинанд да бъде погребан в България, колкото нашето чувство за дълг пред тези, които са я управлявали, повелява той да бъде погребан тук“, казва още през 2010 г. тогавашният председател на Първия инициативен комитет за връщането на тленните останки на цар Фердинанд д-р Гиньо Ганев, бивш председател на Народното събрание и национален омбудсман.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/pogrebvat-car-ferdinand-na-29-may-v-dvoreca-vrana-561622.html