Борисъ ІІІ - Царьтъ Обединитель

[Hatshepsut]

Борис ІІІ - Царят Обединител


Цар Борис III, оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

Осъществи националния дух, като обедини един посветен народ!
Той е не само Царят Обединител, но и Царят съвест. (Отделен е въпросът, че е и най-интелигентният монарх на времето си.) Имал е само едно в съвестта си — да даде на България живот!
Борис ІІІ поема троновата съдба на България в идеята на един родин дипломат, на една изключителна благородност, на една историческа доблест; на една личност, която може да направи социална молитва и в дрехата на трона да се принесе в жертва. Жертвата е поведение за съдбата на един народ или за човечеството — така, както Христос се пожертва в името на Единосъщието! Това направи цар Борис ІІІ — единосъщие с националния дух на България, чрез себежертва!

Борис е кръстен в католически обред, но по Българската конституция престолонаследникът трябва да бъде кръстен в Източно православие. Баща му, цар Фердинанд — този велик мъж, дава една от най-големите жертви — приема анатемата на папата, за да създаде българска династия! Борис е прекръстен и негов кръстник е руският император Николай II. Ето с какво започва битието си това дете — със съдбовност!
Не е странен изразът за Харибда и Сцила, но е нищо в сравнение с изживяното от бъдещия престолонаследник Борис, който на 3 октомври 1918 година поема престола и става Цар на българите, не само на България! Той двадесет и пет години върви една нерадостна, но много достойна и пълна с величие пътека. И никой не може в душата си да роди бунт и негодувание срещу ръката, която води кораба на тази държава в онези години.
Цар Борис не само спасява хиляди човешки души, граждани на тази земя, верни на своя бог (макар и различен от нашия), но не пpaщa нито един воин на Източния фронт или във война срещу съседите ни, а с мирен поход взема това, което ни е принадлежало. Той отстоява и слага черна забрадка на собствения си дом, но не и върху българската история и народ! Затова в деня на неговата кончина — 28 август 1943 година, в 16 часа и 22 минути, един народ изрича думите на Христос на Голгота: "Свърши се..." Това е не само загриженост, но и вътрешно прозрение! Народът улавя провиденцията, защото неговата общност като душевна цялост е сеизмограф на бъднините ни. Той изплаква "свърши се" в едно развълнувано море от сълзи...
Монархическите институции съхраняват ценности и извеждат личности, които знаят що е отговорност и жертва. Затова Царят Oбединител ще изрече: "Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Така че когато някой иска да търси кръвната му картина като блюстител на националните пътища, трябва да го намери в поведението му на жертва — жертва с величие и достойнство, със смирение до смърт!
Борис III ни завещава най-великото смирение, което дори и светците ни не са имали. Той дава всичко — душата си дори! И в Рилския манастир полага своите кости — в изпълнен дълг, не като светец, а като богослужещ.
Цар Борис оставя нещо, което е копнежът на българския народ в неговата историческа бъднина — оставя Oбединена България. Това ни стига не като блян — това е олтарна молитва! Безсмъртните българи

http://www.bulgarian13.vaklush.org/galeria1.html

[Nordwave]

България от времето на Негово Величество Борис ІІІ  Царят Обединител (1941-1944):



След намесата на Германската дипломация, на България е върната Южна Добруджа (07.09.1940 г.).

На 01.03.1941 г. София се присъединява към Оста Рим – Берлин – Токио. Месец по-късно Вермахта преминава през Българската територия на път за Сърбия и Гърция. След разгрома им са присъединени още Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Така с помощта на Германската армия почти всички територии населени с Българи са върнати към Отечеството.

Възторга от постигнатото обединение на Българските земи е всеобщ, единствено комунистите не са доволни и приемат курс на въоръжена съпротива. Действията им, обаче не срещат подкрепата на народа. Едва през 1944 г. поради настъплението на Съветската армия, партизанските чети и саботажните групи се масовизират в отряди и бригади на т. нар. "Народна освободителна въстаническа армия". Въпреки усилията си, обаче те не успяват да променят съществуващия в страната ред.

Ситуацията се променя след оттеглянето на германските войски на запад. На 08.09.1944 г. "освободителите" червеноармейци нахлуват в България. Коминтерна вкарва Българската армия в т. нар. "Отечествена война". Резултата е около 60 000 убити и териториални загуби. Македония и Западните покрайнини са заграбени от Югославия, а Беломорска Тракия - от Гърция. След войната комунистите идват на власт и за Отечеството настъпват тежки времена.

[Hatshepsut]

В ранното утро на 14-ти април 1925г. въоръжена група от комунисти и анархисти нападат автомобила на цар Борис ІІІ, пътуващ по пътя София - Орхание (дн. Ботевград), в прохода Арабаконак, в Стара планина.

Вестник "Зора" от 16.04.1925г.
"Избавлението на Негово Величество"

"Както вече е известно, Н. В. Царят се е връщал от лов, когато е бил нападнат от разбойниците. От няколко години Царят е отивал редовно всеки два-три месеца в Балкана, между Орхание, Арабаконак и Етрополе, гдето има вековни гори, и където е било открито от него едно свърталище на глухари... В неделя Царят се отправил на обичайния си лов и оставил автомобила си на два километра от Орхание, на открито. След това се отправил придружен от Делчо Илчев, ротмистър Стаматов и от ловеца си Петър Котев за планината...Така, че, разбойниците са знаели или са могли да бъдат осведомени за тия излети на Царя, и да се осведомят за присъствието на автомобила му близо до Орхание...Когато е бивало само с цел за обир, разбойниците са спирали колите с даден знак с ръка или с изстрел. В случая, обаче, подобно нещо не е констатирано. Разбойниците са стреляли направо по автомобила, по шофьора и по стоящия до него. Тъй като Н. В. Царят винаги сам кара, или стои до шофьора - това разбойниците не са могли да не знаят - стреляно е било по тия две места. Само по една случайност, по една щастлива случайност, Царят тоя път не бил седнал на предните места в колата.

Когато царският автомобил изпреварил пътническия омнибус, на двеста крачки, край шосето, изскочил един от разбойниците, вероятно главатарят, и с парабел в ръка, насочен срещу автомобила, извикал: "Стой!" Същевременно, чува се един изстрел, куршумът улучил смъртоносно царския ловец Петър Котев. Инстинктивно шофьорът на Н. В. Царя изпуска кормилото, автомобилът се насочва извън шосето, отстрани на което се спуща дълбока пропаст - един миг и колата наедно с пътниците, между които лежи вече и един труп, ще се строполи в бездната. В този критичен момент Царят, запазва пълно самообладание, хваща кормилото и чрез умело маневриране, насочва автомобила към шосето, но връхлетява ново нещастие - колата се удря силно в телеграфен стълб, който пада. Телеграфните жици се омотават и препречват пътя на автомобила...Делчо Илчев и ротмистър Стаматов стрелят с пушките си и дават възможност на Борис да отстъпи назад...На няколко крачки от него спира пътническия автобус, от който изплашените пътници изскачат и се хвърлят в различни посоки.Царят успява да успокои повечето пътници и да ги накара да се качат обратно в автобуса. За да не се внесе паника в града от слуховете, които биха се разнесли от пътниците, Царят отива право в казармите, гдето се дават бързи разпореждания да заминат войници с автомобили за местопроизшествието."

Още същия ден федерацията на запасните офицери и подофицери започват да раздават по улиците на София на гражданите следния патриотичен апел:
"Българи!
Елате в 10ч. преди пладне, днес, на 15 април, на площад "Св. Александър Невски", за да манифестираме нашето възмущение против родоотстъпниците, които дръзнаха да посегнат даже върху живота на нашия върховен вожд Негово Величество Царя.
Елате да изразим предаността си към Царя и Отечеството.
Да живее България!"


Самият атентат е дело на четници от Копривщенската анархо-комунистическа чета, която е в състав: Васил Икономов, Васил Попов - Героя или Доктора, Нешо Тумангелов и братята му Нягол и Атанас, братята Никола и Рашко Юрукови, Нешо Мандулов, Стоян Тороманов и Антон Ганчев. От тях Рашко Юруков, Атанас Тумангелов, Нешо Мандулов и Антон Ганчев са комунисти, другите останали са анархисти. Четата е създадена в края на март - началото на април 1925г. Целта ѝ е била продължаване на въоръжената съпротива срещу правителствени военни и полицейски части, както и срещу хора на ВМРО, които преследват анархистите и членовете на БКП след преврата на 9 юни 1923г., когато е свалено от власт земеделското правителство на Александър Стамболийски, и след неуспешното Септемврийско въстание от същата година.

[Hatshepsut]

Днес се навършват 75 години от смъртта на цар Борис III

Бог да Го прости!
Вечна Му памет!

Всемогъщи прави Боже,
молим Царя ни пази.
Дай му сили за да може,
зли поврати да срази.

За погром на враговете,
и за славни бъднини,
Боже, Царю на Царете,
дай на Царя светли дни.

А на българското племе,
ума боже просвети,
с любов да се обеме
и задружно процъфти.

Чрез съгласие да може
силна воля да развий,
чрез напредък дай му Боже,
славно име да добий!

[Hatshepsut]

Цар Борис III Обединител

На 30 януари в София, в царския дворец е родена една от най-големите и значими личности в българската история – синът на Фердинанд, Борис Сакскобургготски. В следващите редове ще ви разкажем историята му и израстването му в един безспорно гениален политик. Тъй като династията на Фердинанд – Сакскобургготите е немска, но самият той е цар на българския народ, с раждането на малкия Борис се налага той да бъде кръстен както от православен, така и от католически свещеник. Негови кръстници стават съответно император Николай II и папа Лъв ХIII. Още от самото начало Борис III е обявен за "княз Търновски", като именно връзката със старопрестолния град символизира приемствеността на новата династия със старите и славни български царства.

 Борис израства в една добре позната на царските семейства обстановка. За разлика от голямата част от западноевропейската аристокрация обаче, той не получава най-високо образование. Въпреки това, качествата и потенциалът на бъдещия монарх са безспорни, неговата ерудиция неведнъж впечатлява чуждестранните владетели и благородници. Самият Борис живо се интересува от много разнообразни области на науката, като философските учения, зоологията, орнитологията и железопътното дело. По време на Балканските войни и Първата световна той не остава далеч от бойните действия, за да бъде предпазен. Напротив, престолонаследникът е изпратен на фронта, като офицер за свръзки в действащата българска армия. Неколкократно е повишаван в ранг, като достига чин генерал-майор през 1918г. През същата тази година обаче, краят на Първата световна война променя драстично обстановката в България. Държавата е изправена пред поредната национална катастрофа и цар Фердинанд абдикира от престола. На 3 октомври 1918г., с манифест от вече бившия владетел, на Борис е поверено тежкото бреме на властта в един от най-динамичните и трудни периоди в развитието на България.

В годините след войната управлението на държавата е в ръцете на редица партийни лидери. Царят остава на заден план, тъй като разочарованието към монархията след Първата световна е голямо. Държавното кормило първоначално е поето от БЗНС и държавникът Александър Стамболийски. Неговото правителство е на върха до 1923г., когато е свалено чрез преврат. Борис III, като действащ монарх, е принуден да санкционира преврата, макар и да го прави неохотно. В следващото десетилетие фигурата на царя продължава да е в сянка. На политическо равнище се борят много "демократични" партии, които често са сменяни с кървави преврати. През 1935г. обаче, след като властта в държавата е преминала в ръцете на политическия кръг "Звено", Борис III решава, че е време да вземе мерки за бъдещето на България. Той извършва контрапреврат и от януари 1935 застава истински начело на балканската държава. Царят възстановява отменената Търновска конституция и въвежда режим на управление – парламентарен мажоритаризъм. Парламентарни избори се провеждат и съществува легална опозиция, но избраните се контролират от монарха. Именно по време на управлението на Борис III за пръв път в България е дадено право на глас на жените.

 През средата и края на 30-те години на ХХ век, Европа търпи радикални промени. В страни като Германия и Италия на власт със силната подкрепа на народа идват крайни политически партии. По всичко личи, че те ще се стремят да ревизират максимално, по един или друг начин пагубните клаузи на Версайската система(споразуменията, подписани със загубилите страни след Първата световна). Въпреки, че е бил все още на 24 години, българският цар си спомня ужаса на Ньойския договор от 1918г. България е принудена да се раздели с голяма част от териториите си и да плати твърде тежка цена. Именно това е една от основните причини монархът да се насочи към партньорството на набиращите сили Германия и Италия.

През 1939г., германските войски нападат Полша и дават началото на Втората световна война. Цар Борис III е поставен пред дилема, върху него е оказан огромен натиск, с цел българите да се присъединят на страната на Хитлер. Предвид създалата се ситуация и силното партньорство между двете държави в предходните години, Борис е принуден да приеме. Той обаче застава твърдо зад решението си българските войни да действат само като окупационни части и да не бъдат пращани на фронта. С помощта на новите си съюзници, както и на СССР, през 1940г. цар Борис договаря и подписва т.нар. Крайовска спогодба. С нея в териториите на България отново се връщат земите от Северна Добруджа, които са отнети от Ньойския диктат през 1919г.

Българите  в областта, останали дълго под румънска власт посрещат с голяма радост връщането им към пределите на родината. Монархът Борис вече е наричан от народа си "Обединител". Подписването на спогодбата обаче има своята цена. През същата тази 1940г., на царя му се налага да приеме "Закон за защита на нацията". Този закон по същество наподобява приетите от нацистите Нюрнбергски закони, които се отнасят до голяма степен за статуса на еврейското малцинство, намиращо се на териториите на страната. През 1941г., Борис вече официално обявява включването на България на страната на Германия и подписва Тристранния пакт. През същата година, немските войски превземат съседните държави Гърция и Югославия. След като те биват разгромени за близо две седмици, България получава правото да администрира териториите, населени предимно с етническо българско население.  Това са огромни земи от  Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Именно заради този свой дипломатически успех, както и заради връщането на Северна Добруджа, Борис III затвърждава прозвището си – Обединител. Народът остава изключително признателен на своя монарх.

През 1943г., противниците на Германия все по-жестоко се съпротивляват срещу немския вермахт. Адолф Хитлер остава недоволен от забавения напредък на бойните действия и гневът му се изсипва главно върху еврейското малцинство. Под огромен натиск от Третия райх, България е принудена да депортира евреите от възстановените територии, както и малка част от тези, населяващи "старите" територии. Тъй като цар Борис не желае да участва в геноцида над еврейския народ, той е принуден да търси пътища за спасяването на онези от тях, които попадали под негова власт. Свързал се с великобританското правителство, с предложение заплашените от депортация български евреи да бъдат изпратени с кораби в контролираната от англичаните Палестина. Предложението на монарха обаче било отхвърлено от външния министър Антъни Идън. С този дипломатически "провал", първата част на плана за депортация на нацистите е изпълнен с позволението на българската администрация. Втората част обаче е осуетена благодарение на застъпничеството на под-председателя на НС  Димитър Пешев, православната църква и много видни интелектуалци. Цар Борис III умело използва тези вътрешнополитически конфликти, за да отклони вниманието на немците и по този начин 50 000 български евреи са спасени от изпращане в "лагерите на смъртта".

В разгара на събитията, когато Втората световна война достига своята кулминация, България има огромна нужда от своята политическа стабилност, се случва немислимото – българският цар, обожаван от целия народ, умира. Това се случва на 28 август, през същата тази 1943г., скоро след като се връща тежко болен от среща с Хитлер. Версиите за смъртта на монарха са много. Някои историци подкрепят теорията, че Борис е отровен по нареждане на самия Фюрер, докато други твърдят, че за кончината му са отговорни британските тайни служби. Истината обаче остава неразкрита и до днес. Смъртта на монарха се отразява изключително негативно върху състоянието на държавата. За пръв и вероятно последен път в новата българска история, целият народ скърби за своя владетел, цяла една нация е опечалена от огромната загуба. Реални кадри от погребението показват множеството застанало на колене, дошло да се преклони пред кончината на царя. По сведения на Държавна сигурност, 369 000 българи преминават през храм паметник Александър Невски за да се поклонят на своя владетел. Борис III  е погребан по свое желание в Рилския манастир. В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: "На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония".

През 1946г. тленните му останки са ексхумирани и осквернени, по нареждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е погребано в малък параклис в парка на двореца "Врана". През 1947г., по заповед на комунистическия лидер Георги Димитров и Васил Коларов, този параклис е взривен и заравнен. В днешни дни, в Рилския манастир е възстановен гроба на цар Борис. В него се намира единственото останало от загиналия монарх – неговото сърце. Сърце, което винаги е било за бъдещето на неговата прекрасна родина – майка България.

https://www.bulgarianhistory.org/na_30_qnuari_e_roden_car_boris_3_obedinitel_/

[Hatshepsut]

Как случаен автобус спасява живота на цар Борис III
или историята на Арабаконашкия атентат

Годините след Първата световна война се оказват изключително драматични и несигурни за българското общество. Двете национални катастрофи, разбиването на мечтата, че националното обединение е постижима цел, както и наличието на множество политически парти превръщат спокойния живот в България в химера. Постоянните политически брожения често прерастват в зверски атентати и именно затова не трябва да се изненадваме, че най-големият терористичен акт в Европа по това време става именно в София – в църквата "Света Неделя". Често голямата цел на повечето от опитите за покушение е личността на цар Борис III. Именно, за да ви разкажем за един от тези неуспешни атентати срещу монарха ще се пренесем през пролетта на 1925 година, когато ехото на септемврийското въстание от 1923 година все още не заглъхва и това допълнително нажежава политическата обстановка в страната.

Както може би мнозина от вас вече се досетиха, следващите редове ще бъдат посветени на атентата срещу цар Борис III, извършен на 14 април в Арабаконашкия проход. По това време българският монарх е в Ботевградския балкан, където заедно с част от своите придворни хора е на лов. След като преспиват на палатка, в ранното утро на 14-ти април те тръгват към София. Малко преди да навлязат в същинската част на прохода, царският автомобил изпреварва автобус, превозващ жители на град Орхание (днес Ботевград). Виждайки царя, те го поздравяват сърдечно, на което Борис III отвръща със същото, което е още едно доказателство за близостта на владетеля до народа. Едва ли обаче хората в автобуса предполагат, че само няколко минути по-късно те ще се окажат в центъра на драматични събития, от изхода на които ще зависи живота както на тях, така и на самия Борис III.

Изглед към прохода Арабаконак (Ботевградски)

Достигайки до мястото, където някога се намирало Арабаконашкото ханче, по царския автомобил е открит огън. Шофьорът и етномологът на царския музей по естествени науки Делчо Илчев загиват на място, но целта на атентата – цар Борис III не бива улучена. Избухват и няколко ръчни гранати и вследствие на всичко това колата изгубва контрол и се забива в телеграфен стълб, като се предполага, че в последния момент монархът успява да хване волана и да избегне падането в отсрещната пропаст. Точно в този момент край ханчето преминава автобусът от Орхание. Царят веднага се качва в него, поема управлението и се насочва обратно към града. По този начин той се измъква от засадата, а пристигайки в Орхание бързо сигнализира за случилото се. Бързо е сформиран отряд от войници, който трябва да открие атентаторите, което обаче се оказва доста сложна задача, която така и не бива изпълнена.

Междувременно новината за опита за покушение бързо достигна до София. Когато цар Борис III се връща жив и здрав в двореца, бива посрещнат от ентусиазирана тълпа, която се е събрала да го приветства. Лондонският вестник "Таймс" описва сцената така:

"Неописуеми сцени на ентусиазъм се виждаха в София тази сутрин, когато бе отслужен благодарствен молебен в храма Св. Александър Невски от благодарност за спасяването на царя. Последва спонтанна народна демонстрация на лоялност, като повече от 30 000 души минаха през дворцовия парк, поздравявайки царя, който засмян прие този израз на топли чувства от страна на неговите поданици. По-късно се състоя и военен парад и частите маршируваха пред царя..."

Логично през следващия ден основната тема из страната била свързана с евентуалните извършители на атентата. За най-вероятно се смята твърдението, че те били анархисти от четата на Васил Икономов, които често обикаляли близките до София планини. Премиерът Александър Цанков пък заявява, че зад това деяние стоят обикновени бандити, а не политически обвързани хора. Вероятно истината ще остане завинаги обвита в мистерия, а по-лошото е, че съвременниците на тези събития не предвиждат, че този атентат е само прелюдия към далеч по-ужасяващия такъв, състоял се само два дена по-късно в църквата "Света Неделя". Негова цел отново е цар Борис III (както и голяма част от управленческия елит на България), така че няма да е грешно, ако заявим, че в рамките на три дена, българският цар се разминава със смъртта на два пъти.

https://www.bulgarianhistory.org/

[Hatshepsut]

Десет дни от живота на Цар Борис ІІІ

[Hatshepsut]

Днес се навършват 75 години от смъртта на цар Борис III


Погребението на Н В Цар Борис III

[Hatshepsut]

Днес се навършват 125 години от рождението на цар Борис III

На 30 януари се навършват 125 години от рождението на цар Борис Трети.

Цар Борис Трети, известен като Царят Обединител и още - като трагичния цар, заради внезапната и неизяснена и до днес смърт през 1943 г., се възкачва на престола на 3 октомври 1918 г., едва 24-годишен, току-що завърнал се от Южния фронт. Това са дни на колосални изпитания за българската държава, когато нейното съществуване е дори поставено под въпрос.



Ако неговата памет днес заслужава почит, то е защото 25-годишното му царуване е белязано от два акцента, които обективният прочит на историята не отрича: постоянните и последователни усилия на царя за национално помирение в името на оцеляването и укрепването на България, което само по себе си е предизвикателство и би било подвиг сред установената традиционна партизанщина на българския политически живот. Първият акт на младия цар през декември 1918 г. е именно амнистия за бунтовниците от Войнишкото въстание .

И вторият акцент - последователните му усилия и роля проблемите на България да се решават само с дипломатически средства и в никакъв случай с военни - така се стига до най-голямото дипломатическо постижение в новата българска история - възвръщането на Южна Добруджа по мирен път, което е прецедент на Балканите. Решаваща е ролята на цар Борис Трети да бъде опазена България встрани от пожара на Втората световна война и да запази онази степен на суверенитет, макар и в рамките на Тристранния пакт, за да може да решава жизнено-важните въпроси, сред които и спасяването на българските евреи вътре в страната.

Граждански сдружения и групи съобщиха, че ще поднесат венци в 13 ч. пред барелефа на царя на входа на Борисовата градина.

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/01/30/3382512_dnes_se_navurshvat_125_godini_ot_rojdenieto_na_car/

[генерал Жеков]

Добър политик и дипломат-няма спор.Единственото,което може да се отбележи като негова грешка "на пръв поглед" е това,че на практика иска ако е възможно да извлече ползи от войната,но това да не е по никакъв начин подплатено от бойни действия.Това е глупаво и по този начин отслабваме своята позиция плен тогавашните ни съюзници.В този смисъл определението което дават комунягите за него-"монархо-фашист" е просто абсурдно,тъй като Борис III никога не е имал за цел да играе образ на фашистки лидер,не само че не е предприел такива самостоятелни стъпки,но също така не е доверил тази задача на нито един от т.нар фашисти от това време

[Hatshepsut]

Реч на Н. В. Цар Борис III

Речта на Н.В. Цар Борис III е по повод Освещаването и Връчването на Българските полкове на Бойните им знамена  на 6.Май.1937 г. Гергьовден - след почти 20 годишно прекъсване и ограничения наложени на Царство България  вследствие Ньойския договор от 1918 година след края на Първата Световна война

[Hatshepsut]

"Историята оживява" - цар Борис III

[Hatshepsut]

Сватбата на Цар Борис III (архивни кадри)

[Лина]

Интересен факт, е че в София, където има всевъзможни мемориални има само паметна плоча на Н.В. Цар Борис III

Добре че в Попово и Силистра има негови бюст-паметници, които все пак са по-представителни.

Попово

Възпитаници на Професионалната гимназия по строителство ,,Пеньо Пенев" се включиха в инициатива за ремонтиране на паметника на Цар Борис III в Дунавския парк в Силистра през 2013г.

[Hatshepsut]

Фелдмаршалският жезъл на цар Борис III - артефакт с уникална история

351 скъпоценни камъка – брилянти, рубини, смарагди и перли. Половин килограм злато и още толкова сребро и платина. Всичко, събрано в едно невероятно ювелирно произведение. Замислено и изпълнено под секрет.

Това е най-скъпият и вероятно най-трагичният подарък в новата българска история. Специално предназначен за един-единствен човек, който никога не ще го получи. Вижте историята на фелдмаршалския жезъл на цар Борис III:


5 минути София - Фелдмаршалският жезъл на цар Борис III

Колекцията на Националния военноисторически музей в София е пребогата с ценности и реликви, но сред тях има една, която се налага да бъде пазена в трезорите на БНБ.

Жезълът на цар Борис III е артефакт с уникална история и най-ценният символ, съхранил се от времето на Третото българско царство.

През 1943 г. по повод наближаващия четвъртвековен юбилей от възкачването на цар Борис III на трона Висшият военен съвет решава да провъзгласи монарха, който е и главнокомандващ българската армия, за фелдмаршал.
Генералитетът смята да изненада Негово величество като с присъждането на званието му връчи и адекватен символ – фелдмаршалски жезъл.

Всичко се пази в най-строга тайна. Посветени са само отделни членове на Министерски съвет, чието съгласие е нужно, за да се осъществи проекта.

Военният министър генерал-лейтенант Никола Михов натоварва с изпълнението на деликатната мисия майор Георги Славомиров, който за да се запази тайната, е командирован уж по друга работа в Германия. Истинската му задача е да получи информация за най-прецизния изпълнител на подобни ювелирни произведения и да се свърже с него.

Така поръчката за изработването на жезъла е дадена на немската фирма Gerb. Godet & Co, чийто директор се ангажира лично със задачата да достави от Амстердам нужните скъпоценни камъни. Българската страна трябва да осигури златото.

В Германия майор Славомиров се свързва с още един важен човек - д-р Ойфрид Нойбекер, който за да изработи проекта, е поканен инкогнито в България.

В средата на август макетът на жезъла вече е готов.

Той е изработен в два варианта – официален и всекидневен.

Всекидневният е изработен от абаносово дърво във формата на нагайка заради хобито царя – конната езда. По него също има апликации и орнаменти от злато и сребро, към нагайката е привързан трикольорен шнур от коприна и сърма
Тялото на официалния жезъл е сребърен цилиндър, покрит с червено кадифе, върху което се редуват в шахматен ред лъвчета и корони. В основата му има златно осмоъгълно разширение. Там е поставено и релефно изображение на орден ,,За храброст" ІІІ степен, 1 клас – орден, получен от царя за участието му в Първата световна война.

В горния край на жезъла има второ златно разширение и още една гривна, на която пише: ,,На негово Величество Борис ІІІ, цар на българите". Следва платинен коронован вензел, инкрустиран с брилянти.

На 28 август 1943 г. телеграфните агенции разнасят новината за внезапната кончина на българския владетел.

В ювелирната фирма настъпва объркване заради вложените вече усилия и ценни материали, но от България потвърждават поръчката на обща стойност 148 229 германски марки.

През октомври 1943 г. българският военен аташе в Берлин майор Тошо Дамянов получава кутия.

Ценният дар пристига в страната в края на 1943 г., но загубил смисъла на своето предназначение вместо бляскави церемонии той е обречен на забвение.

Добре защитеният трезор на банката спасява този уникален шедьовър не само от бомбардировките над София, но и от размирните години след войната.

През 1966 г., без да излиза от сейфа, жезълът на цар Борис става собственост на Националния военноисторически музей. 40 години по-късно кутията отново е отворена и светлината проблясва по златните орнаменти и скъпоценните
камъни.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/feldmarshalskiiat-zhezyl-na-car-boris-iii-artefakt-s-unikalna-istoriia-video-2072515

[Hatshepsut]

Цар Борис III през погледа на чуждата преса


Цар Борис III
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

Безспорно едни от най-интригуващите исторически сведения черпим от публикациите в чуждестранната преса. Те освен чисто информативни, успяват да предадат и разбиранията на тогавашния журналистически елит за случващото се в света на политиката, както и отношението към силните на деня.

В серия от публикации ви представяме материали от световния печат, посветени на цар Борис III. Всички те се появяват в различен момент, но причината за написването им е обща – интереса, който българският държавен глава предизвиква у световната общественост.

Н.В.Цар Борис III на корицата на списание ТАЙМ, 20 януари 1941 г.; снимка: lostbulgaria.com

,,Информейшън", САЩ, 14 декември 1928 година:

,,Царят (бел. ред. цар Борис III) е прелестен млад човек на 33 години. Той говори английски със съвършенство и е много осведомен по американските работи. Когато пътува из страната със своя автомобил, той влиза в близък допир с народа си, където и да отиде. Той спечелва сърцата поради своето непринудено и естествено държание, съвършено лишено от престореност.

Никой държавен глава в света не е по-демократичен и по-приятелски от този млад човек, потомък на една велика династия, който искрено се стреми да направи всичко, що може за своя народ."

,,Дейли Телеграф", Великобритания, 28 декември 1928 година:

,,И ако един българин е по-демократичен от другите – това е царят. Една вечер, когато биволите се прибираха всред облак прах, Негово Величество ме прие в едно старо българско стопанство. Тук, в долината на розите, той живее като всеки заможен селянин всред цветята и планината, които обича. По-късно царят ни отведе с автомобил през хълмовете, където той познава всеки земеделец по име,  и ние узнахме, че всеки път, когато може да има кратка почивка, той обикаля провинцията със своя пътнически автомобил, който кара самичък. Той яде скромно в най-бедните села, говори с мъжете, жените, децата, които го гледат по-скоро като другар, отколкото като човек, който живее в дворците; когато няма друго жилище, той се връща да спи в автомобила си. Заедно с кръвта на Людовик XIV, царят е наследил латинското достойнство и чар. Чувствителен и сериозен, той е крайно привлекателна личност. Той страни от всяка форма на публичност и предпочита да пътува инкогнито. Недоверчив към всичко прекалено модерно и към всички внезапни нововъведения, той още си служи със спалнята, в която е спал като дете и отказва да смени каквото и да било от викторианската мебелировка в дворците си. Традицията значи много нещо за него и макар да е много млад, поради войната той не е имал младост. Той се отнася към отговорностите си сериозно и съчетава съзнанието за дълга с едно живо човешко съчувствие. ,,

,,Летем светем", Чехословакия, 15 декември 1927 година:

,,Българският цар Борис е много обичан от широките маси на своя народ. Днешният български цар по възпитание и схващания е българин. Обичан е не само заради любовта си към България, но главно заради своя демократичен характер, който го сближава с народа. България вече се съвзема от раните, които й нанесоха войните. Благодарение на усилията и дипломатическите способности на цар Борис, днес и международното положение на България е много добро".

,,Ливинг ейдж", САЩ, май 1929 година:

,,Цар Борис спечели сърцата на своя народ още от първия момент на своето царуване. Със своята естествена скромност, лишена от всеки признак на парадност, той не можеше да не направи това. Днес той не само е първият гражданин на българската държава, но и най-популярната личност в нея. Той е познат навсякъде и на всякого, защото постоянно се събира със своите поданици. Веднъж го виждаме придружен от близките си приятели, да се катери по планинските върхове, друг път се бори с вълните на Черно море в моторна лодка, а трети път, сред зима, можем да го видим да извлича автомобила си от някоя преспа с помощта на неколцина селяни. Театри, концерти, войскови и народни празненства, всички важни събития са удостоени с неговото присъствие. В часове на народна трагедия той също пръв се устремява в помощ на своя народ. Хуманноста е главната характерна черта на цар Борис. Той първо е човек, после цар. България е много щастлива, гдето има за свой владетел цар Борис."

,,Ниър Ийст", Великобритания, 7 февруари 1929 година:

,,Има един българин, който напълно заслужава възхищението на Европа, загдето води държавния кораб през време на най-големите бури и запази мира вътре в страната. Аз говоря за цар Борис, чийто голям такт, широко познаване на международните въпроси, безстрашие и чар правят от личността на този монарх една от най-привлекателните в Европа. Цар Борис винаги се отъждествява най-първо със своя народ. Току-що се съобщи, че той е прекарал целите коледни празници с пострадалите от земетресението (бел. ред. през 1928 година земетресение с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер удря България), като е живял на лагер сред тях, като е ходи от място на място да надзирава работата по възстановяването и за да раздава помощи от своите скромни средства."

,,Национале", Италия, 30 март 1929 година:

,,Владетелят на България има интуицията да се приближи до народа, да го опознае, да заживее за него и да направи да бъде обикнат. Той е скромен, демократичен, строго безпристрастен и се вслушва във всички и на всички дава указания за онова, което трябва да се направи за доброто на Отечеството и отстраняването на щетите, причинени от войната. И той не само че не затвори на никого вратата на Двореца, но пожела да везе сам в малките къщи и в хижите на селяните, за да узнае най-добре техния живот, за да разбере без посредници какви са техните нужди и желания, за да даде своята подкрепа. През последното земетресение всички можаха да видят какво е било сърцето на младия цар. Няколко чака след бедата цар Борис бе вече на самото място, откъде не искаше да мръдне, въпреки опасностите, преди да се осведоми дали всички ранени са извадени изпод развалините и преди да е казал лично по една утешителна дума на всички пострадали. От това се разбира, колко малко са днес владетелите с популярност като него и така награден от симпатията на народа. Като политик цар Борис има голямата дарба да обмисля добре решенията и да желае да бъде осведомяван по всеки вътрешен и външен въпрос. Познаващ всички въпроси, той следва девиза: да се осигури преди всички благото на България. Освен от твърдата увереност от съвземането на своята страна, цар Борис се крепи и на силна религиозна вяра, която не се ограничава във външните проявления, но живее в едно чувство, внедрено дълбоко в неговата душа. Помнещ последния завет на майка си – когато бъдеш повикан да царуваш, бъди добродетелен владетел. Той се е посветил напълно на своя народ. Неговите добродетели са целесъобразни: той съветва, ръководи ,заповядва, давайки винаги пример за пожертвователността, работа и постоянство. Народът признава неговите заслуги, разбира целите му и го следва, отвръщайки с една силна обич. От това единение между монарха и народа, от тая общност на намерения, от тоя неугасим жар, който въодушевява владетеля и поданици, не може да не дойде щастливата последица на едно бързо подобряване на стопанските условия на България. С цар Борис България може да отиде далеч и в едно ново време ще напредне сигурни тъй, че ще учуди цяла Европа."

Студиен портрет на Княз Борис Търновски с автограф и дата 25 декември 1914 г., София; снимка: lostbulgaria.com

,,Везер Цайтунг", Германия, 7 октомври 1930 година:

,,Когато преди 12 години цар Борис се възкачи на българския престол, страната се намираше в извънредно критично положение, с което той можа да се справи, въпреки своята младост. Това се дължеше на неговото демократично убеждение. Той влизаше в тясно съприкосновение със своя народ, който 80% е селяни. Така народът го виждаше един път да гаси пожар в една гора, друг път да се хвърля срещу подлашени коне и да спасява  намиращите се в колата деца. Цар Борис е един голям приятел на природата и работи в област на природознанието. Младият монарх си постави кат главна задача да допринесе за стопанското състояние на България. Той показваше жив интерес към целесъобразните методи за заздравяването на общото стопанско положение и особено на земеделието, като най-важен клон на народното стопанство. Цар Борис по време на своето 12 годишно царуване допринесе също така за заздравяването на вътрешното положение."

,,Гадзета де Лозана", Швейцария, 15 октомври 1930 година:

,,Всички знаят биографията на цар Борис. Той е един от най-популярните владетели в Европа. Той е много обичан от народа си. Известна е голямата му страст към механиката. Когато той напусна Рим миналия януари, за да се върне в България. влакът се беше спрял на една малка гара в Трентино. Цар Борис се доближи до машиниста и го помоли да му отстъпи мястото. Посред общото учудване, той взе управлението на локомотива, който потегли със съвършенство, без пътниците да забележат, че тоя ден са имали за машинист един цар."

,,Льо Журнал", Франция, 7 октомври 1931 година:

,,На 3 октомври 1918 година, след абдикацията на цар Фердинанд, младият престолонаследник, тогава едва 24-годишен, току-що завърнал се от фронта, където бе проявил голяма храброст, бе тържествено провъзгласен за цар на българите. Короната и наследството от цар Фердинанд бяха особено тежки, но мъдростта, политическият такт, конституционният дух на царя затвърдиха династията.  Освен това в продължение на 13 години той съумя да спечели голяма популярност сред своя народ, която се дължи на обаянието на самата личност на царя и на факта, че в очите на българите той наистина е първият български гражданин. Те високо ценят и храбростта на своя цар.

Към тази неоспорима храброст се прибавя и друго качество, което можеше повече от всичко да завладее душата на селските маси, които нищо не знаят за родовите йерархии и титлите на благородство. Царят излиза от двореца много рядко с големи церемониалности – това се случва само в деня на някакво традиционно тържество. Обикновено сив автомобил напуща дворцовата врата в една тиха улица и само внимателните минувачи могат да познаят до шофьора царствения профил на държавния глава. Ловък шофьор, той често управлява автомобила си, отличен механик, той многократно е помагал на автомобилисти, които са се намирали в затруднения. Но едно от неговите най-обикновени развлечения е да се настани в някой локомотив и да управлява влака с пълно умение. С това, обаче, не се ограничават извънполитическите интереси на младия владетел, който винаги учудва своите събеседници с разнообразните си широки познания и удивителната си памет. Трябва да отбележим, че подобно на баща си, цар Борис е първостепенен естественик и етномолог и е поддържа и обогатява постоянно оставените от цар Фердинанд сбирки. ,,

,,Адевърул", Румъния, 25 декември 1931 година

,,Цар Борис обикаля страната, придружен само от един шофьор и разговаря като частно лице с градското и селското население. Не е останало селце, непосетено от царя. Списа се сам в селската кръчма, която служи обикновено като читалня и слуша какво говорят селяните помежду си. По този начин той познава мисълта  и тежненията им и затова политиците не могат да го заблудят. Освен доста скромния дворец, цар Борис притежава на 12 км. от столицата лятна резиденция, която се казва Враня  която по прави би трябвало да се нарече образцов чифлик.

Въздушна фотография на двореца Врана край София, началото на 30-те години на ХХ век; снимка: lostbulgaria.com

Дванадесетте хектара, които съставят парка на царската резиденция са в действителност една разкошна зоологическа градина, едно образцово опитно поле за разните видове полезни растения и зърнени храни и един чифлик, в който се намират стотици видове домашни животни, развъждания по личното настояване на царя.

По случай международната земеделска конференция шефовете на делегациите са били поканени на обяд в двореца Враня. Най-напред царят ги завел лично в разкошните зимни градини и обори. В резултат от това посещение се оказало, че в много случаи тия международни специалисти са били принудени да признаят незнанието си по въпроси от тяхната специалност и действително удивителната компетентност на цар Борис. Още по-учудени останали шефовете на делегациите, когато начело с царя отишли да посетят съседните селски стопанства. Царят влизал в къщите на съседите си като един обикновен мил приятел, без никакви формалности, без никакъв протокол. В очите на селяните, обаче, се чете истинска радост и любов към съседа им. Той разговаряше с тях, като че ли се бе разделил с тях един или два часа по-рано и доказваше, че е техен умен ръководител, пред когото селяните не знаят какво е стеснение.

Друга една страст на цар Борис е механиката: царят на българите е е най-добрият машинист в Европа. Той управлява отлично локомотива, познава целия му механизъм и може да го поправи при всякаква повреда.

По този начин живее цар Борис Български. Той е демократичен цар, когото обичат политическите мъже и към когото народът му храни истински чувства на любов."

,,Пройа", Гърция, 24 април 1931 година:

,,Женитбата на цар Борис с една от дъщерите на италианския кралски двор възвърна България в предишното спокойно време. Софийският двор е един от най-тихите и безшумни в Европа. Преобладаващият тон в софийския двор е тонът на семейното щастие и на скромността."

https://bulgarianhistory.org/car-boris-prez-pogleda-na-chujdata-presa-1/
https://bulgarianhistory.org/car-boris-stranicite-na-chuzdata-presa-2/