Български Националистически Форумъ

Връх Полежан е висок 2851 метра и е четвърти по височина в Пирин планина и седми в България. Непосредствено пред него е връх Иречек в Рила, 2852 м, с който съвсем наскоро ви запознах.

Старото име на върха е Мангър тепе. От турски „мангър“ означава монета. Кръстен е бил така, защото върхът е покрит с малки каменни плочи, които тракат и се поклащат като дребни монети като се върви по тях.

Как да стигнем

Изходен пункт за маршрута към връх Полежан в Пирин е хижа Безбог. Хижата е разположена на много красиво място – в подножието на едноименния връх Безбог и на брега на Безбожкото езеро. До хижата се стига със седалков лифт. Лифтът е открит, така че – предвидете си горна дреха, докато се изкачвате с него, дори и при слънчево време.

Началната станция на лифта е при хижа Гоце Делчев в покрайнините на Добринище. С лифта се пътува около 30 минути. Цената на двупосочния билет е 18 лв. Работното време на лифта е от 8:30 до 17:00 часа , като последното слизане от хижа Безбог е в 16:30 часа. Запомнете това, защото е важна опорна точка при планиране на вашето изкачване – все пак, трябва да се вместите в работното време на лифта, иначе или трябва да нощувате на хижа Безбог, която е като цяло натоварена и е препоръчително да резервирате отнапред, или да слизате пеша – около 2 часа и половина.

Накратко за маршрута от хижа Безбог към връх Полежан

Изкачването на връх Полежан в Пирин може да се раздели условно на следните три етапа с приблизително времетраене:

етап 1: хижа Безбог – разклонение за Полежан и Безбог: пешеходен преход около 1 час;
етап 2: разклонение за Полежан и Безбог – седловината под връх Безбог: 40 минути;
етап 3: седловината под връх Безбог – връх Полежан: 1 час.

Надълго за маршрута

В този раздел ще опиша в подробности маршрута от хижа Безбог до връх Полежан.

Етап 1: хижа Безбог – разклонение за Полежан и Безбог

От хижа Безбог се поема през мостче по десния бряг на Безбожкото езеро. Следвате жълтата и зелената маркировки.


Пътеката в тази си част е равна и лека, но не за дълго. Няма и десетина минути ходене и следва първото препятствие – баирът срещу хижата, по-познат като Душевадката.


Споко! Пътеката по тази Душевадка, макар и стръмна, е предимно от пръст, на места и камъни, но е сравнително кратка – няма и 30 минути и сте я превзели, по-пъргавите и доста по-бързо. За утеха на стръмното изкачване, гледките назад към хижа Безбог и езерото са много красиви.


След това изкачване, за кратко пътеката навлиза във висок клек.


Когато излезете от него се откриват нови красиви гледки, които, макар и под друг ъгъл, ще съпътстват маршрута ви напред. Тук се виждат красивото Попово езеро и каменният връх Джангал над него.


Пътеката плавно завива надясно. След още малко време – точно в подножието на близкия баир – следва разклонение: надясно и нагоре е маршрутът към върховете Безбог и Полежан без маркировка, а наляво и леко надолу е към Попово езеро, натам продължават двете маркировки.

Етапът се изминава за около един час.

Етап 2: разклонение за Полежан и Безбог – седловината под връх Безбог

В този си участък пътеката се изкачва стръмно нагоре до седловината под връх Безбог. Няма маркировка, но пътеката е ясно различима.


Началото на етапа не е толкова стръмно, но малко по малко ъгълът на изкачване се увеличава. Пътеката е предимно от пръст, но камъните по нея зачестяват. Вдясно ви се пада връх Безбог, а напред започва да се открива все повече връх Полежан.

Някъде по средата на баира се отклонява вдясно пътека към връх Безбог, като това е един от вариантите за атакуване на този връх. Друг вариант е от седловината горе да хванете към върха – и от там има пътека.


Точно преди седловината наклонът е най-стръмен и на места има хлъзгавини, не са много. Когато се качите на седловината може да си направите кратка почивка.


Етапът се изминава за около 40 минути.

Етап 3: седловината под връх Безбог – връх Полежан

От тук вече връх Полежан се откроява съвсем ясно, пътеката към него – също. В началото на етапа се движите по седловината, където теренът е мек и сравнително равен, затова тук се върви леко и бързо. След 5-10 минути стигате до ръба на хълма, откъдето се открива много красива гледка към Попово езеро и връх Джангал.


Дори и да не искате да почивате тук, самите гледки ще ви дърпат да поостанете. От техническа гледна точка също има смисъл да направите поне 2-3 минути почивка, защото от тук насетне предстои най-тежката част от маршрута – дълго и стръмно изкачване до връх Полежан, голяма част от което е по каменни сипеи. Затова пък наградата се увеличава – все по-красиви гледки във всички посоки.


Вече казах, че от това място целта е ясна и добре различима и вървите право нагоре. В по-голямата си част пътеката е само по камъни, свободно застанали един върху друг – разбирай стабилно клатещи се. В по-ниските части след седловината има и клек на места за разнообразие, но той бързо свършва.


Върви се бавно и внимателно, защото добре трябва да подбирате камъните, върху които стъпвате – или за да не ви подведат, да се килнат и да паднете, или за да не се заклещите в някоя междина между тях. За щастие, добри хора са изградили малки каменни пирамидки, маркиращи най-добрите за стъпване места. Пак за щастие, освен клатещите се камъни и големия наклон на пътеката, друга опасност няма – билото е достатъчно широко и няма рискови тесни места.


А гледките са невероятни! Повтарям се, знам, но са ми още пред очите. Поради стръмния наклон не може да се върви бързо, но ходейки бавно детайлите в пейзажа се виждат по-добре. От дясната страна и назад ви остава връх Безбог, а надолу – огромен висок каменен сипей, в дъното на който синее още едно красиво пиринско езеро – Десилишко езеро.


Напред и леко вдясно (северно) от Полежан са върховете Ущиците, Безименна и Голяма стража, по-напред от тях в далечината прозира Вихрен, в ляво и назад остава Попово езеро и Джангал. Откриват се Полежанските езера.

Малко преди самия връх Полежан изкачването става още по-стръмно, а камъните по-големи, но все пак – нищо непостижимо, ако имате някакъв опит с изкачване на върхове. Да, още малко и сте горе на върха.

Етапът се изминава за около един час.

Горе на върха и на обратно

Когато ние изкачихме връх Полежан, тъкмо бяха сложили нова табелка, обозначаваща върха. За съжаление, освен табелката и камъните около нея, не успяхме да видим кой знае какво. Два-три метра преди да стигнем най-високата кота, за минути ни застигна порой с ниска облачност и мъгла и гледките се замъглиха. Перун дори изпрати мощна мълния някъде назад към Попово езеро и връх Джангал.


Нямахме много време да се радваме на постижението в този порой. Трябваше да се връщаме. Опасявахме се, че камъните на връщане ще се хлъзгат опасно предвид пороя. Така беше, затова вървяхме и надолу сравнително бавно, внимателно.

Така се случи, че пороят утихна леко след седловината под връх Безбог, но се усили, когато спускахме Душевадката от етап 1.


Обратният път от връх Полежан до хижа Безбог ни отне почти същото време. При по-добри метеорологични условия, вероятно бихме го взели малко по-бързо.

Въпреки дъжда, не пропускахме от време на време да се порадваме на пейзажа. Мъглите бяха само там горе на Полежан, по-надолу си имаше видимост.

И още: изкачване на връх Безбог

Както споменах и по-горе, като се изкачва седловината под връх Безбог, се отделя пътека към него и това е единият вариант. Другият вариант да изкачите връх Безбог е да хванете пътеката от седловината вдясно към него. Изкачването от отнема около 30 минути. Така, изкачването от хижа Безбог до връх Безбог отнема около два часа.

За връх Безбог може да подходите също почти директно от самата хижа – тръгвате по мостчето, после покрай езерото и край старата хижа вдясно се отделяте по пътека към билото и след това все нагоре. От там, обаче, пътеката е много по-стръмна и съответно е доста по-трудно.


При добри метеорологични условия и ако имате достатъчно време и сили, може да комбинирате изкачване на двата върха Полежан и Безбог. В този случай ви препоръчвам да отидете първо до Полежан и после от седловината под връх Безбог да тръгнете по пътеката към него.

Друга вариация на маршрута е след Полежан да отскочите до по-малкия му брат връх Малък Полежан – разстоянието между двата върха не е голямо. Ако се заинтригувахте от тази опция, вижте тази информация на колегата Панайот.

В заключение

Доволна съм, че изкачихме връх Полежан, макар времето там горе да не беше идеално. Видяхме отново Пирина от високо, гледките бяха дълбоко впечатляващи и бяхме удовлетворени от постигнатото. Предния ден изкачихме Муратов връх. Вече мога да ги сравня – и двата са особено панорамни, маршрутите като денивелация, трудност и време за изминаване са сравними. Някак Муратов връх ми допадна повече. Може и да е заради времето.

Вярвам, че тази статия ще ви помогне да се ориентирате и подготвите за изкачване на връх Полежан в Пирин. Все пак, имайте предвид, че маршрутът не е лек. Бъдете подготвени!



Изкачване на връх Полежан в Пирин

https://drumivdumi.com/

Къде се намира

Гробницата се намира край Поморие и е една от най-големите по нашите земи. Отбивката към нея е малко преди Поморие в ляво от шосето точно преди аква парка, ако идвате откъм Бургас. Като завиете (внимавайте, че не е много удобен този завой, а има и доста движение лятото), тръгвате по тесен път през овощни градини и не след дълго се озовавате на малък паркинг, вдясно от който се намира гробницата. Има табелки, няма опасност да я изпуснете. Само отбивката вляво от главното шосе е особен момент, тъй като там не е добре обозначено.

С какво е интересна тракийската гробница край Поморие

Датирана е 2-3-ти век – времето на римската епоха по нашите земи. Гробницата представлява голямо кръгло помещение с диаметър около 12 метра и дебела куха колона в средата, до което води дълъг около 22 метра коридор – дромос.


Колоната е с диаметър повече от метър и се издига до повърхността на гробницата. В колоната има следи от вита стълба, която е водела нагоре.


В кръглото помещение има няколко ниши, в които са били поставяни урни и ритуални предмети. Цялата гробница е затрупана с пръст и оформена като могила. Години наред е била известна сред местните като Кухата могила.


На едно място – горе и леко вдясно от входа, личат следи от стенописи, което говори, че някога храмът е бил изписан, но до нас не е достигнало почти нищо. Освен липсващите стенописи, в храма и наоколо не са намерени никакви артефакти, които да разбулят нейната история или поне нейното предназначение.


Гробницата е изследвана и описана за първи път от братята Шкорпил в края на 19-ти век. Още тогава тя е била ограбена.

Според специалистите, храмът има архитектура на римски мавзолей (хероон), но по това, че е оформен в могила го свързват еднозначно с траките.

Нашето посещение

Ние посетихме тракийската куполна гробница до Поморие в един горещ и богат на впечатления юлски ден. Преди нея бяхме посетили бургаския остров Света Анастасия и Аква Калиде. Беше много горещо и храмът край Поморие ни предложи не само интересната си и уникална архитектура, но и приятна хладина. Малко преди нас бяха влезли 3-4-ма души. За наша всеобща и много приятна изненада, човекът, който продаваше билетите за гробницата дойде вътре и ни изнесе много интересна беседа, без да сме платили за това, ей така от себе си. Личеше си, че е много запален по историята на гробницата. Благодарности!

Преди време имахме подобна импровизирана беседа при първото ни посещение на Тракийската гробница в село Мезек в Родопите. И там уредникът беше много запален и не си спести времето и усилията да отговаря на многото ни въпроси.


Да се върна на храма край Поморие. Прекрачвайки прага му, веднага направих аналогия с гробницата в Мезек по дългия дромос. Вътре вече беше значително по-различно. Постарах се да огледам най-задълбочено всичко вътре в кръглата камера, макар и да не съм специалист. Беше ми много интересно.

На два пъти влизах на оглед в кухата колона. Разглеждах стените и разпознавах по-новите тухли в резултат от реставрация, сравнявах ги със старите … Малко ме беше яд на излетия в пода бетон, който малко или много доограбваше от достолепието на и без това ограбената гробница, но все пак бях доволна, че съм там.

Гробницата е истинска находка за любителите на подобен род обекти. Ако имате път край Бургас лятно време, препоръчвам я като интересен обект.

Цената за посещение е 3 лв., ако искате да снимате, ще трябва да добавите още три на фотоапарат.

https://drumivdumi.com/

Църквата Рождество на Пресвета Богородица в с. Долно Ябълково

Първото място, което посетихме беше църквата Рождество Богородично в село Долно Ябълково. Селото се намира на около 30 километра южно от общинския център – град Средец.


За да стигнете до Долно Ябълково, от Средец трябва да поемете по пътя за Елхово и след около 18 километра да се отбиете вляво (южно) към с. Факия. Минавате през Факия и продължавате в същата посока към следващото село, което е именно Долно Ябълково. Влизате в селото и поемате по улицата надолу към реката. Църквата се намира точно след моста над реката.

Като споменах за село Факия, някак не мога да не ви споделя какво научих за селото – там са живели няколко поколения от прочутия Бимбелов род, за който се смята, че произлиза от Момчил войвода – цар на Родопите, безстрашен хайдутин и любим народен герой.

Връщам се към основната тема, за да ви кажа, че до църквата може да се стигне с лека кола, но все пак, трябва да се кара внимателно, тъй като пътищата в района са много разбити.


Църквата Рождество на Пресвета Богородица е построена през 1892 г. с дарения, а през 2004 година е реставрирана. Църквата е много красива и има интересна възрожденска архитектура. Строена е от габровски майстори, построили и други църкви в района с подобна архитектура. Иконостасът е пищен и освен основния ред с царски икони, съдържа първи ред икони със сцени от Стария завет и ред икони, изобразяващи св. Апостоли. Царските двери са красиво изписани, като основния орнамент са розите, характерни за споменатата група габровски майстори.



Марков камък
Марков камък, известен още с името Големият камък, е тракийско светилище и представлява един огромен камък, висок 8 метра, закрепен върху други две скали.


На върха на Големия камък има две ямки, които се пълнят с вода, за която се смята, че е лековита и помага при безплодие и проблеми с очите.


Под камъка има Провирало – тесен процеп, за който има поверие, че онези, които минат три пъти през Провиралото ще оздравеят и ще им се изпълнят желанията.


Човек може да се изкачи до върха на камъка по метална стълба и там горе да разгледа двете ямки и да погледне околността от високо.

Как се стига до Марков камък?

Отправна точка е църквата Рождество Богородично в Долно Ябълково (вижте по-горе как се стига до нея). Ако сте с лека кола, ще трябва да оставите колата около църквата, защото пътят към Големия камък може да се измине или пеша, или с високо проходим автомобил.

Маршрутът за Марков камък започва в дясно от църквата, като се поема по черния път. На места пътят се разклонява, но вие трябва да следвате главния черен път – той е най-утъпкан и на места има жълта маркировка. Разстоянието от църквата до Марков камък е около 3 километра. Ние бяхме група и ни возиха с джипове. С тях от църквата до камъка стигнахме за по-малко от 10 минути.

Легенди за Големия камък

За Марков камък има няколко легенди, като една от тях е свързана с юнака Крали Марко, който като минавал през района на път за Истанбул, взел камъче и го метнал зад гърба си.

Според друга легенда, камъкът е изпуснат от света Богородица, за да помогне на император Константин в изграждането на крепостната стена на Константинопол.

Марков камък е добре познат на жителите в близките села. В миналото те се събирали на голям събор около камъка и давали курбан.


Долменът Змеюва дупка в местността Корубата

Това е един от най-добре запазените долмени в Странджа. Намира се на около 3,5 километра югозападно от село Кирово. Местността се нарича Корубата.


Как се стига до долмена

За да стигнете до долмена от село Кирово поемате по шосето за село Белеврен. На около 3 километра след Кирово се оглеждайте вдясно от пътя за голяма метална порта. Трябва да преминете през портата и да продължите още малко по черния път.


Долменът се намира от ляво на черния път. До него води тясна и много кратка пътечка.

Тук тънкото място е преминаването през портата. Тя е заключена с катинар. Когато ние ходихме да видим долмена, имахме водачи, които имаха грижата за катинара. Аз ви съветвам, ако ходите натам, най-напред да се свържете с туристическия център в град Средец, където ще ви обяснят как да влезете – това, все пак е частен имот.

Другото, което може да ви притесни са пасящите крави, но те не са агресивни животни.

За информация, между Марков камък и долмена Змеюва дупка има път, който в началото е черен и след това се включва в шосето Белеврен-Кирово. След като се стигне шосето, се завива наляво и малко след това се вижда гореспоменатата метална порта, която този път ви се пада в ляво от шосето.

С какво е интересен долменът

Знае се, че долмените са мегалитни съоръжения, изградени от няколко отвесно положени каменни плочи, образуващи камера и покрити с друга каменна плоча. Тези съоръжения са свързани с религиозни обреди и погребения на траките.

Долменът в местността Корубата не прави изключение. Той се състои от камера – най-вътрешната му част, която е покрита, предкамера и дромос, които са отхлупени. При проучвания в него са открити 7 погребения.
Долмените в Странджа са наречени от местните змейови дупки или къщи, тъй като според легендите били обитавани от змейове в човешки образ, които крадяли хубави моми от близките села.

Голямобуковски манастир Св. Животоприемен източник

Голямобуковският манастир си го бях набелязала в списъка за посещения още при предишното ни идване в Странджа, поради две причини:

той е единственият действащ манастир в Странджа;
в него има чудодеен извор, а оброчищата и чудодейните извори са измежду символите на Странджанския край.
Е, не успяхме да го видим през лятото, но сега, през септември, закономерно дойде и неговият ред.


Голямобуковският манастир се намира на около 4,5 километра югоизточно от село Голямо Буково. До него води асфалтов път, който на места е много лош. Разстоянието се изминава за около 15-20 минути с кола и около час пеша.

Да ви кажа, много бях доволна, че стигнахме до манастира, макар и леко да се бях разочаровала от неговото текущо състояние. Манастирът не е малък, но главната му сграда, която е доста стара, е в руини. По-съвременните сгради също изглеждат леко мрачни. Дворът на манастира е интересен с няколко неща:

макета на странджанска къща;
езерцето с водните лилии;
големите кактуси;
доброто кученце;
горделивия петел.

Най-голям интерес буди манастирският храм с чудотворен извор точно пред него. В храма могат да се видят интересни старинни икони и кичозни стенописи от по-ново време, които леко дразнят окото. Въпреки това, Голямобуковският манастир си има своя чар, мястото е хубаво и навярно ще дойде момент, в който да бъде възстановена старата му сграда (ако не е съвсем паднала дотогава).


https://drumivdumi.com/

Пътуването ни до Лещен и Ковачевица се случи напълно случайно, тъй като вече бяхме в района, и съм изключително щастлива, че имахме шанса да видим тези красиви села с очите си.

Докато разглеждах какви забележителности има наоколо, Лещен и Ковачевица моментално привлякоха вниманието ми. Просто трябваше да се отклоним и да видим тези красиви родопски селца, чийто архитектурен стил се откроява от всяко друго място в страната.

Как се стига до Ковачевица и Лещен?

Идвайки от София, решихме да минем през автомагистрала Струма, а на Симитли трябваше да слезем от магистралата и да продължим към Градево. Пътят минава също така през Банско – друго прекрасно място, където препоръчвам да спрете и да разгледате, ако имате достатъчно време. Ако пък сте на почивка в Банско, то Лещен и Ковачевица са перфектната дестинация за еднодневна разходка.

След като преминете Банско и Добринище, река Места ще се появи от вашата лява страна и ще карате по нейното протежение известно време. Когато пътят пресече реката за първи път (при Господинци), трябва да отбиете наляво при второто възможно кръстовище. Огняново ще бъде първото населено място, до което този път ще ви заведе, а няколко села по-късно ще се озовете в Лещен, а след това и в Ковачевица.

Ако идвате от друго място и хванете пътя през Велинград, то тогава Ковачевица ще се падне първото село, а около 8 км по-късно ще стигнете и до Лещен.

Забележителности в Лещен – какво да видим?



На влизане в селото ще бъдете посрещнати от красивата гледка на накацалите по планинските хълмове лещенски къщи.

Паркирайте колата на мегдана и започнете своята пешеходна обиколко из китните калдъръмени улички на селото.

Къщичките в типичния ковачевски архитектурен стил са главната причина селото да бъде толкова популярно сред любителите на пътешествия. Каменните здания все още носят в себе си автентичния дух на българското село, какъвто се усеща и в Ковачевица.

Един от архитектурните паметници на Лещен е църквата “Св. Параскева”, която датира от 1836 година, както и килийното училище. Стенописите в църквата се открояват със своите ярки цветове и си заслужават да бъдат видени.

Може би най-разпознаваемата постройка в село Лещен е глинената къща. Макар и да е сравнително нова къща (за разлика от другите 200-годишни здания), това е най-посещаваната забележителност в селото. Всъщност, глинената къща функционира под формата на къща за гости, така че освен да ѝ се полюбувате отдалече, можете и да пренощувате в нея.

Едва на 8 км от Лещен се намира и нашата следваща спирка – село Ковачевица. Оставихме колата на един паркинг на главната улица и продължихме обиколката пеша.

Забележителности в Ковачевица – какво да видим?

Ковачевица е малко родопско селце, чието постоянно население наброява едва около 50-60 души.

По улиците обаче често ще срещнете немалко туристи, привлечени от необичайния облик и историческата значимост на селото.



Ковачевица е запазила автентичния си вид от ХVIII-ХIХ век и е смятана за едно от най-красивите български села. Това е и причината селото да бъде обявено за архитектурен резерват, привличащ не само туристи, но и творци.

Историята на региона е истински впечатляваща. През годините наоколо са намирани множество находки и свидетелства за богатото историческо минало на местността. Животът по тези земи датира още от древността, като са открити находки от I хил. пр. Хр.



Северно от селото, в местността “Св. Константин”, са открити бронзов шлем и бронзова ризница – две от най-ценните национални находки от края на IV и началото на III век пр. Хр.

Една от най-важните забележителности в Ковачевица и символ на селото е църквата “Св. Никола”. Църквата е построена през 1847 година, като според изискванията на тогавашната османска власт тя е вкопана в земята и се намира в по-ниските части на селото.



Разхождайки се из тесните улички на Ковачевица, няма как да не забележите, че всички къщи са построени почти изцяло от камък. Ковачевските къщи – солидни каменни постройки със зидария, са архитектурно богатство, което не може да бъде видяно никъде другаде в страната.

Къщите са направени от подредени надялани камъни, споени с размекната пръст, което ги прави изключително устойчиви.



Благодарение на уникалния си автентичен вид, Ковачевица често привлича сценаристи режисьори, които избират селото за филмова площадка на свои продукции. Тук са заснети над 20 български и чуждестранни филми, сред които Селцето“, „Мъжки времена“ и „Опашката на дявола“.

Разходката до Лещен и Ковачевица със сигурност е нещо, което бих препоръчала на всекиго. Двете селца впечатляват със своя уникален облик и би било пропуск, ако сте в региона, и не се отбиете да ги посетите.

Ако пък нямате чак толкова много време да видите и двете села, лично според мен Ковачевица е първенецът между двете.



Какво друго можем да видим около Лещен и Ковачевица?

Родопският регион е пълен с красиви места, които трябва да бъдат посетени. Това не изключва и района около Лещен и Ковачевица.

На едва няколко километра от Лещен ще намерите село Огняново, известно със своите многобройни минерални басейни и развит балнеологичен туризъм. Тук можете да се отдадете на пълен релакс и спокойствие.

Ако сте почитатели на планинския туризъм, тогава можете да обмислите разходка до резервата „Тъмната гора”, водопада “Сини вир”, скалните образувания „Черната скала” и „Козият камък”.

За всички любители на историята и археологичните находки, наблизо се намира римският град Никополис ад Нестум, или иначе казано „Град на победата при р. Места“. Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България. Днес той е обявен за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.

Наблизо се намира и град Гоце Делчев, където можете да се отбиете за кратка разходка на местните забележителности.

https://bulgarianonthego.blog/bg/leshten-i-kovatchevitsa/

Екопътека Бяла река е една от най-добре направените и стабилни екопътеки, по които някога съм минавала. Маршрутът е кръгов и се движи в живописното ждрело на Бяла река, скътано под резерват Джендема. Освен скалните форми на каньона и бързеите в теснините, маршрутът на пътеката минава покрай няколко водопада. Въздухът е чист и свеж, а раздвижването нагоре-надолу по мостчета и стълби загрява кръвта и заедно с гледките зарежда с добро настроение.


Как се стига до екопътека Бяла река

Пътеката се намира на около 6 километра северно от град Калофер. За да стигнете до нея, в Калофер поемате към манастир Рождество Богородично. Има табелки за манастира. Ако влизате в Калофер откъм Карлово, трябва да завиете наляво още в началото на града. Това е и посоката към местността Паниците. Двата пътя – към манастира и към Паниците се разделят в покрайнините на града.

За манастира продължавате по тесен асфалтов път все направо. Имайте предвид, че пътят е много лош – с много дупки, в един немалък участък асфалтът изцяло липсва и пътят там е черен. Все пак, при сухо време бавно и внимателно не е проблем да се измине с лека кола. В района на манастира пътят се е запазил по-добре.


Може да оставите колата до манастира, а може да продължите с нея още около 200 метра до началото на пътеката. Там също има удобно за паркиране място.

Една скоба – от местността Паниците започва един от маршрутите за изкачване на връх Ботев, с който ви запознах преди време. Той минава през хижа Рай и по Тарзановата пътека.

По пътеката

Дотук бяха неволите с лошия път. Оттук насетне започва изживяването „Екопътека Бяла река“.


Пешеходният маршрут започва от Бивак Бяла река, а самата екопътека – малко след него.


Екопътеката е с кръгов маршрут, който описва своеобразна осморка покрай реката. Няма опасност да се объркате, защото множество стрелки указват посоката.


Минава се по много дървени мостчета и стълби, ту се качвате леко запъхтени, ту слизате.


През цялото време се наслаждавате на красивите гледки в каньона.


Реката образува един голям и няколко по-малки водопада.


Пътеката е добре обозначена и оборудвана с информационни табла.


Има няколко места за отдих.


Целият маршрут се изминава за около час и половина.


Екопътека Бяла река има и кратък вариант на маршрута – това е първият кръг на осморката. Той се изминава за по-малко от час и не пропуска красивите водопади.


Други места наблизо

За да стигнете до началото на пътеката, минавате покрай Калоферския манастир Рождество Богородично.


Може да го разгледате и да запалите свещичка там на отиване или на връщане. В манастирския двор е много приятно – той е добре поддържан. Откриват се красиви гледки към околните хълмове на Балкана.


Мястото, което непременно трябва да посетите в самия Калофер е къщата-музей Христо Ботев. А горе в Балкана над Калофер са водопад Райско пръскало и старопланинският първенец връх Ботев. Имайте предвид, че маршрутите до тях са за добре подготвени туристи.

https://drumivdumi.com/

Август. Жега. Петък 13-ти. Отседнали в Габрово, решихме, че няма как да има по-подходящо място за разхлаждане от гъстите сенки на Балкана и приятните повеи по билата му.

Тъй като съвсем скоро се бяхме изкачвали до връх Шипка пеша, този път се насочихме към Узана с идеята да видим Географския център на България и да се разходим до близкия връх Исполин. Получи се чудесно преживяване.

Местност Узана

Местността Узана е най-широката билна поляна в Стара планина. Тя е обгърната от вековни букови гори, на места понадигната от хълмчета и прорязана от множество пътеки и пътища. Площта ѝ е около 3000 декара.

Разположена е в сърцето на България в западната част на Шипченския дял на Средна Стара планина. Отстоянието от Габрово е около 22 километра в посока югозапад. До Узана се стига по лъкатушещ асфалтов път. Изходът за Узана е при квартал Смирненски. В града има добри указателни табели.


Местността е със статут на курортен комплекс и предлага чудесни възможности за туризъм и отдих както лете, така и през зимата.

Географският център на България

Една от интересните точки в Узана е Географският център на България. Следната информация за Географския център цитирам от сайта на Българския туристически съюз.

„През 1991 г. редакторът на в-к Поглед Евгени Станчев лансира идеята за намирането на географски център на България. Откликват учени от БАН начело с проф. д-р Младен Младеновски, които се заемат с работата. Изчисленията са направени с точност до 10 метра по шест математически метода, тъй като територията на страната ни не е правилна геометрична фигура, за да се пресекат диагоналите и да се намери пресечната им точка.“

Координати на Географския център на България : 42.766111, 25.238333.

На мястото е поставен интересен знак с формата на островърх равнобедрен триъгълник, оцветен в националния трибагреник. От върха на триъгълника се спуска отвес – махало. Мястото е с чудесен фон – връх Исполин, нашата следваща цел.

В инициативата „100 национални туристически обекта“ Географският център на България е под номер 19.

С кола се стига съвсем близо до Географския център. В близост има изграден семеен хотел със същото име. Когато стигнете в местност Узана, оглеждайте се за съответната указателна табелка.

Изкачване на връх Исполин – леко и приятно

Нашата разходка на този петък 13-ти по план продължи с връх Исполин, висок 1524 метра, издигащ се южно от Географския център на България.


Отправна точка на маршрута към връх Исполин е хижа Узана или едноименния хотел малко по-нагоре от нея. И до двата обекта има удобни за паркиране места.

Координати на хижа Узана: 42.750912, 25.238801;
Координати на на пътеката в близост до хотела: 42.750481, 25.240446;
Координати на върха: 42.738621, 25.252130.


Маршрутът до връх Исполин над хижа Узана е сравнително лек и много приятен и се изминава за около един час. Макар и кратък, той може да се раздели на два ясно отличими етапа:

хижа Узана – поляна в подножието на върха: 30 минути;
поляна – връх Исполин: 30 минути.


Първият етап е изцяло в гора. Върви се по черен коларски път. Следва се зелена маркировка. Долу горе след 15-20 минути ходене се стига до сечище, след което започва стръмен участък, който обаче се оказва доста кратък. След него пътеката излиза на поляната в подножието на върха.


В началото на поляната е изграден малък заслон и амфитеатрална платформа с пейки, чието предназначение за мен си остана неразгадано.


На поляната се включва пътека с жълта маркировка и за кратко двете маркировки вървят заедно.

Когато ние минахме по маршрута, на тази обширна поляна кротко си пасяха стадо крави, много от които придружаваха малките си теленца.

От това място насетне започва вторият етап и гледките по маршрута. Продължава се през поляната. В нейния край пътеката завива леко надясно и подсича върха.


Изкачва се до близката седловина между Голям и Малък Исполин (съседният малко по-нисък връх). На седловината пътеката прави остър завой наляво и по билото плавно се изкачва до връх (Голям) Исполин.


На споменатия остър завой двете маркировки се разделят и към върха се следва жълтата маркировка.


Преди да се стигне седловината от пътя се отделят няколко стръмни и по-директни пътеки към върха. Ние слязохме по една от тях. На седловината освен гледките назад се откриват и гледки напред към Казанлък и Розовата долина.


От билото към върха чудесно се виждат Шипка и Бузлуджа, част от златните кубета на църквата „Рождество Христово“ до Шипка, малко синьо петно от язовир Копринка.


На самия връх се вижда и Габрово в далечината назад. Между седловината и връх Исполин се издига остър гол връх – връх Оструша.


В западна посока се извисява масивът Триглав, част от който е връх Голям Кадемлия – втори по височина в Балкана и този, под който тече моят любим водопад Кадемлийско пръскало.


Обратният път до хижа Узана се взема малко по-бързо, защото е само спускане.


Вижте и кратко видео от изкачването на връх Исполин.


Изкачване на връх Исполин от хижа Узана

https://drumivdumi.com/

По време на лятното ни приключение в Родопите, когато ги преминахме от край до край по Родопската магистрала, наш чест спътник беше река Арда и красивите ѝ проломи и меандри – естествени картини, даряващи невероятна наслада за окото. Именно тогава реших, че искам да видя извора ѝ възможно най-скоро, да видя нейното начало.

Не знам точно дали съдбата се намеси, но тя ни подари един почти летен октомври – едновременно слънчев и цветен. Време, което сякаш крещеше „вървете и вижте“! Направихме го. Отидохме. Видяхме. Жадно пихме ледени изворни глътки вода и черпихме от силата на планината. Беше си едно малко приключение.


По-долу ще ви разкажа подробно за маршрута до извора на река Арда или по-точно до един от многото извори, най-известният.

Къде се намира и как се стига

Пътеката за извора на Арда започва от покрайнините на махала Билянска на село Арда. Селото се намира на около 35 километра югоизточно от Смолян, които се изминават с кола за около 50 минути – в планината се пътува бавно. За махала Билянска, минавате през цялото село и се насочвате към съседното Горна Арда. Отбивката за Билянска махала се пада вляво от шосето на около километър след крайната табела на село Арда. На разклона има табели за махалата и за барбекю Дядова ряка.

След като се отклоните пътувате все по тесния път – асфалтов, но лош, който след около километър и половина ви отвежда в края на махалата. Асфалтът свършва при един разклон надясно. Точно преди завоя има удобно място да оставите колата. От това място започва пешеходния маршрут до извора на река Арда – хващате черния път надясно. Има стрелка-табелка. За всеки случай, това са ориентировъчни координати: <41.4489042, 24.6192079>.

Малко отклонение – пътят от Смолян до село Арда минава през редица села. Едно от тях е село Кошница с няколко за посещение места – крепост Калето, каньон Горло, пещера Голубовица.

Маршрут до извора на река Арда

От покрайнините на махала Билянска до извора на Арда се върви около един час, разстоянието е около 3 километра. Широкият черен път в началната част постепенно преминава в широка горска пътека. Пътеката като цяло е мека и лека. През цялото време се изкачвате плавно, като постепенно преодолявате около 360 метра денивелация. През по-голяма част от маршрута сте в гора. Има и гледки тук-там.


По време на нашето посещение гледките бяха доста цветни – беше разгарът на есента и хълмовете се бяха силно изпъстрили.


Някои детайли от маршрута – в началото на прехода вървите по широкия черен път. Маркировка няма в тази част, но няма и какво да объркате. След около 10 минути виждате напред масивна дървена къща – това е барбекю Дядова ряка. Малко преди нея пътят се разклонява – вие сте по дясното разклонение, което започва да се изкачва нагоре по хълма. В тази част се появява добре видима маркировка. От тук насетне до извора на Арда следвате синята маркировка. В участъка след Дядова ряка има и зелена маркировка, но по-нагоре в гората двете маркировки се разделят. Вие сте си по синята.


На 20 минути ходене след дядова ряка пътеката излиза от гората на една поляна с беседка. Това е долу-горе половината от началото на маршрута до извора.

След още 15 минути пеша пътеката пресича поток по дървен мост и след това още един поток. При сушаво време тези ручеи, също извори на река Арда, може да са пресъхнали. При всички случаи те са ваш сигурен ориентир, че наближавате извора-цел. След още малко ходене пътеката излиза на малка поляна и завива плавно наляво. Там наблизо ще видите беседка и дървен мост.


Продължавате още минута по пътеката и сте до извора на Арда – тя извира изпод голямо вековно буково дърво.


Обратният път от извора на Арда до Билянска махала отнема доста по-малко време – около 40 минути, защото имате само слизане и то по горска мека пътека.

При извора на река Арда

Мястото е тихо и много свежо. Въздействащо е да видиш бликащата от недрата на Родопите вода, която дава началото на една от най-големите реки в България.


олкова отдавна исках да посетя това място. Накрая му дойде ред. Не ме разочарова, напротив.


Ние стояхме покрай извора, пристъпвахме оттук-оттам за да огледаме всичко, снимахме, гледахме сълзящата от земята вода. В един момент решихме да я пробваме. Отпихме по няколко глътки – кристално-чисти, свежи и много студени. Напръскахме си очите. Това се оказа невероятно зареждащо.

И още

Изворът на Арда се намира на 1540 метра надморска височина в подножието на Ардин връх. Според сайта на община Смолян, това е един от 17-те извора на реката. Според информационното табло на място, температурата на изворната вода е 4 градуса.


Над извора видяхме табелка към върха, но нямахме представя колко е дълъг маршрутът до върха, а и времето ни притискаше. Решихме да оставим за друг път.

Там над извора се включва и зелената маркировка, идваща от родопския Черни връх и продължаваща към границата и връх Юрта.

Поглеждайки от извора на Арда към близката поляна в посока противоположна на тази, от която дойдохме, видяхме дървен кръст, издигащ се върху камара от камъни.


Решихме да отидем да видим какво е това. Пътьом пресякохме още един поток от изворите. И го видяхме – това бил гробът на магарето на Настрадин Ходжа. Май по-добре да не бяхме го видели – стои някак не на място, според мен.


Както и да е, тръгнахме наобратно, а цветовете на есента продължиха да ни пълнят очите.

https://drumivdumi.com/

Преди години отсядахме на няколко пъти в Черноморец по време на лятната отпуска. Разхождали сме се неведнъж в градчето и наоколо, но не сме и подозирали, че то е свързано с хилядолетна история. Да, вярно, както сега, така и в миналото, мястото е било в сянката на Созопол, тогава Аполония, но сами по себе си откритите в района на Черноморец находки и късчета история будят голям интерес.

Тази статия е посветена на историческите обекти в един от най-младите български градове – Черноморец. Позволете ми да ви разходя за малко там и да ви го покажа от един коренно различен ъгъл от досега познатия.


Всичко започна от един мейл, който получих от Дарина Чантова, една от уредничките в музейната експозиция в Черноморец. Тя ми беше изпратила подробна информация за музейната експозиция, заедно с няколко фотографии и се интересуваше дали бих могла да направя нещо за популяризирането на експозицията. Личеше си, че жената милее за богатото, но уви, безизвестно историческо минало на този край. Отговорих й, че концепцията на блога е да публикува информация под формата на лични впечатления и материалите, които ми беше изпратила не се вписват. От друга страна, нейната ангажираност и предоставената информация ми бяха достатъчни, за да се заинтригувам дотолкова, че да реша да отида на място на лов за лични впечатления. Още повече, че имахме и друго ходене там в района покрай Празниците на изкуствата Аполония.

Една по-различна морска разходка в Черноморец

Речено-сторено. Сред суматохата по Аполония успяхме да си подарим няколко интересни часа в град Черноморец, по време на които посетихме музейната експозиция „Св. Никола“, църквата „Св. Николай Чудотворец“ и крепостта Акра. Тук споделям най-интересното от разходката.

Музейна експозиция „Свети Никола“

Музейната експозиция е създадена през септември 2014 г. в резултат от европроект по ОП „Регионално развитие“. Състои се от две зали – археологическа и етнографска, и лапедариум, в който може да се види богата колекция от каменни котви – най-старите котви, открити на дъното на Созополският залив.


Археологическата експозиция, наречена „Хилядолетното начало“ представя древната история на района чрез част от находките, открити при теренни проучвания, проведени от екипи на Националния исторически музей и Археологически музей в град Созопол. Там в музея могат да се видят каменни и костни оръдия на труда, култова глинена пластика и битова керамика от епохата на късният неолит, халколита и раннобронзовата епоха. Най-ранните находки са датирани от 6-то хилядолетие пр. Хр.

При едно от спасителните проучвания на територията на днешния къмпинг Градина е открит ямен култов комплекс от неолита с регистрирани над 40 кръгли ями.

Сред множеството изложени находки, особен интерес будят глинената потта за топене на метал , открита в яма от втората половина на 5 хил.пр.Хр. и медният слитък от 6 хил.пр. Хр. Тези находки ясно свидетелстват за един от основните поминъци на населението в района, а именно – добив, обработка и търговия с медна руда.


Вторият етаж се заема от етнографската експозиция под наслов „Бит и култура на населението от Крайбрежна Странджа“. Там могат да се видят облекла от странджанския край и вещи от бита.

Музейната експозиция се намира в централната част на град Черноморец на ул. „Байкал № 6“. Цената за посещение е 4 лв. за възрастни и 2 лв. за учащи се.

Църквата „Свети Николай Чудотворец“

Сегашната църква е изградена на мястото на старинен манастир, носещ същото име „Св. Никола“. Светецът се смята за покровител на селището. Тя представлява еднокорабна базилика, паметник на културата с местно значение. В нея може да се види чудодейната икона на патрона и закрилник Свети Николай.


Крепост Акра

Крепостта Акра се намира на най-вдадената част в морето от полуостров Акра (нос Акин) – първият полуостров след град Черноморец в посока Бургас. До крепостта се стига за десетина минути с кола от Черноморец по черен, но стабилен път. От Черноморец поемате по стария път за Бургас и малко, след като излезете от градчето трябва да се отбиете надясно по черния път. Разстоянието от Черноморец до крепостта е около 2 километра. Пред самата крепост има обширно място, удобно за паркинг.


Друг начин да видите крепостта Акра е като вземете едно от корабчетата, тръгващи на всеки час от пристана на Черноморец. Имайте пред вид, че корабчетата само минават покрай самата крепост, без да спират.


Съвет: отделете си поне 30 минути, за да разгледате останките от античната крепост Акра и за да се насладите на красивите морски гледки, които се откриват от нея.


За първи път крепостта е спомената от братята Шкорпил през 1891 г. Детайлни теренни проучвания са проведени през 2012 година под ръководството на археолога Иван Христов. Преди това проучвания не са правени, тъй като останките от крепостта са попадали в границите на строго охраняван военен обект. Въпреки охраната, през 1973 г. обектът е посетен от г-н Карайотов, тогава уредник на музея в Бургас. При посещението си тогава той отбелязва няколко археологически предмета, открити от военните.


Установено е, че крепостта Акра е построена през втората половина на 5-ти век по времето на византийския император Анастасий. Служела е като укрепление на селище, останки от което могат да се видят и днес на морското дъно при ниски и чисти води. Крепостта е просъществувала до 90-те години на 6-ти век, когато са аварските нашествия.


Най-интересното от крепостта, поне за мен, беше запазената кула и красивите морски гледки. Там на място могат да се видят още останки от други антични сгради, един голям бункер, оставен в наследство от военните и паметник на загинали български моряци.


Лошото е, че освен кулата, почти всички зидове и останки от сгради са обрасли с висока трева и храсти. Очевидно, преди време е било разчиствано, има и останки от информационни табелки, но за съжаление в последно време усилията за поддръжка на крепостта Акра като туристически обект са доста оскъдни, да не кажа, че липсват.


Въпреки това, мястото е интересно да се види. Ако минавате покрай Черноморец, отбийте се! Това е поредното забележително място на брега на морето.

https://drumivdumi.com/

Беше една слънчева августовска неделя, когато се отправихме към Тетевен и екопътека Нагоре към слънцето. Чудехме се къде да се разходим след няколкото дъждовни уикенда. Търсейки интересно място за разходка недалеч от София, попаднах на информация за пътеката в сайт на община Тетевен. Ходили сме в района много пъти и винаги ни е харесвало. Затова, не беше трудно решението да се отправим отново натам. Маршрутът ни допадна, а гледките ни очароваха. Следват подробностите.


Как се стига до началото на екопътеката

Пътеката започва от върха на големия обратен завой наляво малко преди село Бабинци над Тетевен. Координати: <42.947804, 24.272800>.

Въпросният завой се намира на близо 7 километра северно от Тетевен и на около 117 километра североизточно от София, които се изминават с кола за около час и 40 минути.

За да стигнете до началото на пътеката, малко след като влезете в Тетевен (от запад), трябва да завиете наляво (на север) към село Бабинци. Следете указателните табелки. Продължавате нагоре по тесен асфалтов път, който не след дълго ви отвежда до завоя и началото на екопътеката.

На самия завой има уширение и е удобно да се паркира колата. Има място за три коли. Поставени са информационни табла за пътеката, по които ще се ориентирате.


Особености на маршрута

Накратко

Според табелката дължината на пътеката е 3 километра с 233 метра денивелация и се изминава за 2 часа. Ние я изминахме за около час и половина. Обратният път ни отне същото време, като леко променихме маршрута. Пътеката не е трудна за ходене и е лесна за ориентация, а от нея се откриват чудесни гледки.

Маршрутът не е на високо – движи се между 989 и 1222 метра надморска височина, но има всички особености на високопланинска пътека – на места е доста камениста, минава през седловина, накрая завършва със широка билна поляна, а от поляната се откриват страхотни панорами към голяма чат от централното Старопланинско било. Като бяхме на билната поляна, аз различих силуетите на върховете Вежен, Юмрука и Кавладан на югоизток, Свищиплаз и Мургаш на югозапад.

Пътеката е поддържана и в добро състояние. Освен това, по нея има и някои „глезотийки“ за туристите – платформи за наблюдение и вишка.

Хубаво е да се напръскате против кърлежи и насекоми, защото в района пасат стада.

По-надълго

Пътеката започва след табелките на завоя преди село Бабинци. Още в началото се тръгва нагоре и има гледки, които постепенно се разгръщат с набиране на височина. Поглеждайки на изток виждаме целта – близката седловина, върхът и обширното тревисто плато след него.


В началната си част пътеката се движи на открито, а след това навлиза в гора. Ако се погледне назад в участъка преди гората, ясно се вижда близкият островърх връх Острич и началото на екопътеката на завоя.


В един момент наклонът рязко се увеличава. На този стръмен, но много кратък участък е поставен дървен парапет за опора. Малко след него пътеката излиза на седловината. На това място са изградени беседки. Време за кратка почивка и порция гледки.


След това продължаваме по пътеката точно над беседките. Влизаме в гората и започваме ново изкачване, което също е кратко. След гората се излиза на поляна с папрати, на която е изградена дървена вишка за наблюдение.


Тук може да се направи пак кратка почивка. После се продължава по пътеката над вишката. Не след дълго се излиза на обширната билна поляна.


Вдясно се пада скалистият връх Червен. Който иска може да „издрапа“ до него.


Иначе пътеката завива плавно наляво към ръба на поляната, където е изградена зона за отдих и наблюдение.



Това е кулминацията на маршрута с най-красивите гледки.


Зоната за отдих и наблюдение се пада точно над Тетевен, така че градчето се открива като на длан.


Оттук можете да се върнете по обратния маршрут.

Ние на връщане до вишката за разнообразие се върнахме по долната пътека, за да видим гледките и от тази страна по целия ръб на тревистото плато. Там маркировка няма, но не е трудно за ориентация – движихме се успоредно на пътеката, от която бяхме дошли и имахме визуална връзка с по-горната ѝ част.


Минахме от долната страна на вишката и малко след нея се включихме в пътеката, по която дойдохме. От там продължихме изцяло по обратния път.

Пътеката оставя приятно впечатление не само с гледките, но и с това, че е добре маркирана. В района на Тетевен има обособени още няколко пътеки, които явно се поддържат. Също така е направен сайт с подробна информация за маршрутите им. Браво! Така се привличат туристи.


Други интересни места наблизо

Край Тетевен могат да се посетят множество интересни места, за някои от които вече съм писала:

водопад Скока, до който води така приятната екопътека Под пръските на водопада;
Гложенски манастир „Свети Георги победоносец“;
Гложенски водопад, който е малко непостоянен, но пролетно време обикновено „работи“;
село Рибарица, от чиито покрайнини започва маршрутът към връх Вежен и други места във високите части на централна Стара планина.

https://drumivdumi.com/

За първи път посетих Чавдар, селото, което представлява най-малката община в България, долу-горе по това време миналата година и останах много впечатлена от неговото благоустройство, хората и местните възможности за туризъм.

Тогава все още центърът на селото беше в ремонт, но сега успях да го видя в завършен вид и мога да кажа на хората там: „Браво! Така трябва да се прави.“ Толкова приятно място и толкова много хора на мегдана … да не повярваш, че става въпрос за едно село и то в България.


Покрай другите посетени места в Чавдар, още миналата година разбрах от „първа ръка“ за красотата на близкия водопад Казаните. Но също така научих, че до него се стига много трудно, поради липсата на изградена пътека. Въпреки това си обещах, че ще го посетя, напук на трудния достъп.

Дълго време проучвах и кроих планове и ето, най-накрая – в тази ранна есен, когато дърветата тъкмо сменяха своите багри, времето за това посещение дойде. Каква огромна и приятна беше изненадата ми, да видя изградената до водопад Казаните пътека! Още едно браво за Чавдар!

Как се стига до водопад Казаните и за колко време

До водопад Казаните има стабилна пътека, дори по-скоро черен коларски път. По този път има табелки, указващи посоката и разстоянието, оставащо до водопада. Пътеката започва след моста на река Тополница. Следвайки споменатите указателни табелки, няма начин да се объркате. До водопада по този път се стига за около един час.

За да се стигне до моста над Тополница, т.е. до там, откъдето започва пътеката, от центъра на селото се тръгва в посока неолитното селище – има табелки за него. В края на селото, след един завой наляво, пътят се разклонява – за водопада държите ляво. След разклонението е и първата табелка, сочеща към водопада – червени букви на портокалов фон. Малко по-натам по шосето, няма и километър, вляво ще видите реката и моста.

Минавате по моста и стигате до началото на пътеката. Пътят напред е за пешеходци, а вдясно – за джипове. Има си знак.


Ние не бяхме с джипове, така че продължихме направо.  С лека кола може да се измине още близо километър от моста натам по пътеката за пешеходци. След този километър се стига до разклонение – направо е за екстремната пътека, а надясно – хубавият широк коларски път. Точно на това разклонение има табелка за надясно към водопада, а също има достатъчно място за паркиране.


Така изглежда пътеката към водопада.


По пътеката има и участъци с много красиви гледки.


Красотата на водопада

Всъщност Казаните е каскада от няколко водопада, преливащи един в друг. Под всеки от водопадите се е образувало езерце подобно на казан. От тук и името на каскадата.


Този елемент на уникално преливане на вода от един казан в друг много умело е използван в изграждането на идентичността на селото – както в архитектурния ансамбъл в центъра на общината, така и в лобито на местния хотелски комплекс Чавдар.


За съжаление човек не може да види каскадата в цялост поради високите скали около реката и пресечения терен, така че трябва да се гледа от няколко различни места и затова гледките са откъслечни. Това, разбира се, не намалява красотата на водопадите и местността.

Точно над първия (и най-високия) от водопадите е изграден стабилен мост, който дава възможност да се погледне водната стихия отгоре надолу, както и образувалия се край тази част на реката каньон.


Когато ние посетихме Казаните, меките пастелни багри на ранната златна есен допълваха красотата на мястото.

Екстремният вариант за стигане до водопада

За търсачите на по-силни усещания, има и екстремна пътека – от описанието ми по-горе, в частта за разклонението на пътеките, вместо да се завие надясно се продължава направо и след стотина метра се стига до беседка над реката. От там насетне тази пътека до водопада е описана достатъчно добре тук – последните два параграфа. Тук само искам да онагледя две от първите опорни точки от трудния маршрут: беседката и водосборът на двата притока.


Когато ние – една малка група от петима души – тръгнахме към водопада, избрахме трудния маршрут. Всеки от нас преживя своите предизвикателства и победи. Аз, например, цопнах в рекичката при едно от преминаванията през нея. Добре, че беше тясна и малка, та не се намокрих много, а и времето беше сравнително топло. Но успяхме! Е … връщането го направихме по пътеката за нормални хора.

Който търси приключения и силни усещания, нека пробва този маршрут – ще ги получи изцяло. Но избирайки този труден път до водопад Казаните, трябва да се имат предвид някои опасности:

коларският път след водосбора на потоците (на 20-30 метра след беседката) е рядко използван и поради това доста буйно обрасъл с растителност. Един немалък по дължина участък от него е обрасъл в капинак, заемащ голяма част от широчината на пътя, което лятно време крие сериозна опасност от змии;
когато свърши коларският път, човек трябва да се спусне към реката – около 150 метра право надолу, а до там склонът е стръмен, но пътечка няма и трябва много да се внимава;
когато се стигне реката и се тръгне по нея, няма пътека. Върви се ту по единия бряг, ту по другия, в зависимост от терена. Това налага доста често преминаване от единия до другия бряг през реката по големите камъни. Повечето от тях са хлъзгави и клатещи се и трябва добре да се подбира брода.


В заключение

Независимо кой маршрут ще предпочетете, ходенето, приключението и самият водопад Казаните си заслужават услилията. Човек се връща зареден с достатъчно количество аньони от водопада и толкова много насъбрана положителна енергия 🙂 . Освен това мястото е на един час път с кола от София, колко му е?!

Да кажа също, че вече се предлага и извозване с автомобил 4х4 до водопада. За повече информация, може да попитате в общината или в Археологически парк Тополница.

https://drumivdumi.com/

Много хора, в това число и аз, свързваме Панагюрище с Райна Княгиня, която „уши байряка и му тури знака Смърт или свобода“. И има защо. Райна Княгиня е пословична българска жена-героиня, а основен отпечатък в историята на Панагюрище оставя Априлското въстание.

За съжаление, в хода на въстанието Панагюрище е почти изцяло опожарено, като от възрожденския му период са запазени едва десетина къщи, една от които е Джуджевата къща.


Минавала съм няколко пъти през градчето, за да видя местните къщи-музеи. Хубаво е човек периодично да си припомня такива места. Случи се така, че наскоро прекарахме в района чудесен дълъг уикенд, по време на който не само затвърдих впечатленията си, но и добих нови, свързани както със стари времена, така и със съвсем нови. В редовете по-долу ще ви разкажа за забележителностите в Панагюрище и региона, които посетихме. В края на статията ще ви предложа план-програма как да изкарате три наситени с невероятни преживявания дни.

Как се стига

Панагюрище се намира на около 45 километра северно от Пазарджик, на 75 километра северозападно от Пловдив и на 95 километра югоизточно от София. Ако тръгвате от София, до градчето може да стигнете по 3 основни маршрута:

по АМ Тракия с изход през Вакарел – според Гугъл това е най-бързият маршрут до Панагюрище;
пак по АМ Тракия с изход на възела за Пазарджик – изберете този маршрут, ако решите да се разходите до крепостите Красен и Банско кале;
по Подбалканския път с отбивка на юг в Златица – този път минава през село Панагюрски колонии.

Съвсем накратко за Панагюрище

Удобното местоположение, красивата природа и благоприятният за живот климат векове наред са привличали хората в Панагюрския край. Най-ранните следи от човешка дейност датират от началото на III хил. пр. Хр. През Античността районът е обитаван от тракийското племе беси. Артефактите от този период, включително и Панагюрското златно съкровище датирано в IV – III в. пр. Хр., свидетелстват за високо развита материална и духовна култура. Стратегическото значение на района става особено важно през Късната античност и началото на Средните векове, когато е изградена Средногорската укрепителна система, включваща няколко крепости.

В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет – в района се развиват много занаяти. През 1876 г. градчето става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука (с малки изключения). Това е тъжната причина град Панагюрище да не може да се похвали с изобилие от възрожденски къщи.За сравнение, знатните люде в Копривщица с много пари откупуват свободата на града и затова там са запазени немалко от старите къщи.

След Освобождението Панагюрище малко по малко се възстановява с годините и това е причината в града да преобладават новите сгради.

Хотелски комплекс Джуджева къща

По време на този прекрасен дълъг уикенд бяхме отседнали в Джуджева къща. Вълнуващо е някак да си обитател, макар и за кратко, на възрожденска къща с над 150 годишна история, една от малкото запазени след опожаряването на Панагюрище при погрома на Априлското въстание. Къщата била построена през 1863 година и в нея вплитат съдбите си два знатни панагюрски рода – фамилиите Дедеви и Джуджеви.


От 2007 г. къщата е собственост на сем. Петришки, които ревностно пазят и почитат историята на къщата и паметта на предишните ѝ обитатели. Повече информация за историята на къщата може да научите от сайта, както и на място от домакините.

https://hoteldjudjeva.com/


Първото наше впечатление от Джуджева къща беше от двора, в който сякаш влизаш в друго време – старо, славно … Той е обширен, чист и подреден, декориран с вкус – каручка с много цветя, огнище, различни кътове със старинни вещи, като в етнографски музей. Освен домакините, посрещачи на гостите са и две видимо добре гледани котки – Рая и Черешчо.


Стаите също са в традиционен български възрожденски стил, като си имат и своите съвременни удобства – модерна баня, отопление. Усещането за уют и приятна атмосфера се допълва (или пък създава – не мога точно да определя) от любезните домакини и вкусната местна кухня.


Докато ние бяхме там изпробвахме няколко блюда, които препоръчвам – боб по масларски, местен суджук на скара по автентична старинна рецепта, зелеви леко пикантни сърми, невероятно вкусен чийзкейк, добре овкусени салати – опитайте непременно Татьовата.


В къщата се предлагат и допълнителни атракции – разходка с гид из най-интересните места в Панагюрище, везане на шевица с местни мотиви, приготвяне на панагюрска шарена сол, панагюрски тутманик.


Най-интересна сред услугите за мен се оказа премяната в народни носии. Винаги ми е носело невероятна гордост и настроение да се облека в народна носия. Усещането и добрата картина се засилват, когато декорът е автентичен.


Носия на фона на възрожденска къща – няма как да не се получат чудесни снимки! Страхотно изживяване. Ако искате да си направите впечатляващи снимки, не пропускайте да го направите.

Панагюрище – Исторически музей

Историческият музей в Панагюрище е създаден през 1951 г. и има грижата за опазване и съхраняване на паметниците на културата в Панагюрище и региона. Намира се в централната градска част и се състои от няколко сгради – основна сграда с няколко експозиции, зала-трезор на Панагюрското златно съкровище, Дудекова къща и още няколко сгради. Освен това в двора на Историческия музей е издигната стена на славата с паметни плочи на онези панагюрци, допринесли за доброто на града.

Една от залите е посветена на прочутото Панагюрско златно съкровище. В нея са изложени точни копия на златните съдове от съкровището, като всяка година в залата се излага и оригиналът. Аз съм виждала оригиналния комплект преди години в Националния исторически музей в София. Със сигурност много от вас са виждали съкровището на снимка. В традиционните му експозиции съдовете са изложени заедно един до друг и се възприемат в тяхната цялост. Подходът на музея в Панагюрище е всеки съд да си има свое собствено обособено място, така щото човек да има възможност да разгледа и най-малките подробности от инкрустациите. Добра идея и чудесна реализация!

Другата зала на музея, която остави силен отпечатък в мен беше залата, посветена на крепостта Красен. Защо ли? Посетихме я ден по-рано, всичко ни беше доста прясно, а и се впечатлихме от останките. В музея с интерес разгледах и артефактите, открити при проучване на твърдината.

Неразделна част от Исторически музей – Панагюрище са и къща музей „Райна Княгиня”, Тутева къща, Лекова къща, Дринова къща. За съжаление последните три не са отворени за посещение през почивните дни.

Дудекова къща

Както отбелязах, тя е част от регионалния исторически музей, но къщата заслужава отделно внимание поради няколко причини:

тя е една от малкото запазени автентични старовремски къщи в Панагюрище;
има типичната възрожденска архитектура;
пропита е с история.


Къщата била построена през 1856 г. и била собственост на търговеца Петър Дудеков. Той бил посечен на стълбището в нея при потушаването на Априлското въстание. Днес на лобното място в къщата има табелка.

И вътре, и вън личи, че къщата е била обитавана от хора с възможности и стил.

Къща-музей Райна Княгиня

Това е родната къща на Райна Княгиня и една от най-старите къщи в Панагюрище. Тя била построена през 1673 г.

На първия етаж в обособена зала е представена експозиция – предмети, документи, факсимилета, посветена на живота и делото на Райна Попгеоргиева. Един от най-ценните експонати е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. Пак в тази зала може да се изгледа много въздействащ кратък филм за героинята.

Вторият етаж от къщата е етнографска експозиция и пресъздава дома на Райна Княгиня.

В приятния и добре поддържан двор може да се види скулптура на Райна, под която са погребани нейните тленни останки.

Къщата е част от 100-те национални туристически обекта.

Мемориален комплекс Априлци


Това е монументът над централния площад в Панагюрище. Построен е през 1976 г. по случай честването на 100-годишнината от Априлското въстание. Изкачвайки стълбите към него, постепенно се открива красива панорамна гледка към голяма част от града.


Паметник на Черешовото топче

Това е значително по-малък по размери паметник, но не по-малко значим. Издигнат е на мястото на битката за Панагюрище. До него се стига за около 10 минути пеша по обособена пътека през горичката зад паметника Априлци.


Паметникът на Черешовото топче е разположен до крайните къщи в югоизточната част на града и близо до него може да се стигне с кола, но аз все пак ви препоръчвам да си направите разходка по споменатата пътека.

Църква „Свето Въведение Богородично“
Намира се в централната градска част над площада. Построена е в началото на IX век. Залепена е до старинната църква „Св. Теодор“. При изкачването до мемориала „Априлци“ може да се отбиете до църквата, за да запалите по свещичка.


Църква „Свети Георги“

Намира се в централната градска част, съвсем близо до музея. Построена е в периода 1856 – 1860 г. Тя е от малкото храмове в България с две фронтални камбанарии.


Пеещите и светещи фонтани на Панагюрище

Фонтаните са невероятна атракция, изключително интересно цветно, музикално, водно шоу. Мелодиите, които звучат са няколко, като фонтаните не само „танцуват“ в ритъма на музиката, но и се „обличат“ в различни цветове. Музиката, осветлението и движението на водните струи се синхронизират чрез иновативен софтуер.


Намират се пред спортната зала Арена Асарел, недалеч от централния градски парк.

Шоуто в пълния му блясък – с музика – може да се види обикновено в летните съботни вечери. Повече информация за програмата, може да разгледате тук:

https://vreme2001.com/

Механа Старата къща

Механа Старата къща е ресторант в централната градска част на Панагюрище. Приятно място със стара архитектура, добро обслужване и кухня с местни гозби. Предлагат се и традиционни блюда за всеки вкус. Много добро първо впечатление лично на мен ми направи добре подредения зелен уютен двор. Специално място в него заема чудно оборудваната детска площадка – жест към семействата с малки деца.


Ако минавате или се разхождате в Панагюрище, не пропускайте да хапнете в Старата къща!


Крепост Красен

Оказва се, че в околностите на Панагюрище могат да се видят останките от немалко крепости. Някога през Късната античност и Средновековието те били част от Средногорската укрепителна система. Най-значима сред твърдините е крепостта Красен, която се намира близо до панагюрското село Бъта. Тя била военен, административен, стопански и духовен център в целия район.


Останките от крепостта са масивни – запазени високи вътрешна и външна крепостни стени, порта, сгради, щерна за вода.

До крепостта се стига за около 50 минути пеша, като в по-голямата си част маршрутът е по черни пътища, а в последната трета се върви по пътека нагоре по хълма. За съжаление, маркировка няма. До крепостта Красен се стига и по пътека от Панагюрище, която обаче е доста по-дълга, но пък е маркирана с жълта маркировка. Нямам лични впечатления от тази пътека.

Нашият дълъг уикенд в Панагюрище започна именно от крепостта Красен. На нея и на Банското кале ще посветя отделна статия. Ние намясто установихме, че има визуална връзка между двете крепости.

Крепост Банско кале

Крепостта била построена през IV век и са регистрирани два активни периода на обитаване: IV – VI век и XI – XII век. Тази крепост се намира на връх Градището и е значително по-малка по площ от Красен, но и там има какво да се види – две кули, високи крепостни стени, градени с интересни по цвят камъни с розов оттенък, красиви панорамни гледки към село Баня.


Изходна точка за пешеходния маршрут е църква Света Троица в северозападните покрайнини на селото, което се слави с минералните си извори. До църквата се стига с кола и има удобно място за паркиране. Върви се все нагоре по хълма като се следват табелките Банско кале. Разстоянието е кратко, около половин километър, но наклонът е стабилен. Стига се за около 20 минути.

Крепостта е доста обрасла. Все пак си има информационно табло. Точно от това табло разбрахме, че в близост има и старинен оброчен кръст, носещ името Света Петка.


Затова, на връщане не слизайте по същия маршрут, а продължете по пътеката направо по билото, защото тя води до оброка и обособеното панорамно място с три пейки край кръста.

Панагюрски колонии

Това е близък до Панагюрище курорт и вилно селище, много приятно място за разходка. Разположено е на 15 километра северно от Панагюрище на значителна надморска височина – над 1000 метра. Централно място заема езеро с тръстика и водни лилии в три различни цвята – бял, крема, циклама. Освен разхождащи се и отпочиващи хора, могат да се видят доста рибари, хвърлили въдици в езерото (в зависимост от сезона).


Село Панагюрски колонии не е голямо, но пък се радва на архитектурно разнообразие. Там могат да се видят помпозни вили (има една в алпийски стил по маршрута към връх Братия), позанемарени сгради от соца, малко нови (или поне наскоро обновени) масивни постройки и няколко жилищни блока, строени за служители на мините от Медет.

Връх Братия

Връх Братия е обзорен връх, разположен на около 5 километра северозападно от село Панагюрски колонии. Висок е 1519 метра. Маршрутът за изкачване започва от езерото в центъра на курорта. Има табелка и удобно за паркиране място. Стига се за около час и половина.


Разстоянието до върха не е голямо, но има доста стръмни участъци, които трябва да се преодолеят. Като цяло се върви все направо в просеката под жиците, но на места пътеката напуска просеката. На места има маркировка. Още в началото на маршрута върхът се вижда право напред и нагоре. Не е трудно за ориентация.

Местност Оборище

Оборище е историческа местност, която се намира на около 12 километра северозападно от Панагюрище. Там през април 1876 г. се провежда първото в историята на България Велико народно събрание, на което се взема решение за обявяване на Априлското въстание. На мястото е издигнат паметник.

При това наше посещение в Панагюрище не ни остана време да стигнем до местността, но пък съм ходила там няколко пъти преди – водили са ни навремето от училище, после ние заведохме децата си. Със сигурност местността Оборище е едно от местата, което всеки българин трябва да посети.

Как да прекарате три интересни дни в Панагюрище: подробен план

Ето и моето предложение как да си изкарате три чудесни дни в град Панагюрище и околностите.

Ден 1
Посещение на крепост Красен
Разходка до Банското кале
Вечеря в Джуджева къща

Ден 2
Посещение на Исторически музей и къща Райна-княгиня
Обяд в механа Старата къща
Разходка до паметника Априлци и паметника на Черешовото топче
Премяна в народни носии в Джуджева къща

Ден 3
Посещение и разходка край езерото в село Панагюрски колонии
Изкачване на връх Братия

https://drumivdumi.com/

В края на една хладна майска седмица с малко слънце и много дъжд, в събота късен следобед, в търсене на интересно място за уикенд разходка около София, избрахме да се насочим към нещо познато и любимо – района на Разбоишкия манастир край Годеч. Все пак, искахме да видим и някое ново за нас място и затова допълнихме маршрута с посещение на Чепърлинския манастир „Света Петка“.


По-долу ще ви разкажа за разходката, като ще наблегна на Чепърлинската света обител, тъй като за Разбоишкия манастир вече съм ви разказвала в тази статия.

Как се стига до началото на маршрута

Отправна точка са западните покрайнини на село Разбоище. Трябва да минете през цялото село, след последните къщи се стига до малка поляна, покрай която може да се паркира. Ориентировъчни координати: 43.012939N, 22.951629E.

Ще разделя маршрута на два етапа: от Разбоище до Разбоишкия манастир и от Разбоишкия манастир до Чепърлинския манастир.

Етап 1: от Разбоище до Разбоишкия манастир

От поляната, която споменах, за по-малко от 20 минути пеша се стига до Разбоишкия манастир.


Част от маршрута е по черен път. При тази наша разходка с радост установихме, че той неотдавна е бил видимо изравнен и тази част може да се измине и с лека кола. Стига се до широко заравнено място и от там вече може да се продължи само пеша.

Минава се през горичка и след нея вече Разбоишкият манастир се вижда – бялата малка църква, залепена в скалите, и манастирските сгради долу в ниското.


Слизате по пътека през скалите до линията, още малко метри ходене и сте до него. За да стигнете до църквата, трябва да се насочите към задната част на двора, после минавате моста над реката и следвате пътеката нагоре.


Етап 2: от Разбоишкия манастир до Чепърлинския манастир

Първи вариант

За ориентация, Чепърлинският манастир се намира на около километър югозападно по ЖП линията, но от другата ѝ страна спрямо Разбоишкия манастир. Ако не ви е страх, може да вървите по нея, като трябва да тръгнете в посока, противоположна на тази, от която сте дошли. Все пак внимавайте и се ослушвайте за влак и се пазете встрани – случва се да минава товарен влак от време на време.

След около 15 минути ходене по линията се стига до мост над река Нишава. Точно преди моста вдясно от линията се отделя пътека. Тя се включва в коларски път, по който вървите няколко метра и после завивате наляво по пътя с трошено-каменна настилка. Малко след този завой наляво ще видите оградата на манастира. От моста до него са около 5 минути. Така цялото разстояние от Разбоишки до Чепърлински манастир по ЖП линията отнема около 20 минути.

Втори вариант

От ЖП линията срещу Разбоишкия манастир се отделя черен път нагоре по отсрещния хълм, по който трябва да поемете. Ориентировъчни координати: 43.016251N, 22.939773E.

След около 20 минути ходене стигате до разклон – направо е за село Чепърлинци, а за манастира тръгвате по пътя наляво и след няма и 5 минути сте пред светата обител. Пътят е сравнително равен, без големи денивелации и по него се върви леко. В дъждовни времена тук-там се образуват големи локви, които трябва да се заобикалят плътно встрани.


За сравнение, вторият маршрут е с около 200 метра по-дълъг от първия, но като време за изминаване са долу-горе едни и същи.

Ние на отиване минахме по линията, а на връщане за разнообразие използвахме черния път.

По-долу ще ви разкажа малко за Чепърлинския манастир.


Накратко за Чепърлински манастир „Света Петка“

Още при първия поглед към манастира впечатление прави дългия стобор. Пред манастира тече река Нишава, която точно там в района образува един от големите си меандри, за жалост – без добра панорамна видимост към него.


Манастирът е в подножието на два ниски хълма, които сякаш дружески са го прегърнали.


Влезеш ли вътре, разбираш реално колко огромен е дворът. Макар и голям, той е спретнат и много добре поддържан. Централно място заема храмът, а до него е камбанарията, в чиято основа могат да се видят две стари византийски плочи, „изникнали“ при първите копки. Пред църквата може да се види стар оброчен камък и няколко по-нови около него.


Манастирските сгради са ниски. Всичко е чисто и подредено.


Манастирът е изграден върху стари останки. Сградите и самата църква на сегашния Чепърлински манастир са сравнително нови. Изграждането му е свързано с местен човек на име Андрей Манов, познат още като Дядо Андрей и Дядо Хаджи. През 1918 г. на няколко пъти му се присънила света Петка със заръката да построи манастир в местност Църквището край Чепърлинци. Дядо Андрей, по онова време 38 годишен, не обръщал внимание на тези съновидения, до тъжния момент, в който внезапно умира съпругата му, а два дни по-късно и един от синовете му.

Тогава той решава да се вслуша в съня си, отива на посоченото от светицата място и още при първите копки попада на стари руини. На това място построява църквата, която по-късно бива осветена. След нея са построени и другите сгради.

Това е съвсем кратък вариант на историята на Чепърлинския манастир, разказана ми от Богдан – човекът, чийто живот от 50 години е тясно свързан със светата обител и който сега се грижи за манастира, при това много добре. Той ни посрещна гостоприемно пред портите, след това разгледахме, а после седнахме при него под стряхата, за да чуем наситения му със случки и чудеса разказ. Човекът ни почерпи с бонбони. Беше интересно да се срещнем и разговорим с него.

Цялата история на манастира може да чуете на място, а ние след разказа трябваше да поемем по пътя на обратно.

И още

В този хладен майски ден с прогноза за дъжд, времето беше благосклонно към нас там в района на Годеч. Макар да се опита няколко пъти да завали, така и не успя. Затова, все още като „отвързани“ след дългата корона-изолация, решихме да се възползваме от подаръка на времето и да завършим разходката с посещение на още един манастир в района на Разбоище – Букоровския манастир. Ходили сме там няколко пъти и за него също съм ви разказвала. С всеки следващ път виждаме, че обстановката в манастира видимо се подобрява. Мястото се поддържа много добре.


Отскочихме и до близкия водопад Котлите. Знаехме, че е капризен, но се надявахме след толкова валежи в последните дни да „поработва“. За жалост, установихме, че е пресъхнал.

Както и да е. Явно този леко мрачен майски ден ни е бил отреден за посещение на български свети места. Като се върнахме в София по мократа земя и многото локви установихме, че сме пропуснали обилен дъжд. Прекрасен майски ден!

https://drumivdumi.com/

Малкото годечко село Шума не само се радва на изключително чист въздух, но е разположено съвсем близо до София и край него могат да се видят стар манастир и няколко оброчни кръста, за три от които ще ви разкажа по-долу. Тези места не е проблем да се обходят в рамките на един следобед, като маршрутите до всяко от тях са леки. Все пак, трябва да се има предвид, че няма указателни табелки и е хубаво да се ползва навигация.


Оброците са свещени места, белязани обикновено с голям камък или кръст. Те се срещат най-вече в западната част на България. Разполагали са се във важни места – ниви, извори, воденици и край тях периодично са се правели различни ритуали – за здраве, защита от суша, градушки, наводнения, пожари. Правели са се курбани. Някои са позабравени, но други се почитат редовно и до днес.

Лично за мен има някаква странна тръпка в намирането на стари оброци – от една страна стои почитанието ми към тези свети места, а от друга – макар и да имам приблизителни координати, в общия случай не е съвсем ясно къде да търся знака и в момента на намирането се чувствам истински откривател на съкровище.

Шумски манастир „Св. архангел Михаил“

Светата обител се намира на около 3 километра югозападно от село Шума и на около 6,5 километра югоизточно от град Годеч. До манастира води черен път, който може да се измине с по-висока кола. Отправна точка за разходката към манастира е автобусната спирка в махала Рекето.


Координати:

на спирката: 42.984655, 23.067769;
на манастира: 42.977177, 23.071703.
Там има малко площадче и достатъчно място да оставите колата. Тръгвате по пътя надолу вдясно от спирката, който малко след нея става черен. За около 10 минути пеша по него се стига до манастира. Разстоянието е около един километър.

Той се състои от малка църква и манастирски сгради. За съжаление, рядко може да се види с отворени врати. Ние сме ходили неведнъж до там и все сме го хващали заключен. При второто ни посещение край оградата беше добре разчистено, та успяхме да огледаме двора добре.

Според оскъдната информация, която намерих за него в интернет, манастирът бил основан през 11-ти век. През турското робство бил разрушен и възстановен в началото на 60-те години на XIX век.

После се насочихме към оброка без име, недалеч.

Оброк край Шумския манастир
Оброчният каменен кръст е опрян на голямо дърво в края на една нива.

Координати: 42.9819362, 23.0671618.


За да стигнете до него, тръгвате от същото място – по черния път до спирката в Рекето. Продължавате малко, докато свършат къщите и след тях поемате вдясно покрай нивите. Вървите още няколко минути и се оглеждате за голямо дърво край нивата, в чиято основа е опрян кръста. Запишете си координатите най-добре, защото кръстът не се вижда почти до последно.


Така и не успях да установя на кой светец е наречен този кръст.

Оброк Гергьовски кръст

Той също се намира в близост до манастира и отправната точка е същата. Тръгва се по черния път към манастира, но след около 750 метра, на първото разклонение, трябва да се отклоните наляво по черен път който пресича Шумска река. Веднага след реката следвайте някоя от многото пътеки в ляво на пътя и после нагоре по баира. Реално трябва да се върнете обратно към махала Рекето, но от дясната страна на реката.

Запишете си координатите, но все пак имайте предвид, че координатите са ориентировъчни и може да има разминаване в зависимост от устройството което ползвате. Кръстът е разположен в малка горичка и е с внушителни размери на височина и ширина.


Координати: 42.981811, 23.074403.


Оброк Свети Илия до село Шума

Намира се на малко възвишение, южно от Шума, недалеч от близката изоставена махала Вакарел. Координати: 42.9833033, 23.0810430.


До оброка водят няколко черни пътя. Ние подходихме от черния път, който се отделя вляво от шосето на влизане в Шума. Оброкът е полегнал.


След оброка се разходихме до призрачната махала Вакарел, за да поразгледаме. Тъжна гледка – масивни стари къщи, в които някога е кипял живот, сега се поддават тихо, бавно и невъзвратимо на все по-гъста и жадна за територии растителност.


После за разнообразие се върнахме по друг път – покрай стопанския двор на Шума.

Ако тръгнете по гореописаните места и решите да ги посетите в един ден, най-добре започнете с оброка без име до Шумския манастир, след това се разходете до манастира, после до оброка Гергьовски кръст и накрая до кръста Св. Илия.

https://drumivdumi.com/

Връх Тумба беше целта на поредната ни лека и приятна неделна разходка. Направихме я в слънчев ноемврийски уикенд, позлатен от щедрата на багри есен.


Връх Тумба, висок 1129 метра, е първенец на планината Черна гора във физикогеографската област Краище и част от Руйско-Верилската планинска редица. Вероятно сте чували и за още един връх Тумба (1880 м.) – този в планината Беласица, при който се събират три държавни граници – на България, Гърция и Северна Македония.

В редовете по-долу става въпрос само за „малкия“ Тумба, подходящ за кратка уикенд разходка около София. Маршрутът до върха започва от Гигинския манастир.

С какво е интересен този маршрут:

идея за лека и кратка разходка извън София;
изкачва се планински първенец;
откриват се гледки.

Как се стига до началото на пътеката

Пътеката до върха представлява черен коларски път, който започва от паркинга на Гигинския манастир. Самият манастир се намира до пернишкото село Гигинци.

Координати на паркинга: 42.638864, 22.843857.
Координати на връх Тумба: 42.625080, 22.853114.
От тук може да изтеглите трак на маршрута.

Особености на маршрута Гигински манастир – връх Тумба

От паркинга на манастира се поема по черния път покрай заведението и се продължава нагоре по хълма.


Няма маркировка до върха, но не е трудно – следва се главният път и на всички разклонения преди връх Китка, който е по път, се държи дясно. На разклонението след връх Китка се поема по лявото разклонение.


Денивелацията е съвсем малка – в началото има леко изкачване и после още едно в края при „щурма“ на върха, ако въобще разходката по този малък баир може да се определи като щурм.


Като се издигне малко човек, назад започват да се откриват и панорамни гледки. Открива се чудесна видимост към двата върха Любаш и Стража, първенци на съответните трънски планини със същите имена.


След около 40 минути от началото (много зависи от темпото, което в случая се предполага, че е доста лежерно) се стига до едно възвишение вляво от пътя – това е връх Китка. Има малко гледки покрай него, предимно на юг към долината на река Струма, но той самия си е обрасъл и лично на мен не ми беше интересен, като изключим името му. Върхът напред е нашата цел – връх Тумба. Кратко спускане от връх Китка, а после малък баир нагоре и сме на него.


От връх Тумба, макар и доста нисък, панорамите се откриват в почти всички посоки.


За финал един кадър с дрон над Гигинския манастир.


https://drumivdumi.com/

В това дъждовно и гръмотевично лято бяхме значително зажаднели за красиви планински гледки и преходи на високо. В началото на август ни се откри възможност за интересна рилска разходка по кръгов маршрут: Боровец, хижа Ястребец, седловината между върховете Дено и Шатър с поглед към Саръгьолски езера (Жълтите езера), Ситняковски лифт, Боровец. Това беше 5-часов преход в Рила, който се оказа лек и много приятен. Част от маршрута вече го бяхме изпитали при изкачването на връх Мусала.


В тази статия ще ви разкажа за кръговия преход.

Накратко за маршрута

Маршрутът може да се раздели на следните 5 основни етапа:

етап 1: изкачване с лифта от Боровец до хижа Ястребец – 25 минути;
етап 2: пешеходен преход хижа Ястребец – хижа Мусала – 1 час;
етап 3: хижа Мусала – седловината между връх Дено и връх Шатър с гледка към Саръгьолски езера: 50 минути;
етап 4: седловината между връх Дено и връх Шатър – Ситняковски лифт: 2 часа;
етап 5: слизане със Ситняковски лифт в Боровец: 20 минути.
Макар и във високите части на Рила – голяма част от него е на височина над 2000 метра, този маршрут е сравнително лек, но за сметка на това непопулярен. Като изключим етапите 1, 2 и 5, няма да срещате много хора по маршрута. В редовете по-долу ще ви споделя подробности за маршрута и моите впечатления от него. Ако вече имате опит в планинските преходи, тези указания ще са ви достатъчни. Ако сте начинаещи планинари, най-добре да ползвате услугите на квалифициран планински водач.

Надълго за маршрута

Подчертавам, че става въпрос за летен преход. През зимата някои части от описаните пътеки са лавиноопасни.

Етап 1: изкачване с лифта от Боровец до хижа Ястребец – 25 минути

Тук няма много за разказване – просто се качвате на лифта и се наслаждавате на красивите панорамни гледки. За краткото време с лифта бързо и мързеливо преодолявате денивелация от над 1000 метра.

Изкачването с лифта продължава около 25 минути.

Етап 2: пешеходен преход от хижа Ястребец до хижа Мусала – 1 час

Лифтът от Боровец ви отвежда до хижа Ястребец. От там поемате по широка и сравнително равна пътека към хижа Мусала. Преди да поемете, обаче, отделете няколко минути, за да се огледате.


Гледката на тази височина вече е съвсем различна – очарователна и завладяваща (стига да няма мъгла), отколкото е долу в курорта Боровец. Виждат се отсрещния рилски хребет – рид Среден чукар, класическата Мусаленска пътека долу в ниското и хижа Мусала в далечината напред.


Малко преди хижа Мусала се минава покрай Сухото езеро. Често през лятото то почти пресъхва. Преди години, когато се изкачихме до връх Мусала, Сухото езеро беше със съвсем малко вода и приличаше по-скоро на леко заблатено място, отколкото на езеро. При този ни преход обаче, езерото беше пълно с вода и много красиво.

Една скоба – само три седмици след този преход до Саръгьолски езера изкачихме връх Иречек и отново минахме покрай Сухото езеро, което вече беше напълно сухо.


Етапът завършва край хижа Мусала и Долното Мусаленско езеро – едно от Мусаленските езера. То е постоянно, много по-голямо от Сухото езеро в Рила и много по-красиво. От него изтича река Мусаленска Бистрица, а в кристалните му води се оглеждат едни от най-високите върхове на Рила, сред които – връх Иречек, висок 2852 м, трети по височина в Рила.


Преходът до тук не е труден – няма голяма денивелация, пътеката е широка като коларски път, даже някои я наричат Рилската магистрала. Разстоянието от хижа Ястрецеб до хижа Мусала е около 3 километра и се взема пеша със спокоен ход за около 1 час.


Съвет: направете си кратка почивка на брега на Долното Мусаленско езеро. Така – хем ще отморите, хем ще се насладите на магнетичните рилски гледки.

Етап 3: хижа Мусала – седловината между връх Дено и връх Шатър с гледка към Саръгьолски езера – 50 минути

От Долното Мусаленско езеро и хижа Мусала се продължава на изток към подножието на връх Дено – това е посока, противоположна на маршрута към връх Мусала. Има указателна стрелка за Боровец. От тук насетне вървите по пътеката хижа Мусала – Ситняково и трябва да следвате зелена маркировка, която малко се губи на места.


Първо пресичате река Мусаленска Бистрица, после още един по-малък приток и се отправяте нагоре към билото на рида Среден чукар. Това е най-трудната част от маршрута, защото представлява изкачване, но то всъщност не е никак тежко, защото разстоянието не е голямо, денивелацията – също, а пътеката е добре оформена. Изкачването трае около 40 минути в зависимост от темпото.


Съвет: не бързайте много с изкачването – спирайте да поглеждате назад, гледките към Долното Мусаленско езеро, хижата и долината на река Мусаленска Бистрица са особено красиви и шеметни (ако не са скрити в мъгла 🙂 ).


На билото на рида Среден чукар на север в посока Боровец се отделя немаркирана пътека по рида към връх Гроба (2520 м), а малко след това се на дясно (южно) и нагоре се отделя първата немаркирана пътека към връх Дено. Нашата главна маркирана пътека е все направо.


Не след дълго се минава покрай паметна плоча на загинал от лавина в района военен пилот. Започват да се откриват красиви гледки към рида Среден чукар, който сте подминали, и долината на потока Солената вода в ниското, наречена Соленото дере. От главната пътека се отделя втората пътека към връх Дено, също немаркирана. Ако решите, може да се изкачите до върха – от това място до върха са 20-на минути.


Връх Дено е висок 2790 метра и е четвърти по височина в Рила. Нашите планински водачи споделиха с нас, че гледано от Самоков, това е първият връх, огрян сутрин от слънцето, откъдето и името му – Дено, начало на деня.


Ако имате късмет да няма мъгла, може да го видите още от рано. Ние го зърнахме чак нататък, поглеждайки назад, когато мъглата се беше отдръпнала.


Подсичате връх Дено продължавате по седловината между върховете Дено и Шатър. Още десетина минути по пътеката и вече се оглеждайте вдясно – там са трите красиви Саръгьолски езера, познати още като Жълтите езера в Рила. Ще видите една масивна скала вдясно от пътеката. От нея Саръгьолските езера се виждат най-добре.


На тази прелестна рилска гледка може да направите следващата почивка. Това е и краят на етап 3, който се изминава приблизително за около 50 минути.


Съвет: насладете се на всеки един поглед към Саръгьолските езера, защото мъглите ги превземат много бързо.

Една скоба – това беше поредно допълнение на моите впечатления от Рилските езера. Първото, разбираемо, беше от Седемте рилски езера. Второто – от Мусаленските езера при изкачването на връх Мусала. Последва посещение до Урдиния циркус в Рила и Урдини езера. После – връх Мальовица и Мальовишките езера. Сега допълних картината със Саръгьолските езера.

Етап 4: седловината между връх Дено и връх Шатър – Ситняковски лифт – 2 часа

Продължавате по пътеката леко надолу. Следващата красива рилска гледка е към връх Шатър, висок 2495 метра.


Връх Шатър има силует на правилен конус и е целият в дребни каменни сипеи – разбирай, труден за качване, но интересен като гледка.


В този етап от маршрута на практика се спускате плавно към Боровец (Ситняково).


В по-голямата си част, пътеката е сред висок клек. Спускането е леко и приятно, но не очаквайте много планински пейзажи от тук насетне. Все пак, на места се откриват красиви панорамни гледки.


След около час ходене пътеката се разклонява – надясно (изток в случая) е към хижа Чакър войвода, направо (север) е към Ситняково. Ние продължихме направо към Ситняково.

Съвет: В тази част гледайте не само в гледките и зелената маркировка, но и в краката си – наоколо има много змии по това време от годината. Оглеждайте се, почуквайте с щеки по пътеката, говорете силно и те сами ще се изнесат, но все пак – внимавайте!

След още 30-40 минути ходене се стига до следващо разклонение – четирилъчка, на което има указателни табели: на ляво (югозапад) е към Мусаленската пътека, на дясно – към хижа Чакър войвода, за Боровец е направо.

В този участък може да кривнете по малката пътека, отделяща се леко в ляво и нагоре, за да минете покрай три изградени панорамни площадки за лов на красиви гледки. После пътеката от площадката се включва в главната пътека и стига до горната станция на Ситняковския лифт.

Целият етап се изминава за около 2 часа.

Етап 5: слизане със Ситняковски лифт в Боровец

Етапът трае около 20 минути и е подобен на първия с тази разлика, че красивите панорамни гледки са от по-различен ъгъл. Лифтът ви спуска недалеч от хотел Рила, от който започна нашия тур.

Още от Рила: други интересни маршрути от курорта Боровец

Курортът Боровец е отправна точка за няколко маршрута към високите части на Рила, повечето от които започват с лифта и прехода хижа Ястребец – хижа Мусала. Най-популярен от тях е до връх Мусала. Макар и най-висок връх на Балканите, той не е от най-трудните за изкачване планински върхове в България. Това беше един от първите върхове, които изкачихме преди време – ето пътеводител за Мусала, ако не сте го качвали.

Друг интересен маршрут от Боровец е до връх Иречек, висок 2852 метра и трети по височина в Рила. Отново се започва с лифта, прехода след хижа Ястребец и на Долното Мусаленско езеро се поема към върха.

Мусаленска пътека – това е класически маршрут, между курорта Боровец и хижа Мусала. Даааа, и преди лифта е имало изкачване на рилски върхове 🙂 .

Информация за повече рилски маршрути ще намерите на официалния сайт на курорта Боровец.

https://drumivdumi.com/

В предишна статия ви разказах за чудесния уикенд в Панагюрище, който изкарахме в последните дни на август. Негов финал беше изкачването на обзорния връх Братия (с ударение на и). Той беше залегнал от близо година в плановете ми заради панорамите от него, а също и като нетруден маршрут до планински връх на един ден от София. Следват подробностите.

Как се стига до началото на маршрута към връх Братия

Отправна точка е езерото в село Панагюрски колонии. Селото е курортно и е разположено на 15 километра северно от Панагюрище, а надморската му височина е значителна – над 1000 метра.


Маршрутът започва от самото езерото. Има табелка и удобно за паркиране място.

Координати на началото: 42.584285, 24.196028.
Координати на връх Братия: 42.594665, 24.159319.
Тръгва се по алеята през парка, както сочи табелката. Алеята свършва в улица, по която трябва да завиете наляво и после да държите дясно на следващите две отклонения.

Особености

Пешеходният маршрут от Панагюрски колонии до връх Братия е дълъг около 5 километра, които се изминават за около час и половина. Маршрутът не е дълъг, но е само нагоре и във втората си половина е доста стръмен. Като цяло се върви все направо в просеката под жиците на електропреносната мрежа, но на места пътеката напуска просеката.


Част от маршрута попада в гора. Пресича се и шосе, обслужващо Асарел-Медет.


Маркировката по маршрута е частична – в началото няма и трябва да следвате табелките за хижа Братия, после се появява червена маркировка за кратко, която се отделя от маршрута малко преди шосето, за което споменах. От там нагоре има зелена маркировка почти до върха.

Не е трудно за ориентация. Още в началната част на маршрута върхът се вижда право напред и нагоре над просеката.


В увода ви споделих, че връх Братия е обзорен. Така е, но имайте предвид, че панорамите се откриват във финалната част на маршрута, когато пътеката излиза от гората.


Тук би трябвало да ви споделя за невероятно омайните гледки от върха. За жалост, когато ние го изкачвахме, точно горе падна лека мъгла, та не видяхме кой знае колко много – част от пейзажа назад към Панагюрски колонии, близките околни хълмове и малко гледки на север към Стара планина.

Подобна ситуация ни се получи, когато изкачвахме връх Белмекен в Рила – налегна ни мъгла на метри преди върха. Но и в двата случая остана тръпката от прехода и удовлетворението за още един изкачен връх.

Ето и кратко видео от изкачването на връх Братия в Средна гора.



Връх Братия в Средна гора

https://drumivdumi.com/